Право на интелектуалната собственост

Тази дисциплина е надстроечна дисциплина. Това е един подотрасъл на гражданското

право. За него са валидни всички фундаментални институти на ГП. Предполага се много добро
владеене на ГП. Изключително практически значима дисциплина. Сферата не е в някаква
интелектуална абстрактност или интелектуални решения, тя е с изключителна практическа
насоченост. Ще видите, че много по-често ще се сблъсквате с обекти на интелектуалната
собственост, отколкото други. Стои в основата на най-значимите обекти на икономиката –
интернет, филми, фармацевтика и т.н. Всичко това е в сферата на интелектуалната собственост.
Ако изчислите каква е материалната стойност на лаптопа пред вас ще видите, че би трябвало
да излезе много по-евтино от 1000 лева. Всичката надценка са права на интелектуална
собственост. Ако изчислите колко струва мараката МакДоналдс с активите й. Активите й
граничат на 0. Голямата стойност обаче стои в марката и нематериалното благо. Ако се чудите
какво правите когато теглите от торенти, ще разберете, че това всъщност не е много правилно.
Преди няколко години обществото изригна заради едно споразумение “АКТА”. Щеше да може
да се следи трафика в интернет и да се следят гражданите. АКТА пропадна. Но факт е, че
споразумението беше подписано от 35 държави, като ЕС се броеше за 1 страна по него. Целта
беше да се следи трафика на интернет, за да се запазят продуцентски права. Всичко това
казвам, че дисциплината не е измислица, а е с изключително практическо значение. Затова
препоръчвам да обърнете внимание на дисциплината, да не я подценявате, а оттам нататъка
каквото решите.

За изпита – никога не е бил проблем. Ще се ползват законите. Те са много. Не са

сложни, но трябва да можете да се ориентирате в тях. Формата – казус. Който получи
задоволителен резултат (5 или 6) ще имат преференция на устния изпит и ще се ползват от тази
оценка. Останалите ще могат да се явят на устен изпит.

1. Предмет и метод на ПИС в системата на действащото право, система на ПИС и принципи на

ПИС

От многото опити в теорията да се изясни и да се стигне до единно определение за

предмета на ПИС като че ли най-точното и прецизно определение е, че предметът на ПИС са
обществените отношения по повод възникването, упражняването, отстъпването и закрилата на
правата върху нематериални блага, признати от правната норма за обект на правото. Основен
метод е методът на равнопоставеност. Особеност на правния режим на интелектуалната
собственост в сравнение с другите подотрасли на ГП обаче е значимото използване и на метода
на власт и подчинение, доколкото в отношенията по повод възникването и закрилата на
правата върху нематериални блага участват субекти и с властнически правомощия. Както ще
видим в хода на лекционния курс, правата на т.н. индустриална собственост възникват в
резултат на властнически акт на държавен орган – Патентното ведомство. Особеност на
правния режим на ИС е засилената административна защита на правата и възможност на
държавни органи с властнически правомощия служебно по административен ред да защитават
права върху интелектуална собственост независимо от това кой е носителят на тези права.

Системата на ПИС. ПИС като подотрасъл на ГП не е систематизирано. Правят се опити

за кодификация на материята и рано или късно тя ще бъде кодифицирана най-вероятн по

1
начин, по който е систематизирана самата учебна дисциплина, а именно – обща част, която
обхваща източниците на ПИС, действието на правните норми, субектите на ПИС и обща
характеристика на обектите на интелектуална собственост. И специална част, в която ще
изучаваме поотделно отделните обекти на ИС, авторското право и сродните му права и т.н.
права на нелоялна конкуренция.

Правния режим на ИС (ПРИС) стъпва върху два основни принципа. Първият е на

териториалното действие на правната закрила на обектите на ИС. Предоставената закрила има
сила само на територията на съответната държава и се подчинява на националното ниво. И
вторият принцип е на времевото ограничение на правната защита. Правата върху обекти на ИС
са срочни права.

Нематериални блага. Характерни черти и юридическа квалификация. Обекти на

индустриалната собственост и интелектуалната собственост. Съпоставка между различните
обекти на закрила и на правата върху тях и национални източници на ПРИС.

Ключовото понятие в ПРИС е нематериалното благо. То е идея или завършено

творческо произведение или отличителен знак, което може да се използва за задоволяване на
материални или духовни потребности, поради което те имат стойност. Това е определението на
проф. Павлова в учебника й по ГП. Кои са основните черти на нематериалните блага? На първо
място те са идеални, а не материални. Вследствие от това е, че те винаги са инкорпорирани в
материални носители. Обект на права обаче е самото нематериално благо, а не материалният
носител (който би бил предмет на вещното право и в случая не ни интересува). Третата
характерна черта е възможността на материалните носители да се възпроизвеждат. Тя очертава
и изключително значимия характер на защитата върху на върху нематериални блага. Ако едно
лице наруши ваше вещно право то може да го направи само конкретно по определената вещ.
Но ако наруши ваше нематериално прав, първо това лице може да бъде неограничено като
брой, може да бъде териториално неопределено (мога да съм в Тайван, в Македония и да
наруша правото ви). Всичко това защото материалните носители могат да се възпроизвеждата.
Четвъртата характерна черта е, че те не физически не могат да бъдат унищожени. Може да
бъде унищожен материалният носител, но нематериалното благо – не. Дори да бъде унищожен
оригинала на една картина, картината като творческа дейност на художника продължава да
съществува. На пето място нематериалните блага имат икономически аспект. Те добавят
стойност. Вече дадохме примера със стойността на една марка, която е несъизмеримо по-
голяма със стойността на материалните й активи. И на последно място – т.н. убиквитет.
Нематериалните блага нямат точно определено място в пространството. Поради идеалния си
характер нямат точно определени координати. Тази характеристика заедно с характеристиката,
че могат да се възпроизвеждат, всъщност обуславят защитата на тези права. Това ги прави
изключително уязвими и много достъпни до трети лица. А както ще видим появата им зависи
не само от волята на автора, изисква и много сериозен инвестиционен процес. Ако аз съм
продуцент и инвестирам няколко милиона във филма си, а в Китай могат да се възпоризведат 6
милиона копия, това има голямо икономическо значение.

Обекти на индустриалната собственост и интелектуалната собственост.

В теорията ИС е родово понятие. В рамките на обектите на ИС обособяваме следните

правни сфери. На първо място това са обекти на индустриалната собственост. На второ място –
авторското и сродните на авторските права. На трето място – правилата срещу нелоялна

2
конкуренция. И четвъртата – незащитени обекти на ИС. Първата правна сфера и голям
подраздел са т.н. права на обекти на индустриалната собственост. Правата върху нематериални
блага, обект на индустриалната собственост са защитени за първи път от Парижката конвенция
за закрила на индустриалната собвтвеност (1883г.) с последна редакция от Стокхолм (1967г.).
Парижката конвенция не дава определение на понятието, а изброява обектите на индустриална
собственост, върху които правото признава защита. Чл. 1, ал. 2 от парижката конвенция гласи
”Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретение, полезните
образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за
услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход,
както и преследването на нелоялната конкуренция.” Всъщност появата на защитата на обекти
на ИС е със защитата на обекти на индустриалната собственост. Ако си спомните историята –
това е ерата на промишлената революция. В момента, в който производството излиза от
манифактурния си характер и преминава в промишлеността се оказва, че има блага по-ценни
от актива. Строя фабрика, имам технология за производство на стомана, която ме прави
изключително конкурентен. Появява се друг, който копира моята технология. Тогава излиза
въпросът, може ли друг да използва моята технология при положение, че аз съм я изобретил. В
един момент се оказва, че технологията струва повече от актива. По-нататък е аналогична
Бернската конвенция за защита на авторските и сродните права. Появява се, когато се появява
печатницата. Тогава авторът става изключително застрашен. Така че регулацията генезиса
винаги следва обществените отношения. В момента най-големият бум върви по авторското
право, заради компютърния софтуер, който е обект на авторското право у нас. Една от клаузите
на Ньойския мирен договор е България да ратифицира и Парижката, и Бернската конвенция. А
възприемането на този режим беше условие за присъединяването ни към ЕС.

На първо място ключовият обект, първият по време обект на индустриалната

собственост е изобретението. От систематична гледна точка за мен е по-удобно заедно с
обектите да говорим и за източниците, тъй като нашето законодателство групира отделните
обекти в отделни НА. Основен НА, който регламентира изобретението и патента за
изобретението е законът за патентите и регистрация на полезни модели. Обект на закрила е
изобретението като нематериално благо. Патентно способни са изобретенията от всички
области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.
Правната закрила на изобретението се предоставя с патент. Патентът удостоверява
изключителното право на притежателя върху изобретението. Той действа по отношение на
трети лица от публикацията му в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Патентът е
документ, с издаването на който се свързва изключителното право за използване и
разпореждане с изобретението в полза на патентопритежателя. Срокът на закрила на
изобретението чрез патента е 20 години. Вторият обект на индустриална собственост е т.н.
полезен модел. Според терминологията на Парижката конвенция – полезни образци. Източник
на право е отново Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Регистрират се
полезни модели, които са нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка. Не се
регистрират като полезни модели методи, химически съединения или тяхното използване.
Полезният модел обикновено жаргонно се нарича “малко изобретение”. Срокът на закрила е 4
години, като може да бъде удължаван на 2 пъти по 3 години, но не повече от 10 години. На
следващо място са правата върху промишления дизайн. В Парижката конвенция се наричат
индустриални рисунки и модели. Основен източник е Законът за промишления дизайн. За
разлика от изобретението и полезния модел обект на закрила е не техническо решение, а
естетическия резултат – видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от
особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или

3
комбинация от тях. Дизайнът трябва да притежава 2 характеристики – новост и оригиналност.
Срокът на действие на промишления дизайн е 10 години и може да се подновява три пъти
последователно по пет години. Промишленият дизайн като обект на индустриална собственост
е единственият обект на индустриална собственост, който може да бъде защитен и като обект
на авторското право. Според параграф 2 от преходните разпоредби на закона правната закрила
не изключва едновременната му закрила по Закона за авторското и сродните му права. Това е
доста важно, тъй като различен е режимът, по който възникват правата. До тука обособихме
три обекта на индустриална собственост и два източника.

Четвърта група обекти в рамките на индустриалната собственост са т.н. означения. На

първо място в тази група са правата върху марка. Основен НА е Законът за марките и
географските означения. Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на
едно лице от тези на други лица и може да бъде представена графично. Такива знаци могат да
бъдат думи, вкл. И имена на лица, букви, цифри, форми на опаковката, звукови знаци или
всякакви комбинации от такива знаци. Марките биват търговска марка, марка за услуги,
колективна марка и сертификатна марка. Срокът на регистрацията е 10 години, като може да
бъде подновяване за всякакви последователни 10 години неограничени във времето. Това е
единственият обект на ИС, който не е със срочни права.

Географските означения. Същият НА – Законът за марките и граогравските означения.

Под това се разбира наименование за произход и географско указание. И при двете това е
наименованието на страна, местност и при наименованието на произход качествата на стоката
се дължат изключително на тази местност, докато географското указание стоката притежава
качества, които могат да се отдадат на този произход. Закрилата се получава чрез регистрация
и се прекратява, когато престане да съществува връзка между географската среда и качеството
на стоката. Географското означение е единственият обект на ИС, върху който няма
изключителни права. Всяко лице, което произвежда стоки или предлага услуги от съответния
регион може да се регистрира като ползвател на географското означение и да го използва в
търговската си дейност, но само ако се регистрира по съответния ред като ползвател. На
следващо място – правата върху фирменото наименование. Търговското име е
наименованието, под което е известно едно предприятие. Съдържанието и регистрацията му се
уреждат от търговското законодателство и ТЗ. Това наименование идентифицира самия
търговец (и лицето, което извършва стопанска дейност). Основни НА са ТЗ и Закона за
Търговския регистър. На следващо място обект на индустриална собственост, с които обекти
няма да работим в детайли, но е необходимо да ги знаем, са така наречените нови сортове
растения и породи животни. Има специален закон за тяхната закрила. Следващ обект на
индустриална собственост е т.н. топология на интегрални схеми. Източник е Закон за
закрилата на интегрални схеми. Казано иначе – това е хардуер.

Следващата сфера на обекти на индустриална собственост са така наречените правила

за предотвратяване на нелоялна конкуренция. Основен източник е Закона за защита на
конкуренцията, глава седма, озаглавена “Нелоялна конкуренция”. Нелоялна конкуренция
според чл. 10, ал. 2 ПК е всеки акт на конкуренция, който е противен на честните обичаи в
областта на индустрията или търговията. ЗЗК, глава 7, има общ състав за нелоялна
конкуренция и специални състави. Те не са изчерпателно изброени и ако не попадаме под
фактическия състав на някой от тях може да се приложи общият. Забранява се всяко действие
или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с

4
добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на
конкурентите.

Третата правна сфера, елемент от ПРИС, която дефинира обекти на нематериалните

обекти, са авторските права и сродните на авторските права. Обект на авторското право е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност и е
изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Основен източник е
Законът за авторското право и сродните му права. В чл. 3 от Закона за авторското право и
сродните му права се изреждат отделни обекти на авторското право, но това изброяване не е
изчерпателно. Независимо, че не фигурира като конкретно дефиниран обект в закона, всяко
произведение, което според разбирането на обществото представлява такова, автоматично ще
придобие качеството на обект на авторското право. Според закона компютърните програми са
обект на авторското право, а не на индустриалната собственост. В американската практика
софтуерът се патентова. И най-накрая това са правата, сродни на авторските. Основен
източник е отново Закона за авторското право и сродните му права. Носители и обекти на
сродните права са артистите изпълнители върху своите изпълнения (обект е изпълнението,
субект – артистът-изпълнител), продуцентите на звукозаписи (върху самия звукозапис),
продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху
оригинала и копията, получени в резултат на този запис, както и радиотелевизионните
организации върху техните програми.

Съпоставка между различните обекти на закрила и правата върху тях. На първо място е
юридическият факт и начинът, по който възникват правата върху съответните обекти. При
обектите на индустриална собственост правата възникват в резултат на производство, което
приключва с ИАА. Органът, пред който се реализира това производство е патентното
ведомство. В литературата ще срещнете тежък спор дали правата възникват от факта на
регистрацията или тя само удостоверява наличието им. Безспорно е, че правата върху едно
изобретение възникват с изобретяването му, но изключителният им характер ще възникне едва
когато то бъде патентовано. Важното е, че при обектите на индустриална собственост, ако
нямаме патент, практически не е възникнало правото. При авторското право правата възникват
с факта на обективиране на произведението. Ако обектът е годен и е произведение на науката,
изкуството и литературата, резултат е на творческа дейност и е обективиран под каквото и да е
форма, правата възникват. При него няма процедура, няма регистрация, няма намеса на
държавен орган, няма легален документален титул за авторство. Това е изключително важна
разлика между обектите на индустриалната собственост и обектите на авторското право.
Обективирането на едно произведение може да бъде доказано чрез всички доказателствени
средства по ГПК. Няма специално предвидени процедури за доказването на авторски права.

На второ място разликата между обектите на индустриалната собственост и авторското

правото е, че обектите на индустриална собственост са изчерпателно изброени. Поради това
съществуват и толкова много закони – за патентите и полезни модели, за марките и
географските означения, за промишления дизайн, за топологията на интегралните схеми, за
животните и растенията. Обект е само това, което нормата изрично е приела за такъв. Правото
не е признало производствения опит за обект на защита. Тайната трябва да бъде пазена.
Обратно, обектите на авторското право могат да са всяко произведение, което отговаря на
характеристиките. Не са изчерпателно изброени. Един интернет сайт дали е? Да, безспорно. Не
е необходимо законът изрично да го приема за такъв.

5
 Разликата при възникването на двата вида обекти обособява и цял самостоятелен модел
в индустриалната собственост, нарчен право на заявяване и право на приоритет. Няма да го
срещнем при авторското и сродните му права, тъй като нямаме патентоване и регистрация. Там
споровете могат да са върху това кой е изобретателят и кое е лицето, което първо е открило
изобретението. При авторското право този институт го няма – първи по време, първи по право.

Най-важният ми съвет е да си набавите закона – на Сиби са в два тома – дебелият е на

нова звезда, който е компилирал двата тома, но е по-прагматичен и ще ви е достатъчен. Ще
работим с тези закони, трябват ви. Предстои поправка в Закона за авторското и сродните му
права.

Литература: Патентно право на РБ от проф. Павлова – има промени за полезния

модел, които ги няма в него; Цветана Каменова – Международно и национално авторско
право; Георги Саракинов – авторско и сродните му права в РБ (2009г.); проф. Живко Драганов
– право на означения (марки, фирми, географски означения, домейн, имена); доц. Емил Марков
– патентноправна закрила на компютърните програми; доц. Емил марков – за титулите на
интелектуалната собственост; актуална монография на проф. Живко Драганов – обекти на
интелектуалната собственост – горещо ви я препоръчвам (от изобретението до
произведението); моя милост – режима на телевизионната програма.

6. Първично или оригинерно възникване на обектите на интелектуалната собственост и

на правата върху тях

В Авторското право (започваме с него, защото е малко по-ясно) правата върху

произведението възникват с факта на обективиране на произведението. Това не означава
материализиране в някаква материална форма. То ще бъде обектирано и когато бъде изречено,
изпълнено и т.н. В Авторското право поради този факт на възникване на правата, ЮФ от който
възникват правата е от категорията на юридическите постъпки. Вярвам, че си спомняте
класификацията на ЮФ, от които възникват гражданските правоотношения – действия,
юридически постъпки и юридически събития. Тъй като сме на територията на юридическата
постъпка, правата възникват извън волята и поведението на лицето. Правата възникват от
факта на самата юридическа постъпка. Това води до едно изключително важно заключение –
лицето, което е носител на права и за което възникват оригинерно те, то безспорно трябва да е
правоспособно, но не е необходимо да е дееспособно. Няма нужда от действително изразена
воля. Невъзможността му да изрази такава воля не опорочава възникването на правата. Това
означава, че ако малолетно лице създаде произведение в резултат на творческа дейност и е
обективирано, то ще стане носител на тези права. Вече упражняването им няма да е валидно и
действително без съгласието на законните му представители.

В патентното право съществува спор. Едната част от авторите приемат, че правата

върху изобретението възникват с факта на неговото създаване и обективиране, а впоследствие
се удостоверяват с издаването на ИАА (патента). Другата част от авторите считат, че
издаването на патента има конститутивно действие по отношение на възникването на правата
върху изобретението. Без да умаловажаваме този спор, той няма сериозна практическа
последица и от гледна точка на разбирането на материята съм склонен да приемем, че правата
възникват от момента на издаването на патента. Вярно е, че се допуска воденето на съдебен

6
спор за това кой е действителният автор на изобретението. Ако той приключи успешно за
ищеца, патентното ведомство ще преиздаде патента на името на действителния автор на
изобретението. Но това е само в хипотеза, когато лицето е заявило патента и не е негов автор.
В потвърждение за тезата за конститутивното действие бихме навяли и аргумента, че ако две
лица независимо едно от друго и добросъвестно създадат едно и също изобретение, но второто
по време като автор и е добросъвестно го заяви първи, правата ще възникнат за него. Тъй като
за издаването на патента е необходимо правно действие, което се изразява в подаването на
заявка и провеждането на едно производство пред Патентното ведомство, следва да приемем,
че за възникването на правата върху изобретението е необходима освен правоспособност и
гражданска дееспособност.

В Конкурентното право правата възникват от сложен фактически състав, наречен

нелоялна конкуренция. Той включва наличие на конкуренция между лицата, легитимирани да
бъдат носители на права срещу нелоялната конкуренция, са само лицата на съответния пазар.
На второ място е необходимо действие, което трябва да е с пряк умисъл и да е в нарушение на
добросъвестната търговска практика. Ако за патента все пак има спор как възникват правата,
то за другите обекти на индустриална собственост е безспорно че, правото върху марка
възниква с регистрацията, правото върху промишлен дизайн възниква с регистрацията.

Правоприемство в областта на интелектуалната собственост. То винаги е частно

правоприемство. Това е така, защото отделни неимуществени права било на изобретателя, било
на авторите, са неотчуждими. В този смисъл дори наследниците на изобретателя, респ. на
автора, ще се явят частни правоприемници. В зависимост от начина на придобиване на права,
субектите на интелектуална собственост биват първични и производни. Първите придобиват
права въз основа на първичния акт на авторството без да е налице правоприемство. Такива
субекти са авторите. Към производните се отнасят наследниците и частните правоприемници,
които придобиват права, принадлежали преди това на първичните субекти или тези права са
учредени въз основа на първичните права на авторите. Производните субекти са носители само
на имуществени права. Независимо от това, че има специален въпрос за това, ще подчертаем че
те са комплексни права, които включват както неимуществени права, така и имуществени
права. Затова казваме, че тъй като неимуществените права са неотчуждими, дори наследниците
не могат да ги упражняват в пълния им обем за конкретния обект на интелектуална
собственост.

При патента изключителното право върху изобретението включва правото на

използване на изобретението, забраната на трети лица да използват изобретението и правото на
разпореждане с патента. Когато патентите са притежание на повече от 1 лице и между тях не е
уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съпритежател в пълния му обем.
Доколкото друго не е уговорено, се прилагат правилата за съсобственост съгласно ЗС. Правото
на заявяване на патента принадлежи на изобретателя или неговия правоприемник. Той може да
бъде наследник или частен правоприемник, на когото изобретателят е отстъпил правото да
заяви патента. Тъй като патентът е отчуждим, той е продаваем и е обект на всички граждански
и търговски сделки. Особеното тук е, че правата върху патента могат да бъдат прехвърляни
преди неговото заявяване, така че да се раздвои фигурата на действителния изобретател и
лицето, което легално има правото да заяви патента. Разбира се, че патентът се наследява – в
пълен обем без неимуществените права на изобретателя, които ще видим в какъв обем са.

7
 Другата форма на правоприемство в патента е т.н. договорна лицензия. За
лицензионния договор ще имаме специална лекция, но отсега ще кажем, че с него едно лице,
притежател на право върху годен обект на интелектуална собственост, отстъпва на едно друго
лице, лицензополучател, изключителното или неизключителното право да използва обекта.
При патента заявеното или патентовано изобретение може да бъде обект на лицензионен
договор. Правото на зявяване може да бъде отчуждавано преди самото заявяване. От своя
страна заявено изобретение, което е още на фазата на заявката, може да бъде лицензирано.
Това трето лице е частен правоприемник на носителя на съответното право. Прехвърлянето на
патента и лицензионния договор се вписват в Държавния регистър.

При марките. Правото върху марка може да е притежание на 2 или пвоече лица. Всеки
съпритежател може да я използва без да се отчита на другите, освен ако друго не е уговорено в
писмена форма. Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на
търговското предприятие за всички или за част от стоките и услугите, за които е регистрирано.
За разлика от патента, при марковото право не съществува института на самостоятелно право
на заявяване. Има заявка, правото се придобива чрез регистрация, считано от датата на
подаване на заявката, но тъй като при определяне на марката няма елемент нито на
изобретяване, нито легално определен елемент на творчество (ще видим колизията между тези
права), марката се счита регистрирана от датата на заявка, правото възниква за първия
заявител. Марката може да се прехвърля. При съвместно съпритежаване – с писмено съгласие
на всички съпритежатели. Прехвърлянето й се вписва в Държавния регистър. Правата на марка
могат да се прехвърлят още на фаза заявка на регистрация. Разбира се, на риск на
приобретателя (дали ще бъде регистрирана). Така е и при патента. По отношение на
правоприемство на марките, се осъществява също с фигурата на лицензионния договор. Може
за всички или за част и за цялата или част от територията на РБ с лицензионен договор в
писмена форма. Може лицензията да бъде изключителна или неизключителна (когато не е
уговорено друго – неизключителна). Да разбуля една заблуда – марка се регистрира за
определени класове стоки и услуги или за конкретни стоки и услуги в определени класове.
Марка за всичко е изключително скъпа и неефективна, тъй като, както ще видим, притежателят
на марка има задължение да я използва. И ако не я използва в продължение на 5 години за
всеки един от класовете, марката може да бъде искана да бъде отменена от всяко лице без да
доказва правен интерес за това.

По отношение на промишления дизайн. Правото възниква с регистрация в патентното

ведомство, считано от датата на заявка. Правото принадлежи на автора или на неговия
правоприемник, който може да е или наследник, или частен правоприемник въз основа на
договор. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява
съвемстно. Отказът на някои лица да участват в заявяването, не е пречка за заявяване от
останалите. Правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя да го
използва, да забрани на трети лица да го използват и да се разпорежда с него. Освен
разпоредителната сделка, другата форма на правоприемство е отново лицензионния договор.
Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна, когато не е уговорено друго –
неизключителна. Лицензията е най-често срещата форма за правоприемство на интелектуална
собственост изобщо. Кое прави продажбата неатрактивна? На първо място, срочния характер
на правото. Изключителната лицензия може да забрани на титуляря на правото да използва
обекта. Преобрелетателя използва пълноценно обекта не носи рисковете правата да се атакуват
по време на регистрацията. Всяко трето лице може да поиска да бъде обяване
недействителност на патента.

8
 Преминаваме към авторското и сродните му права. Автор е ФЛ, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да
бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в закона. За всяко използване
на произведението и за преработката му е необходимо съгласие на всички автори. При спор
между съавторите, спорът се решава от съда. При авторското право за разлика от правата върху
обекти върху индустриална собственост е широката палитра от права за автора. Ако
неимуществените права на изобретателя се свеждат в това неговото име да е обявено в заявката
и в патента (при марките практически неимуществени права няма), при авторското право
изчерпателно, но доста напоително, се определят осем неимуществени права на автора в З за
авторските и сродните му права. Чл. 15, ал. 1. Ще си ги прочетете. Важното е, че в две от тях
(да иска признаване на авторството и да иска името, псевдонима му, да се обозначават по
съответен начин при всяко използване на произведението) са неотчуждими. Отчуждаването на
други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма. След смъртта на
автора до изтичане на срока за закрила на авторското право, неимуществените права се
упражняват от наследниците на автора, с две изключения – неимущественото право да променя
произведението и да спре използването на произведението поради промени в убежденията си.
И отсега нещо да ви стане пределно ясно – в нашата правни система имуществените права на
автора (да изпозлва произведението в изчерпателно изброени хипотези – чл. 18) са
неотчуждими. Съществуват други правни системи, които дават съвсем различна регламентация
по този въпрос – американската и англо-саксонската система (copyright). Там правото за
произведение се възприема като обикновена собственост – прехвърлимо и отчуждимо. Затова
там продуцентът е господар на целия процес – притежава всички права. В континенталната
правна система имуществените права на автора не могат да бъдат отчуждавани. Това
практически означава, че единствената форма едно трето лице да бъде носител на авторски
права чрез правоприемство, е да бъде страна по договор за използване на произведението. С
него авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключително право да използва
създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждения. З за
авторското и сродните му права в параграф 2 от ДР дава определение на ползвател. Това са
такива структури или организации, които под една или друга форма привеждат
произведението до знанието на широката публика – продуценти, заведения, хотели, театри и
т.н. Това предполага, че правоприемството в авторското право се осъществява или на базата на
частно правоприемство въз основа на договор за използване на произведението, или при
наследяване, но пак не в пълния му обем, а с ограниченията по отношения на онези
неимуществени права на автора. Проблемът от практическа гледна точка е много сериозен.
Нашият закон ограничава срока на договора за използване на произведението до 10 години.
Ако се предоставят права за повече от 10 години, договорът е частично недействителен за
срока над 10 години. Ако сте производител на стоки и искате да ползвате марка, трябва да
сключите договор за ползване на изображението с художника, който трае само 10 години. Ако
след това художникът реши, той може да ви забрани да използвате изображението. В Америка
няма такова нещо. Проблемът се усложнява още повече при продуцентите на филми и аудио-
визуални произведения. Авторите (режисьорът, сценаристът, операторът и евентуално –
художника) сключват договор с продуцента, по силата на който те отстъпват на продуцента
изключителното право да използва произведението. Върху записа на филма, обаче, за
продуцента възникват самостоятелни права, сродни на авторските, които са с продължителност
50 години от първото представяне на произведението. Ако на 11-тата година авторите откажат
използването от продуцента, ще следва че всяко използване на произведението ще нарушава
правата им, въпреки че продуцентът притежава сродно право.

9
 7. Субекти на правата на интелектуалната собственост. Правоспособност и
дееспособност

Субекти - Това са лицата, които придобиват материални субективни права върху

обекти на интелектуалната собственост. Те могат да бъдат физически или юридически лица,
както и държавата при определени случаи. Най-важната категория субекти са изобретателите
на изобретение или полезен модел, лицето, създало дизайн и авторите. Това е така, защото те
осъществяват с творческата си дейност основния ЮФ, а именно авторството на признат за
защита обект на интелектуална собственост. Без осъществяването на този ЮФ не могат да се
породят субективните права върху интелектуалната собственост.

Авторите са винаги ФЛ, освен в предвидените от закона случаи, когато самото

възникване е признато на ЮЛ. По отношение на патента и изобретението, лицето създало
патент или полезен модел е негов изобретател. При дизайна лицето има право на авторство по
З за промишления дизайн. Автора по З за авторските права, авторът е лицето чрез чиято
творческа дейност е създадено произведение. Авторите и изобретателите като субекти на
правото на интелектуална собственост имат имуществени и неимуществени права.
Неимущественото право на изобретателя на изобретение или полезен модел е да бъде посочван
в заявката в издадения патент за изобретение или в свидетелството на регистрация на полезен
модел, както и публикации относно полезния модел. Това право е лично и непрехвърлимо.
Правото на авторство по З за промишления дизайн включва неимущественото право да бъде
посочван в заявката регистрация и =нещо друго=, което се следи от ведомството.

Особена категория са субекти, които не са автори или изобретатели, но са придобили

права чрез частно правоприемство. Тази тема е изцяло в обхвата на въпрос 10.

Правото на патент принадлежи на лицето, което има право на заявяване. Има в закона
една особена хипотеза, която регламентира т.н. служебно изобретение. То е такова, когато е
създадено по отношение на трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с
договора не е предвидено друго. Счита се за такова, когато изобретателят е изпълнявал
присъщите за длъжността му служебни задължения, изпълнявал е специално възложени извън
горните задължения (от които се е очаквало създаването) или е използвал материали или
знания, придобити в резултат на работата му. При хипотезата на служебно изобретение
правото на заявяване на изобретения като служебно принадлежи на работодателя, ако той
подаде заявка в 3-месечен срок. Ако не подаде такава в срока, правото на заявяване преминава
върху изобретателя. С договор това право може да принадлежи и на двете лица. Втората
хипотеза е въз основа на договор, но не на служебно правоотношение. Тогава правото на
заявяване принадлежи на възложителя. На изобретателя тогава ще се гарантира
неимущественото право да се посочва в патента, респ. свидетелството за полезен модел. !!!
Софийски градски съд е подсъден при спор за това кой има право да заяви. Аналогично се
решава въпросът и при промишления дизайн. Когато е служебен, правото на заявяване
принадлежи на работодателя или поръчващия. Ако в 3-месечен срок не заяви, правото на
заявка принадлежи на автора на дизайна. Изводът е, че права върху изобретения, полезни
модели и промишлен дизайн, могат да се придобият от лица, които не са автори, но са
придобили права на заявяване на годния за защита обект и са получили патент или
свидетелство на регистрация на свое име. Тези лица са два типа – по линия на частно

10
правоприемство и които по силата на договорно отношение с автора получават по силата на
закона правото на заявят обекта.

Авторското право не познава процедура на заявяане като условие за защита. Други ФЛ

или ЮЛ могат да са носители на авторско право само в случаите предвидени в З за авторските
и сродните права. Това са два случая. Авторство върху периодични издания и енциклопедии.
То принадлежи на ФЛ или ЮЛ, което осигурява създаването и издаването на произведението.
Тук обектът е сборен. Авторските права на отделните части, разбира се, са на отделните
автори. Аналогична е хипотезата при сборници и т.н. Ако авторското право е създадено в
рамките на служебно или трудово правоотношение, авторското право принадлежи на автора,
освен ако друго не е предвидено в закона, а работодателят има изключителното право без
съгласието на автора и безвъзмездно да ползва произведението за свои цели! Авторското право
е неотчуждимо. Това има едно много сериозно изключение – когато е създадено по трудово
правоотношение компютърна програма или база данни. Чл. 14 ЗАСП – това авторско право
принадлежи на работодателя. Тази разпоредба тежко противоречи на самия дух на закона. Но
за малко повече прагматичност, авторското право възниква директно за ЮЛ. Все пак доста
чужди софтуерни фирми у нас използват работната ни ръка. С това мисля да приключим за
днес.

Общите черти на ПРИС

:@ Пропуск! -10-тина минути

Следваща особена и най-характеризираща черта на ПРИС е тяхната изключителност.

Те са с абсолютен и изключителен характер. Интелектуалната собственост е състезание с един
победител, няма втори победител. В интелектуалната собственост това представлява “частен
монопол”, като законът предоставя на титуляря на правото изключителната възможност да
използва ресурсите на този нематериален обект по начините, определени в закона и да извлича
ползите от съществуването му. В тази връзка доминиращите имуществени изключителни права
могат да бъдат разгледани в две посоки. На първо място от гледна точка установената в закона
възможност макар и не по отношение на всички обекти. Авторското право не се прехвърля
чрез цесия или продажба, но по отношение на останалите обекти на интелектуалната
собственост в правомощията на титуляря на правото е разпоредителната му власт да прехвърли
правата или да отстъпи временното им ползване чрез лицензионен договор. Това са първата
група правомощия. Втората група правомощия са свързани с възможността на титуляря на
правото да произвежда движими вещи, или стоки, в които нематериалния обект е включен и да
има власт върху тези стоки – внос, износ, продажба. По този начин се постига пряко
капитализиране на интелектуалната собственост. В крайна сметка рефлекс от тази
изключителност са уредените форми на искова защита и гражданска отговорност, които
законодателството е уредило по отношение на всеки един обект. Исковата защита в основната
си част следва принципите на деликтната отговорност. За всички действия на трети лица,
нарушаващи територията на абсолютност и изключителност, те носят отговорност почти
същата като тази, уредена в чл. 45 и сл. ЗЗД. Самата изключителност на правата сама по себе
си също е относителна. Говорим за относителна изключителност, колкото и нелепо да звучи,
но това най-добре отразява възприетите от законодателя нормативни решения. Както си
спомняте от ВП правото на собственост също търпеше на определени основания ограничения.

11
По подобен начин същата структура се следва и тук. Всяко едно от правата на интелектуална
собственост е ограничено на изрични и посочени от закона основания. Знаете, че
интелектуалната собственост е едно голямо изключение от общия принцип за свободата (на
ползване, на изразяване). Тоест свободата започва оттам, където свършват границите на
интелектуалната собственост. Вътре в тях обаче законът също е оставил пространства, по
силата на които третите лица могат в повечето случаи дори без съгласието, а да не казвам, че и
въпреки изричното противопоставяне на иттуляра на правото, да извършват такива действия,
които иначе биха се възприели като нарушаване на правата. Най-тясно ограничени са
законовите основания, свързани с патентите. Малко по-свободно е при търговските марки и
като че ли най-либерално законодателят е подходил в Авторското право при произведенията.
Структурата на всеки закон е горе-долу една и съща. След като урежда правата, той бърза да
уреди изключенията – т.н. принцип на свободно използване. Така примерно чл. 20 З за
патентите и регистрация на полезните модели посочва, че действието на патента не се
разпростира върху използването на патентното изобретение и т.н. Лично ползване за
нетърговски цели и все пак да не се нанасят материални щети на патентопритежателя. Така и
по З за марките и географските означения титулярят на марката не може да забрани на лице да
носи същото име. Има едно голямо изключение в интелектуалната собственост от принципа за
изключителност и това е при географското означение. Там няма изключителност на правата,
запомнете! Естеството на този обект е такова, че всяко лице, което произвежда продукция в
дадения район, която удовлетворява административните изисквания, и има тези качествени
характеристики, обусловени от природните и човешки дадености, може да е ползвател на
правото. Принципът е, че титулярят на правото не търпи други такива лица. При географското
означение не е така. Няма пречка да са няколко. Например при минералните води – на един
каптаж да има двама концесионери.

Следваща особеност на правата, която не засяга всички права от системата, но следва

да бъде спомената, е наличието на морални права главно при обектите на авторското право. Те
са по чл. 15 от ЗАСП. Едно голямо изключение от принципа за имущественост на правата. Те
са установени именно с оглед на закрилата на връзката между автора и произведението му.
Всяко произведение е творческа проекция на автора си, чрез рефлекси на неговата личност.
Поради тази причина авторът има неимуществени, морални права, чрез които да закриля тази
връзка.

Останалите характеристики – сложни права (множество възможности установени със

зкаон), всичките са срочно лимитирани във времето (дори и търговската марка, която се
регистрира за 10 години и неограничено подновяване). Бидейки основно имуществени, правата
са прехвърлими и наследими, също така са реално неделими. Не можете да ги разделите с
делба. Нематериалните обекти не могат да бъдат реално поделени.

Във въпроса имате подточка позитивен и негативен характер на съдържанието на

правата. Какво представлява това явление най-общо казано? Всичко казано дотук всъщност се
отнася до позитивния момент в съдържанието на правата – какво може техния титуляр. Преди
малко споменах, че обектите и правата върху тях са така устроени, че да не се търпи
конкуренция. Тоест, лицето, което има издаден патент за изобретение да не може да търпи
правата на трето лице, което също има патент за изобретение, освен в един много реален
случай, но да не ви занимавам с него. Негативното съдържание на правата следва да се види
именно в този смисъл. Всяко изобретение, което е същотото като патентнованото, няма да бъде
ново и законът отблъсква опита на трето лице да регистрира това нещо. При марките има т.н.

12
опозиционна процедура. Титулярят на правото на търговска марка може да подаде опозиция
срещу всяка регистрация на марка от трето лице. Това е съдържанието на правото да отблъсне
изначално опити на трети лица да придобият на самостоятелно основание права, които се
припокриват с правото, което има титуляря. ИС е много мощно оръжие освен за правене на
пари, а и да държи пазара.

Последно – двойственост на съществуването и упражняването на правата. Бидейки

изключителни права, законодателят си е дал сметка, че все пак в полза на техния титуляр е
предоставена доста голяма власт, която не бива да бъде оставена до безкрайност. Колкото и да
е странно, при патентите и марките пасивността на титуляря на правото се санкционира.
Логиката може да се търси в няколко посоки. Това е с цел да се предпази и обществото.
Представете си изобретателят на технология за лечение на нелечима болест да на иска да го
използва и да го държи 10 години. При търговските марки, някое лице не използва знака си
ефективно. Ако не е изпозлвана една марка реално за стоките и услугите, за които е била
регистрирана, законът дава възможност на всяко трето лице да предяви искане за отмяна на
регистрация и да отмени тази регистрация без да доказва правен интерес. Тоест, така
наречената двойственост на съществуването и упражняването на правата. Понякога
съществуването на правата е в пряка зависимост от тяхното упражняване.

Последната точка от въпроса нямам намерение да я развивам сега, защото с това ще се

занимавате цял семестър оттук насетне.

9. Принципът на изчерпване на правата

Този въпрос много затруднява студентите и доц. Марков го скриваше на изпита, за да

не мъчи и себе си, и тях. Това е един от най-трудните за изнасяне въпроси, не за друго, а
защото е квинтесенцията на цялата уредба на правата. За първи път се сблъсквате с явлението
правоизчерпващи фактически състави. Всякакви други – правопораждащи, правопрекратяващи
и др. сте срещали. Ще се опитам на човешки език да ви обясня това явление.

Като продължение на това, което казах, ще започна малко отдалеко. Зщао е необходимо
да има изчерпване. Това е принцип, който се отнася до всички обекти на интелектуална
собственост – това е вътрешно присъщо на обектите на интелектуална собственост. Всички
ПИС се изчерпват. Така например чл. 20а ЗПРПП, чл. 15 ЗМГО, чл. 21 ЗПД, чл. 18а ЗАПСП.
Икономическият смисъл на интелектуалната собственост. Кое толкова я налага да я има и така
строго да бъде охранявана? Тя придава принадена стойност. Една вратовръзка 40-50 см плат,
долу от битака ще струва 5 лева, ако отида в Армани може и 500 лева да не ми стигнат. Къде
трябва да търсим разликата. Ами просто едното е маркова стока. Марката Армани е знак за
качество, за качествена материя и хубава изработка. Примери такива колкото искате. ИС е
нещо, което остойностява вещите и е с решаващо значение при тяхното ценообразуване. Тя е
принадена стойност. Интелектуалната собственост е стимул за търговия. Целта на титуляря на
ИС е неговите стоки с неговата марка, неговия дизайн и т.н. да достигне до пазара и в
условията на лоялна конкуренция с други лица, предлагащи същите стоки, да достигне
удовлетворяващата го пазарна цена. Казах ви, че една голяма група от правомощия не са
свързани пряко със самия обект. Титулярят на правото може да размножава движими вещи,
които съдържат в себе си правото на ИС. Това най-добре се илюстрира с търговската марка.

13
Лаптоп Леново – контейнерът, който съдържа марката Леново. Това е и небезизвестната връзка
между ИС и класическата собственост. Една вещ може да съдържа множество обекти на ИС.
Може да съдържа марката на производителя, на търговеца/дистрибутора, редица изобретения и
промишления дизайн, който представлява видимия външен вид на един продукт. Очевидно
една такава движима вещ, натоварена с толкова много нематериални права, които в най-общия
случай принадлежат и на различни лица, е нетърпимо положението тя да остане в този си вид
до безкрайност. Целта на ИС е не да блокира оборота. ИС има смисъл да остойности
принадената стойност, след което вещта да се освободи от нея и свободно да циркулира в
оборота. Това е победата на вещното право над ИС. ИС в един момент трябва да умре, трябва
да я напусне, след като изпълни основната си функция.

Ето защо, за да могат стоките да циркулират свободно, чисто нормативно са създадени

по отношение на отделните обекти, а и най-общо казано право изчерпващите фактически
състави. След сбъдването на отделните елементи на фактическия състав, ИС по отношение на
конкретната вещ, в която е инкорпорирана, се изчерпва. Това е нормативно установен
принцип, който не може нито да бъде договорно променян, нито договорно дерогиран. То се
случва дори и пряко под бурния протест на титуляря на правото.

На първо място първият основен елемент е достигането на стоките до пазара. Както

законът се изразява “пускането на пазара”. С пускането на стоката на пазара от притежателя на
правото или с негово съгласие води до загуба на правото да се контролира по-нататъшното
използване на тази стока. Това е случаят, когато правата излизат от патримониума на титуляря
им и се предлагат за размяна. В Авторското право има тази особеност, че там изчерпването
настъпва не с предлагането, а в един по-късен момент – с първата продажба. Законът изисква
собствеността на движимата вещ да е преминала от патримониума на титуляря на правото в
патримониума на купувача. На второ място, за да се случи изчерпването, стоките трябва да са
насочени към този пазар или от титуляря на правото, или с негово съгласие от трето лице.
Сега, многократно се е поставял въпросът какво представлява това съгласие. Известно ви е
като институт на договорното право. Това съгласие при изчерпване на правата договорно
съгласие ли е или е автномно за ИС. Достатъчно ли е съгласието на титуляря стоките да се
продават, или трябва изрично да се изяви и те да се изчерпват. Поне засега отговорът на
въпроса е, че съгласието попада в обхвата на договорното право и е напълно достатъчно да е
дал съгласие стоките да се търгуват без да е необходимо изрично да се изследва волята му за
това дали да се изчерпват, защото изчерпването наастъпва по силата на закона.

Изчерпването на правата винаги се случва в рамките на даден суверенитет, тоест в

рамките на дадена територия. Тя може да бъде национална (тоест национално изчерпване).
Такова беше до присъединяването на БГ в ЕС. Сега е предвидено регионално изчерпване на
правата – в рамките на ЕС и ЕИП. Изчерпването на правата от гледна точка територията не
винаги съвпада с територията, в рамките на която тези права са възникнали и съществуват.
Тоест една национална марка, която има действие в териториалните граници на БГ, тя се
изчерпва за територията на целия ЕС, независимо от територията, към която е била насочена.

Ефектът на изчерпването, правната последица. Оттук-насетне титуляря на правото губи

възможност по отношение конкретните стоки, обхванати от изчерпването, губи възможността,
която е имал до момента да ръководи търговията с тях. Оттук-насетне тези стоки се търгуват
само като движими вещи без инкорпорирана ИС. Това е принципът. Защо минаваме през
пазара? Защото това е мястото, където титулярят може да осребри правата на ИС. Това е

14
правоизчерпващият фактически състав и последицата му. Много често решавате, че това е
загуба на права на ИС. Не. Титулярят си остава изцяло титуляр над правата, губят се тези
права, които са инкорпорирани в съответната вещ, с която се извършва търговия.

Няколко думи за явлението паралелен внос. Всеки търговец или поне всеки грамотен
търговец има някаква пазарна стратегия за насочване на дадени стоки към даден пазар, защото
знае, че има дефицит на тези стоки или, че има достатъчно платежоспособни купувачи. В
неговата пазарна стратегия е неговите стоки да се реализират само на този пазар. Ако
политическите граници в ЕС са относително преодоляни, то в интелектуалната собственост
правата са винаги териториално ограничени. Респективно в рамките на няколко пазара един
търговец може да има различни пазарни стратегии – една партида към един пазар, друга – към
друг. След изчерпване на правата, всяко трето лице може да насочи придобитите вещи с
изчерпани права в друг пазар и ако той съвпадне с някои от стратегиите на нашия търговец, ще
се конкурира сам със себе си. Изведнъж стоките, които е продал в България, идват в Германия.
Третото лице ги е купило с реалната марка и ги е насочило към пазара, към който има други
планове. Жалко за него, обаче нищо не може да се направи. Паралелен внос е относително
неправилно понятие. В случая става въпрос за износ. Обратното може да се случи и тук –
румънски търговец продава тук – тогава е внос. Това явление има по-скоро икономически
аспект от изчерпването на правата.

Последните две неща, свързани с този принцип са, че принципът не е уреден като
безусловен. Може и да не настъпи. Напр. чл. 18а ЗАПСП – изчерпването не засяга правото на
отдаване на вещите в заем и под наем, правото на следване (т.н. възнаграждение за следване –
когато се препродава една картина). Има редица особености в ЗПРПП, чл. 20а, както и в чл. 15,
ал. 2 ЗМГО. Неизчерпването на правата от своя страна не представлява основание за търсене
на защита по особения ред, предвиден в особените закони за правата върху отделните обекти.
Този с неизчерпани права може да носи деликтна и договорна отговорност по общия ред, но не
може да бъде преследван по специалните защити. Законът не дава право на титуляря на
правата на интелектуална собственост, тоест не включва в съдържанието на неговите права
възможността да има претенции спрямо лица, които търгуват със стоки с неизчерпани права.

11ти и 13ти въпрос – накрая.

14. Изобретения. Нематериални обекти, които не са изобретения

Що е то изобретения? Ключов обект на ИС и по-специално на индустриалната

собственост. В т.н. Патентно право има два обекта на закрила. Първият е изобретението.
Вторият е полезният модел. Основният нормативен източник е Законът за патентите и
регистрацията на полезните модели. Може да се твърди, че понятието изобретение е една от
най-спорните части в цялата материя на ИС. Не съществува общоприета и утвърдена дефиниця
нито в международното, нито във вътрешното право. Независимо от това обектът на закрила
следва да бъде определен от Патентното право, да е индивидуализиран от него, и тази
необходимост се признава както в континенталната, така и в англо-саксонската правна
система. В последната изясняването на иначе това недоктринално изяснено понятие, поради
спецификата й, по-скоро се извършва от съда. Докато в континенталната правна система
определянето на обекта е предмет на законодателството и на правната доктрина.

15
 Поради горното понятие за изобретение следва да се определя от теорията и
практиката, а признаците на патентоспособното изобретение се уреждат по нормативен път.
Независимо от казаното по-горе, бихме могли да възприемем определението на проф. павлова,
а именно, че изобретението може да се определи като идея, резултат на интелектуална,
творческа, изобретателска дейност, като преобладава разбирането, че тази идея се състои в
използването на природни сили и технически средства за постигане на технически ефект или
технически прогрес. От друга страна определянето на обекта на закрила е от изключително
значение поради опитите в последните деситилетия особено за разширяване на границите на
кръга на патентованите изобретения. Особено в следните области: биотехнологиите,
компютърните програми и бизнес моделите. Повечето законодателства, включително и нашия
ЗПРПМ, са възприели следния подход при определянето на обекта. При него първата стъпка е
ограничаването на изобретението от нематериалните блага, които не се считат за изобретения,
и които поради това са изключени от обхвата на патентноправната закрила. Втората стъпка при
определянето на обекта на закрила е отграничаването на изобретението от патентоспособното
изобретение. Не всяко изобретение е годно да получи правна закрила. Възприето е в
законодателните подходи, вкл. и в ЗПРПМ, да се следва сходен модел на определяне на
положителните критерии, изисквания към патентоспособното изобретение, а именно новост,
изобретателско равнище и промишлена приложимост. Непатентоспособността представлява
отрицателни предпоставки, изключване на определени изобретения от патентна закрила,
независимо от това, че могат да отговарят на положителните критерии.

Видове изобретения. Най-важната класификация е с оглед предметът на изобретението.

Той е от значение при заявяването и определяне на претенциите от една страна и във връзка с
обхвата на правната закрила от друга. От гледна точка на този критерий изобретението може
да бъде на първо място изобретение за продукт. На второ място, изобретение за метод. На
трето място, изобретение за биологичен материал. И четвърто, изобретение за материал,
съдържащ гинетична информация. Най-често-срещаното и масово изобретение е това за
продукт. То може да бъде от своя страна изобретение за устройство или изобретение за
вещество. При устройството или изделието предметът се характеризира с определени
конструктивни елементи и тяхното взаимодействие, чрез което се постига техническия
резултат. Друг белег при устройството може да е материалът, който е използван, особеното и
ново разполоение на елементите и т.н. При изобретението на вещество (подвариант на това за
продукт) предметът се характеризира с елементите от неговия състав и комбинацията между
тях. То може да се отнася до химични съединения, до сплави, а също и до вещества, получени
при ядрен синтез. Изобретението за метод. Методът е процес, който протича последователно
във времето и на базата на който може да се осъществи определен резултат. В зависимост от
естеството на въздействието изобретението може да бъде за механични методи, физични
методи или химични методи. На следващо място според друг критерий за класификация може
да бъде основно и допълнително. И двете трябва да отговарят на изискванията на закона – чл. 6
и 7 ЗПРПМ. Кое е особеното? Допълнителното изобретение се намира във връзка с основно
изобретение, за което е издаден патент, като допълва или осъвършенства основното. То може
да се използва независимо, че за него се издава патент само със съгласието на
патентопритежателя на основното изобретение или ако за това използване бъде допусната
принудителна лицензия, чийто характер ще изясняваме малко по-нататък. Тъй като при нея, тя
се сключва независимо от волята на патентопритежателя по силата на административен акт на
патентното ведомство. Допълнителното изобретение става самостоятелно при прекратяване на
патента за основното на основания, които не са свързани със самото допълнително
изобретение – изтичане на срок за закрила, отказ от патент и т.н.

16
 Казахме, че законодателната техника за очертаване на обекта на закрила следва две
стъпки. Тъй като липсва легална дефиниция, още по-малко опит да се изброят изобретението,
законодателната техника работи на принципа на отграничаванетo и първата стъпка е с
нематериални блага, които не се считат за изобретения по силата на закона. На първо място, не
се считат за изобретения откритията, научните теории и математическите методи. Откритията
представляват установяване на съществуващи в природата и живота закономерности, свойства
и явления. При научните теории липсва елемент на въздействие върху материалния свят. При
математическите методи липсва технически характер. На второ място, законът обявява, че не
са и не се считат за изобретения резултатите от художественото творчество. Дори да не го
беше направил закона, това е някакси разбираемо, тъй като те представляват произведение на
литературата, науката и изкуството и се защитават от авторското право. Не се считат за
изобретения представянето на информация. Тя е общодостъпна. Представянето й не се
защитава даже и от авторското право, както ще видим, в чист вид, но има права за т.н. база
данни. Според закона не се считат за изобретения плановете, правила и методи за
интелектуална дейност, за игри или делова дейност и компютърните програми. Тази теза на
закона, която изцяло е заимствана и от Европейската патентна конвенция, не е еднозначна.
Особено по отношение на бизнес методите, финансовите методи и компютърните програми.
Безспорно е, че и бизнес методите, и финансовите методи влизат във формалната теза на
закона – планове, правила и методи. Макар и в много други страни тези нематериални блага да
са изключени от патентна закрила, ведомстват напр. на щатите, Япония и др. държави, а и
европейската патентна организация, издават патенти за тях. В последните години патентните
класификации дори бяха разширени с включване на методи за обработка на данни за
административни, финансови, управленски цели или за целите на контрола и прогнозирането.
Ако погледнете монографията на доц. Живко Драганов, там са дадени примери за такива
патенти на методи (вкл. и метод за попълване на патентни заявки). Спорни са тези обекти на
патентна закрила. Практиката разкрива, че те не са фактор за развитие на финансовата
индустрия. Така или иначе независимо, че плановете, правила и методите са изрично
изключени от чл. 6 ЗПРПМ като нематериални блага, които не са изобретения, очевидно е, че
тенденцията ще върви контралеге и ще следват опити за регистрация и получаването на патент
на такива изобретения, които са методи.

По особен начин стои въпросът и за компютърните програми. Те също са изрично

изключени от чл. 6, ал. 2 и са подведени под знаменателя на нематериални блага. В
европейската практика надделява становището, че патентната закрила не е подходяща за тях. В
нашето интелектуално право компютърната програма се защитава като обект на авторското
право и сродните му права – чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. В Америка големите информационни
пакети с програми се патентоват. Те са обект на патентното право. Изборът на авторскоправна
закрила макар и да изглежда категоричен, далеч не решава по окончателен начин отхвърлянето
на покровителствените програми чрез издаване на патент. Възможност за регистрация на
компютърна програма, макар и несамостоятелно, по реда на регистрацията на патент, дава
доктрината за техническия ефект. Чл. 6, ал. 3 ЗПРПМ. Според този текст разбирайте всички
ограничения, които до този момент изброихме, не се прилагат, доколкото се иска правна
закрила за самите тях като такива. Или иначе казано, ако има устройство хардуер, който
функционира чрез софтуер, може да се патентова и софтуер, доколкото не се търси закрила на
самия софтуер, а на техническия ефект, тоест на съвместното действие не хардуера и софтуера.
Европейското патентно ведомство приема в практиката си, че изключването на компютърните
програми от патентна закрила се отнася само до онези от тях, които нямат технически
характер. Последицата от това разбиране, е че програмите се смятат за патентноспособни

17
изобретения, когато притежават технически характер. В свое решение това ведомство
установява, че патент следва да се издава за програмния продукт, а не за процесите, за които е
създадена програмата. Така независимо, че компютърните прорами са изключени от
европейската патентна конвенция и от нашите законодателства, то патентоването на
компютърни програми с тези условности, реални или фиктивни, се налага с европейската
патентна организация. Европейското патентно ведомство казва, че компютърната програма
може да се счита за изобретение, когато може да създаде необичайно техническо въздействие
между програмата и компютъра. Това е класически пример за красотата на тълкуването на
правото. Надяваме се, че това е добра и правилна тенденция, доколкото защитата на
компютърната програма като авторско право не е много адекватен и т.н., за което ще имаме
удоволствието да говорим по-нататък.

15. Патентоспособност. Промишлена приложимост и новост

Какво е патентоспособно изобретение? То е изобретение, което може да бъде обект на

правна закрила според определен патентен закон или международен договор, защото отговаря
на съответните материалноправни предпоставки. Патенти се издават само за изобретения,
които отговарят на предвидените в закона кумулативни критерии, а именно да са нови, да имат
изобретателска стъпка и да са промишлено приложими. Какво е новост? Изобретението е ново,
ако не е част от състоянието на техниката. Състоянието на техниката е един от специалните
юридически термини на Патентното право. Това не е житейски термин, а специален
юридически термин и има своето съдържание в чл. 8 ЗПРПМ. Състоянието на техниката
включва всички, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно обяснение, използване
или разгласяване по друг начин, където и да е по света преди датата на подаване, съответно
приоритетната дата на заявката за патента. Какво е заявка и какво приоритетна дата на заявка
ще видим по-късно.

На първо място, общодостъпно като характеристика на състоянието на техниката

означава да е достигнало до неограничен кръг лица. Информираността и знанието на отделно
лице за съдържанието на изобретението не опорочава неговата новост. Следователно първото
изискване към състоянието на техниката е знанието да е общодстъпно без значение начина, по
който е станало такова. Законът дава хипотези – чрез писмено обяснение, описание. Писмено
следва да се тълкува разширително. От публикации в списания, интернет, бази данни и др.
Печатни публикации, излагането на техническата същност на изобретението в писмена,
графична или друга форма, патентни бюлетни, конкурсни работи и др. Публикацииите
опорочават новостта от момента, в който станат общодостъпно. От датата на тяхното
публикуване или предоставянето им за информация и използване от публиката. При
литературните източници – от датата за подписването им за печат. Ако са посочени само месец
или година за момент на разгласяване се приема последния ден от периода. На второ място,
общодостъпността може да е факт чрез устно обяснение. Включва се и разгласяване,
демонстрация и т.н. Общодостъпността може да е факт чрез използване на писмено описание,
устно описание. Използването може да е чрез внедряването в производството, открито
използване и търговия с предмети, които разкриват достатъчно техническата същност на
изобретението. Или чрез разгласяване по друг начин, където и да е по света. При хипотезата на
разгласяване, то трябва да е такова, че изобретението да бъде разбрано и приложено от
специалист в областта без да черпи други сведения за самото изобретение. Извън общата
дефиниция на новост, специалната хипотеза на чл. 8, ал. 3 предвижда, че заявките на патенти
опорочават новостта, защото са част от състоянието на техниката. Или иначе казано, ако е

18
подадена заявка, въпреки че не се разгласява в определен период от време, законът предполага
и приема, че подадените заявки са част от състоянието на техниката и опорочават новостта.
Състоянието на техниката включва и съдържанието на националната и международните заявки
за патент и които има дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата на
подаване на заявка за търсената закрила, ако в последствие бъдат публикувани в официалния
бюлетин на патентното ведомство. Те ще бъдат публикувани при всички положения, освен ако
заявителят е оттеглил заявката.

Заявките пред българското патентно ведомство не се публикуват, но се включват към

източниците от момента на подаването им при условие, че впоследствие бъдат публикувани.
При това нормативно положение, датата на разгласяването на българските патенти е датата на
тяхното заявяване, въпреки че заявката като такава се публикува 18 месеца след подаването.

Привилегия на новостта или т.н. гратисен период. Законът, следвайки Европейската

птентна конвенция, дефинира фактически състав на разгласено под някаква форма
изобретение, което не опорочава новостта на изобретението към момента на неговата заявка.
Разкриването на изобретението не влияе на новостта, когато е направено в 6-месечен срок
преди датата на подаване на заявката и е следствие от, закона въвежда преклузивен срок от 6
месеца и два фактически състава на действия, чрез които се разгласява изобретението, които в
своята кумулативна съвкупност не водят до опорочаване. Вторият, алтернативен фактически
състав е излагането на изобретението на официално призната изложба от заявителя или
предходния притежател на правото на заявяване. Имаме два фактически състава, които не
опорочават новостта. Ако в шестмесечен срок изобретението е разгласен о в следствие от
очевидни злоупотреби по отношение на притежателя. Една от особеностите на нашия закон,
видно от формулировката на чл. 8, е че той изисква абсолютна световна новост, за да бъде
годно за патентоване едно изобретение. Състоянието на техниката включва всичко, станало
общодостъпно където и да е по света. Има системи и национални законодателства, които
смекчават това изискване до национална или регионална новост. Нашият закон е доста краен в
това отношение и изисква като предпоставка абсолютна световна новост. Точно това изискване
прави доста тежка, бавна и трудоемка експертизата, която трябва да извърши патентното
ведомство. При подадена заявка, то извършва проверка в огромен информационен масив.

Промишлена приложимост. Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет

може да бъде произвеждан или многократно използванв в който и да е отрасъл на
промишлеността или селското стопанство. Промишленост следва да се разбира в най-широкия
смисъл – всичко, което е в масово производство. Чл. 10 от закона, който дефинира
промишлената приложимост, говори за който и да е отрасъл на промишлеността и селското
стопанство. Не са включени транспортът, търговията, здравеопазването, културата. Използвани
в тези области изобретения, са промишлено приложими само ако предметът им се произвежда
в отраслите на промишлеността и селското стопанство.

Третата предпоставка за патентоспособност е т.н. изобретателска стъпка.

Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произлиза по очевиден начин от
състоянието на техниката към дадената дата на заявка. Критерият изобретателска стъпка се
нарича още неочевидност. Необходимостта от въвеждането на този критерий е последица от
проявилата се още в началните години тенденция към нарасване на броя на заявките за патенти
за незначително усъвършенстване на вече патентовани изобретения. Например пускането на
пазара на нов материал със значителна вероятност може да се очаква, че ще последват нови

19
заявки, при използване на новия материал. В своя генезис проблемът е възникнал във връзка с
един патент на звънче за врата в Америка, направено от керамика, а не от метал. Върховният
съд на САЩ в този случай казва, че трябва да е налице неочевидност. Във връзка с този
критерий изобретението се характеризира като ново стъпало в техническото развитие. Без
наличието на този критерий и с възможност за получаване на закрила за обекти, които нямат
качеството неочевидност или изобретателска стъпка, би се получила неоправдана закрила за
заявителя, изразяваща се в неговото изключително право да изпозлва един обект и да забрани
на всички останали лица да го използват, въпреки че обектът не притежава качеството
неочевидност или изобретателска стъпка. За кого трябва да е неочевидно изобретението.
Нашият закон говори за специалист в областта. Проблемът е, че това е абстрактно понятие,
което да послужи за определяне на конкретно ниво на знания, чрез което да се прецени тази
неочевидност. В практиката или в литературата (доц. Марков) съдържанието на понятието
специалист в областта се изяснява като добър специалист в съответната област на техниката,
който има необходимите знания и отлично умее да прилага известните технически средства.
Именно такова лице, такъв специалист трябва да не може да изведе изобретението от
състоянието на техниката към момента. И само ако е налице този обективен критерий, а
именно че такова лице не може да изведе изобретението от състоянието на техниката към
момента, то само тогава ще е налице материалноправната предпоставка изобретателска стъпка
или неочевидност по отношение на заявеното изобретение. Законът изисква изобретателската
стъпка към датата на подаване на заявката да не може да се изведе от състоянието на
техниката. Както вече казахме, когато определяхме новостта, състоянието на техниката е
специфичен юридически термин от чл. 8. За разлика обаче от разбирането за състояние на
техниката по отношение на новостта, при неочевидността има значение единствено и само
състоянието на техниката, която включва всичко, което е станало общодостъпно без обаче
законът да препраща към подадените заявки за патенти. Следователно ако новостта ще бъде
преценявана въз основа на всичко, което е разгласен устно, писмено, чрез използване където и
да било по света плюс подадените национални, международни и европейски заявки, то
неочевиднсотта ще бъде изследвана дали специалист може да изведе изобретението въз основа
единствено на това, което е разгласено, но няма да се вземат вече подадените заявки за
патенти, независимо че по-късно могат да бъдат разгласени.

Тези три материални предпоставки очертават патентоспособността на изобретението. С

риск да се повторим, понятие за изобретение общоприето няма. От гледна точка на практиката
е важно обаче да се определи кой точно е обектът на закрила. Определянето върви по линия на
съдебната практика в англо-саксонската система и законодателството в нашата система.
Повечето от законодателствата възприемат подхода на принципа на отграничението,
ограничават явления, които са нематериални блага, но не са изобретения. Следващото
ограничение е т.н. непатентоспособност – това са изобретения, но законът им отказва с
различни мотиви защита. Основополагащият мотив е възможно накърняване на добрите нрави
– морална неприемливост на монопола, който би се получил. След тези две ограничения,
отиваме към материалноправните предпоставки на патентоспособнотоо изобретение, а именно
новост, промишлена приложимост и изобретателска стъпка. Доста е значимо, ако ви попитам,
сигурно сте го чували, аз ще патентовам идеята. Няма как да патентовате идеята, защото тя
изобщо не е годен обект за патентна закрила, но не е промишлено приложима. Ако сложите
идеята в книга и така получите авторско право над нея, аз все пак ще мога да произвеждам
изобретението ви. Желая ви хубава събота и неделя!

20
 16. Непатентоспособност

ЗПРПМ не предвижда възможност за издаване на патент на всяко изобретение.

Патентоспособността на изобретението, както вече отбелязахме, може да се разглежда като
съвкупност от изисквания, на които трябва да отговаря изобретението, за да получи патент, и
освен това принципната възможност да се получи патент съгласно националния патентен
закон. Тъй като липсва единно понятие, както доктринерно, така и нормативно, за изобретение
освен положителните материалноправни предпоставки – новост, промишлена приложимост и
изобретеателска стъпка, законодателите изключват определени обекти от този кръг. Първият
беше чл. 6 ЗПРПМ и който определяше кои обекти не са изобретения. С института на
непатентоспособност законът прави следващата крачка. Той определя определени изобретения
като непатентоспособни и им отказва правната закрила чрез патент. Нормативната упора на
непатентоспособността е в чл. 7 и чл. 7а ЗПРПМ. Патенти не се издават за изобретения, чието
ползване би нарушило обществения ред и здравето – в това число методи за клониране на хора,
за произвеждане на ембриони с търговски цели и др. Точка втора изключва методи за лечение
на хора и терапия по хирургичен път. Изключени са сортовете растения и породи животни и
биологичните методи за произвеждането им. Три групи изобретения са посочени.

Най-голямо значение има понятието нарушаване на обществения ред и добрите нрави.

Съдържанието на тази забрана би могло да намери легално тълкуване в чл. 36 от една особено
важна директива 98/44 относно правната закрила на биотехнологичните изобретения. В този
текст защитата на обществения ред и добрите нрави включва защитата на живота или здравето
на човека, животно или растение, както и избягването на нанасянето на сериозни щети на
околната среда. Преценката би трябвало да се извърши за всеки отделен случай, като при всеки
такъв обаче трябва да се има предвид и нормата на чл. 7, ал. 2, според която отказът на
патентната закрила не може да се основава единствено на съществуващата законодателна
забрана за използване на изобретението. Примери могат да се дадат много в тази посока –
напр. забраната за използване на взривни вещества. Така или иначе сериозният въпрос, който
се поставя в съвременната доктрина, практика и законодателство, е във връзка с
противоречието на изобретение и търговското им използване с обществения ред и морала в
резултат на развитието на биотехнологиите, тъй като то създава възможностите за създаването
и модифицирането на живи организми. От 80-те години досега съществува и теоретичен спор
до каква степен и доколко създаването и модифицирането на живи организми е
патентоспособно. В монографията на Живко Драганов са дадени няколко примера как се
развива теорията и практиката в тази посока. Основна роля за патентна закрила в тази сфера
има едно решение на върховния съд на САЩ от 1980г. То прави значим пробив в
съществуващата до този момент пълна забрана. Предметът на спора в това дело е
предоставянето на патент за закрила на бактерия, която се храни с нефт и така разгражда
нефтени разливи. С минимално мнозинство (5 на 4) съдът решава в полза на патента. Патентът
не следва да е живи и неорганични неща, а за естествено съществуващи и създадени от човека
изобретения. Според решението за изобретение следва да се разглежда всичко, което е
направено от човека с изключение на хората като такива. САЩ ако се позволи да защити жив
организъм, както този случай, то всички други държави, които не позволяват такава закрила,
биха изостанали много в своето научно техническо развитие. Като последица от това решение
съдилищата в САЩ започват по-широко да прилагат патентите и закрила на по-сложни форми
на живот. През 1988г. патентното ведомство на САЩ издава патент за т.н. харвардска
онкомишка. Това е генна модификация на мишката, която й причинява рак. Изобретението е
насочено срещу рака на гърдата. Следва ли да се допусне патентна закрила на по-висши форми

21
на живот, когато отговарят на критериите за патентоспособност? Вторият случай, който трябва
да се разгледа е, оправдана ли е закрилата на такъв тип изобретение предвид възможните
страдания, които могат да бъдат причинени на живите организми. Патентното ведомство на
САЩ издава патент за въпросната онкомишка, отговаряйки положително на въпросите.
Опитът това изобретение да бъде регистрирано в Канада не успява, тъй като ВС се произнася,
че по-върховните форми на живот са непатентоспособни – само изделия (нежива материя) и
вещество (компоненти и субстанции). Борбата продължава в Европейското патентно ведомство
(ЕПВ). То приема, че онкомишката не представлява порода животни, които са изключени от
патентоспособността (със специален закон). ЕПВ решава, че полезността на изобретението и
вероятните съществени ползи за медицината надделяват над моралните съображения за
причинените страдания на животното. Същественото е, че първо се потвърждава практиката
живи организми и висши животни да бъдат патентовани. ЕПВ отказва патентна защита на
мишка с ген, който предпазва окапването на козината. Преценя, че страданието на животното е
по-голямо отколкото ползите за обществото.

Един от основните правни актове, с който се цели патентна закрила в рамките на ЕС е

Директива 98/44 относно правната закрила на биотехнологичните изобретения. Разпоредбите й
възприемат правилото на ЕПВ за изключване на патентна закрила за изобретение, когато
търговското им използване би влязло в противоречие с обществения ред и добрите нрави. Дава
в чл. 36 и легално тълкуване за разбиране на обществения ред и добрите нрави. Самата
директива изброява примерни такива изобретения, което изброяване дословно е изнесено в
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, буква а-г в ЗПРПМ, а именно процеси за клониране на човек, за
изменение на генетична идентичност, заложена в човешкия зародиш, процеси за изменение на
генетичната идентичност на животните, което причинява страданието им без особени ползи за
обществото. Претендирания обект за защита е живо същество с промяна в генетичната му
идентичност. С това се опитахме да изчерпим въпроса за непатентоспособността на този вид
изобретения.

На второ място законът изключва от патентоспособността терапевтичните и

хирургичните методи за лечение на хора и животни и диагностичните методи. Една от
причините за това е, че те трудно могат да изпълнят критерия за промишлена приложимост.
По-сериозната причина е, че в противен случай патентното право би затруднило
практикуването на медицината. Това е така заради изключителния характер на патентното
право – правомощието да използва изобретението, да се разпорежда с него и да забрани на
всички трети лица да го използват. Очевидно забраната на голям кръг от лекари да използват
терпевтични и диагностични методи би накърнило общественото здраве. Тук не е предмет
живо същество, а потенциалния проблем е в частния монопол върху методи. Все пак тук не
попадат веществата, използвани при тези методи, нито инструментите, използвани за
прилагането им. Освен това, тъй като сме на терена на медицината, веднага трябва да направим
ограничението, че цялата индустрия на фармацията е защитима – лекарствата са годен обект на
патентна защита.

На следващо място законът изключва от патентоспособност сортовете растения и

породите животни. През 50-те и 60-те различни държави използват специални права върху
сортовете растения. Понастоящем у нас сортовете растения и породите животни се ползват със
самостоятелна закрила по ЗЗНСРПЖ (закрила на нови сортове растения и породи животни). В
детайли по отношение на обектите няма да влизаме и тази част от въпроса може да я
считате на този етап за отпаднала. Разбира се, препоръчвам ви да обърнете внимание и да

22
видите регулацията в този закон. Изясняването на предмета е много технически и научен и
много далеч от хуманитарната ни представа. Не бива да прекалявам с волностите към малко
по-точните науки. Защитата се получава на базата на серитификат.

Следваща група изключени от патентна защита – биологичните методи за

произвеждане на растения и животни. Независимо от това дали методът е биологичен според
Директивата той ще бъде патентоспособен ако включва микробиологичен или друг продукт,
получен в този процес – това е заложено и в чл. 7а ЗПРПМ. Съгласно параграф първи, т. 1 от
ДР ЗПРПМ биологичният процес е процес за производство на растения или животни, ако се
състои изцяло от естествения явления като кръстосване и подбор. Но ако се използва
микробиологичен процес, може. Това е този, който води до получаване на биологичен
материал (т. 2). Трудно може да бъде установена точната граница между микро- и
макробиологичните процеси. С това приключваме с непатентоспособността.

За да е ясно определено разбирането за новия обект на закрила всички законодателства

определят какво разбират за това що е изобретение и ограничават обектите, които не считат за
изобретение (чл. 6 на нашия закон) и тогава следва още едно ограничение на онези обекти,
които са изобретения, но не подлежат на патентна закрила. Критерият е реалното или
потенциалното противоречие с обществения ред и добрите нрави. Все по-тясно се тълкува този
критерий и се допускат все повече и повече патенти. Втората категория изключения са такива,
при които самото изобретение няма противоречие с обществения ред и добрите нрави, но
получаването на монопол върху него би противоречала на това. И третия – животните и
растенията, които си имат отделна собствена закрила по ЗЗНСРПЖ.

17. Полезен модел. Същност. Обекти, които не се закрилят като ПМ

ПМ е вторият ред на закрила в индустрията сред силната закрила на изобретението

чрез патента. Такава е установена във всички страни на континентална Европа без
Люксембург. Отъства във ВБ и Щатите. Налага се заради сродния модел за патентоспособност,
които се прилагат от изобретенията. Основното различие на ПМ в сравнение с изобретението е
по-малкото изискване спрямо степента на техническо творчество или по-ниското равнище на
изобретателска стъпка и по-краткия срок на действие на изключителното право върху тях. ПМ,
както се досещате, е регламентиран в ЗПРПМ. В чл. 73, ал. 1 са посочени изискванията за
регистрация на ПМ. Правната закрила на ПМ се предоставя чрез регистрация в патентното
ведомство. Регистрацията има действие по отношение на третите лица от датата на
регистрация на официалния бюлетин в патентното ведомство. Предпоставките за регистрация
според ал. 3 са новост, промишлена приложимост и изобретателска стъпка.

Със самото развитие на института, той е минал през няколко фази, в първия период е
ставало дума за нов тип технически решения, конструктивни подобрения. Първоначално ПМ
са само някакви изделия и технически решения и поетапно усъвършенстване към тях.
Постепенно ограниченията започват да отпадат и тенденцията върви в посока като ПМ да се
регистрират всичко обекти, които отгаварят на материалноправните предпоставки. Нашият
закон не е стигнал докрай в тази тенденция и ограничава, но не толкова стриктно, обектите,
които могат да се регистрират като ПМ.

23
 По отношение на новостта. ПМ се счита за нов, ако не е част от състоянието на
техниката. Състоянието на техниката при ПМ включва всичко, което преди датата на подаване
на заявката за ПМ, съответно преди датата на приоритета е станало общодостъпно чрез
използване в РБ, чрез писмено или устно описание където и да е по света. Ако си спомняте от
миналия път в определянето на новостта на изобретението се изискваше абсолютна световна
новост, а състоянието на техниката беше дефинирано като всичко, което е станало
общодостъпно, където и да било по света чрез устно или писмено описание или друг начин.
При ПМ новостта ще бъде опорочена, ако ПМ е използван в РБ, но в същото време е въведена
и абсолютната световна новост по отношение на писменото му и устното му описание по
света. СТ включва и съдържанието на националните, европейските и международните заявки
за патенти. В ограничението за ПМ доста по-либерален е режимът на разкриване на новостта
или гратисния период. На първо място за разлика от изобретението, където този период е 6
месеца, при ПМ той е 12 месеца. И второ, от гледна точка на фактическите състави, които не
опорочават новостта в рамките на този 12-месечен период е на второ място трето лице при
очевидна злоупотреба. Вторият фактически състав е много по-важен – в рамките на тези 12
месеца няма да бъде опорочена новостта на ПМ, ако бъде разгласен, разкрит от заявителя или
неговия праводател. Законът не уточнява под каква форма следва да бъде това разкриване на
ПМ. Ако си спомняте, при изобретението освен по-краткия срок аналога на тази хипотеза беше
единствено ако изобретателя или праводателя му беше изложил на официално призната
изложба изобретението си. При ПМ всяка форма на разкриване на същността на ПМ,
направена от заявителя или праводателя му в 12-месечен срок преди подаването на заявката
няма да опорочи новостта. Тази разлика е много важна, тъй като първо, ако сме в хипотезата
на опорочена новост при изобретение, няма пречка да поискаме защита като ПМ. Също така
няма пречка подадена вече заявка за изобретение да бъде трансформирана заявка за ПМ при
положение че се сблъскаме с евентуален отказ от патентното ведомство. По отношение на
промишлената приложимост законът изрично препраща към изобретението – чл. 10. Най-
съществената отлика в материалноправните предпоставки е равнището на изобретателска
стъпка.

При полезния модел се счита, че има изобретателска стъпка, ако лице с обичайни
знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на вече описаното
разбиране на състоянието на техниката. При изобретението това изискване беше да не е
възможно не лице с обичайни знания, а специалист в областта, да го изведе въз основа на
състоянието на техниката. На пръв поглед тази дребна, едва забележима подробност, всъщност
води до много съществени последици. Именно това занижено ниво на изобретателската стъпка
дава основания ПМ да се нарича жаргонно като малко изобретение. Тя води до по-лесно
получаване на закрила и по-лесно отблъскване на атаки с аргумент, че ПМ не е бил годен за
регистрация поради липса на изобретателска стъпка.

Кои са обектите, които са изключени от защита като ПМ? Това са обектите по чл. 6, ал.
2, ал. 4 ЗПРПМ. Това са онези обекти, които бяха изключени като изобретения и по отношение
на патентите. Или по-конкретно – открития, научни теории, математически методи, планове,
методи за игри и т.н. Доколкото обаче се иска правна закрила за самите тях като такива. Тук
отново се появява идеята за т.н. доктрина на техническия ефект. Съществената разлика обаче
къде е? Не се регистрират като ПМ биотехнологични модели по чл. 7а. Те могат да са обект
единствено на изобретение. И по-важното – не се регистрират като ПМ методи, химични
съединения или тяхното използване. При изобретенията методите бяха от основните. Както и
обектите по чл. 7, които не влизаха и при патентите.

24
 Срокът за регистрация на ПМ е 4 години от дата на подаване на заявка. Може да бъде
удължаван за срок от 3 години, но не повече от 10 години от датата на подаване на заявка. За
сравнение за патентите е 20 години. Правната закрила се осигурява чрез свидетелство за
регистрация на ПМ. Старият режим беше с патент (и за ПМ). Сега е чрез свидетелство. Патент
– изобретение, Свидетелство за регистрация – ПМ.

По отношение на режима на ПМ, чл. 78 препраща към режима на изобретението. Има

три изключения. Първото е, че ПМ не получава временна закрила, каквато получава
изобретението. Второ, при ПМ липсва института на послеползване. И трето, притежателят на
свидетелство за регистрация на ПМ не може да се ползва от т.н. лицензионна готовност (един
институт, който ще обясним подробно). С тези три изключения режимът на ПМ е приравнен
към режима на изобретението.

Поставя се въпросът възможна ли е трансформация на заявка или закрила, ако вече е

дадена. В много европейски страни е допустима трансформацията на ПМ в изобретение. В БГ е
допустима трансформация само в един случай – превръщането на заявка преди даването на
патента – заявка на патент в заявка за регистрация на ПМ. Може до изтичане на срока за
заплащане на съответните такси, които не ви интересуват в детайли. Важното е, че имаме
преклузивен срок. Трансформираната заявка запазва датата на подаване и приоритета на
датата. За същото изобретение, за което е подадена заявка за патент, заявителят може да
подаде и заявка за подаване на ПМ като спазва специфичните изисквания за ПМ.

Процедурата по издаване на свидетелство за ПМ. Заявката за регистрация се подава в

Патентното ведомство (ПВ). За дата на подаване се счита датата на получаване в ПВ на
заявлението за регистрация, описанието на ПМ, чертежи, когато са необходими, една или
повече претенции. Първата фаза е проверката на формалните изисквания, която извършва ПВ.
След като извърши формалната експертиза, ПВ пристъпва към процедура по регистрация.
Всяка заявка, която отговаря на формалните изисквания се проверява от експертизния отдел в
тримесечен срок и той прави анализ на три основни неща. Първо, дали заявката отговаря на
изискванията на чл. 75в, ал. 2 и 3, а именно – дали описанието съдържа наименованието на
полезния модел, приложението му в един или повече примери за изпълнение, разкриващи
техническата му същност. На следващо място, дали редовно са посочени претенциите и
реферата и дали в заявката става дума за един полезен модел. Второ, експертът проверява дали
заявеният ПМ не попада в онези случаи, които са изключени от защита (и за които говорихме
преди малко). И на трето място, той проверява единствено дали полезният модел, разкрит в
заявката, не е явно непромишлено приложим. Експертът проверява само една от
материалноправните предпоставки – промишлена приложимост. Ако тези три характеристика
са налице, имаме описание, реферат, чертежи, единна е заявката, обектът не е измежду
отказаните от защита обекти и не е очевидно промишлено неприложим, той ще бъде
регистриран и ще се извърши вписване в регистъра на ПМ. Опираме до най-съществената
процедурна разлика между изобретението и ПМ, която обуславя два извода – защитата на ПМ
се получава сравнително лесно. В много кратък срок, защото експертът се произнася в
тримесечен срок. Второ, ПВ всъщност прави анализ единствено и само на промишлената
приложимост и би отказало регистрация само ако констатира, че обектът, за който се иска
закрила, е очевидно промишлено неприложим. Или иначе казано експертът не прави
експертиза по отношение на новостта и изобретателската стъпка. Това позволява защитата да
бъде получена в много по-кратък период в сравнение с изобретението и заявителят да
придобие изключителното право върху този обект. Кому е нужен този двоен режим? Казвам

25
двоен, защото при издаването на патент е много по-утежнена, защото ПВ извършва пълна
експертиза по същество (и по отношение на новостта, промишлената приложимост и по
отношение на изобретателска стъпка). Получаването на закрилата на изобретение може да
продължи с години. Може и десет години да продължи. Точно заради това при патента има
временна закрила от подаване на заявката, докато при ПМ – няма. Тази разлика обаче обуславя
до голяма степен стабилността на акта, с който се получава защитата. При патента говорим за
един доста стабилен акт, доколкото за него стои удостоверителната мощ на експертизата на
ПВ. При ПМ казваме, че свидетелството за регистрация е един слаб акт за защита, защото
практически е издаден въз основа само на желанието и заявлението на лицето, което твърди, че
иска да получи защита върху претендиран обект. Както ще видим, обаче, ако сравним тези два
режима, ще видим, че и при двата по всяко време на действието на закрилата може да се появи
трето лице, което не е необходимо да докаже правен интерес и да поиска отмяна на
свидетелството за регистрация на ПМ с аргумент, че към датата на заявка не са били налице
трите материалноправни предпоставки. При патента към подаване на заявка се предполага, че
вероятността едно трето лице да направи това е много малко, поради експертизата. При
регистрацията на ПМ вероятността едно трето лице да се появи и да оспори предпоставките е
много по-голяма. И за какъв дявол е всичко това? Динамиката на обществените отношения е
изключително голяма. Ако аз поискам заявка за патент, ще трябва да чакам години, ще вляза в
един скъп процес и ще получа окончателна защита, когато моят обект е технически остарял.
При ПМ аз нося риска едно трето лице да се появи и да обори регистрацията ми. Възниква
въпросът трябва ли да се прави експертиза за един винтил за радиатор? Законът обръща тази
логика и казва, че ПМ може да получи защита веднага в продължение на 10 години, но ще носи
риска да се появи едно трето лице и да го оспори. Защото може това трето лице да е някъде в
Америка и дори да не знае къде е България. Става дума за неща от бита, за които ПМ е
изключително полезна форма. Ако обаче заявителят пожелае да получи по-голяма стабилност,
той може да подаде молба за проучване състоянието на техниката като заплати за това – и ПМ
да му бъде по-неуязвим. Благодаря ви и ви желая хубав ден!

18. Същност на патента

Правната закрила на патентоспособните изобретения се предоставя с патент. Той удост

изключително право на изобретателя върху изобретението. Патентът действа по отношение на
трети лица от публикацията на издаването му. Издава се от Патентното ведомство. Това е
национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост със
седалище София. Председателят се назначава със заповед на МП. Органите на изпълнителната
власт издават АА. Патентът е АА. Той е ИАА. Издава се по конкретна заявка на едно лице или
лица за защита на едно изобретение. Той е АА от категорията на благоприятстващите
административни актове. Издава се след сезиране. Патентът е формален АА. Издава се при
спазване на определено административно производство. Той е АА, който се издава при
обвързана компетентност. При наличие на материалните предпоставки за изобретение,
Патентното ведомство е длъжно да издаде патент. Патентът е АА, който се издава в резултат
на безспорно производство. В него могат да се правят възражения от трети лица без да се
обосновава правен интерес, но те не се конституират като страни в производството. В
тримесечен срок от заявката за патент всяко лице може да направи писмени възражения
относно патентоспособността на заявеното изобретение, подкрепени с доказателства. Лицата,
подали възражение обаче, не става участници в производството по заявката. Патентът е

26
стабилен АА. Има процедура по неговото атакуване, включително процедура по обявяване на
недействителност на акта, но самият АА е стабилен, което означава, че той не може да се
променя или изменя от органа, който го е издал. Той е АА, който се издава от едноличен орган
– председателят на Патентното ведомство. Производство по издаване обаче се води от
експерти към ведомството. Без патент изобретението не може да се закриля юридически, а
само да се държи в тайна. От друга страна патентът удостоверява изключителното право на
патентопритежателя. Тази двойственост е довела до тежък спор в доктрината за действието на
патента. Дали той удостоверява изключителни права или има конститутивно действие и
учредяване? Според преобладаващото мнение, включително доц. Марков и проф. Павлова,
патентът има удостоверително действие. Поддържа се, че закрилата има основата на
авторството, а участието на държавен орган, който издава патента, е предназначено да провери
дали са налице предпоставките за правна закрила. Другото становище е, че правата възникват с
факта на издаването на патента. Възможни са много аргументи и в едната, и в другата посока.
Те нямат обаче съществено практическо значение, дотолкова доколкото законът изрично
гарантира правата на изобретателя, ако те са били накърнени в производството по подаването
на заявка, което намира израз във възможността да се води съдебен спор по отношение на това
кой е авторът на изобретението. Подсъдността на този спор е пред СГС. По-важното е да се
знае, че без наличието на патент правна закрила върху изобретението не съществува. В този
смисъл дори да приемем за правилна теорията за удостоверителното действие на патента, то
трябва да имаме предвид, че без наличието на съответното административно производство,
завършило с издаването на патент, закрила върху изобретението като обект на индустриалната
собственост няма да има, а изобретателят може да остане на равнището на авторското право
при положение, че публикува и разгласи изобретението. Така или иначе патентът удостверява
няколко съществени неща. На първо място – наличието на патентоспособно изобретение, което
е преминало през експертиза, която не е могла да обори неговата патентоспособност. На второ
място патентът удостоверява авторството върху изобретението. То като такова безспорно
възниква със създаването на изобретението. За изобретател се смята авторът на изобретението.
За него възниква неимуществено право да бъде посочен. Изобретателят на изобретение или на
полезен модел има право да бъде посочен, забележете, още в заявката, в издадения патент за
изобретение или в свидетелството за регистрация на полезен модел, както и в публикации
относно изобретението или полезния модел. Това право е лично и непрехвърлимо. Нещо
повече, ПВ следи служебно за посочване на изобретателя в заявката, в патента или в
свидетелството за регистрация. Това е съществено, защото авторството за изобретение не
предполага автоматично право за заявка за патент. Правото на заявяване принадлежи на
работодателя. Това не изключва правото на изобретателя да бъде посочен, както в заявката и в
самия патент, и ПВ следи служебно за това. На следващо място патентът удостоверява
приоритета. Нашата патентноправна система категорично е приела модела на първия заявител.
Така наречената система First to file. Първият по време е първи по право да получи закрилата с
патент. Приоритетът е датата на заявката. Ако имаме двама изобретатели, които независимо
един от друг са стигнали до едно и също изобретение, но втория, изобретил по време, но пръв
заяви изобретението, той ще получи правната закрила. Разбира се, не говорим за хипотези на
недобросъвестност. Приоритът е изключително важен институт в Патентното право. На
следващо място патентът удостоверява изключителното право на патентопритежателя. То трае
двадесет години от подаването на заявката (защото както ще видим в следващата лекция,
заявителят получава временна закрила върху изобретението от датата на подаване на заявка до
издаването на патента, който има обратно действие за закрила към датата на подаване на
заявка). В заключение има интересна хипотеза на проф. Павлова – че решението за издаване на
патент има действие на условие при наличието на което другите два елемент от ФС –

27
авторство и подаване на заявка, пораждат изключителното право на използване и
разпореждане с изобретението и в този смисъл може компромисно да се говори за
конститутивно действие на патента.

19. Права от патента, същност и съдържание на изключителното право на

патентопритежателя. Граници и обем на правната закрила

Правната закрила се състои върху изключително право на патентоването изобретение

или полезния модел (като там АА е свидетелство). Какво е съдържанието на това
изключително право? То включва правото на използване на изобретението, забраната на трети
лица да го използват без съгласието на патентопритежателя и правото на разпореждане с
патента. Този модел на определяне на съдържанието ще го видим при всички обекти на
индустриалната собственост без географското означение (то няма изключително право).
Проблемът е това, че при всеки обект на индустриалната собственост, законът влага различно
съдържание в термина използване. Използването на обекта на индустриална или ИС е
ключовото разбиране в правния режим на ИС. Тъй като правата са абсолютни и изключителни,
при всички обекти ние ще констатираме, че тяхното съдържание от гледна точка на
имуществения им компонент е да използва, да забрани да използват и да се разпорежда, с
голямата удивителна, че това трето правомощие е валидно само за обектите на индустриална
собственост и не е валидно при обектите на авторското право. Какво означава да се използва
обекта, всеки НА по отношение на всеки един обект на индустриална собственост поотделно
определя това съдържание. Знанието на този обхват и на легалното разбиране на термина
използване е ключово, защото то определя периметъра на частния монопол на притежателя на
правото, от негативна гледна точка то определя откъде и как се простира забраната по
отношение на трети лица. На тази плоскост всъщност би трябвало да се реши всеки казус дали
едно житейско действие, извършено от трето лице влиза в легалното разбиране на закона за
използване по смисъла на самия закон и от това ще зависи дали има нарушаване на
изключителното право на правата върху ИС.

При патента под използване законът разбира производството, предлагането за

продажба (не продажбата), търговията с предмета на изобретението, включително внос,
използването (житейска представа за използване) на самия предмет на изобретението, както и
прилагането на патентования метод. По отношение на забраната за трети лица да го използват
без съгласието на патентопритежателя. Забраните са посочени в чл. 19 ЗПРПМ, като законът
право разграничение в зависимост от това дали е патентован продукт или е патентован метод.
Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество),
патентопритежателят има право да забрани на трети лица да произвеждат продукта, предлагане
за продажба, търговия, включително внос, съхранение на склад (това само по себе си нарушава
правата). Когато е метод се забранява – прилагане на метода, извършване на всички действия,
които изброихме по отношение на продукта, който е получен директно при използването на
патентования метод.

Обхватът на изключителното право включва правото да използва, да забрани на трети

лица и да се разпорежда. Правото на разпореждане с патента може да бъде на фаза преди
заявката, след заявката, но преди да е издаден патента или след като бъде издаден патента. Ако
е преди заявката изобретателят ще прехвърли на свой частен правоприемник правото да

28
изобрети своето изобретение. Ако отчуждителното действие е след заявката, той ще му
прехвърли всички права по направената вече заявка. Ако отчуждителното действие е след като
патентът е издаден, той ще му прехвърли правата по издадения патент. Всички действия на
разпореждане се отразяват в съответните държавни регистри, които води ПВ. Проф. Павлова
приема, че учредяването на изключителна лицензия върху патентованото изобретение по
същество представлява разпоредителна сделка. Независимо, че се прехвърля или по-скоро
учредява, изключително право на ползване, а не и на собствеността върху патента,
интензитетът на изключителната лицензия е толкова голям, че теорията е склонна да я
приравни с разпоредителните сделки. Спомняте си ипотеката – обезпечение, но предвид
дългосрочния му характер и изключителните права, теорията е склонна да приеме, че това е
разпоредителна сделка независимо от това, че няма вещно-прехвърлителен ефект.
Лицензионният договор, за който ще говорим, и особено изключителната лицензия, е
изключително адекватна и много широко приложима правна фигура в търговския оборот с
права върху изобретения. Не са чести случаите на директно разпореждане и продажба на
патент. Това е така поради срочния характер на правата. Ако аз трябвва да реша дали ми е по-
изгодно да закупя недвижим имот или да го взема под наем, аз бих го закупил, защото правото
ми на собственост ще бъде безсрочно. Ако обаче съм изправен пред дилемата дали да закупя
патента или да получа правото да го използвам за целия период на защита, бих избрал втория
вариант, защото иначе закрилата ще бъде прекратена след 20 години и защото ще трябва да
поема цялата тежест на браненето на патента от трети лица.

Какъв е обхватът на правната закрила? Според чл. 17 ЗПРПМ се определя от т.н.

претенции. Те са съществена част от искането за правна закрила. Чрез тях всъщност се
определя обекта на патентното право. Претенциите се тълкуват с помощта на описанието и
чертежите по искането. При подаването на заявка освен тях се подава и реферат, който няма
значение за правната закрила, предоставена от патента. При определяне на обхвата на правната
закрила се отчита ограничението на претенциите направени от заявителя в процеса на
експертиза за издаване на патент или при искане за обявяване на неговата недействителност.
Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, които са
включени в описанието. Според чл. 38 ЗПРПМ претенциите трябва да определят предмета, за
който се иска закрила. Да бъде ясна и точна и да се основава на описанието. Всъщност в
претенциите се дава същността на изобретението. Различните правни системи по различен
начин подхождат към изискването за претенция. В англо-саксонската система претенциите
очертават, ограждат самото изобретение. Всъщност този подход е негативен. Очертава се онзи
периметър, който остава запазен за изобретателя. Нашият закон изисква конкретност и ясност,
така че тя да определи предмета на закрила. Прентециите покриват не само признаците, които
са изразени, но и техните еквиваленти. Това е т.н. доктрина на еквивалентите, материализирана
в чл. 17 ЗПРПМ. Един признак се счита за еквивалентен, когато изпълнява по същество една и
съща функция, по един и същи начин и по отношение на един резултат. Резултатът от признака
може да бъде осъществен от еквивалентния признак. Това е съществено, защото ще направи
невъзможно искането за същия ефект. Ако признаците са еквивалентни на признаците на вече
патентовано изобретение, то това ще осуети регистрацията.

Въпрос 21 ще отпадне като самостоятелен въпрос, тъй като ще се влее в този

въпрос. Освен това накрая ще ви кажа още кои въпроси ще отпаднат

29
 20. Ограничение в изключителното право на патентопритежателя

Очертахме изключителното правона патентопритежателя като частен монопол и като

негово право изключително да използва обекта и да се разпореди с правата въхру патента.
Неговото прилагане законът съобразява с обществения интерес, правата на третите лица и
общественото благо. Законът въвежда нормативни ограничения. Тъй като патентът е
юридически монопол, той би се отразил негативно върхуъ обществените нтереси и ще говорим
за ограниченията, които смекчават забраната за използване. Винаги като червена нишка, при
това смекчаване на забраната за използване, законът държи семтка да не се нанесат значителни
вреди на патентопритежателя. Действието на патента не се разпростира върху (чл. 20)
изпозлването на патентоването изобретение за нетърговски цели, ако не се нанасят
заначителни материални щеит. На второ място използването за експериментални и
научноизследователски дейности. Не трето място – еднократно изготвяне на предмета по
лекарска рецепта.

На второ място ограниченията на действието на патента са по място. Това е вече

нормативното проявление на основния принцип за териториална ограниченост на защитата.
Патентът действа само на територията на страната, тъй като е акт на ДО. Само въз основа на
международни актове могат да се издават патенти, които действат на териториите на няколко
обвързани от акта страни. Териториалната ограниченост на действието на патента винаги
трябва да се взима предивид, тъй като няма да е нарушение използването на патента в друга
страна, така и транзитното използване в страна, където не действа. На следващо място
ограничението на патента е по време – 20 години за изобретението от датата на подаването на
заявка. След 20-тата година действиетло на патента се прекратява и изобретението става
общодостъпно за всички във всичките си форми на използване. На следващо място
ограничението върху патентопритежателят е т.н. институт на изчерпаните права. Този институ
ще го срещнем при всички обекти на ИС. Изключителното право на изобретението не се
простира върху продукт, който е пуснат на теротирята на ЕИП. Ако този институт липсваше,
всяка сделка по търговската верига с патентован продукт, който представлява търговия, би
представлява нарушение на патентните права. Ако продуктът е пуснат на територията на ЕИП
със съгласието на притежателя по отношение на този продукт неговите права са ограничени.
Не говорим за метод. Не се отнася и за продукти, на територията извън ЕИП. Внос на продукти
извън ЕС би представлявал нарушаване на патентни права ако не може да се удостовери
разрешение или съгласие на патентопритежателя.

Следващото ограничение на правата е т.н. право на преждеползване. Особен институт

валиден само по отношение на патентите и изобретенията. Това е чл. 21 ЗПРПМ. Лице, което
до датата на подаване на заявката на аптенте добросъвестно е използвало изобретението или е
извършило необходимата подготовка може да използва изобретението в същия обем. Лицето
трябва дае добросъвестно. То трябва само да е стигнало до изобретението, или да е поръчало
на друго лице съотвентото изобретение. Добросъвестността означава да не е в нарушение и да
не е придобило технологията по пиратски или престъпен начин. На следващо място лицето
трябва вече да е започнало да използва изобретението или да е направило необходимите
приготовления за това – оборудване, подготовка на кадри и т.н. Тук трябва да държим сметка,
за да не се объркаме, за принципа първия по време, първи по право. Начин на придобиване и
правната природа на преждеползването. Едната теория го определя като производно от патента
и почиващо на законна лицензия. Не намира ниакква нормативна упора подобно твърдение.
По-скоро правото на преждеползване трябва да се определи като първично, оригинерно право.

30
Това се възприема и от нашия закон. Правопораждащ ЮФ е правомерното използване или
приготовлението за използване. Това фактическо състояние, че едно лице е започнало да
използва или е създало условия да започне да използва се превръща в правно състояние едва с
изпозлването на изобретението от друго лице, защото патентът предполага юридическия
монопол на патентопритежателя. От този фактически състав на първично основание се
поражда правото на преждеползване.

Следващото ограничение на правата на патентопритежателя, което е близко до правото

на преждеползване, е правото на послеползване. Правната закрила трае 20 години, но само при
положение, че патентопритежателят подържа патента или иначе казано – заплаща годишните
такси. Ако не ги плаща – патентът става публично достояние. Още Парижката конвенция дава
възможност ако някой пропусне заплащането, има срок от 6 месеца, в който ако се плати по-
висока такса, правната закрила се възобновява. Какво се случва, ако в този период, когато за
всички трети лица е публично ясно, че правната закрила е прекратена, едно лице започне да
използва изобретението с ясното съзнание, че тъй като върху него няма патент, то е публично
достояние. А междувременно патентопритежателят е платил по-високата такса и е възстановил
правата си. Очевидно е, че би се стигнало до една несправедливост, тъй като третото лице е
добросъвестно. Именно тази хипотеза урежда института на послеползването, като дава права
на това трето лице да продължи да използва изобретението в същия обем, в който го е
използвало. Преждеползването и послеползването е непрехвърлимо право. Правата на
преждеползване и послеползване могат да се прехвърлят само с предприятието или част от
него, в което са възникнали и не могат да разширяват обема си извън това предприятие. Това е
единствената възможна сделка за прехвърляне на това право за преждеползване или
послеползване. В литературата може да намерите спор дали това е право или възражение на
трето лице. Според доц. Марков това е едно възражение в материалноправен мсисъл,. То е
относително, защото може да бъде направено единствено и само към титуляра на патента. Това
е форма за отбрана на едно трето лице, било в хипотезата на послеползване или
преждеползване, правна отбрана срещу претенцията на притежателя на патента за нарушаване
на неговите изключителни права. Това лице обаче не може да противопстави това си право
самостоятелно на други трети лица. Не може да претендира нарушаване на права, дори друго
трето лице да използва изобретението, а патентопритежателят бездейства. При това и двете
права са относителни права, не са изключителни права върху ИС, не са абсолютни.

И най-същественото ограничение на правата на патентопритежателя – т.н.

принудителна лицензия. Уредена е в чл. 32 ЗПРПМ. Възможност за такава лицензия е
предвидена още в Парижката конвенция. В какво се изразява проблемът? Правата върху
обектите на ИС са с изключителен характер, имат един титуляр и на всеки правен субект е
забранено да използва нематериалното благо. Какво се случва, ако притежателят на патента не
използва изобретението, не го използва в достатъчен обем, а има обществена потребност или
друго трето лице желае да използва патентованото изобретение. Ще разширим ли добезкрай
правата на патентопритежателя, тъй като освен че има монопол, той може да забрани и на
всяко трето лице да изпозлва изобретението. Откривам лекарство за рака, но го прибирам в
шкафа и казвам “следващите 20 години да мрат”. В тази хипотеза законът създава
административна възможност притежателят на патента да бъде принуден с АА въз основа пак
на лицензионен договор, но сключен въз основа на АА, да отстъпи права за използване на
патентованото изобретение. Това е възможно при 4 фактически състава, които са дадени
алтернативно. Първият - в срок от четири години от подаване на заявката или три години от
издаването на патентопритежателя, като се прилага срока, който изтича по-късно. В този срок

31
той трябва да не е използвал изобретението. Втората хипотеза е, когато изобретението не е
използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар освен ако има
уважителна причина. Това е хипотеза, при която се използва изобретението за разлика от
първата хиптоеза, но не се използва в достатъчен обем и степен. Третата хипотеза е най-
широката – когато общественият интерес налага това. И последната хипотеза – принудителна
лицензия може да се предостави в полза на притежател, чието изобретение е предмет на по-
късен патент и влиза в обхвата на по-ранен патент и ако притежателят на по-ранния отказва да
предостави лицензия в справедливи условия, когато втората представлява съществен
технически напредък. Задължителен елемент от фактически състав при първите два е да е
налице друго лице да е направило опит да сключи договор с патентопритежателя и той е
отказал сключването на такъв договор.

АА за принудителна лицензия се издава от ПВ по молба на всяко заинтересовано лице,

което е направило неуспешни опити да получи договорна лицензия от притежателя при
справедливи условия. Искането за принудителна лицензия се разглежда от т.н. отдел по
споровете. Много важен отдел в ПВ, чиято компетентност се зачита при различните обекти на
ИС. Той като първоинстанционна структура разглежда искането за издаването на
принудителна лицензия. Молител може да бъде всяко лице, което е направило неуспешни
опити за договорна лицензия при справедливи условия. При положение, че това лице успее да
докаже, че са налице следните условия. Първо, молителят трябва да докаже, че е в състояние
да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия. И второ, лицето
трябва наистина да започне да използва изобретението в едногодишен срок, иначе лицензията
се прекратява и не може да се възстанови. Освен това принудителна лицензия не се предоставя
в полза на нарушител на патента.

Какъв е характерът на принудителната лицензия?

Тя може на първо място да бъде само неизключителна лицензия. За разграничението

между изключителна и неизключителна ще говорим подробно при темата за лицензионния
договор. Тя е непрехвърлима от страна на преобратеателя и може да бъде прехвърлена само
заедно с предприятието, в което се използва изобретението, предмет на такава лицензия.
Принудителната лицензия се учредява без срок. Прекратява се, когато отпадне основанието за
нея. Тя е възмездна. Тя не е форма на имуществено наказание на патентопритежателя.
Получателят на принудителна лицензия дължи на притежателят на патена възнаграждение.
Споровете за възнагражденията се разрешават от СГС. Критерият, по който се определя
възнаграждението, е такова, което би било платимо или щеше да се плати, ако двете страни
бяха сключили лицензионен договор. Ако не се стигне до споразумение между страните,
възнаграждението ще се определи от съда. Въз основа на принудителнта лицензия възниква
лицензионно правоотношение. Лицензополучателят по принудителна лицензия получава
особена процесуална легитимация, когато бъдат нарушени правата върху изобретението. То е
легитимирано лице да предяви самостоятелно иск, ако бъдат нарупшени правата, при
положение че патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от
получаване на писмената покана от лицензополучателя. Принудителната лицензия може да
бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок не е използвал изобретението. Във
всичко случаи се прекратява, ако в двугодишен срок получателят й не е започнал да използва
изобретението. Прекратяването на принудителната лицензия се постановява от същия орган в
отдела по споровете след сезиране от страна на патентопритежателя. Прекратяване на
принудителната лицензия ще има и при изтичане на срока на патента, отказ на патента или

32
обявяване на патента за недействителен. С това на този етап ще приключим, желая ви хубава
събота и неделя!

Производство в патентното ведомство по регистрацията на патент и полезен модел

Заявката за патент се подава в Патентното ведомство и се вписва в държавния регистър

за Патентите. Съществува нарочна Наредба, която регламентира редът за издаване на заявките.
Следния минимум документи – заявление за патент с наименованието на изобретението с
идентификационните данни на заявителя, описание на изобретението, разкриващо най-малкото
неговата същност. Този минимум документ се различава от формалните изисквания за
съдържанието на заявката, които са изброени и в закона и в наредбата, но с тях ще се счита
приоритета на заявителя. Патентното ведомство може да иска корекции и т.н., но датата на
заявката е това подаване. Заявлението трябва да включва името и адреса на заявителя или
изобретателя, декларация на действителния изобретател, наименование на изобретението и
данни за претендирания приоритет, ако се претендира такъв. Може да се декларира и
лицензионна готовност.

Приоритетът е основен институт в Патентното право. Правото на приоритет се

признава на заявителя от датата на подаване на заявката (когато постъпват тези минимум два
документа в ПВ – заявление и описание). Първият подал се полазва с право на приоритет. Това
значи, че всички последващи ако имат за предмет същото изобретение, ще бъдат отказани.
Приоритетът бива два вида – национален и конвенционен. Ако България е страна по МД може
да бъде признат приоритет на заявка, подадена от друга страна, която е страна по този МД, ако
заявителят в българското ПВ се позове на тази заявка и ако до два месеца от датата на
подаването на заявка подаде декларация с датата и номера на първоначалната заявка. Това
означава, че ако съм подал заявка в патентното ведомство, която е следваща, но се позова на
този тип приоритет и представя доказателства, че същата заявка съм подал в страна, страна по
МД по който е страна и България, ще се ползвам с приоритет.

Приоритетът освен, че определя лицето, което има право да получи патента, има още
две съществени функции. Първо, от датата на приоритета, заявлението получава т.н. временна
закрила. Има право да предяви претенции за нарушаването на патентни права. При тази
хипотеза обаче съдът ще образува делото и ще го спре до окончателното произнасяне на ПВ.
Втората функция се състои в това, че патентът има обратно действие на закрила към датата на
приоритет. Заявките в ПВ се ползват с поверителност. Не е разрешен достъп до заявки за
патент, освен ако няма писмено разрешени от заявителя.

Първата фаза, с много препрадки и административна сложност, ще пробваме да я

систематизираме. Това е проверката за наличието на класифицирана информация. Върши се от
МВР и министерство на отбраната. При наличието на класифицирана информация, определят и
нивото н класификация на сигурност. Ако след изтичането на определен срок, ПВ не получи
становище за нивото на класификация за сигурност, счита се, че заявката не е заявка за
конкретен патент. Ако съдържа класифицирана информация – секретен патент. Има си други
правила. И обратно, ако е регистрация за секретен патент и се открие липса на класифицирана
информация се иска разрешение да продължи по общия ред.

33
 Формална експертиза е следващата фаза. Дали отговаря на изискванията на закона.
Реквизитите са изчерпателно изброени в чл. 35 от закона, а минимално изискуемото
съдържание на заявлението – чл. 36. Ако се констатират недостатъци в съдържанието на
заявката, заявителят има 3-месечен срок за отстраняването. Ако не го направи, се взема
решение за прекратяване на ппроизводсството.

След формалната, следва т.н. предварителма експертиза за допустимост. Предметът й е

първо да установи дали са спазени изискванията по отношение на описанието на
изобретението, формулирането на претенциите и изискването за единство на изобретението
(ако са повече изобретения – трябва заявителят да раздели заявките). Ако не отстрани
недостатъците в 3-месечен срок отново се прекратява производството. Второто ниво на тази
експертиза (за правната закрила), - чл. 6 и чл. 7 ЗПРПМ. Ако се констатират недостатъци – 3-
месечен срок. Ако не отстрани в срок недостатъците, на тази фаза вече се постановява отказ.
Взема се решение, че това не е изобретение или е непатентноспособно.

На следващо място заявителят трябва да подаде молба за проучване и експертиза. Това

е моментът, в който ако такава молба за същинска експертиза не бъде подадена и такси не
бъдат заплатени, може да се трансформира в заявка за полезен модел. Това е така, защото при
регистрация на полезен модел, експертиза ПВ не извършва. Разбира се, трансформация не
може да се иска за обекти, незащитими като полезни модели (методът). Чак след като се подаде
тази молба за експертиза, идва ред на публикация на заявката. В официалния бюлетин на ПВ,
от 18 месеца от датата на заявяване. Едновременно с публикацията се осигурява достъп до
описанието, претенциите и чертежите. Чак на тази фаза третите лица получават достъп до
описанието, претенциите и чертежите. От датата на публикацията тече 3-месечен преклузивен
срок, в който всяко трето лице може да направи писмени възражения относно
патентоспособността на заявеното изобретение и да ги подкрепи с доказателства без да доказва
правен интерес. Тези трети лица не стават страни в производството. Техните възражения
следва да бъдат обсъдени от експертизния отдел и от експерта, който проучва
патентоспособността на изобретението в рамките на същинската фаза по проучване и
експертиза.

Същинскта фаза на проучване и експертиза експерт проучва състоянието на техниката

по чл. 8, изготвя доклад за проучването, акакто иписмен докал за съответствие с чл. 3 от зкаона
и наличие на новост, промишлена приложимост и изобретателна стъпка. Становищата на
експерта и писмените възражения на 3ти лица се подавата ана заявителя. Когато във
становищенто на експерта е установено, че изобретението не е патентоспосогност, се взема
решение за отказ на издаването на патента. Ако се установи, че е патентоспособно, но има
пороци, поканва заявителя да ги отстрани и ако не го направи – решение за прекратяване.
Когато всичко е точно, заявителят се поканва да плати държавните такси и след това се издава
патента.

В официалния бюлетин на ПВ се прави публикация за издаване на патент не по-късно

от три месеца след взимането на решението. След това се издава патента.

Споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на изобретение и

полезни модели се разглеждат и решават по административен, съдебен или арбитражен ред.
Започваме с административния ред за обжалване. Орган за разглеждане на споровете е т.н.
отдел по споровете към съответното ведомство, като всеки конкретен случай се решава от

34
специализирани състави на отдела, назначени за всеки конкретен случай от председателят на
ПВ. Компетентността на отдела по споровете е да се произнася по следните въпроси. На първо
място пред отдела по споровете се обжалват решения на експерти от експертния отдел,
свързани с отказ за издаване на патент. На първо място – когато издаването на патент е
отказано, защото изобретението не е изобретение по смисъла на закона или не е
патентоспособно. Отакзът е на фазата на експертизата по допустимост. Втората хипотеза за
отказ е при експертизата по същество, ако бъде констатирано, че изобретението е
непатентноспобно. При тези две хипотези на отказ решението е по този ред. В три хипотези в
рамките на производството може да бъде прекратено производството първо при проверка на
формалните изисквания, второ, при предварителната експертиза (когато се прави преценка на
съответствията с чертежите) и трето, когато се установи, че изобретението е патентоспособно,
но има порок в описанието или претенциите и не бъде отстранен. В тези три хипотези
решението подлежи на обжалване пред отдела по споровете. На трето място в отдела по
споровете се обжалват заявленията за регистрацията на полезен модел, а тя се прекратява, ако
не са изпълнени изискванията, на които трябва да отговаря полезният модел и не бъдат
отстранени недостатъците по самата заявка. Четвъртата категория решения пред този отдел са
решенията за отказ на регистрация на полезен модел. Следователно повтаряме – има 4 кръга
решения, които подлежат на обжалване пред отдела по споровете – отказ за издаване на
патент, прекратяване на производството по издаване на патент, прекратяване на
производството по регистрация на ПМ и отказът на регистрацията на ПМ. Тъй като става дума
за решения, АА на експерти от експертния отдел, обжалването на тези решения се извършва с
жалба. Решенията по тези спорове казахме, че се вземат от състави, които са ad hoc и целево
определени от председателя на ПВ, но тези решения се вземат от състави от трима експерти,
един от които е юрист.

Втората категория актове, по които се произнася отдела по споровете. При този тип,
отделът действа като първоинстанционна структура. Той разглежда не жалби по
административни решения на ПВ, а разглежда искания за обявяване на недействителност на
патент, заличаване на регистрацията на ПМ, предоставяне и прекратяване на принудителна
лицензия. Тези искания се разглеждат в състав от 5ма експерти, двама от които са юристи. И в
двата вида производства не могат да са членове на състава експерти, които са участвали в
постановяването на оспорваното решение или са свързани със заявителите. Може да се правят
мотивирани искания за отвод на член от състава. По реда на чл. 33 АПК.

Сроковете. Жалбите срещу тези 4 вида решения се подават в отдела по споровете от

заинтересованите лица в 3-месечен срок от получаването на решението. Исканията обаче (вкл.
за принудителна лицензия) са допустими през целия период на патента и регистрацията на ПМ.

Как протича производството по жалбите и по исканията. Право да подаде жалба има

заявителят на патент или на полезен модел. Право да подаде искане за обявяване на
недействителност на патента, както и искането за заличаването на регистрацията на ПМ, има
всяко трето лице. То не е неохбодимо да доказва правен интерес. Когато обаче ПВ е
приключило производството с издаването на патент или свидетелство за регистрацията на ПМ,
в рамките на целия период на защита всяко трето лице може да поиска обявяването на
недействителност на патента или заличаването на ПМ. Жалбите, които не са подадени в
законоустановения срок или по които не е платена такса, както и исканията, за които не е
платена такса или не е доказан правен интерес (само при учредяване или прекратяване на

35
принудителна лицензия), производство не се образува, за което се уведомява председателя на
ПВ.

Административен ред за разглеждането на жалбите. Те, за разлика от исканията, са със

самостоятелен предмет. Съставът може да извършва консултация със специалисти от
съответните среди – по реда на чл. 49 и 51 АПК. Това е експертиза, която назначава АО.
Съставът може да даде възможност на жалбоподателя да даде пояснение. Постановява решение
по жалбата, което се дава на председателя на ПВ за утвърждаване. Съставът на отдела по
споровете може да издаде следните решения – да потвърди решението на експертния отдел (за
отказ или прекратяване на производството) или за пълна или частична отмяна на решението на
експертния отдел (когато са допуснати съществени процесуални пороци, когато са допуснати
грешки, когато решенията са непълни или неправилни и др.). Когато решението е върнато за
повторно разглеждане от експертизния отдел, това повторно решение подлежи отново на
обжалване пред отдела по споровете и при това повторно обжалване пред отдела по споровете,
той взема следните решения по същество. Първо, за отказ за издаването на патент или ПМ и
второ, за издаването на патент или свидетелство за регистрация на ПМ.

Административен ред за разглеждането на исканията за обявяване на недействителност

на патент и заличаване на ПМ. Основанията са следните – обектът на патента или част от него
са непатентоспособни по чл. 6 и 7а ЗПРПМ, второ, обектът да не се счита за изобретение (чл. 6,
ал. 2 и 4) или да е изключен (чл. 7), трето, ако описанието не разкрива достатъчно ясно и пълно
същността на изобретението, четвърто, ако предметът излиза извън съдържанието на заявката
и пето, ако патентопритежалтелят не е имал право на патент, което е установено с влязла в
сила съдебно решение. При искане на лице, което има право на патент, патентът се издава на
негово име. С обявяване на недействителност патентът губи действието си от датата на
подаването на заявка. Обявяването на недействителността не засяга влезли в сила решения за
нарушаване на патента и лицензионните договори, освен ако друго не е уговорено в тях.
Основанията за заличаване на ПМ са изброени в чл. 74б ЗПРПМ. Заличаването не засяга
влезлите в сила решения и лицензионните договори, сключени и изпълнени преди
заличаването. След проверка за допустимост на притежателя на правото се изпраща копие от
искането и от приложените доказателства и му се дава 3-месечен срок за отговор.
Производствата тук са състезателни. Имаме взаимна размяна на книжа. Искането на молителя
се изпраща на титуляря, а становището на титуляря – на молителя. Съставът проучва
доказателствата, консултира се с експерти (49 и 51 АПК) и насрочва заседание, на което се
поканват и двете страни по спора, както и специалисти от научните страни. Открито заседание.
Разглеждат се само основанията, посочени в искането. Ако има нови доказателства – 1-месечен
срок за това. След това се насрочва ново заседание. Решението на състава се утвърждава от
председателя на ПВ. Същата е процедурата и по искания за предоставяне и прекратяване на
принудителна лицензия. Съставът може да вземе решние за отхвърляне на искането като
неоснователно, за обявяване на пълна или частична недействителност, предоставяне или
прекратяване на принудителна лицензия.

Имаме една смесена компетентост на отдела по споровете. Пред него се обжалват

конкретни актове на експерти, които са приключили с неблагоприятен за заявителя резултат.
При исканията за недействителност или принудителна лицензия – действа като
първоинстанционен орган. Това е квазисъдебно производство. Следващата фаза вече е
съдебното обжалване и решенията на отдела по споровете, без значение дали е решение по
жалбата или решение по искането, подлежат на обжалване в тримесечен срок пред

36
административния съд гр. София по реда на АПК. Всички останали спорни въпроси в рамките
на тези производства са подсъдни на СГС (гражданско производство) – иск за установяване на
действителния изобретател (въз основа на решението ПВ вписва), иск за установяване на
дължимото възнаграждение за изобретението или ПМ, спорове за правото на преждеползване и
послеползване, за размера на възнаграждението по принудителната лицензия, за нарушаване на
изключителното право на патентопритежателя.

Марки. Означенията са знаци, сред които отнасяме три категории – фирмите на

търговеца, марките и географските означения. Терминът означение има нормативна подкрепа,
макар и само по отношение на един от обектите, а именно географските означения, но в най-
голяма степен отразява признаците на всички обекти в тази група. Съгл. чл. 51 ЗМГО това е
наименованието на страна, район или местност. Фирмата на търговеца е наименованието, под
което търговецът се подписва (чл. 7 ТЗ), а марката – да отличава стоките и услугите на едно
лице от тези на други лица (чл. 9 ЗМГО). Характерна особеност на означенията като обекти на
индустриалната собственост е специфичната им функция – да служат като отличителни знаци
за стоки и услуги и да ги отличават от останалите в гражданския оборот. Поставянето на
закрила тук не предполага проява на творчество. За тях не се отнасят изискванията за новост,
оригиналност и изобретателско равнище. Не решават проблеми на техническия прогрес, не
задоволяват потребности, не решават проблеми на техниката, за разлика от изобретението и
полезния модел. Оттук и тази особеност, че закрилата на означенията не се ограничава във
времето. Правата върху тях не са срочни права. Вярно е, че регистрацията на марката
продължава 10 години, но марката може да бъде подновявана за последващи периоди от 10
години неограничен брой пъти във времето.

Понятие и обща характеристика на марката като такава. От хилядолетие е познато

използването на знак чрез поставянето му върху определена стока. Първоначалното използване
на знака е било, за да обозначи собствеността върху стоката. По-късно започва да играе друга
функция с развитието на търговията, а именно – указва кой е производителят. През 12-ти век в
голяма част от европейските държави действат НА, предоставящи закрила на марки. В
България първият закон е Законът за индустриалните и търговски марки от 1893, през 1904г. е
отменен от нов закон. През 1967г. влиза в сила нов закон, който е отменен през 1999г. от
сегашния ЗМГО. Законът определя марката, като знак, който трябва да отговаря на две условия
– да има отличителна способност и да може да бъде представен графично. Изброяването на
отделните видове знаци в чл. 9 има примерен, а не изчерпателен характер. Тъй като не съдържа
каквито и да било ограничения, легалното определение позволява всеки знак с тези две
условия да може да бъде марка. Чл. 2 от Директива 2008/95 на ЕП и Съвета за сближаване на
ДЧ относно марките – марката може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен
графично, по-специално – думи, имена, цифри, форма на стоката, при положение че могат да
отличат стоката на едно предприятие от други предприятия. Изброяването е примерно и тук.
Тази директива е отразена в чл. 9 ЗМГО, както виждате. Производства пред ЕС по
преюдициални запитвания. Когато страна по спора или съда констатират неяснота или
противоречие по отношение на прилагането на европейски акт производството се спира и се
прави преюдициални запитване с искане до ЕС да тълкува определена разпоредба. Хубавото е,
че това тълкуване на ЕС става задължително. В диспозитива на решение на ЕС се казва –
изискването на марката да има знак е свързано с предмета на заявката, а не със свеждането на
кръга на знаците до конкретно посочените в директивата примери.

37
 Първата характеристика е именно отличителната способност – това е критерият който
обезпечава основната функция на марката – да служи като означение за произход на стоката
или услугата. Тя е посочена като основна в поредица решения на ЕС. За да е изпълнен този
критерий е необходимо знакът да е способен да отличава стоката или услугата от тези на други
лица. Драганов дава пример с думата чаша, която притежава способност да различава чаши от
столове. Ако се опитате да регистрирате марката чаша за чаши и съдове, ще ви бъде отказано.
Но ако я регистрирате за мебели – ще е допустима регистрацията. Чл. 11, ал. 2 ЗМГО, чл. 3,
параграф 3 Директивата и чл. 15, ал. 1 – Споразумението ТРИПС – когато знаците сами по себе
си не служат за разграничаване на съответните стоки и услуги, страните-членки могат да
обозначат признака чрез употреба. Когато една марка именно чрез употреба, една марка, която
не би притежавала качеството отличимост, но го е придобил в последствие, тези разпоредби
предвиждат възможност за регистрация на тази марка.

Втората особеност се отнася до графичното представяне на знака. Внимание – приета е

Д 2015/2436 на ЕП и Съвета за сближаване на законодателствата на ДЧ относно марките.
Срокът, в който трябва да транспонираме изискванията е 14 януари 2019г. Това означава, че от
15 януари 2019г. предходната директива 2008/95 се отменя. Това означава, че през 2018г.
трябва да се извършат промени в ЗМГО. Важното е, че изискването за графичното представяне
в тази нетранспонирана директива е заменено с изискване знакът да бъде представен в
регистъра по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да
определят ясния и точен предмет на защита, която се предоставя на техния притежател.
Основните мотиви за тази промяна са свързани със създаването на възможност за
представянето на знаците чрез всякаква подходяща форма, като се използва общодостъпна
форма, а не непременно с графични средства. Казваме всичко това, защото след 2018г. чл. 9 ще
бъде променен и на мястото на графичното изобразяване на знака, ще стои този текст.
Графичното изобразяване не трябва да се възприема като възможността марката да се
възприема визуално. Тя може да се възприема и с други сетива освен зрението. В свое решение
СЕС посочва, че чл. 2 на сегашната Д трябва да се тълкува, че марката може да се състои от
знак, който не може сам по себе си да бъде възприет визуално, стига той да бъде представен
графично. В същото решение съдът формулира изискванията, които трябва да бъдат спазени,
за да се приеме, че е изпълнено условието за графично представяне на знака – да е ясно, точно,
самостоятелно, лесно достъпно, разбираемо, дълготрайно и обективно. В тази връзка СЕС
посочва, че мирисът като знак не може да бъде представен чрез химическата формула на
веществото, защото мирисът може единствено да представи веществото като такова. Не може
да е изобразен графично и чрез словесно описание. Не може и с мостра, тъй като тя не е
достатъчно дълготрайна и се променя с времето. В други случаи съдът потвърждава отказ на
ведомството на вътрешния пазар за регистрация на мирис на червени ягоди, тъй като узрелите
ягоди могат да имат различни аромати. Американската система позволява марките като
миризма. Много е възможно и при нас тази врата да продължи да се отваря с транспонирането
на новата директива. Други марки, които не се възприемат визуално – звуковите марки. Когато
е мелодия – графичното представяне се прави с нотно писмо. Не се приемат звуци от животни
– като кукуригане на петел, рев на лъв и т.н. Ревът на лъв за една марка е представен като
спектрограма, която позволява да се определят височината, продължителността и силата на
звука и регистрацията му е разрешена. Вкусови марки. Марки за движение. Или марки-
трейлъри. Дава като пример се типичното движение на отварянето на вратите Ламборджини.

Третата характеристика е предоставянето на марката във вързка с извършването на

стопанска дейност. Извън търговията марката може да се използва без да има нарушение на

38
марките. Поради тази причина са систематизирани две т.н. международни класификации на
стоките и услугите за регистрация на марките. Това е Виенската класификация и
класификацията от Ница, която специално групира стоките в 34 класа, а услугите – в 10. Всяка
заявка за регистрация на марката трябва да съдържа посочване на стоките или услугите от поне
един от тези класове. И второ – тъй като е ключово важно от гл. т. на разбирането на
последващите институти, които ще разгледаме, марка не се регистрира изобщо, а за
определени класове, стоки или услуги. Направен е опит в тази класификация да бъдат
обхванати всички възможни стоки и услуги, които са предмет на търговски оборот. Когато
заявяваме регистрация на марка теоретично тя би могла да бъде заявена за всички класове
стоки и услуги, за да получим максимална защита на знака. Това обаче е изключително скъпо,
непрактично и неефективно, защото както ще видим, освен всичко друго съществува
задължение за притежателя на марка да я изпозлва и взъможност всяко трето лице да поиска
отмяна на марка за определени класове или услуги, за които притежателят на правото не е
използвал марката. Това право възниква ако в продължение на 5 години марката не е
използвана. Поради това винаги, когато сравняваме било по пътя на опозицията срещу
регистрацията било по пътя на искане за заличаване на регистрация на марка винаги ще
работим с два компонента – дали знакът е сходен или идентичен на другия знак и (вторият,
който се прилага и в трите института) – дали стоките и услугите са идентични или сходни.

Видове марки. Марките могат да бъдат класифицирани при използването на различни

критерий – икономически, функционални и др. В зависимост от предназначението им могат да
се разграничат марки за стоки и марки за услуги. Това деление е възприето и в нашия закон.
Разпоредбата на чл. 9 ЗМГО предвижда, че марката можед а бъде търговска марка, макра за
услуги, колективна марка и сертификатна марка. Първото разграничение на марката се появява
главно при класификацията на стоките и услугите във връзка с използването на марките.
Ницката класификация групира 34 класа за стоки и 10 за услуги. Колективните и сертификатни
марки, за които законът говори в чл. 9 са особен тип марки. Колективната се регистрира от
ЮЛ, но което е сдружение не производители, търговци или на лица, извършващи услуги.
Самото ЮЛ е сдружение на такива лица, а колективната марка служи за отличаване на сотките
и услугите на членовете на сдружението от тези на други лица. Регистрацията на колективна
марка се извършва след представяне на правила за нейното използване. Те задължително
съдържат условията за членство в сдружението, за използване на марката и основанията, на
които на член на сдружението може да се забрани използването й. Сертификатната марка е
тази, която удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други
характеристики на стоките или услугите. Притежателят на марката не може сам да я използва,
а единствено дава разрешение и упражнява контрол върху нейното използване. Той е длъжен
да приема правила (указание за качеството, характеристики, мерките, които прилага, и
санкциите, които налага). Типичен пример за сертификатна марка е марката ISO. С поредица
на годините 2005-2007 един търговец удостоверява в различните класове стоки и услуги
качеството на стоката. За да ползвате тази марка трябва да удостоверите качеството на стоката
или услугата, след каето ще ви бъде дадено правото да използвате марката ISO. Тя няма да
индивидуализира вашите стоки и услуги, но ще удостоверява качеството им.

Функциите на колективните и сертификатните марки могат да служат като алтернатива

за закрила на произход, включително и на географски означения в държави, където липсва
специална защита на географските означения. Ползвателн на колективна марка може да е само
член на сдружението, което е регистрирало марката, а на сертификат – всеки, спазил
установените правила.

39
 Марката може да е индивидуална или съвместна. Съвместната е притежание на две или
повече лица. Обръщаме внимание върху начина на използване. Всеки съпритежател може да
използва съвместната марка без да е необходимо да се отчита съгласието на другите
съпритежатели, освен ако между тях е описано нещо различно. При разпореждане нещата са
точно обратните – необходимо е съгласието на всички.

На следващо място различаваме следните видове марки. Те са определени в параграф 1

в Наредба за –нещо дълго- на марки и означения. Не ни интересува наредбата. На първо място
– сложни марки. Това е марка, която се състои от думи, включително имена на лица, съчетание
от думи, букви, цифри или съчетание от букви и цифри. На следващо място марката е или
може да бъде активна фигура, когато се състои от рисунки или фигури. На следващо място
марката може да бъде триизмерна. Когато се състои от формата на стоката или нейната
опаковка. Комбинация от цветове - от два или повече цвята (Duracel). Може да бъде звукова,
когато е мелодия, представена графично чрез ноти. И може да бъде комбинирана, когато се
състои от словни и/или фигуративни елементи и/или цветове. Комбинирани са и словните
марки със специално графично изписване. Изписването на словната марка няма значение. Ако
шрифтът трябва да бъде защитен, тогава марката става комбинирана. Това е важно от гледна
точка на съпоставката за сходство или идентичност на една марка с друга.

В зависимост от териториалния обхват на закрила марките биват национални, марки на

ЕС и международни. Националната марка се заявява и регистрира в националното ведомство и
правата върху нея са ограничени до територията на страната. За разлика от патентите, обаче,
има т.н. марка на общността. Марка може да бъде заявен във Ведомството по хармонизация на
вътрешния пазар като марка на общността и обхватът на нейната закрила ще е на територията
на целия ЕС. Международните марки се заявяват по реда на т.н. Мадридска спогодба, като в
заявката се посочват страните-членки на тази спогодба, за които заявителят желае да получи
закрила. Националните, марките на общността и международните марки се конкурират от
гледна точка на понятието по-ранна марка. При подадена заявка за марка на общността или за
международна марка, за която България е посочена като страна, заявителят на такава марка ще
има статут на по-ранна марка по отношение на последващия заявител в Българското патентно
ведомство.

Материални критерии за закрила на марките. Абсолютни основания за отказ на

регистрация. Дотук разгледахме позитивните условия за регистрация на марките. ЗМГО
въвежда и две отрицателни предпоставки. Те са уредени в чл. 11, съответно в чл. 12 от ЗМГО и
са означени съответно като абсолютни основания за отказ на регистрация и относителни
основания за отказ на регистрация. Абсолютните основания за отказ изключват изобщо
възможността на заявения знак да бъде марка. Основният мотив за тяхното въвеждане е
общественият интерес и защита на потребителя от объркване, както и желанието да не се
допуска нерегламентирано конкурентно предимство. За разлика от тях, относителните
основания представляват пречка, която се изразява в наличието на по-ранни права на трети
лица върху този знак. Тук обръщам много специално внимание по отношение на източниците,
от които четете. През 2011г. въз основа именно на тази Директива 2008/95 беше направена
много сериозна реформа в ЗМГО. Тя въведе съвсем нов ред на регистрация и
противопоставяне на регистрация на марка. Това е така, защото при направената реформа ПВ
следи служебно единствено и само дали са налице абсолютните основания за отказ на марка.
Но ПВ не следи за наличието на относителни основания за отказ. Тези основания
представляват пречка, породена от наличието на по-ранни права на лица върху претендирания

40
знак. Процедурата и производството по оспорването на претендиран знак с аргумент, че ако би
бил регистриран, би нарушил по-ранни права, е ключовият момент в реформата и се нарича
опозиция на марка. Специален институт, който е на разположение на притежателя на по-ранно
право и само от него зависи дали да задвижи тази процедура и да спре регистрацията, защото
ако не го направи, независимо, че са налице относителни основания за отказ на марка, ПВ ще
регистрира марката. Пред реформата от 2011г. ПВ следеше служебно за наличието и на
относителните основания за отказ.

Казахме, че абсолютните основания за отказ са изчерпателно изброени в чл. 11 ЗМГО.

Ал. 1, т. 1 дефинира, че не се регистрира знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1.
Такъв знак би бил неопределеният знак. Има едно решение на Европейския съд във връзка с
тълкуване на една Директива преди тази от 2008, с която няма да ви обременявам, във връзка с
отказ на регистрация на две марки, всяка от които е стъклена част от прахосмукачка. Съдът
приема, че не може да е с неопределен предмет или да няма отличителен характер. Т. 3 на чл.
11 изброява означения, станали обичайни в говоримия език. Следващо абсолютно основание е
марка, която оказва вида, качеството, количеството, стойността, географския произход и др. На
следващо място отрицателна предпоставка е установена по отношение на триизмерни знаци,
състоящи се във формата на стоката (т. 5). Не подлежи на регистрация и знак, който
противоречи на обществения ред и добрите нрави (т. 6). Не се допуска регистрация на знак,
който може да заблуди производителите. Не се допуска регистрация на знак, който имитира
гербове на ДЧ на Парижката конвенция. Т. 10. И следващото ограничени – по отношение на
марки, които представят културна ценност. Т. 8 до 11 могат да се преодолеят ако съответните
компетентни органи са дали съгласие за тях. Последните две основания са в т. 12 и т. 13. Не
може да бъде регистрирана марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано
географско означение, което действа на територията на страната. Т. 13 смекчава това.
Забранява се регистрацията на марка, която съдържа заявено или регистрирано географско
обозначение на територията на страната. Може да се регистрира такава марка, ако заявителят е
вписан ползвател на географско означение. Регистрация на марка, в която е включено
географско означение се прекратява, когато се прекрати правната закрила на географското
означение, когато се заличи регистрацията на географското означение, или когато се отмени
вписването като ползвател на географското означение.

Производството в ПВ. ПВ следи служебно за наличието или не на абсолютни

основания за отказ. След като извърши формална експертиза по заявката, първият анализ е да
извърши експертиза по чл. 11. Когато има основание за отказ на регистрация за всички иличаст
от стоките или услугите, заявителят се уведомява и му се предоставя срок за възражение . Ако
той не направи основателни възражения или не ограничи кръга от стоки и услуги, заявката се
отхвърля напълно или отчасти. Това всичкото се прави преди публикуването на заявката.
Всяка заявка се публикува в Официалния бюлетин на ПВ. В тримесечен срок от публикацията
всяко ФЛ или ЮЛ без да е необходимо да аргументира правен интерес може да подаде
възражение срещу регистрацията на марка само и единствено на основание чл. 11 ЗМГО.
Независимо, че е преминала експертизата в ПВ. Лицето, което е подало възражението не става
участник в производстовто по заявката. Възражението се разглежда от отдела по опозиция.
Това обаче не е същинска опозиция на марка. Следващият път ще видим при подробен анализ
на относителните основания на отказ кои лица в какъв ред реализират института на марка. По
всяко време на действие на регистрация на марката, марката може да бъде заличена, когато е
извършена в нарушение на чл. 11 ЗМГО.

41
 59. Съдържание на правото върху търговска марка. Разпореждане с правото върху
марка.

Няма да има лекция в петък 25ти на 11ти, също, няма да има. На 30ти е възможно
също да няма. 18.09 (следващия петък) - 17:00 – 20:00 – следващия петък ще компенсираме.

Каква е характеристиката на съдържанието на правото върху марка и кои са

ограниченията върху него. Чл. 13 ЗМГО – съдържанието. Първата характеристика от гл. т. на
изключителния характер на правата е правото да бъде забранено на всяко трето лице да
използва знака. Какво означава използване в търговска дейност, какъв е знакът, който не може
да бъде използван от трети лица в търговската дейност и какъв е обхватът на това право по
отношение на обектите (стоките и услугите), какъв е обхватът във времето и за каква
територия. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 посочва изрично какво се разбира под използване в
търговската дейност и както виждаме това е на първо място поставяне на знака върху стата или
техните опаковки. Самият факт на поставяне на знака е използване по смисъла на закона.
Второ, използване е предлагане на стоки с тези марки за продаването им и пускането им на
пазара, съхраняването им с тези цели, както и предлагането на услуги. Внос и износ на стоки и
услуги, носещи марката. Използване на марката в търговски книжа и реклами – четвъртата
хипотеза. Притежателят може да забрани на трето лице да използва знак, който е или
идентичен на регистрираната марка, или сходен (в различните хипотези). Без значение в коя
хипотеза на чл. 13 сме, знакът трябва да е идентичен или сходен за да се забрани използването
му. Различните хипотези на забрана зависи от това какъв е характерът на стоките и услугите.
Правото на притежателя на регистрирана марка е ограничен първо по отноение на обкетите, по
отношение на времетраене на праевото и трето, по отношение на територията на която важи.
Има още някои специфични ограничения на правото върху марка. Най-важното ограничение е
по отношение на стоките и услугите. Действитето на регистрацията се разпростира само при
използването на знака върху такива стки и услуги, които са посочени в свидетелството за
регистрация. Марка се регистрира не изобщо, а за определени класове стоки и услуги, и за
определени стоки и услуги в рамките на тези класове. Следвователно изключителното право да
се абрани на едно трето лице се отнася за тези стоки и услуги, за които марката е ргистрирана
или сходни стоки и услуги. Първата хипотеза е хипотезата на идентичност на знака и на
стоките. Притежател на правото върхуъ марка, който има запазена марка за определени стоки и
услуги може да забрани на всяко трето лице да използва същия знак за същите идентични
стоки и услуги без никаква условност. Относителното основание.

Втората хипотеза – с възможност за допълнителна преценка – идентичен или сходен

знак. Стоките и услугите, за които се използва фактически в търговската дейност са идентични
или сходни на стоките и услугите, за които марката е регистрирана. Може би си спомняте, че
възможно най-широката и трудна за преценка хипотеза е, когато знакът е сходен, стоките и
услугите са също сходни. Тъй като законът тука разширява периметъра на притежателя на
марка, тук въвежда ограничение – да съществува вероятност за объркване на потребителите,
която включва възможност за свързване на знака с регистрираната марка. Този критерий е
необходим, за да бъде неправомерно разширен обвхата на разширителното право на
притежателя на марка. Това условие, което трябва да е налице, гарантира свободната търговска
дейност на трети лица, ако се прецени, че независимо от знака и на стоките и услугите, не
съществува опасност за объркване на потребителите.

42
 И третата, най-широка хипотеза – да забрани на всяко трето лице да използва знака по
смисъла на ал. 2 (и 4те хипотези), който е идентичен или сходен със знака на регистрираната
марка, но стоките и услугите, за които той се използва по смисъла на ал. 2 не са нито сходни,
нито идентични със стоките и услугите, за които е регистрирана марката. За да може
притежателят на марка да забрани такова използване на такъв знак за такива стоки и услуги, са
необходими два елемента – първо по-ранната марка (регистрирана) трябва да се ползва с
известност на територията на РБ. Използването с известност, ако помните, е юридическо
качество, което се придобива в резултат на административна или съдебна процедура. Тъй като
сме в хипотезата на забрана на притежателя на марка, очевидно е, че претенцията на
притежателят ще бъде реализирана чрез исковете за защита на правата върху марка, които са
подсъдни на СГС и при наличието на такъв иск първо ищецът ще трябва да установи, че
марката му се ползва с известност в РБ и да премине към другото основание, за което ще
говорим след малко. Второто обстоятелство, което трябва да е налице е използването на знака
да доведе до несправедливо използване на знака или би увредило. Ограничението на
изключителното право на марка се ограничава до стоки и услуги, върху които се поставя
идентичен или сходен знак, които са идентични или сходни и когато това ограничение може да
отпадне и защитата да се разпростре и до неидентични стоки и услуги, при тези условия, които
казахме.

Срокът за защита е 10 години от датата на подаване на заявка. Регистрацията може да

се подновява неограничено по определен от закона ред. Искането за подновяване на
регистрация може да се подаде в последната година на 10-годишния срок или до 6 месеца след
изтичането на този срок срещу заплащане на допълнителна такса. Искането за подновяване на
регистрацията може да бъде само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана
марката и в него се посочва за кои стоки и услуги се иска подновяването. Подновяването
действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация. Ако
регистрацията не бъде подновена, правото върху марка се прекратява. Ограничение по
отношение н атериторията. Всяка регистрация важи само на територията на държавата, която е
издала свидетелството за регистрация. Отклонение от този принцип има при марката на
общността, която притежава права и защита за целия ЕС. Законът въвежда ограничения за
изклюичителния притежател на арка. Чл. 14. Ако погледнете внимателно т. 2 ще видите, че той
повтаря чл. 11, т. 4 – относителни основания за отказ на регистрация на марка. Защо са
предвидени като ограничения на притежателя на марка, при положение, че не биха изобщо
били регистрирани като марка? Ключовото е терминът “изключително” в чл. 11. Такива
характеристики могат да бъдат инкорпорирани в такава марка. Точно заради това тези
елементи може да ги ползва всяко лице. И третата хипотеза – когато е необходимо да се посочи
предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на
принадлежности или резервни части. Може ли един сервиз да рекламира своята дейност,
поставяйки марката на ремонтираните автомобили? Очевидно е, че това използване би било
използване по смисъла на чл. 13 и притежателят би могъл да го ограничи. Тук законът
ограничава изключителното му право.

Следващото сериозно ограничение, без което не би бил възможен търговския оборот, е

институтът на изчерпаните права – чл. 15. В стария закон се изчерпаха. Вече се възприе
принципа на регионално изчерпване – за целия ЕС, ако стоката е пусната на пазара на ЕС със
съгласието или от притежателя на марката. Ако институтът на изчерпване на права не
съществува, всяка последваща продажба или каквато и да било търговска дейност, би
притежавала самостоятелно нарушение на правата. Ал. 2 дава допълнителна гаранция на

43
притежателя на правото върху марка при хипотезата на изчерпани права, когато съществуват
основателни причини да се противопостави на следващи продажби, когато състояните на
стоките е подобрено или влошено след като са пуснати на пазара.

Най-сериозният въпрос при изчерпаните права е въпросът за вноса. Паралелен внос –

когато една стока е пусната на пазара на ЕС и ЕИП със съгласието или от притежателя на
марка, неговите права са изчерпани по отношение на тази стока. Той обаче има регистрация за
територията на страната, самостоятелна. Търговецът купува серия БМВ и я внася на
територията на страната. Нарушава ли изключилтеното право на притежателя за територията
на страната? Ако стоката е внесена от ДЧ на ЕС, вносът няма да представлява нарушение на
правата на притежателя, тъй като ще се счете, че неговите права за територията на БГ са
изчерпани. Това е така, защото поради разминаването в икономическите стандарти е много
възможно да закупите големи и търговски количества стоки, които носят защитен знак и чиито
титуляри са защитили марките си и за територията на БГ. Тази форма на паралелен внос няма
да може да бъде осуетена от притежателя на правото. По-сложно стои въпросът, ако вносът се
осъществява от страна, която не е член на ЕС. Ако производител е пуснал своя продукт на
американския пазар и искате да го внесете в БГ, правата на носителя на марката няма да бъдат
изчерпани, тъй като конкретната стока е пусната със съгласието и от притежателя на марка, но
не на пазара на ЕС, а на друг пазар. Следователно всяко действие, извършено от такава стока, в
тази хипотеза, няма да влезе в чл. 15. Едно Тълкувателно постановление на ВКС от 2009г. и е
актуализирано с ТР от 2012г. Изчепрването на правото върху марка по смисъла на чл. 15, ал. 1
настъпва с пускане на пазара от притежателя лично или с негово съгласие на всяка
индивидуално определена партида, екземпляр от стоката. Следователно изчерпването на
правата е по отношение на конкретно индивидуализирана партида или стока, а не изобщо на
стоките, за които е регистрирана марката. По важното е в частта му от 2009г. Осъщественият
без съгласието на притежателя внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е
поставен със съгласието ан притежателя й, не представляват нарушаване на право по чл. 73,
във връзка с чл. 13 ЗМГО. Това решение не е безспорно, но е факт и трябва да се знае. ВКС
приема, че е правно ирелевантно дали правата са изчерпани, когато сме в хипотеза на внос на
оригинални стоки (знакът е поставен със съгласието на притежателя). Това решение не
конкретизира откъде идва вноса. Към момента правния режим, който би действал на
митниците е, че ако докажете оригиналния произход на стоката, която внасяте, тя ще мине
границата безпроблемно и притежателят на правото дори да не е изчерпал правата си по
отношение на тази стока, не може да се противопостави на вноса й, ако знакът е поставен
оригинално. Това означава, че ако внесете продукти от щатите и докажете оригиналния знак,
тези стоки ще могат да влязат на територията на страната и ще могат да се използват по
смисъла на чл. 13, ал. 2. Решението не е безспорно, има една дузина особени мнения. Те
считат, че за да е налице хипотеза на такъв внос, е необходимо да бъдат изчерпани правата на
притежателя върху марка. Те считат, че изчерпването е елемент. Отделно ВКС приема, че в
състава на нарушаване на правата върху марка не е от значение изчерпването на правата.

Чл. 19 – задължение да използва марката. При положение, че регистрирана марка не се

използва 5 години от датата на регистрацията и не е налице основателна причина за това, всяко
трето лице може да изисква премахване на марката. Всяко използване прекъсва срока и той
започва да тече отново. Реално изпозлване на марката – всички действия, които законът описва
в чл. 13, ал. 2. Чл. 19, ал. 2 въвежда още две хипотези, които счита за реално използване на
марката. Много е съществено, че използването на марката със съгласието на притежателя се
счита за използване от него самия. Това означава, че лицензионния договор се счита за

44
използване от самия притежател на правото. Защо този институт е толкова важен? Наличието
на такова задължение за използване на марка обезсмисля регистрирането на марка за всички
класове и услуги или такива, за които няма да използваме марката. Търговците са изкушени да
регистрират марките си в максимален срок стоки и услуги. Отмяната на регистрацията може да
се иска само за част от класовете и услугите, за които лесно ще докажем, че марката не е била
използвана пет години. На второ място този институт е важен, защото почти винаги се
използва като средство за защита срещу предявена претенция на притежателя на марка срещу
лице, което фактически използва знака. Тежестта за доказване лежи върху носителят на
правата върху по-ранна марка. Хипотезата на фактическо използване на знака. Предявявате ми
претенция по чл. 13, че използвам знака, аз ще направя възражение, че вие не сте използвали
марката в последните пет години. Това възражение няма да бъде допустимо в рамките на
съдебния процес, а по линия за искане за отмяна на марката. Нормативната упора е чл. 25,
който предвижда хипотезите на отмяна на регистрацията на марка. Регистрацията на марката
се отменя по искане на всяко лице и първата от хипотезите, която дава основание е ако марката
не е използвана съгласно чл. 19. В доказателствата, които притежателят на марка ще трябва да
предостави, той ще може да се позове и на допълнителните хипотези на чл. 19.

Разпореждане с правото върху търговска марка. Това право може да бъде прехвърляно
с договор – от притежателя на регистрация върху друго лице по всяко време, в което трае
действието на тази регистрация. Дълго време е действало разбирането, че марката не може да
се продава. Така е било и в БГ до 99-та година. След известни колебания навсякъде
споразумението ТРИПС от 94г. изисква всички страни членки да признаят прехвърлянето на
марките свободно без да е необходимо прехвърляне на дейността. Правото върху марка може
да се прехвърля независимо от търговското предприятие за всички или за част от стоките.
Прехвърлянето се вписва в държавния регистър и на новия притежател се издава
удостоверение. Чл. 21, ал. 4 въвежда гаранция за потребителите и третите лица – ако има
вероятност да бъдат въведени в заблуждение, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките и
услугите се ограничат. Прехвърлятноет се вписва и има действие от момента на вписването в
Държавния регистър. Отбелязваме, че може да се прехвърля марка на фаза заявка. Законът
въвежда същите изисквания, които споменахме и когато се прехвърля заявка за регистрация.
Разпоредителната сделка може да бъде извършена на фазата заявка за регистрация на марка.
Друга форма на разпоредително действие с правото върху марка, за която вече говорехме е
лицензионният договор особено в разновидността му за изключителна лицензия.
Лицензирането на марка също не е безспорно дадено от нейната поява. Възможността за
лиценз се появява отново със споразумението ТРИПС и първата европейска Директива за
хармонизацията на марките в ЕС. Според ТЗ лицензионният договор е този, с който носителят
на рпаво върху марка отстъпва срещу възнаграждение на лицензополучателя ползването й.
ЗМГО го дефинира по-различно – разрешава използването й за всички или част от стоките или
услугите. Дефиницията на ТЗ е далеч по-прецизна от терминологична гледна точка.
Лицензията може да е изключителна или не, както вече говорехме.

Правото на марка може да бъде обект на обезпечение и обект на особен залог – чл. 22а
ЗМГО. Това са особени обезпечителни мерки, предвидени в специален закон, извън общите по
ГПК. Първата е забрана за използване. За какво иде реч? Тази обезпечителна мярка може да
бъде допусната от съда единствено когато спорът е по отношение на самата марка. Тъй като
използването на марката не може само по себе си да доведе до негативни последици в
патримониума на длъжника, то такава обезпечителна мярка би била неадекватна. Следователно
тази обезпечителна мярка е адекватна само когато спорът е за самата марка. Защото за времето,

45
за което ще се гледа процесът, аз ще мога да искам да преустановите ползването на марката
или респ. вашия лицензополучател ако претенцията е срещу него.

Втората мярка е обща обезпечителна мярка. Забрана за разпореждане с правата върху

марка от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия. Това са
имуществени права. Следователно разпореждането с тях би намалило патримониума на
длъжника. Тази забрана може да се поиска от всеки кредитор, а не само кредитор по спор за
самата марка. Има действие от вписване на обезпечението в Държавния регистър.

Могат да са обект на особен залог. Той има действие за трети лица от датата на
вписване в Държавния регистър на марките в ПВ. Подлежи на вписване в регистъра на
особените залози. Но ако има особена природа – трябва да се впише и в другия регистър.
Например залог на търговско предприятие – в регистъра на особените залози, в ТР и в Имотен
регистър за недвижимите имоти в предприятието.

Сключване на правото марка в масата на несъстоятелността при търговска

несъстоятелност. Драмата около ЦСК настъпи заради марката. СГС откри производство по
несъстоятелност на футболния клуб. Затова това обстоятелство подлежи на вписване в
Държавния регистър за марките в ПВ. Марката се продава на търг от синдика в
производството. До следващата сряда.

Изтървана лекция – 16.11

Заличаване на регистрацията на марката. Очертахме хипотезите на лицата да искат

заличаване – когато е в противоречие с чл. 12, втората хипотеза – когато марката е
регистрирана на името на агент или представител, трета – когато е действал недобросъвестно
при подаване на заявката, което е установено със съдебно решение, четвърто – по-ранно право
на трето лице. В последната хипотеза марката не се заличава, ако в производството за
заличаване се предостави съгласието на лицето с по-ранно право. Тази хипотеза е много
отчетлива при конкуренция между права, произтичащи от различни НА и различно основание.
В тази хипотеза имаме по-ранно притежаване на друг тип права, обекти на ИС и които
конкурират регистрацията на марката. Тази тема е много деликатна особено по отношение на
авторското право. Проблемът идва от това, че при регистрация на марката и на знака в
огромния брой от случаите марката представлява знак, а той безспорно е обект на авторското
право и върху него са възникнали авторските права на художника на знака. Ако има
конкуренция между тези права, ПВ няма правомощие и ред по който да проверява дали има
авторски права и чии са те. Ако се окаже, че върху регистрирания от мене знак са възникнали
авторски права за художника, той ще може да поиска заличаване на регистрираната от мен
марка. Проблемът се усложнява от това, че авторските права не подлежат на регистрация, а
възникват от момента на обективиране на произведението и авторството може да бъде
доказано с всички възможни средства по ГПК. Усложнява се още от едно обстоятелство, че
договорът по силата на който едно лице получава правото да използва едно произведение е
императивно лимитиран до 10 години. Авторското право пък е непрехвърлимо. Ако авторът
след 10 години не желае да продължи договора, ползвателят няма механизъм да продължи
действието му. Това означава, че дори да имам право да ползвам авторското право на знака,
това ще е само до 10 години. Този 10-годишен срок на договора е силно и основателно
критикуван. Бях ви казал, че знакът на Найк е закупен от уличен художник. По американската

46
система авторското право е отчуждимо. Нашата система обаче не позволява прехвърляне на
авторски права и ограничава отдаването им за ползване до 10 години.

Следващата хипотеза, при която марката може да бъде заличена – макрата се състои от
или съдържа фирмата на друго лице, която е регистрирана и използвана в РБ преди датата на
подаване на заявката във връзка с подобни стоки или услуги. Откъде дойде проблема, който
наложи тази законодателна промяна? Няма никаква връзка между ТР и ПВ. ПВ не е нито
компетентно, нито длъжно, нито има правомощия да проверява дали заявената марка влиза в
противоречие с регистрирана фирма на търговец. Преди поправката на закона имаше
множество случаи, когато една фирма започва да развива своята търговска дейност, набира
популярност сред потребителите, и едно лице регистрира марка, която е идентична с
фирменото наименование на търговеца. Тогава от обхвата на изключителното право на
притежателя, той ще може да противопостави на търговеца да използва собственото си
фирмено наименование, защото то ще влезе в противоречие с обхвата на изключителното
право на притежателя на марка. Това означава, че няма да може да подписва търговски книжа с
фирменото си наименование и му се спира цялата дейност. Това наложи тази промяна – ако
фирмата е регистрирана и използвана на територията на РБ във връзка с идентични стоки или
услуги, то марката, която е по-късно регистрирана, може да бъде заличена. Когато е идентична
само с част от стоките или услугите, тя се заличава само в тази част.

Исканията за заличаване могат да се подават в рамките на целия срок на действие на

регистрацията. За да отговаря на изискването за допустимост, трябва да има платена държавна
такса и да съдържа правния интерес на молителя. При опозицията и при искането за
заличаване са строго определени субектите, които могат да поискат заличаване на марка.
Трябва да се докаже правен интерес. АКо не бъдат отстранени нередности по отношение на
допустимостта на искането, то е недопустимо и производство по него не се образува. По всяко
формално редовно искане се изготвя преписка, която се разглежда от 5ма експерти, двама от
които са юристи от отдела по споровете. Предоставя се срок на възражение на регистриралия
марката. Има една единствена хипотеза, когато това не се прави – когато има влязло в сила
установително съдебно решение, че същият е действал недобросъвестно при регистрация на
марката. Възраженията се предоставят на молителя и му се предоставя срок за становище.
Съставът може да изисква и допълнителни доказателства, като разменя становищата между
двете страни – класическо състезателно административно производство. Приключва с
решение. При частично заличаване издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.
Данните по заличаването се вписват в регистъра на марките. Решенията, с които се заличава
марката или се отхвърля искането, подлежат на обжалване пред АССГ и ако са налице
основания – касационно пред ВАС. Заличаването има обратно действие – от датата на
подаване на заявката. Заличаването на регистрация не засяга влезли в сила решения, доколкото
са изпълнени преди заличаването и лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди
заличаването, освен ако в тях е уговорено нещо друго. Има един особен институт на т.н.
ограничение поради бездействие или търпимост. Когато притежателят на по-ранно право по
смисъла на чл. 12, ал. 2, 3 или на по-ранно право по чл. 26, т. 5, в продължение на пет години е
търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да
поиска заличаване или да се противопостави на използването на по-късната марка, освен
когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. В тези случаи
обаче притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на
използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да поиска
заличаване на по-късната марка. Това означава, че в правния мир ще съществува

47
изключителното право върху марка на по-късния заявител, но то ще е ограничено от
фактическото право на търпялото лице да продължи да използва знака.

Нарушаване на правото върху марка и защитата на правата върху марка. Този въпрос
не е обособен като самостоятелен в конспекта, затова ще направим следното – отложихме
разглеждането на въпрос 11, 12 и 13. Тези три въпроса ще преструктурираме в следните два
– нарушение на правото на марка, гражданскоправна, административно правна защита на
правото върху марка и вторият – нарушение на авторските права – гражданскоправна,
административноправна защита на авторското право.

Преминаваме към нарушаване на правото върху марка. Това е регламентирано в чл. 73.
За разбирането му е ключово познанието ви относно обхвата на изключителното право върху
марка. Използването на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя представлява
нарушение. За да е налице нарушение по този състав на правото върху марка на първо място
трябва да имаме легитимирано лице (притежател на регистрирана марка за определени стоки и
услуги). Едно трето лице трябва да осъществява състава на чл. 13, а именно да използва в
търговската си дейност знак, който е идентичен на регистрираната марка и се изпозлва за
идентични стоки или услуги. Втората хипотеза – да използва в търговксата си дейност знак,
който е идентичен или сходен на регистрирания за идентични или сходни стоки и услуги и да
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за
свързване на използвания знак с марката. И третата – ако използва в търговската си дейност
знак, който е идентичен или сходен, но стоките и услугите не са нито сходни, нито идентични,
но регистрираният знак се използва с известност на територията на РБ и използването му би
довело до несправедливо облагодетелстване или увреждане на притежателя на регистрираното
право върху марката. Едно трето лице правомерно заявява в ПВ регистрация на марка. На
основание относителните основания за отказ, които са същите, правоимщият може да осуети
регистрацията на марка. Тук нямаме никакво нарушение, тук сме във фазата на конкуренция на
права. Вие имате право да заявите, аз имам право да ви спра. При нарушаване на правото върху
марка сме при сходен ФС, но при различни фактически действия. Едно трето лице в
търговската си дейност без да заявява каквато и да било регистрация в ПВ, фактически
използва знака в тези характеристики, които изброихме. Влиза в обхвата на чл. 13 и ако
използваният знак е идентичен или сходен и стоките и услугите са идентични или сходни, то
той ще наруши правото върху марка. Трябва да си даваме сметка, че тук използването в
търговската дейност е ограничено от хипотезата на чл. 13, ал. 2. Чл. 73 въвежда още два
самостоятелни състава на нарушаване на правото върху марката. Тези два състава разширяват
обхвата на защитата на марката и предвиждат нарушаването й от трети лица (а не
непосредствено лицата, които използват знака по смисъла на чл. 13, ал. 2), поставяйки знака
върху материал, предназначен за етикиране, или когато изработят матрица, с която ще
произвеждат и слагат знака. За тази категория нарушения законът изисква умисъл. И в двата
случая тези лица е трябвало да знаят или да има основание да считат, че поставянето на
марката върху такива материали е без съгласието на притежателя.

Българското законодателство предвижда 3 способа за защита на правото върху марка –

гражданскоправна, наказателноправна и административноправна. И извън тях изключително
засилени правомощия на митническите органи на границата. Гражданскоправната се състои в
това, че всеки притежател, както и всяко лице, което законно е получило изключителното
право, има възможност да предяви пред граждански съд алтернативно или кумулативно
следните искове – иск за установяване факта на нарушението (класически установителен иск),

48
иск за преустановяване на нарушението (осъдителен), иск за обезщетение на понесените вреди
(осъдителен), иск за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на
средствата за неговото извършване (също осъдителен иск). Тези искове са т.н. основни искове.
Въвеждат се и допълнителни, защото могат да се съединят с основните – за получаване на
стоките, предмет на нарушението или за унищожаване на стоките, предмет на нарушението.
Чл. 76, ал. 2 ЗМГО. Всички са подсъдни пред СГС. Ищец е притежателят на правото на марка и
лицензополучателят на изключителна лицензия и лицензополучателят на неизключителна
лицензия (чл. 75). Има още една категория ищци – чл. 6 от парижката конвенция и чл. 16 от
споразумението ТРИПС, които имат пряко действие, забараната може да се поиска и от лице,
което докаже, че марката е общоизвестна или ползваща се с известност. Ответници са лицата,
които са извършили нарушения. ЮЛ и ЕТ също носят гражданска отговорност, ако това
нарушаване се извърши виновно от техни служители. Чл. 45 – вината се предполага до
доказване на противното. Характерът на тази отговорност е деликтна отговорност.
Особеностите – неправомерност има и особености в начина на определяне на обезщетението.

Първият иск – за установяване на факта на нарушението. Този иск предполага

действителна действаща неотменена и незаличена регистрация на марката. Иск за
преустановяване на нарушението. Той предполага продължаващо и продължавано нарушаване
на правата върху марка към датата на подаване на исковата молба. В противен случай искът би
бил неоснователен. И основният иск (най-ефективният) – иска за обезщетение за вреди по чл.
76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Този иск всъщност изцяло възприема логиката и философията на чл. 45
ЗЗД, който включва презумпцията за вина. За разлика от режима на ЗЗД, ЗМГО въвежда
гражданска отговорност за нарушаване право върху марка и по отношение на ЮЛ, ако
нарушенията са извършени виновно от лицата, които ги представляват. Вярно е, че чл. 45 във
връзка с чл. 49 ЗЗД предвижда отговорност на ЮЛ, но това е опосредена отговорност, докато
тук претенцията е директно спрямо ЮЛ. Предпоставките за уважаване на този иск са
нарушаване на правото върху марка, вина на нарушителя, вреда и причинно-следствена връзка
между нарушението и вредата. Предмет на иска е търсеното от ищеца обезщетение, което се
определя от съда. Тук навлизаме в една територия, която се отклонява от общия режим на ЗЗД
и ГПК. При определянето на обезщетението съдът взима предвид всички обстоятелства,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди (дотук сме изцяло на терена на ЗЗД), както и
приходите, реализирани вследствие на нарушението (появява се нов критерии). Приходите, а
не печалбата. Това са две различни категории. Най-трудното нещо за доказване в един процес
по чл. 45 ЗЗД е размерът на вредата. При нарушаване на правото върху марка, би било
изключително трудоемко, защото например ако се касае за незаконно разпространение на
различни изделия, ищецът трябва да докаже колко бройки и на каква цена ги е продавал
извършителят. Точно поради това ЗМГО въвежда като критерий приходите, получени от
нарушителя, вследствие на нарушение. В чл. 76а, ал. 3. Този текст би бил доста по-логичен за
НК, но е факт. Тук гражданския закон въвежда принципа за превенцията като основен принцип
при определяне на размера на обезщетението. Законът прави една голяма крачка напред – чл.
76б (особени случаи на обезщетение). Когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер (ищецът се е отказал от трудоемката задача да доказва
размера на вредата, може да иска обезщетение от 500 до 100 000 лева, като се вземат предвид
приходите). В т. 2 на ал. 1 – ищецът може да поиска обезщетение без да доказва размера на
претърпяната вреда (тук напълно напускаме терена на гражданското обезщетение). Далеч от
вредата е тук обезщетението. Ищецът може да не е претърпял никакви вреди, стоката може да
не е влизала в оборота, ако е държана в склад. Това не е обезщетение по смисъла на ЗЗД. Такъв
текст има и в ГПК – съдът решава по справедливост. Абсолютно идентични неща ще видим

49
при авторските права. Искът се погасява с 5-годишна давност. Срокът започва да тече от деня,
в който нарушението се прекрати. Четвъртият иск е искът за изземване и унищожаване на
стоките и средствата. Нормално е да бъде съединен с някой от първите три иска. Съгласно чл.
76в изземването може да се иска по отношение на стоки, намиращи се на конкретно място,
както и по отношение на стоки, намиращи се в търговската мрежа изобщо. ЗМГО предлага
облагодетелстващ режим по отношение на доказването на нарушението. Тези улеснения са
съобразени с указанията на директива 2004/48 – нетрадиционно решение. Чл. 76д предвижда
особен режим по осигуряване на доказателства по искове и обезпечителни производства.
Независимо от доказателствата, които ищецът е посочил с исковата молба, ако е посочил и
други, които се намират под контрола на ответника, съдът може да наложи на ответника да
представи тези доказателства. Съдът може да задължи ответника да представи банкови
документи под негов контрол. Представяне на доказателства за единично използване на марка
е достатъчно основание за се наложи това представяне на доказателства. Чл. 76е. Съдът може
да задължи освен ответника, и трето лице да предостави информация относно обстоятелства,
които са от значение за решаване на делото. На вяра приемете (без да сте учили ГПК), че това
са доста изключителни, специални правомощия, които има ищецът да поиска, а съдът – да
разпореди. Ал. 2 – легално определение на трето лице по смисъла на този текст. Законът прави
още една крачка напред, и тя е материализирана в т.н. привременни мерки, които
представляват особени обезпечителни мерки. Тези мерки не изключват, а само допълват
мерките, предвидени в ГПК. Необходимостта от това се обуславя от непригодността на
традиционните мерки (чл. 39 и сл. ГПК). При традиционните не фигурира възможността за
налагане на забрана на извършване на дейност. Когато накрая влезе в сила осъдителното
решение, то може да е след такъв период от време, че да не представлява интерес за самия
ищец. Обезпечителните мерки са въведени от споразумението ТРИПС. По искане съдът може
без да уведоми другата страна, да допусне, първо, забрана за извършване на действия, за които
се твърди, че ще съставляват неправомерно използване на марка. Тази мярка може да се
приложи и по отношение на трети лица, които способстват извършване на нарушението.
Всъщност тази мярка трябва да бъде съчетана с иска по чл. 76, ал. 1. На второ място
привременна и обезпечителна мярка е изземването на стоките. Това не е искът за изземване,
който е самостоятелен иск. Това е обезпечителна мярка. Допускането и налагането на мерките
е по реда на ГПК. Но това е само редът. Самите мерки не фигурират в ГПК, защото са
допълнение към традиционните. Искането се отправя до съда, който решава дали и до каква
степен да го удовлетвори. Обезпечителната мярка се иска, когато е налице нарушение на
правото или има достатъчно основание да се смята, че ще се наруши, или ако има достатъчни
данни, че някое доказателство ще се унищожи или укрие, ако не се приложи мярката. Докато
общия режим не уточнява срок, в който съдът би следвало да се произнесе след получаването
на молбата, специалния ред установява тридневен срок. Докато по общия режим на ГПК
запорът се предшества от призовка за доброволно изпълнение, специалните правила на ЗМГО
изискват налагането на обезпечителна мярка да стане едновременно с уведомяването на
ответника. По специалния режим ищецът или негов представител могат да съдействат при
налагането на обезпечителните мярки, докато при общия режим не е възможно. Докато по
общия режим вещта остава при ответника, тук се предава за пазене от ищеца. Също така тук
първата от горепосочените мерки (забраната за дейност) може да бъде налагана и спрямо трети
лица. Трябва да знаем, че при всички случаи, за да се допусне обезпечителна мярка, трябва да
са налице общите предпоставки по ГПК – искът да е подкрепен с писмени доказателства или
да бъде представена гаранция в определен от съда размер в съответствие с разпоредбите на чл.
180 и 181 ЗЗД. Идеята е ответникът да е обезщетен, в случай, че искът не бъде уважен.

50
 Добър ден на всички. Днес ще се опитаме да приключим индустриалната собственост.
Няма да имаме лекция на 30ти, а петък е почивен ден, така че ще се видим на 2ри.

62. Географски означения. За разлика от марките географските означения не

разграничават, а обединяват производители на определени стоки, за да ги разграничат от
всички останали, чиито стоки не притежават съответните характерни признаци. Правната
закрила на географските означения е най-нова в сравнение с другите обекти на правото на
означение. Ключова роля на правната закрила има т.н. Лисабонска спогодба за закрила
наименованията за произход приета през 1958г. За пръв път наименованията се регулират от
Закона за марките и географските означения от 1967г. Правото познава 4 означения –
наименования за произход, географско указание, т.н. традиционни наименования и
сравнително най-новия – наименование на храни с традиционно специфичен характер.
Поставяме известна условност върху традиционните наименования, защото този обект е
регламентиран от закона, но по-скоро като инерция от една Директива, която вече е отменена и
би трябвало да се погълне и абсорбира от наименованията на храни с традиционно специфичен
характер.

Наименование за произход и географско указание. Те представляват наименованието

на страна, район или определена местност в тази страна. Термините район и местност трябва
да се разбират в широк смисъл – населени места, планини, реки, езера и др. Характерно за
географските означения е, че служат за означаване на стоки с произход от съответната
географска среда и за отличаването им от сходни стоки, които не произхождат оттам.
Понятието стоки също следва да се тълкува разширително – и промишлени и занаятчийски
артикули, селскостопански и всякакви други артикули. Необходимо е стоките да имат
определени качества или свойства, които определят неизменната им характеристика. Трябва да
има връзка между качествата или свойствата на стоките и географската среда. Тази връзка
може да се дължи както на природни, така и на човешки фактори на средата, или на
комбинация между тях. Влияние могат да окажат географските условия или специфични
знания на хората. Къде е разликата между наименованието за произход и географското
указание. При първото е налице тясна връзка между качествата и свойствата на стоката и
средата. Те се дължат задължително на географската среда. В някои случаи тя се явява
единственото възможно място за добиването на този продукт и типичен такъв пример са
минералните води. Такива се посочват и като естествени географски означения. При
географските указания (определението е почти същото) е необходимо качествата и свойствата
само да могат да се отдадат на произхода. Разлика в правния режим, закрилата и използването
на тези два обекта няма. Един и същ е режимът и за регистрация, и за ползване и т.н.

Третият обект – традиционни наименования. Те се закрилят като географски означения,

доколкото отговарят на изискванията, установени за наименованията за произход или за
географски означения. Няма дефиниция в закона, но доколкото изискванията са приравнени на
тези за наименованията за произход и географските наименования следва че традиционните
наименования са от значение за продукт, чийто качества и свойства се дължат на произхода от
определен географски район. Можем да направим извода, че всъщност единствената
действаща към момента нормативна разлика би трябвало да е това, че те не представляват
наименование на район или местност, а представляват традиционно наименование на продукт,
който също трябва да притежава свойства, които да могат да се отдадат на определен район.
Всъщност тази разпоредба в закона, която стои малко като кръпка, е въведена във връзка с
осигуряването на специална закрила на наименованията на земеделски продукти в ЕС.

51
Въведена е с Регламент 510/2006 (вече не е действащ). Съгласно него наименованията на
храните се приравняват на наименованието за произход и географското указание.

Четвъртият обект обаче практически поглъща третия – наименование на храни с

традиционно специфичен характер. Предстои промяна в закона, която обаче не предвижда
отмяна на традиционните наименования. Важният и съществен регламент, който трябва да
имаме предвид е Регламент 1151/2012г. относно схемите за качество на селскостопанските
продукти и храни и той предвижда закрила на наименование на храни с традиционно
специфичен характер. Съгласно чл. 18 едно наименование отговаря на наименование на храни
с традиционно специфичен характер когато е резултат от начин на производство, преработка
или състав, които съответстват на традиционната практика на този продукт или тази храна, или
е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него. Няма да
намерим инкорпориране на този текст в ЗМГО, защото този текст има само и единствено
общностна защита. Този обект се защитава само на ниво ЕС. Регламентът не позволява
национална регистрация. Чл. 20 от регламента предвижда, че наименование, регистрирано като
храна, може да се използва от всеки оператор, който отговаря на съответната спецификация.
България е регистрирала няколко наименования на храни като филе Елена и пастърма Говежда.
Голямата битка ще дойде за халвата, бозата, ракията и т.н. Голяма опасност е ако Турция влезе
в ЕС, че ще ни изпревари в регистрацията на айрана. Очевидно е, че при тази хипотеза ЗМГО
позволява регистрацията на храни. В момента е подготвен законопроект, който да отмени това.
Въпрос е на месеци, защото ЕС предвижда тежки санкции. ЗМГО предвижда закрилата на
географски означения и на традиционните наименования. С регистрацията на ГО се получава
закрила само на територията на РБ. След присъединяването на България към ЕС обаче
единствената възможност да се получи закрила на селскостопански продукти и храни е само по
реда на регламент 1151/2012. В проекта за изменение е предвидено, че регистрацията на
селскостопански продукти и храни по сега действащия закон се прекратява в едногодишен
срок от влизане в сила. Предвижда се ред, по който българските производители да могат да
получат защита по регламента и имат достатъчно време да се сдружат и подготвят
необходимата документация. Ще се отмени сега действащия чл. 57а, който предвижда
служебна национална регистрация и европейска регистрация. Националната регистрация става
невъзможна е служебното вписване на европейската регистрация се отменя. Създава се чл. 51а
със следния текст – не се регистрират по реда на този закон географски означения за
земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на регламент 1151/2012 на ЕП и на
Съвета за схемите за качество на земеделските продукти и храни. Ако трябва да обобщим –
след промените остават 4-те обекта. Първите три обекта обаче не могат да се отнасят за
селскостопански храни и продукти. По отношение на този особен вид стоки приложим е
регламентът.

Кои са основанията за отказ на регистрация на географските означения? Чл. 52. Не

може да се регистрира като географско означение наименование, което се е превърнало в
родово наименование на стока без да се свързва с произхода му. Типичен пример – родопското
одеяло (няма нищо общо с Родопите вече). По втората точка сортовете растения и породите
животни подлежат на специална защита по отделен закон. По трета точка изключителното
право върху марката ще противопостави невъзможността на географското означение за
регистрация. И последното основание е, когато има вероятност потребителите да се въведат в
заблуждение – подобно на съответното основание за откат на регистрация на марка.

52
 Обхвата на правната закрила – чл. 53. По отношение на този обект на интелектуална
собственост няма изключително право на ползване. Няма експозивитет. Всяко лице, което
докаже, че осъществява стопанската си дейност в рамките на този географски район, ще се
ползва от закрилата ан географското означение и ще може да означава стоките със запазения
знак на географското означение и да го инкорпорира в своята търговска марка. Правната
закрила е в ал. 2. Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови
наименования. Помните, че едно от основанията за прекратяване на закрилата на марката е,
когато се е превърнала в родово наименование. При ГО това не е възможно. Много е важно от
гледна точка на заявяването на географското означение да разграничим два етапа. Първо,
трябва да бъде регистрирано самото географско означение като такова – самостоятелна
процедура с доказване на определени обстоятелства. След като се регистрира самото
географско означение всяко лице, което произвежда в местността по определен ред се вписва
като ползвател на географското означение. По какъв ред и как ще видим след малко.

Поради спецификата на обекта, заявител може да е само производител в съответната

местност. Изискват се границите на мястото, качеството на стоката и др. се установяват от
националното ведомство. Това е АА. Смисълът на регистрацията е всеки производител да
може да е позлвател на означението. Производството в ПВ започва с подаването на заявка.
Особеното тук е, че тя трябва да съдържа и наименование за произход или самото географско
указание, посочване на стоката, описание на границите на географското място, описание на
качествата на стоката и връзката им с географската среда или произход. Към тази заявка трябва
да бъде добавено и заповедта на ръководителя на съответното централно ведомство за
определянето на границите на района, стоката и връзката между двете и едно удостоверение,
че заявителят произвежда на мястото. Прави се формална експертиза и експертиза по същество
както при другите обекти на индустриална собственост. Когато условията са изпълнени ГО се
вписва в държавния регистър на географските означения. Първият заявител се вписва като
ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение. След като
веднъж е вписано географското означение, всяко лице, което осъществява и извършва
производствената си дейност в определено географско място, може да подаде заявка за
вписването му като ползвател на регистрирано географско означение. То също трябва да
подаде удостоверение от общината, че произвжда на това място, както и удостоверение, че
неговите стоки отговарят на изискванията. Ако всичко е наред, лицето се вписва като
ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение. Закрилата се
прекратява, когато престане да съществува връзка между качествата и особеностите на стоката
и географската среда. Основания за прекратяване – прекратяване на лице, единствен ползвател
и отказ от правото от лице, единствен ползвател.

Имаме отменяне на вписване на ползвател на географското означение, а не на вписване

на самото географско означение. Трябва по исков ред да се установи, че ползвателят е
използвал географското означение за други стоки, които не притежават свойствата и
качествата. Законът изисква влязло в сила съдебно решение. Самото заличаване се предхожда
от исков процес. Става с акт на ПВ.

Правни последици от заличаването и отменяване – чл. 59. Споровете по отношение на

географското означение също се решават от отдела по споровете. А решенията на отдела като
актове на ПВ подлежат на обжалване пред АССГ.

53
 63. Същност на защитата срещу нелоялна конкуренция

Помните, че още от Парижката конвенция правилата срещу нелоялната конкуренция са

предмет на интелектуалната собственост. Нелоялната конкуренция и интелектуалната
собственост са едни от най-хармонизираните институти в рамките на ЕС.

Нелоялната конкуренция може да бъде всяко действие или бездействие при

осъществяването на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска
практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Нелоялната конкуренция
е уредена в глава седма от Закона за защита на конкуренцията. Структура – основен състав –
чл. 29 ЗЗК. Освен общия състав, чийто генезис е Парижката конвенция, законът урежда и
специални състави, с които няма да се занимаваме, но е добре да се знаят – чл. 30 (доброто
име), чл. 31 (въвеждане в заблуждение), чл. 33 във вр. с чл. 32 (заблуждаваща реклама), чл. 34
(сравнителна реклама), чл. 35 (имитация – говорехме за защитата на правото върху марка), чл.
36 (нелоялно привличане на клиенти, чл. 37 (узнаване, използване или разгласяване на
производствена търговска тайна).

За да се установи нарушение по глава седем са необходими няколко задължителни

условия – наличие на стопанска дейност и конкуренция между страните. Това изискване
разграничава правомощията на комисията за защита на конкуренцията от правомощията на
комисията за защита на потребителите. ЗЗП е насочен към защита на основни права на
потребителите. За разлика от него ЗЗК предвижда защита на условията за развитие на
свободната стопанска дейност. Съобразно изискванията на ЗЗК е без значение правната форма
на предприятието, което извършва нарушението по закона. Предприятие по смисъла на закона
е всяко ФЛ, ЮЛ или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност
независимо от правната си форма. За да е налице конкуренция, страните трябва да извършват
стопанска дейност на един и същ пазар – когато предлагат стоки и услуги, които могат да се
възприемат от потребителите като взаимозаменяеми и от друга страна – в рамките на една и
съща територия. Искане за нелоялна конкуренция може да прави само лице, което се дефинира
като конкурент. На второ място, трябва да има осъществяване на действие или бездействие,
което е в противоречие с добросъвестната търговска практика. То е налице, когато с
извършеното действие или бездействие се нарушават писани НА или неписани наложени
между стопанските субекти обичайни търговски отношения или възприетите добри нрави. И
третата характеристика е наличие на увреждане или на възможност за увреждане на интересите
на конкурентите. Дял втори от ЗЗК – ограничаване на конкуренцията. Картели, злоупотреба с
господстващо положение, концентрация на предприятия и четвъртият институт е в глава седма
– нелоялната конкуренция (чл. 30 – 37). Непосредствено значение имат имитацията по чл. 35
(марка, географско означение или домейн). Двете производства могат да се съчетават и да се
движат успоредно. И чл. 37 – забрана на използването и разгласяването на търговска тайна, и
когато е съобщена при условие да не бъде използвана и разгласявана. Трябва лицето, което
притежава търговската тайна да е предприело мерки за защита. Търговската тайна няма
регистрация, няма защита, няма изключително право. Може да е предмет на договора за
лиценз. Основно задължение на лицензополучателят е запазването на тайната. Производствата
пред КЗК са много тежки. КЗК е много добре подготвена административно. Най-
разпространения ред за защита е чл. 45 ЗЗД. Може да са само ФЛ, а при изключението при чл.
49 – ЮЛ. По ЗЗД се изисква вреда, а при нелоялната конкуренция – или да може да се увреди.
Не е необходимо да се доказва вреда в конкретния й вид. По ЗЗД – винаги действие. А при
нелоялната конкуренция – може и бездействие.

54
 Авторско право и сродните на авторското права

Независимо, че сме в рамките на един и същ подотрасъл на ГП, а именно ПРИС, имаме
разлики в обектите на интелектуална собственост – индустриалните права и авторските и
сродните им права. Авторското право като обект на ИС възниква с факта на обкетивиране на
произведението. Както ще видим след малко доктриналните разбирания за обективиране са
доста либерални. Важното е, че нямаме регистрационен режим, няма намеса на ДО, няма
процедура и експертизи. Това различие прави спора за авторство много по-актуален, отколкото
спора за изобретателство. Фактът на обективиране на произведението може да бъде доказан с
всички доказателствени средства. Второто голямо различие с обектите на индустриалната
собственост е, че докато същите са изчерпателно изброени и регламентирани в НА, подходът
при авторските права е различен. Чл. 3 ЗАПСП – законът изрежда примерно изброяване на
отделни обекти на авторското право. Това означава, че нормата на чл. 3 е определяща норма и
всеки обекти, който влиза в разбирането за произведение на науката, изкуството и литература и
е обективиран, автоматично влиза в рамките на авторското право. Например графичният
дизайн на сайт – не е изброен в чл. 3, но безспорно е такъв. Когато законът е приеман, не е
имало нито сайтове, още по-малко графично оформление на такива. Както и обектите на
индустриална собственост, АП е срочно право, но срокът за неговата закрила е значително по-
дълъг. То възниква с факта на обективиране на произведението и в общия случай продължава
70 години след смъртта на автора или на последния от преживелите съавтори. За разлика от
обектите на индустриална собственост, ЮФ, от който възниква правото, е от категорията на
юридическите постъпки. Това са такива ЮФ, които не изискват волеизявление и правните
последици настъпват независимо от волята на субекта. Затова малолетен, поставен под
запрещение, ако създаде произведение на науката, изкуството или литературата, ще придобие
авторските права. Нужно е лицето да е правоспособно, но не и дееспособно.

Основополагащ международен акт, аналог на Парижката конвенция, е Бернската

конвенция. Основен вътрешен източник е ЗАПСП. Има и няколко други закона (напр. закона за
филмовата индустрия), но с тях няма да се занимаваме. Няма нужда от специални закони за
всеки обект. Установяват се три изисквания към творческия резултат, за да бъде той обект на
авторското право. Първото изискване е обектът да представлява произведение на науката,
изкуството или литературата. Второто, да е резултат от творческа дейност. И третото – да е
изразено в обективна форма. По отношение на първото условие – произведението да е
проявено в резултат на творчество в областта на науката, изкуството и литературата, тези три
области отделят обектите на авторско право и другите обекти на ИС. Други също са резултат
на творческа дейност – напр. изобретението, промишления дизайн. Творческите резултати,
които са обекти на авторското право в една или друга форма мога т да се явят обекти и на
различни дялове на ИС. Обратното също е валидно. Едно изобретение, публикувано в научна
публикация като изобретение ще представлява обект на патентното право, като научна
публикация – на авторското право, защото е произведение на науката, което е обективирано.
Промишленият дизайн е предвидено, че може да бъде обект и на индустриалната собственост,
и на авторското право. Едно графично изображение може да бъде регистрирано като марка, но
като такова и като произведение на изкуството, то е обект на авторското право. Същественото,
което трябва да отразим още тука е, че са различни права, които възникват по отношение на
тези обекти. Изобретението ще бъде защитено с изключителното право на
патентопритежателя, което се свежда до това да използва и да забрани на трети лица да го
използват в търговската си дейност. Обективираното изобретение като научна публикация
няма да получи защитата на патента, но ще получи защита като авторско право. Всяко трето

55
лице ще може да внедри изобретението, но няма да може да възпроизведе научната
публикация, да я разпространи, да я преработи или друго по чл. 18 ЗАПСП. Независимо от
този дублаж в крайна сметка първият критерий, който отграничава обектите на авторското
право е принадлежността на обекта към една от тези три сфери – наука, изкуство и литература.

В световен мащаб има три начина за определяне на обектите на авторско право – без да
посочва примерни и така преценката следва да се извърши за всеки конкретен случай с оглед
на липсата на формулирани общи признаци. В други случаи законът не съдържа общо
определение, а няколко групи произведения, като творбата трябва да може да се квалифицира
като попадаща в някоя от съдържащите се категории. Третият подход е включването на обща
дефиниция (чл. 3), придружена с примерно неизчерпателно изброяване на отделни групи и
видове произведение. Подобно решение с малки изключение е възприето и в
законодателствата на държавите, които принадлежат към континенталната правна система.

Второто условие, за да е налице обект на авторско право, е произведението да е

резултат на творческа дейност. Проблемът възниква от това, че е необходимо да има
максимална яснота относно същността на изискването за творческа дейност. Неправилното
прилагане на този критерий е проблем. Законът никъде не дефинира какво означава творческа
дейност. Единствено косвено може да изведем от чл. 5, който предвижда, че автор може да е
само ФЛ. Следователно поне това можем да отграничим, че обект на авторското право е
произведение, създадено от човек. Имаше наскоро опити да се защитят права на рисунка,
рисувана от маймуна. Има случаи, в които компютърът композира. Това са произведения, но
не могат да са обект на авторско право. За съжаление законът спира дотук. Коя дейност следва
да се третира като творческа. Като че ли на първо място трябва безспорно да изключим
копиране – повтарянето на мисли не е творческа дейност. От тази отправна точка еволюират
няколко постановки. Първата, характерна за британското право, е че ако резултатът не е плод
на сляпо копиране, изискването за творческа дейност е изпълнено. Такова ограничено
изискване към творческата дейност може да бъде обяснено по два начина – свежда се до
минимум елементът на обективан преценка с това какво подлежи на закрила и на второ място –
всяко усилие в областта на науката, изкуството и литературата. Втрото изискване е, че наред с
липсата на сляпо копиране, да има някакво минимално изискване за творчество. Налага се
разграничаване между умственото усилие от творческото усилие. Този подход е възприет в
САЩ, Австралия, Канада. Същественото затруднение на този подход е откриването на точното
съотношение, така че съдът да не се превръща в оценител. Въпросът за оценка на
естетическата и художествена стойност на произведението и неговото окачествяване. В нашата
правна доктрина е художествените качества не са предпоставка за правна закрила, не може да
се откаже такава с аргумент, че произведението няма художествена стойност. След като не
може да се определи какво е творческа дейност, ще направим опит да я определим чрез
характеристиките й. Следва ли да е целенасочена дейност? Завишените стандарти, з акоито
споменахме, я разглеждат именно като целенасочена дейност – това е т.н. минимално
изискване за творчество. Целенасочеността не би могла да се приеме като елемент, по който да
оценим творческата дейност доколкото целенасочеността изисква воля. Ако приемем, че
творчеството е целенасочено към създаване на произведение означава да отречем като ЮФ на
възникване юридическата постъпка и да отречем на малолетните и запретените авторски права.
Следващ елемент - полезна дейност. Има теории, че при липса на полезност няма годен за
защита на обект. Това не може да бъде критерий за предоставянето на закрила. Това
противоречи на нашия закон и на Виенската конвенция. Обектът възниква от обективирането,
към посоченият момент не може да се прецени полезност, тъй като самото произведение все

56
още не е разгласено. Разгласяването е една от формите на използване на произведение, то не е
елемент от обективирането на произведението. Освен това правото на разгласяване и
преценката кога да бъде разгласено произведението е едно от ключовите неимуществени права
на автора. Следователно трябва да отхвърлим и полезността като елемент. Третият възможен
критерий е оригиналността. Творчеството трябва да се тълкува като оригиналност. Веднага
възниква въпросът, който е не е по-труден за разрешаване, какво означава оригиналност.
Означава новост. Проблемът идва от това, че с обективната новост няма никакво значение, а
обективната новост не се установява с експертиза като обектите на индустриална собственост.
В щатите новостта е възприета като критерий за оригиналност, респективно за творческа
дейност. Оригиналността по нашия закон се отнася до формата. За да има закрила на
произведението то трябва да е оригинално, но закрилата се простира само върху
обективираното, не върху идеята, замисъла на произведението. Изискването за творческа
дейност се отнася до оригиналността на произведението, като винаги трябва да държим сметка
за това, че съществува обективно противоречие между съдържанието на самото произведение
и неговата форма. Ако приемем, че оригиналността е свързана с формата на произведението
или формата на изразяването, то следва да приемем, че по отношение на съдържанието
изискването за оригиналност не е необходимо. Разбира се, както ще видим, това поставя още
един голям проблем. Защо тогава преработката на произведението е едно от най-съществените
имуществени права на автора? Очевидно е, че при преработката формата се сменя, но се
запазва съдържанието. След тази лекция ще излезем малко по-притеснени, отколкото
успокоени. Тука сме на доста плаващи пясъци, но в крайна сметка по пътя на
правоприлагането, тълкуването постепенно нещата ще си дойдат на мястото.

Характеристиките на самата дейност се преценяват много по-трудно от резултата. По

отношение на оригиналността у нас има две разбирания. Първото е, че оставя индивидуален
отпечатък на автора върху произведението. В общи линии се свежда оригиналността в това да
се създаде нещо ново, а не да се повтарят. Второто разбиране, което е доста по-вярно, изразено
от доц. Марков, е че оригиналността се свежда до липсата на сляпо копиране. В противен
случай се поставя художествената стойност. Резултатите от умствената дейност на човека са
неповторими. В този смисъл няма нищо еднакво направено от двама души. Тогава условията за
оригиналност, за творческа дейност, следва да се приеме винаги, когато произведението не е
копирано, а е самостоятелна дейност на автора. Оригиналността трябва да се разграничава от
обективната новост. Например двама художници рисуват една и съща гледка. Няма да е
еднакво, защото никой не копира от другиго. Формата, когато се създават производни творби.
Когато съдържанието на съществуващо произведение с други средства. Роман, преработен в
сценарий за филм. Съдържанието е същото, формата е различна, следователно тази форма е
оригинал. Правилният, разумният и заложеният в закона критерий е творческата дейност да се
сведе до оригинална дейност, която да се изрази в отрицателния критерий да не е копиране.
Проблемът е по-скоро философски отколкото правен. В практиката съдът отказва закрила,
защото липсва целенасоченост, творчески характер. Оттук идва и трудността, че трябва да
сведем до минимум възможността от субективна преценка на творческата дейност, защото е
изключително възможно да се сбърка с художествената стойност, която съдът няма
правомощие да преценя.

И стигаме до третата предпоставка, за да е налице авторско право – обективна форма.

Изразяването на произведението не търпи никакви ограничения, нито по отношение на начина,
нито по отношение на формата. Начинът на изразяване може да е пряк или непряк, а формата –
материална или нематериална. Прякото изразяване дава възможност произведението да се

57
възприема непосредствено от лицата чрез техните сетива. Написаното се възприема директно.
Записаното на електронен носител не се възприема пряко, а опосредено посредством
техническите способи за неговото закрепване. Формата се отнася до всяка възможност за
обективиране на произведението. То се възприема чрез изразната му форма. Има
произведения, които могат да бъдат само в определена форма. Произведение на
изобразителното изкуство могат да са само на триизмерна материална форма. Други могат да
битуват под различна форма. Законът не поставя изискване формата да бъде фиксирана. Няма
нужда произведението да е написано или записано. Във ВБ се приема, че всеки обект на
авторското право трябва да същестувва фиксирано, за да получи правна закрила. В щатите
произведенията се закрилят също, когато са закрепени в материална форма, която може да се
възприеме пряко или с помощта на машина. Трайното фиксиране позволява възпроизвеждане в
продължителен период. Рисунки върху човешко тяло произведение ли е? След първия душ
рисунките върху човешкото тяло могат да изчезнат. Но могат да се фотографират. В нашата
доктрина има единодушие в това, че произведенията се закрилят и когато са обективирани в
нематериална форма. Ако се отрече възможността за закрила на такова произведение, ще се
наруши закона, който говори само за обективна форма. Нашият зкаон не изисква нищо друго
освен еднократно обективирана. Терминът “изразено” означава, че има обект на авторското
право независимо, че формата е нематериална и не въвежда изискване произведението да
трябва да продължи да съществува в тази си форма. От друга страна изисква наличието на
конкретен обект и ако произведението е изразено в нематериална форма. Обратно на примера –
рисунките върху човешкото тяло няма да са обект по американското право, при нас ще е. По
нашия закон включително и гримът е произведение на изкуството – оригинална форма, не
копира, творческа дейност. Няма значение какво ще се случи впоследствие с грима и няма
никакво значение, както разбрахте, дали гримът е хубав или отвратителен.

Законът въвежда и няколко изключения на закрила (чл. 4) – нормативни, индивидуални

актове на ДО за управление, актове на съдилищата и официалните им преводи, новини, факти,
сведения, данни. Тези обекти се разграничават на две основни групи – които имат белези на
произведението, но не се закрилят. Тук влизат нормативните и индивидуални актове и
фолклорните творби. В другата група липсва някое от изискванията по чл. 3 – идеи, принципи.
Преработката от първата група може да получи закрила като самостоятелно произведение –
НА, ИА, преводи и фолклорни творби. Докато втората група това не е възможно. Трябва да се
тълкува разширително – да се включат всички НА, най-вече законите, които се приемат от НС,
който не е орган на управление. В предишните редакции актовете на съдилищата не бяха
включени. Един съдия е бил в конституционното си право да не разреши разгласяването на
решенията си. Кадастралните карти и топографските карти са обекти на правото – същите са
обекти и на НА. Един акт на главния архитект представлява ИА, но архитектът не е орган за
управление. Герба на страната – е ли авторското право. ВКС тълкува Закона за герба. Гербът
бил част от НА и затова бил изключен. По отношение на фолклорните творби, те са изключени
от защита. Основният аргумент е, че авторът не е известен. Не е ясен и моментът на създаване
на твробата, както и че от този моемнт е минало значително време. Но преводите и
преработките на фолклорните творби са посочени като обекти на АП – чл. 3, ал. 2. Има един
косвен начин за защита на фолклора, който не е АП, а т.н. институт на неразгласените
произведения. Който разгласи за пръв път неразгласено произведение получава самостоятелна
авторскоправна защита върху него за определен период от време. Това по определен начин
гарантира и авторски права върху фолклорни творби, ако не са разгласени. Ако сте
изследовател, намерите възрастни хора в родопски села, ще придобиете правата върху тяхната
неразгласена песен, след като я разгласите.

58
 Идеите и концепциите. Това правило е закрепено в два основни международни акта –
споразумението ТРИПС (търговските аспекти на ИС), Договора на световната организация на
ИС. Те казват, че закрилата върху авторското право се разпростира до резултат и не се
разпространява до идеи и концепции. Проблемът е, че този текст се инкорпорира като идеи и
концепции. Тежко проблемът се поставя по отношение на концепции. Какво е това концепция?
За идеята като че ли не спорим – най-общото виждане за това какво ще представлява едно
произведение. Проблемът например е при т.н. форматни предавания. Биг брадър, фермата и
т.н. Някой някъде е създал популярен формат на телевизионно реалити, като отстъпва права
върху този формат на определени организации в различни държави. Е ли форматът концепция
или представлява самостоятелен обект на авторското право. Би трябвало да представлява
авторско право. Дихотомия – т.н. разграничение между идея и форма. Формата получава
авторскоправна закрила, а идеята – не. Така идеите остават свободни. Концепцията е далеч по-
обективирано нещо. Мога да взаимствам идеята на определено произведение и да я
обективирам в друга форма. Самата идея, съдържанието, няма да бъдат защитени. Както
дадохме примера в първия час, ако двама рисуват една и съща картина, и реша да рисувам по
същия пейзаж, няма да наруша авторско право, защото не защитаваме идеята. Тук нямаме
копиране.

И последната група, изключена от защита – новините, фактите, сведенията и данните.

Но когато става дума за база данни по смисъла на ЗАПСП, те са обект на авторското право.

28. Видове произвдение – първични, литературни, музикални и т.н.

Основното деление на произведенията е на първични (оригинерни) и вторични

(производни). Първичните са самостоятелните произведения, а вторичните са по някакъв
начин свързани с вече съществуващи произведения. Създават се на основата на вече
съществуващо произведение, като трябва да са запазени основните му черти. В учебника ще
срещнете и т.н. сборни произведения, които включват две и повече произведения и материали.
Като той ги дели на два вида – колективни (които се създават специално за случая) и съставни
(при които включените произведения преди това са съществували). С тях ще се занимаваме
следващата лекция в детайли. Друго деление е на индивидуални и на съавторски произведения.
Същественото при това деление освен упражняването на правата (както при всяко
съавторство), тук по различен начин текат сроковете – срокът започва да тече от смъртта на
последния съавтор. Кои са първичните произведения? Литературни произведения,
включително произведения на научната и техническата литеаратура, на публицистиката и на
компютърните програми. Това е според неизчерпателното изброяване на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗАПСП. Произведенията на литература са творби, които се изразяват чрез слово, като
словесните творби следва да се разглеждат в широк смисъл като произведения, създадени при
използването на езика като основно средство на общуване. Езикът може да се състои не от
думи, а от други знаци и символи, които позволяват съхраняването и придаването на
информация и мисли – може да е математически, може да е компютърен език. Формата на
изразяване според нашия закон не е ограничена. ЗАПСП не изисква материална форма,
следователно произведенията на литературата ще получат закрила както когато са написани,
така и когато са изразени устно. Разпоредбата, която цитирахме, обособява като подгрупи в тая
точка в категорията на литературните произведения и прозиведенията на техническата и
научна литеруата, на публицистиката и компютърните програми, но не включва дефиниция за

59
тези обекти. Трайно в доктрината е приета обстанвовката, че изричното посочване на видовете
литература е с цел да се избегне стеснително тълкуване на текста и тя да бъде изключена от
закрила. Още Хагската конвенция обособява литературните творби в две групи в зависимост от
формата им – първата обхваща писаното слово (книги, брошури, романи) а втората – устните
творби. Първата подгрупа казахме е произведения на художествената литеруатура – епос,
лирика, драма, сценарии на постановки, сценарии на филм, либрето на опера или оперета. В
тази група трябва да включим и записаните с ноти музикални произведения. Втората подгрупа
са произведенията на научната литература – изследователски, статии, доклади, лекции,
учебници, преводи на научни трудове, речници, сборници на научни трудове и т.н.
Произведения на техническата литература. Те са отнасят до оригинална техническа
информация – чертежи, патентна документация. Чл. 3, ал. 1, т. 8 – в самостоятелна категория
са изведени картите, схемите, плановете. При научната и техническата литература трябва да
държим сметка за това какъв е характерът на обекта, тъй като е възможно в съответното
техническо произведение и научно литературно произведение да бъде индивидуализиран обект
на ИС. Едно изобретение може да се обективира в научно издание и така да получи двойна
защита. Публицистичната литература, казва закона, обединява творби, които са посветени на
политически, социални и икономически проблеми на обществото. Публицистиката включва и
журналистическите статии, интервюта, речи, пледоарии, политически програми и т.н. При
всеки един от тези обекти трябва да се държи сметка налице ли е или не е оригиналност.
Особено при един жанр, какъвто е интервюто. Бидейки бъдещи съдебни остриета, трябва да
знаете, че пледоариите в съдебните процеси по силата на нашия закон не са защитени – те са
обект на АП, но могат да се използват свободно. Това е т.н. свободно изпозлване на
произведението, но с упоменаването на автора. Много деликатно стои този въпрос, защото
писмените бележки са в основата и пледоарии почти няма. Решенията на съда не са обект на
АП.

И следващата подгрупа са т.н. произведения, които се характеризират с кратки изразни

форми – епиграми, анекдоти, судоко и др. При положение, че те са оригинални, няма никакво
основание да им откажем закрила като обект на АП. В тази подгрупа може би най-сериозно
внимание трябва да се обърне на рекламното послание. Има рекламни послания, които са се
утвърдили като достатъчно популярни, т.н. лога, и няма пречка такът тип рекламно послание
да не му предвидим защита. Заглавията на произведенията на литературата. Има различни
схващания дали е самостоятелен обект, че е част от произведението и че може да е обект на
закрила, ако отговаря на общите изисквания за произведението. Преобладава мнението, че
оригиналните заглавия могат да получат закрила като част от цялото произведение, но не и
като самостоятелен обект. Следващата група на чл. 3, ал. 1, т. 2 са музикалните произведения.
Традиционно те се разглеждат като комбинация от три компонента – мелодия, хармония и
ритъм. Мелодията представлява последователно свързани звуци, хармонията едновременно
звучене на няколко тона, а ритъма – повторение на тонове. Дори един елемент от теези
компоненти да е оригинален, то ще има авторско право. Законът не изисква обективирането да
е в материална форма. Следователно музикалната творба може да е обективирана чрез
изпълнението на произведението пред трети лица. Един от дискусионните въпроси при
музикалните произведения е разграничаването им в зависимост от наличието или липса на
текст. Предсатавлява ли едно цяло текстът и музиката? В някои страни категорично се приема,
че това е едно цяло, докато в други, включително и като че ли в ЗАПСП, се приема, че може да
се използва мелодията със сменен текст и т.н. В учебника си Георги Саракимов приема
музикалното призиведение като единство на две самостоятелни прозиведения – автората на
музиката и авторът на текста не са съавтори. На противоположното мнение е доц. Живко

60
Драганов, който счита, че не може да е има песен без текст, а песента той счита за отделен вид
музикално произведение, което трябва да получи отделна закрила независимо че съставът му е
от отделни призиведения. Въпросът има много практически последици – кой притежава
правата. Преработката на произвдението дали е ново произведение? Може ли композиторът да
даде съгласие за използване на творбата без съгласие на автора на текста и обратно? Много
актуален въпрос. Аргумент в посока на това, може би въвежда новата чл. 27, ал. 3 ЗАПСП,
съгласно който при музикални произведения с текст срокът изтича 70 години след смъртта на
по-късно починалия от автора на музиката и автора на текста независимо дали са посочени
като съавтори. Идеята е, че ще получат самостоятелна закрила. Аргумент в тази посока е и
обстоятелството, че авторът на музиката, която е създадена специално за филма, е съавтор на
филма. Ако музиката е изпозлвана във филма, той запазва правата си върху музикалното
произведение.

Третата група – сценични, пантомимични, хореографски. Изрично е предвидена в

бернската конвенция – драматични и драматично-музикални хореографски и пантомими.
Основното при сценичните произведения е, че те са предназначение за изпълнение пред
публика. Изброяването на закона не е изчерпателно. Кое се закриля? Самата пиеса или всяка
отделна постановка? Спор, който не е еднозначно решен в различните законодателства.
ЗАПСП в чл. 79 и 80 изрично предвижда, че режисьорът на сценично произведение има
правата на артист-изпълнител, а не на автор. Законът не приема, че постановката е отделно
произведение. Произведението е самата пиеса, опера и т.н. Тя е предназначена за представяне
на сцена пред публика и нейната реализация е сценично представление. Декорите и костюмите
са самостоятелни обекти на изобразителното изкуство. От правна гледна точка не са свързани
със сценичното произведение. Пантомимата и хореографските произведения са самостоятелни
обекти.

И следващата група – филми и други аудио-визуални произведения. Според доц.

Драганов, който прави опит за дефиниция, аудио-визуалните произведения представляват
заснета поредица от движещи се образи, която може да бъде пресъздадена с помощта на
технически средства. Аудио-визуалните произведения са като че ли един от най-сложните
обекти на АП, защото са комплексни и включват множество отделни и самостоятелни
произведения – сценария, музиката, декорите и т.н. Следователно при тях можем да отделим
три групи проблеми. Първата е свързана с авторството върху аудио-визуалното произведение.
Втората – с определянето им като обект на авторското право. И третата група – с
предоставената им закрила. Съгласно чл. 62 ЗАПСП по отношение на авторството, авторското
право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на сценариста,
режисьора и оператора. При анимации – и художника. Авторите на костюмите, музиката и т.н.
запазват авторското право върху произведенията си. Говорим за автори на съществуваща вече
музика, автори на диалог по съществуваща литературна творба. Още отсега правя
разграничението, за да не се объркаме за режисьора. По чл. 79 и 80 режисьорът на сценична
постановка има права на артист-изпълнител. Но при аудио-визуалните произведения е съавтор
на произведението. Важна особеност е, че не могат да се обективират по друг начин, освен
непряко. Така произведението е това, което е записано в окончателния му вид и може да бъде
възпроизведено чрез възпроизвеждане на записа, но не и чрез повторно рефилмиране (би се
създало самостоятелно аудио-визуално произведение). Когато аудио-визуалното произведение
се създава с участието на продуцент, то се счита за довършено със съгласие между продуцента
и режисьора. Тази особеност, че се възприемат непряко във формата на технически носител,
създава една доста голяма бъркотия (съжалявам за неакадемичния термин) по отношение на

61
правата на аудио-визуалното произведение и на продуцента. Както ще видим, правата на
продуцента са сродни на авторските права, а обектът е първоначалният запис. Първоначалният
запис обаче всъщност представлява самото създадено произведение, тъй като то не може да се
обективира по друг начин, освен непряко във формат ана определен технически носител.
Оттука следва една колизия между правата на авторите върху произведението, което обаче е
обективирано в записа, и правата на продуцента, сродни на авторските, върху самия запис.
Като стигнем до съответните две систематични части – договора за създаване на аудио-
визуално произведение и сродните права на автора, ще говорим по-подробно за това, но тази
колизия е факт и няма разумно разрешение в закона. Какви могат да са видовете аудио-
визуални произведения. На първо място законът казва филми. Бернската конвенция предоставя
закрила на т.н. кинематографични произведения. Това е така, защото към съответната
редакция, всичко, което е познато като филм и кино, представлява запис на лента. Филмите са
изведени от общата категория и по ЗАПСП, но също са оставени без дефиниция. По смисъла
на Директива 99100/1992г. относно правото за отдаване под наем и др. върху ИС, филм
означава кинематографично или аудио-визуално произведение или движещи се образи
независимо от това дали са придружени със звук. Безспорно е, че филмите се разглеждат като
самостоятелен подвид на аудио-визуалните произведения. Все повече се налага
необходимостта от далеч по-високо разбиране за понятието филм, като тенденцията ще бъде да
се търси дефиниция за аудио-визуално произведение, така че да обхване сегашното житейско
разбиране за филм като такъв.

Съвременните аудио-визуални произведения съдържат нови форми, които не могат да

се отнесат към филмите – телевизионните предавания и музикалните клипове. Възприемането
на по-широкото понятие за аудио-визуално произведение прави възможна защитата на всяка
форма на движещи се изображения – компютърни игри, интернет страници с интеркативно
съдържание, мултимедийни проекти и т.н. доколкото включват движещи се изображения.
Няма причина да им бъде отказана авторскоправна защита. Особена категория тук са т.н.
форматни предавания. Форматните предавания се създават въз основа на лиценз (това не е
точно лиценз или лицензионен договор) по отношенеи на определен формат. Част от теорията
приема, че те не представляват аудио-визуални произведения. Незаависимо, че есъздадено по
формат, телевизионното предаване има всички елементи на аудио-визуално произведение. Не
бива да се смесва въпроса е ли форматното предаване аудио-визуално произведение с това
дали форматът е отделно защитен обект на АП. Според нашия закон не е. Приемаме форматът
за концепция. Генезисът на този текст не говори точно за концепции, а за методи и процедурни
програми. Безспорно има всички елементи на аудио-визуално произведение. Проблеми,
свързани със закрилата на аудио-визуалните произведения. Държавите на континенталното
рпаво, включително и у нас, авторското право принадлежи на режисьора, сценариста и
оператора, а сродни на авторските права се признават на продуцентите по отношенеи на
първия запис на филам или на другото аудио-виузално произведение. Във ВБ правата за филма
възникват директно за продуцента. Основна роля на ниво ЕС има Д 9398 за хармонизиране на
АП и някои сродни права, която въвежда задължение на ДЧ да признаят АП на режисьорите на
филми и др. аудио-визуални произведения. В резултат на това ВБ, която до този момент е
признавала право само на продуцента, признава съвместно право на продуцента и режисьора.
В обобщение филмите и другите аудио-визуални произведения са особени обекти на АП. По
нашия закон са обект безспорно на АП, а не на сродните права. Има теория, включително и от
Бернската конвенция, че са сродни, защото определя 50-годишен срок на защита, като на
сродните. Интернет. Далеч съм от мисълта, че интернет е източник на лекции по ПРИС. Доста
повече е потокът на аудио-визуални прозиведения.

62
 Следваща група – произведения на изобрзителното изкуство, дизайна и народните
художествени занаяти. Изобразителното изкуство – чрез определени форми или пластики.
Живопис, графика и скулптура – три форми на изобразително изкуство. Създават се и нови
възможности, нови обекти на авторско право, които влизат в рубриката изобразително
изкуство – компютърната живопис, компютърната графика и компютърната скулптура. Когато
говорим за тези обекти, не бива да забравяме, че в случая компютърът се явява само средство
за създаване на обект. Изключваме аксиоматичния случай, когато компютърът създава
произведение – не е защитен обект на АП, колкото и да му е висока стойността. Приложно
изкуство, дизайна и народните художествени занаяти. България е една от малкото държави,
която предоставя кумулативна защита на дизайна и като обект на АП, и като обект на
индустриалната собственост. Съгласно параграф втори от преходните и заключителни
разпоредби на ЗПД, правната закрила на дизайна не изключва закрилата му чрез авторските
права. Характерно е, че при тях основен обект е оригиналът. Той има стойност като уникална
вещ. Това поставя известни проблеми, които са нормативно решени, по отношение на
колизията между правата на автора и вещните права на притежателя на оргинала. Дори когато
авторът е прехвърлил собствеността върху оригинала, той запазва неимуществените и голяма
част от имуществените си авторски права и те се ползват със закрила. В тоя смисъл вещното
право търпи ограничения, като например собственикът е длъжен да осигури достъп на автора
на оригинала, ако това е нужно да осъществи някое от авторските правомощия. Независимо, че
собствеността е прехвърлена, авторът продължава да има право да възпроизвжда и
разпространява произведението. По силата на нашия закон, ако друго не е уговорено в догвора
за прехвърляен, върху собственикът преминава единствено правото на публично показване на
произведението. Така например дори да сте собственик на една картина, не можете да я
снимате и да я качите в профила си във Фейсбук, защото това ще е форма на разпространение.
Правомощия, които остават в изключителното поле на автора. Още по-малко можете да
направите коледни картички със снимки от картината. В такива хипотези се дава приоритет на
авторското право. Възможно е едно произведение да има повече от един оригинал – често
срещано при литографските творби. Всеки екземпляр на изображение, върху което стои
саморъчен подпис на автора, се счита за оригинал. Всеки екземпляр трябва да носи пореден
номер и да се обективират заедно всички оригинали.

Произведение на архитектурата и приложни устройствени планове. Законът съдържа

легална дефиниция за произведения в архитектурата – параграф втори, т. 9 преходни и
заключителни разпоредби на ЗАПСП. Едно доста нескопосано определение, което създава
купища проблеми. Нещата стават съвсем объркани с изрично предвидения обект по т. 8 на чл.
3, поради което няма да влизаме в детайли. Още по-неясно става, защо при тази легална
дефиниция условие е да бъде регистриран от организациите по чл. 40. Не може да е никакъв
конститутивен елемент за възникване на авторското право това регистриране. Произведение на
архитектурата и архитектурни обекти е добре познато и широко разпространено в различни
законодателства.

Фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на

фотографския. Това са трайно изображение, което се получава чрез улавяне на чувствителен
материал – лъчи. Пейзаж, портрет, изображение на събития. Самата фотография може да е
художествена, документална, научно-техническа. С навлизането на дигиталните технологии и
неограничените възможности за обработка на дигиталните снимки се поставят редица въпроси
относно авторското право. При закрилата на фотографските твориб е най-голямо
разнообразието ни. Част от законодателстват изискват ниво на художествено творчество за

63
признаване на правната закрила. Тук особено е, че международната уредба дава голяма
свобода на държавите при решаваенто на тези въпроси. Напр. универсалната концепция за АП
изобщо не предвижда задължение на държавите да закрилят фотографските творби. Изисква
се, че в случай, че бъде представена такава защита, не може да е по-малка от 10 години.
Бернската конвенция предвижда, че срокът не може да е по-малък от 25 години от създаване на
прозиведението. Сравнително краткият срок на защита, който установяват МД, никъде не е
обвързан с времетраенето на живота на автора, дават основания този обект да се причисли към
сродните права. Нашият закон не установява каквито и да е изисквания, освен общите условия.
По ЗАПСП фотографията е пълноценен обект на авторското право, срокът на неговата закрила
е като на всички обекти на АП и няма никакви допълнителни ограничения. В сравнително
правен план са се оформили три подхода за решаване на проблема при фотографията. При
англо-саксонската е достатъчно да не е копирана. Във Франция защита получават само
произведения с художествена или документална стойност. Най-интересен е подходът в
Германия, където има фотографски поирзведения, които са резутлат на творческа дейност и
нехудожествени и неоригинални фотографии, които се ползват с ограничена закрила, и се
третират като обект на сродно на авторското право. От гледна точка на ЕС, условие за
предоставянето на авторскоправна закрила е в Д 2006/116 за срока за закрила на АП и някои
сродни права и то изисква фотографиите да са оригинални, в смисъл, че са собствено авторско
интелектуално произведение. Важното е, че Д допуска в законите си ДЧ да предвиждат
закрила и на други фотографии – както е режимът в Германия. Ние не сме се възползвали – при
нас режима на фотографията е един. Какво е предимството на втория подход? Той се състои в
това, че е много по-лесна преценката на съда от гледна точка на творческия елемент. СЕС се е
произнесъл, че фотографията представялва собствено авторско или интелектуално
произведение, когато авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализация
на произведението, както е направил и свободен творчески избор – избор на позата, на
сниманото лице и осветлението чрез разполагането в кадър, ъгълът на снимане и създадената
атмосфера. Авторът може да избере и желаната техника и софтуер. Ако е налице някоя от тези
характеристики според СЕС би следвало да приемем, че снимката е оригинална и е годен обект
на АП. Защо обръщаме вниманеи на това? В социалните мрежи може би най-оборотния обект
са обектите на фотографията. Въпросите с авторските права тук изобщо не са за подценяване.
Дори снимка от мобилен телефон въз основа на това решение на СЕС, снимката ще е
оригинална, ако ъгъла, светлината и т.н. са правилно подбрани. Между другото вие отстъпвате
правата върху снимките си на Фейсбук. Това е така, защото всяко сваляне на снимка ще
представлява нарушаване на авторските права на автора на снимката и отговорността за това
ще носи средата, която е позволила това (разбирайте Фейсбук). Жълтите издания теглят
снимки от Фейсбук. Така защитата ви се ограничава значително. Трябва да знаем основните
елементи от решението на СЕС, доколкото това тълкуване е задължително и да държим сметка
за подхода в Германия. Дотук ще приключим. Желая ви весело прекарване на празника. В
петък ще подходя с разбиране към състоянието ви на 9ти сутринта.

Продължаваме с видове първични произведения. Приключихме с фотографиите.

Следващият обект на авторското право е т.н. графично изображение на печатно издание. Чл. 3
– бланкетна разпоредба, която позволява всяко произведение, което е обективирано и е
резултат от творческа дейност. Следващият обект (само маркираме, защото не са от най-
съществените) са държавните топографски карти, след кадастралните карти. Те са включени с
преходните и заключителните разпоредби от Закона за геодезията и картографията. По
отношение на кадастралните карти и на държавните топографски карти обаче възниква
проблем, защото не могат да се ползват с авторскоправна закрила. По две причини. Първата е,

64
че те са актове на държавни органи, а по силата на чл. 4, актовете на ДО са изключени. И също
така не могат да се възприемат като резултат от творческа дейност. Един от съществените
първични обекти на авторското право са компютърните програми. Нашият закон не съдържа
легална дефиниция за компютърна програма. Щатите ги определят като поредица от указания,
които да са пряко или не пряко използвани в компютър за постигане на определен резултат.
Опитът да се получи защита и закрила на компютърните програми започва в началото на 60-те
години и още в своя генезис се основава на съществуващото авторскоправно законодателство.
Както доц. Драганов уточнява, през 1961г. се прави първият опит във ведомството по авторско
право на Щатите да се депозира записана на магнитна лента компютърна програма. Опитът е
неуспешен заради липса ан обективна форма, тъй като няма как през магнитната лента да имам
пряко възприемане на произведението. През 1964г. постъпва същото искане, но вече има и
разпечатка на хартиен носител. В крайна сметка ведомството регистрира заявената
компютърна пргроама. А със закона от 1976г. въпросът вече е решен чрез закрила на
компютърните програми като произведения на литературата. Обръщам внимание на чл. 3, ал.
1, т. 1 от нашия закон, който включва и литературни произведения. В Щатите започва и
обратната тенденция – защита на компютърни програми чрез патент. Това е резултат на опита
да се осигури максимално широка закрила на компютърната програма като такава. В Европа
процесът закъснява с близо две десетилетия. И през 1995 споразумението Трипс определя, че
компютърните програми са защитени като литературни произведения в рамките на бернската
конвенция. По –късно Договорът за световна организация з аинтелектуална сосбственост и
авторско право допуска закрила на компютърните програми, като препраща към Бернската
конвенция. Така че с два по-късни акта се тълкува Бернската конвенция. Ключов акт на ЕС за
закрилата на компютърните програми като произведения на литературата е Директива
№91250. Към настоящия момент ЗАПСП включва компютърните програми като произведения
на литературата, а от друга страна чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗПРПП ги изключва от кръга на
изобретенията. Непосредствено след това окончателно решение много отчетливо и ясно върви
тенденцията към разширяване на закрилата на компютърните програми и постепенното
въвеждане и на патентната закрила върху тях. Изборът компютърните програми да се
защитават по авторскоправен път, оставя свободна самата идея. Авторско правната закрила не
пречи на други да създават свои програми, които постигат същия резултат. Прилагането на
пантноправния режим значително би ограничило възможностите за създаването на нови
програми. Чл. 52, ал. 3 Конвенция за издаване на европейски патент съдържа едно важно
уточнение относно компютърните програми, а именно че са изключени от
патентноспособност, доколкото се отнасят до тях като такива. Така конвенцията оставя варата
отворена когато компютърните програми са елемент от друго патентоспособно произведение.
Огледален текст е имало в ЗПРПП и това беше техническия ефект. Такава защита не може да
се получи за компютърната програма като такава. Патентноспосбоното проиведение може да
се базира на компютърна програма за своето осъществяване. Не е достатъчно чрез
компютърната програма просто да се управлява етап от процеса, а е необходимо да
представлява неделима част от този процес. И тогава според теорията, тя би била годен обект
на патент. Смята се, че програмите са патентноспособни, когато имат технически характер.
Тази практика се налага. В резултат на този дуализъм в защитата, получаваме една
свръхзакрила на компютърните програми, тъй като резултатът от това е, че авторскоправната
закрила ще пази формата, а патентноправната – резултатът и съдържанието. Компютънрите
програми са особен обект на АП. Те са първите закриляни обекти като произведение, з акоето
не съществува възможност за непосредствено възприемане от хората. Няма самостоятелно
значение, тъй като компоютърната програм е насочена към постигане н определен резултат. По
силата на чл. 14 ЗАПСС – правото принадежи на работодателя. Фундаментален за АП текст.

65
Произведение по трудово правоотношение – правата принадлежат на автора, а работодателят –
само да използва произведението. Принципът за неотчуждимост на АП. Рестрикцията по
отношение на този обект е ясно изразена и във факта, че коимпютърните програми са изведени
извън обхвата на хипотезите на свободно ползване на произведенията, з акоито ще говорим,
съответно без или със заплащане на компенсационно възнаграждение на автира. По силата на
ЗАПСС разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. Огледален текст
имаме и в чл. 25, ал. 2 – свободно ползване на произведението с компенсация. За използването
на компютърните програми – чл. 70 и 71 ЗАПСП. Един от ключовите потребителски текстове в
чл. 25 е именно правото да бъде възпроизведено произведение, когато не е с търговска цел.
Този текст не е приложим за компютърната програма. Всичко това кара авторите да предлагат
обособен правен реижм по отношенеи на компютърните програми. Налице е ясна тенденция
към двойна закрила.

29. Вторични произведения

Авторско право върху бази данни и особена закрила на производителите върху бази
данни. Произведенията могат да бъдат първични и производни и до този момент се опитахме
да дадем кратка характеристика на първичните произведения. Произодните могат да бъдат
преработки или сборни произведения. Въпросът за преработката е въпрос, който поражда
основателно доста спорове в литературата и разнопосочност в практиката. В ЗАПСП има две
легални дефиниции на преработка. Първата е в чл. 18, ал. 2, т. 8. Разрешаването на
преработване на произведението е част от изключителното имуществено право на автора.
Преработката е приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението,
както и изпозлване н апоризведението за създаването на ново производно от него
произведение. Втората легална дефиниция е в параграф втори, т. 18 от допълнителните
разпоредби на закона. Според нея преработката е изменение с оглед създаването на ново
подобно на него произведение, в това число приспособяването му към друг жанр, както и
внасянето на всякакъв друг вид промени в него. Разликата в двете формулировки е по-скоро
стилистична, с изключението, че т.18 изрично предвижда приспособяването към друг жанр
като преработка. Вид формулировка на преработката е чл. 15, ал. 1, т. 5, макар и да е
неимущствено право на автора – да иска запазване на целостта на произведението и да се
противопоставя на всякакви други промени в него. Можем да си направим извода, че
преработката е обективна форма, в която въз основа на едно първично произведение се създава
ново вторично произведение в същия или друг жанр и второ, право да се разреши преработка е
изключително имуществено и неимуществено право на автора. Обръщам внимание на това,
защото при договорите за използване на произведение, ако искате да получите съгласието на
автора и искате да сте сигурни в правния резултат, трябва да получите и съгласието по чл. 18,
ал. 2, т. 8. Но и да получите изключителното му неимществено право – чл. 15, ал. 1, т. 5.
Преработката в крайна сметка се свежда до изменение на формата на произведението. АП
защитава основно формата, а не идеята и съдържанието. Най-сериозните проблеми се поставят
при преработка на аудио-визуални произведения. Както и при хипотезата на преработка чрез
трансформиране на един в друг жанр на произведението. Култовият мюзикъл Фантомът в
операта е създаден по стар френски роман. Е ли налице преработка на литературното
произведение? Да. Чрез оформянето на ново либрето и независимо, че АП не защитава
формата, чрез стриктното следване на сюжетът в романа. Преработка ще е и написването на
сценария по роман, за да е екранизиран. Преработка би представлявала балетна трансформация

66
на ключово музикално или аудио-визуално произведение. Защо този въпрос е деликатен?
Защото, за да се стигне до преработка е необходимо изричното съгласие на автора. Това, което
трябва да знаем е, че преработеното произведение предсатавлява ново, производно, но
самостоятелно произведение. То е обект на самостоятелни авторски права.

Една от класическите форми на преработка е преводът. Преработка е само на

литературни произведения. Трансформацията се изразява в смяна на езика на произведението.
Разбира се, необходимо е съгласието на автора, но преведеното произведение е самостоятелен
обект на авторското право. След това е нужно съгласието и на двамата за да бъде публикувано.

Особена форма на преработката са т.н. адаптации на произведението. Те изменят

формата или изразните средства на произведението, но се запазват неговите основни черти,
така че то да бъде познато в новото произведение. Преработките следва да се разграничават от
други действия, които няма такъв характер. Не е преработка съкращаването на отделни пасажи
от произведението, освен когато променят същността му. Не е преработка изменението в
големината на произведението или копие на картина или скулптура. В тези хипотези ще сме
изцяло в условията на копиране, при които липсва творчество, оригиналност, следователно
няма да представляват самостоятелно произведение. Сериозни затруднения има и при
музикалните произведения. Такава е аранжиментът. Добавянето на акомпанимент, нови
хармонии, обработка на оркестрации и др. Аранжимент се отнася до всяка преработка на
музикалното произведение. Не е възможно аранжимент да се изпълни без да се изпълни
първичното произведение. Особена форма на възможната преработка на музикалните творби е
т.н. обработка на музикалното произведение. Съдържанието също се защитава, не само
формата. Преработката не е задължително да е в друг жанр – може да е само в съдържанието.
Моето мнение е, че съдържанието е защитено. Проблемът е, че идеите и концепциите не
подлежат на защита. Но веднъж обективирани в сюжет и т.н., имат закрила.

Т.н. сборни произведения. Периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии,

библиографии, база данни и др., които съдържат 2 или повече произведения или материали. Те
са посочени в ал. 2, т. 3, но нямат белези на преработка и не следва да се причисляват в тяхната
група. Преработката изисква въздействие върху съществуващо прозиведение, като в резултат
се създава ново произведение. Сборните не предполагат въздействие върху произведенията.
Необходимо е да имаме две произведения от същия вид, които се използват за създавнето на
ново произведение от същия вид, но то включва всеки елемент на произведенията. Свежда се
до подбора или подредбата на произведенията, а не въздействието върху тях. Сборните могат
да се създават както от оригинална произведения, така и от такива без творчески резултат.
Съставянето на сборници, база данни и др. – събират се произведения на няколко автори и
възниква авторско право върху целия продукт, доколкото се разбира, че начинът на подбора е
резултат от творческа дейност. Авторите запазват авторските си права върху включените
произведения. Те трябва да дадат съгласие за изпозлването на техните произведения чрез
включването им в сборното произведение. Но самото сборно произведение е нов вторичен
обект на АП и правата върху него възникват за съставителя. Практическото значение от това е,
че върху такива обекти авторски права могат да възникнат и за ЮЛ, ако са съставителите на
сборното произведение. Особен обект на АП, производен обект, са т.н. бази данни. Базите
данни могат да се разглеждат едновременно като закриляни произведения, обекти на АП, и
като обекти на отделни права на лицата, които са инвестирали в създаването им. Sui generis
закрилата се разпростира върху обекти, които не притежават белезите на закриляни
произведения. Както посочва доц. Марков, за пръв път се предлага обект, който по дефиниция

67
е неоригинален, неотличим, без юридически критерий за защита, без юридическа дефиниця на
явлението. Както ще видим, тези права, които възникват върху този негоден за защита обект, е
дефинирана и мотивирана единствено и само от инвестицията, които са положени при
формирането на съответната база данни. Всъщност закрилата на базата данни е закрила на
направената инвестиция. Това дава основание на някои автори да разграничават базата данни
на два вида – инвестиционни и творчески. Няма разлика от гл. т. на съдържанието им. И двата
могат да включват закриляни произведения или други материали. При т.н. инвестиционни бази
данни не се изисква каквато и да е оригиналност, включително във връзка с подбора и
подреждането на материалите. Легална дефиниция на база данни е дадена в т. 13 на параграф
втори от допълнителните разпоредби на ЗАПСП. База данни е съвкупност от самостоятелни
произведения, данни или други материали, подредени систематично и методично и достъпни
по електронен или друг път, като компютърните програми, изпозлвани за създавнето или
функционирането на бази данни, записите на ауди-визуално, литературно и т.н. не са бази
данни. Ако подходът не е творчески и оригинален, тези бази данни няма да получат защита
като обект на АП, а особена закрила като предмет на закрилата ще е извършената инвестиция.
Регламентацията на този тип бази данни е в чл. 93б ЗАПСП. Защитата на инвестицията
мотивира обособяването на такъв обект като годен за самостоятелна извън АП закрила със
съдържанието и характеристиките, които законът дава. Инвестицията може да се изразява в
събирането, сверяването и използването. Като инвестиция в събирането следва да се разбират
ресурсите, разходвани за събирането на съществуващи поотделно материали и събирането им в
базите данни. Инвестиции в сверяването трябва да се интерпретира като включващ
използваните ресурси за осигуряване на надеждността на информацията, която се съдържа в
базата данни и за съблюдаване на акуратността на събраните материали. Терминът
инвестиране в използването всъщност значи инвестиция в предоставянето, представянето или
оформлението на базата данни. За да е защитена, инвестицията трябва да е значителна в
количествено или качествено отношение. Класически пример за такъв вид база данни са
правно информационните системи – апис, сиела. Чл. 3, ал. 2, т. 3 – производни обекти. Там са
творческите бази данни. Особеното при инвестиционните е, че липсва творчески елемент. На
второ място защитата е насочена към производителя, а не към обекта. Срокът на закрила е 15
години и е ограничено правото на носителя на правата в рамките на чл. 93в. Той може да
забрани на 3ти лица единствено и само извличането чрез постоянно или временно пренасяне на
съдържанието на базите данни. Това е вторият пример за особен обект на АП след
компютърните програми. Само че той е производен.

Същност на субективното авторско право

Този въпрос ще бъде обединен с въпроса Автори и други първични носители на

авторски права, доколкото разбирането на същността на АП предопределя и разбирането
относно това как възникват първичните и вторичните АП. Няма дефиниция за авторското
право. Тя може да се изведе по индуктивен път от закона. Възприети са два подхода за
определение. Първият са т.н. съдържателни дефиниции. Генезисът на тези съдържателни
дефиниции е в проприетатната теория, а именно по-близкото разбиране на АП като близко до
собствеността. С аналогия на триадата на собствеността – владение, ползване, разпореждане. С
тези съдържателни дефиниции основният подход е не да се дефинира самото право, а да се
очертаят правомощията на титуляря, съответно имуществените и неимуществените
правомощия на автора. Проблемът при този подход е, че титулярят може да притежава правото

68
без да използва отделни правомощия. А в други случаи правомощията могат да бъдат
ограничени. Другият подход са т.н. функционални определения. В опит да се определи какво
всъщност е правото, а не какво може титуляря му. Според определението на доц. Марков,
базирано именно на фунцкипонлната основа, АП е призната и гарантирана от закона власт
върху едно произведение на литературата, изкуството и науката, която е изключителна и
същевременно ограничена. При този подход на определяне имаме първо ясен обект –
произведението. Властта върху произведението е възможност, защото има разлика между това
да се притежава власт и да се упражнява властническо правомощие. На трето място при това
опрелдеение е изведен изключителният характер на правото. То е изключително, защото
авторът е единственият носител на това право. И четвъртата характеристика – че е ограничено.
На първо място, от гледна точка на срока и, на второ място, от гледна точка на територията.

Ключовото разбиране за АП обаче е т.н. двойственост на субективното АП (САП). В

континенталната традиция са разграничени много ясно т.н. имуществени и неимуществени
права (или правомощия) на автора. Въпрос на интерпретация е дали се говори за права или
правомощия и коя от теориите ще бъде възприета в съответното законодателство – монистична
или дуалистична. Този въпрос може да изглежда схоластичен, но има изключително голямо
практическо значение, защото ако се възприеме монистичния подход в законодателството, това
означава, че САП е едно неделимо право, то включва имуществени и неимуществени
правомощия, но дотолкова, доколкото е единно право, то неотчуждимостта дори само на едно
от тези правомощия води до това, че цялото субективно право е неотчуждимо. Обратно при
дуалистичния подход се възприема, че имуществените права са отделни от неимуществените
права. Ако възприемем този подход, то авторското право не е единно, то има двойствен
характер и непосредственият извод от това е, че имуществените права биха могли първо да
възникнат за неавтора при определени хипотези и второ – да бъдат прехвърляни от автора на
трети лица. Най-голямото различие обаче е между континенталната и англо-американската
система. Неимуществените права, които са силно застъпени и акцент в континенталната
система произтичат от преди два века и поставят в центъра личността на твореца. Исторически
разликата е тръгнала от съвсем прагматични съображения. Във Великобритания, когато се
появява регламентацията на този тип права, се поставят преди всичко интересите на
издателите. Докато във Франция (типичен представител на континенталното право) е
изключително силно лобито на авторите. В англо-саксонското право неимуществените права
не се отричат, но се смята, че няма особена разлика между посегателствата върху личността и
посегателствата върху произведенията. Поради тази причина в англо-американското право
приоритет имат имуществерните права, като съобразяването с неимуществените права е с
минималния минимум на Бернската конвенция. Поради този фундамент на авторските права се
появяват и много от последиците на тяхната регламентация. В англо-саксонкста система е
възможно АП да възникне за ЮЛ като първичен носител на авторско право. Когато филмът се
създава от продуцент, АП върху аудио-визуланото произведение възникват за продуцента.
Музика – също. Литературно произведение – за издателя. Това е възможно поради особеното
им разбиране за същността на самото авторско право. В Континенталната система, която
поставя акцента на неимуществените права предвид разбирането за единство и неотчуждимост
на някои АП, този подход е невъзможен. Това разбиране всъщност води до последицата за
непрехвърлимостта и неотчуждимостта на АП като такова. Самата континентална система
също не е единна – Франция възприема дуалистичната теория – имуществени (срочни) и
неимуществени права (вечни и се прехвърлят само с наследяване). Неимуществените права
служат за да гарантират лични, интелектуални и духовни интереси на автора. Имуществените
служат за да гарантират определен дял от приходите. Германците възприемат и двата вида

69
права като едно цяло. И двата вида права траят 70 години. ЗАПСП се придържа по-скоро към
германската система. След смъртта на автора неимуществените права преминават към
наследниците. Тъй като обаче зкаонът е възприел тезата за една единност на субективното
право това води до невъзможността да бъдат отучждавани отделни правомощия, тъй като те не
са годен обект за сделка. От това фундаментално различие между системите води и до
различните законодателства.

По нашето право субект на АП е лицето, на което законът признава възможността да

упражнява всички или отделни авторски правомощия. В този смисъл субект на авторското
право и носител на авторско право са равнозначни термини. Не са равнозначни термини обаче
“автор” и “субект на АП”, тъй като макар и много ограничено, законът дава възможност
всички или отделни авторски правомощия да бъдат признати не само на автора, но и в
определени случаи и на други лица. Това са правоприемници на автора или други ЮЛ.
Говорим за два вида възникване на АП. Първият е оригинерният или първичният. Първичен
носител на авторското право е авторът, а в точно определени случаи – и други лица.
Вторичното възникване е налице, когато други лица придобият авторското право на законно
основание. Вторичните носители на авторски права са наследниците и т.н. ползватели. Легална
дефиниция на ползватели дава параграф втори, т. 6 от допълнителните разпоредби на закона, а
именно това са ЮЛ и ФЛ (изброени са примерно там), които довеждат произведението до
знанието на зрителите, слушателите и т.н. Придобиването и използването на права се
реализира въз основа на договора между автора като първичен носител на АП и вторичните
носители на авторските права. Кои са авторите и другите първични носители на АП? Съгласно
чл. 5, авторът е ФЛ, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. Други
ФЛ или ЮЛ могат да бъдат първични носители на авторското право само в изрично
предвидените случаи. ЗАПСП предвижда два такива случая. Първо, носител на авторското
право върху периодично издание е лицето, което осигурява създаването и издаването на
произведението. Това лице може да бъде ЮЛ. В тази хипотеза на чл. 10 първичното авторско
право възниква за юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на
произведението. И вторият случай е пресъздаването на компютърни програми и бази данни в
рамките на трудово правоотношение. Носител на АП е работодателят. Можем да обобщим, че
това е европейският подход. В англо-американското право авторското право може да се
придобива първично от всеки, на когото законът допуска това. Поначало авторсктоо право
принадлежи изцяло на различни ЮЛ, които уреждат отношенията си с авторите с договори.

Качеството автор се придобива със създаване на произведението. Не е необходима

никаква регистрация, необходимо е единствено обективиране. Законът предвижда много важен
институт презумпция за авторство – чл. 6. Автор е лицеот, чието име или друг знак са посочени
по обичаен за това начин. Доколкото съставителите на периодично издание и работодателите
са признати за първични носители на авторски права, по изричният текст на чл. 6, ал. 2 тази
презумпция важи и за тях. Веднага обаче трябва да направим обобщението, че тази презумпция
важи само за първичните авторски права. Тя няма да действа и облагодетелства вторичните
носители на авторски права, които черпят своите права от договорни отношения с авторите.
Както и тази презумпция не действа по отношение на сродните на авторските права – най-вече
продуцентите и телевизионните организации. АВторът може да се подписва с псевдоним, но
въпреки това зкаонът му дава зкарила. Чл. 7 изрично позволява произведението да се
обективира чрез псевдоним. Ал. 3 дава едно изключение – не се позволява упражняване на
права, когато псевдонимът не поражда съмнение за личността на автора. Това следва още от
Бернската конвенция. Отграничения, които следва да направим, за да не се допускат грешки от

70
лица, които имат близък статут до автора. На първо място – лицата, които са дали идеята за
създаване на произведението. Чл. 4 изрично изключва идеите като обект на АП. Добре е да
ограничим на следващо място артистите-изпълнители. Те не са автори, не са носители на
авторски права и не упражнява такива авторски права – нито на първични, нито на вторични
(освен ако авторът не му е отстъпил правото за публично изпълнение). Аристът изпълнява
произведението по силата на договор с автора, защото изпълнението спада в поне три хипотези
на чл. 18. Артистът изпълнител обаче е първичен носител на сродно на авторското право върху
своето собствено изпълнение. Но това е друг обект, не е самостоятелно произведение и това е
право, сродно на авторското. Не са автори и носители на авторски права режисьорите. ЗАПСП
в чл. 74 изрично предвижда ролята на режисьора и правата му като артист-изпълнител.
Режисьорът не е носител на авторско право, но ще придобие сродно на авторското право след
като бъде обективирано самото произведение, бъде поставено сценично-драматургичното
произведение. И сега сме длъжни да поставим ограничението на едно много важно
изключение. Не стои така въпроса, когато става дума за аудио-визуално произведение – чл. 62,
ал. 1, като специален на чл. 74, изрично предвижда, че автори на аудио-визуалното
произведение са режисьорът, сценаристът и операторът. Следователно има много съществена
разлика от гледна точка на АП режим.

Следващата фигура, която трябва да бъде много отчетливо отграничена е фигурата на

продуцента. Негови права и правомощия са разписани на три места в закона – веднъж като
страна по договора за създаване на аудио-визуално произведение. Както ще видим след малко,
при създаване на аудио-визуалното произведение по договор между авторите и продуцента,
авторите отстъпват на продуцента определен обем авторски правомощия. Следователно в тази
хипотеза продуцентът е ползвател и вторичен носител на АП. Фигурата на продуцента се
появява и в чл. 75 като продуцент на звукозапис. Тук той е носител на сродно на авторското
право върху записа. По аналогичен начин в чл. 90а са разписани правата на продуцента върху
първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение, но неговото качество е
носител на сродно на авторското право върху записа и неговите копия.

Съавторство. Може да е делимо или неделимо. Делимо е, когато всеки съавтор е

изготвил обособима част. Неделимо е, когато приносът на съавтора не може да се отдели от
останалите. Резултатът е, че АП принадлежи на всички без значение дали рпоизведението е
делимо или не. За използване на произведението е нужно съгласие на всички, при разногласие
– въпросът се решава от съда. Когато е делимо, всеки от съавторите може да разреши
използването на своята част при две условия – ако не е уговорено друго и ако това не пречи за
изпозлването на общото произведение. Възнагражденията се определят съобразно дяловете
между уговорка от съавторите, а при спор – въпросът се решава от съда.

Две особени хипотези. Първата – носител на авторски права по силата на трудов

договор. Чл. 41 ЗАПСП дефинира, че АП върху произведение, създадено в рамките на трудово
или служебно правоотношение принадлежи на автора, освен ако в този закон не е уговорено
друго. Нормата е императивна. Тя е пряка функция от монистичния подход за разбирането на
същността на АП, с която започнахме. Независимо, че произведението е създадено в условията
на трудово или служебно правоотношение АП принадлежат на автора. Законът обаче
предвижда две изключения. Първото е в самата втора алинея на същия текст, която защитава
правата на работодателя или на органа по назначението и предвижда, че той има
изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение да
използва създаденото произведение за свои цели. Може да упражнява това право по начин и

71
степен, съответстващи на обичайната му дейност. Работодателят получава изключителното
право за използване на произведението. ТОй се явява вторичен носител на авторски права по
силата на трудовия договор или служебното правоотношение. Поради което за него няма да
важат ограниченията, с които ще се занимаем подробно и предвидени в чл. 35-42 ЗАПСП, а
именно това са ограниченията по отношение на договорите, по силата на които авторът
отстъпва на трети лица правото да изпозлват произведението. Ал. 3 също предвижда ако
възнаграждението по трудово правоотношение се окаже несъразмерно, авторът да може да
поиска допълнително възнаграждение и спорът се решава от съда по справедливост. Казахме,
че законът предвижда две изключения – второто е чл. 14 от закона. Авторскотоправо върху
компютърни програми и бази данни в рамките на трудово правоотношение принадлежи на
работодателя. Тук законът сериозно се отклонява от идеята за унистичния характер на САП.
АП като такова възниква за работодателя, който се явява първичен носител на АП. Не е
регламентирано и не е ясно какво се случва с неотчуждимите и неимуществени права на
автора. И като че този текст е една от първите еманации на все по задълбочаващия се проблем
от гледна точка на колизията между имуществените и неимуществените права. Текстът е
съвременен, продиктуван от практиката. Възникват за ЮЛ първични права върху
произведение, създадено от ФЛ без да се държи сметка за неотчуждимите неимуществените
права на автора. Този проблем ще се задълбочава до степен, до която започва да намира доста
изкуствени решения, които създават големи проблеми в практиката.

Вторият особен случай е по отношение на носителя на авторски права при

произведения създадени по отношения за поръчка – чл. 42. Текстът гласи, че АП принадлежи
на авторът на произведението, освен ако в договора за възлагане не е предвидено друго.
Докато миналата разпоредба гласеше друго в закона. А тук се отваря договорна възможност за
определяне на първичното възникване на авторското право. Съобразно тълкуването на този
текст би могла да се преодолее слабостта, за която говорихме, по отношение на разбирането на
монистичния характер на САП. Като че ли този договор (некоректно е назован договор за
поръчка, не става дума за мандат по ЗЗД; всъщност има много по-близки белези до договора за
изработка, но нормите трябва да се прилагат само по аналогия) няма подробно разписване в
ЗАПСП. Какво могат да уговорят страните различно, тъй като законовият текст им дава
достатъчно свобода за това. Биха могли да уговорят всичко с изключение на изисквания на
императивни норми на закона. Иначе договорът би бил нищожен. Кои са тези императивни
норми? На първо място, чл. 16 ЗАПСП, който предвижда, че две от неимуществените права на
автора са неотчуждими и това са правата да иска признаване на авторството му върху
произведението и да иска името или друг знак да бъде налице при всяко използване на
произведението. Тези две правомощия не могат да се придобият от поръчващия по силата на
този договор. Всички останали правомощия по чл. 15 и чл. 16 по аргумент от противното като
че ли могат да бъдат отчуждени със самия договор за поръчка и прехвърлени като вторични на
поръчващия. Възниква проблемът до каква степен договорът за т.н. поръчка може да бъде
ограничен от императивните изисквания на закона по отношение на договорът, който авторът
сключва с определени лица, отстъпвайки им определени проиведения – чл. 35-42. Има някои
сериозни ограничения. Първо, че отстъпването на изключително право се извършва изрично и
писмено. Ако липсва изрична уговорка, се отстъпва неизключително право. Най-сериозното
ограничение (чл. 37, ал. 2) по отношение на договорите за изпозлване на проиведението – за
срок до 10 години. Ако е сключен за по-дълъг срок, се счита за 10 години. Възниква ключовият
въпрос може ли при договора за поръчка да се предвиди по-дълъг срок от 10 години.
Саракимов казва, че не може, защото това са императивни изисквания на закона.
Възможността обаче да се сключи договор по-дълъг от 10 години като че ли синхронизира с

72
аналогията на трудовия договор от предходния текст. И второ, авторът по договра създава
произведението въз основа на заданието и изискването на третото лице. Създава се
произведение по силата на този договор. Това не е към хипотезата на отстъпване на права.
Това значи, че това не е типичен авторски договор. За мен дава основание да се мисли, че 10-
годишния срок не важи за този тип договори. При това тълкуване това е единствената
възможност едно трето лице да придобие права да използва произведението за по-дълъг срок
от 10 години. Възможно е да се изправим пред следния парадокс – авторите на филма го
създават, но когато е с подкрепата на продуцент, те му отстъпват изключителните права върху
произведението (той се явява вторичен носител на права). Във същото време обаче
продуцентът придобива права сродни на авторските върху първия запис на филма. Договорът
по силата на който те отстъпват правата на продуцента е императивно ограничен до 10 години.
Това означава, че договорът между тях по отношение на произведението има срок от 10
години. Продуцентът обаче придобива сродно на авторското право със срок 50 години от
първото излъчване на филма. Проблемът идва от това, че филмът няма как да съществува без
неговия оригинален запис. Няма такова произведение, тъй като това произведение се
възприема непряко – чрез лентата, дигиталния образ и т.н. И се изправяме пред парадокса, на
11-тата година ако авторите решат да не продължат договора, те ще имат право 70 години след
последния умрял, а продуцентът ще има 50 години след първото излъчване. Всъщност става
дума за един и същ обект, тъй като няма как филмът да се отдели от неговия оригинален запис.
Това е един от абсурдните примери каква последица може да предизвика този тип рестрикция.
Чл. 42 в известен смисъл дава шанс. Да речем, че ще си намеря художник и ще регистрирам
марката. Какво става след 10тата година? Аз нямам права върху знака, не мога да го използвам,
а в същото време съм регистрирал марката. И художникът предяви исковете по чл. 94 и 95, а те
изобщо не са за подценяване – сериозни обезщетения и няма да мога да си ползвам марката.
Така че запомнете този текст, тъй като ще ви попадне по време на практиката, освен ако
дотогава не падне този 10-годишен срок. Дава светлина в тунела, но разбира се всичко зависи
от съдебната практика.

Авторско право въхру преводи и преработки – върху лицето, което ги е направило без
да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Следователно тези автори
на преработки имат самостоятелно авторско право. Необходимо е разрешение на автора. За
всяко използване на вторичното произведение ще се изисква и съгласие на автора на
оригинала, така и на автора на преработката. Сборници база данни и справочнции – лицето,
което е извършило подобра. Авторско право върху елементите, които имат характера на
рпозиведение се запазват. Чл. 11 – авторското право възниква заради творческата дейност на
съставителя, следователно такъв може да е само ФЛ. С изключение на инвестиционните бази
данни – чл. 14 (ЮЛ). Авторско право върху портрети. Фотографии и т.н. – на автора. За
създаването на такова произведение е нужно съгласието на възпроизведения – чл. 13. За
създаването на такава фотография, рисунка, ако не е уговорено друго ще се иска съгласиеот и
на изобразнето лице. Авторските права върху произведение на изобразителното изкуство и
архитектурата – чл. 12. Вече говорихме за колизията между авторско и вещно право –
предимство се дава на авторсктоо право. Чл. 68, ал. 1 – отстъпва се обаче правото за публично
показване на произведението. При продажба на оргиниално произведение на изкуството,
когато едната страна е търговец на произведения на изкуството, авторът има право да получи
отчисление от цената на всяка следваща продажбата, извършвана на аукцион или от
професионален търговец – чл. 20. Следователно толкова е силно авторското право, че авторът
получава отчисление от всяка следваща препродажба – това е вещна продажба. Желая ви хубав
ден!

73
 Аудио-визуалните произведения – чл. 62 – авторското право принадлежи на режисьора,
сценариста и оператора, както и художник-постановчика. Операторът е едно от изключенията
в европейското законодателство. Още веднъж правя разграничението между режисьора на
аудио-визуално произведение и режисьора на театрална постановка. Авторите на музиката, на
диалога на вече съществуваща литературна творба, на сценографията, на костюмите, запазват
авторското си право върху своите произведения. Тъй като филмът е особен тип произведение –
съставно и комплексно, в него има множество други обекти, годни за защита, които имат
характера на произведения. Чл. 63 – авторите и всички останали лица, които запазват
авторските си права сключват с продуцента договор, в който се счита, че му предоставят както
за страната така и за чужбина изключителното право за /и се изброяват/ без правото на
преработка. По силата на този текст продуцентът придобива вторичното право. Той е вторичен
носител на авторските права, но от момента на създаването на филма и неговия запис, той
става първичен носител на сродно на авторското право върху оригинала на записа и неговите
копия. С въпроса за договорите ще се занимаваме след няколко часа.

33. Съдържание на авторското право. Неимуществени права, характеристика

Сърцевината на авторското право е правото на авторство – чл. 15, т. 2. Авторът има

право да иска признаване на неговото авторство върху произведението. Това е неотчуждимо
право. По силата на т. 1 от чл. 15 на първо място е изведено правото на автора да реши дали,
кога и как да разгласи произведението. Само авторът може да прецени дали произведението му
е завършено, а според параграф втори, т. 1 разгласяване на произведението е довеждането му
до знанието по воля на автора. Създаването на произведението е обективиране на
произведението. Това не е равнозначно на разгласяване на произведението. С факта на
обективирането възникват авторските права на автора върху произведението, но правото да се
прецени кога как и къде да бъде разпространено произведението е ключово неимуществено
право на автора. Разгласяването на произведението трябва да се различава и от публикуване на
произведението. Отново в параграф втори, т. 2 – публикуване на произведение. Следователно в
самото определяне на публикуването на произведението са начините на публикуване –
възпроизвеждане и разпространение на произведението, които също има самостоятелни
легални дефиниции, за ужас на студентите. Определени категории автори нямат това
неимуществено право да преценят кога, как и къде да разпространят поризведението – автори
на аудио-визуални произведения, на реализирана архитектура, на одобрени архитектурни
проекти.

Следващо неимуществено право на автора, уредено в чл. 15, е правото на име. Само
авторът може да реши дали да използва името си или псевдоним. Може да реши и анонимно
или чрез идентифициращ знак. Следващо неимуществено право на автора е да иска името му,
псевдонима му или друг знак да бъдат обозначени по съответния начин при всяко използване
на произведението. Това право е непрехвърлимо. Правото на авторство по т. 2 също е
неотчуждимо.

Следващото неимуществено право на автора е правото на интегритетна цялост на

произведението. Може да се противопоставя на всякакви промени в произведението, както и
всякакви други действия, които да застрашат интересите му и личностното достойнство. Също
така тук спада и това под какъв контекст се представя произведението. На автора не му е

74
безразлично. Когато ползвател придобива от автора правото да преработи произведението е
изключително важно с договора, по силата на който придобива това право, ползвателят да
получи и правото по чл. 15, т. 5. По логиката на чл. 16 това право е отчуждимо и авторът би
могъл да се откаже от това си неимуществено правомощие. Законът предвижда изключение на
това. Не може да се противопостави на собственика на архитектурната постройка, който желае
да я разруши, ако това е съобразено със закона.

Произведенията могат да се използват свободно, ако не засягат правата по чл. 15, т. 4 и

5, които продължават безсрочно. Тези права се упражняват от автора докато е жив, от неговите
наследници, когато е починал, а след изтичането на срока на защита на произведението – от
министерство на културата или т.н. организации за колективно управление на права. Прекият
извод от това е, че дори да решим да преработим произведение по отношение на което
авторските права са погасени поради изтичане на срока, за тази преработка е необходимо
позволение на съответния орган.

Право да променя произведението си, ако това не нарушава права, придобити от трети
лица. И последното правомощие на автора – т. 8, да спре използването на произведението си,
поради промяна на убежденията си, като обезщети лицата, които законно са придобили право
да изпозлват произведението.

Чл. 16 предвижда, че две от неимуществените правомощия на автора, а именно по т. 2 –

да иска признаване на неговото авторство и т. 4 – да иска името, псевдонима му или друг знак,
законът предвижда, че тези права са неотчуждими. Би следвало всички останали правомощия
да бъдат отчуждими правомощия. Нашата теория обаче възприема монистичния подход към
субективното авторско право, разглеждайки го в неговата цялост с отделни правомощия. След
като има дори две неотчуждими имуществени правомощия, това води до цялата
неотчуждимост на авторското право. След смъртта на автора и до изтичане на срока на закрила
неимуществениете права на автора се упражняват от неговите наследници. Изключително
неясен и некоректен. Говори за упражняване на права, а не за придобиване на права. Доц.
Марков правилно обозначава, че това означава, че може да имаме безсубектни права.
Наследниците трябва да придобиват права.

Две правомощия, които наследниците не могат да упражняват – правото да се променя

произведението и правото да спре използването на произведението поради промени в
убеждението. Всички останали неимуществени правомощия наследниците ги упражняват и
има 2 неимуществени правомощия (т. 4 и 5), които продължават и след изтичане на срока и се
упражняват от съответните компетентни органи.

35. Съдържание на АП. Имуществени права

Това е сърцевината на ЗАПСП. Тенденцията е да се дава все по-голяма закрила на АП.

Чл. 18, във връзка с параграф втори, е ключов за разбирането изобщо на същността на АП и на
сродните на авторските права. Според чл. 18 авторът има изключителното право да използва
създаденото от него произведеие и да разрешава използането му от други лица. Както при
всеки от обектите на ИС това е изключителното право на неговия носител. Използването на
произведението е различно и няма нищо общо с използването на обекта на индустриална

75
собственост (патента, полезния модел, марката и т.н.). Какво разбира ЗАПСП е изчерпателно
изброено в чл. 18. Използването е различно спрямо отделните видове произведения и
респективно спрямо волята на автора. Първото правомощие, което очертава използването на
произведението е т.н. възпроизвеждане на произведението (т. 1, ал. 2 на чл. 18). Противно на
житейското ни разбиране за възпроизвеждане, легалното определение е прякото или непряко
размножаване в един или повече екземпляри на произведението или част от него. Законът
предвижда пряко или непряко размножаване веднъж и по-важното – в един или повече
екземпляри. Законът не изисква нито търговска, нито комерсиална цел, нито това действие да
се извършва в рамките на търговската дейност, както беше пир обектите на индустриална
собственос. Свалянето на клип, музика, филм, роман и т.н. е възпроизвеждане по смисъла на
закона. С изключение на едно битово изключение, с което ще се занимаваме на някои от
следващите часове. На следващо място, т. 2, изключително правомощие на автора е да разреши
разпространението на оригинала или на екземпляри на произведеннието. Разпространение е
продажба, замяна, дарение, даване под наем, както и съхраняването в търговски количества, а
и предложението за продажба на оригинали или екземпляри от произведението. В тази връзка
– чл. 18а. Аналогичен текст на института на изчерпаните права при обектите на индустриална
собственост. Всички останали правомощия не се изчерпват с извършване на първата продажба.

Третото имуществено правомощие е публично представяне или изпълнение на

произведението. По смисъла на нашия закон на публично представяне подлежат сценичните
произведения. А на публично изпълнение – музикални или литературни произведения, които
са били вече разгласени. Предемтът на публичното представяне извеждаме от предмета на
договора по чл. 55, а на публичното изпълнение – чл. 58. Следващото имуществено
правомощие е публичното показване на произведението на изобразителното изкуство или
създадено по фотографски или аналогичен начин. Тази форма зависи изцяло от вида на самото
произведение. Припомням, че при закупуване на оригинала, ако не е уговорено друго, се счита,
че собственикът на вещта е придобил единствено правото за публично показване на
произведението, но нито едно от другите имуществени правомощия. Излъчване по безжичен
път. Ключово имуществено правомощие на автора да разрешава излъчването по безжичен път
– параграф втори, т. 5. Тромаво легално определение. Два начина на безжично излъчване –
ефирно (наземното) и сателитно. Важното е, че трябва този сигнал да е предназначен пряко
или индивидуално от публиката.

Следващо имуществено правомощие е предаване на произведението чрез кабел или

друго техническо средство. При кабела сигналът не е включен в електронна съобщителна
верига. Следващото имуществено правомощие е превеждане – преработка. Чл. 18, т. 8. Трябва
да се съблюдава с чл. 15, т. 5. Преработка – параграф втори, т. 18. Правото да се отстъпи
правото за преработка е много съществено право на автора. Най-силните касови произведения
са само преработка.

Следващо имуществено правомощие – реализирането на архитектурен проект. И

отиваме към т.10, която е много неразбираема, но много съществена. Това е всъщност
интернет. Това е мрежата. Защото само тя позволява мястото и времето на достъп до
произведението да бъде избрано от всеки един от потребителите. Когато качим клипа в Ютуб,
сме в хипотезата на т. 10. Ако сме качили клипа без съгласието на автора, сме нарушили
авторските права. Затова ще гледаме все повече и повече търсения в Ютуб, в които няма да
намираме нищо. За да има нарушено право трябва да има действие, което е свързано с
легалното разбиране на използването и това е т. 10. И изрично в т. 11 като изключително

76
правомощие на автора е предвиден вносът и износът на произведението в трети държави по
смисъла на т. 19 от параграф втори (които не са от ЕС и ЕИП).

Чл. 19 – авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на

произведението и за всяко поредно използване от същия вид. Както ще видим след малко, ако в
реално време извършвате и възпроизвеждане, и разпространение, вие вече реализирате две
имуществени правомощия на автора. От аргумент по чл. 19 възнаграждение се дължи и за
двете форми на използване. По силата на параграф пети, ал. 1 размерите на възнагражденията
се определят по договор между правоимащите и ползвателите. Този текст предопределя
договорната облигационна форма на уговарянето на размера на възнаграждението.

Оборотът се извършва от ползвателите и организациите за колективно управление на

права. Авторите възлагат поръчка на организациите да управляват техните права като им
дължат отчисления. И в тази материя предстои сериозна реформа. Надявам се да имаме време
да разгледаме този въпрос.

Искам да обърнем на правото за разрешаване на предлагането по безжичен път и по

кабел и право на разрешаване на достъп. Тези две права са обединени под понятието право на
публично съобщаване. Проблемът е в това, че инкорпориран в ЗАПСП този институт веднъж
се разделя и втори път се обединява. Лицето не присъства на мястото на изпълнението. При
предмета на договора по чл.58 законът смесва тези институти и говори за излъчване на живо
или на запис. Докато по смисъла на европейските директиви публично съобщаване има само
когато публиката не присъства на мястото на изпълнението – излъчване по безжичен път и при
предлагането – Интернет. Публичното съобщаване съгласно Д 2001/29 ЕС включва както всяко
излъчване, предаване, препредаване, така и предлагане на достъп на неограничен брой лица на
място и време, избрани от тях, по кабелен път или по безжичен път. Под тази рубрика ще
намерите ключовата съдебна практика на ЕС под това кое от житейските действия
представлява използване. Практиката и тенденцията е да се отива към все по-широко
тълкуване на текстовете с оглед на защитата на интересите на правонарушителите.
Разпространяване на сигнал само в рамките на телевизорите в хотел е публично съобщаване.
Хотелът дължи възнаграждение за използването. Съдът преценява, че публиката е
непрекъснато променяща се. По отношение на шампионската лига същият спор възникнал
дължи ли собственикът на заведение който пуска футбол. Съдът се произнася в полза на
автора. Независимо, че става дума за наземно предаване на сигнала, че собственикът на
заведението е абонат на кабелния оператор, фактът, че предлага на публиката излъчването на
произведенията, това е друга форма на използване на произведението. За радиото на
стоматолог обаче Съдът не е толкова краен и не приема, че това е отделна форма на използване
на произведението. Независимо, че публиката е същата, ако техническият способ е различен,
това е самостоятелна форма на използване на произведението – телевизия, която пуска
програмата си по интернет в реално време (не е on demand).

35. Свободно използване на произведенията. Основание на законодателя

Този институт е предвиден още в Бернската конвенция, която посочва с какво трябва да
се съобразяват националните законодателства – само в специални случаи, да не се затруднява
използването на произведението и свободното използване да не накърнява интересите на

77
автора. Чл. 23 от закона. В рамките на института на свободното използване законът урежда две
хипотези. Първата е с фактическите състави на чл. 24 и това е т.н. свободно използване без
заплащане на възнаграждение на автора. Както ще видим след малко, законът въвежда и друга
хипотеза на чл. 25 – на свобоодно използване на произведението със заплащане на
компенсационно обезщетение на автора. Общият знаменател на всички тези хипотези е, че те
се отнасят до специални случаи, защитават обществения интерес, имат инцидентен характер и
не нарушават имуществените права на автора поради липсата на търговска или комерсиална
цел при тази хипотеза на използване на произведението. Този институт е важен, защото, когато
се сблъскаме с конкретен казус и трябва да преценим дали е налице нарушение на авторско
право, трябва да преценим първо налице ли е годен обект на авторско право и да преценим
дали имаме използване на произведението без съгласието на автора (чл. 15 и 18) и след това
трябва задължително да видим дали не попадаме в хипотезата на свободно използване на
произведението с или без заплащане на компенсаторно обезщетение. Затова законът в чл. 24 е
изчерпателен. Не би трябвало да подлежат на разширително тълкуване тези хипотези. Те са
изключително много, защото са много важни.

Първата хипотеза е временно възпроизвеждане на произведения (и т.н.). Много сложна

и тромава хипотеза. Трудна за разбиране. Създадена е основно за целите на интернет.
Всъщност тези фактически действия са известният ви браузинг и т.н. кешинг. Гугъл
възпроизвежда множество хиляди милиони сайтове, в които ще се сблъска с обекти на
авторското право. Ако това ограничение го нямаше, по същество този тип техническа дейност
нямаше да бъде реализируема, тъй като би представлявала нарушение на авторските права.
Тази дейност е дейност на доставчик на услуги. Това е сървиз провайдъра, за разлика от
контент провайдъра, който трябва да се съобразява със ЗАПСП.

Следващата хипотеза – използване на цитати от вече разгласени (параграф две)

произведения. В старата редакция на закона фигурираше терминът публикувани, а не
разгласени произведения. Отнасяше се само за печатни издания. Сега могат да се цитират
музика, филми, части от сгради в архитектурата. Това е допустимо само при критика или
обзор, трябва да се посочи името на автора и източника, цитатът трябва да е в съответствие с
целта на критиката или обзора и да е в обичайния обем, оправдан от целта на неговото
използване. Рекламата например не представлява критика или обзор. Един пример. Шоуто на
Слави предяви претенция за нарушени авторски права спрямо Господари на Ефира, защото
изрезки от предаването му се показват в тяхното предаване. Претенцията беше, че откъси от
аудио-визуално произведение се използват чрез чл. 18. Имаме ли обект? Да – аудио-визуално
произведение. Има ли изпозлване? Да – чл. 18. Има ли нарушение? Защитата на Господари на
ефира казва “Не, защото това е цитат по чл. 24, т. 2 и се прави при условията на критика или
обзор”. Тезата им беше възприета чрез сложни експертизи, които показваха какъв е обемът на
цитата. Въпреки това осъдиха Господари на ефира, защото законът изисква посочване на
автора, а той не беше посочен. Стоял е само знакът на БТВ. Но носители на авторското право
на аудио-визуалното произведение са сценаристът, операторът и продуцента, а в случая се
нарушават права и на продуцента (“Седем-осми” АД), защото се излъчва по безжичен път.

Точка трета – използване на части от произведения в други произведения в обем,

необходим за анализ, коментар – само за научни и образователни цели. Разликата от т. 2 е, че
тук се използват части от публикувани произведения (възпроизведени и разпространени).
Следваща хипотеза – речи, отчети проповеди и т.н., както и пледоарии в съдебни процеси.
Много е важно информацията да бъде подведена като текуща. Не може да публикуваме реч

78
преди 10 години без съгласието на автора. Следващо – възпроизвеждане на вече актуални
статии. Т. 6 – възниква въпросът, ако една телевизия отразява откриването на една изложба, ще
иска ли съгласие на автора. Ако е авторова, няма да е проблем. Но ако е сборна, ще наруши ли
авторските права? Тази точка казва “не”. Т. 7 – снимане на паметници. Ако този текст го няма,
нито един турист не би могъл да направи фотография. Абсолютно прагматичен и ясен мотив.
Т. 8 – публично представяне на публикувани произведения в учебни заведения. Важно е да не
се получават възнаграждения за използването на произведението. Т. 9 – възпроизвеждане от
библиотеки, музеи и т.н. Използването е лимитирано само до възпроизвеждане. Т. 10 –
възпроизвеждане на вече разгласени произведения (по-широка хипотеза). Т. 11 – физически и
електронен достъп на ФЛ. Останалите точки са достатъчно понятни сами по себе си.

Както виждате, законът е много изчерпателен и досадно педантичен, защото е много

важно да се определят ясно дефинициите – както в чл. 18, така и тук.

Преминаваме към втората хипотеза – свободно използване със заплащане на

компенсационно обезщетение. Възпроизвеждане на отпечатани произведения с изключение на
нотни материали чрез репрографиране (съвкупност от методи за възпроизвеждане на хартиени
материали – копирни машини и др.) или др. метод. Трябва да е с нетърговска цел.
Възпроизвеждане на нотна партитура ще е нарушаване на авторско право. Т. 2 е една идея по-
широка. Ключова хипотеза за гражданския потребител в интернет. Изключението – от ФЛ за
негово лично използване и не се извършва с търговска цел. Този текст дава битовия комфорт
да работите свободно в интернет, да сваляте музика и аудио-визуални произведения без
опасността да се позвъни на вратата. Разпоредбите на чл. 24 не се отнасят до компютърните
програми, а разпоредбите на чл. 25 не се отнасят до компютърните програми и архитектурата.

Всеки производител или вносител на магнитни устройства дължи определено

отчисление от стойността на произведената или внесена стока, която се калкулира в цената и
постъпилите средства се разпределят към организациите за колективно управление на авторски
права. Така се предполага, че компенсационното обезщетение е платено. Няма никаква връзка
между ФЛ-потребител и автора, затова законът не говори за обезщетение, а за компенсационно
възнаграждение.

Срок на авторското право – 70 години. При съавторство срокът започва да тече след
смъртта на последния преживял съавтор. Същата е хипотезата при филмите и другите аудио-
визуални произведения (последния преживял измежду оператора, сценариста, режисьора и
автора на музиката, специално направена за филма). Така и при автори на текст и музика,
предназначени да бъдат използвани заедно. Законът въвежда някои особени хипотези –
непубликувани произведения – чл. 34а.

Авторското право се наследяват (с изключение на две права, които са неотчуждими,

говорили сме). Наследява се до изтичане на срока на времетраенето му. Виж чл. 3, ал. 2, т. 3.

37. Договори с произведения

В литературата се използват успоредно два термина – авторски договори и договори за

използване на произведенията (легално дефиниран). В практиката обаче почти винаги ще

79
срещнете термина “лицензионен договор”. Особено когато работите с небългарска компания.
Има много съществени прилики между лицензионен договор и договорите за използване на
произведенията. Но ТЗ лимитира изчерпателно обектите на лицензионен договор и те са
обектите на индустриална собственост. Когато става дума за произведение законът работи с
легалната терминология и урежда в чл. 35 и сл. договорите за използването им. Тези договори
са от категорията на търговските сделки – важат всички правила на ЗЗД и ТЗ (специален).
Уредбата на ЗАПСП е всъщност уредба на трето ниво – след ЗЗД и ТЗ. Тези норми не уреждат
изцяло договора, а са специални по отношение на нормите на ТЗ, които пък са специални по
отношение на общите норми на ЗЗД.

Легалната дефиниция е в чл. 36. Три характеристики – качеството на страните, обекта,

с който са свързани правата и предмета на договора. По отношение на качеството на страните.
Едната страна е авторът. Или носител на авторските права независимо, че чл. 36 говори за
автора. Вторичните носители на авторско право също се включват тук. Другата страна е по-
особена. Ползвател. Внимание. Ползвател не е потребителят, не е физическото лице. Ползвател
има легална дефиниция в параграф втори, т. 6. Това са ФЛ и ЮЛ, като издателства, театри,
организатори на концерти, заведения за обществено хранене и забава и т.н., които довеждат
произведението до знанието на читатели, зрители и читатели (потребители) пряко или чрез
преносители. Втората родова характеристика е свързана с обекта. Чл. 36 предполага
отстъпване на права за използване на произведение. И третата родова характеристика е
съдържанието на отстъпените или предоставени права. А именно отстъпване или предоставяне
на изключителни или неизключителни права. Необходимо е да бъдат изяснени понятията
разрешаване, прехвърляне, отстъпване или предоставяне на права. В чл. 18, ал. 1 – “разрешава
използването му”. В чл. 24 и 25 – “без съгласието на автора”. Чл. 35 – “само след
предварителното съгласие на автора”. Чл. 36 – “отстъпва на ползвател”. Има ли конкуренция
между тези легални понятия? Проф. Саракимов говори за “прехвърляне на права”.
Разрешаването (чл. 18) е елемент от изключителното субективно право да използва
произведението. Съгласието по чл. 24 и 25 е приравнено на разрешаване – няма
правоотношение. От друга страна чл. 35 предварително съгласие е съгласие за установяване на
правоотношение. Тази хипотеза е развита и от чл. 36. Волеизявление, насочено към
установяване на облигационна връзка с ползвателя. Налице е учредително правоприемство.

Законът изисква писмена форма по ал. 4 за отстъпване на изключително право. Ако не

е спазена формата, договорът ще се счита за отстъпване на неизключителното право.
Договорът е възмезден. Правото се отстъпва срещу възнаграждение. То може да се определи
като част от приходите от използване на произведението, като еднократна сума или по друг
начин. Във втората алинея на чл. 38 се сблъскваме с една тенденция, която възприема автора
като по принцип по-слабата страна, въпреки че сме на терена на равнопоставеност на страните.
Това е един от случаите, в които съдът може да се намесва и да коригира престациите.

Втората характеристика е, че законът е срочен. До 10 години и изключва

произведенията на архитектурата. Чл. 37, ал. 2. Говорили сме, че този текст е базово
недоразумение в закона. Аз съм убеден, че този текст няма дълго да съществува. Всяка
уговорка за по-дълъг срок го редуцира автоматично до 10 години. Ако в договорът не е
уговорен срок, той е сключен за срок от 3 години или 5 години, ако е за архитектура – чл. 36,
ал. 5.

80
 На следващо място договорът е териториално ограничен. Това е територията на
страната, чийто гражданин е ползвателят или където е седалището му, ако е ЮЛ – ал. 6.
Договорът е комутативен и консенсуален.

Особености – чл. 37, ал. 1. Текст, отново направен за защита на автора. Не е ясно какво
ще стане ако се уговори за конкретен период от време. Чл. 39. Спорна е квалификацията
доколко това е разваляне. Чл. 87 ЗЗД е напълно приложим тук. Но този текст предполага в
задължение на ползвателя да използва произведението. Ал. 2 – не се прилага за произведения
на архитектурата. В случая се презумира някакво задължение, чието неизпълнение води до
право за разваляне. Не е много точен текстът.

Както и при лицензионния договор, важно е разграничението на договори за

отстъпване на изключителното и неизключителното право. Преди това обаче нещо важно –
тези договори не се сключват практически изобщо за използване на произведението. Авторът
отстъпва определена форма на използване на произведението. На телевизията ще отстъпи
правото да излъчи по безжичен път, на издателството – да възпроизведе и разпространи и т.н.
Няма пречка да бъдат отстъпени всички права по чл. 18, но практически това е безсмислено,
защото всеки ползвател има определен предмет на дейност и е склонен да плати само за
необходимите му правомощия.

Изтървано началото на лекцията – 06.01.2017г. Организации за колективно управление

на права. Авторите отстъпват на организациите за колективно упралвение на права правото да
договарят и да събират възнаграждения. Договорът между авторите и организациите не са
авторско правни договори. Това е договор за поръчка, класически граждански мандат, при
който авторът дава съгласие организацията от свое име и за своя сметка да упражнява
определени категории от имуществените авторски права. Договор за използване на
произведението или авторско правен договор е договорът, който организацията сключва с
ползвателя. Ползвател – параграф втори, т. 6. Това не е потребител. Няма да влизаме в
детайлно разглеждане на статута, правомощията и уредбата на организациите за колективно
управление на права, защото по силата на директива 214/26 на ЕП и Съвета относно
колективно управление на авторското и сродните им права, с приемането на която и със
синхронизацията на която сме доста закъснели. Уредбата ще претърпи сериозна промяна.
Сблъскват се много сериозни лобистки интереси, затова не мога да гарантирам какво ще бъде.
Но все пак има неща, които не могат да бъдат променени.

Могат да договарят по един или повече начини. Отстъпват се следователно определени

правомощия по чл. 18. Тези организации не могат да реализират печалба. Регистрират се по
реда на ЗЮЛНЦ и получават правоспособност от гледна точка на организация за колективно
управление на права с нарочна регистрация по определен ред, извършвана от министъра на
културата. Министерството на културата поддържа публичен регистър на организациите, в
който трябва да се отбележат категориите права, начините на използване и др. Организациите
сключват договори за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации. И тези
договори също трябва да фигурират в този регистър. Посредством тези договори за взаимно
представителство се осъществява и международният гражданскоправен обмен на авторските и
сродните права. Българските организации за колективно упралвение на права по силата на тези
договори отстъпват права и събират възнаграждения и по отношение на обекти на авторското

81
право, които са с титуляри чужди лица, които пък от своя страна са предоставили правото за
упражняване на авторските права на съответната чуждестранна организация. Ще си позволя да
ви дам легална дефиниция на договора за взаимно представителство от директивата. Всяко
споразумение от организация, съгласно която една организация упълномощава друга
организация за своите права. Размерите на възнаграждението по принцип се утвърждават със
заповед на министъра на културата. Предложенията за размерите се изготвят след
предварително обсъждане на представителите на организациите. Взимаме една организация,
каквато е Музик Аутор. Музик Аутор прави обсъждане с АБРО. Ако не е завършило със
споразумение, министъра назначава комисия, която определя размерите на възнаграждението.
Сега националното радио пуска музика само с изтекли авторски права. Това е класически
състав на злоупотреба с господстващо положение. Казах, че предстои реформа. Ключовите
неща са, че до голяма степен се освобождава монополът на организациите. Дава се възможност
и на търговски структури, но с доста голяма рестрикция, да управляват авторски права, което
означава практически много сериозна конкуренция на терена на колективното управление на
права. Статутът на тези нови дружества е приравнен на статута на организации за колективно
управление на права. И второто нещо – ако имаме териториална ограниченост на лицензите,
това прави адекватно управлението чрез организациите, но е абсолютно неадекватно по
отношение на интернет. Няма териториална ограниченост там. Тази промяна ще дава
възможност на организациите да работят многотериториално.

Основни организации – Музик Аутор – сдружение на композитори, текстописци и

музикални издатели. Театър Аутор – сдружение на производителите на сценични
произведения. Те упражняват правомощия да отстъпват публично представяне на сценични
произведения и правомощия по чл. 26. Филм Аутор – сдружение за колективно управление на
авторски и сродни на авторските права (на продуцентите). На тях са им отстъпени
възпроизвеждането на филми, разпространение на копие и записи, публично изпълнение,
излъчване по безжичен път, излъчване в интернет, превеждане, преработка, внос и износ на
копия. Обектите са аудио-визуални произведения, записи на филми. Дружество за колективно
управление на правата (Профон) на продуцентите на звукозаписи, артисти-изпълнители. Тази
организация управлява два вида сродни на авторските права – на продуцентите и на артистите-
изпълнители. Артист аутор – само правата на артистите-изпълнители, които не са музикални
(които са в Профон). И още една, която не е важна.

Продължаваме с отделните видове договори.

38. Издателския договор

Класически договор, един от първите. С него авторът отстъпва на издателя правото да

издаде и изпълни произведението, а издателя – възнаграждение. Важно е кой е обектът на
договора – отделен вид произведение. И какви права се отстъпват. Произведението може да е
литературно, музикално, визуално. Предметът на договора – отстъпват се две правомощия –
възпроизвеждане и разпространение на произведението. Страни по договора са авторът и
издателят, който се явява в ролята на предприемач. Всъщност издателят поема риска.
Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, формален, срочен, комутативен и е
търговска сделка. Законът предполага два вида издателски договори. Първия е
разпространение на вече издадено произведение. Вторият е на произведение, което авторът се

82
задължава да създаде. Нарича се още договор за издателска поръчка. При него по-скоро имаме
две нива на договорености. Първо, договор за изработка, съчетан с преминаване на правата
върху създаденото произведение, което е същинският авторскоправен договор, но правата
преминават в момента на обективиране на произведението.

Третият вид договори са издателския за сметка на автора. В случая възлагането също е

договор за изработка. В него няма авторскоправен елемент. В този смисъл тази трета
разновидност не се явява същински договор за използване на произведението.

Обръщаме внимание на чл. 45, наречен разширяване на приложното поле.

Издателският договор може да предвиди отстъпване на много по-широк кръг от права на
автора, извън издаването и разпространението. Така може да предвиди отстъпване на право на
преработка. Именно издателят е този, който ще даде съгласие, ако въз основа на литературното
произведение се формира нов сценарий. Издателят ще е този, който ще даде съгласие да се
преобразува в аудио-визуално произведение. Ще даде съгласие, ако има такова правомощие,
съответно произведението да бъде преведено. Това е много по-често срещаната форма на
издателския договор, когато става дума за значими по своя търговски ефект произведения. Кой
е дали разрешението Хари Потър да бъде филмиран. Автора или издателя? Предвид касовия
характер на самия роман и прецизността на договорите на издателите. Издателят най-вероятно
е получил правата за преработка. Не просто да възпроизведе и разпространи произведението.
Обикновено получава и останали права, за да може да мутлиплифицира ефекта за сметка на
поетия риск. Законът в чл. 47 предвижда диспозитивни правила. Към тях винаги трябва да
държим сметка, че ще важи и принципа на чл. 36, ал. 5 – ако не е уговорен срок, той е 3-
годишен.

Основните задължения на страните. На издателя – да издаде произведението. Това не е

само право, а и задължение. Задължение да го разпространи, задължение да плати
възнаграждението на автора. Възнаграждението може да е процент от продажната цена, обща
сума или комбинация между двете. Ако е несъизмерима с приходите на издателя, авторът може
да я оспори. Издателят трябв ада предостави безплатни бройки на автора, да върне
оригиналите. Авторът няма право да пуска нови издания, ако няма такава уговорка. Авторът
може да преведе ръкопис, да направи безплатна конюнктура. Законът въвежда особена
хипотеза – ако непуснатите в продажба екземпляри, които са погинали не по вина на издателя,
за възстановяването на бройката не плаща на автора. Това е изрично предвидено, защото това е
ново възпроизвеждане. Договорът се прекратява с изтичането на срока или с изчерпването на
тиража на изданието. Чл. 52 предвижда особена хипотеза на прекратяване, която е в полза на
автора. С писмено предизвестие, ако договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът
на последното е изчерпан и издателят в едногодишен срок не възпроизведе или разпространи
следващото издание. Необорима презумпция, че тиражът е изчерпан, ако непродадените
бройки са не повече от 5%.

Договор за възпроизвеждане на звукозаписи. Това е договор с който авторът отстъпва

на ползвател да възпроизвежда неговото произведение във вид на звукозаписи и да
разпространява екземпляри от тези звукозаписи, срещу което ползвателят се задължеава да
осъществи тези звукозаписи, да осъществи екземплярите и да плати възнаграждение. В
параграф втори има определение на звукозапис – фиксиране на траен материален носител на
звуци, по специален начин. Договорът е двустранен, консенсуален, формален (вид на
издателския договор), възмезден и срочен. И при него предметът могат да са съществуващи и

83
бъдещи произведения. Чл. 54 предвижда множество диспозитивни норми, които трябва да се
знаят. Обръщам внимание на ал. 3 – отстъпеното право за възпроизвеждане не включва
правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път
или предавано по кабел. За тези неща страните се уговарят изрично. От текста следва, че
авторът може с договора да отстъпи на ползвателя освен правото да възпроизведе и
разпространи, и правото за публично изпълнение върху записаното произведение, за
излъчването му по безжичен път или препредаването му по кабел. Подобно на издателския
договор. Този ползвател в случая е музикален издател. Той упражнява при тази хипотеза почти
пълния комплекс от авторски права, както при класичесия издателски договор. В учебника на
проф. Саракимов тази материя е малко смесена, неясна и в нея се въвежда фигурата на
продуцента. Систематичното място на договора, спецификата по отношение на обекта
(музикално произведение, чиито права се упражняват чрез звукозаписване). Продуцентът е
този, който организира и финансира първия запис. Договорът с продуцента обаче може да бъде
сключен или от автора, или от музикалния издател или от организация за колективно
управление на права.

Договор за публично представяне. Доста семпла но достатъчна уредба в ЗАПСП.

Авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи
произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати възнаграждение. Това са
драматични, музикално-драматични, пантомимични и др. Публичното представяне (чл. 18, ал.
2) трябва да е по начин, че да е възприето от неограничен брой лица. Договорът е двустранен,
консенсуален, неформален, възмезден. Страни са авторът или ОКУП и от другата – ползвател,
който в случая е най-вероятно театър. Отново препращам към легалната дефиниция на
ползвателя (параграф 2, т. 6). Законът също съдържа диспозитивни правила, които винаги
трябва да се имат предвид, ако друго не е уговорено в договора. ОКУП тука е Театър Аутор.

Договор за публично изпълнение. Съгласието се дава предварително и писмено от

автора или ОКУП. Обект на договора. Много често срещан договор, основният оборот върви
през него. Обект на договора са музикални или литературни произведения, които са били вече
разгласени. Самото публично изпълнение – изпълнение на живо или чрез запис, чрез излъчване
по безжичен път или предаване по кабел. Четири форми на използване на произведението.
Които влизат в приложното поле и в обхвата на договора за публично изпълнение. В чл. 57 е
предвиден договор за използване по безжичен път или чрез кабел. Начинът на техническия
способ е същия като договора на публично изпълнение. Обектът обаче са неразгласени
музикални или сценични произведения. Има опасност от смесването на двете неща. Просто
обектите са различни.

Кои са страните на договора за публично изпълнение – автор или ОКУП и ползвател.

Ползвателите са много широк кръг от лица. Ползватели по този договор могат да бъдат хотели,
заведения за обществено хранене, болници, санаториуми, всякакви места, където публиката
има достъп до определено произведение. Специалната хипотеза, която предвижда закона, са
организаторите на концерти и концертите. Характерът на договора – двустранен, формален,
консенсуален, възмезден. Особена регулация законът предвижда, когато се отстъпва право за
публично изпълнение по време на концерти. Това е хипотезата разгласено музикално
произведение, което се представя на живо. Страни по договора в тази хипотеза са автора или
ОКУП и организаторите на концерта. Организатор на концерта е това лице, което се афишира в
рекламни плакати, афиши, брошури, концертни билети и др. Тези права за публично
изпълнение, тъй като са едни от най-оборотните права на автора са през правата на ОКУП. В

84
Mr. Brunch тука до нас има стикер, че са уредени авторските права с Музик аутор. За такова
заведение годишното възнаграждение е от рода на 200 лева. Желая ви приятен ден.

Договора за публикуване на периодично издание. Има два вида. Първият – когато

издател поръчва на автор. И вторият – когато автор предлага на периодично издание да
публикува негово произведение. Първият, в койот имаме елемент на поръчка, е двустранен,
неформален, консенсуален и възмезден. Задължение на автора е да създаде произведението и
да го представи в срок (елемент на изработка) и да отстъпи на издателя правото на
възпроизвеждане и разпространение (авторскоправен елемент). Авторът има задължение да не
дава произведението за публикуване пред друг издател, което отпада след определени срокове.
След публикуването от страна на издателя, авторът може да използва произведението, освен
ако писмено не е уговорено друго. Това означава, че с договора се отстъпва неизключителното
право за възпроизвеждане и разпространение на произведението. Задълженията на издателя са
да публикува произведението и да го разпространи, да плати възнаграждение, да не променя и
изменя текста и др. Договорът, при който авторът предлага на автора да публикува негово
произведение е класически авторскоправен договор, няма елемент на изработка. Той е реален,
а не консенсуален. Сключва се с предаването на ръкописа. Отново е задължение на автора да
отстъпи правото на издателя да възпроизведе и разпространи произведението. Задълженията на
издателя са същите. Този договор трябва да се различава от създаване на произведение от
автора, когато е в трудово правоотношение. Чл. 41 ЗАПСП. Или когато самите произведения са
създавани изрично по договор за поръчка, защото тогава авторските права възникват за автора,
но поръчващите имат изключителното право да използват произведението за целите и нуждите
на дейността си. Така например ако журналист е на трудов договор, авторските произведения
на журналиста, ще възникнат за журналиста, но изданието ще има изключителното право да
използва произведението за целите и нуждите, които са му необходими.

47. Договор за използване на произведенията на изобразителното изкуство,

фотографията и архитектурата

При този вид договор много ясно се вижда превеса на авторското право по отношение
на вещното право. Характерното за тези договори е, че независимо, че се прехвърля
собствеността върху определена вещ, която е материален носител на произведението, или тя е
самото произведение, независимо, че се прехвърля собствеността, авторските права се запазват
за автора. Чл. 68. Отстъпва се и правото за публично показване на произведенията с този
договор, ако не е уговорено друго. Само това е от имуществените права на автора. Важно е
тази норма да се знае, защото няма пречка, която да ограничава в договора да бъде уговорено и
друго. Така че когато купувате е добре да се уговори отстъпването и на други права, които
авторът има – възпроизвеждане, преработка, излъчване по безжичен път, излъчване по кабел.
Иначе държите голата собственост върху произведението и можете да я покажете в бенефисно
събитие на автора. Приемаме, че всъщност закона отстъпва и неимущественото право за
разгласяване, ако произведението не е разгласено, защото иначе няма как да се покаже
публично. Например закупите току-що готова картина от ателието на художника. Авторът има
право на следване – да получи част от цената на продажбата. Независимо, че е отчуждил
собствеността, при последващо отчуждаване на собствеността, въпреки че няма облигационна
връзка между него и третия купувач. Авторът има право на отчисление от последващите

85
продажби, като всеки отказ от това право е недействителен. Авторът не може да се откаже от
това свое имуществено право.

Чл. 20, ал. 2 – дефиниция на оригинално произведение.

48. Договор за създаване на филми и други аудиовизии. Договори за използване

АП върху филми или друго аудиовизуално произведение принадлежи на режисьора,

сценариста и оператора, а при анимационните филми – и художник-постановчика. Авторите на
музиката, на диалога на вече съществуваща литературна творба, на костюмите и на други
произведения, включени във филма, остават автори на собствените си произведения, но не
стават съавтори на филма.

Има два типа договори при създаването и използването на аудиовизуални

произведения. Първоначални със съавторите и продуцента. Продуцентът е ФЛ или ЮЛ, което
организира създаването на произведението и осигурява финансирането му. Продуцентът е
ползвател по смисъла на параграф втори, т. 6. Той се явява първичен ползвател на правата
върху произведението. При тези първоначални договори авторите отстъпват на продуцента
част от авторските си права върху произведението. Задълженията на авторите са да създадат
бъдещото аудиовизуално произведение. Престацията се състои в крайния резултат –
създаването на филма или аудиовизията. И второто задължение на авторите е да предоставят
на продуцента изключителното право за използването на филма или аудиовизуалното
произведение по различни начини. Чл. 63 ЗАПСП урежда тези първоначални договори, като
въвежда една презумпция, че в изпълнение на своите задължения авторите сключват писмени
договори с продуцента и ако друго не е уговорено, се счита, че му предоставят, както за
страната, така и за чужбина, изключителното право за размножаване на произведението,
публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път, по кабел, възпроизвеждането
му върху носител, предлагане на достъп на неограничен брой лица, както и правото да
разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. От тези права липсва
единоствено правото да се преработи произведението, но част от него е отстъпено под формата
на превод, дублиране и субтитриране на текста. Поради обстоятелството, че възникват, когато
се фиксират върху лентата, е много трудно да се разграничат правата върху произведението от
правата върху записа (материализираната форма на произведението). Ако музикално
произведение може да бъде записано по различен начин и по много пъти, един филм няма как
да бъде записан по различни начини, много пъти. Ще е ново произведение, дори ако актьорите
пак изиграят филма. Всичката тази сложност идва от факта, че според нашето право
авторското право е непрехвърлимо. Не е като copyright системата в Англия. Задължение на
продуцента е да плати възнаграждение на авторите за използването на техните авторски права,
отстъпени му по силата на тези договори. Законът изрично изключва чл. 41 и чл. 42.

Законът предвижда и няколко допълнителни правила. Счита се за завършено, когато

режисьора и продуцента се споразумеят за окончателния му вариант. Авторите имат една

86
допълнителна опция по силата на закона при обявяване на продуцента в несъстоятелност – да
изкупят изходната цена на произведението, ако поискат в срок. Противопоставимо е на всяко
трето лице, което участва в такъв търг.

Втората категория договори са последващи между продуцента и ползватели на

аудиовизуалното произведение. Тази му възможност да отстъпва правата, които са му
отстъпени от съавторите, много наподобява сублицензията. Това е т.н. вторично използване.
Чл. 64. Заплаща се на авторите за вторичното използване. Може да отстъпи следните
правомощия – да излъчва произведението по безжичен път или да го предава по електронна
съобщителна мрежа и осигуряване на достъп по електронен път, да го възпроизвежда на
всякакви видове носители, които да разпространява за публичен показ. Законът е много
непоследователен по отношение на техническия способ за използване на произведението.
Понятието електронносъобщителната мрежа обхващаше всички способи за използване.

Задължението за плащане на възнаграждението. На продуцента възнаграждението не

ни интересува по отношение на вторичното ползване на произведението. Важното е, че се
дължат възнаграждения за авторите за вторичното използване. Имат право на справедливо
възнаграждение, отделно от това, което продуцентът им дължи по силата на първичния им
договор. Продуцентът трябва да договори с ползвателя по вторичния договор какво
възнаграждение да се дължи на съавторите. За останалите автори на произведения във филма –
дължи се само ако е уговорено с тях в първичния договор. В първичния договор трябва да се
уговорят възнагражденията за съавторите за всеки вид използване по вторичен договор. Когато
разпространението е публично с платен вход, авторите имат право на процент от всеки приход
на продуцента, реализиран от използването на произведението. Законът предвижда и други
специални случаи, които вече са по-каузални, когато авторите имат гарантирани права на
възнаграждение при вторично използване на произведението.

Продуцентът може да използва части от произведението в определен обем без

съгласието на авторите и без възнаграждение. Продуцентът е длъжен да дава отчет на авторите
за приходите. Артистите-изпълнители. Тези отношения между продуцента и артистите-
изпълнители са уредени в чл. 78 от закона. Те систематично са в сродните права на артистите-
изпълнители. Текстът е огледален на чл. 62. За това отстъпено право на артиста-изпълнител ал.
3 предвижда възнаграждение, платимо от продуцента или последващия ползвател на
произведението.

Всъщност законът се опитва да преодолее ключовия недостатък на континенталната

система – неотчуждимостта на правата. След изтичане на 10-годишния срок на договора, той
ще излезе от оборот, и губи възможността да сключва вторични договори. Правата му върху
записа са нереализируеми права.

47. Сродни права. Възникване, закрила и общи положения

ЗАПСП предвижда правна закрила на още един нематериални блага, а именно обектите
на сродни права. Те се ползват със самостоятелна закрила, която е близка до тази на
произведенията, поради което правата върху тях се определят като сродни на авторските права.
Законът изрично посочва 4 обекта на сродни права – изпълнения на артисти-изпълните,

87
първоначални записи на аудиовизуални произведения, звукозаписи и на радиотелевизионните
организации. Характерно е, че се ограничава кръга на техните носители до определени
категории лица – артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи, на филм и
радиотелевизионните организации. Развитието на нови индустрии поставя въпроса за правата,
които следва да бъдат дадени на продуценти на филми, звукозаписи и т.н. Дискутира се
обосновката на вида на правата и тяхната защита. В Германия и ВБ националният закон
осигурява защита на звукозаписите още от 1902г. и 1911г. Във Германия и др. държави от т.н.
авторскоправна система възникват проблеми как да бъде признато правото на творец по
отношение на юридическо лице. За да се реши този теоретичен проблем, който поставя под
съмнение фундамента на авторското право. Първоначално Германия и Австрия започват
съвместна работа за общ закон. Франция приема закон за авторските права чак през 1985г.
Наименованието е взаимствано – сродни права на авторските. Наричат се още свързани с
права. Те се нуждаят както от вътрешна, така и от международна закрила. Първите опити се
правят с една Брюкселска ревизия на Бернската конвенция. Ключовият международен акт е
през 1961г. – Римската конвенция за закрила на правата на продуцентите и т.н. (сега се
възприемат от Директива 2006/115).

Обектите на сродни права по нашия закон могат да се разграничат в две групи –

изпълнения на артисти-изпълнители (само ФЛ са носители) и другите три обекта (това са
лицата, финансирали издаването им). Това са ЮЛ, чиято дейност е насочена изключително към
организацията и преодставянето на средства за звукозаписа, записа и програмата. Артистите-
изпълнители безспорно реализират дейност, която има творчески характер. Те не създават
произведение, самостоятелен обект, но върху тяхното изпълнение, което има творчески
характер, е нормално и резонно да бъде предвидена защита, която е близка със защитата на
обектие на авторското право. Във втората категория лица обаче това, което нoрмата защитава,
е рискът, който тези лица поемат, в организацията и създаването на произведението или в
неговото довеждане до знанието на публиката. И при двете категории продуценти и при
телевизионните организации, всъщност обекта, върху който се концентрира защитата няма
никакъв елемент на творчество при създавнето му. Има финансов и организационен риск.
Затова постепенно в мотивацията и в МД, и в националните актове, все по-отчетливо започва
да се интерпретира ролята на такъв тип субекти и ЮЛ за създаването и двоеждането до
знанието на публиката. Като че ли тука имаме обекти, върху които трябва да признаем права
като на авторите, но тъй като теоретичната ни постановка е коренно противоположна,
срамежливо ги обявяваме за права, сродни на авторските. Това, което е общото за правата,
сродни на авторските, което дава житейските аргументи да бъдат подведени под такава
закрила е фактът, че тези обекти имат уникалното свойство да довеждат масово
произведенията до знанието на публиката. Те играят роля на изключително ефективна
трансмисия, без която произведенията не биха могли да стигнат до масовия потребител. При
нарушаване на сродни права няма никаква разлика с нарушаването на авторски права. Законът
не прави разлика.

Целият проблем идва от фундаменталната постановка, че авторското право е неделимо,

непрехвърлимо и неотчуждимо. При такава изходна теоретична постановка няма как да
третираме звукозаписа, няма как да третираме програмата на телевизията, филма. Докато
copyright системата е много просто – продуцентът просто получава авторските права в момента
на създаване на произведението. Затова тази система на познава сродни на авторските права.
Всъщност се защитава самото произведение, но е възможно носителят на правата да е различен

88
от носителя на авторските права. Разбира се, не може да се оспори, че решението работи и е
доста елегантно. Само е малко по-трудно за студентите.

- 10 минути изтървани

Чл. 84. Чл. 24 не фигурира в препратката на чл. 84. Защо това е важно? Помните
примера, който ви дадох със съдебния спор между Слави Трифонов и Господари на ефира. Ако
искът на Слави беше заведен от артистите-изпълнители, а не от авторите, щеше да е адекватен
иск. Чл. 84 не препраща към чл. 24 от закона. Не е възможно да излъчим изпълнение на артист-
изпълнител и да твърдим, че е цитат на произведението. И ако си бяха научили материала в 4ти
курс, най-вероятно искът щеше да е безапелационно спечелен. А междувпрочем това важи в
пълна сила за всички опити да се използва аудио-визуално произведение. Няма как да имате
аудио-визуално произведение без участие на артист-изпълнител.

Артистът-изпълнител има неимуществени права. На първо място да изисква името му

да бъде съобщавано при всяко изпълнение на живо и при всяко използване на записа по
какъвто и да е начин. И правото да изисква целостта и неизменността на записаното
произведение. Това второто може да се отчуждава. Затова, когато гледате филм, трябва да
търпите всички имена, които вървят.

По отношение на имуществените права, като правило обхвата на изключителните

правомощия на правата, сродни на авторските, е по-стеснен от чл. 18. Те са изчерпателно
изброени и, както ще видим, предвиждат и визират хипотези, които са адекватни за самия
обект на защита. Артистът-изпълнител има изключително право да разрешава срещу
възнаграждение излъчване на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и
препредаването му по кабел, записването му, възпроизвеждането му и разпространението му.
На второ място – изключително право е да разреши срещу възнаграждение публичното
изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на вече
записани записи. Всъщност това е най-често срещаната форма на използването на обекта.
Третата хипотеза е предлагането по безжичен път или по кабел по Интернет. Внос и износ на
екземпляри. Договорът е формален между артиста-изпълнител и ползвателя. Ал. 2 изисква
писмен договор за отстъпването на правата. Като правило договорът между артиста-
изпълнител и продуцента има характер на изключително отстъпване на права. Ал. 3 предвижда
възможността артиста-изпълнител да разреши на други лица да записват и разпространяват
изпълнението му, освен ако не е предвидено друго с продуцента. Чл. 77 предвижда размера на
възнагражденията на артистите-изпълнители на записани изпълнения и звукозаписи да се
определя по параграф пети от допълнителната разпоредба. Защо е тази особена формула в
закона. Не могат да бъдат отделени правата при звукозаписа н артиста изпълнител и
продуцента. Защото всяка форма на използване на записа ще е форма и на използване на
изпълнението на артиста-изпълнител. Чл. 77 предвижда разпределението на възнаграждението
в съотношение между двамата – на половина. Ал. 3 предвижда една сравнително нова и
интересна възможност артиста-изпълнител да прекрати договора с продуцента в случай, че 50
години след публикуване, продуцентът не предлага достатъчен брой записи и т.н. Основното
на тези хипотези е, че продуцентът не използва записа по начин, който би могъл да води
доходи на артиста-изпълнител. Ал. 3 е пример за непоследователния начин, по който се
възприемат директиви на ЕС. Чл. 84 изрично препраща към чл. 37. Договорът между артиста-

89
изпълнител и продуцента е ограничен до 10 години. Но европейското законодателство не
познава това ограничение от 10 години. От една страна казваме, че не може повече от 10
години, а от друга – след 50 години може да прекрати. При колективните изпълнения се
упълномощава писмено едно лице да изпълнява правомощията по използването.

В чл. 78 – още едно разграничение за артисти-изпълнители в аудио-визуално

произведение. Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се, че се отстъпва и
правото за прожектиране на безжичното изпълнение и т.н. Тук отношенията между артиста-
изпълнител и продуцента са на друга плоскост. Отстъпил е правата за използване на неговото
изпълнение. Този текст е почти огледален на текста, по който авторите отстъпват правата
върху произведението. Ал. 2 предвижда и озвучаването от друго лице да става само със
съгласието на артиста-изпълнител. Има право на процент от печалбата на рекламодателя.
Правата на артистите-изпълнители продължават 50 години след датата на изпълнението. Тази
хипотеза се разширява, че в случай, че е направен запис (различен от звукозапис) и той е
разгласен и е законно публикуван или законно съобщен на публиката, в този срок от 50 години
времетраенето на правото продължава 50 години от датата на това събитие. Това е сериозно
увеличаване на срока от изпълнението. Ако е направен звукозапис, то времетраенето
продължава 70 години от датата на това събитие. Това практически прави срока на защита на
сродните права на артистите-изпълнители 70 години и то от датата на разгласяване.

Права на производителите на звукозаписи. Създаването на звукозаписа или аудио-

визуално произведение изисква сериозни инвестиции. Дейността на лицата се определя като
високо рискова и техните интереси следва да бъдат защитени. Носителите направата върху
записите не са артистите-изпълнители, а лицата, които осигуряват и финансират първия запис.
Тоест неговите продуценти. Звукозаписването представлява фиксирането върху траен
материален носител по начин, позволяващ тяхното възпроизвеждане или предаването им по
техническо средство. Носителите на правата са продуцентите – ФЛ или ЮЛ, което организира
осъществяването на първия запис и осигурява финансирането. Има неимуществени права да
изисква името му да бъде посочено по обичайния за това начин върху звуконосителите, вкл.
върху техните обложки и кутии. По отношение на имуществените – в две категории. Първата е
срещу заплащане да позволява определени действия – първично и вторично да позволява.
Първичното е естествено да позволи възпроизвеждането и разпространението. Първично ще
бъде да разреши преработката и синхронизацията на записа. Тези правомощия продуцентът ще
трябва да разреши лично в индивидуални договори с конкретни ползватели. Синхронизация на
записа означава използването на съответния запис за друг тип предавания. Това е отделна
форма на използване на произведението. Има ЮЛ, които държат права само върху
синхрониация, които отстъпват това право. Вторичното използване, което е и най-оборотното
използване на правата върху записи, са публичното изпълнение, излъчването по безжичен път
и предаването по кабел и предаването по техническо средство до неограничен кръг субекти.
Законът препраща изрично към чл. 67.

За времетраенето важат същите правила като за времетраенето на правата на артистите-

изпълнители – 70 години от датата на публикуване. Сроковете винаги текат от 1-ви януари на
годината, която следва настъпването на това събитие. Чл. 77, ал. 3 има съществено отношение
и на правата на продуцентите. Ако се прекрати договора по този ред, правата на продуцента се
прекратяват!

90
 И в чл. 90 трябва внимателно да се държи сметка на текстовете, които се прилагат по
аналогия. Чл. 24 – цитат отново не е възможен. Д 92/100 – раглежда филмите като
кинематографични или ауди-визуални произведения или движещи се образи, независимо от
това дали са придружени със звук. Филмът представлява самостоятелно произведение. Преди
да бъде записан, филмът или аудио-визуалното произведение не съществува като обект на
авторскоправна защита. Филмите са комплексни произведения, в заснемането на които
участват множество лица. С обективирането на първия запис обаче възникват
авторскоправната закрила за сценариста, режисьора и оператора, сродните права на артистите
изпълнители и сродните права на продуцента. Произедението, изпълнението и първоначалния
запис – три обекта във филма. За различни лица и имат различно съдържание. Продуцентът не
е носител на субективни права върху филма като авторска творба и не може да се
противопоставя на използването например на сценария и музиката за друго произведение.
Какво е съдържанието на правото върху първоначалния запис и другите от него. Има едно
квази неимуществено право, доколкото ЮЛ могат изобщо да имат неимуществени права –
името му или наименованията му да бъдат посочени по обичайния за това начин. От гледна
точка на имуществените – изключително право да разрешава срещу възнаграждение
размножаването, публичното прожектиране, публичното изпълнение и излъчването по
безжичен път, възпроизвеждането, субтитрирането, дублиране, предлагане по безжичен път
или по кабел, внос или износ на трети държави на копия от филма. Както и при музикалните
продуценти, тук има първично използване и вторично използване. Договорът е непосредствено
между продуцента и ползвателя. Правата продължават 50 години. Тези права на продуцентите
на аудиовизии са сравнително най-новите права. По договорен път продуцентът концентрира в
себе си право да използва произведението и право да използва изпълнението на артиста-
изпълнител по силата на договора на създаване на прозиведението. Така се явява първичен
ползвател на авторски права и на сродни на авторските права. Но по силата на закона той се
явява самостоятелен носител на права, сродни на авторските върху първия запис на филма.
Най-усложнената комбинация ще е при музикалните клипове. Те са аудио-визуално
произведение. Авторите на музиката и на текста ще са съавтори на аудио-визуалното
произведение, заедно с режисьора, оператора и сценариста. Артистът-изпълнител ще са права
върху аудиовизията, а не като певец. Всички тези лица трябва да са предоставили ползването
на правата си на продуцента, а той ще получи сродно на авторското право върху първия запис.

И последен субект на сродни права са радиотелевизионните организации. Особен е

обекта на закрила – програмата им. Има закон за програмата, който не е адекватен по
отношение на ЗАПСП. Би трябвало да изведем определението по следния начин – програмата е
съвкупност от всички предвидени за разпространение или разпространени предавания,
предоставени от радиотелевизионната организация за едновременно гледане или слушане,
подредени по дни и часове за определен период от време. Самата програма включва в себе си
множество самостоятелни обекти на авторско право. Програмата на една радиостанция ще
включва множество от музикални произведения. Програмата на телевизия – множество
защитени аудио-визуални произведения, но и незащитени – новините. Особен е субектът,
който е носител на тези права, а именно телевизионната организация. Тя е доставчик на
линейна аудио-визуална медийна услуга, който позволява първоначалното излъчване и носи
редакционна отговорност за избора на съдържанието на програмата и подредбата на
предаванията в програмната схема. За телевизионните организации възникват сродни на
авторските права. Достатъчен е техническият акт за приемане от публиката.

91
 Обект е при наличие на следните кумулативни условия – да е налице съвкупност от
предавания с определено съдържание, да е собствена (тоест създадена от организацията,
предоставяща услуга на зрителска или слушателска аудиотирия посредством излъчване или
предаване на сигнал) и да е осъществен актът на първоначално излъчване или предаване на
сигнала до публиката чрез способ на наземно радиоразпръскване, чрез кабелна или чрез
електронно разпространителна мрежа. Актът на излъчване на програмата е съществен за
възникване на авторското право. Телевизионната организация е особен субект, който
притежава особена дееспособност и само като такъв може да придобие сродните на авторските
права. Телевизионните организации придобиват този статут по два режим – лицензионен,
когато излъчват телевизионните си програми чрез способа на наземното радиоразпръскване, и
регистрационен, когато осъществяват разпространението на програмата посредством кабел или
спътник.

Какво е съдържанието на правото на радиотелевизионните организации. Да разрешава

срещу заплащане преизлъчването или препредаване по електронна съобщителна мрежа. Това,
което от битова гледна точка наблюдавате, е ежедневието с кабелната телевизия. Налице са
договорни отношения между радиотелевизионна организация и платформен оператор (кабелен,
сателитен или интернет, IPTV оператор). За да е възможно потребителят да гледа 150-200
програми чрез абонамента си, това е възможно по силата на договор, по силата на който всяка
една от тези организации, която има собствена програма, е дала право и съгласието си срещу
възнаграждение платформения оператор да осъществи преизлъчването и препредаването на
програмата. Действието, което платформения оператор извършва е преизлъчване или
препредаване – право да приеме програмата и да излъчи програмата. Това приемане и
излъчване обикновено се извършва в реално време, защото ако платформения оператор
задържи директното излъчване на приетия сигнал, той би реализирал друга форма на
използване на програмата, а иначе казано – предлагането по безжичен път на достъп до
неограничен кръг лица. По силата на това свое изключително право платформения оператор
дължи заплащане. Bulsatcom е например един платформен оператор. Второ - телевизионната
организация има право срещу заплащане да разреши записването, възпроизвеждането на
програмата. Трето – качването в Интернет и да гледате избрано предаване една седмица назад.
И точка четири, която предизвиква доста спорове – да разреши публичното изпълнение на
програмата срещу заплащане на входна такса. Хотелиерското и ресторантьорското лоби
надделя, защото преди време нямаше “срещу заплащане на входна такса”. Иначе нямаше да
могат да пускат съдържанието на телевизионните програми. Финалът на шампионската лига,
пускан в една бирария не е защитен обект на авторско право, но програмата е обект от сродно
на авторско право. Бирарията, след като не събира входна такса, публичното изпълнение на
програмата е възможно.

Врематраенето на правата е 50 години и започва да тече от 1ви януари на следващата

година. И трябва да държим сметка по отношение на приложимите по аналогия текстове на
авторските права. Желая ви хубава събота и неделя!

ГП защита на АП

ЗАПСП предвижда няколко особени иска за гражданскоправна защита на авторско

право. Уредбата наподобява тази за ГП защита на марките.

92
Чл. 94 ЗАПСП - първият иск. Ищец по този иск е носителят на правото. Това може да е
авторът, но може и да е лице, което по силата на закона се явява носител на такова право.
Вторият възможен е носител на правото на ползване – на авторските права, за права сродни на
авторските. Законът предвижда и две категории особени ищци. Те имат самостоятелна
легитимация за иска по чл. 94 – организации за колективно управление на права и
професионални защитни организации на правоносителите. На вторите легална дефиниция дава
т. 17 от параграф втори. Този иск е класически деликтек иск. Отговорността произтича от
непозволено увреждане с особено разписан състав. Естествено е, че основното задължение е за
поправяне на виновно причинените вини, и както по ЗЗД, презумпцията за вина е налице.
Субсидиарно се прилага ЗЗД. ЗАПСП обаче въвежда гражданска отговорност и за ЮЛ.
Предпоставките за предявяване на икса – нарушаване на авторско право, вина, вреда, причинно
следствена връзка между нарушението и вредата. Формите на нарушението могат да са най-
разнообразни. Особено стои въпросът с доказването на вредата. При гражданския деликт най-
трудно се доказва размерът на вредата. Обезщетението се определя от съда, като при
определянето се взимат предвид всички обстоятелства, пропуснати ползи, претърпени загуби,
както и приходите на извършителя от деянието. Чл. 94а. Възможност за ищеца, която го
освобождава от необходимостта да доказва размера на вредата. И при чл. 94, и чл. 94а, съдът
при определяне на обезщетението разбира се държи сметка за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението, но се въвеждат и елементи, които облекчават
ищеца – чл. 94, ал. 3 – и приходите, реализирани от нарушителя, вследствие на нарушението.
Приходът по принцип е несъотносим към вредата, която причинява той. Също така съдът може
да определя справедливо обезщетение. Това по-скоро прилича на НП превенция, отколкото на
ГП критерий за определяне на обезщетението. Ищецът трябва да избере дали да върви по реда
на чл. 94, като докаже вредите, които са пряка и непосредствена последица, или директно да
пристъпи към иска по чл. 94а, който го освобождава от необходимостта да доказва размера на
претърпяната вреда. Искът за обезщетение се погасява с общата давност от 5 години, срокът
започва да тече от деня на нарушението. Когато е продължавано действие – от деня, в който
нарушението се прекратява.

Вторият основен граждански иск е в чл. 95, ал. 1, т. 1. Общият състав на чл. 95
предвижда произведения, обект на право, сродно на авторското право, или база данни, да се
използват в нарушение на закона. И се предвиждат няколко специални иска.

Първият е да бъде установен фактът на нарушението. Сравнително рядко се използва

този иск самостоятелно. Обикновено се комбинира с някой от останалите искове. Тъй като
това е установителен иск, ще видим, че при всеки един осъдителен, предпоставка за
уважаването му е така или иначе установяване на факта на нарушението. Но това не пречи на
процесуалната възможност на ищеца да претендира само това. Едно много сериозно нещо,
което е знаменателят на исковете по чл. 95. Не е необходимо използването да е станало
виновно. Достатъчно е да е било обективно и да е било налице по време на иска. Ответникът
има възможност да обори оборимата презумпция за вина по другите искове, докато при иска по
чл. 95 отговорността е обективна. Поради изключителния оборот на обекти, защитени с
авторски права и особено сродни на авторските права, никога не можете да сте сигурни кога
използвате нечии права. Хипотезите на чл. 95 заради това не предвиждат обезщетения, а други
последици. По аргумент на по-силното основание ищецът може да предяви, както иска по чл.
95, така и по чл. 94.

Вторият е иск за преустановяване на неправомерното използване. За уважаването на

иска не е нужна вина. Ищецът трябва да докаже, че е носител на АП или сродно право върху
обект и да докаже факта на нарушението. Този иск е осъдителен. Естествено този иск не се

93
погасява по давност, може да се завежда до погасяване на авторското право или сродното
право. Към момента на предявяване трябва да е налице неправомерното използване.

Следващият – иск за изземване и унищожаване на неправомерно издадените

екземпляри от произведението и т.н. И при този иск не е необходимо виновно извършване, не е
необходимо и да са настъпили вреди. Следващият основен иск е искът за изземване от
употреба на презаписващите, декодиращите устройства за извършване на нарушението.
Следващият е за придобиване от ищеца на неправомерно издадените екземплярите. И
последният – за телевизионна организация нещо. Всички тези искове могат да се предявяват в
различни комбинации. Чл. 310, ал. 1, т. 3 ГПК – исковете за установяване и преустановяване на
нарушения се разглеждат като бързи производства по реда на глава 25 ГПК. Това бързо
производство е още едно улеснение за ищеца. Тези искове ги наричаме основни, защото са
предвидени по ЗАПСП.

Има още един, който е по ГПК, и това е установителен иск за права. Всеки автор,
артисти-изпълнител и т.н. и всяко друго лице с правен интерес може да заведе иск за
установяване на това кой е издател, телевизионна организация и т.н. Цели се да се провери кой
е носител на авторство и сродни права. За да се заведе такъв иск трябва да се оспорва
авторството върху създаденото произведение или върху обекта на сродното право. Ищецът
може да предяви две неща – или че е автор или носител на сродното право, или че едно
определено лице не е автор. Първият иск е положителен установителен, вторият – отрицателен
установителен. Както и при уредбата на марките, законът осигурява сериозни права на ищеца
по осигуряването на доказателствата. По искане на ищеца съдът може да задължи ответника
или всяко трето лице легално определено в чл. 95, ал. 2 от закона, да представят информация
относно производители, държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите
разпространители. По общия режим на ГПК трето лице може да е задължено да представи само
документи, но не и информация от такова естество. Всички спорове по ЗАПСП са подсъдни на
окръжните съдилища. Това е сериозна отлика от режима на индустриалната собственост,
където всички спорове са изключително подсъдни на СГС. Докато исковете по нарушаване на
авторски права са подсъдни на окръжните съдилища, апелативните съдилища и ВКС.
Привременни мерки. Сходен с режима на марките. И тук заинтересованото лице може да
поиска задържане на стоката, по инициатива на митническите органи. Големият проблем с
нарушаването на авторски права обаче е проблемът с Мрежата.

С това мисля да приключим. Беше удоволствие за мен. По-интересната част от изпита е

решаването на казуса. С нея приключва изпита за голяма част от студентите. И то
благоприятно. Желая ви успешен старт на сесията!

94