Professional Documents
Culture Documents
Сватбени обичаи при турския етнос
Сватбени обичаи при турския етнос
В миналото
Следващо споразумение - бащата на момичето искал башалък, цена за дъщеря си, десетки
килограми памук за юрганите и дюшеците, които то ще приготви като чеиз, платове. В
днешно време искат шевна машина и най-вече домашни мебели, златни монети.
В периода между годежа и сватбата девойката усърдно се трудела над чеиза си.
В сряда или вторник момчето прави ергенска вечер. Наемат се музиканти, кладат голям
огън на хармана и около него играят кючек. Някои се обличат в женски дрехи и маскирани
играят арап оюну, после чучуг и с изваден дървен фалос показват на младоженеца какво
да прави през брачната нощ.
Специална жена /гелин дюзюнджо/ във селището украсява и облича булката. На главата й
поставя копринен червен чумбер, венче от цветя и от него надолу пуска сърмена тел, увита
от няколко нишки. Лицето украсяват с пайети върху двете бузи и алтънче на челото,
бузити били доста начервени, за да изглеждат поруменели, свежи. В някои райони булката
се обличала в копринени шалвари и риза с едри цветя. Върху роклята обличали „кеди
бастъ” /късо кожухче от изкуствена кожа/, купено от свекървата. Приятелките на булката
също са облечени в най-хубавите си дрехи, защото сватбарите ще ги оглеждат за снахи.
Два дни преди сватбата, в една стая в дома на булката, разпростират целия чеиз. Идват да
го гледат жените от цялото селище и го преценяват като количество и качество.
Сватбарите от момковото село тръгват за булката. Най-напред язди мъж, който носи
байрак.. Младоженецът язди най-хубавия кон, който след това ще бъде предоставен на
булката.Пристигат пред вратата на годеницата. Младоженецът трябва да напълни лявата й
обувка с пари, която, според приятелките й хлопала. През това време свекървата ръси на
двора дребни пари и бонбони, някъде – и ориз – за плодородие и сладък живот. Когато
парите се сторят достатъчно, пускали младоженеца при забулената невеста и пристигал
ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършвал бракосъчетанието, съгласно
ислямските закони. Сватбарите от страна на младоженеца са поканени на богато угощение.
Събират чеиза и го товарят. Свекърът трябва да го откупи. Той се пазари с бащата, плаща
го и тръгват. Свекърът я хваща за ръка и по постлано бяло платно я довежда до коня,
украсен богато. Булката се сбогува с майка си и близките си и се качва на коня с лице към
опашката, за да не види в каква посока ще я отведат, да не знае пътя за връщане в
бащината къща. Майка й хвърля върху дъщеря си жито, захар и бонбони. При сбогуването
с роднините, те й дават пари и я благославят: „Единият лев хиляда да стане”. Музикантите
засвирват хоро, свекървата играе хоро в центъра и така тръгват към дома на младоженеца.
В края на момковото село ги очаквали деца, които бързо тичали към дома да съобщят, че
сватбата пристига. Свекървата избързвала напред, за да посрещне снахата. Пред портата
булката слиза от коня, целува я през булото и целува ръка на свекъра. Свекървата пак
хвърляла върху й монети, жито, бонбони. После й давала два хляба, менче с вода, пръстите
й намазвала с масло, за да намаже горния праг на вратата. Свекървата захранва булката с
различни по вкус неща. Сдъвква три залъка и ги дава на невестата да ги изяде – по този
начин я приобщава към семейството.
Завеждат булката в стаята, която е определена за нея. Там й дават мъжко дете в ръце, тя го
търкулва няколко пъти върху леглото. Изнасят детето и по-стария брат въвежда
младоженеца и го оставя насаме с невестата. Докато младоженците се опознават и любят
за първи път, навън сватбарите се веселят и очакват ризата. На другия ден показват ризата
на свекървата, булката отново облича булчинската премяна, поставят булото, но лицето й
остава открито. Целува ръка на свекърва си и тя я дарява със златни монети или пари.
Целува ръка на свекъра си и той й дарява животни – овца или крава. През това време идват
девойки и жени от селото, за да разгледат чеиза. Този обичай наричали”дувак”. Невестата
дарява всички с кърпи, а те и дават пари. На втората вечер идвали роднините на булката
на гости в новия й дом. Черпят ги с кафе и шербет, след това богата вечеря. Следващите
дни младоженецът водил булката на гости при свои роднини в продължение на седем дни
всяка вечер.
Описаната турска сватба вече е останала в миналото. В днешно време, когато младите хора
ходят на училище, на работа или следват, те имат възможност да се срещат лично, да се
опознават, да дружат и да избират сами своя спътник. Вече никой не се жени по този
начин. Общуването свободно с други етноси им дава възможност да имат по-голяма
широта на възгледите, да мислят по-модерно за семейството и живота в него.