Чорбаджи Марко

Главен герой в първа глава на романа ,,Под игото” е чорбаджи

Марко.Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез
неговите постъпки, реч и действия.
Той е заможен човек от Бяла черква.Занимава се с търговия. Чорбаджи
Марко е главата на семейството, той символизира типичния българин -
почтен, разумен, дълбоко уважаващ християнските ценности, прогресивен и
родолюбец. Неговата жена представлява типичната християнска съпруга,
смирена и покорна, обичаща силно съпруга си. Именно на нея и на Марковата
майка се пада тежката участ по отглеждането и възпитаването на
многобройната челяд на Марко.Героят е петдесет годишен , с исполински
ръст, леко приведен, но строен.Лицето му е червендалесто, загрубяло от
слънцето и ветровете.Големи вежди засенчват сините му очи.В повечето
случаи физиономията му има строго изражение.Въпреки това от лицето му
лъха добродушие, честност и искреност.Осанката и погледът му предизвикват
симпатия, уважение, всяват респект. Благодарение на разума и прогресивното
мислене на патриарха на това семейство децата получават образование - "Сам
остал прост, Марко обичаше учението и учените." , " Но той чуствуваше, със
сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще
промени света.".Вярва в нея както вярва в бога без да разсъждава.Старае се с
всичките си сили да бъде полезен на училището и се чувства особено горд,
когато е избран за негов настоятел.Марко има свой практически възглед за
възпитанието.Убеден е, че това, което се забранява, по-силно се желае.Не
пропуска нито една възможност щом децата са около него да ги напътства и
съветва.Не са му чужди добрите навици за хранене и изпълнението на
християнските норми, държи на приличния външен вид на всеки един от
синовете си.Забележките му са добронамерени, съпроводени със силни,
емоционално наситени сравнения - ,, ахиевски читак”, ,,тутраканец”,
,,казашки” .Предпазва децата си от различни пороци - алкохол и
кражба.Строгият баща кара децата си да пият вино пред него, а не да посягат
жадно и тайно към алкохола.Възлага им отброяването и отключването и
заключването на сандъците с рубета.Трудолюбив и организиран, той цели да
направи от своите деца достойни граждани от които да не се срамува.
Чорбаджията е човек на реда.Това личи от насядалите около софрата
членове на семейството.Патриархалният бит е сложил отпечатък върху
взаимоотношенията между големи и малки, между деца и възрастни.
 След вечерята бащата се интересува от преподаването в школото,
както и от усвоените от синовете му знания конкретно по история.В диалога
между баща и деца ясно проличава преклонението и обичта на Марко към
Русия.Представата на читателя за главното действащо лице в тази се
обогатява и доуточнява в следващия епизод.
Марко приема радушно неканения гост, предизвикал страшен смут в
двора.Внимателен, добросърдечен, той бърза да нахрани избягалия от
Диарбекир затворник Иван Кралича.
Всяка постъпка, всяко действие и слово утвърждават Марко като
положителен герой.Правят го наистина запомнящ се образ, защото е родител-
пример, истински българин и личност достойна за уважение.
Истински българин и родолюбец е бай Марко. Независимо от теорията
си, че не трябва да се вдига въстание, той е винаги готов да помогне на
изпаднал в сънародник. При неочакваното посещение на Краличът, избягал
от Диарбекир, чорбаджи Марко дори и за миг не помисля да го отпрати или
предаде. Осъзнава опасността, която този човек може да му донесе, но не
мисли за себе си, а само как да помогне. Притеснява се за този момък като за
роден син и независимо, че той подклажда идеята за бунт в Бяла черква, бай
Марко никога не го изоставя и му помага по всякакъв начин. Подобна е
ситуацията и с писмото, което би уличило доктор Соколов в измяна.
Възможността да помогне и на този патриот е оползотворена. Марко Иванов
поема огромен риск, подменяйки вестника и документите, но той отново
надмогва себе си. За пореден път се намесва в решаващ момент и спасява
българин от турците. Сложен е вътрешният му избор, защото помагайки на
„браг” на империята, бай Марко застрашава собственото си спокойствие. Но
той отново се проявява като истински българин и човек.