КОЛЕДЕН ДУХ

Георги Златков
Преразказ от гледната точка на неутрален разказвач в сегашно
историческо време
Когато усеща първите удари от секирата на Рашо Дървото,
цялата тъга на света се събира в малките ù свити иглички.
Безсилна, започва да се мята наляво- надясно, но не успява да се
спаси. Наоколо се насъбират много други, но никоя не се застъпва
за нея. Седят кротички и извъртат поглед, те също свиват малките
си иглички, но не от болка, а защото не искат да слушат
стенанията ù.
Тя отваря очи чак в отрупаното с елхички ремарке на Рашо и
веднага разбира, че е истина.
Легендата гласи, че когато отсичат елхичките, малките им
душички успяват, благодарение на коледния дух, да останат
живи до Коледа.
За първи път елхичката успява да види толкова голяма част от
гората, всичко наоколо e ново за нея: и малките брезички, за
които само e слушала, и вековните букове. С нетърпение чака и
града. По Коледа е украсен със светещи топки.
Някога синигерчета са кацали отгоре ù, за да клюкарстват.
Тогава тя се чувства щастлива. От птичките е слушала за колите,
за влака под земята, за странните същества, които понякога са
добри, а друг път стават лоши.Пак от тях знае, че това са хората и,
че на тях никога не може да се разчита.Елхичката най-много
очаква да види реката. Синигерчетата са разправяли, че в реката
има птици, които плуват и понякога даже махат за здрасти.
Когато камионът на Рашо Дървото спира, тя седи, спотаила дъх,
и чака приключението ù да започне. В същия момент усеща
грубата лапа на дърваря върху стъблото си.После полита към
земята, там постоява няколко минутки. После усеща как Рашо ù
забива две кръстосани пръчки в стеблото и застава изправена.
Оглежда се, наоколо стоят някои нейни приятелки от гората.
Три часа по-късно още си е на все същото място. Започва да се
притеснява, защото иска да разглежда толкова много места из
града, а до края на коледната магия остава един ден. Иска ù се
час по-скоро да започнат обиколката и накрая да стигнат до
реката, където ще видят плуващите птици.
Разни хора минават покрай нея, оглеждат я, после взимат някоя
от съседките ù. Малката елхичка дори не предполага, че ако до
края на деня никой не я купи, Рашо ще я изхвърли в задния си
двор, където с една малка клечица ще си устрои коледна клада,
както прави всяка година с елхичките, които не успява да
продаде. Не знае, че ако никой не я купи, никога няма да види
нито плуващите птици, нито други мечтани неща. Единственото
нещо, което ще зърне, ще е задния двор на Рашо Дървото.
Дърварят потърква ръце, преброява печалбата, поглежда към
часовника си и започва да мята една подир друга елхичките в
ремаркето. Тя не разбира какво става, защото прекарава целия
ден, без да се разходят, без да видят нищо.
Пътят към Рашовата къща минава през една малка брезова
горичка. Там белите стройни дами гледат към малките елхички и
плачат, защото знаят какво следва.
Рашо запова да разтоварва елхичките в двора си. Натрува ги
една върху друга и бръква в джоба си за запалка. Няма и се
налага се да отиде до къщата.
Чува се вик отправен към Рашо. Той идва иззад оградата.
Ванката съседът, е. Ванката не спира да попита дали мъжът е
там. Рашо отговаря, че е вкъщи и да настоява да спре да вика.
Ванката пожелава на съседа си ,,Весела Коледа“, а той му
пожелава същото. Съседът на Рашо заявява, че обещал на жена
си дръвче за Коледа, но не е успял да купа. Пита го дали му се
намира едно празнично дръвче. Той му отговаря, че има и ще му
даде.
На елхичката и стана приятно, когато Рашовата десница се
стоварваи отгоре ù. Понася се във въздуха като малките
синигерчета, но бързо се строполява от другата страна на
стобора, където я грабва Ванката. На вратата я посрещат две
хлапета, които веднага извадждат кашони с играчки и започнаха
да я кичат. Леко я е гъдел, когато малките ръчички шарят по
цялото ù тяло, но тя е щастлива. Когато приключват и тя се
поглежда в огледалото, не може да повярва на очите си, защото
наистина е красива, цялата свети, а звездата на главата ù сияе.
Разбира, че синигерчетата не са я лъгали.
По време на вечерята всички от семейството я гледат.
Малчуганите питат майка си дали е красива. Майката им
отговаря, че елхичката е очарователна.
Ванката идва последен при нея, кляка, поглежда я в очите и
слага някакви неща в краката ù- коледните подаръци.
Елхичката му прошепва, че му благодари