Зоофилм Аладин и Демона На село

Познавате ли Лео ? Той е лъв. Не е зъл.
„Зззз !” – звъни един зелен бръмбар.
Лео задремва. А бръмбарът отлита.
Идва и фазанът Злати. Разперва златни
и зелени пера. И преминава, без дори
да види двете зебри.
Не познавате зебрите ли ?
По телата им има тъмни и бели райета.
Дайте им трева. Трева и вода.
До една роза е бизонът Бизи. Той е див.
Но розите омайват и дивите бизони.
Аладин бил млад и добър. Домът на Симо е село. В двора му
И умен бил, но беден. Един има стар дъб и липа. Там растат
ден Аладин попаднал в дива плодни дървета.
планина. До дънера на дебело Под липата е телето Неси.
дърво намерил лампа. За Неси има сено и слама.
– Ааа ! Медна лампа ! На стобора е петелът Петър. Пъстър е.
Пипнал и Дим обвил Аладин ! Сутрин пее и буди селото.
Не бил дим, а Демона ! В двора си Симо е посадил
– Добър ден ! Аладин намери марули и домати, фасул и пипер. Има
лампа. И Демона е роб на и дини.
Аладин ! – промълвил приведен Симо става сутрин рано и се труди
Демона ! до тъмно.

Мъжът и жълъдите Жива вода Жираф на плажа

Млад мъж минавал по път между
две села. Изморил се. Седнал под стар
дъб. Там били паднали жълъди. Мъжът
взел един жълъд и си помислил:
- Не е справедливо дърво до небето
да ражда дребни плодове. А на стъбла,
дебели един пръст, да растат едри дини!
В това време от дървото паднал жълъд и
Ударил мъжа между веждите.
- Ааа, природата си знае работата ! -
стреснал се той. – Не бива дъбът да
ражда дини !
Живеели задружно мъж и жена. Жираф лежи на плажа.
Но имали болна рожба – Божана. Съседът - прав жираф,
Било по жътва. Мъжът жънел жирафа пита важен
житото. Молел се Божана да - Жираф ли си ?
оздравее. Изведнъж наблизо избил - Жираф.
извор. Мъжът се прибрал с - Бъди жираф. Но важен.
бистра вода в стомната. Дал на И не лежи на плажа.
Божана да пие. Жираф ли си – стой прав !
– Тате, здрава съм ! Продумала
Божана.
От извора се леела жива вода.

Два шала Домошари Шаро

Два шала шушнат в автобуса:
- Виж ме, шарен съм.
- Пипни ме, топъл съм.
Шаловете са на Мишо и Сашо.
Шумно е. Сашо и Мишо си шепнат: домошари.
- Имаш ли шейна ?
Шаловете са наострили уши.
Не шушнат, само слушат. Мишо
и Сашо слизат от автобуса..
И шаловете слизат. Иде ред на
шейните.
Шаро домошар е. Все по двора
шари. У дома си шета. И шаранът
Шари пълен домошар е. Под
водата шета. Зимата завари двама
Шаро е сив, но е нашарен с бели
петна. Не е лош, но има дни - не
слуша. Муши се в шумата. Рови и
тършува ли, тършува. Души. Ослушва
се. Има ли шум – все се ослушва.
После лае, лае - не спира.
Аз пошушвам на Шаро:
- Да се прибираме, Шаро ! Послушен
ли си, заслужаваш топъл душ и
шампоан. Може да има и сешоар.
Само баба да не види.

Шаран на шейна Дъга Шампиони

Шарен шал шаранът има.
Плува с шал шаран сред зима.
Купиш ли си и шейна,
си шаран за планина.
Ей, шаране, два ботуша си
обуй - излез на суша.
След дъжда грейна дъга.
– Да минем под дъгата! – гледа
нагоре Гергана.
Дълго догонваме шарената дъга.
Но стига ли се дъгата ?
Мишо и Сашо са шампиони.
Лети надолу шейната им.
И изведнъж - бум ! – в преспите !
Мишо и Сашо са шампиони по
бързо падане от шейна.

Игра Гого и гу-гу Гара

Днес играем в градината.
Идват Георги, Драгомир,
Благой. Рано е. Има мъгла.
Нагоре дърветата не се
виждат. Но ние знаем - там
са гнездата на гълъбите.
Гласовете на гълъбите
долитат до нас:
-Гу-гу, гу-гу.
Мъглата се вдигна. Небето
стана светло.
- Драгомир ли гони ? – пита
Георги.
- Не! Ти гониш ! – смеем се ние
Били ли сте на тавана у Гого На гарата пристига влак.
Гълъбов? Там има греди, гвоздеи Локомотивът има снежна гугла.
И стар гардероб. В него е Влакът е минал през планини.
гнездото на гълъба Гу-гу. Гого Там зимата е дълга и снеговита.
и Гу-гу са неразделни. Виждали А тук, край морето е пролет.
сте ги лете пред гарата. Гу-гу
пие вода от фонтана. А Гого
пие газирана вода.
После гордо си тръгват. Гого
Гълъбов и гълъбът Гу-гу на
рамото му.
в един глас.