РОДЕН Е НА 22 ФЕВРУАРИ 1788 Г. В ДАНЦИГ, ПРУСИЯ В СЕМЕЙСТВОТО НА БОГАТ ТЪРГОВЕЦ. ЗАПОЧВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ В ХАМБУРГ. ВНЕЗАПНАТА СМЪРТ НА БАЩА МУ РЕШИТЕЛНО ПРОМЕНЯ НАСОКАТА НА ЖИВОТА НА НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО.
ТОЙ ОСТАВА В ХАМБУРГ,
ИЗУЧАВАЙКИ ИЗКУСТВАТА И ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ. ПОДГОТВЯ СЕ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТ. ПРЕЗ 1809 Г. Е ПРИЕТ В ГЬОТИНГЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ КЪДЕТО ИЗУЧАВА МЕТАФИЗИКА И ПСИХОЛОГИЯ ПРИ ГОТЛОБ ШУЛЦЕ, КОЙТО ГО СЪВЕТВА ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИ ВЪРХУ ПЛАТОН И КАНТ. • Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща. До появата на човека имаме световна воля, а с появата му волята става представа. Тази воля е ирационална, без цел и посока, извън времето и пространството, извор на гигантска енергия. • Тази воля може да бъде усетена в силата на природата. При човека това е волята за осъществяване на различни желания, което прави живота страдание, защото щом задоволим едно наше желание, веднага се появява ново. • Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма свят. Самоубийството също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието. ПРИТЧА ЗА ТАРАЛЕЖИТЕ
• Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията
си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като „дилемата на таралежите“, разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг, за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие. • Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!