ИМУНИТЕТ

ИМУНИТЕТ - ОПРЕДЕЛЕНИЕ
• Човекът е непрекъснат контакт с околната среда и е подложен на опасност от
инфекции с различни причинители на заболявания - вируси , бактерии и гъбички .
• Навлизат по дихателните , храносмилателните , полови пътища и през наранена кожа .
• Защитна реакция срещу инфекциите в биологичната еволюция се създава имунната
системата , която осъществява имунитета .
• Имунитетът е невъзприемчивост на организма към определени заболявания и към
всички чужди за него вещества и клетки .
• Имунитетът е вроден и придобит
2. ВИДОВЕ ИМУНИТЕТ
А) ВРОДЕН ИМУНИТЕТ

• Първа защитна бариера срещу

бактериите и вирусите .
• Участват в осъществяването му
кожата и лигавиците на кухите
вътрешни органи , чиито клетки Click to add text
Click to add text
могат да поглъщат и разрушават
бактериите .
• Неспецифичен е , защото е
насочен срещу всички видове
причинители на инфекцията
 Б) ПРИДОБИТ ( СПЕЦИФИЧЕН )
ИМУНИТЕТ
• Създава се по време на индивидуалното развитие като ответна реакция срещу
определен вид бактерия и ли вирус .
• Вирусите , бактериите и чуждите за тялото клетки и молекули се наричат антигени .
При пробития имунитет имунната система „ запомня“ съответния антиген и при
повторното му попадане в организма реагира незабавно . Това е имунна памет . При
вродения имунитет не се извършва такова запомняне .
• В осъществяване на придобития имунитет основно значение имат лимфоцитите
• Придобития имунитет е естествен и изкуствен .
 ЕСТЕСТВЕН ИМУНИТЕТ

• Формира се след преболедуване на инфекциозни заболявания .

• Срещу някои болести ( шарка, коклюш) се изгражда траен имунитет , срещу други –
краткотраен ( грип, скарлатина , дифтерит), а срещу вируса , причиняващ синдрома на
придобитата имунна недостатъчност ( СПИН) не се създава имунитет поради
голямата изменчивост на вируса.
 КОКЛЮШ
• Какво представлява коклюш?
• Коклюш е силно заразна бактериална болест, която засяга белите дробове и дихателните пътища.
Известна е също като магарешка кашлица. Причинява се от бактерия в устата, носа и гърлото на
заразеното лице.
• Какви са симптомите на коклюш?
• Обикновено симптомите се появяват 7 до 10 дни след заразяването, но това може да стане и след 21
дни:
• Първоначално симптомите наподобяват обикновена настинка (кихане, течащ нос, слабо повишена
температура и лека кашлица).
• В рамките на две седмици кашлицата се изостря и се характеризира с многобройни краткотрайни
изкашляния, последвани от специфичен инспираторен звук – реприз. Пристъпите често водят до
изхрачване на прозрачна течност, последвано от повръщане. В началото симптомите настъпват
нощем, после се увеличават през деня и могат да продължат до един или два месеца.
• При малки бебета е възможно да не се стигне то типичния реприз, а пристъпите на кашлица могат да
бъдат последвани от кратки периоди на спиране на дишането. След тази фаза пристъпите стават по-
редки и с отслабен интензитет, а състоянието на детето постепенно се подобрява (което може да
отнеме до три месеца).
• При юноши, възрастни и деца, които са частично имунизирани, заболяването преминава по-леко и с
разлика в симптомите. При тези групи и при много малки бебета диагностицирането на болестта е
по-трудно.
Какви са усложненията при коклюш?
Заболяването протича най-тежко при бебета.
Неваксинираните бебета и такива, чиито майки не са
ваксинирани, прекарват особено тежко болестта. Могат да
настъпят усложнения като пневмония, енцефалопатия
(заболяване на мозъка), припадъци и дори смърт.

При възрастни и по-големи деца усложненията включват

краткотрайна неспособност за дишане, счупване на ребра,
ректален пролапс и хернии.

Как се разпространява коклюш?

Предава се по въздушно-капков път когато заразеното лице
кашля. Може да се предаде също от лице, което има мека
форма на заболяването или от инфектирано лице, което
няма симптоми. Често заболяването се предава от по-
големи братя и сестри или родители, които го донасят у
дома, и така се заразява бебето в семейството.
 СКАРЛАТИНА
• Какво представлява скарлатината?
• Скарлатината е заболяване, засягащо най-често децата в предучилищна и ранна училищна възраст,
във възрастта от 3 до 13 години. По-голямата част от разболелите са деца са под 10-годишна
възраст. Бебетата до 6-месечна възраст много рядко могат да се разболеят от скарлатина, тъй като
са предпазени от антителата, преминали от майката. Хората боледуват от скарлатина предимно
през есенния и зимния период на годината. Причинителят на скарлатината са бактерии - бета-
хемолитични стрептококи от група А. Тези бактерии са Грам-позитивни и могат да предизвикат
инфекция на гърлото и/или кожата. Бактериите произвеждат токсин, който причинява ефектите
върху кожата.Контагиозният индекс при скарлатината е нисък - 30-40 % (от 100 души били в
контакт с болен от скарлатина, около 30-40 хора ще се разболеят), докато при морбили и варицела
е над 90 %. Тези бактерии, попаднали в организма на детето, отделят токсини и други вещества,
които играят роля на алергени за организма и са причина за късните усложнения при
скарлатината.
Как се заразяваме със скарлатина?
Заболяването скарлатина се предава най-често от човек на човек по въздушно-
капков път (при кашляне, кихане или разговор), но е възможно и заразяване с храна
или различни замърсени предмети: играчки, съдове, неизмити ръце, продукти и
други. По контактен механизъм, чрез различни предмети се заразяват около 30-40
% от хората, които са били в контакт с болен от скарлатина. Ето защо скарлатината
се характеризира с нисък контагиозен индекс.Заразяване със скарлатина може да
настъпи и от носител на бета-хемолитичен стрептокок, който не подозира, че носи
тази бактерия. Обривът при заболелите се появява най-често един до два дни след
началото на оплакванията, които са най-често повишена температура, главоболие,
болки в гърлото и корема, повръщане и други.Източникът на заболяването са
болните от скарлатина, както и болни с ангина или назофарингит, причинен от бета-
хемолитични стрептококи от група А.Инкубационният период при скарлатината е
сравнително кратък — от 2 до 7 дни.Скарлатината е бактериална инфекция и след
преболедуване не се придобива траен имунитет, затова е възможно човек да
боледува повторно от заболяването. В редки случаи могат да се разболеят и
възрастни хора, но те боледуват по-тежко.
Симптомите при деца със скарлатина са:
Повишена температура около 39°С.Главоболие, силна отпадналост и лесна уморяемост, повръщане (особено при малките деца).Огнено
червено гърло, болка в гърлото; обложен език, увеличени сливици, често с гнойна ангина с налепи, увеличени шийни лимфни
възли.Тези симптоми, като повишена температура, болки в гърлото, общо неразположение и повръщане, не могат да насочат родителя,
че предстои да се появи обрив и че това е скарлатина. Ако причинителят на една ангина или фарингит е бета-хемолитичен стрептокок
от група А и болният няма антитела срещу отделяните от него токсини, които предизвикват обривът, ще се разболее от скарлатина. Ако
пациентът е заразен със стрептококова инфекция и има антитела срещу токсините на стрептокока, отговорни за обрива, но пък няма
антитела срещу определен щам от стрептококите, то тогава може да се разболее само от ангина, отит, пневмония или
други.Скарлатината се приема за вид шарка. Първите симптоми на заболяването скарлатина могат да се появят до няколко часа, както и
до 12 дни след заразяването. Важен симптом при скарлатината е обривът, който е под формата на дребни червени петънца, които най-
напред се появяват в областта на шията и горната част на гръдния кош, по слабините и сгъвните повърхности на крайниците и
впоследствие се разпространяват по гърдите, корема и шията.Най-интензивен е обривът по вътрешната повърхност на ръцете и краката,
особено в гънките на предмишниците, лакътните и коленните ямки, по долната част на корема и вътрешните повърхности на бедрата.
При тежките форми на заболяването могат да са налице и хеморагични обриви.Обрив няма по носа и около устата, където се образува т.
нар. “триъгълник на Филатов”. Болните от скарлатина са с ярко червени бузи и периорална бледост. Кожата при пациентите, болни от
скарлатина, е като настръхнала - “гъша кожа”, болните я усещат груба като шкурка. Ситен обрив има и в устната кухина на болния. В
кожните гънки се установяват зачервени петехиални линии.Първите дни езикът може да е само покрит с белезникав налеп, а
впоследствие да е силно зачервен с видими връхчета, т.нар. “малинов” език. Устните са силно зачервени.
ДИФТЕРИТ – остро инфекциозно заболяване. Характеризира се с локално възпаление, предимно на лигавиците, с проява на
обща интоксикация и токсично увреждане на сърдечно-съдовата и нервна система.

Причинител:
Дифтерит се причинява от бактерия, която е устойчива на ниски и високи температури. Тя може да се задържи в предмети,
които се ползват от блония. Лесно се унищожава при кипене и след въздействие с дезинфектанти. В процеса на размножаване в
тъканите, бактериите на дифтерита произвеждат токсин, който играе основна роля в развитието на заболяването.
Източник на инфекцията е заболелият човек и „здрав“ такъв, който е носител на дифтериен бацил, произвеждащ токсин.
Болният представлява сериозна опасност за околните. Патогенът е локализиран в носоглътката и горните дихателни пътища и
се отделя в околната среда с капки нозофарингеален секрет. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път.

Развитие на заболяването – дифтерит

Най-често патогенът се съдържа в лигавицата на гърлото. Там дифтеритният бацил развива местен възпалителен процес, който
се разпространява в околните тъкани и причинява оток, хиперемия, хеморагия. След прекарано заболяване се създава траен
имунитет.

Признаци на заболяването
Инкубационният период е от 2 до 10 дни. В зависимост от местоположението на първичната зараза, се разграничават дифтерия
на фаринкса, ларинкса, носа. Най-често се среща фарингеална дифтерия. Характеризира се с висока температура,
интоксикация, както и възпалителни промени на сливиците.

Усложнения – миокардит, парализа на сърдечния мускул, парализа на дихателните мускули и диафрагмата, неврит.

Диагностициране на заболяването – Диагноза се поставя след проведено изследване на гърлен и носен секрет.
 ИЗКУСТВЕН ИМУНИТЕТ
• Чрез ваксиниране в човешкия организъм може да се създаде активен или пасивен изкуствен
имунитет.
• Изкуствен активен имунитет се поражда след инжектиране или приемане на ваксини .
 3. ВАКСИНА
• Представлява антиген – живи , отслабени или убити микроорганизми или вируси ,
части от тях или продукти от тяхната дейност ,които предизвикват образуване на
защитни тела в организма .
• Ваксинацията е метод за еднократно въвеждане в организма на антигени .
• Имунизацията е метод на поетапно въвеждане на антигени в организма до създаване
на траен имунитет.
 А) ЖИВИ ВАКСИНИ

• Създават се като бактерии и вируси се поставят в неблагоприятни за тях условия или

преминават през няколко поколения експериментални животни .
 Б) ВАКСИНИ ОТ УБИТИ БАКТЕРИИ ИЛИ
ВИРУСИ
• Създават се чрез висока температура , облъчване с ултравиолетови лъчи , с гама- лъчи ,
обработка с химически вещества .
• Водят до изграждане на изкуствен имунитет , но с по- малка продължителност .
• Имунизирането с лечебен серум , съдържащ готови антитела срещу дадено заболяване ,
създава изкуствен пасивен имунитет срещу тетанус , холера, чума.
 4. АЛЕРГИИ

• Чести болести на имунната система , които засягат около 20 % от хората

• Алергията е свръхчувствителност на организма към определени фактори на околната
среда , наречени алергени – химични вещества , лекарства, храна , отрови на
насекоми , цветен прашец, и др.