№ 1=Най- малката химична №2=Водната молекула е

единица се нарича атом. Той има полярна.Електролитните двойки

сложна структура. Състой се от
ядро и електронна обвивка –
определен брой електронни К. .
Всеки електрон представлява един
елементарен отрицателен заряд.
Атомното ядро носи винаги
определен положителен заряд .
Атомното ядро е изградено от
неутрални частици – неутрони, и
положително заредени частици –
протони. *Молекулни маси и отрицателен. Затова я наричаме
молове. Важна тяхна
характеристика е молекулната им
маса. Тя представлява сумата от
масите на атомите влизащи в
техния състав, и се израява в
Далтоми. Друга важна
характеристика е величината мол.
Друго практическо приложение е
използването на величината .
*Ковалентна неполярна връзка –
при която електронна двойка се
намира точно по средата на
растоянието м/у двата атома А; Б;
Такива връзки наблюдават когато и
двата атома привличат с еднаква
сила електронната двойка
молекули, които са изградени с
помоща на такива връзки.
Неполярните са неразтворими във
вода – хидрофобни молекули.Т.е са
в хидрофобни състояния.
Ковалентна полярна връзка
единия атом има по силно
сродтсво към електроните на
другия. *Йонна връзка – това е тази
връзка при която общата
електронна двойка вече не е
свързана с единия от атомите а
принадлежи към друг атом.
*Водородните връзки са резултат
на диполни
сили между водородния атом свър
зан с азота, кислорода или флуора.
са изтеглени от водородните
атоми към кислорода. Можем да
разделим молекулата на 2 части –
горна и долна /квесторка?/ В
горната част се събират в излишък
отрицателни заряди, а при
долната поради недостиг на
електрони се създават
положителни заряди. Излиза че тя
има 2 полюса – положителен и
Дипол. Тези диполи
взаймодействат помежду си
образувайки множество
водородни връзки. Съществува
многобройни водородни връзки.
Например м/у водните молекули.
1 водата е добър разтворител,
защото молекулите и образуват
водородни връзки с молекулите
на различни вещества,
улеснявайки разтварянето им. 2.
водните молекули предизвикват
разпадането на йони на редица
съединения. 3. водата се
изпарява много трудно, понеже в
изпарението трябва да се разкъсат
водородните връзки, м/у водните
молекули . Поради това водните
разтвори трудно повишават
температурата си и поглъщат
много топлина при изпарението
си. *Амфипатични молекули –
това са молекулите, които имат
едновременно полярна и представлява киселина. Киселините
неполярна част. Те са по – големи
по размер и притежават някаква
полярна глава – компактна част от
молекулата, и неполярна
продълговата част условно
наричана опашка. *Колоидни
разтвори – Мицелите имат
сверична форма. Общата им
молекулна маса е много голяма.
По тази причина мицелите
образуват т. Нар колойдни
разтвори, които имат различна
свойства от обикновенните
разтвори.. Всички разтвори
можем да разделим на истински и
колойдни.
№3=Съединения, които във воден
разтвор се разпадат на йони се нар
електролити, а самият процес се
нарича електролитна дисоциация
или йонизация. Следователно,
когато говорим за електролитна
дисоциация на дадено съединение
имаме в предвит неговото
разпадане на йони при
разпварянето му във вода. Силни
електролити наричаме тези
съединения, голямата част от
молекулите, на които се разпада на
йони на воден разтвор. Ковалентни
връзки във водната диполна
молекула са толкова силно
поляризирани, че някои от тях може
понякога да се разкъсват и да се
превърне в йонна. По този начин
неутралната водна молекула се
разпада на 2 йона – протон и
хидроксилен анион. Този процес
също е обратим. Протоните
придават кисели вкус на водните
ратвори. Колкото концентрацията
на протоните е по – висока толкова
разтворът е по кисел. *Киселини и
основи. Буфери. Млечната киселина
предизвиква понижаване на pH на
телесната течности, поради това, че
дисоцийра на протон и лактатен
анион. Следователно всяко
съединение което във воден
разтвор дисоциира протони,
подразделяме на слаби и силни.
Слаби са тези чийто молекули във
воден разтвотр се разпадат на
протони и на аниони.

1
№4=Въглеродните атоми могат да
се свързват помежду си
посредством ковалентни връзки,
образувайки различни вериги-прави,
разклонени, отворени, затворени.
Тази-група от атоми в молекулата,
която определя свойствата на
веществата се нарича функционална
група По важни функционални
групи :АЛКОХОЛНА(хидроксилна)- тя е
едно валентна(-ОН). Алкохолите
могат да бъдат-моно, би и
тривалентни. Алкохолите участват в
различни реакции най важните от
които са окисление и естерификация
КАРБОНИЛНА - тази група
представлява кислороден атом
свързан с двойна връзка за
въглероден атом(О+С). Групата има
две разновидности-алдехидна: при
нея задължително едната свободна
валенция е свързана с водородният
атом и кетонна при която и двете
свободни валенции са свързани с
въглеродни атоми. КАРБОКСИЛНА-
едновалентна (-СООН).Съединенията
притежаващи тази група се наричат
карбоксилови киселини. С основи те
образуват соли . Кислородни
производни на карбоксиловите
киселини - това са карбоксилови
киселини с присаединена алкохолна
или кетонна група. ТИОЛОВА ГРУПА -
едновалентна (-5Н):характерно за
тази група е че се окислява
образувайки дисулфидни мостове,
които са от голямо значение за
подържането на пространствената
структура на белтъците и ензимите.
АМИННА ГРУПА - едно валентна (-МН2)
Тя се присединява към въглеродният
атом,при която се получават три типа
нови съединения: амини, амиди,
амино киселини.
№5=Монозахариди - съединения
съдържащи едновременно
карбонилна и хидроксилна група.
Подразделят се с оглед на
следните 3 х-ки: тип на
карбонилната група; брой на С
атими в молекулата на
монозахарида. Един от
представителите на монозахаридите
е глюкозата. Дизахаридите са
изградени от по 2 монозахарида.
Захарозата е м/у най-
разпространените дизахариди.Тя е
изградена от глюкоза и фруктоза,
чиито молекули са свързани с
кислороден мост. Полизахаридите са
високомолекулни съединения.
Изградени са от монозахаради, В
зависимост от вида на изграждащите
ги монрзахариди се разделят
на*хомополизахариди (съставени от
един монозахарид)
ихетерополизахариди (състоят се от
разл. Моно Захариди). Гликогенът е
най-важният хомополизахарид -
притежава огромно молекулно
тегло. Големи натрупвания на
гликоген има в мускулната тъкан и
черния дроб. Той има важна
биологична ф-я - гликогенът е
резервен захарид, складова форма
на глюкозата; мускулният гликоген
доставя глюкоза на мускулите;
чернодробният гликоген доставя
глюкоза на мозъка..Биологична ф-я
на въглехидратите - енергитична ф-я -
осн. доставчик на енергия; резервна
енергетична ф-я - изпълнява се от
гликогена натрупан в мускулите и
черния дроб: градивна ф-я -
въглехидратите взимат участие в
изграждането на почти V клетки и
кл. органели; защитна ф-я -
въглехидратите участват в състава
на разл. видове защитна слуз
отделян от жлезите в лигавицата
на разл. органи и предпазва от
механични, химични и др
увреждания.
№6=Липидите са разл. по структура
и свойства в-ва, които са
неразтворими във вода. Към тях
спадат следните 4 гр. съединения;
Свободни мастни киселини (СМЮ - те
са карбоксилни к-ни (К - СООН).
Разделят се на нисши (имат до 10 С-
атома) и висши (над 10 С-атома).
Висшите се разделят на наситени
(пълмитинова има 10С-атома и
стеаринова 18С-атома) и ненаситени
(олеихова, линолова, линоленова,
арахидонова). Наситените които не
притежават двойна връзка и
ненаситени с 1 или повече двойни
връзки. ВМК участват в състава на
мазнините и фосфолипидите.
Мазнини - естери на З валентният
алкохол глицерол с З ВМК.
Растителни мазнини - те са течни,
защото съдържат ненаситени ВМК и
животински - те са твърди, защото те
съдържат наситени ВМК. Ф-и - най-
богат източник на енергия, предпазва
организма от преохлаждане и защитна,
предпазва от удари и сътресения.
Фосфолипиди — те са изградени на
базата на алкохолите. Във воден
разтвор образуват двуслойни
мембрани в тях поне една от
киселините е ненаситена. Ф-я,
изграждат биологичните клетъчни
мембрани в организма. Холестерол -
стероиден алкохол със сложна
структура. Участва в състава на
всички кл мембрани От него се
синтезират важни биологични
съединения: жлъчни к-ни;
стероидни хормони; витамин Д и
др. Холестерола се синтезира в черният
дроб и жлъчката.
2
№7=Те са производни на
карбоксилните к-ни в които Н-атоми са
заменени с аминогрупа. За човека са
важни а-ак. Белтъците при човека са
изградени от 20АК незаменими.
20те АК се различават по К.- където
може да има допълнителни функц.
групи. Затова химически АК се
разделят на следните групи:
(глицин), (глутемат), (лизин),
циклични- от тях се получават
важни хормони и молекула
медиатори(тирозин).В състава на
белтъците влизат само 20 от
множеството АК, генетичният код
съдържа знаци само за 20АК. 12АК са
заменени и се синтезират от
организма, докато останалите 8 са
незаменими и трябва да се взимат
посредством храната. АК се свързват по
м/у си чрез пептидна връзка и така
образуват белтъци или пептиди.
Пептидите играят важна роля в
организма. Голяма част от тях са
хормони: гликагон, инсулин и др.
Всички са с важен ефект за обмяната
на в-вата.
№8=Белтъците са високо №9=Прости белтъци са тези, които не
молекулни съединения, изградени съдържат в молекулата си нищо
от над 100 остатъка на 20те АК друго освен АК. Сложни са тези,които
свързани с пептидни връзки в съдържат в молекулата си някаква друга
полипептидни вериги. Белтъчната група или молекула нямаща нищо общо
молекула е голяма и сложна В нея се с АК. Сложните белтъци се наричат
различават няколко структури: още протеиди и се подразделят на
първична стр - изучава броя, вида и следните групи: фосфопротеиди -
последователнoстта на подреждане казеин - осн.белтък на млякото е най-
на АК във веригата. Вторична стр. - често срещаният фосфопротеид;
тя определя формата на белтъчната хемопротеиди - имат цвят, както
(алфа или бета показва името им - хемоглобин;
спирала). Третична стр. - изучава нуклеопротеиди - рибозоми,
пространствените форми на алфа хромозоми и др; гликопротеиди –
спиралата -глобулни сферични и повечето белтъци са такива,
фибрилни или нишковидни. липопротеиди - образуват се чрез
Денатурация - под влияние на обединяване на липидни и белтъчни
различни фактори висока молекули. Белтъците имат редица
температура, силни к-ни и о-ви, биологични функции - пластична;
тежки метали се разкъсват енергетична; съкратителна-
връзките, които поддържат транспортна;буферна; регулаторна;
вторичната и третична структура, защитна; участват в съхранението,
белтъка загубва своите функции. пренасянето и реализирането на
Четвъртечна стр. — притежават я генетичната информация.
само белтъците, които имат в
молекулата си повече от една
полипептидна верига-хемоглобин.
Белтъците се разтварят или само
набъбват във вода. Глобулните
белтъци се разтварят давайки
колоидни разтвори, докато
фибрилните поемат в себе си по-
малко к-во вода и набъбват. Чрез
електрофореза може да се раздели
една белтъчна смес на съставните й
части. С помощта на специални
реактиви белтъците се оцветяват и се
получава т.н. електрофореграма,
която показва наличието на
различни белтъци. К-вото на тези
белтъци може да се определи чрез
спец. уред.
3
№ 10=Ензимите са белтъци,
специализирани в ускоряването на
биохим. реакции. Те са
биокатализатори. Без тях повечето
реакции в клетката практически не
протичат, докато в присъствието на
ензимите реакциите се ускоряват
милиарди пъти. Ензимите се делят на
прости - съставени само от АК и
сложни -съдържащи освен белтъчна
и някаква не белтъчна молекула,
което представлява сложно
органично съединение наречено
коензим. Някои коензими синтезират
от организма, но други трябва да се
вкарват чрез храната (витамини).
Ензимът се означава с буквата Е - в-
во върху което той състава се
нарича субстрат (8), а в-вото, е ензим
което не превръща субстрата в края
на реакцията продукт (Р). К-вото
енергия, което се внася от вън, за да
се активира една реакция се нарича
активираща енергия. Ензимите са
само тези белтъчни молекули които
могат да осъществяват дадена
реакция само по заобиколен път,
при това използваните междинни
реакции да са ниско бариерни. Само
по този начин ензимите ускоряват
биохим. реакции милиони пъти, без да
се повишават температурата или
налягането. Механизмът на ензимната
катализа е: субстрата се свързва само
със строго определен участък на
повърхността на ензима на пр..
активен център, м/у активния
център и субстрата има
пространствено и химично
съответствие, т.е. ензимите не
катализират всякакви реакции а
строго определени. Това се нарича
специфичност на ензимната
действие. Има абсолютна
специфичност - при която ензимът
реагира с едно единствено
съединение и относително реагира с
няколко сродни съединения, то
разкъсва връзки от едни и същи тип.
По време на катализа конфирмацията
на ензима рязко се изменя.
№ 11=Броя субстратни молекули
превърнати от 1 молекула ензим в
продукт, за 1 минута се нарича
оборотно число на ензима. То
определя максималната скорост
на ензимната реакция. Върху
скоростта на реакциите влияние
оказват рН, температурата и
концентрацият на субстрата.
Колкото е по висока конц. на
субстрата толкова скоростта на
реакцията е по голяма. РН
оптимума на ензимите е различен за
всеки ензим. Смилателните ензими
които атакуват пептидните връзки
се синтезират под формата на
неактивни молекули наречени
проензими. Те се състоят от ензим и
инхибиторни пептиди- подтискащи
действието на ензима Активирането
на ензима се състои в разкъсване на
една или повече точно
определени пептидни връзки, при
което се отстраняват
инхибиторните пептиди. Някои
ензими могат да променят своята
активност, когато са подложени
непрекъснато на въздействия. По
това отношение се разделят на
независими и
регулируеми(алостерични).
Алостеричните катализират в
зависимост от функциите За
метаболното състояние на
цялостния процес в който участват
така наречените специфични
ензими инхибитори - те подтискат
активността на 1 определен ензим.
Делят се на 2 групи: необратими и
обратими.
№12=Витамините са различни по
структура органични съединения,
които не се синтезират от организма и
задължително се вкарват с храната
отвън. Доставят се в организма чрез
хранителните продукти или чрез
синтетични продукти.
Мастноразтворимите витамини не се
разтварят във вода а само в мазнини и
масла. Те са: А; Д; Е; К. Вит.А-ретинол:
участва в процеса на зрителното
възприятие, поддържа разтежа, Вит.Д-
калциферол:влияе върху обмяната на
калций и фосфор,има го само в
продукти от животински произход.
Ролята му е костообразуване и
нормално развитие на ръстта. Вит. Е:
токоферол влияе върху обмяната* на
каротина в мускулите, предпазва от
окисление ненаситените мастни
киселини, които участват в състава на
фосфолипидите.Той предпазва
напречнонабраздената мус. Тъкан от
дегенерация и участва в
спермогенезата. ВитК: участва в
процесите на кръвосъсирването.
4
№13=Витамините са различни по
структура органични съединения,
които не се синтезират от организма
и задължително се вкарват с храната
отвън. Доставят се в организма, чрез
храна Продукти, синтеза от
чревните бактерии и частична
синтеза от самия организъм,чрез
синтетични препарати. Разтварят се
във вода. Вит. С, В1, В2, ВЗ, В5, В6, В12,
ВС,Н. Вит С- участва в синтеза на
колаген и в окислителните процеси,
в обмяната на вещества. Голяма
роля за поддържането на
работоспособност в спортистите.
При висока температура се
разрушава. Липсата предизвиква
анемии. ВитВ! (тиамин) регулира
въглехидратната и мастната
обмяна. Това определя значението
му като фактор против натрупването
на недоокислени продукти в рецептор.Образува
мускулите и кръвта. Вит В2
рибофлавин- участва в окислително
редукционните процеси (дихателни
вериги) Нормализира обмяната на
вещества,повишава съпротивителните
сили на човек. Вит ВЗ пантотеноза
киселина- участва в окислението и
синтеза на мастни киселини. ВитВ5
никотинамид- участва в много
окислителни реакции. Вит В6
пиридоксин влияе върху белтъчната
и мастна обмяна, трансаминиране.
Дезаминиране, декарбоксилиране на
аминокиселини. Вит В12 стимулира
образуването на червени кръвни
клетки. Активира синтез на мус.
Белтък. Участва в процеса на
синтезиране на нуклеинови киселини.
ВитВС фолиева киселина участва в
преноса на едно въглеродни
отломки при метаболизма. Вит Н
биотин- участва в синтеза на висши
мастни киселини, въглех. обмяна,
транспортирането на въглероден
двуокис.
№14=Хормоните са вещества със
силна биологична активност. С
тяхна помощ организма регулира
съществени страни от обмяната на
веществата, растежа и развитието
си. Хормоните се синтезират в
жлезите с вътрешна секреция. Оттам
хормоните попадат в кръвта и с нея
се разнасят по цялото тяло.
Хормоните са биологични
молекули. В зависимост от
молекулния си строеж се разделят
на 3 групи: хормони, производни
на АК; хормони с пептидна
структура; хормони със стероидна
структура. Хормоните още могат да
се разделят на хидрофилни молекули
— разтворими във вода и хидрофобни
— неразтворими във вода, а в липиди.
В цитоплазмата се свързват със
специфичен белтъчен
хормон - паращитовидната
рецепторен комплекс, който
преминава през ядрена мембрана и
се свързва с определен участък от
ДНК. Там образуваният се троен
комплекс -хормон-цитоплазмен
център-ядренрецептор, предизвиква
активиране на ген в ДНК и води до
сентез на нови белтъци в
цитоплазмата. Към тези хормони се
отнасят: тиронините, алдостерон,
тестостерон и кортйзол. Тиронин-
хормони на щитовидната жлеза -
контролират работата на
дихателната верига,; кортизол -
хормон от кората на над бъбрека -
в .черния дроб усилва синтеза и
натрупването на пшкогена:
Алдостерон от кората на
надбъбрека - поддържа обема на
кръвта и стимулира синтеза на
белтъците, образуваща натриева
помпа в бъбречните тубули;
Тестостерон - хормон на мъжките
полови жлези. –засилва синтеза на
белтъци и натрупва мускулна маса,
усилва вкостяването и стимулира
кръвообразуването.
№ 15=Хормоните са вещества със
силна биологична активност. С
тяхна помощ организма регулира
съществени страни от обмяната на
вещества,растежа и развитието си.
Хормоните се синтезират в жлезите с
вътрешна секреция. Оттам хормоните
попадат в кръвта и с нея се разнасят
по цялото тяло.Хормоните са
биологични молекули. Ензимната
каскада осигурява мощен
метаболитен ефект чрез нищожно
малки количества хормони. Такива
хидрофилни хормони са: .
Саматотропин, инсулин и глюкагон,
паратхормон и калцитонин и
катехоламините. Саматотропин - от
аденохипофизата- усилва синтеза на
белтъци в мускалите и костите,
активира бета-окислението, повишава
кръвната захар. паратхормон от
жлеза-
предотвратява спадането на
концентрацията на Са йони в кръвта.
Калцитонин от щитовидната жлеза-
предотвратява прекаленото покачване
на калциеви йони в кръвта. Инсулин —
от задстомдшната жлеза понижава
кръвната глюкоза. Глюкагон -от
задстомашната жлеза- повишава
кръвната глюкоза, усилва
гликогенолизата в черния дроб.
Катехоламини — от сърцевината на
надбъбречната жлеза-адреналин-
усилва гликогенолизата в черния
дроб и мускулите повишава кръвната
глюкоза.
5

№ 17=Всяка кл. е изградена от
клетъчни органели. Най-отвън е
разположена кл мембрана, която
огражда цитоплазмата. Във
вътрешността на кл. ,оградени от
всякъде с цитозол са разположени
останалите органели-ядро
митохондрии, лизозомите,
ендоплазмената мрежа, апаратът на
Голджи и др. Мембраната е тънка
ципа съставена от няколко слоя
молекули. Мембраните притежават
външна и вътрешна повърхност.
Митохондриалните мембрани имат
важна метаболитна и енергетична ф-я;
възбудимите мембрани
имат .електрическа ф-я в нервните и
мускулните клетки; клетъчната
мембрана има рецепторни сигнална
ф-я; всички видове мембрани имат
специализирани транспортни ф-ции.
В състава на мембраните влизат
(фосфолипидите. холестерол и Тези реакции не протичат спонтанно.
белтъците. Едно плазмената мрежа и
апарата на Голджи са с-ми от сплеснати
мехурчести образования, потопени в
цитозоли изпълващи голяма част от
вътрешността на клетката, а стените: им
са изградени от мембрани.
Ендоплазменната мрежа синтезира
белтъците в клетката, след което те
преминават в кухините на гладката
мрежа и от там, в кухините на апарата
на Голджи. Лизозомите са малки
мехурчета, изградени от: мембрана,
съдържащи голям брой смилателни
ензими ,действащи в кисела
среда..Митохондрите са заоблени
мехурчести структура с две мембрани. В
средата на митохондрите се съдържа
безструкторно гъсто желе - матрикс_-
това е колоидния разтвор на ензимите,
които катализира метаболитните
реакции, протичащи в митохондрите.
Ядрото е заобиколено от всякъде от
ядрена обвивка. Тя е пронизана от
много пори, през които преминават и
РНК и други молекули. Във
вътрешността на ядрото се намира
наследственото в-во — хроматин. В него
се съхранява наследствената
информация! Функцията на ядрото е в
съхранението. удвояването
предаването на наследствената
информация към
цитоплазмата.Цитозолът представлява
концентриран колоиден разтвор на
белтъци, главните белтъци в
цитозола са ензими. В цитозола се
съдържат и редица йони и метаболити!
№ 18=Гибсовата енергия е тази част
от вътрешната енергия на
молекулите, която се отделя при
химичните реакции и може да бъде
използвана от клетката Екзергонична
реакции протичат спонтанно в едната
посока, докато спонтанното им
протичане в другата им посока е
невъзможно. Продуктите на
реакцията съдържат по-голямо к-во
енергия, от колкото изходните в-ва.
Реакциите са обратими по принцип,
могат да протичат в двете посоки - в
едната протичат от само себе си, а в
обратната само ако е възможно да
се внесе необ. к-во енергия,
равновесните химични реакции се
характеризират със следното: те не
са нито ендергонични, нито
екзергонични или няма промяна в G,
изходните в-ва и продуктите си
приличат по своето енергетично
съдържание и степен на сложност.
Реакции, които имат общи
реагиращи в-ва - се наричат
спрегнати реакции. Те образуват
метаболитни вериги, които •
могат да бъдат много дълги.
Екзергоничните реакци се разделят
на две групи: в зависимос от к-вото
на отделената енергия.
Нормоергичните реакции са тези,
при които ДО е между 1 и 6 ккал.
Макроергични са тези, при които ДО е
между 7 и 15 ккал. Няколко
молекули фосфорна к-на могат да
се свързват по м/у си чрез
отнемане на еднамолекула вода,
образувайки киселинни анхидриди
наречени ди- или трифосфати. Ди- и
и трифосфатите
са важни молекулни механизми за
съхраняване и пренасяне на
химичната енергия в клетката и то в
състава на по-сложните молекули на
нуклеозит фосфатите. Функциите на
нуклеозитфосфотите са да съхраняват
в своята молекула Гибсовата енергия
отделена от екзергоничните реакции и
при нужда да я отделят за
осъществяване на някаква
ендергонична реякция или процес. В
това отношение тази роля се пада на
аденозинфосфатите, и най-вече на
АТФ и АДФ; нуклеозитфосфатите
пренасят висок реактивно способни
молекулни остатъци в различни
реакции.. АТФ може да претърпи
два три типа разпадане, в
зависимост отмоста на
макроергичната връзка. Разпадането
от първи тип е най-често срещано -
АТФ - АДФ ~ Ф ;разпадането от втори
тип е по-рядко срещано АТФ - АМФ -
+Ф~Ф. Фосфорилизирането на АДФ е
изразен, еднозначен с ресинтеза на
АТФ. Той е следният АДФ - О+Ф - АДФ
- О~Ф (или АТФ), "+"заредения
фосфорен катион се притегля към "+"
заредения аденозиндифосфатен -
анион и сеполучава молекулата на АТФ
№19 Реакциите на биологично
окисление са окислително
редукционни реакции. Окисление
е отнемането на електрони, а
приемането- редукция. Веществото
което приема електрони се нарича
окислител, а веществото което
отдава- редуктор.Окислената и
редуцирана форма на едно и също
в-во образуват неговата редокс
двойка. Две редокс двойки
необходими за протичането на
редокс реакция образуват една
редокс система. Електроните
преминават към това вещество което
има по силно сродство с тях, а това
средство се измерва с помоща на така
наречения редокс потенциал. В
клетката няма по силен редуктор от
водородните редукс двойки и по
6
силен окислител от кислородните
редукс двойки. Най често срещаната
редокс реакция в клетката е
окислението на водород от
кислород, при която се образува
вода. Това е основната реакция на
биологично окисление. Тази реакция
не протича директно а под формата
на отделни редукс реакции при
които енергията се отделя на
подходящи по големина порции. В
тези междинни реакции участват
специализирани биологични редокс
вещества. Те са следните:
никотинамидна двойка
НАД(никотинамид аденин
динуклеотид) и НАДФ (никотинамид
аденин динуклеотид фосфат) Те
пренасят по два водородни атома
които се свързват за молекулата на
никотинамида. Редокс двойката
НАД е предимно окислителна-
отнема богати на енергия
водородни атоми и ги отправя към
редокс двойката на
митохондриалната дихателна верига,
за оползотворяването на тяхната
енергия. Редокс двойката НАДФ е
предимно редуцираща- тя насочва
своите богати на енергия
водородни атоми за
осъществяването на многобройни
ендергонични редуктивни
биосинтези. Флавинови редокс
двойки: ФАД( флавин аденин
динуклеотид) и хемопорфирин са
Коензими на около 50 вида
аеробни дехидрогенази-участват в
цикъла на Кребс и в дихателната
верига.Убихинон- тази редокс
двойка може да окислява
флавиновите и никотинамидните
редокс двойки. Убихинонът пък се
окислява от цитохромите които
представляват желязо хромо
протеиди
№20-Дих. Вериги са поредица от
редокс системи, с непряко нарастващ
редокс потенциал. По дих. вер. се
движат протони и електрони.
Дихателната верига се разполага във
вътрешната мембрана на
митохондриите. Дихателната верига
е съставена от 4 последователно
подредени сегмента, м/у които е
липидният слой на мембраната.
Вторият сегмент е по-малък от
останалите 3. коензимите влизащи
във състава на сегментите са
подредени по нарастването на
техните редикс
потенциали.Дихателните вериги
изпълнява метаболитна и се нарича цикъл на Кребс. В този етап
енергитична ф-я. Метаболитната ф-
я състои и в разграждането на стотици
видове метаболити образувани от
окислението им . Енергитичната ф-я
се изразява в трансформирането
на енергията на преминаващите
електрони в химична енергия на
А'ТФ.Двете ф-ции са
неразделими.Дихателното
фосфорилиране-представлява
ресинтеза на АТФ в
Митохондриалната дихателна
верига, а субстратното
фосфорилране е ресинтеза на
АТФ в метаболитните вериги на
гликолизата и цикъла на Кребс без
участие на вода.
№21=Обмяната на в-вата или
метаболизма обхваща хиляди
отделни 'реакции. Те се
катализират от определени ензими
т.е. метаболизмът е ензимен процес.
Известен брой реакции са свързани
по м/у си и така образуват вериги от
реакции наречени метаболитни. Така
понякога метаболитните вериги
започват и свършват с един и същ
метаболит, или това* са т.н.
метаболитни цикли (цикъл на
Кребс). Метаболитните вериги и
отделните реакции се разделят в
две големи групи: катаболитни и
матаболитни. Катаболитните са
тези, които водят до разграждане
на по-сложните на по-прости.
Метаболитните реакции водят до
синтеза на по-слижни съединения
като се получават от по-прости.
Процесите на катаболизма доставят
енергията за мускулната работа, за
работата на нервната с-ма и др.
Катаболизмът протича през няколко
последователни етапа. Първи- мястото
на действието на този етап е
хреносмилателната с-ма. Там се
извършва ходролитното разграждане
на трите осн. хранотелни в-ва. Второ-
започва след като получените в
резултат на смилането на мономерни
молекули по кръвен път навлизат във
вътрешността на клетките. Трети-
протича в митохондриите на клетките и
се отделя най-голямо количество
енергия 65% от тази, която е била в
молекулите на изходните в-ва.
Четвърти-представлява изхвърлянето
на крайните отпадни продукти ка
катаболизма в околната среда чрез
белия дроб бъбреците и тн.
№22=Смилането на въглехидратите
започва от устата, следва стомаха,
дванадесетопръстника и накрая
тънкото черво. Хидролизата започва
чак в тънкото черво. Оттам
получените монозахариди са вече
готови за преминаване в кръвта.
Смилането на мазнините започва в
дуоденума, където се изливат
соковете на задстомашната жлеза и
жлъчката. Смилането на мазнините
преминава през 3 фази. Първа фаза на
раздробяване на големите мастни
капки на фини микроскопични
капчици под влияние на жлъчните к-
ни Втора фаза е липолизата-
разграждането на мазнините под
действието на панкреасната липаза.
Третата фаза-образуването на
мицели-извънредно малки капчици,
образуващи колоидни разтвори.
Мазнините са най-концентрираният
източник на енергия за мускулна
работа. Смилането на белтъци или
протеолаза е разкъсване на
пептидните връзки и
присъединяване на молекула вода.-
Протеолазата запоява в стомаха под
действието на съдържащите в
стомашния сок пепсин и солна к-
на,след това продължава в
дуоденумакадето получените ензими,
трипсин и хомотрипсин разграждат
"идващите от стомаха белтъчни
7
отломки на нисши пептиди съставени
от по-няколко. АК. В тънкото черво
смилането продължава.В чревния сок
се съдържат различни пептидози,
които се активиращ от трипсинът.
Тези пептидози разграждат
нисшите пептиди до свободни АК. №24=Катаболизма на глюкозата е №25=Анаеробното разграждане на
Резорбцията на АК се извършва в важен процес за доставка на гликозата се извършва в
транс локази за активен транспорт.Те енергия в мускулите. цитоплазмата на клетката. Глюкоза
извличат и най-малките количества АК Разграждането на глюкозата се -» глюкозофосфат -> фруктозофосфат -»
от чревния сок и ги изхвърлят към извършва чрез строго фруктоза! - дифосфат —>
кръвта, която ги отнася в черния дроб, последователни реакции. диоксиацетилфосфат—» глицерин
мускулите и останалите орган Анаеробното разграждане на алдехид Зфосфат -» 1 – 3
глюкозата става в цитоплазмата на Дифосфоглицеринова к-на ->
клетката, а аеробното в трифосфоглицеринова к-на —>•
цитоплазмата на 2фосфорна к-на ->
№23=Разграждането на гликогена в митохондриите. .Схема на фосфоенолпироват -> лактат. Една
ч.дроб доставя свободна глюкоза в глюколизата:ФОРМУЛА.Извършват се част от полученият лактат се
кръвта за използване от мозъка, 10 реакции: В първия етап на окислява от миокарда; друга от
мускулите и др. органи. От гликолизата се изразходва външна червените влакна на скелетната
чернодробната клетка, свободната енергия- 2АТФ, за да серазкъса мускулатура и трета се поема от
глюкози преминава в кръвта и се молекулата на хексозата на две ч.дроб, където се превръща в глюкоза.
разнася навсякъде. Разграждането половини.Това разкъсване е И се отделя в кръвта за ново
на гликогена в мускулите доставя ендергонична реакция, а тя не използване от мускулите. Кръговрата
глюкозошестфосфат като гориво за бимогла да протече без този на глюкозата и млечната к-на м/у
гликолизата регулацията на разход на енергия.В другите етапи ч.дроб и мускулите се нарича цикъл
обмяната на гликогена се извършва тези две половини последователно на Кори. Анаеробната гликолиза
от глюкагона, който регулира сепревръщат в два вида осигурява с енергия бързи, мощни, но
концентрацията на: глюкоза в кръвта макроергични метаболити - 1,3 кратковременни мускулни усилия.
като действа само в ч.дроб.от дифосфоглицерат (ДФГ) и Регулацията на гликолизата в мускулите
адреналина-стресов хормон. Който се фосфоенилпируват (ФЕП), от който се извършва от АМФ, който е мощен
отделя при стресови състояния и чрез субстратно фосфорилиране се алостеричен регулатор на най-
подготвя организма за извънредни получава 4АТФ. По този начин ефикасният ключов ензим на
усилия. Той действа както в/у ч.дроб чистият добив на енергия от гликолизата - фосфофруктокиназа.
така и в/у мускулите. В кръвта гликолизата е 2АТФ.
винаги се съдържа глюкоза. Нейният
произход може да бъде
чернодробен или чревен. Ф-иите на
глюкозата са: непрекъснато да
доставя енергия за работата на
мозъка,мускулите и др. органи.
Концентрацията на глюкоза се
нарича гликемия. Нормалната
концентрация на глюкоза е 3,6 – 6
mmol/L.По-ниската стойност се нарича
хипогликемия, а по-високата
хипергликемия. Факторите които
регулират гликемията са 4 —
инсулин, глюкагон, адреналин и
кортизол.

8

№26=Цикъла на кребс е аеробен
процес, който се осъществява в
матрикса на митохондриите. В
цикъла наКребс се синтезират 12
молекули АТФ. Цикъла на Кребс се
състои от 8 последователни
реакции. Ензимът, който катализира
третата реакция, е алостеричен
регулаторен ензим на цикъла.
Субстратното фосфорилиране със
синтез на АТФ по пътя на
разграждане на различни субстрати
без участието на кислород т.е. без да
се образува дихателна верига.
№27=Аеробното разграждане на
гликозата се извършва в състои от една молекула глицерол и 3
цитоплазмата и митохондриите.
Аеробното разграждане на глюкозата
е пълното окислително разграждане
на глюкозата до въглероден диоксид
и вода. Пируватьт който се
получава при глюколизата се
насочва към окисление за
получаване на енергия. Това се
извършва в митохондриите и се
нарича окислително
декарбоксилиране на пировата.
Аеробната гликолиза се състои от 3
посладователни процеса: гликолиза
—> окислителнодекарбоксилиране
-»цикъл на Кребс. Енергията от
аеробната .гликолиза е за АТФ.
Аеробната гликолиза е бавен процес,
затова тя осигурява енергия за
неинтензивни, но продължителни
мускулни усилия. Сравнението м/у
аеробната и анаеробната
гликолиза в мускулите е сладката:
крайните продукти на аеробната
гликолиза са въглероден диоксид и
вода,'а на анаеробната гликолиза
млетша к-на; а.гл. доставя 38 АТФ, а
ан.гл. 2АТФ; а.гл. е продължителен и
икономичен процес, а ан.гл. протича
бързо, и освобождава енергия, но за
кратко време; а.гл. протича в червените
мускулни клетки, а ан.гл. в белите
мускулни влакна.
№28=Мазнините са най-
концентрираният източник на
енергия за мускулната работа.
Мазнините са източник на енергия в
продължителни и неинтензивни
усилия. Бета-окислението се състои
от 8 последователни реакции. Бета -
окислението се извършва в матрикса
на митохондрите. Енергията от бета-
окислението е 33 АТФ:Окислението на
глицерола преминава през следните
етапи: глицерол —» 'глицеролЗфосфат
—> ГАФ —> пироват -> ацетил КоА -
> цикъл на Кребс. Енергията от
окислението на глицерола и 21
АТФ. Една молекула мазнина се
молекули палмитинова к-на — една
молекула палмитинова к-на има
енергия 129 АТФ. От тука следва, че
енергийния баланс при
окислението на масните киселини е
21+3.129 = 408 АТФ.
N:29=АК се използват главно за
синтез на белтъци,биогенни
амини,хормони и други азотни
съединения.При нужда могат да
се привърнат в глюкоза
(въглехидрати). Излишните
количества белтъци могат да се
превърнат в мазнини.В клетките
няма запас от АК;излишните
количества получени с храната
или от разграждане на тъканните
белтъци се подлагат на
окислително
разграждане.Ензимите,които
участват в разграждането на АК
имат общ коензим, който участва
витамин В6.При разграждане
аминогрупите на АК се отделя
амоняк,който е силно отровен за
организма.Декарбоксилиране:АК(
СО2)—гоигенен
амин.Карбоксилната група на АК
се отделя,като СО2 и се получава
съответен амин.Извършва се само
в някои тъкани,с някои
АК.Получените амини имат важни
биологични форми и за това са
наречени биогени.Те са тъканни
хормони,предшественици на
хормони,невромедиатори,съставна
част на
фосфолипиди.Трансаминиране-1-та
реакция от разграждането на всички
АК,при която те прехвърлят своята
аминогрупа на алфа-хетогутарат и
се превръща в кетокиселини(КК),а
алфа-кетоглутарата се превръща в
АК-глутамат(необходимо е
В6).Получените КК се окисляват за
енергия.На практика се пренася
амоняк.Амоняка от всички АК се
събира в/у една единствена АК-
глутамат,която от тъканите
преминава в кръвта и отива в
черния дроб или глутамата пренася
амоняка в черния дроб за
обезвреждане.Тази реакция е
обратима.В черния дроб глутамата
се подлага на окислително
дезаминиране: глутамат(НАД,НАД
Н2—3мол АТФ)—алфа-
кетоглутарат+NH3.Възтановява се
алфа-кетоглутарата,който може да
се използва за трансаминиране или
да се окисли в цикъла на
Кребс.Освобождава се
амоняк,който се използва за синтез
на урея.Уреята е безвредно
съединение,което от черния дроб
постъпва в кръвта и чрез бъбреците
се отделя в урината.Въглероден
скелет на АК-получените при
аминирането КК се разграждат по
различни пътища,но в крайна
сметка се получават
съединения,които влизат в цикъла
на Кребс(пируват и ацетилКоЕА)или
дават междинни с-я от него.По-
голяма част от АК се разграждат до
пироват и междинни с-я от Ц.К,те
могат да се използват за синтез на
глюкоза и се наричат гликогенни АК.
9
N:30= В организма процесите на
разграждане(катаболизъм) на
основните хранителни в-ва са № 31=Организма изразходва
свързани с процесите на големи к-ва енергия, която се
синтез(анаболизъм и това получава от разграждането на
позволява превръщането на едно определени в-ва, представляващи
хранително в-во в друго.Продукти главния енергиен източник -
от разграждане на глюкозата се мазнини и въглехидрати.
използват за синтез на Хранителните в-ва са тези, които
липиди.Въглехидратите могат да се могат да задоволяват структурните и
превръщат в мазнини,но не могат енергийните нужди на организма.
да се превръщат в Белтъците задоволяват главно
белтъци.Белтъците могат да се структурните нужди, а в определен
превърнат в случай и енергийните. Белтъците
липиди.ПовечетоАК(80%) са не съществуват като енергии в
гликогенни и могат да се използват организма, за това техният
за синтез на глюкоза.Белтъците ежедневен прием с храната е
могат изцяло да се превърнат във задължителен. Приемането на
въглехидрати.Те са незаменима белтъци е свързано с азотния баланс -
съставка и трябва ежедневно да ги колкото белтъци се приемат, толкова
приемаме с храната.От липидите азот се отдава от организма.
не могат да се синтезират белтъци Качеството на белтъците се определя
и мазнини. по два показателя - усвояемост на
белтъците и пълноценност, т.е. да
съдържа 20 АК. Дневната нужда от
белтъци е около 30% от всички
хранителни в-ва. Въглехидратите са
единствените доставчици на енергия
за нормалното съкращаване на
мускулите и главен доставчик на
енергия за работата на мозъка.
Въглехидратите могат да
образуват малки резерви под
формата на гликагон в мускулите и
ч.дроб. В храната са изцяло от
растителен произход с изключение
на лактозата: Дневната дажба на
въглехидрати е около 40% от всички
хранетелни в-ва. Мазнините са
основна част в храната на човека и са
основен източник на енергия. При
тяхната резорбция в състава на
мицелите попадат всички
мастноразтворими витамини
А,О,К,Е. Различават се животински и
растителни мазнини. Животинските
са богати на наситени мастни к-ни, а
растителните на не мастни.Дневната
нужда на мазнини е 20-30% от общата
калорийна нужда.
№ 32=Телесната течност е 60% от
телесната маса - 40% е
вътреклетъчна телесна течност, а
20% -извънклетъчна (15% между
клетъчна, 5% кръвна плазма). С
приемане на течности се приема
около 1500 мл вода, а храната -
650мл вода, която се образува в
резултат на окислителните
процеси и се нарича
оксидационна. Водата се отделя
чрез урината, чрез потенето и чрез
дишането. Телесните течности се
различават по своя йонен състав -
сумата от катионите е равен на
сумата от анионите от тука следва,
че телесните течности нямат
електричен баланс.
Електролитния баланс е
издържане на относително
постоянен обем на състава на
телесната течност.
Полупропоскливите мембрани са
няколко вида: диализна
мембрана - тя пропуска вода,
йони, малки не йонизирани
молекули, а не пропуска големите
молекули на белтъците;
осмотична мембрана - пропуска
само молекулите на водата;
осмотична мембрана с активен
транспорт - осъществява се с два
вида транспорт - пасивен - от място
с по-висока към място с по-ниска
концентрация и активен -
осъществява се от специални
транслокази. Тоничност -общото
осмотично налягане се определя от
разтворените електролити, малки
молекули и белтъци, тази част от
осмотичното налягане, което се
определя от белтъците с
нормално налягане. Основния
мехенизъм за регулацията на
водно-електролитния баланс е
образуването на урина в
бъбреците.Бъбриците се
регулират от хормоните и най-
вече от вазопресин и алдостерон,
последните запазват водата и
натриевите йони в организма.при
децата водната обмяна е по-
10
 интензивна, затова децата се
нуждаят от повече вода.
№ 33=Хемоглобина е белтък, който
изпълва червените кръвни клетки -
еритроцитите. Той е глобуларен
белтък със сложна четвъртична
структура: съставен е от 4
полипептидни вериги, всяка от
която притежава свой хем.
Хемоглобина има следните функции
— кислородно пренасяща - киселинността. Сярната к-на се
осъществява се от хема - понеже
химоглобилните съединения има 4
хема той може да свързва максимален
брой молекули. Това свързване е
обратимо и е следното Нб + 4О2 <-
>Нб(О2)4. надясно реакцията протича
в б.брод, а наляво в тъканите.
Хемоглобина, които напуска б.дроб е
максимално наситен с СО2; СО2 -
пренасяща -в еритроцитите, където
се съдържа в голямо к-во ензима
каброанхидраза, нахлува СО2 и
протича следната реакция СО2
+Н2О <-> Н2СОз <-> НСОз + Н.
Получената въглена к-на се
йонизир а на карбонатен анион и
протони. Тези протони заплашват
организма от подкисляване, затова
протоните които се появяват в
еритроцитите се свързват с увеличаването на рН над 7,4 се
хемоглобина и престават да са опасни
за организма. В това се състои
буферната функция на хемоглобина. В
областта на б.дроб протичат обратните
процеси — бикабронатният анион
навлиза от плазмата в еритроцитите,
отнема пренасяния от хемоглобина
протеин, а отделения свободен СО2
се издишва от б.дробове навън.
Това е протон пренасяща функции
на хемоглобина. Всички 3 транспортни
функции на хемоглобина са свързани и
си влияят взаимно.
№ 34=Организмът в своята жизнена
дейност произвежда непрекъснато
кисели съединения (въглената к-на
се йонизира, отделяйки
бикарбонатен анион и протон.
Тези протони могат да доведат до
опасно повишаване на
образува при окислението на
белтъците. Тя се дисоциира почти
напълно, като освобождава
значително к-во протони —
фосфорната к-на и млечната к-на
също дисоциират протони. В
клетките, както и в кръвта се
съдържат редица съединения с
основен х-р, които свързват
излишъка от протони, това са
буферите. Най-важен от тях е
бикарбонатния буфер - той има
най-висока кръвна концентрация.
Бикарбонатния буфер определя
рН на кръвта. Други буфери са
фосфатния буфер и глава и опашка свързани гъвкаво
хемаглобиновия буфер. Спадането
на рН на кръвта под 7,4 е ацидоза или
подкисляване на кръвта, а има удължена спирализирана форма и
нарича алкалоза. В регулацията на
рН взимат участие бъбреците и
б.дроб. рН зависи от
едновременната и съгласувана
функция на двата органа. Други
по-важни показатели на потонния
баланс на кръвта са следните:
аитуално рН - активната
концентрация на водородни
катиони в кръвта, взета анаеробно
при 37°С; актуално рСО2 -
парциално налягане на С02
изразено в мм/Нд в кръвта взета
анаеробно при37°С; излишък от
основи (ВЕ) - солни к-ни или основи,
необходими, за да се доведе кръвта
до нормално рН или стандартизирани
условия.
№ 35=Различават се 3 типа мускулна
тъкан: напречно-набраздена
(скелетна мускулатура), гладка
(стомах, черва) и мрежовидна
(миокард). Мускулната клетка има
множество ядра и много рибозоми и
митохондрии. Мембраната, която
обгражда мускулната клетка се нарича
саркоплазма. Инофибрилите са основни
съкратителни елементи на мускулната
тъкан, съдържа около 75% вода. Сухият
остатък е 25% и съдържа белтъци,
въглехидрати, липиди, минерални
соли, АТФ и СФ. Източници на
енергия в мускулната тъкан са
високо енергетичните съединения -
АТФ и СФ, въглехидрати и мазнини.
Белтъците на миофибрилите са
следните: актин - има глобуларен актин
G актин и фибрилен - F актин. F актина
е активната форма за свързване с
мазнина; мнозина - неговата
молекула е изградена от две части:
(подвижно) - мнозина разгражда
молекулата на АТФ; тропомиозин —
обхваща 7 миозинови молекули в
миофибралата. Той потиска
свързването на актина с мнозина в
състояние на покой; трипонин -
изграден е от 3 отделни субединици:
ТНТ се свързва с тропозина/ТНТ се
свързва с актина, ТНС се свързва с
калциевите йони. Основният
съкратителен елемент на миофибрилите
е саркомера.
11
№ 36=По време на мускулния импулс № 37=Съществуват 2 типа мускулне № 38=Различават се два основни
настъпва деполяризация на влакна — бели и червени. Червените механизма за ресинтеза на АТФ-
сърколемата и на Т-системата. В мускулни влакна тип 15Т, са бавно анаеробен и аеробен. Анаеробната
резултат на това се отделят калциеви съкращаващи се мускулни влакна ресинтеза се извършва при физически
йони от цистерните, освободеният — характерна качество на натоварвания, които протичат в
калций се свързва с ТНС, като издръжливост; имат вискоко ниво анаеробни условия. Тя включва
предизвиква конформационни на окислителните ензими; те са следните реакции: креатининф-
промени в молекулата на аеробни влкна; имат високо осфокиназна реакция:
тропомиозина, който навлиза във съдържание на миоглубин, който креатининфосфат + АДФ о АТФ+
вдлъбнатинете на актиновата придава червения цвят на влакната. креатинин. Тази реакция се извършва
спирала и открива местата за Белите мускулне влакна или тип 2 в отсъствието на кислород и осигурява
свързване на актина с мнозина. РТ са бързосъкращаващи се бърза ресинтеза на АТФ. Реакцията е
Главата на миозиновата молекула мускулни влакна и се обратима. Миокиназна реакция 2АДФ-
се наклонява под ъгъл 45° и се характеризират с ниско ниво на > АТФ+ АМФ. Основната роля се състои
свързва с актина. Дебелите окислителни ензими; голямо в това, че полученият АМФ активира в
миозинови нишке пропълзяват съдържание на кроатинфосфот; много голяма степен
между актиновите. Така възниква притежават сила и бързина. гликолизата;гликолиза до лактат-
сима на съкращение при Разделят се на 3 вида: АРОО — АТФ се получава при разграждането
едновременно разграждане на АТФ окислителни; ВРО — типично на гликогена и глюкозата по пътя на
от мнозина. След разграждане на бързи, анаеробни; С - механични гликолитичната верига. Аеробната
АТФ се извършва отделяне на мускулни влакна — те са около 2%. ресинтеза на АТФ се извършва при
калциеви йони от тропомиозина и Съотношението между бели и физически натоварвания, които
връщането им в цистерните. Това се червени мускулни влакна се протичат при аеробни условия. Това е
осъществъвъ с помоща на калциеви определя от генетичните фактори. процес на синтеза на АТФ чрез
йони. Тропомиозина заема отново Определянето на съотношението има окислително фосфорилиране в
своето място в актиновата голямо значение за правилният дихателната верига, при аеробно
молекула й вазпрегоггства подбор в спортната практика. За целта окисление на въглех. маз.
свързването на актина и мнозина. се взема мускулна биопсия и се белт.Механизма на енергетично
Калциевите йони регулират установява съотношение между бели осигуряване е следния: 1.
мусккулната съкращение чраз и червени мускулни влакна. креатининфосфат+ АДФ-» креатинин
алостеричен механизъм: калций—> + АДФ( до 20сек. )- анаеробно 2.
тропснин -> тропомиозин —> актин —> анаеробна гликолиза- (от20 сек до 3
миозин. мин. ) 3. аеробна гликолиза- цикъла
на Кребс- над 3 мин. 4 аеробно
разграждане на мазнини.При всички
реакции се отделя АТФ.От всичко това
се вижда, че продължителността на
мус. работа зависи от възможностите за
бързо и непрекъснато възстановяване
на запасите на АТФ в мускулите.

12

№39=Нервните клетки имат усилена
аеробна обмяна. В нервните кл.
има много митохондрии, но в тях
липсват ензимите на бета
окислението, • затова мозъка не
може да окислява за енергия
мастни киселини.Единствен
източник на енергия за мозъка е
кръвната глюкоза, която се доставя
от чернодробният гликоген. В
мембраната на нервната клетка има
натриево калиева фаза, която
действа като помпа - изразходвайки
1АТФ изхвърля навън от клетката З
Nа катиони, а вкарва 2К катиони.В
мамбраната има и множество
катионни канали през, които могат да
преминават На и К катиони, но в
покой те са затворени. При поява
на възбуден импулс катионните
канали се отварят строго локално, Ма
йони влизат в клетката, а след това К
излизат навън. Потенциала от -70мV
спада до 0 получава се
деполяризация, а след това става +ЗО
мV или хиперполяризация - този
процес трае 1м сек. Щом се стигне
до +ЗО мV каналите се затварят и
помпата много бързо възстановява
потенциала на покой - с-ма
реполяризация. Щом в даден
участък се стигне до
хиперполяризация, в съседният
непосредствено близък до него участък
каналите се отварят - извършва се
деполяризация, а в предшестващият
участък реполяризация.
Деполяризираният участък се движи
по дължината на аксона много бързо,
с ход 1м.сек.. Биохимия на синапсите
е следната: предаване на импулс -
когато вълната на деполяризацията
достигне до мехурчетата те се
сливат с пресинаптичната
мембрана, и медиатора попада в
синаптичната цетка, където се
свързва със своят рецептор в
постсинаптичната мембрана.
Свързването на медиатара с
рецептора води до промяна в
конформацията на рецепторният
белтък, а това предизвиква
отварянето на разположените в
съседство канали. Отстраняването
на медиатора от рецептора става,
като той се разгражда под действие
на съответен ензим. ,
№40=Биохимична класификация
на физ. натоварвания е следната:
1. Анаетобна алактатна група -
краткотрайни и много интензивни
физ. натоварвания, които се
извършват до 20сек. осъществява се
при голям недостиг на кислород.
Основен източник на енергия е
креатинфосфата, който се намира
в мускулите. 2. Анаеробна
лактатна група - основен източник
на енергия е анаероблата
гликолиза-натоварване от 20сек. до
1мин. Повишава се млечната к-на. 3.
Смесени натоварвания — активност на липазата и на
продължават от 1 - 4мин.
Значително се повишава лактата.
4. Аеробна група -осн. източник на
енергия са въглехидратите и
мазнините. Това са
продължителни физ.
натоварвания. Системите на
енерго осигу ряване са следните:
за незабавно
енергообезпечаване - енергията
се освобождава от разграждането
на натрупаните в мускулите АТФ и
КрФ. Осигурява се мускулната работа с
6-10сек; с-ма за краткотрайно
енергообразуване - енергията се
получава от разграждането на
глюкоза и запасите от гликоген.
Осигурява се мускулна работа с
продължение от 1 до 1.30мин.; с-
ма за дълготрайно обезпечаване -
енергията се получава от
разграждането на гликогена и
мазнините. Осигурява се мускулна
работа за по-продължителни
натоварвания. Възможностите да се
извърши продължителна и интензивна
работа при високи нива на кислородна
концентрация се нарича аеробна
работоспособност. Анаеробната
работоспособност представлява
възможността на организма да
извършва мускулна работа при
краткотрайни високо интензивни физ.
усилия. Тя зависи от ефективността на
с-мите за незабавно и краткотрайно
енергообезпечаване.
№ 41=Силата се характеризира с
наличие на бени мускулни влакна (те
имат анаеробна гликолиза) и много
КрФ, а също и с интензивен синтез на
белтък в скелетните мускули. По-
високото съдържание на актин и
миозин определя и по-голямата
мускулна сила. Бързината се
характеризира с по-голяма скорост на
провеждане на мускулни импулси,
което е генетично обусловено и се
определя от броя на белитемускулни
влакна.Издръжливостта се
характеризира с наличието на червени
мускулни влакна, високо ниво на
окислителните ензими е високата
ензимите от Рокислението;
съдържанието на миоглобин в мускула
е по-високо, а оттам и кислородния
резерв на мускула.
№42=Умората се изразява с усещане на
невъзможност да се продължи
работата при същата интензивност. Тя е
нормално физиологично състояние
спад продължителна работа и
проявяваща се като временно
намаление на работоспособността. В
резултат на умората се намалява
работоспособността, с което
организма се предпазва от
нежелателни за съществуването му
дълбоки изменения. Причините за
умората са следните: изчерпване на
основните източници на енергия -
АТФ и КрФ; изчерпването на
гликогеновите запаси в мускулите и в
13
ч,дроб; натрупване на след дълготрайни траят до 2-3 дни. контрол е получаването на
недоокислени продукти- допълнителни данни за
повишаване нивото на протоните и функционалното състояние на
намаляване способността на спортиста.Проследяване на
хемоглобина да се свързва с кислорода №44=Основните принципи на протичането на възстановяването
повишаване на киселинността; спортната тренировка са след тренировка и
натрупване на калций в следните: повторяемост в състезание.Определяне степента на
митохондриите; несъответствие м/у изпълнение на физ. натоварвания; тренираност и
възможността на белите дробове да правилно съотношение на претренираност.45.2.Изследваните
снабдяват организма с кислород и периодите на работа и почивка; биохим. показатели и тестове се
изискванията ма мускулите спрямо непрекъснато и постепенно правят в муск. и
кислорода; промяна в хомеостазата - повишаване на тренировъчните кръвта.Биохимичните показатели
намаляване на минералното натоварвания; специфичност и дават информация за състоянието
съдържание в кръвта. Всички тези индивидуализация на на целия организъм
причини са периферни за появата на тренировъчният процес. са:концентрацията на лактат в
умора. Съществуват и централни Адаптацията е цялостна с-ма от кръвта;рН равновесие;количеството
причини: промени на метаболизма в реакции на организма, които урея и др.В спортната практика
невроните; намаляване количеството подпомагат и способстват за кръвни проби се вземат от
на някои нервни медиатори поддържане на динамично висулката на ухото и кубиталната
равновесие при дадени у-я на вена.Тестиращите процедури са
хомеостаза и обезличават оцента на физ.работоспособност
възможността за еволюция пре вкючват два типа
№ 43=След прекъсване на мускулната тяхното изменение. При натоварвания:дозирани и
работа настъпва период на продължителни субмаксимални максимални.За провеждане на
възстановяване. Възстановителните натоварвания се стимулира тестовете се използват различни
процеси, преминават през няколко адаптацията на влакна от тип 1. при уреди–велоергонометър,бягаща
фази: 1.след приключването на висока интензивност на пътечка,ръчен ергометър и
физическото натоварване се натоварването, се, стимулира др.45.3.Основен биохим. показател
наблюдава фаза на възстановяване на адаптацията на влакна от тип 2. е определянето на концентрацията
доработното ниво на работоспобност. Когато се работи до границата на на лактат в кръвта,който е 1-1,8мm/l
2.фаза на свръх възстановяване супер максимални аеробни и анае.робни при покой.При дозирано
компенсация на различните възможности се изисква активиране натоварване проби се вземат в
физиологични и биохимични и адаптация и на двата тима покой и по време на натоварването
показатели З.фаза на достигане на мускулни влакна. Повторни на 2,4,6 и 15 минута.Максималната
доработното състояние. контракции на мускулите 'срешу лактатна конц. се определя от най-
Възстановителния процес се ниско или умерено натоварване за високата стойност,постигната в края
характеризира с висока интензивност продължителен период води до на натоварването.Най-често се
на аеробните процеси, които увеличаване на окислителния измерва в 4 и 6 мин.,като
осигуряват енергия за протичащите капацитет във влакната от тип 1 и до стойностите се движат между 12 и
синтезни процеси. Винаги след увеличаване броя на капилярите. 18 мm/l.Аеробния праг е този,при
мускулна работа във възстановителния Тренираемостта е състояние на който лактата достига
процес е повишена кислородната висока работоспособност и 2мm/l;Анаеробния праг–
консумация. Във възстановителния способност за бърза 4мm/l.Зоната между аеробния и
период синтезните процеси възстановяване след интензивни анаеробния праг се нарича
преобладават над разградните. физически натоварвания, в резултат аеробно-анаеробен преход.
Стига се до възстановяване дори до на което в организма настъпват
свръх възстановяване на трайни, многостранни промени.
енергийните източници. Това се нарича Разтренираемостта е състояние на
закон за супер компенсацията. Колкото постепенно загубване на
по интензивно протичат процесите на тренираността поради прекъсване на
разграждане по време на мускулна тренировките. Претренираемостта е N:46=.46.1.Нормалната стойност на
работа толкова, по интензивни са последствие от глюкозата в кръвта е 3-5мm/l в
процесите на синтез и ресинтез. покой и не зависи от
Процесите на възстановяване тренираността.При физически
протичат по бързо при натоварвания натоварвания нивото се поддържа
със средна и умерена интензивност, а N:45=.45.1.Целта на биохим. от два процеса:I процес-

14
разграждането на гликогена в ч. N:47=47.1.Допинг–чужди за стероиди.Плацентарен хормон–
дроб и постъпване а глюкоза в организма вещества,които се стимулира половите жлези да
кръвта.II процес-извличане на дават на спортиста с цел произвеждат хормона
глюкозата в кръвта от работещите повишаване на психическите и тестостерон;Аденокорикотропен
муск.за ресинтеза на физическите способности,а от там хормон–стимулира кората на
АТФ.Хипергликемия е повишена и на спортните надбъбречната жлеза да
концентрация на глюкоза в кръвта постижения.Класификация: произвежда
и се наблюдава при краткотрайни и 1.стимулатори–влияят върху корктикостероиди(кортизол-
с висока интензивност ЦНС,имат възбуждащо стимулира гликонеогенезата) и др.
натоварвания.Хипогликемия е действие,преставители са
понижена конц.на глюкоза в кръвта амфетамините,ефедринът и N:48=48.1.Диабет-разделя се на
и се наблюдава при по- техните производни.Вредят на инсулинозависим и
продължителни организма,като го инсулинонезависим.Захарния
натоварвания.Причиниа за това е изтощават.2.наркотици-имат диабет е недостатъчност на
изчерпване на гликогена в ч.дроб. болкоуспокояващо и възбуждащо хормона иснулин,който се отделя от
Нормалната концентрация на действие върху ЦНС,премахват лангерхансовите острови на
лактат в кръвта е 1-1,8мm/l.Лактата усещането за задстомашната жлеза.При диабета
е краен продукт на анаеробната умора.Представители са настъпват сериозни разстройства в
гликолиза в мускулите.Образува се кодеин,морфин,кокаин, хероин и белтъчната,въглехидратна и мастна
главно в белите муск. влакна..При др.3.анаболни стероиди- обмяна. Характеризира се с
продължителни аеробни увеличават повишена концентрация на глюкоза
натоварвания количеството стига работоспособността.4.бета- в кръвта (хипергликимия).Започва
до нормата си.46.2-Нормалните блокери-намаляват сърдечната отделяне на глюкозата с
стойности на свободните мастни к- честота и кръвното налягане, урината,което не е характерно за
ни(СМК) в кръвта е 0,5-1мm/l.При страничните вредни ефекти са здравите хора.Причини са
краткотрайни интензивни понижена стресовите състояния,тежки
натоварвания в анаеробни условия работоспособност,която води до инфекциозни заболявания,
се затруднява използването на СМК муск. умора. 4.дуиретици- отравяния. При диабетиците се
като източник на енергия.При повлияват водо-солевата обмяна забавя цикъла на
анаеробните натоварвания и увеличават диурезата, Кребс.48.3.Затлъстяването може да
мобилизацията на въглехидратите намаляват бързо теглото,чрез бъде самостоятелно заболяване или
като източник на енергия подтиска отделяне на голямо количество съпътстващо друго заболяване,като
разграждането на СМК.Глицерол– Н2О. 5.кръвен допинг-определено причините могат да са
нивото му се повишава при количество кръв се взима от генетични,обездвижване,преяждан
аеробни натоварвания.Причината е даден спортист и се съхранява при е или неправилно хранене.Протича
използването на СМК като източник определени условия.След време в 2 фази:1.нарушаване на
на енергия.Холестерол– кръвта се инжектира отново на енергийния баланс на
нормалното му ниво е около 6мm/l същия спортист. организма;2.статична фаза-спира
и неговите промени са много 47.4.1.биостимулатори–това са наддаването на тегло заради
индивидуални.При анаеробни нормални за организма изравняването на енерговноса и
натоварвания нивото му се метаболити или храни,които без енергоразхода на
повишава, при анаеробни– вреда за здравето на спортиста калории.Лечението е по-ефективно
понижава.46.3.АК при повишават енергийните запаси и в първата фаза.За затлъстяването е
натоварвания над 40-60 минути се подпомагат възстановяването.Те характерно още високо ниво на
повишава заради разграждането на са разрешени за употреба от инсулина и ниско на
Б,които се използват за гликогенеза спортистите:протеини- глюкозата.Нивото на холестреола се
в ч. дроб.Нормалното ниво на пълноценни белтъци,които са увеличава,а това води до
уреята е около 7мm/l в кръвта,като смеси от всички незаменими АК; атерослеротични
тя е краен продукт от въглехидратни добавки;витамини увреждания.Нараства нивото на
разграждането на и минерални соли; пикочната киселина, наблюдават се
белтъците.Образува се в ч.дроб и хепапротектори– подпомагат прояви на подагра.Най-подходящо
се отделя с урината.Количеството функцията на ч. дроб. 2.пептидни лечение е приемането на
на урея се повишава при хормони:соматотропен хормон– нискокалорочни храни в съчетание
продължителни и тежки физ. стимулира разтежа,увеличава с повишена двигателна
натоварвания. синтеза на белтъци,замества активност.48.4.При прекомерно
анаболните приемане на холестерол с храната

15
или при усилено образуване в
организма се наблюдава повишена
концентрация на холестерола.
Излишния Х се натрупва вътре в
стените на кръвоносните
съдове,най-вече в аортата и
артериите, снабдяващи с кръв
мозъка и миокарда.В резултат
стената на кръвоносния съд
постепенно се стеснява и се стига
до запушване (атерослероза).

16