ГОЛЯМА МИСТЕРИЯ

Йога Радж Борис Сахаров

ГОЛЯМА МИСТЕРИЯ
Скритата страна на йога упражненията
Тантрическо произведение "GHERANDA
SAMHITA",
преведени от санскрит и снабдени с
обяснения
Нашият високоуважаван учител
НА ВЕЛИКИЯ МАХАТМА ГУРУДЕВА
посветен с безкрайна преданост
"Нито да седите в поза лотос,
нито концентрация на върха на носа
не е йога.
Йога е единството на съществото на душата
(джива)
с Вселенския дух (Атма)."
Куларнава Тантра

ПЪРВА ИНСТРУКЦИЯ
МЪДРОСТ
1
 Геранда каза:
Има двадесет и пет MUDR, които носят успех
на йогите. Те са както следва: MAHA, NABHA,
UDDIYANA-BANDHA, JALANDHARA-BANDHA,
MULA-BANDHA, MAHA-BANDHA, MAHA-VEDHA,
KHECHARY,
2
ВИПАРИТА-КАРАНИ, ЙОНИ, ВАДЖРОЛИ,
ШАКТИЧАЛАНИ, ТАДАГИ, МАНДУКИ, САМБХА-ВИ,
ПАНЧАДХАРАНИ,
3
АШВИНИ, ПАШИНИ, КАКИ, МАТАНГИНИ,
БХУДЖАНГИНИ.
4
Така каза Махешвара:
Разказах ти, Деви, за главата Мудра. Чрез това
знание човек постига най-големия успех от всички
SIDDHI.
5
Това трябва да се пази в тайна по най-
внимателен начин и да не се разкрива на
никого. Това доставя радост на йогите, но дори
самите марути (въздушни духове) трудно го
постигат.
Какво е MUDRA? Практикуването в йога на
знанията по санскрит е от най-голямо значение и дори
необходимо, защото знанието само при наличието на
интуиция може да разкрие скрития смисъл на
думата. МУДРА означава "печат", както и "затваряне",
"мистерия". Това обозначение показва, че тук не
говорим за следваща стъпка на ASAN, а че тук на тази
концепция се придава много по-голямо
значение. МУДРА е позицията на тялото (понякога и
позицията на пръстите), която заедно с
концентрацията на мисълта върху определена част от
тялото се свързва с определен център. Тази позиция,
заедно с известно забавяне на дишането, се нарича
BANDHA, т.е. „затваряне“.
Това е тайната на този етап, който всъщност
представлява следващата стъпка в йога, дори целия
път в йога, защото всичките 25 MUDR, които са
описани в тази глава, са само части от едно и също
упражнение, както ще покаже последната част на
тази глава .
Всички те, започвайки с TADAGA MUDRA (стих 61)
и завършвайки с KHECHARI WUDRA (стих 25),
посочват елементите на четирите етапа на йога -
MANTRA, HATHA, LAYA и RAJA YOGA, и формират
квинтесенцията на цялото развитие. Затова се казва,
че „познавайки ги, човек постига най-големия успех и
всички СИДДХИ“.
 1. МАХА МУДРА ("Великият печат")
6
С голямо внимание притиснете лявата пета
към ануса, опънете десния крак и десния крак и
обвийте пръстите си около пръстите на този крак.
7
Стиснете гърлото си и погледнете в средата
между веждите. Тази МУДРА е обозначена от
мъдреците като МАХА МУДРА.
8
Упражнението в МАХА МУДРА лекува кашлица
при туберкулоза, преплитане на червата,
уголемяване на далака, лошо храносмилане и треска
- всъщност всякакви болести.
Позицията на тялото с тази МУДРА е
ДЖАНУСИРШАСАНА ("коляно-глава"). Също така е
във връзка със свиването на гърлото на JALANDHARA-
BANDHA (същинските гласни струни, стих 12), което
служи за задържане на дишането, а концентрацията
на мислите между веждите е познато изискване много
пъти.
Каква е целта на този MUDRAT? На първо място,
освен нейното хигиенно или профилактично лечебно
действие, изтичането на ПРАНА от ИДА (лявата
страна) и съответно от ПИНГАЛА (от дясната страна),
предизвиква движението на ПРАНА по средния канал
(СУШУМПНА). Следователно, въпреки че тук е
предписано едностранно, тази МУДРА трябва да се
изпълнява както от лявата, така и от дясната страна на
тялото.
От това, както и при всяка МУДРА, следва, че това
упражнение има вътрешен скрит смисъл, към който
ще се върнем.
2. НАБХА МУДРА ("Небесен печат")
9
Където и да е йогинът, каквото и да прави, той
винаги трябва да държи езика си високо и винаги да
задържа дъха си. Това е НАБХА МУДРА, която
прогонва болестите от йогите.
Прочетете още Как тази МУДРА трябва да прогони
болестите? Вярно е, че тази позиция на езика вече
трябва да се препоръчва, защото с нея човек
несъмнено може да се приведе в състояние на пълно
дишане. Известно е, че повечето хора, особено жените,
дишат неправилно, като използват гръдно или
коремно дишане. Често дори под името пълно дишане
се разбира постепенното дишане, тоест включването
на три вида дишане едно след друго и дори в някои
книги по йога се счита за уж йогийско дишане,
въпреки че е далеч от последното.
 Единственото правилно (и естествено!) пълно
дишане се извършва само с помощта на
диафрагмата. За да направите това, на всеки най-
добре помага специална позиция на езика - коренът на
езика, а не върха, както се препоръчва в много книги.
Следователно основата на езика трябва да се
приложи към задното небце (увула), сякаш искате да
дишате през носа, но с отворена уста - това веднага
включва дейността на диафрагмата. Затова в
индийските писания за йога постоянно се препоръчва
това положение на езика по време на дишане. Само
този факт е достатъчен, за да може тази позиция на
езика и следователно НАБХА МУДРА да бъде на
висока почит, тъй като истинското пълно дишане, с
включването на различни видове дишане,
автоматично възникващи изключително чрез натиск
надолу на диафрагмата) прогонва много болести.
Това обаче в никакъв случай не е единствената
причина да възхваляваме НАБХА МУДРА. Какво
всъщност означава НАБХА МУДРА? НАБХА
(НАБХАС) означава "небе". Трябва ли да се държи
езика до "небето" с този МУДРАТ?
Оставяме на нашите читатели да размишляват
върху това, какво небе има предвид с това и с каква
цел. Но, за да им улесним тази задача, ще добавим, че
думата НАБХА очевидно има общ корен със
славянското "небе" и че НАБХА означава още "вкус",
"нос", "ефир" (елемент).
Тази НАБХА МУДРА е предварителният етап за
МАНДУКА МУДРА (вижте стих 62) и играе решаваща
роля в известната КЕЧАРИ МУДРА (стих 25).
3. UDDIYANA-BANDHA ("Излитане")
10
Издърпайте стомаха си под и над пъпа
високо. По този начин "Великата птица" постоянно
излита. Този UDDIYANA BANDHA е лъвът, който
убива слона на смъртта.
единадесет
От всички бандхи тази UDDIYANA е най-
добрата. На практикуващия УДДИЯНА съвсем
естествено дава освобождение (Мукти).
Първо, нека сравним това упражнение с вече
описаното от нас АГНИСАРА-ДХАУТИ и да установим,
че те съвпадат идеално едно с друго.
Следователно в тази UDDIYANA-BANDHA се
съдържа нещо, което я прави BANDHA. Всъщност и
двете упражнения имат общо задържане на дъха, тъй
като диафрагмата може да се издигне високо само по
време на издишване. Но освен това УДДИЯНА като
форма на МУДРИ трябва да съдържа определена
концентрация на мисълта.
 Каква е тази концентрация? Как може това
привидно грубо грубо материално упражнение като
„лъв убива слона на смъртта“ и дори да доведе до
освобождение? В текста се споменава "Голямата
птица", която "излита". Това е ПРАНА или на
мистичния език на ЙОГА КУНДАЛИНИ-ШАКТИ,
която се издига през канала СУШУМПНА. Очевидно
това е концентрацията, която имаме предвид.
Как тази концентрация и най-вече възходите и
паденията причиняват силата на КУНДАЛИНИ? Как
може да се опише всичко това на съвременен език? В
същото време трябва да вярваме на думата на йогите,
че простото повдигане на диафрагмата по време на
издишване е феноменът на излитането на „Великата
птица“ и практиката на такава MUDRA потвърждава
това. Но тогава този феномен не се получава поради
тази специална концентрация и дали задържането на
дъха и повдигането на диафрагмата играе
второстепенна роля в това?
Ще говорим отново за това.
4. ДЖАЛАНДХАРА-БАНДХА ("Затвор за
задържане на нектар")
12
Издърпайте гърлото си, поставете брадичката
си на гърдите. С помощта на тази ДЖАЛАНДХАРА
БАНДА шестнадесетте стълба (АДХАРА) ще бъдат
затворени (припокрити). Тази велика JALANDHARA
MUDRA прогонва смъртта.
13
Успехът в JALANDHARA BANDHA дава SIDDHI
(свръхсетивни сили) на йогите. Който го прави в
продължение на шест месеца, без съмнение ще стане
SIDDHA (посветен адепт).
Какви са тези шестнадесет ADHARA? Колкото и да
е странно, тази тема никога не се разглежда от
авторите на книги за ЙОГА, въпреки че, както сега ще
видим, тя просто крие най-важните тайни на
ЙОГА. Именно тези тайни са толкова объркани, че
много препратки към тях остават загадка, но в общи
линии е доказано, че тази JALANDHAR BANDHA,
точно като UDDI YANA, е много повече от просто
натиск на брадичката върху гърдите.

"ШИВА ЙОГА" описва тези АДХАРИ, както следва:

а) ПАДАНГУСТА (палец на крака). ТЕХОДХЯНА
(Глава 6) му хвърля съсредоточен поглед.
б) PARSNI-MULA (корен от пета). Притискането на
петите една в друга предизвиква пожар.
в) ГУДА (анус). Чрез затягане и натискане върху
него с крака, Апана Ваю ще бъде здраво задържан
(очевидно индикации за следващи бандхи като МУЛА,
МАХА и т.н.).
г) МЕДХРА (пенис). Чрез свиване семето остава
неподвижно (вариант на ВАДЖРОЛИ МУДРА, който е
описан подробно в "ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИК").
д) ОДАНА (вероятно УДДИЯНА - "излитане",
"пробив"). Повтарян по желание, той изгаря
екскременти и ларви на червеи.
е) НАБХИ (пъп). Концентрацията на мисли с
мантрата ОМ тук доминира НАДА (мистичен звук).
ж) Хридая (сърце). Усилването на ПРАНА тук
влияе върху появата на светлина в средния лотос.
з) КАТХАКХА-КУПА (цервикална ямка). Чрез
натиска на брадичката върху това място Ваю (въздух,
ПРАНА) се привлича от ида и пингала и се задържа
(това всъщност е ДЖАЛАНДХАРА БАНДХА).
и) ГАНТИКА (език). Чрез контакт с езика ще се
получи коренът, "нектар" (МАНДУКИ МУДРА, вижте
стих 62).
й) ЛАМБИК (език). Чрез движение, издояване,
прибиране на езика той може да бъде обърнат обратно
на другата страна. Този, който го разтегне в областта
на мекото небце, постига безсмъртие (КХЕЧАРИ
МУДРА, стихове 25-32).
 л) РАСАНА (слуз под езика). Неговата плътност се
предава от сладостта на словото, поетичния талант.
л) ДАШАНА (челюст). Над него е "Царският
жезъл" (ЧАКРА в областта на езика). Когато езикът се
движи там, след шест месеца светлината става видима,
или според "ШИВА ЙОГА" - "практикуващият се
освобождава от физическото си тяло." Това означава,
че ако се концентрирате на това място (САМБХАВИ
МУДРА, вижте стихове 64-67), тогава ще се види
пламък.
м) Гарана-мула (корен на носа). Когато погледът
там е МЕНТАЛНО фиксиран, тогава Ваю е
неподвижен на това място, т.е. дишането спира и
автоматично настъпва концентрация (вижте главата
за дихателната техника).
о) ЛАЛАТА (чело). Йоги експертът мислено
насочва Ваю към това място и постига пълен успех (от
всички СИДДХИ). Концентрацията на мисълта върху
корена на носа засяга хипофизната жлеза (АДЖНА-
ЧАКРА), а концентрацията на мисълта върху челото
засяга епифизата, т.е. епифизната жлеза (САХАСРАРА
ПАДМА).
о) ВЬОМА ("небе", седалище на СОМА-
ЧАКРА). Мъдрият човек вижда с "третото си око"
светлината на слънцето, която бързо отново
изчезва. Намек за пробуждане (SAMYAMA) в
светлината на върха на главата (вижте коментара на
Йога Сутра на Патанджали, III-33).
п) НЕТРА (око). Мъдрият насочва очите си нагоре
(както насън или при смърт) и веднага вижда много
светлина.
Вижте също описанието на Яджнавалкя за
"ПРАТЯХАРА на места в тялото".
5. MULA BANDHA ("Затваряне на корена")
14
След това мъдрият притиска петата на левия
крак към перинеума, внимателно притиска възлите
на пъпа към гръбначния стълб.
15
Той поставя дясната си пета здраво върху
гениталиите. Тази разрушителна старост, МУДРА
се нарича МУЛА-БАНДХА.
Думата "тогава" (татас) доказва, че тази МУДРА,
както всяка друга, не трябва да се изпълнява отделно,
а във връзка с други.
16
Човек, който иска да пресече океана на САМСАРА
(смърт и прераждане), трябва да изпълни тази
МУДРА тайно и на уединено място.
17
 Чрез практика в тази BANDHA,
съвършенството (SIDDHI) в овладяването на
дишането със сигурност ще бъде
постигнато. Затова той трябва да тренира
задълбочено, в тишина и без прекъсване.
6. MAHA-BANDHA ("Голямо затваряне")
18
Мъдрият затваря ануса с лявата пета, като
внимателно го притиска с десния крак.
19
Той движи леко петата, за да възбуди мускула
на ануса и бавно издърпва перинеума, докато
задържа дъха (PRANA) от JALANDHAR. Това се
нарича MAHA BANDHA.
Това упражнение несъмнено е МУЛА БАНДА, към
което се присъединява и ДЖАЛАНХАРА. След
вдишване анусът първо се свива (МУЛА-БАНДХА), а
след това в допълнение брадичката се притиска към
гърдите (ДЖАЛАНДХАРА).
Каква е целта на това упражнение? Това научаваме
от следващия стих.
20
MAHA-BANDHA е най-великата BANDHA, която
прогонва старостта и смъртта. Чрез благодатта
на тази бандха човек постига изпълнението на
всичките си желания.
 Това упражнение несъмнено е МУЛА БАНДА, към
което се присъединява и ДЖАЛАНХАРА. След
вдишване анусът първо се свива (МУЛА-БАНДХА), а
след това в допълнение брадичката се притиска към
гърдите (ДЖАЛАНДХАРА).
Каква е целта на това упражнение? Това научаваме
от следващия стих.
20
MAHA-BANDHA е най-великата BANDHA, която
прогонва старостта и смъртта. Чрез благодатта
на тази бандха човек постига изпълнението на
всичките си желания.
7. МАХА-ВЕДА ("Голям пробив")
21
Точно както красотата, чарът и младостта на
жените са нищо без мъжете, така МУЛА БАНДХА и
МАХА БАНДХА са нищо без МАХА ВЕДИ.
22
Седейки в MAHA-BANDHA, направете Uddiyana-
Kumbhaka (UDDIYANA-BANDHA). Това се нарича
МАХА-ВЕДА, което носи успех в ЙОГА.
23
Йогинът, който ежедневно изпълнява MAHA
BANDHA и MULA BANDHA заедно с MAHA VEDHA, е
най-добрият сред онези, които познават ЙОГА.
24
За него няма страх от смъртта, нито от
старост. Тази VEDHA трябва да се изпълнява от
най-добрите сред йогите внимателно и тайно.
В "ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИК" се споменава друг
вид МАХА ВЕДИ, който сред хатха йогите се радва на
особено признание. В случая говорим за грубо
представяне на цялата техника, която все повече се
изражда в чисто физическа и напълно губи
езотеричния характер на йога.
Йогинът седи в МУЛА-БАНДХА и той, свивайки
сфинктера на ануса, предотвратява излизането на
АПАНА-ВАЮ от тялото. След това тялото се издига със
силата на удара на ръцете и йогинът удря седалката си
в пода 10-20 пъти (!). Това се нарича ТАДАНА-
КРИЯ. Чрез тези удари трябва да се събуди
мистичната КУНДАЛИНИ.
Както Свами Шивананда казва в своята Хатха
Йога:
"Повторете това два или три пъти. Постепенно
увеличавайте броя на ударите. Чрез това упражнение
КУНДАЛИНИ скоро ще се събуди."
MAHA-VEDHA, според тази техника, е същото
упражнение, само с добавянето на JALANDHARA-
BANDHA.
 Както Свами Шивананда отбелязва по-нататък: "...
въздухът (ПРАНА) чрез това упражнение навлиза в
канала СУШУМПНА."
Тук се въздържаме от коментари. Факт е, че
някаква сила наистина може да бъде събудена чрез
умишлен удар или чрез силен случаен удар в
опашната кост. Има случаи, когато чрез внезапен удар
в опашната кост в човек се отварят някои окултни
явления, например ясновидство.
Но дали това е събуждане на Кундалини?
В крайна сметка тази сила, както всяка друга сила,
е КУНДАЛИНИ под една или друга форма. Но може
ли божество , към което се показва най-високо
благоговение и възхищение във всяко отношение и
във всеки текст, да бъде събудено или развълнувано от
обикновен удар? Нима не си спомня, че принцът, на
километри от спящата красавица, я събужда с целувка,
че някои по-нискостоящи идолопоклонници мажат
идолите си със сланина в знак на благодарност за
оказаната им милост и същевременно ги бият жестоко,
ако молбата, отправена към тях, остане без отговор?!
8. КЕЧАРИ МУДРА ("Печат на полет към
небето")
25
 Изрежете тъканта под езика, като постоянно
движите езика, надоете я с прясно краве масло и я
издърпайте с железни клещи.
26
Чрез тази постоянна практика езикът ще
стане дълъг и когато стигне до мястото между
веждите, идва Кечари.
27
Преместете езика си постепенно към средата на
небцето. Когато езикът, обърнат в
противоположната посока, навлезе в кухината на
черепа и погледът е насочен към средата между
веждите, възниква Кечари Мудра.
Сега сме достигнали най-високата точка от всички
практики в Хатха Йога. Тази Кечари Мудра е алфата и
омегата не само на Хатха Йога, но и на най-висшата
РАДЖА ЙОГА. Защо? Какво всъщност е Кечари
Мудра? Думата ХЕЧАРИ се състои от КХЕ (местен
падеж - от КХА, т.е. "в КХА") и ЧАРИ - "скитащ
се". Като цяло тази дума означава следователно
„пътуване в KHA“. Какво означава KHA? Това е просто
основният проблем на цялото развитие в
йога. Етимологично "KHA" означава "небе", въздух и
следователно дава основание да се мисли, че
движението в KHA е просто носене във въздуха.
 Така казва например Свами Шивананда във вече
цитираната му "ХАТХА ЙОГА":
Така казва например Свами Шивананда във вече
цитираната му "ХАТХА ЙОГА":
„В древни времена йогите са се реели във въздуха с
помощта на КЕЧАРИ МУДРА.“
Защо не могат да го направят сега? ние
питаме. Защото кхечари мудра изобщо не означава
витаене във въздуха. Свами Шивананда казва един ред
преди това: „Чрез практиката на тази КХЕЧАРИ
МУДРА, йогите се заровиха под земята и дори
шестнадесет месеца по-късно оживяха отново.“
Така обикновено се разбира това упражнение. Но
защо йогинът, изпълняващ кхечари, „скита във
въздуха“, когато тялото лежи заровено под
земята? Физическото му тяло, да, но не и самият
той. KHA означава точно не физическия въздух, а
етера (AKASHA), не грубото материално небе, а
астралния план.
Индусите разграничават пет форми на етер една от
друга:
ПРИТХИВИ - елементът "земя", а не физическата
земя.
APAS, или AP - елементът "вода", а не брутната
материална вода.
 TEJAS - елементът "огън", една от формите на
който е познатият ни огън или светлина.
Vayu - елементът "въздух", както и въздухът в
обичайния смисъл на думата.
АКАША - елементът "етер", или това, което иначе,
макар и не точно, се разбира като астрален план.
Това казва СВЕТАСВАРА УПАНИШАДА за петте
възприятия в Йога, които се наричат петте елемента -
ПРИТХИВИ, АП, ТЕЯС, АНИЛА (вятърът е друго
обозначение на въздуха) и КХА - "ПРИТИВИ-АП-
ТЕДЖ-АНИЛА-КХЕ-САМУТИТА".
Следователно думата "ХЕЧАРИ" означава този,
който със своето астрално тяло, или по-точно в своето
астрално тяло, се скита в астралния свят.
Истината на това упражнение следва косвено от
думите на Свами Шивананда, който в друг текст казва,
между другото:
"Йогите държат определени хапчета с живак в
устата си и се носят във въздуха. Те приготвят някакъв
мехлем от определени корени и като разтриват
краката си с него, се движат във въздуха."
("РАДЖА ЙОГА").
Но ако наистина беше химическо хапче, което
доставя такива ФИЗИЧЕСКИ сили, тогава човек не би
могъл да го погълне, дори ако това хапче се състои от
най-леките вещества - водород и хелий.
 Трябва да е с размерите на балон, за да може да
вдигне във въздуха човешко тяло с тегло около 75
килограма!
Следователно не говорим за реене във въздуха в
обичайния, физически смисъл на думата, а за
излизане на астралното тяло от физическото
тяло, реене в астрала .
28
В резултат на това не настъпва нито
припадък, нито глад, нито жажда, нито умора,
нито болест, нито старост, нито смърт, а
възниква светло тяло.
Този израз ("лъчезарно тяло") доказва, че под това
се има предвид астралното тяло, което по този начин е
подложено и следователно не се влияе от глад, жажда,
болест, старост, смърт. Ако тук се има предвид
физическото тяло, тогава как умират тези хатха
йоги? Известният Харидас, който позволи да бъде
погребан цели четиридесет дни (чрез тази Кечари
Мудра) и след това се събуди жив, почина няколко
години по-късно поради грешка в по-нататъшните си
упражнения.
Следващият стих потвърждава това твърдение.
29
 Тялото не може да бъде изгорено от огън,
изсушено от вятъра, намокрено от вода, ухапано
от змия.
тридесет
Тялото става красиво. Постига се САМАДХИ и
езикът, който е влязъл в контакт с отвора на
черепа, получава нектар (RASA).
31
Предизвикват се различни сокове и ежедневно се
преживява ново щастливо
блаженство. Първоначално солен, след това
алкален, след това горчив и стипчив.
32
След това маслен вкус, мътеница, мляко, кисело
мляко, мед, грозде и след това нектар.
Това не е ли индикация за концентрация върху
чувството, което възниква чрез контакта на мекото
небце с корена на езика (вижте стих 62).
От друга страна обаче, това трябва да се разбира
като най-високото ниво на Кечари Мудра.
9. ВИПАРИТА-КАРАНИ МУДРА ("Обратен
печат")
33
В основата на пъпа е Слънцето, в основата на
мекото небце е Луната. Слънцето поглъща нектар
и затова човекът е подвластен на смъртта.
34
Преместете Слънцето нагоре и Луната надолу
– това е обратно действащата МУДРА
(ВИПАРИТА-КАРАНИ), която тайно се съдържа във
всички Тантри.
Поставете главата си на земята и я обгърнете
с ръце, повдигнете краката си високо и останете
неподвижни в това положение - това се разбира
като "обратно действие".
Това несъмнено е известната ни SIRSHASANA,
тоест стойката на глава, а не вариантът на последната
с протегнати ръце, а не "половин свещ", както много
книги фалшиво превеждат или представят.
Какво означава тук "нектар"? И как "Слънцето",
когато се е сменило с "Луната", да не погълне нектара,
който капе от "Луната"? „Луната“ е епифизната жлеза
(може би и хипофизата), която доставя важни за
живота хормони – ако искаме да останем в грубия
материален смисъл – а „слънцето“ е слънчевият сплит
или храносмилателният огън, който поглъща
„нектара“, хормоните по време на
метаболизма. Следователно "човекът е подвластен на
смъртта" (разпадането на веществата).
Когато позициите на "Слънцето" и "Луната" са
обърнати, тогава (не само поради увеличения приток
на кръв към главата) активността на жлезата (или
жлезите) се увеличава и излишъкът от хормона (който
вече не се поглъща от "Слънцето") достига
кръвообращението и носи подмладяване и
удължаване на живота, както показва следващият
стих.
36
Правете това мъдро постоянно и ще
премахнете старостта и смъртта. Вие ще
станете адепт (SIDDHA) във всички светове и няма
да подлежите на разпадане (PRALAYA).
Този стих сочи още по-дълбоко, „тайно“ значение
на тази теория. "Слънцето", което се намира в пъпа, е
мистичната сила на КУНДАЛИНИ (змийски огън),
която, макар и в латентно състояние в един от най-
ниските центрове, в МУЛАДХАРА, но когато е
частично възбудена, както например по време на
обикновени физиологични процеси - зротика и
подобни възбуди - се намира в пъпа. Този огън
(Слънцето) трябва да бъде преведен обратно в
МУЛАДХАРА и оттам по гръбначния стълб до мозъка
(епифизната жлеза или „Луната“).
Ето какво буквално се казва в тантрическия текст
"Bhutashuddhi":
"Мъдрецът, който събужда Слънцето, го води
постепенно до върха на Меру..."
 Под върха на Меру в ЙОГА винаги се разбира
хилядолистният лотос (САХАСРАРА), който има своя
физически аналог в епифизната жлеза. „Чашата“ на
това лотосово цвете винаги се счита за разположена на
върха на главата. Тъй като Меру означава гръбначния
мозък, а последният се простира най-много до
хипофизната и епифизната жлеза, и двете жлези
автоматично изразяват „върха на Меру“.
От мистичното съчетание на КУНДАЛИНИ
(ШАКТИ) с Върховния Бог (ПАРАМАШИВА) в
хилядолистния лотос (съответно в епифизната жлеза)
капе "нектар" ("духовно озарение", "благодат" на
католическата църква), който "просветлява"
физическото тяло. Така то става „подмладено и
безсмъртно“, става в най-висшия смисъл на думата
СВАДИАНДА-ДЕХА, т.е. „напълно подчинено на
собствената воля на духа“ и неговият метаболитен
баланс може да се поддържа произволно дълго време в
съвършена хармония с вече напълно финото тяло.
Следващият стих сочи това.
10. ЙОНИ МУДРА ("Печат на перинеума")
37
Седнал в СИДДАСАНА, мъдрецът затваря
ушите, очите, носа и устата си с палеца,
показалеца, средния, безименния и малкия пръст.
38
 Той привлича ПРАНА чрез (повтарящата се
няколко пъти) ЙОНИ МУДРА, свързва я с АПАНА и
мисли за шест чакри подред според МАНТРАТА
"ХУМ ХАМСА".
39
След като събуди богинята, змийска, спяща, той
донася ШАКТИ с ШИВА в духа на сияен лотос.
40
Ставайки едно с ШАКТИ, той трябва да
разсъждава върху най-висшата връзка с ШИВА,
както и върху многообразното щастие и
блаженство, като най-висше щастливо състояние.
41
Той трябва да мисли за този съюз на ШИВА с
ШАКТИ като за единствения в този свят и да
стане този щастлив по дух в настоящето време:
„Аз съм БРАМАН“ (Върховният).
42
Това е най-тайната ЙОНИ МУДРА, която
самите богове трудно постигат. Който веднъж е
постигнал съвършенство в него, той е стабилен в
САМАДХИ.
Тази ЙОНИ МУДРА бележи предпоследния раздел
на ЙОГА техниката, така наречената ЛАЯ ЙОГА. Тук
ще бъде посочена квинтесенцията на ЛАЯ ЙОГА -
ЧАКРА-БХЕДА ("проникване през ЧАКРИТЕ"), т.е.
посочен е мистичният цикъл: изгряването на
КУНДАЛИНИ ("Слънцето") и понижаването на
нектара (от "Луната", вижте стих 36), в резултат на
което тялото се пронизва от космически огън,
просветлява се и става безсмъртно.
Прочетете още

Ето какво казва Шветашвара Упанишад:

"... този, който е достигнал огненото тяло на ЙОГА,
не познава нито болест, нито старост, нито смърт."
43
Нито грехът на убийството на БРАХМАН, нито
отравянето на плода, нито пиянството, нито
оскверняването на съпружеското ложе на Учителя
не се придържа към този, който е станал твърд в
ЙОНИ МУДРА.
44
Всички тези смъртни грехове, както и по-
малките грехове, се погасяват чрез практиката на
ЙОНИ МУДРА. Следователно трябва да го
направите, ако искате да постигнете
освобождение.
Тук БРАХМАН се разбира не само като жрец, но и
като издигнал се до най-високото ниво на
развитие. Както е обяснено в "Гита" (4, 13, коментар на
Шанкара), хората принадлежат към определена каста
според преобладаването на три основни свойства
(ГУНА) в тяхното същество: преобладаването на
САТВА (хармония, мъдрост) формира кастата на
брамините ("жреци"); преобладаването на RAJAS
(енергия, борба, страст) с примес на SATTVA - кастата
на kshatriyas ("воини"); напротив, РАДЖАС с примес
на ТАМАС (леност, слепота) образува каста от вайши
(„търговци“); и накрая, преобладаването на TAMAs с
примес на RAJAS - последната каста на Shudras
("слуги").
Следователно "брамин" е човек с високи духовни
качества, който на първо място мисли за
благополучието на другите и убийството на такъв
човек трябва да се случи от специална грубост. По
същия начин убийството на дете в утробата на
майката, тоест абортът, е акт на насилие над
беззащитните като цяло и е достоен за отвращение –
не по-малко от предателство към един почитан
Учител. И пиянството - то е майката на всички
престъпления, следователно е признак на необуздани
егоистични удоволствия от всякакъв вид.
Как тогава всички тези престъпления могат да
бъдат потушени с това упражнение, което изглежда
толкова външно?
Свами Шивананда казва:
 "АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ (най-висшият
стадий на САМАДХИ) - потапяне в екстаз - унищожава
впечатленията от всички предишни духовни функции
и дори отива толкова далеч, че преодолява
ПРАРАБАДХИ ("зряла карма, която вече дава плод").
Йогинът няма ПРАРАБАДХИ."
("РАДЖА ЙОГА")
„Именно това е проклятието на едно злодеяние“,
както наистина е казал Шилер, че то непрекъснато
трябва да ражда зло. Всяко зло дело е такова, защото в
него се крие зло намерение.
Когато това зло намерение отсъства и САМАДИ
унищожава всички зли намерения, като цяло, всички
намерения (САНКАЛПА) заедно и поотделно, тогава
злото на ТОВА дело, „проклятието на злото дело“, т.е.
КАРМА, също отсъства.
Всички действия могат да бъдат свързани само
защото присъщите им зли намерения „трябва да
продължат да раждат зло“, тоест те трябва постоянно
да налагат нови зли
действия. Постъпката без злонамереност няма зла ка
рма и не обвързва.
Това е основната идея на хиндуистката доктрина за
КАРМА, която е намерила толкова точен, колкото и
поетичен израз в BHAGAVAD-GITHA:
 „Както венчелистчето от лотос не се замърсява от
вода, която не се придържа към него, така и човек без
привързаност, оставил плодовете на делата само на
Бога, също не е засегнат от злото.“
("GITA", 5, 10)
11. ВАДЖРОЛИ МУДРА ("Диамантен
печат")
45
Опирайки се с длани на пода, хвърлете краката
си нагоре и дръжте главата си във въздуха. Това,
събуждането на ШАКТИ и удължаването на
живота на МУДРИТЕ, мъдреците наричат
ВАДЖРОЛИ.
46
Този метод (ЙОГА) е най-добрият от всички и е
причината за освобождението на йогите. Този
благотворен метод носи съвършенство (SIDDHI) на
йогите.
47
Чрез този метод овладяването на функцията на
семето (BIJU-SIDDHI) се постига сигурно – а какво
не може да се постигне чрез мощно овладяване на
семето на земята?
48
Дори да е потопен в голямо удоволствие
(BHOGA), йогинът със сигурност ще постигне
цялото си съвършенство (SIDDHI), ако изпълнява
тази MUDRA.
Има друга версия на тази мудра, която е описана в
"ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИК" и която вероятно трябва
да бъде посочена тук. Но тъй като се основава на грубо
и следователно погрешно схващане за сексуалните
функции, процеси в тялото, тук трябва да го оставим
настрана, въпреки че изобщо не искаме да му отречем
положителната му страна, а именно неочакваната
възможност за разрешаване на някои сексуални
проблеми.
Истинското окултно знание за тази МУДРА
като подготовка за ВИПАРИТАКАРАНИ МУДРА е
ясно заявено в стих 45.
12. Шактичалани Мудра
("Разтърсващ ШАКТИ")
49
Великата богиня КУНДАЛИНИ, енергията на АЗ
(АТМА-ШАКТИ) дреме в МУЛАДХАРА в три и
половина намотки, навита като змия.
50
Докато спи в тялото, душата (ДЖИВА) е като
животно - мъдростта не идва сама, дори да
изпълняваш десет милиона йоги.
 Това трябва твърдо да се помни от всички онези,
които вярват, че човек може да стане йогин, без да
събуди Кундалини.
51
Точно както една врата се отваря с ключ,
вратата към БРАХМАН трябва да се отвори чрез
пробуждането на КУНДАЛИНИ с помощта на
Хатха Йога.
„Вратата към БРАХМАН” (БРАХМА-ДВАРА) се
намира в лотоса МУЛАДХАРА в най-ниския център на
гръбначния мозък на входа на канала СУШУНА. „С
помощта на ХАТХА ЙОГА“ (тук ЙОГА означава
„метод“) може да има двоен смисъл: първо, чрез
насилствено физическо усилие. („ХАТХА, за
съжаление, най-често се разбира като „насилие“). И
второ, чрез мистичното съчетание на „ХА“ и „ТХА“,
което формира тайния смисъл на ЙОГА.
Но какво означава комбинацията от "HA" и
"THA"? Относно това намираме в "ЙОГАБИЯ":
"HA е SURYA (Слънце), THA е IDA (Луна). HATHA
означава обединението на Слънцето и Луната."
Също така пише, че HA е вдишване, а THA е
издишване. Следователно Хатха е предимно
комбинация от СУРЯ-НАДИ (десен дъх) и ЧАНДРА-
НАДИ (ляв дъх), вдишване и издишване -
следователно, това е дихателна техника. Освен това ХА
означава индивидуална душа, тоест малко „Аз“
(АХАМ), а ТХА е едно от имената на Шива,
следователно ХАТХА в най-висшия смисъл на думата
означава мистичното обединение на индивидуална
душа с Бог.
В този смисъл "ЙОГАБИЯ" казва още:
„ЙОГА е обединението на АПАНА с ПРАНА, точно
както характера със страстта, Слънцето с Луната,
душата (ДЖИВА) с духа (ПАРАМАТМА).“
52
Облечен в набедрена препаска, но не гол, когато
сте извън къщата, в тайно разположена къща -
изпълнявайте САКТИЧАЛАНИ.
53
Набедрената превръзка (буквално „набедрена
превръзка“) трябва да е дълга един лакът и широка
четири пръста и да е мека, тънка и ослепително
бяла на цвят. Завържете този шал на колана си.
54
Намажете тялото с пепел и, седейки в
СИДДАСАНА, вдишайте ПРАНА през двете ноздри и
я завържете здраво към Апана.
55
Незабавно затворете ануса с АШВИНИ МУДРА
(вижте стих 82.83) и докато Ваю влезе в средния
канал на СУШУМАНА и се появи там.
56
 Чрез ограничаване на въздуха (VAYU) в
KUMBHAKA (задържане на дъха), змиевидната
богиня става задушна и съскаща и се издига нагоре.
Това картинно представяне помага да се събуди
КУНДАЛИНИ и тя "съска и се издига" като змия и
навлиза в канала СУШУМПНА.
И все пак, не е ли всичко това твърде грубо
събуждане на богинята? Това не е ли само сравнение,
чиято мистична символика трябва да бъде
разгадана? Тантрическите текстове (индийските
окултни писания), например, "GANDHARVA-
MALIKA", обозначават КУНДАЛИНИ като
KAMASAMUllASA-VIKARINI, т.е. "блестящ от любов,
движещ се" и KALICHARANA. Коментаторът на
SHATCHAKRANIR-UPANISHAD я нарича KAMAGNI-
NOTAPTA, т.е. „разгорещена от любовна треска“.
Следователно не физическата топлина я събужда,
а, използвайки поетичния израз на Тантриката,
ЛЮБОВТА КЪМ ШИВА, която я подтиква, в името на
духовното единение с него, да се издигне (през
гръбначния канал).
Тези нелогични поетични представяния на чисто
духовен и следователно символично възможен процес
в ТАНТРИТЕ, които дори великият Вивекананда
можеше да разбере само по грубо материален начин и
поради това ги отвращаваше, ни разкриват
великолепния, но скрит свят на индийския
мистицизъм.
57
Без ШАКТИЧАЛАНИ, ЙОНИ МУДРА остава
неуспешна: изпълнете първо ШАКТИЧАЛАНИ, а
след това ЙОНИ МУДРА.
58
Затова ти обясних, о Чандакапали,
Шактичалани, Пази го внимателно в тайна и го
прави всеки ден.
59
Тази тайна МУДРА унищожава старостта и
смъртта. Следователно трябва да се изпълнява от
йоги, които желаят съвършенство за себе си
(SIDDHI).
Затова ти обясних, о Чандакапали,
Шактичалани, Пази го внимателно в тайна и го
прави всеки ден.
59
Тази тайна МУДРА унищожава старостта и
смъртта. Следователно трябва да се изпълнява от
йоги, които желаят съвършенство за себе си
(SIDDHI).
60
Ако йогинът постоянно го изпълнява, тогава
той държи съвършенството в ръцете си. Той
постига VIGRAHA-SIDDHI (способността да приема
всякаква форма) и болестите му ще изчезнат.
12. ТАДАГИ МУДРА ("Печатът на езерото")
61
Направете корема си кух като езерце. Това е
великата ТАДАГИ МУДРА, прогонваща старостта
и смъртта.
Можете да преведете думата "PASCHIMOTTANA"
("кух", "празен") като разтягане на задните части,
както в PASCIMOTTANASANA. Разликата между тази
АСАНА и ТАДАГИ ВИСДРА се крие във факта, че
МУДРИТЕ също съдържат задържане на дишането
(УДДИЯНА-БАНДХА) и концентрация върху
пробуждането на КУНДАЛИНИ.
Свами Шивананда казва:
„Седнете в PASCHIMOTTANASANA, направете
корема си плосък, като издърпате вътрешностите
нагоре. За да направите това, трябва да издишате.
Направете сега PASCHIMOTTANASANA и след това
UDDIYANA BANDHA. Това е TADAGI MUDRA.“
("ХАТХА ЙОГА")
13. MANDUKI MUDRA ("Тюлен жаба")
62
Затворете устата си и движете корена на
езика си, като постепенно вкусвате нектара. Това е
известно като МАНДУКИ МУДРА.
 Свами Шивананда го обяснява по следния начин:
„Затворете устата си, доближете върха на езика си
(?) към небцето си. Бавно опитайте нектара, който тече
от SAHASRAR, хилядолистния лотос. Това е
МАНДУКИ (жабата) МУДРА. Това е подготвително
упражнение за КЕЧАРИ МУДРА. Чрез тази МУДРА
тялото поддържа младостта си за дълго време.“
("ХАТХА ЙОГА")
Тази конвенционална гледна точка обаче се
основава на грешка в превода: текстът говори ясно за
корена на езика (JIVAMULA), а не за върха на езика
(JIVAGRA, AGRA - "връх", "най-висок"), което е
значителна разлика в изпълнението. Следователно
коренът на езика трябва да се донесе до мекото небце
и концентрацията на мислите върху усещането да се
разбира като нектар.
Всъщност има цяла поредица от вкусови усещания,
както е описано в стихове 31-32. Това е само "капан" за
умственото начало, за да обвърже мисленето с това
място.
За какво е? Ще обясним по-късно.
63
Този, който постоянно изпълнява МАНДУКИ
МУДРА, не познава нито слабост, нито старост, но
има пролетна младост и косата му не побелява.
 Това едва ли може да стане, като просто донесете
върха на езика до небцето и опитате нектара!
14. САМБХАВИ МУДРА ("Печатът на
Самбху")
64
Погледнете (пред себе си) мястото между очите
(веждите) и съзерцавайте Аз-блажения (АТМАН,
висшия Аз, който намира блаженство в себе си,
както едно същество го намира във всичко).
Свами Шивананда казва:
"САМБХАВИ МУДРА възниква, когато ЛАКШЯ
(духовният поглед) е обърнат навътре, докато
физическите очи гледат навън, без да мигат.
Фиксирайте погледа си върху мястото между веждите -
ще преминете към естествените ДХЯНА и САМАДХИ."
("ХАТХА ЙОГА")
Това е всичко? Как тази МУДРА е различна от
обикновеното упражнение ТРАТАКА? Ако е толкова
лесно да се влезе в САМАДХИ, тогава защо тази
техника се пази в тайна във всички Тантри? И защо тя
е толкова почитана, както се казва в следващите
стихове?
65
ВЕДИ, ШАСТРИ и ПУРАНИ са като обществени
девойки, напротив, тази МУДРА (САМБХАВИ
МУДРА) трябва да бъде защитена като съпруга от
уважавано семейство.
66
Този, който познава САМБХАВИ МУДРА, е
подобен на АДИНАТХА ("Господарят на света"),
сред будистите също е идентичен с АДИ-БУДА
(Абсолют), като самия Марана: той е като Брахма
създателят!
67
Наистина, наистина и още веднъж наистина,
каза Махешвара, той е Шива и никой друг!
15. ПАНЧ ДХАРАНА МУДРА ("Петте печата
на концентрацията")
68
САМБХАВИ МУДРА обяснява: Сега чуйте петте
Дхарана. Какво не може да се постигне в света чрез
тези Дхарани?
69
Заедно с това човешко тяло човек може да
посещава небето отново и отново
(SVARGA). Неговото движение във въздуха (KHA) е
движението на мислещия принцип (MANAS) и нищо
друго.
Този стих дава ясна индикация какво се има
предвид тук под човешкото тяло. В края на краищата
СВАРГА е "светът на светлината" (астрална светлина),
като седалище на боговете и блажените -
следователно, не физическото небе. Следователно
тялото, с което той посещава този свят, не е грубо
материално, а е съответно астрално или ментално
тяло. Това е ясно заявено във втората половина на
този стих: движението на KHA (KHA-CHARATRA) е
движението на мислещия принцип (менталното
тяло) и нищо друго .
Всяка от тези пет Дхарани дава на йогите
господство над един от петте елемента (ТАТВА) -
ПРИТХИВИ ("земя"), АПАС или АМБХАС ("вода"),
АГНИ или ТЕЯС ("огън"), Ваю ("въздух") и АКАСА
("етер").
16. ПРИТХИВИ-ДХАРАНА МУДРА ("Печат
на концентрацията върху Земята")
70
Елементът земя е в съответствие с цвета на
орпимента (жълта арсенова смес, т.е. жълта). BIJA
"LAM" (BIJA е буквата MANTRA, която съдържа
собствената си сила), четириъгълна, е във връзка с
Brahma. Тя трябва да бъде подсилена отвътре.
Стремете се (оставете да се отвори) ПРАНА и
съзнание (ЧИТТА) там за пет ГХАТИК (2 часа). Тази
по-ниска концентрация (ADHO-DHARANA) укрепва и
винаги дава надмощие над елемента "земя".
71
Този, който постоянно изпълнява тази
ПРИТХИВИ-ДХАРАНА МУДРА, ще стане господар
на смъртта и ще се скита по земята като адепт
(СИДДХИ).
МУЛАДХАРА ЧАКРА е центърът в най-ниската
(ADHA) част на тялото (от стъпалата до
коленете). Чрез пробуждането на КУДАЛИНИ в този
център, това, което тук се разбира като привързване на
ПРАНА и съзнание, постигане от практикуващия
(САДХАКА) на овладяване на елемента „земя“,
следователно, преодоляване на силата на
гравитацията, телекинеза, левитация на обекти и тяло
и подобни феномени, които познаваме като случващи
се в спиритуалистични сесии с първокласни медиуми
– всичко това се обяснява с това.
Йогинът не може да падне от висок мост и по този
начин той се бори срещу смъртта чрез "земята".
17. AMBHASI-DHARANA MUDRA ("Печат на
концентрацията върху водата")
72
Красивият елемент "вода" има формата на луна
и раковина, тя е жасминовобяла на цвят, постоянно
е във връзка с нектара-БИЖА "ВАМ" и с Вишну.
 ПРАНА и съзнанието там (в СВАДХИСТАНА-
ЧАКРА, в сакрума) трябва постоянно да остават в
продължение на пет ГХАТИК. Това е AMBHASI-
DHARANA, която прогонва злото и непоносимите
мъки.
73
Тази AMBHASI е велика МЪДРОСТ и който я
познава, е запознат с ЙОГА. Дори в ужасно дълбока
вода той няма да намери смъртта.
18. АГНИ-ДХАРАНА МУДРА ("Печат на
концентрацията върху огъня")
74
Елементът "огън" в пъпа е триъгълен,
огненочервен като калинка, свързан с BIJA "RAM" и с
Рудра и дава успех (SIDDHI). Укрепвайки там (в
МАНИПУРА ЧАКРАТА, гръбначния мозък, на
височината на слънчевия сплит) ПРАНА и съзнание,
останете така за пет ГХАТИК. Тази Вайшванари
Дхарана прогонва ужасния страх от смъртта.
75
Дори ако садхакът трябва да падне в огън, горящ
с ярък пламък, благодарение на този МУДРАТ той
ще остане жив и няма да бъде подложен на смърт.
Библейската история за тримата светии в огнената
пещ на Навукаднезор (Даниил 3:21-27), както и често
срещаното чудо на ходене по огън в Индия, Близкия
изток и Балканите, са примери за тази способност.
19. ВАЙЯВИ-ДХАРАНА МУДРА ("Печат на
концентрация във въздуха")
76
Опушен цвят, като маса от смесен очен мехлем -
има появата на силно сатвичния елемент "въздух",
който е във връзка с BIJA "YAM" и с Ishvara. След
като сте укрепили там (в АНАХАТА-ЧАКРА, на
височината на сърцето в гръбначния мозък) ПРАНА
и съзнание, останете така пет ГХАТИК.
Тази МУДРА, известна на онези, които са я
овладели като ВАЯВИ-ДХАРАНА МУДРА,
предизвиква движение в КХА.
77
Тази висока МУДРА прогонва старостта и
смъртта. Смъртта не идва при ученика от въздуха
и му се дава възможност да се движи в KHA.
Способността за „движение в KHA“ (KHE
GAMANA) не е левитация, а по-скоро
дематериализация, която е описана няколко пъти от
Парамахамса Йогананда в неговата Автобиография.
Способността за „движение в KHA“ (KHE
GAMANA) не е левитация, а по-скоро
дематериализация, която е описана няколко пъти от
Парамахамса Йогананда в неговата Автобиография.
20. АКАШИ-ДХАРАНА МУДРА ("Печат на
концентрацията върху етера")
78
Елементът "етер", който свети със светлината
на най-чистата морска вода, е във връзка с BIJA
"HAM" и във връзка със Sadashiva. След като сте
фиксирали ПРАНА и съзнанието там (във
ВИШУДДХА-ЧАКРА, на шийния прешлен), задръжте
го за пет ГХАТИК. Това е НАБХО (етерно) –
ДХАРАНА, което отваря вратата към
освобождението (Мокша).
79
Този, който знае тази АКАШИ-ДХАРАНА
МУДРА, е запознат с ЙОГА. За него не съществува
нито старост, нито смърт и той подлежи на
разпадане (PRALAYA).
При смъртта на света в края на цикъла (KALPA),
цялата материя се разтваря, докато всичко се връща
към първоначалната материя (MULA PRAKRUTI) и
остава там. Но йогинът, който притежава тези
МУДРИ, има власт над примитивните субстанции
(елементи) и не подлежи на това разпадане. Ако
пожелае, той се оттегля в други региони, които са
активни по това време, защото принадлежат на други
светове.
21. АШВИНИ МУДРА ("Печатът на
управляващите кобили")
80
Свийте мускула на ануса и го
отпуснете. Повтори го. Това е АШВИНИ МУДРА,
която събужда ШАКТИ.
81
Това АШВИНИ е голяма МЪДРОСТ. Прогонва
болестите на ануса, дава сила и благополучие и
предпазва от преждевременна смърт.
АШВИНИ МУДРА се различава от БАСТИ,
очевидно, в специфична концентрация на мисълта
върху пробуждането на КУНДАЛИНИ, която, не на
последно място чрез тази груба материална подкрепа
през цялото време на въображаемия процес, всъщност
се пробужда и пробужда (вижте нашия коментар към
стих 24 по-горе), което става забележимо поради
нарастващата топлина в гръбначния канал (вижте
също стих 55 ) .
22. ПАШИНИ МУДРА ("Печатът на
примката")
82
 Хвърлете двата крака на врата зад гърба, като
ги държите плътно един до друг като примка. Това
е ПАШИНИ (примка) МУДРА, която събужда
ШАКТИ.
83
ПАШИНИ е велика МЪДРОСТ, която съобщава
сила и просперитет, трябва внимателно да се
следва от садхаки, които желаят да постигнат
успех (СИДДХИ).
23. KAKI MUDRA ("Crow Seal")
84
Оформете устата си като клюн на врана и
вдишайте въздух много бавно през нея. Това е КАКИ
МУДРА (врана), която гони всякакви болести.
Словесното съдържание на първата половина на
стиха е същото като във VATASAR DHAUTI, но в
същото време, както в DHAUTI, въздухът се вкарва в
хранопровода и стомаха, в KAKI MUDRA се вдишва.
85
КАКИ е великата МЪДРОСТ, запазена във всички
Тантри. Благодарение на тази МУДРА човек остава
свободен от болести като врана.
Болестите, споменати тук, са същите, които се
елиминират от дихателните упражнения CITAL (вижте
по-долу).
24. МАТАНГИНИ МУДРА ("Мюлен слон")
86
Стоейки във водата до врата си, изтеглете вода
през двете ноздри и я изпуснете обратно през
устата си.
87
След това изтеглете водата през устата си и я
изпуснете обратно през ноздрите. Правете го
отново и отново. Това е МАТАНГИНИ МУДРА.
88
На уединено, безлюдно място изпълнявайте
тази "слонска" МУДРА с голямо внимание - ще
станете силни като слон.
Техниката на тази MUDRA се състои от две
упражнения: почистване на фронталните синуси
VYUT-KRAM и SIT-KRAM. Иначе изглежда типичен
индийски суперлатив на похвала.
25. БХУДЖАНГИНИ МУДРА
("Змийският печат")
89
С изпъната напред уста изпийте въздух през
фаринкса. Това е BHUJANGINI (серпентина)
МУДРА. Наподобява едно от прочистващите
упражнения (ВАТАСАРА-ДХАУТИ).
90
 Всички съществуващи заболявания на корема,
особено лошо храносмилане и т.н., всички бързо се
елиминират от тази МЪДРОСТ.
91
Тази глава за WUDRA прогонва всички (всякакви)
болести и придава огъня на храносмилането на
този, който постоянно ги извършва.
Не го спохожда нито старост, нито смърт,
нито нещо подобно, нито страх от огън, вода или
въздух.
92
Кашлица, астма, увеличен далак, проказа и
слузни заболявания от двадесет вида със сигурност
се елиминират чрез практикуването на тези
MURD.
Последното твърдение, както и всички други,
които възхваляват преди всичко мъдрия, обаче не са
само преувеличени похвали. Тези МУДРИ обхващат
всички йога техники, от първия им етап (МАНТРА
ЙОГА) до най-високия (РАДЖА ЙОГА).
Искаме да покажем това и в същото време да
открием скрития смисъл на тези упражнения в
МУДРИТЕ.
Последователността, в която тези WUDRA са
дадени тук, не е взаимосвързана и следователно
позволява да се мисли, че точно това несвързано
описание е предназначено да скрие тайната на тези
прекрасни упражнения. Тъй като тези упражнения,
прочетени в дадената последователност, не ни
позволяват да предположим, че тук говорим за
дълбоко развитие, което веднага ще стане ясно, щом
разгледаме отделните MUDRA в определена система.
Ще започнем, очевидно, с незначителна НАБХА
МУДРА (1): йогинът трябва постоянно и във всяка
позиция на живота, във всяка професия, на всяка
стъпка, да повтаря МАНТРАТА и да държи езика си
вдигнат, на НАБХА, „небето“. С това той си напомня,
че мислите му също трябва да бъдат насочени към
„небето“, защото там е място за познание на истината
(окото на Шива, епифизната жлеза) и където и да е
практикуващият, където и да се концентрира – в
сърцето, в мястото между веждите – винаги трябва да
помни, че най-възвишената му цел е отварянето на
„третото око“ и че почти цялата йога практика трябва
да се предприема с тази цел.
Това е началото на практиката – МАНТРА ЙОГА.
Според учението на ЙОГА съзнанието (МАНАС) се
намира по време на будност в АДЖНА ЧАКРА (в
средата на главата на нивото на мястото между
веждите) и в сърцето по време на сън. Преходът на
съзнанието от сърцето към МУЛАДХАРА ЧАКРА може
да се случи автоматично чрез концентрация върху
някоя ЧАКРА (или може да бъде предизвикано
умишлено) и практикуващият забелязва това,
усещайки забележима топлина в долния край на
гръбначния стълб, сякаш "разтопеното злато"
постепенно се влива в гръбначния канал. Това е
преходът към следващата стъпка – ХАТХА ЙОГА.
Това е последвано от упражнения за пречистване
(ВАТАСАРА-ДХАУТИ и др.), които кулминират в
БХУДЖАНГИНИ МУДРА (2) и МАТАНГИНИ МУДРА
(3). Храносмилателния канал и носоглътката се
почистват с КАКИ МУДРА (4).
Сега има телесни упражнения (АСАНИ) - като
квинтесенцията на всички АСАНИ ФАШИН МУДРА
(5), при които тазобедрената става - заедно с главата,
шията и гърба - става подвижна и послушна, което се
осъществява във всички АСАНИ. Следват двете най-
важни МУДРИ - ВАДЖРОЛИ (6) (подобно на ХАСТА
ВРКШАСАНА), т.е. "стойка на ръце" и ВИПАРИТА-
КАРАНИ (7), "стойка на глава" с концентрация върху
пробуждането на КУНДАЛИНИ - първата като
предварително упражнение, последната - като
продължително възбуждане на мястото над небето.
След това като подготовка следва ТАДАГИ МУДРА
(8) и като основно упражнение МАХА МУДРА (9) за
провеждане на ПРАНА от ИДА или съответно
ПИНГАЛА към СУШУМНА с цел събуждане на
КУНДАЛИНИ. Това упражнение се предхожда от
АШВИНИ МУДРА (10). Когато свиването и
отпускането на мускулите на ануса е овладяно, тогава
то се запазва и се свързва с UDDIYANA BANDHA
(11). Така възниква МУЛА-БАНДХА (12).
Когато и то се усвои, се практикува друга
комбинация - МУЛА-БАНДХА с ДЖАЛАНДХАРА-
БАНДХА (13) - свиване на ануса, свързано със сгъване
на врата към гърдите. Така възниква МАХА-БАНДХА
(14). Когато това свиване на ануса се овладее
поотделно, както заедно със свиването на диафрагмата
(УДДИЯНА), така и заедно с притискането на врата
към гърдите (ДЖАЛАНХАРА), тогава се прави опит да
се свържат и двете от тези МУДРИ с МУЛА БАНДХА,
така се постига МАХА ВЕДХА (15).
Когато и тя бъде усвоена, тогава йогинът трябва,
вместо МУЛА БАНДХА, да свърже АШВИНИ МУДРА с
двете БАНДХИ (УДДИЯНА и ДЖАЛАНДХАР) с
твърдото намерение да събуди ШАКТИ по този начин
- и по този начин се осъществява ШАКТИЧАЛАНА
МУДРА (16). Връзката, която я характеризира между
ПРАНА и АПАНА ще се установи от факта, че поради
притискане на врата към гърдите, ПРАНА няма да
може да се "изпари" нагоре, а поради свиването на
диафрагмата, АПАНА няма да може да се "изпари"
надолу. Тогава "Великата птица" КУНДАЛИНИ лети
нагоре по канала СУШУНА.
Че тук не става въпрос само за издърпване на
диафрагмата нагоре, доказва следният текст от
„ПАРАМЕШВАРА-ТАНТРА“, в който УДДИЯНА-
БАНДХА е представена в нейния скрит аспект:
"... Първо, докато вдишвате, трябва да насочите
мислите си към МУЛАДХАРА. Между ануса и половия
орган има преграда - трябва да я събудите чрез
контракция. Представете си, че КАМА-ВАЮ
преминава през тази преграда под формата на
БАНДУКА (през ПРИТХИВИ-ДХАРАН МУДРА),
блестяща като десет милиона слънца и същевременно
хладна като десет милиона луни. Над нея си
представете (вижте стихове 70-7). 1), което заедно с вас
е едно цяло. Сега този заострен пламък, през три LING
(възела), един след друг, върви по пътя към
BRAHMAN (SAHASRAR)."
КУНДАЛИНИ ШАКТИ се събужда и започва да се
издига през гръбначния канал. Това се разкрива от
нарастващата топлина в гръбначния стълб, защото се
задейства "острият пламък". Така започва ЛАЯ ЙОГА,
третата част от общия път, който започва през ЙОНИ
МУДРИТЕ (17). Тя е квинтесенцията на ЛАЯ ЙОГА и
на всяка ЙОГА като цяло.
Под други имена е известна като КРИЯ ЙОГА от
Парамахамса Йогананда и като ЧАКРА БХЕДА
("Проникване на ЧАКРИТЕ") в КУНДАЛИНИ ЙОГА. В
края на краищата последният не е нищо друго освен
МЪДЪР ЙОНИ, независимо дали съзнателно се
занимава с отделни ЧАКРИ или това става
автоматично, от само себе си.
Както повторението на МАНТРИТЕ в МАНТРА
ЙОГА и ПРАНАЯМА в ХАТХА ЙОГА, така ХАРАНА
(концентрацията на мисълта) е основното упражнение
в ЛАЙЯ ЙОГА. Тази Дхарана се състои от петкратно
овладяване на отделни ЧАКРИ с техните ТАТВА
(форми на етера) - ПРИТХИВИ (18), АМБХАСИ (19),
АГНИ (20), ВАЯВИ (21) и АКАША (22).
Тези пет Дхарани образуват само първата част от
ЙОНИ МУДРИТЕ. Втората и най-висока част от него
започва с овладяването на шестата ЧАКРА (АДЖНА) с
шестия елемент (менталния принцип или МАНАС-
ТАТВА). Това също води до най-високото ниво на йога,
до РАДЖА ЙОГА.
Тук медитацията (Дхяна) е основното
упражнение. Но тъй като всяка съвършена медитация
означава изпълнението на стъпките, тя трябва да
включва основните елементи на всички предходни
стъпки. По този начин правилната медитация
задължително включва BHAVA (въображение) -
елемент от MANTRA YOGA, HA-THA (комбинация от
вдишване и издишване) - елемент от HATHA YOGA,
LAYA (разтваряне на мислите в концентрация) и
накрая SELF-YAMA (потапяне) - елемент от RAJA
YOGA.
Елементът BHAVA се извиква от упражнението
TRATAKA, а очите фиксират обекта (картина, символ)
и предизвикват ейдетична представа за обекта на
съзерцание. Ако затворите очите си в същото време,
тогава представянето на обекта се прехвърля ВЪТРЕ в
главата, точно вместо мястото, където се намира
хипофизната жлеза, а след това на мястото, където се
намира "третото око" (епифизата). Това място на
"третото око" (JNYANA CHAKSHUS, "око на
мъдростта") се усеща много ясно, ако известно време,
без да мигате, с отворени очи, гледате някакъв
предмет и след това със затворени очи си представите
този обект на височината на веждите, сякаш наистина
имате "трето око" между веждите.
Истинското "трето око" е в центъра на главата,
където се усеща почти болезнен натиск след тази
ТРАТАКА. От друга страна, можете да проверите дали
мястото е намерено правилно по следния начин: ако
се фокусирате върху средата на сегмента между
върховете на ушите, усещането е, че очите отпред са
насочени към средата на сегмента, свързващ веждите.
Това е една от големите мистерии на ЙОГА -
движението на съзнанието в пространството между
"третото око" (епифизната жлеза) от една страна, и
мястото между веждите от другата страна. Това
пространство в ЙОГА се нарича КХА и следователно
движението (ЧАРА) на съзнанието означава най-
ниското ниво на концепцията за КЕЧАРА.
За да се предизвика усещането за „третото око” по-
лесно и бързо, е необходимо да се приложи МАНДУКИ
МУДРА (23), при което коренът на езика притиска
мекото небце, необходимо е да се концентрира върху
това място, при което това усещане се пренася нагоре
и ние, разбира се, стигаме през хипофизата (АДЖНА-
ЧАКРА) до епифизната жлеза (ДЖНЯНА-ЧАКШУС). В
същото време непрекъснатото дишане (KEVALI)
трябва да се развива като връзка между вдишване
(HA) и издишване (THA), т.е. елементът HATHA.
Ако сега усещането за място над мекото небце се
установи само чрез едно упражнение ТРАТАКА или
дори чрез концентрация на волята, тогава започва
втората част на ТРАТАКА - концентрация (Дхарана)
на това място върху обект.
Сега е елемент LAYA и идва автоматично в
KEVALI. Така възниква САМБХАВИ МУДРА (24),
шестата концентрирана МУДРА, с БИДЖА „ОМ”
(АУМ) и бог Самбху, МАНАС-ТАТВА, доминиращи в
АДЖНА-ЧАКРА или хипофизната жлеза. Съзнанието
трябва да се прикрепи към АДЖНА ЧАКРА и да стигне
до разпадане (ЛАЯ). Така се установява следващият
етап – медитацията (ДХЯНА), нейният последен етап,
който характеризира елемента РАДЖА. Дишането
става по- неусетно , усещането за натиск в ЧАКРАТА
изчезва, а с него и топлината, но се появява нов знак –
видения (ДАРШАНА). Те винаги идват само в момента
на разтваряне (LAYA) на дъха (PRANA) и съзнанието
на MANAS).
SATCHAKRANIRUPANA (стихове 36-37),
класическият тантрически труд за проникването на
чакрите (CHAKRABHEDA), описва това много точно:
„ Когато йогинът изключи вътрешното си място на
съзнанието от опората (на външния свят) и го доведе
до разпадане, тогава той вижда силни блестящи искри
на това място. Той също така вижда горящ пламък,
който като лъчисто младо Слънце блести между
Земята и небето .
 Когато се появи видението на пламъка, то сочи
към последната част от практиката, към известната
КЕЧАРИ МУДРА (25), най-високата от всички. Езикът
на пламъка се издига отдолу, издига се през един
единствен отвор в основата на черепа (мястото между
мекото небце и фаринкса не е дупка) към
продълговатия мозък по протежение на sela turcica
(седлото на Тюркин) нагоре до хипофизната жлеза
(АДЖНА-ЧАКРА). Оттук той следва най-краткия път
към епифизната жлеза (САХАСРАРА ПАДМА). Ето как
този (огнен) език се лута, а с него съзнанието води
своя път към КХА (КХЕЧАРИ). Така най-голямата
тайна на ЙОГА е изпълнена:
Обединение на HA (индивидуална душа) с THA
(Шива, Върховният Всеблажен Бог).
Как се изпълнява Кхечари Мудра? Този най-важен
от всички MUDR има три форми:
а) в най-ниската си форма езикът навлиза в отвора
на небцето, йогинът изпада в транс, а финото му тяло
напуска физическото тяло и „се скита в КХА“, т.е. в
астралната светлина;
б) КХА ("небето") се наблюдава в по-висшата му
форма. Това небе не е отвън, то е в самото тяло, над
небцето – цялата сфера между веждите и малкия
мозък е тази КХА.
 Тайната формула е: "ОМ! Облаците (на моето
съзнание) се прогонват от правилното напрежение и
се наблюдава небето за постигане на
(само)обладание", "Облаци на съзнанието", същността
на мисълта - те трябва да бъдат фокусирани в една
точка (върху темата). Така те се отдалечават един от
друг и "небето" става ясно, сега трябва да погледнете в
това небе. Чудотворните видения стават част от такъв
наблюдател. Забележителни картини (вижте
коментарите на Вивекананда към Йога сутра), сцени и
непознати събития, събития от собствения живот, се
движат и осветяват, отговори на въпроси и проблеми,
внезапно и директно зададени мислено, се появяват
сами, лица, същества, заобиколени от лъчиста
светлина, внезапно се появяват пред затворени очи и
бавно избледняват, като изключени крушки с
нажежаема жичка - след това ясно светят,истински
картини от други светове (в същото време съзнанието
напуска физическото тяло във финото), или от този
живот, от бъдещето, настоящето или миналото, от
хрониката на АКАШИ (всяко събитие оставя своето
точно отражение в астралната светлина (АКАША),
която е вечна и непроменлива), - с една дума,
познание за света такъв, какъвто е ;
 в) в най-висшата си форма КХЕЧАРИ е живот
(ЧАРАНА) в БРАХМАН (КХА), тъй като КХА също
означава "БРАХМАН", Върховният, Абсолютът. Така
кхечари мудра, като „седма концентрация“, води до
обединението на ШИВА с ШАКТИ, ДЖИВА (душата) и
ПАРАМАТМА (Вселенския дух), до най-свещената и
възвишена „унис мастика“ (мистичен съюз), до
духовен съюз, което означава индийска „ЙОГА“.
Така се провежда най-важният и най-вече тайно
празнуван празник в Индия - известният празник
КУМБХА-МЕЛА. Според индийските вярвания всеки,
който се къпе в свещената вода на Ганг, трябва да бъде
пречистен от всичките си грехове. Това свещено
къпане трябва да се извършва на определени места в
Ганг. И то точно, при сливането на три свещени реки -
Ганг, Ямуна и Сарасвати. Основно това къпане трябва
да се извършва на всеки 12 години по време на
големия фестивал на Кумбха Мела.
Както казва AMRITASIDDHI:
Потокът Сарасвати тече между Ганг и Ямуна
.
Невярващият, който се къпе в сливането на двете,
трябва да тръгне по високия път.
Сега и двете реки, Ганг и Ямуна, се сливат в
днешния Алахабад и следователно при всяка Кумбха
Мела в Алахабад се появява огромна тълпа от хора -
милиони и милиони, а понякога и стотици хора губят
живота си в това блъскане. През 1954 г., по време на
празника на Кумбха Мела, хиляди хора (жени и деца)
са смазани до смърт. Но никой не знае точно
къде подземният поток Сарасвати наистина се слива
с двете реки - и това обяснява факта, че тези милиони
вярващи никога няма да бъдат напълно освободени от
греховете си.
Прочетете още

Както казва AMRITASIDDHI:

Потокът Сарасвати тече между Ганг и Ямуна
.
Невярващият, който се къпе в сливането на двете,
трябва да тръгне по високия път.
Сега и двете реки, Ганг и Ямуна, се сливат в
днешния Алахабад и следователно при всяка Кумбха
Мела в Алахабад се появява огромна тълпа от хора -
милиони и милиони, а понякога и стотици хора губят
живота си в това блъскане. През 1954 г., по време на
празника на Кумбха Мела, хиляди хора (жени и деца)
са смазани до смърт. Но никой не знае точно
къде подземният поток Сарасвати наистина се слива
с двете реки - и това обяснява факта, че тези милиони
вярващи никога няма да бъдат напълно освободени от
греховете си.
 Защо трябва да се очистват от греховете там? Дали
водата на свещения Ганг е „свещена“ или просто е по-
чиста от водата, да речем, от Йордан или друга
река? Има същата химична формула (H2O) и в
допълнение определен брой бацили на коремен тиф,
холера, проказа, защото бедното индийско население,
което не може да изгори мъртвите си, хвърля
труповете във водите на Ганг и изобщо не се
интересува от опасността от заразяване на други
съграждани!
Разбира се, ние не искаме да пренебрегваме
чисто сугестивното действие на вярата, но когато в
крайна сметка трябва да става дума за вяра , тогава
водата като такава няма нищо общо с това явление,
още повече, както ще научим от текста по-късно, тези
три потока се сливат не в природата , а в
нашето тяло :
„Божествената Ямуна е в ИДА-НАДИ,
Сарасвати е в ПИНГАЛА-НАДИ,
Ганг е в СУШУМАНА.
Има три сливания.
Те се сливат в сексуалната основа
и се отклоняват един от друг в средата между веждите.
Следователно има обединение на три потока
(ТРИВЕНИ-ЙОГА).
Къпането там е от голяма полза.“
Под трите сливания разбирайте ЧАКРА:
МУЛАДХАРА, АНАХАТА и АДЖНА. Къпането в тази
свещена вода означава потапяне (разтваряне) на
ПРАНА (КУМБХА - спиране на процеса на дишане) и
съзнание (забрава за себе си) в медитация, в състояние
на САМАДХИ, в тези възлови точки, особено в най-
високата (АДЖНА-ЧАКРА) - точно както Светото
причастие в християнската църква е напомняне за
окончателното и действително единение с Бог. По
думите на Христос: „В онзи ден ще познаете, че Аз съм
в Моя Отец, и вие в Мене, и Аз във вас”. (Евангелие от
Йоан, 16.20).
За тази КУМБХА-МЕЛА трябва да стане
благоприятно преминаването на Юпитер през
определено място (за всеки човек е различно!) веднъж
на 12 (по-точно 11,8) години.
И милиони вярващи все още са в своя схоластичен
фанатизъм, както от друга страна, те не знаят
истинското значение на "глътнете езика"! Колко
дълго!
И сега последният въпрос: как йогинът, който е
изучавал тези МУДРИ и ги е овладял, е преодолял
старостта и смъртта?
 В допълнение към чисто хигиенното значение на
почистващите и лечебни упражнения, тази MUDR
техника има много специален ефект - проникване в
центровете (ЧАКРА-БХЕДА) през КУНДАЛИНИ и в
резултат на това отваряне на ЧАКРИТЕ. Напълно
разцъфналите и отворени ЧАКРИ са идеалната връзка
между духовното фино тяло и физическото
тяло. Последният се нуждае за своя живот и
просперитет от предишния, като примерен, прототип,
според който умиращите клетки непрекъснато се
заменят с нови и така се осъществява метаболизъм -
метаболитен баланс .
В ранна възраст изграждането на нови клетки
преобладава над разпадането на мъртвите. В средна
възраст метаболитните (изграждащи) процеси и
катаболитните (деструктивни) процеси са в баланс, а в
напреднала възраст клетъчният разпад преобладава
над изграждането на нови клетки. Теоретично човек
би могъл да удължи живота си за неопределено време,
ако успее, отклонявайки се от други причини за
разрушаването на тялото, да поддържа този
метаболитен баланс за произволно дълго време.
Задачата за стабилно установяване и поддържане
на този баланс се изпълнява от така нареченото етерно
тяло - по-фина част от физическото тяло, която е мост
към финото или астралното тяло и която
непрекъснато се стреми да елиминира и съответно да
компенсира разрушителното действие на времето и
други причини върху физическото тяло. В същото
време етерното тяло компенсира смъртта на клетките,
създавайки клетки по модела на това астрално,
неразрушимо тяло, но в напреднала възраст етерното
тяло губи тази способност, която в определени
граници е достъпна за човешката воля. От друга
страна, етерното тяло се грижи да не преминават
твърде много по-фини енергии от астралното тяло към
физическото тяло през каналите на чакрите и по този
начин го предпазва от натоварването на налягането на
тези енергии.
Но, ако чрез мощното дихание на огнената
КУНДАЛИНИ, ЧАКРИТЕ се отворят напълно, тогава
тази божествена енергия тече в пълна степен през
каналите, които вече са се освободили, и по този
начин възниква духовен метаболизъм. Съдбата на
йогина е вечният космически кръговрат на
божествените сили от Вселената и следователно и
неговата физическа обвивка е напълно съобразена с
по-финото - йогинът не остарява, не умира, докато
пожелае.
 Неговото тяло е SVACHHANDA-DEHA (подчинено
на неговата воля). Следователно отсега нататък той
има власт над всички примитивни субстанции
(елементи) на материята и може да преобразува
съставните части на тялото си по желание, може дори
да запази своя или чужд вид в младежко състояние.
Така се казва в GANDHARVA-MALIKA:
„О, Парвати, този, който се упражнява ежедневно
по този начин, е освободен от старост, смърт и всяко
бедствие, както и от връзките на съществуването. Ако
пожелае, няма да трябва да се въплъщава отново.
Тогава той ще стане вечно свободен.“
(Нитя-мукта).
ВТОРА ИНСТРУКЦИЯ
Пранаяма
Геранда каза:
Сега давам истинската система от дихателни
упражнения (ПРАНЯМА). Чрез прилагането му
човек се изравнява с боговете. Най-напред трябва да
се има предвид подходящото място, след това
правилното време и регулираната диета и накрая
прочистването на нервите. Тогава ще се приложи
ПРАНАЯМА.
Йога не трябва да се започва в отдалечена
страна, нито в гора, нито в столица, близо до
хора. Ако практикувате йога на такива места,
няма да постигнете успех (SIDDHI). В далечна
страна (начинаещият) губи увереност (в ЙОГА), в
гората няма защита, а сред хората ще бъде
възпрепятстван (ще бъде пред очите на
всички). Следователно такива неща (места) трябва
да се избягват. В добра страна със справедливо
правителство, богата храна и никакви (други)
пречки, постройте колиба и я оградете с
ограда. Вътре в плета е необходимо да има кладенец
и щерна. Колибата не трябва да е нито много
висока, нито твърде широка и не трябва да има
насекоми. Намажете така построената колиба с
добре прегоряла кравешка тор (когато изгори,
става бяла като сняг и е подходяща като вар за
всякакви белилни и бояджийски работи).
В това тайно място трябва да правите
ПРАНАЯМА.
Началото на йога не трябва да е през зимата,
ранна пролет, лятото или дъждовния сезон. Ако в
това време (началото) се направи, тогава ЙОГА ще
донесе болести. Началото на ЙОГА трябва да бъде
през пролетта или есента. Тогава ЙОГА носи успех
и се изпълнява без напрежение.
 Смисълът на тези бележки относно климатичните
условия в Индия, където горещите месеци май, юни,
юли са известни като трудни дори за индийците да
практикуват ЙОГА, е да се подчертае, че само
умерените температури през пролетта или есента са
най-подходящи за тези упражнения. Както
прекомерната топлина, така и силният студ могат да
имат вредно въздействие и практикуващият при
такива условия може да получи заболявания - поради
топлината има опасност от повишен кръвоток към
главата, при студ има опасност от настинка при
дихателни упражнения.
Тези предписания се отнасят повече за индийските
условия, отколкото за европейските. На Запад, с
изключение на наистина студени страни като
Скандинавия, Канада и други, тези рецепти едва ли
имат голяма стойност. Сезоните на запад са различни,
както и месеците (индийците броят месеците в
астрологичния календар, приблизително в зависимост
от това кога Слънцето влиза в съответния зодиакален
знак). Ето защо е препоръчително да се вслушате в
тези предупреждения срещу прекомерна топлина и
срещу прекомерен студ. За останалото трябва да
разчитате на собствения си ум и на местните условия.
 Който започне йога без диета (предприета за
това), само си навлича различни болести и остава
без успех.
Като храна йогинът трябва да яде ориз,
ечемично брашно, пшенично брашно, боб, нахут
(ленено семе) и др., които са чисти и нямат
шушулки. Краставици, банани, смокини, неузрели
банани, малки банани, бананови стъбла и корени,
млади зелени зеленчуци, черни зеленчуци. Чистата,
сладка и мека храна, която е вкусна и приятна,
трябва да запълва половината стомах - това е
известно като умерено хранене
(МИТАХАРА). Половината от стомаха трябва да се
напълни с храна, една четвърт с вода, другата
четвърт остава свободна за движение (образуване)
на газове. Пранаяма се изпълнява само на празен
стомах (поне два часа след хранене, когато храната
вече е напуснала стомаха).
Който започне йога без диета (предприета за
това), само си навлича различни болести и остава
без успех.
Като храна йогинът трябва да яде ориз,
ечемично брашно, пшенично брашно, боб, нахут
(ленено семе) и др., които са чисти и нямат
шушулки. Краставици, банани, смокини, неузрели
банани, малки банани, бананови стъбла и корени,
млади зелени зеленчуци, черни зеленчуци. Чистата,
сладка и мека храна, която е вкусна и приятна,
трябва да запълва половината стомах - това е
известно като умерено хранене
(МИТАХАРА). Половината от стомаха трябва да се
напълни с храна, една четвърт с вода, другата
четвърт остава свободна за движение (образуване)
на газове. Пранаяма се изпълнява само на празен
стомах (поне два часа след хранене, когато храната
вече е напуснала стомаха).
Vayu означава "вятър" и CHARANA означава
"движение". Това трябва да се забележи особено от
пълните хора, тяхното прекомерно обгръщане на
корема се основава повече на подут корем и черва
(защото няма свободно място за образуване на газове),
а не на "мазнина". Може би поради тази причина
индийците придават толкова голяма стойност на така
наречената ГАНЕША КРИЯ.
В началото на йога практиката трябва да се
избягва всичко пикантно, горчиво, кисело, солено и
пържено, както и кисело мляко, разредена
мътеница, тежки зеленчуци, алкохол, ядки от
винена палма, лимони, чесън.
 Are Waerland и неговите последователи може би са
прави, когато ценят чесъна преди всичко - от тяхна
гледна точка. Но за един йогин чесънът и лукът са
дори по-лоши от месото . Всеки, който не иска да се
откаже от тези замърсяващи растения, трябва да си
каже това, ако практикува ЙОГА!
Свами Шивананда казва:
„Чесънът премахва газовете от червата, укрепва
стомаха, действа благоприятно на организма, прави го
по-течен и извежда шлаките, увеличава отделянето на
урина и убива трихинелите и тениите.
Чесънът е полезен при глухота и ушни
заболявания, при хроничен бронхит, астма,
туберкулоза, шок и нервни сътресения, дизентерия,
хемороиди, треска, слабост и др. Полезен е за
измиване на рани с инфекция, гнойни абсцеси. Сокът
от чесън е полезен при възпаление на белите дробове
и се предписва при магарешка кашлица. Намалява
кръвното налягане."
"Практически домашни средства"
„Лукът има лечебно действие, полезен е при
холера. Счукайте няколко глави лук и дайте сока им на
болен от холера. Той убива патогенните микроби,
лукът съдържа сяра и затова е полезен за всички,
които страдат от хемороиди.
 Те обаче имат мястото да бъдат отрова за всички,
които имат религиозен стремеж. Те изпълват със
страст, РАДЖАС, и отнемат неговата яснота от
духа. Когато използвате лук, е почти невъзможно да
имате добра концентрация на мисли. Чесънът също
има същия ефект. Тези, които се стремят нагоре и
търсят истината, трябва да ги избягват като силна
отрова."
"Здраве и щастие"
Начинаещият трябва да избягва: скитане,
жени, топлината на огъня, прясно и престояло
масло, подквасено мляко, захарен сок и сок от
захарна тръстика и др. Зрели банани, кокосови
орехи, нарове, грозде.
Йогинът трябва да яде кардамон, индийско
орехче, карамфил, фурми. За радост на сърцето
йогинът трябва да има лесно смилаема храна,
която да е приятна, да не запича и да е подходяща за
образуване на основните вещества (ДХАТУС) на
тялото. Трябва да се избягва всичко, което е лошо
усвоено или гниещо в червата, което е престояло
през нощта или е много горещо. По същия начин той
не трябва да взема студена баня рано сутрин, на
гладно и т.н., не трябва да излага тялото си на
болка, не трябва да яде само веднъж на ден или да
остане повече от една АМА (три часа) без храна.
 „Шест неща унищожават ефекта от йога
упражненията: преяждане, тежка физическа работа,
прекомерно говорене, спазване на ненужни обети,
безразборна компания и нестабилност.“
"ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИК"
След като сте подредили живота си според тези
инструкции, трябва да практикувате
ПРАНАЯМА. В началото трябва да приемате по
малко мляко с разтопено масло два пъти на ден,
сутрин и вечер.
Познаването на това диетично предписание ще ни
стане ясно, ако осъзнаем, че храненето, освен
физиологичния си ефект върху
тялото, формира тялото, т.е. доставя основните
вещества, от които е изградено това тяло, поради което
тялото се нарича още АННАМАЯ-КОША (обвивка,
съставена от храна). Тези основни вещества са седемте
съставни части - стомашен сок, кръв, мазнини,
мускули, кости, мозък и сперма. Косата, кожата и
сухожилията също се присъединяват към тях.
Познаването на това диетично предписание ще ни
стане ясно, ако осъзнаем, че храненето, освен
физиологичния си ефект върху
тялото, формира тялото, т.е. доставя основните
вещества, от които е изградено това тяло, поради което
тялото се нарича още АННАМАЯ-КОША (обвивка,
съставена от храна). Тези основни вещества са седемте
съставни части - стомашен сок, кръв, мазнини,
мускули, кости, мозък и сперма. Косата, кожата и
сухожилията също се присъединяват към тях.
Тъй като физическото тяло е изградено от тези
елементи, важно е тези съставки да се набавят от
правилните хранителни вещества. В това отношение
храната се разделя на три големи класа.
„Храна, която дава дълъг живот, хармония
(САТВА), сила, здраве, радост и мир, вкусна, мазна,
питателна – е желана за САТВА човек.
Храна, която е горчива, кисела, прекалено гореща,
груба и пареща, пикантна, която причинява
неразположение, парене и гадене, е желателна за
RAJAS човек.
Стара, безвкусна, изгнила, прекарала нощта,
останала от ранна сутрин, смесена с остатъците от
сутрешна храна и нечиста храна е желателна за
ТАМАС човек.
"БХАГАВАДГИТА"
САТВА диета: краве мляко, сметана, сирене, краве
масло, извара, гхи, сладки плодове, ябълки, банани,
грозде, папая, нарове, манго, портокали, круши,
ананаси, гуава, смокини, зеленчуци, кокосови орехи,
картофи, зеле, спанак, домати, краставици, тиква,
карфиол, праскови, бадеми, шамфъстък, стафиди,
пшеница, червен ориз, кафяв ориз, овесени ядки,
перлен ечемик, зелен фасул, фурми, захарна тръстика,
боб, зелени бобови растения, фъстъци, зърнени храни,
джинджифил, миробалан, лимони, мед.
Храна РАДЖАС: риба, месо, яйца, сол, черен
пипер, горчица, всичко кисело и люто, чай, кафе,
какао, захар, моркови, ряпа, подправки.
Тамас храна: говеждо, свинско, вино, лук, чесън,
тютюн, гранясало, нечиста храна, два пъти готвена
храна, всички упойващи вещества, алкохолни напитки
и лекарства.
Само този, който е изпълнен със САТВА (хармония,
баланс, благоразумие и духовни концепции), може да
стане йогин. Но ако човек няма такива свойства,
раздразнителен е или глупав, мързелив, тогава само
вегетарианската диета едва ли може да му помогне да
придобие САТВА.
КАПАЛАБХАТИ ("Почистване на
фронталните синуси със светлина")
Има три вида КАПАЛАБХАТИ (прочистване на
фронталните синуси): ВАМА-КРАМА (лява
последователност), ВЮТ-КРАМА (обратна
последователност) и СИТ-КРАМА (хлябна
последователност). Така се елиминират
заболяванията на слузта.
 Вдишайте през ИДА-НАДИ (лява ноздра) и
издишайте през ПИНГАЛА-НАДИ (дясна
ноздра). След това вдишайте през ПИНГАЛА НАДИ
и издишайте през ИДА НАДИ. Нито вдишването,
нито издишването не трябва да са силни. Това
упражнение премахва заболяванията на
лигавицата.
Изтеглете вода през двете ноздри и я изплюйте
през устата. Чрез такова постоянно пиене ще
премахнете заболяванията на носната лигавица.
Със звук "сито" изтеглете вода през устата си и
излезте през двете ноздри. Това упражнение ще ви
направи равен на Вамадева. Нито старост, нито
треска ще те настигнат. Слузните заболявания ще
изчезнат и тялото ви ще се подчини на вашата
воля.
Първото от тези упражнения винаги се прави на
редуване – вдишване веднъж през лявата ноздра и
издишване през дясната, след това обратно и т. н. Това
е подготовка за дихателни упражнения и е първата
стъпка в пречистването на НАДИ.
С този термин в Йога груб материал
означава каналите на тялото - те могат да бъдат или
черва (ректум), или вени, както и нерви. От фина
гледна точка това са астрални пътища за
космическа енергия (ПРАНА) и дори когато думата
„НАДИ” се отнася за ноздрите в стиховете, всъщност се
има предвид астралният поток, който произлиза от
една от ноздрите (всяка ноздра има свой собствен
поток). След това тези токове преминават през
съответната страна на тялото, но главно по
протежение на съответната страна на гръбначния
мозък.
И двете упражнения за теглене на вода понякога се
дават като принадлежащи към NETI. Те са много
ефективни и помагат дори при хронични катари на
предните синуси. Просто трябва да сте много
внимателни, когато започвате. Най-добре за целта е да
налеете малко вода в дланта си, да затворите другата
ноздра и да капнете най-много 2-3 капки вода в носа
(но не ги изтегляйте дълбоко!). След това затворете
двете ноздри и изчакайте, гледайки нагоре, докато
водата премине през повърхността на носната
лигавица. След това отворете ноздрите си. Водата
трябва да е леко солена и топла. Постепенно човек
свиква с това и може да прилага по-студена вода без
добавка на сол и в по-големи количества, докато
можем да изтеглим вода едновременно през двете
ноздри.
 Обратната последователност (от уста към нос)
изисква малко повече тренировка. Трябва, след като
изпиете една глътка вода, да издишате през носа. И в
двата случая първо трябва да се вдиша, за да има
достатъчно въздух в белите дробове, в противен
случай малко вода може да попадне в дихателните
пътища и да причини ненужни затруднения. Във
второто от тези упражнения трябва да държите
главата си леко наклонена напред.
Ако усвоите и двете упражнения или поне първото
от тях, можете да сте сигурни, че хремата, сенната
хрема и т.н. са изчезнали за вас завинаги.
Така че няма съмнение, че всички очистващи
упражнения в тази глава са много полезни от
хигиенна и профилактична гледна точка. Но ще се
въздържим да твърдим, че те прогонват старостта и
още повече смъртта. Най-много те могат да премахнат
факторите, които съкращават живота . Но това,
което йогите правят в тази посока, се основава на
други методи.
KAPALARANDHRA-DHAUTI ("Масаж на
фронталните синуси")
С палеца на дясната ръка три синуса близо до
челото. Чрез това упражнение се премахва слузта.
 НАДИ се пречистват и се появява божественото
зрение. Това трябва да се прави всеки ден след
хранене и в края на деня.
Няма да обсъждаме това твърдение, но все пак
смятаме, че трябва да се разбира по различен
начин. "Слузта" очевидно има фина природа и
покрива определен център на ясновидство, който чрез
този масаж, а по-скоро
чрез магнетично въздействие, трябва да се освободи
от това покритие.
Има метод на магнетично въздействие, който води
до пробуждането на този център. Една от тънкостите
при това е позицията на ръцете, която се прилага по
следния начин: два палеца се поставят върху челото на
субекта над веждите, сякаш пръстите оформят втори
чифт вежди над истинските, и челото се разтрива с
палци от средата на челото покрай
веждите. Останалите пръсти се разтварят отстрани на
главата, така че малките пръсти да лежат под отворите
на ушите.
Ако субектът е достатъчно чувствителен, тогава
(ако е бил магнетизиран) той получава ясновидство.
Ако е желателно да изпитате това сами, тогава
поставете ръцете на кръст (заради магнитната
поляризация) - малко трудна, но сигурна процедура,
която дава незабавно облекчение на главоболието.
ТРАТАКА (фиксира погледа)
Без да мигате, без да затваряте очи, гледайте
малката точка, докато не потекат
сълзи. Мъдреците го наричат ТРАТАКА.
Чрез това упражнение несъмнено се постига
САМБХАВИ МУДРА. Болестите на очите изчезват
и се постига божествената способност за зрение.
Смисълът на тази ТРАТАКА не е да укрепва очите,
както многократно се изтъква, а да им придава
ясновидска или магнетична сила. Ако пренебрегнем
повече или по-малко изразеното магнетично
(хипнотично) действие, тогава погледът няма никаква
„магическа” сила сам по себе си, той е само начин за
изразяване на волята, която идва от определен център
(АДЖНА или САХАСРАРА) и който наистина има тази
магическа сила.
Упражнението в ТРАТАКА има съвсем друга, за
съжаление по-малко позната и следователно по-малко
ценена конкретна задача – засилване на погледа.
Какво означава това?
Погледнете обект за няколко секунди. Веднага ще
откриете, че погледът ви не е постоянен и се плъзга от
една точка към друга. Поради дразнене на ретината
при фиксиране на погледа, плъзгането всеки път
оставя лек "имб", следа от обекта във въздуха при
всяко преместване на погледа към най-близката точка.
Сега направете друго преживяване. Когато
фиксирате предмет, помислете за нещо и ще откриете,
че мисленето ви се прекъсва всеки път, когато
погледът ви бъде прекъснат, правейки „скокове
встрани“. Сега значението на TRATAKA става за нас -
това упражнение трябва да ни даде способността да не
пречим на концентрацията на мисълта с този трептящ
поглед. С други думи, чрез ТРАТАКА погледът трябва
да изгуби своето „трептене“.
И как се постига това?
Не като се взирате директно в точките в
продължение на минути и часове, което често се
представя за истинска техника!
Свами Абхаянанда, например, препоръчва да се
прави този вид гледане (върху нарисуван слънчев диск
със знак OM) за не повече от един
час. След шест месеца погледът, а с него и мисленето
трябва да се "разтворят", естествената последица от
което ще бъде състоянието на NIRVIKALPA-SAMADHI
(най-високото ниво на YOGA). И бедните жители на
Земята трябва да прекарат поне милион години от
нормалното си развитие, докато стигнат до такова
състояние! ..
И как се постига това?
Не като се взирате директно в точките в
продължение на минути и часове, което често се
представя за истинска техника!
Свами Абхаянанда, например, препоръчва да се
прави този вид гледане (върху нарисуван слънчев диск
със знак OM) за не повече от един
час. След шест месеца погледът, а с него и мисленето
трябва да се "разтворят", естествената последица от
което ще бъде състоянието на NIRVIKALPA-SAMADHI
(най-високото ниво на YOGA). И бедните жители на
Земята трябва да прекарат поне милион години от
нормалното си развитие, докато стигнат до такова
състояние! ..
Но те не могат да се успокоят, защото дори йогите
не могат да го постигнат толкова бързо и толкова
просто.
Но да се върнем на нашата ТРАТАКА. Това
свойство на погледа вече се използва по такъв начин,
че отсега нататък вие сами можете да определяте
движението на погледа. Това може да стане по два
начина: или да оставите погледа да блуждае, без да го
засегнете нито за миг, но това е много трудно, защото
погледът ви постоянно се изплъзва от вас и по този
начин целият ви труд се обезсмисля; или, гледайки
картината според общото правило, да се спрем на
всеки детайл толкова дълго, колкото може да издържи
окото, без да избяга от този детайл, и след това да
преминем към друга част, доброволно или умишлено,
към друг детайл, преди погледът в неговата фиксация
да не спре против нашата воля. Когато
практикуващият позволи на окото да скача от един
детайл към друг,
Но тази ТРАТАКА има и друга цел и - въпреки че
това никъде не е обяснено другаде - е причината за
лечебния ефект на упражнението върху очите,
обстоятелство, което по всяка вероятност е причинило
това упражнение да бъде възхвалявано за
постиженията си чрез своята "божествена" способност
за зрение.
Чрез по-продължителна способност за фиксиране
на погледа и съответно съзнателно впиране на погледа
в съответния обект, погледът придобива склонност
към „замъгляване“. Сега ще обясним значението на
този факт за по-нататъшния ход на
упражнението. Погледнете по обичайния начин пред
вас, но "отблизо" и отново помислете за нещо. Този
ход на мисълта се прекъсва при всяко прекъсване на
погледа. Сега погледнете „неясно“, тоест през обекта,
сякаш очите са насочени към безкрайността. Тази
гледка изобщо не пречи на потока на мисълта , дори
ако се "плъзгате" наоколо с този замъглен поглед!
Когато погледът е насочен към безкрайността,
лещата и свързаните с нея мускули са
отпуснати. Проницателният поглед на планините и
мореплавателите на дълги разстояния е известен
именно с постоянната устременост на погледа в
далечината и произтичащата от това нефиксация на
очите. Когато очите ви са уморени след дълго гледане,
тогава опитайте този замъглен поглед за няколко
секунди и веднага ще оцените благоприятния ефект от
това упражнение.
Дългосрочното пренапрежение на очите при
четене, ръчна работа и други подобни засягат
акомодацията на лещата до такава степен, че с времето
ще се наложи носенето на очила. Тук упражненията в
ТРАТАКА могат да помогнат много, дори и да не
премахват всички очни заболявания, както често се
твърди.
Второ, тази неяснота на възгледа е по определен
начин преход към по-високо ниво на ТРАТАКА, а по-
скоро преход към САМБХАВИ МУДРА. Не трябва да
практикувате, докато не потекат сълзи. Напълно
достатъчно е, ако при затваряне има усещане за
натиск върху небцето. Това усещане възниква още при
включването на „неясен“ поглед, макар и много по-
слаб. Както виждаме, TRATAKA по този начин
постигна целта си - затворете очи, това вече е
МЪДРОСТ САМБХАВИ. Твърдият поглед е следствие
от концентрацията, а не обратното.
Така твърдият поглед без мигане зависи от
степента на концентрация. Ако сте усвоили
концентрацията на мисълта, тогава погледът без
мигане идва сам.
НАДИ-СУДДХИ ("Прочистване на
нервите")
Седейки върху вълнен шал, който е поставен
върху кожата на антилопа, кожата на тигър или
върху трева куша, и върху земна могила, с лице,
обърнато на изток или север, и след почистване на
НАДИ, трябва да практикувате ПРАНАЯМА.
Чандакапали каза:
НАДИ-СУДДХИ ("Прочистване на нервите")
Седейки върху вълнен шал, който е поставен
върху кожата на антилопа, кожата на тигър или
върху трева куша, и върху земна могила, с лице,
обърнато на изток или север, и след почистване на
НАДИ, трябва да практикувате ПРАНАЯМА.
 Чандакапали каза:
Как се извършва почистването с NADI и какво
представлява? За това бих искал да чуя, кажи ми
това, о ти, Дълбочината на Състраданието!
Геранда каза:
Въздухът не преминава през NADI, когато те са
пълни с примеси. Как човек може да бъде успешен в
ПРАНАЯМА, как може да постигне познание за
истината (ТАТВА-Джняна)? Следователно човек
трябва първо да практикува пречистването на
НАДИ и едва след това в ПРАНАЯМА.
Има два начина за пречистване на НАДИ –
САМАНА (с МАНТРА) и НИРМАНА (без
МАНТРА). SAMANU се извършва с BIJA (буква
MANTRA). НИРМАНУ – чрез ДХАУТИ (пречистващи
упражнения).
Упражненията за пречистване (DHAUTI) бяха
споменати по-рано при описанието на дейностите
за пречистване. Чуйте сега за пречистването на
NADI с MANTRA, O Chanda!
Седейки в ПАДМАСАНА на мястото си, йогинът
трябва преди всичко да отдаде уважение на своя
Гуру, както е бил инструктиран от учителя, и след
това да извърши пречистването на НАДИ, за да
постигне Пранаяма.
 Мъдър йогин, медитирайки върху Vayu-BIJA,
който е като дим и сияен, диша през CHANDRA-
NADI (лявата ноздра), докато повтаря BIJA 16
пъти.
След това той задържа дъха си за 64 повторения
на BEJA и освобождава дъха през SURYA NADI (дясна
ноздра) за 32 повторения на BEJA.
След това, призовавайки огън (TEJAS-TATTVA) в
основата (корена) на пъпа, той медитира във връзка
с последния със земята (PRITHIVI-TATTVA), докато
той, с 16-кратно повторение на AGNI (огън) - BIJA,
вдишва през SURYA-NADI.
При повтаряне на BEJA 64 пъти, той задържа
дъха (KUMBHAKA) и при повтаряне на BEJA 32
пъти, той издишва отново чрез CHANDRA NADI.
Медитирайки в основата на носа ("агра"
означава едновременно "точка", "върх" и "корен")
относно кръга на Луната (хиндуистите си
представят образа на заек на повърхността на
Луната), той вдишва отново през IDA-NADI
(лявата ноздра), докато повтаря BIJA "THAM" 16
пъти.
При повтаряне на 16 пъти BIJA "VYAM" той
задържа дъха си. В същото време той смята, че
НАДИ преливат от нектар (на Луната) и се
пречистват и с 32-кратното повторение на БИЖА
„ЛАМ” и въобразявайки си, че това пречистване се
удължава, издишва отново (чрез ПИНГАЛА-НАДИ).
Когато той пречиства по този начин, НАДИ се
пречистват. След това заема стабилна седнала
поза (АСАНА) и упражнява ПРАНАЯМА.
Задържането на дъха (KUMBHAKA) има осем
вида: SAHITA, SURYABHEDA, UJAYI, SITALI,
BHASTRIKA, BHRAMARI, MURCHHA и KEVALI.
1. SAHITA ("Вървещи заедно")
Сахита е от два вида: САГАРБХА и
НИРГАРБХА. SAGARBHA се изпълнява с BIJA,
NIRGARBHA - без BIJA.
Първо ще ви разкажа за SAGARBHA
PRANAYAMA. Седейки в удобна позиция, с лице,
обърнато на изток или север, човек първо си мисли
за Брахма, пълен с РАДЖАС, за червения цвят и за
формата на (санскритската) буква А.
Мъдрият вдишва през ИДА-НАДИ, повтаряйки
А-БИЖА 16 пъти. В края на вдишването (ПУРАКА) и
в началото на задържането на дъха той прави
УДДИЯНА БАНДА.
След това той трябва да мисли за Хари (Вишну),
пълен със SATTVA, синия цвят и формата на
буквата U, докато повтаря 64 пъти U-BIJA, докато
задържа дъха си.
Мислейки за Шива като пълен TAMASA, бял цвят
и формата на буквата M (точка), той издишва през
дясната ноздра с 32-кратно повторение на M-BIJA.
След това той отново вдишва през ПИНГАЛА
НАДИ, задържа дъха и издишва през ИДА НАДИ,
повтаряйки тези БИЖА в същия ред.
В това той трябва да се упражнява отново и
отново. В края на вдишването и при задържане на
дъха той трябва да затвори двете ноздри с палеца,
кутрето и безименния пръст на дясната ръка, без
да използва показалеца и средния пръст.
Смисълът на тези упражнения е да се поддържа
полярността на магнитните токове: целият дихателен
процес се гради на противоположността на
положителния магнитен ток (дясната страна на тялото
и дясната ноздра) към отрицателния (ляв) ток.
Прищипването на крилата на носа трябва да се
извършва с пръсти с подходяща полярност. Палецът
на дясната ръка е магнитно
положителен. Следователно той трябва да защипе
дясната ноздра; малкият пръст и безименният пръст
на дясната ръка са отрицателно заредени и
следователно притискат магнитно отрицателната лява
ноздра. Същите пръсти на лявата ръка, приложени по
същия начин, биха нарушили тази полярност и
донякъде неутрализират ефекта от това упражнение.
Прочетете още

1 Прищипването на крилата на носа трябва да се

извършва с пръсти с подходяща полярност. Палецът
на дясната ръка е магнитно
положителен. Следователно той трябва да защипе
дясната ноздра; малкият пръст и безименният пръст
на дясната ръка са отрицателно заредени и
следователно притискат магнитно отрицателната лява
ноздра. Същите пръсти на лявата ръка, приложени по
същия начин, биха нарушили тази полярност и
донякъде неутрализират ефекта от това упражнение.
NIRGARBHA PRANYAMA се изпълнява без BIJA. С
протегната лява длан карат (броят) на лявото
коляно. Продължителността на вдишване, задържане
и издишване е от един до сто MATRS (BIJA
повторения).
Думата MATRA ("мярка") е единица за отчитане на
времето. Тази МАТРА в индийските книги се приема
или като нормален дъх, или като еднократно
повторение на сричката ОМ, или като едно мигане,
или като ръка върху коляното.
PRANYAMA има три нива: най-високото ниво има
20 MATRS, средното 16 и най-ниското 12 MATRS.
 Това предполага следното увеличаване на
продължителността на вдишване, задържане и
издишване:
долно ниво : MATR 12 вдишване, MATR 48
задържане, MATR 24 издишване.
среден етап : 16 MATR вдишване, 64 MATR
задържане, 32 MATR издишване.
най-високо ниво : 20 MATR вдишване, 80 MATR
задържане, 40 MATR издишване.
Чрез упражнения се появява пот в долния етап,
треперене на гръбначния стълб в средния етап и
издигане от пода (при левитация) в по-високия
етап. Това са знаци за успех в трите стъпки на
ПРАНАЯМА.
Чрез Пранаяма се постига Кхечари Сиддхи,
болестите се елиминират, Пранаяма събужда
КУНДАЛИНИ (ШАКТИ).
Чрез ПРАНАЯМА се постига състоянието на
УНМАНИ на менталния принцип (МАНАС),
съзнанието достига щастливо
блаженство. Щастлив е този, който практикува
пранаяма!
Кхечари Сиддхи е способността за левитация. Дали
тази способност се постига само чрез упражняване на
най-високия етап на ПРАНАЯМА остава неясно. С това
не искаме да кажем, че отказваме тази способност на
съвършения йоги (SIDDHA).
Обикновено думата (UNMANI) се превежда като
"успокояване на ума". Но в същото време не се взема
предвид етимологията на думата "ЧОВЕК". „ЧОВЕК“
означава „мислещ“, а „ООН“ („UD“) означава
„възвишение“, „възвишение“. Цялата дума,
следователно, означава "извисяването на (свойствата
или способностите) на мисълта", постигането на
"психически" сили. Не на последно място, издигането
на мисловния принцип означава постигане на
следващото най-високо ниво (медитация) и още по-
високо (САМАДХИ).
2. SURYABHEDA ("Проникване на
слънцето")
САХИТА-КУМБХАКА ви е обяснено. Сега чуйте за
SURYABHEDA. Вдишайте външен въздух, доколкото
е възможно, през дясната ноздра (СУРЯ-НАДИ).
Задръжте дъха с голямо напрежение с 16
ДЖАЛАНДХАРА МУДРА и продължете тази
Кумбхака, докато потта изчезне от ноктите и
косата ви.
ПРАНА, АПАНА, САМАНА, УДАНА, ВЯНА, НАГА,
КУРМА, КРИККАРА, ДЕВАДАТА и ДЖАНАНДЖАЯ
(есенцията на десетте вида Ваю).
 ПРАНА се движи постоянно в сърцето, АПАНА в
ректума, САМАНА в пъпа, УДАНА във врата и ВЯНА
прониква в цялото тяло. Тези, започващи с ПРАНА,
са основните Ваю, т.е., които започват с НАГА, са
петте (по-нататъшни) Ваю.
NAGA действа при оригване, KURMA при
отваряне (отваряне) на окото, Krikkara при кихане,
DEVADATTA при прозяване и JANANJAYA прониква в
цялото тяло и не го напуска при смъртта.
NAGA покрива (будното) съзнание, KURMA кара
клепачите да се отворят, KRIK-KARA причинява
глад и жажда, четвъртият Vayu (т.е. DEVADATTA)
- прозяване, звук (говор) възниква от
JANANJAI. Този Ваю не напуска тялото дори за миг.
Ясно е, че тези пет Ваю причиняват събуждането
на тялото с всички свързани явления (будно съзнание,
отваряне на очите, прозяване, глад и жажда и накрая
говор). Оригването и кихането, от друга страна, нямат
нищо общо с това. (Прозяването показва, че тялото
изисква по-силно дишане, за да се отърси от съня.)
Сега изведете всички тези Vayu, свързани със
слънчевото вдишване, от корена на пъпа и
издишайте през IDA-NADI с постоянен и
непрекъснат импулс.
 Вдишвайки отново през SURYA-NADI, задръжте
дъха, както е предписано и издишайте по същия
начин отново и отново.
3. UJAYYI ("Преодоляване")
Прочетете още
1
3. UJAYYI ("Преодоляване")
Затворете устата си и притиснете корена на
езика към мекото небце, вдишайте през ноздрите с
хлипащ звук възможно най-дълго. При затворен
глотис задръжте дъха си толкова дълго, колкото
можете, след това издишайте през лявата ноздра.
Това е първото нещо, върху което трябва да се
съсредоточите върху дишането. Следва удължаване на
вдишването с езика (НАБХОМУДРА) и с бръмчене
вътре в себе си, опитвайки се да изберете най-високия
тон на гласа.
УДЖАЙИ е в състояние да подчини на волята
спящата КУНДАЛИНИ.
4. SITALI ("Охлаждане")
Изплезете езика си и го свийте в тръба,
всмучете външния въздух през дупката в
нея. Напълнете дробовете си с него и задръжте дъха
си. Три корена на езика срещу мекото небце. След
това издишайте спокойно през носа.
 Първият успокоява ЧИТТА, вторият дава сила и
хармония. Чрез това упражнение йогинът постига
съвършенство, не го грабват болестта, старостта
и смъртта.
Индийската медицина познава три "течности",
които причиняват болести: VATA ("вятър"), KAPHA
("слуз") и PITTA ("жлъчка"). Ако са в разстроено
състояние, тогава трябва да има:
от ДДС - газове в червата, ревматизъм (?) и др.
от KAPHA - заболявания на храчките и
от PITTA - възникват храносмилателни
разстройства.
Тези течности са тясно свързани с
кръвообращението (VATA), функциите на лигавицата
(KAPHA) и храносмилателните сокове като стомашен
сок, жлъчка и др. (PITTA). Това обяснява ревматични
болки, които не са свързани с чревни газове, които са
причинени от нарушения на кръвообращението или
такива страдания като астма и хрема, които и двете
дължат появата си на дразнене или заболяване на
лигавицата и следователно често се появяват
едновременно.
В такива алегорични обозначения са скрити тайни
съкровища. Най-яркият пример в древните индийски
трактати е идеята за сексуалните процеси в тялото. В
текстовете може да се намери чудесна теория, според
която мъжкото семе (RETAS) по време на въздържание
се превръща във високо духовна сила (OJAS) и по този
начин дава на йогите най-високото духовно
познание. От това един коментатор прибързано
заключава, че чрез това сексуално въздържание, което
по този начин се обяснява
с безусловната предпоставка за духовно развитие,
мистичната КУНДАЛИНИ намира единствения
истински път, изкачвайки се по канала СУШУМАНА,
влизайки в брак с "бога Шива".
Първо, КУНДАЛИНИ не е идентична с грубата
материална сперма или със сексуалната жизнена
сила. Второ, тази сперма, която липсва при жените и
следователно, ако подобна теория се окаже вярна, би
ги лишила напълно от възможността за това мистично
познание, по никакъв начин не може да се превърне в
каквато и да е сила - това е абсурдно, точно както
парче въглен може да се превърне в енергия, когато
влезе в контакт с огъня.
Нашата съвременна физиология би могла да
обясни този процес с факта, че зародишните клетки
произвеждат две субстанции: екскреция, която служи
само за размножаване и по никакъв начин не
преминава в духовни сили, и хормон (полов хормон),
който директно влиза в кръвообращението и директно
служи в общия метаболизъм и други жизненоважни
процеси - не на последно място в духовното развитие.
Когато човек е умерен, това образуване на хормона
става в повишено количество поради образуването на
вещества за възпроизводство, в резултат на което
мозъкът и всички духовни функции, включително
дейността на епифизната жлеза, изпитват силен
ръст. Както знаете, при мъжете епифизната жлеза е в
известен смисъл полова спирачка и следователно
предпазва от преждевременен пубертет, но постепенно
се свива с развитието на половата жлеза. Препоръчва
се въздържание, за да се даде на епифизната жлеза
още повече възможност за по-нататъшно повишена
активност.
Всички подобни и подобни представяния на
индийските писания са алегорични, духовни и трябва
да се разбират изключително в смисъла на
съвременните познания по физиология.
Формулата, която толкова често се среща в
тантрите: „Запазването на семето е живот, загубата на
семето е смърт“ (MARANAM BINDUPATENA, JIVATAM
BINDUDHARANAT), може, според апостол Павел, да
означава следното: „Тъй като тези, които са плътски,
те мислят плътски, но тези, които са духовни, те също
мислят духовно“, „Но да мислиш плътски е смърт, а да
мислиш духовно е живот и мир“, „Тъй като живееш в
плътта, така че трябва да умрете, но ако умъртвите
плътските неща чрез Духа, тогава ще живеете”
(Римляни VIII, 5, 6, 13). „Останете в духа и тогава няма
да се поддадете на страстите на плътта“ (Галатяни
V:6).
Прочетете още

5. Бхастрика ("дух")
Точно както ковашкият мех непрекъснато се
движи, така и въздухът се движи плавно навътре и
навън. След като направите това 20 пъти,
изпълнете кумбхака. Когато приключите,
издишайте, както е указано по-горе.
Мъдрите изпълняват тази BHASTRIKU-
KUMBHAKA три пъти (един след друг). Той няма
нито болест, нито болка и е здрав всеки ден.
„Вдишайте бързо и напълно до лотоса на сърцето.
След това издишайте отново, вдишвайки отново и
отново, точно както се движи мехът на ковача. Ето как
въздухът се движи в тялото ви, като си представяте.
Когато тялото се измори, тогава починете, докато
стомахът се напълни с въздух. След това стиснете носа
си леко, но стабилно, без да използвате показалеца и
средния пръст и да задържате дъха си както преди,
издишайте през IMU. Това е прекрасно упражнение,
което премахва слузта и ветрове и увеличава огъня на
храносмилането "Събужда КУНДАЛИНИ, убива
греховете (злото) и носи щастие. Унищожава болта в
устата на БРАХМА-НАДИ, който напълно прониква в
трите възела, които са в тялото. Следователно, такава
КУМБХАКА, която се нарича Бхастрика, трябва да
бъде специално изпълнена."
"ЙОГАБИЯ"
6. BHRAMARI ("Като пчела")
След полунощ и там, където другите същества
не вдигат шум, йогинът трябва да покрие ушите си
с ръце, да вдиша и да задържи дъха си. В дясното си
ухо той трябва да възприема само приятни
вътрешни звуци - първо като звук на щурец, след
това като флейта, след това като гръм, като
барабан, като пчела, като камбана, като меден
гонг, след това като тромпет, като фанфари, като
барабан МРИДАНГА, като тимпани, като барабан
ДЪНДУБХИ.
Тези различни звуци възникват чрез постоянно
упражнение върху ехото АНАХАТА. В това ехо има
постоянен звук .
 Думата "ANAHATA" означава "неударен", тоест
звукът, който не идва от сблъсъка на предмети
(камбани, барабани).
В това многократно звучене има светлина, тази
светлина отива в съзнанието. Съзнанието се разтваря
там. Това е най-висшето състояние на Вишну
(Вездесъщия Бог). Успехът в тази BHRAMARI-
KUMBHAKA носи успех в SAMADHI.
Това дихателно упражнение води до специална
практика, така нареченото „слушане на ехото на
АНАХАТА“, вид ПРАТИЯХАРА ЛАЯ
ЙОГА. Концентрацията на мислите е основното
упражнение на ЛАЯ ЙОГА. Нарича се
Дхарана. Осъществява се чрез слушане, като дишането
се задържа инстинктивно. Към това се добавя и
съзерцанието на светлината (АНАХАТА-ЧАКРА).
От гледна точка на дихателните упражнения, ние
се интересуваме преди всичко от факта, че по време на
BHRAMARI-KUMBHAKA въздухът се вдишва
възможно най-дълго.
След като опишем последния тип дишане
(КЕВАЛА-КУМБХАКА), ще покажем защо това е
толкова важно.
7. MURCHHA ("Припадък")
 Опитът за задържане на дъха се насочва заедно с
мисленето (MANAS) към мястото между веждите,
като е лишен от всякакви чувствени обекти. Това е
притъпяването (MURCHHA) на умствения принцип,
който носи щастие. От тази връзка на мислещия
принцип (МАНАС) и Аза (АТМАН), по необходимост
възниква щастието.
Обикновено смисълът на този стих се предава по
такъв начин, че дъхът трябва да се задържи толкова
дълго, докато се появи усещането, че предстои
припадък, и едва тогава трябва да се издиша бавно. Но
думата "СУХЕНА" в текста ясно показва, че кумбхака
трябва да се изпълнява "приятно, без усилие или
напрежение".
От друга страна, в "ХАТХА ЙОГА" се казва: "В края
на вдишването се прави дълбока ДЖАЛАНДХАРА-
БАНДХА и бавното издишване е така наречената
МУРЧХА, която носи щастие и притъпяване на
МАНАС."
От малко забавяне обаче припадък не
настъпва. Следователно тук трябва да говорим за
различна техника. Какво е? Читателят трябва да
приеме, че в първия текст не се споменава задържане
на дъха.
 Но точната техника се намира в
Патанджали. Когато говори за различни средства за
постигане на съвършен мир и яснота на мисловната
субстанция (ЧИТТА-ПРАСАДАНА), той споменава
такова средство:
"... или чрез (пълно) издишване и задържане на
дъха." ("ЙОГА-СУТРА" 1, 34).
Използваната от него дума PRACCHHARDANA,
която грубо се превежда като „издишване“, означава
много повече от това: коренът PRA + CHHARD
означава „повръщам, изплювам, изтласквам от себе
си“ и означава пълно издишване, при което се
изтласква дори остатъчният въздух (вижте описаното
преживяване на космическото съзнание на
Парамахамса Йогананда и той се почувства така,
сякаш целият въздух е изсмукан от дробовете му.
Вижте глави 14 и 22 от неговата Автобиография на
един йогин" ) .
Прочетете още "... или чрез (пълно) издишване и
задържане на дъха." ("ЙОГА-СУТРА" 1, 34).
Използваната от него дума PRACCHHARDANA,
която грубо се превежда като „издишване“, означава
много повече от това: коренът PRA + CHHARD
означава „повръщам, изплювам, изтласквам от себе
си“ и означава пълно издишване, при което се
изтласква дори остатъчният въздух (вижте описаното
преживяване на космическото съзнание на
Парамахамса Йогананда и той се почувства така,
сякаш целият въздух е изсмукан от дробовете му.
Вижте глави 14 и 22 от неговата Автобиография на
един йогин" ) .
8. KEVALI ("Изключително задържане на
дъха")
Всяко живо същество непрекъснато повтаря - 21
600 пъти за 24 часа - така наречената АДЖАПА
("неизказана") ГАЯТРИ: със звука "ХАМ" (АТМА)
напуска тялото и със звука "САХ" влиза отново в
него.
Тази комбинация от "ХАМСА" се повтаря на три
места: в МУЛАДХАРА, в сърдечния лотос
(АНАХАТА) и на кръстовището на двете ноздри
(АДЖНА).
Тези три места показват трите възела (ГХАНТИ),
където се сливат двата нервни тока - ПИНГАЛА, или
СУРЯ-НАДИ ("ХАМ" - ШИВА, или слънчев дъх) и
ИДА, или ЧАНДРА-НАДИ ("САХ" - ШАКТИ, или
лунен дъх).
Тялото обикновено е дълго 96 пръста (6
фута). Дължината на издишания въздух е 12 пръста
(9 инча). Равнява се на 16 пръста (1 фут) при пеене,
20 пръста (15 инча) при хранене, 24 пръста (18 инча)
при ходене, 30 пръста (23,5 инча) при сън, 36 пръста
(27 инча) при полов акт и повече от това при
физическо натоварване.
Тук дължината на издишването очевидно означава
силата, с която се извършва издишването по време на
различни телесни дейности. Силата показва степента
на вътрешно възбуждане. Всеки от нас знае, че
първата незабавна реакция на всичко, което
предизвиква гняв, възмущение и т.н., е повече или по-
малко силно издишване; по същия начин, както при
радост, изненада и т.н., бързо се поема въздух. Освен
това издишването се прави след всяко телесно
напрежение, упражнение и т.н., подобно на това, което
се случва по време на сън.
Това силно издишване, а не свързаното с него
телесно и психическо напрежение, означава загуба на
нервна сила.
С намаляване на продължителността на
естественото издишване продължителността на
живота се увеличава, но ако тази норма бъде
превишена, тогава продължителността на живота ще
намалее.
Нормалното дишане означава 12 дължини на
пръстите (9 инча) при вдишване и същия брой при
издишване. Но веднага щом се извърши телесна или
духовна дейност, дори ако това е сън, при който
издишването става забележимо по-дълго от
вдишването, тялото излиза от равновесие и диша
повече или по-малко силно, губи силата на нервите и
си вреди по време на живота.
Докато ПРАНА е в тялото, няма смърт. Чрез
свързването на тялото с въздуха, КЕВАЛА-
КУМБХАКА възниква, ако цялата дължина на
въздуха се задържа в тялото, без да се освобождава
част от този въздух.
С KEVALI можете да задържите дъха си в белите
дробове със или без въздух.
Всяко живо същество (ДЖИВА) повтаря, без да
брои и без да разбира, зададения брой на тези
АДЖАПА МАНТРИ.
Следователно тази КЕВАЛА-КУМБХАКА трябва
да се изпълнява от хората по правилния
начин. Когато KEVALI се асимилира в определен
набор от AJAPA, тогава това се нарича UNMANI
(повдигане на менталния принцип (MANAS), виж по-
горе).
Друго четене: "Тъй като КЕВАЛИ, който се
произвежда с определен набор от АДЖАПА, е двоен,
той става УНМАНИ."
 Чрез удвояване на броя на AJAPA, т.е. при 30
вдишвания (вместо 15) в минута, трябва да се постигне
състоянието UNMANI, както следва от превода.
Ако вземем предвид думите DVIGUNA и
SAMBHYA, тогава думата AJAPASAMKHYA трябва да
се чете като TATPURUSHA (сложна дума, в която
първата част определя втората). Но, ако - което също е
правилно - се отнася до KEVALI, тогава става
BAHUVRIDHI (друг вид сложна дума).
Ние разглеждаме това значение на изкривяването
на правилната връзка - би било твърде лесно да се
постигне състоянието UNMANI, което мъдрецът
Gheranda постоянно сравнява със SAMADHI, но чрез
това механично удвояване на броя на вдишванията,
постига ли се това? Тук очевидно трябва да се търси
по-дълбок смисъл, който в същото време разкрива
цялата тайна на дихателната техника (ПРАНАЯМА).
Вдишвайки въздух през двете ноздри, изпълнете
КЕВАЛА-КУМБХАКА – пълно задържане на дъха. В
първия ден, като започнете, задръжте въздуха до 64
(единици). Правете КЕВАЛИ веднъж във всеки ПИТ
(3 часа) или 5 пъти на ден, както ви казвам.

Сутрин, обед, вечер, полунощ и последната

четвърт (от нощта). Или го правете три пъти на
ден на всяка САНДХЯ (сутрин, обед, вечер).
 Ежедневно удължавайте продължителността
на AJAPA от 1 до 15 до постигане на съвършенство
(SIDDHI).
След това експерт по йога определя тази
ПРАНЯМА като КЕВАЛИ.
Дихателните упражнения, изпълнявани в
определена последователност, са едно
упражнение. Разбира се, читателят вече е направил
предположението, че ПРАНАЯМА се разбира като
нещо много по-важно и необходимо от просто
вдишване и задържане на дъха.
Какво е ПРАНАЯМА?
Тази дума се състои от думите ПРАНА и АЯМА (а
не ЯМА, както си мислят много хора). ПРАНА е
космическа енергия, от много форми на която само
една определя дишането в тялото на всяко живо
същество.
Думата AYAMA идва от глагола A + YAM, което
означава "разтягам", "разширявам", "дърпам",
"удължавам" и т.н. Думата AYAMA означава
"напрежение", "разтягане", "дължина (пространствена
и времева)". Класическият индийски речник
Amarokosha дава значението на думата AYAMA като
DATRIGHYANA ("дължина"), AROHAH ("кота"),
PRATNAHO ("обем"), VASHALATA ("диапазон").
 Следователно ПРАНАЯМА трябва да означава
"удължаване и разтягане на процеса на дишане", а не
изобщо контрол върху дишането в обичайния смисъл!
Продължителността на вдишването трябва да
е същата като дължината на издишването, за да се
избегне загуба на енергия (ПРАНА).
Това правило показва най-важното дихателно
упражнение - ритмично (махало) дишане , при
което продължителността на вдишването и
издишването остава абсолютно същата. Този метод на
дишане - нарича се ТАЛА-ЮКТА (1) ("свързан с
ритъма") - трябва да се използва във всеки случай на
живот: когато работи, яде, пие, спи и т.н., той трябва
да влезе в плътта и кръвта на практикуващия - тогава
той ще може да възстанови баланса отново с всяка
загуба на ПРАНА. Точно както НАБХА МУДРА има
предимство пред всички останали МУДРИ, защото
може да се изпълнява постоянно, поне като
концентрация на мисли - такъв е случаят с ТАЛА
ЮКТА.
Но разтягането или удължаването на дихателния
процес тогава вече не е достатъчно за по-нататъшно
дишане - първо тялото трябва да се кали срещу глад,
жажда, топлина и студ, отровни вещества и т.н., и по
този начин да се подготви за по-нататъшни дихателни
упражнения. Затова на следващия етап се изпълнява
СИТАЛИ (2), съответстващо на подобно упражнение
сред МУДР - КАКИ МУДРА.
Следващото очевидно удължаване на дихателния
процес е дадено от СУРЯБХЕДА (3), тъй като
необходимата степен, в която се появява потта, може
да бъде постигната само чрез повтарящи се и
систематично извършвани продължителни
вдишвания и издишвания. Тази СУРЯБХЕДА е по-
нататъшно развитие на прочистването на нервите
(НАДИ-САДХАНА), въпреки че последното трябва да
се прави и в двете посоки (вдишване надясно и
наляво). Това дихателно упражнение изчиства черепа
(KAPALA, фронталната област), дори когато една
ноздра е запушена поради каквото и да е дишане,
тогава чрез практиката SURYABHEDA и двете ноздри
се освобождават.
Допълнителна последица е премахването на част
от червеите в храносмилателния канал, абсолютна
предпоставка за дихателни упражнения. Не на
последно място, СУРЯ БХЕДА предизвиква
пробуждането на КУНДАЛИНИ, което е целта на
дихателните упражнения.
Разширение на SURYABHEDA е SAHITA (4), което
също се нарича SUKHA-PURVAK (по-точно всички
дихателни упражнения се наричат "SAHITA", т.е.
"свързани с вдишване и издишване": SAHA - "заедно",
ITA - "ходене", за разлика от KEVALI - "само
задържане на дъха"). Сега въздухът ще се вдишва и
издишва във всички посоки. С други думи, ще се
вдишва непрекъснато през същата ноздра, през която
току-що е издишано, но ще се издишва постоянно през
различна ноздра, през която е вдишано.
За какво е? В коментара си за ANANDALAHARI,
Пандит Р. Ананта Шастри казва: "Слънцето и Луната,
точно както са постоянно в макрокосмоса, се движат
постоянно в микрокосмоса през IDA и PINGALA, ден и
нощ. Луната, която винаги минава през лявата NADI
(IDA), овлажнява цялото тяло с нектар. Слънцето,
което минава през дясната NADI (PINGALA), изсушава
тялото, наситено с nec Когато йогинът, чийто умствен
принцип е под контрол, има способността да ограничи
Луната и Слънцето до техните собствени места и ако те
са толкова ограничени, тогава Луната не може да
излее своя нектар и Слънцето не може да го изсуши.

Освен това, ако мястото на нектара изсъхне с помощта

на Ваю, тогава Кундалини се събужда поради липса на
въздух и съска като змия. След това, пробивайки три
възела, тя изтичва до SAHASRAR и ухапва CHANDRA
(Луната) в средата на SAHASRAR. Тогава нектарът
започва да тече и напоява (другия) квартал на
ЧАНДРА в АДЖНА ЧАКРА. От последното цялото
тяло сега ще бъде напоено с нектар."
Колкото и фантастична да изглежда тази мистична
теория за днешния просветен читател, тя се основава
на факти, които рано или късно всеки ученик може да
докаже пред себе си. Например, че лявата и дясната
страна на тялото са под влиянието на Слънцето и
Луната. Несъмнено всеки човек, дори и без йога
упражнения, веднага може да установи, че дишането
му винаги е по-свободно през едната ноздра,
отколкото през другата, а другата ноздра изглежда
повече или по-малко "запушена".
Но това не трябва да се обяснява с някакви
болести, хрема или нещо подобно, защото след два
часа съотношението ще се обърне - видимо
запушената ноздра е отново свободна, а другата
"свободна", напротив, е запушена. Това съотношение
се променя редовно на всеки два часа, започвайки от
изгрев слънце, и показва състоянието на тялото, което
зависи от вечната промяна на слънчевото и лунното
дишане (положителен и отрицателен магнитен
поток). За да се балансират тези два потока по
отношение един на друг и по този начин да се
поддържа тялото в абсолютно здраве или вместо да се
позволи на потока ПРАНА да върви наляво или
надясно, да навлезе в средния канал (СУШУМНА, в
гръбначния мозък), човек трябва непрекъснато да
практикува този САХИТ или СУХА-ПУРВАКА и бавно,
като си представя, че вдишаният поток не минава само
през съответната ноздра,
Останалите темпове трябва да бъдат подредени
според определен ритъм, а именно спрямо: 1
(вдишване), 4 (задържане), 2 (издишване), които
винаги трябва да се поддържат. След достатъчна
практика тези числа, без да променят съотношението
си, постепенно се увеличават. Тук обаче не самият
ритъм играе най-важна роля, защото ритъмът се
разбира като еднообразно повторение на едно и също
напрежение. Следователно трябва да се извърши
същото прекъсване, същото силово действие, което
обаче в този случай не се осъществява. Ако сравним
времената (скоростите), през които белите дробове се
пълнят (KUMBHAKA, или задържане на дъха) с
времената на вдишване и издишване, получаваме
следното съотношение:
4 (с въздух): 3 (вдишване и издишване).
Правилната последователност се получава само
ако вмъкнем още едно темпо. Например: 16
(вдишване): 64 (задържане): 32 (издишване): 16 (с
празни дробове) и т.н., което обаче не е предписано.
Следователно това не е ритъм, а
очевидно разтягане или удължаване на дихателния
процес, както вече е установено. Това разтягане сега се
предприема с две цели: да се удължи задържането
на дъха с и без въздух .
С въздух: вдишване - 16 MATR, задържане - 64,
издишване - 32.
Без въздух: вдишване - 16, издишване - 32,
задържане - 64 и т.н.
В литературата този втори вид (задържане на
дишането без въздух) се споменава само без
допълнителни подробности в „РАДЖА ЙОГА” от
Свами Вивекананда и в „КУНДАЛИНИ ЙОГА” от
Свами Нараянанда, както и в „ПРАНЯМА” от Свами
Шивананда Сарасвати. Но това разделяне на
дихателния процес с цел удължаване на кумбхаки е
истинската тайна на цялата дихателна техника.
По подобен начин Патанджали в своята "ЙОГА
СУТРА" определя ПРАНЯМА като разделяне на
процеса на вдишване и издишване.
Обръщаме внимание на читателя, че думата
VICHEDACH, използвана тук в първия ред, означава
"разцепване, нарязване, пробиване, разделяне на
части, разделяне на части, отделяне, демонтиране" и
само в седмия означава "унищожаване, прекратяване"
(както обикновено се превежда, а в последния смисъл
разтягането е напълно загубено ) ,
Разделянето на вдишване и издишване е само
указание в този САХИТА, но в последните три вида
дишане то е специално разработено.
Следващата стъпка - пробуждането на
КУНДАЛИНИ - се въвежда с помощта на УДЖАЯ (5), в
която удължаването на вдишването доколкото е
възможно (концентрацията на мислите, тясно
свързани с това) играе най-голяма
роля. КУНДАЛИНИ се събужда от заострения пламък
на UDDIYANA BANDHA.

Разделянето на вдишване и издишване е само

указание в този САХИТА, но в последните три вида
дишане то е специално разработено.
Следващата стъпка - пробуждането на
КУНДАЛИНИ - се въвежда с помощта на УДЖАЯ (5), в
която удължаването на вдишването доколкото е
възможно (концентрацията на мислите, тясно
свързани с това) играе най-голяма
роля. КУНДАЛИНИ се събужда от заострения пламък
на UDDIYANA BANDHA.
 За да се овладее пътя за този пламък през три
възела, заедно с УДЖАЙИ, все още внимателно се
изпълнява тройна БХАСТРИКА (6) и точно с
концентрация (по време на задържане на дъха) върху
всеки един от тези възли - в МУЛАДХАРА (всъщност
на много изпъкнал прешлен между сакрума и
опашната кост), в областта между МАНИПУРА и
АНАХАТА (на височината на слънчевия сплит, където
всеки практикуващ йога има забележимо удебеляване
на гръбначния стълб) и между ВИШУДДХА и АДЖНА
(удебеляване на шийните прешлени). Заедно с
УДЖАЙИ освен това се извършва и т. нар. БАНДХА
ТРАЯ (трикратно затваряне): при вдишване се
изпълнява МУЛА-БАНДХА, при задържане на дъха -
още една ДЖАЛАНХАРА-БАНДХА, а след издишване
и трите - МУЛА, ДЖАЛАНДХАРА и УДДИЯНА.
Като първи знак за успех се усеща силна топлина,
сякаш от разтопен метал и разположена в гръбначния
стълб. Тази топлина също покрива цялото тяло и се
повишава, особено чрез повтаряща се Бхастрика, а по-
късно само чрез една концентрация на мисли, но може
да изглежда, че идва от отделни ЧАКРИ, които се
усещат като центрове на концентрация. Топлината -
тибетските монаси я наричат TUMMO (психична
топлина) - причинява съзерцанието на лотосови цветя
(ЧАКРИ), които обикновено едва след около един
милион години достигат необходимото развитие, за да
позволят на духовните течения, които влияят на
мистичното единение с Бог, да се появят без вреда.
През ноември 1943 г., след като къщите на един
блок, в резултат на запалителни бомби, пуснати от
самолети по време на въздушни нападения, стоят в
бушуващ пламък за около 36 часа, кестените и
люляковите храсти напълно разцъфтяха в
непосредствена близост до тях (феномен, който в
природата би изисквал няколко седмици нормално
пролетно слънце!).
Сега нека преминем към следващото дихателно
упражнение в нашата последователност - BHRAMARI
(7). Дъхът, вкаран в белите дробове чрез УДЖАЯ, сега
преминава в нов етап. Вместо дълбоката
концентрация на мислите, която характеризира този
начин на дишане, вдишването постепенно и
автоматично се превръща в задържане на дъха - то се
удължава, така че паузата (с въздух в белите дробове)
идва сама и продължава известно време. Това вече
принадлежи към ЛАЯ ЙОГА, като специална практика
на "слушане на звука на АНАХАТА".
От гледна точка на дишането, това вдишване,
което автоматично се превръща в задържане на дъха,
съставлява първата част на КЕВАЛИ, която
принадлежи към РАДЖА ЙОГА. Следователно втората
част е MURCHA (8), която, напротив, се характеризира
с издишване, преминавайки в крайната пауза без
въздух в белите дробове . „Припадъкът“ в това
отношение се състои само в притъпяването на сетивата
чрез издишване, което се издига и се губи в кумбхака
(без въздух в белите дробове).
Всеки, който е бил под упойка, знае, че под
въздействието на упойките тялото му отнема повече
време за вдишване и издишване.
И обратното – за да влезете в състояние на упойка,
да освободите съзнанието си от впечатленията на
сетивата, достатъчно е непрекъснато да удължавате
издишването, докато не се издиша и остатъчният
въздух, който като животно е полепнал по тялото,
поради страха от това необичайно „припадане“. Тогава
астралното тяло напуска физическото тяло и настъпва
"екстазът".
Ако вдишването, разтегнато до кумбхака (с въздух
в белите дробове), е характерен признак
на концентрация , тогава издишването,
превръщайки се в кумбхака (без въздух в белите
дробове), е признак на медитация . Тези две
упражнения, водещи до екстаз (САМАДХИ), заедно
образуват най-висшия етап на духовно упражнение,
така наречената САМЯМА, характерна за РАДЖА
ЙОГА и постигната чрез последния и най-висш тип
дишане – КЕВАЛА-КУМБХАКА (9), или просто
КЕВАЛИ.
Той съдържа най-голямата тайна на индийската
дихателна техника, която намира най-точното си
описание в BHAGAVAD-GITHA: "Така и други жертват,
чиято най-висша цел е да удължат дъха
(PRANAYAMA), който, като обхваща потоците на
PRANA и APANA, PRANA в APANA и APANA в PRANA."
Шри Шанкара коментира този стих по следния
начин: „Да дариш ПРАНА в АПАНА означава
ПУРАКА-ПРАНЯМА (удължаване на вдишването), да
пожертваш АПАНА в ПРАНА означава РЕЧАКА-
ПРАНЯМА (удължаване на издишването). Потокът от
ПРАНА идва от устата и носа, потокът от АПАНА
върви в обратна посока (надолу). удължаване на
задържане на дъха).
Ето какво казва Патанджали: "Четвъртият вид
дишане (т.е. КЕВАЛИ) е този, който областта на
вдишване и издишване има пред очите." ("ЙОГА-
СУТРА", II, 51).
Докато в повечето книги думата "AKSHEPI"
формулирано превежда "преминаване", тя идва от
глагола "A-KSHIP", чието основно значение е
"хвърлям, хвърлям (гледам)", и означава "имам пред
очите"!
От това значение недвусмислено следва техниката
КЕВАЛИ, която Парамахамса Йогананда описва по
следния начин: „Нека сте наясно с вдишването и
издишването:
а) Когато правите това, не насилвайте нито
вдишване, нито издишване. Дишайте естествено,
просто наблюдавайте процеса на вдишване и
издишване, докато мислено повтаряте HAM и
SA. Когато дишането спре от само себе си, в белите
дробове или навън, изчакайте, докато потече отново
от само себе си.
б) Обърнете внимание, че целта на това
упражнение е естественото удължаване на паузите,
когато няма дишане. Когато дъхът влезе сам и не
излезе веднага, изчакайте и се насладете на
състоянието на бездихание. Когато дъхът излезе
отново, мислено кажете SA... Когато дъхът изтича и
спре, изчакайте и се насладете на това състояние,
докато дъхът не поиска да потече отново.
в) Концентрирайте вниманието си върху паузата
при спиране на дишането, без да предизвиквате
насилствено това състояние на задух.
 г) Наблюдавайки процеса на дишане, отделете себе
си от него и знайте, че тялото съществува само
частично чрез дишане.
Целта на това упражнение е не само да
контролираме ритъма на пулса, но и дишането и
дейността на сърцето, за да обърнем внимание на Бога
и да се насладим на екстаза, който възниква от
единението с Него."
Непосредствената последица от това наблюдение
на процеса на дишане, което Буда вече е преподавал, е
овладяването на сърдечния ритъм, който по желание
се ускорява, забавя и може да бъде напълно (разбира
се временно) извършен в неподвижно
състояние. Друго и много по-важно следствие е
овладяването на дейностите на сетивата, отделянето
на съзнанието от сетивните
обекти (ПРАТЯХАРА).
Парамахамса Йогананда казва по-нататък:
„Успокояването на сърцето изключва енергията на
петте телефонни сетива: докосване, обоняние, вкус,
слух и зрение, защото сърцето е второто
разпределително табло (главното разпределително
табло е продълговатия мозък). Когато съзнанието и
жизнената енергия са отделени от петте телефонни
центъра на сетивата, тогава възприятието за зрението,
слуха и т.н. вече не достига до мозъка през нервните
проводници, а когато регистрирането на сетивните
усещания в мозъка спират, тогава те също изключват
репрезентацията и формирането на идеи, обусловени
от нея.Тогава съзнанието и вниманието са свободни да
съзерцават някакъв определен обект или да
съзерцават Бог.
Това е най-доброто и точно описание на процеса
Пратяхара, публикувано досега. Следователно тази
способност е естествено следствие от упражнението
KEVALI.
Най-простият метод за упражнения в KEVALI се
състои в стремежа, наблюдавайки процеса на дишане,
да изтриете границите между вдишване и
издишване - вдишването става толкова дълго и
продължително, че без пауза преминава в издишване
и обратно. На пръв поглед изглежда, че това е
изключване на паузите, но в действителност тези
паузи просто съществуват, защото дишането, в
резултат на това наблюдение, става все по-бавно.
Така възниква първият етап на КЕВАЛИ
- непрекъснато дишане, което е почти равно на по-
продължително, неограничено задържане на дъха (с
въздух в белите дробове) - белите дробове са
постоянно пълни с въздух (на санскрит това се нарича
КУМБХА) и само понякога се прави издишване, за да
се вкара отново нов въздух в тях. Този тип дишане е
постоянен спътник на концентрацията на мислите
(Дхарана - и обратното, когато има непрекъснато
дишане, концентрацията възниква от само себе си).
При по-нататъшно упражнение в това KEVALI,
втората фаза възниква от само себе си и в същото
време съвсем внезапно - става невидима . Ако досега
белите дробове са били пълни с въздух, сега те стават
все по-празни всеки път, докато дъхът спре и се появи
преобладаваща пауза без въздух в белите дробове -
тялото става "свързано с въздух". Сега разбираме какво
означава свързването на тялото с въздуха и че това
свързване не е нито при наличие на въздух в тялото,
нито при наличие на въздух извън тялото.
При по-нататъшно упражнение в това KEVALI,
втората фаза възниква от само себе си и в същото
време съвсем внезапно - става невидима . Ако досега
белите дробове са били пълни с въздух, сега те стават
все по-празни всеки път, докато дъхът спре и се появи
преобладаваща пауза без въздух в белите дробове -
тялото става "свързано с въздух". Сега разбираме какво
означава свързването на тялото с въздуха и че това
свързване не е нито при наличие на въздух в тялото,
нито при наличие на въздух извън тялото.
 Тази втора част на КЕВАЛИ е незабележимо
дишане (задържане на дъха без въздух в белите
дробове), което винаги следва първата, придружава
медитацията (ДХЯНА) и съответно води автоматично
до нея. Когато в същото време въздухът е напълно
изпуснат, настъпва екстазът (SAMADHI), като
най-висшето изпълнение на медитацията.
Това се прави от гледна точка на дихателната
техника САМЯМА (концентрация + медитация +
екстаз) - възвишеното и съвършено оръжие на РАДЖА
ЙОГА, венеца на ЙОГА .
Този екстаз (в превод от гръцки, тази дума идва от
"exsystemi") означава "да извадиш човек от сетивата,
нарича се още UNMANI ("възвишено състояние на
мислене"). От казаното следва, че не става дума за
увеличаване на броя на AJAPA (от 15 на 30 вдишвания
в минута), а за постигане на втория етап на KEVALI,
т.е. удвояване на последното. Това води до UNMANI.
ТРЕТА ИНСТРУКЦИЯ
Пратяхара
Геранда каза:
Сега ще ви разкажа за голямото прекъсване на
връзката на сетивата (ПРАТЯХАРА). Чрез
познаването на последното ще бъдат унищожени
врагове като жаждата за любов (КАМА) и други
подобни.
Веднага щом мисловният принцип (МАНАС),
който е непостоянен и склонен към скитане, излезе
(през портите на сетивата), вие трябва да го
ограничите и поставите под контрола на Аза
(АТМА).
Този и следващите стихове показват същността на
ПРАТЯХАРА, т.е. абстракцията на мисловния принцип
от чувствените обекти. Според учението на ВЕДАНТА
съзнанието при всяко сетивно възприятие излиза през
портата на съответния орган и приема формата на
възприемания обект.
Отвличането на вниманието на този МАНАС от
чувствения обект и връщането на МАНАС под силата
на Аза се нарича ПРАТИЯХАРА – „дърпане назад“
(„ХАРА“ – „дърпане“, „ПРАТЯ“ – „назад“).
Независимо дали изпитвате почести или
упреци, дали чувате приятни или ужасни звуци,
отклонете съзнанието си от тези неща и го
поставете под контрола на Аза.
Независимо дали умът ви е завладян от медено-
сладък, кисел, горчив или друг вкус, откъснете го от
тези неща и го поставете под контрола на Аза.
 Йогите практически не дават съвети в
PRATYAHARA и такива инструкции не се срещат в
древните текстове. Само Яджнавалкя посочва
прекрасен метод за концентрация върху 18 места в
тялото, който той нарича ПРАТЯХАРА.
Тези места са както следва:
Разстояние в пръсти b Концентрационни точки
- Горната част на главата (VILLOMA)
3=>
- Чело (LALATA)
3Þ =>
- Средата между веждите (Bhrumadhya)
1/2
- Око (NETRA)
1/2
- Корен на носа (NASAMULA)
4=>
- Корен на езика (JIHWAMULA)
4=>
- Цервикална ямка (KANTHAKUPA)
6=>
- Сърце (ХРИДАЯ)
14
- Пъп (NABHI)
2,5=>
 - Средната част на тялото (DEHAMADHYA)
10.5
– Пенис (MEDHA)
9
- Анус (GUDA)
9
- Средната част на горната част на бедрото
(URUMADHYA)
9
- Коляно (JANU)
2=>
- Поставяне под коляното (ХИТИМУЛА)
1=>
– Средна става на крака (JANGIA)
10
- Глезен (GULPHA)
4,5=>
- Голям пръст на крака (PADANGUSTHA)
Интерес представлява указанието, което
Яджнавалкя дава относно разстоянието на отделните
точки една от друга. В този случай концентрацията
върви отгоре надолу, като се задържа в отделни точки.
„Изпълнени с благословиите на Ваю, задръжте,
както в Кумбхака, чрез Пранаяма, мислите в
главата...“
 „По този начин привличайки (ПРАНА) от едно
място на друго, задръжте я (на всяко място) здраво в
мислите си, освободени от всяко зло, живейте в луната
и звездите...“
Какво означават тези тайнствени думи на
мъдреца?
Точно в средата на главата се намира
продълговатият мозък, складът на жизнената сила,
която идва от Вселената („от луната и от звездите“).
За да изпълнят собственото си тяло с
благословията на тази космическа жизнена сила по
свое усмотрение, те съответно се концентрират при
вдишване, а при задържане на дъха (КУМБ-ХАКА)
събират тази енергия в средата на главата (в
продълговатия мозък). Оттук тази жизнена сила се
изразходва в цялото тяло и постепенно се довежда до
всички посочени места.
За да изпълнят собственото си тяло с
благословията на тази космическа жизнена сила по
свое усмотрение, те съответно се концентрират при
вдишване, а при задържане на дъха (КУМБ-ХАКА)
събират тази енергия в средата на главата (в
продълговатия мозък). Оттук тази жизнена сила се
изразходва в цялото тяло и постепенно се довежда до
всички посочени места.
 Според Яджнавалкя това се смята от йогите за най-
висшата форма на ПРАТЯХАРА.
Това упражнение – разбира се несправедливо –
също не се споменава никъде (с изключение на КРИЯ
ЙОГА) и още повече не се обяснява.
Тъй като по-нататък всъщност техниката на
ПРАТЯХАРА се основава на дихателни упражнения,
препращаме читателя към глава II.
ЧЕТВЪРТА ИНСТРУКЦИЯ
ДХЯНА ЙОГА
Геранда каза:
Има три вида медитация (ДХЯНА): груба,
светлинна и фина. Грубата материална медитация
се отнася до физическата форма, светеща към
светлината и фина към БРАХМАН като точка и
към Великата богиня КУНДАЛИНИ. Отделните
видове медитация са обяснени точно по-долу. Само
за третия вид, Сукшма-Дхяна, остава да кажем
няколко думи.
Тази фина материална медитация също е
разделена на две. Първата стъпка е съзерцанието
на светеща точка, например светлинно петно,
образувано от слънчев лъч, който е преминал през
събирателна леща, пламъци и т.н. Ако Великата
богиня КУНДАЛИНИ бъде събудена чрез предишна
практика, тогава тя ще бъде видима в АДЖНА
ЧАКРА под формата на осцилиращ пламък. Този
огнен език ще стане обект на съзерцание на фината
медитация.
Вторият и по-висок етап на медитация е
вглеждането в КХА като БРАМАН или ОМ, в
слънчевото петно на първия етап. Това е НИРГУНА
ДХЯНА (абстрактна медитация), съзерцанието на
нещото в себе си, основата на всеки обект.
1. СТХУЛА-ДХЯНА ("Грубо-материална
медитация")
Погледнете в сърцето си необятния океан от
нектар, в средата на този океан, погледнете
острова от скъпоценности, пясъкът на тази
страна е съставен от великолепни скъпоценни
камъни.
От четирите страни са цъфнали дървета
кадамба. От цветята на лотоса, заобиколени от
всички страни с красив аромат, расте дървото
KALPU с четирите си клона на VED, винаги пълно с
цветя и плодове.
Всред тази градина йогинът, сякаш опиянен,
гледа дървото КАЛПУ. Пчелите жужат и
кукувиците кукурят наоколо. Той мисли там за
павилион от рубини и други скъпоценни камъни.
 В този павилион йогинът мисли за красивия
трон и божеството (Ishta-devata), седящо на него
(особено почитано от него), както е предписано от
Учителя.
Той мисли за образа на това божество и
неговите украшения, за (символичните) животни,
които го носят (на които той язди). Той трябва
постоянно да мисли за този божествен образ –
това се нарича СТХУЛА-ДХЯНА.
Това типично ориенталско богатство от
ориенталски детайли, освен своята дълбока
символика, има неоценимото предимство пред други
обекти на медитация, че е много по-лесно да се мисли
за нея, отколкото за проста форма, лишена от пълнота
и блясък, както обикновено се случва в западния
мистицизъм. Много е трудно в началото на практиката
да се запази мисловният принцип по темата, да не
говорим за идеята, да си я представим дълго време в
ума.
Според опита, практикуващият може да насочи
мислите си само за 1-2 секунди към всеки обект - в
близко бъдеще обектът вече изчезва от умственото му
зрение и когато практикуващият успее да концентрира
мисълта си върху темата за 12 секунди, тогава според
"КУРМА-ПУРАНА" той вече е достигнал шестата
стъпка на йога (ДХАРАНА). Ако си спомним, че
концентрацията трябва да продължи "пет ГХАТИКИ
(2 часа)" - това без съмнение ще покаже трудността на
подобно упражнение.
Затова индийските учители са измислили по-
лесни форми на медитация, при които съзнанието не е
насочено толкова дълго към една точка, а се движи от
един детайл към друг. Най-добрата помощ за това е
ТРАТАКА - гледат всяка снимка, най-добре
изображението на божество.
Индийският пантеон има неизчерпаема пълнота
от дълбоко смислени символи и въпреки че
индийската религия
признава единствения върховен Бог („един без
друг“) и затова, както видяхме, тя много
несправедливо се смята за езическа. Той притежава
хиляди и хиляди божествени форми, всички от които
служат за тази цел, тоест, за да задържат съзнанието
върху тях и по този начин да могат да го овладеят.
Да предположим, че седим пред такава картина,
например пред Шри Кришна. Без да мигаме, гледаме
първо лицето му, след това (без да прекъсваме
мислите си и да не допускаме странични мисли)
ръцете му, държащи флейта, след това дрехите му,
фигурата му, краката му в танцуваща поза, след това,
отново без да прекъсваме мислите, лицето му и
детайлите му и т.н. по време на цялата медитация.
Това е най-лесната форма на медитация. Вторият
етап, който следва непосредствено описания, също се
състои в съзерцаване на описания по-горе образ, но
със затворени очи, мислено, сякаш този образ е в
средата на сърцето.
Съществуват и други, по-сложни форми, но всички
те имат нещо общо - колкото по-сложен е обектът на
съзерцание, толкова по-лесно е да се съсредоточи
ходът на мисълта върху него, като не им се позволява
да се отклонят.
Друг метод.
В черупката на голям лотосов цвят с хиляда
венчелистчета (САХАСРАРА ПАДМА) трябва да
съзерцавате лотоса с дванадесет венчелистчета,
затворен в него (по-малък).
Светлината му е бяла, той е заобиколен от
голяма, лъчиста светлина и неговите дванадесет
BIJA (семена, зародиши от семена) са в ред: HA, SA,
KSHA, MA, LA, VA, RA, YUM, HA, SA, KHA, PHREM.
В обвивката на неговия зародиш има три линии,
които образуват триъгълника A-KHA-THA, който е
свързан с трите ъгъла на HA-LA-KSHA и в който се
намира OM-BIJA.
 Съзерцавайте там красив трон с НАДА и
БИНДУ, на върха на който седи ХАМ-СА на
табуретка.
На този трон съзерцавайте своя ГУРУ-ДЕВА, с
две ръце, три очи, облечен в бяло и помазан с
ароматна паста от бяло сандалово дърво.
Увенчан с гирлянд от бели цветя и до него
червено ШАКТИ. Чрез съзерцанието на своя ГУРУ-
ДЕВА ще бъде постигната СТХУЛА-ДХЯНА.
Това е втората форма на груба материална
медитация (СТХУЛА-ДХЯНА) – медитация върху
собствения Учител. Детайлите на това автентично
индийско изпълнение, както и горната медитация, са
твърде сложни, за да бъдат обяснени
накратко. Читателят ще намери подробно описание за
тях в Змийската сила на Артур Авалон, която съдържа
текста на санскрит и коментар за PADUKA PANCHAKA
(Петкратното столче за крака на Учителя) и съдържа
20 страници с дребен шрифт. Вярваме, че всяка от
страниците изисква поне една страница с коментари,
но читателят може да бъде утешен от факта, че тези
подробности - например стойността на 12 BIJA
(правилно съставени, те дават съответната МАНТРА,
която се съобщава на ученика само от неговия
собствен Учител) или триъгълника A-KHA-THA и т.н.,
 Ето какво казва Абхаянанда Сарасвати за
намирането на лотоса с дванадесет венчелистчета в
книгата си "Yogi Chamathar": "YAH TALU STHAN KE
UPAR MASTISHEK MEN CHAI", т.е. "той се намира над
небцето в мозъка."
Свами Шивананда го изразява по-точно:
„Епифизната жлеза, която окултистите считат за
телепатичен орган и я смятат за седалище на душата,
се намира в САХАСРАР” („ХАТХА ЙОГА”).
Парамахамса Йогананда казва: „Продълговатият
мозък е главният вход за снабдяване на цялото тяло с
жизнена сила (ПРАНА) и е пряко свързан със силата
на волята на човек, която е концентрирана в седмия
(ЧХРИСТИ) център на съзнанието (КУТАСТХА) в
третото око (между веждите). (Третото око е по-точно
разположено в средата между веждите, в центъра на
главата). ii VED - "th цвете от светъл лотос с много
венчелистчета“ („Автобиография“).
В тази връзка би било напразно да се спори за
местоположението на всички останали чакри, тъй като
те не са във физическото, а във финото тяло и се
коренят само във физическото тяло. Ето защо е
необходимо да се опишат по-подробно връзките
между фините центрове ("лотосови цветя") и техните
съответствия ("корени" и "стъбла") във физическото
тяло.
Следното съпоставяне, без никаква претенция за
окончателност, може да изясни тази връзка, като се
има предвид, че всяко цвете на лотос се развива и
живее в три сфери. Чашката му е във въздуха, листата
и стеблото му са във водата, а коренът му е в
земята. По същия начин всеки център се простира до
три тела - неговата "чашка" (ЧАКРА) е във финото
тяло, неговото "стъбло" (преплитане на нерви) в
етерното тяло и неговият "корен" (ендокринни жлези)
във физическото тяло.
"ЧАША" / "СТЪБЛО" / "КОРЕН"
SAHASRARA / Външна кора / Епифизна жлеза
(glandala pinzales)
AJNA / Plexus cavernowes / Хипофиза (hypophysis
cerebri)
VISHUDDHA / Plexus larigeus / Щитовидна и
паращитовидни жлези (glandula thysoidesis, glyla
parathyroidism)
АНАХАТА / Plexus cardiacus / Тимус
МАНИПУРА / Plexus solaris / Панкреас (pakraes) и
надбъбречни жлези (glandula suprarepales)
SVADHISTHANA / Plexus skranis / Яйчници (ovarna
тестиси)
 MULADHARA / Plexus coccygeus / Мастна жлеза
(coccygeal glandula)
Дали отделните ЧАКРИ наистина отговарят на
корените, които посочихме, например, дали
надбъбречните жлези съответстват на МАНИПУРА,
половите жлези на СВАДХИСТАНА и опашната жлеза
на МУЛАДХАРА, или всички те трябва да бъдат
изместени с една стъпка, може да се спори за това и в
същото време твърде прибързано да се обърка
сексуалната енергия с КУНДАЛИНИ, чиито седалища
ще бъдат разпознати като същите. Срещу това
последно предположение обаче е фактът, че
индийците винаги, без изключение, свързват
простатната жлеза (простатата), която несъмнено
принадлежи на половите жлези (разбира се, само на
мъжките) със СВАДХИСТАНА.
Както и да е, това, което ни интересува в това
сравнение, е фактът, че тези фини центрове (които
всички са разположени в канала СУШУМНА или са
свързани с него) са разширени области на
действие. Откъдето и да не ги възбудите - от "чашката"
или от "корена", т.е. чрез дихателни упражнения или
концентрация на мислите, резултатът по принцип ще
е един и същ. Точно когато топлината на Слънцето
прониква от Каликс до корена на цветето и го
оживява, или водата достига до Каликс от корена, така
и с това мистично цвете на лотос - медитацията е
насочена към „Каликс“ (т.е. тя засяга една от чакрите)
и след това прехвърля нервите на корена, и обратното
действие на прана върху жлеза и след това на
кореспонденцията към корена, и обратното действие
на прана върху жлеза и след това се предава на
коренът на корена, и обратното действие на прана
върху жлеза и след това се предава на коренът на
корена, и обратното действие на прана върху жлеза и
след това, прехвърля нервите на корена, и обратното
действие на прана върху жлеза и след това се отправя
към коренът на корена, и обратното действие на прана
върху жлеза.
Ако САХАСРАРА-ПАДМА ("хилядолистния
лотосов цвят") има физически корен в епифизната
жлеза, тогава този дванадесетлистен лотос се намира
под епифизната жлеза и се намира в последната. На
тази основа Свами Шивананда вероятно нарича този
лотос ЛАЛАТА ("език"), въпреки че това име
теоретично се отнася до малка чакра в езика (Uvula).
Тази ЛАЛАТА е във връзка с АДЖНА ЧАКРАТА -
обаче думата АДЖНА означава команда и посочва
инструкциите, които ученикът може да
получи директно от Учителя, ако се концентрира
върху АДЖНА ЧАКРАТА.
От това следва и точната разлика в позициите на
отделните чакри. Има поне четири от тях между
АДЖНА и САХАСРАРА, но на практика те нямат
никакво значение, тъй като ПРАНА във всички случаи
намира правилния път към правилния център, щом
съзнанието се концентрира върху него по правилния
начин.
2. ДЖИОР-ДХЯНА ("Светлина медитация")
Геранда каза:
Грубата материална медитация ви беше
обяснена, сега чуйте леката медитация, чрез която
се постига успех (SIDDHI) както в ЙОГА, така и в
себепознанието (ATMAN).
Пратякша („точно пред очите“) – виждане лице в
лице в резултат на медитация.
В МУЛАДХАРА е КУНДАЛИНИ под формата на
змия. Там обитава ДЖИВАТМА (индивидуалното
съзнание) под формата на пламък с форма на копие.
Медитирайте върху този пламък като
БРАХМАН – това е още по-голяма светлинна
медитация (ДЖИОР-ДХЯНА).
Друг метод.
 В средата между веждите на върха на
менталния принцип (МАНАС) има светлината на
ОМ. Медитирайте върху тази светлина като сте
заобиколени от огньове – това е надеждна форма на
светлинна медитация.
Досега сме изследвали грубата материална
медитация и сме открили, че теоретично тя може да се
прави във всяка ЧАКРА. Обикновено за това се
предпочитат само два центъра - сърдечният лотос и
лотосът в средата на главата.
Това, че те са предпочитани за това, е лесно
разбираемо, тъй като тези центрове, според учението
на ЙОГА, трябва да бъдат седалището на съзнанието
(МАНАС) - главният център в будно състояние,
сърдечният център в съня. Следователно
концентрацията на мисълта в тези центрове лесно
поставя мисловния принцип под контрол. И все пак
този груб материален възглед не е медитация в
истинския смисъл на думата.
Това, че те са предпочитани за това, е лесно
разбираемо, тъй като тези центрове, според учението
на ЙОГА, трябва да бъдат седалището на съзнанието
(МАНАС) - главният център в будно състояние,
сърдечният център в съня. Следователно
концентрацията на мисълта в тези центрове лесно
поставя мисловния принцип под контрол. И все пак
този груб материален възглед не е медитация в
истинския смисъл на думата.
Първо, какво е медитация? (Дхиана означава
„отражение“, „задълбочаване“ и се превежда със
западната дума „медитация“).
Произлиза от гръцката дума "medomai" - "да мисля
за нещо". Ние мислим, докато мислим за това или
онова - и все пак това не е медитация. От опит
установяваме, че ни е трудно да мислим съзнателно за
каквото и да било – мислите ни се разсейват след
няколко мига и трябва да положим усилия да ги
върнем обратно. Но никога не успяваме и всичко,
което можем да направим, е просто да седим и да
чакаме нещо да ни падне.
Напротив, една случайна мисъл, която по някаква
причина би могла да се привърже към нас, развива
цяла верига от идеи и представи и ние понякога се
губим в тези преходи от мисли, потапяйки се изцяло в
мисловния поток, докато не се освободим от тази
спонтанна медитация. Ето защо професор Х. У.
Фаулър, известният оксфордски лексиограф, определя
думата "медитация" като "планиране", "рисуване
навътре". Тази „рисунка“ формира груба материална
медитация. Това обаче, за съжаление, е прескачане на
съзнанието от една точка на пространството в
друга. Още при следващата стъпка - лека медитация -
това напълно изчезва, защото в това състояние няма
отделност и следователно движението на съзнанието е
невъзможно. Това движениесъзнанието обаче е
цялата тайна на медитацията и трябва сега, тъй като
вече не е насочено навън, да бъде насочено навътре .
Тук Патанджали отново идва на помощ. В своята
Йога сутра той казва: „Привързването на мисълта
(CHITTA) към едно място (в тялото или извън него) е
концентрация (DHARANA). Разширяването на тази
мисъл, насочена към едно място, е медитация
(Dhyana). Сега, ако чрез тази медитация само нещото в
себе си е осветено, така да се каже, губейки
собствената си форма, тогава това е екстаз (SAMADHI).
Тези три, насочени към едно и също нещо, са
поглъщане (S AMYAMA).Овладяването им (отваря
йогите) света на знанието . ("ЙОГА-СУТРА", III, 1-5).
Истинската медитация, следователно, трябва да
бъде потапяне (SAMYAMA), - съзнанието е все повече
и повече потопено във вътрешността на обекта - това е,
на първо място, разширяването на мисленето,
насочено към обекта, но характеристиката е
желанието да се схване обектът в неговата същност,
без външна форма. Това е екстатичният елемент
(samad-hi) на медитацията, който дава на
йогите знание за всички неща в света.
По време на грубата материална медитация беше
направен опит да се противопостави на
нестабилността на мисловния принцип чрез
постоянна промяна в точката на съзерцание. При лека
медитация мисленето се привързва
към един детайл. Това е етапът на концентрация и
най-важният му признак е задържането на
дишането - дъхът се удължава бавно толкова
упорито, че има опасност трениращият да се задуши,
както му се струва.
Не се страхувай! Това е само по-дълга пауза, която,
въпреки че изглежда безкрайна за практикуващия, е
последвана от по-кратко издишване, за да доведе след
това до по-кратко вдишване.
Това е известният ни вид КЕВАЛИ дишане.
Обучаемият (САДХАКА) вижда в този начин на
дишане единствената възможност да не прекъсва
концентрацията върху обекта на съзерцание
(въображението на пламъка) - невъзможно е по-добре
от чувството на натиск да изрази това състояние на
привързаност на мисълта. Този психически натиск
създава наистина физически, почти болезнен натиск в
центъра на медитацията, който се усеща, докато този
тип дишане продължава, а с него и
концентрацията. Следователно техниката на дишане
трябва да се прилага, в противен случай
концентрацията на мисълта би била загубена кауза.
„YOGAVASISTHA” подчертава това недвусмислено:
„Който прави ЙОГА без дихателни упражнения е
слабоумен, като куц кон не може да се движи по пътя
на ЙОГА (СИДДХА)”.
Патанджали също твърди, че успехът в
концентрацията (ДХАРАНА) е възможен само след
овладяване на най-високото ниво на ПРАНАЯМА -
КЕВАЛА-КУМБХАКА: "Така, т.е. чрез овладяване на
КЕВАЛИ, стената, която крие светлината (знанието),
изчезва. И принципът на мислене (МАНАС) е способен
да упражнява концентрация (ДХАРАНА)." ("ЙОГА-
СУТРА", II, 52-53).
Патанджали също твърди, че успехът в
концентрацията (ДХАРАНА) е възможен само след
овладяване на най-високото ниво на ПРАНАЯМА -
КЕВАЛА-КУМБХАКА: "Така, т.е. чрез овладяване на
КЕВАЛИ, стената, която крие светлината (знанието),
изчезва. И принципът на мислене (МАНАС) е способен
да упражнява концентрация (ДХАРАНА)." ("ЙОГА-
СУТРА", II, 52-53).
 Тази стена, която крие финото, която
винаги блести или изпълва със светлина, е постоянно
изгаряна от огъня на КУНДАЛИНИ. Това йогинът
усеща много ясно като топлина , възникваща в
гръбначния стълб или в цялото тяло. Това е
допълнителен знак за този етап. Но може да
придружава и следваща стъпка - забележима и
осезаема топлина в сакрума на гръбначния стълб, в
МУЛАДХАРА. Това е знакът за пробуждането на
Кундалини.
3. СУКШМА-ДХЯНА ("Медитация на
финия материал")
Геранда каза:
Сега, о Чанда, чуваш за медитация върху финия
материал. Чрез голямо щастие КУНДАЛИНИ се
пробужда във всеки. Така тя върви с Аз-а (АТМАН)
от тялото на височината на очите и се лута по
царския път, но не може поради своята подвижност
да бъде видима.
Дупката на височината на очите е над
небцето. След като КУНДАЛИНИ, в резултат на лека
медитация, отвори АДЖНА-ЧАКРА, след което тя
тръгва по "царския път" към хилядолистния лотос
САХАСРАРА (епифизна жлеза), напускайки
физическото тяло.
 Този път, от AJNA до SAHASRAR, се нарича
кралски (RAJA), защото води до царския дял (RAJA
YOGA) на всички YOGA (MAHA YOGA).
Йогинът постига успех в медитацията (ДХЯНА
ЙОГА) чрез САМБХАВИ МУДРА. Това е тайнствена
фино-материална медитация (СУКШМА-ДХЯНА),
която е трудно постижима дори за боговете.
Как се стига до тази фина медитация?
Той се развива - обаче, както всеки друг етап на
ЙОГА - от овладяването на предишния етап. По време
на медитация на груб материал, т.е. по време на
медитация ТРАТАКА, правилото беше движението на
съзнанието от една точка на обекта към друга. При по-
високите етапи на медитация правилото е да се
придвижвате "навътре" (във вътрешната същност на
обектите). Първо, човек се опитва да си представи, че
светлината на светлинната медитация става все по-
ярка и по-ярка . За това на йогина помага
непрекъснатото дишане (КУМБХАКА с въздух), при
което само един детайл (светлина) се задържа без
прикриване пред духовния поглед.
Третата стъпка е да се опитате вътрешно да видите
не светлина като цяло (като аура или ореол), а златен
пламтящ слънчев диск или език на пламъка . Това
е първата половина на фината медитация или
съзерцанието на божествената КУНДАЛИНИ, която се
показва на йогите под формата на лъчист люлеещ се
пламък. Тя е показана като истински пламък , който
се люлее и свети, сякаш е запален пред очите, и
то няколко пъти при това , така че да няма съмнение
за външния му вид.
Тази визия на пламъка е КХЕЧАРИ МУДРА, или
шествието на КУНДАЛИНИ „по кралския път“, по
„високия път“, който е дълъг само няколко милиметра
– от АДЖНА до САХАСРАР (от хипофизната жлеза до
епифизната жлеза). Йогинът постига това чрез
упражнения в САМБХАВИ МУДРА.
Когато КУНДАЛИНИ се покаже на йогин като
горящ пламък, това води до последния етап от
медитацията - съзерцанието на БРАМАН като КХА
(БРАМАН, като Абсолютно Непроявен, - "НЕТИ,
НЕТИ", - символично представяне като БИНДУ или
нула).
Това е мистичният смисъл на понятието
КХЕЧАРАТВА (пребиваването на индивидуалното
съзнание на ДЖИВАТМА в лоното на Бог
ПАРАМАТМА).
Леката медитация е сто пъти по-висока от
грубата материална медитация, а великата фина
медитация е сто хиляди пъти по-висока от леката
медитация.
Така, о Чанда, изключително трудният път на
медитация (Дхяна йога) ти е описан. С негова
помощ се постига пряко познание (ПРАТЯКША) на
Аза (АТМАН) - затова такава медитация е много
ценена.
Истинската медитация трябва да включва всички
видове ЙОГА – МАНТРА ЙОГА, ХАТХА ЙОГА, ЛАЯ
ЙОГА, РАДЖА ЙОГА. Всички те са стъпки от едно и
също упражнение.
Всяка МУДРА, освен положението на тялото и
дихателното упражнение, съдържа основно
концентрацията на мисълта. Всички упражнения за
медитация са допълващи се части от една обща
медитация .
В йога има две страхотни възможности. Първата е
ДХЯНА ЙОГА, която постига крайната си цел -
състоянието на САМАДХИ чрез интелектуални методи
(КРИЯ ЙОГА), с помощта на някои МАНТРИ, АСАНИ
и упражнения в ПРАНАЯМА, но основно отказ от
света, но без повдигане на КУНДАЛИНИ(Вижте
Силата на змията от Артър Авалон.) Този път включва
КАРМА ЙОГА (пътят на труда без привързаност към
резултатите от този труд), БХАКТИ ЙОГА (пътят на
предаността към Бога) и ДжНАНА ЙОГА (пътят на
медитацията par excellence). Другата от тези две
възможности е КУНДАЛИНИ ЙОГА, която има
пробуждането на КУНДАЛИНИ като основно средство
и включва другите четири вида ЙОГА - МАНТРА-
(подобна на Бхакти), ХАТХА-, ЛАЯ- (разтваряне на
МАНАС и ПРАНА) и РАДЖА ЙОГА, като венец на този
път. Докато ДХЯНА ЙОГА дава освобождение
(Мокша) чрез откъсване, КУНДАЛИНИ ЙОГА също
дава сила (СИДДХИ) и блаженство (БХОГА) на
действителното единение на цялата личност с
Бог. Този възглед е ортодоксален индийски.
Тъй като всяка ЙОГА води до САМАДХИ, то във
всяка ЙОГА - "ДХЯНА" или "КУНДАЛИНИ" - винаги
има пробуждане на КУНДАЛИНИ. Поддръжниците на
ДХЯНА ЙОГА изразяват следната теория. Въпреки че
КУНДАЛИНИ се събужда по всеки път на ЙОГА, но
пътищата, които тази ШАКТИ проправя за себе си, са
различни . Има четири от тези пътища:
а) от МУЛАДХАРА до САХАСРАР през канала
СУШУМАНА и по този начин през всички останали
ЧАКРИ. Този път е най-дългият, но (теоретично) най-
мощният сред останалите, тъй като с него всички
центрове започват да се отварят и представят на
йогите всички сили (SIDDHI). Това е Хатха Йога.
 б) от сърцето (АНАХАТА) към САХАСРАР. При
него КУНДАЛИНИ се издига през САРАСВАТИ-НАДИ
(този път тръгва от ИДА и именно от половите органи
от лявата страна на тялото и до лявото око и АДЖНА)
до сърдечния лотос (АНАХАТА) и там прониква в
СУШУМАНА, по която след това се издига до
главата. Това е най-лесният начин, но и най-дълъг във
времево отношение. Това е Бхакти Йога.
в) От АДЖНА ЧАКРА до
САХАСРАРА. КУНДАЛИНИ се издига отново от най-
ниския център покрай САРАСВАТИ-НАДИ до АДЖНА,
където навлиза в канала СУШУМПНА и се издига до
САХАСРАР. Това е РАДЖА ЙОГА.
г) КУНДАЛИНИ се издига през МЕДА-НАДИ
(ВАДЖРИНИ) пред гръбначния стълб от най-ниския
до най-високия център и след това директно в
САХАСРАРА-ПАДМА (лотос). Най-краткият (по време)
и най-трудният от всички пътища (JNYANA YOGA).
За повече подробности вижте книгата на Свами
Нараянанда КУНДАЛИНИ ЙОГА. Според тази теория
състоянието на САМАДХИ, а с него и силите
(СИДДХИ) се постигат само доколкото КУНДАЛИНИ
прониква в канала СУШУМПНА. В същото време
медитацията възниква: а) в МУЛАДХАРА; б) в
сърцето; в) в АДЖНА-ЧАКРА и г) директно в
САХАСРАР, теорията все още продължава.
Искаме да съгласуваме тези възгледи един с друг,
доколкото по-нататък установим, че всеки от тези
пътища е пряко КУНДАЛИНИ ЙОГА. От това следва,
че четирите стъпки – МАНТРА, ХАТХА, ЛАЯ и
РАДЖА, на т. нар. КУНДАЛИНИ ЙОГА, наистина
трябва да присъстват във всяка ЙОГА, повече или по-
малко да се открояват. Затова "ЙОГАБИЯ" също казва:
"МАНТРА-, ХАТХА-, ЛАЯ- и РАДЖА-ЙОГА са
последователни етапи от тяхното развитие. Те само
обозначават части от една велика ЙОГА
(МАХАЙОГА)."
Практиката също го показва. Що се отнася до
другите видове йога, като КАРМА, БХАКТИ,
ДЖНЯНА, те са посоки, съответстващи на природата
на практикуващия - активен човек , чието основно
качество е волята, ще избере КАРМА ЙОГА като
психическа основа; човек с
преобладаваща емоционалност , при който
чувството е на първо място (особено при жените),
винаги ще разкрива елемента на любовта - той ще
избере БХАКТИ ЙОГА; накрая, интелектуалният
човек ще предпочете мисленето и Джнана Йога е най-
подходяща за него. Всички те са един и същ метод на
КУНДАЛИНИ ЙОГА, макар и с подходящи нюанси.
Според силата и темперамента чувствителните
хора трябва преди всичко да обърнат внимание на
този център на сърцето и следователно трябва да се
започне от сърцето като седалище на
чувствата. Интелектуалците, съответно, трябва да
започнат от главата (седалището на мислещото и
волевото начало). На първо място, тази медитация е
груб материал (1). В същото време религиозните
хора избират идеални образи за себе си като обект на
съзерцание - тези обекти, разбира се, не трябва да
бъдат портрети на филмови звезди. Обектът на
медитацията трябва да бъде от високо духовна свята
природа и трябва да издигне практикуващия до
идеала на мистично ниво.
Индианците, за разлика от хората от Запада...
…
(от оригинала липсват няколко страници).
…
Картините принадлежат към сферата, където няма
време. Заедно с този втори етап се постига фина (2)
медитация - съзерцание на част (точка).
Заедно с "изобретените" снимки от втория етап, с
течение на времето преминаваме към по-висок етап.
 Това са картини със собствено движение, което е
независимо от нашата воля и нашето
внимание. Първоначално те също са лишени от
детайли, но са по-отчетливи, лъчисти, характерният
им признак е мигане и тлеене след изгасване
(остатъчно сияние), като блясъка на електрическа
крушка след изключване на тока. Ако продължите да
спортувате редовно, тогава все по-често ще се появяват
много ярки светещи видения, които по силата на
светлината си няма да отстъпват дори на дневната
светлина.
Тези видения на светлина са светли лица в
истинския смисъл на думата и
са познание (ПРАТЯКША) в резултат на
медитация. Те посочват четвъртия етап на
медитацията - съзерцанието на "нещото в себе си",
първоначално все още извън времето. Светлото лице е
наистина „истинско“ и съответства на обекта, но може
да принадлежи и на миналото или бъдещето. Само
когато тази медитация също бъде овладяна до
съвършенство, ясновидството също става подчинено
на времето.
При съзерцаване на материални картини (първи
етап на медитация) се повтарят и МАНТРИ (окултни
или магически действащи срички). Всеки религиозен
индийски символ на съзерцание има съответна
МАНТРА или молитвена формула - като я повтаря
(поне мислено) няколко (хиляди) пъти дневно във
връзка с тази медитация, практикуващият може да
постигне видение (ДАРШАНА) на божеството, което
точно съответства на МАНТРАТА. И така, медитация
върху образа на Шри Кришна - за пример - с флейта,
заедно с МАНТРАТА, посветена на него ("Kling
Krishnaya Govindaya GOPI-JANA VALLABHAYA
SVAHA") дори успява да чуе как свири на флейта !
Ако началото на виденията (ДАРШАНА на първия
етап) вече е изживяно, тогава по време на светлинна
медитация обектът става видим като заобиколен от
светла аура - или в сърцето, или в третото око. Тук вече
не се вижда това, което е показано на картината, а по-
скоро "предвидено", след като практикуващият е
преживял първото видение, макар и много скромно,
той също иска да види обекта на съзерцание като
светло лице.
Тук на помощ идват два важни фактора - волята и
задържането на дъха . Чрез желанието да
видите (предвидите) желаната картина и в същото
време да запазите това желано изображение,
автоматично идва задържането на дъха.
 Така възниква първият етап от потапянето –
концентрацията (Дхарана). В този случай обектът се
появява във все по-ярка светлина . В този случай
позицията на четките трябва да е правилна. Тя
(наричана още MUDRA) улеснява постигането на
желания етап от медитацията, колкото и малко
вероятно да звучи! Положението на ръцете и пръстите
е наука сама по себе си.
Тук се ограничаваме само до три разпоредби:
а) когато ръцете се държат на коленете, те остават
на етапа на концентрация (Дхарана), тъй като
дишането остава непрекъснато през цялото време .
б) ако срещуположната страна на четката (на кръст
или права) е на стъпалата (в позиция на лотос или в
позиция на диамант), тогава незабавно (след няколко
секунди) започва незабележимо дишане и с него
етапът на медитация (Дхяна ) .
в) ако поставите ръцете със сплетени пръсти на
пазвата, тогава настъпва средното състояние между
току-що посочените стъпки, а продължителността на
отделните стъпки на съзнанието зависи до голяма
степен от волята за концентрация.
Защо е толкова важно? Въпреки че етапите на
медитация идват автоматично, след като съзнанието и
дишането придобият определен обхват, и двата етапа -
ДХАРАНА (концентрация) и ДХЯНА (медитация) -
трябва да определят задачи. Първият от тези етапи на
съзнанието възбужда центъра на волята и мисълта
(хипофизната жлеза), докато вторият, след като този
център е възбуден, трябва да прехвърли това
възбуждане към епифизната жлеза. Щом последният
бъде обхванат от вибрации, тогава той се отваря поне
частично или за момент и се постига ясновидският
ефект.
Този процес е прекрасно описан в Тайната
доктрина:
"Започваме с овладяването на този орган, който е в
основата на мозъка близо до фаринкса и който
западните анатоми наричат придатък на мозъка. Сред
обективните органи, открити в черепа, които
съответстват на субективните татвични принципи, той
съответства на "третото око", както МАНАС се отнася
до БУДХИ (седмият елемент ТАТВА е космическото
съзнание). Физиологията все още не знае нищо. Един
от тях е стимул на волята, а другият е стимулът на
ясновидското възприятие.
Прочетете още
1
Този процес е прекрасно описан в Тайната
доктрина:
 "Започваме с овладяването на този орган, който е в
основата на мозъка близо до фаринкса и който
западните анатоми наричат придатък на мозъка. Сред
обективните органи, открити в черепа, които
съответстват на субективните татвични принципи, той
съответства на "третото око", както МАНАС се отнася
до БУДХИ (седмият елемент ТАТВА е космическото
съзнание). Физиологията все още не знае нищо. Един
от тях е стимул на волята, а другият е стимулът на
ясновидското възприятие.
Когато човек е в нормално състояние, адептът
може да види как златната аура пулсира в двата
центъра като сърдечен ритъм, който никога не спира
през целия живот. Това движение, в необичайно
състояние на възбуда, ще развие ясновидските
способности, ще ги засили и аурата ще започне силна
вибрираща или трептяща дейност. Дъгата на пулсация
се увеличава с увеличаването на израстъка на мозъка,
докато накрая токът, точно като електрически ток,
който среща съпротивление, удря епифизната жлеза и
спящият орган се събужда и под въздействието на
чистия акациев огън се обгръща от топлина.
Това е психофизическа илюстрация на два органа
във физическата област, които са много специфични
символи на метафизичните концепции, наречени
МАНАС и БУДХИ.
БУДИ се нуждае, за да действа съзнателно на този
план, от по-диференцирания огън на МАНАС,
но веднага щом шестото чувство събуди
седмото , светлината, която се излъчва от това седмо
чувство, мига, отваряйки пътя към безкрайността. За
кратък период от време човек става всезнаещ,
миналото и бъдещето, пространството и времето
изчезват за него и стават настояще за него.
Ако той е адепт, тогава той натрупва знанията,
които е придобил по този начин в своя опит. Всички
грехове изчезват с изключение на престъплението на
практикуването на черна магия, той не може да изтрие
спомена за него. Ако само той е ЧЕЛА (ученик), тогава
само части от цялата истина са запечатани в паметта
му и той ще трябва да повтаря този процес в
продължение на няколко години, без да оставя
никакъв белег върху умствената и физическата
чистота, преди да стане напълно свещен адепт.
Може да изглежда странно, че тайната на GUPTA
VIDYA, окултното знание, трябва да зависи от такава
проява на ясновидство и че при човека тази
ясновидска способност се намира в два органа,
толкова малки по размер в неговия череп, но това е
толкова ... "
Да се върнем към нашата позиция на четките. Ако
искате, след като поставите четките върху пазвата, да
увеличите още повече силата на концентрация, тогава
поставете четките на коленете си - по този начин със
сигурност ще се появи непрекъснато дишане и
концентрация. Всяка концентрация на мисълта е, за да
бъдем точни, концентрация на волята, имаща
хипофизната жлеза за свой център. Следователно
всяка концентрация се разпада на пясък, ако
хипофизната жлеза не се активира едновременно.
За това е просто непрекъснато дишане, а когато
едно напрежение не е достатъчно, това е специална
позиция на ръцете.
Тази проста техника е особено добре дошла, когато
медитирате рано сутрин и все още не сте напълно
будни.
Стойката на глава непосредствено преди
упражнението също засяга пряко зоната KHA (над
небцето), която ще бъде "събудена от сън" от високо
кръвно налягане. Понякога минава дълго време без
това упражнение, докато хипофизната жлеза, а с нея и
истинската концентрация, не се включат в
работата. Понякога дори останките от сънливо
състояние се бъркат с медитация.
Можем да направим казаното илюстративно, ако
изобразим както процеса на съзерцание, така и самото
съзерцание графично с помощта на две наклонени
прави линии (по време на дейност) и вертикални
прави линии (в покой). Прекъснатата линия
представлява съзнание (име, дух), а дебелата линия
представлява мисъл (форма, материя).
(В оригинала няма графика).
1. Първата стъпка се нарича на индийски KSHIPTA
("оставен да върви по своя път") и е нормално
състояние или спокойствие (вертикална пунктирана
линия). Съзерцанието на мислите и впечатленията от
външния свят минават пред духовния поглед и
съответно пред физическия поглед.
(В оригинала няма графика).
1. Първата стъпка се нарича на индийски KSHIPTA
("оставен да върви по своя път") и е нормално
състояние или спокойствие (вертикална пунктирана
линия). Съзерцанието на мислите и впечатленията от
външния свят минават пред духовния поглед и
съответно пред физическия поглед.
2. Съзнанието се интересува от някаква мисъл или
дейност на разглеждания субект. Това е състоянието
на спонтанна рефлексия или нашата ТРАТАКА е
упражнение. В същото време мисловните процеси се
изхвърлят от факта, че съзнанието ги
преследва. Индийците наричат това идеалния термин
MUDHA ("заблуден, глупав"), защото всички наши
интереси в крайна сметка са заблуди !
3. Съзнанието се опитва да овладее мислите със
силата на волята, докато се издига над тях. Това е
концентрация (Дхарана). Този етап се нарича
VIKSHIPTA ("разпръснат"), защото този, който се
концентрира върху нещо, се разпръсква към всичко
останало.
4. Съзнанието отново достига мир. Това е
медитация. Този етап е медитация ЕКАГРА („насочен
към един връх, точка“). Само с него е възможно
ясновидско възприемане на нещо, за което човек
мисли (извисяване над него). Освен това по този
начин се проявява напълно: в първата стъпка е
нормално, във втората стъпка идва в спокойно
състояние, в третата се забавя още повече, дишането
спира с концентрация и става непрекъснато и в
четвъртата стъпка дишането отново присъства, става
незабележимо.
Между 4 и 6 часа сутринта медитацията никога не
може да доведе до успех на Запад, само защото
западнякът по това време, въпреки героичните
усилия, винаги е сънлив по природа, да не говорим за
факта, че той никога няма обичай, като индийците, да
придружава всяка стъпка с молитва.
За успех в духовната практика е необходимо тя да
се случва след пълно пробуждане и, второ, да се случва
ритмично, на еднакви интервали от време и без
прекъсвания.
Геранда споменава само два вида медитация
( светлина ) – в МУЛАДХАРА и АДЖНА. Той
заобикаля сърдечния лотос, но намираме за това у
Патанджали: „Или (медитация) над пълно със
светлина (сърце), свободно от всяка скръб.“ ("ЙОГА-
СУТРА", I, 36).
Свами Шивананда казва в коментара си: „Има под
сърцето (т.е. смята се, че е в сърцето) лотос с осем
венчелистчета и чаша, обърната надолу. Вдишайте и
оставете дъха да падне, това издишване ще обърне
венчелистчетата нагоре. Докато издишвате, помислете
също, че лотосът с чашата е обърнат нагоре. След това
медитирайте върху чистата светлина в средата на
лотосовия цвят.“ ("РАДЖА ЙОГА").
Това, че издишването играе основна роля тук е
очевидно, точно както при концентрацията (Дхарана),
вдишването е основният фактор. Следователно, в
медитацията (ДХЯНА), разглеждана тук, издишването
трябва постоянно да надделява, докато не премине в
задържане на дъха без въздух в белите дробове и по
този начин в екстаз (САМАДХИ).
Патанджали описва резултата от тази светлинна
медитация по следния начин: „Чрез потапяне
(САМЯМА) в светлината, излъчвана от сърцето, идва
знанието за финото, скритото или
отдалеченото.“ ("ЙОГА-СУТРА", III, 26).
Тази практика е най-високото потапяне в
светлинна медитация сред християнските монаси от
западната и източната традиция, сред
розенкройцерите и сред мюсюлманските мистици
(суфи). По подобен начин индиецът (МАНТРА ЙОГА)
го описва, както Парамахамса Йогананда го описва в
своята автобиография, като свое собствено
преживяване.
По-долу даваме историята на един от суфиите.
"Цяла нощ той (Учителят) събираше духа си върху
мен, докато аз насочвах съзнанието си към
собственото си сърце, но възлите на сърцето ми не се
разплитаха. Така минаха три нощи, през които той ме
направи обект на вниманието си, без да усети никакъв
ефект. ita. " Те се подчиниха на тази заповед, докато аз
останах седнал цяла нощ, с лице, обърнато към Мека,
и в същото време фокусирах всичките си способности
на душата върху собственото си сърце. За зората на
сутринта в душата ми се появи малко светлина и
яснота, но не можах да различа нито светлина, нито
образ.
След сутрешната молитва отидох с двамата души,
които току-що посочих, при Учителя, който ме
поздрави и ги попита какво са направили с мен. Те му
отговориха: „Попитай го сам“. Обръщайки се към мен,
той ми нареди да разкажа впечатленията си. Казах, че
усещам някаква светлина в сърцето си, при което
шейхът се оживи и ми каза: „Твоето сърце съдържа
безкрайно много цветове (цветове), стана толкова
тъмно, че погледите на тези два крокодила от
безкрайния океан (мистично знание) не можаха да
възвърнат неговия блясък и прозрачност. Дойде
моментът, когато аз самият ще ти покажа как се
осветява.“
Прочетете още
1
След сутрешната молитва отидох с двамата души,
които току-що посочих, при Учителя, който ме
поздрави и ги попита какво са направили с мен. Те му
отговориха: „Попитай го сам“. Обръщайки се към мен,
той ми нареди да разкажа впечатленията си. Казах, че
усещам някаква светлина в сърцето си, при което
шейхът се оживи и ми каза: „Твоето сърце съдържа
безкрайно много цветове (цветове), стана толкова
тъмно, че погледите на тези два крокодила от
безкрайния океан (мистично знание) не можаха да
възвърнат неговия блясък и прозрачност. Дойде
моментът, когато аз самият ще ти покажа как се
осветява.“
След тези думи той ми нареди да седна срещу
него. Докато умът ми беше определено опиянен, той
ми нареди да създам свой собствен образ в себе
си. След това той ми завърза очите и поиска всичките
сили на душата ми да бъдат съсредоточени върху
сърцето ми. Аз се подчиних и благодарение на
божествената благодат и божественото сътрудничество
на шейха, сърцето ми се отвори.
Видях във вътрешното си състояние да има нещо,
което приличаше на топка, която не можеше да се
преобърне . Когато този предмет беше изправен,
чувството на безгранично блаженство проникна в
съществото ми. Казах на Учителя: „От тази килия, в
която седя пред теб, виждам истинския образ вътре в
себе си и ми се струва, сякаш друг Тевекул-бег седи
пред друг Молла-шах.“ Той отговори: "Това е добре,
първото нещо, което се появява пред очите ви, е
образът на вашия Учител. Вашите спътници (други
начинаещи) са били обезпокоени от други мистични
упражнения, но що се отнася до мен, това е първият
път, когато това ми се случва."
След това нареди да ми отвържат очите, което и
направих. И когато го видях с телесните си очи да седи
пред мен, той отново ми предложи да завържа очите
си и с духовните си очи го видях да седи пред
мен. Изпълнен с учудване, аз възкликнах: "О,
Учителю, независимо дали те гледам с телесните си
очи или с духовните си, аз те виждам през цялото
време!"
Започнах да следвам точно указанията на моя
Учител и от ден на ден духовният свят започна да се
отваря пред мен. На следващия ден видях
изображения на пророците и техните главни
последователи и легиони от ангели и светци минаха
пред духовния ми поглед. Три месеца минаха
така. Тогава пред мен се отвори една сфера, в която
всички цветове се размиха и след това всички картини
изчезнаха.
През това време Учителят не спря да ми обяснява
доктрината за духовното единение с Бог и мистичното
видение, но абсолютната реалност все още не искаше
да ми се покаже.
 Само година по-късно ми дойде познанието за
абсолютната реалност във връзка със съзнанието на
моето собствено същество."
(Из разказа на Тевекул-бег, ученик на Молла-шах, за
неговото мистично покорство)
Като следваща стъпка всички тантрически
текстове споменават лека медитация в
МУЛАДХАРА .
И така, ние четем в "ШАТЧАКРАНИРУПАНА": "...
тъй като е в сърцето под формата на пламък с остър
връх, на място, където няма вятър на ДЖИВАТМА
(индивидуалното съзнание), той се прехвърля в
МУЛАДХАРА и оттам, заедно с пробудената
КУНДАЛИНИ, трябва да бъде пренесен през всички
ЧАКРИ до САХАСРАР."
В този смисъл Шри Шанкара казва в коментара си
към десетия стих от 7-ма глава на „Гита“: „Първо
CITTA (мислещата субстанция) трябва да бъде
поставена под контрол в сърдечния лотос. След това
ПРАНА трябва да бъде приведена в предната НАДИ
(СУШУМАНА), стъпка по стъпка, от земята
(МУЛАДХАРА) до средата на мястото между веждите
(АДЖНА) – и йогинът достига до най-високото
божествено ПУРУ SH (Дух)."
Тъй като Шри Шанкара е принадлежал към
школата ВЕДАНА, която признава, че сърдечният
лотос е седалището на съзнанието, той препоръчва
точно този център за започване на практика (ХРИДАЯ
- "сърце" и "вътрешност на тялото"). Въпреки това,
според възгледа на РАДЖА ЙОГА, седалището на
съзнанието е АДЖНА ЧАКРАТА. Така заявява
Ишварачаря Брахмачария: „Когато волята може да
бъде напълно динамизирана в тази точка (АДЖНА),
тогава адептът ще може да предаде мисълта си на
разстояние и да постигне голям успех в Йога на
АУМ.“ ("Трактат за кралската йога").
В същото време под "ЙОГА АУМ" той има предвид
следното: "... да накараш змиевидния поток на
КУНДАЛИНИ да се издигне от МУЛАДХАРА ЧАКРА
до епифизната жлеза чрез усилие на волята..."
Нашият Учител казва същото: „Първо
концентрацията трябва да бъде върху челото
(АДЖНА), за да станете чувствителни (вторият етап на
ДАРШАНА) и образите на собствените мисли ще бъдат
видими. След това КУНДАЛИНИ трябва да се събуди и
едва когато КУНДАЛИНИ се издигне до най-високия
център, тогава концентрацията върху АДЖНА дава
всичко . “
Прочетете още
1
Нашият Учител казва същото: „Първо
концентрацията трябва да бъде върху челото
(АДЖНА), за да станете чувствителни (вторият етап на
ДАРШАНА) и образите на собствените мисли ще бъдат
видими. След това КУНДАЛИНИ трябва да се събуди и
едва когато КУНДАЛИНИ се издигне до най-високия
център, тогава концентрацията върху АДЖНА дава
всичко . “
И за това пробуждане на КУНДАЛИНИ, Учителят
в отговор на въпроса даде следните инструкции:
„Представете си в МУЛАДХАРА силен, ярък пламък, в
който има златна змия.“
Една от нашите особено талантливи берлински
студентки, фролейн Ерна, изпълни това упражнение и
ето какво тя преживя по собствените си думи: „След
кратко време видях пламък, който излъчваше толкова
силна топлина, че трябваше да събера всичките си
сили, за да не се страхувам, че тялото ми ще бъде
изгорено от този пламък. краката. Изпитах
неописуема радост ... "
Тя каза, че има чувството, че КУНДАЛИНИ е
пораснала до самата глава и там се е съчетала с ДЕВА.
„Топлина“ и „неописуема радост“, като всички
видения като цяло, са неоспоримото пробуждане на
Кундалини. Появата на тази психическа топлина,
както по време на лека медитация в сърцето или в
АДЖНА ЧАКРА, доказва, че Кундалини може да бъде
събудена и от тези центрове. От друга страна,
медитацията продължава само в МУЛАДХАРА без
предварителна подготовка ("чувствителност") чрез
медитация в АДЖНА ЧАКРА, в продължение на почти
десетилетие, докато най-ниският център се развие
достатъчно, за да възприема видения - както за
пробуждането на КУНДАЛИНИ, така и за всяко друго
действие на мисълта - вторият етап на виденията е
абсолютно необходим.
Ако леката медитация в сърцето е типична за
разклонение на МАНТРА ЙОГА, разклонение на
цялата ЙОГА (МАХА ЙОГА), тогава тази светлинна
медитация в МУЛАДХАРА е следващият раздел на
ХАТХА ЙОГА. Веднага щом топлината се установи в
МУЛАДХАРА, тази част от ХАТХА ЙОГА се включва
автоматично и не се нуждае от допълнителни
упражнения за ускоряване на събуждането по каквато
и да е причина.
Следващата стъпка - секцията LAYA YOGA - също
се инсталира автоматично. Обучаемият може, ако
желае, да се концентрира върху всяко отделно цвете на
лотос, за да постигне специфични СИДДХИ във всяка
отделна ЧАКРА - но това не е абсолютно
необходимо. AJNA-CHAKRA, като седалище на
MANAS-TATTVA (мислещ елемент), в който всички по-
ниски TATTVA (елементи, елементи) са обхванати
заедно, има всички тези SIDDHI - и SAHASRARA
обхваща всички TATTVAs и доставя всички сили не
само чрез концентрация, медитация и екстаз
(SAMYAMA, като основен фактор на РАДЖА-ЙОГА),
но само чрез изразяване на воля (SANK ALPA), просто
чрез божествена яснота (PRATIBHA ) I.
В това отношение са показателни думите на Свами
Рагхавананда: "Ние не говорим за последователни
медитации върху различни ЧАКРИ. Ако човек може да
постигне успех в концентрирането върху един център,
тогава енергиите на по-ниските центрове се привличат
там. Знакът за успешна медитация е, че мисленето на
мозъка става забележимо по-силно, че има повишена
вътрешна радост, духовна сила, овладяване на
чувствата, насочване на вниманието навътре и
независимост от външните неща.
От нашия Гуру получаваме една медитация
и една мисъл и медитираме върху тях през целия си
живот и това се задълбочава и в крайна сметка води до
най-висшето състояние. Важното е да задълбочите
колкото е възможно повече една медитация, а не
няколко медитации." (Откъс от писмо до Свамиджи).
 Специална разновидност на тази практика, която
отчасти принадлежи към ЛАЯ ЙОГА, а от друга страна
към МАХА ЙОГА, е така наречената КРИЯ ЙОГА.
Ето нейната техника според Йогананда: „ЧАКРАТА
АДЖНА трябва да се използва като място за
въвеждаща медитация. АДЖНА се нарича Христовият
център или КУТАСТА и е в пространството между
веждите. Очите трябва да останат полуотворени,
докато умът трябва да е концентриран върху това
място (ЧАКРА).
В същото време трябва да се отдели част от
вниманието на МУЛАДХАРА. Там човек трябва
мислено да произнася ОМ и да слуша звука от този
център. Половин инч по-високо, в центъра на сакрума,
трябва да се произнесе отново OM. Постепенно
издигане по протежение на целия гръбначен стълб с
концентрация и рецитиране на ОМ във всеки център,
докато се достигне Христовият център или КУТАСТХА
между веждите.
След това част от концентрацията се спуска надолу
по гръбначния стълб и спира във всеки център, където
мислено се повтаря ОМ.
Сега преминаваме към втория метод на
светлинна медитация в АДЖНА
ЧАКРАТА. Подготвителният етап за него е грубото
материално съзерцание на Учителя. Ако ученикът все
още не познава своя Учител, тогава той трябва да
премине направо към светлинна медитация и да
съзерцава образа на Учителя - отначало само очите му,
в слънчевия диск, заобиколени от лъчиста светлина,
но значително превъзхождащи тази светлина в своя
блясък. Това е най-доброто приближение до
усещането за очакване и същевременно желание да се
види лицето на Учителя.
Само по себе си това упражнение вече е потапяне
(SAMYAMA), за което Патанджали казва: „Чрез
потапяне в светлината на върха идва видението
(DARSHANA) на съвършеното (SIDDHA).“ ("ЙОГА-
СУТРА", III, 33).
СИДДХА е този, който е постигнал съвършенство в
ЙОГА, така че той трябва да притежава всички сили
(СИДДХИ), в противен случай той все още не е
достигнал това съвършенство, без значение как някой
се опитва да му възрази. Разбира се, той не трябва да
парадира със силите си, но трябва вече да ги
има. Всички завършени йоги също са прилагали
спонтанно тези сили. Но този, който прибягва до
обичайната поговорка, че тези сили са пречки за по-
нататъшното развитие, не действа много убедително.
 Първо, как говорим тук за горната част на главата
(фонтанела), когато трябва да се концентрираме върху
АДЖНА ЧАКРАТА? Въпреки че светлината на темето
на главата е излъчването на САХАСРАРА-ПАДМА, но в
крайна сметка няма разлика дали идваме от
светлината между веждите или от темето - целта на
тази практика във всеки случай е "третото око"
(JNYANA-CHAKSHA), което по този начин трябва да
бъде извикано към отварянето, в противен случай
всеки стремеж става безплоден.
Това „трето око“ също има чудодейните сили на
ЙОГА – всяко от хилядата му листенца представлява
двадесеткратно повторение на същата способност,
която се намира в съответното листенце на всяка друга
ЧАКРА, и е символично обозначено със същата буква
от азбуката (БИЖА-МАНТРА). Това, както и
значението на думите SIDDHA и SIDDHI, трябва да се
имат предвид от онези, които говорят твърде охотно за
презрение към всички сили.
Ако преведат думите на Патанджали "TE
SAMADHAYE UPASARGAVIYUTHAVE SIDDHAYAM"
точно и не се придържат схоластично към
обичайното значение на тези думи, приблизително
както следва: "Тези сили са пречка за постигането на
SAMADHI, но допринасят за изходящото умствено
начало ...", тогава те ще прочетат: "Тези сили са
допълнителни средства за SAMADHI и
за пробуждане ,"
И ако тези сили за пробуждане и за достигане на
най-високото ниво трябва най-накрая да бъдат
изоставени, тогава в края на краищата те първо трябва
да бъдат постигнати!
Както Свами Вивекананда веднъж отбеляза: "Буда
пренебрегна трона - това наистина беше
трансформация, но за просяк, който няма нищо, не
може да става въпрос за трансформация. Когато
Патанджали, във връзка с това, изхвърля силата си,
той използва думата ВАИРАГЯ, която просто означава
"безразличие". СИДДХА йоги постига всичко чрез
ПРАТИБХА (интуиция). РАТИ-БХА "някакъв дух да се
появи ясно ", "духът да стане реален". Презрението
към това не беше просто абстракционизъм! От това
идват всички сили, които се придобиват чрез
отварянето на "третото око".
Свами Шивананда пише: "Във физическия свят
знанието за нещата се постига чрез петте сетива. На
духовно ниво човек чува, вижда и докосва не с
помощта на изолирани и ограничени сетива. Така
човек придобива ДИВАЯ-ЧАКШУС, т.е. божественото
око, напълно нова сила или способност. Чрез това
духовно око човек може да чуе, види, почувства и знае
всичко за даден обект. да вкуси, да помирише, да
докосне. Всичко това се получава чрез изразяването на
волята.Ако се помисли за небесно същество,той
веднага се появява там,ако се сети за някого,тогава той
застава непосредствено пред този,който мисли.За него
няма дистанция,той чете мислите на
другите.Обмяната на идеи е много бърза.Миналото се
знае,бъдещето също,човек има ясновидство и
ясночуване и може едновременно да се проявява в
различни форми." („Какво се случва с душата след
смъртта").

Ако тези способности са присъщи

на всеки покойник на духовен план, то адептите ги
притежават още по време на престоя си на Земята,
благодарение на отвореното си „трето око“. Трябва ли
адептът да пренебрегне това?!
В Перфектния всички центрове блестят като
коледна елха, обсипана с ярки светлини, което обаче е
символ на перфектно развитие.
Но нашата лека медитация - част от РАДЖА ЙОГА
- ни очаква и медитацията никога не трябва да се
прекъсва, защото в противен случай всичко трябва да
започне от самото начало.
 Сядаме в нашата обичайна АСАНА и се
концентрираме, отвличайки вниманието от
останалите впечатления, идващи от впечатленията на
тялото и позицията на ръцете, върху желанието- без
да мислиш за друго, как да станеш господар на себе
си. В същото време изпълняваме упражнението
ТРАТАКА върху образа на Слънцето с образа на
ОМ. Когато чрез тази подготовка духът ни потръпне от
вътрешен стремеж, тогава затваряме очи и
съзерцаваме в КХА (пред нас на височината на
веждите, но след няколко секунди вниманието
автоматично се прехвърля вътре в главата) Слънцето
става все по-ярко и ние искаме да видим в средата на
този слънчев диск образа на ОМ или по-късно очите
на Учителя. Това е всичко. Въпреки това, първият
проблясък на виденията обикновено идва не по-рано
от няколко месеца и не по-рано от една или две
пролети, може да се постигне такова щастие, че
практикуващият да види очите на Учителя или дори
себе си лице в лице. Но преди това ще бъдат получени
телепатично инструкции и интуитивни предложения.
Жените по природа са по-медитативни. Даваме
думата на нашия най-добър ученик от Берлин:
„...Думата „ЙОГА” винаги е имала мистериозна
привлекателна сила за мен, но часът, в който
трябваше да започнат часовете ми, още не е ударил.
Поради поредица от събития книгата на Свами
Вивекананда „РАДЖА ЙОГА” се оказа на мое
разположение. Подейства ми като откровение и имах
само едно горещо желание да намеря Учител.
Три месеца по-късно един ден стоях пред него с
тази книга в ръка и молех за напътствие. По време на
този първи урок той ме попита: „Искаш ли да вървиш
по този път?“ С най-дълбоко уважение отговорих „Да“
и така започна моето обучение.
След няколко подготвителни разговора бях
инструктиран да се концентрирам върху бялата точка
между веждите. Четири седмици по-късно беше
добавено това: опитайте се да видите Слънцето със
затворени очи, дишане на махало с ОМ. По време на
упражненията започнаха да се появяват какви ли не
картини, някои исках да видя, повечето бързо
избледняваха. Пет месеца по-късно започнах да
виждам лице, което не познавах. Опитах се да обясня
това на моя Учител. Веднъж ми показа снимка, на
която има две мъжки глави. В един от тях разпознах
видението си.
Моят Учител ми даде МАНТРА и задача да се
концентрирам върху АДЖНА с желанието да видя
определен Велик Учител. Първо се появи символът на
името на този Учител, след това очите, сякаш
фосфоресциращи - почти плашещи - след това лицето,
южните улици и т.н. Особено успях в експериментите,
когато се концентрирах върху моя Учител, с
желанието да видя какво прави, да видя стаята му и
т.н. Често виждах и неговата аура и други фини неща,
свързани с него. Някои от виденията бяха свързани с
интензивни чувства на щастие и бяха придружени от
топлина в гърба и торса.
Получих поредица от МАНТРИ или отделни думи
със задачата да се концентрирам върху тях,
с желанието да видя какво означават. Всички
МАНТРИ бяха на санскрит, а аз тъкмо започнах да уча
санскрит и не можех да го разбера.
1. Докато се концентрирах върху МАНТРАТА „Kling
Krishnaya GOVINDAYA GOPIDJANA VALLABHAYA
SVAHA“, чух весела музика на живо, видях ръце,
вдигнати нагоре, понятията „Велики дела“,
„Прекрасни дела“, след това се появи бял слон с
няколко хобота и зъби. Моят Учител беше много
доволен и ми обясни, че виждам Кришна като "AIRA-
VATU" (символичен слон със седем хобота).
2. С МАНТРАТА "OM KLING KALIKAYA NAMAH",
видях ръка с меч, дълга верига, изображение на
богинята Кали.
 3. При МАНТРАТА "OM TAT SAVITURVARANIYAM
BHARGO DEVASIYA DHIMAHI LHIYO YO NAH
PRACDAYAT" (МАНТРА на зората - "GAYATHRI"):
"Небесна роза, изгрев, четири бели коня, небесно
същество (Хелиос или Брахма)."
4. При МАНТРАТА „ОМ ГРИНГ
КАМАЛАВАСИНИЯН НАМАХ“ видях тиха тъмна вода
и цветя върху нея. На едно цвете (лотос) се появи, като
Венера върху черупка, ефирна бяла фигура, тя носеше
нещо като тиара и обеци в ушите си, мехурчета се
издигаха от дълбините на водата.
4. При МАНТРАТА „ОМ ГРИНГ
КАМАЛАВАСИНИЯН НАМАХ“ видях тиха тъмна вода
и цветя върху нея. На едно цвете (лотос) се появи, като
Венера върху черупка, ефирна бяла фигура, тя носеше
нещо като тиара и обеци в ушите си, мехурчета се
издигаха от дълбините на водата.
Това беше обяснено от моя Учител като символ на
развитие, усъвършенстване на духа, който върви
напред. Правилно видях богинята Лакшми да живее в
лотос (КАМАЛАВАСИНИ).
5. С МАНТРАТА "Шаломелехем"
видях Христос на кръста, имах прекрасно усещане в
дланите си и желание да протегна ръцете си
настрани. След това дойде някаква летаргия, видях
източното гробище, кипариси, високи входни порти,
хора в раирани дрехи. Имах чувството, че съм приел
морфин, сякаш бях в еуфория. Дишането ми стана
много бавно. Учителят каза, че думите означават:
"Мир на вас", Христос изрече думите на благословия.
6. Докато се концентрирах върху думата "Geftah",
видях букви, които не бяха санскритски, като морски
звезди с четири лъча, обърнати надолу. Усетих
топлина и спокойствие в МУЛАДХАРА, видях
триъгълник, израснал от пирамидата, появи се
египетският символ на живота. Чух думата „ШАКТИ“,
видях червена панделка или струя кръв, която се
надигаше. "Гафтах" беше изкупителната МАНТРА на
Христос, което означава "отворен" - във връзка с
МУЛАДХАРА и КУНДАЛИНИ. Изгряващият
триъгълник е МУЛАДХАРА, ШАКТИ е еквивалентен
на КУНДАЛИНИ
7. Докато се концентрирах върху думите „Господи
Исусе, помилуй ме“, видях църква на изток със златни
стени и изображения на светци. Тези изображения
бяха украсени със скъпоценни камъни. Една фигура
беше облечена в тъмни дрехи, с дълга коса и брада, с
огромни тъмнокафяви очи, очарователни, блестящи
като звезди. Освен това, сводеста стая, подобна на
пещера, ръце, които правеха нещо. След това
сортираха ръкописи, книги или свитъци. Имаше
много от тях в стаята. След това двете ръце бяха
вдигнати нагоре. Над пещерата имаше
светлина. Оттам се разля извор, появи се бяла фигура,
имаше нещо бяло на главата, като митра,
изображението имаше оранжево-червено цвете на
мястото на сърцето (АНАХАТА-ЧАКРА), но малко
вдясно от него. Тогава от него изникна пламък. Пред
пещерата лежеше спящ лъв. На цветята седяха птици,
които „говореха помежду си“. Това видение продължи
около час. Моят Учител ми обясни, че тези думи са
най-висшата МАНТРА в източнохристиянската
религия.
8. Когато ме помолят да се концентрирам върху
огъня на ВЕСАКА на първи април (на пълнолунието на
месец VAISAKHA, през април - в Тибет се провежда
един вид будистки "Великденски празник", по време
на който се появява Буда) с желанието да видя нещо от
него. Първо се появиха черепи като маски, после ярко
синьо, гори и планини, луната, после образът на Буда
в небето. Голяма тълпа от хора. Необичаен сребърен
съд с релефни изображения - несъмнено култов съд -
музикални инструменти, освен това два листа
желязо. Районът, осветен от бяла светлина, и човекът,
който говори. Имаше необичайно силен
аромат. Самият аз държах чашата, публиката
мърмореше... Имаше и още нещо, но не можах да си
спомня, беше твърде страшно.“
ПЕТА ИНСТРУКЦИЯ
САМАДХИ ЙОГА
Геранда каза:
В заключение - САМАДИ е велика ЙОГА и се
овладява благодарение на много щастлива съдба
(добрата КАРМА на предишни
прераждания). Постига се чрез добротата и
милостта на Учителя, както и чрез предаността
към него.
„Благодатта на Учителя” е пробуждането на
КУНДАЛИНИ чрез докосването на ръката на Учителя,
чрез неговия поглед и чрез неговото желание. Това
явление формира основата за мистичното посвещение
на ученика. Или получава от Учителя указания в
упражненията и специална МАНТРА, която е
предназначена да събуди КУНДАЛИНИ.
Който има вяра в Учението, в своя Гуру и своето Аз
(АТМАН) и чийто мисловен принцип (МАНАС) се
събужда ден след ден, този йогин постига това велико
упражнение.
Отделете мисловния принцип от тялото и го
обединете с висшия Аз (ПАРАМАТМА) - познайте
това като екстаз (САМАДХИ), освобождаване на
съзнанието от всички състояния.
Тези състояния са: будно съзнание (ДЖАГРАТ),
сънуване (СВАПНА) и сън без сънища (СУШУПТИ). Те
включват също припадък (МУРЧА) и смърт
(МАРАНА). Четвъртото състояние (ТУРИЯ) се нарича
САМАДХИ. Това САМАДИ понякога се нарича
"безсънен сън" от индианците. Освен, че този израз
сам по себе си не казва нищо, той е и абсурден.
Тези състояния са: будно съзнание (ДЖАГРАТ),
сънуване (СВАПНА) и сън без сънища (СУШУПТИ). Те
включват също припадък (МУРЧА) и смърт
(МАРАНА). Четвъртото състояние (ТУРИЯ) се нарича
САМАДХИ. Това САМАДИ понякога се нарича
"безсънен сън" от индианците. Освен, че този израз
сам по себе си не казва нищо, той е и абсурден.
По време на сън душата (ДЖИВАТМА) се намира в
астралния свят (ХИРАНЯ-ГАРБХА), който се състои от
светеща материя - това се обозначава с обозначението
"ТАЙДЖАСА" ("светещ"). Следователно насън те също
виждат обективни неща, макар и от финия свят, което
може да докаже всеки, който практикува йога след
достатъчно практика.
Състоянието на сън на йогина е по-високо от
състоянието на будност, тъй като с него висшият (фин)
план се разкрива на йогина. Това, разбира се, не
означава, че обикновеният човек изпитва само
илюзии (МАЯТМАКА) в съня. Както коментира Свами
Шивананда: „От това следва, че сънищата са само
илюзия, те са фалшиви.“ ("БРАХМА-СУТРА").
И това е, което Шри Шанкара казва за "съня без
сънища": "Неговата същност е знанието за всички
(сетивни) обекти, затова се нарича ПРАГНА."
Съзнанието на йогина по този начин в "сън без
сънища" чрез своя развиващ се мисловен принцип
познава всичко - целия свят. Следователно това
състояние е още по-високо състояние на съзнанието от
двете предишни - ДЖАГРАТ (будно състояние) и
СВАПНА (сън). Свами Шивананда обаче пише:
„ВАИШВАНАРА е един от ВИРАТИТЕ (външния,
физически свят, като материалното тяло на Бог;
ХИРАНЯГАРБХА е астралното тяло на Бог) на
физическото (СТХУЛА) ниво. ТАЙДЖАСА е едно с
ХИРАНЯГАРБХА на астралното ниво. ПРАЖНА е едно
с Ишвара (Бог) на причинно-следственото (КАРАНА)
ниво.“
Когато се достигне „четвъртото състояние“
(ТУРИЯ), йогинът е в САМАДХИ, свободен от всички
по-ниски състояния на съзнанието. Неговото съзнание
се развива постепенно по време на практиката на
ЙОГА нагоре и към светлината.
САМАДИ Е ЕДИНСТВО С АБСОЛЮТНОТО
СЪЗНАНИЕ (ЧИТ), ЗНАНИЕ ЗА АБСОЛЮТНАТА
ИСТИНА.
Отделянето на мисловния принцип от тялото е
резултат от практиката на концентрация и медитация,
които, насочени към един и същи обект, водят до
потапяне в него. Следователно виденията на третия
етап (ПРАТЯКША), като последния член на това
поглъщане (САМЯМА), вече е началото на САМАДХИ,
защото разкрива всички признаци на последното:
а) винаги идва само в момента на разтваряне
(LAYA) на дъха (PRANA) и осъзнаването (MANAS);
б) не идва, докато йогинът осъзнае себе си и обекта
на медитация като две различни неща. Но веднага
щом се изгуби в съзерцанието на обекта, тогава
САМЯМА внезапно пламва;
в) винаги е придружено от усещане за някакво
течение в гърба и отделяне на съзнанието на Аз-а от
физическото тяло;
г) винаги поражда екстатична радост.
„ПРАТЯХАРА, ДХАРАНА и ДХЯНА са части от
един и същ процес на задълбочаване. Те са свързани
помежду си.
 Чрез Пратяхара ние изключваме сетивата. Тогава
се опитваме да се освободим от мисълта за тялото,
докато ние като Аз (АТМА) се издигаме над тялото и се
концентрираме, независимо от тялото и
мисълта. Тогава съзнанието за притежание на тялото
излиза от последното и ние се озоваваме в
безплътното блажено състояние на нашия Аз. След
това съзнанието се връща през главата в тялото ... "
(От писмо от Свами Рагхавананда до нас през юли
1928 г.).
Аз съм БРАМАН (Абсолют) и нищо друго. Аз съм
истинският БРАХМАН и страданието не е моя
участ.
Моята природа е Абсолютно Съществуване –
Съзнание – Блаженство (САТ-ЧИТ-АНАНДА).
Аз съм вечно свободен и себе си.
Това е най-високото от мистичните състояния и
най-висшето от всички философски концепции
принадлежи на школата на ADVAIT-VEDANTA и
доказва, че "GHERANDA SAMHITA" обхваща не само
HATHA YOGA, но и всички видове YOGA,
включително JNANA YOGA.
САМАДХИ е кватернерно: ДХЯНА, НАДА,
РАСАНАНДА и ЛАЯ-СИДДХИ се постигат съответно
чрез САМБХАВИ, КХЕЧАРИ, БХРАМАРИ и ЙОНИ
МУДРА.
 Петият тип се постига чрез Бхакти Йога, а шестият
тип РАДЖА ЙОГА чрез МАНОМУРЧХА-
КУМБХАКА. Те трябва да се изучават отделно.
1. Dhyanayoga Samadhi ("Екстаз чрез
медитация")
Прочетете още

1. Dhyanayoga Samadhi ("Екстаз чрез медитация")

С помощта на САМБХАВИ МУДРА реализирайте
себепознание (АТМА-ПРАТЯКША). Съзерцавайте
БИНДУ (светеща точка - слънчев диск или пламък)
като БРАХМАН, съединете съзнанието (МАНАС) с
него.
Поставете своето Аз в средата на КХА и КХА в
средата на вашето Аз.Съзерцавайки по този начин
себе си като КХА, уверете се, че нищо не ви
пречи. Постоянно изпълнен с блаженство, по този
начин човек преминава в екстаз (SAMADHI).
В оригинала има двойна игра на думи - ATMAN
първо се използва като възвратно местоимение за
"себе си", а след това като Висш Аз.По същия начин
KHA първо означава областта над небцето (между
веждите и епифизната жлеза), а след това означава
BRAHMAN.
Значението на тези два стиха е следното: първо,
чрез САМБХАВИ МУДРА, образът на слънчевия диск
(БИНДУ) трябва да бъде пренесен във вътрешността
на главата и областта на хипофизната жлеза (АДЖНА-
ЧАКРА). Тъй като в това място на главата, или по-
точно в МАНАС-ЧАКРАТА (между хипофизата и
епифизната жлеза), всеки човек има място на
съзнанието I. Ако затворите очи за един момент,
тогава това се усеща доста отчетливо. Сега човек
трябва да почувства собствения си Аз (АТМАН) там
(„място в средата на КХА“) и след това да съзерцава
Абсолюта (БРАХМАН) такъв, какъвто е КХА („в
средата на Аз-а“). Когато по този начин йогинът
познае „своето Аз (AT-MAN) като KHA (BRAHMAN),
той постига блажен екстаз (SAMADHI)“.
Следователно формулата гласи: I (малко I) =
ATMAN (Висш Аз) + KHA (Абсолют).
2. NADAYOGA-SAMADHI ("Екстаз чрез
звук")
Чрез практиката на кхечари мудра, когато
езикът се издигне нагоре, ще бъде постигнат успех
(СИДДХИ) в САМАДХИ. Всички други средства са
излишни.
Това е най-нисшият вид, така нареченото ДЖАДА
("каменно") САМАДХИ, при което йогинът е
в безсъзнание . Това е физически транс, подобен на
състоянието на спиритуалните медиуми, само още по-
дълбок, почти смъртоносен ступор, от който е
невъзможно да се върнете без външна помощ.
„Всички други средства са излишни“ – такива са и
коментарите!
Въпреки това бихме искали да кажем няколко
думи.
Вивекананда веднъж отбеляза, че камъкът не
мисли, защото не може да го направи, но йогинът
обаче не мисли, защото не му трябва - това е
разликата. Ако това е единствената разлика между
нашето "САМАДХИ" и божественото съзнание, то едва
ли това е наградата за дълги години, дори
десетилетия, през които се измъчваме, в резултат на
достигането на това каменно съзнание (ДЖАДА-
САМАДХИ)!
3. RASANANDAYOGA-SAMADHI ("Екстаз
чрез блаженство във вкуса")
Вдишвайки бавно, направете BHRAMARI-
KUMBHAKA и издишайте много слабо, като по този
начин издавате звука на жужаща пчела.
Слушайки този звук, подобно на жужене на
пчела, след това концентрирайте мисленето си
(MANAS) върху SAMADHI и блаженството, което се
е появило от това, като (познание) SO-HAM („Аз
съм Това“, т.е. BRAHMAN).
 Това бръмчене, така нареченият "звук АНАХАТА",
се счита за повторение на вечния звук ОМ. Това
обяснява екстатичния ефект на това
упражнение. Нужна е обаче много практика.
Това BHRAMARI-упражнение
има четири различни етапа, тъй като произвежда три
възела (GRANTHI) на PRANA в MULADHARA, в
ANAHATA и в AJNA. Отначало звуците ще бъдат
силни, но с успех в практиката те стават по-меки и по-
тихи и накрая, когато настъпи екстаз, напълно спират.
4. Layasiddhiyoga-samadhi ("Екстаз чрез
успех в разпадането")
Произвеждайки YONI MUDRAS, почувствайте,
че вие, ставайки едно с ШАКТИ, вкусвате най-
висшето блаженство на единението с Висшия Дух
(ПАРАМАТМА). Пълен с блаженство вие ще бъдете,
чрез знанието за „Аз съм Върховният“ (БРАХМАН),
едно с Върховния и ще постигнете АДВАИТ-
САМАДХИ.
Тази доста еротично звучаща, но по принцип
силно духовна алегория показва на йогина, наред с
други неща, пътя към окончателната сублимация на
неговия пол, тъй като той посвещава своя пол на
единствения обект - почитаното от него Божество,
докато тази могъща енергия постепенно се пречисти и
остане лишена от всякакъв сексуален израз, не
премине в енергията на духа и стане едно с него.
Това е значението на концепцията за
URDHVARETAS („чиято семенна енергия се издига“),
най-висшето и пълно решение на всички сексуални
проблеми, което е отличителният белег на Учителя,
тъй като този проблем не е напълно решен за човек,
той не може да бъде Учител. За други обаче това
изобщо не е проблем (A-DVAITA означава „без
дуалност“, „пълно единство на битието“).
5. Бхактийога Самадхи („Екстаз чрез преданост“)
Съзерцавайте в сърцето си любимото си
Божество (думата "Ишта" буквално означава
"желан, стани обичан") по негов собствен
начин. Така медитирането (ще усетите) чрез йога
на предаността (бхакти йога) е истинско
удоволствие.
С радостна възбуда (ПУЛАКА) и сълзи от
щастие идва екстатично състояние. Ето как ще се
почувства САМАДХИ и ще възникне без
превъзнасяне (УНМАНИ) на мисленето (МАНАС).
Този екстаз често се изпитва от християнските
мистици. Виждаме това в един вид чудесна книга,
"Екстатични изповеди" от Мартин Бувер, в която тези
преживявания са описани от самия мистик и показани
с богати примери.
6. РАДЖАЙОГА САМАДХИ („Екстаз през
кралския път“)
Чрез упражнението в MANOMURCHHA -
MURCHHA-KUMBHAKA ще свърже вашето мисловно
начало с Аза (АТМАН). Чрез тази връзка с висшия Аз
(ПАРА-АТМА), вие ще постигнете САМАДХИ.
Нашият анализ на различните елементи на ЙОГА
разкри, че по време на цялата практика на ЙОГА ние
всъщност се занимаваме с три основни фактора - с
телесни упражнения (почистване и позиции на
тялото), с дихателни упражнения (ПРАНАЯМА) и с
упражнения за концентрация (ДХАРАНА, ДХЯНА и
САМАДХИ, които заедно образуват така нареченото
упражнение САМЯМА).
Тези три вида упражнения са свързани в
съответната МУДРА, която представлява
квинтесенцията, великата тайна на ЙОГА.
Сега стигаме до заключението, че като последен
синтез, също тези WUDRA не само
формират едно унифицирано упражнение, но също
така могат да бъдат сведени до най-
необходимия минимум .
 Учител - и това е причината, поради която
обучаемият може да има такъв, който във всеки
отделен случай ще извлече от тази съкровищница от
духовни знания упражнения, които точно съответстват
на физическата и духовна основа на ученика, и като се
грижи за телесното и духовно благополучие на
неговия домашен любимец, ще го води от по-грубото
към по-финото, както толкова красиво се изразява в
Упанишада: "От недействителното към истинското, от
тъмнината към светлината, от смъртта към
безсмъртието ме води . " ("БРХАДАРАНЯКА-
УПАНИШАДА").
Това също е посочено
в правилната последователност на YOGs.
На първо място е БХАКТИ ЙОГА, съответстваща
на нея ТРАТАКА с МАНТРА.
След това следва RASANANDA YOGA и
LAYASIDDHI YOGA с YONI MUDRA, които и двете
образуват един етап, тъй като в YONI MUDRA
концентрацията (Dharana) върху отделните центрове е
основният фактор и всяка концентрация изисква
удължено дишане, което от своя страна е елемент от
BHRAMARI-KUMBHAKA.
Най-висшият член на тази верига сега е ДХЯНА
ЙОГА с нейната техника САМБХАВИ МУДРА, която
сама по себе си е шестата концентрация (върху
АДЖНА ЧАКРА), но която се превръща
в медитация (ДХЯНА) и следователно се комбинира
с пътя на РАДЖА ЙОГА.
Наистина, медитацията не е възможна без
разширяване на издишването (MURCHA-
KUMBHAKA).
И какво се разбира под НАДА ЙОГА и нейната
Кечари Мудра?
Мъдрият Геранда отдавна е прекрачил тази
„дълбочина на състраданието“ като реален
представител на толкова универсален и приложим за
всички случаи израз на Хораций: „Презирам невежата
тълпа и я отхвърлям“. Мъдрият, напротив, отдавна е
преодолял това отношение и проявява разбиране към
масите, които с нищо не могат да се противопоставят
на него и духовните му учения. Той се концентрира за
велико духовно учение. Той прави отстъпка пред тази
широка маса, която обаче, ако се погледне в истинска
светлина, увеличава всичките му усилия да издигне
най-грубото до най-фината, великолепна диадема -
НАДА ЙОГА с КЕЧАРИ МУДРА!
Той подхожда към всеки поотделно в зависимост
от това дали разбира този тип ЙОГА по грубо
материален начин като физическо напрежение
("ХАТХА") или иска да изглежда като мистично
възвишена комбинация ("ХА") и блаженство ("ТХА"),
човек и Бог ("ТХА" е епитет на Шива, "Шива" означава
"блаженство").
ХАТХА ЙОГА или ХА ТХА ЙОГА?
Това е въпрос, на който трябва да отговори всеки,
който изучава това Учение и е готов да се упражнява в
него.
Който ще разбере тази НАДА ЙОГА като ХАТХА
ЙОГА, той трябва да се подложи на болезнена
дисциплина и на върха й да се научи да гълта
езика. Но човекът, който прави това, се самоунижава,
вместо да се издигне над животните, само за да вземе
пример от малката жаба, която също си глътна езика,
за да спи през зимата. Когато се завърне от своята
„йога на съня” (ЙОГАНИДРА), той става същият човек,
без да става и на йота по-духовен. Той трябва да бъде
като хатха йогите, които се оставят да бъдат погребани
живи по този начин в продължение на сто години и
когато след този период от време се опомнят, те
говорят за неща от онова отдавна забравено минало
време - те са спрели в развитието си от сто години !
ХАТХА ЙОГА или ХА ТХА ЙОГА?
 Това е въпрос, на който трябва да отговори всеки,
който изучава това Учение и е готов да се упражнява в
него.
Който ще разбере тази НАДА ЙОГА като ХАТХА
ЙОГА, той трябва да се подложи на болезнена
дисциплина и на върха й да се научи да гълта
езика. Но човекът, който прави това, се самоунижава,
вместо да се издигне над животните, само за да вземе
пример от малката жаба, която също си глътна езика,
за да спи през зимата. Когато се завърне от своята
„йога на съня” (ЙОГАНИДРА), той става същият човек,
без да става и на йота по-духовен. Той трябва да бъде
като хатха йогите, които се оставят да бъдат погребани
живи по този начин в продължение на сто години и
когато след този период от време се опомнят, те
говорят за неща от онова отдавна забравено минало
време - те са спрели в развитието си от сто години !
Или можете да разберете същата НАДА ЙОГА
духовно. НАДА е звук и като такъв е откровението на
вечния звук ОМ, „словото“ (ШАБДА-БРАХМАН), което
е създало цялата вселена и за което индийските
писания говорят почти дословно като за „Библията“.
В "Библията": "В началото беше словото и словото
беше у Бога, и словото беше Бог." („Евангелие от
Йоан“).
 В индийските писания:
"ОМ! Тази сричка е целият свят", ("МАНДУКЯ
УПАНИШАДА");
„В началото беше този свят АТМАН...“ („АЙТАРЕЯ
УПАНИШАДА“, „БРХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА“);
„АЗ (АТМАН) съм Бог (БРАХМАН)“,
(„БРХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА“, „ЧХАЙДОГЯ
УПАНИШАДА“);
На този свят Аз съм Баща, Майка, Пазител и
Дядо. Познайте го като пречистващия звук ОМ”
(„Бхагавадгита”);
„И думата (VAK) е Бог (BRAHMAN)“
(„BRHADARANYAKA UPANISHADA“).
Както се казва в "ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИК":
"ЧИТТА (принцип на мислене) се премества в КХА
(място над небцето) и тъй като речта (ДХИЖВА) също
се премества в КХА, КЕЧАРИ МУДРА е почитана от
всички СИДДХА." ("ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИК", III,
41).
Когато хатха йоги се концентрира върху думата
ОМ (върху звука или НАДА), той забелязва този
реципрочен звук точно над небцето (КХА) – вид
МАНДУКА МУДРА, която във връзка с „пламъка“
става КХЕЧАРИ МУДРА – която вече описахме
подробно.
 Все пак трябва да се подчертае, че обозначението
RASANANDA YOGA е по-подходящо за този тип
YOGA. Затова насочваме вниманието на читателя към
факта, че думата „РАСА” означава и сричката ОМ и че
следователно тази ЙОГА отново е свързана чрез
духовната КЕЧАРИ МУДРА с РАДЖА ЙОГА!
Следователно тази кхечари мудра е най-висшият
синтез .
Така те информирах, о Чанда, за
освобождаващото САМАДХИ. Практиката
(САДХАНА) на РАДЖАЙОГА-САМАДХИ е едно
същество с Аза (АТМАН) и еднакво с УНМАНИ и
САХАЖАВАСТХА.
SAHA - "заедно", SAHAJA - "вродено",
SAHAJAVASTHA - "естествено състояние на ума".
Вездесъщият (Вишну) е във водата. Има го в
земята и по върховете на планините. Вездесъщият
е във вихрушка от пламтящи огньове – целият свят
е изпълнен с Него.
Всички същества и живи същества, които се
движат по земята или във въздуха, дървета,
храсти, пълзящи растения, увивни растения и други
корени, морета и планински вериги – разпознайте ги
всички като Върховен Бог (БРАМАН), вижте ги в
себе си (АТМАН).
 Обитаващият Аз (АТМАН) е абсолютното съзнание
(ЧАЙТАНЯ), едно-без-втора, вечно, върховно. Ако е
известно, че е отделено от тялото по време на екстаз
или като цяло е различно от тялото, тогава човек
остава свободен от похотта и привличането.
Следователно SAMADHI е свободно от всякакво
мислене (SANKALPA) (като функция на MANAS -
решение (SAKALPA) или нерешителност (VIKALPA)).
Не наричайки свои: нито тялото си, нито сина
си, нито съпругата си, нито приятелите си, нито
богатството си, човек постига САМАДХИ.
Шива прокламира много скрити истини (ТАТВА)
като ЛАЯ-АМРИТА и други. Един от тях, който
води към спасение, ви дадох накратко.
И така, о Чанда, разказах ти за неуловимото,
високо САМАДХИ.
Кой знае, никога повече няма да се роди на
Земята.
Направихме всичко възможно, за да премахнем
завесата на тайните от практиката и теорията на
ЙОГА. За практическата част на ЙОГА ние
гарантираме както собствения си дългогодишен опит,
така и опита на нашите ученици.
 Що се отнася до теоретичната част, ние се
опитахме да потвърдим нашата основа върху
автентичните писания.
Затова ние позволяваме думите на Вивекананда да
бъдат приложени към нас: „Ако някога съм
произнесъл истинска дума, тогава го дължа на моя
Учител. Моите думи са само грешки.“
Затова ние позволяваме думите на Вивекананда да
бъдат приложени към нас: „Ако някога съм
произнесъл истинска дума, тогава го дължа на моя
Учител. Моите думи са само грешки.“
Нека силните стават по-силни!
ПРИЛОЖЕНИЕ