„Една българка“ – анализ

1. ПОВОД ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА „ЕДНА БЪЛГАРКА“.

Поводът за създаването на разказа е дей ствително събитие. През 1899 г. Иван Вазов
предприема пътуване до Черепишкия манастир. Неговата цел е ва види мястото на
Ботевата смърт. В ханчето по пътя научава имсторията на баба Илий ци, която с риск за
живота си укрива четник от Ботевата чета. Вазов е впечатлен и пише разказ със
заглавие „Челопешката гора“, кой то е буликуван в сп. „Българска сбирка“.
По-късно заглавието на разказа е променено на „Една българка“.
2. ЧАСТИТЕ НА РАЗКАЗА.
А/ ПЪРВИ ЕПИЗОД – той има функция на въведение /екскозиция/.
Тук са показани времето, мястото и обстоятелствата, при които се развива дей ствието.
Разказът започва с точна дата „20 май 1876 г.“ и реално събитие РАЗГРОМЪТ НА
БОТЕВАТА ЧЕТА.
Вниманието след това се насочва към конкретната ситуация – суетенето на
жените край брега на р. Искър, идването на заптиетата и появата на баба Илийца с
болното внуче. Така погледът на автора се движи от ОБЩОТО /ИСТОРИЧЕСКОТО
СЪБИТИЕ/ към ЧАСТНОТО /ЛИЧНАТА СЪДБА НА ГЕРОИТЕ.
********* ДВА ПЛАНА СЕ ОЧЕРТАВАТ В ПЪРВИ ЕПИЗОД.
- ПЛАН НА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЯ
- ПЛАН НА ЛИЧНАТА ИСТОРИЯ
********* ЕКСПОЗИЦИЯ /ВЪВЕДЕНИЕ/.
- ОСНОВЕН КОНФЛИКТ – МЕЖДУ ПОРОБИТЕЛ И ОНЕПРАВДАНИ, МЕЖДУ
ГОСПОДАРИ И РОБИ.
Конфликтът се предава чрез жестове, реакции на героите, диалогът между
героите.
ПОДСИЛВАНЕ НА ДИСТАНЦИЯТА МЕЖДУ РОБИ И ГОСПОДАРИ става чрем обидните
думи „свине“, „ханзъри“, „кучка“, „магарица“. За турците , българите са животни,
по-низши същества.
********** ТЕМАТА НА ПЪРВАТА ЧАСТ Е ЗА УНИЖЕНИЕТО И СТРАХА,
БЕЗПОМОЩНОСТТА ПРЕД ЖЕСТОКОСТТА, НО И СПОСОБНОСТТА В РЕШИТЕЛЕН
МОМЕНТ ДА СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВА НА ЗЛОТО.
Б/ ВТОРИ ЕПИЗОД – дей ствието в него се връща назад към минал момент от събитията.
Това е срещата на Илий ца с бунтовника. Така драмата /участта, трагедията/ на
героинята се пресича с още една трагедия, която е свързана с конкретните исторически
събития. ПЛАНЪТ НА ЛИЧНАТА ИСТОРИЯ се преплита с ПЛАНЪТ НА РЕАЛНОТО
ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ.
В/ ТРЕТИ ЕПИЗОД – Нощният пей заж, които изобразява Черепишкия манастир и
клисурата на р. Искър имат характер на ЕКСПОЗИЦИЯ за този епизод.
- ЗАВРЪЗКА в този епизод – хлопането на вратата на манастира. След това следва
развитието на дей ствието, диалогът с калугера.
- КУЛМИНАЦИЯ в този епизод – четенето на молитвата над болното дете, гневът на
монаха, страха на баба Илий ца от монаха.
- РАЗВРЪЗКА – моментът, в кой то Илий ца решава да си тръгне от манастира.

ОБРАЗЪТ НА ОТЕЦ ЕВТИМИЙ – ЧРЕЗ НЕГО СЕ ПОДЧЕРТАВА ТЕМАТА ЗА РОБСКИЯ

СТРАХ. Пред монаха няма реална физическа заплаха, защото е обграден от стените на
 манастира. Но монахът е забравил своите най -важни задължения – да бъде човек и
служителн на бога.
Г/ ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД – има фнукция на КУЛМИНАЦИЯ.
Тук се подчертават нечовешките усилия, които героинята полага, за да постигне
своята цел.
Д/ ПЕТИ ЕПИЗОД – РАЗГОВОРЪТ МЕЖДУ ИЛИЙЦА И БУНТОВНИКЪТ. ВЪРХОВ МОМЕНТ
Е МНИМАТА /НЕИСТИНСКА/ СМЪРТ НЕ ДЕТЕТО. Тук баба Илийца е духовно извисена.
Въпреки своята трагедия, тя не спира да мисли за четника.
Баба Илийца е жертвоготовна. Тя иска да прибере и е готова на прибере четника в
своя дом.
3. СЮЖЕТ.
А/ Сюжетът е изграден върху реални исторически събития – това е разгромът на
Ботевата чета на 20 май 1876 г. Дружината на Ботев се разпада
Б/ Произведението описва подвига на една българка, която рискува живота на внучето
си и своя живот, за да спаси Ботев четник. Героинята има много сериозни изпитания, но
се се предава. Със своя силен дух преодолява предятсвият.
В/ СЪБИТИЯТА В СЮЖЕТА.
Тези събития не се преставят в реда, в който са се случили. Те се представят в
разместен вид.
4. ЖАНРЪТ НА „ЕДНА БЪЛГАРКА“
„ЕДНА БЪЛГАРКА“ е РАЗКАЗ. Произведението е малко по обем. Представя случка от
живота на героите, която се развива в кратко време и включва ограничен брой
участници.
5. ТЕМИТЕ
А/ ТЕМАТА ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА И СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ
Б/ ТЕМАТА ЗА РОБСКОТО СТРАДАНИЕ, СТРАХА, УНИЖЕНИЕТО И СМИРЕНИЕТО.
В/ ТЕМАТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ СРЕЩУ ПОДТИСНИЦИТЕ.
Г/ ТЕМАТА ЗА ВЪЗНАГРАДЕНОТО ДОБРО.
- Илийца моли турчина да направи добро и заради собствените си деца. /I глава/
- Тя вярва, че като спади четника, ще спаси и своето внуче. /II глава/

Идеята е, че доброто винаги се връща, въпреки че не едостигнала своя резултат.

Важното е тук безкористността и съпричастието, вежното е доброто намерение.

6. ГЕРОИТЕ.
А/ ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ Е БАБА ИЛИЙЦА.
В ней ният образ се събират най -добрите черти на българина. Ней ният образ е показан
чрез речева характеристиха и ней ните постъпки.
Б/ КАЧЕСТВА НА ГЕРОИНЯТА.
- I ЧАСТ – СМЕЛОСТ, РЕШИТЕЛНОСТ, СПОСОБНОСТ ДА УБЕЖДАВА В ИМЕТО НА
СПРАВЕДЛИВА КАУЗА
- II ЧАСТ - ОТЗИВЧИВОСТ, СЪСТРАДАНИЕ, МАЙ ЧИНСКА ГРИЖОВНОСТ, ВИСОКА
НРАВСТВЕНОСТ, ЧУВСТВО ЗА ДЪЛГ, МИЛОСЪРДИЯ
- III ЧАСТ – НЕОТСТЪПЧИВОСТ ПРИ СЛЕДВАНЕ НА ЦЕЛТА.
- IV ЧАСТ – СИЛНА ВОЛЯ, УПОРСТВО, НЕПОКОЛЕБИМОСТ ПРЕЗ ИЗПИТАНИЯТА.
- V ЧАСТ – СЪПРИЧАСТИЕ, РОДОЛЮБИЕ, ГОТОВНОСТ ЗА САМОЖЕРТВА, ДУХОВНА
ПОМЩ.
- VI ЧАСТ - ВЯРА В СИЛАТА НА ДОБРОТО.
 ПОРТРЕТНО ОПИСАНИЕ НА БАБА ИЛИЙЦА
„МЪЖКА НА ВИД“ – ТОВА ПОДСКАЗВА ЗА ЗДРАВИНА И ИЗДРЪЖЛИВОСТ.

ПОРТРЕТНО ОПИСАНИЕ НА БУНТОВНИКА

Бунтовникът се представя предимно през погледа на Илийца. Той е описан като
клетник и мъченик в имено на вярата и народността. Той буди състрадание, но и
възхищение. Той е блед, с измъчен вид, отпаднал, трудно ходи.

- ПОРТРЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАЛУГЕРА.

Той е лицемер и егоист. Неговият образ е в контраст с образа ва Илийца. Калугерът
ругае, вика, пропъжда. Той е страхлив, себичен, пасивен
7. ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА
А/ ФРАЗЕОЛОГИЗМЪТ „МРАВКИ Я ПОПЪПЛИХА“ – ОПИСВА ЕСТЕСТВЕНИЯ СТРАХ НА
ЖЕНАТА ОТ СМЪРТТА, СИМВОЛИЗИРАНА ОТ „ТЪМНИТЕ ТАЛАЗИ“ НА Р. ИСКЪР.
Б/ РЕТОРИЧЕН ВЪПРОС „ЩО ДА ЧИНИ?“ – ИЗРАЗ НА МОМЕНТНОТО РАЗДВОЕНИЕ И
ТЪРСЕНЕ НА ИЗХОД.
В/ МРАКЪТ И СВЕТЛИНАТА – ТЕХНИТЕ РАЗМЕНЕНИ ФУНКЦИИ, ЗАСИЛВАТ
ДРАМАТИЗМА НА СИТУАЦИЯТА.
Г/ ГРАДАЦИЯ С МНОЖЕСТВО ГЛАГОЛИ, КОЯТО ПОКАЗВА ДУХОВНАТА И ФИЗИЧЕСКА
МОБИЛИЗАЦИЯ НА ГЕРОИНЯТА.
„ТЯ УДВОИ, УТРОИ УСИЛИЯТА СИ, НЕЙНИТЕ ИЗПЕЧЕНИ СЕЛСКИ РЪЦЕ СЕ НАПЪНАХА,
МИШЦИТЕ И СДОБИХА СТОМАНЕНА ПЪРГАВИНА И СИЛА, КОКАЛИТЕ Й ИЗПРАЩЯТА ОТ
НАПРЯГАНЕ И ГОРЕКА ПОТ РУКНА ОТ ЛИЦЕТО Й.... КРАКАТА Й СЕ ЗАБИВАХА ДО ПРАСЦИТЕ
В СЯКЪСА ....“
Д/ ХИПЕРБОЛА – „УДВОИ, УТРОИ УСИЛИЯТА СИ“
Е/ МЕТАФОРА – „СТОПАНЕНА ПЪРГАВИНА“