Равенство между половете на работното място

1
 Въпросът за равенството между половете в обществото е актуален във
всеки един етап от развитието на човечеството. Той ангажира вниманието на
европейски и държавни институции, граждански организации, политически
партии и лидери още от XIX в насам, въпреки това в началото на XXI в. той
все още стои на дневен ред. Равенството като социален феномен засяга не
само жените, а всъщност представлява неразривна част от цялостната
политическа система и оказва влияние върху благосъстоянието на
обществото и държавата. Равнопоставеността на жените и мъжете е важен
елемент на демокрацията и предпоставка за пълноценно упражняване на
човешки права.
Още в края на XIX в. се заражда първата вълна на феминизма с т.нар.
движение „суфражизъм“ (от англ. „suffrage” - избирателно право). От самото
наименованието става ясно, че основната му движеща сила е мотивацията
всички жени да получат равни на мъжете избирателни права. След 1920 г. се
осъществява важна крачка към процеса на равноправие и жените и мъжете
получават еднакви граждански и политически права. Въпреки това
неравенството между половете продължава да съществува в много различни
сфери.
От средата на XX в. насам положението на жените в обществото
значително се подобрява. Заслуги за това имат редица жени, които
непрестанно се борят, за да докажат първо себе си, а след това да промотират
половото равенство.
Коренно различно е общественото отношение спрямо домашните
задължения и грижата за децата. Според М. Манолов „народната вяра поставя
мъжа по-горе от жената“, това е и една от причините жените много често са в
позиция на догонващите, тъй като им се налага да отговарят на критерии,
предварително зададени от мъжете. В модерното българско общество все още

2
битува схващането, че най- важната социална роля на жената е да се грижи за
дома и семейството, а най-важната такава на мъжа е да изкарва прехраната.
Това традиционно разделение на роли е все още силно застъпено и
възпрепятства ефикасното и активно кариерно развитие на жената.

Контекст на ниво ЕС
Равенството между половете е основна ценност на ЕС — основно
право, компонент от критично значение за икономическия растеж и ключов
принцип на Европейския стълб на социалните права. В този контекст ЕС
постигна напредък в областта на равенството между половете през
последните десетилетия. Въпреки напредъка обаче, след две десетилетия в
21-ви век продължава да съществува неравенство между половете на
трудовите пазари по отношение на заетостта, качеството на живот и на
работното място. Като част от работната програма на Европейската комисия
равенството между половете продължава да бъде важен приоритет на
политиката, като целта е да се реализира новата европейска стратегия за
равенство между половете и да се подобри оценката на индекса за равенство
между половете за 2021 г. от 68,0 точки за ЕС.
На 5 март 2020 г. Комисията прие нова Стратегия за равенство между
половете за периода 2020—2025 г. Основните теми на Стратегията са:
насилието над жени, прозрачността в заплащането и разликата в заплащането
на жените и мъжете, балансът между половете в управителните съвети на
дружества и равновесието между професионалния и личния живот. Тя се
основава и на визията за „Европа, където жените и мъжете са свободни да
следват избрания от тях жизнен път, където имат равни възможности да
преуспяват и където могат на равни начала да участват и да ръководят нашето
европейско общество.“ Като един от първите конкретни резултати от

3
Стратегията Комисията предложи на 4 март 2021 г. задължителни мерки за
прозрачност в заплащането.
От 25 до 28 октомври 2021 г. Европейският парламент отбеляза втората
си Европейска седмица на равенството между половетепо инициатива на
Комисията по правата на жените и равенството между половете (FEMM).
Парламентарните комисии проведоха дискусии по редица въпроси, свързани
с равенството между половете. По време на седмицата Европейският
институт за равенство между половете (EIGE) публикува и резултатите от
своя Индекс за равенство между половете за 2021 г., като специално
внимание бе обърнато на здравето и как полът влияе върху здравето на
жените и мъжете и върху достъпа до здравни услуги.
 Европейска комисия: Стратегия за равенство между половете за
периода 2020—2025 г.
 Европейска комисия: Предложение за задължителни мерки за
прозрачност в заплащането
 Европейски парламент: Европейска седмица на равенството
между половете — 25—28 октомври 2021 г.
 Европейска комисия: Работна програма на Комисията за 2021 г.
— ключови документи
 Европейска комисия: Равенство между половете
 Европейска комисия: Европейски стълб на социалните права
 Евростат: Статистика за разликата в заплащането на жените и
мъжете
 Евростат: Разликата в заетостта между жените и мъжете в ЕС
Пандемията от COVID-19 оставя огромен отпечатък върху здравето,
благополучието, качеството на живот, пазара на труда и икономиката. Тя
оказва и комплексно въздействие върху равенството между половете на

4
работното място и у дома. Насърчаването на равенството между половете
стои в основата на политиката на ЕС в отговор на кризата и в съответствие
със Стратегията за равенство между половете.

Заетост
 Две от три нови работни места в ЕС през последните две
десетилетия са заемани от жени, като това увеличение е най-силно проявено
сред 30 до 49-годишните и по-възрастните жени на 50+.
 Разликата в заетостта между жените и мъжете в ЕС продължава
да намалява. Около 46% от работниците в ЕС са жени в сравнение с 40% от
предишното поколение. Но разликата в заетостта между жените и мъжете
бележи застой през последните години, като през 2020 г. възлиза на 11,3
процентни пункта, което струва на ЕС 320 млрд. евро годишно. Мерките за
справяне с COVID-19 оказаха непропорционално въздействие върху
нископлатения обслужващ сектор, в който мнозинството от работниците са
жени, принуждавайки повече жени да напуснат пазара на труда.
 Броят на жените на нископлатените работни места продължава да
бъдат значително непропорционално висок, но заетостта сред жените расте
по-бързо в сравнение със заетостта сред мъжете на високоплатените работни
места, които представляват най-високите 20% от заетостта по средна работна
заплата.
Работни заплати
 Броят на жените сред нископлатените работници и работниците,
получаващи минимална работна заплата, е висок в почти всички страни —
членки на ЕС.
 Разликата в заплащането на жените и мъжете е най-висока на
добре платените работни места. Това е обща закономерност във всички

5
страни членки и съществува независимо от факта, че по-младите жени все
повече превъзхождат по-младите мъже по отношение на образователната
степен.
 Променливите форми на заплащане, като дялове в дружества или
плащания въз основа на резултатите от дейността на дружеството, стават все
по-чести. Тези компоненти на заплащане нарастват с по-бързи темпове сред
мъжете в сравнение с жените, което може да увеличи разликата в
заплащането на жените и мъжете (14,1% през 2019 г.).
 По-простите варианти на отчитане на заплащането по пол не
представляват големи пречки за дружествата. Но изискванията за отчитане и
одит стават по-смислени, когато включват по-сложни и задълбочени данни и
анализи, включително различни компоненти на заплащането извън основните
заплати и допълнителна информация като продължителност на трудовия опит
или стаж на служителите.
 За да се избегне превръщането на отчетите или одитите в
бюрократично счетоводно упражнение, съвместните дейности, обсъждането и
съгласуваните последващи действия между ръководството и представители
на служителите е рецепта за успех. Въпреки това все още има възможности за
подобрение при включването на представители на служителите в процеса.
Условия на труд
 Неравенствата между половете на пазара на труда, в заетостта и
на работното място се простират далеч отвъд сегментирането на пазара на
труда и разликите в заплащането в зависимост от пола, а се крият и в
условията на труд и качеството на работното място, които жените и мъжете
изпитват на работното си място във всички държави, сектори и професии.
 Мъжете съобщават за по-високи нива на количествени
изисквания на работното място, докато жените са много по-склонни да

6
съобщават за излагане на емоционални изисквания като работа с ядосани
клиенти, пациенти или ученици или попадане в ситуации, които са
емоционално натоварващи.
 Жените са по-слабо представени като мениджъри в почти всички
икономически сектори. Управлението е най-балансирано по пол в
обществения сектор, въпреки че и тук мъжете доминират.
Качество на живот
 Жените и мъжете имат сходно субективно благополучие в цяла
Европа. Въпреки това, когато се контролират други фактори (особено
доходите), жените имат по-висока удовлетвореност от живота в сравнение с
мъжете и се предполага, че по-ниският среден доход допринася за намаляване
на средното благосъстояние на жените.
 В повечето семейни ядра има двама работещи, но дисбалансът в
разпределението на неплатената работа при тях е най-голям — жените
вършат по-голямата част от домакинската работа и много от тях имат
проблеми с равновесието между професионалния и личния живот.
 Два пъти по-вероятно е жените да предоставят дългосрочни
грижи всеки ден в сравнение с мъжете. Разликата е най-висока във възрастта
50—64 години.
 Освен ясната икономическа цел за преодоляване на разликата в
заетостта между жените и мъжете, съществува и социална необходимост
заради последиците за живота на жените, включително тяхната финансова
сигурност и качество на живот.
Действителността в България
България е на 18-о място в ЕС по индекса за равенство между половете
с резултат 60.7 точки от 100, което е със 7.9 пункта под средното за ЕС. Това
се казва в съобщение от Европейската комисия по повод началото днес на

7
европейска кампания за преосмисляне на гледните точки и иницииране на
дискусия за стереотипите, свързани с пола.
В България стереотипите, свързани с пола, засягат не само ролите в
обществото, но и личните убеждения. Така например 32% от българите не са
съгласни, че е приемливо мъжът да плаче. В същото време 83% смятат, че
жените са по-склонни от мъжете да вземат решения въз основа на емоциите
си. Започналата днес кампания е част от изпълнението на Стратегията на
Европейската комисия за равенство между половете за периода 2020-2025.
Целта и е да създаде съюз, в който жените и мъжете не са засегнати от
стереотипи и насилие, основано на пола.
Според Д. Узунова българското общество е обременено от полови
стереотипи, затова и „България се нарежда сред първите 5 държави от
Европейския съюз, където се среща противопоставяне от страна на мъжете да
вземат отпуск по бащинство след раждането на дете“. Ако домакинските
задължения и грижата за децата се разпределят по- равномерно между
партньорите, то жените ще имат реален шанс да се реализират успешно и в
среда извън домашната. Работещите жени продължават да се занимават с
домашните задължения и отглеждане на деца отдавна след като работното
време е приключило. В това се изразява т. нар. “double or triple burden”.
Модерното общество дава повече права на жената, но стимулира
съществуването на патриархалното семейство и характерните за него норми.
Според А. Марковска „жената е традиционно (архетипно) схващана като
майка, закрилница, но не с конотацията и силата на бащинската фигура,
модерните идеи за равнопоставеност рефлектират върху обществените
процеси, но все още има ясно разминаване между теорията и практиката в
българското общество. Търсейки причините за това разминаване, можем да
изходим от ценностната система, характерна за всяко едно общество, именно

8
тя определя и отношението му към темата за равнопоставеността между
половете. Според А. Иванова „въпреки че прилагането на ценности помага да
се разбере поведението на човек, то техните когнитивни достойнства не
трябва да се надценяват“.
А. Лулева коментира въпроса за активното бащинство в периода на
постсоциализма и адресира мъжете като „новите бащи“. Според нея „Те
вземат участие в отглеждането на децата наравно и дори по-ангажирано от
своите съпруги и партньорки...„Новите бащи“ могат да приготвят храната и
да нахранят детето си, да го изкъпят, да го преобличат и да се грижат за него,
когато е болно“ (Лулева 2018: 596). С промените на Кодекса на труда, в сила
от 01.06.2017 г., се позволява на бащата да ползва част от отпуска, който
майката получава за бременност и раждане. Съгласно чл. 163, ал. 10 от КТ със
съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6- месечна
възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до
410 дни . Въпреки това по данни на НОИ за 2017 г. за цялата страна
краткосрочни обезщетения за отглеждане на малко дете са ползвали 6 828
мъже и 521 697 жени . За 2018 г. данните регистрират още по-голям спад при
мъжете, които ползват обезщетение за отглеждане на дете до 2- годишна
възраст - 5 146, и леко покачване при жените - 534 110. Тези данни сочат, че
под 1 % от бащите решават да останат вкъщи и да полагат грижи за детето си,
което е солидна демонстрация за разминаването на юридическата норма и
реалното и приложение. Още по-притеснителен е фактът, че съгласно същия
чл. 163 ал. 8 от КТ „когато майката и бащата се намират в брак или живеят в
едно домакинство, бащата има право на 15- дневен отпуск при раждане на
дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение“ 5, за да
подпомогне адаптацията на родилката и детето в домашната среда. Данни на
НОИ показват, че по-малко от 1/3 от бащите всъщност се възползват от това

9
право. Това е още едно потвърждение, че българското общество робува на
предразсъдъци и стереотипи за социалната роля на партньорите в
семейството.
В тази връзка няма как да не се обърне внимание на т.нар. Gender pay
gap или различието в заплащане по пол. Този показател се следи на
европейско и на национално ниво, като се наблюдава динамиката на
дисбаланса в заплащането. Разликата в заплащането между половете е
разликата в средната брутна часова заплата между мъжете и жените в цялата
икономика. В България разликата в заплащането между половете през 2018 г.
e 14,4% . Разликата в общите доходи на двата пола е разликата между
средните годишни доходи между жените и мъже. Отчитат се три типа
недостатъци, с които се сблъскват жените:
• по-ниска часова печалба;
• работят по-малко часове на платена работа;
• по-ниски нива на заетост (например при прекъсване на кариера,
за да се грижи за деца или роднини).
Общата разлика в доходите между половете в България възлиза на 22,8
%. Една от основните причини за това е, че жените са склонни да поемат
отговорността за важни неплатени задачи, като домакинска работа вкъщи и
грижи за деца и/или роднини в значително по-голяма степен от мъжете. В
България работещите мъже изразходват средно 9 часа седмично за неплатени
грижи и домакински дейности, докато работещите жени прекарват 22 часа -
средно това е почти 4 часа всеки ден. Този факт е силна индикация за
обстоятелството, че мъжете са по-малко склонни да полагат неплатен труд, а
предпочитат да оползотворяват времето си, като се фокусират върху
развитието на кариерата си. Обременени от социалните предразсъдъци и
стереотипи на патриархалното семейство и норми, жените нямат тази свобода

10
на действие. Това се отразява и на пазара на труда. Данните на Евростат за
България отчитат, че повече от 1/3 от жените намаляват заплатените си
часове от пълен работен ден на непълен, докато само 1/10 мъже са склонни да
правят същото . Жените в българското общество продължават да са
обременени и от „втората смяна“ неплатен домашен труд, което затруднява
значително тяхното кариерно развитие.
В заключение следва да се изтъкне, че през XXI век в България жените
и мъжете имат равни политически и юридически права, но половото
неравенство е все още много актуален въпрос, защото обществото
продължава да функционира с устойчиви социални стереотипи относно
ролята на мъжа и жената в семейството и работи с предразсъдъци относно
кариерното развитие на жените. Въпреки вековната борба на жените за
полово равенство все още съществуват хоризонтална и вертикална полова
сегрегация (т. нар. „стъклен таван“) по отношение на женската заетост на
трудовите пазари в България. Сегрегацията продължава да е вкоренена в
редица културни и социални норми на съвременното българско общество.

11
Използвани източници
1. https://www.researchgate.net/publication/
339712525_Ravenstvoto_na_polovete_-
_evolucia_i_aktualni_problemi_Gender_equality_-
_evolution_and_current_issues/link/5e60b9ae299bf1bdb8544185/
download?
_tp=eyJjb250ZXh0Ijp7ImZpcnN0UGFnZSI6InB1YmxpY2F0aW9uIi
wicGFnZSI6InB1YmxpY2F0aW9uIn19
2. https://www.mlsp.government.bg/uploads/41/test/za-
ravnopostavenost-na-zhenite-i-mzhete-2022.pdf
3. https://www.etf-europe.org/wp-content/uploads/2018/09/WISE-
II_Strategies-examples_BG.pdf
4. https://www.eurofound.europa.eu/bg/topic/ravenstvo-mezhdu-
polovete
5. https://www.karieri.bg/news/39566_mitt-za-gvkavostta-i-zhenite-na-
rabotnoto-myasto
6. https://www.eppgroup.eu/bg/kakvo-pravim/pravni-i-vtreshni-raboti/
prava-na-zhenite-i-ravenstvo-mezhdu-polovete
7. https://www.se.com/bg/bg/about-us/sustainability/equal-
commitment.jsp
8. https://dnes.dir.bg/obshtestvo/ravnopostaveni-li-sa-dvata-pola-na-
rabotnoto-myasto

12