Есе на тема „ Грях, възмездие и изкупление“

„Impedit ira animum, ne possit cernere verum“ - Гневът не позволява на разума да разбере
истината.
Що е то гняв? Той е начин за изразяване на нашите емоции. Макар и скрит в нас, може
да бъде опасен и да доведе до тежки последици. Това се случва и в Йовковия разказ –
„Индже“ . В него главният герой притежава агресивно и предизвикателно поведение,
което се възприема като един от най-тежките грехове. Яростта, ожесточението и
безразсъдството му са свидетелство за нравствено падение. Но в края на творбата се
прокрадва надеждата, че личността, дори и в състояние на нравствен срив, може да се
издигне над егоизма, инстинкт за унищожение
В „Индже“ Йовков разказва за кърджалията Индже, който претърпява нравствено
прераждане и от разбойник се превръща в закрилник на народа. Йовковият герой е поел
по път, който го снижава като личност и го отчуждава от човешкото. Той е заслепен от
измамната представа за могъщество, поставя себе си над моралните закони и се смята
за недосегаем. От това се оформя и неговата трагична вина, състояща се в
неспособността да разграничи доброто и злото. Много са греховете му: „Да биха се
събрали костите на убитите, биха направили планина, кръвта би потекла като река“. Но
Най-тежкият грях на Индже е грехът е посичането на собственото си дете: подхвърли
детето нагоре във въздуха с едната си ръка, а с другата го метна с ятагана си.
Присъстващото зло е хиперболизирано, но и преходно. С помощта на ретроспекция
научаваме за проклятието на умиращия свещеник се превръща в причина да се изяви
човещината у героя. Замисленият главатар се отличава сред тълпата кърджалии –
мълчалив и самовглъбен е. Присъствието на белия кон подсказва за все още
неизявената страна от персонажа му, различна от разрушителната агресия на
безмилостната орда.
Една скорошна случка, врязала се дълбоко в душата на героя, е именно раздялата с
Пауна. В повратния момент с проклятието на умиращия свещеник проехтява изстрелът
от пушката на Сяро Барутчията. Макар и зараснала, раната ще напомня на героя, че НЕ
е безсмъртен, а е уязвимо човешко същество. Боледуването след раняването е показано
в текста на разказа като време на равносметка: Всичко това беше премислил Индже,
докато беше на легло. Именно тогава настъпва нравственото прераждане на героя. Той
се превръща от яростен и свиреп главатар в смирен и находчив народен закрилник.
Промяната писателят показва чрез песните на жетварките: Пеят за Индже млада
войвода , как води дружина от трисмаси… как милост има Индже за сиромаси. По
друг начин изглежда природата след преобразяването му. Знак за това е звездата,
голяма и ярка, грееща винаги над лагера му.
В творчеството на Йовков дълбоко у човека е заложен стремежа за добро. И у най –
големия грешник може да проговори съвестта и той да се прероди нравствено.
Нравственото възкресение на героя е непълно и самият той осъзнава това. Онова, което
го възпира, е неопростения грях към Пауна и детето им, Найден Гърбавото. Не
подозира за съществуването на своя син, за страшните душевни поражения, които е
причинил в яростта си, но намира сили да се завърне там, където е най-тежкият му
грях. Във финалния епизод, по време на благославянето му, той осъзнава, че трябва да
поправи тази грешка. Йовков обаче отрежда на героя си коренно различна съдба –
настъпва жестоката смърт на бившия кърджалия, която е израз на неговия
максимализъм. На границата на живота и смъртта героя преживява своето минало и
грехове от шестнайсет години назад. Индже, който не е делил доброто от злото и не се
запитва кое е грях и кое не е, изведнъж  е поразен от съзнанието за престъпленията,
които е извършвал. В този момент той достига до така чаканото от читателя духовно
просветление, думите на умиращия войвода разкриват и силата, с която възприема
суровата и нескрита истина. Колкото по-красив е страдалецът , толкова по-грозноват и
уродлив е Найден. Разказвачът показва как бащата забелязва тази грозота, за да разкрие
дълбочината на неговото изкупление. В този момент осъзнава колко безпощадно е
постъпка е извършил в миналото, която е рефлектирала върху облика на родния му син.
Прогледнал към греховете си, той не може да бъде вече същия.
Грехът се е появил още по времето на престоя на Адам и Ева в райската градина.
Подмамена от змията, първата жена извършва първородния грях и затова заедно с
Адам биват изпъдени. Това е чисто доказателство, че грехопадението е породено от
изкушението и е предадено непряко и наследствено на следващите поколения,
опорочени от тази постъпка. Възмездието е непосредствен резултат от греха. То се
проява главно сред тези, чиято цел е отмъщение. Всеки човек изкупва своите грешки и
единственият начин да го направи е да поеме отговорно пътя към своето спасение. А
значението на спасението е различно за хората. Най-разпространените религии в света
предлагат на вярващите готови принципи за спасение на техните души. В Библията
това са десетте Божии заповеди, в Корана са законите на Аллах. Но значението на
спасението е индивидуално, за едни то е смърт, за други живот.
Всеки човек изкупва своите грешки и единственият начин да го направи е да поеме
отговорно пътя към своето спасение. А значението на спасението е различно за хората
Проблема за греха и възмездието, за престъплението и наказанието в драматичния
разказ „Индже” е свързан с този за любовта и нейната прераждаща сила. Това е
духовната красота, под въздействието на която и разбойникът е способен да прояви
човечност.