Работен лист, модул „Творческо писане“

Прочетете текста и изпълнете задачите след него.

Учителят,когото наричахме„Ботев“ Есе Човек не избира сам

името си. Но прякора често си го „заработва“. Желан или не, възникнал
спонтанно и понякога на шега той лепва като скроена точно по мярка
дреха и го съпътства през целия му живот,та дори и след него. Има
прякори и прякори. Спомням си, когато учихме Вазов. Ама какви герои
само имаше там! Варлаам Копринарката, Иван Селямсъзът, Иванчо
Йотата, Мичо Бейзадето, Павле Фертигът и какви ли още не непонятни
и чудати за моето поколение имена. Прякорът носи особен колорит.
Поставя човек в друго измерение, оценностява го, така да се каже.
Понякога уязвява човека в някаква негова слабост, осмива го. Намира му
кривинките и вместо да ги прикрие, ги афишира пред всички. А ако се
случи да се сдобиеш с прякор, който те „повишава в ранг“,може да се
смяташ за късметлия.

Като учителя, когото наричахме„Ботев“.

И досега се питам защо го кръстихме така? Какво от гения ни се

привидя в наглед съвсем обикновения провинциален даскал? Дали заради
ботевската му брада, дали заради пламенните рецитации на Ботевите
стихотворения, или поради факта, че наричаше поета
революционер„моятгений“,ненашият,българският,а–забележете!–
„моят“! Когато се съпротивлявахме да наизустим някое Ботево
стихотворение, се гневеше страховито, очите му мятаха мълнии и
тогава наистина заприличваше на портрета от стената… Говореше за
Ботев с вдъхновение, знаеше наизуст всички Ботеви поетически творби,
беше изследвал биографията на поета от всевъзможни източници, които
цитираше със самочувствието на очевидец или откривател. Създаде в
представите ни един жив Ботев, по човешки обаятелен – обикновен и
велик едновременно. Караше ни да усетим неговите вътрешни борби,
разочарования, страсти, безумства. Катедрата в кабинета по
литература се превръщаше в мостика на кораба „Радецки“, откъдето
мощният му глас издаваше с увереността на капитан указания и
команди, нетърпящи възражение. Корабът „Радецки“! Виждал съм го
само на снимка, но тогава, в часовете по литература,чрез силата и
магията на учителското слово почти можех да усетя как пътувам от
едни чужди брегове към все по-познати и скъпи места: от Калофер до
Вола, от Механата до Балкана… Днес учителят с прозвище на герой вече
не преподава. Пенсионер е и сигурно му липсва нашата буйна и непокорна
чета. Но понякога, когато го видим да минава край училищния двор,
неизменно някой се провиква:„Вижте, вижте Ботев!“ Дали знаеше как го
наричахме? Така и не разбрахме. Но дори и да е дочул, беше прекалено
скромен и сдържан в личния си живот, за да допусне за себе си подобна
идентификация. Сега съм на финала на своето училищно образование. За
всички тези години, прекарани в училище, четох, слушах и научих за
живота и делата на много велики български личности. Някои от тях ще
избледнеят с времето, други ще се съхранят по-трайно, уплътнени от
живите образи и картини, с които ги свързвам.

Но едва ли някога ще забравя Ботев. Защото в моите представи той

винаги ще извиква спомена за един човек, който днес крачи по улиците на
моя град с все по-забавени стъпки и неизбежно устремен към вечността,
но с жив и непресъхващ ботевски дух.

Учителят, когото наричахме„Ботев“.

1. Разделете текста на смислово – композиционни части, като определите:
А) увод
Б) теза
В) изложение (аргументация)
Г) заключение

2. Със свои думи напишете какво се твърди в тезата.

…………………………………………………………………………………………
… Прякорът носи особен колорит. Поставя човек в друго измерение,
оценностява го, така да се каже.
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………

3. Напишете чертите на учителя, заради които учениците го наричат „Ботев“.

…………………………………………………………………………………………
… скромен и сдържан
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………

4. Каква е комуникативната функция на есето?

А) да информира
 Б) да въздейства
В) да убеждава
Г) да забавлява
5. Каква речева стратегия е използвана в есето за постигане на
комуникативната функция?
………………………………………………………………………………………..
6. Извадете три аргумента от текста, с които авторът защитава тезата си, че
учителят носи ботевски дух?
…моят…гений,………… Ботев с вдъхновение, знаеше наизуст всички
Ботеви поетически творби, беше изследвал биографията на поета от
всевъзможни източници, които цитираше със самочувствието на очевидец
или откривател.
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………..
7. Използвана ли е в текста антитеза? Къде и защо?
…………………………………………………………………………………………
……………… Механата до Балкана… Днес учителят с прозвище на герой вече
не преподава. Пенсионер е и сигурно му липсва нашата буйна и непокорна чета.
Но понякога, когато го видим да минава край училищния двор, неизменно някой
се провиква:„Вижте, вижте Ботев!“ Дали знаеше как го наричахме? Така и не
разбрахме. Но дори и да е дочул, беше прекалено скромен и сдържан в личния си
живот, за да допусне за себе си подобна идентификация. Сега съм на финала
на своето училищно образование. За всички тези години, прекарани в училище,
четох, слушах и научих за живота и делата на много велики български
личности. Някои от тях ще избледнеят с времето, други ще се съхранят по-
трайно, уплътнени от живите образи и картини, с които ги свързвам.
…………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………..
8. Как духът на един изключителен човек, какъвто е Ботев, може да остане
жив и в съвременния свят според есето? Каква е представата на пишещия
за личността на Ботев, която „прозира“от есето, което всъщност говори за
друг човек?
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………..