МУСКУЛНА ТЪКАН

ВИДОВЕ:

• Скелетна
• Сърдечна (миокард)
• Гладка
 ФУНКЦИИ НА СКЕЛЕТНАТА
МУСКУЛАТУРА

• Движения на скелета
• Поддържа позицията и стойката на тялото
• Поддържа меките тъкани
• Осигурява входовете и изходите
• Поддържа телесната температура
 Функционална биохимия на мускулната тъкан

Организация на контрактилните протеини в мускулната тъкан

Изграден от стотици дълги контрактилни

Дебели нишки (Thick Filament) миозинови молекули, организирани
шахматно.

Изграден от стотици линейно разположени

Тънки нишки (Thin Filament) глобуларни актинови мономери,
организирани в двойна спирала

Изграден основно от актин и миозин и се

Саркомер (Sarcomere)
разполага от една Z линия до друга.

Сноп от идентични саркомери организирани

Миофибрила (Myofibril)
гръб в гръб

Единична многоядрена мускулна клетка

Миофибра (Myofiber) съдържаща обичайните клетъчни органели
плюс голям брой миофибрили

Мускул Организиран сноп от миофибри

Протеини,
участващи в
изграждането
на
миофибрилите
Организация на скелетната мускулатура
 Скелетно-мускулни фибри

• Сарколема (клетъчна мембрана)

• Саркоплазма (цитоплазма на мускулната клетка)
• Саркоплазмен ретикулум (модифициран ЕР)
• T-тубули и миофибрили участват в мускулното
съкращение
• Саркомери – регулярно подредени миофибрили
Структура на скелетно-мускулните фибри
Саркомерна стуктура
 Миофибрила
• Дебели и тънки нишки
• Регулярно организирани
Нива на функционална организация в
скелетно-мускулната фибра
Тънки нишки

• F-актин
• Небулин
• Тропомиозин
• Покрива активното място на G-актина
• Тропонин
• Свързва се към G-актина и поддържа
тропомиозина
 Дебели нишки

• Сноп от миозинови фибри около титинова

сърцевина
• Миозиновите молекули имат удължена
опашка и глобуларна глава
• Главата участва в захващането към актина при
мускулното съкращение
• Взаимодействието между G-актина и миозина
се предотвратява посредством тропомиозин в
състояние на покой
Дебели и тънки нишки
Дебели и тънки нишки

• Дебелите и тънки нишки участват в процеса

на мускулното съкращение
• Цикличен процес, започващ с освобождаване
на Са2+ от саркоплазмения ретикулум
• Са2+ се свързва с тропонина
• Тропонина се предвижва, премествайки
тропомиозина, който освобождава
активното място на актина
• Миозиновата глава се свързва с актина и се
извива към Н зоната
• АТФ позволява освобождаването на
миозина от активното място на актина
Съкращение на скелетно-мускулните фибри
 Мускулно съкращение

Напрежение
• Възниква при мускулното съкращение
• Следват серия от процеси, които започват с
възбуждане в невромускулните контактни
участъци
• Освобождаване на Са2+
• Взаимодействие на дебелите и тънки нишки
• Мускулно съкращение
• Напрежение
Общ преглед на мускулното съкращение
 Контрол на мускулното съкращение –
осъществява се в невромускулните контактни
участъци

• Възниква потенциал на действие в края на

синапса
• Освобождаване на ACh в синаптичното
контактно пространство
• Свързване на ACh към съотвентия рецептор на
пост-синаптичния неврон
• Възникване потенциал на действие в
сарколемата
Скелетно-мускулна инервация
Скелетно-мускулна инервация
Мускулно съкращение
Мускулно съкращение
Мускулно съкращение
 Мускулна релаксация
• Ацетилхолинестераза хидролизира, разгражда
ACh
• Ограничава продължителността на мускулното
съкращение
Разположение на моторните единици в
скелетния мускул
 Консумация на енергия при мускулното
съкращение

Мускулното съкращение изисква огромно

количество енергия

• Креатин-фосфат освобождава съхранената

енергия, която се използва за превръщането
на АДФ в АТФ
• По-голяма част от необходимия АТФ за
съкращението се доставя от аеробен
метаболизъм
• В момент на пиково натоварване, анаеробна
гликолиза се изпалзва за генериране на АТФ
Метаболизъм на мускулна тъкан
Съдба на отделения лактат – цикъл на Cori
 Видове скелетно-мускулни фибри

• Бързи фибри
• Бавни фибри
• Смесен тип фибри
Бързи и бавни фибри
Бързи фибри (бели)

• Голям диаметър
• Съдържат плътно пакетирани миофибрили
• Високо съдържание на гликоген
• Сравнително малко митохондрии
• Произвеждат бързи, експлозивни съкращения
с кратка продължителност
 Бавни фибри (червени)

• По-малък диаметър (1/2 от диаметъра на

бързите)
• Нуждаят се от три пъти по-дълго време от
стимула до съкращението
• Голямо количество митохондрии
• Обширна капилярна мрежа
• Висока концентрация на миоглобин
• Могат да се съкращават дълъг период от време
Смесен тип фибри

• Приличат повече на бързите фибри

• Издръжливост
Метаболизъм

• Анаеробна издръжливост
• Времето, през което мускулното
съкращение се поддържа от гликолизата и
АТФ/креатин-фосфат резервоарите

• Аеробна издръжливост
• Времето, през което мускулът може да
продължи да се съкращава за сметка на
митохондриалната активност
 МИОКАРД
Структурни характеристики на сърдечния
мускул

• Разположен в сърцето
• Мускулните клетки на миокарда са малки
• Имат едно централно разположено ядро
• Къси широки T-тубули
• Зависими от аеробен метаболизъм
• Имат интеркалирани дискове, където
мембраните контактуват помежду си
Миокард
 Гладка мускулатура
1. Липса на Тропонин в гладката мускулатура
2. Гладкомускулните влакна съдържат уникална лека верига
(p-лека верига) в миозиновата молекула. Тази лека верига
съществува във фосфорилирана и нефосфорилирана
форма. Фосфорилираната форма се изисква за
съкращаването. Това е форма на регулация
МУСКУЛНА ДИСТРОФИЯ
ДЮШЕН/БЕКЕР
Белтъци от различни клетъчни структури, дефекти в
които водят до невромускулни заболявания