Professional Documents
Culture Documents
Психодрама
Психодрама
ПО: ПСИХОЛИНГВИСТИКА
ТЕМА: ПСИХОДРАМА
ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
Камелия Станева
Фак. №18421061
III-ри курс
Журналистика и връзки с обществеността
Бургас
2020
2. Днес общоприетият термин за главен герой в психодрамата е „протагонист“. В своите трудове Морено
започва да употребява този термин едва след 1950 г. (бел. ред.)
пространство е продължение на живота отвъд критерия на реалността. Действителността и
фантазията не са в конфликт; и двете функционират в психодраматичния свят на предметите,
хората и явленията. В логиката [на психодрамата] духът на Хамлетовия баща 1 е толкова
реален и свободен да съществува, колкото самият Хамлет. Налудностите и халюцинациите
придобиват плът и получават равен статус с нормалните сетивни възприятия.
Архитектурният дизайн на сцената е съобразен с изискванията на действието. Нейната
кръгообразна форма и нивата й... насърчават спадането на напрежението и дават възможност
за подвижност и гъвкавост на действието. При необходимост психодрамата може да се
проведе на всяко място, където са главните герои - полето на битката, класната стая или
частния дом, но за пълното разрешаване на вътрешни психични конфликти се изисква
специална обстановка - психодраматичният театър.
Вторият инструмент е главният герой, или актьорът. От него се иска да представя себе си
на сцената, да изобразява личния си свят. Той не е актьор, принуден да жертва собственото си
аз заради роля, наложена му от някой сценарист. Веднъж загрял към задачата, за него е
сравнително лесно да ни запознае с ежедневието си чрез действие, защото никой не познава
това ежедневие така добре, как- то самият той. Трябва да действа освободено, така както
възникват нещата в ума му; затова трябва да му е осигурена свобода за изява, спонтанност.
На второ място по значение след спонтанността е процесът на изиграването (enactment).
Прониква се отвъд думите; те се представят като действие, стават част от него. Има няколко
форми на изиграване - играене на роля; повторно изиграване или отиграва- не на минала
сцена; пресъздаване на актуален в момента проблем или изпробване за бъдещето. Следва
принципът на ангажирането. Ние сме научени, че колкото по-малко сме ангажирани с лицето,
което проверяваме или лекуваме, толкова по-добре. В психодраматичната ситуация са
възможни всички степени на ангажиране - от минимална до максимална. В допълнение идва
принципът на реализацията. Главният герой има възможността да се срещне не само с части
от себе си, но и с други лица, които играят роля в психичните му конфликти. Тези хора може
да са истински или въображаеми. Проверката на реалността, която е просто термин при
другите школи, тук, на сцената, се превръща в действителност. Многобройни техники
стимулират процеса на загряване на главния герой към психодраматичното изобразяване; ще
споменем само някои от тях: представянето на себе си, монолога, проекцията, работата със
съпротивата, размяната на роли, двойния Аз, огледалото, помощния свят, реализацията и
психо-химическите техники. Целта на всички тези техники е не да превърне главните герои в
актьори, а по-скоро да ги насърчи да бъдат на сцената такива, каквито са, още по-
задълбочено и по-категорично, отколкото са в живота. Пациентът разполага с драматичен
персонаж - или истинските хора от личния му свят - неговата жена, неговия баща, неговото
дете и т.н., или актьори, които ги изобразяват, т.е. помощните Азове.
Третият инструмент е директорът. Той изпълнява три функции: продуцент, съветник и
аналитик. Като продуцент трябва умело да използва в психодраматичното действие всеки
подаден от пациента сигнал, да следи дали насоката на представлението е съзвучна с
насоката в живота на главния герой и никога да не позволява действието да загуби контакт и
обратна връзка с публиката (rapport). На директора е позволено понякога да атакува и да
разтърсва героя, така както и да се смее и да се шегува с него; понякога може да стане
уклончив и пасивен и да оставя впечатлението, че на практика сесията се води от главния
герой. Като аналитик той може да /допълва собствените си интерпретации с отговори,
постъпващи като информация от публиката - съпруг, родители, деца, приятели или съседи.
Четвъртият инструмент е екипът от помощни Азове. Те (участващи актьори) имат двойно
значение. Продължения са на директора - изучават и ръководят, но също така са продължения
и на главния герой - изобразяват истинските или въображаемите персонажи от житейската му
драма. Функциите на помощния Аз са три: да бъде актьор, който изобразява ролите,
наложени от света на главния герой; да бъде съветник,.който ръководи героя; и да изследва
Използвана литература:
1. Василева., В. - История на психологията, Русе, 2004, ПБ при РУ "Ангел Кънчев"
2. Морено., Дж. - Основи на психодрамата, София, 1994, Фондация "Отворено
общество"
3. Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.