Дойде време да разгледаме образа на Борис Морев.

Тъй като в Интернет е пълно с толкова много

информация, че няма да ни стигне и целия час да говорим за него съм подбрала най-основните
неща, които съм сметнала за най-важни, за да може да ни стигне времето. Започвам от това, че
Борис е синът на Редингота, който е учител по латински. Той е средният по големина син, има по-
малък брат на име Стефан и по-голям на име Павел. В тези няколко минути ще разберем дали е
възможно млад и амбициозен мъж от социалните низини на обществото да се издигне до
върховете на фабрика като ,,Никотиана‘‘? Всъщност..в живота няма невъзможни неща. Човек
може да постигне всичко стига да го пожелае и да е достатъчно амбициозен.

Борис е прагматичен човек, който е лишен от морални задръжки. (Тук само да уточним какво е
прагматичен човек, това е човек, който в работата си, дейността си се ръководи повече от
резултатите и ползата при дадени условия, отколкото от някакви определени принципи и идеи).
От портретното му описание научаваме, че има ,,...красиво лице с тъмни, дълбоко поставени очи.‘‘
Нещо важно, той чете книги, свързани с тютюна, което показва амбицията му да се развива в тази
сфера. Можем спокойно да кажем, че героят е мономан. ( А мономан е човек, който е болен от
мономания, а мономанията е лудост, умопобъркване на някаква тема, на някакъв предмет или
на някаква мисъл – може да бъде мания за преследване, мания за величие…). Борис е обладан
от стремежа да се издигне в йерархията. Героят се срамува от нищетата, в която живее и от баща
си, когото нарича ,,смахнат човек‘‘. При срещата си с Ирина при параклиса той изразява своята
неприязън към бедността, тук ще го цитирам ,,Ние постоянно дължим суми на разни бакали,
хлебари и месари в града. И затова едва ли има нещо, което да мразя повече от бедността.‘‘ Той е
озлобен вследствие на преживените унижения. За него парите не са крайна цел. Борис иска да се
наложи над останалите. Той е амбициозен мъж, който е решен на всяка цена да преуспява и още
нещо важно. Героят не познава моралните скрупули и е воден от желанието да премахне всички
прегради по пътя си, в името на това да властва над останалите. Борис е човек на действието. Той
е устремен към света на ,,Никотиана‘‘ и нищо не е в състояние да го спре. Затова определя
срещата си с Ирина при параклиса като възможност за ,,малко любов‘‘. Тук съм изкарала цитат от
текста, който го показва,, ,,Малко любов‘‘ – помисли той иронично. Думата ,,малко‘‘ го накара да
се усмихне студено на себе си. Той измерваше всичко в количество. Приключенията от този род
оставяха в душата му тръпки на досада и съжаление за изгубеното време, но бяха единственото
удоволствие за младеж без пари.‘‘ За Борис Ирина не е нищо друго освен незначително
увлечение. Той си ,,...оставаше винаги пренебрежителен към жените, а мисълта му беше заета с
миража на тютюна...‘‘

Борис е човек с хазартна природа, като тук не става въпрос за хазартна в буквалния смисъл, а сега
ще обясня какво имам впредвид. За Борис понятията ,,чест‘‘, ,,любов‘‘ и ,,морален дълг‘‘ губят
своята стойност. Сега ще дам и пример – Мария, съпругата на Борис, вече е ненужна вещ за него.
Той е постигнал онова, което е искал и сега вече тя е пречка за него. Дори и Ирина, която е
физически привлекателна, е разменна монета, чрез която Борис да реализира своите планове. Но
най-лошото е че Борис не вижда нищо лошо в това. За него хората в обкръжението му са
марионетки, които може да направлява, както сметне за добре.

Ирина забелязва настъпилата промяна у Борис и осъзнава, че той не може да разграничава

доброто от злото. Така в очите на Ирина Борис се превръща в ,,...един изрод, един луд...‘‘. Борис
се пристрастява към алкохола и не намира сили да се откаже от този порок. Това показва, че при
него е налице болестно състояние, което предизвиква отвръщението на Ирина. Героят достига до
пълна душевна разруха в резултат на гибелната страст, от която е обладан.

В 16 глава Ирина и Борис се познават вече от 9 години, като от 8 Борис е генерален директор на
тютюневата фабрика ,,Никотиана‘‘. Междувременно Борис се е оженил за Мария, която е болна и
вече навлиза в последния стадий на болестта. В името на това Борис да постигне своите цели, той
тласка Ирина в ръцете на Фон Гайер.

,,Отношенията му с хората бяха по-гъвкави, мисълта му по-остра, волята по-безскрупулна. По цели

нощи той разсъждаваше върху това и тютюнът се превърна в огнена мечта, която изгаряше
въображението му.‘‘

Борис Морев е силният човек, типът на победителя, за чиито амбиции сякаш не съществуват
прегради, изстрадал бедността и изпълнен с омраза към нея, решен да печели, да преуспява, да
налага волята си над околните. И понеже зад всеки преуспял мъж стои по една амбициозна жена,
подходящата му спътница е Ирина. Двамата си приличат по желанието си да напуснат
ограничения провинциален свят и да попаднат във висшите сфери на софийското общество. Борис
обаче се реализира като тютюнев магнат и неговата сила е във властта на парите.

Борис е безмилостен и безскрупулен в борбата с конкуренцията. Той въплъщава типа на силния

човек, на мъжа победител, от когото всички се страхуват, но никой не обича. В това число вече е и
неговата любовница Ирина, която му изневерява най-напред с Фон Гайер, а после и с мнозина
други.

Образът на Борис много напомня на Йожен дьо Растиняк от романа ,,Дядо Горио‘‘ – млад човек от
провинцията с дарби и амбиции, с малко късмет и с помощта на жена, с един удар или поне за
кратко време се изкачва от социалните низини до социалните върхове.

Ирина и Борис мечтаят да скъсат връзка с провинциалния град и да се издигнат в обществото.

Издигането на Борис в обществото е с цената на вътрешната разруха. И така след всичко казано
стигаме до заключеннието, че Борис преследва определени цели, постига успехи, но всъщност
пропада морално.
Промяната

В началото на романа Борис е амбициозен, енергичен, умен, готов на всичко, за да успее. Колкото
повече власт и пари придобива, толкова повече губи способността си да различава добро и зло.
Романът го описва с тропи от реда на хищническото. (примери да дам). Въпреки могъществото си
Борис изпитва неясен страх и търси забрава в алкохола. Накрая на романа той е вече човешка
развалина, умира сам и е погребан в чужда земя с дървен кръст, на който с тебешир е изписано
името му.