В търсене на изгубения баща

„Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора” – това е паметното първо
изречение на определяния като първи български роман „Под игото” на Иван Вазов. Едва ли е случайно, че романът – енциклопедия на
българското Възраждане, започва с описание на бащата и неговото отношение към децата му. Бащиното възпитание дава
психологическата почва за избуяване на самочувствието, смелостта, силата и свободолюбивия дух на възрожденския българин, който ще
дръзне да се опълчи на една вековна империя. Вазов обрисува това възпитание с няколко красноречиви примера още в тази начална
сцена от романа си.
Чорбаджи Марко разрешава на децата си да пият пред него, защото знае, „че онова, което се запрещава, по силно се желае”. По
същата причина и „за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите”.
Марко туря децата си винаги на софрата заедно с възрастните, дори и когато има гости, въпреки че по онова време мнозина бащи
държат прави своите, докато обядват, „уж да ги научат на почит към старите”. По този начин той иска те да добият господарски нрави, „а не
да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето”. Вазов разказва и как Марко настоявал синовете му да бъдат изповядвани и ги
насърчавал да учат, с което ги възпитавал във вяра в Бога и любов към учението.
Марко е и носителят на мира и хармонията в семейството. Когато малките се сбият, и победители, и победени тичат към баща им
да „се тъжат и оправят”. Но бащата не ще да чуе ни обвинение, ни защита, а направо издава присъда – „някои погали по главичките, други
потегли за ушите, а най-малките – сиреч обидените – той целуна по бузките. И народът се умири”.
Чорбаджията внимава и най-дребното зрънце страх да не бъде посято в душите на децата му. Той се сопва на баба Иваница,
която плаши най-малкото му дете с турците, ако не заспи. „Мале – каза той, – стига си плашила с тия турци децата! Ще им оживей страхът
на сърцето.”
Тази идилична картина на многолюдното семейство, сплотено около фигурата на бащата, е била типична за земеделските
общества. С настъпването на индустриалната революция обаче, бащата се отделя от семейството. Той вече прекарва по-голямата и по-
активната част от времето си във фабриката, прибира се вкъщи за много кратко, и то, за да си почине, тъй като е изтощен от работа. За
възпитание и пряко въздействие върху децата той на практика няма нито време, нито физически ресурс. Така е поставено началото на
тенденция, която в наши дни ще доведе до определение на бащата като „забравения родител”. Или, както аз бих го нарекъл, изгубения
родител, защото един ден, излязъл от вкъщи на път за фабриката, той не е намерил обратния път към дома. И продължава да се лута и до
днес.
В България индустриалната революция се осъществява по-късно в сравнение със западната част на Европа – според историците –
в началото на 20 век. Но дори тогава, в голямата си част страната остава селска. Затова и картината на вечерята на чорбаджи Марковото
семейство е можело да се наблюдава до момента на установяване на комунистическата власт в страната. Национализирането на земята и
принудителното превръщане на целокупното българско население в работническа класа, какватo, според писателя Георги Марков, изобщо
не е съществувала по това време, предизвикват и насилственото отделяне на бащата от семейството. Нещата се усложняват допълнително
в сравнение със ситуацията в капиталистическите държави например, защото в работник се превръща и майката, която трябва да дава своя
принос за прехраната на семейството наравно със съпруга си. При тези обстоятелства мнозина български мъже изобщо отказват да станат
бащи.
В задочните репортажи за България Георги Марков разказва за такъв мъж, който му споделя мрачните си мисли за липсата на
перспектива пред бъдещото му дете, ако се реши да има такова. „ — А какво го чака после? — Драго задава този въпрос по-скоро на себе
си, може би за да се убеди още веднъж, че решението му е правилно. — Улицата! Аз на работа, Тинка на работа, по цял ден никой няма у
дома… Как ще се по грижиш за него, как ще го възпиташ… какъв човек ще стане от това дете? Ти виждал ли си Стояновите деца? По-големи
разбойници от тях няма! Целият квартал е писнал! Защо? Защото никой никога не се е погрижил за тях. Сега милицията се грижи! Видя ли
какво излезе от дъщерята на Данчо шофьора? Ами Стефановите? Аз не искам моето дете да свърши в поправителното в Казичене!.. Знаеш
ли как ми е жал, като гледам децата из махалата! Че това детство ли е? На село ние бяхме бедни, пасяхме овцете и вършехме кърската
работа, но ние бяхме щастливи деца…”
Тъй като тогава детските домове са били достъпни единствено за привилегировани лица, близки до новата власт, единствената
алтернатива за отглеждане на дете са давали възрастните родители на някой от съпрузите, когато е имало такива. Така се ражда почти
митологизираната фигура на българската баба. И днес на много чужденци, произхождащи или живели дълго време в други култури, едно
от най-силните им впечатления за България е, че у нас огромен процент от хората са били отгледани от бабите си, а не от собствените си
родители.
Но бабата, колкото и заслужено възхвалявана да е била за изключителната роля, която е изиграла за съхраняването на нацията в
онзи период от историческото й развитие, не би могла да компенсира липсата на осезаемо бащинско присъствие, особено в живота на
момчетата. Момчето винаги е имало нуждата от валидация – някой да му каже и най-вече покаже какво е да бъдеш мъж, да му даде
одобрение и утвърждение на неговата мъжественост. Нужно е било да има баща като чорбаджи Марко, който да реагира на думи като
тези на баба Иваница, плашеща детето с турците. Затова и на немалка част от отгледаните от бабите си мъже със сигурност са им липсвали
достатъчно самочувствие, увереност, емоционална сигурност и душевен мир при липсата на общуване с баща или равностойна бащина
фигура.
Интересното е, че последиците от „изчезването на бащата” след индустриалните революции в капиталистическите страни, не са
много по-различни, макар там да е нямало комунизъм. През 50-те години на миналия век в САЩ бащата работи, а майката си стои вкъщи
да гледа децата. До този период разказите и песните на бащите, са били единствения източник на забавление за децата, но точно тогава
тази им роля е иззета от Уолт Дисни.
През 60-те години изкарването на прехраната на семейството вече не е чак такъв проблем, но мъжете инвестират свободното си
време в нови бизнес ангажименти – започват да пътуват и да се срещат с все повече хора извън семейството си с цел развитие на
професионалната си кариера. Тогава бащата престава да бъде фигурата, около която се сплотява семейството и се превръща в осигурител
на материални блага за членовете от своето семейство, на свой ред превърнали се от членове в потребители. Бащата като източник на
новини е заместен от Си Би Ес и за децата той вече е доставчикът на играчки.
 През 70-те бащата вече отделя цялото си време на кариерата в името на печалбата, която никога не е достатъчна. Самотната
майка не издържа и самата тя започва да работи. Така, подобно на българската баба, в САЩ се появява образа на бавачката.
През 80-те семействата в САЩ масово започват да се разпадат и броят на разводите достига чудовищни размери. С проникването
на телевизията в домовете на хората се заражда комерсиализма. Под грижа за семейството като задължение на бащата се разбира
осигуряването на нещата от рекламите. Бащата вече не е модел за подражание. Такива са рок звездите и спортните герои, които на около
двадесет годишна възраст печелят милиони долари.
През 90-те години бащата вече се сдобива и със свой робот, който да го замества вкъщи – персоналния компютър. По това време
пада комунистическият режим в България и американският комерсиализъм навлиза с целия си блясък и у нас.
Поколението, създадено от изгубените бащи, израства потиснато, с ниско самочувствие, неспокойно и нещастно. Психолозите в
САЩ изведнъж стават най-търсените медици, а кабинетите им са пълни с пациенти. Скорошна статистика показва, че в основата на 9 от
всеки 10 случая на потърсена психологическа помощ за проблеми като алкохолизъм, наркотична зависимост или проблем с връзките или с
ученето, стои нарушена връзка с бащата.
В България хората нямат толкова изразен навик да посещават психолог. Може би затова и рядко се говори по темата за изгубения
баща. А той продължава да се лута в търсене на пътя към дома. И да липсва на децата си. Дори повече от всякога.
Борис Колев, фондация Бащинство
Задачи:
1. Направете анализ на проблема, върху който разсъждава авторът. Кой е същинският проблем? Кое го поражда? Какви са
последиците? Какви решения на проблема се разглеждат в текста? Направете ваши предложения за решаване на проблема. (Значение
на думата проблем - 1. Сложен въпрос, който изисква разрешаване, изучаване, изследване.; 2. Обикн. мн. Неприятности, трудности,
мъчнотии.)

2. Формулирайте тезата на автора, като използвате свои думи.

3. Формулирайте собствена теза /собствена позиция/ в рамките на 3-4 изречения.