Преразказ

Времето минава и нищо не се променя. Бащата продължава да тича до вечер, още е красив и
строг. Обаче започва да има бели косъмчета на черната коса. Детето все още е ученичка и
свири на цигулка, a майката продължава да е надомничка.
Жената от весела и умна започва да остарява. Скулите и се заострят и на всички въпроси
отговаря с да или не. Погледа и на машината става все по-празен, а когато някой хвърли поглед
на мъжа и, той става по-празен. Може би родителите и имаха право. Ако не беше той, тя
можеше да стане зъболекар в Виена, където има валсове и танци, а не в стара еврейска колиба
с неуютни стай.
Дамата си казва, че са бедни, докато работи. Това вбесява бащата и той отвръща, че има и по-
бедни и казва, че има какво да яде, има дрехи и детето не ходи гладно. Жената спира да
натиска педала на машината и отговаря, че в родния и град не е свикнала на безредие. Добавя,
че държат съдовете в бюфет. Мъжът се опитва да я спре, защото има представление след два
часа. Обаче жената продължава, че един човек на изкуството има нужда от спокойствие, а няма
нужда от дом, уют, храна, но тогава мъжът я прекъсва и казва, че нямат нужда от него и си
тръгва. Накрая жената гледа трескаво детето и му казва, че е бедно.