„Ако любовта прави хората добри защо след като Индже се жени за

Пауна, той става по-жесток?“

Още в първите моменти на тяхната среща, след опожаряването на селото, Индже
забелязва физическата красота на Пауна. През своя живот той се е нагледал на множество
хубави жени, но точно в тази девойка той открива нещо, което в никоя досега не бе
виждал. Духовното излъчване на Пауна е истинският покорител на сърцето на Индже –
„усмивката на тая жена и погледът на очите и заседнаха дълбоко в душата му“. Въпреки
че най-вероятно самият той е виновника за смъртта на нейното семейство, тя вижда в
него благороден защитник, в нейните очи злодеят придобива чертите на идеализиран
герой. Тя е привлечена от силата, която той излъчва, от властния жест на вдигната ръка, с
която той възпира кърджалиите.
Тя заема важна място в живота на Индже. Става негова спътница, негова другарка – „жена
по закон и обичай“. Но едновременно с това, тя прави Индже по-силен и самоуверен – „и
по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него и по-силна усещаше ръката си“.
Любовта не го променя в добра посока – той става още по-жесток и кръвожаден. Смята се
за всесилен господар на човешкия живот – „ И помисли, че силата му е безмерна, а волята
му - закон за всички“. Трагичната му вина е неспособна да разграничи доброто и злото,
праведното и греховното. Не изпитва абсолютно никаква милост. Сякаш Индже напълно е
загубил човешкия си облик. Той е заслепен от измамната представа за могъщество,
представяйки себе си над моралните закони. Извършва три големи гряха – към
приятелството (вдига ръка срещу Сяро Барутчията, който го е спасявал от смърт), срещу
родовите закони (посяга на собственото си дете) и срещу вярата (чрез убийството на
свещеника, който го проклина).
Знаем, че любовта винаги променя хората, кърджалийският главатар не признава нищо
земно и затова любовта за него е ненужна. Ако ѝ се отдаде, героят се страхува, че ще
изгуби свръхчовешкото в себе си и ще заживее в рамките на човешкото поради тази
причина, той става зъл, сприхав, алчен и неблагодарен, това е така, защото той се страхува
от любовта. Но отричайки любовта, той отрича корен от живота, любовта „движеща
човека към доброто“ изисква от човек да се отваря за околния свят и да напусне рамките
на егоистичния свят. Любовта е най-великото чувство, което хората трябва да изпитат, без
да се страхуват. Макар Индже да е безстрашен, да се смята за свръхчовек, нищо човешко
не може да му е чуждо, защото любовта е тази, която променя хората.
Смъртта не е опозиция на любовта. Тя е прозрение за необходимостта от любов. Това
разбира Индже, сблъсквайки се със смъртта, когато вместо възмездие, отрежда прошка
на своя убиец. Смъртта на Индже идва с прозрението за трагедията на живота, който е
преминал без любов.