300 години Паисий

Триста години...ала всъщност безсмъртен

живее монаха нетърсен.
И броди с " историйца " в ръка,
ала кой ли извръща към нея глава ?!

Забързан в сивия ден,

заблуден, беден и студен,
тоз народ " български " наричан,
но от другите народи незачитан.

И пред тях всеки ден скланя глава,

вместо да вземе таз книжица малка в ръка.
И да си спомни , че " българския род
история има и бъде народ !"

Да си спомни за Крум и Симеон,

за подвига им въздигнал ги на трон.
За братята славяни Кирил и Методий,
за делото им вечно, за словата им безброй.

И да вдигне българина тез листи високо,

и изрече гръмко, високо:
" Аз не ще отстъпя и не ще продам,
моята земя богата без свян.

Ще се боря до край, ако ще и с целия свят,

ще говоря, ще пиша докато ме не чуят.
Че българите са велики по душа и по език,
с история славна и със сърце на бик.
И носят тоз пламък Паисиев навред,
и ще вървят гордо изправени и занапред !".

Янислава Янева Тумбалова, X б клас,

СУ " Св.Паисий Хилендарски " гр.Пловдив