АИСИЙ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВА СВЯТА

(Примерен модел за анализ на Вазовото стихотворение „Паисий” от цикъла „Епопея на забравените”)

I. Увод

1. Какъв е поводът за написване на цикъла „Епопея на забравените” и каква социална задача му възлага
самият Вазов?

2. Какво възпява „Епопеята”?

3. Как разчитате названието „Епопея” – като жанров определител или като метафора за историческата
монументалност на образите и за величавостта на изобразените събития?

4. Как е осъществена епопейната дистанция? (Наблюдавайте времевата отдалеченост на изобразените

събития и разминаването в йерархията на ценностите на двете елохи - Възраждането и следосвобожденското
време).

II. Теза

1. Кое обединява творбите в цикъла?

2. Какво е мястото на стихотворението „Паисий”? На кого е посветено?

3. Защо Вазов не проследява всички основни моменти от житейския път на героя, а се спира само на един и
кой е той?

4. В какво се състои величието на делото на Паисий и чрез какви ключови думи е внушена единната
художествена идея за противопоставянето на двата свята – света на мрака и света на светлината?

• Каква е ролята на заключителната формула сентенция „И фърляше тайно през мрака тогаз/ най-пърбата
искра в народната свяст”, на поетическата картина на сътворението и на монолога на Паисий?

• Как се разгръща образът на героя?

• Какво се постига чрез опозицията „мрак-светлина”, осъществена на идейно, композиционно и езиково

равнище, и свързаните с нея противопоставяния „минало-настояще”, „бездействие-деятелност”, „безславие-
слава”, „робско мислене-свобода на духа”?

III. Аргументация

1. Жанрови особености. Епиграф. Отношение художествена-историческа реалност.

А) Каква е основната задача на стихотворението „Паисий” и доколко тя определя творбата в жанрово

отношение?

Б) Зараждането на одата като жанр се свързва с Възраждането. В старобългарската литература възхвалата се

осъществява чрез жанра на житието. Творбите в цикъла „Епопея на забравените” също наподобяват жития на
светци. Как ще обясните това, че стихотворението „Паисий” притежава характеристиките и на житие, и на ода,
с оглед на основната художествена идея – да се очертае мястото и ролята на героя за историческия преход на
народа от една епоха (робското мислене) към друга (възраждането на духа на българина)?

В) Превръщането на историческите лица в литературни образи е подчинено на изискванията на житийния

жанр. Обект на възхвала са изключителни личности – будители, апостоли, пророци и мъченици. Към коя от
тези категории бихте причислили Паисий и защо?

Г) Образите в житията са очертани в едър план, монументални, иконизирани. Какво научавате от творбата за
Паисий? Как е постигнато внушението за романтическа извисеност и героическа идеализация на образа?
(Обърнете внимание на реторично-приповдигнатия стил, патетичните градации, оценъчните антитези,
библейските уподобявания.)

Д) Героите в цялата „Епопея” си приличат по действената си любов към родината, разбирана като
свръхценност, по изключителната си жертвоготовност в името на народа и своята собствена извънмерност.
Това обяснява художествено условните им реч и жестове, подчинени не на житейското правдоподобие, а на
извечни нравствени характеристики на личността – свобода на духа, моралност на избора, единство на думи и
дела, диалектическо мислене. Подчинява ли се на тези изисквания и образът на Паисий? Как тогава е
постигната индивидуализацията на героя? Как е поднесен събитийно-биографичният пласт? Как бихте
обяснили съзнателната подмяна на историческите факти? Какво преследва Вазов – документална
автентичност или нравствена оценка на историята?

Е) По традиция житието представя героя в драматичен, изключителен момент, когато е изправен пред
съдбовна нравствено-етична дилема. Пред какъв избор е поставен светогорският монах? Защо неговият избор
се оказва съдбовен за целия български род?

Ж) Каква е функцията на епиграфа? Каква основна идея носи той?

2. Композиция.

А) На колко части в тематично и композиционно отношение можете да разделите творбата и кои са те? Как
чрез композиционното и структурното противопоставяне на експозиционната и заключителната част и
монолога на героя се внушава идейно-философското противопоставяне между двата различни етапа на
историческото познание – историческото безпаметство и възкръсването на родовата памет, гаранция за
духовен подем на нацията?

Б) Каква е ролята на експозиционната част? Кой говори? Как е внушена епическата дистанция между
лирическия говорител и читателите, от една страна, и героя, от друга? Каква оценка на делото на светогорския
монах прави творецът чрез реторическите въпроси и как е внушено величието му? (Наблюдавайте различните
хипотези, подредени във възходяща градация.) Къде се достига кулминацията? Как ще тълкувате оценъчната
характеристика „луд”? Каква е Паисиевата самооценка? Какво е неговото собствено отношение към делото и
как е внушено?

В) Каква е ролята на Паисиевия монолог? Каква основна идейно-нравствена опозиция на Паисиевото

съвремие и миналото извън „историята” гради историческото повествование?

Г) Каква е функцията на заключителната част? Каква оценка дава творецът на делото на героя? Кои стихове
мотивират и експлицират най-ярко прославата?

3. Светът на мрака – символен знак на времето преди създаване на „Историята”.

А) Какво в творбата е белязано със знака на мрак, тъмнина?

Б) Как се разгръща пространството в неговите конкретни, предметно-сетивни очертания? Проследете веригата

„вдън горите”-„скрити”-„само ревът беломорски”-„скромна килийка”. Обърнете внимание на широката
мрежа от значения, които гради основното понятие мрак – пространствена затвореност, но и затънтеност,
неизвестност.

В) Как се постига внушението за сънна неподвижност? Изследвайте словосъчетанията „потънала в сън”,

„заспало дълбоко”, „отдих и мир”. Коментирайте връзката между мрака и съня.

Г) Тъмнината асоциира и бездействие, статичност. Защо в плеонастично натоварената експозиционна строфа

се появява един единствен глагол „пишеше”, при това свързан с героя?

Д) Как понятието мрак в стиха „Сто и двадесет годин...Тъмнини дълбоки!” функционира и като темпорална
характеристика и добива преносно значение на времева отдалеченост?

Е) Как е внушено безвремието? (Обърнете внимание на „ревът беломорски”, „вечний шъпот на шумите
горски”, „на звона тежкий набожният звон” – все атрибути на вечността.)

Ж) С какво се свързва тъмнината – с настоящия момент от гледна точка на Паисий или с миналото? А с кое
минало – това, което описва в своя труд, или онова, извън „Историята”?

3) Тълкувайте метафората „хаоса тъмний”. Какво противостои на този хаос? Кое е събитието, което променя
света и неговите устойчиви параметри?

И) В каква поза е уловен героят? Как се постига внушението за застиналост?

4. Светът на светлината – обозначение на света на „Историята”. Обърнете внимание на Вазовата

интерпретация на мита за сътворението. Раждането традиционно означава излизане от мрака на светлина.
Как е внушен този преход? Наблюдавайте асоциативния ред на светлината, изграден чрез метафорите
„светлозрачен”, „звезден”, „искра”. Защо навлизането на светлината се свързва с момента на създаването на
„Историята”?

А) Как се променя и разширява пространството? Изследвайте веригата „звезден свят” – „Бялото море” –
„славний Будин” – „светия Атон”.

Б) С какво се свързва разширеното пространство – със света, представен в „Историята”, или със света, извън
нея? (Коментирайте „по тез земи славни”, „много кралства”, „царства и столици”.) Как с отваряне и
разширяване на пространството се внушава и човешкото присъствие?

В) Кои изрази представят времето като реално измеримо и го противопоставят на безвремието в света на
мрака?

Г) Как са противопоставени двата свята - на мрака и на светлината – по признаците „статичност-деятелност”,

„сънна неподвижност-движение, активност”, „липса на събития-събитийност”? С какви художествени похвати
и изразни средства се постига внушението за деятелност, събитийност, градивност, творчество, свързани с
едно славно и велико минало? (Обърнете внимание на засилената глаголност, честата употреба на
производни на „свят” -епитетите „свети”, „светии”, съществителното име „светци” и оценъчните епитети
„славни”, „преславний”, „велик” и др. в монолога на Паисий.)

5. Образът на Паисий – положен на границата между мрака и светлината.

А) С какви характеристики е въведен героят в началото на одата? Как разчитате епитета „тъмен” – като
индивидуализираща черта, насочваща към външна незабележимост, ниско самочувствие и стеснителност,
или като репрезентативна черта (скромен, анонимен) на старобългарския/средновековния книжовник монах?
Каква идея носи антитетичното противопоставяне „тъмен-бледен” в градацията от епитети „тъмен, непознат и
бледен”?

Б) Как Паисий се вписва в очертания свят на мрака и как се разграничава от него? (Обърнете внимание, че
единственият глагол в експозиционната част е свързан с него. Наблюдавайте двата противоположни
стилистични пласта – висок, поетичен, с който е очертан хронотопът, и нисък, прозаичен, с който се говори за
монаха.)

В) Каква оценка прави на героя си Вазов чрез реторическите въпроси? Как е подчертана извънмерността му?
Коментирайте глаголите „драскаше”, „записваше”, „измисляше”, „мореше”, означаващи деятелност,
активност на ума.

Г) Моментът на сътворението на „Историята” е преход между мрака и светлината. В него се променя и

образът на Паисий. Началото на промяната е поставено с лаконичната реплика самохарактеристика „На житие
ново аз турих венец”. Как се променя лексикалният пласт, свързан с образа на героя? (Коментирайте „житие
велико”, „подвиг многолетен”, „на волята рожба, на бденьето плод”.)

Д) Как е внушен процесът на демитологизирането на героя в религиозно-християнски смисъл (скъсването с

канона и раждането на човека от монаха)?

Е) В кой момент монументалното извисяване на образа на героя достига своята кулминация и как е
постигнато? (Коментирайте библейските съпоставки, преките оценки, позата на създател, пророческите
думи.)

Ж) От колко обособени в тематично и композиционно отношение части се състои Паисиевият монолог? Каква
е ролята на първата част? Кой е адресатът, къде е пряко назован и защо? В какво състояние на духа се намира
Паисий? Какво е отношението му към родоотстъпниците и как е разкрито то? В каква поза е представен
героят? Защо не разказва за отделни събития, а прави обобщения, чрез които показва мястото и ролята на
българската държава в миналото, значението на езика и заслугата на българите пред останалите славяни,
надеждата за възвръщане на предишната сила и славата на народа ни? Какви основополагащи идеи и задачи
на Възраждането откривате в тази част?

3) Каква е ролята на конспективното историческо повествование, обемащо втората част на монолога? Как са
противопоставени двете части на монолога по признака „срам-слава” и как тази идейно-нравствена опозиция
се съотнася с опозицията „мрак-светлина”? Как с прехода от общото към частното, конкретното, се променят
позата, чувствата и тонът на героя? Наблюдавайте анафоричните обръщения „четете да знайте, що в стари
години/ по тез земи славни вършили деди ни”, „четете и знайте, кой бе цар Шишман”, „четете и знайте, що
съм аз писал”, „четете, о братя, да ви се не смеят”. Кой е адресат на Паисиевите слова и как е скъсена
дистанцията между слушатели и герой? (Коментирайте обръщението „братя” и жеста „на ви мойта книга”,
създаващ впечатление за близост.)

И) Каква самооценка на труда си прави Паисий в монолога? Изследвайте веригата „мойто писанье” – „що съм
аз писал” – „мойта книга” – „тя е вам завет” – „Тя е откровенье, божа благодат”. Защо отричането от
собственото авторство едновременно възвеличава и снизява образа и доказва двойствената му
принадлежност и към света на мрака, и към света на светлината?

Й) В кой от двата свята е ситуиран образът на Паисий във финала на одата? Наблюдавайте – „мълвеше”, „в
килията скрит”, „бдения”, „утрини”, „див светогорец”, от една страна, и от друга – „със поглед умислен, в
бъдещето впит”, „против канона и черковний звън”, „за рая негоден”.

К) Как е внушена идеята, че Паисий е част от света на тъмнината, но принадлежи на новото време и самото
негово дело е светлина?

Л) Каква е функцията на финалните два стиха в идейно, образно и композиционно отношение?

IV. Заключение

Очертайте мястото и ролята на творбата в литературния процес, в културната епоха и в съзнанието ни на

българи.