Индийски бележки

30.07.05
Намираме се в хотел “Империал”. Три нощи постколониален лукс, за да
отдъхнем от изтощителния трансконтинентален полет. В подобни места е лесно да
се забрави къде си и в коя епоха живееш. Цари чист британски стил: грамадни
салони и просторни стаи с високи тавани. Мраморният под дава чувство за
луксозност и свежест.
Армия от келнери и рецепционисти бди над “свещените” клиенти. Тяхното
внимание е изострено до крайност, за да предвидят и изпълнят на мига и най -
малкото наше желание. В Индия не се чувства подтискащото сервилничене в
големите хотели в Египет. Униформите, които биха могли да бъдат взети за евтин
маскарад, придават особено достойнство и деловитост на безбройните служители на
хотела.
Въпреки всичко продължавам да се чувствам не на мястото си. Този хотел е
място за почивка, но и за продуктивни бизнес срещи. В стилните кафенета и
техните сепарета и сюити, след дълги и трудни преговори се сключват тежки
договори. В рафинирания контекст на хотел “Импрериал” бизнес преговорите
получават една особена нотка на елегантност и интимност, оставаща недостъпна за
изпълнените с напрежение и припряност стерилни бизнес офиси. Зад стените на
тази уютна клетка със златни решетки ни очаква лепкава, пропита с влага жега.
Разхождайки се из булевард Ашока (една от резиденциалните артерии на
Ню Делхи) индийската реалност започна да изплува иззад лъскавите фасади:
продавачите на череши, следващи ни с жадни погледи и опитващи се да привлекат
вниманието ни върху безценната им стока... Къщите на висшите държавни
служители са опасани от високи стени. Пред една от тях живее под открито небе
цяло едно семейство принадлежащо на една от най-бедните прослойки. Оградата на
къщата служи за стена към която се крепят найлони образуващи покрива на добре
уседнал бивак. Под един от найлоните играеха деца. Учебниците им бяха
разпръснати около мръсен дюшек. Докато малките бяха изцяло погълнати от играта,
по-големите четяха съсредоточено. Всичко това пред очите на минаващите.
Изглежда, че за тях бивака им е с непроницаеми стрени, че условната граница на
тротара е истинска врата. Вторият найлон приютяваше кухня с комин и пълен
комплект тенджери. Недалеч от огнището се виждаше леглото на родителите. Най-
странното е, че съжителството на резиденцията на висшия държавен служител и
бивака на това семейство, живеещо де факто на улицата не изглежда толкова
скандално, както това би ни се сторило в която и да е европейска страна.
Контрастът присъства, приковава вниманието ни с нещо повече от
обикновено любопитство или възмущение, но колкото и странно да, изглежда се
налага със спокойна нормалност.
Децата играеха със сериозността и концентрацията присъщи на всяка
истинска игра. Не търсеха да привлекат вниманието на минаващите и да
предизвикат съжаление.
Хотел “Империал” 10ч.45м. Ню Делхи.

&&&
Посетихме Jama Masjid (1656) и Lal Quila (Red Fort -1639) - носещи
архитектурния печат на императора строител Ша Янан (Shah Jehnan). От
монголската архитектура се излъчва една особена изисканост. Двете сгради от
червен мрамор и гранит са се превърнали с времето в емблематични символи на Ню
Делхи. Червеният камък и удължените форми не подтискат. Превръщат сградите в
два острова на величие, един своеобразен оазис на изисканост и фееричност в
морето от хаос и прах, което ги обгръща.
Най-сетне излязохме от защитния пояс на лукс и благоговение на
резиденциалния квартал. Няма толкова коли. Улиците не са толкова широки и
изпълнени със зеленина. На тяхно място изплуват рикшите и просяците. Видяхме
първата крава насред улицата. Децата не престават да искат милостиня. Не го правят
с агресивността присъща на египетските хлапета, които те наругават ако не им
дадеш нищо. Тук, независимо от това дали даваш нещо или не, получаваш щедра
усмивка. Въпреки мръсотията на дрехите и телата им, остава спомена от големите
им очи и неподкупната чистота на усмивката им. Достойнството на тяхната бедност
е впечатляващо. От този първи ден оставам с впечатлението, че Индия е страна на
чудовищни контрасти между невероятно богатство и лукс и втрещяваща бедност.
Това, което все още не открих е т.н. средна класа, препоръчвана със страст и
настойчивост от мислители като Аристотел, Макиавели и Хобс. Изглежда, че това,
което предпазва от социална експлозия и поддържа някакво привидно равновесие е
системата от касти. Така на бедния е отнета дори възможността да мечтае за нещо
друго, различно от участта му. Не може да търси нова социална позиция...Поне не в
този живот. Животът, който живее е кармата му. Карма, която не бива да се разбира
като “съдба”. Точният превод на думата “карма” е “действие”....
20ч.10м. Кафе Мокша. Ню Делхи.
&&&
Коя е общата точка между съдба и действие? Карма означава действие.
Всяко действие може да бъде разглеждано като реакция на друго, предхождащо го
във времето. Повторението на определен тип действия построява нещо като
екзистенциална тенденция или иначе казано: определено кондициониране,
предизвикано от възпитанието или от самоубеждението.
На всички ни се струва, че има определени неща. които са като че ли от
самосебе си, че има един начин на действане и реагиране, който е коректния, който
е нормалния. Това, което е “от самосебе си”, “нормалното” е всъщност най-
красноречивия израз на екзистенциалната тоналност, наричана от индийците карма.
Иначе казано, кармата се образува от безсъзнателната нормалност на действията.

Осъзнаването на факта, че “нормалността” е точно това, което ни кара да

страдаме и да повтаряме грешките си, е може би пътя на освобождение от “съдбата”
и от кондиционирането. За жалост, често се освобождаваме от едно
кондициониране, за да го заменим с друго. Този златен път към едно привидно по -
високо ниво (на посредственост?) се нарича дисциплина. Да се действа по не-
условен начин, тоест да се действа освободено от навици и проекти се превежда в
прегръщането на риска, трептящ в настоящето. Актуалността съдържа винаги нещо
непредвидимо и неконтролируемо. Приемането на този факт, махането на
предпазния колан на сигурността идваща от навиците и проектите, е може би
първата крачка към освобождаване от кармата.

Действането в настоящето изисква едно много високо ниво на внимание, с

което обикновено не разполагаме. Нашето внимание е задръстено от спомени за
миналото или пък от проекции в бъдещето на подобрени късчета от миналото.
Целият този конгломерат от спомени и мечти води до една неспособност за
приемане на непосредственото. Способността да видим реалността такава каквато е,
а не такава каквато би ни се искало да бъде се превежда в действия, които биха
могли да бъдат началото на една нова екзистенциална тоналност, която спряга
ангажимента с радостта на отговорността и поетия риск.
00ч.56мм. в хотела. Ню Делхи.

&&&

31.07. 2005

От къде идва силата на кармата в нашия живот? Никой не действа съзнателно

срешу себе си. Избираме пътищата на нашата карма убедени, че действаме в наша
полза. Действията, които се вписват в екзистенциалната тоналност на кармата дават
чувството за сигурност и контрол върху събитята. Вместо да действаме-реагираме.
Нашите реакции са условени от навиците и проектите, които се превръщат в нешо
по-голямо и по-важно от самите нас. Превръщаме се в роби на самите себе си. По-
точно казано, отричаме поради невежество това, което сме, за да прегърнем и да се
подчиним с овче раболепие на мечтата, за това, което смятаме, че трябва да бъдем.
Превръщаме се в екзистенциални просяци, винаги неудовлетворени, винаги
желаещи нещо повече, нещо по-добро от това, което сме и от това, което имаме.

Нашите мечти и желания ни пречат да се потопим и да се радваме на целостта и

пълнотата на съществуващото.

Всичко ни е дадено. Всичко е достъпно. Ние самите се ограничаваме и само-

условяваме търсейки нещо повече, нещо по- добро, което неизбежно препращаме в
някакво измерение на така нареченото^отвъдно". Отвъдното е отрицанието на това
което е тук и сега.

Реалния живот е серия от провокации. Всяка провокация изисква реакция.

Може да се реагира по адекватен или по неадекватен начин. Кармата започва с
повторението на реакции, които може би са били адекватни в миналото, но коит о се
оказват вредни и ощетяващи ни в настоящето.

Екзистенциалните провокации са винаги нови, всеки път различни

и винаги актуални. Изискват винаги непосредствен, винаги нов и в този смисъл

рискован отговор. Рискът е чисто и просто възможността нещата да не излязат
добре, да се срещнем с болката или пък със смъртта. В същото време рискът е пътя
към непознатото, към възбуждащото, към това, което прави живота интересен.
 Реагирането свързано с поемането по вече утъпканите пътища на навика и
проекта (пътят на карма) е свързано с избягването на всяка цена на риска, с
гарантираната среща с отегчението и скуката.

Какво е карма? Това е действието възприето като реагиране. Една особена

причинноследствена верига: неадекватно възприетата провокация може да има като
следствие единствено неадекватна реакция. Всяка реакция ни отдалечава от
осъзнаването на реалността, която наблюдаваме единствено пречупена през
огледалото на нашите предразсъдъци и желания. Кой е пътя за надмогване на
кармата? Това е самата карма разбрана като действие. Едно ангажирано действие
коренно различно от схизофреничен активизъм.

Първото съзнателно действие с приемането на нашата карма: да се видим

такива каквито сме, а не такива каквито би ни се искало да бъдем. Предлага
екзистенциалната смелост за отказ от дисциплината като път за криворазбрано
самоусъвършенстване и надскачане на себе си. Това пасивно осъзнаване надмогва
театралните постановки от типа : “аз съм такъв и такъв, но все пак това е защото....и
ако се случи това и това, то тогава...”. Надмогването на екзистенциалния театър на
нашето его, в който сме автора, постановчика, актьора и публиката, освобождава
вниманието ни от този патетичен спектакъл. Предполага смяна на центъра на
екзистенциален интерес. Надмогването на вечното сравнение между това, което сме
и това, което би ни се искало да бъдем, позволява да обърнем внимание на другите и
на това, което ни обкръжава.

Това внимание предизвиква адекватно възприятие на реалността, което пък от

само себе си ни подтиква към отговорни и ангажирани действия. Тези действия биха
могли също така да бъдат наречени карма(разбрана като съзнателно и адекватно
действане).

Кармата има два пътя:

- Първият е този на съгласуването на нашето желание за сигурност с мечтата за

удоволствие без болка. Това е пътя на търсенето на битието разбрано като нещо
вечно и перманентно, чието разбиране би ни предоставило вълшебния алгоритъм на
безпогрешността и благоговеенето изпълнени с комфорт и отегчение.
 - Вторият път е този на съгласуването на екзистенциалната ни тоналност с
тази на реалността. Изисква изострено до болка внимание към ставането,
способността да се приеме болката и дискомфорта, за се запази възможността за
случайна и непредвидима среща с радостта. Пътят за надмогване на кармата е
самата карма. Съзнателното действие е по-силно и по-ефикасно от безсъзнателното.
Битието е в ставането и в появяването. Търсенето на замразяване, на препариране на
определени форми на ставане и появяване като единствено валидни и вечни е
отрицание на динамичната структура на битието и на битуването. Търсенето на
вечност и перманентност е отрицание на самото битие. Животът без смъртта и без
болката е нещо съвсем различно от живеенето.

11ч. 15м. в хотела Ню Делхи.

&&&

Посетихме националния исторически музей. Много и прекрасни паметници, не

особено добре представени. Съшит с бели конци опит за хомогенеизиране на
хилядолетната култура на индийския полуостров, в който са съществували по едно и
също време множество империи, царства, династии и васални княжества. Изглежда,
че никой не е могъл да властва над цялата територия на сегашна Индия. Южните
царства никога не напускат лоното на индуизма. Северът приема сравнително добре
исляма, запазвайки неизкореними индуиски огнища и “трохи” от будизма. Музеят се
опитва да организира и уеднакви тази хетероклитност. Останах впечатлен от една
статуетка от Мохенджодаро датирна 2700 пр.н.е. Изобразява една балерина. Още в
тази далечна епоха може да се разпознае чувствения еротизъм в изобразяването на
женското тяло, който ще продължи хилядолетия в индуизма - най-старата и най-
силна религия на индийския полуостров.

Може би силата и виталността на тази религия се крият в два от

присъщите и аспекти: полиморфизма и откритата чувственост. Явната липса на

сексуални ограничения се компенсира със строго регламентиране по отношение на
храната и социалния ред - кастовата система. Изгелжда, че в индуизма има повече от
330 милиона богове и божества, които поддържат някакъв тип връзка с
крайъгълните камъни на тази религия: Брама, Вишну и Шива. Всеки може да избере
и да почита бога, който най-много му допада, запазвайки все пак едно
привелигировано място в своя култ за трите върховни божества.
Необходимостта от бог и от божества... Едва ли има по-добро опрделение от това на
Достоевски: „Ако бог не съществува, то тогава всичко е позволено”.

Божествеността е явно измерението, което дава смисъл на всекидневния живот

посредством разделянето на позволеното от това, което е забранено. Без това
разделяне социалния живот би бил нещо невъзможно. Божествеността е своеобразна

трансцедентална гаранция, че ако не се действа в съгласие с определени морални

закони, рано или късно, в този или пък в друг свят ще има определен вид санкция.

И ако бог не съществува, ако всичко е позволено, защо в този случай да се само -
рграничаваме? Защо да спазваме законите и да се държим като морални личности?

Изглежда, че няма смисъл да запазваме определена етика, защото единствената

и явна функция е да ни отдалечава от задоволяването на непосредствените ни
желания. Ако единствения мотив, за да подтискаме нашите непосредствени желания
е страхът от земния или пък от трансцендентния полицай, който може би ще ни
накаже или пък възмезди за понесени “морални” щети, то в този случай няма нищо
по-абсурдно от етичното поведение.

Етиката в перспективата на Хосе Ортега и Гасет е своеобразна елегантност:

способността да се избере това, което трябва, тогава когато трябва. Едно
своеобразно чувство и усет за мярка в избора, който в никакъв случай не може да се
препокрие с фриволността. Да се желае всичко и по всяко време е нещо ефимерно и
се превръща в своеобразен ад. Фриволността ни води по незабележим начин към
скуката и безсмислието.

Елегантността - разбрана като етичен акт, е способността да изберем това,

което трябва да вършим: способността да действаме по справедлив и точен начин:
нито повече, нито по-малко, да се ангажираме в адекватния момент и място и да не
се откажем по средата на пътя. „Ако бог не съществува, то тогава всичко е
позволено...” Действително всичко е позволено, всичко е достъпно. Достъпно е по
един и същи начин както за мен, тъй и за другите. Това, което аз желая може д а бъде
желано в същото време и на същото място от останалите.

Етиката, разбрана като елегантност, предполага такт и тактичност, за да се

избегнат ненужните сблъсъци и конфликти. Иначе казано: да можем да изберем и да
поддържаме посоката на нашите ангажименти. Понеже всеки избор, дори и най-
незначителния, предполага едно съзнателно или несъзнателно поемане на
отговорност.

В етичния избор избираме според определени стойности. В най- простия смисъл,

стойностите предлагат, че имаме ясното съзнание за това, което искаме повече от
всичко друго. Етимологията на думата стойност е свързана с отстояването и с
искането (volio - искам). Стойността е ясното съзнанието за едно желание, което
структурира всички останали, налагайки йерархия между всички отделни
пожелавания.

“Ако бог не съществува, то тогава всичко е позволено...” Ако всичко е

позволено, това означава, че единствената граница за желанията ми са желанията на
другите и ограниченията, които мога да наложа сам на себе си, за да намеря смисъл
в съществуването си. Но този смисъл не ми идва изотгоре, не е нещо
предопределено, което мога да постигна изпълнявайки определени норми на
поведение. Никой няма да поощри или пък да накаже спазването или пък
прекрачването на моите норми. Следването им е чисто и просто израз на моята
свобода, отговорно изпълняване на моите желания (стойности).

Ако Бог не съществува и всичко е позволено, етиката е единственото, което

ми позволява да артикулирам нещо като критерий за реалността. Това предполага,
че като личности вече влизаме в т.н. от Кант “пълнолетие”, можейки да минем без
една трансцендентна инстанция, която да ни потупва по гърба или пък да ни
заплашва с наказания...

Приемам, че е напълно възможно да се опитвам да действам добре, да

изпълнявам всичко по най-добрия възможен начин и да не постигна желания
резултат и може би да не получа никога каквато и да била компенсация, освен
съзнанието за чиста съвест. Фактът, че действам според собствените си стойности,
сам по себе си дава някакъв смисъл на съществуванието ми. Рискът и отговорността
предполагат едно невинно и дезинтересирано действане, което не очаква нищо от
никого. Срещата с някакво възможно признание на стойността на моите постъпки е
нещо което не зависи напълно от мен. От едната страна се намират постъпките ми, в
които се стремя да действам по възможно най-добрия начин, а от другата старна са
одобрителните или пък негативните погледи на другите. Срещата на тези две страни
във времето придава или пък отнема т.н. социално признание. Единственото, което
зависи реално от мен, тава са съзнателните ми и отговорни постъпки...останалото е
“божа работа”. (По-късно попаднах на интересен фрагмент от един от първите
индийски философи Нагархуна; в трактата “Махаяна”- „Ниравана не е нито “битие”
нито “небитие”. Изчезването на понятията за “битие” и “небитие” се нарича
нирвана“).

Идеята за “небитието”, накратко казано, означава, че не съществува

компенсация за добрите постъпки. Тази теория е греховна и води по един опасен път
(към едно лошо прераждане) и е смятана за погрешна идея.

Идеята за “битието”, накратко казано, означава, че съществува компенсация за

постъпките. Тази теория е благородна и има като следствие т.н. добър път (това
означава едно добро прераждане) и е смятана за справедлива.

С познанието се надскачат греха и заслугата, понеже и двете се опират върху

битието и небитието. Затова добрите го наричат надминаването на лошия и на
добрия път.”)

00ч.40м. в хотела.

&&&

Днес се озовахме в един голям пазар за индийци (нищо общо с магазините и

комерсиални арии, предвидени за туристи).

Имах чувството, че в пространството между различните сергии имаше повече

хора отколкото мравки в разбунен мравуняк. Продавачите на носни кърпички, които
преследваха по-заможните индийци, организираха масово нападение срешу
единствените европейци осмелили се да проникнат в тази пренаселена територия.

Тук не се виждаше почти нищо от стоките предназначени за туристи.

Срещнахме продавачи на канап, на сокове, на ситно нарязан лук почернял от
непрекъснато кацащите отгоре му мухи...Върху импровизирани сергии или пък
направо върху проснат на замята чаршаф можеха да се видят дрехи, обувки,
домакински прибори...Видях и първите просяци саняси - мъж на около 70 години
седнал в позиция на лотос и поглед загубен в отвъдното... Когато решихме да
излезем от лабиринта от стоки и пазарящи се индийци и да се върнем към чакащата
ни кола се появиха две хлапета - едно момченце на не повече от 5-6 години
.придружено с момиченце на не повече 7-8 години, с мръсни дрехи и особено тежък
поглед. Малчуганът идваше едва до средата на бедрото ми. Започна да ми подръпва
панталона с настойчивост очаквайки да му дам милостиня. Момиченцето бе по-
дискретно. Все пак втренченият му поглед не се откъсваше от джоба ми. Аз
продължавах да вървя опитвайки се да не им обръщам внимание. Дразнеше ме
настойчивостта им. Бях решил, че за този ден бях дал достатъчно милостиня.
Момченцето ме оставаше единствено, за да започне да подръпва и да пощипва
полата на Кармен. Следваха ни повече от десет минути.

Когато най-сетне стигнахме улицата където ни чакаше колата, Кармен не

издържа. Припомни ми това, което знаех прекрасно и което не исках да призн ая
затваряйки се сам в себе си: пред нас стояха две бедни и беззащитни малки деца.
Вероятно не случайно настояваха толкова. Тя извади 10 рупи. Момченцето ни
подари първата си усмивка. Очите му заблестяха. Момиченцето също се приближи.
Кармен се опита да и каже, че 10 рупи са и за двамата. Поглеждайки малчугана
разбрах, че и през ум не му минаваше да раздели трудно спечеления трофей със
спътницата си по неволя (сестричка?). Престанах да играя на скъперник и дадох на

момиченцето други 10 рупи. Децата започнаха да танцуват от щастие. Махаха ни за

довиждане, подарявайки ни най-красивите си усмивки, които не можеха да

опорочат почернелите от прахта и от потта им дрипи, които едва покриваха

мършавите им мръсни телца.

Вече в колата, когато студения въздух от климатика започна да гали

изпотеното ми лице, започнах да се чувствам действително зле. Това, което ме
подтискаше повече от всичко бе съзнанието, че двамата малчугани бяха открили
привидно щастие с толкова нищожна сума. Чувствах се като най-големия скъперник
под слънцето. Искаше ми се да им бях дал повече. Но вече бе прекалено късно. Едва
ли някога щях да ги срещна. Горчилката от това събитие ще остане завинаги.
Единственото, което мога да направя е да се опитам да разбера истинските мотиви
на поведението си и защо това на пръв поглед незначително събитие ме афектира по
подобен начин.

01ч.15м. в хотела.

1.08.2005.
 Малчуганът бе облечен само с огромна за ръста му фланелка, която му идваше
почти до колената. Момиченцето носеше една рокличка, която и отиваше, въпреки,
че бе мръсна и скъсана на места. Тези две деца се хванаха за нас като
корабокрушенец за сламка. Като че ли знаеха, че не можехме да си тръгнем без да
им оставим нещо. Аз имах същото дълбоко убеждение, но поради някаква
неизвестна за мен причина не исках да си го призная.

Настоятелността на малчуганите бе свързана с простата, но задължителна и

задължаваща необходимост да се оцелее. Всички останали обяснения, които могат
да се приведат: че не е възможно да се даде на всички, че милостинята не може да
реши проблема за бедността в света, че може би парите, които дадохме на децата ще
отидат в ръцете на някой възрастен, който ги експлоатира...остават леко
повърхностни и неадекватни. Малчуганът не преставаше да ми щипе крака и да ми
дърпа панталона, като че ли търсейки да ме накара да осъзная, че е нещо реално, че
е нещо повече от репортажите върху бедността и глада в развиващите се старни,
които можем да видим по телевизията.

Без да си дам сметка, почти несъзнателно бях започнал да си градя

концептуална защитна стена. Анестезирах чувствителността си, за да се адаптирам,
за да съвместя пребиваването в един от най-луксозните хотели в Делхи и всичко,
което ме обграждаше в онзи пазар и претъпканите и мръсни улици. Всяко
пощипване на малчугана разрушаваше малко по малко механизмите на самозащита,
които инстинктивно си изграждах.

Тези две деца ми наложиха присъствието на една реалност, която се опитвах

да игнорирам, или най-малкото, да не забелязвам по адекватен начин. Веднъж
видяна, вече е невъзможно да продължаваш, като че ли тя не съществува. Или пък
игнорирането е напълно възможно, но с цената със загубата на чувствителност...
Правим се на разсеяни... и от разсеяност оглупяваме...

Погледът на тези две деца жигоса сърцето ми. Не можех да се отърся от спомена за
тях нито в колата, нито в ресторанта предназначен за средно заможна класа, в

който влязохме за вечеря.

Виждах индийските семейства с празнично облечени деца, идващи за да се

отпуснат и да намерят заслужен покой след трудна седмица...Започвах да осъзнавам,
че кастовото разделение в Индия не принадлежи само на книгите по история и
етнология.

Краката на двамата малчугани, които срещнахме на пазара никога няма да

пристъпят прага на този ресторант. Това, което тук харчим за една вечер, те едва ли
ще видят и за една година.

Това, което ги разделя от децата, които са с родителите си в този изискан

ресторант не е само имуществения ценз, но и това, което би могло да се нарече
достъп до информация. Те никога няма да проговорят на английски. Никога няма да
се докоснат до клавиатурата на компютър. Невъзможността да си служат с това

ново средство за общуване създава едно допълнително ниво на социална

маргиналност.

Погледът ми остана прикован върху оранжевите цветове на едни изкуствените

растения, които бяха единствената фалшива нотка в иначе изисканата декорация на
заведението. Така както тези цветя разваляха магията на ресторанта, погледът на
малчуганите направи така, че да чувствам всичко, което ме обгражда фалшиво и
изкуствено.

Тези мисли и тези редове са може би една особено перверзна форма за

облекчаване на гузната ми съвест. Сигурен съм, че това не е най- адекватната
реакция, но за момента не мога да открия нищо друго. Чувствам се ужасно в тази
ситуация на безсилие. Животът ми предоставя една истинска провокация, която
свива сърцето ми...а аз се чувствам неспособен да намеря адекватния отговор. Може
би този отговор далеч не трябва да бъде една непосредствена реакция. Може би
моята роля, поне на първо време, е да не забравям сериозността на погледите и
светлината на усмивките на тези две деца. Продължавам да натрупвам впечатления -
да видя нещата такива каквито са, без да ги украсявам и без да се крия зад булото на
културата и на фалшивата ерудиция.

Едно от преките последствия на вчерашния ден бе, че по време на закуската

музикалния фон(моцартов менует) ме подразни. За първи път в живота ми
класическата музика предизвикваше чувство за гадене. Бе капката, която
превръщаше деликатната и луксозна атмосфера на Хотел “Империал” в нещо
гротесково и непоносимо.
00ч.20м. в Хотела

&&&

Контрастът между микрокосмоса на хотел “Империал” и железопътната гара

на Ню Делхи бе брутален. От рафинираната атмосфера на изтънченост и лукс,
обгърната от нежния полъх на климатичните инсталации се озовахме в ада на
лепкавата жега, прахта и агресивността на гарата. Като начало, влакът ни имаше
“само” два часа закъснение. Два часа чакане на перона е импониращо преживяване.
Той е широк около десетина метра и дълъг.... В това иначе обширно пространство бе
невъзможно да се открие празно място. Бъдещите пътници сядат или просто лягат на
замята, чакайки с примирение идването на влака. Тези, които искаха да минат,
прескачаха или чисто и просто крачеха върху краката на чакащите. От време на
време минаваше някой амбулантен търговец, продаващ мазна храна и топла вода.
Море от миризми и цветове.

В крайна сметка и ние седнахме на едно стъпало и чакаме като останалите...

Обхваща ни същото примирение или по скоро една странна смесица от радост и
нетърпение предизвикано от внезапното потапяне без спасителни пояси в нещо
непознато и ново. Най-сетне скъсахме защитния пашкул на луксозните заведения.

В момента, докато пиша тези редове двама индийци наблюдават с неприкрит

интерес криволичещия път на писалката ми из страниците на бележника ми.
Погледите ни се срещат и се зараждат реципрочни усмивки...

21ч.58м. Гарата на Ню Делхи.

&&&

Една доста дебела хлебарка се разхожда между трохите от храната на излегналите се

върху перона пътници. Плътна прах лепне по дрехите и хармонизира всичко в леко
сивкаво-черна тоналност. Миризмата на пот става все по-силна. Когато пътниците
от друг влак започнаха да се раздвижват, хлебарката намери бързо скривалище в
малка дупка в една бетонна колона. Поведението и ми напомня това на катеричките
в царствените градини на Quitab Minar и гробовете на Humayn’s. Quitab Minar е
кула строена в продължение на около 200 години (около 1000г. от н.е), за да се
отпразнува победата на мюсюлманите срешу последния индуистки цар в тази
област.
 Джамията, която се намира до кулата е построена с камъните на 27 “храмове
на идолопоклонници” .които мюсюлманите разрушили за славата на Аллах...Както в
Египет, в строежите се използват колоните от предишни храмове. Въпросната
джамия е обградена с колони в индуистки и будистки стил. Доста странна гледка.
Тази

* Ъ" f

каменна гора обгражда патио,г в чиито център се намира една стоманена колона
излята около 500 г. Майсторството на индийските [У железари е пословично. След
толкова векове ръждата все още не & оставила следите си въху леко грапавата
повърхност на стоманата. Нищо чудно, че така наречените саби “дамаскини” са се
ковали I/ от индийска стомана. Съвсем нормално е също така, че индийците са
имали желязо от много по-добро качество от произвежданото в !/ у английските
манифактури. Монопола .зршто налага Компанията на

Индиите, благодарение на славните войски на Нейно Величество ) разрушава една

просперираща индустрия

с висококачествени продукти, за да наложи със силата на щиковете ниско

качествена продукция “Made in England"”. От производител и износител на желязо
Индия се превръща в потребител. Това, което днес би могло да се нарече кражба н а
технологии в производството на желязо и стомана, е чисто и просто дължим данък
към славния завоевател, който отваря със сила пазари за производството на
лондонските и манчестерските манифактури....

Както е добре известно, историята се пише от победителите.

Продължава де се говори за социалното и технологично развитие,

/ j/ който живее‘Индия по времето на британския протекторат....

i/ Би могло да се мисли, че въпреки всичко ^съществува нещо като у историческа

справедливост. Почти два века по-къснф^ай-голямата компания в света за
производство на стомана и желязо - индийската “Metal Steel” купи втората по
големина компания - европейската “Arcelor”....
18

Продължавам да пиша... Вече имам осем наблюдатели, които не откъсват очи от

бележника ми. Трябва да призная, че в тази ситуация има капка сюрреализъм: да
пишеш стриктно наблюдаван, седнал върху прашна стълба, чиито стъпала са
толкова горещи, че парят краката и задните ми части...Никога не съм се чувствал
наблюдаван с толкова внимание и може би с известна възхита. Ингинар Нагещ ме
прекъсна, за да ми каже, че това което пиша трябва да е много хубаво (very nice).
Може би няма никакво

Му

значение кабо пиша - самият акт на писане на такова място и при такива
обстоятелства е това, което предизвиква любопитство. Може би смятат, че за да се
пише по този явно странен начин, би трябвало да имам да кажа нещо особено
важно...Де да беше така...Изживяването е странно: да пишеш и да чувстваш толкова
втренчени погледи и в най-малкия жест на изпотената ми ръка. 23ч.15 на гарата.

2.08.2005

Вече почти от 12 часа сме във влака. След кошмарното чакане на коловозите на гара
Ню Делхи бяхме готови и за най-лошото. Десет I/ минути преди съвсем
неочакваното идване на влак^ от същата бетонна колона^ където се бе скрила
хлебарката, придружен с пълно

безразличие от страна на индийцитегсе появи тлъст плъх. Привлечен

(I/

от едно хвърлено парче хляб, плъхът се отправи с бърза, но спокойна крачка към
нашия куфар. С вик на ужас, пъргава като

Г'

|/ газела, Кармен скочи на врата ми. Реакциията и предизвика всеобщо забавление.

Непоколебим, плъхът докопа парчето хляб и се отправи с достойнство към
убежището си. Всичко се върна към I/ нормалността на хаоса^катоу че ли нищо
особено не се бе случило. В цялата тази толкова нова и толкова необичайна
ситуация се бяхме приближили до единствените чужденци, които можеха да се
видят н^рред изполягалите на земята индийци. Намерихме ги лесно - бяха (/ едни от
малкото които все още се опитваха да останат прави и да не

(У

19

се докосват до нищо. Екип от китайската телевизия (Харбин) дошъл в Индия, за да

направи поредния репортаж от една серия наречена “нашите добри съседи”.

Въпреки, че бе почти полунощ, бе невероятно задушно. Кармен подари едно

ветрило на единствената жена от екипа, която бе на път да получи топлинен удар.
Отначало к китайката мислеше, че и бяхме оставили ветрилото само на заем. Когато
разбра, че се касаеше за подарък, подскочи от радост. Подари ни един китайски
дракон. От този момент не се разделихме. Поставиха се основите на една ефимерна
българо-испанско- китайска задруга.

Влакът надмина всички наши очаквания (трябва да призная, че след трите часа на?
коловоз №8 на гара Ню Делхи, нивото на очакванията ни бе изключително ниско...).
Леглата бяха с чисти чаршафи, коридорите широки и тоалетните по-чисти от много
европейски. Имаше климачна инсталация!

Когато пристигнахме във Варанаси намерихме същия хаос по 1/ коловозите.

Тук,^повече от половината от изпонасядалите на земята пътници бяха облечени в
оранжево - цвета на поклонниците. Китайците ни поканиха в колата, която ги
очакваше. По този начин ни спасиха от безмилостните атаки на шофьорите на
таксита и рикши. Колата се спря пред един петзвезден хотел. Предпочетохме да
продължим пътя си и да търсим нещо по-семпло. Преди да се разделим с нашите
спътници по неволя, можах да говоря на руски с директора на екипа: Зен Минг.
Явно е трябвало да го научи за репортажите, които е правил за Русия. За първи път
от пет години,

говорех отново на РУСКИ... В ИНДИЯ И С КИТАЕЦ

Сега съм на терасата на хотел Gangues Wew. Опитвам се да успея да привикна на

живота без климатик.... Но това е най-малкото. Пътят от гарата до хотела ме убеди,
че това, което видяхме в Ню Делхи около голямата джамия бе нищо в сравнение с
обстановката във Варанаси.

Тротоарите не са място за ходене, те са жилища за цели семейства.

20

Да се живее по този начин е явно нещо съвсем нормално и не

привлича вниманието на никой.

Съборетините с плексигласов покрив контрастиращи с модерни

сгради са около 55% от жилищата във Варанаси. Улиците

са завладени от велосипедисти. Колите са рядко изключение.

Кравите, кокошките и прасетата пресичат по-лесно улицата

&Ъ ^ е

отколкото шашардисаните туристи Все още наблюдавам това от

колата, но съвсем скоро ще бъда част от тях.

Питам се дали Индия и Египет са бъдещето на човечеството(от

демографска гледна точка). Ако това е така, то не мога да не

приема гледната точка на Джовани Сартори: Земята експлодира.

Демографичната човешка бомба унищожава условията за самото

[/ оцеляване' хората, като вид живо същество (без да говорим за

|/ останалите видове живи същества). Бедността и свръх населеността

явно образуват порочен кръг. Децата са своеобразна гаранция за

старостта на родетелите им в страни, в които няма пенсии и

социална сигурност. Но бъдещето на тези деца ще зависи по същия

начин от децата, които на свой ред трябва да родят...

Зелената революция през 60-те години, когато агрономите прилагат методите на

съвременната земеделие в Индия, Египет и други развиващи се страни,
“разрешават” проблема с глада за един период от около 30 години. Излишъкът от
храна позволява повишаване на раждаемостта, което води до нова ситуация на I/
липса храна, но този път придружени с липса на допълнителна земя, която да
се обработва.

Към тази панорама трябва да се прибави всеобщо приетото негласно убеждение, че

чрез децата си успяваме по своеобразен начин да “надскочим” смъртта. В този
смисъл всички идеи върху свободата на човека, за това, че можел да си даде други
цели-^свен yj тези, които му налага природата^стават напълно празни и
безсмислени, красиви^"но невъзможни за реализиране мечти. Повечето от
човешките същества се държат като безмозъчни предаватели на генетична
информация от едно поколение на друго.

21

Ако някой остане без деца е разглеждан от обществото като особняк

. А

\/ или като нереализирана се личност.

Често раждането на едно дете е последната спасителна сламка за семейства, които

са на границата на раздялата. Детето се превръща в център на вниманието им, в
нещо, което дава смисъл на опустошени и бедни съществувания. “Детето ми не бива
да мине ; през това през което аз съм минавал....то ще реализира това, което

{ /J

аз не "съм успял...”

Родителите остават заедно уж, за да не наложели на малкия ужасните обстоятелства

на развода, без да мислят за ужаса на съжителството с две личности, които не могат
да се понасят. Колко пъти се повтаря, че детето дължало живота си на родителите. )
Това се живее като своеобразен кръвен дълг...Странното е, че почти
никога не се говори за дългът,_ които имат родителите по отношение

на децата си. Родителите създават деца, но децата са това, което

превръща незрели и инфантилни младежи в отговорни личности - в

родители. В този смисъл двата дълга се уравновесяват. Да се каже,

че единият е по голям от другия е чиста дребнавост, своеобразно

начало на невроза..

Програмите за контрол на раждаемостта изглеждат нещо неморално

в очите на крайната десница(протестанти и католици).

Политическата тежест на католиците в САЩ, заедно с влиянието на

п b^ f e

[ евангелистите води до това, че нивото на средствата на

<1 О? г л и > *л- > {. ь- ф С

международните организаци^предназначени за семеен планинг и

използване на презервативи са сведени до минимум. По този начин

с привидиото морално извинение за защита на живото (ембриона е

разглеждан като личност), се увеличава раждаемостта в страни,

които нямат средствата, за да осигурят нито храната, нито

необходимите условия за едно достойно съществувание на

<К

[/ новородените. Какъв е тогава смисълът от т.н. спасяване на нови

животи, щом с това осъждаме на деградация и на гладна смърт вече

родените?
/ Не е възможно да се продължава о същия демографски ритъм и да

22

се правим, че не знаем, че има някаква граница отвъд която земята

CD

не може да храни повече човешки същества.

Може би бихме могли да бъдем два пъти повече. Може би

настоящето на улиците на Ню Делхи, Варанаси и Кайро е бъдещето

за градовете на “Стара Европа” и САЩ. Аично аз бих предпочел

обратното: част от благоденствието на т.н. “развита страни” да бъде

споделено с “развиващия се” юг.

£/

За да има някакъв минимален шанс това да се случи, едно от

УТ

/ задължителните условия е контрола: на раждаемостта.

15ч.35м. Варанаси

&&&

Варанаси е средновековен град с малко и скромни краски на модерност(примерно

електричеството: 30% от града не го има, от останалите 70% поне половината имат
само една крушка, която осветява входната врата,) в . Хората разделят жизненото си
пространство с това на животните. Във въздуха властва един особен у парфюм(р
съставен от животински изпражнения, евтин бензин, \/ човешки- пот и
влага.

Варанаси не е град за европейци. Намирам нещо неморално в нашето присъствие.

Не искам да защитавам някакъв си пуритански абсолютизъм, нито пък търся да
предпазя крехката ни чувствителност от необичайното за нашите сетива
съжителство на живота и смъртта.
За индуистите посещението на Варанаси е нещо повече от посещението на
Йерусалим за един християнин или това на Мека за един мюсюлманин. Ритуалиото
къпане в Ганг, кремирането на брега на реката и разпръскването на пепелта във
водите t/ и предполагат по-голяма степен на интимност и религиозен ангажимент
отколкото едно “просто” посещение на свети места. Чувствам нашите погледи,
снимки и дигитални камери като нещо инквизиторско, неморално^ на границата на
воайоризма.

23

23ч.40м. Варанаси.

&&&

Седнал съм на стъпалата на един Ghat (странна смесица между средновековен

дворец, храм и крепост). Мухите не ме оставят на мира и за секунда. Сега е малко
преди изгрев слънце, на на брега има повече от 200 души къпещи се в реката.
Изплуващото слънце

придава леко пурпурна тоналност на тъмно кафявите води на Ганг. Във водите на
тази река, в която се срещат живота и смъртта/може

(у

да се види какво ли не: листа от цветя до пепелта на току що кремиран индиец;

уриниращ мъж не далеч от къпещо се семейство;* рибари в чиито мрежи се хващат
риби р примесени с полуразложен труп на куче , до което плува неродено ,/ дет^>'
на абортирала жена....

I/'

/ Лодкари, предлагащи разходка с лодка срещу шепа жълти стотинки

ни заведоха в един Ghat, в който се извършват кремации 24 ч. на

ден. На вратата ни посрещна старица, която очакваше милостинята

^ на случайните посетители, за да купи с нея дървото^необходимо за

кремирането на тялото и. За да бъде извършена добре една

I/ кремация са необходими около 200^ ЗООкг.дърво. По думите на

собственика на този Ghat на смъртта, който любезно предлагаше

услугите си като екскурзовод, един кг.дърво струва около 100 рупии

(приблизително 2€). Иначе казано, за кремацията и разпръскването

на пепелта от тялото в свещените води на Ганг, са

необходими около 400 й 600€ - истинско състояние за индийските

стандарти. Изглежда, че този Ghat приютява болни и възрастни без

средства и без семейство, което да поеме издръжката им. Те идват

на това място, за да чакат смъртта си. Просейки, трябва да

“печелят” храната си и да се опитат да съберат необходимите за

пари за 200 кг. за дъревен материал необходим за кремирането им.

А ^ ОУО rjtf gfjUtA. I f)

Монотонните слова на боса на Ghat-a на смъртта, втренчения и

леко отсъстващ поглед на старицата, очакваща^

V)

24

f и .-неотменимата еи и може би съвсем близка среша “Красивата дама без милост”,

натрапчивата миризма на изгоряло от огъня, които разлагаше човешките телата на
петте им съставни елемента, за да могат по-лесно да се върнат в природата,
налагаше една особена тежест в обстановката. Този странен за европейски очи
спектакъл дердраматизираше смъртта, превръщайки я в нещо

съвсем нормално. ^

у) и < я

На пръв поглед боса на Ghat-a на смъртта не искаше нишо за себе си, милостинята
която ни подсказваше, че трябва да оставим бе предназначена единствено за
болните и за старците, които чакаха часа си (Сега се питам: “Защо видяхме само
една старица?”). Единствената фалшива нотка, която разводни алтруистичния и
добре изигран монолог ,ба боса , бе споменаването за нуждите на бедното м у
семейство....Комбината олекна съвсем, когато малко по- късно, собственика на
лодката пожела да разбере колко дадохме на старицата.

Дори само една трета от гореописания добре подготвен сценарий да има нещо общо
с реалността, спектакълът продължава да бъде покъртителен. Толкова интимни
неща като личната хигиена и смъртта, на брега на Ганг се превръщат в
представление за туристи.

\/ у/ Явно телесността на индийците се вписва в дуги измерения. Тя не ^

г?

нещо различно т тази на европейците. Изглежда, че параметрите на интимност са

нещо съвсем различно.

\/ Най-проблематичниЙ аспект на видяното около Ганг е присъствието

✓ : у ^фотоапаратите и камерите. По същия незабележим начин^по който

писмеността превръща пишещия в “автор”, карайки го да мисли, че самия контакт
между писалката и белия лист превръща написаното в нещо важно, по същия начин
фотоапарата и камерата

• ХА

^ \/ превръщат този, който го държи във воайорист X.(заснетите в

актьори.
Самото снимане привидно придава статут на събитие дори и i

най-безсмислените и незначителни ежедневни случки.

25

i/ В един от най-оживените Ghat-оветф облечени в оранжево

^ ^ поклонници влезли до кръст в реката, чакаха за да получат своето

4J ^ ^

/I/ ^ “причастие” от облечен вбяло санясин. Лодка с туристи ^въоръжени с

V/ фотоапарати и камери се намираше на по-малко от метър от тях.

Най-странното за мен бе да видя как някои от поклонниците

се превръщаха във филмови звезди, усмихвайки се и махайки ни

V/ идиотски с ръце, в момента от церемонията, в който се

предполага,че влизат в общуване с космоса...И всичко това, за да се

превърнат в мимолетна сянка в прашен фотографски албум или

пък да се превърнат в инструмент за мъчение на учтиви приятели,

Г) То

които понасят стоически прожектирането на домашно' видеЬ от

прекарана в чужбина ваканция.

9ч.35м. Варанаси

&&&

Гледан от Варанаси, отсрещният бряг на Ганг изглежда като земен рай. Зеленината
на дърветата и на обработените поля освежава погледа. Този контраст олекотява
демографската и културна пренаситеност на свещения за индуската религия град.

/ Пейзая^ на десния бряг позволява на погледа да се отърси от напрежението в

свещения град, в който съжителстват мъртвите и v v живите I животните и хората;
местните и чужденците */традицията и !/ опита за оцеляване. Очите се спират на
сивкаво зелените силуети на отсрещния бряг на мръсно-кафявата река, за да открият
необходимата равновесна точка -позволяваща на смъртните да следват примирено
своята карма сред хаоса на полу- средновковния, пол^Дмодер^ град.

9ч.54м. Варанаси

&8ь&

Вече сме на път към Каджурао...Най-сетне успяхме да се откъснем от лепкавия

Варанаси, който като че ли не искаше да ни пусне.

26

След сравнително леко и кратко (за индийския аршин) пазарене успяхме да наемем
кола, за дистанцията от 600 км. Ако бяхме продължили пазаренето може би бихме
постигнали по-добра цена. Като начало не е зле....

Спукахме гума. Явно колата не е собственост на двамата шофьори, защото след

половинчасово въртене се решиха да я карат почти пет километра само на
джанта....преди да намерим импровизиран насред полето сервиз.

Малкият достатъчно широк път се вие сред полето. Има непрекъснат поток от
колоездачи, пешеходци и от време на време I/ у' минава по някой друг
камион^зглежда че къщите тип “Варанаси”

са преобладаващите. Единствената, но съществена разлика е,. л

че покривите не са найлонови или пластмасови. Тръстиката като покривно покритие

е може би не толкова функционална, но поне е много по-красива и по-
естетична.

По индийските пътища кравите са абсолютните царици. Имам чувството, че са

навсякъде. Шофьорите не престават да клаксонират, било при задминаване, било за
да накарат някое от горепосочените свещени животни да се помести от пътя, който е
явно любимата им тоалетна.

Пътешествието с кола в Индия изисква подобна доза религиозна вяра, както

ползването на такси в Кайро. Рисковете са от различен характер, но в никакъв
случай по-малобройни. Намираме се на места където почти никога не минават
туристи. Хората се спират, за да ни гледат, но тук никой не иска милостиня.
Просията е присъща на места привикнали с манната небесна, която са туристите.
Погледите на индийците са чисти. От време на време очите ни се спират на някое
особено красиво лице. Като че ли съществува някаква особена невидима и
неведома

справедливост: като че ли повечето от докоснатите от дара на красотата лица са на

хора от най-долните касти. Лицата на по- заможните индийци са закръглени,
задоволени от социалното им положение и може би точно заради това-.безизразни и
безлични.

q OK^t 7 / '

Красотата, която се среша в бедните квартали и села няма нищо общо с

телевизионната и филмова естетика на силиконираните и естетически оперирани
медийни актьори. Тази красота е дарът на U случайността, която налага
справедливост,различна по природа и същност от тази на еснафските човешки
договаряния, които претендират законност, но всъщност узаконяват единствено
социалното неравенство и постигнатите със сила привилегии... 17ч.45м. насред път.

&&&

Пристигнахме в Каджурао към 4ч.10м призори. 620км, които

разделяха Варанаси от Каджурао ни се сториха безкрайни.

Пътищата в щата Утар Предеш бяха що годе приемливи (пътувахме

у)

\У дели 50км. Мо нещо като магистрала). Смяната на щат се оказа

драматична. Пътищата в Мадха Прадеш са в плачевно състояние.

Почти 50% са чисто и просто утъпкана, но не асфалртирана земя.

По тях средната скорост е едва от 2QgJ ЗОкм^/ч^ Въпреки всичко. )

изживяното има своя чар. След повече от 14ч. в сравнително малка

И а

v кола не знаех къде ни как да си сложа краката, за де ме болят по-

л /J-ecist .z'

малко. Цената на неудобството бе контакта с места по невероятни

места. Ядохме в крайпътен ресторант за шофьори на камиони, в

който с абсолютна сигурност се осмелявам да твърдя, че бяхме

първите европейци, които прекрачват прага му.

Индия с кола е нещо съвсем различно от това, което може да се

види от влака или от самолета. Тя е царството на кравата (която

спокойно може да спи насред пътя въпреки отчаяните клаксони на

шофьорите). Много от катастрофите са свързани с самоубийствени

с/ маневри целящи да избегнат сблъсък

със свещеното животно...Видяхме спрял камион, чийто шофьор се

вайкаше, защото в тъмното де ударил крава. Не искам дори и да си

/С. -V

(/ {/ представя как се е чувствал бедния“/ човечец. 3 броени минути е унищожил

добрата си карма за този живот и дхармат си поне за

28

бъдещите му три прераждания... Освен ако се откаже от всичко и се превърне в един

от просяците във Варанаси, които медитират и имат привилегията да измиват част
от греховете си \/ всяка сутрин къпейки се в Ганг...

4/с^ Много от селата през които минахме бяха без ток.^Тези, които бяха
електрифицирани, повечето от къщите имаха една единствена ]/ лампа. Най -
странното е, че въпросната крушка осветява входната врата, а не
стаите....

I/ Въпреки бедността, хората имат особена телесна красота и вродено

* JJ

v достойнство. ОсТва впечатлението, че индийците се грижат много повече за

своето тяло, отколкото за къщите си, които остават като че ли на втори
план...

11ч.15м. Каджурао.

&&&

Терасата на хотел “Сидхарта” предлага привилегирована гледка върху западния

храмов комплекс. Първият контакт с тези елегантни и рафинирани сгради е
опияняващ. Въпреки, че влязохме в най-неподходящия момент - между 11ч.ЗО и
15ч., не можах да откъсна очи от пищната чувственост на телата и -

деликатността лица на изваяните скулптури, които украсяват

фасадите и интериора на храмовете.

й)

l/ Ще остане завинаги тайна защо династията Шандела е избрала това място за

впечатляващото строителство в продълвение на почти един

/у

век. Нито пък можем да си представим как за токова кратък период

\ Г ^ г «1

(95071050 сл.н.е) са построили повече от 80 храма. Това тайнствено място

запазва комплекса от фанатизма

на мюсюлманските нашествия, по време на които се рушат с особена усърдност

храмовете на индийските “идолопоклонници”. Докато се криеше от жегата под
сянката на вековни дървета, Кармен се запозна с една изключителна личност - гид
Анан. Междувременно, почервенял като рак от безмилостното слънце аз
29

продължавах поклонничеството си от храм на храм почти не обръщайки внимание

на потта, която залепваше ризата за гърба ми и се напояваше обилно вече пета носна
кърпичка, с която бършех челото си.

Каджурао е известно с еротичните си скулптури. По фронтоните на

U.

храмовете са илюстрирано доста обширни части от Кама Сутра. Все

пак свеждането на Каджурао само до това, предполага да се избере

/-л 0 Т£

\/ като единствена врата- секса. Струва ми се не само нещо

t^J

несправедливо, но и гледна точка, която превръща любовния акт в , нещо тривиално

и вулгарно, нещо което не би трябвало да е част от

V религиозната архитектура. Проблема за повечето автори и посетители на

Каджурао е точно факта, че интимните отношения са намерили незаменимо място (а
и би трябвало да продължават да го намират) в така нареченото измерение на
духовността. Тези храмове са строени по времето когато в западна Европа
процъфтява готическата архитектура и изкуство. На различно място и по коренно
различен начин се пишат “книги в камъка” (според сполучливото определение на
Виктор Юго). В тези особени каменни каменни текстове все още можем да се iy V
докоснем до духовните търсени^ до всекидневния живот на онази епоха. За разлика
от всички останали култури, индийската не изключва от свещените изображения
извайването на любовния акт. Представен е по възможно най-директния начин, в
цялата

- си те&стност и чувственост. Няма място за евфемизми и ненужен

символизъм. Всички по-късни интерпретации, които търсят \У \У в телесното
ме'Тфизични образи на връзката между Бог и душа?се опитват да загърнат с булото
на свенлива и досадна ерудираност любещите се тела. Боговете от индийския
пантеон се влюбват, прелъстяват небесни и смъртни жени. Един от най-популярните
мотиви в индийската митология е обичта на самия Вишну към една простосмъртна.
В храмовете на Каджурао така наречените “еротични сцени” са просто част от
всекидневния живот. Преплитат се със сцени изобразяващи война, работа,

30

чествания, празници и погребения. Акцентът е поставен върху отношенията между

смъртните и боговете, между мъжкото и женското начало, чийто най-красив и
възвишен израз е любовта и

телесния и израз в сексуалния акт. В нашите очи

културата Шандела би могла да изглежда прекалено разпусната и либерална. Все

пак ми се струва, че за онези мъже и жени секса е бил нещо толкова естествено
колкото яденето и пиенето. Странното за тях би било обратното: да се придава
прекомерно значение и особен свян на един от най-естествените за човешкото
същество актове. За да се превърне във вектор на нечистоплътен У |/ интерес,
сексуалният акт трябва да. се превърне в негцр^за което не 0^

(у L

удобно да се говори (па камо ли изобразява). Когатс^за секса трябва

(/ само да се загатва, д^се прибягва до евфемизми...

1'[/ В един текст,писан преди векове, се говори за условията, които ще Ф W

предизвикат десетото превъплъщение на Вишну: “Когато

обществото стигне до една фаза, в която богатството дава

социалния ранг, собствеността се превърне в единствен извор на

добродетел, страстта е единствената връзка между мъжа и жената,

измамата е основата за успеха в живота, сексуалната любов се

превърне в единствения път към удоволствието и се

V смесват въшната и вътрешната обърканост....^тогава ще се въплъти

за десети път Вищну, за да унищожи света, (цитат от Visnu

Parana).

Странно ми е защо Вишну все още не се е превъплътил, за да настане последния час

на този стерилен и шизофреничен свят, в който живеем. Но всичко с времето си....
00ч.32м. Каджурао

деликатност и природна интелигентност и класа. Не е по-висок от

✓ 5, i метър и петдесет. По тялото мл

м] жегата и - нито

жегата и

един излишен килограм. Лицето му се крие зад прошарена брада . Говори прост, но
елегантен английски. Усмивката му е широка и лъчезарна. Смехът му е заразяващ.
Погледът му е чист и дълбок.

31

Спокойно би могъл да мине за духовен водач. Говори за храмовете и ,/ за

индийската духовност със страсти и дълбоко проникновение. Всяка една от думите
му, всеки един от жестовете му бе проникнат v/ с дълбока любов към живота и
природата-дори в привидно най- незначителните им детайли. Този човек, който
никога не е излизал от родната си провинция.^има дълбоко разбиране за света и
природно елегантно поведение. Това са неща които не се продават и не се купуват.
Почти невъзможно е да се научат. Като че ли идват по рождение.

!/ Животът на Анан е прост, но по особен начин смислен -^защото не претендира, че

е нещо повече от това, което е. Без страстта му \/ към алкохола ^ може би би бил
гуру или пък университетски преподавател...или пък каквото и да е друго. Той
приема и без да крие тази своя пристрастеност. Говори с леко тъжна, но не
патетична ирония за това как алкохолът го е довел до развод. Тази негова слабост го
прави за мен по-симпатичен и човечен. Анан умее да слуша, избира внимателно
думите си и &

I v начинът по който да изрази по най-адекватен начин гледната си точка, без да се

опитва да налага мнението си.

Забелязах, че Кармен го привличаше като жена, но това не го накара да

фамилиарничи или пък да изостави дори и за миг коректността. По особен начин се
радва на нашето съвместно щастие.

За разлика от останалите гидове, Анан не предлага услугите си като амбулантен

търговец. Опитва се да установи човешки контакт, в който позволява на своите
събеседници да прозрат дълбоката му любов към Каджурао.

Въпреки, че по време на посещението на храмовете не ни бомбардира с исторически

дати и ненужни подробности върху J индийската митология , в неговата компания
успяхме да се докоснем поне за миг до духа на индуиската религиозност.Анан го
въплъщаваше в всекидневния си живот.

32

Силата на тази вековна религия (индуизма е практикуван от 82% от населението в

Индия и в този смисъл е религията с най-много поклонници в Азия) е в нейната
гъвкавост и синкретизъм. Не съществуват стриктни догми, които да хранят
прозелитизма, нито пък аспекти, които да правят несъвместимо приобщаването на
аспекти от други религии. Може би най-впечатляващо остават отношенията, които
индуизма установява с будизма, който се заражда като радикална критика на
сковаността. наложена в култовете от кастата на брахманите. Виждайки невероятния
успех на новата религия, която привлича все повече и повече вярващи, за сметка на
старите вярвания, индуистите си дават сметка, че У/ са обречени на крах ако се
ангажират в една открита опозиция.

Ф ?

l/ Единственото, което правят^ е да обявят, че Буда деветото превъплъщение на

Буда...
Оригиналността на индуизма е да съвместни единното и множественото по прост и
ясен за масите начин: съществува едно единствено измерение на божествеността -
Брахман, но тя може да се изрази чрез безброй божества. Брахма, Вишни и Шива са
най- силните и ясно видими въплъщения на Брахман във феноменалния свят.

Смъртните могат да почитат което и да е въплъщение на Брахман, защото в крайна

сметка всички пътища водят към него. Също както Брахман не се изразява само чрез
един Бог (изглежда, че има повече от 360 000 000 божества, ако вярваме на
традицията), така и няма само един единствен път към единството \/ (израз на
духовно реализиране). За смъртните Ц/се представят най- малко четири
възможности:

V/ - dharma (коректното поведение) у - artha (материалното преуспяване) i/ -

/саш.а(телесното удоволствие)

I -maksha (освобождаването от цикъла на превъплъщения) 7 Политеизмът е

всъщност опита на религията да се приплете с всички аспекти на живота, разбиран
като нещо продължително и

33

циклично (това обяснява вярата в превъплъщенията). Индивидуалността е

артикулацията на тоталността. Единството (Брахман) се представя във
феноменалния свят като множество частни (в известен смисъл)
фрагментирани

аспекти, чувствани неизбежно като отделяне, фрагментираност от универсалността.

Заявената цел на голяма част от тези, които практикуват I/ индуизма е

преоткриването и утвърждаваното на изконното единст — ) во на вселената - т.е.
надмогването на живота като различност, която се артикулира в индивидуалности,
иначе казано, освобождаване от цикъла на прераждания...

Все пак сега не е нито времето, нито пък тук е мястото да се впускам в описание на
метафизичните тънкости на индуизма. Искам само да подчертая, че един от на-
забележителните и оригинални аспекти на тази политеистична религия е, че един от
S s пътищата за постигане на духовна реализация е този на каша - телесното
удоволствие.

/ V/ Днес^тази част от идуистката доктрина е загърбена или пък най малкото тясно
преплетена със символични и морализаторски дискурси. Дори Анан искаше да
подчини телесното удоволствие на една по-висша и духовна цел - създаването на
деца (лично аз, не виждам нищо подобно в скулптурите на Кдажурао). Може би най -
скандалното и най-неудобното

✓ v/ за модерната чувствителност е свидетелств^тр-травирано в камък, у й/ че за

цивилизацията Шандела, пътят , ката; -разбран като начин

-хй г

\/ \/ з духовно извисяване , е бил поет и практикуван съвсем съзнателно и сериозно.

Свидетелство за този път с/ н'духовно издигане са самите храмове. Пред
невярващите ни очи се

разкрива един деликатен и чувствен стил на изображение

М/

на преплетни от страст любов тела.

8ч.15м. Каджурао.

34

06.08.2005.

v “Хгамовете са прекрасни примери на индоарианската архитектура, но това, което

ги е направило известни е щедрата им украса. Около у олтарите има изискани
каменни фризове от скулптиран камък^) които ни показват как се е живяло в Индия
преди векове: богове и богини, войни и музиканти, реални и митични животни. Сред
д I/ всички тези изобразени елементи има дава, които са по-видими от всички други:
жените и секса. В всички храмове се появяват фигурите на голи apsaras (небесни
нимфи) в различни пози. Изпълнено е с mithuna - еротични релефи на жени и У
мъже;нзобразяващи всички възможни пози от Камасутра... mithuna (J/
- най-известните образи от Каджурао, еротични фигури. чувствено прегърнати,
които са довели до оглупяване различни посетители - от викторианските археолози
до вълни от туристи...” Стр. 678-689. Lonely Planet. India.

U Едва ли има по-добра (по-ужасна) отправна точка от тази . j У предложена от

текстаукойто е “като библия на приключенските / пътешествия за повече от десет
милиона туристи^рбикалящи света”

( референция за Lonely Planet в New York Times).

|/ Прочита (щ) на този непретенциозен текст, в който са вещо преплетени

повърхностна ерудираност, екзотични детайли и фин хумор, е може би най-
красноречивия и добър израз на духа на времената, в които живеем. Познания, но не
прекалено, защото не бива да поставим в неудобство събеседника ни поради
флагрантната му липса на култура. Трябва да го оставим да вярва, че невежеството
му не е нищо страшно, че може да се “поправи”с гледането на документален филм
или пък беглия прочит на текст, в които всичко е вече предварително предъвкано.
Говори се за всичко, без да се задълбочава нищо. Трябва да се предизвика
любопитство, но да не се задържа вниманието прекалено дълго на едно и също
място. За секса се говори с привидна откритост, лекота и лека

35

ч-

самоирония, които едва прикриват докосването до тема, която

У продължава да бъде леко неудобна. Той е нещо което

У привлича събуждането на нечистоплътни страсти, играта с

/у границите на табуто,?£> ,,

Ако сухите и консервативни “викториански археолози” не са могли

1,1/ да устоят на страстта, водеща до оглупявайе^ какво остава/бедните ^ ^

JJ (£) I .ч. _ v' ^

стада от съвременни туристи (колко фина ирония....фигурата на

{ Ч-

археолога е представена като идеалния прототип (или по-коро

карикатурата) на позитивизма, интересуващ се от мъртвите повече

отколкото от живите и в този смисъл далеч от плътската съблазън,

дори той не може да запази обективността си и оглупява....не само

археолог, но при това и викторианец....)?

Колко странно и тъжно е, че основната точка на интерес за нас

трябва да бъдат жените и секса. Според авторите на Lonely Planet

I/ тези два елемента са “тези;~които са най-забележителните”. От чисто

формална гледна точка, в скулптурите на Каджурао броят на

изображенията на мъжете не е по-малък от този на жените. Сцените

на mithuna (сексуален акт) са едва една десета част от

с/ всички останали. ОсновнияТ интерес е насочен към света на

боговете и тяхното участие в всекидневния живот на смъртните, в

i/ който влизат ; войната (подготовка, сблъсък,

завръщане), различните занаяти, битови детайли, в които се

вписват и определени моменти от интимния живот. Така

наречените еротични сцени не са в никакъв случай централен

елемент. Те са неотменим елемент в едно уравновесено битуване,

както и един от възможните и явно препоръчани пътища за духовно

извисяване и реализиране.

Явно за съвременната чувствителност тази открита

и естествена трактовка на интимните отношения е нещо (/ трудно възприемаемо и
проблематично. Дори за самите индийци

I/ начинът на връзка между мъжа и жената ^рприсъщ на

v културата ТТТянядяла -с нещо трудно асимилаемо. Може би най-

/О. ^

(/ революционния! аспект на обществото Шандала е явното равенство

36

между мъже и жени, най-малкото по отношение на секса.

Скулптурите на Каджурао, следвайки в този

този

ангажимент. В любовта получаваме винаги повече от това, което

ангажираме се изцяло без да очакваме нищо в замяна. Израз на

това равновесие е лингама - скулптура поставена в светилищата на

повечето от храмовете на Каджурао. В лингама откриваме като

основа женския полов орган, от който израства мъжкия фалос. Този

символ изразява равенството между двете природни начала,

космическото равновесие. /

В днешното индийско общество се наблюдава нещо подобно на това, U-о са.

изразява по все по-вкостенен и негъвкав начин. Най-прост и ясен

израз на консерватизма е модата: в Индия и познатите ми

мюсюлмански страни 80% от мъжете са облечени по западен стил

(дрехи, които им стоят като на свинче звънче), докато 95% от

жените носят традиционни носии. Но “традиционните дрехи” са

много далеч от историческия

I/ прототип: сарито (традиционна индийска _ дреха) , което можем да

видим по скулптурите и рисунките,,: разкрива и подчертава

г ум!У£А2ГЪ.

чувствеността на женското тяло, докато съвременното^ покрива

почти цялото тяло. Както в мюсюлманските страни, не е прието

жената да показва рамената или краката си. Западните туристки са

амбулантен морален скандал, който се понася мълчаливо, за да не

прекъсна манната небесна на парите от туризма.

“Във всички храмове се появяват каменни фигури на разголени

apasatas (небесни нимфи) в. най-различни пози.”

\У Колко странно е човешкото възприятие:/В напълно голото тяло няма почти

никакъв еротизъм и чувственост. Тези две измерения се появяват когато се
осъществи контакта между дрехата и тялото, между символичното и плътското.

37

Почти никога няма да срещнем напълно разголена фигура в изображенията на

храмовете на Каджурао. Дори телата на

любещите се мъже и жени са напълно голи. Винаги ще открием

0L

I/' полупрозрачен воал или пък изящнр огърлица.

Защо тогава за очите на авторите на Lonely Planet и за тези на повечето посетители

полуоблечените фигури изглеждат голи? Може би защото дрехите им са прекалено
чувствени за нашите сетива? Още по-странно е защо авторите виждат като
разголени само жените. От чисто формална гледна точка изобразените мъже са по-
разголени от жените.

Защо всички говорят за apasatas (небесните нимфи) и за najikas (любовниците

смъртни жени) и никой не говори за изображенията на “божествения любовник” ?
Може би има нещо общо с така V/ наречената женска свенливост или пък по-скоро с
типа общество.^ което живеем(сравнението с изображенията

и сексуалните възможности на “божествения любовник” би било убийствено за

самодоволната доверчивост и нарцисизъм на съвременните мъжкари)?

04ч. 45м. Орча

&&&

“..mithuna - най-известните образи от Каджурао, еротични фигуриу, чувствено

прегърнати, които са довели до оглупяване различни посетители - от
викторианските археолози до вълни от туристи...” Защо образа на mithuna води
неизбежно до оглупяване? Защо това, \у което !%J за обществото на династията
Шандела е позволявало духовно развитие и морално надмогване предизвиква у нас
инфантилни подсмихвания и нечистоплътни помисли? Може би защото все още не
сме достигнали до така нареченото “сексуално освобождение” на 70-те
години?

“Освобождението” предполага все още присъствието на забраната, \/ игра с

границите на табуто#?* “Нечистоплътните помисли” се

38

предизвикват от мисловното прекрачване на вкостенени граници. Защо се търсят

езотерични смисли в ансамбъла от статуите на Каджурао? Защо трябва да се вижда в
тях израза на търсене на освобождение от moksha или пък да търсим връзка с
практиката на tantra ? Не е ли по-просто да приемем тези образи като това, което са :
артистично изображение на любовния акт? Защо ни коства токова да приемем , че в
така наречената плътска(телесна) любов има нещо свещено само по себе си, че чрез
нея участваме по особен начин в съзидателно творческите актове на природата?
, Тук говорим за съзидани^р. не просто за възпроизвеждане на даден животински
вид, пък бил той и човешкия, защото човекът е едно от малкото живи същества,
които могат да имат сексуални актове извън периодите на оестрациа (разгонване).
Не е ли това едно от най-ясните доказателства, че за хората сексуалния акт има
смисъл сам по себе си и не е пряко подчинен на възпроизвеждането на човешкия
вид? Препокриването на сексуалния акт с възпроизвеждането предполага, че го
свеждаме до нивото на останалите животни, които копулират единствено, за да се
възпроизведат. В любовния акт има прекаленост, щедрост, страст разбрани като
израз на човешката свобода, позволяващи на човека да бъде нещо повече от прости
носители и предаватели на генетична информация.

Обществата на X и XI век не са били “по-отпуснати” и L (/ по лековати от

предшествалите ги от тези, които с ,^ги последвали. Все още любовния акт не е бил
пряко свързан в възпроизвеждането. Свеждането на секса до възпроизвеждането на
v i вида предполагане йг£ налагане на строги граници на желанието. По този начин
се кастрира един от най-мощните извори на риска, разбиран като способност за
екзистиален ангажимент. Унищожава се етиката на действието, з да се наложат
нормите на сигурност и контрол г.) присъщи на пуританските общества,

i/ В тази епоха подобно възприемане на сексуалността не

единствено присъщ# на династията Шандела. Различни

I/ артикулации, но не не по-ниско екзистенциално ниво могат да се

намерят в арабския свят и в някои стихове на труверите и

трубадурите. Персийската поезия и тази на Ал Андалуз са

I/ д. красноречив израз на изискаността и стила живот безмилостно

.м.

, / прегазени от религиозния фанатизъм| преследващ с еднакво усърдие

“развратници” и “ зачени”.

Учен, философ и поет като Омар Хаям е твърде неудобен за

много искрено вярващи и религиозни мюсюлмани. Ето защо не бива

да се учудваме от многобройните “духовни” и “метафорично-

't/ и метафизични” на интерпретации на толкова неудобни образи ( ;

колкото възхвалата на чаша добре отлежалото старо вино и

естетическото и телесно удоволствие от женската красота (това били

метафори на страстта на душата към духовното сливане с

божествеността...). Рубаятите на Хаям и скулптурите

на Каджурао изразяват с простота и

елегантност радостта от телесното благоговение. Не казват нищо

повече. Не говорят за друг свят. Силата на тяхната телестност не

позволява да бъдат безнаказано включвани в метафизично

ь/j/ I/ мопрали;изаторски интерпретации / лтърсейки всяван уРТ0 на

виновност в телата, за да позволят още по-ефикасно властване над

душите. V'H

Каменните текстове на Каджурао имат известна прилика с тези

на Панчатантра, до толкова, до колкото изразяват живота като

цялост. В страниците на тези книги има място за дървета и

животни., за смъртни и за богове. Телата са елегантн1^радостни,

свободни от виновност. Духовността е пряко преплетена

с телестносттта. Всичко е просто, красиво и чувствено. Смъртта не

плаши, защото без нея се разрушава целостта и смисъла на

живота. Заемното ни пребиваване не е пречупено

в гротесковото огледало на мечтата за компенсацията

в небесни райове и подземни адове...” -

13ч.30м. Орча \ if V-г * *

/

40

07.08.2005

(У ^С

^ $ -к

Намираме се в Yahangir Mahal. Едно от крилата на двореца на Бундела (махараджите

на тази област) е превърнато в хотел. Днес имаме невероятния шанс да се приютим в
” Majaraja suit”. Този дворец ни привлече с неустоима сила. Магията на
невероятното за Индия спокойствие на селцето Орча^бградено от всякъде от /
пищна зеленина^ л ни накара да решим без много колебание да останем три нощи.
Климатът е по-мек от този на Каджурао и жителите гостоприемни и невероятно
учтиви в сравнение с агресивността на тези живеещи в селата около храмовия
комплекс \/ на династия Шандела. Жегата не е толкова тежк0 и лепкава. Имаме \/
чувството, че се намираме в зелен оазис, в който са разпръснати останки от
миналото величие на династията Бундела. Малкото островче в реката Бетва е
идеалното място за двореца на местните първенци. Крепостта е свързана със селото
(бивш град) чрез внушителен мост.

Орча продължава да функционира като активен религиозен център. Многобройните

храмове (повечето от които изоставени) привлича тълпи от поклонници. В селото
има повече от / (у двадесет санясц^осветили живота си на Хануман - бога маймуна
верен спътник на Рама. Някои от тях се разхождат със зле прикрита , / гордост
гледайки с престорена скромност тези които изкарват с пот на челото си хляба,
който по-късно ще разделят със светите хора. Жителите на Орча изглеждат по-
работливи отколкото тези на

другите селища^които посетихме. Опитват се да направят нещата по

най-добрия възможен начин (въпреки, че не винаги успяват).

t/17
Тук не се чувствам като движещ се портфейл-нмащ^ задължението

да раздава милостиня.

Децата са изключително карасиви. Обръщат се към чужденците с ентусиазъм

чуруликайки ”Не11оШ”. Имам чувството, че ни казват

\// [/ здравей не толкова, з аДа ни искат милостиня, колкото за да упражнят научения

в училище англииски.

Повечето от къщите са боядисани. Това е първото село, в което видях някой да

мете улицата и площада.

Тези работливи и учтиви хора, усмивките и чуруликането на децата,изгубения в

отвъдното поглед на санясите, пищната зеленина на горите - които ни обграждат,
историят^примесена с

настоящето създават един особено опияняващ коктейл.

I/ ()j

09ч.30м. Орча

&&&

Днес е неделя и градът е превзет от селяните от околните

селца. Атмосферата не е толкова спокойна. Крещяща музика

тероризира сетивата ни. Санясите са в стихията си: проповядват

неспирно и подчертават непреодолимата дистанция между

х/ духовния им ангажимент/земните грижи на останалите....Грижи и / незн ачителни

всекидневни притеснения Q подтискащи

духовно неизвисилите се селяни ..«благодарение на чиято щедрост живеят и се

«издигат духовно» въпросните саняси... Струва ми се прекалено удобно напускането
на всекидневната мерзка борба за съществуване за да се посветим единствено и само
на духовни грижи и духовно извисяване (за сметка на задължителната милостиня на
останалите и при това в страна като {/ Индия). Струва ми се~> че трудното в
подобен контекст не

з;л

I/ е откъсването от всекидневните грижи, а запазването н© духовна висота в

неизбежната посредственост на следващите се един след друг дни. Мъдростта без
всекидневна практичност няма друг изход освен утвърждаването на друг свят, на
други стойности, които да принизят и да лишат от стойност това, което е тук и сега.
Практичността без духовни грижи и стремежи^ превръща всекидневността в нещо
мерзко. Отделянето на практичното от духовното предполага налагането на
неизбежна

42

t/ доза на насилие и ожесточение и в дете горепоменати сфери. J Привидната

скромност на повечето саняси е прекалено театралн^за да прикрие напълно
една особена гордост,

v/ Бизнесменът е прекалено доволен от социалния си успех^ за да може да обърне

внимание на нещо друго различно от поддържането на определен социален статус и
от блаженството на близките си. v/ В Орча открихме една скромна туристическа
агенция -където поръчахме билетите за влака до Гвалиор и Агра.

VV МалкияТ офис е чист и подреден. Собственика говори с умереност и

спокойствие. Очите му наблюдават съсредоточено, което пречи лицето му да
засиява в широка усмивка. В един от ъглите на офиса ^ у , / му им а малък олтар на
Хануман-където горят ароматични пръчици. Равновесието между практичните
задължения и духовните търсения (които в Индия почти винаги имат религиозен
отенък) се изразява в една хармоничност и дълбочина в погледа и словата на този
човек. Кой е духовно извисения? Скромния! и внимателен собственик на
туристическата агенция с дискретното олтарче на Хануман или ■J тръшкащите се по
земята и псалмодиращи саняс^украсяващи с цветя боядисаните в крещящо оранжево
статуи на Йога маймуна в полуразрушените храмове на Орча?
16ч. 15 мин.

1$

&&& ^ и

Днес посетихме частта от Яхангир Махал превърната в музей.

Дворецът на династията Бундела приличаше на Берлин след у

-— ^ V4,

\ \/ превземането му от руснаците. Отдалеч крепостта и изглеждат като страница от

«Хиляда и една нощ». Отблизо сърцето на посетителя се изпълва с една особена
тъга-цредизвикана от плачевното състояние на тези сгради. Трудно е да се опредли
точно какво са: не са руини, но в никакъв случай не са реставрирани и още по-малко
заслужават да бъдат наречени музей. Би могло да се каже, че зле скопосаните
кръпки от страна на «реставраторите» не позволяват на стените да

43

се срутят. Но примитивните подпорни структури от ръждясало желязо и почернял от

влагата бамбук лишават това призрачно място на минала слава от чара на
декаденцията. Бихме могли да наречем двореца романтичен или готически, ако поне
го бяха оставили да се [у/ превърне в руини. Мърсотията и тук таме набързо
направените кръпки с мръсно кафяв гипс покрива едва едва старинни стенописи,
които на места могат все още да бъдат разпознати. Въпреки всичко, останките от
славата на Бундела излъчват особена гордост и

достойнство. Те изтръгват крепостта и двореца на тази славна

f\

с/ династия от състоянието на «клинична смърт», в което иначе IX неизбежно би

трябвало да се намира каято и да е друга сграда^} оставена в подобни обстоятелства.
Паркът между двореца и крепостната стена е с особен чар. Тук останките от
сградите са

действително руини ' -обсадени отвсякъде от пищни растения, чиито

IU

корени подкопават малкото, което остава от основите им. Тези сенки от минала
слава предизвикват симпатията, която се изпитва към героичната и предварително
загубена битка на достоен, но по- слаб противник пред неумолимия тласък на
природата. Кулите на двореца и на крепостта са се превърнали в убежище за
кукумявки, лешояди и маймуни. Местните жители се радват съвсем искрено на
маймуните, защото най-почитаното божество в Орча е богът маймуна Хануман.

През неделя твърдината на династия Бундела се превръща в място I/7за семейни

разходки. Индийците идват с кошници. пълни с храна, за да прекарат деня. Влюбени
двойки търсят дискретността на изоставените и полуразпадащи се галерии и
стаиупревърнали се в убежище за скитащи кучета, стада маймуни, прилепи и птици.
За жалост единственото, което остава след тези шумни посещения са мазните
вестници, пластмасовите пликове, захвърлените

</ консервени кутии, миризмата на урина ^ кравешките (и човешки) изпражнения.

Дори малкото истински възстановени сгради са оставени на разположение на

свещените крави. Прилично спретнатия!хамам е

44

безмилостно превърнат в ”cow-toilet” (кравешка тоалетна). Изпражненията на

свещеното животно можеха да се открият дори в подземните помещения на хамама.
Колкото и свещена да е една кава, продължава да ми се струва невероятно, че я
допускат безнаказано, като че ли това е най-нормалното нещо на светецо
историческите паметници.

Разходката в индийско село или град предполага развиването на . / едно особено

шесто чувство .позволяващо успешен слалом между кравешки изпражнения (в
Парижките улици слаломът е между кучешките изпражнения). j Би могло да се каже,
че Индия живее в ритъ^определен от кравите. Те се разхождат безнаказано по
площадите, заспиват насред улиците и междуградските пътища. По този начин едно
от основните умения на индийските шофьори е да избягват у
кравите^клаксонирайки като луди. Те се излагат Щ невъобразими рискове само и
само да не прегазят спокойно излегнали се насред път свещени животни. По този
начин, средната скорост по у I/междуградските пътища е от не повече от 60^70км/ч.,
а в и около v/ селата не повече от 2С^30км/ч.

Околностите на двореца на династията Бундела са истинска райска градина.

Меандрите на реката Батва извайват незабравим пейзаж. От океана зеленина
изплуват като изгубени кораби куполите на изоставени храмове.

Излизайки от крепостната стена се закриволичихме по земеделски черен път. Всеки

завой ни изненадваше с нещо ново: грижливо обработена нива, дърво окичено с
маймуни, полу рествриран храм... В един от храмовете видяхме три завързани кози
за паметната У табела-^ поставена от департамента по история и архитектура \/ на
Бопал. ^ известяваща, че се намираме пред реставриран исторически паметник. Под
купола на храма многолюдно у семейство бе седнало около запален огъ^върху който
имаше почерняла от саждите тенджера. Зад прикритието на крайпътните дървета се
ширеше хаотична зеленчукова градина. Олтарът

i/ на Хануман бе чист и украсен с свежи цветя. Все още горяха / ароматични

пръчици.

^ За разлика от храмовете , в селцето р

(/ безмилостно завладени от,Санясите в отчаяно търсене на мокша, този храм е

«превзет» от скромно семейство, което почита може би много по-страстно Хануман.
Те живеят без ток и вода, но поне оцеляването им зависи от собствения им труд и
усилия. Не очакват

ничия милост~.за да достигнат до някакво си духовно просветление.

(у

Пътят ни доведе до брега на Бетва. Тази бряг и пищната зеленина,

1/’^/която го о пасва . напомнят по странен начин реката х/ на Сидхарта<описана по

незабравим начин от магьосника на

словата Хесе. Почувствах неустоимо желание да остана завинаги # Седях на

парещите от слънцето камъни и погледът ми се губеше в I/ играта на вечно новата и
на вечно същата вода. Можах да остане; не повече от две„ минути. Беше привечер и
Кармен искаше да се у/ върнем, з ад^ замръкнем насред път. Не можех, а и не исках
да и

наложа вечността на метафизичния ми сън....Тогава безкрайността ? У

% tff?

на водата се концентрира в един единствен миг на телесна цялост и j ь.ч>

^ —-ц'/ v I и_

ми дари вечността на вплетна , в безкрайността на пулса на ^

секундите .^преплетени в плътта ми... Успях да се разделя с това

мистично място без съжаление и ненужно привързване.

00ч.45мин. Орча.

46

08.08.2005.

Не мога да разбера как един народ с архитектурните традиции на

Дндийците може да «забрави» своите познания и сръчности.

V ^

У/ Гледайки новите хотели хотели е почти невъзможно да се повярва, че същите

жители на Орча някога са могли да построят Яхангир Махал.

Този дворец от «Хиляда и дена нощ» би могъл да бъде възстановен, v/ Възползвайки

се от щедростта на миналото и на природата Орча$ би

7«'

могла да бъде нещо повече от «спирка за не повече от два часа» според мъдрите
съвети на международните тъп; оператори. \/ Взирайки се в тъжните остатъци от
стенните рисунки, не мога ад не си спомня търпението и деликатността на един
художник, който рисуваше шествие от наперени пауни в хотела във Варанаси.
Тогава си помислих, че това, което той прави е прекрасно, но че едва ли има някаква
пазарна стойност извън, а може би и в самата Индия. Може би той и още няколко
със същото търпение и сръчност като неговите, биха могли да възвърнат миналия
блясък на твърдината на династията Бундела.

Във евентуалното възстановяване на двореца би имало работа за всички безработни

в Орча и околните селца...

Сладка мечта... Защо коства токова да се приеме това, което е и винаги се съжалява
за това, което е било или пък за това, което би трябвало да бъде? Може би заради
илюзорното чувство, че сме прави? За да оставим някаква индивидуална следа в
реалността? За да предадем някаква принадена стойност на безличното си и почти
незабележимо съществуване, откъсвайки се по този начин от

единственото, което реално ни принадлежи... Съдейки реалността се

* ...

У !У опитваме да ^ надмогнем ^ лишаваики се от

единствената обективна база за съждение: факта, че сме неотменна

част от реалното.

Мисълта за това, което трябва да бъде и за това, което още не е станало фрагментира
глобалността на възприятието,

47

затлачва екзистенциалното ни пространство и условява поведението ни дарявайки

ни посредственост и предвидимост. Липсата на адекватно възприемане на
предизвикателствата на живота (/ предизвиква неадекватни реакции. Виждането на
това^ което е без филтрите на «това, което би трябвало да бъде» са пътя към
адекватното възприемане и отношение към реалността.

08ч.35мин. Орча

&&&

Седнали сме върху червения гранит на десния бряг на Бетва. Реката оставя по
камъните боклуците, които хората са хвърлили във водите и.; Наблизо реставрират
храм, оставайки измазаните стени с леко розов отенък. Няколко километра по-далеч
се разпознават руините на Друг храм почти ) / напълно фагоцитиран от
растителността.

Тази гледка ми напомня един от най-често срещаните мотиви във

храмовете на Каджурао: битката между митичния цар Ананда и

/с]

; един змей. Тератоморфичния^звяр стъпил върху гърдите на яростно

съпротивляващ се войн с гордо изправена глава. Друг миниатюрен войн е яхнал
змея и размахва застрашително меч. Според Анан тази

1Л

сцена представя битката между човека: природата. Предполага се, v/ i/i/че крайния
победител е човека... Въпреки това- гледката, която се разкрива пред очите ни ни
кара да се усъмним: гордите човечки постройки се превръщат малко по малко в
красиви, но безпомощни пред безмилостните атаки на растенията руини. Природата
ги обгръща по същия начин, по който змея се е вплел с митичния цар Ананда.

10ч.35мин.