Джей Шети

МИСЛИ КАТО
МОНАХ
ОБУЧАВАЙ УМА СИ В ПОКОЙ
И ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ ВСЕКИ ДЕН

JAY SHETTY
THINK LIKE A MONK
Copyright © 2020 by Jay R. Shetty
© Владимир Герман , превод, 2020
© „Megachrom“ – оформление на корица, 2021
© ИК „БАРД“ ООД, 2021

http://4eti.me

ISBN 987-619-03-0042-7
 Анотация
ДА СТАНЕМ АРХИТЕКТИ НА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ

„Кой да ти помогне да откриеш смисъла на живота си по-добре от един монах?

Опитът и мъдростта на Джей са безценни за всеки, който се стреми да подобри жи-
вота си и да разгърне пълния си потенциал.

“Джей Шети ни показва стъпка по стъпка как да изградим силата си, като премес-
тим фокуса от представа за себе си към самооценка. Тази книга ни освобождава от
хипнозата на социалната дресировка и ни помага да станем архитекти на собствения
си живот.“
Дийпак Чопра

„Като прилага древната мъдрост към днешния практичен живот, „Мисли като мо-
нах“ предлага много важни насоки за балансирано преминаване по пътя към успеха.“
Рей Далио

За автора

Джей Шети е автор, разказвач, водещ на подкаст и бивш монах. Мисията му е да

споделя вечната мъдрост по достъпен, уместен и практичен начин. Шети е създал по-
вече от 400 много популярни видеопрограми и е водещ на „По предназначение“ (On
Purpose) – подкаст № 1 в света на тема здраве и благополучие. Днес Джей Шети е смятан
за един от най-влиятелните хора на света, с огромна медийна аудитория – неговата ви-
деопоредица „Да направим мъдростта хит“ (Making Wisdom Go Viral) има над 38,5 ми-
лиона последователи и общо 8 милиарда зрители. През 2017 г. списание „Форбс“ го
определи за един от трийсетте най-влиятелни хора на света под 30-годишна възраст.
Вижте повече на неговия сайт: https://jayshetty.me/

3
 Съдържание
Анотация .......................................................................................................... 3
За автора .......................................................................................................... 3
Съдържание ..................................................................................................... 4
Въведение ......................................................................................................... 7
ЧАСТ ПЪРВА. ОСВОБОЖДАВАНЕ

1. ИДЕНТИЧНОСТ. Аз съм това, което мисля, че съм ........................................... 14

Прах ли е това или съм аз? .................................................................................................................... 17
Откъде идват ценностите ...................................................................................................................... 18
Мозъчната игра на медиите .................................................................................................................. 18
Ревизия на живота .................................................................................................................................. 20
Подредете ценностите си ...................................................................................................................... 22
Филтрирайте МОЗ, не ги блокирайте .................................................................................................. 24
2. НЕГАТИВНОСТ. Злият крал ходи гладен ............................................................. 26
НЕГАТИВНОТО Е НАВСЯКЪДЕ ....................................................................................................... 27
НЕГАТИВНОТО Е ЗАРАЗНО .............................................................................................................. 28
ТИПОВЕ НЕГАТИВНИ ХОРА ............................................................................................................ 30
СПРАВЯНЕ С ВЪНШНАТА НЕГАТИВНОСТ.................................................................................. 31
СПРАВЯНЕ С ВЪТРЕШНАТА НЕГАТИВНОСТ ............................................................................. 33
КШАМА: КОРЕКЦИЯ НА ГНЕВА ..................................................................................................... 38
ТРАНСФОРМИРАЩА ПРОШКА ....................................................................................................... 39
ВЪТРЕШЕН ПОКОЙ ............................................................................................................................ 40
ПРОШКАТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА ........................................................................................... 41
ДА ПРОСТИМ НА СЕБЕ СИ ............................................................................................................... 41
ИЗВИСЯВАНЕ ....................................................................................................................................... 42
3. СТРАХ. Добре дошли в хотела Земя ........................................................................ 44
СТРАХ ОТ СТРАХА ............................................................................................................................. 46
РЕАКЦИЯ КЪМ СТРЕСА .................................................................................................................... 47
РАБОТА СЪС СТРАХА ........................................................................................................................ 48
ПРИЕМИ СВОЯ СТРАХ....................................................................................................................... 48
ОТКРИЙ СХЕМИТЕ НА СТРАХА ..................................................................................................... 48
ПРИЧИНАТА ЗА СТРАХА – ПРИВЪРЗВАНЕ. ЛЕЧЕНИЕ НА СТРАХА – ОТКЪСВАНЕ ......... 50
СПРАВЯНЕ С КРАТКОСРОЧНИЯ СТРАХ ....................................................................................... 51
4. НАМЕРЕНИЕ. Заслепени от златото....................................................................... 56
ЧЕТИРИТЕ МОТИВАЦИИ .................................................................................................................. 57
СТЪЛБИЦАТА „ЗАЩО“ ...................................................................................................................... 60
СЕМЕНА И БУРЕНИ ............................................................................................................................ 63
ДОБРИТЕ САМАРЯНИ ........................................................................................................................ 63
ЖИВЕЙ НАМЕРЕНИЯТА СИ ............................................................................................................. 64
СВЪРШЕТЕ РАБОТАТА ...................................................................................................................... 65
РОЛЕВИ МОДЕЛИ ............................................................................................................................... 67
ДА СЕ ОСВОБОДИМ, ЗА ДА РАСТЕМ............................................................................................. 68
МЕДИТАЦИЯ. ДИШАЙ ................................................................................................ 68

4
 ЧАСТ ВТОРА. ИЗРАСТВАЙ

5. НАМЕРЕНИЕ. Природата на Скорпиона .............................................................. 72

ДА ОТКРИЕШ ДХАРМА ..................................................................................................................... 73
ВСИЧКО, КОЕТО СИ ........................................................................................................................... 76
ДХАРМА НА ДРУГИТЕ ХОРА ........................................................................................................... 76
РАВНЯВАЙ СЕ ПО СТРАСТТА СИ................................................................................................... 78
ВАРНИТЕ ............................................................................................................................................... 83
ТЕСТВАЙТЕ СВОЯТА ДХАРМА ....................................................................................................... 87
ПРЕГЪРНИ СВОЯТА ДХАРМА ......................................................................................................... 88
ДХАРМА Е ОТ ТЯЛОТО...................................................................................................................... 89
ДХАРМА Е ВАША ОТГОВОРНОСТ ................................................................................................. 90
РАЗШИРЯВАЙ ДХАРМАТА СИ ........................................................................................................ 90
6. РУТИНА. Мястото има енергия, времето има памет........................................... 93
СТАВАЙ РАНО ..................................................................................................................................... 95
НАМЕРЕНО ВРЕМЕ ............................................................................................................................. 96
ВЕЧЕРТА ................................................................................................................................................ 96
КАМЪК НА ПЪТЕКАТА ...................................................................................................................... 98
ДЪВЧИ ПИТИЕТО СИ И ПИЙ ХРАНАТА СИ ............................................................................... 100
ВСЕКИ МИГ ОТ ДЕНЯ ...................................................................................................................... 102
МЯСТОТО ИМА ЕНЕРГИЯ ............................................................................................................... 102
ВРЕМЕТО ИМА ПАМЕТ ................................................................................................................... 104
ЕДНОЗАДАЧНА РАБОТА ................................................................................................................. 105
ДА СТИГАМЕ ДО КРАЯ .................................................................................................................... 106
7. УМЪТ. Дилемата на колесничаря ......................................................................... 108
МАЙМУНСКИЯТ УМ ........................................................................................................................ 109
КАРАЙ КОЛЕСНИЦАТА НА УМА .................................................................................................. 111
ОВЛАДЯВАНЕ НА СЕТИВАТА ....................................................................................................... 112
УПОРИТОТО ПОДСЪЗНАНИЕ ........................................................................................................ 114
ИНВЕСТИРАЙ В СЪЗНАТЕЛНИЯ УМ ........................................................................................... 115
СМЯНА НА РАМКАТА...................................................................................................................... 116
ЗАБАВИ ТЕМПОТО ........................................................................................................................... 118
НАМЕРИ СЪСТРАДАНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ ..................................................................................... 118
ПРИСЪСТВАЙТЕ................................................................................................................................ 119
НИЩО НЕ ВИ ПРИТЕЖАВА ............................................................................................................ 120
НЕ ОПИТВАЙТЕ ТОВА У ДОМА .................................................................................................... 121
КАК ДА СЕ ОТДРЪПНЕМ ................................................................................................................. 123
ПОДДЪРЖАНЕ НА УМА .................................................................................................................. 125
8. ЕГО. Хвани ме, ако можеш ...................................................................................... 127
ЕГОТО Е МАСКА ............................................................................................................................... 127
ЕГОТО НИ ПРАВИ ЛЪЖЦИ ............................................................................................................. 128
ЕГОТО СЪЗДАВА ФАЛШИВИ ЙЕРАРХИИ .................................................................................. 129
НЕ СЪДИ .............................................................................................................................................. 130
ЕГОТО Е ПРЕЧКА ПРЕД ИЗРАСТВАНЕТО ................................................................................... 130
ИНСТИТУЦИОНАЛНО ЕГО ............................................................................................................. 131
ЕГОТО НИ ИЗОЛИРА ........................................................................................................................ 132
ДВУОСТРОТО ЕГО ............................................................................................................................ 132
СМИРЕНИЕТО: ЕЛИКСИРЪТ ЗА ЕГОТО ...................................................................................... 134
ПРАКТИКУВАЙ СМИРЕНИЕ........................................................................................................... 134
ДРЪЖ ЕГОТО СИ ПОД ОКО ............................................................................................................. 135
ОТДРЪПНИ СЕ ОТ ЕГОТО СИ ......................................................................................................... 136
ИЗЛЕЗТЕ ОТ ПРОВАЛА .................................................................................................................... 137
ИЗГРАЖДАЙ УВЕРЕНОСТ, НЕ ЕГО ............................................................................................... 139

5
 МАЛКИ ПОБЕДИ ................................................................................................................................ 139
ТЪРСЕТЕ ОБРАТНА ИНФОРМАЦИЯ............................................................................................. 140
НЕ ВЗЕМАЙ НА СЕРИОЗНО СОБСТВЕНИЯ СИ УСПЕХ ........................................................... 141
ИСТИНСКО ВЕЛИЧИЕ ...................................................................................................................... 142
МЕДИТАЦИЯ. ВИЗУАЛИЗИРАЙ ............................................................................. 144

ЧАСТ ТРЕТА. ДАВАЙ

9. БЛАГОДАРНОСТ. Най-силното лекарство на света ........................................ 148
БЛАГОДАРНОСТТА Е ДОБРА ЗА НАС.......................................................................................... 148
БЛАГОДАРНОСТ И УМ .................................................................................................................... 149
ЕЖЕДНЕВНА БЛАГОДАРНОСТ ...................................................................................................... 150
ПРАКТИКУВАНЕ НА БЛАГОДАРНОСТ........................................................................................ 152
ИЗРАЗЯВАНЕ НА БЛАГОДАРНОСТ .............................................................................................. 154
ДОБРОТАТА И БЛАГОДАРНОСТА СА В СИМБИОЗА ............................................................... 154
ДОБРОТАТА НА НЕПОЗНАТИ ........................................................................................................ 155
БЛАГОДАРНОСТ ЧРЕЗ СЛУЖЕНЕ ................................................................................................. 156
ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ ............................................................................................................ 157
БЛАГОДАРНОСТ СЛЕД ПРОШКА.................................................................................................. 158
10. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. Наблюдаване на хората .......................................... 159
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОЧАКВАНИЯ ................................................................................................... 159
КРЪГОВРАТЪТ НА ЛЮБОВТА ....................................................................................................... 159
МРЕЖА ОТ СЪСТРАДАНИЕ ............................................................................................................ 161
ЧЕТИРИТЕ ТИПА ДОВЕРИЕ ............................................................................................................ 161
СЪЗДАЙ СВОЕ СЕМЕЙСТВО .......................................................................................................... 164
ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО ............................................................................................................ 164
ДОВЕРИЕТО СЕ ПЕЧЕЛИ ................................................................................................................. 166
СТАДИИ НА ДОВЕРИЕТО ................................................................................................................ 166
ДОВЕРИЕТО Е ЕЖЕДНЕВНА ПРАКТИКА .................................................................................... 169
ЦЕЛЕНАСОЧЕН ЛЮБОВЕН ЖИВОТ ............................................................................................. 169
ПРИВЛИЧАНЕ И ВРЪЗКА ................................................................................................................ 171
КАЧЕСТВО, НЕ КОЛИЧЕСТВО ....................................................................................................... 171
ШЕСТТЕ ЛЮБОВНИ РАЗМЕНИ ...................................................................................................... 172
ГОТОВИ ЗА ЛЮБОВ .......................................................................................................................... 175
ДА ПАЗИМ ЛЮБОВТА ЖИВА ......................................................................................................... 177
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗБИТО СЪРЦЕ ........................................................................................ 178
11. СЛУЖЕНЕ. Засаждайте дървета, под чиято сянка не възнамерявате да
седите ................................................................................................................................ 181
НАЙ-ВИСШАТА ЦЕЛ ........................................................................................................................ 182
СЛУЖЕНЕТО Е ДОБРО ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА ....................................................................... 183
МИСЛОВНАТА НАГЛАСА ДА СЛУЖИМ ..................................................................................... 185
КОГА ЩЕ СМЕ ГОТОВИ ДА СЛУЖИМ? ....................................................................................... 186
СЛУЖИ С НАМЕРЕНИЕ.................................................................................................................... 187
СЛУЖИ В СВОЯТА ДХАРМА .......................................................................................................... 188
ЦЯЛОТО СТРАДAНИЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ВСИЧКИ НАС ....................................................... 189
СЛЕДВАЙ БОЛКАТА В СЪРЦЕТО СИ ........................................................................................... 190
МЕДИТАЦИЯ. НАПЯВАНЕ ....................................................................................... 192

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ............................................................................................... 195

НАЧИНЪТ НА МОНАСИТЕ .............................................................................................................. 195
КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМА РЕЗУЛТАТ ................................................................................ 196
СЕГА И ЗАВИНАГИ ........................................................................................................................... 197
ПРИЛОЖЕНИЕ. Тест за ведическа личност ............................................200

6
 На жена ми, която е повече монах,
отколкото аз изобщо някога ще бъда.

Въведение
„Ако искаш нова идея, прочети стара книга.”
Приписвано на Иван Петрович Павлов
(наред с други)

Когато бях на осемнайсет, през първата година в бизнесколежа „Кае Бизнес Скул“,
Лондон, един приятел предложи да отидем да чуем беседа на някакъв монах.
Не исках.
– Защо ми е да слушам някакъв си монах?
Често проявявах интерес и слушах лекции на директори на големи компании, знаме-
нитости и други успели хора, но интересът ми към монаха тогава беше нулев. Предпо-
читах беседите на хора, които наистина са постигнали нещо в живота си.
Приятелят ми настоя и накрая се съгласих:
– Добре де, ще дойда, ако след това отидем на бар.
„Влюбих се“ е израз, който се използва почти изключително когато се говори за ро-
мантични взаимоотношения. Онази вечер обаче, докато слушах монаха, който разказ-
ваше за преживяванията си, аз наистина се влюбих. Човекът на сцената беше на трийсет
и няколко, индиец. Главата му беше избръсната, носеше роба с цвят на шафран. Беше
интелигентен, красноречив, харизматичен. Говореше за принципа „безкористна жер-
тва“. Когато каза, че трябва да садим дървета, в чиято сянка не възнамеряваме да седим,
почувствах непознато вълнение в цялото си тяло.
Бях особено впечатлен, когато научих, че е бил студент в Индийския технологичен
институт, който много напомня Масачузетския технологичен институт, също и с това,
че е почти невъзможно да се запишеш в него. Беше изоставил тази възможност, за да
стане монах, беше напуснал всичко, към което аз и приятелите ми се стремяхме. Или
беше луд, или беше напипал нещо голямо.
През целия си живот съм се възхищавал от хора, тръгнали от нищо и постигнали
нещо – изминали пътя от дрипите до богатството. Сега за първи път виждах човек, който
съвсем умишлено беше пропътувал обратния път. Беше изоставил живот, какъвто
всички би трябвало да искаме, както ни учи днешният свят. Вместо обаче да прилича на
огорчен неудачник, той изглеждаше радостен, уверен, в мир със себе си. Всъщност из-
глеждаше по-щастлив от всички, които познавах. На осемнайсет бях срещал много
доста богати хора. Бях разговарял с мнозина, които бяха станали известни, силни, кра-
сиви или и трите заедно. Не мисля обаче, че бях срещал истински щастлив човек.
След това си пробих път през тълпата, за да му кажа колко удивителен е и колко ме е
вдъхновил.
Как мога да прекарвам повече време с теб? – чух се да казвам. Изпитвах необходимост
да съм край хора, които владеят ценностите, които искам аз, не предметите, които искат
всички.

7
 Монахът ми отговори, че цялата седмица ще пътува и ще изнася беседи във Велико-
британия и че съм добре дошъл да го придружавам. Направих го.
Първото ми впечатление от този човек, чието име е Гауранга Дас, беше, че прави
нещо добро. По-късно щях да открия, че науката е на същото мнение. През 2002 г. ти-
бетският монах Йонги Мингюр Ринпоче пътува от район непосредствено до Катманду
до Университета на Уисконсин, Медисън, за да даде възможност на изследователите да
наблюдават активността на мозъка му, докато медитира. Учените сложили на главата
му устройство, напомнящо шапка за душ (електроенцефалограф), от което излизат по-
вече от 250 гънки проводника, свързани със сензори, което техник прикрепил към
скалпа му. По време на изследванията монахът е имал зад гърба си шейсет и две хиляди
часа практическа медитация.
Екип изследователи, част от които също опитни медитатори, го наблюдавал от конт-
ролна зала, а той започнал да медитира по схема, разработена от тях – една минута ме-
дитация върху състраданието и трийсет секунди период на почивка. Преминал през този
цикъл четири пъти, по знак на преводач. Учените гледали стъписани. Почти точно в
мига, в който монахът започвал медитация, електроенцефалографът регистрирал рязка
и интензивна мозъчна дейност. Такъв силен бърз пик би се получил, ако монахът про-
мени позата си или се раздвижи поне малко, но го наблюдавали той оставал съвършено
неподвижен.
Забележителното в експеримента не била само последователността в мозъчната дей-
ност на монаха – „включено“/“изключено“ при активност и отпускане – но също така и
фактът, че нямало период на „подгряване“. Ако си медитатор или поне си опитвал да
успокоиш ума си, знаеш, че е нужно известно време, докато стихне парадът разсейващи
мисли, който се носи в главата ти. Ринпоче нямал нужда от такъв преходен период.
Всъщност, оказвало се, че успявал да влезе и да излезе от онова силно медитативно със-
тояние сякаш натиска бутон. Повече от десет години след онези първоначални изслед-
вания сканиранията на мозъка на четирийсет и една годишния монах показали по-малко
признаци на стареене, отколкото мозъците на негови връстници. Според изследовате-
лите мозъкът му приличал на мозък на човек, който е десет години по-млад.
Учените, изследвали мозъка на будисткия монах Матю Рикар по-късно, го наричат
„най-щастливия човек на света“, защото откриват най-високото ниво на гама-вълни –
които се свързват с вниманието, паметта, ученето и щастието, – регистрирано някога
от науката. Един-единствен монах, който излиза от нормата, може да се приеме за ано-
малия, но Рикар не е единствен. Мозъците на двайсет и един други монаси също били
изследвани при различни медитативни практики и също показали нива на гама-вълните
с по-високи и по-продължителни пикове (дори по време на сън), отколкото при немеди-
тиращи хора.
Защо трябва да се научим да мислим като монаси? Ако искаш да играеш добре бас-
кетбол, би гледал Майкъл Джордан, ако искаш да си иновативен, можеш да проучиш
Илон Мъск или, ако те привлича пеенето, да се поинтересуваш от Бионсе. Ако искаш да
научиш ума си да намира мир, покой и цел? Монасите са специалисти в това. Брат Дей-
вид Стиндъл-Раст, бенедиктински монах, един от основателите на gratefulness.org,
пише: „Светски човек, който съзнателно се стреми да живее в Сега, е монах“.
Монасите могат да устояват на изкушения, да се въздържат от отправяне на критики,
да се справят с болка и тревожност, да укротяват егото си, да градят живот, който е
изпълнен с цел и смисъл. Защо да не се учим от най-спокойните, най-щастливите, най-
целеустремените хора на света? Може би си мислите, че за монасите е лесно да бъдат

8
спокойни, безметежни и свободни от напрежения, че се крият някъде в спокойна среда,
не им се налага да ходят на работа и да се съобразяват с романтични връзки и, да, с
трафика в час пик. Може би се питате, как пък мисленето като монах ще ми помогне
тук, в модерния свят?
Първо, монасите не се раждат такива. Те са хора от всякакъв произход, които са изб-
рали да се променят. Матю Рикар, „най-щастливият човек на света“, в живота си преди
е бил биолог. Анди Падикоум, съосновател на апликацията за медитация Headspace, се
е обучавал за цирков артист. Познавам монаси, които са били финансисти или са сви-
рели в рок банди. Израснали са в училища, градове и села като вас и мен. Не е нужно да
палите свещи у дома, да се разхождате боси или да пускате снимки как седите в поза
„лотос“ на върха на планина. Монашеството е мисловна нагласа, която може да приеме
всеки.
Както повечето монаси в наши дни, не съм израснал в ашрам. През по-голямата част
от детството си правех неподобаващи за монах неща. До четиринайсет бях послушно
дете. Израснах в Лондон с родителите ми и по-малката ми сестра. Семейството ми е от
средната класа, индийско. Подобно на много други родители, моите също правеха
всичко, за да ми дадат добро образование и шанс за добро бъдеще. Не се забърквах в
неприятности, справях се добре в училище, полагах усилия всички да са щастливи.

Когато обаче започнах средното училище, направих рязък завой. Като дете бях пълен
и ми се подиграваха за това, обаче после намалих килограмите, започнах да играя фут-
бол и ръгби. Насочих се към предмети, които индийските родители по принцип не ха-
ресват, като рисуване, дизайн и философия. В това не би имало нищо лошо, обаче се
забърках не е когото трябва. Правехме лоши неща. Пробвахме дрога. Биехме се. Пиехме
прекалено много. Нещата не вървяха добре. Три пъти ме гониха от училище. Накрая
поискаха да напусна.
„Ще се променя обещах. – Ако позволите да остана, ще се променя“. Училището ме
остави и аз смених посоката.
Най-накрая, в колежа, започнах да разбирам стойността на сериозната работа, жерт-
вите, дисциплината, упоритостта при преследването на целите. Проблемът бе там, че по
онова време нямах никакви цели, освен да си намеря добра работа, един ден да се оженя,
да имам семейство – обикновените неща. Подозирах, че има нещо по-дълбоко, но не
знаех какво е.
Когато Гуаранга Дас дойде да говори в колежа, бях готов за нови идеи, нов начин на
живот, път, който беше много различен от този, по който всички (включително и аз)
смятахме, че ще поемем. Исках да израсна като личност, а не да познавам състрадани-
ето, съпричастността и смирението само като абстрактни понятия. Исках да ги живея.
Дисциплината, характерът и интегритетът да не са неща, за които само чета. Исках да
ги живея.
През следващите четири години жонглирах между два свята, като от барове и ресто-
ранти се хвърлях в медитация и спане на пода. В Лондон учех мениджмънт е ударение
върху поведенческите науки, стажувах в голяма консултантска фирма и прекарвах доста
време е приятелите и семейството си. А в един ашрам в Мумбай изучавах древни текс-
тове, като по-голямата част от коледните и летните ваканции живеех при монаси. Цен-
ностите ми постепенно се промениха. Открих, че искам да съм сред монаси. Всъщност
исках да се потопя в менталността им. Работата, която вършех в корпоративния свят,
като че ли все повече и повече губеше смисъл. Каква полза от липсата на позитивно

9
въздействие върху когото и да било?
След като завърших колежа, смених костюма е монашеска роба и се присъединих към
ашрама, където спяхме на пода и всичките ни притежания се събираха в малко шкафче.
Живях и пътувах в Индия, Великобритания и Европа. Медитирах часове наред всеки
ден и изучавах древни текстове. Имах възможност да служа с другите монаси, да пома-
гам в продължаващата работа по преобразяването на един ашрам в село край Мумбай в
екологично духовно убежище (екосело Говардан) и да стана доброволец в програма за
предоставяне на храна, която разпределяше повече от милион порции всеки ден (Анам-
рита).
Щом аз успях да се науча да мисля като монах, би трябвало да се справи и всеки друг.
За монасите хиндуисти, с които учих, основополагащи текстове са Ведите. (Заглави-
ето е от санскрит – „веда“ означава познание. Санскрит е древен език, който е предшес-
твеник на повечето езици, които се говорят днес в Южна Азия.) Може да се твърди, че
философията започва с тази древна колекция текстове, възникнали в района на част от
днешен Пакистан и Северозападна Индия преди поне три хиляди години. Те са в осно-
вата на хиндуизма.
Както епосите на Омир, Ведите първоначално били предавани устно, после били за-
писани, но поради нетрайността на материалите (използвали палмови листа и букова
кора!) повечето от оцелелите документи са не по-стари от неколкостотин години. Ве-
дите съдържат химни, исторически разкази, поеми, молитви, напеви, ритуали и церемо-
нии, съвети за ежедневието.
В живота си и по-нататък в тази книга често споменавам „Бхагавад Гита“ (което значи
„Песен на Бог“). Тя свободно следва Упанишадите – текстове, писани между 800 и 400 г.
пр.н.е. „Бхагавад Гита“ се смята за нещо като универсален и безвременен наръчник за
живота. Текстът не адресира монах и не засяга някакъв религиозен контекст. Адресира
женен мъж, който също е и добър стрелец с лък. Целта не е да се прилага само при една
религия или за един регион – предназначен е за цялото човечество. Екнат Ийсваран,
духовен автор и професор, превел много от свещените текстове на Индия, включително
и „Бхагавад Гита“, го нарича „Най-важният дар от Индия за света“. В дневника си от
1845 г., Ралф Уолдо Емерсън пише: „Дължах – приятелят ми и аз дължахме – великоле-
пен ден на „Бхагавад Гита“. Тя е първа сред книгите. Сякаш ни проговори империя, не
нещо дребно или невзрачно, а голямо, спокойно, последователно, гласът на някогашна
интелигентност, която в друга епоха и в друг климат е разсъждавала над и така е решила
същите въпроси, които днес ангажират нас“. Казано е, че за „Гита“ са писани повече
коментари, отколкото за който и да било друг текст. Една от целите ми в тази книга е да
ви помогна да се свържете с безвременната мъдрост, наред с други древни учения, които
са в основата на монашеското ми образование – и които имат сериозна връзка с предиз-
викателствата, пред които сме изправени днес.
Това, което най-много ме порази, когато изучавах философията на монасите, беше,
че през последните три хиляди години хората всъщност не са се променили. Разбира се,
по-високи сме и средно живеем повече, но ме изненада и впечатли фактът, че монашес-
ките учения говорят за опрощение, енергия, намерения, цел в живота и други подобни
по начин, който резонира и днес, както вероятно е резонирал и когато са се появили.
Още по-впечатляващото е, че монашеската мъдрост може да бъде подкрепена от на-
уката, както ще видим много пъти в тази книга. От хилядолетия монасите вярват, че
медитацията и будното съзнание са полезни, че да си благодарен е добре за теб, че ко-
гато служиш си щастлив и други неща, за които ще научите в тази книга. Те са развили

10
практики около тези идеи дълго преди днешната наука да разполага с начини да ги по-
каже и потвърди.
Алберт Айнщайн казва: „Ако не можеш да обясниш нещо по разбираем начин, значи
сам не го разбираш достатъчно добре“. Когато видях колко свързани с днешния свят са
уроците, които научавах, поисках да се гмурна по-дълбоко в тях, така че да мога да ги
споделям с други хора.
Три години след като се преместих в Мумбай учителят ми Гуаранга Дас ми каза, че
според него ще съм по-ценен и полезен, ако напусна ашрама и споделя каквото съм
научил със света. Трите години като монах бяха нещо като училище за живота. Не беше
лесно да стана монах, оказа се още по-трудно да замина. Прилагането на мъдростта в
света обаче извън ашрама – най-трудната част – беше нещо като последен изпит. Всеки
изминал ден установявам, че монашеската мисловна нагласа върши работа – че древ-
ната мъдрост е стряскащо актуална днес. Затова я споделям.
Днес все още смятам себе си за монах, макар че обикновено добавям „бивш“, тъй като
съм женен, а на монасите е забранено да се женят. Живея в Лос Анджелис, който според
много хора е една от световните столици на материалното – фасада, фантазия и общо
взето лъжовен град. Защо обаче да съм на място, което вече е просветено? Сега, в света
и в тази книга, споделям каквото взех от живота, който водех преди това, и каквото
научих. В книгата няма нищо сектантско. Тя не е някаква прикрита стратегия за прив-
личане на последователи. Кълна се! Мога също така да ви обещая, че ако възприемете
и практикувате материала, който представям, ще откриете истински смисъл, страст и
цел в живота си.
Никога преди толкова много хора не са били толкова неудовлетворени – или толкова
силно ангажирани е преследване на „щастието“. Нашата култура и медии ни заливат е
някакви представи кои и какви трябва да бъдем, показват ни образци на достижения и
успехи, слава, пари, блясък, секс – в края на краищата нищо от това не може да ни удов-
летвори. Просто ще търсим още и още, в кръг, който води до разочарования, загубени
илюзии, неудовлетвореност и нещастие, до изтощение.
Иска ми се да направя паралел между мисловната нагласа на монаха и това, което
често се нарича „маймунски ум“. Умът ни може или да ни извисява, или да ни тегли
надолу. Днес всички ние се борим е претовареното мислене, е протакането и тревож-
ността, които са резултат на стремежа ни да угодим на маймунския ум. Маймунският
ум прескача безцелно от една мисъл на друга, от проблем на проблем, без всъщност да
решава каквото и да било. Можем обаче да се издигнем до монашеската мисловна наг-
ласа, като стигнем до корена на това, което искаме, и създадем изпълними стъпки, во-
дещи към израстване. Монашеската нагласа ни извисява над объркването и разсейва-
нето и ни помага да открием яснота, смисъл и посока.
„Мисли като монах“ предлага друг поглед и подход към живота. Път на бунт, откъс-
ване, преоткриване, път към цел, фокус, дисциплина – и служене. Целта на монашеското
мислене е живот, свободен от его, завист, ламтеж, тревожност, гняв, горчивина, багаж.
За мен монашеската мисловна нагласа не е просто възможна – тя е необходима. Нямаме
друг избор. Трябва да открием спокойствие и мир.

11
 МАЙМУНСКИ УМ
Стъписан от множество разклонения
Пътува на мястото до шофьора
Жалва се, сравнява, критикува
Мисли прекалено много и протака
Разсейва се от дребни неща
Търси краткосрочно задоволяване
Взискателен и с много права
Променя се по каприз
Засилва негативи и страхове
Насочен към себе си и вманиачен
Многозадачен
Контролиран от гняв, тревожност, страх
Прави каквото му е приятно
Търси удоволствия
Търси временни спасения
МОНАШЕСКИ УМ
Фокусиран върху корена на проблема
Живее целенасочено и съзнателно
Състрадателен, загрижен, помагащ
Анализира, изяснява и свързва
Дисциплиниран е
Стреми се към дългосрочна полза
Ентусиазиран, решителен, търпелив
Отдаден на мисия, визия или цел
Работи за разпадане на негативи и страхове
Грижи се за себе си, за да служи
Еднозадачен
Контролира и използва енергията мъдро
Търси самоконтрол и съвършенство
Търси смисъл
Търси истински решения

Живо си спомням първия си ден в монашеската школа. Току-що бях избръснал гла-
вата си, но още нямах роба и приличах на човек, дошъл от Лондон. Забелязах дете мо-
нах – не може да е било на повече от десет години – да учи група петгодишни. Детето
имаше излъчването, равновесието и увереността на възрастен.
– Какво правиш? – попитах го.
– Току-що им преподадох първия им урок – отговори то и веднага ме попита:
– Какво научи ти през първия ти ден в училище?
– Започнахме да учим азбуката и цифрите. А какво научиха те?
– Първото, на което ги учим, е как да дишат.
– Защо? – попитах.
– Защото единственото нещо, което е с теб от мига на раждането до последния мо-
мент, е дъхът ти. Приятелите ти, семейството, страната, в която живееш, всичко това
може да се промени. Единственото, което остава с теб, е дъхът ти.
И тогава онзи десетгодишен монах добави:
– Когато се стреснеш, какво се променя? Дишането ти. Когато се ядосаш, какво се
променя? Дишането ти. Преживяваме всяка емоция с промяна в дишането. Когато се
научиш да владееш и управляваш дишането си, можеш да владееш всяка ситуация в
живота.
Вече получавах най-важния урок – да се насочвам към корена на нещата, не да гледам
листата на дървото или симптомите на проблема. И се учех, чрез пряко наблюдение, че
всеки може да е монах, дори да е само на десет години.
Когато се родим, първото, което трябва да направим, е да поемем дъх. Както обаче
животът се усложнява за новороденото, може да се окаже много трудно просто да седим
неподвижно и да дишаме. В тази книга се надявам да ви покажа монашеския начин –
как стигаме до корена на нещата, как влизаме в себеизучаване. Само чрез това любо-
питство, мисъл, усилие и откровение откриваме пътя си към мира, покоя и целта. С по-
мощта на мъдростта, която получих от учителите си в ашрама, се надявам да ви отведа
там.
На страниците нататък ще ви преведа през три етапа на приспособяване към мона-
шеската мисловна нагласа. Първо, ще се освободим, ще се отървем от външните влия-
ния, вътрешните пречки и страхове, които ни спират. Може да мислите за прочистване,

12
което ще освободи място за растеж. Второ, ще растем. Ще ви помогна да промените
живота си, така че да вземате решения преднамерено, целенасочено и уверено. Накрая
ще даваме, с поглед към света отвъд нас самите, ще разширяваме и споделяме чувството
си за благодарност, ще задълбочаваме отношенията си. Ще споделяме даровете и лю-
бовта си с другите и ще открием истинската радост и изненадващите ползи от служе-
нето.
По пътя ще ви запозная е три много различни типа медитация, които препоръчвам, за
да ги включите в практиката си: дишане, визуализация и звук. И трите носят своите
положителни ефекти, но най-простият начин да ги отличите е да знаете, че дишането
води до физически ползи – откриваш покой и равновесие, успокояваш се; визуализаци-
ята има психологически ползи – да изцелиш миналото и да се подготвиш за бъдещето;
напевите имат психически ползи – свързваш се е най-дълбоката си същност и вселената
за истинско пречистване.
Не е нужно да медитирате, за да имате полза от тази книга, но ако го правите, инст-
рументите, които ви давам, ще са по-ефективни. Ще стигна и по-далеч, като кажа, че
цялата книга е медитация – размисъл върху нашите вярвания, ценности и намерения,
как гледаме на себе си, как вземаме решения, как обучаваме ума си, как вземаме реше-
ния и взаимодействаме е хората. Постигането на такова дълбоко осъзнаване е целта и
наградата на медитацията.
По какъв начин би мислил за всичко това един монах?
Вероятно не си задавате този въпрос в момента – вероятно сте много далече от това, –
но ще го правите в края на книгата.

13
 ЧАСТ ПЪРВА.
ОСВОБОЖДАВАНЕ

1. ИДЕНТИЧНОСТ.
Аз съм това, което мисля, че съм
„По-добре е да живееш собствената си съдба несъвършено, отколкото да живееш
имитация на нечии друг живот съвършено.“
Бхагавад Гита 3:35

През 1902 г. социологът Чарлз Хортън Кули пише: „Аз не съм това, което мисля, че
съм, и не съм това, което вие мислите, че съм. Аз съм това, което мисля, че вие мислите,
че съм“.
Оставете ума си да се блъска над това за момент.
Идентичността ни е опакована в това, което другите мислят за нас – или, по-точно,
това, което ние мислим, че другите мислят за нас.
Не само представата ни за самите нас е опакована в начина, по който си мислим, че
другите ни виждат, но повечето от усилията ни за самоусъвършенстване са всъщност
опити да отговорим на този въображаем идеал. Ако мислим, че някой, от когото се въз-
хищаваме, приема богатството за успех, ще гоним богатството, за да впечатлим този
човек. Ако си въобразим, че приятел не харесва как изглеждаме, в отговор ще променим
вида си. В мюзикъла „Уестсайдска история“ Мария среща момче, което я харесва. Каква
е следващата ѝ песен? „Чувствам се хубава“.
От 1998 г. до времето, когато пиша това, единственият носител на три „Оскара“ за
най-добър актьор, Даниъл Дей-Луис, е играл само в шест филма. Той се готви за всяка
роля усилено, потапя се напълно в нея. За ролята на Бил Касапина в „Бандите на Ню
Йорк“ на Мартин Скорсезе той се обучава за касапин, говори със силен ирландски ак-
цент на снимачната площадка и извън нея, наема циркови артисти, за да го научат как
да хвърля ножове. И това е само началото. Носи само автентични дрехи от деветнайсети
век, обикаля Рим като героя си, влиза в спорове и се бие с непознати. Може би заради
облеклото се разболява от пневмония.
Дей-Луис прилага техника, наречена „Методът“, която изисква актьорът да живее
като героя си колкото е възможно повече, за да стане него, ролята, която играе. Това
изисква невероятни умения и изкуство, но често актьорите, използващи тази техника,
дотолкова са погълнати от ролята си, че героят им излиза от сцената или екрана. „Ще
призная, че полудях, напълно полудях“ – казва Дей-Луис пред „Индипендънт“ години
по-късно и признава, че ролята „не се отрази добре на физическото и менталното ми
здраве“.
Несъзнателно всички ние се вживяваме в роли до някаква степен. Въплъщаваме се в
персонажи онлайн, на работното място, когато сме с приятели, у дома. Тези различни
персонажи ни носят своите ползи. Те ни дават възможност да печелим парите, които са
14
ни нужни, за да плащаме сметките си, помагат ни да функционираме на работното си
място, на което невинаги се чувстваме комфортно, дават ни възможност да поддържаме
отношения с хора, които всъщност не харесваме, но с които се налага да контактуваме.
Често обаче идентичността ни има толкова много пластове, че губим от поглед истинс-
ката си същност, ако изобщо някога сме имали представа каква е тя. Носим ролята от
работното си място с нас у дома и внасяме ролята, която играем пред приятелите си, в
романтичната си връзка, без съзнателен контрол или намерение. Колкото и успешно да
играем ролите си, в крайна сметка се чувстваме неудовлетворени, потиснати, недостой-
ни, нещастни. „Аз“ и „мен“, които и бездруго са уязвими, се изкривяват още повече.
Опитваме да оправдаем очакванията, които смятаме, че другите имат към нас, дори е
цената на собствените си ценности.
Рядко, ако изобщо някога, съзнателно и преднамерено създаваме свои собствени цен-
ности. Вземаме решенията за живота си през двойно отразената представа за това, какви
бихме могли да сме, без всъщност да се замисляме. Кули нарича това явление „огле-
дално аз“.
Живеем във възприятие на възприятието за себе си и в резултат сме изгубили истин-
ската си същност. Как можем да разпознаем кои сме и какво ни прави щастливи, ако
гоним изкривеното отражение на сънищата на някой друг?
Може да си мислите, че трудното е да се откажете от забавната част – партита, секс,
гледане на телевизия, притежаването на предмети, спането в истинско легло (да, това е
леглото беше доста тежко). Преди обаче да направя тази стъпка, трябваше да преодолея
по-голямо препятствие – да съобщя на родителите си каква „кариера“ съм избрал.
Когато приключвах последната година в колежа, вече бях решил по какъв път искам
да тръгна. Казах им, че ще отказвам предложенията за работа, които получавам. Винаги
съм се шегувал, че ако зависеше от тях, щях да имам три възможности за кариера: лекар,
адвокат и неудачник. Няма по-добър начин да покажеш на родителите си, че всичко,
което са направили за теб, е пропиляно от това да станеш монах.
Подобно на всички родители, моите също имаха мечти за бъдещето ми, но поне успях
да ги приближа постепенно към идеята, че мога да стана монах – всяка година, откакто
навърших осемнайсет, прекарвах част от лятото като стажант във финансите, в Лондон,
а част от годината се обучавах в ашрама, в Мумбай. Когато взех решението си, първата
грижа на майка ми беше като на всяка майка – благополучието ми. Ще имам ли на раз-
положение медицински грижи? „Търсенето на просветление“ не е ли просто интересен
начин да се каже „лентяйстване по цял ден“?
Още по-проблемно за майка ми беше, че е баща ми бяха заобиколени от приятели и
роднини, които напълно споделяха тяхната дефиниция за успех: доктор, адвокат, про-
вал. Разчу се, че предприемам тази радикална крачка, и приятелите ѝ започнаха да го-
ворят: „Но вие вложихте толкова много в образованието му!“ и „Промили са му мо-
зъка!“ и „Ще пропилее живота си!“. Моите приятели също смятаха, че си провалям жи-
вота. Чувах: „Никога пак няма да намериш работа“ и „Захвърляш всяка надежда да из-
карваш прехраната си“.
Когато опитваш да живееш своя най-автентичен живот, някои от връзките ти ще бъ-
дат изложени на опасност. Рискът да ги загубиш обаче си струва да се поеме. Да ги
запазиш в живота си е предизвикателство, което си струва да приемеш.
За щастие за моя развиващ се монашески ум гласът на родителите ми и приятелите
им не беше най-важният аргумент когато обмислях решението си. Вместо това разчитах
на собствените си преживявания. Всяка година, откакто навърших осемнайсет, бях

15
пробвал и двата начина на живот. Никога не се прибирах от работата си във финансовата
институция в състояние, различно от глад и желание да вечерям. Всеки път, когато на-
пусках ашрама обаче си мислех: „Това беше удивително. Току-що прекарах най-хуба-
вото време в живота си“. Експериментите е тези толкова различни преживявания, цен-
ности и вярвания ми помагаха да проумея своите собствени такива.
Реакциите по повод избора ми да стана монах са пример за външния натиск, на който
сме подложени през целия си живот. Роднините, приятелите, обществото, медиите –
заобиколени сме от гласове и образи, които ни казват какво трябва да бъдем и какво
трябва да правим.
Заливат те е мнения, очаквания и задължения. От училище веднага постъпваш в най-
добрия колеж, после следват: ожени се, намери доходна работа, купи си къща, имай
деца, стреми се към повишение. Културните норми съществуват с определена цел –
няма нищо лошо в това обществото да предлага модели за удовлетворителен живот. Ако
обаче приемем такива цели, без да размислим, никога няма да разберем защо не прите-
жаваме дом, защо не сме щастливи там, където живеем, или защо работата ни се струва
лишена от съдържание, дали изобщо искаме да имаме брачен партньор, или ни е грижа
за която и да било от целите, към които се стремим.

Решението ми да се присъединя към ашрама повиши децибелите на мненията и заг-

рижеността около мен, но съвсем навреме – преживяванията ми в ашрама също така ми
бяха дали и инструментите, които ми бяха нужни, за да филтрирам тези шумове. При-
чината и решението бяха едно и също нещо. Бях по-малко уязвим за шумовете около
16
мен, които опитваха да ми кажат кое е нормално, безопасно, практично, най-добро. Не
отблъснах хората, които ме обичат – грижа ме беше за тях и не исках да ги тревожа, –
но и не исках да допусна техните дефиниции за успех и щастие да диктуват решенията
ми. Това беше – тогава – най-трудното решение, което бях вземал, и то се оказа правил-
ното.
Гласовете на родители, приятели, учители, медии се тълпят в ума на младия човек и
му насаждат вярвания и ценности. Дефиницията на обществото за щастлив живот е на
всички и на никого. Единственият начин да изградиш смислен живот е да филтрираш
шума и да погледнеш навътре. Това е първата стъпка към изграждането на монашески
ум.
Ще започнем това пътуване, както го правят монасите, като разчистим всичко, което
отвлича вниманието ни. Първо ще погледнем към външните сили, които ни формират и
ни отвличат от ценностите ни. След това ще оценим още веднъж ценностите, които по-
настоящем формират живота ни, и ще помислим дали сме в крак с това, което искаме
да бъдем, и с начина, по който искаме да живеем.

Прах ли е това или съм аз?

Гауранга Дас ми предложи красива метафора за външните влияния, които скриват

истинската ни същност.

Намираме се в склад, натъпкан с неизползвани книги и кашони, пълни с предмети. За

разлика от останалата част от ашрама, която винаги е подредена и добре изметена,
това място е прашно и потънало в паяжини. Стар монах ме завежда пред огледало и
ме пита: „Какво виждаш ?“.
През дебелия пласт прахоляк дори не виждам отражението си. Казвам го, а мона-
хът кимва. След това избърсва стъклото с ръкава на робата си. В лицето ми излита
облак прах, пари на очите ми, пълни гърлото ми.
Казва:
Идентичността ти е огледало, покрито с прах. Когато погледнеш в това огледало,
в началото истината за това кой си и каква е стойността ти е скрита.
Да го почистиш може да не е приятно, но ще видиш отражението си едва след като
прахта си отиде.

Това е практическа демонстрация на думите на Чайтаня хиндуистки светец от Бенгал,

от шестнайсети век. Чайтаня нарича това положение на нещата сето-парпана-марджа-
нам, или почистване на замърсеното огледало на ума.
Основа буквално на всички монашески традиции е отстраняването на разсейващите
фактори, които ни пречат да се фокусираме върху най-важното – откриването на смисъл
в живота чрез овладяване на физическите и менталните желания. Някои традиции се
отказват от говор, други от секс, трети от притежаването на вещи, а някои се отказват и
от трите. В ашрама живеехме само с това, което ни беше нужно, и нищо повече. Прежи-
вях лично просветлението на освобождаването. Когато сме заровени в незначителни
неща, губим представа кое е истински значимо. Не искам от вас да се откажете от тези
неща, а искам да ви помогна да разпознаете и филтрирате този шум на външните влия-

17
ния. По този начин почистваме прахоляка и виждаме стойностите, които са нашето ис-
тинско отражение.
Водещи ценности са принципите, които са най-важни за нас – кои искаме да бъдем,
как се отнасяме към себе си и другите. Ценностите най-често са концепции, означавани
с една дума, като свобода, равенство, състрадание, честност. Това може да звучи доста
абстрактно или идеалистично, но ценностите всъщност са приложими на практика. Те
са нещо като етичен джипиес, с чиято помощ навигираме през живота. Ако знаеш кои
са ценностите ти, значи разполагаш с инструкциите, които те насочват към хората, дейс-
твията и навиците, които са най-добри за теб. Когато се движим в непознат район, без
ценности, ще обикаляме безцелно, ще свиваме в погрешни посоки, ще се губим, ще
хлътваме в капана на нерешителността. Ценностите ни помагат да се заобиколим с точ-
ните хора, да вземаме тежки решения за кариерата си, да използваме времето си по-
мъдро, да съсредоточаваме вниманието си там, където е важно. Без тях разсейващите
фактори ще ни отнесат.

Откъде идват ценностите

Ценностите не ни се явяват, докато спим. Не ги мислим съзнателно. Рядко дори ги

изказваме с думи. Обаче въпреки всичко те съществуват. Всеки е роден при определен
набор обстоятелства, а ценностите ни се определят от това, което преживяваме. В труд-
ности или в лукс сме родени? Къде получаваме похвали? Родители и настоятели често
са нашите най-големи „фенове“ и критици. Макар че може да се бунтуваме в тий-
нейджърските си години, най-често се стремим да угодим на тези авторитетни фигури
и да ги имитираме. Замислете се за миналото и си спомнете как сте прекарвали времето
с родителите си. Игри, приятни разговори, съвместни начинания? Какво ви казваха те,
че е най-важното, и съответстваше ли то на най-важното за самите тях? Какви искаха те
да сте? Какво искаха да постигнете? Как очакваха да се държите? Възприехте ли тези
идеали, проработиха ли те за вас?
Още от самото начало образованието е едно от най-силните влияния, на които сме
подложени. Предметите, които изучаваме. Културната позиция, от която се преподават.
Как се очаква да учим. Учебна програма, насочена към заучаване на факти, не учи на
креативност, тесният в културно отношение подход не учи на толерантност към хората
с различен произход и от други места, и има малко възможности да се отдадем на не-
щата, които ни увличат, дори и да сме наясно кои са още от най-ранна възраст. Това не
означава, че училището не ни подготвя за живота – съществуват много най-различни
образователни модели, някои от които са по-малко рестриктивни, – но си струва да се
отдръпнем за миг и да се запитаме дали чувстваме ценностите, на които са ни учили в
училище, подходящи за нас.

Мозъчната игра на медиите

Като монах много рано научих, че ценностите ни се влияят от нещата, които поглъ-
щат ума ни. Ние не сме ума си, но той е средството, чрез което решаваме кое е важно в
сърцето ни. Филмите, които гледаме, музиката, която слушаме, книгите, които четем,
телевизионните програми, които ни заливат, хората, които следваме онлайн и офлайн.
Това, което храни новините, храни и ума ни. Колкото повече затъваме в клюките за
знаменитостите, представите за успеха, видеоигрите с насилие, тревожните новини,

18
толкова повече ценностите ни се замърсяват със завист, оценки, съперничество и неу-
довлетвореност.
Наблюдаването и преценката са ключ към монашеското мислене и те започват с прос-
транството и неподвижността. За монасите първата крачка във филтрирането на шумо-
вете и външните въздействия е отказът от материалното. Прекарах три периода като
посетител в ашрама, завърших колежа, после официално станах монах. След два месеца
обучение в имението Бхактиведанта, храм северно от Лондон, заминах за Индия и прис-
тигнах в селския ашрам в началото на септември 2010 г.
Замених сравнително модните си дрехи е две роби (едната за обличане, другата за
пране). Отказах се от „занизаната“ си прическа и я смених е... никаква коса – главите ни
бяха бръснати. И нямах никаква възможност да проверя вида си – в ашрама нямаше
огледала освен онова, което по-късно щяха да ми покажат в складовото помещение.
Така ние, монасите, бяхме лишени от възможност да се фиксираме върху външния си
вид, хранехме се с проста храна, която рядко се променяше, спяхме на тънки рогозки,
проснати на пода, а единствената музика, която чувахме, бяха напевите и камбанките,
които разделяха медитациите и ритуалите ни. Не гледахме филми и телевизия, получа-
вахме много малко новини и имейли на общи настолни компютри, намиращи се в об-
щите помещения. Нищо не заемаше мястото на тези разсейващи фактори освен прост-
ранство, неподвижност и тишина. Когато изключим мненията, очакванията и задълже-
нията на околния свят, започваме да чуваме себе си. В тази тишина започнах да разпоз-
навам разликата между външния шум и собствения си глас. Можех да разчистя пра-
холяка на другите, за да видя същинските си вярвания.

ОПИТАЙ ТОВА: ОТКЪДЕ СА ЦЕННОСТИТЕ ТИ?

Може да е трудно да възприемем ефекта, който ни оказват тези обичайни влияния.
Ценностите са абстрактни, ефимерни, а светът, в който живеем, непрекъснато ни залива
с откровени и подсъзнателни намеци какво трябва да искаме, как трябва да живеем, как
да оформяме идеите си за това кои сме. Запишете някои от ценностите, които формират
живота ви. До всяка от тях запишете произхода ѝ. Отбележете с „лястовичка“ всяка цен-
ност, която наистина споделяте.
Пример:

ЦЕННОСТ ПРОИЗХОД ИСТИНА ЛИ Е ЗА МЕН?

Доброто Родители ✓
Външен вид Медии Не по този начин
Богатство Родители Не
Добри оценки Училище Смесват се с истинското учене
Знание Училище ✓
Семейство Традиция Семейство: да, но не традиционно

Обещах да не ви карам да си бръснете главите и да носите роби, обаче как бихме

могли в модерния свят да си осигурим пространството, тишината и неподвижността,
нужни, за да изградим будно съзнание? Повечето от нас не се замислят за ценностите.
Не обичаме да оставаме сами със собствените си мисли. Склонни сме да избягваме ти-
шината, да опитваме да пълним главите си, да се движим непрекъснато. В поредица

19
изследвания в Университета на Вирджиния и Харвардския университет изследовате-
лите поискали от участниците да прекарат между шест и петнайсет минути сами в стая
без телефон и без възможност да пишат и да четат. След това им давали възможност да
слушат музика или да използват телефоните си. Много от участниците не само не при-
ели това, но имало и доста, които предпочели да получат токов удар вместо да останат
сами с мислите си. Ако всеки ден посещавате събития с непознати хора и се налага да
обяснявате как си изкарвате прехраната, ще ви е много трудно да се отделите от тази
редуцирана представа за самите себе си. Ако гледате „Истинските домакини“ всяка ве-
чер, ще започнете да мислите, че да заливаш с вино лицата на приятелите си е обичайно
поведение. Когато запълваме живота си и не оставяме място за размишление, подобни
отвличащи вниманието неща стават наши ценности по подразбиране.
Не можем да се обърнем към мислите си и да изучаваме ума си, когато сме непрекъс-
нато заети. Бездействието у дома също няма да ви научи на нищо. Има три начина, по
които ви предлагам активно да отворите пространство за размисъл. Първо, препоръчвам
всеки ден да сядате и да размишлявате върху това как е минал денят ви и какви емоции
изпитвате. Второ, веднъж месечно можете да се доближите до промяната, която прежи-
вявах в ашрама, като отивате някъде, където дотогава не сте били, за да изучавате себе
си в непозната обстановка. Това може да е парк или библиотека, в които не сте били
дотогава, или да заминете някъде. Накрая, заемете се с нещо, което за вас е смислено –
хоби, благотворителност, политическа кауза.
Друг начин да освободим пространство е да оценим как запълваме пространството, с
което разполагаме, и дали този избор отразява истинските ни ценности.

Ревизия на живота

Каквито и да мислите, че са ценностите ви, делата разказват истинската история. Не-

щата, които правим през свободното си време, показват какво ценим. Например може
да издигаме времето, прекарано със семейството, на първо място в списъка с ценностите
си, но ако прекарваме свободното си време на голф игрището, действията ни не отгова-
рят на ценностите и се налага да се вгледаме в себе си.

Време
Първо, да оценим как прекарвате времето си, когато не спите и не работите. Изследо-
ватели са установили, че средно всеки от нас прекарва по трийсет и три години в леглото
(седем от които в опити да заспи), година и четири месеца във физически упражнения
и повече от три години в отпуска. Ако сте жена, ще отделите 136 дни, за да се пригот-
вяте. Ако сте мъж, числото е 46 дни. Това са само приближения, разбира се, но изборът
ни всеки ден е от значение.

ОПИТАЙ ТОВА: РЕВИЗИРАЙ ВРЕМЕТО СИ

Отделете седмица, за да проследите по колко време отделяте за следното: семейство,
приятели, здраве, за себе си. (Обърнете внимание, че пропускаме съня, храненето и ра-
ботата. Работата, във всичките ѝ форми, може да се удължава безгранично. Ако това е
вашият случай, дайте собствено определение кога сте „официално“ на работа и напра-
вете „допълнителната работа“ една от категориите си.) Нещата, за които отделяте най-
много време, трябва да отговарят на тези, които цените най-високо. Да кажем, че вре-
мето, което отделяте за работа, превишава важността, която ѝ придавате. Това е знак,

20
че трябва да се вгледате много внимателно в ситуацията. Решавате да отделяте време за
нещо, което не е важно за вас. Какви са ценностите зад това решение? Дали пък прихо-
дите от работата в крайна сметка не служат на ценностите ви?

Медии
Когато правите ревизия на живота си, несъмнено сте установили, че сериозна част от
времето ви е била отделена на медиите. Изследванията установяват, че отделяме средно
по повече от 11 години за гледане на телевизия и социални медии! Може би изборът на
медии е нещо, над което не се замисляте, но отделеното време отразява ценностите.
Има множество различни видове медии, но повечето от нас не прекаляват е филмите,
телевизията или списанията. Всичко опира до устройствата. Вашият айфон много лесно
ще ви каже точно как го използвате. В „настройки“ погледнете информацията за екран-
ното време за последната седмица и ще видите колко време сте отделили на социалните
медии, игри, преглеждане на пощата и разглеждане на интернет страници. Ако това,
което виждате, не ви харесва, дори има възможност да си наложите ограничения. На
телефон е Андроид може да отидете на „настройки“ и да откриете „цялостно използване
на устройството“. Или да свалите приложения като Social Fever или MyAddictometer.

Пари
Както при времето, може да погледнете и как харчите парите си и да направите извод
за ценностите, с които живеете. Ще извадим необходимите разходи като тези за дом,
подопечни лица, кола, битови сметки, храна и дългове. Сега се вгледайте в избраните
от вас самите разходи. Коя е най-голямата ви инвестиция миналия месец? Кои сфери ви
струват най-много? Съответстват ли разходите ви на нещата, които са от най-голямо
значение за вас? Често имаме странни разбирания за това кое „си струва“, които не са
съвсем понятни, ако разгледаме всичките си разходи в паралел. Веднъж съветвах една
жена, която се оплакваше, че семейството ѝ харчи прекалено много за частни уроци на
децата... докато не си даде сметка, че самата тя харчи повече за обувки, отколкото за
уроците по пиано.
Постовете в социалните медии, които съпоставят разходите с приоритетите ни, ме
накараха да се замисля как начинът, по който разпределяме времето и парите си, разк-
рива какво е ценно за нас.

 60-минутно телевизионно шоу („не усетих кога свърши!“)

 60-минутен обяд със семейството („ще свърши ли някога!“)
 Ежедневно пиене на кафе (4 долара/ден, почти 1500 долара/година) („Нуждая се
от това!“)
 Избор на свежа здравословна храна (допълнително 1,50/ ден, около 550 долара/го-
дина) („Не си струва!“)
 15 минути разглеждане на социални медии („лично време!“)
 15 минути за медитация („Няма време!“)

Всичко зависи от това как виждаме ситуацията. Когато анализираме месечните си

незадължителни разходи, мислим дали са били дългосрочни или краткосрочни инвес-
тиции – голяма вечеря или уроци по танци? За забавление или образование са били, за
нас или за някой друг? Ако плащате членска карта за фитнес салон, но този месец сте
отишли там само веднъж, а харчите повече пари за вино, трябва да премислите нещата.

21
 Подредете ценностите си

Прегледът на собствения ни живот показва какви ценности са се промъкнали в него

по подразбиране. Следващата стъпка е да решим кои са ценностите ни и дали изборите,
които правим, им съответстват. Погледът към ценностите на монасите може да ви по-
могне да определите вашите. Учителите ни в ашрама обясняваха, че има висши и нисши
ценности. Висшите ценности ни тласкат и приближават към щастието, осъществяването
и смисъла. Нисшите ни теглят надолу към тревожност, депресия и страдание. Според
Бхагавад Гита висшите ценности и качества са: безстрашие, чист ум, благодарност, слу-
жене и благотворителност, приемане, жертвоготовност, дълбоко изучаване, пестели-
вост, праволинейност, ненасилие, правдивост, отсъствие на гняв, отхвърляне, перспек-
тива, въздържане от намиране на недостатъци, състрадание към всички живи същества,
удовлетвореност, доброта/благост, почтеност, решителност. (Обърнете внимание, че
щастието и успехът не са сред тези ценности. Те не са ценности, а възнаграждения –

22
краят на играта – и ще ги коментираме в Глава четвърта.)
Шестте нисши ценности са алчност, сласт, гняв, его, илюзии и завист. Лошата страна
на нисшите ценности е, че ни завладяват много лесно, ако им оставим пространство, за
да го направят, а хубавото е, че са много по-малко. Или, както ни напомняше моят учи-
тел Гауранга Дас, винаги има повече начини да бъдеш изтеглен нагоре, отколкото да
бъдеш изтеглен надолу.
Не можем да извадим набор ценности от нищото и да направим коренни промени за
един ден. Вместо това трябва да се откажем от фалшивите ценности, които запълват
пространството на живота ни. Ашрамът даде на нас, монасите, възможност да наблю-
даваме природата и учителите насочиха вниманието ни към циклите на всички живи
неща. Листата се развиват, преобразяват се, падат. Влечуги, птици и бозайници се осво-
бождават от кожи, пера, козина. Освобождаването от старото е важна част от ритъма на
нашата природа, както и прераждането. Ние, хората, се вкопчваме в неща – хора, идеи,
материални притежания, книгите на Мари Кондо – и си мислим, че не е естествено да
разчистваме. Освобождаването от старото обаче е пряк път към пространството (бук-
вално) и неподвижността. Отделяме се – емоционално, ако не физически от хората и
идеите, които изпълват живота ни, после отделяме време, за да наблюдаваме естестве-
ните си наклонности – те ни движат.
Всеки ден се налага да избираме и не е късно да започнем да съобразяваме всеки свой
избор с ценностите си. Винаги когато вземаме решение – било то важно, например дали
да се оженим, или незначително, например как да решим дребен спор с приятел, – ос-
новно ни мотивират ценностите ни, независимо дали са висши или нисши. Ако ценнос-
тите ни отговарят на действията ни, изборът ще се окаже добър за нас. Когато обаче
нещата не се получат, струва си да се замислим какво по-точно ни е тласнало към съот-
ветното решение.

ОПИТАЙ ТОВА: ПРЕДИШНИ ЦЕННОСТИ

Замислете се за трите най-добри и трите най-лоши решения, които сте вземали. Защо
стигнахте до всяко едно от тях? Какво бихте променили?
Погледнете внимателно отговорите си от „Опитай това“ по-горе – в тях са скрити
ценностите ви. Защо вземате някакво решение? Може да сте били с „правилния“ или
„неправилния“ човек по една и съща причина – защото цените любовта. Или сте се пре-
местили на съвсем друго място, защото сте искали разнообразие. Скритата ценност
може да е приключението. Сега направете същото за бъдещето. Вгледайте се в най-го-
лемите си цели и проверете дали не са мотивирани от други хора, от традиции или са
идеи за това как трябва да живеем, насаждани от медиите.

ОПИТАЙ ТОВА: МОТИВИРАНИ ОТ ЦЕННОСТИ РЕШЕНИЯ

През следващата седмица, когато харчите пари за неща, които не са първа необходи-
мост, или планирате какво да правите през свободното си време, спрете за момент и
помислете: Каква е стойността на този избор? Отнема само секунда, мигновен размисъл.
В идеалния случай тази кратка пауза ще стане инстинктивна, така че ще избирате съз-
нателно нещата, които са важни за вас, и ще решавате колко енергия да им посветите.

23
 Филтрирайте МОЗ, не ги блокирайте

След като успеете да филтрирате шума на мненията, очакванията и задълженията

(МОЗ), ще видите реалността с други очи. Следващата стъпка е отново да поканите
света при себе си. Когато искам от вас да се отървете от външни влияния, нямам предвид
да изключите всичко от околната среда перманентно. Монашеският ум може и трябва
да се учи от другите. Трудното е да го правим съзнателно, като си задаваме прости въп-
роси: Какви качества търся/ценя в семейството, приятелите или колегите си? Дали това
са доверие, самоувереност, решимост, честност? Каквито и да са, тези качества са всъщ-
ност нашите ценностите са ориентирите, които трябва да използваме, за да преминем
през живота си.
Когато не си сам, заобиколи се с хора, които са близки до ценностите ти. Това ще ти
помогне да откриеш общност, която отразява това, което искаш да бъдеш. Спомнете си
за трудностите, е които се сблъсках, когато започнах да живея като монах през послед-
ната година в колежа. После ми беше трудно да живея в Лондон. Заобиколен от хората,
е които бях израснал, и начина им на живот, отново се изкушавах да спя до късно, да
клюкарствам, да съдя другите. Една нова култура ми помогна да предефинирам себе си,
а друга нова култура ми помогна да продължа по избрания път.
Всеки път, когато се преместиш в нов дом, започнеш нова работа или нова връзка,
получаваш златна възможност да предефинираш себе си. Множество изследвания по-
казват, че начинът, по който се отнасяме към света, който ни заобикаля, е заразителен.
Двайсетгодишно изследване на жителите на малък град в Масачузетс показва, че както
щастието, така и депресията се разпространяват в социалните кръгове. Ако на киломе-
тър от вас живее приятел, който е щастлив, шансът и вие да сте щастливи нараства е
около 25 процента. Ефектът е два пъти по-голям, ако живеете врата до врата.
Хората, с които се заобикаляме, помагат да се придържаме към ценностите си и да
постигаме целите си. Растем заедно. Ако си лекоатлет и се състезаваш на 100 м спринт,
не тренираш с маратонците. Ако искаш да си духовен, разширяваш практиката си с
други духовни хора. Ако искаш да разшириш бизнеса си, присъединяваш се към мест-
ната търговска камара или онлайн група на собственици на фирми, които също се стре-
мят към успеха, за който мислиш и ти. Ако си съсипан от работа родител, който иска
децата му да са негов приоритет, свързваш се с други родители, за които децата са при-
оритет, така че да се поддържате взаимно и да се съветвате помежду си. Още по-добре,
когато е възможно, е да кръстосваш групите – да предпочиташ контактите с ориенти-
рани към семейството духовни предприемачи, които участват в маратони. Добре де, ше-
гувам се, но все пак в днешно време разполагаме с повече начини да се свързваме, като
LinkedIn и Meetup, а инструменти като групите във Фейсбук ни улесняват повече от вся-
кога да открием своето „племе“. Ако търсите любов, търсете на места, които са мотиви-
рани от ценности – например фитнес или спортни дейности, възможности за подпома-
гане на нуждаещи се, лекции на теми, които ви интересуват.
Ако не сте сигурни къде е мястото на другите спрямо вашите ценности, задайте си
въпроса: Ако прекарвам някакво време с този човек или група, дали имам чувството, че
се приближавам или отдалечавам от това, което искам да бъда? Отговорът е очевиден,
ако сравнявате 4 часа на ден игра на футбол на плейстейшън 2 (никога не съм го правил)
със смислено взаимодействие, което подобрява качеството на живота ви. Може обаче
да се окаже и неясен – да се чувстваш объркан и раздразнителен, след като си прекарал

24
някакво време с някого. Усещането, когато сме с хора, които ни се отразяват благот-
ворно, е добро. Не се чувстваме толкова добре, когато сме с хора, които не ни подкрепят
или връщат лошите ни навици.

ОПИТАЙ ТОВА: РЕВИЗИЯ НА КОМПАНИЯТА

В течение на седмица направете списък на хората, с които прекарвате най-много
време. До всеки от тях запишете ценностите, които споделяте. Дали отделяте най-много
време на тези, които са най-близки до ценностите ви?
С кого говорим, какво гледаме, какво правим е времето си – всичките тези източници
се отразяват на ценностите и вярванията ни. Ако просто живеем ден за ден, без да под-
лагаме на съмнения ценностите си, ще бъдем повлиявани от това, което всички други –
от членовете на семейството ни до професионалните маркетинг експерти – искат да
мислим. Непрекъснато си напомням за онзи момент в склада. В ума ми се появява мисъл
и си задавам въпроса: Отговаря ли това на ценностите, които съм избрал, или отго-
варя на ценностите, които други са избрали за мен?
Когато си осигурите пространство и неподвижност, ще можете да разчистите пра-
холяка и да видите себе си не през очите на другите, а отвътре. Ако идентифицирате
ценностите си и ги оставите да ви водят, ще можете по-лесно да филтрирате нежелани
отношения и емоции.

25
 2. НЕГАТИВНОСТ.
Злият крал ходи гладен
„Невъзможно да е изградиш своето щастие върху нещастието на други.“
Дайсаку Икеда

Лятото след третата ми година в колежа. Върнал съм се от месец престой в аш-
рама и съм стажант във финансова фирма. Обядваме с двама колеги – грабнали сме
сандвичи и сме излезли на бетонния двор пред сградата, в който има ниски прегради,
по които са насядали млади хора с костюми, хранят се набързо и се топлят на лят-
ното слънце, преди да се върнат в хиперклиматизираната сграда. Аз съм монах, оста-
нал на сухо.
– Чу ли за Гейб? – пита един от приятелите ми със силен шепот. – Шефовете по-
пиляха презентацията му!
– Този симпатяга?! – обажда се другият. – Ще потъне бързо...
Спомням си урока на Гауранга Дас, наречен „Грижи за ума – сравняване, оплакване,
критикуване“. По време на урока говорехме за навиците да мислим негативно, за клю-
карстването. Едно от упражненията, които правехме, беше да драсваме чертичка за
всеки упрек, който сме отправили гласно или мислено. Срещу всяка чертичка трябваше
да напишем по десет добри неща за същия човек.
Оказа се трудно. Живеехме заедно, в малки пространства, и непрекъснато изникваха
конфликти, повечето за дреболии. Средното време под душа за един монах беше че-
тири минути. Когато пред душовете се образуваше опашка, залагахме кой ще се бави
твърде много. (Не правехме никакви други облози, защото бяхме монаси.) И макар че
хъркащите бяха отделяни в отделно помещение, понякога се появяваха „практику-
ващи“ и ние ги класирахме по скалата на мотоциклетите – този монах хърка като
„Веспа“, онзи – като „Харли-Дейвидсън“.
Изпълних упражнението, като съвестно записвах всяка критика, която се бе изп-
лъзнала. После записах по десет позитивни качества. Не беше трудно да се досетиш
каква е целта на упражнението -у всекиго има повече добро, отколкото лошо, – но
когато го видиш написано на белия лист, някак осъзнаваш пропорцията. Това ми по-
могна да видя собствените си слабости по различен начин. Бях свикнал да се фокусирам
върху грешките си, без да ги съпоставям със силните си страни. Когато ставах пре-
калено самокритичен, винаги си напомнях, че имам и положителни качества. Поста-
вянето на негативните ми качества в контекст ми помогна да разпозная съотноше-
нието и в самия себе си, да си дам сметка, че съм повече добър, отколкото лош. Гово-
рихме за тази обратна връзка по време на урока – когато критикуваме другите, не
може да не забележим лошото в самите себе си. Когато гледаме доброто в другите,
започваме да виждаме и доброто в себе си.
Колегата, седнал на ниската оградка до мен, ме сбутва с лакът и ме вади от споме-
ните.
– Мислиш ли, че ще се задържи?
Загубил съм нишката на разговора.

26
 – Кой? – питам.
– Гейб. Изобщо не е трябвало да го назначават, нали?
– А... не знам – отговарям.

След като прекарах известно време в ашрама, станах много чувствителен към клю-
ките. Свикнах да водя разговори, заредени предимно с позитивна енергия. Когато след
това се върнах в другия свят, отначало мълчах неловко. Не исках да съм морална поли-
ция, но не исках и да участвам. Както съветва Буда: „Не отделяй внимание на това, което
другите правят или не правят. Насочи го върху това, което правиш или не правиш ти“.
Бързо казвах нещо от рода на: „О... не съм сигурен“ или „Не съм чул нищо“. И опитвах
да насоча разговора към нещо по-позитивно. „Чу ли, че са поканили Макс да продължи?
Ужасно се радвам за него!“ В някои ситуации клюките имат стойност – те помагат на
обществото да регулира какво да е приемливото поведение и ние често ги използваме,
за да видим дали другите са съгласни с преценките ни за поведението на някого, а оттам
и с ценностите ни. Има обаче по-добри начини за постигане на същото. По-често изпол-
зваме клюките, за да унизим някого, за да почувстваме превъзходство над него и/или да
повишим статуса си в групата.
Някои от приятелите и колегите ми изцяло престанаха с опитите да клюкарстват с
мен. Вместо това започнахме да водим истински разговори. Някои започнаха да ми се
доверяват повече, защото си дадоха сметка, че след като не клюкарствам за другите,
няма да го правя и за тях. И ако някои ме смятат за скучен... ами... не мога да кажа за
тях нищо лошо.

НЕГАТИВНОТО Е НАВСЯКЪДЕ

Будиш се. Косата ти изгледа ужасно. Партньорът ти се жалва, че кафето е свършило.

На светофара, заради шофьор пред теб, който пише съобщение на телефона си, трябва
да чакаш следващия зелен светофар. Новините по радиото са по-лоши от вчерашните.
Колегата ти шепне в ухото, че Кандис отново се преструва на болна... Всеки ден ни
заливат с порои от негативност. Не е чудно, че не можем да не я разпространяваме и да
не я възприемаме. Споделяме едни с други проблемите и болките на деня, вместо мал-
ките радости. Сравняваме се със съседите си, оплакваме се от партньорите си, говорим
зад гърба на приятелите си неща, които никога не бихме казали в очите им, критикуваме
хората в социалните медии, спорим, заблуждаваме, дори избухваме в гняв.
Този негативен шум ни обгръща дори и през в дните, които смятаме за „добри“ и
които не са част от ничий план. Доколкото знам, никой не се буди сутрин с мисълта:
„Каква гадост мога да направя на хората или за хората днес?“ или „Как да се почув-
ствам по-добре, като накарам другите да се чувстват зле?“ Въпреки това негативното
често идва отвътре. Имаме три основни емоционални нужди, за които обичам да мисля
като за мир, любов и разбиране (благодаря, Ник Лоу и Дейвид Костело). Негатив-
ността – в разговор, емоции или действия – често се появява вследствие на заплаха за
някоя от тези три нужди: страх, че ще се случи нещо лошо (загуба на мир), страх, че
няма да ни обичат (загуба на любов), или страх, че няма да ни уважават (загуба на раз-
биране). От тези страхове възникват всевъзможни други емоции – чувство за потъване,
несигурност, обида, лишение, желание да се наложиш и т.н. Тези негативни емоции се
изтръгват от нас като оплаквания, сравнения и критики, но и други негативни поведе-
ния. Помислете за троловете, които нападат социалните медии като напаст и изливат

27
злата си воля върху мишените си. Може страхът им да е, че не са уважавани, и се насоч-
ват към троленето, за да се чувстват значими? Или политическите им убеждения гене-
рират страх, че светът им е несигурен? (Или може би се опитват да привлекат последо-
ватели – страхът определено не мотивира всички тролове на света.)
Друг пример. Всички ние имаме приятели, които превръщат обикновено „чуване“ по
телефона в безкраен сеанс за изливане на душата – какво не е наред с работата, парт-
ньора им, семейството, какво е много зле, нечестно, как никога няма да се промени. За
тези хора сякаш никога нищо не е както трябва. Те вероятно изразяват страха си, че ще
се случи нещо лошо – заплашена е основната им нужда от мир и сигурност.
Лоши неща, разбира се, се случват. През живота си всички ние ставаме жертви в един
или друг момент – независимо дали сме обект на расова дискриминация, или някой ни
е засякъл в трафика. Ако обаче възприемем манталитет на жертва, става много вероятно
да решим, че имаме право на всичко, включително да се държим егоистично. Психолози
от Станфорд разделят 104 души в две групи – хората от едната група са поканени да
напишат кратко есе за период, когато са били отегчени, а от другата – за период, когато
животът им се е струвал несправедлив или когато са се чувствали „предадени или пре-
небрегнати” от някого. След това участниците били попитани дали биха помогнали на
изследователите с изпълнението на някаква лесна задача. Оказало се, че писалите за
несправедливостите в живота били с 25 процента по-малко готови да откликнат на мол-
бата от участниците в другата група. Същото изследване по-нататък установява, че хо-
рата, идентифицирали се с нагласата на жертви, не само били по-готови да се държат
егоистично, но също така било по-вероятно да оставят след себе си боклук и дори да си
вземат химикалката от експеримента!

НЕГАТИВНОТО Е ЗАРАЗНО

Ние сме социални същества, които получават каквото им е нужно в живота – мир,
любов и разбиране – от групата, която събират около себе си. Мозъкът ни се приспосо-
бява автоматично както към хармонията, така и към несъгласията. Вече стана дума, че
несъзнателно опитваме да угодим на другите. Да, също така се стремим да се съглася-
ваме с тях. Изследвания са показали, че повечето хора ценят социалния конформизъм
толкова много, че са готови да променят собствените си реакции – дори възприятията
си, – за да са в унисон с групата дори когато групата откровено греши.
През петдесетте Соломон Аш събира групи студенти и им казва, че ще правят тест за
зрението. Работата е там, че във всяка група всички са актьори, с изключение на един –
обекта на изследването.
Аш първо показва на участниците „целева“ линия с определена дължина, после поре-
дица от три линии – една по-къса, една по-дълга и една видимо с дължината на целевата
линия. Въпросът е коя от трите линии е дълга колкото нея. Участниците понякога дават
правилни отговори, понякога очевидно грешат. Изследваният участник винаги отговаря
последен. Правилният отговор е очевиден. Повлияни обаче от останалите в групата, 75
процента от изследваните следват тълпата и дават грешен отговор поне веднъж. Това
явление е наречено „предубеждение на груповото мнение“.
Програмирани сме да сме конформисти. Мозъкът ни предпочита да не се справя с
конфликти и спорове. Много повече би предпочел да е спокоен сред единомишленици.
Това не би било лошо, ако сме заобиколени например от монаси. Ако обаче сме затъ-
нали в клюки, конфликти, негативност, започваме да гледаме на света през тази призма

28
точно както хората от експеримента на Аш не се доверяват на собствените си очи.
Инстинктът да търсим съгласие има огромно въздействие върху живота ни. Той е
една от причините в днешната култура на нестихващи оплаквания да се включваме в
масовия шум.
От друга страна, колкото повече негативност ни заобикаля, толкова по-негативни ста-
ваме самите ние. Мислим, че оплакванията ще ни помогнат да обработим гнева си, но
изследванията показват, че дори хората, които твърдят, че се чувстват по-добре след
като дадат воля на емоциите си, продължават да са по-агресивни от тези, които ги сдър-
жат.

В имението Бхактиведанта, лондонския клон на храма, имаше един монах, който ме

докарваше до лудост. Ако го попитам как е сутринта, разказваше колко зле е спал през
нощта и чия е вината. Оплакваше се, че храната е лоша, макар че никога не му стигаше.
Това беше безкрайна словесна диария, толкова негативна, че никога не исках да съм
край него.
След това се хванах да се оплаквам от него пред един от монасите. Така се превърнах
в това, което критикувах. Оплакването е заразително и той го бе предал на мен.

29
 Изследвания показват, че негативност като моята може да засили агресията към слу-
чайни, странични хора и че колкото по-негативна е нагласата ти днес, толкова по-веро-
ятно е да имаш негативна нагласа и в бъдеще. Други изследвани са показали, че про-
дължителният стрес, като този, който се генерира от оплакванията, всъщност смалява
хипокампуса – областта в мозъка, която отговаря за логичното мислене и паметта. Кор-
тизолът, стрес хормонът, който изтощава хипокампуса, също така уврежда имунната ни
система (наред с множество други вредни ефекти). Не твърдя, че всички болести се при-
чиняват от негативността, но ако позитивното мислене може да предотврати и една от
зимните ми настинки, изцяло съм за.

ТИПОВЕ НЕГАТИВНИ ХОРА

Негативните поведения ни заобикалят през цялото време дотолкова, че сме свикнали

с тях. Помислете дали в живота ви има такива хора:
 Оплаквани, като приятеля, който непрекъснато се жалва по телефона, без да търси
решения. Животът е проблем, който трудно, а може би изобщо не може да бъде
решен.
 Неутрализатори, които получават комплимент и го разгръщат: „Днес изглеждаш
добре“ става „Искаш да кажеш, че вчера изглеждах зле?“
 Жертви, които смятат, че светът е срещу тях, и прехвърлят проблемите си на окол-
ните.
 Критици, които съдят другите – или защото имат различно мнение, или защото ня-
мат мнение – за всяко решение, което е различно от това, което биха предпочели
те.
30
  Командващи, които си дават сметка за собствените си ограничения, но притискат
другите да успеят. Биха казали: „Ти никога нямаш време за мен“, въпреки че самите
те също са много заети.
 Съперници, които се сравняват с околните, готови са да контролират и манипули-
рат, за да може техният избор да изглежда по-добър. Толкова ги боли, че са готови
да повалят всекиго. Често се налага да омаловажаваме успехите си край такива
хора, защото си даваме сметка, че те ги дразнят.
 Контролиращи, които проследяват и опитват да контролират как приятелите или
партньорите им прекарват времето си и с кого, да определят какви решения да взе-
мат те.

Можете да се позабавлявате с този списък, като проверите дали сред познатите ви

няма хора от всеки тип. Истинската цел обаче е да се научим да забелязваме и ограни-
чаваме тези поведения, когато се сблъскаме с тях. Ако слагате всички в една и съща
категория негативност („Те са толкова дразнещи!“), няма никак да се доближите до ре-
шение как да се справяте във всеки конкретен случай.
В деня, когато се преместих в ашрама заедно с шестима други нови монаси, които
също пътуваха от Англия, ни казаха да гледаме на нашия нов дом като на болница, в
която всички ние ще бъдем пациенти. Да станеш монах, да се освободиш от материал-
ния живот не се смяташе за постижение само по себе си и само за себе си. Просто озна-
чаваше, че сме готови да бъдем приети на място за изцеление, на което бихме могли да
работим, за да преодолеем заболяванията на душата, които ни бяха заразили и отсла-
били.
В болниците, както всички знаем, се разболяват дори докторите. Никой не е имуни-
зиран. Старшите монаси ни напомняха, че всеки страда от различна болест, че всеки
продължава да се учи и че както не коментираме здравните проблеми на другите, така
не бива да съдим хората, които грешат по различен начин. Гауранга Дас повтори този
съвет накратко, в метафоричната форма, която често използваме, за да си напомняме да
не храним негативни чувства към другите: Не съди хората, които имат различна бо-
лест. Не очаквай никой да е съвършен. Не мисли, че ти си съвършен.
Вместо да съдим негативните поведения, опитваме да неутрализираме нападките и
дори да ги превърнем в позитивни. След като осъзнаем, че оплакващият се не търси
решение, си даваме сметка, че не е нужно да ги даваме ние. Ако „командващ“ тип каже:
„Прекалено зает си за мен“, може да отвърнем: „Не трябва ли да намерим време, което
устройва и двама ни?“.

СПРАВЯНЕ С ВЪНШНАТА НЕГАТИВНОСТ

Категориите по-горе ни помагат да се отдалечим от негативния човек, за да вземем

непомрачено решение относно ролята си в дадената ситуация. Монахът би опитал да
стигне до корена, да постави диагноза и да изясни ситуацията, така че да може да я
обясни простичко на самия себе си. Да приложим този подход, за да дефинираме стра-
тегиите за справяне с негативни хора.

Стани обективен наблюдател

Монасите са крачка напред с будното си съзнание. Подхождаме към негативността –
всъщност към всички видове конфликти, – като се отдръпнем, за да се освободим от

31
емоционалния заряд на момента. Католическият монах отец Томас Кийтинг казва:
„Няма заповед, която казва, че трябва да се разстройваме заради начина, по който се
отнасят другите хора с нас. Причината да се разстройваме е, че имаме програма, която
казва: „Ако се държи отвратително с мен, не мога да съм щастлив или да се чувствам
добре“... Вместо да реагираме компулсивно и да отвръщаме, можем да се радваме на
свободата си на човешки същества и да откажем да бъдем разстроени“. Отдръпваме се
не буквално, а емоционално, и поглеждаме ситуацията, сякаш не сме в центъра ѝ. По-
вече за това отдръпване, което ще наричаме и „дистанциране“, ще говорим в следващата
глава. Засега ще кажа само, че то ни помага да открием разбиране, без да съдим. Нега-
тивността е черта, не е идентичност на носителя ѝ. Истинската природа на човек може
да бъде скрита зад облаци, но както слънцето, тя винаги е там. Облаците могат да над-
виснат у всекиго от нас. Трябва да си даваме сметка за това, когато си имаме работа с
хора, които излъчват негативна енергия. Както не искаме никой да ни съди според най-
лошите ни моменти, трябва да внимаваме да не правим това спрямо другите. Когато
някой ни нарани, причината най-вероятно е, че сам той е наранен. Просто травмата пре-
лива. И той има нужда от помощ. Както казва Далай Лама: „Ако можеш, помагай на
другите. Ако не можеш да направиш това, поне не им вреди“.

Отстъпи бавно назад

От позицията на разбирането можем по-добре да се справим с негативната енергия.
Най-простият отговор е бавно да се отдръпнем. Както в предната глава се освободихме
от влиянията, които се намесват в ценностите ни, така тук искаме да се изчистим и от
негативните мисли, които закриват погледа ни. В „Сърцето на ученията на Буда“ Тич
Нхат Нанх, будистки монах, който е наричан Баща на будното съзнание, пише: „Осво-
бождаването ни дава свобода, а свободата е единствено условие за щастие. Ако в сър-
цето си все още се вкопчваме в нещо – гняв, тревожност или притежания, – не можем
да бъдем свободни“. Приканвам ви да се отървете и да избягвате всякакви физически
„стартери“ на негативни мисли и чувства, например тениската, която ви е подарила бив-
шата ви жена, преди да се разделите, или кафенето, в което винаги се натъквате на бивш
приятел. Ако не ходите там физически, няма да го правите и емоционално.
Когато обаче става дума за член на семейството, приятел или колега, дистанцирането
често не е опция или поне не е първата реакция, която искаме да покажем. Трябва да
използваме други стратегии.

Принципът 25/75
На всеки негативен човек в живота ви се падат по трима, които ви извисяват. Опитвам
да се заобикалям с хора, които са по-добри от мен в някакво отношение – по-щастливи,
по-духовни. В живота, както и в спорта, да си сред по-добри играчи те мотивира да
растеш. С това не искам да кажа, че трябва да сложите етикети на приятелите си – нега-
тивен или извисяващ, – а да се стремите към усещането, че поне 75 процента от времето
си прекарвате е хора, които ви вдъхновяват, а не ви потискат. Направете необходимото
приятелството ви да е извисяващо взаимодействие. Не бива просто да прекарвате вре-
мето с хората, които обичате – израствайте заедно. Запишете се на някакъв курс, проче-
тете книга, направете семинар. Sangha е думата на санскрит за общност, която означава
и убежище, в което хората си помагат и се вдъхновяват взаимно.

32
 Разпределете времето
Друг начин да намалим негативността, ако не можем да я елиминираме, е да опреде-
ляме колко време отделяме на хората, според енергията им. Сблъскваме се с някои пре-
дизвикателства само защото позволяваме да ни ангажират. Има хора, които бихте могли
да изтърпявате по час на месец, други – ден, трети – седмица. Може би познавате и хора,
поносими не повече от минута. Преценете по колко време да прекарвате с всеки и не го
превишавайте.

Не бъди спасител
Ако някой има нужда от слушател, можете да го изслушате, без да отделяте много
енергия. Ако опитате да решавате проблеми, не е изключено да се разочаровате, когато
хората не приемат „брилянтния“ ви съвет. Желанието да спасите другите е мотивирано
от егото. Не допускайте нуждите ви да влияят на реакцията ви. В „Сказания на отците“ –
сборник учения и максими от равинската традиция в юдаизма – срещаме следния съвет:
„Не брой зъбите в устата на другия“. Също така не опитвайте да решавате проблем, ако
нямате нужните умения. Мислете за приятеля си като за човек, който се дави. Ако сте
отличен плувец и обучен воден спасител, вероятно ще успеете да помогнете на давещ
се в беда. Ако обаче просто умеете да плувате и опитате да спасите давещ се, много
вероятно е той да ви повлече към дъното със себе си. По-добре е да повикате спасите-
лите. По същия начин, ако нямате енергията и опита да помогнете на приятел, може да
го запознаете с хора или идеи, които могат да му помогнат. Може би спасителят му е
някой друг.

СПРАВЯНЕ С ВЪТРЕШНАТА НЕГАТИВНОСТ

Работата отвън навътре е естественият път за разчистване на хаоса. След като веднъж
признаем и започнем да неутрализираме външните негативи, ставаме по-способни да
видим собствените си негативни тенденции и да започнем да ги отстраняваме.
Понякога отхвърляме отговорността за негативността, която сами излъчваме в окол-
ния свят, но истината е, че тя невинаги идва от околните хора и невинаги се изразява с
думи.
Завист, оплаквания, гняв – по-лесно е да обвиним околните за съществуването на кул-
турата на негативността, но ако пречистим собствените си мисли, ще се защитим по-
добре от влиянието на другите.
В ашрама стремежът ни към чистота беше толкова силен, че „съперничеството“ ни се
проявяваше под формата на отричане („Аз ям по-малко от този монах“; „Медитирам
повече от всеки друг“). Един монах обаче трябва да се смее на себе си, ако последната
му мисъл в края на медитацията е „Вижте ме! Надминах всички!“. Ако е достигнал до
подобно нещо, какъв е бил смисълът от медитацията му? В „Монашеския път“, сборник
цитати, редактиран от Хана Уорд и Дженифър Уайлд, сестра Христин Владимироф
казва: ,,[В манастир] единственото допустимо съперничество е кой ще покаже повече
любов и уважение“.
Конкуренцията поражда завист. В Махабхарата зъл воин завижда на друг воин и иска
той да загуби всичко, което има. Злият воин скрива горящ въглен в дрехата си, за да го
запрати по обекта на завистта си. Вместо това сам той пламва и изгаря. Завистта му го
превръща във враг на самия себе си.

33
 Завистта е злостен братовчед на Schadenfreude, което означава да изпитваш удоволс-
твие от страданието на другите. Когато се радваме на неуспехите на хората, изграждаме
домовете и гордостта си на каменистата основа на несъвършенствата или лошия късмет
на някой друг. Това не е здрав терен. Всъщност когато открием, че съдим някого дру-
гиго, трябва да си дадем сметка за това. Това е сигнал, че умът ни успява да ни заблуди
да си мислим, че напредваме, докато всъщност сме заседнали на място. Ако продам по-
вече ябълки, отколкото си продал ти вчера, но днес ти си продал повече от мен, това не
казва нищо по въпроса дали напредвам като търговец на ябълки. Колкото повече де-
финираме себе си спрямо околните, толкова по-изгубени сме.
Никога не се отърваваме напълно от завистта, ревността, алчността, ламтежа, гнева,
гордостта и илюзиите, но това не означава, че не трябва да полагаме усилия. На санск-
рит думата анарта най-общо означава „нежелани неща“, а да практикуваш анарта-нив-
рити означава да отстраняваш това, което е нежелано. Смятаме, че свободата е възмож-
ност да казваме всичко, което искаме. Мислим, че свободата означава да преследваме
всички свои желания. Истинската свобода е да се освободим от нещата, които не искаме,
от неограничаваните копнежи, които водят до нежелани последици.
Да се освободим не означава да заличим негативните мисли, чувства и идеи напълно.
Истината е, че тези мисли винаги ще възникват – важното е какво правим с тях. Лаещото
куче на съседа дразни. Винаги ще ви смущава. Въпросът е как насочвате отговора си.
Ключ към истинската свобода е себеосъзнаването.
Когато оценявате собствената си негативност, не забравяйте, че дори най-малките
действия имат последици. Дори когато започнем да си даваме сметка за негативността
на другите и кажем „Тя вечно се оплаква“, самите ние проявяваме негативност. В
ашрама спяхме под мрежи за комари. Всяка вечер затваряхме мрежите и с фенерчета в
ръка се уверявахме, че вътре няма гадинки. Една сутрин се събудих и установих, че все
пак един комар е останал в мрежата и имам поне десет ухапвания. Спомних си нещо,
което казва Далай Лама: „Ако мислиш, че си твърде малък, за да предизвикаш промяна,
опитай да спиш при комар“. Дребните негативни мисли и думи са като комарите – дори
най-малката може да ограби покоя ни.

Виж, спри, промени

Повечето от нас не регистрират негативните си мисли, както аз онази нощ не бях „ре-
гистрирал“ онзи единствен комар. При пречистване на мислите монасите говорят за
процес на осъзнаване, анализиране и коригиране. Харесва ми да помня това като „виж,
спри, промени“. Най-напред си даваме сметка за дадено чувство или проблем виждаме
го. След това прекъсваме каквото правим, за да се заемем с това чувство и да определим
откъде идва – спираме, за да го разгледаме. И последно, коригираме поведението си
променяме го към нов процес. ВИЖ, СПРИ, ПРОМЕНИ.

34
 Виж
Да осъзнаваме негативността означава да се научим да виждаме токсичните импулси
около себе си. За да ни помогнат да се справим със собствената си негативност, учите-
лите ни монаси ни казваха да опитаме да не се оплакваме, сравняваме или критикуваме
в продължение на седмица и да драсваме чертичка за всеки провал. Целта беше да пос-
тигнем намаляване на чертичките с всеки следващ ден. Колкото повече осъзнаваме тен-
денциите, толкова повече бихме могли да се освободим от тях.
Записването на негативните мисли и коментари ще ни помогне да разгледаме произ-
хода им. Дали съдим външния вид на приятел и дали сме също толкова строги по отно-
шение на собствения ни външен вид? Дали не мърморим по отношение на работата ни,
без да вземаме под внимание собствения си принос? Дали не съобщаваме за заболява-
нето на приятел само за да провлечем вниманието на околните към собствената си със-
традателност, или го правим, за да спечелим повече подкрепа за болния?

ОПИТАЙ ТОВА: РЕВИЗИРАЙ НЕГАТИВНИТЕ СИ КОМЕНТАРИ

Отбелязвай с чертичка негативните коментари, които правиш за седмица. Виж дали
няма да успееш да намаляваш бройката всеки следваш, ден. Целта е нула.
Понякога вместо да реагираме негативно на това, което е, предвкусваме това, което
би могло да е. Това е подозрение. Има притча за един зъл крал, който отишъл да посети
добрия крал. Когато го поканили да остане за вечеря, злият крал поискал да сменят чи-
нията му с чинията на добрия крал. Добрият крал попитал защо, а злият отговорил:
„Може да си отровил тази чиния“.
Добрият крал се засмял.

35
 Това още повече обезпокоило злия крал и той пак сменил чиниите, защото си мислел,
че може би добрият блъфира двойно Добрият само поклатил глава и опитал храната в
чинията пред себе си. Злият крал онази вечер не хапнал нищо.
Това, което съдим, за което завиждаме или подозираме някого, може да ни насочи
към тъмнината в самите нас. Злият крал проектира собственото си безчестие върху доб-
рия крал. По същия начин нашата завист, нетърпение или подозрителност по адрес на
някого ни казва нещо за самите нас. Негативните проекции и подозрения отразяват соб-
ствената ни несигурност и се изпречват на пътя ни. Ако решиш, че шефът ти е против
теб, това може да се отрази на емоциите ти – може да се окажеш толкова обезкуражен,
че да не вършиш работата си както трябва, или на практика – да не поискаш повишени-
ето, което заслужаваш. И в двата случая, като злия крал, ти ще си този, който ще остане
гладен!

Спри
Когато разбереш по-добре корените на негативността си, следващата стъпка е да се
заемеш с нея. Накарайте негативността си да замлъкне, за да отворите място за мисли и
действия, които допринасят към живота ви вместо да отнемат от него. Започнете с ди-
шането си. Когато сме стресирани, сдържаме дишането си и стискаме зъби. Отпускаме
рамене сразени или се напрягаме. Стисната ли е челюстта ви? Сбърчено ли е челото ви?
Това са знаци, които трябва да помним, за да дишаме, да се отпуснем физически и емо-
ционално.
Бхагавад Гита говори за пестеливост на речта да говорим само с думи, които са ис-
тина, от полза за всеки, който не внасят объркване в умовете на другите. Вака Сута, от
ранните будистки текстове, предлага подобна мъдрост, като определя добре изказаното
послание като „изречено в подходящото време. Изречено е в истината. Изречено е с
обич. Изречено е ползотворно. Изречено е с изпълнен е добра воля ум“.
Не забравяйте, че да говорим каквото искаме, когато искаме и както искаме не
е свобода. Истинската свобода е да не изпитваме нужда да казваме тези неща.
Когато ограничим негативните си думи, можем да открием, че имаме да казваме доста
по-малко. Може дори да се чувстваме ограничени. Никой не обича неловкото мълчание,
но то си струва, за да се освободим от негативността. Да критикуваш поведението на
някого на работното място не означава, че самият ти ще работиш по-добре. Да крити-
куваш брака на някого не прави твоя брак по-добър, освен ако критиката ти не е обмис-
лена и продуктивна. Осъждането създава илюзии – че ако виждаш достатъчно добре, за
да можеш да съдиш, значи би трябвало да си по-добър, че ако някой друг се проваля, ти
би трябвало да се движиш напред. Всъщност именно внимателните, премислени наб-
людения ни движат напред.
Да спреш не означава просто да избегнеш негативния инстинкт. Приближете се до
него. Австралийският социален работник Нийл Берингам казва: „Тревата е по-зелена,
когато я поливаш“. Обърнете внимание какво събужда негативността ви от другата
страна на оградата – при приятелите/враговете ви. Дали нямат повече свободно време,
по-добра работа, по-активен социален живот? Защото при третата стъпка, промяната,
ще трябва да откриете семената на същото на свой терен и ще трябва да ги отгледате.
Например вземете завистта си към бурния социален живот на някого и в нея намерете
вдъхновение да организирате парти, да се срещнете със стари приятели или да съберете
колеги на разпускаща среща след работа. Важно е да открием значимостта си не като
мислим, че при другите е по-добре, а като сме такива, каквито искаме да бъдем.

36
 Промени
След като видим и спрем негативността в сърнето, ума и думите си, можем да започ-
нем да я коригираме. Повечето от нас, монасите, не бяхме в състояние да избегнем жал-
ването, сравняването и критикуването – и не можеш да очакваш да бъдеш напълно из-
лекуван от тези навици, – обаче изследователите са открили, че щастливите хора най-
често се оплакват... чакат... в будно съзнание. Макар безразсъдното изливане на недо-
волството да влошава деня ни, доказано е, че записването на смущаващите събития в
дневник, насочването на вниманието към мислите и емоциите ни може да насърчи из-
растване и изцеление, не само ментално, но и физическо.
Можем да запазим будно съзнание по отношение на негативността ни като сме конк-
ретни. Когато някой ни попита как сме, обичайно отговаряме „добре“, „окей“, „хубаво“
или „зле“. Понякога го правим, защото си даваме сметка, че от нас не се очаква или иска
правдив, подробен отговор, но се изразяваме също толкова неясно и когато се оплак-
ваме. Можем да кажем, че сме гневни или тъжни, когато сме обидени и разочаровани.
Вместо това можем да управляваме чувствата си по-добре, ако внимателно подбираме
думите си. Вместо да казваме, че се чувстваме гневни, тъжни, тревожни, наранени, сму-
тени или щастливи, „Харвард Бизнес Ревю“ изрежда по-конкретни думи, които да из-
ползваме за всяка от тези емоции. Вместо гневни можем да кажем, че сме раздразнени,
защитаваме се или ни е обзела злоба. Смятат монасите за тихи хора, защото са обучени
да подбират думите си толкова внимателно, че се налага да говорят бавно. Подбираме
думите си внимателно и ги използваме с цел.
Толкова много се губи заради лоша комуникация! Например вместо да се оплаквате
на приятел, който не е в състояние да ви помогне, че партньорът ви винаги закъснява,
обърнете се направо и с будно съзнание към самия него. Можете да кажете нещо от
рода: „Давам си сметка, че работиш усилено и даваш много от себе си. Когато се при-
бираш у дома по-късно, отколкото обещаваш, се ядосвам. Можеш да ме подкрепиш, ако
ми изпратиш есемес веднага щом научиш, че ще закъснееш“. Когато недоволството ни
бъде разбрано – от нас самите и другите, – то може да стане по-продуктивно.
Наред с възможността да направим негативността си по-продуктивна, можем целена-
сочено да внесем позитивност. Един от начините да го направим, както споменах, е да
използваме негативността си – например завистта, – за да ни отведе там, където искаме.
Можем също така обаче и да внесем нови чувства. Имаме думи като „емпатия“ и „със-
традание“, които изразяват способността ни да чувстваме болката, която изпитват дру-
гите, когато страдат, но нямаме думи, които изразяват вторична радост – радост от
името на други хора. Може би това е знак, че всички ние трябва да положим усилия в
тази посока. Мудита е принципът за преживяване на съпричастна или безкористна
радост от добрата съдба на другите.
Ако намирам радост само в собствените си успехи, ограничавам радостта си. Ако
мога да изпитвам удоволствие от радостта на приятелите и близките си – десет, двайсет,
петдесет души! ще изпитвам петдесет пъти повече радост и щастие. Кой не би искал
това?
Материалният свят ни е убедил, че има само ограничен брой колежи и университети,
в които си струва да учим, че са налице само ограничен брой добри работни места, ог-
раничен брой хора, които имат късмет. В такъв ограничен свят има само определен брой
успехи и ограничено щастие за всички, така че когато отидат при някой друг, нашите
шансове да ги получим намаляват. Монасите обаче вярват, че когато нещата опрат до

37
щастие и радост, винаги има стол, на който е изписано вашето име. С други думи, не е
нужно да се тревожите, че някой ще заеме мястото ви. В театъра на щастието няма ог-
раничения. Всеки, които иска да участва в мудита, може да гледа представлението.
След като има неограничен брой места, не може да има страх, че ще останем вън.
Радханат Суами е мой духовен учител и автор на няколко книги, включително „Пъ-
туването към дома“. Попитах го как да запазя покоя си и да бъда позитивна сила в свят,
в който има толкова много негативизъм. Той отговори: „Навсякъде около нас има ток-
сичност. В тази среда, в политическата атмосфера. Обаче изворът са сърцата на хората.
Ако не изчистим екологията на собственото си сърне и не вдъхновяваме другите да пра-
вят същото, ще бъдем инструмент в замърсяването на средата. Ако обаче създаваме чис-
тота в собственото си сърце, ще допринесем за чистотата на света около нас“.

ОПИТАЙ ТОВА: СПРИ ЗАВИСТТА

Направете списък с петима души, за които ви е грижа, но и с които си съперничите.
Открийте поне една причина, поради която завиждате на всеки от тях – нещо, което са
постигнали, нещо, в което са по-добри, нещо, което при тях е станало добре. Дали това
постижение наистина е отнело нещо от вас? Сега помислете как то е облагодетелствало
приятеля ви. Визуализирайте всичко добро, което е преживял благодарение на пости-
жението. Бихте ли му отнели каквото и да било от това, ако можехте, дори и да знаете,
че няма как то да дойде при вас? Ако е така, тази завист ограбва радостта ви. Завистта
ви е по-разрушителна за вас, отколкото за постигнатото от приятеля ви. Насочете енер-
гията си към трансформирането ѝ.

КШАМА: КОРЕКЦИЯ НА ГНЕВА

Говорихме за стратегии за управляване и намаляване до минимум негативността в

ежедневието и живота ви. Дреболии като жалването, сравняването и клюкарстването
обаче изглеждат управляеми в сравнение с по-големите негативни емоции като болката
и гнева. Всички ние храним гняв под някаква форма – гняв заради миналото или гняв
към хората, които продължават да играят важна роля в живота ни. Гняв заради неспо-
луките. Гняв към живите и мъртвите. Гняв, насочен навътре.
Когато сме дълбоко наранени, гневът често е част от реакцията ни. Той е голяма плам-
тяща топка негативни емоции, а когато не сме в състояние да се освободим от него,
както и да опитваме, заживява свой собствен живот. Цената е огромна. Искам да говоря
конкретно за това как да се справим с гнева, който изпитваме към други хора.
На санскрит кшама означава „прошка“. Терминът подсказва, че трябва да внесем тър-
пение и сдържаност в отношенията си към другите. Може да сме били наранени толкова
дълбоко, че да не можем да си представим как бихме могли да простим на човека, който
ни е наранил. Обратно на това, което повечето от нас вярват обаче, прошката основно е
действие, което предприемаме в себе си. Понякога е по-добре (а също и по-безопасно и
здравословно) да нямаме пряк контакт с човека въобще. В други случаи този, който ни
е наранил, не е близо до нас, за да можем да му простим лично. Тези фактори обаче не
пречат на прошката, защото тя е първо и най-вече нещо, което е вътре в нас. Тя ни ос-
вобождава от гняв.
Един от клиентите ми ми каза: „Трябваше да се върна към детството си, за да си дам
сметка защо се чувствах излишен и необичан. Баба ми по бащина линия бе дала тон за
това чувство. Дадох си сметка, че се отнасяше към мен различно, защото не харесваше

38
майка ми. Трябваше да ѝ простя, при все че вече беше починала. Осъзнах, че никога не
съм бил излишен и са ме обичали. Тя беше развалина, не аз“.
Бхагавад Гита описва три гуни, или начина на живот: тама, раджа и сатва, които
представляват „неведение“, „импулсивност“ и „доброта“. Открих, че тези три начина на
живот могат да бъдат приложени за всяка дейност – например когато се отдръпнеш от
някакъв конфликт и потърсиш разбиране, е много полезно да преминеш от раджа –
импулсивност и страст – към сатва – доброта, позитивност и покой. Тези три начина на
живот са в основата на моя подход към прошката.

ТРАНСФОРМИРАЩА ПРОШКА

Преди да намерим своя път към прошката сме затънали в гняв. Можем дори да поис-
каме възмездие, разплата за болката, която другият ни е причинил. Око за око. Отмъще-
нието е вид невежество често се казва, че не можеш да въведеш в ред себе си, ако нав-
редиш на някого другиго. Монасите не поставят избора и чувствата си в зависимост от
поведението на другите. Смятаме, че след отмъщението ще се почувстваме по-добре
заради реакцията на другия. Обаче ако изиграем отмъстителната си игра, а другият не
реагира, както сме очаквали, тогава какво? Ние ще изпитаме още повече болка. Отмъ-
щението е нож е две остриета.

Когато се издигнете над отмъщението, можете да започнете процеса на прощаването.

Хората най-често мислят за това бинарно или прощаваш на някого, или не прощаваш,
но (както ще стане дума неведнъж в тази книга) често има много повече нива. Тези нива
ни позволяват да останем където сме, да напредваме според собственото си темпо и да
39
се изкачим само дотолкова, доколкото можем. По скалата на прошката дъното (макар
да е над отмъщението) е нула прошка. „Няма да простя на този човек, независимо от
всичко. Няма да го нараня, но никога няма да простя“. На този етап вее още сме затънали
в гняв и няма решение. Както можете да си представите, това място е некомфортно при
продължителен престой.
Следващата стъпка е условната прошка – ако той се извини, ще се извиня и аз. Ако
обещае да не прави повече така, ще простя. Ако обещае никога да не го прави пак, ще
му простя. Тази „транзакционна“ прошка произлиза от режима на импулсивност – зад-
вижва се от нуждата да подхранваме собствените си емоции. Изследвания в колежа „Лу-
тер“ показват, че да простим изглежда по-лесно, когато получим (или дадем) извинение,
но не искам да се спираме на условната прошка. Искам да се издигнем по-високо.
Следващата стъпка се нарича трансформираща прошка. Това е прошка, дадена в доб-
рота. При трансформиращата прошка намираме сили и спокойствие да простим, без да
очакваме извинение или друго в замяна.
Има и едно по-високо ниво на стълбицата на прошката – безусловна прошка. Това е
ниво на прошка, каквато често родител проявява към дете. Каквото и да направи или ще
направи детето, родителят вече му е простил. Добрата новина е, че не ви предлагам да
се стремите към това. Искам само да постигнете трансформираща прошка.

ВЪТРЕШЕН ПОКОЙ

Показано е, че прошката носи вътрешен покой. Всъщност прошката запазва енерги-

ята ни. Трансформиращата прошка се свързва с множество подобрения на здравето,
включително – по-малко лекарства, по-добър сън, намалени соматични симптоми като
болки в гърба, главоболие, световъртеж и отпадналост. Прошката облекчава стреса, за-
щото вече не рециклираме гневните мисли, съзнателни и подсъзнателни, които са ни
стресирали поначало.
Науката показва, че при близките връзки между партньорите има по-малко емоцио-
нално напрежение, когато са в състояние да си прощават взаимно, а това подкрепя фи-
зическото благополучие. При изследване, публикувано през 2011 г. в списание Personal
Relationships, шейсет и осем семейни двойки се съгласяват да говорят по осем минути
за последния път, когато единият от партньорите е „нарушил правилата“ на брака. След
това двойките поотделно гледали записите на интервютата, а изследователите просле-
дявали кръвното им налягане. При двойките, при които „жертвата“ е успяла да прости
на другия, кръвното налягане и на двамата партньори останало по-ниско. Това е добра
илюстрация на факта, че прошката е добра за всички.
Както даването, така и приемането на прошка се отразява благотворно на здравето.
Когато направим прошката редовна част от духовната си практика, ще започнем да за-
белязваме, че връзката ни разцъфтява. Преставаме да таим негодувание. Не се налага да
се справяме с толкова много драма.

ОПИТАЙ ТОВА. ПОИСКАЙ И ПРИЕМИ ПРОШКА

С това упражнение опитваме ла развържем възела от болка и/или гняв, създаден от
конфликт. Дори връзката да не е от тези, които искаме да спасим, или е от тези, които
имаме възможност да изградим отново, упражнението ще ни помогне да се освободим
от гнева и да намерим покой.

40
 Преди да започнеш, представи си, че си на мястото на другия. Признай болката му и
си дай сметка, че тя е причината той също да ти причинява болка.
След това напиши писмо за прошка.
1. Изброй нещата, с които другият те е наранил. Искрената и конкретна прошка е
голяма крачка към лечението на връзката. Започни всяко изречение с „Прощавам ти за
това, че...“ Продължи, докато изредиш всичко. Това писмо няма да бъде изпратено, така
че може да се повтаряш, ако едно и също нещо ти идва наум непрекъснато. Запиши
всичко, което си искал да кажеш, но не си имал възможност. Не е нужно да чувстваш
прошка. Засега. Когато записваш всичко това, всъщност започваш да разбираш болката
по-конкретно, така че да можеш постепенно да се освободиш от нея.
2. Признай собствените си недостатъци. Каква е била ролята ти, ако е имало такава,
в ситуацията или конфликта? Запиши всичко, което смяташ за своя грешка, като започ-
неш с фразата „Моля те, прости ми, че...“ Помни, че не можеш да промениш миналото,
но поемането на отговорност за стореното от теб ще ти помогне да разбереш и да се
освободиш от гнева към самия себе си и другия.
3. Когато приключиш с писмото, запиши гласа си, докато го четеш. (Повечето теле-
фони ще свършат работа за това.) Пусни записа и се постави в ролята на обективен наб-
людател. Помни, че болката, причинена на теб, не е твоя. Тя е болка на другия. Когато
притиснеш изпълнен с болка човек, болката започва да се излива навън. Вместо да я
попиваш или връщаш, помогни за разсейването ѝ.

ПРОШКАТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА

Прошката трябва да преминава в двете посоки. Никой от нас не е съвършен и макар

че има ситуации, за които не можем да бъдем укорени, има и конфликти, за които вина
имат и двете страни. Когато причините болка и другите ви причинят болка, сякаш сър-
цата ви се сплитат заедно, в един неприятен възел. Когато прощаваме, започваме да
разделяме болката си от тяхната и да се лекуваме емоционално. Когато обаче в същото
време искаме прошка, сякаш се освобождаваме от възела заедно. Това е малко по-
сложно, защото е много по-комфортно да намираме недостатъци у другите и после да
им прощаваме. Не сме свикнали да признаваме собствените си недостатъци и да пое-
маме отговорност за това, което създаваме в живота си.

ДА ПРОСТИМ НА СЕБЕ СИ

Понякога, когато изпитваме срам или вина за нещо, сторено в миналото, то е защото
то вече не съответства на стойностите ни. Когато сега се съпоставяме с предишното си
„аз“, вече не се свързваме с неговите решения. Всъщност това е добра новина – причи-
ната да се терзаем заради миналото е, че сме осъществили напредък. Тогава сме напра-
вили най-доброто, на което сме били способни, но сега можем още по-добре. Кое може
да е по-хубаво от движението напред? Вече побеждаваме. Вече пробиваме.

ОПИТАЙ ТОВА: ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ

Предишното упражнение може да се използва и за прошка на самия себе си. Започ-
нете всеки ред с „Прощавам си за...“, изредете причините да се чувствате ядосани или

41
разочаровани от себе си. След това ги прочетете на глас или ги запишете и пуснете за-
писа, за да го чуете. Превърнете се в обективен наблюдател и открийте разбиране за
самите себе си, като се освобождавате от болката.
Когато приемем факта, че не можем да променим миналото, започваме да приемаме
собствените си несъвършенства и грешки, да си прощаваме, при което се отваряме за
емоционалното изцеление, за което копнеем.

ИЗВИСЯВАНЕ

Върхът на прошката, истинската сатва, е да желаеш доброто на този, който ти е при-

чинил болка.
„Станах будистка, защото мразех мъжа си“. Няма да чуете това всеки ден, но будис-
тката монахиня и авторка на „Когато нещата се разпадат“ Пема Чодрон само се шегува –
един вид. След развода си тя потъва в спиралата на негативността, при което се отдава
на фантазии за отмъщение заради изневярата на мъжа ѝ. В края на краищата попаднала
на писанията на Чогям Трунгпа Ринпоче, учител по медитация и основател на универ-
ситета Наропа в Боулдър, Колорадо. Докато четяла работите му, си дала сметка, че връз-
ката ѝ се е превърнала в злокачествена клетка – вместо да стихват и отмират, гневът и
обвиненията карали негативността от раздялата да се разпростира. След като Чодрон си
позволила да „стане повече като река, отколкото като камък“, успяла да прости на мъжа
си и да продължи напред. Сега казва за бившия си съпруг, че е един от най-великите
учители.
Ако искате негативността между вас и друг човек да се разсее, трябва да се надявате,
че и двамата ще се излекувате. Не е нужно да му го казвате директно, но изпратете енер-
гията на добрите пожелания наоколо. Тогава ще се почувствате най-свободни и в по-
кой – защото наистина сте в състояние да се освободите.

Негативността е естествена част от живота. Дразним и провокираме, изразяваме уяз-

вимост, свързваме се чрез общи ценности и страхове. Трудно ще намерите комедийно
шоу, което да не се основава на негативни наблюдения. Има обаче граница между нега-
тивността, която ни помага да се движим в живота, и негативността, която внася още
болка в света. Може да говорим за проблемите, които нечие дете има с наркотиците,
защото се страхуваме, че същото може да сполети и нашето семейство и се надяваме да
го избегнем. Може обаче и да клюкарстваме на същата тема, да съдим пострадалото
семейство и да злорадстваме, че в нашето всичко е наред. Елън Дедженерис вижда гра-
ницата съвсем ясно – в интервю за списание „Парад“ тя казва, че според нея никак не е
смешно, когато се подиграваш на хората. „Светът е пълен с негативност. Искам хората
да ме гледат и да си мислят: „Чувствам се добре и днес ще направя така, че и някой друг
да се почувства добре“. Монасите се забавляват точно в този дух – обичаме да се шегу-
ваме и да се смеем. Когато пристигнат нови монаси, често се вземат на сериозно (знам,
че аз бях така) и старите монаси често им напомнят, с шеговит блясък в очите, да не
изразходват всичката си енергия още първия ден. Когато свещеникът извадеше най-спе-
циалната, свещена храна която беше по-сладка и вкусна от обикновената проста храна,
която ядяхме, – по-младите монаси се боричкаха шеговито кой да стигне до нея първи.
А когато някой заспеше и захъркаше по време на медитация, останалите се споглеж-
дахме и дори не опитвахме да скрием разсейването си.
Не е нужно да сведем мислите и думите си до 100 процента слънце и позитивност.

42
Трябва обаче да опитаме да стигнем до корените на негативността, да разберем произ-
хода ѝ в себе си и хората около нас, да подходим с будно съзнание и целенасочено към
управлението на енергията, която тя поглъща. Започваме да се освобождаваме чрез
признаване и прошка. Виждаме, спираме, променяме – наблюдаваме, размишляваме и
развиваме нови поведения, самодисциплина и блаженство. Когато престанете да изпит-
вате любопитство към нещастието на другите и вместо това започнете да се радвате на
успехите им, започвате да се лекувате.
Колкото по-малко време се фиксираме върху някой друг, толкова повече време ще
имаме, за да се фокусираме върху самите себе си.

Негативността, както стана дума, често възниква от страха. Сега ще разгледаме самия
страх, как се изпречва на пътя ни и как можем да го превърнем в продуктивна част от
живота ни.

43
 3. СТРАХ.
Добре дошли в хотела Земя
„Страхът не предотвратява смъртта.
Предотвратява живота.“
Буда

Епичната битка на Махабхарата ще започне всеки момент. Въздухът е натежал

от очакване – хиляди воини опипват нетърпеливо мечовете си, конете им пръхтят и
рият земята с копита. Нашият герой обаче, Арджуна, е изпаднал в ужас. Той има
приятели и роднини и сред двете воюващи страни и мнозина от тях днес ще умрат.
Арджуна, един от най-свирепите воини на земята, отпуска лъка си.

Бхагавад Гита започва с бойно поле и ужаса на един воин. Арджуна е най-умелият
стрелец с лък на земята, но страхът го кара изцяло да загуби връзка със способностите
си. Това се случва с всеки от нас. Можем да предложим на света толкова много, но
страхът и тревожността ни отделят от способностите ни. Това е така, защото от малки
ни учат, директно или индиректно, че страхът е негативен. „Не се плаши“ – казват ни
родителите ни. „Стархопъзльо!“ – подиграват ни се децата от квартала. Страхът е позо-
ряща, унижаваща реакция, която трябва да се пренебрегва или да се крие. Страхът обаче
има и обратна страна – за нея намеква Том Ханкс в обръщението си към студентите в
Йейлския университет. „Страхът – казва той ще извади най-лошото от най-доброто у
нас“.
Истината е, че никога не можем да се освободим изцяло от страха и тревожността.
Никога няма да сме в състояние да уредим икономическите, социалните и политичес-
ките си условия така, че напълно да елиминираме конфликтите и несигурността, да не
говорим за ежедневните междуличностни проблеми. И в това няма нищо лошо, защото
страхът не е лошо нещо – той просто е предупредителен флаг, начин умът ви да каже:
„Това не изглежда добре! Нещо може да се обърка!“. Важното е какво правим ние с този
сигнал. Можем да използваме страха си от последиците от промените в климата, за да
се променим и да започнем да търсим решения, или може да допуснем да се почувст-
ваме безсилни и безнадеждни и в резултат да не предприемем нищо. Понякога страхът
е критично предупреждение, което ни помага да оцелеем пред лицето на истинска опас-
ност, но най-често изпитваме само тревожност, свързана с ежедневните грижи за пари,
работни места и взаимоотношения. Позволяваме на тревожността – ежедневния страх –
да ни задържа и да ни изолира от истинските ни чувства. Колкото по-дълго се вкопчваме
в страховете, толкова повече те ферментират, докато станат токсични.

Седя с кръстосани крака на пода на студен сутерен в ашрама заедно с още двайсе-
тина монаси. Пристигнал съм в манастира само преди два месеца. Гауранга Дас току-
що е говорил за епизода в Гита, в който Арджуна, героят, е обладан от страха. Оказва
се, че страхът кара Арджуна да спре за момент, вместо веднага да се хвърли в боя.
Съсипан е, защото в същия ден ще трябва да загинат толкова много хора. Страхът и

44
тревогата му го карат да подложи действията си на съмнение за първи път. Сторе-
ното го предизвиква да започне дълъг разговор за човешкия морал, духовност и как
функционира животът според Кришна, неговия колесничар.
Когато приключва лекцията си, Гауранга Дас иска от нас да затворим очи, после ни
насърчава да освободим някакъв страх, който сме имали в миналото. Не само да си го
представим, а реално да го изпитаме с телата си – всички гледки, звуци, миризми от
преживяното. Казва пи, че е важно да не изберем нещо незначително, като първия ден
в училище или преживяното, докато сме се учили да плуваме (освен ако истински не
сме се ужасили при тези събития), а нещо значимо. Иска от нас да разкрием, приемем
и създадем ново взаимоотношение с най-дълбоките ни страхове.
Започваме да се шегуваме някой се подиграва па свръхреакцията ми заради изсъхнала
кожа от змия, на която попаднахме при една от разходките ни. Гауранга Дас признава
закачките ни с мъдро кимване. „Ако искате да изпълните това упражнение правилно –
казва той, – трябва да преминете отвъд онази част от ума ви, която се надсмива на
тези неща. Тя е защитен механизъм, който ви предпазва от истинско справяне с проб-
лема, а със страха правим точно това. Разсейваме се и го пренебрегваме. Трябва да
минете отвъд това място“.
Смеховете стихват и почти усещам как всички изправят гръб, аз също.
Затварям очи и умът ми се успокоява, но все още не очаквам кой знае какво. Не се
страхувам от нищо, всъщност -мисля си. Тогава, когато потъвам все по-дълбоко в ме-
дитация, покрай шума и бърборенето на мозъка ми, се питам: От какво наистина се
страхувам? Започват да се появяват искрици истина. Виждам страха си от изпити
като малък. Знам – това вероятно звучи тривиално. Никой не обича изпити, нали? Но
тези изпити бяха една от пай-големите ми тревоги, докато растях. Докато медити-
рам, си позволявам да проуча какво е имало зад тези страхове. От какво наистина се
страхувам? – питам се пак. Постепенно осъзнавам, че страхът ми е насочен към това,
което ще си помислят родителите и приятелите ми за моите оценки и в резултат –
за самия мен. Какво ще кажат останалите близки и роднини и как ще ме сравняват с
братовчедите ми и почти всички наоколо. Не само виждам този страх във въображе-
нието си, чувствам го с тялото си – стягането в гръдния кош, напрежението в че-
люстта, сякаш съм се върнал в онова време. От какво наистина се страхувам? Тогава
започвам да задълбавам във времената, когато съм имал проблеми в училище. Ужасно
се тревожех, че могат да ме отстранят временно или да ме изключат. Как ще реаги-
рат родителите ми? Какво ще си помислят учителите ми? Приканвам себе си да нав-
ляза още по-дълбоко. От какво наистина се страхувам? Виждам страха около родите-
лите ми – как не се разбират добре и как аз, съвсем малък, опитвам да ги помиря. Мисля
си: Как мога да се харесам и на двамата? Как да ги променя и да ги накарам да са щаст-
ливи? Тогава откривам корените па страха си. От какво наистина се страхувам? Стра-
хувам се, че не мога да направя родителите си щастливи. Веднага щом попадам на
това откритие знам, че съм достигнал до истинския страх, под всички останали
страхове. Като истински „аха!“ момент, сякаш потъвам по-дълбоко и по-дълбоко във
вода, налягането се покачва, притиска гърдите ми все повече, все по-трудно ми е да
дишам и когато осъзнавам това, главата ми изскача на повърхността и поемам въз-
дух.

Половин час по-рано бях напълно сигурен, че не се страхувам от нищо, а изведнъж

се докоснах до страхове и тревоги, които бях успявал да крия от самия себе си с години.

45
Като питах себе си внимателно, но настоятелно, от какво всъщност се страхувам, не
допуснах умът ми да избяга от въпроса. Мозъкът ни наистина умее да ни предпазва от
навлизането в некомфортни пространства. С повтарянето на въпроса обаче, вместо пе-
рифразирането му, на практика притискаме мозъка си в ъгъла. И не става дума за агре-
сивност към себе си – това не е разпит, а разговор. Искаме да си задаваме въпроси иск-
рено, не силово.
Страхът ми от резултатите от изпитите беше нещо, което наричам „разклонение“. С
развитието на отношенията ни със страха започваме да правим разлика между различ-
ните разклонения – непосредствените страхове, който се появяват по време на разговора
със себе си и корените. Проследяването на страха от резултатите от изпитите и другите
разклонени страхове, които се появиха, ме отведе до корените: Страхът, че не мога да
направя родителите си щастливи.

СТРАХ ОТ СТРАХА

През трите години, през които бях монах, се научих да се освобождавам от страха от
страха. Страхът от наказание, унижение или провал – и придружаващите ги негативни
отношения – вече не подхранва заблудените ми опити за самозащита. Мога да разпоз-
навам възможностите, които разкрива страхът. Той може да ни помогне да идентифи-
цираме и да се заемем с мисловните и поведенческите схеми, които не ни служат.
Оставяме се страхът да ни движи, но самият страх не е истинският проблем. Истинс-
кият проблем е, че се страхуваме не от каквото трябва. Всъщност трябва да се стра-
хуваме, че ще пропуснем възможностите, които предлага страхът. Гавин де Бекър, един
от водещите експерти по сигурност и охрана, в книгата си „Дарбата да се страхуваш“
нарича страха „брилянтен вътрешен страж, който винаги е готов да ни предупреди за
опасностите и да ни води при рискови ситуации“. Често забелязваме предупрежденията
на страха, но ги пренебрегваме. Ако се научим как да разпознаваме на какво може да ни
учи страхът за самите нас и нещата, които ценим, ще можем да го използваме като ин-
струмент за придобиване на повече смисъл, цел и удовлетворение в живота ни. Можем
да използваме страха, за да достигнем до най-доброто в себе си.
Преди няколко десетилетия учените проведоха експеримент в Аризонската пустиня,
където изградиха Биосфера 2 – голям купол от стъкло и стомана с пречистен въздух,
чиста вода, богата на хранителни вещества почва и изобилна естествена светлина. Иде-
ята беше да се осигурят идеални условия за живот на флората и фауната вътре. Експе-
риментът се оказа успешен в някои отношения, но в други беше пълен провал. Отново
и отново, когато дърветата достигаха определена височина, просто падаха. Явлението
първоначално обърка учените. Накрая те си дадоха сметка, че в Биосфера отсъства клю-
чов елемент, нужен за здравето на дърветата – вятър. В естествена среда дърветата често
са брулени от вятъра. В отговор на това въздействие те стават по-силни, пускат по-дъл-
боки корени, които ги държат изправени.
Изразходваме много време и енергия в опитите си да останем в комфортния балон на
изградените от самите нас „биосфери“. Страхуваме се от стреса и трудностите на про-
мените, но тези трудности и стрес са вятърът, който ни прави по-силни. През 2017 г.
Алекс Хонълд накара света да се стъписа, когато стана първият човек, изкачил се по
Фрийрайдър – близо деветстотинметрова отвесна скала от възвишението Ел Капитан в

46
националния парк Йосемити – без предпазни въжета. Невероятното постижение на Хо-
нълд е тема на награждавания документален филм „Сам на скалата“1 [Free Solo]. Във
филма питат Хонълд как се справя с мисълта, че когато се катери без осигуряване, въз-
можностите са съвършенство или смърт. „Хората говорят за потискане на страха – от-
говаря той. – Аз опитвам да гледам на това по друг начин. Опитвам да разширя зоната
си на комфорт, като повтарям движенията отново и отново. Работя със страха, докато в
един момент не престане да е страх“. Страхът кара Хонълд да вложи огромни усилия и
целенасочена работа, преди да опита самото катерене. Превръщането на страха в нещо
продуктивно е съществена част от тренировката му и това го изстрелва на върха сред
катерачите – и до върха на скалата. Ако престанем да гледаме на страха и стреса, който
често го придружава, като на негатив и вместо това си дадем сметка, че е потенциално
полезен, значи сме поели по пътя към промяната на отношенията ни със страха.

РЕАКЦИЯ КЪМ СТРЕСА

Първото, което трябва да осъзнаем по отношение на стреса, е, че той не се справя

добре с класифицирането на проблемите. Напоследък имах възможност да изпробвам
устройство за виртуална реалност. Във виртуалния свят се изкачвах по планина. Стъпих
на перваз и се почувствах изплашен, сякаш наистина бях застанал над отвесна пропаст
дълбока километър Когато мозъкът ти крещи „Страх!“, тялото не може да направи раз-
лика между истинска и въображаема заплаха – дали оцеляването ти е под заплаха, или
просто мислиш за данъчната си декларация. Веднага щом сигналът за страх бъде пода-
ден, тялото се готви да се бие или да бяга, или понякога да замръзне. Ако изпадаме в
това състояние на силна готовност твърде често, всичките тези хормони на стреса за-
почват да ни тласкат надолу, засягат имунната ни система, съня ни и способността ни
да се лекуваме.
Различни изследвания обаче показват, че сблъсъците със случайни стресиращи фак-
тори – като голям проект на работното място или преместването в ново жилище, – под-
хождането към тях директно, като дърветата, които устояват на вятъра, допринасят за
по-доброто здраве, наред с по-доброто чувство за успех и благоденствие.
Когато се налага да се бориш със страх и трудности, осъзнаваш, че си способен да се
справяш със страха и трудностите. Това ти дава нова перспектива – увереността, че ко-
гато се случат лоши неща, винаги ще намериш начин да се справиш с тях. С такава
увеличена обективност ставаш по-способен да разграничиш това, от което си струва да
се страхуваш, от това, от което не си струва.
От медитацията върху страха, която описах по-горе, стигнах до извода, че имаме че-
тири различни емоционални реакции към страха – изпадаме в паника, замръзваме, бя-
гаме или го заравяме, както бях заровил тревожността си по повод моите родители. Пър-
вите две са по-краткосрочни стратегии, докато вторите две са дългосрочни, но и чети-
рите отвличат вниманието ни от ситуацията и ни пречат да използваме страха продук-
тивно.
За да променим отношенията си със страха, трябва да променим възприятията си за
него. След като видим ценността, която предлага той, можем да променим и начина, по
който реагираме. Важна стъпка в това препрограмиране е да се научим да разпознаваме
схемата на реакциите ни към страха.

1
Прочетете книгата на Алекс Хонълд на http://4eti.me/freesolo/
47
 РАБОТА СЪС СТРАХА

Споменах, че монасите започват процеса на растеж чрез постигане на будно съзнание.

Също както постъпваме, когато се изправяме пред негативността, целта е да екстерна-
лизираме страха си, да отстъпим крачка назад и да станем обективен наблюдател.
Процесът на обучение как да работим със страха не е просто усвояване на някакви
упражнения, които решават всичко. Важното е да променим отношението си към
страха, да си дадем сметка, че той има какво да ни предложи, а след това да се отдадем
на целта да разпознаем и да излезем от собствената си схема за отвличане на вниманието
всеки път, когато се появи. Всяка от четирите реакции, които ни отклоняват от страха –
паника, замръзване, бягство и заравяне – е различна версия на едно и също действие или
по-скоро на едно и също бездействие – отказ да приемем страха си. В такъв случай
първата крачка към трансформирането на страха от негативна в позитивна величина е
точно това.

ПРИЕМИ СВОЯ СТРАХ

За да затворим празнината, която ни дели от страха ни, трябва да признаем присъст-

вието му. Както ни казваше нашият учител: „Трябва да признаеш болката си“. Продъл-
жавахме да седим, той ни каза да поемем дълбоко въздух и мислено да кажем на болката
си: „Виждам те“. Това беше първото признаване на връзката ни със страха. Вдишвахме
и повтаряхме: „Виждам те, болко моя, виждам те, страх мой!“, а когато издишвахме,
казвахме: „Виждам те и съм тук с теб. Виждам те и съм тук с теб“. Болката изостря
вниманието ни. Или поне така би трябвало. Когато кажем: „Виждам те“, ѝ отдаваме
вниманието, което тя търси. Точно както бебето плаче, за да го нахранят.
Равномерното дишане, докато признавахме страха си, ни помагаше да успокоим мен-
талните и физическите си реакции в негово присъствие. Тръгнете срещу страха си.
Опознайте го. По този начин заставаме в пълното присъствие на страха. Когато се съ-
будиш от алармата за дим, веднага ще си дадеш сметка какво се случва и ще излезеш от
къщата. По-късно, в по-спокойно състояние, ще се замислиш за причините за пожара и
откъде се е взел. Ще позвъниш на застрахователната компания. Ще поемеш контрол над
усещанията и душите си. Това е да признаем страха и да останем в присъствието му.

ОПИТАЙ ТОВА: ОЦЕНИ СТРАХА СИ

Начертайте линия, с нула в единия край и 10 – в другия. Кое е най-лошото, което
можете да си представите? Може би парализираща травма или загуба на близък? Запи-
шете го срещу числото 10. Сега оценете реалния си страх спрямо този. Дори само това
ще ви даде някаква перспектива. Когато почувствате, че се появява страх, оценете го.
Къде е той спрямо нещо, което е наистина плашещо?

ОТКРИЙ СХЕМИТЕ НА СТРАХА

Наред с приемането на страха си трябва да го опознаем. Това означава да сме наясно

със ситуациите, при които той обичайно се появява. Силен въпрос, който можем да за-
дадем на страха си (да повторим, с добронамереност и искреност, толкова пъти, колкото
е необходимо), е „Кога те чувствам?“. След първоначалната работа със страха в ашрама

48
продължих да откривам всички пространства и ситуации, при които той се проявяваше.
Виждах неизменно, че когато се тревожех за родителите си или за оценките в училище
и неприятностите там, винаги стигах до една и съща тревога – как ме възприемат дру-
гите. Какво си мислят за мен? Вкорененият ми страх влияеше върху решенията, които
вземах. Това съзнание сега ме кара, когато стигна до решаващ момент, да се вгледам
внимателно и да се запитам: „Дали това решение не е повлияно от мисълта как ще ме
възприемат другите?“. По този начин мога да използвам осъзнаването на страха си като
инструмент, който да ми помогне да вземам решения, които наистина отговарят на цен-
ностите и целите ми.
Понякога можем да проследим страховете си през действията, които предприемаме,
понякога през действията, които не желаем да предприемаме. Една от клиентките ми
беше успешен адвокат, но ѝ беше омръзнало да практикува право и искаше да се заеме
е нещо ново. Дойде при мен, защото позволяваше на страха си да я спира. „Какво ще
стане, ако скоча, а от другата страна няма нищо?“ – попита ме. Това звучеше като въп-
рос-разклонение, затова продължих да проучвам. „От какво наистина се страхуваш?“
питах отново и отново, докато накрая те не въздъхна и не каза: „Вложих толкова много
усилия и енергия, за да изградя тази кариера. Ами ако просто я захвърля на боклука?“.
Продължих да питам и накрая стигнахме до корена – тя се страхуваше да не я помислят
за неудачница, не искаше другите да я имат за каквото и да било, различно от интели-
гентна, способна личност, не искаше и самата тя да се вижда такава. След като научи и
призна истинската природа на страха си, тя се зае да преобрази ролята му в живота си,
но преди всичко трябваше да го опознае отблизо. Трябваше да навлезе в страха си.
Един от проблемите, които открихме, беше, че тя няма ролеви модели. Всички адво-
кати, които познаваше, продължаваха да практикуват на пълен работен ден. Тя имаше
нужда да се срещне с хора, които успешно са осъществили някакъв вариант на това,
което искаше да направи тя, така че ѝ предложих да се запознае с бивши адвокати, които
вече работят в области, които обичат. Когато го направи, тя не само се убеди, че меч-
тата ѝ е осъществима, но също така и с радост откри, че много от тези хора продължават
да прилагат уменията, които са усвоили, докато са практикували право. Оказа се, че в
края на краищата няма да захвърли всичките положени дотогава усилия. Освен това я
приканих да прегледа предложения за работа, които биха ѝ се сторили интересни. Бла-
годарение на това упражнение тя установи, че много от „меките“ умения, които е усво-
ила като успешен адвокат, например комуникиране, екипна работа, решаване на проб-
леми, много се търсят и в други професии. Като опозна страха си – тоест като се приб-
лижи до това, от което се опасяваше и го изучи, – тя стигна до информация, благодаре-
ние на която се чувстваше по-силна и уверена във възможността да смени професията
си.
Схемите, чрез които се разсейваме, вместо да се справим със страха, се изграждат,
когато сме млади. Те са дълбоко вкоренени, така че са нужни време и усилия, за да ги
открием. Разпознаването им помага да достигнем до корените на страха. Тогава вече
можем да разберем дали наистина има повод за спешни действия, или страхът би могъл
на практика да ни доведе до откриване на възможности за живот, който в по-голяма
степен съответства на нашите ценности, страст и цел.

49
 ПРИЧИНАТА ЗА СТРАХА – ПРИВЪРЗВАНЕ.
ЛЕЧЕНИЕ НА СТРАХА – ОТКЪСВАНЕ

Макар да развиваме близост със страха си, трябва да гледаме на него като на нещо
отделно, извън нас. Когато говорим за емоциите си, обикновено казваме, че сме тези
емоции. Ядосан съм. Тъжен съм. Изплашен съм. Когато говорим на страха си, го отде-
ляме от себе си и това ни помага да разберем, че той не сме ние, а просто нещо, което
преживяваме. Когато попаднете на човек, който излъчва негативна енергия, ще го по-
чувствате, но няма да решите, че той сте вие. Същото е и с емоциите ни – те са нещо,
което чувстваме, но не са наша същност. Опитайте да промените „Ядосан съм“ на „Чув-
ствам се ядосан“. Чувствам се тъжен. Чувствам се изплашен. Просто промяна, но много
дълбока, защото поставя емоциите ни на правилното място. Тази перспектива успокоява
първоначалните ни реакции и ни дава пространство, в което да изучим страха си и си-
туацията около него, без да издаваме присъди.
Когато проследим страховете си до източника им, ще установим – или поне повечето
от нас, – че те са тясно свързани с вкопчването – необходимостта да притежаваме и
контролираме нещата, която изпитваме. Вкопчваме се в идеите, които имаме за себе си,
в материалните си притежания и стандарта на живот, който си мислим, че ни определя,
във връзките, които смятаме за ценни, дори когато е съвсем ясно, че не са такива. Това
е мисленето на маймунския ум. Монашеският ум практикува „откопчване“ или отдръп-
ване. Осъзнаваме, че всичко – от къщите до семействата ни е назаем.
Вкопчването във временни неща им дава власт над нас и те стават източник на болка
и страх. Когато обаче приемем временната същност на всичко в живота си, можем да
изпитаме благодарност за късмета и възможността да ги заемем за известно време. Дори
най-постоянните човешки притежания, дори собствеността на най-богатите и силните,
всъщност не принадлежи на тях. Това важи и за всички останали. И за мнозина – всъщ-
ност за повечето от нас – това непостоянство представлява най-големият страх. Както
обаче научих в ашрама, можеш да преобразиш страха си в извисяващо чувство за сво-
бода.
Учителите ни правеха разлика между полезни и вредящи страхове. Казваха ни, че
полезният страх ни насочва към ситуациите, които можем да променим. Ако докторът
ти каже, че имаш проблеми със здравето заради храненето си, ще започнеш да се стра-
хуваш от заболяване или увреждане на организма и този страх ще е полезен, защото ще
те накара да промениш диетата си. Когато в резултат на това здравето ти се подобри,
страхът ще изчезне. Страхът, че родителите ти ще умрат, обаче вреди, защото не сме в
състояние да променим тази истина. Можем да превърнем вредящите страхове в по-
лезни, като се фокусираме върху нещата, които можем да контролираме. Не можем да
предотвратим смъртта на родителите си, но страхът от нея може да ни накара да пре-
карваме с тях повече време. Шантидева казва: „Не е възможно да контролираш всички
външни събития, но ако можеш да контролираш ума си, защо е нужно да контролираш
други неща?“. Отдръпване означава да наблюдаваме собствените си реакции от разсто-
яние – със своя монашески ум – и да вземаме решения с ясен поглед.
Има често срещано неразбиране по отношение на отдръпването, на което ми се иска
да обърна внимание. Хората често бъркат отдръпване с безразличие. Смятат, че ако гле-
даш на нещата, околните и преживяванията като на нещо временно или ги възприемаш
от разстояние, ще намалее способността ти да се радваш на живота, но това не е истина.

50
Представете си, че карате луксозна кола под наем. Мислите ли си, че я притежавате?
Разбира се, че не. Знаете, че ще я ползвате седмица, и в някои отношения това ви поз-
волява да ѝ се наслаждавате дори повече – благодарни сте, че можете да шофирате в
открита кола на юг по Тихоокеанското крайбрежие, защото това не е нещо, което ще
имате възможност да правите всеки ден. Представете си, че сте отседнали в прекрасен
апартамент чрез Airbnb. Има гореща вана, идеално обзаведена кухня, гледки към океана,
всичко е красиво и вълнуващо. Няма да прекарате цялото време там, обзети от ужас, че
след седмица си тръгвате. Когато си представим, че всичко, с което сме благословени,
е като онази луксозна кола или чудесния апартамент, ще си дадем сметка, че сме сво-
бодни да им се радваме, без да живеем в постоянен страх, че ще ги загубим. Всички ние
сме щастливи отпускари, които се радват на престоя си в хотел Земя.
Отдръпването е висшата практика за минимизиране на страха. След като идентифи-
цирах тревожността си да не разочаровам родителите си, успях да се отдръпна от нея.
Дадох си сметка, че трябва да поема отговорност за живота си. Родителите ми можеше
да се разстроят или да не се разстроят – нямаше начин да контролирам това. Можех
само да вземам решения въз основа на собствените си ценности.

ОПИТАЙ ТОВА: РЕВИЗИРАЙ ПРИВЪРЗАНОСТИТЕ СИ

Запитай се: „Какво се страхувам да загубя?“. Започнете с външното: дали е колата,
къщата, видът ви? Запишете всичко, за което се сетите. Сега се замислете за вътреш-
ното – репутацията, статуса, чувството ви за принадлежност? Запишете и това. Тези два
списъка много вероятно са най-големите източници на болка в живота ви – страхът да
не отнемат тези неща от битието ви. Сега започнете да мислите за промяна на ментал-
ното си отношение към тези неща, така че да сте по-малко обвързани с тях. Помнете –
все още можете да обичате и да се радвате на партньора, децата, дома, парите си от
дистанцията на необвързаността. Просто трябва да проумеем, че всички неща са вре-
менни и че не можем наистина да притежаваме или контролираме каквото и да било,
така че да сме в състояние изцяло да ги оценим и те да извисят живота ни, вместо да
предизвикват вкопчване и страх. Какъв по-добър начин от този да приемете факта, че
децата един ден ще заживеят самостоятелно и ще ви се обаждат веднъж седмично, ако
имате късмет?
Тази практика продължава цял живот, но колкото повече приемаме факта, че не при-
тежаваме и не контролираме истински нищо, толкова повече ще ценим и ще се радваме
на хората, предметите и преживяванията, и повече ще мислим кои от тях да допускаме
в живота си.

СПРАВЯНЕ С КРАТКОСРОЧНИЯ СТРАХ

Отдръпването от страховете ни позволява да се заемем е тях. Преди години мой при-

ятел загуби работата си. Работата означава сигурност и всички ние естествено сме при-
вързани към идеята да сложим храна на масата. Приятелят ми веднага включи на режим
„паника“. „Сега откъде ще намерим пари? Никога вече няма да си намеря работа!
Трябва да стане чудо, за да си платя сметките!“ Той не само правеше мрачни предска-
зания за съдбата си, но започна да се съмнява и в миналото: „Трябваше да работя по-
добре! Трябваше да работя повече и по-дълго!“.
Когато изпадаш в паника, започваш да предусещаш неща, които още не са се случили.

51
Започваме е предположение, идея, страх – ами какво ще стане, ако... След това се пона-
сяме по спиралата на съставяне на възможни сценарии. Когато очакваме последици в
бъдеще, страхът ни дърпа назад, заключва ни в собственото ни въображение. Римският
философ стоик Сенека отбелязва, че „Нашите страхове са по-многобройни от опаснос-
тите ни и страдаме повече в представите си, отколкото в реалността“.
Можем да се справим е острия пристъп на стреса, ако се отдръпнем в момента. Има
стара даоистка притча за селянин, чийто кон избягал. „Колко лошо!“ – казал брат му.
Селянинът свил рамене: „Добро, лошо, кой знае?“. Седмица след това избягалият кон
намерил пътя до дома и довел изящна дива кобила. „Това е удивително!“ – възкликнал
братът, загледан в красивото животно с неприкрита завист. И отново селянинът останал
невъзмутим. „Добро, лошо, кой знае?“ – казал той. Няколко дни след това синът на се-
лянина се качил на кобилата с надеждата да укроти дивото животно, но то започнало да
рита и да подскача. Хвърлило момчето на земята и го си счупило крака. „Колко
жалко!“ – отбелязал братът с едва доловимо задоволство. „Добро, лошо, кой знае?“ –
казал пак селянинът. На следващия ден събрали младите мъже на селото, за да ги изп-
ратят на война, но заради счупения крак синът на селянина си останал у дома. Братът
казал, че това определено е възможно най-добрата новина. „Добра, лоша, кой знае?“ –
казал пак селянинът. В тази приказка селянинът не се лута сред „ами ако“, а вместо това
мисли за „каквото е“. Докато се обучавахме като монаси, ни казваха: „Не съди мо-
мента“.
Предадох този съвет на човек, когото съветвах и който беше загубил работата си.
Вместо да съди момента, той трябваше да приеме ситуацията си и последиците от нея,
като се съсредоточи върху това, което би могъл да контролира. С него работихме най-
напред да забави всичко, след това да приеме фактите – загубил е работата си, точка.
След това имаше избор – би могъл да изпадне в паника и да замръзне или да приеме
възможността и да работи със страха си като с инструмент, да го използва като индика-
тор за това, което наистина е от значение за него, и да види какви възможности ще се
появят.
Когато го попитах от какво се страхува най-много, той отговори, че се страхува, че
няма да може да се грижи за семейството си. Подканих го да бъде по-конкретен. Каза
ми, че се безпокои за парите. Накарах го да помисли за други начини, по които да из-
държа семейството си. В края на краищата жена му работеше, така че имаха някакви
доходи. Нямаше да останат на улицата. „Време – каза той. – Сега имам време за децата
си, ще ги водя и вземам от училище, ще им помагам с домашните. И докато те са на
училище, ще си търся друга работа. По-добра“. Понеже забави темпото, прие страха си
и получи яснота около него, успя да обезвреди паниката си и да осъзнае, че страхът
всъщност го насочва към нова възможност. Времето е друга форма на богатството. Той
си даде сметка, че макар да е загубил работното си място, е спечелил нещо друго, много
ценно. Като използваше новопридобитото време, той не само успя да присъства повече
в живота на децата си, но и в края на краищата си намери нова, по-добра работа. Като
видя ситуацията по друг начин, престана да пилее енергия за негативни емоции и за-
почна да я прилага позитивно.
Въпреки всичко трудно е да не съдим момента и да останем открити за възможнос-
тите, когато неизвестността на бъдещето беснее в тялото и ума ни като вихрушка. По-
някога реакцията ни на паника или замръзване ни изпреварва и тогава е много трудно
да изоставим присъдите. Ще разгледаме някои стратегии, които помагат за коригиране
на паниката и страха.

52
 Да дадем страха на късо
За щастие един прост, но мощен инструмент – свързването на паническата реакция
на „късо“ – винаги е налице. Дишането. Преди да изнеса беседа, докато стоя на сцената
и чакам да ме представят, усещам как пулсът ми се ускорява и ръцете ми се навлажня-
ват. Обучавал съм хора, които се изправят пред пълни стадиони, и хора, които изнасят
презентации по време на заседания, и знам, че както всички нас, те усещат страха си
физически. Дали е сценична треска или неувереност пред непознати хора, телесните
признаци са първи знак, че страхът ще ни обземе. Паниката и замръзването са прекъс-
ване на връзката между тяло и ум. Или телата ни влизат в състояние на висока готовност
и изпреварват менталните процеси, или умът препуска и тялото започва да „изключва“.
Като монах научих едно просто дихателно упражнение, което помага да вкараме тялото
и ума в синхрон и да попречим на страха да ни спира. Все още го използвам всеки път,
когато се налага да говоря пред голяма група, да участвам в стресираща среща или да
вляза в стая, пълна с хора, които не познавам.

ОПИТАЙ ТОВА: НЕ ИЗПАДАЙ В ПАНИКА!

ИЗПОЛЗВАЙ ДИШАНЕТО СИ, ЗА ДА СИНХРОНИЗИРАШ ТЯЛО И УМ
Медитация „Дишай, за да се успокоиш и отпуснеш“ (виж Медтация. Дишане в края
на Част 1)
1. Вдишай бавно, като броиш до 4.
2, Задръж, като броиш до 4.
3. Издишай бавно, като броиш до 4 или повече.
4. Повтаряй, докато пулсът ти се успокои.

Никак не е трудно. Дълбокото дишане активира част от нервната ни система, наре-

чена „блуждаещ нерв“, която на свой ред стимулира отпускаща реакция в цялото тяло.
Простият акт на контролирано дишане е като бутон, който превключва нервната ни сис-
тема от състояние „бий се – бягай – замръзни“ в състояние „отпусни се и храносмилай“,
което позволява на ума и тялото отново да влязат в синхрон.

Погледни цялата история

Дишането е полезно в някои моменти, но има страхове, които е трудно да се разсеят
само с дишане. Когато преминаваме през период на нестабилност, се страхуваме от
това, което ни чака в бъдеще. Когато знаем, че трябва да се явим на изпит или на ин-
тервю за работа, се страхуваме от резултата. В момента не сме в състояние да видим
цялата картина, обаче след като стресиращият период отмине, никога не се обръщаме
назад, за да се поучим от преживяното. Животът не е сбор несвързани събития, а нара-
тив, който обхваща миналото и бъдещето. Ние сме разказвачи по природа и можем да
използваме това умение в своя вреда – да разказваме ужасяващи приказки за бъдещи
събития. По-добре е да виждаме живота си като една-единствена дълга продължаваща
история, а не като събрани в едно отделни парчета. Когато те наемат на работа, отдели
момент и се замисли за всички уволнени хора и неуспешни интервюта, преди да стиг-
неш до победата. Можеш да мислиш за тях като за необходими трудности по пътя. Ко-
гато се научим да престанем да сегментираме преживяванията и периодите в живота си,
а да ги възприемаме като част от по-голям разказ, печелим перспектива, която ни помага
да се справим със страха.

53
 ОПИТАЙ ТОВА: РАЗШИРИ МОМЕНТА
Помислете за нещо голямо, което ви се е случило. Може би раждането на дете или
назначаването на онази нова работа, която толкова много сте искали. Позволете си да
почувствате радостта за момент. Сега се върнете към събитията непосредствено преди
това. Какво се случваше в живота ви преди да се роди детето или преди да ви изберат
за работното място? Може би са минали месеци и месеци в безуспешни опити за заче-
ване или са ви отхвърлили като кандидат за три други позиции? Сега опитайте да видите
разказа като едно цяло – прогресия от лошо към добро. Отворете себе си за идеята, че
случилото се по време на трудните времена всъщност е било разчистване на пътя към
това, което сега празнувате, или че ви кара да се чувствате още по-щастливи заради
събитието след това. Сега отделете момент, за да благодарите за тези трудности и да ги
вплетете в историята на живота си.
Наистина, справяме се по-добре, когато гледаме назад, към миналото. Когато прежи-
вяваме трудности, не е лесно да си кажем: „Това ще доведе до нещо добро!“. Обаче
колкото повече практикуваме гледане в огледалото за обратно виждане и изпитваме
благодарност за трудните времена, които сме преживели, толкова повече ще променяме
програмирането си, празнината между страдание и благодарност ще става все по-малка,
интензитетът на страха ни във времена на изпитания ще започне да спада.

Връщане към дългосрочните страхове

С паниката и замръзването можем да се справим е дишане и като погледнем обстоя-
телствата по друг начин, но това са краткосрочни реакции към страха. Много по-трудно
е да се контролират двете дългосрочни стратегии, които използваме, за да ни разсеят от
страха. Един от любимите ми начини да разберем как действат тези стратегии е приме-
рът с горящата къща. Да кажем, че се събуждате посред нощ от алармата на детектора
за дим. Веднага ви обзема страх, както би трябвало – сигналът е привлякъл вниманието
ви, каквото е неговото предназначение. Вече усещате миризмата на изгоряло, събирате
семейството и домашните си любимци и излизате от дома, нали? Това е най-доброто
приложение на страха.
Какво обаче би станало, ако след като чуете алармата, вместо да предприемете логич-
ните следващи стъпки, отидете до детектора за дим, извадите батериите му и отново си
легнете? Както можете да си представите, проблемите ви ще се задълбочат. Въпреки
това със страха често постъпваме точно по този начин. Вместо да преценим ситуацията
и да реагираме, ние я отричаме или изоставяме. Връзките са поле, в което често изпол-
зваме „решението“ избягване. Да речем, имате сериозен конфликт с приятелката си.
Вместо да седнете с нея и да поговорите за случващото се (да изгасите огъня) или дори
да стигнете до извода, че не сте един за друг (спокойно да изведете всички от горящата
къща на безопасно място), се преструвате, че всичко е наред (докато разрушителният
огън продължава да бушува).
Когато отричаме страха, проблемите ни следват. Всъщност много вероятно е да се
задълбочават, докато в определен момент нещо не ни принуди да се заемем с тях. Когато
нищо друго не успее, болката ще привлече вниманието ни. Ако не се поучим от сигнала,
който ни насочва към проблема, ще се поучим от последиците от проблема, а те често
са много по-тежки. Ако обаче се изправим пред страха си – оставаме, гасим огъня, про-
веждаме трудния разговор – в резултат ще станем по-силни.
Първият урок, на който ни учи Гита, е как да се справяме със страха. В моментите
преди началото на битката Арджуна е обзет от страх, но той не бяга от него и не го

54
погребва. Изправя се пред него. В текста Арджуна е храбър и умел воин, обаче в онзи
момент тъкмо страхът го кара, за първи път, да спре и да се замисли. Често се казва, че
промяната настъпва, когато страхът от това да останеш непроменен натежи над страха
от промяната. Той иска помощ под формата на прозрение и разбиране. С това започва
промяната – вместо да бъде контролиран от страха, той започва да го разбира. „Това от
което бягаш, остава с теб по-дълго“ – пише авторът на романа „Боен клуб“ Чък Паланюк
в книгата си „Невидими чудовища, ремикс“: „Открий от какво се страхуваш най-много
и отиди да живееш там“.
Онзи ден, в сутерена на ашрама, отворих себе си към дълбоко погребания страх за
родителите ми. Рядко реагирах с паника или замръзване, но това не означаваше, че ня-
мах страхове – означаваше, че ги потискам. Както казваше учителят ми: „Когато страхът
бъде погребан, става нещо, в което се вкопчваме, и ни се струва, че всичко ни притиска,
защото сме под товара на бреме, което остава неосвободено“. Независимо дали ги по-
тискате или бягате от тях, страховете и проблемите ви остават с вас – и се натрупват.
Някога смятахме, че няма проблем да изхвърляме отпадъците си в бунища, без да мис-
лим за екологията. След като не го виждаме и не усещаме миризмата, мислехме си, че
някак боклукът сам ще се погрижи за себе си. Преди да бъдат регулирани обаче буни-
щата замърсиха немалко водоизточници и остават един от най-големите сътворени от
човека източници на метан в Съединените щати днес. По същия начин погребването на
страховете нанася невидими щети на вътрешния ни пейзаж.

ОПИТАЙ ТОВА: ПОТОПИ СЕ В СТРАХОВЕТЕ СИ

Както правехме в ашрама, потопете се дълбоко в страховете си. Първоначално ще
изскочат някои страхове от повърхностното ниво. Останете с упражнението, не преста-
вайте да се питате: От какво наистина се страхувам?, и ще се появят по-големи и по-
дълбоки страхове. Отговорите обикновено не идват едновременно. Нужно е време, за
да потънем под пластовете, да стигнем до корените на страховете. Бъдете открити за
отговорите, които ще се появяват с времето, може би не и при медитация или друг це-
ленасочен сеанс. Може да сте в магазина и да избирате авокадо, когато някой ден из-
веднъж всичко ще се разкрие пред вас. Просто така функционираме.
Преминаването през процеса на признаване на страха, наблюдаването на схемите ни
за справяне е него, адресирането и корекцията на тези схеми помагат за препрограми-
рането на възгледите ни за страха от нещо, което е негативно в същността си, към нещо,
което е неутрален сигнал и дори индикатор за възможности. Когато прекласифицираме
страха, можем да погледнем през булото на самозаблудите към реалното и по този на-
чин да открием дълбоки и смислени истини, които могат да ни информират и да ни
дават сили. Когато идентифицираме страховете, свързани с привързаностите ни, можем
да заживеем с усещане за повече свобода и радост. И когато впрегнем енергията, която
подхранва страховете ни, да ни служи, ще намалим страха си, че може да не притежа-
ваме достатъчно, и ще се чувстваме по-щастливи, по-удовлетворени и повече свързани
със света около нас.
Страхът ни мотивира. Понякога ни тласка към това, което искаме, но понякога, ако
не сме внимателни, ни ограничава и тогава не излизаме от границите, които мислим за
безопасни.
Сега ще разгледаме основните си мотиватори (страхът е един от четирите) и как
бихме могли целенасочено да ги използваме за изграждането на носещ удовлетворение
живот.

55
 4. НАМЕРЕНИЕ.
Заслепени от златото
„Когато има хармония между ум, сърце и решимост,
нищо не е невъзможно.“
Риг Веда

В главите си имаме представа за идеален живот – отношенията ни, как прекарваме

времето си на работа и когато почиваме, какво искаме да постигнем. Дори без шума на
външните влияния някои цели ни увличат и оформяме живота си около постигането им,
защото смятаме, че те ще ни направят щастливи. Сега обаче ще видим какво задвижва
тези амбиции, дали има вероятност те да ни направят истински щастливи и дори дали
щастието е правилната цел.
Тъкмо съм излязъл от урок, в който сме говорили за идеята за прераждането, Сам-
сара, и сега крача през тихия ашрам заедно с по-възрастен монах и още няколко уче-
ници. Ашрамът има два обекта – храм в Мумбай и мястото, където съм сега, което е
в селски район близо до Палгхар. След време това ще се превърне в екоселище
Говардхан, красиво убежище, но засега има само няколко прости невзрачни постройки,
издигнати сред необработвана земя. През тревата минават пътеки от засъхнала кал.
Тук-там на сламени рогозки седят монаси, които четат или учат. Основната сграда
е отворена за природните стихии и вътре виждаме монаси, които работят. Докато
вървим, възрастният споменава постиженията на някои от тези, покрай които ми-
наваме. Сочи един, който може да медитира осем часа без прекъсване. След малко
сочи друг: „Той може да не яде седем дни поред“. По-нататък: „Виждаш ли онзи,
който седи под дървото? Той може да цитира всеки стих от писанията“.
Впечатлен отвръщам: „Ще ми се да можех и аз“.
Монахът спира и се обръща, за да ме погледне. Пита:
– Иска ти се да можеш да го правиш или ти се иска да можеш да се научиш да го
правиш?
– Какво искаш да кажеш? – Вече знам, че някои от любимите ми уроци не съм полу-
чил в класната стая, а в моменти като този.
Той отговаря:
– Помисли за мотивацията си. Искаш да запаметиш писанията наизуст, защото
това е впечатляващо постижение, или искаш да преживееш процеса на ученето? При
първия вариант искаш само резултата. При втория говорим за любопитство към
това, което можеш да научиш в процеса.

За мен това беше нова концепция и ме накара да се стъписам. Търсенето на резултата

винаги ми се бе струвало разумно. Монахът ми казваше да подлагам на съмнение защо
искам да направя необходимото, за да стигна до този резултат.

56
 ЧЕТИРИТЕ МОТИВАЦИИ

Колкото и да сме дезорганизирани, всички ние имаме планове. Имаме идея за това,
което трябва да свършим в предстоящия ден, вероятно имаме представа какво ни чака
през годината или какво се надяваме да постигнем. И всички ние имаме мечти за бъде-
щето. Нещо мотивира всяка от тези идеи – от нуждата да платим наема до желанието да
пътуваме по света. Хиндуисткият философ Бхактивинода Тхакура описва четири фун-
даментални мотивации:

1. Страх. Тхакура казва: „движен от болест, бедност, страх от ада или страх от смърт-
та“.
2. Желание. Търсене на лично задоволяване чрез успех, богатство и удоволствие.
3. Дълг. Мотивира се от благодарност, отговорност и желание да постъпваме пра-
вилно.
4. Любов. Грижа за другите и стремеж да им помагаме.

Тези четири мотиватора движат всичко, което правим. Например вземаме дадено ре-
шение, защото се страхуваме да не загубим работата си, искаме да спечелим възхище-
нието на приятелите си, надяваме се да оправдаем очакванията на родителите си или
искаме да помогнем на другите да имат по-добър живот.
Ще говоря за всеки мотиватор поотделно, така че да добием представа как те влияят
на решенията ни.

Страхът не е устойчив
В предишната глава говорихме за страха, така че тук няма да се спирам на него обс-
тойно. Когато те мотивира страхът, решаваш какво искаш да постигнеш – да получиш
повишение, да имаш нова връзка, да купиш къща, – защото си убеден, че то ще ти донесе
безопасност и сигурност.
Страхът ни предупреждава и възпламенява. Този предупредителен огън е полезен –
както стана дума. Страхът сочи проблемите ни и понякога ни мотивира. Например стра-
хът да не ни уволнят може да ни мотивира да се организираме.
Проблемът със страха е, че не е устойчив. Когато действаме в страх продължително
време, не можем да работим с пълните си възможности. Тревожим се прекалено много
да не получим лош резултат. Ставаме трескави или се парализираме и сме неспособни
да оценяваме ситуациите обективно или да поемаме рискове.

Майа на успеха
Вторият мотиватор е желанието. То е преследването на лично задоволяване. Пътят
ни към приключения, удоволствия и удобства често приема формата на материални
цели. Искам къща за милион долара. Искам финансова свобода. Искам великолепна
сватба. Когато поискам от хората да запишат целите си, те често дават отговори, които
описват какво повечето хора приемат за успех.
Смятаме, че успехът е равен на щастието, но тази идея е илюзия. Санскритската дума
за илюзия е майа, което означава да вярваш в това, което не е. Когато допуснем пости-
женията и придобивките да определят посоката ни, живеем в илюзията, че щастието се
крие във външните измерители на успеха, обаче твърде често откриваме, че когато най-

57
накрая получим каквото искаме, когато постигнем успеха, той не ни осигурява щастие.
Джим Кери казва: „Мисля, че всеки трябва да стане богат и известен, да направи
всичко, за което мечтае, за да види, че това не е отговорът“.
Илюзията за успех се свързва не само с доход и придобивки, но също така и с пости-
жения, като завършването на медицина, повишението в службата или... заучаването на
свещените текстове. Желанието ми в горната история – да мога да рецитирам всички
стихове от писанията – е монашеска форма на материално желание. Както всички та-
кива „искания“, амбицията ми беше съсредоточена върху външен резултат – да стана
впечатляващо учен, като онзи монах.
Американската духовна просветителка Тара Брах, основателка на общността за ме-
дитация „Прозрение“ във Вашингтон, пише: „Докато свързваме щастието си с външни
за живота ни събития, които непрекъснато се променят, ще продължаваме да го чакаме“.
Веднъж, като монах, посетих храм в Срирангам, един от трите свещени града в Южна
Индия. Попаднах на работник, който полагаше златен прашец върху сплетените орна-
менти на тавана на храма, качен върху високо скеле. Не бях виждал подобно нещо и
спрях, за да погледам. Както стоях долу, с вперен в тавана поглед, облак златен прашец
полетя надолу и падна в очите ми. Изтичах навън, за да се измия, после пак се върнах и
продължих да гледам, този път от безопасно разстояние. Чувствах този епизод като урок
сякаш взет от писанията – златният прашец е красив, но ако попадне в очите ти, ще
замъгли зрението ти.
Позлатата, която използват в храмовете, не е чисто злато – разтворено е в някаква
субстанция. И както знаем, тя се използва, за да покрива камък, така че да изглежда като
златен. Това е майа, илюзия. По същия начин парите и славата са само фасада. Тъй като
никога не търсим едно определено нещо – търсим чувството, което мислим, че ще ни
даде това нещо. Всички ние вече знаем едно: Виждаме богати и/или известни хора, ко-
ито сякаш „имат всичко“, но отношенията им с близките им са лоши или самите те стра-
дат от депресии, така че е ясно – успехът не им е донесъл щастие. Същото важи и за
другите, за нас, които не сме богати и известни. Бързо се отегчаваме от смартфоните си
и искаме следващия модел. Получаваме бонус, но първоначалното вълнение се изпарява
изненадващо бързо, без животът ни реално да се подобри. Мислим си, че новият теле-
фон или по-голямата къща някак ще ни накарат да се чувстваме по-добре – по-спокойни
или удовлетворени, – но вместо това откриваме, че искаме още.
Материалното удовлетворение е външно, а щастието е вътрешно. Когато монасите
говорят за щастието, разказват историята за мускусния елен, която произлиза от една
поема на Кабир, индийски мистик и поет от петнайсети век. Мускусният елен доловил
неустоим аромат в гората и тръгнал да търси източника, без да си дава сметка, че аро-
матът излиза от собствените му пори. Еленът цял живот скита безрезултатно. По същия
начин и ние търсим щастието, откриваме, че ни убягва, продължаваме да го търсим, а
то през цялото време е в самите нас.
Щастието и удовлетворението идват само от овладяването на ума и свързването с
душата – не от предмети и придобивки. Успехът не гарантира щастие и щастието не
изисква успех. Те могат да се подхранват взаимно и можем да имаме и двете едновре-
менно, но те не са взаимно свързани. След като анализират изследване на Галъп за бла-
годенствието, изследователи от Принстънския университет официално заключават, че
парите не могат да купят щастие след задоволяването на основните потребности, плюс
още малко. Макар че притежаването на повече пари допринася за цялостното удовлет-
ворение от живота, това въздействие се изравнява при доходи от около 75 000 долара

58
годишно. С други думи, когато говорим за въздействието на парите върху усещането за
качеството на живота, американският гражданин от средната класа се справя не по-зле
от Джеф Безос.
Успехът означава да печелиш пари, да те уважават в работата ти, да реализираш ус-
пешни проекти, да получаваш похвали. Щастието означава да се чувстваш добре, да
имаш близки взаимоотношения, да правиш света по-добро място. Повече от всякога по-
пулярната култура възхвалява преследването на успеха. Телевизионните програми, ад-
ресирани към юношите, са повече насочени към „имиджа“, парите и славата, отколкото
преди време. Популярните песни и книги използват език, който поставя индивидуал-
ните постижения над свързаността с обществото, членуването в групи и себеприема-
нето. Не е изненада, че след седемдесетте чувството за щастие сред възрастните амери-
канци непрекъснато спада. И проблемът не е в доходите. В интервю за „Уошингтън
Поуст“ Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие и редактор на World
Happiness Report, изтъква: „Макар средните доходи на хората по света определено да се
отразяват на усещането за благоденствие, те не обясняват всичко докрай, защото други
фактори, лични и социални, също са много важни детерминанти на благоденствието“.
Сакс казва, че макар след 2005 г. доходите на американците като цяло да са се пови-
шили, чувството за щастие е по-ниско, отчасти заради фактори като спадането на дове-
рието в правителството и останалите американци, както и на отслабените социални
мрежи.

Дълг и любов
Ако страхът ни ограничава, а успехът не ни удовлетворява, вероятно вече сте си дали
сметка, че дългът и любовта могат да предложат повече. Всички ние имаме различни
цели, но искаме едно и също нещо живот, изпълнен с радост и смисъл. Монасите не
търсят изрично радостта – ние не търсим щастие или удоволствия. Вместо това се на-
сочваме към удовлетворението, което идва със смисления живот. Щастието може да е
ефимерно – трудно се поддържа високо ниво на радост. Обаче чувството за смисъл по-
казва, че действията ни имат цел, че водят към стойностен резултат. Вярваме, че оста-
вяме позитивен отпечатък. Това, което правим, е от значение, така че самите ние сме от
значение. Случват се и лоши неща, досадните дребни задачи трябва да се вършат, жи-
вотът не е само слънце и песен, но винаги е възможно да откриеш смисъл. Ако загубиш
близък и някой ти каже да търсиш позитивното, да бъдеш щастлив, да се съсредоточиш
върху добрите неща в живота ами ще ви се прииска да ударите този човек. Можем обаче
да преживеем и най-тежките трагедии, като търсим смисъл в загубата. Можем да поче-
тем близките си, като дадем на общността. Или като открием нова благодарност за жи-
вота, която да предадем на тези, които ни подкрепят. В края на краищата ценността,
която виждаме в действията си, ще ни доведе и до усещането за смисъл. В Атарва Веда
е казано: „Парите и дворците не са единственото богатство. Трупайте богатствата на
духа. Характерът е богатство, доброто поведение е богатство, духовната мъдрост е бо-
гатство“.
Целта и смисълът, не успехът, водят към истинската ангажираност. Когато разберем
това, ще видим колко ценно е да сме мотивирани от дълг и/или любов. Ако действаме
подтиквани от дълг и любов, знаем, че осигуряваме нещо ценно.
Колкото повече се издигаме над опитите да задоволим егоистичните си цели, за да
следваме мотивите на служенето и любовта, толкова повече можем да постигнем. В
книгата си „Добрата страна на стреса“ авторката Кели Макгонигал пише, че можем да

59
се справим много по-добре с дискомфорта, ако успеем да го асоциираме с цел, предназ-
начение или човек, който не ни е безразличен. Например когато трябва да организира
парти за рождения ден на детето си, един родител е повече от готов да изтърпи непри-
ятностите около късното лягане. Проблемът с недостатъчния сън се компенсира от
удовлетворението, че е любящ родител. Ако обаче се случи да удължат работното време
на същия родител и той мрази работата си?
Ще се чувства отвратително. Можем да поемем повече, когато го правим за някого,
когото обичаме, или в името на цел, в която вярваме, отколкото заради фалшивата идея,
че може да намерим щастието си чрез успеха. Когато вършим нещо е убеждението, че
то е важно, можем да водим пълнокръвен живот. Ако нямаме причина да се движим
напред, оставаме без гориво. Когато живеем целеустремено – е ясното съзнание защо
това, което правим, е важно, – животът получава смисъл и носи удовлетворение. Целе-
устремеността пълни резервоара на колата с гориво.

СТЪЛБИЦАТА „ЗАЩО“

Страхът, желанието, дългът и любовта са корени на всички намерения. На санскрит

думата за намерение е санкалпа и мисля за нея като за причина, създадена от собстве-
ните ти сърце и ум, да се стремиш към някаква цел. Казано по друг начин, от основната
си мотивация развиваш намерения, които те движат напред. Намеренията ти са това,
което планираш да бъдеш, така че да действаш целеустремено и това, което правиш, да
има смисъл. В такъв случай, ако съм мотивиран от страх, намерението ми може да е да
защитя семейството си. Ако съм мотивиран от желание, намерението ми може да е да
спечеля световно признание. Ако съм мотивиран от дълг, намерението ми може да е да
помагам на приятелите си, колкото и работа да имам. Ако съм мотивиран от любов,
намерението ми може да е да служа там, където има най-голяма нужда.

60
 Няма правила за свързване на определени намерения с определени мотивации. Въз-
можно е да искаш да служиш, за да създадеш добро впечатление (желание, не любов).
Възможно е да подкрепяш семейството си от любов, не поради страх. Възможно е да
искаш да станеш богат, за да служиш. И никой от нас няма само една мотивация или
намерение. Искам да научим как да вземаме големи или малки решения целенасочено.
Вместо непрекъснато да се изкачваме по планината на успеха, трябва да се спуснем в
долината на истинската си същност и да изкореним оттам плевелите на фалшивите вяр-
вания.
За да живеем целенасочено, трябва да стигнем до най-дълбокото „защо“ зад „иска-
нето Това налага да спрем за миг и да се замислим не само защо искаме нещо, но също
така и за това кои сме и кои трябва да бъдем, за да го получим, и дали битието на този
човек (ние самите) е привлекателно за нас.
Повечето хора са свикнали да търсят отговори. Монасите се съсредоточават върху
въпросите. Когато опитвах да се приближа до страха си, се питах: „От какво се страху-
вам?“ отново и отново. Когато опитвам да стигна до корените на някакво желание, за-
почвам с въпроса „Защо?“.

Този монашески подход към намеренията може да бъде приложен и към най-светс-
ките цели. Его една примерна цел, която избрах, защото тя е нещо, което никога не
бихме разглеждали в ашрама и защото намерението зад нея е очевидно: Искам да пла-
вам соло около света.
Защо искаш да плаваш около света?
Ще е забавно. Ще видя много места и ще докажа на себе си, че съм голям морепла-
вател.
Звучи сякаш намерението ти е да задоволиш себе си и си мотивиран от желание.
Ами ако отговорът ти на въпроса е:
Баща ми винаги е мечтал да плава около света. Правя го за него.
В този случай намерението е да почетеш паметта на баща си и си мотивиран от дълг
и любов.
Плавам около света, за да съм свободен. Никой няма да ми държи сметка за нищо.
Ще оставя отговорностите си назад.
Този моряк смята да избяга – тласка го страх.
Сега да разгледаме едно по-често срещано желание:
Най-много искам да имам пари, а ето сега Джей вероятно ще ме назидава да съм
добър и състрадателен. Това няма да помогне.
Да искаш да си богат, за да си богат, е окей. Това категорично попада в категорията
материално задоволяване, така че не можете да очаквате да ви даде някакво вътрешно
чувство за удовлетворение. Независимо от това материалните удобства несъмнено са
част от това, което искаме от живота, така че нека стигнем до корените на тази цел,
вместо просто да я отхвърляме.
Богатството е твоя желана цел. Защо?
Не искам никога да се тревожа за пари.
Защо се тревожиш за пари?
Не мога да си позволя да ходя на почивките, за които си мечтая.
Защо искаш тези почивки?
В социалните медии виждам, че всички ходят на екзотични места. Защо те могат,

61
а аз не?
Защо искаш това, което искат те?
Те се забавляват много повече от мен през почивките си.
Аха! Сега сме при корена, който търсим. Почивките ти не те удовлетворяват. Какво
липсва?
Искам животът ми да е no-вълнуващ, по-авантюристичен, по-весел.
Добре, намерението ти е да направиш живота си по-вълнуващ. Обърнете внимание
колко различно е това от „Искам пари“. Намеренията ви все още се мотивират от жела-
нието за лично задоволяване, но сега знаете две неща – първо, можете да добавите по-
вече авантюра в живота си, без да харчите повече пари. И второ, сега разполагате с дос-
татъчно яснота, за да решите дали искате да работите усилено за това нещо.
Ако някой отиде при учителя ми и каже: „Просто искам да съм богат“, той би попи-
тал: „За да служиш ли го искаш?“. Причината да попита ще е желанието да стигне до
корена на желанието.
Ако човекът отговори: „Не. Искам да живея в хубава къща, да пътувам, да купувам
каквото поискам“, желанието му ще бъде да постигне финансова свобода, за да си
угажда.
Учителят ми би казал: „Добре. Хубаво е, че си честен пред себе си. Действай, спечели
своето състояние. Бездруго ще служиш. Може да минат пет или десет години, но винаги
ще стигнеш до същия отговор“. Монасите вярват, че човек не се чувства удовлетворен,
когато придобие състояние и продължава да търси смисъл, а отговорът винаги в крайна
сметка се открива в служенето на другите.
Бъдете честни за намеренията си. Най-лошото, което можете да направите, е да се
преструвате пред себе си, че ви мотивира желание да служите, когато всъщност мотивът
ви е материалният успех.
Когато следвате въпросите „защо“, продължавайте да дълбаете. Всеки отговор про-
вокира все по-дълбоки въпроси. Понякога е полезно даден въпрос да остане някъде от-
зад в ума ти ден, дори седмица. Много често ще откриете, че това, което в крайна сметка
търсите, е вътрешно чувство (щастие, сигурност, увереност и т.н.). Или ще откриете, че
действате от завист, което не е най-позитивната емоция, но е добър сигнал за нуждата,
която опитвате да запълните. Проявете любопитство към това откритие. Защо изпитвате
завист? Има ли нещо – например приключение, – за чието осъществяване можете да
започнете да работите веднага? След като го направите, външните желания ще станат
по-достъпни за вас – ако продължават изобщо да имат значение.

ОПИТАЙ ТОВА: МЕДИТАЦИЯ С ВЪПРОСИ

Вземете някое свое желание и се запитайте защо го изпитвате. Продължавайте да пи-
тате, докато стигнете до коренното намерение.
Често срещаните отговори са:
 за да изглеждам и да се чувствам добре;
 сигурност;
 служене;
 растеж.

Не отхвърляйте намерения, които „не са добри“, само си давайте сметка за тях и приз-
найте, че ако причината не е любов, растеж или знание, възможността може да осъщес-
тви важни практични необходимости, при все че няма да я чувствате като емоционално

62
смислена. Най-удовлетворени сме, когато сме в състояние на напредване, учене или
постигане.

СЕМЕНА И БУРЕНИ

Като монаси се учехме да изясняваме намеренията си чрез аналогията със семена и

бурени. Когато посадиш семенце, от него може да израсне клонесто дърво, което дава
плод и сянка на всекиго. Същото може да направи едно широкообхватно намерение като
любов, състрадание или служене. Чистотата на намерението ти няма нищо общо с ка-
риерата, която избираш. Един пътен полицай може да ти връчи глоба за превишена ско-
рост, като демонстрира властта си, а може и да те убеди да не караш прекалено бързо, с
вниманието и състраданието, с които родител би обяснявал на детето си защо не бива
да си играе с огън.
Може да си банков касиер и да изпълниш най-проста транзакция с топлота. Ако обаче
намеренията ти са да търсиш възмездие и си егоистично мотивиран, отглеждаш бурени.
Бурените обикновено израстват в почвата на егото, алчността, завистта, гнева, съперни-
чеството или стреса. Те поначало могат да приличат на нормални растения, но никога
няма да се превърнат в нещо добро.
Ако започнеш да ходиш на фитнес от желание да накараш бившата си приятелка да
съжалява, че е изоставила човек с такова хубаво тяло, посаждаш бурен. Не си адресирал
правилно това, което искаш (най-вероятно да те разбират и обичат, което определено би
изисквало различен подход). Ще станеш силен и ще жънеш ползите от физическата ак-
тивност, обаче залогът за успеха ти ще остане свързан с външни фактори да предизви-
каш бившата си приятелка. Ако тя не забележи или прояви безразличие, ще останеш
също толкова разочарован и самотен. Ако обаче започнеш да ходиш на фитнес, за да се
чувстваш физически по-добре след разрива, или ако по време на тренировките намере-
нията ти се променят и станат такива, ще влезеш във форма и ще се почувстваш емоци-
онално удовлетворен.
Друг пример за плевел е когато добро намерение бъде свързано с погрешна цел. Да
кажем, намерението ми е да изградя увереност в себе си и решавам, че най-добрият на-
чин да го направя е да получа повишение в службата. Работя усърдно, впечатлявам
шефа си и се издигам с едно ниво, обаче когато се оказвам там си давам сметка, че има
следващо ниво и че пак се чувствам неуверен. Външните цели не могат да запълват вът-
решни празнини. Никакви външни етикети или постижения не могат да ми осигурят
истинска самоувереност. Трябва да я открия в себе си. Ще говорим как можем да осъ-
ществим такива вътрешни промени във Втора част.

ДОБРИТЕ САМАРЯНИ

Монасите знаят, че не можеш да посадиш градина с красиви цветя и да я оставиш

сама да се грижи за себе си. Трябва да бъдем градинари на собствения си живот, да
засаждаме само семената на добрите намерения, да проследяваме какво се случва с тях,
да изкореняваме бурените, които от време на време изникват и се изпречват на пътя ни.
При един експеримент от 1973 г., наречен „От Ерусалим до Ерихон“, изследователите
искат от студенти семинаристи да подготвят кратки беседи на тема какво означава да
си свещеник. На някои от тях, като помощ в подготовката, била посочена притчата за
Добрия самарянин. В тази притча Исус разказва за пътник, който спира и помага на

63
изпаднал в нужда човек, на когото никой друг не иска да помогне. След това студентите
трябвало да отидат в друга стая. По пътя към нея минавали покрай актьор, който имал
вид на страдалец, нуждаещ се от помощ, облегнат на стената до някаква врата. Оказало
се, че за решението дали да спрат и да помогнат, или не, нямало значение дали студен-
тите са получили материали за Добрия самарянин, или не. Изследователите установили,
че ако студентите бързат, вероятността да помогнат е много малка, а в няколко случая
семинаристи, забързани да изнесат доклада си за Добрия самарянин, буквално прекрач-
вали страдащия и продължавали по пътя си.
Студентите били дотолкова погълнати от поставената задача, че забравили за по-дъл-
боките си намерения. Предполага се, че са се записали да учат в семинария с намерени-
ето да са състрадателни и отзивчиви, но в онзи момент се намесва желанието да си из-
несат доклада. Както пише бенедиктинският монах Лорънс Фриман в книгата си „Ас-
пекти на любовта“: „Всичко, което правиш през деня, от миенето до закуската, срещите,
шофирането до работа, гледането на телевизия и решението вместо това да четеш...
всичко, което правиш, е твоят духовен живот. Въпросът е само доколко съзнателно пра-
виш всичките тези обикновени неща...“

ЖИВЕЙ НАМЕРЕНИЯТА СИ

Разбира се, просто да имаме намерения не е достатъчно. Трябва да се погрижим тези

семена да покълнат. Не вярвам в пожеланото „проявление“ – идеята, че ако просто вяр-
ваш, че нещо ще се случи, то ще се случи. Не можем да седим бездейно, заредени с
добри намерения, и да очакваме, че това, което искаме, ще падне в скута ни. Не можем
и да очакваме, че някой ще ни намери, ще открие колко удивителни сме и ще ни настани
на мястото ни в света. Никой няма да създаде живота ни вместо нас. Мартин Лутър Кинг
казва: „Тези които обичат мира, трябва да се научат да се организират толкова ефек-
тивно, колкото и тези, които обичат войната“. Когато при мен идват хора, за да търсят
напътствие, непрекъснато чувам „иска ми се, иска ми се, иска ми се...“ Иска ми се пар-
тньорът ми да е по-внимателен. Иска ми се да запазя същата работа, но да получавам
повече пари. Иска ми се връзката ми да е по-сериозна.
Никога не казваме „Иска ми се да бях по-организиран и целеустремен, за да мога да
направя сериозното усилие, което е нужно, за да постигна желанията си“. Обикновено
не изричаме на глас какво ще ни струва постигането на това, което искаме. „Иска ми се“
е шифър, който означава „не искам да правя нищо по-различно“.
Има една апокрифна история за Пикасо, която илюстрира много добре как сме
склонни да не признаваме труда и упоритостта, които стоят зад постиженията. Една
жена видяла Пикасо на пазара, отишла при него и го попитала:
– Би ли ми нарисувал нещо?
– Разбира се – отговорил той и след половин минута ѝ връчил красива скица. – Трий-
сет хиляди.
– Но, господин Пикасо – възкликнала жената, – как е възможно да искате толкова
много!? Отне ви само трийсет секунди!
– Мадам – отвърнал Пикасо, – на мен ми отне трийсет години.
Същото важи и за всяко произведение на изкуството – и за всяка добре свършена
работа. Вложените усилия остават невидими. Монахът от моя ашрам, който рецитираше
с лекота писанията, беше вложил години в запаметяването им. Преди да направя това
своя цел трябваше да си дам сметка за тази инвестиция, за живота, който трябваше да ѝ

64
отдам.
Когато ни попитат кои сме, прибягваме до отговор на въпроса какво работим: „Аз
съм счетоводител“, „аз съм адвокат“, „аз съм домакиня“, „аз съм спортист“, „аз съм учи-
тел“. Понякога това е полезен начин да започнем разговор с някой, с когото току-що
сме се запознали. Животът обаче би бил по-смислен, когато определяме себе си чрез
своите намерения, а не чрез постиженията си. Ако определяме себе си чрез работата си,
какво ще стане, ако ни уволнят? Ако определям себе си като „спортист“ и контузия
сложи край на кариерата ми, няма да знам кой съм. Загубата на работното място не би
трябвало да разрушава идентичността ни, но често се случва точно това. От друга
страна, ако живеем с намерения, запазваме чувството за цел и смисъл, което не е свър-
зано с постиженията ни, а със самите нас.
Ако намерението ти е да помагаш на хората, трябва да му дадеш плът, като си добър,
с открито сърце и иновативен, като признаваш силните качества на хората и ги подкре-
пяш в слабостите им, като ги изслушваш, като им помагаш да растат, като научаваш
това, което имат нужда да получат от теб, като забелязваш кога ситуацията се променя.
Ако намерението ти е да подкрепяш семейството си, може да решиш, че трябва да си
щедър, усърден, организиран, да си там, където е нужно. Ако намерението ти е да жи-
вееш страстта си, може би трябва да си всеотдаен, енергичен и честен. (Спомнете си, че
в Първа глава говорихме за разчистването на външния шум, така че да можем да виж-
даме ценностите си по-ясно. Когато идентифицираш намеренията си, те разкриват тво-
ите ценности. Намерението да помагаш на хората и да им служиш показва, че цениш
служенето. Намерението да подкрепяш семейството си означава, че цениш семейст-
вото. Това не е атомна физика, но термините се използват като синоними, така че ще е
от полза да изясним каква е връзката между тях и къде се припокриват.)
Да живееш намеренията си означава да направиш така, че те да пропият поведението
ти. Например ако целта ти е да подобриш връзката си, можеш да планираш срещи, да
правиш подаръци на партньора си, да се подстрижеш, за да изглеждаш по-добре. Порт-
фейлът ти ще олекне, косата ти вероятно ще изглежда по-добре, а връзката ви може да
се подобри или да не се подобри. Обърнете внимание обаче какво се случва, ако напра-
вите вътрешните промени, за да живеете намеренията си. За да подобрим връзката си,
опитваме да сме по-спокойни, по-разбиращи, по-внимателни. (Пак можете да тръгнете
на фитнес или да се подстрижете.) Ако промените, които направите, са вътрешни, ще се
почувствате по-добре и ще бъдете по-добър човек. Ако връзката ви не се подобри, все
пак ще имате полза от всичко.

СВЪРШЕТЕ РАБОТАТА

След като знаете защо желаете нещо, дайте си сметка за работата зад това желание.
Какво ще е нужно да вложите, за да придобиете хубавата къща и бързата кола, които
искате? Проявявате ли интерес към съответната работа? Имате ли желание да я свър-
шите. Дали самата тя ще ви носи чувство за удовлетворение, дори и да не постигнете
резултата бързо – или изобщо? Монахът, който ме попита защо искам да знам писанията
наизуст, не искаше свръхспособностите на другите монаси да ме хипнотизират и да се
стремя към такива способности от суета. Искаше да знае дали имам интерес към рабо-
тата – в живота, който щях да водя, личността, която щях да стана, смисълът, който щях
да открия в процеса на изучаване на текстовете. Фокусът е върху процеса, не върху ре-
зултата.

65
 ОПИТАЙ ТОВА: ДОБАВИ „ДА СЪМ“ КЪМ СВОЕТО „ДА НАПРАВЯ“
Паралелно на списъка неща, които трябва да направите, съставете и списък на
всичко, което трябва да сте. Хубавото е, че списъкът няма да се удължи – това не
са пунктове, които можете да задраскате или да завършите – упражнението обаче
напомня, че да следваш целите си фокусирано означава най-напред да си на нивото
на ценностите, които мотивират тези цели.

ПРИМЕР 1
Да кажем, целта ми е да съм финансово свободен. Ето списъка с нещата, които
трябва да направя:

 Да проуча възможни доходни работни места, за които са нужни моите умения.

 Да напиша ново CV, да уговоря информативни среши за откриване възмож-
ности за работа.
 Да кандидатствам за всички свободни позиции, които отговарят на изискванията
ми към заплатата.

Какъв обаче е нужно да бъда:

 Дисциплиниран.
 Фокусиран.
 Целеустремен.

ПРИМЕР 2
Да кажем, че искам да имам удовлетворителна връзка. Какво трябва да направя?
 Да планирам срещи.
 Да правя хубави неща за партньора си.
 Да оправя външния си вид.

А какъв трябва да бъда?

 По-спокоен.
 По-разбиращ.
 По-внимателен към чувствата и преживяванията на другия.

Пустинните братя са най-ранните християнски монаси, живели в манастир в пусти-

ните на Близкия изток. Според тези монаси: „Не напредваме, защото не си даваме
сметка колко много можем да направим. Губим интерес към работата, с която сме се
заели, и искаме да сме добри, без дори да сме опитали“. Ако не си дълбоко загрижен, не
можеш да се отдадеш изцяло на процеса. Започнал си, но не поради правилните при-
чини. Можеш да постигнеш целите си, да получиш всичко, което си искал, да успееш
по всякакви критерии, но само за да откриеш, че отново се чувстваш загубен и сам. Ако
обаче обичаш процеса в ежедневието си, ще правиш каквото трябва в дълбочина, усър-
дно и с желание да оставиш следа. И в двата случая можеш да успееш еднакво, но ако
си мотивиран от дълбоки намерения, изпитваш радост.
И ако имаш ясно и спокойно усещане защо предприемаш всяка следваща стъпка, ще
бъдеш и по-устойчив. Провалът не означава, че си безполезен – означава, че трябва да
потърсиш друг път към осъществяването на стойностните цели. Удовлетворението идва
66
от вярата в ценността на това, което правиш.

РОЛЕВИ МОДЕЛИ

Най-добрият начин да проучим работата, която ще трябва да свършим, за да осъщес-

твим намеренията си, е да потърсим ролеви модели. Ако искате да сте богати, проучете
(без да дебнете в сенките!) какви са и какво правят богатите хора, на които се възхища-
вате, прочетете наличните книги за това как са се стигнали там, където са. Обърнете
особено внимание на нещата, които са правили, когато са били на вашия етап, за да
стигнат до сегашното си положение.
Можете да посетите офиса на някой предприемач или плантацията за авокадо на ня-
кой, предпочел да живее в чужбина, но това няма да ви каже нищо за начина, по който
тези хора са се оказали там. Да си актьор не е само появата на екран или на страниците
на списанията. Това е търпението и креативността, нужни, за да изпълниш една сцена
десетки пъти, докато режисьорът получи това, което иска. Да си монах не значи да се-
диш и да се възхищаваш на някой, който медитира. Значи да се будиш по същото време
като монаха, да живееш като него, да се стремиш към качествата, които притежава той.
Проследете някого, докато работи, в продължение на седмица и ще добиете някаква
представа за трудностите, с които се сблъсква и дали сте готови да се борите със същите
трудности.
Когато наблюдаваме хора в процес на работа, си струва да помним, че може да има
няколко пътя към осъществяването на едно и също намерение. Например двама души
могат да имат за свое намерение да помагат на планетата Земя. Единият би могъл да го
прави чрез закона, като работи с различни нестопански организации, другият може да
подходи през модата, подобно на Стела Маккартни, която полага усилия за популяри-
зиране на имитациите на кожа. В следващата глава ще говорим за метода и действията,
които са най-подходящи за вас, но този пример показва, че ако за вас водещо е намере-
нието, ще откриете възможностите за постигане на целта си.
Както видяхме от примера за околосветското плаване, двама души могат да предпри-
емат едно и също действие, мотивирани от коренно различни намерения. Нека кажем,
че и двамата правят щедри дарения за благотворителност. Единият е мотивиран от дъл-
бока загриженост за целите на дейността широко намерение, а другият – от желание да
открие нови контакти, което е тясно намерение. И двамата донори получават похвали
за даренията си. Този, който искрено иска да промени положението, се чувства щастлив
и горд, осъзнава смисъла зад всичко. Този, който търси контакти, се интересува единс-
твено от това дали е срещнал човек, който би бил от полза за кариерата или социалния
му статус. Различните им намерения нямат значение за самата благотворителност – да-
ренията служат за добри дела при всички случаи, – но вътрешната награда е съвсем
различна.
Трябва да отбележим, че никои намерения не са кристално чисти. Благотворителните
ми актове могат да са 88 процента мотивирани от желание да помагам на хората, 8 про-
цента от желание да се чувствам доволен от себе си и 4 процента желание да прекарам
приятно времето си с приятели, които също даряват. Няма нищо принципно лошо в за-
мъглените или многостранни намерения. Просто трябва да помним, че колкото по-
малко изчистени са те, толкова по-малко вероятно е да ни донесат щастие, дори и да
бъдат осъществени успешно. Когато хората получат каквото искат, но не са щастливи,
причината е, че не са били водени от правилните намерения.

67
 ДА СЕ ОСВОБОДИМ, ЗА ДА РАСТЕМ

Най-широките намерения често мотивират усилия за оказване на помощ и подкрепа

на други хора. Родителите работят извънредни часове, за да сложат храна на масата за
семействата си. Доброволци се отдават безрезервно на каузата си. Служители са моти-
вирани да обслужват клиентите си безупречно. Долавяме такива намерения у хората, с
които се срещаме, независимо дали е фризьорката, която наистина иска да открие при-
ческата, която най-много ще ни подхожда, или лекарят, който отделя време, за да ни
разпита подробно за живота ни. Щедрите намерения просто струят от носителите им и
това е красиво. Отново и отново се убеждаваме, че ако правим нещо заради външния
резултат, няма да сме щастливи. С правилното намерение да служим можем да откри-
ваме смисъл и цел всеки ден.
Да живееш с намерения означава да отстъпиш назад от външните цели, да се освобо-
диш от външните дефиниции за успех и да се вгледаш навътре, към себе си. Развиването
на медитативна практика и работата с дишането е естествен начин за подкрепяне на това
намерение. Докато се чистите от мнения и идеи, които нямат нищо общо с това, което
сте, или с това, което искате, препоръчвам дихателната практика като напомняне, че
трябва да живеем в собственото си темпо, в собственото си време. Дишането ни помага
да разберем, че пътят ни е уникален – и точно така трябва да бъде.

МЕДИТАЦИЯ.
ДИШАЙ
Физическата природа на дихателната практика помага за прогонване на разсейването
от ума ни. Дишането успокоява, но невинаги е лесно. Всъщност трудностите, които ни
създава, са част от процеса.
Седя на под, покрит със сушена кравешка тор, който е изненадващо хладен. Не е
неудобно, но не е и удобно. Глезените ме болят. Не мога да държа гърба си изправен.
Боже, мразя това. Толкова е трудно. Минали са двайсет минути, а още не съм прочис-
тил ума си. Би трябвало да внеса будно съзнание в дъха си, но си мисля за приятелите
у дома, в Лондон. Поглеждам крадешком към монаха, който седи най-близо до мен.
Седи толкова изправен. Устремен към медитацията си. „Открийте дъха си!“ – казва
ръководителят. Поемам въздух. Бавно, красиво, спокойно.

О, чакай! О, добре! Започвам да осъзнавам дишането си.

Вдишване... издишване...
О, аз съм там...
Добре, това е страхотно,,,
Това е интересно...
Добре.
Това...
Действа...
Чакай, гърбът ме сърби...
Вдишване... издишване...
Покой.

68
 Първият ми престой в ашрама продължи две седмици и всяка сутрин медитирах по
два часа с Гауранга Дас. Да седиш на едно място толкова време, понякога и доста по-
вече, е неудобно и уморително, дори отегчително. Освен всичко останало в ума ми за-
почваха да се носят нежелани мисли и чувства. Безпокоях се, че не седя правилно и че
монасите ще ме съдят. В тази фрустрация егото ми надигна глас: исках да съм най-доб-
рият медитатор, най-умният в ашрама, човек, който ще остави следа. Тези мисли не
подхождат на един монах. Медитацията определено не действаше така, както си мислех,
че ще действа. Превръщаше ме в лош човек!
Бях стъписан и, честно казано, разочарован от сблъсъка с цялата неразрешена нега-
тивност в самия мен. Медитацията само ми показваше его, гняв, копнеж, болка – неща,
които не харесвах в себе си. Дали това беше проблем... или цел на всичко?
Попитах учителите си дали не бъркам нещо. Един от тях ми отговори, че монасите
всяка година педантично чистят храма Гундика в Пури, проверяват всеки ъгъл, като при
това визуализирали прочистването на сърцата си. Каза ми също, че когато свършвали,
храмът вече отново започвал да събира мръсотия. Същото, увери ме, е и чувството при
медитацията. Тя е работа, която никога не свършва.
Медитацията не ме превръщаше в лош човек. Трябваше да се изправя пред неприв-
лекателна реалност. При цялата неподвижност и покой това, което вече беше в мен,
просто се усилваше. В тъмната стая на ума ми медитацията бе запалила лампата.
Когато те отвежда там, където искаш да бъдеш, медитацията може да ти покаже
неща, които не искаш да виждаш.
Мнозина бягат от медитация, защото я намират за трудна и неприятна. В Дхаамапада
Буда казва: „Както закачена на куката риба, оставена на пясъка, се мята в агония, така и
умът, който се учи да медитира, трепери изцяло“. Важното при медитацията обаче е да
разберем защо е трудна. Тя далеч не се изчерпва с това да държим очите си затворени
по петнайсет минути всеки ден. Тя е практика, която трябва да ни осигури пространство
за размисъл и преценка.
Имам зад гърба си множество красиви медитации. Смял съм се, плакал съм, чувствал
съм сърцето си по-живо, отколкото съм предполагал, че е възможно. Покоят, носенето
във висините, тихото блаженство идват после. В края на краищата процесът носи също
толкова радост, колкото и резултатите от него.

ДИШАНЕ ЗА ТЯЛОТО И УМА

Както може би сте забелязали, дишането ни се променя според емоциите. Сдържаме

дъха си, когато се съсредоточаваме, дишаме учестено, когато сме нервни или тревожни.
Тези реакции обаче са по-скоро инстинктивни, отколкото полезни, което означава, че
сдържането на дъха всъщност не помага на концентрацията ни, а учестеното дишане
всъщност задълбочава симптомите на тревожността. Контролираното дишане, от друга
страна, е начин да се стабилизираме на момента, преносим инструмент, чрез който мо-
жем да пренасочим енергията си веднага.
В продължение на хилядолетия йогите практикуват техники на дишане (наречени
пранаяма), чрез които стимулират изцелението, повишават енергията, фокусират се в
настоящия момент. Риг Веда описва дишането като път отвъд самия себе си, към съзна-
нието или както се изразява абат Джордж Бърк (известен и като Суами Нирмалананда
Гуру), „разширение на нашия най-вътрешен живот“. В Махасатипатхана Сута Буда

69
описва анапанасати (което преведено най-общо означава „пребиваване в будното съз-
нание на дишането“) като начин за постигане на просветление. Днешната наука потвър-
ждава ефективността на пранаяма при множество състояния, включително за подобря-
ване здравето на сърдечносъдовата система, понижаване на стреса като цяло, дори за
подобряване на резултатите от изпити. Медитациите, които представям тук и другаде в
книгата, се използват универсално в терапевтиката, коучинга и други медитативни
практики по целия свят.
Когато се синхронизираш с дишането си, се научаваш да се синхронизираш със себе
си чрез всички емоции – успокоение, центриране, освобождаване от стреса.
Предлагам ви веднъж или два пъти на ден да отделяте време за дихателни упражне-
ния. Наред с това дишането е толкова ефективен начин да се успокоим, че го използвам,
и предлагам на всички да го използват, по всяко време през деня, при чувство за задух
или принудително сдържане на дишането. Не е нужно да си в спокойна среда, за да
медитираш (макар че очевидно помага и е уместно, особено ако се занимаваш отскоро).
Можеш да го правиш навсякъде – в банята, на парти, когато се качваш на самолет, не-
посредствено преди да започнеш с презентацията си или преди среща с непознати.

ОПИТАЙ ТОВА: ДИХАТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ

Ето някои мощни дихателни последователности, които използвам всеки ден. Могат
да бъдат използвани според нуждите за съсредоточаване или успокояване.

ПОДГОТОВКА ЗА ДИХАТЕЛНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ

Дихателните упражнение за успокояване и зареждане с енергия, които описвам по-

долу, започват със следните стъпки:

1.Намерете удобна поза – седнете на стол с изправен гръб, с възглавница или лег-
нете.
2. Затворете очи.
3. Снишете поглед (да, можете да го направите със затворени очи).
4. Заемете удобно тази поза.
5. Изпънете рамене назад.
6. Насочете осъзнаването си към:

 Покой
 Равновесие
 Лекота
 Неподвижност
 Мир

Винаги, когато умът ви се отвлече, просто леко, деликатно го върнете към:

 Покой
 Равновесие
 Лекота
 Неподвижност
 Мир
70
 7. Сега насочете будното си съзнание към естественото си дишане. Не го насил-
вайте и не го променяйте, просто осъзнайте естественото си дишане.
В ашрама ни учеха да използваме диафрагмено дишане. За да го направите, сло-
жете едната си ръка на корема, другата на гърдите и:
Вдишайте през носа, издишайте през устата.
Когато вдишвате, почувствайте как коремът ви се разширява (спрямо гръдния
кош).
Когато издишвате, почувствайте как коремът ви се свива.
Продължете със своето темпо, със своето време. Когато вдишвате, чувствайте как
поемате позитивна, извисяваща енергия.
Когато издишвате, чувствайте как се освобождавате от негативна, токсична енер-
гия.
8. Наклонете глава към лявото си рамо, когато вдишвате... и я изправете отново,
когато издишвате.
9. Наклонете глава към дясното си рамо, когато вдишвате... и я изправете отново,
когато издишвате.
10. Наистина чувствайте дъха си, без бързане и напрежение, в свое темпо, в свое
време.

Дишайте, за да се успокоите и отпуснете

След подготовката по-горе направете следното:
Вдишайте през носа, като броите до 4, със свое темпо и със свое време.
Задръжте, докато преброите до 4.
Издишайте, като броите до 4, през устата.
Направете по този начин 10 вдишвания и издишвания.

Дишайте за енергия и фокус

След подготовката за дишане горе направете следното:
Вдишайте през носа, докато броите до 4.
След това издишайте силно през носа, за по-малко от секунда (ще почувствате как
нещо подобно на машина помпа в дробовете ви).
Вдишайте отново през носа, като броите до 4.
Направете горното 10 пъти.

Дишайте за сън
Вдишвайте с продължителност 4 секунди.
Издишайте по-продължително от 4 секунди.
Правете това, докато заспите или се унесете.

71
 ЧАСТ ВТОРА.
ИЗРАСТВАЙ

5. НАМЕРЕНИЕ.
Природата на Скорпиона
„Когато защитаваш своята дхарма,
твоята дхарма защитава теб.“
Манусмрити 8:15

На пръв поглед фундаменталната идея на това да станеш монах като че ли е да се

освободиш от всичко – и да го замениш с бръсната глава, прости дрехи, премахване на
разсейващите фактори. Всъщност аскетизмът не е толкова цел, колкото средство за пос-
тигане на цел. Освобождаването отваряше умовете ни.
Прекарвахме дните си в служене, което също целеше да отвори умовете ни. В течение
на служенето от нас не се очакваше да гравитираме към предпочитани начини да го
правим, а по-скоро да помагаме когато и където е нужно. За да изживеем и подчертаем
готовността си и гъвкавостта си, се редувахме да вършим различни домакински задачи
и дейности, вместо да избираме роли и да ставаме специалисти — готвене, чистене,
градинарство, грижи за кравите, медитиране, учене, молитви, преподаване и т.н. Тряб-
ваше доста да поработя, докато наистина си дам сметка, че всички дейности са еднакви –
силно предпочитах да уча, вместо да чистя на кравите, – обаче ни учеха да гледаме на
обществото като на органите на тяло. Никой орган не е по-важен от друг, всички работят
заедно и тялото се нуждае от всички тях.
Въпреки това справедливо съвместно съществуване стана ясно, че всеки от нас има
естествени наклонности. Някои обичаха да се грижат за животните (не и аз!), други оби-
чаха да готвят (не бях и сред тези, аз съм от хората, които се хранят, за да живеят), трети
получаваха удовлетворение от градинарството. Занимавахме се с толкова разнообразни
дейности, че макар и да не се отдавахме на конкретни наши страсти, имахме възможност
да наблюдаваме и да размишляваме какви са те. Можехме да експериментираме с нови
умения, да ги изучаваме, да проверяваме как се чувстваме, когато ги усъвършенствахме.
Какво ни харесваше? Всичко, което чувствахме като естествено и удовлетворяващо.
Защо?
Ако нещо от рода на чистенето в краварника ме караше да се чувствам некомфортно,
вместо да извръщам лице, се заставях да разбера чувствата в основата на това усещане.
Бързо установих, че ненавистта ми към някои от досадните задачи е проблем на егото
ми. Мислех, че са губене на време, което бих могъл да отделя за учене. След като го
признах пред себе си, можех да проуча дали чистенето не би могло да ми предложи
нещо. Мога ли да науча едно или друго от парцала? Да рецитирам стихове на санскрит,
докато садя картофи? Докато се занимавах с домашните задачи, забелязах, че парцалът

72
трябва да е много мек и гъвкав, за да достигне до всички ъгълчета и неравности. Твър-
дите инструменти като метлата не биха могли да свършат цялата работа. За монашеския
ми ум в това имаше важен урок – нужна ни е гъвкавост, за да достигнем до всяко кътче
на познанието и растежа. Когато садях картофи, открих, че ритъмът на движенията ми
помага да запаметявам стихове, а те на свой ред внасяха вълнение в еднообразието.
Изследването на силните и слабите страни в самодостатъчната вселена на ашрама
помагаше на всекиго от нас с неговата дхарма. Дхарма, подобно на много други санск-
ритски термини, не може да бъде дефинирана чрез една-единствена дума, макар че
„призвание“ е близо по смисъл. Моята дефиниция за дхарма е израз на усилието да я
направя приложима в живота ни днес. Виждам дхарма като комбинация от варна и сева.
Мислете за варна (също дума със сложно значение) като страст и умения. Сева е разби-
рането на нуждите на света и безрезервното служене на другите. Когато естествените
ти умения и страсти (твоята варна) се свържат с това, от което се нуждае вселената
(сева), и това стане твое намерение, живееш в своята дхарма.
Когато използваш времето и енергията си, като живееш в своята дхарма, получаваш
удовлетворението да прилагаш способностите си и да правиш нещо, което е от значение
за света. Да живееш в своята дхарма е сигурен път към удовлетворението.
В първата част на тази книга говорихме за осъзнаването и освобождаването от влия-
ния и разсейващи фактори, които ни отклоняват от удовлетворителния живот. Сега ще
построим живота си отново, около нашите водещи ценности и най-дълбоки намерения.
Това израстване започва с дхарма.
Двама монаси миели краката си в една река, когато единият от тях видял, че във во-
дата се дави скорпион. Веднага го взел и го пуснал на брега. Макар да бил бърз, скор-
пионът успял да го ужили по ръката. Монахът продължил да мие краката си. Другият
казал:
– Виж, този глупав скорпион веднага пак падна във водата.
Първият монах се навел, пак спасил скорпиона и пак бил ужилен. Другият монах се
изненадал:
– Братко, защо спасяваш скорпиона, щом знаеш, че е в природата му да жили?
– Защото – отговорил другият – да спасявам е в моята природа.
Монахът формира смиреност – за него животът на скорпиона е по-ценен от неговата
болка. По-ценният урок тук обаче е, че да „спасява“ е толкова важно за природата на
този монах, че се чувства задължен и доволен да го прави, въпреки че е наясно, че скор-
пионът ще го ужили. Монахът толкова вярва в своята дхарма, че е готов да страда, за да
я изпълни.

ДА ОТКРИЕШ ДХАРМА

Това е първото ми лято в ашрама. Чистил съм тоалетни, готвил съм картофено
къри, брал съм зеле. Прал съм дрехите си на ръка, което не е никак лесно – робите ни
са с големината на чаршафи, а да изтъркаш петна от храна или трева от тях се рав-
нява на сериозна тренировка във фитнес залата.
Един ден мия тенджери с удоволствието на свръхентусиазиран чирак и към мен
приближава стар монах.
– Тази седмица искаме да водиш клас – казва ми. — Темата е стих от „Гита“: „Ко-
гато велик човек извърши нещо, обикновените хора следват примера му; каквато и
мяра да зададе чрез достоен за пример акт, следва го целият свят „.

73
 Съгласявам се да го направя и когато се връщам към търкането, мисля какво ще
кажа. Разбирам основната идея на текста – преподаваме чрез пример. Това отговаря
на моето разбиране, че не е важно какво говориш, а как се държиш. И това ми напомня
за цитат, който често се приписва на св. Франциск Асизки: „ Проповядвай Евангели-
ето по всяко време. Когато се налага, използвай думи“.
Много от останалите монаси, като мен, не са влезли в ашрама на петгодишна въз-
раст. Посещавали са обикновени училища, имали са приятелки и приятели, гледали са
телевизия и филми. За тях няма да е трудно да схванат смисъла на стиха, обаче се
вълнувам как да направя така, че да го почувстват свеж и свързан с живота им извън
ашрама.
Старите компютри в библиотеката имат мъчително бавна интернет връзка. На-
мирам се в Индия, насред нищото, и имам чувството, че е нужен цял час, за да сваля
най-обикновена снимка. След бързите машини в библиотеката на колежа бавенето
тук ми се струва мъчително. Знам обаче, че наблизо, в кухнята, другите монаси чакат
търпеливо водата да заври. Като тях, опитвам да уважавам процеса.
Докато се готвех, не преставах да се удивлявам на психологията на комуникациите.
Откривам проучванията на Албърт Мехрабян, които показват, че 55 процента от ко-
муникациите ни са чрез езика на тялото, 38 процента са чрез интонацията на гласа и
само 7 процента са чрез думите, които изговаряме. (Това е само ориентировъчно,
обаче дори в ситуации, при които процентите са други, остава фактът, че по-голя-
мата част от комуникацията е невербална.) Задълбавам в мисли за това как преда-
ваме посланията и стойностите си, за комуникационните стилове на различни лидери,
за начините, по които всичко това се натрупва и оказва влияние върху живота ни.
Наред с други, чета за Джейн Гудол, която никога не е имала намерение да става ли-
дер. Тя за първи влиза в джунглите на Танзания през шейсетте, за да изучава шимпан-
зетата, обаче изследванията и продължителната ѝ работа значително промениха
опазването на природата, привлякоха още жени към нейната сфера на работа и вдъх-
новиха стотици хиляди млади хора да се включат в различни екологични проекти.
Групата ни се събира в средна по големина стая. Заемам мястото си на висок по-
диум с възглавници, учениците седят на възглавници пред мен. Не смятам себе си за
нещо повече от тях, по никакъв начин, освен че седя на по-високо място. Ние монасите
вече сме научили, че всеки е едновременно учител и ученик.
Когато приключвам с беседата си, изпитвам задоволство от начина, по който е
минала. Приятно ми е, че съм споделил идеите си, колкото и че съм се наслаждавал и
когато се подготвях за лекцията. Хората ми благодарят, казват ми, че са оценили
примерите и че съм накарал древния стих да звучи актуално. Един или двама ме питат
как съм се подготвил – забелязали са колко труд съм вложил. Докато се къпя в блясъка
на удовлетворението си и тяхната благодарност, започвам да осъзнавам своята
дхарма — да уча, да експериментирам със знанията, да говоря.

Всеки има психологическа природа, която определя в какво го бива и с какво се

справя виртуозно. Дхарма е да използваш тези естествени наклонности, това, в което си
добър, режима на виртуозност, за да служиш на другите. Би трябвало да изпитваш
страст, когато процесът носи радост и изпълнението ти е умело. Реакцията на другите
трябва да е позитивна, да показва, че страстта ти има намерение. Това е магическата
формула за дхарма.

74
 Страст + умения + полза = дхарма

Ако се вълнуваме само когато хората казват хубави неща за работата ни, това е знак,
че не изпитваме страст към самата нея. А ако се отдаваме на интересите и уменията си,
но никой не откликва на тях, значи страстта ни е без намерение. Ако някое от двете
липсва, не живеем нашата дхарма.
Когато фантазират за това какви искат да бъдат и какво искат да правят, хората неви-
наги проучват нещата докрай, така че да си дадат сметка дали желанията им са подхо-
дящи за тяхната дхарма. Искат да се занимават с финанси, защото знаят, че това е дохо-
доносно. Или искат да са лекари, защото професията е уважавана и почитана. И се зае-
мат с тези дейности, без да имат и бегла представа дали тези професии са подходящи за
тях – дали ще им хареса процесът, средата, енергията на работата и дали изобщо ще са
добри в нея.

75
 ВСИЧКО, КОЕТО СИ

Докато растат, някои от нас чуват две лъжи. Първата е „Нищо няма да излезе от тебе“.
Другата е: „Можеш да станеш всичко, което поискаш“. Истината е...

Не можеш да бъдеш всичко, което поискаш.

Можеш обаче да бъдеш всичко, което си.

Монахът е пътешественик, обаче пътуването му е навътре. Приближава се все повече

към своята най-автентична, уверена, силна същност. Няма нужда от дълги търсения от
типа „Една година в Прованс“, за да открием страстта и целта си, сякаш са съкровище,
заровено в далечна земя в очакване да бъде открито. Дхармата ти вече е с теб. Винаги е
била с теб. Втъкана е в съществото ти. Ако държим ума си отворен и любознателен,
дхармата ни ще обяви сама себе си.
Дори така могат да минат години, преди да я открием. Едно от най-големите предиз-
викателства на нашия свят днес е натискът да постигаме големи резултати, и то веднага.
Благодарение на ранните успехи на хора като основателя на Facebook Марк Зукърбърг
и съоснователя на Snapchat Еван Спигел (който на двайсет и четири стана най-младият
милиардер на света), наред със знаменитости като рапъра Чанс и Бела Хадид, мнозина
от нас имат усещането, че ако не са открили призванието си и не са се изкачили до върха
на професията си преди да навършат трийсет, са се провалили.
Оказването на този силен натиск над хората да постигат ранни успехи не само е стре-
сиращо, но и на практика пречи на успеха. В книгата си „Късно разцъфтели“ издателят
на списание „Форбс“ Рич Карлгаард пише, че мнозинството от нас не открива крачката
си толкова рано, обаче поради фокуса на обществото върху академичните изпити, по-
падането в „добри“ колежи, разработването и продаването на апликация за милиони,
преди още да си защитил степен (ако не изпаднеш от университета, за да управляваш
компанията си за милиони долари), буди силна тревога не само сред тези, които не са
успели да „завладеят света“, преди да навършат двайсет и четири, но и дори сред тези,
които са оставили значителна следа. Много от реализиралите се рано чувстват огромен
натиск да поддържат същото ниво.
Обаче, както сочи Карлгаард, има предостатъчно фантастично успели хора, улучили
темпото си по-късно в живота: „Най-сините очи“, първият роман на Тони Морисън, из-
лиза, когато тя е на трийсет и девет. И след десетгодишно пребиваване в колеж и извес-
тно време работа като инструктор по ски, Дитрих Матершиц става на четирийсет и едва
тогава създава хитовата енергийна напитка и компанията „Ред Бул“. Бъдете внимателни,
култивирайте самопознанието си, подхранвайте силните си страни и ще откриете своя
път. И след като откриете своята дхарма, следвайте я.

ДХАРМА НА ДРУГИТЕ ХОРА

Бхагавад Гита казва, че е по-добре да следваш своята дхарма несъвършено, отколкото

дхармата на някой друг съвършено. Или, както се изрази Стив Джобс през 2005 г. в
речта си пред дипломанти от Станфорд: „Времето ви е ограничено, така че не го пи-
лейте, като живеете нечий чужд живот“.
В биографията си Андре Агаси пусна бомба: бившият номер едно в света тенисист,

76
печелил осем пъти голям шлем, златен медалист, не харесва тениса. Агаси бил заставен
да играе от баща си и макар да се справял фантастично, мразел играта. Фактът, че е
толкова успешен и е спечелил толкова много пари, е без значение – това не е неговата
дхарма. Агаси обаче прехвърля успехите си на корта към същинската си страст – да
помага на другите. Наред с осигуряване на различни услуги за децата в родната му Не-
вада фондация „Андре Агаси“ управлява училище за подготовка на проблемни деца, за
да продължат образованието си в колеж.
Обществото ни се втурва да преодолява слабостите ни, вместо да надгражда силните
ни страни. Ако в училище имаш три шестици и една двойка, всички възрастни около
теб ще се съсредоточат върху двойката. Оценките ни в училище, резултатите от стан-
дартизирани тестове, прегледите на представянето в училище, дори усилията ни за са-
моусъвършенстване – всичко това цели да освети недостатъците ни и ни подтиква да ги
преодоляваме. Какво би станало обаче, ако приемем тези слабости не за свой провал, а
за дхарма на някой друг? Сестра Джоан Читистър, монахиня бенедиктинка, пише: „Вя-
рата в собствените ни ограничения ни прави открити, а вярата в дарбите на другите ни
дава сигурност. Даваме си сметка, че не е нужно да умеем всичко, че не сме в състояние
да правим всичко, че това, което не можем да направим, е дарба и отговорност на някого
другиго... моите ограничения отварят място за дарбите на другите“. Вместо да се фоку-
сираме върху слабостите си, се облягаме на силните си страни и ги правим централни в
живота си.
Ето обаче две важни подводни опасности: Първо, да следваш дхармата си не озна-
чава, че имаш безплатен билет. Когато става дума за уменията ни, трябва да разчитаме
на силните си страни. Ако обаче слабостите ни са емоционални качества като съчувст-
вие, състрадание, доброта, щедрост, не бива никога да преставаме да ги развиваме. Няма
смисъл да си технически гений, ако не си състрадателен. Не е нужно да си отвратителен
само защото имаш умения.
Второ, слабата оценка в училище не означава, че трябва изцяло да зарежеш предмета.
Трябва да внимаваме да не бъркаме неопитността със слабост. Някои от нас живеят из-
вън своята дхарма, защото не са установили каква е тя. Важно е да експериментираме
нашироко, преди да отхвърляме варианти, а голяма част от това експериментиране се
случва, когато сме в училище и другаде, когато сме млади.
Собствената ми дхарма се прояви от някои преживявания, които приемах за крайно
неприятни. Преди да изнеса онзи урок, в ашрама, ненавиждах говоренето пред публика.
Когато бях на седем или осем години, участвах в училищно събиране, на което децата
споделяха културните си традиции. Майка ми ме облече като индийски цар – уви ме в
подобно на сари парче плат, което не ми беше но мярка и с нищо не улесняваше нелов-
ките ми движения. В мига, в който стъпих на сцената, децата започнаха да се смеят. Не
мога да пея в тон дори да ме убиеш и когато започнах да припявам молитва на транск-
рибиран санскрит, залата изригна. Не бяха минали и две минути, а вече 500 деца и
всички учители ми се смееха. Забравих думите и погледнах листа пред себе си, обаче не
можах да прочета нищо, заради сълзите си. Наложи се учителката ми да се качи на сце-
ната, да ме прегърне през раменете и да ме изведе, докато всички продължаваха да се
смеят. Преживяването беше жестоко. От този момент нататък ненавиждах сцената.
После, когато бях на четиринайсет, родителите ми ме принудиха да се запиша в прог-
рама за публично говорене/драма след училище. Три часа три пъти седмично в продъл-
жение на четири години ми дадоха уменията да заставам на сцената пред хора, но ня-
маше за какво да говоря и не изпитвах никакво удоволствие от всичко това. Бях и все

77
още съм стеснителен, обаче онзи курс по публично говорене промени живота ми, за-
щото когато това умение се свърза с дхармата ми, полетях във висините.
След първото ми лято в ашрама все още не бях станал монах. Върнах се в колежа и
реших отново да опитам да преподавам. Основах извънкласен клуб на име „Мисли на
глас“, в който всяка седмица идваха студенти и слушаха беседите ми по философски,
духовни и/или научни теми, след което дискутирахме. Темата за първото обсъждане
беше „Материални проблеми, духовни решения“. Смятах да говоря за това, че хората са
изправени пред еднакви трудности, проблеми и въпроси в живота и как духовността би
могла да бъде отговор. Не дойде никой. Стаята беше малка и когато си остана празна,
си помислих: Какво бих могъл да науча от това? Продължих нататък – изнесох бесе-
дата си пред празната стая с цялата си енергия, защото смятах, че темата си заслужава.
Винаги след това правех същото по един или друг начин – започвах разговор за това
кои сме и как бихме могли да открием решения за ежедневните си проблеми.
За следващата сбирка на „Мисли на глас“ положих повече усилия да разлепя плакати
и разпространя обяви, така че дойдоха десетина души. Темата на втория ми опит беше
същата: „Материални проблеми, духовни решения“, и започнах дискусията, като пуснах
клип на комедианта Крис Рок, със скеч, в който той говореше как фармацевтичната ин-
дустрия всъщност не иска да лекува болестите защото иска да удължи нуждата от ле-
карствата, които произвежда. Свързах го с беседа за склонността ни да търсим бързи
решения, вместо да се заемем с истинската работа, да израстваме. Винаги предпочитаме
да използваме смешни или съвсем актуални примери, за да свързваме монашеската си
философия с живота. „Мисли на глас“ правеше точно това, всяка седмица, през следва-
щите три години в колежа. Когато дойде време да се дипломирам, клубът вече имаше
сто членове и всяка седмица провеждаше тричасови семинари.
Всички ние имаме специални таланти някъде в себе си, но те могат да са на пътека,
която не се разкрива пред нас непосредствено. Може изобщо да не виждаме път. Моята
дхарма не се оказа в никой от професионалните пътища, които бяха общоприети в моето
училище, а по-скоро в клуба, който основах, след случайното задание в ашрама, което
ми подсказа къде е тя. Дхармата ни не се крие, но понякога се налага да работим търпе-
ливо, за да я разпознаем. Както пишат изследователите Андерс Ериксон и Робърт Пул
в книгата си „Връх“, майсторството изисква целенасочена практика, при това много.
Ако обаче обичаш това, което правиш, правиш го. Пикасо експериментира с други
форми изкуство, но рисуването остава най-важно за него. Майкъл Джордан опита да
играе бейзбол, но истинските си успехи постигна в баскетбола. Играй най-усилено в
своята силна област и ще постигнеш дълбочина, смисъл и удовлетворение в живота.

РАВНЯВАЙ СЕ ПО СТРАСТТА СИ

За да разкрием дхармата си, трябва да идентифицираме страстите си – дейностите,

които едновременно обичаме и сме естествено склонни да вършим добре. Ясно е за
всеки, който погледне „Квадрантите на потенциала“, че трябва да отделяме възможно
най-много време в квадрант две да правим неща, в които сме едновременно добри и
които обичаме. В живота обаче невинаги се случва така. Всъщност мнозина от нас пре-
карват кариерата си в квадрант едно – работят нещо, в което ги бива, но което не обичат.
Когато имаме време, прескачаме в квадрант четири и се отдаваме на хобито си и стра-
ничните дейности, които обичаме, макар че никога нямаме достатъчно време, за да ста-
нем толкова добри в областта, колкото ни се иска. Всеки ще се съгласи, че искаме да

78
прекарваме възможно най-малко време в квадрант три. Ужасно депресиращо е да си
там – да правиш неща, които не обичаш и в които не те бива. В такъв случай въпросът
е: Как бихме могли да преместим по-голямата част от времето си към квадрант две – да
правим нещата, които обичаме и в които сме добри? (Ще забележите, че не коментирам
квадрантите по реда на номерата. Това е така, защото квадранти едно и четири предла-
гат само половината от това, което искаме, така че има смисъл най-напред да говорим
за тях).

Квадрант едно – умеем, но не обичаме

Преместването от тук към квадрант две не е толкова лесно, колкото изглежда. Да

приемем, че не обичате работата си. Повечето от нас нямат възможност просто да по-
паднат на работа, която чудодейно носи повече доходи. По-практичен подход би бил да
открием иновативни начини да се придвижим към квадрант две в рамките на работата,
която вече имаме. Какво можем да направим, за да доведем своята дхарма там, където
сме?
Когато за първи път излязох от ашрама, започнах като консултант в „Аксенчър“ –
глобална фирма за консултиране на мениджъри. Непрекъснато се занимавахме с данни,
числа и финансови извлечения, така че скоро ми стана ясно, че за да си отличник в тази
професия, трябва да имаш талант да работиш с програмата Excel. Това обаче не беше за

79
мен. Въпреки усилията си не можех да се заставя да я овладея. Просто не ми беше ин-
тересно. Ако питате мен, беше по-зле от изтребване на тор от обора. И така, докато
полагах всички усилия в работата, се замислих как бих могъл да покажа в какво наис-
тина ме бива. Моя страст бяха мъдростта и инструментите на живота като медитацията
и будното съзнание, така че предложих да изнеса беседа за пребиваването в будното
съзнание пред работната си група. Главната изпълнителна директорка хареса идеята и
понеже беседите ми станаха популярни, ме покани да говоря за медитация и будно съз-
нание на лятна среща на анализатори и консултанти от цялата компания. Трябваше да
говоря пред хиляда души на стадиона „Туикънхам“ — базата на националния отбор на
Англия по ръгби.
Когато пристигнах, открих, че ще се кача на подиума между директорката и Уил
Грийнуд – ръгби легенда. Седнах в публиката, заслушах се в речите и си мислех: „По
дяволите! Всички ще ми се смеят! Защо се съгласих да го направя?“. Останалите ора-
тори бяха сред върховите специалисти в областите си и наистина говореха добре. За-
почнах да изпитвам колебания около това, което смятах да кажа, и начина, по който
смятах да го поднеса. Тогава направих упражненията си за дишане, успокоих се, а две
секунди преди да се кача на подиума, си казах: „Просто бъди себе си“. Щях да осъщес-
твявам моята дхарма, не дхармата на някой друг. Качих се на подиума, направих своето,
а резултатът не можеше да бъде по-добър. Директорката, която бе организирала съби-
тието, каза: „Никога не съм си представяла, че аудитория от консултанти и анализатори
може да притихне толкова, че да се чуе, ако изпуснеш карфица“. По-късно ме покани да
говоря за будното съзнание пред цялата компания в офисите във Великобритания.
За мен това беше повратна точка. Видях, че не просто съм отделил три години от
живота си, за да уча някаква си чудата философия, философия само за монаси, която е
без значение извън ашрама. Можех да мобилизирам всичките си умения и да ги приложа
на практика. Можех всъщност да осъществя дхармата си в съвременния свят. И като
послепис — все още не мога да работя с Excel.
Вместо да предприемате огромна промяна в кариерата си, може да опитате моя под-
ход – потърсете възможности да правите това, което обичате, в живота, който вече
имате. Никога не знаем докъде може да доведе това. Леонардо ди Каприо не се е отказал
от актьорството и продуцирането, но също така насочва значителна енергия към опаз-
ването на околната среда, защото това е част от неговата дхарма. Корпоративен асистент
може да се занимава с дизайн, барманът може да организира викторини. Работех с ад-
вокатка, чиято истинска страст беше да участва в националното британско състезание
за пекари по телевизията. Тази цел ѝ се струваше нереалистична, така че тя запали група
свои колеги и заедно започнаха да си организират „Пекарски понеделник“ — всеки по-
неделник някой от екипа ѝ носеше някакво печиво. Тя работеше както и преди и се
справяше добре с работата, която намираше за доста отегчителна, но вкарването на
страстта ѝ в работната среда укрепи екипа ѝ и ѝ даваше енергия през деня. Ако имате
две деца и ипотека, няма как да напуснете работата си, но опитайте да постъпите като
онази адвокатка – внесете енергията на дхармата си на работното си място или потър-
сете начин да я вмъкнете в други аспекти от живота си, като хобита, дом, приятелства.
Също така помислете защо не харесвате силните си страни. Можете ли да откриете
причини да ги обичате? Често попадам на хора, работещи в корпорациите, които при-
тежават всички умения, за да се справят с работата си отлично, но я намират за безсмис-
лена. Най-добрият начин да добавим смисъл към опита си е да помислим как той би
могъл да ни послужи в бъдеще. Ако си кажете: „Уча се как да работя в глобален екип“

80
или „Усвоявам уменията за бюджетиране, които ще са ми нужни един ден, ако отворя
магазин за ски и кънки“, ще можете да култивирате страст за нещо, което не е първият
ви избор. Свържете страстта си с растежа и ученето, които преживявате в момента.
Психоложката Ейми Вресниевски от Школата по мениджмънт в Йейл и колегите ѝ
изучаваха екипи болнични санитари, за да разберат как възприемат работата си. Един
от тези екипи я определя като не особено удовлетворителна и неизискваща кой знае
какви умения. И когато тези хора описват от какво се състоят задачите им, говорят ся-
каш четат от инструкциите от длъжностната характеристика на болничния персонал.
Когато обаче изследователите преминали към следващия екип санитари, останали
силно изненадани. Втората група харесвала работата си, намирала я за дълбоко смис-
лена и я описвала като висококвалифицирана. Когато заговорили за задачите си, разли-
ката станала ясна. Вторият екип не говорел просто за типичните задължения на санита-
рите в болницата, а за нуждата да следят кои пациенти изглеждат особено тъжни и кои
имат по-малко свиждания, както и че заради това се стремят да водят разговори с тях
или да ги проверяват по-често. Разказват, че се е налагало да придружават възрастни
посетители през паркинга, за да не се объркат (макар че формално биха могли да ги
уволнят за това). Една жена казва, че периодично разменяла картините на стените
между стаите. Попитана дали това е част от работата ѝ, тя отговаря: „Това не е част от
работата ми, но е част от мен“.
От това изследване и последвалите проучвания Вресниевски и колегите ѝ създават
фразата „изработване на работата“, за да опишат „какво правят служителите, за да про-
менят собствената си работа така, че да се чувстват ангажирани, удовлетворени, ста-
билни и радостни“. Според изследователите можем да пресъздадем задачите, взаимоот-
ношенията, дори мнението си за това, което правим (както онези санитари смятали себе
си за „лечители“ и „посланици“). Намеренията, с които се заемаме с работата си, оказват
огромно влияние върху смисъла, който получаваме от нея, и собственото ни усещане за
предназначение. Научете се да откривате смисъл сега и ще имате полза от това цял жи-
вот.

Квадрант четири – не ни бива, но обичаме

Когато страстите ни не носят доход, ги оставяме на заден план. След това се чувст-
ваме разочаровани, че обичаме някаква дейност, но не можем да ѝ се отдаваме както би
трябвало или достатъчно често, за да ѝ се радваме пълноценно. Най-сигурният начин за
подобряване на уменията винаги е времето. Могат ли някакви допълнителни курсове за
квалификация или обучение да подобрят уменията ви в професията, която обичате?
„Невъзможно – ще кажете. – Ако имах време за това, повярвай, щях да го направя“.
Ще говорим как да намираме несъществуващо време в следващата глава, но засега
ще кажа следното: всеки има време. Пътуваме за работа или готвим, или гледаме теле-
визия. Може да не разполагаме с три часа, но можем да отделим десет минути, за да
изслушаме подкаст или да научим нова техника от Youtube. За десет минути можем да
направим много.
Понякога, когато се възползваме от дхармата си, тя извлича нужното ни време. Ко-
гато започнах да правя видеозаписи, работех по тях у дома, след като се прибера от
работата си в корпорацията. Пет часа на ден, пет дни седмично, се съсредоточавах върху
монтирането на клипове с продължителност пет минути. Дълго време възвръщаемостта
на инвестицията беше мизерна, обаче не исках да отпиша усилията си, преди да опитам

81
да реализирам уменията си докрай.
В годините след това виждах хора да капитализират най-чудати неща. Влезте в сайта
Etsy за ръчно изработени сувенири и материали и ще се изненадате колко много хора са
открили начини да печелят пари от хобитата си. Ако обаче светът ви изпраща силно
послание, че не желае да плаща за вашата страст, че не се нуждае от нея или не я иска –
добре. Приемете го. Светът ужасно се нуждае от футбол, но няма нужда аз да играя
футбол. Въпреки това футболните срещи, които организирах в „Аксенчър“, бяха връх в
работната ми седмица. Дори да не е твоя дхарма, пак може да ти доставя удоволствие.

Квадрант три – не ни бива и не обичаме

Направете всичко възможно да се измъкнете от този изсмукващ душата квадрант.

Човек винаги има неприятни задачи, но те не би трябвало да заемат най-голямото място
в живота му. Ако е възможно, трябва да работите за възлагането на задачите в тази ка-
тегория на друг изпълнител. Ощети джоба, спаси ума. И не забравяйте – това, че нещо
не харесва на вас, не означава, че не харесва и на всички останали. Можете ли да склю-
чите сделка с приятел или колега, при която взаимно да поемете задачите, които харес-
вате най-малко?
Ако не можете да се освободите от досадното задължение, спомнете си урока от
ашрама, за който споменах – всяка задача е жизненоважен орган. Никоя не е по-мало-
важна от другите и никой от нас не е твърде важен, за да откаже да се занимава с която
и да било задача. Ако мислите, че сте твърде добри, за да се заемете с нещо, поддавате
се на най-лошите егоистични импулси и подценявате всеки, който е приел да го върши.
Когато сте удовлетворени в дхармата си, можете без завист или егоизъм да цените дру-
гите, които са добри в друго умение. Изпитвам голямо уважение към хората, които мо-
гат да работят с Excel, просто не искам самият аз да се занимавам с това. Когато срещам
лекари или войници, или хора от всякакви други професии, си мисля: „Това е удиви-
телно. Смайващо. Но не съм аз“.

ОПИТАЙ ТОВА: ОПРЕДЕЛИ СВОЯ КВАДРАНТ НА ПОТЕНЦИАЛА

Може да сте правили това упражнение мислено, докато четете за Квадрантите на по-
тенциала. Въпреки това искам да преминете през него и да признаете колко близо сте
до живота в своята дхарма още днес.

Харесвате ли работата си?

Обичате ли работата си?
Добри ли сте в работата си?
Другите имат ли нужда от вашата работа и оценяват ли я?
Най-голямото ви умение или страст извън работата ви ли е?
Какво е то?
Мечтаете ли то да стане ваша професия?
Мислите ли, че това е постижима мечта?
Мислите ли, че може да има начини да внесете страстта си в работата си?
Запишете всички идеи, които ви идват за пренасяне на страстта ви във вселе-
ната.

Квадрант две – ведическа личност

82
 Искаме да живеем в квадрант две, в който прекарваме времето си, като влагаме уме-
нията и таланта си в неща, които обичаме. Ако не сме там, изучаваме проблема, както
правят монасите вместо да се вглеждаме в конкретните умения, които сме развили, и
конкретните дейности, които обичаме, гледаме отвъд тях, към техните корени. Бхагавад
Гита разглежда дхарма, като ни разделя на четири типа личност – това, което нарича
варна. Има четири типа варна и познаването на собствения ни тип ни разкрива нашата
природа и компетентност. Сравнително неотдавна (деветнайсети век), когато британс-
ките лидери налагали своята безкомпромисна класова система на индийското общество,
варна се оказват база за кастовата система. Макар че кастите – йерархия на категориите
работа – се базират на варна, да се приравняват двете е погрешно тълкуване на текста.
Тук не говоря за кастовата система – вярвам, че всички ние сме равни. Просто имаме
различни умения и таланти. Коментарът ми за варна е насочен към начините да впрег-
нем тези таланти и умения, за да постигнем пълния си потенциал. Различните типове
личност трябва да работят заедно, в общност, като органите на тялото – всички са важни
и никой не превъзхожда останалите.
Варна не се определят по рождение. Идеята е да ни помогнат да разберем истинската
си природа и наклонности. Човек не е креативен само защото родителите му са такива.
Ничия варна не е по-добра от друга. Всички ние търсим различни видове работа, за-
бавления, любов и помощ. Няма йерархия или сегрегация. Ако двама души действат в
най-добрата си дхарма, живеят, за да служат на другите, тогава никой от тях не е по-
добър от другия. Лекарят онколог по-добър ли е от пожарникаря?

ОПИТАЙ ТОВА: ТЕСТ ЗА ВЕДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ

Този прост тест не е абсолютно определяне на вашия тип личност, но ще ви помогне,
когато търсите своята дхарма.
Виж Теста за ведическа личност в Приложението.

ВАРНИТЕ

Четирите варни са Водач, Предводител, Създател и Правещ. Тези названия не са ди-

ректно свързани с конкретни професии и дейности. Разбира се, някои дейности ни носят
удоволствие, защото изпълняват дхармата ни, обаче съществуват множество различни
начини да живеем в нея. Един Водач, както ще видим по-долу, се чувства задължен да
учи и споделя знания – може да е учител или писател и т.н. Предводителят обича да
влияе и да осигурява, но това не означава, че трябва да е генерален директор или негов
заместник – може да е училищен директор или управител на магазин. Създателят обича
да действа – би могъл да е в стартъп компания или в квартална асоциация. Правещият
обича да вижда нещата да се случват осезаемо – може да е програмист или медицинска
сестра.
Спомнете си гуните – тома, раджа и сатва – неведение, импулсивност и доброта.
За всяка варна описвам какво е поведението ѝ във всеки режим гуна. Стремим се към
сатва чрез отказване от неведението, работа в страстта си, служене в добротата. Кол-
кото повече време прекарваме в сатва, толкова по-ефективни и удовлетворени ще бъ-
дем.

83
 Създаващи

Първоначално: търговци, хора на бизнеса

Днес: маркетингови специалисти, търговски представители, шоумени, продуценти,
предприемачи, директори
Умения: мозъчни атаки, мрежи, иновации
Правят нещата да се случват.
Могат да убедят себе си и другите във всичко.
Чудесни търговци, преговарящи, убеждаващи.
Силно мотивирани от пари, удоволствия и успехи.
Много работливи и целеустремени.
Отлични резултати в търговията, продажбите, банковото дело.
Вечно в движение.
Работят здраво, забавляват се здраво.
Режим на неведение
Корумпират се и продават стока без стойност / Лъжат, мамят, крадат, за да продадат
откраднатото.
Провалите ги сриват.
Прегарят, депресират се, съсипват се от прекалено много работа.
Режим на импулс
Мотивира ги статусът.
Динамични, пленителни, харизматични.
Увещават, ориентирани към целта, неуморни.
Режим на доброта
Използват парите за повече добро.
Създават продукти и идеи, които носят доходи, но също така помагат на хората.
84
 Създават работни места и възможности за другите.

Правещите

Първоначално: Художници, музиканти, творци, писатели. Днес: Социални работ-

ници, терапевти, лекари, медицински сестри, оперативни директори, шефове на фирми
за „Човешки ресурси“, художници, музиканти, инженери, програмисти, дърводелци,
готвачи.
Умения: изобретения, подкрепа, реализация.
Режим на неведение
Провалите ги потискат.
Чувстват се блокирани и малоценни.
Тревожни.
Режим на импулс
Проучват и експериментират с нови идеи.
Жонглират с твърде много неща едновременно.
Губят фокус върху експертизата и грижата, фокусират се повече върху парите и
резултатите.
Режим на доброта
Мотивира ги стабилността и сигурността.
Обикновено са доволни и удовлетворени от статуквото.
Избират смислени цели, които да следват.
Работят усърдно, но винаги спазват баланс със семейните си задължения.
Отлична „дясна ръка“, независимо дали са мъже или жени.
Водят събирания на екипа.
Подкрепят нуждаещите се.
Умели работници в ежедневието.

Връзки
Правещите и Създаващите се допълват взаимно. Правещите карат Създаващите да
се насочват към подробностите, качеството, благодарността и задоволството.
Създаващите помагат на правещите да мислят мащабно, да са по-целенасочени.

Водачи

Първоначално и днес: учители, гидове, гуру, инструктори, ментори.

Умения: учене, изследване, споделяне на знания и мъдрост.
Инструктор и ментор, независимо от ролята, която играят.
Искат да извадят най-доброто от хората в живота им.
Ценят знанията и мъдростта повече от славата, властта, парите, сигурността.
Обичат да разполагат с време и пространство, за да размишляват и да се учат.
Искат да помагат на хората да откриват смисъл, удовлетворение и цел.
Обичат да работят сами.
Обичат интелектуалните занимания в свободното си време – четат, дебатират, раз-
говарят.
Режим на неведение
85
 Не практикуват това, което проповядват.
Не водят чрез личен пример.
Имат проблеми с осъществяването на практика.
Режим на импулс
Обичат да дебатират и да оборват аргументите на другите.
Използват знанията си за сила и власт.
Интелектуално любопитни.
Режим на доброта
Използват знанията си, за да помагат на хората да открият целта си.
Стремят се да се усъвършенстват, за да дават повече.
Дават си сметка, че знанието не е само за тяхна употреба и че са тук, за да помагат.

Предводители

Първоначално: царе, воини.

Днес: военни, съдии, правораздавателни органи, политици.
Умения: управление, вдъхновяване, ангажиране на другите.
Естествени лидери на хора, движения, групи и семейства.
Насочвани от кураж, сила и решимост.
Защитават непривилегированите.
Водят с високия си морал и ценности и се стремят да ги наложат на света.
Осигуряват структури и рамки за растежа на хората.
Обичат да работят в екип.
Добри организатори, съсредоточаване и всеотдайност към мисията.
Режим на неведение
Отказват се от промените поради корумпиране и лицемерие.
Развиват негативен, песимистичен мироглед.
Губят моралния си компас в стремежа към власт.
Режим на импулс
Изграждат структури и рамки за слава и пари, не за смисъл.
Използват таланта си, за да служат на себе си, не на хората.
Фокусират се върху краткосрочни цели, за самите себе си.
Режим на доброта
Борят се за по-висок морал, етика и ценности.
Вдъхновяват хората да работят заедно.
Изграждат дългосрочни цели в подкрепа на обществото.

Връзки
Предводителите и водачите се допълват взаимно.
Водачите дават мъдрост на предводителите.
Предводителите дават структура на водачите.
Смисълът на варните е да ни помогнат да разберем себе си, така че да се насочим
към силните си страни и наклонности. Будното съзнание ни дава повече фокус. Когато
погледна наклонностите си на водач, започвам да си давам сметка защо успявам, когато
се съсредоточа върху стратегиите. Създаващите и Правещите са по-добри изпълнители,
така че се обграждам с хора, които биха могли да ми помагат в това. Един музикант
86
може да е Правещ, мотивиран от сигурността. За да успее, трябва да е заобиколен от
стратези. Инвестирайте в силните си страни и се обградете с хора, които запълват праз-
нините.
Когато знаете вашата варна – вашите страст и умения – и служите с нейна помощ, тя
става ваша дхарма.

ОПИТАЙ ТОВА: УПРАЖНЕНИЕ „ОТРАЗЕНО НАЙ-ДОБРОТО АЗ“

1. Изберете хора, които ви познават добре – разнообразна смесица от колеги, род-
нини, приятели. Дори с трима би се получило, но десет или двайсет е най-добре.
2. Поискайте от тях да запишат някакъв момент, в който сте се представили най-
добре. Помолете ги да са конкретни.
3. Потърсете закономерности и общи теми.
4. Направете свой профил, като съберете получените мнения, сякаш не се отнасят
за вас.
5. Помислете как бихте могли да впрегнете най-добрите си качества в действие.
Как бихте могли да използвате уменията си този уикенд? При различни обстоя-
телства или с различни хора?

ТЕСТВАЙТЕ СВОЯТА ДХАРМА

Тестът за ведическа личност помага да започнем да виждаме своята варна, обаче

точно както при хороскопа, той не може да ни каже какво ще се случи утре. От вас
зависи да тествате тези варни в реалния свят чрез експериментиране и проучване. Ако
вашата варна е Предводител, опитайте да изпълнявате тази роля на работното си място
или като организирате партитата за рождените дни на децата си. Доставя ли ви процесът
неподправена радост?
Замислете се за нивото на будно съзнание, когато ядем нещо. Веднага проверяваме
сетивата си и решаваме дали ни харесва или не и с лекота бихме го оценили по скала от
едно до десет, ако го поискат от нас. От друга страна, на следващия ден може да имаме
съвсем различно възприятие. (Когато ям любимия си шоколадов сладолед с брауни в
неделя следобед, се чувствам щастлив, но в понеделник сутринта вече не мисля, че това
е най-доброто нещо на света, което бих могъл да вкарам в тялото си.) Предвид непос-
редствените и дългосрочните размисли формираме нюансирани мнения за това дали
бихме искали да направим съответната храна част от редовната си диета. Всички правим
това по отношение на храната, правим го след като излезем от киното (Хареса ли ми
този филм?) и някои от нас го правят в социалните медии. Не се замисляме обаче да
измерим съвместимостта си и възприятията си за начина, по който прекарваме времето
си. Когато си изработим навик да идентифицираме нещата, които ни дават сили, ще
разбираме себе си и това, което искаме от живота, по-добре. Точно това ще направим,
за да усъвършенстваме разбирането си за нашата варна.
Първият и най-важен въпрос, който трябва да си зададем, когато изследваме варната
си, е: Достави ли ми процесът удоволствие?
Тествайте описанието на своята варна спрямо преживяванията си, за да определите
кое ви е доставяло радост. Вместо да кажете „Обичам да правя снимки“, открийте ко-
рена на това желание. Обичате ли да помагате на хората да си правят семейни картички
за Коледа? (Водач.) Обичате ли да документирате човешките борби и други смислени

87
дейности, за да допринасяте за промените? (Предводител.) Или ви харесват техничес-
ките аспекти на осветлението, фокуса и проявяването на филма? (Правещ.) Като монаси,
всеки път, когато завършвахме някаква дейност или мисловно упражнение като тези, си
задавахме въпроси: Какво ми хареса в това? Бива ли ме в това? Искам ли да чета още,
да уча и да отделям много време, за да го нравя? Имам ли мотиви да се усъвършенст-
вам? Кое ме караше да се чувствам комфортно или некомфортно? Ако съм се чувствал
некомфортно, имаше ли това положителен ефект – трудност, благодарение на която
се развивам, – или отрицателен ? Това осъзнаване ни дава много по-нюансирано раз-
биране за нещата, в които процъфтяваме.
Вместо да ни изпрати по един и само един път, будното съзнание ни дава нови начини,
по които да прилагаме на практика страстите си.

ОПИТАЙ ТОВА: ВОДИ ДНЕВНИК ЗА ДЕЙНОСТИТЕ СИ

Отбелязвайте си всичко, което правите, в течение на няколко дни. Срещи, разхождане
на кучето, обяд с приятел, писане на имейли, приготвяне на храна, спорт, време, отде-
лено за социалните мрежи. За всичко от тези неща си задавайте двата въпроса, които са
фундаментални за дхарма: Достави ли ми удоволствие? Достави ли резултатът удовол-
ствие на други хора? Няма правилни и грешни отговори. Това е упражнение по наблю-
дателност, което подсилва осъзнаването.

ПРЕГЪРНИ СВОЯТА ДХАРМА

Главата може да опитва да ни убеди, че винаги сме правили и правим най-добрия

избор, обаче истинската ни природа – страстта и целта ѝ – не е в главата, а в сърцето.
Всъщност главата често застава на пътя на страстите ни. Ето няколко примера за оправ-
дания, до които прибягваме, за да затворим ума си:

„Прекалено стар съм, за да започна свой собствен бизнес“.

„Ще е безотговорно от моя страна да направя тази промяна“.
„Не мога да си позволя това“.
„Вече го знам“.
„Винаги съм го правил по този начин“.
„Така няма да е подходящо за мен“.
„Нямам време“.

Стари убеждения, погрешни или заблуждаващи самите нас, се промъкват, за да спрат

напредъка ни. Страховете ни пречат да опитваме нови неща. Или егото ни се изпречва
на пътя на научаването на нови неща и блокира израстването ни. (Повече за това в Глава
8.) И никой никога няма време за промените. Когато обаче прегърнем дхармата си, мо-
гат да се случат чудеса.
Когато расте, Джоузеф Камбъл няма пред себе си модел за кариера, която да отговаря
на разнообразните му интереси. Като дете в първите години на двайсети век той остава
запленен от културата на коренните американци и изучава всичко, което успява да отк-
рие за нея. В колежа е омагьосан от ритуалите и символите на католицизма. Докато учи
в чужбина, интересите му се разширяват и той изучава Юнг и Фройд, започва да се
интересува и от модерно изкуство. Когато се връща в Колумбийския университет, Кам-
бъл обяснява на рецензентите на дисертацията си, че иска да смеси древни разкази за

88
Светия Граал и идеите в изкуството и психологията. Те отхвърлят идеята. Камбъл спира
работата по дисертацията си, а през 1949 г. става преподавател по литература в колежа
„Сара Лорънс“, където остава трийсет и осем години. Междувременно публикува сто-
тици книги и статии, като се гмурва дълбоко в индианската митология и философия. И
в „Героят с хиляда лица“ за първи път излага своите прокарващи нови пътища идеи за
това, което нарича „пътешествието на героя“ – концепция, която подрежда Камбъл сред
най-видните авторитети в областта на митологията и човешката психика. Понеже Джо-
узеф Камбъл е човек, който следва своята дхарма, не е изненадващо, че е първоизточ-
никът на съвета „Следвай блаженството си“. Той пише: „Ами, стигнах до идеята за бла-
женството благодарение на санскрит, който е великият духовен език на света, в който
има три думи, представляващи ръба, мястото, от което скачаш в океана на трансценден-
талното; Сат, Чит, Ананда. Думата Сат означава същество, Чит означава съзнание.
Ананда означава блаженство или екстаз. Помислих си: „Не знам дали съзнанието ми е
истинско, или не, не знам дали това, което знам за съществото си, е моето истинско
същество, или не. Знам обаче къде е блаженството ми. В такъв случай оставете ме на
блаженството ми и то ще ми донесе и двете, моето съзнание и моето същество. Мисля,
че се получи“. Ако следвате блаженството си, казва той, „за вас ще се отворят врати,
които няма да се отворят за никой друг“.
Защитни инстинкти ни задържат или ни насочват към практически решения (Камбъл
преподава литература трийсет и осем години), обаче можем да видим отвъд тях и да
следваме дхармата си, ако знаем какво да търсим.

ДХАРМА Е ОТ ТЯЛОТО

Вместо да слушаме ума си, трябва да обърнем внимание как тялото ни чувства дадена
дейност или идея. Първо, когато визуализирате себе си в даден процес, изпитвате ли
радост? Привлекателна ли е идеята за него? После, когато наистина се заемете с дей-
ността, как откликва тялото ви? Когато човек е в стихията си, не може да не го почувс-
тва.

1. Жив. Когато са в дхармата си, някои хора изпитват спокойно, уверено удовлетво-
рение. Други изпитват вълнението на радостта. И в двата случая се чувстваш жив,
усмихваш се. Появява се светлина.
2. Поток. В дхарма има естествена инерция. Имаш чувството, че си в своя коридор,
че плуваш по течението, че не се налага да преодоляваш насрещно течение. Когато
си истински в посоката ѝ, имаш усещане за поток – излизаш от себе си и губиш
представа за времето.
3. Комфорт. Когато си в дхармата си, не се чувстваш сам или не на място, който и да
идва и да си отива и без значение къде се намираш физически. Там, където си, се
чувстваш добре, дори ако в момента пътуваш по света. Не обичам чувството за
опасност, обаче имам приятел, който обича бързи коли и джетове. Опасността –
най-лошият сценарий – е една и съща и за двама ни, обаче за него тя си струва или
самата опасност е радост. На подиума съм в стихията си, обаче има хора, които
блокират.
4. Последователност. Ако гмуркането с шнорхел, докато си бил в отпуска, ти е дос-
тавяло страхотно удоволствие, това не значи, че то – или да си в отпуска – е твоята

89
 дхарма. Да си в дхармата си означава повторения. Всъщност става по-добре кол-
кото повече го правиш. Единичното събитие обаче подсказва каква енергия харес-
ваш и как се чувстваш жив.
5. Позитивност и израстване. Когато осъзнаваме собствените си силни страни, ста-
ваме по-уверени, ценим повече способностите на другите, чувстваме се по-конку-
рентоспособни. Склонността да се сравняваме с другите може и да не изчезне на-
пълно, но се свива, защото сравняваш себе си само с хора от своята сфера. Отхвър-
лянето и критиката престават да ни се струват нападение, започваме да ги възпри-
емаме като информация, която можем да приемем или не, в зависимост от това дали
може да ни помогне да се придвижим напред.

ДХАРМА Е ВАША ОТГОВОРНОСТ

След като добиете усет за своята дхарма, от вас зависи да устроите живота си така,
че да можете да я живеете. Невинаги ще сме на места или в ситуации, в които другите
ще признават дхармата ни и ще правят всичко възможно да ни помагат да я реализираме.
Както всеки от нас е имал възможност да се увери в едно или друго време, шефовете
невинаги използват пълноценно потенциала на служителите си. Ако четете тази глава и
си мислите: „Моят мениджър трябва да разбере дхарма – тогава ще ми повиши запла-
тата“, значи пропускате главното. Не живеем в идиличен свят, в който всеки и всякога
живее в своята дхарма и в който шефовете периодично се обаждат, за да попитат дали
сме истински удовлетворени.
Наша отговорност е да покажем и защитим дхармата си. Манусмрити казва, че дхар-
мата защитава тези, които я защитават. Дхарма ти носи стабилност и покой. Когато
имаме увереността да знаем къде се чувстваме най-добре, намираме и възможности да
го покажем. Така се създава обратна връзка. Когато пазиш своята дхарма, винаги се
стремиш да си на място, на което се чувстваш в свои води. Когато се чувстваш в свои
води, хората го забелязват, а ти жънеш ползи, които ти помагат да оставаш в своята
дхарма. Тя предпазва радостта ти и чувството за цел и ти помага да растеш.

РАЗШИРЯВАЙ ДХАРМАТА СИ

Човек, който не живее своята дхарма, е като риба на сухо. Може да дадеш на такава
риба всички богатства на света, но тя ще умре, освен ако не я върнеш във водата. След
като откриеш дхармата си, стреми се да я прилагаш във всеки аспект на живота си.
Следвай страстта си на работното място. Заеми се с проблеми на общността, като из-
ползваш същите умения. Бъди в дхармата си, когато си със семейството си, когато спор-
туваш, в отношенията си с хората, когато се събирате с приятели. Ако дхармата ми е да
съм лидер, вероятно трябва да планирам свободното време на семейството си. В тази
роля ще виждам смисъл. Ако обаче съм лидер, а не играя тази роля, ще се чувствам
незначителен и покрусен.
Може би си мислите: „Джей, няма смисъл да се държим за дхармата си. Всеки знае,
че трябва да изискваме повече от себе си. Да опитваме нови неща. Да се осмеляваме да
излизаме от зоната си на комфорт“. Макар че дхармата е наше естествено състояние,
обхватът ѝ е по-широк от зоната ни на комфорт. Например ако дхармата ви е да говорите
публично, можете да преминете от аудитория от десет към аудитория от сто души, като
така увеличите въздействието на думите си. Ако говорите пред студенти, можете да

90
опитате да говорите пред шефове на компании.
Важно е да разширяваме дхармата си. Аз не съм най-общителният човек на света,
обаче посещавам събития и срещи, защото знам, че свързването с хора служи на целите
ми. Да тръгнеш срещу дхармата си прилича на качване на летни кънки. Чувстваш се
извън равновесие, леко извън контрол, след това си изтощен. Колкото повече разбираш
себе си обаче толкова по-стабилно стъпваш. Можеш да се плъзнеш в нова посока, към
по-висша цел. За да знаеш кога и как да изоставиш дхармата, трябва да я разбираш.
Дхармата ни се развива заедно с нас. Британката Ема Слейд живяла в Хонконг и ра-
ботела като инвеститор за глобална банка, като управлявала ресурс от един милиард
долара. „Обичах си работата – казва Слейд. – Беше динамична, вълнуваща... Закусвах с
балансови отчети“. През септември 1997 г. Слейд била на бизнес пътуване в Джакарта,
Индонезия, и въоръжен мъж нахълтал в хотелската ѝ стая, опрял пистолет в гърдите ѝ,
ограбил я и я задържал като заложница. Тя споделя, че докато се свивала от страх на
пода, осъзнала стойността на човешкия живот. За щастие полицията се намесила преди
Слейд да бъде ранена физически. По-късно, когато полицаите ѝ показали снимка на
мъж, свлечен пред стената на хотела, плувнал в локва кръв, тя с ужас открила че изпитва
съчувствие към него. Чувството останало с нея и я накарало да се замисли за истинс-
ката ѝ цел.
Слейд напуснала работата си и започнала да се занимава с йога и природата на ума.
През 2011 г. пътувала до Бутан, където срещнала монах, който оставил у нея незаличимо
впечатление (бил съм там!). През 2012 г. става будистка монахиня и сега (с името Пема
Деки) смята, че най-после е намерила покой, Чувството за състрадание, което е изпитала
към нападателя си, се върнало и тя осъзнала, че трябва да направи нещо, за да превърне
състраданието си в действие. През 2015 г. основава във Великобритания благотвори-
телна организация, наречена „Открито сърце към Бутан“, чиято мисия е да помага на
хората в селските райони на Източен Бутан да се справят с основните си нужди. Макар
да е намерила удовлетворение, когато е станала монахиня, нейната дхарма никога не е
била да седи в пещера и да медитира до края на живота си. Сега прилага финансовите
си умения по начин, който служи на нея самата и на други хора по-богато. Слейд казва:
„Старите умения се оказаха много полезни, за да ми донесат много смислен и щастлив
живот“. Тя сравнява преживяното от нея с цветето лотос, което покълва в тинята, после
израства през водата и достига повърхността в търсене на повече светлина. В будизма
лотосът представя идеята, че калта и тинята от трудностите на живота могат да бъдат
плодородна почва за развитието ни. Лотосът израства през водата и на повърхността
разцъфтява. Буда казва: „Точно както червен, син или бял лотос – роден във водата,
израснал във водата, издигнал се над водата – е неопетнен от водата, също така и аз –
роден в света, израснал в света, преодолял света – живея неопетнен от света“.
„Джакарта беше моята тиня – казва Слейд, – но тя беше и семето на моето бъдещо
развитие“.
Спомнете си пълното уравнение на дхарма. Дхарма не е само страст и умения.
Дхарма е страст в служене на другите. Вашата страст е за вас. Предназначението ви е
за другите. Страстта става цел, когато я използвате в полза на другите. Вашата дхарма
трябва да отговори на някаква нужда на този свят. Както казах, монасите вярват, че
трябва да си готов да направиш нужното, когато е налице по-висша цел (и монасите го
живеят изцяло), обаче ако не си монах, трябва да се стремиш удоволствието, което ти
доставя нещо, да се равнява на оценката на другите. Ако другите не смятат, че си ефек-
тивен, значи страстта ти е хоби, което може да обогати само твоя живот.

91
 Това не означава, че всяка дейност извън дхармата ни е загуба на време. Всеки от нас
има дейности, които изграждат компетентност и които изграждат характер. Когато за
първи път ме поканиха да изнеса беседа, изградих компетентност в моята дхарма. Ко-
гато искаха от мен да изнасям отпадъците, изграждах характера си. Да градиш компе-
тентност, без да се замисляш за характера си, е нарцистично, а да градиш характер, без
да работиш върху уменията си, те лишава от възможност да въздействаш. Нужно е да
работим и върху двете, за да служим на душата си и на висша цел.
Да знаеш целта си и да я постигаш е по-лесно и по-плодотворно, когато използваш
времето и енергията си мъдро, всеки ден. В следващата глава ще говорим за това как да
дадем възможно най-добрия старт на деня си и как да продължаваме по същия начин
след това.

92
 6. РУТИНА.
Мястото има енергия, времето има памет
„Всеки ден, когато се събудите, си мислете: имам щастието да съм жив, раз-
полагам с безценен човешки живот, няма да го пропилея.“
Далай Лама

Дванайсетима сме, може би повече, спим на пода, всеки на тънка постелка, като
тези, предназначени за йога, завити сме само с чаршафи. Стените на стаята са из-
мазани с кравешка тор, на пипане са сухи и придават на стаята някаква земна ми-
ризма. Каменните подове са загладени от стъпки, но са много далече от мемори пя-
ната. Постройката няма прозорци със стъкла – намираме се във вътрешна стая, бла-
годарение на което сме сухи през дъждовния сезон, стаята има много врати, за про-
ветрение.
Макар да спя тук всяка нощ, няма конкретно място, което смятам за „мое“. Тук се
пазим от собственост – няма лични вещи, няма материални привързаности. В мо-
мента стаята е тъмна като пещера, обаче от песните на птиците вън телата пи
знаят, че е 4 сутринта – време за ставане. След половин час трябва да се съберем на
обща молитва. Безмълвно отиваме до съблекалнята, където някои от нас вземат душ,
други направо обличат робите си. Изчакваме реда си, за да си измием зъбите на една
от четирите общи мивки. Никой от външния свят не вижда какво правим, но ако някой
гледа, би видял група видимо добре отпочинали мъже, напълно доволни, че се събуждат
в този ранен час.

Невинаги беше толкова лесно. Всяка сутрин мозъкът ми, който отчаяно искаше да
остане заспал още малко, търсеше различни предлози да се успя. Заставих се да приема
новия режим обаче, защото бях ангажиран с целия процес. Фактът, че е трудно, е важна
част от пътуването.
В крайна сметка научих един безотказен трик, за да можеш успешно да ставаш рано
лягай си рано. Толкоз. През целия си живот преди това бях разтягал границите на деня
за сметка на утрешния ден, защото не исках да пропусна днес. Когато обаче най-накрая
се отказах и започнах да си лягам по-рано, ставането в четири ставаше все по-лесно и
по-лесно. И с това установих, че мога да го правя, без някой или нещо да ми помага –
достатъчно беше собственото ми тяло и естественият свят наоколо.
За мен това имаше смисъл на откровение. Дадох си сметка, че никога през живота си
не съм започвал деня си, без да преживявам стрес по един или друг начин. Когато бях
тийнейджър, сутрешната мобилизация идваше с вика на майка ми: „Джей! Събуди се!“
от долния етаж. В по-късните години същата неблагодарна задача изпълняваше бу-
дилник. Всеки ден от живота ми започваше с внезапен, сепващ стрес. Сега се будех от
пеенето на птичките, шумоленето на дърветата от вятъра, ромоленето на водата в по-
тока. Будех се от звуците на природата.
Най-малкото, дадох си сметка колко ценно е това. Идеята на ранното ставане не беше
да ни изтезават — целта беше да започваме деня си в мир и спокойствие. Птици. Гонг.
Ромон на течаща вода. И сутрешната последователност никога не се променяше. Прос-
тотата и структурата на сутрините в ашрама ни спестяваха стресиращото объркване на

93
решенията и промените. Започването на деня така просто напомняше ментален душ.
Той ни изчистваше от трудностите на предния ден,
даваше ни пространство и енергия да превърнем алчността в щедрост, гнева в състра-
дание, загубата в любов. И накрая, даваше ни решимост, чувство за цел, което да пре-
несем по-нататък, в деня.
В ашрама всяка подробност от живота ни беше измислена така, че да улеснява навика
или ритуала, които опитвахме да практикуваме. Например робите ни – когато ставахме
сутрин, никога не се налагаше да мислим какво да облечем. Като Стив Джобс, Барак
Обама и Ариана Хъфингтън, известни с простото си облекло, монасите опростяват
одеждите си, за да не хабят време и енергия за обличане всеки ден. Всеки от нас имаше
по две роби – една на гърба, другата за пране. По подобен начин ранното ставане беше
замислено като начало на деня с добър дух. Часът беше безбожен, обаче духовно прос-
ветляващ.
„Никога не бих ставал толкова рано – може би си мислите. – Не мога да си представя
по-лошо начало на деня“. Разбирам тази гледна точка, защото някога мислех същото!
Да погледнем обаче как започват деня си повечето хора в наши дни. Изследователите
на съня твърдят, че 85 % от нас имат нужда от будилник, за да станат за работа. Когато
се събудим, преди тялото ни да е готово, хормонът мелатонин, който регулира съня,
обикновено продължава да действа, което е една от причините да посягаме към бутона
за спиране на алармата.
За съжаление нашето ориентирано към производителността общество ни насърчава
да живеем така. Мария Попова, автор, известен като куратор на блога Brain Pickings,
пише: „Склонни сме да носим способността си да живеем с малко сън като някакъв по-
четен знак, който валидира трудовата ни етика. В действителност обаче това е дълбок
провал на себеуважението и приоритетите“.
След това, когато се събудим след малкото сън, почти една четвърт от нас правят
нещо, което е втората грешка в началото на деня – посягат към мобилните телефони
до една минута след събуждането. Повече от половината проверяват съобщенията си
до десетата минута. Мнозинството хора преминават от бездействие към обработка на
планини от информация само за минути, всяка сутрин.
На света има само шест марки автомобили, които могат да развият от 0 до 100 кило-
метра в час за две секунди. Подобно на повечето автомобили, хората не са конструирани
за подобни резки преходи, ментално или физически. И последното, от което имате
нужда в първите минути след събуждането си, е сблъсъкът ви с трагедиите и болката,
който се грижат да преживеете заглавията на новините или приятелите, които се възму-
щават от задръстванията по улиците на квартала си. Да гледаш телефона си веднага след
като се събудиш е като да поканиш в спалнята си стотина бъбриви непознати още преди
да си взел душ, да си измил зъбите си и да си пригладил косата си. Между алармата на
будилника и света в телефона веднага си залят от стрес, натиск, тревожност. Наистина
ли очаквате да се измъкнете от това състояние и да прекарате приятен, продуктивен
ден?
В ашрама започвахме всяка сутрин в духа на деня, който планирахме да прекараме,
и се учехме да поддържаме тази преднамереност и фокус през целия ден. Разбира се,
това е много лесно, ако дневният ви график включва молитва, медитация, учене, слу-
жене и домакинска работа, докато външният свят е много по-сложен.

94
 СТАВАЙ РАНО

Ето първата ми препоръка – ставайте час по-рано, отколкото сега. „Няма начин! – ще
кажете. – Защо да ставам по-рано, отколкото сега? Сънят не ми стига и бездруго. Не
става!“. Изслушайте ме обаче. Никой от нас не иска да ходи на работа уморен и да се
прибира с усещането, че е можел да направи повече. Енергията и настроението от сут-
ринта остават през целия ден, така че ако искаме да направим живота си по-смислен,
трябва да започнем с това.
Свикнали сме да ставаме малко преди да тръгнем за работа, на училище, на фитнес
или да изпратим децата на училище. Оставяме си само време, колкото да вземем душ,
да закусим, да сложим каквото ще ни трябва в чантата и т.н. „Да имаш достатъчно
време“ обаче означава, че нямаш достатъчно време. Закъсняваш. Пропускаш закуската.
Оставяш леглото си неоправено. Не можеш да си позволиш достатъчно време, за да се
насладиш на душа, да си измиеш зъбите както трябва, да довършиш закуската си или да
разтребиш, така че да се прибереш в уютен и подреден дом. Не си в състояние да правиш
едно или друго, както трябва, ако се налага да бързаш. И ако започнеш сутринта под
пара и стресиран, програмираш тялото си да работи по този начин до края на деня, при
разговорите, срещите, преговорите.
Ранното ставане е предпоставка за по-продуктивен ден. Успелите в бизнеса хора си
дават сметка за това. Главният директор на „Епъл“ Тим Кук започва деня си в 3:45 сут-
ринта. Ричард Брансън е на крак в 5:45. Мишел Обама става в 4:30. Важно е да отбеле-
жим обаче, че макар доста от влиятелните хора да стават рано, сред висшите шефове на
компании има и движение за възстановяване на съня. Шефът на „Амазон“ Джеф Безос
си е поставил като приоритет всяка нощ да спи по осем часа и казва, че по-малкото сън
може да ти даде повече време да произвеждаш, но това ще е за сметка на качеството.
Тоест, ако искате да ставате рано, трябва да си лягате по време, което ще ви осигури
достатъчно сън.
Животът става по-сложен, ако имате деца или работите нощни смени. Ако такива или
други подобни обстоятелства превръщат идеята за ранно ставане в неприложима, не се
отчайвайте. Започнете с осъществими интервали (виж карето Опитай това по-долу). И
обърнете внимание, че не соча конкретен час, в който трябва да ставате. Не настоявам
да е 4:00 сутринта. Часът дори не е нужно да е ранен – целта е да разполагате с доста-
тъчно време, за да действате целенасочено и да довеждате всичко докрай. Този дух ще
е с вас до края на деня.
Създайте си резерв от време още в началото на деня или ще търсите същото това
време до вечерта. Гарантирам ви, че в средата на деня няма да откриете допълнителното
време. Откраднете го от сутрешния си сън и си вземете този сън вечерта. Вижте какво
ще се промени.

ОПИТАЙ ТОВА: ЛЕКО ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ПО-РАННО СТАВАНЕ ОТ

СЪН
Тази седмица ставайте само петнайсет минути по-рано. Може би ще трябва да изпол-
звате будилник, но нека звукът му да не е стряскащ. Когато се събудите, пуснете приг-
лушена светлина, пуснете тиха музика. Не пипайте телефона поне тези петнайсет ми-
нути бонус. Дайте възможност на ума си да зададе тона за предстоящия ден. След сед-
мица по този начин дръпнете събуждането си с още петнайсет минути по-рано. Сега

95
имате половин час, който е изцяло ваш. Как ще решите да го използвате? Можете да
останете под душа по-дълго, Можете да пиете чая си бавно. Разходете се. Медитирайте.
Отделете минута да почистите след себе си, преди да излезете през вратата. Вечерта
изключете телевизора и телефона при първия намек за умора.

НАМЕРЕНО ВРЕМЕ

След като сте създали това пространство сутринта, никой не може да определя как
ще го използвате. Предвид колко много време е под контрола на задълженията ни –
работа, семейство и т.н. – това свободно време е най-големият подарък, който можем да
си направим. Може да преминете към обичайните си занимания, но да чувствате прос-
транството и липсата на притеснение благодарение на освободеното време. Може да
решите сами да си направите кафето, вместо да го пиете някъде на крак, по пътя. Може
да проведете разговор по време на закуската, да прочетете вестника или да използвате
времето за физическо раздвижване. Ако медитирате, можете да започнете деня с благо-
дарствена визуализация. Може би, както обичат да препоръчват здравните експерти, ще
паркирате по-далече от работното си място, за да можете да походите малко сутринта.
Когато откриете пространството, ще откриете, че се запълва от нещо, което ви липсва
най-много – време за самите вас.

ОПИТАЙ ТОВА: НОВА СУТРЕШНА ПРОГРАМА

Всяка сутрин отделете време за:
Благодарност. Изразявайте благодарността си към някого, за някакво място или за
каквото и да било всяка сутрин. Това включва мислене за нея, записване, споде-
ляне. (Виж Глава девет.)
Прозрение. Стремете се да вникнете в дълбочина в това, което четете във вестника,
в книга или докато слушате запис.
Медитация. Останете петнайсет минути сами, дишайте, визуализирайте или из-
ползвайте звук. (Повече за медитацията със звук в края на Част 3.)
Упражнения. Като монаси се занимавахме с йога, но вие можете да правите най-
обикновени упражнения за раздвижване.
Благодарност, прозрение, медитация, упражнения – нов вариант за времето сутрин.

ВЕЧЕРТА

В ашрама научих, че сутринта се определя от вечерта. Естествено за нас е да гледаме

на всяка сутрин като на ново начало, обаче истината е, че дните ни обикалят около себе
си. Не активирате будилника си сутринта – правите го предната вечер. Следователно,
ако искате сутринта да се събудите целеустремени, трябва да си дадете тази инерция
като започнете със здравословен, отпускащ вечерен режим – така вниманието, което
отделяме за сутринта, ще се разшири и ще започне да дефинира целия ден.
„Няма начин!“ – казвате по повод ставането с час по-рано, обаче колко често вечер
включвате телевизора, сядате на канапето и гледате едно или друго предаване до след
полунощ? Гледате телевизия, защото „отпускате“. Твърде уморени сте, за да правите
каквото и да било друго. По-ранното заспиване обаче може да ви донесе по-добро нас-
троение. Човешкият хормон на растежа е нещо наистина важно. Той играе много съ-
ществена роля в развитието, възстановяването на клетките и метаболизма и без него

96
можем дори да умрем преди времето си. Цели 75 процента от този хормон се освобож-
дават в тялото ни, докато спим, а различни изследвания показват, че най-високите му
нива се постигат между десет вечерта и полунощ, така че ако сте будни в това време, се
лишавате от тези повишени нива. Ако работата ви го налага или имате малки деца, ко-
ито ви държат будни, можете да не ми обръщате внимание, обаче събуждането преди
задълженията ви за деня да започнат не трябва да става за сметка на добрия сън. Ако
използвате времето между десет и полунощ за истинска почивка, няма да е трудно да
намерите онова време сутринта.
В ашрама вечер четяхме и учехме и си лягахме между осем и десет. Спяхме на пълна
тъмнина, без никакви устройства в стаята. Спяхме по тениски и гащета, никога с робите,
които носеха енергията от бодърстването през деня.
Сутринта задава тона за деня, обаче добре планираната вечер те подготвя за следва-
щата сутрин. В интервю за „Мейк Ит“ по Си Ен Би Си звездата на „Аквариум с акули“
от Инстаграм Кевин О’Лиъри казва, че преди да легне да спи си записва трите неща,
които иска да направи на следващата сутрин, преди да е говорил с когото и да било
освен с членовете на семейството си. Използвайте тази идея и си записвайте трите неща,
които искате да постигнете утре. Като сте наясно с какво трябва да се заемете най-нап-
ред, опростявате сутринта си. Няма да се налага да притискате или насилвате мозъка си
точно когато загрява. (Бонусът е, че тези задачи няма да ви държат будни през нощта,
ако знаете, че ще се заемете с тях.)
След това намерете свой вариант на монашеска роба, униформата, която ще обличате
сутрин. Сега имам по-голям избор от дрехи и за радост на жена ми сред тях няма оран-
жева роба, обаче обичам подобни облекла в различни цветове. Идеята е да освободим
сутринта от проблеми. Колкото и незначителни да са, ако губим по цяла сутрин да се
чудим какво да ядем, какво да облечем и с какво да се заемем най-напред, трупащите се
възможности за избор комплицират нещата излишно.
Кристофър Съмър, бивш треньор на националния отбор на САЩ по гимнастика с
четиридесет години опит, казва на спортистите си да ограничават броя на решенията,
които трябва да вземат, защото всяко решение увеличава шанса да се отклонят от пътя
си. Ако пилеете сутрините си за тривиални решения, губите енергия. Приемете схеми и
решавайте предната вечер и сутринта ще имате преднина, която ще ви позволи да ре-
шавате по-фокусирано и през целия ден.
И накрая, помислете какви са последните ви мисли преди да заспите. Дали са нещо
от рода на „Екранът изглежда размазан, дали да не изключа вече телефона“ или „Забра-
вих да честитя рождения ден на майка ми“? Не програмирайте сами себе си да се будите
с лоша енергия. Всяка вечер, когато заспивам, си казвам: „Отпуснат съм, имам енергия,
фокусиран съм. Спокоен, ентусиазиран и продуктивен“. Звучи механично на хартия, но
на мен ми върши работа. Програмирам ума си да се буди с енергия и убеденост. Емоци-
ята, с която заспивате вечер, много вероятно е емоцията, с която ще се събудите сут-
ринта.

97
 КАМЪК НА ПЪТЕКАТА

Целта на цялата тази подготовка е да внесем намерение в целия ден. В момента, в

който излезете от дома си, ще има още фалцови топки, каквато и да е работата ви. Ще
са ви нужни енергията и целеустремеността, които култивирате цялата сутрин. Мона-
сите нямат просто установен сутрешен и вечерен режим. Използваме порядък във вре-
мето и пространството във всеки един момент от деня. Сестра Джоан Читистър, бене-
диктинската монахиня, за която вече стана дума, казва: „Хората, които живеят в градо-
вете и предградията... могат да избират как да живеят, макар че повечето от тях не го
виждат, защото са научени да действат през цялото време... Представете си за момент
как би изглеждала Америка, представете си спокойствието, което щяхме да имаме, ако
обикновените хора имаха някакво подобие на дневния режим на живота в манастира.
Той осигурява време за молитва, работа, почивка“.
Рутината ни вкоренява. Двата часа, които прекарвам в медитиране, подкрепят оста-
налите двайсет и два часа от деня ми, точно както двайсет и двата часа влияят върху
медитацията ми. Отношението между двете е симбиоза.

ОПИТАЙ ТОВА: ВИЗУАЛИЗАЦИЯ ЗА УТРЕ

Както изобретателят трябва да визуализира идеята си, преди да я осъществи на прак-
тика, можем да визуализираме живота, който искаме, като започнем с идеята си каква
искаме да бъде сутринта ни.
След като направите дихателни упражнения, за да успокоите ума си, искам да си
представите себе си в най-добрата си форма. Представете си как се будите сутрин
здрави, добре отпочинали, изпълнени с енергия. Представете си слънчевите лъчи, които
влизат през прозорците. Ставате и когато краката ви докосват пода, изпитвате благодар-
ност за новия ден. Почувствайте тази благодарност наистина и си кажете наум: „Благо-
дарен съм за днес. Вълнувам се за днес. Радвам се за днес“. Представете си как си миете
зъбите, без да бързате, с внимание към всеки зъб. След това, когато влезете в банята,
представете си чувството за покой, равновесие, лекота, неподвижност. Когато излезете
от банята, понеже сте решили какво да облечете предната вечер, сега не се занимавате
с това. Сега си представете, че записвате намеренията си: „Намерението ми днес е да
съм съсредоточен. Намерението ми днес е да съм дисциплиниран. Намерението ми днес
е да съм полезен“. Отново си представете цялата сутрин, възможно най-реалистично.
Можете да добавите малко физически упражнения, малко медитация. Вярвайте ѝ. Чув-
ствайте я. Приветствайте я в живота си. С чувство за свежест, за енергия.
Сега си представете, че продължавате деня както сте, в най-добрата си форма. Вижте
се как вдъхновявате другите, как ги водите, как споделяте с тях, слушате ги, учите се от
тях, открити сте към тях, към техните мисли и мнения. Вижте себе си в тази динамична
среда – давате най-доброто, получавате най-доброто.
Представете си как се прибирате в края на деня. Уморени сте, но сте щастливи. Искате
да седнете и да си починете, но сте благодарни за това, което имате – работа, живот,
приятели, дом. Имате повече от толкова много хора. Вижте себе си вечерта – вместо да
се занимавате с телефона или да гледате телевизия, измисляте идеи как да прекарате
времето смислено.
Когато визуализирате себе си да си лягате в добро време, представете си, че вдигате
поглед и казвате: „Благодарен съм за днешния ден. Утре ще се събудя с чувството, че

98
съм здрав, зареден с енергия и отпочинал. Благодаря“. След това си представете че ска-
нирате тялото си и благодарите на всеки свой орган, защото ви е помогнал да преживе-
ете деня.
Когато сте готови, във ваш момент, с ваше темпо, бавно и леко отворете очи.
Бележка: Животът често обърква плановете ни. Утре няма да мине така, както го
визуализирате. Визуализацията не променя живота ни, а само начина, по който гледаме
на него. Можете да изградите отново живота си, ако се върнете към идеала, който си
представяте. Когато почувствате, че животът ви е излязъл от релси, върнете го чрез ви-
зуализацията.
В ашрама правехме една и съща разходка от по трийсет минути, по една и съща пъ-
тека поне по веднъж на ден. И всеки ден монахът ни казваше да държим очите си отво-
рени, за да открием нещо различно, нещо което дотогава не сме виждали на пътеката,
когато сме минавали вчера, завчера или предния ден или още по предния ден.
Забелязването на нови неща по време на познатата разхода ни напомняше да не губим
фокуса, докато ходим, да виждаме свежото във всяка „рутина“, да осъзнаваме. Да видиш
нещо и да го забележиш не е едно и също. Изследователи от Калифорнийския универ-
ситет попитали хора от персонала и студенти от департамента по психология дали могат
да кажат къде е най-близкият пожарогасител. Само 24 процента успели да си спомнят
къде е, макар че всъщност се намирал на няколко крачки от мястото, където провеждали
анкетата (най-често в кабинет или учебна зала, която посещавали често). Един професор
не си давал сметка, че пожарогасител има на сантиметри от кабинета, в който работи от
двайсет и пет години.
Да забелязваш какво има около теб означава да пречиш на мозъка си да мине на ав-
топилот. В ашрама ни учеха да го правим по време на ежедневната разходка.

Правя тази разходка вече от сто дни. Горещо е, но не и неприятно в робата. Гората
е потънала в зеленина и прохлада, пръстта на пътеката се усеща успокоително под
ходилата. Старшият монах днес иска от пас да търсим нов камък — някой, който не
сме видели преди това. Разочарован съм донякъде. Предишната седмица искаха от нас
да търсим нови цветя, а предния ден съм набелязал едно допълнително, за днес – малко
синьо цветенце, запазило капчица роса, което сякаш ми намигаше, сякаш знаеше какъв
е планът ми. Обаче не – водачът ни като че ли някак се е досетил и е променил обекта.
И така ловът продължава.

Монасите разбират, че рутината освобождава мозъка ни и че най-голямата заплаха за

тази свобода е монотонността. Хората се оплакват от слабата си памет, но съм чувал да
казват, че всъщност нямаме проблеми със запаметяването, а имаме проблеми с внима-
нието. Когато търсим новото, напомняме на мозъка си да внимава и го препрограмираме
да признава, че във всичко има по нещо, което да научим. Животът не е толкова сигурен,
колкото си мислим.
Как така настоявам едновременно да изграждаме рутина и да търсим новото? Това
не е ли противоречие? Обаче точно правенето на познати неща отваря място за откри-
тията. Покойният Коби Брайънт знаеше това. Баскетболната легенда беше започнала да
показва своята творческа страна – разработваше книги и видеопоредица. Както самият
той ми каза в моя подкаст „По предназначение“2 (On Purpose) това, че си е създал ру-
тина, е критично важно за работата му. „Много често творчеството идва от структурата.
2
Вижте подкаста с Кобе на iTunes: https://apple.co/318wD2X, Spotify: https://spoti.fi/2k7paAR,
99
Когато имаш тези параметри и структурата, можеш да си креативен в тези рамки. Ако
нямаш структура, просто правиш неща безцелно“. Правилата и рутината облекчават
когнитивния ни товар, така че остава капацитет за креативност. Структурата подобрява
спонтанността. И откритието съживява рутината.
Този подход води до радост от малките неща. Склонни сме да предвкусваме големите
събития в живота – празници, повишения в работата, рождени дни. И подлагаме на на-
тиск тези събития, за да отговорят на очакванията ни. Ако обаче търсим малките ра-
дости, няма нужда да ги чакаме да дойдат е календара в ръка. Те ни очакват всеки ден,
ако отделим време, за да ги потърсим.
И го открих! Ето, странен оранженикав камък, който сякаш се е появил от нищото
след вчера. Оглеждам го в дланта си. Намирането на камъка не е край на процеса на
откриване. Наблюдаваме го дълбоко, описваме формата, цвета, потапяме се в него, за
да го разберем и оценим. След това може да го опишем пак, за да се уверим, че сме го
изживели изцяло. Това не е упражнение, това е истинско. Дълбоко преживяване. Ус-
михвам се и го връщам до пътеката, полускрит, така че някой друг да може да го
намери.
Да вървиш по същата стара пътека и да откриеш нов камък е да отвориш ума
си.

ДЪВЧИ ПИТИЕТО СИ И ПИЙ ХРАНАТА СИ

Обучението на монасите не беше просто за откриване на новото. Беше за правене на

познати неща в будно съзнание.
Един следобед един старши монах ни каза:
– Днес ще имаме мълчалив обяд. Помнете да дъвчете напитките си и да пиете храната
си.
– Какво означава това? – попитах.
– Не отделяме време, за да консумираме храната си правилно – отговори монахът. –
Когато пиеш храната си, смилаш твърдите вещества до течност. Когато дъвчеш напит-
ката си, вместо да гълташ, отпиваш малки глътки, сякаш са хапки.

ОПИТАЙ ТОВА: СЪЩОТО СТАРО, СЪЩОТО НОВО

Потърсете нещо ново в рутината, която вече имате. Ще откриете ли по пътя си към
работа нещо, което дотогава не сте виждали? Опитайте да поведете разговор с някого,
когото виждате редовно, но никога не сте заговаряли. Правете това с нов човек всеки
ден и вижте как ще се промени животът ви.
Ако един монах може да запази будно съзнание по отношение на глътка вода, пред-
ставете си как това се пренася в останалата част от ежедневието му. Как бихме могли
да преоткрием ежедневието? Когато спортувате, можете ли да видите маршрута, по
който бягате, или да почувствате ритъма на фитнес залата по различен начин? Виждате
ли една и съща жена да разхожда кучето си всеки ден? Можете ли да я поздравите с
кимване? Когато пазарувате, можете ли да отделите време, за да изберете съвършената
ябълка? Или най-необикновената? Можете ли да поведете личен разговор с касиерката?
Във физическото си пространство можете ли да видите нещата по нов начин? Нався-
къде в домовете ни и на работните ни места има предмети, които сме изложили, защото

SoundCloud: http://bit.ly/2lLR7ys – бел. http://4eti.me

100
ни доставят удоволствие – снимки, сувенири, произведения на изкуството. Погледнете
вашите внимателно. Те наистина ли са отражение на това, което ви носи радост? Дали
няма и други фаворити, които заслужават място в светлината на прожекторите, за да
внесат нещо ново в познатата ви среда? Сложете цветя във вазата, пренаредете мебелите
си или открийте нова светлина и цел в познатите ви вещи. Простата смяна на мястото
на пристигащата поща може да я превърне от хаос в част от организиран живот.
Можем да събудим познатия си дом, като променим нещо в него. Пускайте музика,
когато партньорът ви се прибира у дома, ако не го правите обичайно. Или обратното,
ако обикновено пускате музика, когато се прибирате, опитайте тишина. Купете някакъв
странен плод от пазара и го сложете в средата на масата за вечеря. Поведете разговор
на нова тема с гостите за вечеря или се редувайте да изредите трите най-изненадващи
момента от деня. Намалете осветлението до приглушена, мека светлина. Обърнете мат-
рака. Спете от „другата“ страна на леглото.
Оценяването на ежедневието дори не е задължително да включва промяна, а по-скоро
откриване на стойност във всекидневните дейности. В книгата си „У дома в света“ мо-
нахът Тич Нхат Ханх пише: „По моему идеята, че миенето на чинии е неприятно, може
да ти хрумне само ако не ги миеш... Ако не съм способен да измия чиниите с радост,
ако искам да ги измия бързо, за да мога да си сложа десерт или чаша чай, ще съм също
толкова неспособен да се зарадвам и на десерта или чая, когато най-накрая ги получа...
Всяка мисъл, всяко действие в слънчевата светлина на будното съзнание става све-
щено. В тази светлина не съществува граница между свещеното и обикновеното“.

ОПИТАЙ ТОВА: ПРЕОБРАЗИ ЕЖЕДНЕВНОТО

Дори прозаично действие като миенето на чинии може да се преобрази, ако позволим.
Дайте си възможност да застанете пред мивката напълно отдаден на една задача. Вместо
да пускате музика фокусирайте сетивата си върху чиниите – наблюдавайте как повърх-
ностите им стават чисти, усетете миризмата на препарата за миене, почувствайте парата
на топлата вода, обърнете внимание колко удовлетворяващо е да виждате как мивката
постепенно се изпразва. Има зен коан, който гласи: „Преди просветлението цепи дърва,
носи вода. След просветлението цепи дърва, носи вода“. Колкото и да израстваме, ни-
кога не сме свободни от ежедневните задачи и рутинни действия, а просветлението оз-
начава да ги прегърнем. Външно може да изглеждате същите, но вътрешно сте преоб-
разени.

101
 ВСЕКИ МИГ ОТ ДЕНЯ

Говорихме как да вземем обикновен познат момент и да намерим нови начини да го

ценим. За да изведем това присъствие на друго ниво, опитваме да навържем тези мо-
менти заедно, така че да не подбираме маршрути за разходка или миенето на чинии,
които да откроим – издигаме будността на съзнанието си за всеки момент, във всеки
момент.
Всички познаваме идеята да бъдеш в момента. Не е трудно да видим, че ако участ-
ваме в състезание, не можем да се върнем и да променим бягането си през втория кило-
метър. Единственият шанс за победа е в този момент. Независимо дали си на работна
среща или вечеряш с приятели, разговорите, които водиш, думите, които избираш –
няма да имаш втора възможност точно като тази. В този момент не можеш да промениш
миналото, а решаваш бъдещето, така че трябва да се съсредоточим върху това. Кали-
даса, големият писател на санскрит от пети век, казва: „Вчера е само сън. Утре е само
видение. Добре преживяното днес обаче прави вчера сън на щастие, а утре видение на
надежда“.
Всички можем да се съгласим, че да живееш в настоящето има смисъл, обаче исти-
ната е, че искаме само да имаме селективно присъствие. Искаме да присъстваме само в
определени моменти – по време на любимо телевизионно шоу или класа по йога, дори
по време на ежедневната задача, която сме решили да извисим, – но все така искаме да
сме разсеяни, когато решим да сме разсеяни. Отделяме време, когато сме на работа, за
да мечтаем за лятната си отпуска на плажа, обаче след като сме там, с дългоочакваната
напитка в ръка, с раздразнение откриваме, че не можем да престанем да мислим за ра-
бота. Монасите научават, че тези два сценария са свързани. Желаното отвличане на вни-
манието на работното място преминава в нежелано отвличане на вниманието по време
на почивка. Обучаваме мозъците си да са там, където не са физически. Ако си позволя-
вате да сънувате с отворени очи, съзнанието ви винаги ще бъде отвлечено.
Да присъстваш е единственият начин да водиш истински богат и пълен живот.

МЯСТОТО ИМА ЕНЕРГИЯ

По-лесно е да видиш стойността на присъствието през един цял обикновен ден и е

по-лесно истински да присъстваш, ако разбираш и оценяваш ползите, които предлага
рутината. Рутината не е просто поредица действия – тя е свързана и с местата, на които
избираме да извършим тези действия. Има причина хората да учат по-добре в библио-
тека и да работят по-добре в офис. Ню Йорк Сити ти въздейства със своята трескава
шумотевица, а Лос Анджелис те кара да се чувстваш спокоен. Всяка среда – от големия
град до кътчето в някоя малка стая – притежава своя особена енергия. Всяко местопо-
ложение излъчва различно усещане и твоята дхарма процъфтява – или се препъва – в
конкретни среди.
Непрекъснато преживяваме различни дейности и околни среди, но не се замисляме
кои от тях са най-привлекателни за нас. Дали се чувствате по-добре в шумна среда или
в самота? Дали предпочитате уютни кътчета или просторни библиотеки? Дали ви ха-
ресва да сте заобиколени от произведения на изкуството и да слушате музика, или ас-
кетичната простота ви помага повече да се съсредоточавате? Дали трябва да пробвате
идеите си в развитие, или смятате, че е по-добре да чуете чуждите мнения, след като

102
свършите работата? Добре познатата среда е по-добра за вас или предпочитате непре-
къснато да се променя? Това осъзнаване на самите себе си служи на нашата дхарма. То
означава, че когато се явите на интервю за работа, ще имате по-добра представа как ще
се справяте с новите задачи и дали работата ще е подходяща за вас. Също така, ако
планирате среща, ще можете да подберете мястото, където ще се чувствате най-комфор-
тно. Когато се замисляте за нова кариера, предвид уменията си, ще знаете кои са най-
подходящи за усещанията ви.

ОПИТАЙ ТОВА: ОСЪЗНАВАНЕ НА СРЕДАТА

Във всяка среда, в която ще прекарате някакво време тази седмица, си задайте след-
ните въпроси. Ако е възможно, задайте ги веднага след преживяването, после отново, в
края на седмицата.

Кои са основните характеристики на мястото?

Тихо или шумно?
Голямо или малко?
Луксозно или обикновено?
В центъра на активното пространство или встрани от него?
Близо до други хора или изолирано?
Как се чувствам на това място? Продуктивен? Спокоен?
Разсеян?
Дали това, което правех, подхождаше на мястото, на което го правех?
Дали бях с най-добрата мисловна нагласа за това, което правех?
Ако не, има ли друго място, където ще се чувствам по-комфортно, за да осъщес-
твя нещата, които планирах?

Колкото повече вашите лични пространства са близки до ясните, недвусмислени

цели, толкова по-добре ще ви служат не само за реализацията на вашата дхарма, но ще
са от полза и за вашето настроение и продуктивност. Както помещението в ашрама, в
което спяхме, беше пригодено само и единствено за спане, така и всяко друго място там
беше предназначено само за една дейност. Не четяхме и не медитирахме там, където
спим. Не работехме в трапезарията.
В света извън ашрама да гледаш телевизия и/или да ядеш в спалнята си означава да
объркваш енергията на мястото. Ако допуснеш такива енергии в спалнята си, става по-
трудно да спиш там. Дори в най-миниатюрния апартамент можеш да отделиш места за
различните дейности. Всеки дом трябва да има място за хранене. Място за спане. Све-
щено място, което те успокоява, и пространство, което те връща в релсите, когато се
гневиш. Създайте пространства, които ви носят енергията, съответстваща на намерени-
ята ви. В спалнята не трябва да има привличащи вниманието елементи, цветовете трябва
да са спокойни, осветлението – меко. Същевременно работното пространство трябва да
е добре осветено, да не е претрупано с предмети, да е функционално и, ако има изкуство,
то трябва да вдъхновява.
Когато откриете къде се чувствате добре, се съсредоточете върху разширяването на
съответните възможности. Ако в свободното ти време те привлича енергията на нощ-
ните клубове, може би е време да помислиш за кариера, която е също толкова заредена
с енергия? Ако си рок музикант, обаче предпочиташ тишината, може би ще е по-добре
само да композираш музика, вместо да я изпълняваш? Ако имаш „идеалната“ работа, от

103
дома, но предпочиташ активността на офиса, би могъл да вършиш голяма част от рабо-
тата си в някое кафене или в споделен офис. Важното е да си даваш сметка къде се
чувстваш добре, къде постигаш най-добрите си резултати, и да намериш начин да пре-
карваш повече време на това място.
Разбира се, всички ние сме длъжни да вършим неща, които не харесваме, на места,
които не са идеални – особено когато сме на работа, — и всички ние усещаме негатив-
ните енергии, които пораждат тези дейности. Ако поддържаме будно съзнание, ще си
даваме сметка какво ни прави нетърпеливи, стресирани или изтощени и ще си израбо-
тим критерии за живот в дхарма, в подходящата среда, с подходящата енергия. Това
трябва да е дългосрочна цел.

Звуково оформление на живота

Средата и сетивата ни разговарят помежду си. Това е най-видимо, когато се замислим

за звуците, които чуваме всеки ден. В монашеския живот това, което чуваме, е пряко
свързано с това, което правим. Събуждаме се сред пеене на птички и шумоленето на
вятъра. Чуваме напеви, когато влизаме в медитация. Няма болезнени звуци.
Модерният свят обаче става все по-шумен. В небето реват самолети, лаят кучета, тре-
щят машини. Подложени сме на неподлежащ на контрол шум всеки ден. Струва ни се,
че не обръщаме внимание на клаксоните и звуците на ежедневието, но всичко това се
добавя към когнитивния ни товар. Мозъкът ни обработва звуците дори когато не ги чу-
ваме съзнателно. У дома мнозина от нас се оттеглят в тишина, така че живеем в край-
ностите на шума и тишината.
Вместо това изключете шумовете от живота си – направете нещо като звуково офор-
мление. Започнете е избора на най-добрия звук на будилника сутрин. Започнете деня е
песен, която ви прави щастливи. По пътя към работа слушайте любимата си аудиокнига,
подкаст или музика. Избирайте звуци, които ви правят по-щастливи и по-здрави, след-
вайте възможно най-близко силно регулирания живот в един ашрам.

ВРЕМЕТО ИМА ПАМЕТ

Когато оформяме местата, на които сме, за да отговарят на конкретните ни цели, ус-

пяваме да мобилизираме точния вид енергия и внимание. Същото важи и за времето. Да
правиш нещо по едно и също време, всеки ден, помага да помним да го правим, да му
се отдадем и да го правим все по-умело и по-добре. Ако сте свикнали да ходите на фит-
нес всяка сутрин по едно и също време, опитайте известно време да ходите вечер – ще
видите колко е трудно. Когато правим едно и също нещо по едно и също време всеки
ден, времето запазва паметта вместо нас. Запазва практиката. Спестява пространството.
Когато искате да включите нов навик в рутинните си действия, като медитация или че-
тене, не си създавайте допълнителни трудности, като го правите във всеки свободен
момент. Правете го по едно и също време, всеки ден. И още по-добре, свържете новия
навик с нещо, което вече е установен навик. Моя позната искаше да включи ежедневни
занимания с йога в графика си, така че сложи постелката до леглото, на което спи. Бук-
вално се измъкваше от леглото и започваше практиката си. Брачните навици са начин
да избегнем оправданията.
Мястото има енергия, времето има памет.

104
 Ако правиш нещо по едно и също време всеки ден, то става по-лесно и по-естес-
твено.
Ако правиш нещо на едно и също място всеки ден, то става по-лесно и по-естес-
твено.

ЕДНОЗАДАЧНА РАБОТА

Времето и мястото помагат да извлечем максималното от момента, обаче има един

много важен компонент на пълното присъствие в този момент – еднозадачната работа.
Различни изследвания показват, че само 2 процента от хората могат ефективно да рабо-
тят върху няколко задачи едновременно. Повечето изобщо не се справят, особено ако
някоя от задачите изисква сериозна концентрация. Когато си мислим, че сме в многоза-
дачен режим, в действителност се оказва, че бързо се прехвърляме от едно на друго, на
трето, и всъщност сме в режим на „серийна“ работа. Подобно разкъсване на вниманието
на практика руши способността ни да се съсредоточаваме и да правим само едно нещо,
без да се разсейваме, става по-трудно. Изследователи от Станфордския университет взе-
мат група студенти и ги разделят на две – тези, които често преминават през различни
медии (проверяват имейли, социални медии, новините например), и тези, които не го
правят. След това ги подлагат на поредица тестове за внимание и памет, като запаметя-
ване на поредици числа и съсредоточаване върху едни цветни форми, с игнориране на
други, при които хората с многото медии неизменно се справят по-зле. Представят се
по-зле дори на тест за способността им да сменят задачите.
За да улесня еднозадачната си работа, нямам „технически“ зони и времена. С жена
ми не държим електронни уреди в спалнята си или около масата за хранене и опитваме
да не се занимаваме с тях между осем вечерта и девет сутринта. Опитвам да се съсредо-
точавам само върху една задача при ежедневните домакински работи, за да засиля на-
вика си. Преди си миех зъбите, без да се замислям. Бяха достатъчно бели, изглеждаха
чудесно. После обаче зъболекарят ми каза, че съм увредил венците си. Сега отделям по
четири секунди на всеки зъб. Броя наум, едно, две три, четири, което ангажира внима-
нието ми. Пак отделям същото време за миене на зъбите си, но сега го правя по-ефек-
тивно. Ако мисля за работа, докато си мия зъбите или вземам душ, не се чувствам ком-
фортно или освежен, освен това така не се грижа за венците си. Когато си под душа,
просто вземай душ.
Не е необходимо да си фокусиран като лазерен лъч върху всяка задача всеки път.
Няма нищо лошо да слушаш музика, докато чистиш банята или разговаряш с партньора
си, докато се храните. Както някои инструменти звучат прекрасно заедно, някои навици
се допълват взаимно. Обаче фокусирането върху една задача възможно повече под-
държа навика на мозъка да се занимава само с едно нещо и би трябвало да вземем някои
рутинни действия, които винаги са еднозадачни, като използването на телефона (само
едно приложение), вземането на душ или сгъването на прането, за да изградим умени-
ето.

105
 ДА СТИГАМЕ ДО КРАЯ

Рутината става по-лесна, ако правим, каквото правим, вглъбено. Ако искате да вне-
сете нов навик в живота си, препоръчвам за кратък период да започнете с него, с особена
концентрация. Ако се упражнявам в тенис на маса всеки ден, определено ще стана по-
добър в играта. Ако искате да започнете ежедневна медитация, едноседмично оттегляне
за медитиране ще ви даде солидна основа, върху която да надграждате. В тази книга
предлагам множество промени, които бихте могли да осъществите в живота си. Ако
обаче опитате да промените всичко едновременно, всички промени ще се превърнат в
равнопоставени задачи и няма да има особени последствия. Промените стават на малки
стъпки и със сериозни приоритети. Изберете едно нещо, което да промените, направете
го основен приоритет и доведете промяната докрай, преди да преминете нататък.
Монасите опитват да правят всичко вглъбени. Обедите ни бяха мълчаливи. Медита-
цията ни беше продължителна. Не правехме нищо презглава, за по пет минути. (Освен
банята. Не се къпехме вглъбено.) Разполагахме с лукса да имаме време и го използ-
вахме, за да се отдаваме само на една задача часове наред. Подобно нещо не е възможно
в съвременния свят, обаче колкото по-голяма е инвестицията ви, толкова по-голяма ще
бъде възвръщаемостта. Ако нещо е важно, заслужава да бъде преживяно в дълбочина.
И... всичко е важно.
Всеки протака и се разсейва, дори монасите, обаче ако си дадем повече време, ще
можем да си позволяваме отвличания на вниманието и пак да се съсредоточаваме. Ако
сутрините нямаме резерв от време, един телефонен разговор или разлято кафе могат да
означават закъснение за работа. Ако имате проблеми с усвояването на ново умение,
проумяване на концепция или сглобяване на мебели от IKEA и сте фрустрирани, инс-
тинктът ще ви подскаже да се откажете, обаче ако се насочите изцяло към задачата, ще
постигнете повече, отколкото мислите, че е възможно. (Дори да е най-сложният за сгло-
бяване шкаф.)
Оказва се също, че периодите на дълбоко съсредоточаване се отразяват добре на мо-
зъка. Когато се прехвърляме от задача на задача компулсивно (като многозадачниците,
които показват лоша памет и концентрация при изследването в Станфорд), ерозираме
способността си да се съсредоточаваме. Стимулираме прекалено много допаминовия
канал (канала на наградите). Това е пътят и на пристрастяванията и поради това се чув-
стваме принудени да го стимулираме все повече и повече, за да получаваме същото при-
ятно чувство, а това води до още повече разсейване. В края на краищата обаче, като зла
ирония, приятното чувство от допамина ни изтощава – твърде многото допамин може
да попречи на тялото да обработва серотонина – химикала на удовлетворението. Ако
някога сте прекарвали цял ден в телефонни разговори и срещи, следили сте тази и онази
новина в Интернет и сте поръчвали книги от „Амазон“, усещането за изтощение след
всичко това трябва да ви е познато. Това е допаминов глад.
Ако си позволим вглъбени преживявания – медитация, периоди на фокусирани уси-
лия, рисуване, решаване на кръстословици, плевене на градината и много други видове
съзерцателна, еднозадачна работа, – не само ще сме по-продуктивни, но и ще се чувс-
тваме по-добре.
Голям брой статии по списанията и телефонни приложения ни подтикват да медити-
раме по пет минути на ден. Не съм против това, но също така няма да се изненадам, ако
се окаже,

106
че нямате никаква полза от подобно нещо. В нашата култура често отделяме по пет ми-
нути за едно или десет за друго, но истината е, че за пет минути не можеш да постигнеш
почти нищо. Един приятел веднъж ми се оплака: „Джей, медитирам по пет минути
дневно вече от седем месеца, обаче няма никакъв резултат“.
Представете си да ви кажат, че можете да прекарвате по пет минути на ден с човек,
когото намирате за много привлекателен. В края на месеца едва ще го познавате. Опре-
делено няма да се влюбите. Категорично има причина да искаме да говорим по цели
нощи с тези, в които започваме да се влюбваме. Понякога може да е и обратното – влюб-
ваме се, защото сме разговаряли цяла нощ. Океанът е пълен със съкровища, обаче ако
плувате на повърхността, няма да видите нищо от тях. Ако започнете да медитирате с
идеята, че това веднага ще прочисти ума ви, скоро ще разберете, че вглъбяването изис-
ква време и практика.
Когато започвах да медитирам, ми бяха нужни поне петнайсет минути, за да се успо-
коя физически, и още толкова, за да уталожа шума в собствения си ум. Медитирам по
един или два часа на ден от тринайсет години и още са ми нужни десетина минути само
за да изключа мислите си. Не казвам, че трябва да медитирате по два часа на ден три-
найсет години, за да почувствате ползата. Не това е важното. Убеден съм, че всеки про-
цес може да проработи, ако се вглъбим в него. След като преминете бариерата и се от-
дадете изцяло, започвате да долавяте ползите. Губите представа за времето. Усещането
за пълна ангажираност често е толкова благодарно, че когато дойде време да прекратим,
ни се иска да се върнем към преживяването.
Препоръчвам вглъбеното преживяване като начало или съживяване на една редовна
практика. На приятеля, който беше отчаян заради петте си минути медитация дневно,
казах: „Разбирам. Трудно е да се намери време, обаче ако смяташ, че не получаваш дос-
татъчно от практиката, опитай да преминеш едночасов курс. След това се върни към
десетминутна практика. Може да установиш, че е станала по-силна. Ако искаш, можеш
да опиташ и да се оттеглиш за ден“. Говорих му за влюбването, как след време няма
нужда да будуваш по цели нощи, защото вече познаваш човека. Пет минути означават
много повече, когато се ожените. Казах му: „Може би с медитацията можете да заминете
на романтична ваканция“.

Рутината е контраинтуитивна – вместо да е отегчително и монотонно, правенето на

едно и също в едно и също време, на едно и също място, отваря пространство за съзи-
дателност. Постоянната енергия на мястото и паметта на времето ни помагат да присъс-
тваме в момента, да се потапяме дълбоко в задачите, вместо да губим фокус и да се
отчайваме от провалите. Изграждайте рутина и се обучавайте, както се обучават мона-
сите, фокусирайте се, за да постигнете дълбоко вглъбяване.

След като укротим външните разсейващи фактори, можем да се заемем с най-финото

и най-силно разсейване – гласовете в собствената ни глава.

107
 7. УМЪТ.
Дилемата на колесничаря
„Когато петте сетива и умът се успокоят, когато разсъждаващият инте-
лект се отпусне мълчаливо, започва най-високият път.“
Катха Упанишада

Вали. Макар да е септември и сезонът на мусоните да е свършил, вали обилно. На-

истина имам нужда от душ преди сутрешната медитация. Стотина монаси пристиг-
нахме тук предната вечер след два дни пътуване с влак от Мумбай. Купихме си въз-
можно най-евтините билети, разбира се, спяхме сред непознати, а баните бяха тол-
кова мръсни, че реших да се въздържам през цялото пътуване, за да ги избегна. На
поклонение сме, спим в подобна на склад сграда близо до морския бряг. След сутреш-
ната медитация веднага ще започнем занятията, така че сега е най-добрият шанс да
взема душ.
Попитах къде е и някой посочи мокра кална пътека през ниски шубраци.
– На двайсетина минути ходене е – каза ми.
Поглеждам чехлите си. Страхотно. Краката .ми ще се изпоцапат още повече, до-
като стигна до душа, отколкото са сега. Какъв е смисълът?
Тогава чувам в главата си друг глас:
„ Не бъди мързелив! Трябва да се подготвиш за сутрешната медитация. Просто
отиди и се измий“.
Навеждам глава и тръгвам по пътеката. Краката ми затъват в калта, опитвам да
не се подхлъзна. Всяка стъпка е неприятна, не само заради калта, но и защото първият
глас в главата ми продължава да ме разубеждава: „Видя ли? Изколя се по пътя към
душа, ще се изпоцапаш и на връщане“.
Другият глас ме насърчава да продължа: „Правиш каквото трябва. Зачитай реше-
нието си“.
Накрая стигам до душовете – редица бели кабини. Отварям вратата на една и пог-
леждам нагоре. От все още тъмното небе продължава да се сипе дъжд. Кабината
няма покрив. Наистина ли!? Влизам вътре и дори не си давам труд да завъртя крана.
И бездруго се къпем със студена вода, дъждът също е студен.
Докато стоя в кабината, се питам, какво по дяволите правя тук? В тази жалка
имитация на баня, в мръсния влак вчера, с цялото това пътуване, с този живот? В
същия този момент бих могъл да съм чист и сух, в хубав апартамент в Лондон, и да
печеля по петдесет хиляди паунда годишно. Животът би бил много по-лесен.
По пътя назад обаче се връща другият глас, с интересни идеи за стойността на
това, което току-що съм направил. Отиването до душа в дъжда не е забележително
постижение. То не изисква физическа сила или храброст. Обаче е проверка за способ-
ността ми да понасям външни трудности. Дава ми представа колко неприятности
мога да понеса в една сутрин. Може да не съм се измил или освежил, но случилото се
прави нещо по-ценно – засилва решителността ми.

108
 МАЙМУНСКИЯТ УМ

В „Хитопадеша“, древен индийски текст от „Нараяна“, умът се сравнява с пияна май-

муна, ухапана от скорпион и преследвана от призрак.
През главите ни минават – грубо – по около седемдесет хиляди мисли всеки ден.
Ернст Пьопел, германски психолог и невролог, показва в изследванията си, че умът ни
е в настоящето само по около три секунди наведнъж. През останалото време мисли на-
зад или напред и запълва настоящето ни с преживявания от миналото или очаквания за
бъдещето. Както Лиза Фелдман Барет, автор на „Как се създават емоциите“, казва в под-
каст, през повечето време „мозъкът ни не реагира на събитията в света, а предсказва...
непрекъснато отгатва какво ще се случи след това“. Самюта Никая описва всяка мисъл
като клон, а умовете ни като маймуни, които се люлеят и прескачат от клон на клон,
често без никаква цел. Звучи едва ли не забавно, обаче всички знаем, че изобщо не е
това. Мислите ни обичайно са страхове, тревоги, негативност, стрес. Какво ще се случи
тази седмица в работата? Какво да ям за вечеря? Спестих ли достатъчно за почивката
тази година? Защо приятелката ми закъснява цели пет минути? Защо съм тук? Всичко
това са легитимни въпроси, които заслужават отговори, обаче никой от тях няма да по-
лучи решение, докато се прехвърляме от клон на клон, от мисъл на мисъл. Това е джун-
глата на необучения ум.
„Дхамапада“ е сборник стихове, вероятно събрани от учениците на Буда. В него Буда
казва: „Както поливаните отвеждат водата там, където искат, както стрелците с лък пра-
вят стрелите си прави, както дърводелците ваят дървото, така мъдрите оформят своя
ум“. Истинското израстване изисква да разберем ума. Той е филтър, съдия и ръководи-
тел на всичките ни преживявания, обаче, както стана ясно от конфликта, който описах
при приключението ми с банята, с него невинаги сме на едно мнение. Колкото повече
оценяваме, разбираме, обучаваме и засилваме взаимоотношенията с ума си, толкова по-
успешно ще насочваме живота си и ще преодоляваме трудностите.
Битката в ума ни се води както за най-незначителни решения (Трябва ли да ставам
точно сега?), така и за най-големите (Да сложа ли край на тази връзка сега?). Всеки от
нас води битки от този род всеки ден.
Един старши монах веднъж ми разказа стара притча на чероките, за дилемите, които
измъчват всекиго от нас: Старец казва на внука си:
Всяко решение, което вземаме в живота си, е битка между два вълка вътре в нас.
Единият представлява гнева, завистта, алчността, страха, лъжите, несигурността, егото.
Другият представлява покоя, любовта, състраданието, смиреността и позитивното. И те
се борят за надмощие.
– И кой вълк побеждава? – пита внукът.
– Този, когото храниш – отговаря старецът.
– А как ги храним? – попитах аз учителя си.
Монахът отговори:
– Чрез това, което четем и слушаме. Чрез това с кого прекарваме времето си. Чрез
това, което правим с времето си. Чрез това накъде насочваме енергията и вниманието
си.
„Бхагавад Гита“ казва: „За този, който е овладял ума, умът е най-добър приятел. За
този обаче, който не го е направил, умът е най-големият враг“. Думата враг може да ни
се струва твърде силна, когато говорим за гласа на несъгласието в главата си, обаче

109
дефиницията ѝ изглежда точна. Враг според оксфордския речник на английския език, е
„човек, който активно се противопоставя или е враждебно настроен спрямо някого или
нещо“ и „нещо, което вреди на нещо друго или му нанася щета“. Понякога собственият
ни ум работи против нас. Първо ни убеждава да направим нещо, после ни кара да се
чувстваме виновни, задето сме го направили, често защото това нещо е в разрез с на-
шите ценности или морал.
Двама изследователи от Принстънския университет и Университета на Уотърлу по-
казаха, че тежестта на лошото решение не е просто метафорична. Поискали от участ-
ници в изследването да си припомнят случай, когато са постъпили неетично, а след това
поискали от тях да запишат усещането за телесното си тегло. Тези, които били помолени
да си припомнят неетична постъпка, имали чувството, че тежат повече от обикновено,
за разлика от тези, които трябвало да си припомнят неутрално събитие. Друг път искаме
да се съсредоточим върху нещо – проект в работата, артистичен опит, домашен ремонт,
ново хоби — и умът ни просто не допуска да се заемем. Когато протакаме, налице е
конфликт между „трябва-аз“ или това, което чувстваме, че трябва да направим, защото
е добро за самите нас, и нашето „искам-аз“, или това, което всъщност искаме да напра-
вим в момента. „Знам, че трябва да започна работа по това предложение за бизнес,
обаче искам да гледам четвъртфиналите на Ю Ес Оупън“.
Преди да стана монах собственият ми ум не допускаше да правя нещата, които оби-
чах, защото бяха твърде рисковани. Позволяваше ми да ям по един шоколад и да пия по
литър безалкохолни напитки дневно обаче, въпреки че исках да съм здрав. Караше ме
да се сравнявам с другите хора, вместо да се съсредоточавам върху собственото си раз-
витие. Не си позволявах да подам ръка на тези, които съм наранил, защото не исках да
изглеждам слаб. Позволявах си да се гневя на хората, които обичах, защото повече дър-
жах да съм прав, отколкото да съм добър.
Във въведението си към своя превод на „Дхамапада“ Екнат Ийсваран пише, че в
ежедневната ни вихрушка от мисли „имаме идея какво всъщност е животът, колкото
пиле, преди да се излюпи. Вълнения и депресии, щастие и нещастие, удоволствие и
болка, всичко това са бури в миниатюрно, обвито в черупка царство, което смятаме, че
е цялото съществуване“. В такъв случай имат смисъл думите на Буда, когато най-накрая
достига „селенията изцяло извън досега на мисълта“, че се чувства като пиле, което из-
лиза от черупката си.
В ашрама научих нещо, което е много важно за възпирането на всички тези опасни,
самоунищожителни мисли. Мислите са като преминаващите облаци. Собственото аз,
подобно на слънцето, винаги присъства. Ние не сме нашият ум.

РОДИТЕЛ И ДЕТЕ

Както обясняваха моите учители, визуализирането на ума като нещо отделно ни по-
мага да работим върху отношенията си с него – можем да мислим за взаимодействието
като за сприятеляване или договаряне на мир е враг.
Както при всяко взаимодействие, качеството на комуникацията ни с ума се основава
на отношенията ни с него в миналото. Дали сме пламенни бойци, или упорито отказваме
да влезем в схватка? Дали повтаряме едни и същи аргументи отново и отново, или слу-
шаме и приемаме компромиси? Повечето от нас не познават тези вътрешни отношения
от миналото, защото никога не се замислят за тях.
Маймунският мозък е детето, монашеският ум е възрастният. Детето плаче, когато

110
не получи каквото иска, и пренебрегва това, което вече има. За детето е трудно да оцени
истинската ценност – с удоволствие би разменило сертификат за акции срещу бонбонки.
Когато нещо ни се противопостави по един или друг начин, детинският ум реагира миг-
новено. Може да се почувстваме обидени и да направим сърдита физиономия или да
започнем да се защитаваме. Отработената, автоматична реакция от този тип е идеална,
ако някой извади нож. Изпитваш страх и реагираш. Не е добре обаче да заемаме емоци-
онална отбранителна позиция, защото някой е казал нещо, което не сме искали да чуем.
Не искаме да ни контролират автоматичните реакции при всеки случай, нито пък искаме
да елиминираме детинския ум изцяло. Той ни дава възможност да сме спонтанни, съзи-
дателни, динамични – безценни качества. Когато обаче ни управлява изцяло, може да
се превърне в нашето падение.
Импулсивният, движен от желанията детински ум бива възпиран от разсъдливия,
прагматичен възрастен ум, който казва: „Това не е добро за теб“ или „Изчакай до по-
късно“. Възрастният ум ни напомня да поспрем и да оценим голямата картина, да отде-
лим време, за да оценим стандартната си реакция, да преценим дали е уместна и да
предложи други варианти. Интелигентният родител знае от какво се нуждае детето и
какво иска и може да прецени кое е по-добро за него в дългосрочна перспектива.
Рамкирането на вътрешния конфликт по този начин (родител и дете) подсказва, че
когато детинският ум поеме пълен контрол, причина за това е, че монашеският ум не е
развит, усилен или чут. Детето се ядосва, изпада в пристъпи и ние бързо отстъпваме.
След това се гневим на себе си. Защо правя това!? Какво ми става!?
Гласът на родителя е по-умният. Ако е добре обучен, той се владее, умее да разсъж-
дава и е майстор в дебатирането. Ала може да използва само силата, която ние му да-
ваме. Когато е уморен, гладен или пренебрегван, той е много по-слаб.
В случаите когато родителят не следи случващото се, детето се качва на плота близо
до горещата печка, за да вземе буркана със сладките, и започват проблемите. От друга
страна, ако родителят контролира прекалено много, детето се ядосва, става боязливо и
избягва рискове. Както при истинските отношения между родители и деца, намирането
на точния баланс е вечно присъстваща трудност.
В такъв случай ето я първата стъпка към разбирането на нашия ум – просто да си
дадем сметка за различните гласове, които са вътре в нас. Когато се научим да различа-
ваме нещата, които чуваме, веднага ще започнем да вземаме по-добри решения.

КАРАЙ КОЛЕСНИЦАТА НА УМА

Когато започнете да различавате множеството гласове в главата си, нивото на конф-

ликта може да ви изненада. Изглежда безсмислено. Умът ни би трябвало да работи в
наш собствен интерес. Защо да пречим сами на себе си? Усложнението идва оттам, че
претегляме мнения от два различни източника – петте ни сетива, които ни казват какво
ни се струва привлекателно в момента и помнят какво сме преживели в миналото, и
нашия интелект, който синтезира и оценява кой избор е най-добрият в дългосрочен
план.
Освен модела родител-дете монашеските учения имат и друга аналогия за спорещите
гласове в главите ни. В Упанишадите работата на ума е сравнена с колесница, теглена
от пет коня. В нея колесницата е тялото, конете са петте сетива, юздата е умът, кочияшът
е интелектът. Разбира се, това е силно опростено описание на ума, но все пак прочетете
надолу.

111
 В необучено състояние кочияшът (интелектът) е заспал на капрата, така че конете
(сетивата) контролират юздата (ума) и водят тялото накъдето им харесва. Конете, оста-
вени сами на себе си, реагират на това, което е около тях. Виждат вкусен на вид шубрак,
отиват да ядат. Нещо ги подплашва, те бягат. По същия начин сетивата ни се активират
в момента от храна, пари, секс, власт, влияние и т.н. Ако конете контролират всичко,
колесницата ще се отклони от пътя, ще тръгне към временното удоволствие и момент-
ното удовлетворение.
В обучено състояние кочияшът (интелектът) е буден, съзнаващ, съсредоточен, така
че не позволява на конете да водят. Кочияшът използва юздата на ума, за да насочва
колесницата по правилния път.

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЕТИВАТА

Замислете се за пет буйни коня, впрегнати в колесницата на ленив кочияш, които

пръхтят и тръскат нетърпеливо гриви. Спомнете си, че те представляват петте сетива,
които винаги са наш първи контакт с външния свят. Сетивата са отговорни за нашите
желания и привързаности и ни теглят към импулсивност, страст и удоволствия, деста-
билизират ума. Монасите успокояват сетивата, за да успокоят ума. Както казва Пема
Чодрон: „Ти си небето. Всичко останало е само климатът“.
Монасите от Шаолин са чудесен пример за това как можем да обучим ума си да под-
чинява сетивата. (Бележка: Никога не съм живял и не съм се обучавал като монах в
Шаолин, макар че бих опитал!)
Храмът Шаолин в Китай е на повече от хиляда и петстотин години, а монасите от
него редовно демонстрират невъзможното. Пазят равновесие върху острие на меч, чу-
пят тухли с голи ръце, лежат върху дъски с пирони и остриета без видимо усилие и
наранявания. Прилича на магия, обаче монасите от Шаолин всъщност разширяват гра-
ниците на възможностите си чрез строги физически и ментални режими.
Деца могат да започнат да се обучават в този манастир още на тригодишна възраст.
Те прекарват дълги дни в обучение и медитация. Чрез дихателни техники и Ци Гун,
древна техника за изцеление, монасите развиват способност да показват свръхчовешки
способности и да изтърпяват тежки ситуации от нападения до наранявания. Като изг-
раждат вътрешния си покой, те се научават да се пазят от менталния, физическия и емо-
ционалния стрес.
Не само монасите от Шаолин демонстрират невероятен контрол над сетивата. Изсле-
дователите вземат друга група монаси, както и хора, които никога не са медитирали, и
прикрепят към китките им термостимулатори – устройство, което причинява болка чрез
висока температура. Пластината се нагрява бавно, остава максимално нагрята в продъл-
жение на десет секунди, после се охлажда. При експеримента веднага щом пластината

112
започне да се загрява, матрицата на болката при не-монасите започва да излъчва сиг-
нали като полудяла, сякаш пластината е достигнала максималната температура. Уче-
ните наричат това „тревожност на очакването“, а монасите не показват никакви приз-
наци за такова нещо. Докато пластината се нагрява, мозъчната им дейност остава прак-
тически непроменена. Когато достигне върховата температура, мозъците на монасите
показват пик, но само в областите, които регистрират физическото усещане за болка. За
повечето от хората болката е двойно усещане – част от нея се усеща физически, а друга
емоционално. За монасите топлината също е болезнена, но те не свързват преживява-
нето с негативни чувства. Те не изпитват емоционална болка. И техният мозък се възс-
тановява от физическата болка по-бързо, отколкото на не-медитиращите.
Това е забележително ниво на контрол над сетивата – по-голям, отколкото повечето
от нас са склонни да развият, но все пак мислете за сетивата си като пътеки на ума. По-
голямата част от живота ни се управлява от това, което виждаме, чуваме, помирисваме,
докосваме, вкусваме. Ако усетиш аромата на любимия си десерт, ти иска се да го изя-
деш. Ако видиш фотография на плаж, започваш да си мечтаеш за отпуската. Чуваш ня-
коя фраза и веднага си спомняш човека, който я използва непрекъснато.
Маймунският ум е реактивен, а монашеският е проактивен. Да приемем, че когато
отидете в Youtube, за да гледате някакво видео, пропадате в заешка дупка – от милото
животинче отивате на нападение на акула, после изведнъж установявате, че гледате
Шон Еванс да яде горещ сос с някаква знаменитост. Сетивата непрекъснато и безраз-
съдно отнасят ума ни далеч от мястото, където искаме да бъде. Не предизвиквайте се-
тивата си. Не се излагайте на опасността от провал. Един монах не прекарва никакво
време в стриптийз клуб. Искаме да сведем до минимум склонността на ума ни да реа-
гира и най-лесният начин да го направим е интелектът активно да отклонява сетивата
от стимули, които могат да накарат ума да реагира по начини, които ще е трудно да
контролираме. От интелекта зависи дали ще разбере, че сме уязвими, и ще стегне юз-
дата, както прави кочияшът, когато колесницата минава през поляна с вкусна трева.
Всеки сетивен импулс може да активира емоции – изкушение или тревога, или тъжно
напомняне, които примамват конете встрани от пътя, избран от кочияша. Социалните
медии могат да изсмукват времето, което сте искали да отделите за друго. Снимка може
да ви напомни за покоен приятел в момент, в който нямате време за скръб. Тениската
на бивш партньор може отново да разбие сърцето ви. В разумни граници, разбира се,
препоръчвам да отстраните нежеланите стимулатори на сетивата от дома си (или да де-
инсталирате компютърните приложения). Когато го правите, визуализирайте, че ги пре-
махвате от ума си. Можете да направите същото, когато попаднете на нежелан ментален
спусък – дума, която сте чували често от родител, песен от миналото. Визуализирайте,
че ги отстранявате от живота си, както бихте отстранили физически обект. Когато отс-
траните тези ментални и физически спусъци, можете да престанете да се поддавате на
действието им. Излишно е да казвам, че не е възможно да премахнем всички сетива и
всички спусъци. Не го и искаме. Целта ни не е да заглушим ума и дори не да го направим
неподвижен. Искаме да проумеем смисъла на мисълта. Това ни помага да се освободим.
Временно обаче, докато укрепваме отношенията си с нашия ум, можем да предприемем
стъпки за избягване на места и хора, които предизвикват емоции. Трябва да следим
какво виждаме, чуваме, слушаме, четем, възприемаме.
От монашеска гледна точка, голямата сила е самоконтролът, обучението на ума и
енергията, фокусирането върху дхарма. В идеалния случай можеш да управляваш

113
всичко, което изглежда трудно, проблематично или забавно, с еднакъв баланс и равно-
душие, без да се вълнуваш особено от удоволствията и без да се депресираш прекалено
от болката.
Обикновено мозъкът ни намалява силата на звука на повтарящи се стимули, обаче
ако обучим ума си, ще можем да се концентрираме върху това, което искаме, без да се
влияем от разсейващи фактори.
Медитацията е важен инструмент, който ни позволява да регулираме стимулите, из-
пращани от сетивата, обаче бихме могли да обучим ума си и като изградим отношенията
между детинския и възрастния ум. Когато родител каже: „Оправи си стаята“, а детето
не го направи, имаме подобна ситуация като тази, когато монашеският ум казва: „Про-
мени посоката си“, а маймунският ум възразява: „Не, благодаря, предпочитам да слу-
шам силна музика със слушалките си“. Ако родителят се ядоса и попита: „Защо още не
си си оправил стаята? Нали ти казах!?“, детето ще се изолира още повече. В крайна
сметка може и да изпълни нареждането, но подобни диалози не изграждат връзки и не
са общуване.
Колкото повече се задълбочава конфликтът между ядосания родител и своенравното
дете, толкова повече двамата се отчуждават един от друг. Когато водим вечна борба,
маймунският ни ум е враг. Ако гледаме на него като на съмишленик, ще можем да пре-
минем от конфликт към връзка и вместо отхвърлен враг ще имаме доверен приятел.
Връзката има свои собствени трудности – все още може да има несъгласия, – но така
поне всички страни искат един и същ резултат.
За да постигнем такова сътрудничество, интелектът ни трябва да обръща повече вни-
мание на автоматичните, реактивни модели на ума, известни още като подсъзнание.

УПОРИТОТО ПОДСЪЗНАНИЕ

Умът има своите инстинктивни модели, които никога не избираме съзнателно. Пред-
ставете си, че будилникът на телефона ви звъни всяка сутрин в едно и също време. Сис-
темата е чудесна, докато не дойде национален празник, а будилникът зазвъни въпреки
това. Това напомня за подсъзнанието. То вече е програмирано и се връща към едни и
същи действия и мисли, ден след ден. През по-голямата част от живота си следваме една
и съща пътека, за добро или лошо, а съответните мисли и поведения никога няма да се
променят, ако не препрограмираме активно себе си.
Джошуа Бел, световноизвестен цигулар, решил да свири на улицата пред вход на
метрото във Вашингтон в сутрешния час пик. Инструментът му бил рядък и скъп, той
изпълнил някои от най-трудните творби за цигулка, писани някога, но в отворения ка-
лъф успял да събере около 30 долара. Три дни преди изпълнението пред метрото свирил
в залата „Бостън Симфони“, в която евтините места стрували по сто долара всяко.
Има много причини хората да не спрат да слушат един брилянтен музикант, но една
от тях несъмнено е тази, че са на автопилот, докато си пробиват път през тълпите в часа
пик. Колко ли неща пропускаме, докато сме на автоматичен режим?
„Безумие е да правим едно и също нещо отново и отново и да очакваме различен
резултат“. (Този цитат често се приписва на Айнщайн, макар да няма доказателства, че
той е казвал такова нещо.) Колко от нас правят едно и също година след година и очак-
ват животът им да се промени?
Мислите се повтарят в главите ни и затвърждават това, което вярваме за самите себе
си. Съзнанието ни не е будно, за да въвежда корекции. Разказът, който чуваме в ума си,

114
е затънал във вярванията си за взаимоотношения, за пари, за самочувствието ни, за пра-
вилното ни поведение. Всеки от нас е чувал някой да казва: „Днес изглеждаш чудесно“
и си е мислел: „Не изглеждам чудесно. Говориш така от учтивост“. Когато някой каже:
„Наистина се справи отлично!“, може би ще си помислите: „О, не. Не мисля, че бих
могъл да го направя пак“. Подобни обичайни реакции добавят подправки към деня ни.
Промяната започва с думите в главата ни. Ще работим върху чуването, надзора, подбора
и превключването на мислите ни.

ОПИТАЙ ТОВА: СЪБУДИ ПОДСЪЗНАНИЕТО

Записвайте целия шум, който чувате в ума си всеки ден. Шум, за който знаете, че не
искате да имате. Това не бива да е списък на проблемите ви. Вместо това запишете не-
гативните, унищожителни послания, които умът ви изпраща, от рода на:
 Не си достатъчно добър!
 Не можеш да направиш това!
 Не си достатъчно умен за тази работа!
Това са периодите, когато кочияшът е заспал на капрата.

ИНВЕСТИРАЙ В СЪЗНАТЕЛНИЯ УМ

Точно както не сме нашият ум, така не сме и нашите мисли. Ако си кажеш: „Аз не
заслужавам любов“ или „Животът ми е гаден“, твърденията няма да станат факт, но е
трудно да препрограмираме подобни унищожителни мисли. Всеки от нас е преживявал
болка, мъчителни раздели, трудности от всевъзможен вид. Това, че сме преживели нещо
и то е останало в миналото, не означава, че е приключило. Напротив, то ще продължи
да упорства в някаква форма – често във вид на унищожителни мисли, – докато не ни
научи, че е нужно да се променим. Ако не излекуваме отношенията си с родителите си,
ще продължим да избираме партньори, които са огледало на нерешените проблеми. Ако
не препрограмираме целенасочено мисловната си нагласа, ще бъдем осъдени да пресъз-
даваме болката, която вече сме изтърпели.
Може да звучи глупаво, но най-добрият начин да заглушите гласовете в главата си е
да започнете да разговаряте с тях. Буквално.
Започнете да говорите на себе си всеки ден. Чувствайте се свободни да се обръщате
към себе си на име и го правете на глас, когато това не е проблем (определено не по
време на първа среща или интервю за работа). Звукът притежава сила, звукът на собст-
веното ти име приковава вниманието ти.
Кажете си мислено: „Не можеш да направиш това“. Отговорете така: „Можеш да го
направиш. Имаш нужните способности. Имаш нужното време“.
Говоренето на себе си при проект или задача засилва концентрацията. В поредица
изследвания изследователите показват на групи доброволци снимки, после искат от тях
да открият конкретни обекти сред изображенията. Половината участници били инст-
руктирани да повтарят на глас имената на предметите, които търсят, а другите – да тър-
сят мълчаливо. Първата група се справяла значително по-бързо. Изследователите стигат
до извода, че говоренето на глас не само засилва паметта, но и помага да се съсредото-
чиш. Психологът Линда Сападин добавя, че говоренето сам на себе си „помага да про-
ясниш мислите си, да се грижиш за важното и да подкрепиш всякакви решения, които
обмисляш“.

115
 Да разгледаме някои начини, по които можем да открием нова перспектива за про-
мяна на ума в продуктивна посока.

СМЯНА НА РАМКАТА

Ако сте като повечето други хора, интелектът ви е отличник, когато казва на ума ви
къде греши, но рядко си дава труд да спомене къде е прав. Що за родител е това?
Нищо няма да се оправи.
Никой не ме разбира.
Не съм достатъчно добър.
Не съм достатъчно симпатичен.
Не съм достатъчно умен.
Търсим най-лошото у себе си и си казваме, че то никога няма да се промени. Това е
най-обезсърчителният подход, който можем да възприемем. Има три пътя към щастието
и център на всички тях е знанието: учене, напредване, постигане. Когато растем, се чув-
стваме щастливи и свободни от материални копнежи. Ако си неудовлетворен или кри-
тикуваш себе си, или се чувстваш безнадеждно зле, не бива да допускаш това да се прев-
ръща в спирачка. Идентифицирай пътищата, по които напредваш, и ще започнеш да
виждаш, да чувстваш и да цениш стойността на това, което правиш.
Смени рамката на самокритичността си в духа на знанието. Когато се чуеш да си
казваш: „Отегчен съм, тъп съм, не мога да го направя“, отговори си: „Работиш по това.
Усъвършенстваш се“. Така ще си напомниш, че реализираш напредък. Изгради отноше-
ния с този песимистичен, детински глас. Възрастният ти глас ще става по-силен, докато
четеш, проучваш, прилагаш, изпитваш. Увеличи силата на звука на признанието за не-
щата, които умът ти върши правилно. Вместо да усилваш провалите си, усили напре-
дъка. Ако успееш да станеш рано два дни от седем, насърчи сам себе си, както би на-
сърчил дете, което започва да се променя. Ако си постигнал половината от планираното,
кажи си, че чашата е наполовина пълна.
В добавка към усилването на израстването ни можем да използваме „позитивната
посока“, за да променим нежелани мисли. Нашият маймунски ум често създава шум от
рода на „Не мога да направя това“. Можем да го перифразираме като „Мога да направя
това, като...“

„Не мога да направя това“ става „Мога да направя това, като...“

„Не ме бива за това“ става „Инвестирам времето, което ми е нужно, за да се усъвър-
шенствам“.
„Не ставам за обичане“ става „Протягам ръка към нови хора, за да създам нови
връзки“.
„Грозна съм“ става „Предприемам стъпки да съм възможно най-здрава“.
„Не мога да смогна с всичко това“ става „Поставям приоритети и правя нещата едно
по едно, по списък“.

Ако ориентираме думите си към намирането на решение, ще си напомняме да бъдем

активни и да поемаме отговорност, вместо да затъваме в празни копнежи.
Вместо само думи можем да променим състоянието на ума си и чрез действие. Прост
начин да преодолеем това е да научаваме по нещо ново всеки ден. Не е нужно да се

116
учите да програмирате или да изучавате квантова механика. Можете да прочетете ста-
тия за някого или за град, за култура, и ще почувствате прилив на самочувствие. Можете
да добавите нещо интересно в следващия разговор, който водите. Дори да научите само
една нова дума... ето една: на инуитски иктсуарпок е чувството за нетърпение, което
изпитвате, когато очаквате гост и непрекъснато отивате до прозореца, за да проверите
дали не идва. Добавянето на нова дума към разговора може да обогати атмосферата на
масата за вечеря.
Много от разочарованията, които преживяваме, могат да бъдат смятани за благосло-
вия, защото ни карат да се развиваме и растем. Опитайте да оцените негативните мисли
и обстоятелства в перспектива. Както лекарите оценяват болката, искам от хората да
оценят индивидуалните си тревоги по скала от едно до десет. Нула означава никакви
тревоги. Десет е най-лошото нещо на света, нещо ужасно от рода на: „Тревожа се, че
цялото ми семейство ще умре“. Всъщност това вероятно е единайсет.
Всеки проблем може да изглежда така, сякаш заслужава оценка 10, особено посред
нощ. Да не те повишат в службата се усеща като десет. Да изгубиш скъп часовник –
отново десет. Ако обаче си преживял болката да загубиш някого, когото обичаш (всички
ние сме я преживели или ще я преживеем), скалата се променя. Цялата ти лична оценка
се променя. Изведнъж уволнението от работа престава да е трагедия и става търпимо.
Часовника го няма, но той е само предмет. Тялото ти може да не е съвършено, но ти
осигурява чудесни преживявания. Използвайте будното си съзнание, за да си дадете
сметка какво наистина е дълбоката болка и да виждате дребните проблеми в перспек-
тива. И когато се наложи да се сблъскате с наистина опустошително 10, си дайте време
да излекувате травмата. Тук не говорим за намаляване на въздействието на отрицател-
ните преживявания. Говорим за способността да ги виждаме правилно. А понякога де-
сет си е десет.

117
 ЗАБАВИ ТЕМПОТО

Понякога смяната на рамката работи най-добре на хартия. Представете си маймуна,

която се люлее от клон на клон с пълен размах. Ще са нужни усилия да уловиш внима-
нието ѝ и да я накараш да се съсредоточи. Когато умът ти е тревожен и препуска, когато
мислите ти се повтарят и са непродуктивни, когато имаш чувството, че трябва да натис-
неш бутона „пауза“, отдели петнайсет минути, за да запишеш всяка мисъл, която се по-
яви в главата ти.
За едно изследване група студенти трябвало да отделят по петнайсет минути на ден,
четири дни, за да записват своите „най-дълбоки мисли и чувства“ във връзка с най-трав-
матичните събития в живота им. Студентите не само определят опита като ценен, но 98
процента от тях казват, че биха искали да го направят пак. И освен че да записват им
харесало, това също така подобрило и здравето им. След изследването студентите, опис-
вали травматични преживявания, посещавали по-рядко медицинския център. Изследо-
вателите стигнали до извода, че една от ползите от писането може би е в необходи-
мостта студентите да изложат най-лошите си преживявания аналитично. Дистанцира-
нето от онзи момент по този начин им позволило да погледнат преживяването обек-
тивно и, можем да се надяваме, да стигнат до щастлив завършек.
Писателката Криста Макгрей изпитвала ужас от летене. Опитвала да стиска зъби.
Опитвала с логика. Опитвала дори с напитки. Всеки път обаче, когато знаела, че ще се
качи на самолет, седмици наред преди това си представяла какъв ще е животът на де-
цата ѝ след като самолетът падне и се разбие. Започнала да пише в блога си за този страх
в опит да види ситуацията в перспектива и едва тогава си дала сметка, че е на път да
заприлича на баба си, която отказвала да лети и заради това пропуснала толкова много.
И така Макгрей започнала да записва всичко, което би искала да направи в живота си,
заради което би си струвало да лети. Макар да не победила изцяло страха си, все пак
успяла да замине на почивка в Италия със съпруга си. Самото писане не решава всич-
ките ни проблеми, но ни помага да придобием критичния поглед, който е нужен, за да
открием решението.
Ако не обичате да пишете, можете да опитате да говорите пред телефона си, после да
пускате записа или да четете неговата транскрипция (много телефони днес могат да
превръщат глас в текст). Записването на собствения глас ни поставя в мисловната наг-
ласа на наблюдател и ни кара да се отнасяме към самите себе си по-обективно.
Друг вариант е да повтаряме мислено отново и отново древните самурайски думи,
които използват монасите: „Нека умът ми е мой приятел“. Когато повтаряш дадена
фраза, тя успокоява мрежата на обичайния режим – частта от мозъка,
свързвана с блуждаенето на мислите и мисленето за самия себе си. Маймуната ще бъде
принудена да спре и да се заслуша.

НАМЕРИ СЪСТРАДАНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Когато тревожният маймунски ум спре и се вслуша, можеш да се намесиш във вът-

решния монолог със състрадание към самия себе си. Когато се появяват тревожни мис-
ли, вместо да им се отдаваме, отвръщаме със състрадание. „Знам, че си разтревожен и

118
разстроен и имаш чувството, че няма да се справиш с това, обаче ти си силен. Ще ус-
пееш“. Не забравяйте, че трябва да наблюдаваме чувствата си, без да ги съдим.
С приятелите ми от „Шеърабилити“ – компания за създаване на търговски марки,
направихме упражнение с малка група момичета тийнейджърки и техните сестри. По-
исках от момичетата да запишат негативните мисли, които са имали и които са засег-
нали самооценката им. Написаха неща като „Страх те е“, „Не струваш“, „Не си никоя“.
След това поисках от тях да прочетат записаното на сестрите си, сякаш се отнася за тях.
Отказаха. „Не е никак учтиво“. Едно от момичетата отбеляза, че това е нормално,
когато звучи в главата му, но съвсем различно, когато го произнесе на глас.
Казваме на себе си неща, които никога не бихме казали на тези, които обичаме. Знаем
златното правило: Не прави другиму това, което не искаш да правят на теб. Тук бих
добавил: Постъпвай със себе си със същата любов и уважение, каквото показваш на
другите.
Определя ни наративът, който пишем за самите себе си всеки ден. История за радост,
упоритост, любов и доброта ли е това, или е история за вина, обвинения, горчивина и
провали? Намерете нови думи, които съответстват на емоциите и чувствата, с които ис-
кате да живеете. Говорете на себе си с любов.

ОПИТАЙ ТОВА: НОВИ СЦЕНАРИИ ЗА КОЧИЯША

1. Напишете списък с негативните неща, които си казвате. До всяко от тях запишете
как бихте представили същата идея на човек, за когото ви е грижа. Например ето част
от негативните мисли, които момичетата записаха за себе си, и начина, по който биха
ги предложили на сестрите си:

„Страхуваш се“: „Няма проблем, че се страхуваш. Как мога да ти помогна да се

справиш?“
„Не струваш“: „Чувстваш се безполезна. Да поговорим за това, което обичаш в
себе си“.
„Не си никоя“: „Тези неща те карат да мислиш, че си без значение. Преди да пого-
ворим как да променим това, да запишем нещата, които те карат да се чувстваш по
този начин“.

2. Представете си, че някой, който е скъп за вас – ваше дете, близък приятел, бра-
товчед – се развежда. Каква ще бъде първата ви реакция? Какво ще кажете на този чо-
век? Какво ще го посъветвате? Можете да кажете: „Съжалявам. Знам, че преживяваш
трудни времена“. Или „Поздравления. Знам, че не ти е лесно, обаче хората рядко съжа-
ляват за това, че са се развели“. Никога няма да кажем на наш близък нещо от този род:
„Ти си идиот! Трябва да си загубеняк, щом си се оженил за тази загубенячка“. Даваме
любов и подкрепа, може би предлагаме идеи и решения. Така би трябвало да разгова-
ряме със себе си.

ПРИСЪСТВАЙТЕ

Може да е трудно да измислите какво да кажете на своя маймунски ум, когато се

връща към миналото или се рее в бъдещето. Отец Ричард Pop пише: „Всички духовни
учения – това не е свръхопростяване – са за това: как да присъстваме в момента... проб-
лемът обаче е, че почти винаги сме някъде другаде – преживяваме отново миналото или

119
се тревожим за бъдещето“.
Всички ние имаме щастливи спомени, към които с радост се връщаме, и болезнени
спомени, от които не можем да се освободим. Обаче както носталгията, така и угризе-
нията могат да са капан, който ни изолира от нови преживявания и ни държи в неразре-
шеното минало и/или доброто старо време. Както не можем да променим миналото, така
не можем да познаваме и бъдещето. Някаква степен на планиране е полезна и е добра
подготовка за различните възможни сценарии напред, но когато тези мисли се превър-
нат в повтаряща се тревожност и безпокойства или нереалистични стремежи, това прес-
тава да е продуктивно.
Независимо дали имате чувството, че светът около вас се срива, или просто сте пре-
живели лош ден в работата си, трудностите пред присъствието са в изобилие. Реалис-
тично никога няма да достигнете етап, в който да присъствате 100 процента от времето –
и това не е целта. В края на краищата мисленето за добрите времена, които сме прежи-
вели, или за добрите уроци, които сме научили в миналото, както и планирането на бъ-
дещето, са отлично приложение за капацитета на ума ни. Това, което не искаме, е да
пилеем време за съжаления и тревоги. Практикуването на присъствие ни помага да пра-
вим това, което ни съветва духовният учител Рам Дас: бъди тук, сега.
Когато умът ви непрекъснато се връща към мислите за миналото или бъдещето, по-
търсете знаци в настоящето. Дали умът ви не иска да ви предпази или да ви разсее?
Вместо да мислите за това кое е било важно в миналото или какво може да се случи в
бъдещето, деликатно върнете ума си към настоящия момент. Задайте си въпроси за сега.

Какво липсва от този момент?

Какво е неприятното днес?
Какво бих искал да променя?

В идеалния случай, когато говорим сами на себе си за настоящето, гледаме на нега-

тивните и позитивните елементи от миналото като на несъвършен път, който ни е довел
там, където сме – живот, който приемаме и от който все още можем да израстваме. И,
също идеално, мислим за бъдещето в контекста на настоящето – обещанието да реали-
зираме обещаното за днешния ден.

НИЩО НЕ ВИ ПРИТЕЖАВА

Когато говорим на себе си, както бихме говорили на любим човек, както правим, ко-
гато наблюдаваме споровете между детинския и възрастния ум, създаваме дистанция
между себе си и нашия ум, за да виждаме по-ясно. Вече стана дума за този подход.
Вместо да реагират емоционално, монасите виждат нещата в перспектива, като се дис-
танцират от ситуацията, за да станат обективни наблюдатели. В Глава 3 говорихме за
дистанцирането от страха и дадохме име на действието – отдръпване.
Жеравът стои във водата неподвижно, не обръща внимание на дребните риби, които
минават покрай краката му. Неподвижността му позволява да улавя едрите риби.
Отдръпването е форма на самоконтрол, която носи неизброими ползи във всички
форми на будно съзнание, за които става дума в тази книга, но произходът му винаги е
в ума. „Гита“ дефинира отдръпването като правене на това, което трябва, заради самото
него, защото е нужно да бъде направено, без безпокойства от евентуален успех или про-

120
вал. Звучи просто, обаче се замислете какво означава да направиш каквото трябва за-
ради самото него. Означава да се отдръпнеш от личния си интерес, от идеята да си прав,
от желанието да те виждат по определен начин, от това, което искаш в момента. Отд-
ръпването означава измъкване от хватката на сетивата, от земните желания, от матери-
алния свят. Да заемеш позицията на обективен наблюдател.
Единствено чрез отдръпване можем да получим истински контрол върху ума. Ком-
бинирах някои притчи от зен, въведох нови герои, така че да са по-понятни. Едната е за
монахиня, който пристига пред входа на дворец. Тя е известна свята жена, така че я
водят при царя, който я пита какво иска.
– Искам да преспя в тази странноприемница – отговорила монахинята.
Царят се сепнал от тази неочаквана липса на уважение.
– Това не е странноприемница! Това е моят дворец! – отвърнал той надменно.
Монахинята попитала:
– Чий е бил този дворец преди теб?
Царят скръстил ръце на гърдите си.
– На баща ми – заявил той. – Аз наследих трона.
– Той тук ли е сега?
– Не. Той е покойник. Какво значи всичко това?
– А преди баща ти кой е бил собственик?
– Неговият баща – изкрещял царят.
Монахинята кимнала.
– Значи – казала тя, – хората, които идват в този дворец, остават малко, после про-
дължават по пътя си. Прилича ми на странноприемница.
Тази история ни дава прозорец към илюзията за перманентност, с която живеем
всички ние. Един по-нов прозорец е „Разтребване с Мари Кондо“ – предаването, в което
Кондо помага на хората да „очистят“ живота си и, в края, отново и отново, виждаме
хора, които плачат от радост и облекчение, че са се освободили от толкова много. При-
чината е, че току-що рязко са се отървали от голяма част от нещата, към които са при-
вързани. Привързването носи болка. Ако мислиш, че нещо е твое, или мислиш, че са-
мият ти си нещо, тогава боли, когато ти го отнемат.
Цитат от Али, братовчед и зет на пророка Мохамед, обяснява най-добре идеята за
отдръпването. „Да се освободиш не означава да не притежаваш нищо, а означава, че
нищо не притежава теб“. Харесва ми как този цитат резюмира освобождаването от при-
вързаности по начин, който обикновено не се обяснява. Хората най-често смятат отд-
ръпването за изоставяне на всичко, за липса на грижа. Мари Кондо не казва на хората
да се освободят от грижите си – казва им да търсят радост. Всъщност най-голямото ос-
вобождаване от привързаности е да си близо до всичко и да не допускаш нищо да те
погълне или притежава. Това е истинска сила.
Както повечето монашески начинания, отдръпването не е местоназначение, на което
пристигаме, а процес, който трябва да поддържаме непрекъснато и съзнателно. Доста-
тъчно трудно е да се отдръпнеш в ашрама, където монасите не притежават почти нищо
освен идеите си и идентичността си. В съвременния свят можем да се стремим към от-
дръпване – особено когато сме изправени пред трудност като спор или дискусия – и се
надяваме да го постигнем мимолетно.

НЕ ОПИТВАЙТЕ ТОВА У ДОМА

121
 Монасите стигат до крайности, за да се освободят от привързаности. Не очаквам от
вас да правите същото, обаче след като видим за какво става дума, ще говорим за по-
практични, дори забавни начини да експериментираме с отдръпването и с ползите, ко-
ито то носи.
Експериментите, които причиняват дискомфорт – като гладуване, мълчание, медита-
ция в студ и горещина и други, за които стана дума, – те отдръпват от тялото, защото те
карат да разбереш до каква голяма степен дискомфортът е в ума. Друг начин, по който
ние монасите подлагахме на изпитание освобождаването си от привързаности, беше да
пътуваме без нищо. Никаква храна, никакъв подслон, никакви пари. Трябваше да се бо-
рим за себе си и да си дадем сметка, че имаме нужда от много малко, за да оцеляваме.
Това също така ни караше да сме благодарни за това, с което разполагаме. Всички тези
изпитания ни помагаха да стигаме до пределите на възможностите си – физически и
ментални, да изграждаме решимост, устойчивост, характер, да засилваме способността
да контролираме умовете си.
Първия път, когато направих целодневно гладуване, без храна и без вода, прекарах
първите няколко часа с чувството за отчайващ глад. Не можехме да дремваме, докато
гладуваме – целта беше да го преживееш, не да го избегнеш със сън. Наложи се да из-
ползвам интелекта си, за да се успокоя. Трябваше да се ангажирам с нещо по-висше, за
да се отърва от гладните мисли.
С напредването на деня осъзнах, че понеже тялото ми няма нужда да мисли за това
какво да яде, какво да приготви за храна, да изконсумира или да обработи, всъщност
разполагам с различен вид енергия.
Когато гладуваме, се дистанцираме от тялото и времето, което изразходваме, за да се
грижим за неговите изисквания. Когато се лишим от храненето, можем да се освободим
от глада и ситостта, болката и удоволствието, провала и успеха. Пренасочваме енерги-
ята и вниманието си към ума. В следващите си гладувания си създадох навика да изпол-
звам тази енергия за учене, изследвания, съставяне на бележки или подготвяне на бе-
седи. Гладуването се превърна във време за съзидание, свободно от разсейване.
В края на гладуването се чувствах физически уморен, но по-силен ментално. Когато
функционирах без нещо, на което тялото ми разчита, прекрачвах граница, която същес-
твуваше в ума ми. Придобих гъвкавост и приспособимост, разполагах с повече ресурси.
Преживяванията ми с глада се промъкнаха в другите аспекти на моя живот.
Гладуването е физическо предизвикателство, движено от интелекта. Мълчанието за
продължителни периоди повдигна съвсем различни въпроси – кой съм аз, когато съм
отделен от другите хора?
Деветият ден е, от трийсет дни мълчание, и имам чувството, че губя разсъдъка си.
Дотогава не съм държал устата си затворена и за ден, да не говорим за цял месец.
Сега, заедно с групата монаси, които дойдоха в ашрама заедно с мен, съм прекарал
повече от седмица, без да говоря, да наблюдавам, да слушам или да комуникирам по
какъвто и да било начин с тях. Обичам да говоря – да споделям, да слушам преживява-
нията и а другите. В тишината умът ми полудява. В бърза последователност мисля
за:
• текстовете на рап песни, които не съм слушал от доста време,
• всичко, което съм прочел и научил от монашеската школа,
• как ли преживяват това нещо останалите,
• един от разговорите, които водих някога с бивша приятелка,
• какво ли щях да правя в този момент, ако бях започнал работа, вместо да стана

122
 монах и да броя дните до момента, в който ще мога да говоря пак.
И всичко това в рамките на десет минути. Едномесечното ми мълчаливо оттег-
ляне от света няма отдушник. Няма друг вариант освен да се насоча навътре. Трябва
да се насоча към маймунския ум и да започна разговор. Задавам си въпроси: Защо
имам нужда да говоря? Защо не мога просто да бъда в мислите си ? Какво мога да
открия в мълчанието, което не бих могъл да получа никъде другаде? Когато умът ми
се разсее, се връщам към въпросите.
Отначало откривам, че мълчанието и неподвижността ми помагат да открия нови
неща в познатите рутинни действия. Следват още открития, не като думи, а като
преживявания – откривам, че съм в синхрон с всяка част от тялото си. Умът ми се
изпразва.
С времето се появяват други въпроси: Искам да съм част от разговор. Защо? Искам
да се свържа с други хора. Защо? Имам нужда от приятелство, за да се чувствам цял.
Защо смятам това приятелство за непосредствена нужда вместо за дългосрочен ком-
форт? Егото ми използва приятелството, за да се чувствам сигурен в решенията си.
Тогава виждам работата, която трябва да свърша по отношение на егото си.
Често, в пустотата, повтарям сам на себе си: „ Направи ума си свои приятел „ и
си представям как сума ми сме на събитие за установяване на контакти. Шумно е,
атмосферата е трескава, случват се много неща, обаче единственият начин да изгра-
диш приятелство е да започнеш разговор. Това и правя.
Гладуването и другите лишения, които практикуват монасите, ни напомнят, че можем
да издържим по-големи трудности, отколкото си мислим, че е възможно, че можем да
преодолеем изискванията на сетивата със самоконтрол и решимост. Независимо от вя-
рата им повечето монаси са безбрачни, преживяват на силно ограничена диета и живеят
изолирано от широкото общество. Има и крайности. Джайнисткият монах Шри
Хансратна Виджаиджи Махарадж Сахеб пости 423 дни (с няколко кратки прекъсвания).
Сокушинбуцу е наименованието на практика за себемумифициране, при която монасите
преживяват на диета от борови иглички, дървесна кора и смоли, след което изцяло се
отказват от храната, докато в крайна сметка тялото им се вкамени.
Не е нужно да давате клетви да ядете борови иглички, за да проверите границите на
възможностите си. Често това, което ни пречи да постигнем невъзможното, е тъкмо вя-
рата, че е невъзможно. От 1850 г. (когато се провеждат първите коректно измерени със-
тезания на кръгла писта за бягане) до 1954 г. рекордът за бягане на една миля не е падал
под 4 минути. Никой не е успявал да пробяга дистанцията за по-малко и никой не е
смятал, че такова нещо е възможно. Тогава, през 1954 г., британският олимпиец Роджър
Банистър се заема да го постигне. Пробягва една миля за 3:59,4 минути, с което за първи
път слиза под прага от 4 минути. След това атлетите чупят рекорда много по-често. Ко-
гато хората си дадат сметка, че няма граници, нищо не ги спира по пътя напред.
Има и обикновени хора, които използват лишенията, за да се самоусъвършенстват.
Мнозина споделят, че експериментирането с крайности им помага да бъдат по-задълбо-
чени и позитивни в ежедневието си. Да видим как бихме могли да използваме крайнос-
тите, за да се отдръпнем от привързаностите.

КАК ДА СЕ ОТДРЪПНЕМ

Всички начини за обучение на ума, за които говорихме, включват отдръпване – да се

дистанцираш като обективен наблюдател на съперничещите си гласове в главата си, да

123
поведеш нов разговор със съзнателния ум, за да промениш мисленето си и да откриеш
състрадание към самия себе си, да пребиваваш в момента. Вместо реактивно да правим
каквото искаме, оценяваме проактивно ситуацията и правим това, което трябва да нап-
равим.
Погледнете на лишенията като на тренировъчен лагер за отдръпване. Отдръпнете се
от идеите, които ви ограничават, отворете ума си за нови възможности и като войник,
който се готви за битка, ще откриете, че интелектът ви става по-силен. Ще откриете, че
сте способни на повече, отколкото някога сте си представяли.
Има безкрайно много лишения и предизвикателства, които можете да опитате – да се
откажете от телевизия или от телефона си, да не ядете сладко или да не пиете алкохол.
Можете да приемете физически предизвикателства. Да се въздържате от клюки, от оп-
лакване и сравняване. Лишението, което се оказа най-силно за мен, беше медитацията в
студ или горещина. Единственият начин да избегна студа беше да се насоча навътре.
Трябваше да се науча да пренасочвам вниманието си от физическия дискомфорт към
разговора с ума си. Все още използвам тази техника във фитнеса. Ако някъде изпитам
болка, насочвам съзнанието си към друга част от тялото си, която не боли. Не препо-
ръчвам това при психологическа болка – не съм стоик! Обаче умението да се дистанци-
раш от физическата болка позволява да я търпиш в позитивен смисъл. Когато знаеш, че
болката има стойност — във фитнеса ставаш по-силен или сервираш храна на деца в
кошмарно горещ ден, – успяваш да си дадеш ментален и физически тласък. Можеш да
се насочиш към важното, вместо да допускаш дискомфортът да отвлича вниманието ти.
Започваме с будното съзнание. Съзри вкопчването. Кога го преживяваш? Кога си
най-уязвим за него? Да кажем, искаш да се освободиш от технологиите. Дали не ги из-
ползваш, когато си отегчен, когато мързелуваш, когато се страхуваш да не пропуснеш
нещо, от самота? Ако искаш да престанеш да пиеш, погледни колко често го правиш и
по кое време през деня. Дали го правиш, за да се отпуснеш, да се свържеш с някого, за
да наградиш себе си – или за да се измъкнеш?
След като диагностицираме вкопчването, следващата стъпка е да се замислим над
него. Какво бихме искали да добавим и какво бихме искали да махнем? Колко време
искаме да отделим на технологиите и в каква форма? Има ли приложения на телефона,
които бихме искали да премахнем изцяло, или искаме само да ограничим времето, през
което ги ползваме? Ако проблемът е алкохолът, можем да помислим какво би било
нужно, за да го оставим изцяло. Дали не предпочитаме да си наложим „сух“ месец, за
да видим какво ще научим за себе си, или просто искаме да се ограничим?
Третата стъпка е да заменим старото с ново поведение. Има два общи подхода, които
препоръчвам – изберете този, който е подходящ за вас. Монасите се отдават изцяло. Ако
потапянето и крайностите са най-подходящи за вас, може да опитате да елиминирате
социалните медии изцяло за седмица или месец. Или, както стана дума по-горе, можете
да станете пълен въздържател за месец. Ако се справяте по-добре чрез бавни, посте-
пенни повторения, направете малка промяна и надграждайте над нея. Ако проблемът са
технологиите, можете да ограничите времето, което си позволявате да сте онлайн, или
да ограничите, без изцяло да премахвате, употребата на някои приложения.
Решете как искате да изразходвате новооткритото време. Ако искате да сведете до
минимум времето, прекарано в Youtube, потърсете друг начин за релаксиране и изпус-
кане на парата. За мен първи избор е медитацията. Ако намалявате престоя си в социал-
ните медии, дали не бихте предпочели да прекарвате това време с приятели, в реалния

124
живот, вместо онлайн? Може би, като проект, бихте могли да определите кои от сним-
ките в Инстаграм заслужават да влязат в албум или да висят на стената. Използвайте
новооткритото време, за да отговорите на нуждата, която са задоволявали социалните
медии, или да приключите проектите и задачите, които винаги са оставали на заден
план.
В началото, когато правим промени, умът ни може да се разбунтува. Потърсете на-
чини да облекчите прехода. Ако искам да ям по-малко захар, четенето на статии за връз-
ката между захар и рак ще подсили интелекта ми и ще ме мотивира да проявя упоритост.
Същевременно жена ми прави нещо, което наричам „Най-лошото чекмедже със закуски
на всички времена“. В него няма нищо „лошо“. Няма вредна храна. Просто сетивата ми
нямат достъп до закуските. Също така търся естествени навици, които да възпират же-
ланието ми. Забелязвам, че след като посещавам фитнеса, ям по-малко захар. За мен
посещението във фитнеса събужда кочияша. Давам си сметка, че търся захар, за да по-
виша енергията си и да подобря настроението си, и търся други, по-здравословни дей-
ности, които имат подобен ефект.
След като началните вълни на желанието преминат, ще започнете да чувствате пол-
зите от отдръпването. Ще откриете нова яснота и нова гледна точка. Ще усещате по-
добър контрол над маймунския мозък, но освен това ще престанете да опитвате да кон-
тролирате това, което не подлежи на контрол. Умът ще притихне и ще вземате решения
без страх, его, завист или алчност. Ще се почувствате уверени и свободни от илюзии.
Макар че животът ще си остане несъвършен, ще го приемете такъв, какъвто е, и ще
видите ясно пътя напред.

ПОДДЪРЖАНЕ НА УМА

Отдръпването не означава напълно да пренебрегваме тялото си и ума си. Тялото е

средство. То ни „съдържа“, поради което е важно. Трябва да се грижим за него, да го
поддържаме здраво, но средството е само преносител на истинската стойност. А умът,
както вече стана дума, е важен противовес на контрола и сдържането, които налага ин-
телектът. Без колесница, кон и юзди възможностите на кочияша са силно ограничени.
Бавен е. Или не е в състояние да стигне далече сам. Или не е в състояние да вземе уморен
пътник и да му помогне. Не искаме да елиминираме гласовете в главите си или тялото,
което ги носи – просто искаме да ги насочим в правилна посока, – ала това означава, че
работата на кочияша никога не свършва.
Будим се с лош дъх, намирисваме, уморени сме. Всяка сутрин приемаме нуждата да
си мием зъбите и да вземаме душ. Не съдим себе си според нуждата да се мием. Когато
огладнеем, не си казваме: Боже мой, аз съм най-лошият! Защо пак съм гладен? Проя-
вете същото търпение, когато ви липсва мотивация, когато сте разконцентрирани, тре-
вожни или объркани и кочияшът е слаб. Събуждането му е като вземането на душ и
храненето – ежедневна практика.
Матю Рикард, „най-щастливият човек на света“, ми каза, че трябва да култивираме
вътрешния си мир както се култивира умение. „Ако предъвкваме тъгата и негативното –
обясни той, – ще засилим тъгата и негативното. Ако обаче култивираме състрадание,
радост и вътрешна свобода, изграждаме един вид устойчивост и можем да погледнем
живота с увереност“. Когато го попитах как можем да култивираме тези умения, той
отговори: „Като обучаваме мозъка си. В края на краищата именно умът превръща вън-
шния свят в щастие или страдание“.

125
 Добрата вест е, че колкото повече практикуваш влизане в тон с ума, толкова по-малко
усилия изисква то. Подобно на мускулите, които упражняваме редовно, уменията стават
по-силни и по-надеждни. Ако работим всеки ден, за да пречистим мислите си, като де-
ликатно отстраняваме тези, които не ни служат, умът ни ще е чист и спокоен, готов за
растеж. Ще можем да се справяме с новите трудности преди те да са се умножили и да
са станали неуправляеми.
Както съветва „Бхагавад Гита“: „Култивирайте буди, или вашата оценяваща интели-
гентност, да различава истинското знание и да практикува мъдрост, така че да познавате
разликата между истина и неистина, реалност и илюзия, вашето фалшиво аз и истинс-
кото ви аз, божествените качества и демоничните качества, знанието и неведението, и
как истинското знание осветява и освобождава, докато неведението прикрива вашата
мъдрост и ви държи в робство“.

Нашето его често ни държи настрана от истинското знание, като тласка ума ни към
импулсивност и впечатлителност. Сега ще разгледаме как то влияе на ума и как можем
да намалим размерите му.

126
 8. ЕГО.
Хвани ме, ако можеш
„Вечно свободни са тези, които се откажат от всички егоистични желания и
се отдръпнат от клетката на егоистичните „аз“, „мен“, „мое“.“
Бхагавад Гита, 2:71

Винаям на санскрит означава „смиреност“ или „скромност“. Когато сме смирени, сме
открити за знанието, защото си даваме сметка колко много не знаем. Следователно най-
голямата пречка пред ученето е да си „всезнайко“. Това фалшиво самочувствие се ко-
рени в егото.
„Бхагавад Гита“ прави разлика между его и фалшиво его. Истинското его е самата ни
същност – съзнанието, благодарение на което осъзнаваме реалността и сме будни за нея.
Фалшивото его е изработено, за да запази чувството ни, че сме най-значимите, най-важ-
ните, че знаем всичко. Когато разчитаме на фалшивото его да ни защити, все едно об-
личаме ризница, която си мислим, че е направена от стомана, но всъщност е от хартия.
Настъпваш на бойното поле, уверен, че тя ще те предпази, но е много лесно да ни нара-
нят дори с нож за масло. Сама Веда казва: „Егото на богатството унищожава богатст-
вото, гордостта от силата унищожава силата, гордостта от знанието унищожава знани-
ето“.

ЕГОТО Е МАСКА

Невъзпираното его ни вреди. В нетърпението си да се представим за най-великите и

най-умните крием истинската си природа. Споменах личността, която представяме пред
света. Тя е сложна смесица от това, което сме, което искаме да бъдем, как се надяваме
да гледат на нас (за което стана дума в първата глава) и какво чувстваме във всеки един
момент. У дома, сами, сме едни, но пред света представяме друга своя версия. В идеал-
ния случай разликата между двете версии е, че публичната персона полага повече уси-
лия да проявява загриженост, внимание, щедрост. Понякога обаче се намесва егото ни.
Неувереността ни кара да искаме да уверяваме себе си и всички останали, че сме специ-
ални, така че създаваме своя лъжлива версия – за да изглеждаме по-начетени, по-завър-
шени, по-уверени. Представяме тази версия пред другите и правим всичко възможно, за
да я защитим – личността, която искаме всички останали да възприемат. Монахът от
четвърти век Евагрий Понтийски (наричан също Евагрий Самотни, защото монасите
понякога също получават симпатични прякори) пише, че гордостта е „причина за най-
тежкото падение на душата“.
Суетата и егото вървят ръка за ръка. Полагаме огромни усилия да излъскваме образа,
който показваме на света. Когато се обличаме и се грижим за външния си вид, това е
защото искаме да се чувстваме комфортно и на място (което лесно се постига с помощта
на ежедневна „униформа“) и дори само защото ни харесва цветът и стилът на някои
дрехи. Егото обаче иска повече – настоява да получаваме внимание заради начина, по
който изглеждаме, големи реакции, хвалебствия. Открива радост и увереност, когато
впечатлява околните. Има снимка на Уорън Бъфет и Бил Гейтс, застанали един до друг.
Надписът отдолу гласи: „162 милиарда долара на една снимка, а не се вижда и един

127
колан „Гучи“. Нямам нищо против коланите „Гучи“, обаче работата е там, че ако си
удовлетворен от това, което си, не е нужно да доказваш на никого колко струваш.
За да видите разликата между себе си и образа, който показвате, помислете за пове-
дението си, когато сте сами, когато няма кой да ви съди и не опитвате да впечатлявате
никого. Единствено вие решавате дали да медитирате или да гледате телевизия, да под-
ремнете или да излезете да тичате, да стоите по анцуг или по дизайнерски джинси. Само
вие знаете дали ще ядете салата или сладки. Замислете се за себе си, когато наоколо
няма никого, когато няма кого да впечатлявате, няма кой да ви предлага каквото и да
било. Това е поглед към този, който сте в действителност. Както гласи афоризмът – „Ти
си този, който си, когато никой не гледа“.

ЕГОТО НИ ПРАВИ ЛЪЖЦИ

Понякога егото полага толкова усилия, за да впечатлява другите, че не само се на-

помпва. Подтиква ни да лъжем и, контрапродуктивно, всичките му усилия водят до
това, че започваме да изглеждаме зле. В едно от интервютата си с произволни хора на
улицата за предаването „Свидетели на лъжата“ Джими Кимъл изпраща екип в Коачела
по време на музикалния фестивал там и пита минувачите какво мислят за някакви фик-
тивни групи. Обръща се към две млади жени:
– Една от любимите ни групи тази година е „Доктор Шломо и Джи Ай Клиник“.
– Да, те са удивителни – отговаря едната жена.
– Вълнувам се да ги слушам на живо – добавя другата. – Мисля, че те ще са една от
бандите, които ще направят наистина страхотно изпълнение.
– Гледахте ли ги, когато свириха в Лолапалуза?
– Не. И ужасно съжалявам!
След това Джими пита група от трима:
– Момчета, вълнувате ли се колкото мен заради Обесити Епидемик3?
Едно от момчетата отговаря ентусиазирано:
– Харесва ми стилът им, жанрът им е страхотен. Иновативни са, нови.
Егото копнее за признание, оценки и похвали. Да си прав, да си нещо повече, да пос-
тавяш другите под себе си, да се издигаш над тях. Егото не иска да е по-добро. Иска да
го виждат като по-добро. Ако блъфираме през живота си, ако се преструваме на нещо,
което не сме, започваме да изглеждаме по-зле, отколкото сме в действителност.
Историята на Франк Абагнейл Младши, разказана в мемоарите му „Хвани ме, ако
можеш“ и филма със същото заглавие, е чудесен пример за фалшиво его в действие.
Абагнейл е талантлив измамник, който с фалшификации успява да получи назначения
като пилот и хирург, за които не е подготвен и не е в състояние да изпълнява. Обгърнат
от егото си, той използва своите естествени способности за постигане на низки, егоис-
тични цели и преминава всякакви граници. След като излиза от затвора обаче същите
умения и способности влизат в употреба в честния му живот на консултант по сигур-
ността. Истинското его – реалната представа за самия себе си – е резултат на реализа-
цията ни в нашата дхарма, в следване на най-висши намерения. Предполагам, че прес-
тоят в затвора му е дал време да се замисли и смири, така че да намери своя път към по-
висока цел.

3
Obesity Epidemic (англ.) – епидемия от затлъстяване. – Б. пр.
128
 ЕГОТО СЪЗДАВА ФАЛШИВИ ЙЕРАРХИИ

Изграждането на фасада от увереност и знание не е единствената стратегия, до която

прибягва фалшивото его, за да убеди себе си и всеки друг, че е велико. Наред с това то
полага големи усилия да принизи другите – защото ако те са „по-долу“ от нас, ние би
трябвало да сме супер. Егото ни постига това, като класира нас и другите хора въз ос-
нова на физически атрибути, образование, богатство, раса, религия, етнос, национал-
ност, колата, която караме, дрехите, които носим – намираме безброй начини да съдим
другите негативно само защото са различни.
Представете си, че сегрегираме хората според пастата за зъби, която използват. Това
разделение очевидно е нелепо. Разделението по елементи от телата ни или мястото ни
на раждане също е фалшиво. Защо цветът на кожата трябва да има по-голямо значение
от кръвната група например? Всички ние произлизаме от еднакви клетки. Далай Лама
казва: „Под яркото слънце сме събрани много, с различни езици, различен стил облекло,
дори различна вяра. Всички ние обаче сме еднакви, защото сме хора и всички ние се
мислим за уникално „аз“, и всички еднакво искаме щастие и искаме да избегнем стра-
данията“.
В Глава пета стана дума за неправилното присвояване на различните варна в индийс-
ката кастова система. Идеята, че брамините по рождение превъзхождат другите хора и
поради това трябва да заемат висши позиции в правителството, е мотивирана от егото
интерпретация на варна. Смиреният мъдрец цени всички същества еднакво. Това е при-
чината монасите да не ядат животни. Според „Гита“ „Съвършеният йога е този, който в
сравнение със себе си вижда истинското качество на всички същества, както в тяхното
щастие, така и в тяхното страдание“. Когато успехът влезе в главите ни, забравяме, че
всички са равни. Независимо кой си и какво си постигнал, обърни внимание дали очак-
ваш или изискваш някакво специално отношение заради предполагаемия ти статус. Ни-
кой не заслужава по-добро място в театъра на живота. Можеш да чакаш на опашка ча-
сове вечерта, преди да пуснат билетите в продажба, да платиш повече за по-централно
място или да получиш по-добър изглед към сцената, защото си подкрепил театъра. Или
можеш просто да се надяваш на късмета си да получиш по-добро място, както повечето
от нас. Ако обаче смяташ, че по-доброто място ти се полага, задълбай в това чувство.
Кое те прави по-добър от останалите хора в публиката? Арогантното его желае уваже-
ние, докато смиреният труженик буди уважение.
Често се питам какво ли би ни струвало на всички нас да смятаме другите за граждани
на света. Заснех два кратки видеоклипа за Ад Каунсъл (Ad Council) като част от кампа-
ния в обществена полза, озаглавена „Любовта няма етикети“. В Орландо говорих с раз-
лични хора за последиците от стрелбата в нощния клуб „Пулс“ и чух как след трагедията
всички се обединили. Срещнах се с преподобния Тери Стийд Пиърс, в чието паство има
много представители на ЛГБТ+ малцинството, и пастор Джоел Хънтър, чието паство се
състои предимно от хетеросексуални бели хора. След трагедията двамата работили за-
едно и станали приятели. „Някой може да открие надежда само защото водим разго-
вор“ – каза преподобният Пиърс, а д-р Хънтър добави: „И това е най-важното, което ще
се промени в бъдеще“. Както се изрази преподобният Пиърс: „Ние сме двама души с
много близко мислене, които искат да покажат на света, че нещата могат да са раз-
лични“.

129
 Въпросът, който изниква предвид това красиво приятелство, е: Защо е нужна траге-
дия, за да застанем едни до други? Егото ни насочва по път, по който придаваме повече
стойност на самите себе си и на тези, които признаваме, че са „като нас“. Защо трябва
да крачим по този път, докато не настъпи катастрофа? Признаването на равенството
между хората държи егото под контрол. Когато си помислиш, че статусът или стой-
ността на някого са по-ниски от твоите, насочи поглед към себе си и опитай да разбереш
защо егото ти се чувства застрашено. За монасите е задължително да се отнасят към
всички с еднакво уважение и внимание.

НЕ СЪДИ

Дори и да не делим другите, да не се класифицираме въз основа на външни признаци

и да не изключваме никого, пак опитваме да се поставим по-високо, като съдим колеги,
приятели, роднини. Има една история от зен за четирима монаси, които заедно решили
да медитират и съзерцават в мълчание в продължение на седем дни и нощи. Първият
ден минал добре, ала с приближаването на вечерта първият монах станал неспокоен,
защото монахът, чиято задача била да пали лампите, продължавал да седи неподвижно.
Най-накрая първият монах избухнал:
– Приятелю! Запали лампите най-после!
Вторият монах се обърнал към него и рекъл:
– Наруши мълчанието!
– Глупци! – намесил се третият монах. – Сега и двамата нарушихте мълчанието!
Четвъртият огледал останалите и на лицето му заиграла горда усмивка.
– Да, да, да! – похвалил се той. — Май само аз запазих мълчание!
Всеки от монасите в тази история укорява друг монах, задето говори, и така самият
той извършва същия грях. Това е природата на съденето – почти винаги се връща към
нас по един или друг начин. Когато критикуваме другите, задето не са показали най-
доброто, самите ние не успяваме да покажем най-доброто.
В много случаи раздаваме присъди, за да отклоним вниманието на другите – или на-
шето собствено внимание – от недостатъците, които виждаме в себе си. „Проектиране“
е терминът от психологията, с който означаваме склонността си да проектираме върху
околните емоциите или чувствата, с които не искаме да се справим сами. И това се
случва много често! И така, преди да съдите другите, замислете се за момент и се запи-
тайте: Дали намирам недостатъци, за да отклоня себе си или другите от собствената
си неувереност? Дали не проектирам собствената си слабост върху тях? И дори да не
правя нито едното от двете, по-добър ли съм от човека, когото критикувам? Не мога
да кажа какъв ще е отговорът на първите два въпроса при всеки отделен случай. Отго-
ворът на третия въпрос обаче винаги е „Не!“.

ЕГОТО Е ПРЕЧКА ПРЕД ИЗРАСТВАНЕТО

Цялата тази изобретателност ни потапя в неведение. Подобно на Франк Абагнейл,

който не си дава труд наистина да се квалифицира като лекар или пилот, усилията ни
да конструираме впечатляваща фасада ни отвличат от ученето и израстването. Дори
тези от нас, които не са измамници, могат да изпуснат много. Когато си с група хора и
чакаш някой да свърши разказа си, за да можеш ти да представиш бомбастичната си
история или да направиш остроумен коментар, не възприемаш същността на това, което

130
се говори. Егото ти изпъва юздата, за да покаже колко си интересен и умен.
В желанието си да покажем на себе си и на околните, че знаем всичко, правим при-
бързани заключения, не успяваме да чуем приятелите си и пропускаме потенциално
ценни гледни точки. И след като си създадем мнение е малко вероятно да го променим.
В популярната си беседа за ТЕД „Защо си прав дори когато грешиш?“ Джулия Галеф,
водеща на подкаста Rationally Speaking (Рационално казано), нарича тази закостенялост
„войнишки манталитет“. Работата на войника е да защитава и отбранява своята страна.
От друга страна, има и „скаутски манталитет“. Галеф казва: „Скаутски манталитет оз-
начава да видиш съществуващото възможно най-подробно и честно, дори да не е при-
ятно“. Войниците вече са положили клетва да защитават кауза, поради което ценят при-
емствеността. Скаутите изследват опциите си и поради това ценят истината. Мантали-
тетът на войниците се корени в защитните реакции и трибализма4. Скаутският мантали-
тет се корени в любопитството и интригата. Войниците ценят това, че са на страната на
когото трябва. Скаутите ценят обективността. Според Галеф дали сме войници или ска-
ути няма нищо общо с интелигентността или образованието, а по-скоро отразява отно-
шението ни към живота.
Дали се срамуваме, или изпитваме благодарност, когато открием, че грешим в пре-
ценката си за нещо? Дали заемаме защитна позиция, или сме заинтригувани, когато от-
крием информация, която оборва нещо, в което сме вярвали? Ако умът ни не е отворен,
сами се лишаваме от възможности да учим, да растем, да се променяме.

ИНСТИТУЦИОНАЛНО ЕГО

Егото не ограничава перспективите само на индивидите. Правителства, училища,

всякакви организации – които имат тесногръдо ръководство – не успяват да погледнат
отвъд това, което вече знаят, и изграждат мотивирана от егото култура.
Хората на изборни длъжности се борят за избирателите си и/ или донорите си, без да ги
е грижа за останалия свят и за това, което ще дойде, след като всички ние си отидем.
Учебниците разказват историята от гледната точка на победителите. Организациите
стават пленници на мисловната нагласа, че всичко е „бизнес, както обикновено“, и не
реагират на промените около тях. Когато през 2000 г. Рийд Хейстингс, съоснователят
на „Нетфликс“, предлага да продаде 49 процента от своя дял на „Блокбъстър“, получава
отказ. Десет години след това „Блокбъстър“ фалира, а стойността на „Нетфликс“ днес е
поне 100 милиарда долара. Думите „Винаги сме действали по този начин“ и „Вече знам
това“ крият опасност.
Историята за „Нетфликс“ и „Блокбъстър“ е добре известна в бизнес средите, така че
когато я разказах пред седемдесетина маркетинг директори на една конференция, ги
попитах:
– Колко от вас, когато започнах да разказвам, бяха сигурни, че знаят какво смятам да
разкажа?
Около половината вдигнаха ръце, а аз им обясних, че тъкмо убеждението, че вече
знаят това, което имат нужда да знаят, е проблемът на техните компании. Когато прие-
маш предварително, че знаеш нещо, издигаш преграда, която нищо не може да преодо-
лее, и пропускаш потенциални възможности да се учиш. Ами ако в историята, която

4
От tribe – племе. Терминът означава чувство за принадлежност към групата или колектива. – Б.
пр.
131
разказвам, има някакво допълнение? (Допълнението беше точно този аргумент.) Мо-
жеш да зачеркнеш познатото или да го използваш като тема за по-дълбок размисъл.
Дори да мислите, че знаете някаква история, опитайте да я преживявате като ново съ-
битие всеки път.
Нан-ин, зен учител, приел университетски професор, който отишъл при него, за да го
разпита за зен. Когато Нан-ин поднесъл чай, напълнил чашата на посетителя си, но про-
дължил да налива. Професорът видял как чашата прелива и не се сдържал:
– Препълнена е! Няма да побере повече!
– Подобно на тази чаша – отбелязал Нан-ин – ти също си изпълнен със своите мнения
и догадки. Как бих могъл да ти покажа зен, ако преди това не изпразниш чашата си?
Можеш да се изпълниш със знания и удовлетворяващи преживявания, ако позволиш
да бъдеш празен.

ЕГОТО НИ ИЗОЛИРА

Казано е, че когато римски пълководец се връщал от победна битка, зад него слагали
роб, който нашепвал в ухото му: „Помни, че си човек“. Колкото и добре да се е справил
и колкото и да е възхваляван за предводителството си, пълководецът все пак е човек
като всички други. Ако сте на върха на играта си, пазете се. Егото ви изолира. Не до-
пускайте да попаднете в свят, в който да си мислите, че сте толкова специални, че някои
хора заслужават времето ви, а други – не.
В свое интервю Робърт Дауни Джуниър предложи модерна версия на същата мъд-
рост. Когато е у дома, той не е Железния човек. Каза: „Когато вляза у дома, хората не
крещят „Уау!“, а Сюзън пита: „Ти ли пусна Монти вън? Ти ли пусна котарака да из-
лезе?“. Аз отговарям „Не знам“. Тя: „Мисля, че не е у дома. Отиди да го потърсиш“.
Това ни напомня, че дори кинозвездата в собствения си дом е просто човек. Ако вярваш,
че си Железния човек, причината за това би трябвало да е, че наистина можеш да пра-
виш нещата, които може да прави той. Ако хората се отнасят към теб по специален на-
чин, то е защото те ценят, обаче когато го изискваш или чувстваш, че имаш право на
това, търсиш уважение, което не си спечелил.

ДВУОСТРОТО ЕГО

Фалшивото „аз“, което ни изгражда, може също толкова лесно и да ни разруши. Ко-
гато слабостите ни бъдат показани, егото, което преди това ни е казвало, че сме брилян-
тни и успешни, остава без защита. Без нашата фалшива самоличност, без нашите лъжи
и предразсъдъци, ние сме нищо, както вероятно се е чувствал Франк Абагнейл, когато
са го арестували. Егоизмът често се прикрива, после се превръща в ниско самочувствие.
И в двата случая сме твърде погълнати от самите себе си и представата на околните за
нас.
Не можеш да поддържаш мита за собствената си значимост безкрайно. Ако сам не
разбиеш егото си, животът ще го разбие вместо теб.
В ашрама съм от три години и се боря с лошото си здраве. Може да не съм това
тяло, но въпреки това то ми е нужно, за да живея в него. Попадам в болница – изто-
щен, изпит, съсипан.
Тук преминавам курс аюрведа терапия, продължаващ два месеца. Двама монаси ме
посещават, за да ми четат, но иначе съм сам и в самотата си осъзнавам две неща.

132
 Първо, физически не съм пригоден за живота, който опитвам да водя. Второ, по-
смущаващо, животът в ашрама може би не е моето призвание. Желанието ми да раз-
пространявам мъдрост не се вписва много добре в монашеските рамки. Искам да спо-
делям идеи и философия по начини, които са по-модерни. Това може да е моята
дхарма, но не е дългосрочната цел на монашеския живот. Това не е свещената прак-
тика.
Не знам дали този път е за мен.
Тази мисъл ме връхлита и ме разстройва дълбоко. Не мога да си представя, че на-
пускам. И се питам дали съмненията ми не са само плод на физическото ми състояние.
Дали съм в адекватно ментално състояние, за да вземам решения ?
След като ме изписват от болницата, заминавам за Лондон за допълнителни меди-
цински изследвания. С Радханат Суами отиваме с автомобил извън града. Казвам му
какво съм си мислел. Той ме слуша известно време, задава някакви въпроси, мисли.
После казва:
– Някои хора учат в университет и стават професори. Други учат в университети
и стават предприемачи. Кое е по-добре?
– Никое – отговарям.
– Обучението ти свърши. Мисля, че е най-добре да продължиш напред.
Стъписан съм. Не съм очаквал да заеме едната страна толкова бързо и катего-
рично. Виждам, че не ме възприема като неудачник, но аз не мога да не проектирам
точно това върху себе си. Провалил съм се и той ще скъса отношенията си с мен.
Сякаш казва: „Вината, че не се получава, не е твоя, а моя“.
Мисълта, че мога да изоставя своите водачи, своите планове, своята мечта, не
само е потресаваща, но и нанася тежък удар върху собственото ми его. Инвестирал
съм толкова много от себе си в това място, този свят и всичките ми планове за бъде-
щето почиват на това решение. Знам обаче, че този път не е за мен, знаят го и моите
учители. Няма да постигна това, което съм се заел да постигна. Освен другото съм
предприел огромната стъпка да заявя това пред семейството, приятелите, всичките
си познати. Егото ми е опаковано в идеята ми за това, което всички те ще си мислят
за мен, ако се проваля. Постъпването в ашрама беше най-трудното решение, което
бях вземал. Напускането се оказа по-трудно.
Връщам се при родителите си без нищо, без цел, рухнал, изконсумиран от провала, с
25 000 долара дълг от колежа. Купуването на малко шоколад е някак вълнуващо, но
това е само обстоятелствен лек за екзистенциалната ми криза. Заминах с мисълта,
че ще променя света. Тук, в Лондон, никой не знае какво съм направил и никой няма
представа за стойността му. Родителите ми не знаят как да започнат разговор с мен
и какво да кажат на приятелите си. Роднините ни питат дали съм се вразумил. При-
ятелите ми от колежа се чудят дали най-после няма да започна „истинска работа“.
Говорят неща от рода на „Не успя да бъдеш монах? Не успя да не мислиш за нищо? „
Най-голямата ми мечта беше съсипана и усещам удара по егото си много дълбоко.
Това е едно от най-тежките, унизителни и смазващи преживявания в живота ми. И
едно от най-важните.
Макар че монасите едва ли биха могли да подкрепят мен и решението ми по-силно,
напускането на ашрама обърна наопаки всичко, което ми вдъхваше увереност по отно-
шение на мен самия и това, което правех. Когато светът ми се разклати, самооценката
ми се срина. Ниската самооценка е обратната страна на напомпаното его. Ако не сме

133
всичко, значи сме нищо. Ако не съм онзи човек с възвишени намерения и дълбока ду-
ховност, значи съм неудачник. Ако не съм велик, значи съм долнопробен. Двете край-
ности са еднакво проблемни.
Понякога е нужно егото ти да се „спука“, за да разбереш какво е мислело за себе си
напомпаното его. Смирих се.

СМИРЕНИЕТО: ЕЛИКСИРЪТ ЗА ЕГОТО

Егото има две лица. В един момент ни казва, че сме велики във всичко, в следващия
ни убеждава, че сме най-зле от всички. И в двата случая сме слепи за реалността – кои
сме в действителност. Истинското смирение означава да видим какво има между край-
ностите. Аз съм много добър в някои неща и не толкова добър в други. Намеренията ми
са добри, но не съм съвършен. Вместо избора „всичко или нищо“, който ни предлага
егото, смирението ни помага да разберем слабостите си и да поискаме да се усъвършен-
стваме.
В десета песен на Сримад-Бхагавадам владетелят Брама, бог на сътворението, се
моли на Кришна, върховния бог. Извинява му се, защото докато е създавал света, Брама
се е почувствал впечатлен от самия себе си. След това среща Кришна и признава, че е
като светулка.
Нощем, когато светулката сияе, си мисли: Колко съм ярка, колко удивителна! Огря-
вам цялото небе! Ала в светлината на деня, колкото и ярко да свети, светлината ѝ е
слаба, дори невидима, и светулката осъзнава колко е незначителна. Брама си дава
сметка, че си е мислел, че огрява света, обаче когато Кришна издига слънцето в небето,
разбира, че е като светулката.
В тъмнината на егото мислим, че сме специални, силни и значими, обаче когато пог-
леднем себе си в светлината на огромната вселена, виждаме колко малка всъщност е
ролята ни. За да открием истинското смирение, трябва като светулката да гледаме себе
си, когато слънцето е изгряло и виждаме ясно.

ПРАКТИКУВАЙ СМИРЕНИЕ

В ашрама най-прекият път към смирението беше простата работа – домакинските за-
дължения, които не поставяха никой участващ в центъра на вниманието. Миехме ог-
ромни казани с маркучи, скубехме плевели в зеленчуковата градина, миехме клекалата
на тоалетни те – най-лошото! Целта не беше просто да свършим работата, която тряб-
ваше да бъде свършена. Идеята беше да не допуснем да се главозамаем. Стана дума
колко ме изнервяше част от тази работа. Защо пропилявам знанията си като събирам
боклук? Монасите казваха, че пропускам главното. Някои задачи изграждат компетен-
тност, други – характер. Безмозъчните дейности ме дразнеха, обаче в края на краищата
си дадох сметка, че когато вършиш нещо, което не ангажира ума ти, получаваш време
за размисъл и интроспекции. Струваше си всъщност.
Извършването на прости дейности в ашрама не може да бъде повторено съвсем точно
в модерния свят, но всеки може да опита простото упражнение, което използвахме, за
да осъзнаваме егото си всеки ден. Учеха ни, че има две неща, които трябва се стремим
да помним, и две неща, които трябва да се стремим да забравяме.
Двете неща, които трябваше да помним, бяха лошото, което сме направили на дру-

134
гите, и доброто, което те са направили на нас. Като се съсредоточим върху лошото, ко-
ето сме направили на другите, егото ни е принудено да помни собствените ни несъвър-
шенства и съжаления. Това ни държи здраво стъпили на земята. Когато помним доб-
рото, което сме видели от другите, се чувстваме смирени, защото осъзнаваме колко се
нуждаем от хората и колко трябва да сме благодарни за даровете, които сме получили.
Двете неща, които ни казваха да забравим, са доброто, което ние сме направили на
другите, и лошото, което другите са направили на нас. Ако се фиксираме върху доброто
и се впечатляваме от собствените си добри дела, егото ни расте, така че трябва да оста-
вим тези дела настрана. И ако някой се отнася зле с нас, също трябва да се освободим.
Това не означава да сме най-добри приятели с някой, който ни наранява, обаче ако из-
питваме гняв и негодувание, ще се фокусираме върху себе си и няма да виждаме ситуа-
цията в по-широка перспектива.
Чух друг начин на мислене за това от Радханат Суами, когато изнасяше беседа в
храма в Лондон, на тема качествата,
които са нужни за себереализация. Каза ни, че трябва да сме като солта, която се забе-
лязва в храната само ако е прекалено много или недостатъчно. Никой никога не казва:
„Хей, в това ястие има точно колкото трябва сол“. Когато солта се използва по най-
добрия начин, остава незабелязана. Солта е толкова скромна, че ако нещо се обърка,
поема вината, а когато всичко е наред, никой не ѝ благодари.
През 1993 г. синът на Мери Джонсън Ларамиун Бърд, само на двайсет години, след
спор по време на парти е застрелян в главата от шестнайсетгодишния Ошей Изриъл,
който лежи повече от петнайсет години в затвора заради това убийство. Джонсън веро-
ятно е имала по-сериозна причина да го мрази от всеки от друг и наистина го мрази.
След време обаче осъзнава, че страда не само тя. Семейството на Изриъл също е загу-
било сина си. Джонсън решава да създаде група за подкрепа с името „От смърт към
живот“ за други майки, чиито деца са били убити, като решава да включи и майките,
чиито деца са отнели живот. Преценява, че не би могла да разговаря с майките на
убийци, освен ако не прости истински на Изриъл, така че решава да подаде ръка и да
говори с него. Когато се срещат, той моли да я прегърне. Джонсън разказва: „Когато се
изправих, почувствах как нещо се надига от стъпалата ми и ме напуска“. След тази пър-
воначална среща двамата започват да се виждат редовно, а когато Изриъл излиза от зат-
вора, тя говори с наемодателя си и го пита дали младият мъж може да се нанесе в същата
сграда. „Непрощаването е като рак. Ще те изяде отвътре навън“ – казва Джонсън. Носи
медальон с две страни. От едната страна има снимка на сина ѝ, от другата – на Изриъл,
който казва, че все още опитва да си прости. Двамата, които сега живеят врата до врата,
посещават затвори и църкви, за да разказват за случилото се с тях и силата на прошката.
Помненето на грешките и забравянето на постиженията възпира егото и засилва бла-
годарността – проста, ефективна рецепта за смирение.

ДРЪЖ ЕГОТО СИ ПОД ОКО

С повишено съзнание започваме да забелязваме конкретните моменти или обстоя-

телства, при които егото ни се разгаря.
Веднъж с няколко души от ашрама прекосихме Скандинавия с раници на гръб, като
преподавахме медитация в градските центрове. Повечето хора, с които се срещахме,
бяха много добронамерени, интересуваха се от здравословните начини на живот, не от-
хвърляха медитацията. На едно от местата, на които спряхме в Дания обаче, отидох до

135
един господин и го попитах:
– Чували ли сте какво е медитация? С удоволствие ще ви научим.
Той отговори:
– Не можете ли да правите нещо по-добро с живота си?
Егото ми се възпламени. Исках да му отговоря: „Не съм глупав, а напротив, умен
съм! Завърших много добро училище! Бих могъл да печеля шестцифрени суми! Не съм
бил принуден да правя това сега... Аз го избрах!“
Наистина исках да поставя онзи човек на мястото му.
Вместо това казах:
– Надявам се денят ви да е хубав! Ако искате да се научите да медитирате, моля,
елате.
Почувствах реакцията на егото си. Забелязах я, но отказах да я последвам. Това е
ситуацията, когато държим егото си под контрол. То не изчезва, но можем да го наблю-
даваме и да ограничим властта му над нас.
Истинското смирение означава да направим крачка отвъд простото потискане на
егото, както постъпих аз. По време на занятия в лондонски храм някои от другите мо-
наси се държаха грубо – смееха се на упражнението, което правехме, при положение че
трябваше да пазят тишина. Погледнах учителя ни Сутапа, който беше главният монах в
Лондон. Очаквах да ги укори, но той не каза и дума. След часа го попитах защо търпи
поведението им.
– Ти видя как се държаха днес – отговори той. – Аз гледам колко далече са стигнали.
Монахът си спомняше доброто, което са направили, и забравяше лошото. Не възпри-
емаше поведението им като отражение на самия него или на уважението им към него.
Приемаше дългосрочна гледна точка, която нямаше нищо общо с него самия.
Ако някой се отнесе зле с вас, не ви съветвам да го търпите, както би търпял един
монах. Понякога подобни неща са неприемливи. Полезно е обаче да погледнем отвъд
конкретния момент, към голямата картина от преживяванията на човека – Уморен ли е?
Разочарован? Има ли развитие от някакъв момент в миналото насам? – и да вземем под
внимание това, което е предизвикало поведението му, преди да допуснем егото ни да се
намеси. Всеки има свой разказ, а понякога егото ни предпочита да го пренебрегне. Не
приемайте нищо лично – най-често нямате нищо общо.

ОТДРЪПНИ СЕ ОТ ЕГОТО СИ

И монахът, и аз използвахме един и същ подход за успокояване на егото си. Отдръп-

нахме се от реакцията и станахме обективни наблюдатели. Мислим, че сме всичко, ко-
ето сме постигнали. Мислим, че сме работата си. Мислим, че сме дома си. Мислим, че
сме нашата младост и красота. Признайте, че това, което имате – умение, научен урок,
принципи – ви е било дадено, а този, който ви го е дал, го е получил от някой друг. Това
не е казано по този начин в Бхагавад Гита, но като синтез на отношението към отдръп-
ването, изразено в книгата, хората често казват: „Което е твое днес, вчера е принадле-
жало на друг, утре също ще принадлежи на друг“. Без разлика в какво вярваш духовно,
когато признаеш това, ще видиш, че си само средство, инструмент, агент и проводен
канал на най-големите сили на света. Можеш да благодариш на учителя си и да използ-
ваш този дар за по-високи цели.
Отдръпването е освобождаване. Когато не сме дефинирани от постиженията си, на-
тискът отслабва. Не се налага да сме най-добрите. Не нужно да съм най-впечатляващият

136
монах, посещавал някога Дания. Учителят ми не е нужно да очаква учениците му да
седят в стъписано удивление във всеки един момент.
Отдръпването вдъхновява благодарност. Когато се откажем от притежаването на соб-
ственост, си даваме сметка, че всичко, което сме направили, е станало е помощта на
други хора – родители, учители, треньори, шефове, книги. Дори знанията и уменията на
хората, които са „постигнали всичко сами“, имат корени в работата на други хора. Ко-
гато изпитваме благодарност за това, което сме постигнали, помним да не допускаме да
завладее ума ни. В идеалния случай благодарността ни вдъхновява да станем учители и
ментори по свой собствен начин, да предаваме това, което ни е било дадено, в някаква
форма.

ОПИТАЙ ТОВА: ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЕГОТО

Търсете изредените възможности да се отдръпнете от егото си и да предложите
смислен, продуктивен отговор.

1. Нанасят ви обида. Наблюдавайте егото си, погледнете по-широко негативността

на обидилия ви, реагирайте на ситуацията, не на обидата.
2. Получавате комплимент или похвала. Използвайте тази възможност, за да изпи-
тате благодарност към учителя, помогнал ви да подобрите съответното качество.
3. Спор с партньор. Желанието да си прав, да победиш, идва от нежеланието на
егото да признае слабост. Помни, че може да си прав или можеш да продължиш
напред. Погледни другата страна. Загуби сражението. Изчакай един ден и про-
вери как се чувстваш.
4. Да слагаш „капак“ на всичко. Когато слушаме другите, често „слагаме капак“ на
думите им, като добавяме история, която показва, че сме по-добри или знаем
повече. Вместо това слушайте, за да разберете и признаете. Бъдете любозна-
телни. Не казвайте нищо за себе си.

ИЗЛЕЗТЕ ОТ ПРОВАЛА

Когато се чувстваме несигурни – не сме където искаме в кариерата си, взаимоотно-

шенията си или по отношение на други цели, които сме набелязали за себе си, – егото
ни се спуска да ни защити или самочувствието ни рухва. И в двата случая става дума за
нас. В „Грижа за душата“ психотерапевтът и бивш монах Томас Мор пише: „Да си сло-
мен от някакъв провал е сродно на „отрицателен нарцисизъм“... Като оценяваме провала
с въображението си, отново го свързваме с успеха. Без тази връзка работата пропада във
величествени нарцистични фантазии за успех и злокобни чувства за провал“. Смире-
ността произлиза от това да знаеш къде си, без да го възприемаш като отражение на това
кой си. Едва тогава можеш да използваш въображението си, за да търсиш успеха.
Сара Блейкли искала да учи право, но макар да държала изпита два пъти, не успяла
да получи резултата, който бил нужен. Вместо да стане адвокат, в продължение на седем
години продавала факс апарати от врата на врата, обаче никога не забравяла това, което
я научил баща ѝ. Всяка вечер на масата за вечеря той не питал нея и брат ѝ „Какво
правихте днес в училище“, а „С какво не успяхте да се справите днес в училище“. Про-
валът означавал, че опитват, а това било по-важно от непосредствения резултат. Когато
решила да създаде своя собствена компания, Сара знаела, че единственият провал ще се
случи, ако не опита, така че взела 5000 долара от спестяванията си и поставила началото

137
на бизнес, който след петнайсет години я направил милиардерка. Твърде често отказ-
ваме да поемем риск заради страх от провал, а това пък често е резултат на страх да не
бъде наранено егото ни. Ако успеем да преминем отвъд идеята, че ще рухнем, ако
всичко веднага не се подреди в наша полза, способностите ни нарастват експоненци-
ално.
Моята версия на прозрението на Блейкли дойде в Лондон седмица-две след като на-
пуснах ашрама.
Бях вярвал, че дхармата ми е да служа като монах, да разпространявам мъдрост и
да помагам. Сега, след като съм се върнал в дома на моето детство, не мога да приема
по-малка цел. Какво бих могъл да правя? Семейството ми не е заможно. Не мога
просто да си седя и да чакам отговорите сами да дойдат при мен. Изплашен съм, из-
нервен, тревожен. Всички неща, които съм се учил да не бъда, се връщат презглава при
мен.
Една вечер, докато мия чиниите след вечеря, поглеждам навън през прозореца над
мивката. Там е градината, но в тъмнината виждам само отражението си. Питам се:
Какво ли бих правил сега, ако бях в ашрама? Седем вечерта е. Вероятно щях да чета,
да уча или да пътувам някъде, за да изнеса беседа. Отделям момент, за да визуализи-
рам себе си, докато крача по пътеката към библиотеката за вечерните занятия. И си
мисля: Сега, тук, е същото време от деня като там. В момента имам избор. Ако използ-
вам това време мъдро, мога да направя тази вечер смислена и целенасочена, както бих
направил в ашрама, или мога да я пропилея в самосъжаления и угризения.
Тогава освобождавам рухналото си его и си давам сметка, че като монах са ме
учили как да се справям с тревожността, болката, натиска. Вече не съм на място, на
което е естествено и лесно да постигнеш тези цели, но мога да подложа на изпитание
всичко, което съм научил, в по-шумния и по-комплициран свят. Ашрамът е като учи-
лище. Сега следва изпитът. Сега трябва да печеля пари и няма да разполагам с толкова
много време за практиката си, обаче качеството ѝ зависи от мен. Не мога да изучавам
текстовете по два часа на ден, но мога всеки ден да чета по един стих и да го прилагам
в живота. Не мога да почиствам храмове, за да пречистя сърцето си, но мога да отк-
рия смирение в почистването на дома си. Ако виждам живота си като безсмислен,
той ще бъде такъв. Ако намеря начини да живея дхармата си, ще се осъществя.
Започвам всеки ден да се обличам, сякаш трябва да отида на работа. Прекарвам
повечето от времето си в библиотеката и чета най-общо за личностно развитие, биз-
нес и технологии. Смирен се връщам към студентството – сега се уча от живота.
Да се чувстваш жертва означава егото ти да е обърнато наопаки. Убеден си, че най-
лошите неща на света се случват точно на теб. Раздадени са ти възможно най-лошите
карти.
Когато се провалиш, вместо да капитулираш пред чувството, че си жертва, помисли
за момент за котвата на смирението, която ще те държи на земята. След това си задай
въпроса: „Какво ще възстанови увереността ми?“. То няма да поникне от външен фак-
тор, който не е под наш контрол. Не мога да решавам дали някой ще ми даде работа, но
се съсредоточавам върху търсене на начин да съм себе си и да правя това, което обичам.
Знам, че мога да изградя увереност около това.

138
 ИЗГРАЖДАЙ УВЕРЕНОСТ, НЕ ЕГО

Ето я иронията – ако някога сте се престрували, че знаете нещо, вероятно сте открили,
че често е нужна същата енергия, за да имитирате увереност, и подхранвате суетата си,
колкото е нужна за да работите и практикувате, за да постигнете истинска увереност.
Смиреността ни позволява да видим собствените си силни и слаби страни ясно, така
че да можем да работим, да учим и да растем. Увереността и високата самооценка ни
помагат да приемем себе си такива, каквито сме – смирени, несъвършени, стремящи се.
Да не бъркаме напомпаното его със здравословната самооценка.
Егото иска всички да ни харесват. Високата самооценка не страда, ако не е така. Егото
смята, че знае всичко. Самооценката мисли, че може да учи от всеки. Егото иска да се
доказва. Самооценката иска да изрази себе си.

Горната таблица не просто показва разликата между напомпано его и здравословна

оценка на собствената стойност. Тя може да бъде ползвана и като пътеводител към по-
вишената увереност. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че себеосъзнаването, ко-
ето градим, служи за развиване на взаимосвързаните качества смиреност и самооценка.
Вместо да се безпокоим какво ще кажат хората, филтрираме това, което ще кажат.
Вместо да се сравняваме с другите, прочистваме ума си и се стремим да се усъвършен-
стваме. Вместо да искаме да се доказваме, искаме да сме себе си, което означава да не
бъдем разсейвани от външни искания. Живеем целеустремено своята дхарма.

МАЛКИ ПОБЕДИ

Натрупването на малки победи изгражда увереност. Олимпийската шампионка по

плуване Джесика Харди казва: „Дългосрочните ми цели са нещо, което смятам за свои
„мечти“, а краткосрочните ми цели са постижими ежедневно или ежемесечно. Харесва
ми краткосрочните ми цели да са нещо, заради което се чувствам по-добре, и те ме нас-
тройват да се подготвя по-добре за дългосрочните си цели“.

139
 ОПИТАЙ ТОВА: ЗАПИШЕТЕ ОБЛАСТИТЕ, В КОИТО НАИСТИНА ИСКАТЕ
ДА СТЕ УВЕРЕНИ
Здраве, кариера, връзка – изберете едно от трите. Запишете какво ще ви накара да се
чувствате по-уверени в тази област. Нека е реалистично и постижимо. Разделете пътя
на малки победи. Неща, които можете да осъществите още днес.

ТЪРСЕТЕ ОБРАТНА ИНФОРМАЦИЯ

Увереността означава да решим кои искаме да бъдем, без да отразяваме мнението на

другите, но също така означава и да бъдем вдъхновени и водени от другите, за да сме
най-доброто, на което сме способни. Прекарайте известно време с изцелени, мъдри, мо-
тивирани от желанието да помагат хора и ще почувствате смирение – мотивация да сте
изцелени, мъдри, да помагате.
Когато търсите обратна информация, подбирайте съветниците си мъдро. Когато го
правим, обикновено допускаме две грешки – или търсим съвет от всички във връзка
само с един проблем, или търсим съвет само от един човек във връзка е всички проб-
леми. Ако разпитваме прекалено нашироко, ще получим десетки мнения, ще бъдем за-
душени, объркани и ще се изгубим. От друга страна, ако стоварим всичките си дилеми
върху един човек, той ще бъде объркан и неподготвен, а в един момент ще се почувства
уморен да носи нашия багаж.
По-добре е да култивираме малки групи съветници в конкретни области. Уверете се,
че подбирате правилните хора за правилните проблеми. Ще поговорим по-задълбочено
за това как откриваме хора, които притежават компетентност, характер, грижа и посто-
янство, в Глава 10, но засега, за да разпознаете продуктивната обратна информация,
мислете за източника. Авторитет ли е съответният човек? Притежава ли опит и мъдрост,
за да дава полезни съвети? Ако подбирате съветниците си мъдро, ще получавате по-
мощта, която ви е нужна, когато ви е нужна, без да злоупотребявате с услужливостта на
хората.
Подходът на монасите е да търсят своя гуру (водач), садху (други учители и свети
хора) и шастра (текстовете). Търсим единството в тези три източника. В съвременния
свят много от нас нямат „водачи“, а ако имат, вероятно ги слагат в една категория с
учителите. И не всички са последователи на някаква религия, за да четат текстовете ѝ.
Тук обаче монасите търсят съветите на доверени източници, които искрено ти мислят
най-доброто и предлагат различна гледна точка. Изберете хората, които са най-загри-
жени за емоционалното ви здраве (приятелите и семейството често служат като гуру),
тези, които насърчават интелектуалното ви израстване и опит (това може да са ментори
или учители в ролята на садху), и тези, които споделят вашите ценности и намерения
(религиозни наръчници и/или научни факти в ролята на шастри).
Винаги бъдете бдителни по отношение на обратна информация, която не е получена
от обичайните заподозрени. Понякога най-добрата е нетърсена, дори непреднамерена.
Укротете егото, като проявявате внимание към начина, по който хората реагират на вас
невербално. Дали изражението на лицата им показва, че са заинтригувани или отегчени?
Дали изпитват раздразнение, вълнение, умора? Тук също е полезно да потърсим единс-
тво. Много хора ли губят интерес, когато заговорите на дадена тема? Може би е време
да дадете на заден по този въпрос.
Когато хората предлагат размишленията си, трябва да избираме много внимателно

140
какво да следим. Егото иска да вярва, че знае най-добре, така че бърза да отхвърли об-
ратната информация като критика. От друга страна, нараненото его вижда критика и
там, където такава не съществува. Ако отговорът на кандидатстването ви за работа
гласи: „Съжаляваме, но имаме много кандидати...“, това не е полезна обратна информа-
ция. Тя не казва нищо за вас.
Начинът да се справим с подобни препятствия е да филтрираме обратната информа-
ция. Размишлявайте, вместо да съдите. Бъдете любопитни. Не се преструвайте, че раз-
бирате. Задавайте разясняващи въпроси. Задавайте въпроси, които ви помагат да дефи-
нирате практически стъпки към усъвършенстване.
Лесен начин да проверим дали някой ни критикува с добри намерения е да видим
дали този човек е готов да инвестира в нашия растеж. Дали просто излага проблем или
слабост, или иска да ви помогне да направите промяна, ако не като сам той предприеме
някакви действия, поне като предложи начини да продължите напред?
Когато искате и получавате обратна информация, уверете се, че сте наясно как искате
да растете. Обратната информация често не ни казва в каква посока да се движим,
просто ни дава тласък по избрания път. Налага се да вземаме свои собствени решения и
след това да ги изпълняваме. Тези три стъпки -търсене, оценка и реакция спрямо обрат-
ната информация ще засилят увереността и себеосъзнаването ви.

ОПИТАЙ ТОВА: ПОЛУЧАВАЙТЕ ОБРАТНА ИНФОРМАЦИЯ ПРОДУК-

ТИВНО
Изберете една област, в която искате да се усъвършенствате. Може да е свързана с
финанси, с ментално или емоционално, или физическо развитие.
Намерете някой, който е експерт в тази област, и поискайте от него напътствия.
Задавайте въпроси за повече яснота, конкретност и как да приложите на практика
съветите във вашата индивидуална ситуация.
Примерни въпроси:
– Мислиш ли, че това е реалистичен път за мен?
– Имаш ли препоръки относно разполагането на плана във времето?
– Дали това е нещо, което според теб другите са забелязали при мен?
– Дали това е нещо, което налага корекции в миналото (като извинения или промени),
или е препоръка как да продължавам напред?
– Кои са важните рискове в това, което ми препоръчваш?

НЕ ВЗЕМАЙ НА СЕРИОЗНО СОБСТВЕНИЯ СИ УСПЕХ

Ако имате късмета да успеете, чуйте думите, които са чували победилите римски пъл-
ководци: Помни, че си само човек, помни, че ще умреш. (Чувствайте се свободни да
внасяте свои промени.) Вместо да допускате постиженията да ви главозамайват, отд-
ръпнете се от тях. Почувствайте благодарност към учителите си за това, което ви е било
дадено. Напомнете си кои сте и защо вършите работата, която ви носи успех.
Помнете лошото и забравете доброто, за да виждате собственото си величие в реална
перспектива. В средното училище ме спираха от занятие три пъти за всевъзможни глу-
пави постъпки. Срамувам се от миналото си, но то ме приземява. Мога да погледна на-
зад и да си кажа: Каквото и да си мисии някой за мен днес или както и да си мисля, че
съм израснал, имам котви, които ме връщат към смирението. Те ми припомнят кой
бях аз и какво бих могъл да стана, ако не бях срещнал хората, които ме вдъхновиха да

141
се променя. Както всеки друг, преминал съм през комбинация от взети решения, въз-
можности и работа.

Ти не си твоят успех или твоят провал.

Запази това смирение и след като си постигнал нещо. Когато те похвалят, наградят
или препоръчат, нито го приемай, нито го отхвърляй. Бъди благодарен в момента, а
после си припомни колко усилено си работил и признай жертвите, които си направил.
После си задай въпроса кой ти е помогнал да придобиеш това умение. Мисли за роди-
телите си, за учителите си, за менторите си. Някой е инвестирал времето, парите и енер-
гията си, за да станеш това, което си. Спомни си и благодари на хората, които са ти
осигурили уменията, за които получаваш признания. Споделянето на успеха с тях ни
прави смирени.

ИСТИНСКО ВЕЛИЧИЕ

Не бива да се чувствате малки в сравнение с другите, но трябва да се чувствате малки

в сравнение с целите си. Моят подход да оставам смирен пред лицето на успеха е да не
преставам да вдигам летвата. Мярката за успеха не са числата, а дълбочината. Монасите
не се впечатляват от продължителността на медитирането ти, а питат колко дълбоко си
достигнал. Брус Лий казва: „Не се страхувам от този, който е упражнявал 10 000 ритника
един път, а се страхувам от този, който е упражнявал един ритник десет хиляди пъти“.
Каквото и да постигаме, можем да се стремим към по-голям мащаб и дълбочина. Не
се интересувам от измеренията на суетата. Често казвам, че искам мъдростта да стигне
до всички, но искам и усилията ми да имат смисъл. Как бих могъл да достигна до много
хора, без да изгубя връзката на личния контакт? Докато целият свят не бъде изцелен и
щастлив, работата ми не е свършена. Целя се все по-високо и по-високо – отвъд нас,
към общността, страната, планетата – и си давам сметка, че висшата цел е непостижима,
това ме кара да съм смирен.
И всъщност целта ни да сме смирени в крайна сметка е недостижима.
В момента, в който почувстваш, че си я постигнал, започваш пътуването отново. Този
парадокс се отнася за много неща – когато се чувстваш в безопасност, си най-уязвим,
когато се чувстваш непогрешим, си най-слаб. Андре Жид казва: „Вярвай на тези, които
търсят истината. Съмнявай се в тези, които са я открили“. Твърде често, когато правиш
добро, се чувстваш добре, живееш добре и започваш да си казваш „имам всичко“, и
точно тогава падаш. Ако започна да ви говоря, че нямам его, това ще е пълна лъжа.
Преодоляването на егото е практика, не постижение.
Истинското величие е когато използваш собствените си достижения, за да учиш дру-
гите, а те се научават да учат други, така че това, което си постигнал, се разширява
експоненциално. Вместо да гледаме на достиженията като на статут, да мислим за ро-
лята, която играем в живота на другите като за най-ценна валута. Когато разширим кръ-
гозора си, си даваме сметка, че дори хората, които имат всичко, получават най-голямото
си удовлетворение от служенето на другите.
Колкото и да помагаш на хората, не изпитвай гордост, защото може да бъде напра-
вено още толкова много. Кайлаш Сатяртхи е защитник на правата на децата, който се е
посветил на каузата да пази подрастващите от експлоатация. Неговата неправителстве-

142
на организация е спасила десетки хиляди от тях, обаче когато го попитаха каква е пър-
вата му реакция по повод присъдената му Нобелова награда за мир през 2014 г., той
отговори: „Първата ми реакция? Ами, запитах се дали съм направил достатъчно, за да
заслужа тази награда“. Сатяртхи е смирен, защото знае още колко много трябва да се
направи. Най-силното, възхитително, пленяващо качество на всеки човек е смирението
и осъзнаването на собствената му незначителност, когато постигне нещо голямо.

Задълбочихме се върху това кои сме, как можем да водим смислен живот, какво ис-
каме да променим. Това е сериозно израстване и не може да се случи за ден. За да по-
могнете на усилията си, предлагам към медитативната си практика да включите визуа-
лизация. Тя е съвършеният начин да изцелите миналото и да се подготвите за бъдещето.

143
 МЕДИТАЦИЯ.
ВИЗУАЛИЗИРАЙ
По време на медитация монасите използват визуализация за ума. Когато затворим
очи и разходим ума си до друго място и време, получаваме възможност да изцелим ми-
налото и да се подготвим за бъдещето. В следващите три глави ще предприемем пъту-
ване за трансформация на начина, по който гледаме на себе си и на нашето уникално
предназначение на този свят. При този процес ще използваме за свой помощник силата
на визуализацията.
С помощта на визуализацията можем да се върнем към миналото, да променим исто-
рията, която разказваме сами на себе си за своя живот. Представете си, че съжалявате
за последното нещо, което сте казали на родител, който е починал. Ако видите себе си
в представите си да казвате на своите родители колко ги обичате, няма да промените
миналото, но за разлика от тъгата и съжаленията, поне ще започнете изцелението. И ако
визуализирате своите надежди, мечти и страхове от бъдещето, ще можете да обработите
тези чувства, преди да дойдат, ще си дадете сили да срещате нови трудности. Преди да
изнеса беседа, често се готвя, като визуализирам себе си, когато излизам на подиума, за
да говоря. Мислете така: Всяко нещо, което виждаме в този направен от хората свят –
тази книга, масата, часовника, каквото и да е – в началото е съществувало в нечий ум и
едва после се е появило на практика. За да създадем нещо, преди това трябва да си го
представим. Това е причината визуализацията да е толкова важно нещо. Което можем
да построим вътрешно, можем да построим и в реалността.
Всеки визуализира в ежедневието си. Медитацията е възможност тази склонност да
стане целенасочена и продуктивна. Минала или бъдеща, голяма или малка, можете да
използвате визуализация, за да извлечете енергията от дадена ситуация и да я влеете в
реалността. Например, ако медитирате на място, на което се чувствате щастливи и спо-
койни, енергията ви ще се промени и ще внесе това чувство в реалността ви. Визуали-
зацията активира същите мозъчни центрове, които и реалното изпълнение на съответ-
ната задача. Учените от Кливланд Клиник показаха, че хора, които са си представяли,
че свиват мускул на малкия си пръст, са увеличили силата му толкова, колкото и хората,
които реално са правили физическото упражнение толкова време. Усилията са същите –
визуализацията предизвиква реални промени в телата ни.
Споменах, че можем да медитираме навсякъде. Визуализацията може да ни помогне
да влезем в релаксация независимо какъв хаос цари наоколо. Веднъж пътувах с влак три
дни от Мумбай до Южна Индия в претъпкан мръсен вагон. Беше ми трудно да медити-
рам и казах на учителя си:
– Няма да медитирам сега. Ще медитирам, когато спрем или когато стане по-спо-
койно.
– Защо? – попита учителят ми.
Отговорих:
– Защото така правим в ашрама.
Бях свикнал да медитирам в спокойствието там, край едно езерце, пейки и дръвчета.
Той каза:
– Мислиш ли, че времето на смъртта ще е спокойно? Ако не можеш да медитираш
сега, как ще медитираш тогава?

144
 Осъзнах, че ни учат да медитираме в спокойна среда, за да можем да медитираме и
сред хаос. След това медитирам в самолети, насред Ню Йорк Сити, в Холивуд. Има
разсейващи фактори, разбира се, но медитацията не ги елиминира, а се справя с тях.
Когато водя медитация, често започвам с думите: „Ако умът ти блуждае, върни се
към нормалното си дишане. Не се разочаровай и не се поддавай на раздразнението,
просто деликатно и леко върни вниманието си към дишането, към визуализация или
мантра“. Когато се разсееш, медитацията не прекъсва. Прекъсва когато допуснеш да
следваш разсейващата мисъл или изгубиш концентрацията си и се укоряваш: О, тол-
кова съм зле в това. Част от медитативната практика е да наблюдаваш мисълта, да я
оставиш да съществува, а после да се върнеш към това, върху което се фокусираш. Ако
не е трудно, значи не го правиш както трябва.
Важна бележка: Стремим се да избираме позитивни визуализации. Негативните ви-
зуализации ни улавят в капана на болезнените мисли и образи. Да, „лошото“ в нас се
проявява по време на медитация, но няма полза да си представяме себе си изгубени в
мрачен лабиринт. Целият смисъл е да визуализираме пътя, който води вън от мрака.
Има два вида визуализация – установена и проучвателна. При установената визуали-
зация някой те води вербално през някакво място. Намираш се на плаж. Усещаш пясъка
под стъпалата си. Виждаш синьо небе, чуваш чайките и плисъка на вълните. Обясни-
телната визуализация иска от теб да дадеш свои детайли. Ако приканя клиенти от курс
по медитация да си представят мястото, където се чувстват най-спокойни, някои се виж-
дат да карат велосипед по крайбрежна алея, други могат да си припомнят къщичката на
дървото от детството си.

ОПИТАЙ ТОВА: ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

Ето някои визуализации, които можете да опитате. Също така препоръчвам да сва-
лите апликация от Интернет или да посетите център по медитация – има много възмож-
ности, които ще подпомогнат практиката ви.
За упражненията по визуализация, които описвам по-долу, започнете практиката си
със следните стъпки:
1. Изберете удобна поза – седнете на стол, изправени с възглавница или легнали.
2. Затворете очи.
3. Сведете поглед.
4. Почувствайте се удобно в тази поза.
5. Насочете съзнанието си към покой, равновесие, лекота, неподвижност и мир.
6. Когато умът ви се отклони, просто го върнете, леко и деликатно, към покой,
равновесие, лекота, неподвижност и мир.

СКАНИРАНЕ НА ТЯЛОТО

1. Насочете съзнанието си към естественото си дишане. вдишайте и издишайте.

2. Насочете съзнанието към тялото си. Почувствайте къде се опира в земята, стола,
къде – не. Може да установите, че петите докосват пода, а сводовете на стъпалата –
не. Или че долната част на гърба ви опира леглото, а средната, кръстът, е леко из-
дигната. Почувствайте всички тези фини връзки.
3. Сега започнете да сканирате тялото си.
4. Насочете съзнанието към стъпалата си. Сканирайте палците, сводовете, глезе-

145
 ните, петите. Обърнете внимание на различните усещания, които може да полу-
чите. Може да се почувствате отпуснати или да изпитате болка, напрежение, гъ-
дел или нещо съвсем различно. Осъзнайте го и след това визуализирайте, че
вдишвате позитивна, извисяваща, целебна енергия и издишате негативна, ток-
сична енергия.
5. Сега преминете нагоре по краката, прасците, пищялите, коленете. И отново
просто сканирайте и наблюдавайте усещанията.
6. Когато умът ви се отклони, леко и деликатно го върнете към тялото си. Без сила
или натиск. Без присъди.
7. В някакъв момент може да усетите болка, за която дотогава не сте си давали
сметка. Бъдете с тази болка. Наблюдавайте я. И пак, вдишайте в нея три пъти и
издишайте три пъти.
8. Можете също така да изразите благодарност за различни части на тялото си, до-
като ги сканирате.
9. Направете същото по цялото си тяло, чак до темето. Можете да го правите кол-
кото бавно или колкото бързо искате, но без да бързате.

СЪЗДАЙТЕ СВЕЩЕНО МЯСТО

1. Визуализирайте себе си на място, което ви кара да се чувствате спокойни и от-

пуснати. Може да е брегът на морето, пътека сред природата, градина, планин-
ски връх.
2. Почувствайте земята, пясъка или водата под краката си, докато крачите през
това място.
3. Без да отваряте очи, погледнете наляво. Какво забелязвате? Наблюдавайте го и
продължете да крачите.
4. Погледнете надясно. Какво забелязвате? Наблюдавайте и продължете да кра-
чите.
5. Осъзнайте цветовете, текстурите и разстоянията наоколо.
6. Какво чувате? Птици, вода, въздух?
7. Почувствайте въздуха и вятъра по лицето си.
8. Намерете спокойно, удобно място, за да седнете.
9. Вдишайте покоя, равновесието, лекотата, неподвижността и мира.
10. Издишайте стреса, натиска и негативността.
11. Посещавайте това място всеки път, когато имате нужда да релаксирате.

ПРИСЪСТВИЕ И МЕНТАЛНА КАРТИНА

Често менталните картини, които имаме, се формират просто от повторенията на

някаква дейност, а не защото сме ги избрали. Визуализацията може да бъде изпол-
звана за преднамерено превръщане на някакъв момент в спомен. Използвайте тази
визуализация, за да създадете спомен или да уловите някаква радост, щастие или
намерение. Може също така да се използва за свързване със стар спомен, връщане
към време или място на радост, щастие или намерение. Ако създавате спомен,
дръжте очите си отворени. Ако се свързвате, затворете ги.
Използвайте техниката за справяне с тревожността, наречена 5-4-3-2-1. Ще откри-
ете пет неща, които можете да видите, четири неща, които можете да докоснете,

146
три неща, които можете да чуете, две неща, които можете да помиришете, едно
нещо, което можете да вкусите.

1. Първо намерете пет неща, които можете да видите. След като откриете всичките
пет, насочете вниманието си към всяко едно, едно по едно, движете фокуса си от
едно към следващото.
Сега намерете четири неща, които можете да докоснете. Отбележете различните
текстури. Премествайте фокуса си от едно нещо към следващото.
2. Намерете три неща, които можете да чуете. Премествайте фокуса си от едно към
следващото.
3. Намерете две неща, които можете да помиришете. Цветя? Вода? Нищо? Премес-
твайте фокуса си от едно към следващото.
4. Намерете едно нещо, което можете да вкусите.
5. Сега, когато обърнахте внимание на всички сетива, вдишайте радост и щастие.
Поемете ги с тялото си. Позволете да се усмихнете естествено в отговор на усе-
щанията.
6. Сега сте уловили този момент за вечни времена и можете да се върнете към него
по всяко време чрез визуализация.

147
 ЧАСТ ТРЕТА.
ДАВАЙ

9. БЛАГОДАРНОСТ.
Най-силното лекарство на света
„Ценете всичко, дори обикновеното.
Най-вече обикновеното.“
Пема Чодрон

След като обучим ума да гледа навътре, сме готови да гледаме навън, към взаимоот-
ношенията си с другите на този свят. Днес често се говори за усилване на благодар-
ността в живота ни (всички ние сме #благословени), но добавянето на хаштаг към няка-
къв момент е различно от проникването до корена на всичко, което ни е било дадено, и
внасянето на истинска, преднамерена благодарност в живота ни всеки ден.
Бенедиктинският монах брат Дейвид Стиндъл-Раст дефинира благодарността като
чувството, което изпитваме, когато „признаем, че нещо е ценно за нас, без това да има
нещо общо с неговата парична стойност“.
Думи от приятел, жест на доброта, възможност, урок, нова възглавница, оздравяването
на любим човек, спомен за момент на блаженство, кутия вегански шоколадови бонбони
(намек, намек). Когато започнеш деня си с благодарност, ще си открит за възможнос-
тите, не за препятствията. Ще бъдеш привлечен от съзидателността, не от оплакванията.
Ще откриеш нови начини да растеш, вместо да се предадеш на негативни мисли, които
само ще притискат мненията ти.
В тази глава ще разширим осъзнаването на благодарността и защо това е добро за
нас. След това ще практикуваме откриване на причини да сме благодарни всеки ден. Ще
научим кога и как да изразяваме благодарността си, както за дребни подаръци, така и за
тези, които имат най-голямо значение.

БЛАГОДАРНОСТТА Е ДОБРА ЗА НАС

Трудно е да повярваш, че благодарността може наистина да носи измерими ползи, но

науката е налице. Благодарността се свързва с по-добро ментално здраве, самосъзнание,
по-добри взаимоотношения и чувство за удовлетвореност.
Един от начините, по които учените установяват ползите от благодарността, е да по-
канят две групи хора да водят дневник през деня. Едната група записва неща, за които
участниците в нея се чувстват благодарни, а втората — неща, които са предизвикали
раздразнение и конфликти. В края на деня първата група показва по-ниски нива на
стрес. В друго изследване студенти от колеж, които се оплакват, че не могат да се осво-
бодят от препускащи тревожни мисли и безпокойства, били помолени петнайсет минути

148
преди лягане да записват всичко, за което са благодарни. Записването на благодарнос-
тите укротило натрапчивите мисли и помогнало на участниците да спят по-добре.

ОПИТАЙ ТОВА: ВОДИ ДНЕВНИК НА БЛАГОДАРНОСТТА

Всяка вечер отделяйте по пет минути, за да записвате нещата, за които сте благо-
дарни.
Ако искате да проведете свой собствен експеримент, седмицата преди да започнете
записвайте колко часа спите. През следващата седмица водете дневник на благодар-
ността си, а на сутринта записвайте колко часа сте спали. Някакво подобрение?

БЛАГОДАРНОСТ И УМ

Когато маймунският ум, който усилва негативното, опитва да ни убеди, че сме без-
полезни и не струваме нищо, по-разумният монашески ум се намесва и изтъква, че други
хора са ни дали от времето си, енергията и любовта си. Положили са усилия в наша
полза. Благодарността за тяхната доброта е тясно свързана със самооценката ни, защото
ако сме безполезни, излиза, че щедростта им към нас също е била безполезна.
Благодарността също така помага да преодолеем горчивината и болката, които всеки
от нас носи със себе си. Опитайте едновременно да изпитате завист и благодарност.
Трудно е да си го представим, нали? Когато присъстваш в благодарност, не е възможно
да си никъде другаде. Според невролога от Калифорнийския университет, Лос Андже-
лис, Алекс Корб наистина не можем да се фокусираме едновременно върху позитивни
и негативни чувства. Когато сме благодарни, мозъкът ни освобождава допамин (вещес-
твото награда), което ни кара да искаме да се чувстваме по същия начин отново, и така
благодарността се превръща в навик. Корб казва: „След като започнем да виждаме не-
щата, за които сме благодарни, мозъкът ни започва да търси нови неща, за които да сме
благодарни“. Това е „омагьосан кръг“.
В продължение на години изследователите показват, че благодарността играе важна
роля при преодоляването на реални травми. Изследване, публикувано през 2006 г“ ус-
тановява, че ветераните от войната във Виетнам, които изпитват благодарност, страдат
по-рядко от посттравматичен стрес (ПТС). Ако сте преживели раздяла, ако сте загубили
любим човек – ако сте понесли какъвто и да било тежък емоционален удар, – отговорът
е благодарността.
Тя оказва положително влияние не само върху ума, но и върху физическото ни тяло.
Токсичните емоции, които благодарността блокира, допринасят за появата на възпале-
ния, а те се предвестник на хронични заболявания, включително на сърцето.
Различни изследвания показват, че благодарните хора не само се чувстват по-здрави,
но и е по-вероятно да участват в здравословни дейности и да потърсят лекарска помощ,
ако се почувстват болни.
Ползите от благодарността за здравето са толкова големи, че д-р П. Мурали Дорайсу-
ами, шеф на Отдела по биопсихология в Медицинския център на университета Дюк,
казва пред Ей Би Си Нюз: „Ако [благодарността] беше медикамент, щеше да е най-про-
даваният продукт, е индикация за поддържане на здравето на всички системи от ор-
гани“.

149
 ЕЖЕДНЕВНА БЛАГОДАРНОСТ

Ако благодарността е полезна за нас, значи повече благодарност ще е още по-по-

лезна. В такъв случай да поговорим за това как можем да увеличим благодарността в
ежедневието си. Монасите опитват да са благодарни за всичко, винаги. Както съветва
Сута Патака, част от будисткия канон: „Монаси. Трябва да се обучавате така: Ще бъдем
благодарни и признателни и няма да пренебрегваме и най-малкото добро, което ни е
сторено“.
Един от най-паметните уроци по благодарност дойде броени дни след като постъпих
в ашрама.
Старши монах иска от нас, новодошлите, да опишем преживяване, което според
нас не сме заслужили. Следва тишина, докато пишем в тетрадките. Аз избирам епизод
от детството ми, когато един от най-добрите ми приятели ме предаде.
След петнайсет минути споделяме какво сме записали. Един от нас описва болезне-
ната преждевременна смърт на сестра си, други говорят за инциденти и наранявания,
някои – за изгубена любов. Когато приключваме, учителят ни казва, че преживявани-
ята, които сме описали, са уместни, обаче сочи и факта, че всички ние сме избрали
негативни сценарии. Нито един от нас не е писал за нещо много хубаво, което му се е
случило благодарение на добрата съдба или на нечия доброта, вместо на собствените
му усилия. Нещо чудесно, което не сме заслужили.
Имаме навика да мислим, че не заслужаваме нещастия, но заслужаваме всяка бла-
гословия, която ни се случи. Сега класът се заема да помисли за добрата си съдба – че
сме родени в семейство, което е било в състояние да се грижи за нас, че има хора,
които са инвестирали в нас повече, отколкото самите ние сме инвестирали в себе си,
за възможностите, които са променили живота ни. Толкова лесно пропускаме шанса
да признаем това, което ни е дадено, да почувстваме и изразим благодарността си.
Това упражнение ме пренесе към първия път, когато почувствах благодарност за жи-
вота, който дотогава смятах за нещо, което се разбира от само себе си.
За първи път бях в Индия с родителите си, когато бях на девет години. В едно такси
на връщане към хотела спряхме на червен светофар. През стъклото на колата видях кра-
ката на момиче, може би на близка до моята възраст. Останалата част, освен краката,
беше потънала в контейнер за боклук. Момичето явно търсеше нещо, най-вероятно
храна. Когато се изправи, с ужас видях, че няма ръце. Наистина исках да помогна по
някакъв начин, но колата ни потегли. Момичето забеляза погледа ми и се усмихна. Аз
се усмихнах в отговор – не можех да направя нищо друго.
В хотела се чувствах доста зле, заради момичето, което видях. Щеше ми се да бях
направил нещо. Замислих се за нашия квартал в Лондон. Повечето от нас имаха списъци
с подаръци за Коледа, партита за рождени дни и хобита, а там имаше деца, които едва
оцеляваха. Беше нещо като пробуждане.
Семейството ми отиде в ресторанта за обяд и чух друго дете да се оплаква, че нищо
в менюто не му харесва. Ужасих се. Ние можехме да избираме от меню с различни яс-
тия, а онова момиче можеше да се храни само от контейнера за боклук.
Вероятно не съм могъл да го обясня тогава, но в онзи ден получих представа колко
много ми е било дадено. Най-голямата разлика между мен и онова момиче беше мяс-
тото, на което сме родени. Баща ми всъщност беше успял да се измъкне от мизерията
на Пуна, недалеч от Мумбай, с работа. Бях резултат на невероятно усилен труд и много

150
жертви.
В ашрама започнах практикуването на благодарност, като се връщах към осъзнава-
нето, което преживях като деветгодишен, е чувството за благодарност за това, което
вече беше мое – моят живот и здраве, улесненията и безопасността ми, и увереността,
че ще продължа все така да бъда нахранен, подслонен и обичан. Всичко това беше дар.
За да отнесат признателността си за даровете към вселената и да превърнат това в
навик, монасите започват деня си е благодарности. Буквално. Когато се събудим на ро-
гозките си, се обръщаме по корем и отделяме миг, за да отдадем почитта си към земята
за това, което ни дава, за светлината, която виждаме, за земята, по която стъпваме, за
въздуха, който дишаме.

ОПИТАЙ ТОВА: ВСЕКИДНЕВНА ПРАКТИКА НА БЛАГОДАРНОСТ

Сутрешна благодарност: Нека позная. Първото нещо, което правите сутрин, е да
проверите телефона си. Може да си мислите, че това е лек, безпроблемен начин да зад-
вижиш мозъка си сутрин, обаче, както стана дума, така денят не започва в правилната
тоналност. Опитайте това – ще ви отнеме само минутка. (Ако сте толкова уморени, че
се опасявате да не заспите пак, настройте будилника си да повтори звъненето.) Отде-
лете момент, както сте в леглото, да се обърнете по корем, да долепите дланите си като
за молитва и да наведете глава. В този момент помислете за всичко хубаво в живота
си – за въздуха и светлината, които ви извисяват, за хората, които ви обичат, за ка-
фето, което ви очаква. Благодарност при хранене. Един от всеки девет души на земята
не разполага с достатъчно храна всеки ден. Това прави общо около 800 милиона души.
Изберете едно от храненията през деня и отделете момент, преди да започнете, за да
благодарите за храната. Вдъхновете се от известните ви молитви или измислете свои.
Ако имате семейство, редувайте се, за да благодарите.
Древни, вечни практики за благодарност са се появявали навсякъде по света. Сред
коренните американци традициите в отдаването на признателност са много. При един
ритуал, описан от будисткия изследовател и екоактивист Джоана Мейси, децата от пле-
мето онондага се събират всяка сутрин, за да започнат деня в училище с отдаване на
благодарност. Учителят започва: „Да обединим умовете си като един и да благодарим
на нашия най-голям брат, Слънцето, което се издига всеки ден, за да ни даде светлина,
така че да можем да виждаме лицата си един на друг, и топлина, за да могат семената
да покълват“. По подобен начин хората от мохок казват молитва, която изразява благо-
дарност за Народа, Земята Майка, Водите, Рибата, Растенията, Растенията за храна, Рас-
тенията за лечение, Животните, Дърветата, Птиците, Четирите вятъра, Дядо Гръм, Най-
големия брат, Слънце, Баба Луна, Звездите, Просветените учители, Създателя. Предс-
тавете си какъв би бил светът, ако всички ние започнем деня си с благодарност за най-
основните и съществени дарове на живота около нас.

ОПИТАЙ ТОВА: МЕДИТАЦИИ ЗА БЛАГОДАРНОСТ

За да имате достъп до благодарността по всяко време, препоръчвам следната мантра:

ОМ НАМО БХАГАВАДЕ ВАСУДЕВАЯ

В ашрама припявахме тази мантра, (за която ще стане дума на Медтация. Напяване
в края на Част 3), преди четенето на духовни текстове, като напомняне да се чувст-
ваме благодарни на тези, които са помогнали тези текстове да съществуват. Можем

151
да използваме този напев по подобен начин, за да изпитаме благодарност към учите-
лите и мъдреците, които ни дават прозрения и ни водят.

БЛАГОДАРЕН СЪМ ЗА...

След като седнете и се отпуснете, след като направите дихателните упражнения,
повторете: „Благодарен съм за...“, като завършите фразата с възможно повече неща.
Това упражнение веднага ще промени фокуса ви. Ако е възможно, опитайте да тран-
сформирате негативностите, които се появяват в ума ви, като откриете техни еле-
менти, за които можете да сте благодарни. Можете да правите това и в дневник или
като гласова бележка, за да имате какво да ви напомня, когато тези отрицателни
мисли се появят пак.

ВИЗУАЛИЗАЦИЯ НА РАДОСТ
По време на медитация се пренесете във време и на място, където сте изпитали
радост. Позволете на това радостно чувство да ви изпълни отново. Ще го носите със
себе си, когато свършите медитацията.

ПРАКТИКУВАНЕ НА БЛАГОДАРНОСТ

Да направим благодарността част от ежедневието си е лесната част, обаче ето какво

моля, и то не е малко: искам да сте благодарни по всяко време и при всички обстоятел-
ства. Дори животът ви да не е идеален, изграждайте благодарността си, както тренирате
мускул. Ако го правите продължително време, той ще укрепне.
Чрез благодарност трансформираме това, което зен учителката Роши Джоан Хали-
факс нарича „ум на мизерията“. Тя обяснява, че тази мисловна нагласа „няма нищо общо
с материалната мизерия. Когато бъдем уловени от ума на мизерията, се фокусираме
върху това, което ни липсва – чувстваме, че не заслужаваме любов, пренебрегваме
всичко, което ни е било дадено. Съзнателното практикуване на благодарност е начин за
измъкване от манталитета на бедността, който подкопава нашата благодарност, а с нея
и нашата цялост“.
Брайън Актън е пример за съзнателното практикуване на благодарност. Той работи в
Yahoo единайсет години, после кандидатства за работа в Туитър, но макар да е много
добър в професията си, му отказват. Когато научава вестта, пуска туит: „Отказаха ми в
централата на Туитър. Всичко е наред. Щеше да се наложи да пътувам много“. След
това кандидатства във Фейсбук. Скоро след това пуска друг туит: „Фейсбук ми отказаха.
Щеше да е чудесна възможност да се свържа с фантастични хора. Очаквам с нетърпение
следващото приключение в живота“. Не се колебае да сподели неуспехите си в социал-
ните медии, но никога не изразява нещо различно от благодарност за възможностите.
След тези неуспехи той се заема с работа по свое приложение – през многото си сво-
бодно време. Пет години след това Фейсбук купи WhatsApp, приложението, чийто съав-
тор е Актън, за 19 милиарда долара.
Работата в компаниите, които отказват на Актън, би му донесла много по-малко пари.
Вместо да се фиксира върху отказите и да приеме манталитета на бедността, той просто
изчаква с благодарност бъдещето.
Не съдете момента. Веднага щом сложите на нещо етикет „лошо“, умът ви започва
да го вярва. Вместо това бъдете благодарни за неуспехите. Позволете пътешествието на
живота да продължи с неговото собствено темпо и по неговите собствени заобиколни

152
пътища. Вселената може би има други планове за вас.
Има история за един монах, който всеки ден носел вода в две кофи, едната от които
имала дупка. Правел го всеки ден, ала не поправял кофата. Един ден един минувач го
попитал защо продължава да носи вода с пробитата кофа. Монахът посочил, че страната
на пътеката, над която носи пълната кофа, е изсъхнала, а от другата страна, над която
носи пробитата кофа, са поникнали чудесни цветя. „Моето несъвършенство – завършил
той носи красота на околните“.
Хелън Келър, която губи зрението и слуха си съвсем малка поради неизвестно забо-
ляване, пише: „Когато една врата на щастието се затвори, се отваря друга. Ние обаче
понякога гледаме толкова дълго затворената врата, че не виждаме вратата, която се е
отворила“.
Когато нещо не стане както желаете, кажете си: „Там някъде ме чака нещо повече“.
Това е всичко. Не е нужно да си мислите „Толкова съм благодарен, че изгубих работата
си“. Когато си кажете: „Това исках. Това беше единственият отговор“, цялата енергия
отива в „това“. Когато си кажете „Това не се получи, но там някъде има още“, енергията
се насочва към бъдещето, изпълнено с възможности.
Колкото по-отворени сме за възможните последици, толкова по-лесно ще можем да
направим благодарността своя реакция. Брат Дейвид Стиндъл-Раст казва: „Хората обик-
новено мислят за благодарността като казване на „благодаря“, сякаш това е нейният
най-важен аспект. Най-важният аспект на практикуването на благодарен живот е дове-
рието в живота... Да живееш така, това според мен е „благодарен живот“, защото тогава
получаваш всеки миг като дар... Тогава се спираш достатъчно дълго, за да се запиташ:
„Какви са възможностите на този момент?“. Търсиш ги и след това се възползваш от
тях. Толкова е просто“.

ОПИТАЙ ТОВА: БЛАГОДАРНОСТ В РЕТРОСПЕКЦИЯ

Припомнете си нещо, за което не сте били благодарни, когато се е случило. Образо-
ванието ви? Някой, който ви е научил на нещо? Приятелство? Имало ли е някакъв про-
ект, който ви е стресирал? Отговорност за член от семейството, срещу която сте него-
дували? Или изберете негативен резултат, който вече не е болезнен – раздяла, уволне-
ние, нежелана вест.
Сега отделете момент, за да помислите по какъв начин това преживяване може да си
струва благодарността ви. Дали не ви е донесло неочаквана полза? Дали проектът не ви
е помогнал да усвоите нови умения или да спечелите уважението на колегите си? Дали
отношенията ви с този член на семейството не са се подобрили перманентно заради ва-
шата щедрост?
Помислете за нещо неприятно, което се случва в момента или което очаквате. Експе-
риментирайте, като очаквате да сте благодарни към малко вероятен адресат.
Ако шефът ти реагира по начин, с който не си съгласен, изчакай, преди да реагираш.
Спри за момент и си задай въпроса: какво мога да науча от това? После потърси бла-
годарност – ами ако шефът ти опитва да ти помогне да се усъвършенстваш? Или ти е
дал още една причина да напуснеш тази работа? Ако тичаш, за да хванеш автобуса, и
успееш, обичайно ще изпиташ моментно облекчение, после ще се върнеш към ежедне-
вието си. Вместо това спри за момент. Спомни си как си се чувствал, когато си мислел,
че ще го изпуснеш. Използвай спомена, за да оцениш късмета си. А ако изпуснеш авто-
буса, ще имаш момент, за да се замислиш, така че го използвай, за да видиш ситуацията
в перспектива. Идва друг автобус. Не те е ударила кола. Би могло да е много по-зле.

153
След като отпразнуваме победите и скърбим за загубите, преднамерено поглеждаме и
двете ситуации в перспектива, приемаме случилото се с благодарност и смирение и про-
дължаваме напред.

ИЗРАЗЯВАНЕ НА БЛАГОДАРНОСТ

След като разширим благодарността, която изпитваме вътрешно, да насочим тази

благодарност навън и да я изразим пред другите.
Много често изпитваме дълбока благодарност, но не знаем как да я изразим. Има
много начини и дълбочини на изразяването на благодарност и отблагодаряването.
Най-основният начин е да кажем „благодаря“. Искаме ли обаче да спрем само дотам?
Нека благодарностите ни са възможно най-конкретни. Помислете какви благодарствени
бележки бихте могли да получите, след като сте станали домакин на събиране. Поне
една ще гласи: „Благодаря за снощи! Беше страхотно!“. Друг би могъл да напише: „Бла-
годаря за хубавата вечер. Храната беше прекрасна и ми хареса чудесната наздравица,
която вдигна за нашия приятел“. Много по-добре е да изразяваме благодарността си
конкретно. Колкото по-детайлна благодарност получаваме, толкова по-добре се чувст-
ваме.
Ето ключа: приятелката ви е изпитала радост, че е била част от събирането, което сте
организирали, а усилието, което е положила, за да изпрати благодарствената бележка,
връща тази радост към вас. За всекиго благодарността идва от осъзнаването, че някой
друг е инвестирал в него. Това е кръгът на обратната връзка на любовта.

ДОБРОТАТА И БЛАГОДАРНОСТА СА В СИМБИОЗА

Кръгът на обратната връзка на любовта е в съзвучие с учението на Буда, че добротата

и благодарността трябва да се развиват заедно, в хармония.
Добротата е лесна – или трудна – колкото това: искрено да искаш нещо добро за ня-
кого, да си мислиш кое би било от полза за него, да положиш усилие да му осигуриш
тази полза.
Ако някога си правил жертва за доброто на някого, лесно ще разпознаеш усилията и
енергията, които някой друг отделя за теб. Това означава, че собствените ни актове на
доброта ни учат какво е да си добър, така че собствената ни доброта ни дава възможност
да изпитваме искрена благодарност. Добротата учи на благодарност. Това е, което се
случва в микрокосмоса на изразяващата грижа благодарствена бележка: добротата в ор-
ганизирането на вашето парти вдъхновява благодарността на приятелката ви. Тази бла-
годарност вдъхновява добротата ѝ към вас.
Добротата – и благодарността, която следва – има ефект на вълна. Пема Чодрон съ-
ветва: „Бъдете по-добри към себе си. След това позволете добротата ви да залее света“.
В ежедневните си срещи искаме другите да са добри, състрадателни и отзивчиви спрямо
нас – кой не би го искал? – ала най-добрият начин да привлечем тези качества в живота
си е да ги развием самите ние. Различни изследвания отдавна са показали, че мненията,
поведенията и дори здравето са „заразни“ в социалните ни мрежи, обаче не е изяснено
дали това не се дължи просто на факта, че сме склонни да се сприятеляваме с хора, които
са като нас. Поради това двама учени от Калифорнийския университет, Сан Диего, се
заемат да установят дали добротата се предава между хора, които не се познават. Със-

154
тавят игра, при която непознати са разделени на групи от по четирима, като всеки по-
лучава по двайсет кредита. Всеки участник е инструктиран да реши за себе си с колко
от тях да допринесе към обща каса, която в края на кръга ще бъде разпределена поравно
между всички. След края на всеки кръг участниците променят местата си, така че никой
да не знае кой проявява щедрост в игрите, но всички знаят колко щедри са били другите
към групата. В течение на играта участниците, които са били облагодетелствани от щед-
ростта на другите, се оказват по-склонни да дават повече от своите кредити. Добротата
поражда доброта.
Когато си част от размяна на доброта/благодарност, неизбежно ще се окажеш обект
на благодарността. Когато получаваме благодарности, трябва да следим егото си. Лесно
е да се заблудим във фантазии за собственото си величие. Когато получават похвали,
монасите се отдръпват, защото не забравят, че това, което могат да дадат, поначало не
е тяхно. За да получите благодарност със смирение, започнете като благодарите на чо-
века, че е забелязал. Оценете вниманието му и намерението му. Помислете за добро
качество на този човек, за да върнете комплимента.
След това приемете получената благодарност като възможност да сте благодарни на
учителите си.

ДОБРОТАТА НА НЕПОЗНАТИ

Монасите привеждат в действие практикуването си на благодарност чрез малки вза-

имодействия през целия ден. Веднъж скочих в кола на Юбер. Много бързах и бях раз-
сеян. Колата остана на място необичайно дълго и когато най-накрая забелязах и попитах
шофьора дали всичко е наред, той отговори: „Да. Чаках и ти да ми кажеш здрасти“. Това
беше като събуждане и можете да се обзаложите, че след този случай много внимавам
как се отнасям с хората.
Да сме кратки и директни вероятно е по-ефективно и професионално, обаче прекар-
ването на дните на автопилот ни лишава от възможността да споделяме емоциите, които
ни свързват и поддържат. Изследване, в което насърчавали хората в чикагското метро
да водят разговори с непознати, докато пътуват за работа или към дома, установява, че
събралите куража да заговорят някого говорят за пътуването към работното място с по-
позитивни тонове. Повечето от тези пътуващи са очаквали обратен резултат и при по-
нататъшен анализ изследователите стигнали до извода, че хората не са смятали, че не-
познатите ще се държат неприятно, а че са се опасявали от неловкото положение да
започнат разговор и да бъдат отблъснати. Това не се случва и повечето от заговорените
отвръщали с охота. Когато направим усилие да се свържем с хората около нас, създа-
ваме възможности за благодарност, вместо да тънем в анонимност.
Замислете се за всичко, което правите през деня с участието на други хора – пътуване
за работа, осъществяване на проект, пазаруване, оставяне на децата в училище, неанга-
жиращ разговор с партньора. Това са малките събития, които изпълват живота ни, а до-
колко те ни доставят удоволствие до голяма степен зависи от нас. По-конкретно, зависи
от това колко доброта внасяме в тези взаимоотношения и колко благодарност получа-
ваме от тях.

ОПИТАЙ ТОВА: ВИЗУАЛИЗАЦИЯ НА БЛАГОДАРНОСТТА

Отделете момент, сега, за да си спомните три неща, които са ви дали други хора:
1. Дребна добрина, която някой е проявил към вас.

155
 2. Подарък, който е бил от значение за вас.
3. Нещо, което прави всеки ден малко по-добър.
Затворете очи. Върнете се към мястото и времето на някое от горните събития и
преживейте отново това, което сте изпитали – гледките, ароматите, звуците. Прежи-
вейте ги със страхопочитание и ги усетете по-дълбоко. След тази визуализация приз-
найте, че дребните неща се случват за вас. Не ги пренебрегвайте и не ги приемайте за
даденост. После отделете момент, за да почувствате, че за вас се грижат, мислят, че
ви обичат. Това би трябвало да засили самооценката и самоувереността ви. И накрая,
давайте си сметка, че да се чувствате добре не е крайната цел. Нека тази мисъл ви
накара да чувствате, че трябва да върнете подобаващо с любов, като дадете на тези,
които са дали на вас, или като предадете нататък любовта и грижата към тези, които
ги нямат.

БЛАГОДАРНОСТ ЧРЕЗ СЛУЖЕНЕ

Ако искаме да минем отвъд случайната добрина на деня, ще можем активно да вдъх-
новяваме и засилваме благодарността си дори повече. Смятаме доброволчеството и по-
магането на другите за начин да се помогне на лишените, обаче може да се твърди, че
те дават на донора толкова, колкото и на получателя. Служенето помага да трансфор-
мираме негативните емоции като гняв, стрес, завист и разочарование в благодарност.
Това става, защото то предлага перспектива.
– Какво те води при мен? – пита възрастна мъдра жена младежа, който е застанал
пред нея.
– Виждам радост и красота наоколо, ала от разстояние – отговаря младежът. – Моят
собствен живот е изпълнен с болка.
Мъдрата жена се замисля. Бавно налива на младежа чаша вода и му я подава. След
това му подава купичка сол.
– Сложи малко във водата – казва му.
Младежът се колебае, после взема малка щипка сол.
– Повече – каза жената. – Напълни шепата си.
Младежът я поглежда скептично, но пълни шепата си със сол и я изсипва в чашата.
Възрастната жена кима и с жест кара младежа да пие. Той отпива, прави физиономия,
изплюва солената вода на пода.
– Как беше? – пита възрастната жена.
– Благодаря, обаче... не, благодаря – отвръща младежът намусено.
Жената се усмихва мъдро, подава на младежа купата сол и го отвежда до близкото
езеро. Водата е чиста и студена.
– Сега изсипи шепа сол в езерото – казва му тя.
Младежът го прави, солта се разтваря във водата.
– Пий – казва му жената.
Младежът коленичи на брега, загребва вода в шепите си и отпива. Когато се изправя,
жената го пита:
– Как беше?
– Свежо – отвръща младежът.
– Усети ли солта? — пита мъдрата жена.
Младежът се усмихва объркано.
– Не. Изобщо.

156
 Жената коленичи до младежа, отпива малко вода и казва:
– Солта е болката в живота. Тя е постоянна, обаче ако я сложиш в малка чаша, вкусът
е много горчив. Ако я сложиш в езеро, дори няма да я усетиш. Разшири сетивата си,
разшири своя свят и болката ще намалее. Не бъди чашата. Стани езерото.
Широкият поглед ни помага да сведем болката до минимум и да оценяваме това, ко-
ето имаме, а когато даваме, си осигуряваме пряка възможност да гледаме широко. Изс-
ледване, публикувано в PMC Public Health, показва, че доброволчеството може да
снижи чувството за депресираност и да засили усещането за благоденствие. Когато жи-
веех в Ню Йорк, имаше благотворителна организация, наречена „Пелерини за хлапета“,
която посещаваше едно училище в Куийнс и помагаше на учениците да правят плащове
на супергерои за деца с трудно детство. Децата, направили плащовете, виждаха въздейс-
твието на труда и подаръците си и това им помагаше да разберат колко много имат
всъщност. Когато видим страданията на другите в ясната светлина на деня, когато из-
ползваме уменията си, за да подобрим положението им, дори само с малко, веднага усе-
щаме прилив на благодарност.

ОПИТАЙ ТОВА: ПРЕЖИВЕЙ БЛАГОДАРНОСТТА ЧРЕЗ ДОБРОВОЧЕСКА

РАБОТА
Служенето разширява погледа и облекчава негативните емоции. Опитайте добро-
волна работа – може да е веднъж месечно или седмично. Нищо няма да ви помогне по-
добре от това да развиете благодарността си непосредствено и да ви подтикне да я по-
кажете.

ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ

Понякога е най-трудно да изразим благодарността си към хора, които означават най-

много за нас семейство, приятели, учители ментори, които са ни помогнали и все още
помагат да осъществим истинска промяна в живота си.

ОПИТАЙ ТОВА: НАПИШЕТЕ БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО

Изберете човека, на когото сте дълбоко благодарни – някой, към когото е лесно да
изпитвате благодарност. Направете списък с по-широки качества и ценности, които це-
ните у този човек. Подкрепял ли ви е? Обичал ли ви е? Почтен ли е? След това помис-
лете за специални думи и моменти, които сте споделяли. Погледнете напред и запишете
това, което ще направите или кажете, когато го срещнете пак. (Ако е покойник, можете
да започнете така: „Ако можех да те видя пак, щях да ти кажа...“)
Сега напишете благодарствено писмо според бележките, които сте направили.
Опитайте да покажете любовта и благодарността си лично, ако е възможно. Ако не
е, бележка, текстово съобщение или телефонен разговор ще увеличат щастието на този
човек, както и вашето.
Понякога тези, които обичате, не допускат интимности и може да ви отпратят. В та-
къв случай дръжте позицията си. Приемането на благодарност изисква уязвимост и от-
критост. Блокираме тези чувства от страх да не бъдем наранени. Ако се сблъскате с
упоритост, може да опитате да промените подхода си. Отделете малко време, за да по-
мислите каква форма на благодарност получателят би оценил най-високо. Понякога да
изразим благодарността си писмено е най-лесният начин и двете страни да получат
време и място, за да обработят чувствата си.

157
 Когато пишете благодарствено писмо на човек, който означава много за вас, опитайте
да го накарате да се почувства също толкова обгрижен и обичан, колкото сте се чувст-
вали вие, когато той ви е помагал. Писмото е признание за стойността на неговата щед-
рост, което е по-трайно във времето от вербалното „благодаря“. То задълбочава връз-
ката помежду ви. Това признание вдъхновява и двама ви да мислите един за друг и да
си дарявате взаимно, а това, както видяхме, оказва въздействие върху хората около вас.

БЛАГОДАРНОСТ СЛЕД ПРОШКА

Може би си мислите „Родителите ми ми изиграха номер. Защо трябва да съм им бла-

годарен?“. В живота ни има несъвършени хора – такива, към които изпитваме неясни
или смесени чувства, поради което е трудно да изпитаме благодарност към тях. Все пак
обаче благодарността не е черно-бяла. Можем да сме благодарни за някаква част, не за
цялостното отношение на тези хора към нас. Ако отношенията ви са сложни, приемете
тази сложност. Опитайте да откриете прошка за неуспехите им и благодарност за уси-
лията им.
Въпреки това по никакъв начин не предлагам да се чувствате благодарни на хора,
които са ви сторили зло. Не е нужно да сте благодарни на всички в живота си. Монасите
нямат официална позиция за травмите, но фокусът при тях винаги е върху изцелението
на вътрешното преди изцелението на външното. С твоето собствено темпо, в избрано от
теб време.

Склонни сме да мислим за благодарността като признателност за нещо, което ни е

било дадено. Монасите не мислят по различен начин. И ако попитате един монах какво
му е било дадено, ще ви отговори – всичко. Сложността на живота е изпълнена с дарове
и уроци, които невинаги сме в състояние да видим ясно като такива, така че защо да не
предпочетем да сме благодарни за това, което е и което е възможно? Прегърнете благо-
дарността чрез ежедневна практика, както вътрешно – в начина, по който гледате на
живота си и на света около вас, – така и чрез действие. Благодарността поражда доброта
и този дух ще отеква в нашите общности, ще отнася най-добрите ни намерения до тези
около нас.
Благодарността е майка на всички качества. Както майката ражда дете, благодар-
ността ражда всички други качества – състрадание, упоритост, увереност, страст – по-
ложителни черти, които ни помагат да открием смисъл и да се свързваме с другите.
Естествено е в следващата глава да говорим за връзките ни които опитваме да са с хора,
които приветстваме в живота си, и как можем да поддържаме смислени взаимоотноше-
ния.

158
 10. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.
Наблюдаване на хората
„Всеки човек е свят, който трябва да бъде изследван.“
Тич Нхат Нанх

Често хората си представят монасите като отшелници, които живеят в изолация, да-
лече от обществото. Преживяванията ми като монах обаче завинаги промениха отноше-
нията ми с другите. Когато се върнах в Лондон, след като реших да напусна ашрама,
открих, че се справям много по-добре с всякакви взаимоотношения, отколкото преди да
дам монашеския обет. Това подобрение важеше дори за романтичните връзки, което е
донякъде изненадващо, предвид факта, че монасите са безбрачни и че докато бях в
ашрама не съм имал романтични отношения.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОЧАКВАНИЯ

Селото на ашрама предразполагаше към другарство, взаимопомощ и услужливост

към хората. Дан Бутнер, съосновател на Сини зони — организация, която изучава реги-
оните на света, в които хората живеят най-дълго и боледуват най-малко – вижда све-
товна необходимост от подобни общности. Освен храненето и здравословния живот,
Бутнер установява, че дълголетието се свързва с някои аспекти на общностите – близки
отношения със семейството (ще се погрижат за теб, ако имаш нужда от помощ) и с
племе с общи вярвания и здрави обществени поведения. По същество това е селото.
Като тези сини зони, ашрамът е взаимозависима общност, която предразполага към
сътрудничество и взаимопомощ. Всеки бива насърчаван да се грижи не само за своите
нужди, но и за нуждите на другите хора. Спомняте ли си дърветата в Биосфера 2, които
нямаха достатъчно дълбоки корени, за да издържат на вятъра? Секвоята е друго нещо.
Известна е с височината си и ще си помислиш, че това дърво има нужда от дълбоки
корени, за да оцелее, но в действителност корените на секвоята са плитки. Дърветата са
устойчиви, защото корените им се разпростират нашироко. Секвоите растат в гори и
корените им се преплитат, така че силните и слабите устояват заедно на природните
стихии.

КРЪГОВРАТЪТ НА ЛЮБОВТА

В общността, в която всеки се грижи за всеки друг, първоначално очаквах другите

монаси да връщат директно грижите и подкрепата, които проявявах към тях, но реал-
ността се оказа по-сложна.
През първата ми година в ашрама се чувствам объркан и търся съвет от един от
учителите ми.
– Объркан съм — казвам. — Имам чувството, че отдавам много любов и грижа, но
нямам чувството, че ми отвръщат по същия начин. Аз проявявам внимание, грижа,
съпричастност към другите, но те не се държат така с мен. Не разбирам.
Монахът пита:
– Защо отдаваш любов?

159
 Отговарям:
– Защото съм такъв.
Монахът пита:
– Тогава защо очакваш да ти се връща? Обаче, също така, слушай внимателно. Ко-
гато отдаваш някаква енергия – любов, омраза, гняв, доброта, — винаги ще я получиш
обратно. По един или друг начин. Любовта е като кръг. Каквато и любов да дадеш,
винаги ще се върне при теб. Проблемът е в твоите очаквания. Приемаш, че любовта,
която получаваш, ще дойде от този, на когото си дал своята. Обаче невинаги идва от
същия човек. По същия начин има хора, които те обичат и на които ти не отвръщаш
със същата любов.

Беше прав. Твърде често обичаме хора, които не ни обичат, обаче не отвръщаме на
любовта, която други даряват на нас.
Спомних си майка ми, която изоставяше всичко, което прави, за да отговори, ако я
търся по телефона. Ако самата тя някога посягаше към телефона, това беше, за да поз-
въни на мен или на сестра ми. В сърцето си тя искаше да си говори с мен почти непре-
къснато. В същото време аз мога да чакам разочарован нечие съобщение, а тя си мисли:
160
„Ще ми се синът ми да ми се обади!“.
Учителят ми описа кръговрата на любовта и това промени живота ми. Нашата липса
на благодарност ни кара да се чувстваме необичани. Когато си мислим, че на никого не
му пука за нас, трябва да спрем и да си дадем сметка, че любовта, която отдаваме, се
връща при нас от най-различни места или, в най-общ смисъл, това, което дадем, ще се
върне. Това е пример за карма, идеята, че действията ни, добри или лоши, ни носят съ-
щото. Когато се чувстваме необичани, трябва да се запитаме: Предлагам ли помощ тол-
кова често, колкото търся помощ? Кои ми дава, без да получи нищо в замяна?

МРЕЖА ОТ СЪСТРАДАНИЕ

Има смисъл фактът, че монасите разглеждат разпределението на любовта и грижите

като мрежа от състрадание, а не като обмен между двама души. Монасите вярват, че
различните хора служат на различни цели и всяка роля допринася за израстването ни по
свой начин. Имаме равни на нас, с които да сме приятели, студенти, на които да препо-
даваме, ментори, от които да се учим и на които да служим. Тези роли не са изцяло
свързани с възраст и опит. Всеки монах по всяко време е на всяка фаза от този цикъл.
Монасите вярват, че ролите не са фиксирани. Човекът, който един ден е твой учител, на
следващия може да е твой ученик. Понякога възрастните монаси посещават учебните
занятия заедно с младите монаси като нас, седят на пода и слушат какво казва нов мо-
нах. Те не идваха там, за да ни държат под око – бяха там, за да учат.

ОПИТАЙ ТОВА: ВОДИ И СЛЕДВАЙ

Направете списък на вашите учители и ученици. Сега запишете какво бихте могли да
научите от учениците си и какво учителите ви биха могли да научат от вас.

ЧЕТИРИТЕ ТИПА ДОВЕРИЕ

В ашрама бях объркан, защото не отвръщаха на грижите ми. Често очакваме твърде
много от другите, при положение че нямаме ясно разбиране за тяхното предназначение
в живота ни. Да разгледаме четири характеристики, които търсим у хората, които до-
пускаме в живота си. Ще разпознаете тези хора – повечето от нас познават поне един
човек, който попада поне в една от тези категории.

Компетентност. Някой трябва да е компетентен, ако трябва да се доверяваме на

мненията и препоръките му. Този човек притежава нужните умения, за да решава ва-
шите проблеми. Той е експерт или авторитет в областта си. Има опит, препоръки и/или
висок рейтинг в Yelp.

Грижа. Трябва да познаваме грижите на човека, ако оставяме емоциите си в негови

ръце. Истинската грижа означава, че той мисли какво е най-добре за теб, а не какво е
най-добре за него. Грижи се за благоденствието ти, не за успеха ти. Взема интересите
ти присърце. Вярва в теб. Готов е да мине отвъд това, което изисква дългът, за да те
подкрепи – помага ти да се движиш, придружава те на важна среща с лекаря или ти
помага да планираш рожден ден или сватба.

161
 Характер. Някои хора имат силни морални ориентири и безкомпромисни ценности.
Търсим такива хора, за да ни помогнат да видим ясно, когато не сме сигурни дали това,
което искаме или в което вярваме, е правилно. Характерът е особено важен, когато сме
във взаимозависимо партньорство (връзка, бизнес партньорство, екип). Тези хора прак-
тикуват това, което проповядват. Те имат добра репутация, силни мнения, съветите им
са приземени. Може да им се има доверие.

Постоянство. Хората, които са постоянни, може да не са върхови експерти в своята

област, да имат силен характер или да се грижат за вас най-дълбоко, но са надеждни,
присъстват, налице са, когато имате нужда от тях. Били са с вас в добри и лоши времена.

162
 Никой не носи табела с надпис какво може да ни предложи. Наблюдавайте намере-
нията и действията на хората. Дали са в единодействие? Показват ли на практика това,
което казват, че ценят? Отговарят ли ценностите им на вашите? От поведенията науча-
ваме повече, отколкото от обещанията. Използвайте четирите типа доверие, за да раз-
берете защо даден човек ви привлича и дали е вероятно да станете приятели, колеги или
романтични партньори. Задайте си въпроса: Какво е истинското ми намерение, поради
което да участвам в тази връзка?
Четирите типа доверие могат да ни приличат на основни качества, които инстинктивно
търсим или изискваме, обаче обърнете внимание, че е трудно да си представим човек,
който се грижи за нас, компетентен е във всички сфери, има силен характер и никога не
е твърде зает за вас. Двама от най-важните хора в живота ми са Суами (моят учител
монах) и майка ми. Суами е духовният човек с когото се консултирам за всичко. Имам
пълно доверие в характера му. Когато обаче му казах, че искам да напусна „Аксенчър“
и да отида в медиите, той каза: „Нямам идея какво трябва да направиш“. Той е един от
най-ценните ми съветници, обаче беше глупаво да очаквам от него да има мнение за
кариерата ми, а той беше достатъчно мъдър, за да не се преструва, че има такова. Майка
ми също не би била най-добрият избор на съветник за промените в кариерата ми. Както
повечето майки, тя най-много се безпокои да съм добре – как се чувствам, храня ли се
добре, спя ли достатъчно. Тя винаги присъства, с грижа и постоянство, обаче няма да
ми дава съвети за управлението на моята компания. Няма нужда да се ядосвам на майка
си, че не се грижи за всички аспекти на живота ми. Вместо това би трябвало да си спестя
времето, енергията, вниманието и болката и просто да оценя това, което тя ми дава.
Склонни сме да очакваме всеки човек да предлага пълен пакет, да ни дава всичко, от
което се нуждаем. Това означава да вдигнем летвата невъзможно високо. Трудно е да
се намери такъв човек, както е трудно и ние самите да сме такъв човек. Четирите типа
доверие ще ни помагат да вземаме под внимание какво можем и какво не можем да
очакваме от тях. Дори партньорът ви не е в състояние да предложи грижа, характер,
компетентност и постоянство по всички начини, винаги. Грижа и характер, да, но никой
не е компетентен във всичко и макар че партньорът ви вероятно е надежден, никой не
може да е последователно „на линия“ по начина, по който ни е нужен. Очакваме парт-
ньорът в живота ни да е всичко за нас, „да ни допълва“ (благодаря, Джери Макгуайър),
но дори в такъв продължаващ цял живот съюз единствено вие можете да сте всичко за
себе си.
Престоят ни в ашрама с хора, които не са от семейството ни и не са свързани по друг
начин с нас, ни даваше възможност да виждаме нещата реалистично. Там беше ясно, че
никой не може, а и не трябва да играе всички роли. Интересно, статия в „Сайколоджи
Тудей“ описва полево изследване на военното командване в Ирак, проведено от пол-
ковник Дж. Патрик Суини, психолог, който открива три елемента на доверието – ком-
петентност, грижа и характер. Разликата е, че според него и трите качества се необхо-
дими, за да имат войниците доверие на своите командири. Животът и на монасите, и на
военните се придържа към рутина и принципи, но монасите не изпълняват заповеди на
лидерите си и не залагат живота си на карта. Да мислиш като монах за взаимоотноше-
нията означава не да търсиш всичките четири типа доверие, а да си изградиш реалис-
тични очаквания на базата на това, което даден човек реално ти дава, а не на това, което
искаш да ти даде. Когато човекът не предлага четирите типа доверие, започваме да си
даваме сметка, че въпреки това пак можем да имаме полза от присъствието му в живота

163
ни.
И най-малкото трябва да сме внимателни към това, което можем да му предложим. С
приятели и колеги си изградете навика да се питате:

Какво мога да предложа първи?

Как мога да служа?
Какво съм — учител, равен или ученик?
Кой от четирите типа доверие давам аз на този човек?

Оформяме по-смислени отношения, когато играем според силните си страни и, като

Суами, не предлагаме компетентност там, където нямаме такава.
Упражненията като горното не целят да поставят етикети на хората. Аз съм против
етикетите, както обясних, защото те свеждат множество нюанси на живота до черно и
бяло. Монашеският подход е да потърсим смисъл и да поемем това, което ни е нужно,
за да се движим напред, вместо да блокираме в оценки. Когато обаче прилагаме филтри
като четирите типа доверие, можем да видим дали нашата мрежа на състрадание е дос-
татъчно широка, за да ни води през сложността и хаоса на живота.

ОПИТАЙ ТОВА: РАЗМИСЛИ ЗА ДОВЕРИЕТО

Изберете трима души – може би колега, член от семейството, приятел – и определете
кой от четирите типа доверие внасят те в живота ви. Бъдете благодарни за това. Кажете
им го.
Освен всичко друго в рамките на всеки от четирите типа доверие можем да имаме
полза от различни гледни точки в рамките на всяка от тези категории. Грижата на май-
ката не е същата като грижата на ментора. Човек с характер може да ни даде чудесен
съвет за романтичните ни отношения, а друг да ни помогне да преодолеем семеен кон-
фликт. Един приятел може да е неотклонно с теб по време на раздяла, друг може да е до
теб по време на духовно пътешествие.

СЪЗДАЙ СВОЕ СЕМЕЙСТВО

За да намерим разнообразие, трябва да сме отворени за нови връзки. Част от израст-

ването на всяка възраст – е да приемем, че семейството, от което произхождаме, може
и да не е в състояние да ни даде всичко, от което се нуждаем. И е нормално – всъщност
необходимо – да се защитим от хората в семейството ни, които не са добри с нас. За
семейството си трябва да прилагаме същите критерии, както за всеки друг, и ако отно-
шенията са лоши, можем да обичаме и уважаваме членовете на семейството си от дис-
танция, като съберем семейството, от което имаме нужда, от по-широкия свят. Това не
означава да пренебрегнем семейството си. Прошката и благодарността обаче идват по-
лесно, когато приемем, че имаме приятели и семейство и приятели, които стават семейс-
тво. Чувството за свързаност на някакво ниво с целия свят може да окаже позитивен
терапевтичен ефект върху хората, чиито семейства са направили живота им труден.

ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО

Когато влезете в нова общност – както аз влязох в ашрама, – имате чиста сметка.
Няма ги очакванията, които се изграждат между роднини и приятели. Много вероятно

164
е никой да не познава миналото ви. В такива ситуации повечето от нас бързат да открият
„своите хора“, обаче ашрамът ни научи друго. Не беше нужно да имитирам семейство,
да създавам тесен кръг на доверие и комфорт. Всеки в ашрама беше част от семейството.
И докато пътувахме из Индия и Европа, започнах да си давам сметка, че всички в света
са мое семейство. Както казва Ганди: „Златният път е да си приятел със света и да разг-
леждаш цялото човешко семейство като едно цяло“.
Групите, които създаваме за учене, растеж и споделени преживявания – като семейс-
тва, училища и църкви, – ни помагат да категоризираме хората. Тези са хората, с които
живея. Тези са хората, с които се уча. Тези са хората, с които се моля. Тези са хората, на
които се надявам да помогна. Обаче не искам да отричам нечие мнение или стойност
само защото не се вписва гладко в някоя от тези групи. Освен ограниченията на осъщес-
твимостта не е имало някакви хора, които да заслужават вниманието или грижите ми
повече от други.
По-лесно е да смятаме всеки за член на семейството си, ако не си представяме, че
такива са всички, във всеки един момент. Известен стих на Жан Доминик Мартен гласи:
„Хората идват в живота ти с причина, за сезон или за цял живот“. Тези три категории са
свързани с продължителността на връзката. Човек може да дойде в живота ти като ча-
кана промяна. Подобно на нов сезон, той внася вълнуваща и вълшебна промяна в енер-
гията. Сезонът обаче в един момент свършва – както всички сезони. Друг може да дойде
в живота ти по някаква причина. Помага ти да учиш и растеш или те подкрепя в трудни
времена. Сякаш нарочно е бил изпратен да ти помага и да те напътства през някакво
преживяване, след което централната му роля в живота ти престава да е централна. Има
и хора, които са за цял живот. Те са до вас в най-доброто и най-лошото, обичат ви дори
и когато не им давате нищо в замяна. Когато мислите за тези категории, не изпускайте
от внимание кръговрата на любовта. Любовта е дар, без никакви допълнения. Това оз-
начава, че с нея идва и знанието, че не всички връзки могат да оцелеят с еднаква сила,
безкрайно. Не забравяйте, че вие също сте приятел поради причина, за сезон или цял
живот на различни хора в различно време, а ролята, която вие играете в нечий живот,
може и да не отговаря на ролята, която той играе във вашия.
Напоследък има малка, постоянна група хора, с които съм най-близък, но това не
променя свързаността с цялото човечество, която чувствам. И искам от вас да поглед-
нете отвъд хората, които признавате, отвъд зоната си на комфорт, към непознатите и
хората, които не разбирате. Не е нужно да се сприятелявате с всички тях, но трябва да
ги смятате за равни на себе си, със същата душа и потенциал да внесат разнообразие в
знанията и опита ви. Всички те са във вашия кръг на грижа.

ОПИТАЙ ТОВА: БЪДИ РЕАЛИСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВРЪЗКИТЕ СИ

Направете списък на хората, с които сте се срещали в компания през последната сед-
мица-две. Във втората колона запишете дали съответният човек е приятел с причина, за
сезон или за цял живот. Това, разбира се, е поставяне на етикети, което настоявах да не
правите. Трябва да допуснем някаква степен на припокриване в ролите, които играят
хората. Във всеки случай най-грубото скициране на пейзажа на социалния ви живот ще
ви даде представа дали сте заобиколени от балансирана група хора – която ви осигурява
вълнения, подкрепа, любов в дългосрочна перспектива. Сега, в третата колона, помис-
лете за ролята, която вие играете в живота на всеки от тези хора. Предлагате ли им това,
което получавате? Къде и как бихте могли да давате повече?

165
 ДОВЕРИЕТО СЕ ПЕЧЕЛИ

След като установите разумни очаквания по отношение на дадена връзка, става по-
лесно да изградите и поддържате доверие. То е в центъра на всяко взаимоотношение.
Доверието означава вяра, че другият е честен с нас, че взема интересите ни присърце,
че ще спазва обещанията и уверенията си и че ще остане верен на тези намерения и в
бъдеще. Обърнете внимание, че не казвам, че е бил прав винаги или се справя с всяка
трудност идеално. Тук говорим за намерения, не за способности.
Когато важен за нас човек ни предаде, ударът по доверието ни отеква върху всички
наши взаимоотношения. Дори хората с най-добри намерения се променят или не след-
ват същия път, който следваме ние. Други ни дават предостатъчно знаци, че намерени-
ята им не съвпадат с нашите, но не им обръщаме внимание. И понякога, ако съзнанието
ни е будно, ще долови хора, на които поначало не би трябвало да имаме доверие. Има и
хора, чието поведение никога не подлежи на контрол – как тогава бихме могли да се
доверим на когото и да било?

СТАДИИ НА ДОВЕРИЕТО

Доверие може да бъде оказано на всекиго, от шофьора на такси до бизнес партньора

или интимната ни приятелка, но е ясно, че доверието ни не е еднакво към всички. Важно
е да проявим внимание към дълбочината на доверието ни към някого и дали той наис-
тина е спечелил това доверие.
Д-р Джон Готман, водещ брачен експерт, искал да разбере какво кара двойките да
упорстват в даден продължаващ конфликт, вместо да го разрешат и да продължат нап-
ред. Изследвал двойки от цялата страна, с различен социално-икономически и етни-
чески произход и в различни житейски ситуации, от новобрачни до очакващи дете бъ-
дещи родители и семейства, в които единият партньор служи в армията и е командиро-
ван другаде. Най-общо при всичките тези двойки най-важният проблем е доверието и
предателството. Езикът, с който описват проблемите си, се различава донякъде, обаче
централният въпрос остава един и същ: Мога ли да съм сигурен, че ще си ми верен?
Мога ли да вярвам на обещанията ти да помагаш в домакинската работа? Мога ли да
разчитам, че ще ме чуеш, че ще бъдеш на линия, когато имам нужда от теб?
И двойките имат добра причина да превърнат доверието в свой приоритет. Според
изследванията на д-р Бела ДеПауло хората са нечестни в около една пета от взаимодейс-
твията си. Седемдесет и седем студенти и седемдесет души от широката общественост
били помолени да проследят социалните си взаимодействия в продължение на седем
дни. Трябвало да регистрират всички разговори и да записват колко лъжи са изрекли.
Знам какво си мислите – ами ако са излъгали за лъжите си? За да насърчат честността,
изследователите казват на участниците, че никой няма да ги съди и че поведението им
ще помогне да се намерят отговори на фундаментални въпроси за лъжата като поведе-
ние. Освен това представят експеримента и като шанс участниците да опознаят себе си
по-добре. В края студентите съобщават за някаква степен на лъжа в една трета от взаи-
модействията си, а останалите участници – в една от всеки пет. Не е чудно, че толкова
много от нас имат проблеми с доверието.
От разговора ни за егото знаем, че лъжем, за да впечатлим, да се представим като
„по-добри“, отколкото всъщност сме, обаче когато тези лъжи бъдат разкрити, предател-
ството причинява много повече щети и на двамата, отколкото би причинила честността.

166
Ако семето на доверието не бъде засято ефективно в самото начало, ще израсне плевел
от недоверие и предателство.
Не сме внимателни по отношение на това къде и кога даваме доверието си. Или вяр-
ваме на хората прекалено лесно, или не вярваме на никого. Никоя от тези крайности не
ни се отразява добре. Ако се доверяваш на всички, ще бъдеш уязвим за измама и разо-
чарования. Ако не вярваш на никого, ще бъдеш вечно изпълнен с подозрения и сам.
Нивото на доверието ни трябва да отговаря пряко на опита ни със съответния човек, да
премине през четирите стадия на доверието.

Неутрално доверие. Когато срещнете някого, е съвсем нормално да не му се дове-

рите. Може да ви се стори забавен, очарователен, приятен, когато е наблизо. Тези поло-
жителни качества не изискват доверие. Те означават, че според вас новият ви познат е
симпатяга. Склонни сме да бъркаме доверието с харесването. Изследвания, които про-

167
учват как съдебните заседатели възприемат свидетелстващите в съда експерти, устано-
вяват, че по-симпатичните на вид експерти са възприемани и като по-достойни за дове-
рие. Също така сме склонни да се доверяваме на хора, които намираме за привлека-
телни. Рик Уилсън, съавтор на „Оценяване на книгата по корицата. Красота и очаквания
в играта на доверие“, казва: „Установихме, че привлекателните хора получават „премия
за красота“, защото им се доверяват по-често, но също така установихме и „наказание
за красота“, когато тези хора не отговорят на очакванията“. Когато приравняваме харес-
ването или привлекателността с доверието, трябва да очакваме огромни разочарования.
По-добре е да имаш неутрално доверие, отколкото да се довериш на някого поради пог-
решни причини и да му вярваш сляпо.
Договорно доверие. Изведох това ниво на доверие от раджа – импулсивния начин на
живот, при който се стремиш да получиш резултата, който искаш, възможно най-бързо.
Договорното доверие е взаимоотношение от типа „аз на тебе, ти на мене“.
Най-просто казано, става дума за следното: Ако платя вечерята и ти обещаеш да ми се
отплатиш, вярвам, че ще го направиш. Ако направиш план, можеш да разчиташ, че чо-
векът ще се появи – и няма други очаквания. Договорното доверие е полезно. Повечето
от нас споделят договорно доверие с повечето от хората, с които се срещат в живота си,
и очакват те да им се доверяват имплицитно. Сърцето може да иска по-дълбока връзка,
но трябва да сме внимателни. Да очакваш нещо повече от някой, който ти показва само
договорно доверие, е преждевременно, в най-добрия случай, и опасно, в най-лошия.
Взаимно доверие. Договорното доверие достига по-високо ниво, когато помогнеш на
някого и очакваш, че той най-вероятно ще направи същото за теб по някакъв начин в
неопределен момент в бъдещето. Докато договорното доверие разчита на конкретна
размяна, за която двете страни са се договорили, взаимното доверие е далеч по-сво-
бодно. Този стадий на доверието произлиза от сатва, режима на доброта, когато дейс-
тваме с доброта, позитивност и мир. Всички искаме да достигаме това ниво и добрите
приятелства обикновено го постигат.
Чисто доверие. Най-високото ниво на доверие е чиста доброта, когато знаеш, че как-
вото и да се случи, другият може да разчита на гърба ти и обратно. Колежанският тре-
ньор по баскетбол Дон Майер давал на всеки от отбора си празен лист и искал на него
да нарисуват кръг — тяхната „лисича дупка“. Отгоре на листа пишели името си, после
пускали линии наляво, надясно и назад, като на всяка линия трябвало да запишат името
на съотборника, с когото биха искали да са в „лисичата дупка“. Избираните най-често
били естествените лидери на отбора. Подбирайте хората за лисичата си дупка мъдро.

Ако трябва да запишете хората, на които имате доверие на всяко ниво, резултатът
вероятно ще прилича на пирамида – много хора на неутрално доверие, по-малко на до-
говорно доверие, най-близкия ви кръг на взаимно доверие и съвсем малко на най-висо-
кото ниво, взаимното доверие.
Колкото и да не ви харесва вашата пирамида, не издигайте хора нагоре, без да има
причина. Те само ще ви разочароват. Най-голямата грешка е да приемаме, че всички
останали действат като нас. Вярваме, че другите ценят това, което ценим ние. Вярваме,
че това, което искаме от една връзка, е същото, което и другите искат от тази връзка.
Когато някой каже: „Обичам те“, мислим, че има предвид съвсем същото, което имаме
предвид ние, когато кажем „обичам те“. Ако обаче смятаме, че всеки е отражение на нас
самите, няма да видим как стоят нещата в действителност. Ще виждаме нещата такива,
каквито сме ние.

168
 Взаимното доверие изисква търпение и ангажираност. То се гради на базата на ис-
тинското разбиране на другия, въпреки че и защото той е отделен от нас и гледа на света
по друг начин. Начинът да се отдръпнем от създаването на презумпции е внимателно да
наблюдаваме неговите думи и поведение. Когато хората ти показват нивото на своето
доверие, вярвайте им.
Искам да се чувствате благодарни за хората, на които можете да имате доверие, и на
тези, които имат доверие на вас. Ако към някого имате неутрално доверие, това също е
добре. Приемайте хората такива, каквито са, и им давайте шанс да израстват и да доказ-
ват, че са нещо повече. Приемаме настройка за дългосрочно доверие, когато го оставим
да се развива естествено.

ДОВЕРИЕТО Е ЕЖЕДНЕВНА ПРАКТИКА

Връзките рядко стигат до етап, когато и двете страни могат да кажат: „Познавам иде-
ално този човек, той също ме познава идеално“. Подобно на крива, която непрекъснато
приближава права линия, но никога не я достига, човек никога не достига до момент, в
който да може да каже: „Вярвам му напълно, той ми вярва напълно, завинаги“. Довери-
ето може да бъде застрашено от малки и големи неща, така че трябва да бъде изграждано
и укрепвано всеки ден.
Градете и укрепвайте доверието всеки ден като:
 давате и спазвате обещания;
 правите искрени комплименти и критикувате конструктивно тези, за които ви
е грижа, правите и невъзможното, за да предложите подкрепа (взаимно дове-
рие);
Заставате до човека дори когато е на лошо място, допуснал е грешка или има нужда
от помощ, която изисква значително време (чисто доверие).

ЦЕЛЕНАСОЧЕН ЛЮБОВЕН ЖИВОТ

Сега, след като разполагаме с някои инструменти, за да оценим ролите, които хората
играят в живота ни, можем да задълбочим съществуващите и да изградим нови и силни
връзки. Отказът от традиционните семейни роли позволява на нас, монасите, да разши-
ряваме връзките си с човечеството. По същия начин безбрачието освобождава енергията
и вниманието, които изисква романтичната любов. Преди да запратите книгата в другия
край на стаята, нека ви кажа, че не препоръчвам безбрачие за не-монасите. То е крайно
отдаване и едва ли е важно за когото и да било, но ме доведе до открития, които ми се
ще да споделя. Нека кажем, направих го, така че да не се налага да го правите вие.
Да спра алкохола? Не ми беше трудно. Да не играя хазарт? Никога не е бил моя сла-
бост. Бях спрял да ям месо на шестнайсет. За мен отказът от романтични отношения
беше най-трудната жертва. Звучеше нелепо, дори невъзможно. Обаче знаех целта зад
всичко – да спестя усилията и енергията, които са нужни за поддържане на една роман-
тична връзка и да ги използвам, за да изградя връзка със самия себе си. Мислете за това
като за отказването от захарта. Звучи гадно – кой нормален човек би се отказал от сла-
долед? Обаче всички знаем, че има добра причина за това – ще сме здрави и ще живеем
повече. Когато гледах монасите, виждах, че постъпват правилно. Помните ли Матийо
Рикар, „най-щастливия човек на света“? Всички монаси, които срещах, изглеждаха така
млади и щастливи. Романтичните ми отношения не ми бяха донесли удовлетворение,

169
така че исках да експериментирам със самоконтрол и дисциплина.
Когато станах монах, един от приятелите ми от колежа попита: „За какво ще си говорим
сега? Досега си говорехме само за момичета!“. Беше прав. Голяма част от живота ми
беше погълната от навигация сред романтични отношения. Има причина да гледаме без-
брой ситкоми и романтични филми – безкрайно забавни са, – обаче както всяко друго
забавление, и това отнема от времето за сериозни неща. Ако ходех по срещи или имах
ангажираща връзка през трите години, които прекарах в ашрама, нямаше да съм там,
където съм днес, и нямаше да съм разбрал кои са силните ми страни и кой съм.
На санскрит думата за монах е брахмачаря, което може да се преведе като „правилно
използване на енергията“. В света на ухажването, когато влезеш в бар, се оглеждаш, за
да прецениш кои са привлекателните момичета. Или търсиш потенциални партньори
онлайн, без да си даваш сметка колко време отива за това търсене. Представете си обаче,
че можете да си върнете това време, да възстановите всеки миг, инвестиран в роман-
тични връзки, от които не е излязло нищо. Това внимание и целеустременост могат да
бъдат използвани за творчество, приятелство, интроспекции, труд. Това, разбира се, не
означава, че всяка провалена връзка е загуба на време. Напротив, учим се от всяка
грешка. Мислете за времето около връзката обаче, чакането на есемеси, чуденето дали
ни харесват, опитите да направим някого такъв, какъвто искаме да бъде. Ако се мислим
над делата си и очакванията си, времето и енергията ни ще бъдат изразходвани много
по-добре.
Сексуалната енергия не е само удоволствие. Тя е нещо свято – има силата да създаде
дете. Представете си какво би могла да създаде у нас, ако я оползотворим правилно.
Сертифицираната секс инструкторка Мала Мадроне казва: „Безбрачието като съзнате-
лен избор е силен начин да работим със собствената си енергия и да впрегнем потенци-
ала на жизнената енергия. То може да ни помогне да укрепим интуицията си, границите
си, разбиранията за това какво наистина означава съгласието, включително как да си
даваме сметка кои контакти и взаимодействия са наистина добре дошли в живота ни и
в тялото ни“. Енергията ни обаче е пропиляна, когато е използвана, за да се превърнем
в нечий идеал или за да станем човека, когото си мислим, че той иска, или когато подо-
зираме, че тя ни изневерява. Около връзките има толкова негативност и тревожност,
толкова силен натиск да открием „правилния“
човек – независимо дали сме готови или способни да се установим да живеем с някого.
След като елементът на романтичните стремежи беше премахнат, вече не опитвах да
впечатлявам приятелки, да изглеждам добре, да карам жените да мислят за мен по оп-
ределен начин, да се отдавам на страстта. Открих, че връзките ми с приятелките ми
жени – с всичките ми приятели – станаха по-дълбоки. Имах повече физическа и мен-
тална енергия и ментално пространство за техните души. Времето и вниманието ми бяха
изразходвани по-добре.
И пак – не ви предлагам да се откажете от секса (макар че определено бихте могли),
обаче помислете за възможността да си позволите да сте необвързани, сами със себе си,
за да се насочите към кариерата си, приятелите си, душевния си покой? Свещеникът
философ Пол Тилич казва: „Езикът ни мъдро е доловил двете страни на това да си сам.
Създал е думата „самотност“, за да изрази болката от това да си сам, И е създал думата
„усамотение“, за да изрази величието на това да си сам“.
Прекарах три години като монах, три години развивах себеосъзнаването си, в края на
които можех да си задам правилните въпроси за една връзка. Може да не съм прекарал
всичките си будни часове в сатва — режима на доброта, – обаче знаех къде искам да

170
съм и какво е усещането. Имах възможността да стана човека, с когото бих искал да се
срещам. Вместо да търся други, които да ме направят щастлив, успявах сам да бъда този
човек.

ПРИВЛИЧАНЕ И ВРЪЗКА

Засилената ни целенасоченост ни дава по-ясна перспектива, през която да оценяваме

защо хората първоначално ни привличат и дали тези причини подкрепят нашите цен-
ности. Има пет основни мотива за връзка – и, обърнете внимание, те не се прилагат само
за романтични контакти:

1. Физическо привличане. Харесва ви как изглежда човекът – привлича ви външният

вид, стилът, присъствието му или ви допада идеята да ви виждат заедно.
2. Материални. Харесвате постиженията и силата му и/или притежанията, които тя
му осигурява.
3. Интелектуални. Харесва ви мисленето му – разговорите с този човек и идеите му
ви стимулират.
4. Емоционални. Свързвате се добре. Човекът разбира чувствата ви и засилва чувст-
вото ви за благоденствие.
5. Духовни. Споделяте най-дълбоки цели и ценности.

Когато идентифицирате какво ви привлича, ще стане ясно дали ви привлича цялата

личност или само нейна страна. От моя опит знам, че ако попиташ хората кое ги прив-
лича у друг човек, повечето ще отговорят, че е някаква комбинация от първите три ка-
чества – външен вид, успех, интелект, обаче тези качества сами по себе си не се свързват
с дълготрайна, укрепваща връзка.
Монасите си дават сметка, че човек не е равен на външния си вид – тялото е само съд
за душата. По същия начин притежанията на когото и да било не са негови — и катего-
рично не ни казват нищо за характера на човека! И дори ако сте привлечени от инте-
лекта на някого, няма никаква гаранция, че това ще доведе до смислена връзка. Тези три
качества не се свързват с дългосрочните, укрепващи връзки, а показват „химията“
между нас и другия човек. Последните две качества – емоционалната и духовната мо-
тивация – водят към по-дълбоки, трайни взаимоотношения – показват вашата съвмес-
тимост.

КАЧЕСТВО, НЕ КОЛИЧЕСТВО

Когато говорим за енергията, която изразходваме и получаваме от връзките си, фо-

кусът е върху качеството, не количеството. Често чувам от виновни родители (обикно-
вено майки), че се налага да работят дълги часове и губят от времето, което биха пре-
карвали с децата си. Според първото въобще мащабно проучване на влиянието на разп-
ределянето на времето на майките най-важно е качеството на времето, прекарано с
децата, не количеството. (Това означава, когато сме със семейството си, да забравим за
телефона.) Не съм родител, но знам, че като дете винаги чувствах енергията на майка
ми. Никога не съм измервал колко време е прекарвала с мен. Майка ми работеше и като
съвсем малък ходех на детска градина. Нямам никакви спомени от там – нито добри,
нито болезнени, от отсъствието на майка ми, – но си спомням как идваше да ме вземе.

171
Винаги се усмихваше и ме питаше как е минал денят.
Това се отнася за всички връзки. Никой не иска да седи с вас на масата за вечеря,
докато вие се занимавате с телефона си. Тук бъркаме време и енергия. Можете да пре-
карате цял час с някого, но да му отдадете десет минути енергия. Не мога да прекарвам
много време със семейството си, но когато сме заедно, аз съм там 100 процента. Пред-
почитам да прекарам два часа с тях, фокусиран и ангажиран, отколкото да им отдавам
частична, разсеяна енергия цял уикенд.
Монахът показва любов чрез присъствие и внимание. В ашрама, както споменах, след
медитация никой не питаше колко време си медитирал, а се интересуваха колко дълбоко
си стигнал. Ако вечеряте заедно всяка вечер, чудесно, обаче какво е качеството на раз-
говора? Мислете, като мислят монасите – като управление на енергия и време. Отдавате
ли пълното си присъствие и цялото си време на някого?

ОПИТАЙ ТОВА: БЕЛЕЗНИЦИ ЗА КРАДЦИТЕ НА ВНИМАНИЕ

Напоследък повечето от нас губим битката за нашето внимание. Победители са
нашите екрани. Единственият начин да отдадем на друг цялото си внимание за няка-
къв период е да изключим екраните. За да дадем на някого в живота си фокуса, който
заслужава, трябва да седнем заедно и да приемем правила за избягване на телефона,
лаптопа, телевизора. Изберете дейност, която да изпълва качественото време, което
прекарвате заедно, без разсейване. Споразумейте се да изключите телефоните, оста-
вете ги в друга стая или у дома. В началото може да ви се стори трудно. Може би
разговорът ще върви трудно или колегите и приятелите ви ще бъдат разочаровани,
защото няма да могат да се свързват с вас. Поставянето на тези граници ще установи
нови очаквания на двата фронта – паузите в разговора ще престанат да са неловки,
приятелите и колегите ви ще приемат факта, че не сте на разположение по 24 часа/се-
дем дни в седмицата.

ШЕСТТЕ ЛЮБОВНИ РАЗМЕНИ

Повечето двойки не сядат заедно и не пишат списъци с ценности, за да видят дали ги

споделят, или не. След като веднъж обаче имаме яснота за самите себе си, можем да се
свързваме с другите по-целенасочено. Упадесамарта говори за шест любовни размени,
които насърчават свързването и съвместното израстване. (Има три типа размени. Всяка
включва даване и получаване, така че стават общо шест.) Те ни помагат да изградим
отношения на основата на щедростта, благодарността и служенето.
Подаръци. Даване на благотворителност и приемане на това, което ни предлагат в
замяна. Това изглежда очевидно или дори материалистично – не искаме да купуваме
взаимно вниманието си. Помислете обаче какво означава да дарим на друг обичта си.
Купувате ли цветя за партньорката си в деня на Св. Валентин? Това е много конвенци-
онален жест, така че помислете дали точно той ще ѝ донесе най-много радост. Ако ще
са цветя, дали преди време не минахте покрай цветарски магазин, за да откриете какви
предпочита в подготовка за този ден, или попитахте тайно най-добрата ѝ приятелка? (И
двете действия означават много повече внимание от поръчването на няколко рози он-
лайн, макар че и това е по-добро от възможността изцяло да забравите за деня.) Дали
денят на Св. Валентин е най-добрата възможност да изразите любовта си, или някой
неочакван жест би бил по-смислен? Отделихте ли време, за да помислите какво наис-
тина би харесало на болен приятел? Може би не е предмет, а действие, услуга, времето

172
ни? Да измием колата му, да организираме събитие, да помогнем с негови задължения
или да го заведем на красиво място.
Можете да внесете същото внимание и при получаване на подарък. Благодарни ли
сте за усилието, което е вложено в този подарък? Разбирате ли какво означава той за
подаряващия и защо?
Разговор. Слушането е един от най-смислените подаръци, които можем да направим.
Няма по-добър начин да покажем, че сме загрижени за преживяванията на другия. Да
слушаме целенасочено означава да търсим емоциите зад думите, да задаваме въпроси,
за да разберем по-добре, да включваме наученото към това, което вече знаем за другия,
да полагаме всички усилия да запомним казаното, да добавяме каквото и когато е необ-
ходимо. Слушането също означава да създадем атмосфера на доверие, в която другият
се чувства добре дошъл и сигурен.
Важно е и да споделяме собствените си мисли и мечти, надежди и тревоги. Уязви-
мостта от разкриването на себе си е начин да окажем доверие и да изразим уважение
към мнението на другия. То му дава възможност да разбере предишните преживявания
и убеждения, които привнасяте в нещата, които правите заедно.

ОПИТАЙ ТОВА: ПРЕВЪРНЕТЕ РАЗГОВОРА В ДАР

В идеалния случай опитвате да правите това в разговорите си редовно, но сега го нап-
равете с целенасоченост и намерение. Изберете предстоящ момент с човек, който е ва-
жен за вас – приятел, роднина, партньорът ви. Може да е обяд или вечеря или разходка
заедно. През това време изключете телефона си. Отдайте цялото си внимание на другия
човек. Вместо да съставяте „дневен ред“, бъдете любопитни. Ако не се появи тема, за-
давайте въпроси с отворен край, за да стигнете до тема, която е важна за него: Какво те
безпокои напоследък? Как са отношенията три с X? Слушайте внимателно, задавайте
допълнителни въпроси. Споделяйте собствения си опит, без да насочвате разговора към
себе си. След няколко дни напишете имейл или текстово съобщение на този човек, за да
проследите мислите му.

Храна. Светът е бил много различен, разбира се, когато е писана Упадесамарта, и аз
тълкувам тази размяна на храна най-широко, като размяна на преживявания – всеки осе-
заем израз на загриженост и готовност за служене, който подхранва тялото и духа, като
изпращането на послание, създаването на релаксиращо пространство за другия у дома
или пускане на музиката, която знаем, че харесва. В по-едър мащаб, съпругата ми на-
пусна обичаното си семейство и се премести в Ню Йорк, за да може да е с мен – израз
на грижа и щедрост, които ме подхранват повече, отколкото мога да изразя с думи. След
като се установихме в Ню Йорк, аз я запознах с други жени, за да ѝ помогна да създаде
своя общност. Преживяванията, които разменяхме, можеше и да не си съответстват иде-
ално – търсим това, от което другият се нуждае най-много.

Шестте размени могат да са лишени от мисъл и кухи или могат да имат истинска
дълбочина и смисъл. Не съдете обаче за усилията на хората, без да им дадете шанс да
успеят. Никой не може да чете мисли. Ако съквартирантът или партньорът ви не се до-
сеща, че искате от него да организира партито за рождения ви ден, вината не е в него.
Вместо това бъдете ясни и честни с него относно всичко, от което се нуждаете.

173
 ОПИТАЙ ТОВА: ПОМОЛИ ЗА ТОВА, КОЕТО ИСКАШ
Кажете на важните за вас хора как искате да получавате любовта им. Когато не
казваме на околните какво искаме, очакваме от тях да прочетат мислите ни и често
ги съдим, ако не успеят. Тази седмица бъдете по-истински, когато търсите помощ от
174
хората, не чакайте сами да познаят от какво се нуждаете.

1. Помислете за някакво недоволство от поведението на любимия, което имате.

(Без обаче да търсите недостатъци прекалено щателно! Ако нищо не ви идва
наум, това е чудесен знак, че трябва да пропуснете това упражнение.)
2. Потърсете корена на проблема. Къде е истинското неудовлетворение? Може да
откриете, че нуждата ви съответства на любовните размени. Нуждаете ли се от
повече време, за да споделяте и да се свързвате? (разговор) Чувствате ли се не-
дооценени? (подаръци) Искате ли повече подкрепа? (храна и други аспекти на
служенето).
3. Обяснявайте, без да критикувате. Кажете: „Това ме кара да се чувствам по-оби-
чан и оценен“ вместо „Не го правиш както трябва“.
По този начин осигурявате на приятеля си път за свързване, който ще е по-лек за
него и ще е по-вероятно да удовлетвори вас.

ГОТОВИ ЗА ЛЮБОВ

Шестте любовни размени полагат основите на всяка близка връзка, но повечето от

нас търсят „единствения/единствената“. Изследване в Харвард проследява 268 студенти
в продължение на седемдесет и пет години, като в хода му събира планини от данни за
тях. Когато анализирали тези данни, изследователите открили един-единствен фактор,
който може надеждно да предскаже качеството на живота на участниците – любовта. Те
биха могли да притежават всички външни белези на успеха – пари, блестяща кариера,
отлично физическо здраве, – ала ако нямат изпълнена с любов връзка, не са щастливи.
Всички ние влизаме във взаимоотношения с различна степен на себеосъзнаване. В
различни онлайн анкети и приложения за запознанства записваме качествата, които тър-
сим в евентуален партньор – чувство за хумор, грижовност, привлекателен вид, – обаче
не търсим това, от което всъщност имаме нужда. Как искаме да се грижат за нас? Какво
ни кара да се чувстваме обичани?
В „Как да обичаме“ Тич Нхат Ханх пише: „Често си падаме по някого не защото
истински го обичаме и разбираме, а за да се отвлечем от собственото си страдание. Ко-
гато се научим да обичаме и разбираме себе си, и изпитваме истинско състрадание към
самите себе си, ще можем истински да обичаме и разбираме друг човек“. След ашрама,
когато бях готов да имам връзка (което не се случи, както си мислеха някои мои прия-
тели, в момента, в който напуснах), чувството за това какво искам от евентуална парт-
ньорка се насочваше от себепознанието ми. Знаех какво би ме допълнило и какво не.
Знаех от какво се нуждая в живота си и какво мога да предложа. Способността ми да
откривам правилните взаимоотношения се беше развила, защото аз самият също се бях
развил.
Случи се така, че Радхи Девлукия, жената, която стана моя съпруга, също вече при-
тежаваше това себепознание. Без да се нуждае от същото пътуване, което бях предприел
аз, тя знаеше, че иска да е с човек, с когото има духовна връзка, човек с висок морал и
ценности. Мисля, че би се справила отлично и без мен. Знам обаче, че и моят живот
щеше да е съвсем различен, изпълнен с болка, ако не бях отделил време да работя върху
себе си, преди да се впусна в сериозна връзка.
Според текста на „Масив Атак“ любовта е глагол. Според филма „Дан в реалния живот“
любовта е способност. Според Далай Лама „Любовта е отсъствие на съдене“. Любовта

175
също така е търпелива. Добра. И, както изглежда, любовта е всичко, от което се нуж-
даем. При толкова много дефиниции за любовта в нашата култура всичко изглежда ня-
как объркано. Аз също бях объркан, въпреки монашеския ми опит самоизучаването, це-
ленасочеността и състраданието, – когато отидох на първата си среща след завръщането
си в Лондон.
Вече знам, че я харесвам. Групата „Мисли на глас“ която стартирах в колежа, про-
дължи да съществува няколко години след като напуснах, но запазих контактите си,
посещавах ги и изнасях беседи, когато бях в Лондон. Радхи беше част от общността,
беше слушала някои от лекциите ми и се бе сприятелила със сестра ми. Сега членове
на общността, включително Радхи, се събраха и организираха благотворително съби-
тие срещу расизма и тормоза в училище над по-малките ученици в Англия. Това, че
видях Радхи в тази светлина, ми каза повече за нея, отколкото бих научил от профил
в приложение за запознанства и дори след няколко срещи. Бях видял с какво уважение
се отнася тя към всички от екипа. Че има интересни мнения и чудесни идеи. Имах
шанса да видя реално коя е тя – всеки може да влезе в профила си от приложението в
продължение на среща, траеща час. Всеки може да се показва в най-добрата си свет-
лина, но това не е истинската картина.
Още не съм намерил работа на пълно работно време, но давам уроци, за да спечеля
малко пари. Спестил съм доходите си за месец и завеждам Радхи на театър, после
отиваме в „Локанда Локатели“ — луксозен ресторант, който е далеч над финансо-
вите ми възможности.
Тя е учтива, но не се впечатлява. След това казва: „ Не беше нужно да правиш
това“. И добавя, че представата ѝ за идеално прекарване двамата е да отидем до
супермаркета, да крачим между щандовете и да си купим хляб. Стъписан съм. Кой би
искал да прави такова нещо?
Все още не бях имал връзки, откакто станах монах, и все още не бях помирил духов-
ната си същност с начина, по който ухажвам. Имах чувството, че съм стъпил с по един
крак и в двата свята. Въпреки монашеското си обучение веднага се върнах към стария
режим отношения – опитвах да давам това, което медиите, филмите и музиката ми каз-
ваха, че Радхи иска, вместо да развия съзнанието си за това коя е тя. Аз самият обичам
подаръци и екстравагантни демонстрации на любов, така че продължавах да обсипвам
Радхи, напълно заблуден, с величави жестове. Бях тотално сгрешил. Тя не се впечатля-
ваше от подобни неща. Не си пада по фалша. Дори след годините в ашрама все още
можех да залитна по външни влияния или предпочитанията си, вместо внимателно да
наблюдавам какво ѝ харесва, обаче след първоначалните ми погрешни стъпки осъзнах
какво се случва и, слава богу, тя се омъжи за мен.
Ако не знаете какво искате, ще изпращате погрешни сигнали и ще привличате пог-
решните хора. Точно за това говорим в цялата тази книга. Преди да разберете себе си,
няма да сте готови за любовта.
Понякога се хващаме, че правим една и съща грешка отново и отново, като привли-
чаме същия тип несъвместими партньори или ги избираме въпреки разума си. Ако това
се случи, не е лош късмет, а е знак, че трябва да работим. Според гледната точка на
монасите хората носят болка. Опитват да намерят други, които да им помогнат да об-
лекчат болката, но това могат да направят единствено те. Ако не я преодолееш с работа,
ще остане с теб и ще се намесва в решенията ти. Проблемните хора, които се появяват,
отразяват нерешените ви проблеми, но те ще се появяват отново и отново, докато не
научим урока, който трябва да научим. Както Айванла Ванзант каза на Опра Уинфри:

176
„Докато не излекуваш раните от миналото си, ще продължаваш да кървиш. Може да
превържеш раните с храна, алкохол, наркотици, работа, цигари, секс в края на краищата
обаче те ще продължат да отделят секрети и да цапат живота ти. Трябва да намериш
сили да отвориш раните, да бръкнеш вътре с ръце, да извадиш сърцевината на болката,
която те задържа в миналото, спомените, и да се помириш с тях“.
След като отворите собствените си куфари и се излекувате (до голяма степен), ще
стигнете до връзка, готови да давате. Няма да търсите някой, който да решава пробле-
мите ви или да запълва празнина. Никой не може да те допълни. Ти не си половинка. Не
е нужно да си съвършен, но трябва да достигнеш до място, от което даваш. Вместо да
изсмукваш всички останали, започваш да ги подхранваш.

ДА ПАЗИМ ЛЮБОВТА ЖИВА

Спомнете си, когато говорихме за ума, казахме, че щастието идва, когато се учим,
напредваме и постигаме резултати. И въпреки това, когато връзката продължава във
времето, сме склонни да копнеем за фазата на медения месец, когато сме били в нача-
лото на любовта си. Колко пъти сте били във връзка и сте си казвали „Ще ми се да се
почувствам по същия начин отново“ или „Ще ми се да можех да върна времето“. Обаче
отиването в същия ресторант или на мястото, където сте се целунали за първи път, няма
да върне онази магия. Мнозина от нас са пристрастени към пресъздаването на предишни
преживявания, вместо да отварят място за нови. Това, което всъщност правите в нача-
лото на връзката си, е създаване на нови спомени, с енергия и откритост. Любовта се
запазва жива чрез създаването на още нови спомени – като продължаваме да се учим и
растем заедно. Новите преживявания внасят вълнения в живота ни и заздравяват връз-
ката ни още повече. Имам много препоръки за неща, които двойките могат да правят
заедно, две от тях са ми любими и произлизат от принципите на монашеството:
1. Откривай ново в старото. Спомнете си историята как, като монаси, търсехме
нещо ново по един и същи път, когато се разхождахме заедно всеки ден. Вие също мо-
жете да отворите очите си към света, в който вече живеете. Запалете свещ на масата за
вечеря по средата на седмицата. Четете си взаимно книга преди лягане, вместо да се
вторачвате в телефоните си. Разходете се заедно в околността и се предизвикайте вза-
имно кой първи ще открие определен вид пощенска кутия или кой първи ще види ня-
каква птица.
Открийте нови начин да прекарвате времето си заедно. Изследване на психолога
Артър Арън установява, че двойки засилват връзката си, когато правят нови и вълну-
ващи неща заедно. С жена ми започнахме заедно да играем на „измъкни се от стаята“.
При тази игра двамата сме заедно в заключена стая и трябва да открием начин да изле-
зем. Персоналът ти дава някои насоки, но трябва заедно да решите множество загадки
от ребуса. Може да звучи малко страшно, но всъщност е много забавно. Двамата учите
заедно. Допускате грешки заедно. Равнопоставени сте в игралното поле, където никой
от двамата няма повече опит или знания от другия. Когато експериментирате заедно,
като двойка, израствате заедно във всички области на своя живот. Можете дори да опи-
тате заедно нещо наистина плашещо – като скок с парашут или нещо друго, което е
извън зоната ви на комфорт. Помните ли всички ползи, които имахме от доближаването
до страховете си? Играта заедно със страха е начин да практикуваме заедно навлизане
в по-дълбоки страхове, споделянето им с партньора, усещането за неговата подкрепа и
съвместното трансформиране на страха.

177
 2. Служене заедно. Както служенето дава смисъл на живота ви, служенето заедно с
партньора ви добавя смисъл към връзката ви независимо дали става дума за организи-
ране на благотворителни акции, осигуряване на храна за бездомните или изучаването
на нещо заедно. Най-свързващото преживяване, което имах като монах, беше участието
ми в колективни проекти. Кошмарното двудневно пътуване с влак, което споменах. За-
саждането на дървета заедно. Построяването на училище. Вместо да се фокусираме
върху трудностите на връзката, развиваме споделен поглед към проблеми от реалния
живот. Като се свързваме в името на по-висока цел, чувстваме благодарност и я връ-
щаме към връзката си. Познавам много двойки, които са се запознали по време на доб-
роволни дейности, така че ако търсите подходящ партньор, намерете кауза, която е
близка до сърцето ви. Ако се запознаете чрез доброволческа дейност, от самото начало
имате нещо много дълбоко, което е общо помежду ви, и е много вероятно да създадете
по-дълбока връзка.
3. Медитирайте и пейте заедно.. (виж Медтация. Напяване в края на тази глава).
Когато двойка, която току-що е имала караница, влезе в стая, можеш да почувстваш как
негативната енергия вибрира помежду им. Обратното е вярно, когато с партньора си
припявате мантри заедно. Така довеждате енергията си до същото място и чувство, бук-
вално в тон помежду си.
4. Накрая, представете си заедно какво искате двамата от връзката ви. Когато
знаете какво е важно за двама ви, ще можете да решите до каква степен сте готови да се
адаптирате. В идеалния случай всеки от вас се стреми да живее в собствената си дхарма.
В идеалните връзки стигате там заедно.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗБИТО СЪРЦЕ

Може да е трудно да виждаме ясно, когато сърцето ни е изложено на опасност, обаче

има един момент, който искам да изясня категорично: има разлика между това да си
благодарен за всичко, което имаш, и да се задоволяваш с по-малко от това, което заслу-
жаваш. Ако продължаваме да се вслушваме в детския ум у нас, ще ни привличат хора,
които не са добри за нас, но в момента ни карат да се чувстваме по-добре. Не свързвайте
самооценката си с някого другиго. Никой не заслужава вербални, емоционални или фи-
зически изтезания. По-добре да си сам. Нито пък трябва да допускате една мъчителна,
манипулативна или токсична връзка да преминава в приятелство. Динамиката няма да
се промени, повярвайте ми.
Във всяка връзка имате възможността да определите нивото на радост и нивото на
болка, които можете да приемете. Никоя връзка не е съвършена, обаче ако радостта ни-
кога не достига определено равнище или остава около средно ниво, ситуацията няма да
се промени, освен ако не положите сериозни усилия. Същото важи и за разочаровани-
ята, които сте готови да понесете. Връзката ви може да започне бавно – да мине известно
време, преди да се опознаете, – обаче ако никога не достигне удовлетворяващо ниво,
трябва да решите дали да я приемете или да продължите напред.
Знам, че не е лесно. Ако си прекарал хубави моменти с някого, когато си отдал себе
си на някого, става много трудно да се освободиш. Тибетската будистка монахиня Джет-
сунма Тензин Палмо изтъква, че често бъркаме привързаността с любов. Тя казва: „Въ-
образяваме си, че вкопчването и вливането, които имаме във връзката си, показват, че
се обичаме, Всъщност това е само привързаност, която причинява болка. Защото кол-
кото повече се вкопчваме, толкова повече се страхуваме да изгубим, а тогава, ако губим

178
често, разбира се, ще страдаме“. В крайна сметка вкопчването в неточен човек причи-
нява повече болка, отколкото ако го оставим.
Стратегиите, които препоръчвам за преодоляване на раздялата, са пряко свързани с
монашеските идеи за личността и начина да намерим път към мира и целта. Каквато и
мисъл да имаме, няма да бягаме от нея. Даваме си пространство, за да я оценим и да
направим промени. ВИЖ, СПРИ, ПРОМЕНИ.
Чувствай всяка емоция. Възможно е да се разсеем от разбитото сърце, но това ще
бъде само временно облекчение. И ако отричаме чувствата си, ще стигнем до други
страдания. Изследователи проследили новопостъпилите в колеж студенти, за да прове-
рят доколко добре се адаптират при промяната, и установили, че склонните да прикри-
ват емоциите си по-рядко имат близки връзки с колеги и чувстват по-слаба подкрепа от
общността. По-добре е да се замислим как ни е накарал да се чувстваме другият в тази
ситуация. Може да опишем чувствата си на хартия или да ги запишем с диктофон. Про-
четете написаното или изслушайте записа обективно. Чувате ли някакви повтарящи се
мотиви?
Можете също така да направите медитация с въпроси – питайте се за загубата. Оби-
чаме да преживяваме емоциите си повторно – колко съвършено е било всичко, как би
могло да бъде, как сме мислели, че ще бъде. Вместо да размишляваме колко романтична
е била връзката ни преди всичко да рухне и да изгори, трябва да се фокусираме върху
реалността. Какви са били надеждите ви в тази връзка? Какво изгубихте? Свързано ли
е разочарованието ви с това, което другият е, или е свързано с това, което не е? Изслед-
вайте емоциите си, докато не откриете корена на болката и срива.
Учи се от ситуацията. Филми, музика и други медии често ни изпращат ограничени,
неточни послания за това как трябва да изглежда любовта. Използвайте реалността на
раздялата, за да си създадете реалистични очаквания за това какво заслужавате и от
какво се нуждаете в една нова връзка и не забравяйте, че вашите най-вероятно се разли-
чават от тези на човека, с когото сте скъсали, и на този, който ще се появи в бъдеще.
Кое е най-важното ви очакване, което не е било удовлетворено? Кое е било важно за
вас? Какво във връзката е било добро, какво е било лошо? Каква е собствената ви роля
за провала? Вместо да изследвате болката си, трябва да изследвате функционирането на
връзката, за да сте наясно какво искате от следващата си връзка и върху кои свои качес-
тва ще се наложи да поработите.
Вярвай в стойността си. Може да се подценявате в момента на раздялата. Но собс-
твената ви стойност не зависи от способността на някого да ви оцени. Ако идентич-
ността ви се крепи на връзката, болката, която чувствате, се дължи на жертването на
тази част от нея. Ако очаквате един-единствен човек да удовлетвори всичките ви нужди,
разбира се, ще се появи вакуум, когато той си отиде. Сега, когато сте сами, използвайте
времето, за да изградите общност от хора със споделени интереси, с които бихте искали
да сте заедно цял живот. Направете себе си едно цяло. Вие трябва да сте този, който
прави себе си щастлив.
Изчакайте, преди да търсите нова връзка. Помнете, че ако не сте излекували ми-
налата болка, рискувате да объркате следващата възможност с неправилна връзка с неп-
равилен човек. Не се впускайте в авантюри „за отмъщение“. Те само задълбочават ра-
ните и съжаленията и разпространяват още повече вируса на болката. Вместо това от-
делете време, за да опознаете себе си по-добре. Изградете самооценката си. Инвести-
райте в растежа си. Ако сте се изгубили във връзката, открийте себе си в прекратява-
нето ѝ.

179
 Монашеският подход е да изградим будно съзнание, да се заемем и да поправим. Или
в рамките на връзката, или преди да започнем такава, правим крачка назад, за да оценим
и да се уверим, че разбираме собствените си намерения. След това можем да пристъпим
към света на свързаните хора или да се върнем към връзката със самосъзнание и любов.
ВИЖ, СПРИ, ПРОМЕНИ.

Насочихме вниманието си навън, за да разгледаме интимните отношения в живота

си. Сега иде ред на отношенията ни с по-широкия свят. Споменах, че в ашрама почувс-
твах връзка извън близостта ми със семейството ми, далеч по-голяма сила, обединяваща
всички нас. Астрофизикът Нийл Тайсън казва: „Всички ние сме свързани. Помежду си –
биологически. Със земята – физически. А с останалата вселена – атомно“. След като
знаем това, трябва да се вгледаме във вселената, за да открием истинския смисъл на
живота ни.

180
 11. СЛУЖЕНЕ.
Засаждайте дървета, под чиято сянка
не възнамерявате да седите
„Невежите работят за собствена печалба...
мъдрите работят за доброто на света...“
Бхагавад Гита, 3:25

Аз съм нов в ашрама и са ни оставили в едно село, без пари и без храна, с мисията да
намерим свой начин да оцелеем през следващите трийсет дни.
Времето е прилично и за подслон ни е даден един склад. Оставяме постелките си там
и излизаме в селото. Там има прости колиби, в които хората продават храни, подправки
и различни дреболии. Между тях виси простряно пране. Повечето хора се придвижват
е велосипеди или пеша. Някои от децата са боси.
Нямаме никакъв план и първото, което изпитваме, е страх, който ни подтиква да
направим нужното, за да оцелеем. Търсим милостиня – хората в Индия са щедри и
често дават хляб, плодове и монети на хората с духовно облекло. Посещаваме храма,
в който поклонниците получават безплатна храна, наречена прасад – това е осветена
храна, предлагана на Бог, а после раздавана на хората. Загрижени за оцеляването си,
се отдаваме на егоизма си и трупаме.
През втората седмица сме в по-добра форма. Установили сме, че можем да печелим
прехраната си, като предлагаме помощ на хората в селото. Започваме като помагаме
за пренасянето на тежки товари или като бутаме количките на амбулантните тър-
говци. Скоро откриваме, че ако отворим сърцата и душите си, насърчаваме и околните
да правят същото. Даренията, които получаваме, не се различават драстично от
онези в началото на престоя ни, обаче размяната ни дава топло усещане за общностна
съпричастност и щедрост и се чувствам сякаш съм получил урока на пътуването ни.
Мислехме, че нямаме нищо, и наистина не притежавахме нищо материално. И все пак
успявахме да дадем на хората нашите усилия.
Към последната седмица обаче вече сме достатъчно добре нахранени и сигурни, за
да забележим нещо по-дълбоко. Макар да сме пристигнали с нищо, все пак разполагаме
с някакво богатство — по-силни сме и по-способни на труд от повечето хора в селото.
Има възрастни, деца, хора с недъзи и всички те са no-нуждаещи се от нас.
– Чувствам се зле — казва един монах. – За нас това е кратко. За тях е цял живот.
– Мисля, че пропускаме нещо – добавям аз. – В това село можем да направим нещо
повече от това да оцелеем.
Спомняме си думите па Хелън Келер: „ Плаках, защото нямам обувки, докато не
срещнах човек, който нямаше крака За съжаление това не е преувеличение. В Индия
често попадаш на хора с липсващи крайници.
Осъзнавам, че сега, след като сме намерили пътя си, можем да споделим храната и
парите, които сме получили, с тези, които не са работоспособни като нас. И когато
си мисля, че съм научил урока на живота си, получавам откровение, което ме засяга
дълбоко: Всеки, дори тези от нас, които вече са посветили живота си на служенето,
винаги може да даде повече.
Тези три етапа на трансформация приличаха на микрокосмос на целия монашески

181
опит: първо, отказваме се от външното и от егото си; второ, разпознаваме стойността си
и научаваме, че не се нуждаем от нищо, за да служим; и трето,
непрекъснато търсим по-високо ниво на служене. При онова пътуване осъзнах, че ви-
наги има място за израстване, винаги можеш да даваш повече. Сестра Кристин Влади-
мироф, бенедиктинска монахиня, цитирана в „Монашески път“ (Monastic Way), пише:
„Монашеската духовност ни учи, че сме на път. Пътят води навътре, за да търсим
Бог в молитви и тишина. Ако е само това, можем да приемаме с доза романтизъм
този аспект на живота си... Ала за да си монах, има и паралелно пътуване – пътуване
навън. Живеем в общност, за да развиваме чувствителност за нуждите на другите...
В такъв случай манастирът е място, от което трябва да излезеш и да поканиш други
да влязат. Ключът е винаги да поддържаш и двете пътувания – навън и навътре“.

НАЙ-ВИСШАТА ЦЕЛ

В лекцията си в моя колеж Гауранга Дас ме вдъхнови, като каза: „Засаждайте дървета,
под чиято сянка не възнамерявате да седите“. Това изречение ме плени и ме изстреля в
траектория, която не си бях и представял. И сега трябва да направя признание. Криех
нещо от вас. Говорихме как да се освободим от влиянията на външния шум, страха,
завистта, фалшивите цели. Говорихме как да растем, като впрегнем умовете си, егото
си, ежедневната си практика, за да живеем в нашата дхарма. Всичко това е насочено към
целта да водим удовлетворяващ, смислен живот – достоен път. Тук обаче, както и в
социалните медии, и в моите лекции и във всяка медия, в която преподавам, не съм
разкрил най-важния урок, който научих като монах, урок, който нося със себе си всеки
ден от живота си. Барабани, моля!

Най-висшата цел е да живееш, като служиш

Не че пазя служенето на другите в тайна. Споменавам го често. Чаках досега обаче,
за да говоря за централната роля, която мисля, че играе в живота на всички ни, защото,
честно казано, струва ми се, че повечето от нас някак не са склонни да приемат тази
идея. Разбира се, искаме да помагаме на нуждаещите се и може би вече сме намерили
начини да го правим,
но сме ограничени от натиска и нуждите, които ни налагат собствената ни работа и жи-
вот. Искаме първо да решим собствените си проблеми. „Джей, аз съм този, който има
нужда от помощ! Имам да решавам толкова проблеми, преди да мога да помагам на
други хора“. Вярно е, трудно е да мислиш за всеотдайност, когато самият ти имаш труд-
ности. Обаче точно това научих като монах. Всеотдайността е най-сигурният път към
вътрешния мир и смисления живот. Ако не мислиш за себе си, спасяваш точно себе си.
Монасите живеят, като служат, и да мислиш като монах в края на краищата означава
да служиш. „Монашеският път“ цитира монаха Алфред Греъм, който казва: „Монахът
може да си мисли, че е дошъл [в манастира], за да получи нещо за себе си – мир, сигур-
ност тишина, живот в молитва или учене, или преподаване, обаче ако призванието му е
искрено, открива, че е дошъл не да взема, а да дава“. Стремим се да оставим мястото
по-чисто, отколкото сме го заварили, хората по-щастливи, отколкото сме ги заварили,
света по-добър, отколкото сме го заварили.
Ние сме природа и ако наблюдаваме природата, природата винаги служи. Слънцето
осигурява светлина и топлина. Дърветата осигуряват кислород и сянка. Водата утолява
жаждата ни. Можем – монасите го правят — да гледаме на всичко в природата като

182
служене. В Шримад-Бхагавад е казано: „Погледни тези щастливи дървета. Те живеят
единствено в полза на другите. Търпят вятър, дъжд, горещина и сняг, но пак предлагат
подслон за наше добро“. Единственият начин да си едно с природата е да служиш.
Следва, че единственият начин да си в една посока с вселената е да служиш, защото
това прави вселената.
Гуру Рупа Госуами, живял през шестнайсети век, говори за юкта-вайрагия, което
означава да правиш всичко в името на по-висша цел. Това е истинско отдръпване, пълно
отказване, съвършенство. Някои монашески секти прилагат строго този стандарт към
практиките си, лишават се изцяло от материални притежания, обаче в действителност
ние, останалите, трябва да работим, за да изкарваме прехраната си. Всички ние след
време ще притежаваме собственост. Можем обаче да търсим начини да използваме това,
което имаме. Можем да използваме дома си, за да създадем общност. Можем да изпол-
зваме парите и ресурсите си, за да подкрепяме каузи, в които вярваме. Можем да изпол-
зваме уменията си безкористно в полза на нуждаещите се. Не е проблем, че притежаваме
неща, ако ги използваме за добро.
Бхагавад Гита разглежда целия свят като някаква школа, образователна система,
структурирана така, че да осъзнаем една истина – длъжни сме да служим и само в
служба на другите можем да сме щастливи. Както огънят е горещ, както слънцето е
светло и топло, служенето е есенцията на човешкото съзнание. Познай реалността на
света, в който живееш. Знай, че е непостоянен, нереален, източник на твоите страдания
и заблуди. Ако смятаме, че целта на живота е да удовлетворяваме сетивата си – да пра-
вим така, че да се чувстваме добре, – ще стигнем до болка и неудовлетворение. Ако
виждаме живота като служене на другите, ще стигнем до удовлетворение.

СЛУЖЕНЕТО Е ДОБРО ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА

Служенето ни изпълва на много нива, като започнем с моето просто убеждение, че

сме родени програмирани да се грижим за другите, така че да служим е полезно за нас.
Този инстинкт е най-видим при децата, които все още не са пленени от други изисква-
ния към времето и вниманието им. Много популярен стана един запис, който показва
малко момиченце, около двегодишно, което гледа как един японски политик плаче по
телевизията. То взема кърпичка, отива до телевизора и опитва да избърше сълзите на
политика. Подобни неща се харесват на толкова много хора, защото признаваме – а
може би ни липсва – състраданието на малкото момиченце към друг човек, макар и не-
познат.
В „Дългият път към свободата“ Нелсън Мандела пише: „Никой не е роден с омраза
към друг човек заради цвета на кожата му, произхода му или религията му. Хората се
научават да мразят и след като могат да се научат да мразят, значи могат да се научат
на любов, защото любовта идва по-естествено в сърцето на човека, отколкото нейната
противоположност“. Както Мандела вярва, че хората не се раждат с омразата, а се нау-
чават да мразят, монасите вярват, че сме родени, за да служим, обаче разсейващите фак-
тори на външния свят ни карат да забравим предназначението си. Трябва отново да се
свържем с този инстинкт, за да почувстваме, че животът има смисъл.
Вече споменах концепцията на Джоузеф Камбъл за пътешествието на митичния ге-
рой. Това е формула, която описва стъпките, през които преминава героят, когато се
впусне в приключение, сблъска се с изпитания и препятствия и се върне победител.

183
Един от ключовите елементи на пътешествието на героя е този, който често пренебрег-
ваме – последният етап, наречен от Камбъл „завръщане с еликсир“. Пътешествието на
героя не е завършено, докато не се прибере невредим у дома и не сподели каквото е
придобил (еликсира) с другите. Идеята да служим е втъкана в класическата история като
ключов елемент на щастливия завършек.
Шон Корн преживява пътешествието на героя. Тя си създава име като учител по йога-
асана. Беше (и още е) главен учител на различни йога конференции и фестивали по це-
лия свят, обаче в един момент от кариерата ѝ на учител по йога си дава сметка, че с
платформата си би могла да окаже още по-смислено въздействие върху света, така че
променя фокуса си към служенето на изложените на риск общности. Корн решава да
опита да запознае нуждаещите се с техниките на дишане и медитация, като започва със
сексуално експлоатирани деца. След време разширява практиката си, така че да работи
с други хора, които обществото смята за отхвърлени, като проститутки и наркомани.
От тази изходна точка тя се връща към йога общността, за да съоснове „От постелката
към света“ (Off the Mat, Into the World), неправителствена организация, която свърза
йога с активизма. Колкото и отдадена да е на служенето на хората, Корн продължава да
твърди, че получава повече, отколкото дава. „Намерете ми някой, който е стигнал до
най-тъмните части на характера си, когато е стигнал почти до самоунищожението си, а
после е намерил начин да се изправи и да се измъкне от това, и ще коленича пред вас...
Вие сте мой учител“.
Както открива Кори, служенето ни се отплаща.
Изследвания показват, че когато следваме „състрадателни цели“ – целите, свързани
с помагане на другите или друг вид принос, за да стане светът по-добро място, – е по-
малко вероятно да получим симптоми на тревожност или депресия, отколкото ако се
насочим към подобряването на собствения си статут или репутация. Актът на даване на
другите активира центъра на удоволствието в мозъка ни. Всички са печеливши. Може
би това е причината тези, които помагат на другите, да живеят по-дълго и общо взето
да се чувстват по-добре.
Монасите вярват, че отдадеността на служенето подобрява живота ни в много отно-
шения.
Служенето ни свързва. Когато служим, трудно ще бъдем самотни. В повечето слу-
чаи, за да помагаш на други хора, трябва да излезеш вън, сред света.
Служенето засилва благодарността. Служенето ни осигурява широк поглед към
всичко, което имаме.
Служенето увеличава състраданието. Когато служиш, виждаш, че светът има
нужда от това, което можеш да предложиш.
Служенето изгражда самооценка. Помагането на другите ни казва, че оставяме
следа на този свят. Получаваме чувство за смисъл и цел.
Ашрамът е създаден около намерението да служим и е по-лесно да живееш с това
като свое най-висше намерение, когато всички около теб са на борда. Да служиш е далеч
по-трудно при живота в модерния свят, където не можем да следваме монашеския ре-
жим 24/7, но практиката на монасите ни показва защо и как трябва да възприемем мис-
ловната нагласа да служим.

184
 МИСЛОВНАТА НАГЛАСА ДА СЛУЖИМ

Санскритската дума сева означава безкористно служене. Бхагавад Гита казва, че „да
даваш просто защото е правилно да се дава, без да мислиш за отплата, в подходящо
време, в подходящи обстоятелства и на стойностен човек, е сатва – „даване“ – даване
в режим на доброта. Монасите са мотивирани единствено от безкористна служба – да
дадат на другите възможностите, които са имали и не са имали, да подобрят живота им
и човешкото им състояние. Приемаме тази мисия присърце, както за големи, така и за
малки неща. В ашрама опитвахме да служим на другите всеки ден. Монасите не правят
величави жестове. Любовта е в дребните неща. Ако някой имаше проблем с ранното
ставане, ние му помагахме. Ако някой работеше до късно, оставяхме му храна. Мона-
сите са последователни и целенасочени. Помним, че никога не знаем какво преживява
някой, така че се отнасяме към всички внимателно, както бихме се отнесли към човек,
който изпитва болка, с щедростта, която бихте проявили към гладен човек, със състра-
дание, както бихте се отнесли към някой, останал неразбран.
Това отношение се излъчваше и извън ашрама. Когато пътувахме, винаги носехме
допълнително храна, така че да можем да раздаваме. Не можем да ликвидираме глада
по света, обаче да нахраниш някой гладен означава да полееш семената на състрадани-
ето.
В по-голям мащаб участвахме в програма, наречена „Анамрита“, която осигурява по-
вече от милион порции храна за бедни деца в Индия. Често пътувахме до Мумбай, за да
готвим в кухните за бедни или да раздаваме храна в училищата. Учениците получаваха
кичари, каша от ориз и леща, направена с масло ги, която се смята за основна храна в
аюрведа готвенето, и след това получаваха десерт, сладък оризов пудинг, наречен кхир.
Първия път, когато дадох кхир на едно момиченце, благодарността му беше толкова
явна, че се почувствах неловко. Същото се случваше с всяко дете, всеки път, с всяко
лице, излъчващо радост. Не обичам да готвя – горещата кухня, пълна с хора, големите
казани, за които трябва да се грижиш. Обаче лицата на децата – и тъжната истина, която
те разказваха, колко ценна и специална е за тях храната — ме караха да се чувствам
благодарен за възможността да служа.
В ашрама вместо да питаме: „Как мина работата днес?“ често питахме: „Служи ли
днес?“. Ако се чудите как звучат неангажиращите разговори на монасите, това дава
идея. Оставете за момент трудностите и си представете, че всички имат мисловна наг-
ласа да служат. Ще си задаваме нови въпроси:

Как това обслужва голямата цел?

Как служа на хората около мен — на работа, у дома, в нашата общност?
Как мога да използвам уменията си, за да променя ситуацията?

Спомнете си Ема Слейд, която използва финансовите си умения в благотворителната си

дейност, и се запитайте: „Умея ли нещо, което може да е от полза?“.
Виждаме, че щастието и благодарността се разпространяват в общностите. Същото
важи и за служенето. Когато служиш, спомени го пред приятелите си. Можете да взе-
мете със себе си и някой друг. Той ще каже на двама приятели. Когато служиш на хо-
рата, допринасяш стойността на служенето да стане известна в нашата култура.
Повечето хора мислят само за един човек – за себе си. Може би радиусът на грижите

185
им е малко по-широк и включва семействата им. Това означава, че между пет и десет
души имат грижа един за друг. Ако обаче разширим радиуса на загрижеността си, хо-
рата, уверен съм, ще го почувстват. Ако другите разширят радиуса на загрижеността си,
така че да включи и вас, ще го почувствате. А какво ще стане, ако се осмеля да си пред-
ставя, че всички мислят по този начин? Ще имаме около 7,8 милиарда души, които мис-
лят за теб, и обратно. Не виждам защо да нямаме големи мечти.

ОПИТАЙ ТОВА: РАЗШИРИ РАДИУСА НА ЗАГРИЖЕНОСТА СИ

Помислете за четирима до шестима души, за които бихте изоставили всичко, ако
се налага да им помогнете. Колко често мислите за тези хора? Имате ли изобщо шанса
да им покажете, че сте загрижени за тях? Можете ли да започнете?
Сега помислете за двайсет души, на които бихте помогнали, ако поискат помощ.
Преди да се откажете, нека ви улесня. Помислете за група, състояща се поне от двай-
сет души, на които бихте помогнали. Може да са част от вашата общност или група,
на която вече помагат с някаква благотворителна дейност. Да привлечем тези хора
към вътрешния кръг на грижите.
Ако не ги познавате, проучете имената на двайсет души от тази група или открийте
друг начин да съставите списък от поне двайсет имена. Залепете списъка на огледа-
лото, пред което си миете зъбите. Сега ще мислите за тези хора поне два пъти на ден
(надявам се). Обърнете внимание как това ще промени мотивацията ви да им слу-
жите.

КОГА ЩЕ СМЕ ГОТОВИ ДА СЛУЖИМ?

В съвременния свят, колкото и да искаме да помагаме на другите, желанието да сме

финансово и емоционално стабилни и сигурни ни отвлича от нагласата да служим. Ако
сте изгубени и връзките ви с околните са прекъснати, служенето ви ще е непохватно и
недостатъчно резултатно. Кога обаче е подходящото време? Ще стане ли изобщо някога
подходящо? Вътрешното изучаване няма крайна точка. Това е продължаваща практика.
Проблемите ти никога няма да бъдат решени напълно.
Грижи се за себе си – да. Не чакай обаче докато имаш достатъчно време и пари, за да
служиш. Никога няма да имаш достатъчно. Има три прости начина да опишем отноше-
нията си с парите и материалното богатство. Първият е егоистичен – искам още, колкото
мога да получа, и искам всичко за себе си. Вторият е достатъчност – имам достатъчно,
за да преживявам. Не страдам, но нямам какво да дам. Третият е служене – искам да
давам каквото имам и искам повече, за да мога да давам повече.
Преминаването от нагласа достатъчност към нагласа служене означава да променим
отношението си към собствеността – колкото по-дистанцирани сме, толкова по-лесно
ще се освободим от времето и парите си.
Някои от пътуванията ни като монаси бяха поклоннически, за да се къпем в свеще-
ните реки. Пътувахме до Ганг, Ямуна и Кавери. Не сме плували и не сме си играли в
свещените води, Вместо това изпълнявахме ритуали. При единия от тях трябваше да
загребем колкото можем повече вода в шепите си и после да я върнем в реката. Взема-
нето от водата и връщането във водата ни напомняше, че не притежаваме нищо. Благот-
ворителността не е даване от себе си. Вземаме нещо, което вече е на земята, и го връ-
щаме на земята. Не е нужно да имаш, за да даваш.
Синдхутай Сапкал била омъжена, когато била на дванайсет, за трийсетгодишен мъж.

186
Когато навършила двайсет, с трима синове, бременна в деветия месец, била пребита и
хвърлена в обора при кравите. Родила там, като сама срязала пъпната връв с остър ка-
мък. Отбягвана от хората в селото на майка си, заживяла на улицата с новороденото си
бебе и просела и пеела за пари. Била поразена от многото сираци, които видяла, и ги
взела под крилото си. Започнала да проси и за тях, както и за себе си. Усилията ѝ се
разширявали и тя станала известна като Майката на сираците.
Нейните организации сега са подслонили и помогнали на повече от четиринайсет хи-
ляди деца в Индия. Синдхутай не започва да служи, защото е имала какво да дава. За-
почва да служи, защото е видяла болка.
В поредица експерименти изследователи от Калифорнийския университет, Бъркли,
установяват, че хората с по-малко пари са склонни да дават повече. При една от ситуа-
циите на хората давали по 10 долара и им казвали да посочат сума, която биха дали на
анонимен непознат. Хората с по-нисък социално-икономически статус се оказват по-
щедри от по-заможните участници. Тези находки се потвърждават от изследване на бла-
готворителността от 2011 г., което показва, че американците с най-ниски доходи дават
средно 3 процента от доходите си за благотворителност, докато хората с най-високи
доходи давали наполовина на това и дори 1 процент. (За да сме честни обаче, трябва да
кажем, че богатите осигуряват повече от 70 процента от цялата благотворителност.)
Защо тези, които имат по-малко, дават повече, може да се обясни с трудностите, ко-
ито самите те са преживели. Дахер Келтнер, професор по психология в Калифорнийския
университет, Бъркли, казва, че на хората с по-малко ресурси често им се налага да раз-
читат на други членове на семейството, приятели, хора от общността – за помощ. Хо-
рата с повече пари съответно могат да си „купят“ помощ и поради това са по-дистанци-
рани от тази ежедневна битка за оцеляване. Бедните изпитват по-голямо съчувствие към
изпадналите в нужда. Някои филантропи, като Опра Уинфри, споменават, че за дей-
ността им ги мотивира предишният им живот в бедност.
Въпросът, над който трябва да се замислим, е: Кой е по-богат? Който има пари или
който служи?

СЛУЖИ С НАМЕРЕНИЕ

Отидох в ашрама, за да служа, а когато се сбогувах, един монах, който ми беше като
по-голям брат, ме дръпна настрана. Каза ми нещо подобно: „Ако здравето ти и това да
си монах не са добри за теб, това не означава, че не можеш да служиш. Ако чувстваш,
че ще можеш да служиш по-добре, ако си женен или ако станеш готвач, или ако кърпиш
чорапите на нуждаещите се, това става приоритет. Да служиш на хората е по-висшата
цел“. Думите му ме окуражиха – това, че напусках, не означаваше, че намеренията ми
трябва да се променят.
Човек може да служи със смесица от намерения, широки и тесни. Може да ни се иска
да ни харесват, да се чувстваме горди със себе си, да изглеждаме добре в очите на хо-
рата, да се срещаме с нови хора, да получим някаква награда. Ако обаче отивате да по-
магате на приятелите си да се пренесат, готвите им, хвалите ги, а после се питате, Защо
никой не помага на мен? Или Защо всички забравиха рождения ми ден? — значи про-
пускате главното. Виждате себе си като даващ, а после като получател, и си въобразя-
вате, че когато служим, се създава дълг. Истинското служене не очаква и не иска нищо
в замяна. Независимо от това самото служене често носи щастие, както показват Бхага-
вад Гита и науката. Когато правя нещо за теб и ти си щастлив, аз съм щастлив.

187
Себично ли е да служиш обаче, ако това ти носи радост? Себично ли е да научиш децата
си на нещо? Разбира се, че не! Ако някакъв вид даване те прави щастлив или ти носи
някаква друга полза, може да е чудесно начало. След като напуснах ашрама, водих
групи от Лондон в Мумбай, като така давах възможност на хора от Великобритания и
други части на Европа да сервират „храна по пладне“ с „Анамрита“. Един мъж от такава
група беше довел децата си, на тринайсет и четиринайсет години. Те се върнаха от пъ-
туването след като видяха и почувстваха благодарността на хората, които нямаха кой
знае какво в живота си. Бащата се вълнуваше, когато гледаше как са се преобразили
децата му. Неговото пътуване не беше съвсем безкористно – искаше децата му да учат
и растат, – но въпреки това беше постъпил правилно. Всъщност възможността децата
му да научат нещо, която той бе видял, е пример за взаимната полза от служенето на
другите.
Проблемите, които някои от нас имат, са ментални – тревожност, депресия, самот-
ност,—докато за много от нуждаещите се от грижи най-големите трудности са съвсем
основни – храна, дрехи, подслон. Можем да излекуваме менталните си проблеми като
помагаме на тези хора за посрещане на физическите им нужди. Служенето е равнос-
тойна размяна. Когато помагаш на някого, не го спасяваш самият ти имаш нужда от
помощ, колкото и той.
Когато служим, ставаме инструмент на благородството и състраданието. Чувстваме
това и понякога се главозамайваме. Помнете обаче, че това, което давате, е било дадено
на вас. Когато го предавате нататък, не можете да търсите възмездяване.

СЛУЖИ В СВОЯТА ДХАРМА

Тъй като служенето е естествена част от качеството да си човек, то е по-лесно, откол-

кото си мислите. Просто служете. Можем да го правим винаги, всеки ден — дори в този
момент – намерете начин да служите чрез това, което вече правите. Ако сте музиканти,
служете. Ако сте програмисти, служете. Ако сте предприемачи, служете. Не е нужно да
сменяте професията си. Не е нужно да променяте графика си. Можете да служите от
всяка ситуация.
Ако се озърнете, ще видите възможности да служите навсякъде – в училища, в рели-
гиозни институции, с индивиди на улицата, с благотворителни организации. Има квар-
тални пунктове за раздаване на храна и кампании за събиране на дрехи втора употреба
в училищата. Можете да организирате състезание за набиране на средства за някаква
благотворителност или да сложите сергия за лимонада. Можете да помогнете на прия-
тел да събере санитарни материали за жертви на бедствие. Можете да посетите болен
или престарял роднина. Ако живеете в град, можете да вземете храна от ресторант и да
я предложите на бездомен човек. Има безброй начини да служим – погледнете най-
близките до нас и тези, които си нямат никого. Не е нужно да работите благотворително
всеки ден или да давате всичките си пари. Просто си дайте сметка, че служите, и търсете
начини да свържете това, което вече правите, с по-висша цел. Както внасяме дхармата
си в работата, така да внесем и служенето в своята дхарма. Става дума за духа, с който
вършим една и съща работа. Можем или да гледаме на света през обектива на любовта
и дълга, или през обектива на необходимостта и силата. Любовта и дългът е по-вероятно
да ни донесат щастие.

188
 ОПИТАЙ ТОВА: НАЧИНИ ДА СЛУЖИМ
През седмицата запишете всички места, на които сте прекарали някакво време.
Отворете очи за възможностите да служите, като потърсите такава във всяко обс-
тоятелство. Може да видим някаква реална нужда, съществуващ проект, към който
можем да се присъединим, кампания за набиране на средства за дейност, с която
вече се занимаваме, помощ за приятел, който служи на хората. В края на седмицата
изберете трите възможности, които са най-интересни за вас, и им подайте ръка.
Ето примерни места, където можем да търсим възможности:

 Работа
 Училище
 Социално събитие с приятели
 Онлайн общност
 Религиозна или друга група в общността
 Фитнес залата
 Искания за помощ за кауза, която сте подкрепяли в миналото

ЦЯЛОТО СТРАДAНИЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ВСИЧКИ НАС

Когато с монасите се борехме с живота в селото, върховният урок за мен беше, че

винаги има и друго ниво на служене. Този урок се появи от вглеждането отвъд собстве-
ните ни нужди, за да видим, почувстваме и откликнем на нуждите на хората около нас.
Мисля за състраданието като за активна емпатия – не само готовност да видим, по-
чувстваме и облекчим болката на другия, но и готовност да поемем част от нея. Има
една история в зен, за млад мъж, който е уморен от света и потиснат. Без да има план
или перспективи, той отива в манастир, казва на учителя, че се надява да открие по-
добър път, но признава и че му липсва търпение.
– Мога ли да постигна просветление без цялата тази медитация и постене? – попитал
той. – Не мисля, че ще мога да се справя. Няма ли друг начин?
– Може би има – отговорил учителят, – обаче ще ти е нужна способността да се фо-
кусираш. Развил ли си някакви умения?
Младият мъж свел поглед. Учението не е събудило в него никакъв конкретен интерес.
Накрая свил рамене:
– Ами... играя добре шах.
Учителят повикал един от по-възрастните монаси и казал:
– Искам с този млад човек да изиграеш партия шах. Играй внимателно, защото ще
отрежа главата на загубилия.
Младият мъж започнал да се поти. Ще играе за живота си! В началото играел слабо,
но скоро станало ясно, че противникът му в най-добрия случай е посредствен шахма-
тист. Ако напрегнел ума си, несъмнено щял да го победи. Скоро се съсредоточил и за-
почнал да показва надмощие над възрастния монах. Учителят започнал да точи меча си.
Сега младият мъж вдигнал очи над шахматната дъска и видял спокойното мъдро лице
на стария монах, който в послушанието и откъсването си не се страхувал от смъртта,
която вероятно го очаквала. Загубилият илюзиите си млад мъж си помислил: „Не мога
да причиня смъртта на този човек. Животът му е по-ценен от моя“. Тогава променил
играта си – започнал умишлено да губи.
189
 Без предупреждение учителят преобърнал масата и разпилял шахматните фигури.
Днес няма да има победител и губещ – обявил той. Изражението на губещия възрастен
монах не се променило, но удивеният младеж изпитал огромно облекчение. Възраст-
ният му казал:
– Имаш способност да се съсредоточаваш и си готов да пожертваш живота си за друг
човек. Това е състрадание. Присъедини се към нас и продължавай в същия дух. Готов
си да станеш монах.
На света има приблизително 152 милиона деца, принудени да работят тежък физи-
чески труд, и Кайлаш Сатиарти е поел огромно количество болка в усилията си да сложи
край на детския труд. През 2016 г., лауреатът на Нобелова награда за мир започна кам-
панията „100 милиона“, чиято цел беше да привлече 100 милиона млади хора, които да
говорят и действат срещу детския труд. И разбира се, работата му беше заплашвана и
саботирана многократно. Той казва: „Светът може да сложи край на детския труд.
Имаме технологията. Имаме ресурсите. Имаме международните договори. Имаме
всичко. Единственото е, че трябва да чувстваме състрадание към другите. Моята борба
е за глобализация на състраданието“.
Подобно на Сатиарти, ние сме мотивирани да служим, когато мислим, че целият свят
е едно семейство. Никой не би искал детето му да бъде заробено или родителите му да
са бездомни. Защо ще искаш нечии други родители и деца да имат подобни проблеми?
Ако останеш затворен в своя свят и не виждаш как живеят другите хора, никога няма да
се съсредоточиш в служене. Когато ставаме свидетели на чуждата болка, чувстваме об-
щата си човешка същност и се мотивираме да действаме.
За герои като Сатиарти и за монасите – в идеалния случай и за всички нас – няма
„ние“ и „те“.

СЛЕДВАЙ БОЛКАТА В СЪРЦЕТО СИ

Безброй много хора и каузи се нуждаят от помощта ни в този момент. Имаме нужда
всеки на света да прави всичко. Ползите за него и нас са непосредствени.
Макар че в никакъв случай не бива да избягваме да помагаме на другите, ако видим
нуждата им, можем и трябва да развием чувство за това в кой вид помощ сме най-добри
и да насочим вниманието си там. Избирайте къде да служите на база на собственото си
състрадание. Будисткият учен и екоактивист Джоана Мейси пише: „Не е нужно да вър-
шиш всичко. Прави това, към което те тегли сърцето. Ефективните действия произлизат
от любовта. Тя не може да бъде спряна и е достатъчна“.

ОПИТАЙ ТОВА: ПОМАГАЙ ЗА БОЛКАТА, КОЯТО ПОЗНАВАШ НАЙ-

ДОБРЕ
Един от пътищата към служенето минава през изцелението на болката, която поз-
наваме най-добре. Запишете три момента в живота си, когато сте се чувствали изгу-
бени или сте били в нужда. Може би сте били депресирани и ви се е искало да имате
подкрепа. Може би сте искали да започнете образование, което не сте можели да си
позволите. Може би ви е било нужно напътствие, но не сте имали подходящия учи-
тел. Свържете благотворителна дейност или кауза с всяка област на болката. Горещ
телефон за подрастващи. Фонд за стипендии. Менторска програма. Политик. Сега
вижте дали някоя от тези опции предлага възможности, които отговарят на вашата
дхарма.

190
 Служенето чрез нашата дхарма, лекуването на болка, с която се свързвате – този под-
ход е много близък до философията на Бхагавад Гита, която иска да те срещне, където
и да си, и те насърчава да стигнеш по-високо. Когато бях монах, подготвях храна за
бедни деца с „Анамрита“, чистех храмове, винаги носех храна, която да предлагам на
непознати, и служех всячески по начините, които за мен винаги са били смислени. Сега,
с различна платформа, с кампания в Youtube успях да привлека близо 150 000 долара за
Детската фондация на Америка на Кайлаш Сатиарти. Във Фейсбук моята общност събра
повече от 60 000 долара за Моливи на обещанието. (75 долара осигуряват едногодишно
образование на едно дете.) Чувството за смисъл и благодарност, които изпитвам, са
нещо постоянно с напредването на моя път на даване.
Ето един трик за живота: Служенето винаги е отговор. То оправя лош ден. То олеко-
тява товара, който носим. Служенето помага на хората и помага на самите нас. Не очак-
ваме нищо в замяна, но получаваме радост. Това е размяна на любов.
Когато живееш в служене, нямаш време за жалване и критикуване.
Когато живееш в служене, страховете ти си отиват.
Когато живееш в служене, изпитваш благодарност. Материалните ти обвързаности
намаляват.
Служенето е пряк път към смислен живот.

191
 МЕДИТАЦИЯ.
НАПЯВАНЕ
Разгледахме как да се свързваме с хората около нас чрез благодарност, взаимоотно-
шения и служене. Когато правим това, уместно е да внесем в практиката си и звуковата
медитация, за да се свързваме с енергията на вселената.
Звукът ни пренася другаде. Една песен може да върне спомен от училище, да ни на-
кара да танцуваме, да ни въодушеви. Самите думи също имат сила – те променят начина,
по който гледаме на света и растем. Когато напяваме, самите ние генерираме тази енер-
гия. Звуковите медитации ни позволяват да се свържем с душата си и вселената чрез
думи и песен.
Древни духовни текстове, включително Агни Пурана и Ваю Пурана, коментират
защо и как да припяваме и смятат, че повторението на звуци ни пречиства. Звукът ни
потапя в себе си — сякаш редовно измиваме душата си. Не можеш да измиеш тялото си
с капка вода и да си чист трябва да го потопиш във вода.
Признаването на стойността на звуците е достигнало до наши дни. Легендарният изо-
бретател Никола Тесла казва: „Ако искате да откриете тайните на природата, мислете
за енергия, честоти и вибрации“. Може да ви прилича на врели-некипели, обаче днеш-
ната наука на практика съживява изследванията на Тесла за лечение с вибрации. Мо-
дерните изследвания на мозъка започват да откриват научни обяснения за лечебната
сила на древните ритуали и как натрапчивият барабанен ритъм и пеене могат да отворят
пътища към подсъзнанието.
Монасите използват силата на звука, като повтарят потвърждения или мантри по
време на медитация. Потвърждението е дума или фраза, която искаш да установиш като
свое намерение. Буквално всичко, което те вдъхновява, може да свърши работа. Една от
клиентките ми казва, че най-много харесва: „Собственото ти темпо, по твоето време“.
Мой приятел прочете книгата „Храбър, не съвършен“ от Решма Сауджани и направи
заглавието своя мантра за известно време. Харесва ми и: „И това ще отмине“. Или фраза
от поема, като: „Живей всичко“ (Рилке), или спортен цитат като „Този момент е твой“
(от олимпийския треньор по хокей Хърб Брукс), стих от песен като „Изтупай прахта от
раменете си“ (от Джей-Зи), нещо от филм, като „Е-хаа“ („Лоши момчета“ II). Всичко,
което те свързва с енергията или идеята, която искаш да култивираш в живота си, може
да е ефективно. Препоръчвам да добавите мантра към сутрешната или вечерната си ме-
дитация. Красиво е да се събудиш или да заспиш със звуците на собствения ти глас.
Докато потвържденията променят начина, по който говорим на себе си, мантрите
променят начина, по който говорим е вселената. Мантра, в дълбокия смисъл, означава
„да преминеш отвъд ума“ и мантрата е духовен звук, който изразява мисъл и смисъл,
които призовават сила, която е по-голяма от нас. Мантрите могат да бъдат припявани
или изпявани в унисон. Медитираме, за да слушаме и откриваме яснота. Молим се, за
да споделяме и откриваме контакти с по-висша сила. Напяването е и двете – диалог с
вселената.
Най-старата и най-свещената мантра е Ом. Във ведическите текстове звукът получава
множество смислови нюанси, от безкрайно знание до същност на всичко, което същес-
твува, до цялата Веда. Ом също се нарича и пранава, чието значение може да се опише
като „звук, чрез който се възхвалява Бог“. В припяванията ом се състои от три звука:

192
А-У-М.
Във ведическата традиция това е важно, защото всеки звук въплъщава различно със-
тояние (бодърстване, сънуване, дълбок сън) или период (минало, настояще и бъдеще).
Можем да кажем, че думата Ом означава всичко.
Доказано е, че вибрациите на Ом стимулират блуждаещия нерв, което намалява възпа-
ленията. Стимулирането на блуждаещия нерв също така се използва и като терапия за
депресия, а изследователите опитват да установят дали припяването на Ом няма пряка
връзка с настроението. (Вече е доказано, че то успокоява мозъчните центрове на емоци-
ите.)
Когато мантрата се свърже с музика, се нарича киртан – нещо като напяване с при-
зиви и отзиви, което често използвахме в ашрама. Подобно преживяване имат запалян-
ковците, които пеят по стадионите – минус алкохола и грубия език. Атмосферата, която
може да се създаде обаче носи същото усещане за обединена енергия.
Макар самият звук да има стойност, когато временно загубих гласа си по медицински
причини, се обърнах към монах учител. Казах му: „Не мога да припявам мантри. Как да
медитирам?“.
Той отговори: „Напяването не е от устата ти. То винаги е от сърцето“. Имаше пред-
вид, че и тук, както при всичко, което правим, важното е дали намерението ти е изпъл-
нено с всеотдайност и любов. Сърцето е над инструкциите и съвършенството.

ОПИТАЙ ТОВА: ВИЖДАЙ ЧРЕЗ ЗВУК

При четирите упражнения, които описвам по-долу, започвайте практиката си със
следните стъпки.
1. Намерете удобна поза – седнали на стол, седнали изправени на възглавница или
легнали.
2. Затворете очи.
3. Сведете поглед.
4. Почувствайте се удобно в тази поза.
5. Насочете будното си съзнание към покой, равновесие, лекота, неподвижност и
мир.
6. Когато умът ви се отклони, върнете го леко и внимателно към покой, равновесие,
лекота, неподвижност и мир.
7. Изпейте всяка от мантрите по три пъти. Когато припявате, насочете вниманието
си към всяка сричка. Произнасяйте правилно, за да чувате вибрацията ясно. На-
истина почувствайте мантрата, като я повтаряте искрено и непринудено и визу-
ализирате по-зрящ, благословен и изпълнен със служене на хората живот.

1. ОМ НАМО БХАГАВАДЕ ВАСУДЕВАЯ

„Възхвалявам всепроникващата божественост, присъстваща във всяко сърце, ко-
ято е въплъщение на красотата, интелигентността, силата, богатството, славата и
откъсването“.
Йоги и мъдреци припяват тази мантра от хилядолетия. Тя е пречистваща и дава
сили, свързва ни с божествеността във всичко.
Може да бъде рецитирана специално когато търсите прозрение и напътствие.

193
2. ОМ TAT CAT
„Абсолютната истина е вечна“.
Тази се среща в Бхагавад Гита. Тя представлява божествената енергия и събужда
силни благословии. Дадена работа се извършва като посвещаване на любов и слу-
жене. Мантрата се рецитира най-вече преди началото на всяка важна работа, за да
ни помогне да усъвършенстваме и прецизираме намеренията си и да внесе равно-
весие и цялост.

3. ЛОКАХ САМАСТАХ СУКХИНО БХАВАНТУ

„Нека всички същества навсякъде бъдат щастливи и свободни и нека мислите, ду-
мите и действията от собствения ми живот допринесат по някакъв начин за това
щастие и тази свобода за всички“.
Тази мантра, популяризирана от Живамукти йога, е красиво напомняне да гледаме
отвъд себе си и да помним мястото си във вселената.

194
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Надявам се тази книга да ви е вдъхновила и може би да излезете от нея с планове за
ново начало. Може би си мислите как да промените навиците си, да слушате ума си по
нови начини, да внесете нова благодарност към живота си и още. Когато обаче утре се
събудите, нещата ще тръгнат не както трябва.
Може да проспите будилника. Нещо може да се пречупи. Важна среща ще бъде от-
менена. Вселената няма изведнъж да започне да ви дава зелена светлина по целия път
до работата ви. Грешка е да мислим, че като прочетем една книга, посетим лекция или
въведем промени, ще поправим всичко. Външните фактори никога не са перфектни и
целта никога не е била съвършенството. Животът няма да тръгне по вашия път. Вие
трябва да вървите по своя път и да вземете живота със себе си. Ако разберете това, ще
бъдете подготвени за всичко, което може да се случи.
Няма универсален план за мир и цел. Начинът да се стигне там е чрез обучение на
ума, да се фокусира той върху това как реагираме, откликваме и се ангажираме с това,
което искаме от живота, в нашето собствено темпо, по нашето собствено време. Тогава,
ако животът кривне встрани, ще се връщаме към този фокус. Ако сте решили да сте
мили, а някой се държи с вас грубо, знаете към какво искате да се върнете. Ако се събу-
дите решени да се фокусирате върху дхармата си в работата, а после шефът ви даде
задача, която не отговаря на силните ви страни, от вас зависи да откриете начин да из-
ползвате дхармата си. Ако не успеете, не съдете процеса и не съдете себе си. Дайте си
свобода да се възстановите и да се върнете към гъвкав фокус върху това, което искате.
Светът не е против вас. Вие създавате собствената си реалност във всеки един момент.
В цялата книга се натъкваме на парадокси. Говорим за приближаване до страха, за да
се освободим от него, за откриване на новото в рутината ни, да сме едновременно уве-
рени и смирени, да сме себични, за да сме всеотдайни. Живеем в двойствен свят, но
красотата на парадокса е, че две противоположни идеи могат да съществуват заедно.
Животът не е компютърна програма – той е танц.
В „Карате кид“ мистър Мияги казва: „Не се доверявай на учител, който не умее да
танцува“. Когато танцуваме, няма метод, няма правила. Трябва да сме открити за пе-
сента, която ще започне да звучи. Можем да паднем, да се поколебаем за следващото си
движение или да проявим свръхентусиазъм, но продължаваме да се носим по дансинга,
да си позволяваме да сме разрошени и красиви. Като танцьор, монашеският ум е гъвкав
и овладян, винаги присъстващ в момента.

НАЧИНЪТ НА МОНАСИТЕ

Не мога да измисля по-добър инструмент, който да ви помогне да намерите гъвкавост

и контрол, от медитацията. Тя ни помага да открием какви стъпки да предприемем в
танца. В медитацията откриваме яснота кой трябва да бъдем сега, за да проявим най-
доброто от себе си. Нашият дъх ни свързва с ума ни, душата ни се извисява в песен и на
това място на енергия и единство откриваме своите отговори.
Представих ви три различни типа медитация, а сега ще ви покажа ежедневна прак-
тика, която включва и трите – дишане, визуализация и напеви. Практикувам някакъв
вариант на тази медитация всеки ден. Препоръчвам тя да стане първото, което правите

195
сутрин, след като си измиете зъбите и вземете душ, и последното, което правите, преди
да си легнете. Започнете с двайсет и една минути веднъж дневно, използвайте таймер,
за да си дадете по седем минути за дишане, визуализация и мантра.
Когато сте готови за още, преминете към двайсет и една минути два пъти дневно, в
идеалния случай веднага след ставане и непосредствено преди лягане. Винаги започ-
вайте с дишане. Подобно на загрявката преди физическо натоварване, то не бива да бъде
пропускано!

1. Намерете удобна поза – седнали на стол, седнали с изправен гръб на възглавница

или легнали.
2. Затворете очи и сведете поглед. Насочете будното си съзнание към покой, равно-
весие, лекота, неподвижност и мир.
3. Почувствайте се удобно в тази поза. Изпънете рамене назад, изпънете шията и тя-
лото си, намерете физическо пространство за покой, равновесие, лекота, непод-
вижност и мир.
4. Сега насочете будното си съзнание към дишането си. Вдишвайте през носа и из-
дишвайте през устата.
5. Поемете дълбоко въздух. Вдишайте, докато преброите 1 – 2 – 3 – 4. Издишайте,
докато преброите 1 – 2 – 3 – 4.
6. Уравновесете тялото и дъха си, като вдишвате за същото време, за което издиш-
вате.
7. Правете това за време, което преценявате като пет минути. В началото може да
поискате да сложите таймер с приятен сигнал, за да покаже кога са изтекли петте
минути.
8. Запитайте се: „За какво съм благодарен днес?“. Вдишайте с благодарност и изди-
шайте негативна, токсична енергия.
9. Сега визуализирайте спомен, изпълнен с радост, щастие и благодарност. Помис-
лете за пет неща, които можете да видите, четири, които можете да докоснете, три,
които можете да чуете, две, които можете да помиришете, и едно, което можете да
вкусите. Абсорбирайте любовта, радостта и щастието. Вземете любовта от мо-
мента и визуализирайте как тече в цялото ви тяло. От стъпалата към прасците, към
бедрата, стомаха, гърдите, ръцете, гърба, шията, главата. Дайте любов, радост и
благодарност на всяка част от тялото си. Останете така пет минути.
10. Задайте си въпроса: „Какви са намеренията ти днес?“. Дали е да си добър, уверен,
фокусиран? Определете това намерение сега.
11. Кажете си следните изречения по 3 пъти всяко: „Щастлив съм за това, което ще
стана. Открит съм за всички възможности и вероятности. Достоен съм за истинска
любов. Готов съм да служа с всичко, което имам“.
12. За да завършите практиката си, кажете следната мантра три пъти:ЛОКАХ СА-
МАСТАХ СУКХИНО БХАВАНТУ (виж Медтация. Напяване в края на Част 3).

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМА РЕЗУЛТАТ

Млад монах отишъл при учителя си и му казал: „Много съм зле в медитацията. Кра-
ката ми заспиват, разсейвам се от външните шумове. Когато се чувствам удобно, то е
защото почти съм заспал“.
„Това ще мине“ – казал учителят просто и по изражението му новакът разбрал, че

196
разговорът е приключил.
Минал месец. Ученикът пак дръпнал учителя си настрана и се усмихнал гордо:
„Мисля, че намерих начин! Чувствам се толкова спокоен – по-съсредоточен и целеуст-
ремен от всякога. Медитацията ми е красива!“
„И това ще мине“ – отвърнал учителят.
Медитацията няма мярка за успех, няма цел, няма край. Не търсете резултати. Просто
продължавайте да го правите. Практикувайте последователно четири до дванайсет сед-
мици и ще започнете да забелязвате ефекта.
Първият знак, че го правиш както трябва, е, че започва да ти липсва, ако пропуснеш.
Липсва ти човек, когото не виждаш. Когато се храниш всеки ден, не се замисляш за
това, обаче ако не се храниш всеки ден, веднага ще забележиш силата на храната. Съ-
щото се отнася и за медитацията – трябва да развиеш практиката си, преди да си дадеш
сметка какво пропускаш.
Второто, което ще забележите, е повишеното съзнание за случващото се в ума ви.
Ако медитираш и се почувстваш уморен, това е знак, че трябва да спиш повече. Меди-
тацията е сигнал или огледало. Ако медитираш и не можеш да се съсредоточиш, ще
видиш, че водиш разпилян живот и имаш нужда да почувстваш порядък, равновесие и
простота. Ако не можеш да седиш с мислите в продължение на петнайсет минути, това
е ясен индикатор, че ти предстои работа.
Третата и най-важна полза от медитацията е, че макар и не всеки път да излизаш от
нея с чувство за покой и съвършенство, постепенно ще овладееш себе си, дългосрочно.
Когато пиеш зелен сок от краставица, целина, лимон и джинджифил, невинаги ще на-
мираш вкуса му за добър. Чаша хубав портокалов сок винаги има чудесен вкус и винаги
изглежда добре. Дългосрочно обаче по-непривлекателният зелен сок ще ти се отрази
по-добре. Когато овладееш медитацията, ще почувстваш промяна в цялостното си от-
ношение. Интуицията ти ще се изостри. Ще можеш да наблюдаваш живота си по-обек-
тивно, без да се поставяш в центъра. Разширените ти възприятия ще ти дават усещане
за покой и цел.

СЕГА И ЗАВИНАГИ

Животът започва с дихание, диханието ни движи през всичките ни дни, животът и

диханието свършват заедно. Монасите опитват да присъстват в момента, но винаги
имаме съзнание за сега и за вечността. Измерваме живота си не според това колко го-
лямо или малко е влиянието ни, а според това как караме хората да се чувстват. Изпол-
зваме времето си, за да установим как ще живеем занапред, чрез отдаване на любов и
грижа, чрез подкрепа, общуване, съзидание – чрез въздействието, което оказваме върху
човечеството.
Как ще ни запомнят? Какво ще оставим след себе си?
В края на краищата смъртта може да бъде разглеждана като най-големия момент за
размисъл – като си представим последния момент, в който можем да размишляваме за
всичко, което е било преди него.
Сред най-честите съжаления, които хората изразяват, са:
 Съжалявам, че не изразявах любовта си към хората, които обичам.
 Съжалявам, че работих толкова много.
 Съжалявам, че ограничавах удоволствията си в живота.
 Съжалявам, че не направих повече за другите.

197
 Обърнете внимание, че повечето от тези съжаления са за неща, които човек не е нап-
равил. Монасите вярват, че трябва да се готвим за смъртта. Не искаме да стигнем края
на дните си със знанието, че не сме водили целенасочен, смислен живот, насочен към
служенето на другите.
Помислете за темите, които разгледахме в тази книга. В смъртта трябва да сме на-
пълно пречистени, свободни от това, което си мислим, че е трябвало да направим, сво-
бодни от сравнения и критики, след като сме видели корените на страха си, свободни от
материални желания, живи в дхармата си, използвали времето си добре, след като не
сме се поддали на изискванията на ума, свободни от егото си, дали повече, отколкото
сме взели, а след това дали всичко, което сме взели, свободни от титли, свободни от
фалшиви връзки и очаквания. Представете си колко удовлетворяващо е да погледнеш
назад, към живот, в който си бил учител, като си продължавал да бъдеш и ученик.
Размишляването над факта, че един ден ще умрем, ни кара да ценим времето, с което
разполагаме, и да изразходваме енергията си разумно. Животът е твърде кратък, за да
пропилеем шанса си да служим, да оставим мечтите и стремежите ни да умрат с нас.
Над всичко останало искам от вас да оставяте местата и хората по-добри и по-щастливи,
отколкото сте ги заварили.
Работата върху себе си е практика, която няма край. Имайте търпение. Ученик оти-
шъл при своя учител и попитал:
– Посветил съм се на дхармата си. Колко време ще ми е нужно, за да постигна прос-
ветление?
Без миг колебание учителят отговорил:
– Десет години.
Нетърпелив, ученикът настоял:
– Ами ако работя много усилено? Ще практикувам по десет и повече часа всеки ден,
ако трябва. Тогава колко време ще е нужно?
Сега учителят се замислил, после отговорил:
– Двайсет години.
Самата идея, че ученикът търси начин да ускори работата си, е знак, че ще трябва да
учи десет години допълнително.
Както споменах, думата брахмачария на санскрит означава „ученик“, но също така и
„правилно използване на енергията“. Не е истина, че след като добиеш монашеска мис-
ловна нагласа, си решил всичко. По-скоро монашеската мисловна нагласа признава, че
правилното използване на енергията е да останеш ученик. Можеш никога да не преста-
неш да се учиш. Не подстригваме косата си и не косим тревата в двора си само веднъж.
Трябва поддръжка. По същия начин поддържането на монашеската мисловна нагласа
изисква самосъзнание, дисциплина, усърдие, съсредоточаване, непрекъсната практика.
Това е трудна работа, но инструментите вече са в главата, сърцето и ръцете ти. Имаш
всичко необходимо, за да мислиш като монах.

ОПИТАЙ ТОВА: ДВЕ МЕДИТАЦИИ ЗА СМЪРТ

Да си представим, че смъртта ни дава възможност да видим от птичи поглед живота
си. Опитайте медитация за смърт всеки път, когато се питате дали да направите или да
не направите нещо – да осъществите сериозна промяна, да усвоите ново умение, да
предприемете пътуване. Препоръчвам винаги да правите медитация за смърт в началото
на всяка нова година, за да вдъхновите нови пътища през нея.

198
 1. Визуализирането на неизбежното ще ви даде всеки урок, от който имате
нужда, за да водите удовлетворяващ живот. Преминете бързо към себе си, на въз-
раст осемдесет или деветдесет, според това колко дълго искате да живеете, и си
представете, че сте на смъртното си легло. Задайте на бъдещото си аз въпроси като:

Какво ми се иска да бях направил?

Какви преживявания ми се иска да бях имал?
Съжалявам ли, че на нещо не съм отделил повече внимание?
Върху какви умения ми се ще да бях работил?
От какво ми се ще да се бях откъснал?

Използвайте отговорите, за да се мотивирате – вместо на смъртното си легло да

изпитвате съжаления, започнете да изпълнявате тези желания още днес.
2. Представете си как бихте искали да ви запомнят на погребението ви. Не мис-
лете за това какво са мислили хората за вас, кой ви е обичал и колко тъжни ще
бъдат, когато ви загубят. Вместо това мислете за въздействието, което сте оказали.
След това си представете как ще ви запомнят, ако умрете днес. Каква е празнината
между двете представи? Това също би трябвало да ви подтикне да изградите нас-
ледството си.

За да открием пътя си през вселената, трябва да започнем със задаване на истински

въпроси. Може да пътувате до нови места или да отидете някъде, където никой не ви
познава. Изключете автопилота си, за да видите себе си и света около вас с нови очи.
Виж, спри, промени. Научи ума си да наблюдава силите, които ти въздействат, отд-
ръпни се от илюзиите и фалшивите вярвания, не преставай да търсиш какво те мотивира
и кое чувстваш смислено.
Как би постъпил един монах в този момент?
Когато вземаш решение, когато спориш, когато планираш почивните си дни, когато
си изплашен или разстроен, или гневен, или объркан, задай този въпрос. Ще откриеш
отговора в 99 процента от случаите.
И в края на краищата когато разкриеш истинската си същност, дори няма да се налага
да се питаш как би постъпил един монах. Просто ще се запиташ: „Как ще постъпя аз?“.

199
 ПРИЛОЖЕНИЕ.
Тест за ведическа личност
Отговорете на тези въпроси относно това кои смятате, че сте в същността си. Отвъд
това, което ви карат да избирате приятели, семейство или общество.
1. Кое от следните неща е най-близко до вас?
а) Ценности и мъдрост
б) Почтеност и съвършенство
в) Работи много, забавлявай се много
г) Стабилност и равновесие

2. Коя роля играете в кръга на приятелите си/семейството си?

а) Чувствам се добре, когато се справям е конфликти и помагам на хората да отк-
рият среден път. Ролята ми е на медиатор.
б) Грижа се всичко и всеки да получи нужната грижа. Ролята ми е на защитник.
в) Помагам на семейството си да разбере трудовата етика, стойността на действи-
ето и наличието на ресурси. Ролята ми е материалната подкрепа.
г) Фокусирам се върху подхранването и нуждата от здраво и доволно семейство.
Ролята ми е емоционална подкрепа.

3. Кое е най-важното за вас у партньора ви?

а) Честен и умен
б) Присъствие и сила
в) Забавен и енергичен
г) Надежден и уважаван.

4. Какво гледате най-често по телевизията?

а) Документални, биографични филми, човешки съдби
б) Забавни програми, политика, текущи събития
в) Комедия, спорт, драма, мотивационни разкази
г) Сапунени опери, риалити, семейни, клюки, дневни предавания.

5. Кое описва най-добре поведението ви под стрес?

а) Спокоен, овладян, уравновесен
б) Раздразнен, фрустриран, гневен
в) Мрачен, неспокоен, гръмогласен
г) Отпуснат, потиснат, разтревожен.

6. Кое ви причинява най-голяма болка?

а) Чувствам се, сякаш не мога да покрия собствените си очаквания
б) Състоянието на света
в) Чувството, че съм отхвърлен
г) Чувството, че не съм свързан с приятелите и семейството си.

200
7. Как най-много обичате да работите?
а) Сам, но с ментори и ръководители
б) В екип, като лидер
в) Независимо, но в силна мрежа
г) В екип, като член.

8. Как идеалното ви „аз“ би прекарало свободното си време?

а) Четене, дълбоки дискусии, размисли
б) Извличане на уроци от проблеми и/или политически събития
в) Няма нещо, наречено „свободно време“! Участие в мрежи, свързване, работа
г) Приятно време със семейство и приятели.

9. Как ще опишете себе си с три думи?

а) Идеалист, интроверт, прозорлив
б) Стимулиран, ангажиран, решителен
в) Страстен, мотивиран, дружелюбен
г) Грижовен, любящ, лоялен.

10. В каква среда работите най-добре?

а) Изолирана, тиха и спокойна, естествена
б) Заседателна зала или място за срещи
в) Навсякъде, където и да е (докато пътувам, в кафенето, в спалнята)
г) На място, специфично за работата ми: у дома, в офис, в лаборатория.

11. Какъв е стилът ви на работа?

а) Бавен и мисловен
б) Фокусиран и организиран
в) Бърз и трескав
г) Конкретен и преднамерен.

12. Как бихте искали да промените света?

а) Чрез разпространяване на знания
б) Чрез политика и политическа дейност
в) Чрез бизнес и/или лидерство
г) Чрез местната общност.

13. Как се готовите за ваканция?

а) Като подбера неща за четене
б) Като направя фокусиран план за посещение на важни места
в) Със списък на най-добрите барове, клубове и ресторанти
г) Ставам весел и дружелюбен.

14. Как се справяте с трудни разговори?

а) Търся компромис
б) Боря се за най-обективната истина
в) Боря се да докажа, че съм прав
г) Избягвам конфронтирането.

201
15. Ако някой в живота ви има лоша седмица, какво правите?
а) Давам съвет и напътствия
б) Защитавам го и го насърчавам да търси подобрение
в) Приканвам го да пийнем или да се разходим заедно
г) Отивам при него и му правя компания.

16. Какво мислите за отхвърлянето?

а) То е част от живота
б) Това е трудност, с която мога да се справя
в) Фрустриращо е, но продължавам напред
г) Това е сериозно отстъпление.

17. Как прекарвате времето си по време на събитие/парти?

а) Водя смислен разговор с един или двама души
б) Обикновено разговарям с група хора
в) Някак се оказвам център на вниманието
г) Помагам за всичко, което трябва да се направи.

18. Как се чувствате, ако допуснете грешка?

а) Чувствам се виновен и засрамен
б) Трябва да кажа на всички
в) Искам да го скрия
г) Търся подкрепа.

19. Какво правиш, когато трябва да вземеш голямо решение?

а) Размишлявам сам
б) Допитвам се до менторите и водачите си
в) Преценявам за и против
г) Говоря със семейство и приятели.

20. Кое описва най-добре ежедневието ви?

а) Променя се всеки миг
б) Много фокусирано и организирано
в) Следвам възможностите, които се появяват
г) Просто и по график.

Ключ
Сега сумирайте резултата си. Най-често избираната буква показва вашата варна.

А. Водач
Б. Предводител
В. Създател
Г. Правещ

202
 Джей Шети

МИСЛИ КАТО МОНАХ

Американска, първо издание

Превод Владимир Германов

Редактор Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“
Предпечат ИК „БАРД“ ООД
Веселина Симеонова
Печат „Алианс Принт“ ЕООД
Формат 60/90/16
Печатни коли 21

http://4eti.me

ИК „БАРД“ ООД, 2021

e-mail: office@bard.bg
За поръчки: borsa@bard.bg