Professional Documents
Culture Documents
Криминалистика
Криминалистика
Още в самото начало казахме, че тази наука се намира във връзка с други науки и по
този повод бих казала, че тези връзки са твърде разнообразни по обхват и твърде динамични по
своя характер, но в една или друга степен безспорно всичките са свързани в борбата срещу
престъпността. Сега ще разгледаме някои по-типични от тях. Най-тесни са връзките с другите
НП науки и главно с Наказателния процес. Освен по въпросите за същността на доказването и
доказателствата, предмета на доказването и относимостта на доказателствения материал,
наказателният процес и Криминалистиката се намират във връзка и относно способите на
доказване, които ще разгледаме обстойно по-нататък. Даже искам да подчертая, че това е най-
важната връзка между тях. Наказателното право. То и нормите на НК представляват на свой
ред една теоретическа и практическа основа при изграждането на версиите, тяхната проверка,
при планиране на досъдебното производство и съдебното следствие, за индивидуалното
приложение на криминалистичната техника и тактика при разследването на отделните видове
престъпления. Връзките с Криминологията също така се проявяват непосредствено при
установяване на причините и условията, съдействали за извършване на престъплението и при
определяне на способите и средствата за предотвратяването на други престъпления.
Моделирането. Определено то заема също така важно място при съставянето на т.н.
логически модели в процеса на разследването. Когато информацията е непълна. Все повече и
повече расте ролята на системния метод. Изключително важно е обектите на
местопроизшествието да не се изследват изолирано, а като части от определена система, в
която се намират структурни и функционални връзки. По-нататък ще видите, че използваме не
понятието местопрестъпление, а местопроизшествие. Местопроизшествието е по-широко от
местопрестъплението. Под местопроизшествие трябва да разбираме пространствените граници
на мястото, където се е осъществило изпълнителното деяние и е настъпил престъпният
резултат, респективно мястото, където са се образували следите от извършеното престъпление.
Втората група, криминалистичните методи. Те определено заемат ключово място в цялата
дейност по откриване, фиксиране, запазване, изследване и изземване на доказателствата. Тук
се смесват двете форми на познанието – сетивната и логическата. И третата група са методите
на частните науки – химия, физика, биология, математика. Всичките намират голямо
приложение, обусловено от сложния и разностранен характер на престъплението и неговото
отражение в материалната среда. Тези методи също са подчинени на принципа на законност,
пряко са свързани със задачите на наказателния процес и тактическите и методическите
правила и изисквания. Микроскопията, дифузно-контактния метод, луминисцентният анализ,
молекулярната структура, рентгено-структурния анализ, хоматографията и прочие. Има
стремеж да се стига до индивидуална идентификация от биологичните следи.
Следва говора или речта. Тя определено съдържа много характерни признаци. Би могла
да се опише като бърза, обикновена и прочие. Особено внимание трябва да се обърне на
диалекта, физиологически особености, акцента и т.н. Съпътстващите признаци както казахме
са дрехи, шапка, обувки, очила, украшения, бижута и др. За разлика от характеристиката на
анатомичните и функционалните признаци, те са много променливи и зависят от много
фактори като сезон, мода, социално положение, материално състояние на лицето,
професионална дейност и пр. Особени признаци. Тази група е характерна, че те възникват под
въздействието на различни фактори като болестни изменения, анатомични дефекти, заекване,
нарушаване координацията на крайниците, татуировки и др. Те се характеризират с
индивидуалност и устойчивост, поради което при възприемането им следва да се прояви по-
голяма съсредоточеност на вниманието. Кои са източниците на информация за признаците на
човека. При разследването се използват едновременно или поотделно следните видове
източници на информация за признаците. Това са преди всичко показанията на свидетелите,
обяснения на обвиняеми, пострадали, фото-, видео- и киноснимки, различни видове следи
(напр. от ръка, крака, от човешки зъби), картотеки на криминалистичната регистрация или от
медицински заведения. Особено голямо значение имат фото-, видео- и киноснимките, както и
картотеката на криминалистичната регистрация. Практиката сочи, че трябва да се използват
повече източници, които да дават данни за признаците на извършителя на престъплението.
Голямо приложение относно източниците на информация имат също така вероятностния метод
и методът на мисловната реконструкция. Така вероятностният метод предполага изграждането
на система от версии за лицата, които са могли или които е трябвало да видят извършителя. С
помощта на втория метод, мисловната реконструкция, се възстановява разследваното
престъпление и като се реализира механизма на протичането му се очертава възможното
отразяване на събитието на престъплението в обективната среда. Изводите, които са направени
на тази основа, заедно с изградените версии улесняват в голяма степен събирането на
необходимите данни.
И последният метод – това е т.н. фотофит. Той е създаден от Жак Пенрие. Основава се
на принципа на фоторобота, но се използват снимки с високо качество на различни характерни
части на главата, като това са 169 типа чела, 81 вида очи, 86 типа устни и др. Но в крайна
сметка трябва да отбележим, че при тяхната комбинация могат да се получат 5 млн.
синтетични образи. И накрая, колеги, искам да се спра накратко на криминалистическата
експертиза за идентификация на личността по признаците на външността. Тази експертиза се
основава на положенията на теорията на идентификацията на данните на анатомията,
антропологията, общата и съдебната медицина, фотографията, математическата статистика и
други науки. Към този вид експертизи за идентификация по признаците на външността се
отнасят на първо място идентификация на признаците на външността по фотоснимки (т.н.
експресна експертиза). Второ, идентификация на външността по фотоснимки и череп. И трето,
чрез изготвяне на скулптура по портрет на череп. Портретната експертиза най-често се
извършва, когато се издирват лица, укриващи се от следствие или съд, избягали от местата за
лишаване от свобода, безследно изчезнали. Когато в хода на издирването се установи и
задържи лице, чиято физиономия е сходна с тази на издирвания, когато се установи
самоличността на труп, чиито анатомични признаци са се запазили до степен, която позволява
да се извърши идентификация, когато се появи съмнение, че на снимката в документа е
изобразено лицето, което е предявило документа. В основата на тази експертиза стои
сравнителното изследване на съвкупностите от признаците н външността, отразени на две, три
и повече снимки. Сравнението се осъществява с помощта на съпоставяне, съвместяване и
налагане. Използват се различни способи за подобряване на условията, при които се сравняват
фотоизображенията на подлежащото на идентификация лице. Методите на портретната
експертиза се усъвършенстват чрез методите за подобряване на математическите изчисления
на данните, съдържащи се във фотоизображенията на лицето. За целта се отделят
анатомичните точки от лицето на човека, които са специфични, стабилни и служат като
изходни за построяването на различни геометрични фигури. Взаимното разположение на тези
точки се измерва. Измерените разстояния и ъгли могат да се преобразуват и представят във вид
на математически модели, които подлежат на сравнение. А що се отнася до идентификацията
на лицето по неговия череп, то тя се извършва чрез сравнение на фотоснимките на черепа с
приживе направените фотоснимки на подлежащото за идентификация лице. Предварително се
изготвят диапозитиви по специална методика в един и същи мащаб, при който на черепа се
придава положение, напълно съответстващо на положението на главата от снимките. След това
се извършва съвместяване на контурите на черепа и главата по определени опознавателни,
анатомни, топографски точки. И още нещо в заключение да добавя, че идентификацията на
лицето, неговия череп, може да се извърши чрез изготвяне на скулптурна реконструкция на
портрета на черепа. За целта с помощта на отливъчни материали като восък и други, доколкото
са ми известни съвременните постижения – това са силиконовите пасти, се моделира кожата на
главата, лицето и по този начин се изготвя обем на външния облик на човек. Така изготвения
скулптурен портрет се сравнява с приживе направените снимки на лицето, което сравнение
може да даде основание само за извода, че съществува сходство между тях. Приятна вечер!