Роден е на остров Самос, вероятно около 570 г. Пр.н.е.[2].

Бащата на Питагор – Мнесарх – е

финикиец, собственик на търговски кораби. Майка му е Питаис от Самос, известна като най-
красивата жена на острова. Семейството разполагало с достатъчно средства, за да може да
заплати образованието на своя син. Твърди се, че е имал двама братя. Питагор бил много
интелигентен и ученолюбив, с качества на добър оратор. Той бил добър спортист. Когато бил 17-
годишен, взел участие в Олимпийските игри. Първите му учители са жреците във финикийските
храмове, които той посещава по време на морските пътешествия с корабите на баща си. На 18-
годишна възраст напуска родния остров и отива в Египет, където изучава геометрията и
астрономията на египтяните. Бил е посветен в тайните на Диосполис и в учението за
възкресението на Озирис. Върху формирането му оказват влияние Талес и Анаксимандър. Научава
се да свири на лира, пише поезия и рецитира Омир. Интересите му се простират и в областите на
метафизиката, математиката, етиката и педагогиката. Пленен от персийския владетел Камбиз, той
е откаран във Вавилон, където прекарва около дванадесет години от живота си.

Престоят му на Изток се оказва изключително ползотворен. Там усвоява много от научните и

религиозните постижения на източните култури, които въвежда в гръцката наука, философия и
религия. Около 530 г. Пр.н.е.[2], когато е на около 40 години, Питагор се преселва в Кротоне, Магна
Греция (Южна Италия), бягайки от самоския тиранин Поликрат. Неговото философско учение
привлича редица последователи. Освен това той препоръчва начин на живот с елементи на
аскетизъм и строг морал. Учениците образуват братство на посветените и обожествяват своя
учител. Така през 532 г. Пр. Хр. Възниква Питагорейската религиозно-философска школа,
отличаваща се със строга дисциплина. Тази школа просъществува в Кротон до края на VI в. Пр.н.е.,
или около 510 г. Пр.н.е., когато противници на питагорейците ги прогонват и Питагор се преселва в
друга гръцка колония – Метапонтум, където прекарва останалата част от живота си. Умира в същия
град между 497 и 494 г. Пр. Хр., а според друг източник през 490 г. Пр.н.е.п

Питагор вярвал, че в основата си реалността се състои от числа.

Питагор избрал числата. Числата, учил той последователите си, са семената, от които израства
цялата реалност.

По-конкретно Питагор идентифицира корена на реалността в така наречените от него тетрактиди,

състоящи се от първите четири цели числа: 1, 2, 3 и 4. Събрани заедно, тези числа са равни на 10.
Десет, заключава Питагор, е “съвършеното” число, числото, което е ключът към разбирането на
природата.