Ритмика и метрика

1. Какво е ритъм?
Ритъмът е основното изразно средство в БНМ, който обединява поезията,
музиката и танца в един синкретичен комплекс.
В народните песни , „мелодико-текстовия ритъм“ се проявява като
съотношение м/у дължината на сричките от текста и ритъма на мелодията.
По-рядко се среща всяка сричка от теста да отговаря на звук от мелодията
(Пример – БНМ, стр. 38/упр. 53).
Най-разпространени в нашия фолклор имат песни, при които разпяването
на срички причинява разминаване между мелодичния и текстовия ритъм.
В този случай ритъма е по-усложнен заради наличието на повече тонове
върху една сричка текст

2. Какво е метрум?
А) видове метруми
- прости – 2временни и 3 временни
- сложни – получени при сливането на 2 прости метрума

3. Размер – метрум с означена стойност за единица метрично време, или

цифровото означение на метрума.
Числителят показва броя времена в един такт, а знаменателят, коя нотна
трайност се счита за едно време в конкретния размер.
В БМФ се използват следните разновидности на размерите:
А) прости – 2/4; 2/8; 2/16; 3/4; 3/8; 3/16
Б) сложни – съставени от два или повече прости размера, те се делят на
равноделни и неравноделни- равноделни – изградени от Еднакви прости
размери – 4/4 = 2/4+2/4; 6/8 = 3/8+3/8 и т.н.
- неравноделни - изградени от различни прости размери – 5/8 = 2/8+3/8 и
т.н.
Организирането на простите размери в сложните равноделни и неравноделни се
наричат дялове
В зависимост от броя прости размери в състава на сложните, те могат да бъдат,
двуделни, триделни, четириделни, т.н.
4. Тактуване – поради честото по-бързо темпо, срещано с БМФ, ударното, или
фигурното тактуване, не отбелязва отделните времена, а дяловете в
рамките на такта, т.е с един удар се отбелязва цял прост размер.

5. Стихосложение в БНМ – то е силабическо, тъй като метричната

характеристика на стиха е в зависимост от броя на сричките. По-често
стиховете в народните песни имат еднакъв брой срички с постоянни места
 на цезурите, съответно ритъма в текста се получава предимно в резултат от
повторението на един и същ брой срички и еднакви двусрични, или
трисрични метрични единици, в които сричките се образуват като стъпки

Прости размери

1. Преговор на метрум, ритъм и размер

2. Двувременни размери – разпространен във всички области на България.
Най-често се използва 2/4.
А) тактуване
- фигурно – два маха: по един за всяко време
- удърно (с почукване) – по един удър (почукване) за всяко време
Б) Хора - „прави хора“, „Граовско“, „Ситно шопско“(наречено още
„Селското“), „Сборенка“ и „Опас“ – добруджански, „Буенци“, „Трите пъти“
– тракийско, „Арап“ и „Малешевско“ – пирински, Чичовото – северняшко и
др.

3. Тривременни размери - срещат се сравнително по-рядко от

двувременните. Използват се 3/4 и 3/8 (3/16 се използва само като част от
сложни размери). Темпото определя дали ще се използва 3/4 или 3/8.
Срещат се предимно в Пиринския край и Кюстендилско, по-рядко в
Родопите.
А) тактуване
- фигурно – в 3/4 с по един мах за всяко метрично време. В 3/8 с по един
мах за всеки прост такт
- удърно (с почукване) - по един удър (почукване) за всяко време.
Б) Хора и мелодии – В БНМ се срещат предимно хороводни песни в
тривременни размери и много по-рядко хора.

Сложни размери

I. Сложни двуделни размери

1. двуделни равноделни размери
a) Четиривременни двуделни размери – 4/4, 4/8 (4/16 не се ползва
до момента). Рядко използван, от фолклористите, въпреки
наличието на мелодии вчетиривременен размер.
a. Тактуване – в 4/4 по мах за всяко време. В 4/8: по един
мах за всеки прост размер.
b. Хора – най-характерен образец е Дунавското хоро – 4/4.
Някои хора в двувременни размери могат да се мислят и
в четивременни, като Арап и някои прави хора. Циганско
хоро – 4/8, произлиза от шопския край
 b) Шествременни двуделни размери – шестделният двуделен
размер почти не се употребява в БМФ. Стоян Джуджев е записал
някои от познатите ни в 2/4 хора (Като Ситно шопско) в 6/16, за
по-ясно осмисляне и изпълнение на мелодията.

2. Двуделни неравноделни размери

a) 5 временен неравноделен размер – най-употребяваните
варианти са 5/8 и 5/16, като втория се среща по често. Неговите
дялове се състоят един двувременен и един тривременен
размер. Той се среща в почти всички области и е най-
разпространения неравноделен размер. Според мястото на
тривременния размер се открояват 2 вида 5/8:
a. 2/8+3/8 (5/8а) – тривременна група във втори дял. По-
разпространения от двата вида
i. Тактуване – по един мах за дял, като втория е по-
дълъг.
ii. Хора – Пайдушко (5/8) – основно северняшко, най-
популярно и играно. Други: Костенско, Тодоркиа,
Белопопско и др.
b. 3/8 + 2/8 (5/8б) – тривременна група на първи дял. Рядко
срещан, предимно в бавно темпо

II. Сложни триделни размери

1. Триделни неравноделни размери
a. Седемвременни – състои се от два двувременни и един
тривременнен размер. Може да бъде 7/4, 7/8, 7/16. От тях най-
често се срещат 7/8 и 7/16. Според мястото на тривременната
група се срещат 3 разновидности на този размер, като се
използват само две от тях:
i. 2+2+3 (вариант „а“) – „Ръченица“ – най-често срещана в този
рамер. Други: Нестинарската, Ветринско, Ангелчовата и др.
ii. 3+2+2 (вариант „б“) – наричан още македонски с тривременна
група на първи дял – македонски – „Ширто“, „Старо
банско“,“Гинка“, „Мелнишко“; шопски – Четворно хоро
b. Осемвременни – образуван е от 2 тривременни и 1 двувременна
група.

III. Сложни четириделни неравноделни размери

1. Деветвременни - това са 9/8 и 9/16. Има 4 разновидности
i. 9а – 2+2+2+3 – широко разпространение
 - тактува се по реда на простите размери – по мах за прост
размер като се акцентира на удължената група
- Хора – «Дайчово хоро» - северняшко; «Сворнато хоро» -
родопско; «Айдарово и Джангурица» - пиринско – 9/16
ii. 9б – 2+3+2+2
- хора – „Грънчарско“ – северняшко
Iii. 9в (3+2+2+2) и 9г (2+2+3+2) – се използват много рядко, предимно
в бавно темпо при вокални мелодии
2. Десетвременни - съдържат 4 дяла и две тривременни групи.
Използва се при записването на хороводни песни. Няма
популярни хороводни инструментални мелодии:
i. 10а – 3+2+2+3
ii. 10б – 2+2+3+3 – по-разпространен от първи вид. –
„Шиткани хора“ – на песен в Самоковско
iii. 10в – 3+3+2+2 – предимно в бавно темпо като 10/4. Рядко
срещано.
iv. 10г – 2+3+3+2 – не се използва в БМФ

3. Единадесетвременни – срещат се много рядко, но заслужават да

бъдат споменати. Използват се предимно в бавно темпо за
вокални мелодии. Съдържат 3 тривременни групи и една
двувременна
i. 11а – 2+3+3+3
ii. 11б – 3+2+3+3 – употребява се най-често

IV. Сложни петделни неравноделни размери

1. Единатесетвременни – съдържат една тривременна група и 4
двувременни. Най-често се среща 11/16. Според мястото на
тривременната група биват:
i. 11а – 2+2+3+2+2 – «Копаница», «Ганкино хоро», «Лудо
копано», и др. - в Шопско и Пазарджишко
ii. 11б – 2+2+2+2+3 – «Посади дедо» (песен – стр. 92
11в – 3+2+2+2+2 – в бързо темпо се среща в Пиринския край във вокални мелодии –
«Алия мори делия» Ем. Ристосков – кога се връщах от чешма
2. Дванадесетвременни – съдържат 5 дяла и две удължени групи.
Най-често сес срещат размери 12/8 и 12/16. Според мястото на
удължените дялове има 5 вида 12 временни размери, от които
се използват 2.
i. 12а – 3+2+2+2+3 – «Петрунино хоро»
ii. 12б – 2+2+3+2+3 – предимно песенен фолклор
V. Сложни шестделни неравноделни размери – сдържат 6 дяла с една
или две удължени групи.

1. Тринадесетвременни – 5 двуделни и 1 триделна група. Най-често

се среща размер 13/16
i. 13а – най-употребяваната разновидност – 2+2+2+2+2+3 –
«Еленино хоро», «Цоне мило чедо» - песен
ii. 13б – 2+3+2+2+2+2 – използва се изключително рядко и то
в бързо темпо, тъй като в по-бавно темпо звучи като 7/8б
iii. 13.в – 2+2+2+3+2+2 – отново не особено разпространен.
Използва се предимно при «криви» хора – «Криво
садовско хоро» - 13/16в
2. Четиринадесетвременни неравноделни размери – 4 двуделни и
2 триделни групи.
i. 14/8а – 2+3+2+2+2+3 – предимно в песенен фолклор в
умерено темпо (14/8): песента «Мамо, речи тато».
Най-характерен е за фолклора на Западните покрайнини
ii. 14/16б – 2+2+2+3+2+3 – отново песенен фолклор, но в
бързо темпо.

VI. Сложни седемделни неравноделни размери

1. Петнадесетвременни – съдържат 7 дяла с един тривременен и 6

двувременни прости размера. Този размер е сравнително рядко
разпространен. Най-често срещаният му вариант е:
i. 15/16в – 2+2+2+2+3+2+2 – хоро «Бучимиш» - Средна
Западна България

VII. Комбинирани метрични групи – размери, които съдържат повече от

15 времена се считат за комбинирани, тъй като толкова голям брой
времена е изключително труден за възприемане.
Комбинирана метрична група е понятие, предолжено от Стоян
Джуджев, което обхваща два, или повече сложни размера, които се
повтарят периодично в същия ред и вид на първоначалната им
поява.
Комбинираната метрична група не е рядко явление в БМФ, като
предимно се среща в бързо темпо за по-добро спояване нежду
размерите.
В зависимост от броя на сложните размери в една КМГ те се
делят на: двуставни, триставни, четириставни и т.н.
 Най-популярният пример за комбинирана метрична група е
хорото „Йове“. То се среща най-често в Западните покрайнини и е 18
временна, двуставна, осемделна комбинирана метрична група или
комбинация от размерите 7/16б + 11/16а

Друг пример – коледарската песен „Похвалил са добър юнак“ –

комбинация от 9/16а + 9/16б – а+б+б