Валери Колев цитира книгата на Петър Стоянов „Стара Варна“, където се казва, че първите

групи на Български родолюбец се създават през юни 1906 във Варна. В книгата на Петър
Стоянов не се цитира конкретен източни на информация ( в цялата книга липсват директни
позовавания, а има само „използвана литература на края). На следващата страница обаче
Валери Колев цитира два документа – „Устав на организацията ‚Български родолюбец, София,
1906“ и „Устав на дружеството „Български родолюбец“ София, 1907“. По тези два документа
става ясно, че Български родолюбец се учредява като национална организация на 27
септември 1906. Трябва да се подчертае обаче, че става дума именно за национална
организация – възможно е отделни групи да са функционирали далеч преди това. Все пак
групи функционират през лятото на 1906, а организацията е учредена едва есента – и то след
като вече е репресирана от властта и нейната подкрепа е силно намаляла.

Доказателство, че групите са функционирали децентрализирано, не само без национална

организация, но и без формална регистрация дава телеграма на Министър Председателя
Димитър Петков до Варненския окръжен управител от юли 1906, където заявява, че
дружеството Родолюбец изобщо не е регистрирано в МВР. ( ЦДА, ф.371к, оп.3, а.е 122, л.54).
Допълнително доказателство за липсата на формална регистрация дори на отделните групи на
Български родолюбец е телеграма от Министър председателя до Околийския началник на
Станимака от 21 август 1906, където заявява, че е бил заплашван от представители на местната
структура на Родолюбец, защото техен член е бил арестуван, но не знае кои са неговите лидери
и изисква информация от местната власт.

Драгостинова на страница 41 казва, че Български родолюбец е „новосъздадена“ организация

през юни 1906, съставена от македонски бежанци. Като доказателство цитира ЦДА, ф.322к,
оп.1, а.е. 165 – телеграми между Варненския окръжен управител и Министър Председателя.
Вероятно е да се споменават „македонци‘‘ около Родолюбец, но ме съмнява директно да
обговаря социалния характер на организацията, нито кога точно е учредена, но трябва да се
провери.

Още така, виж Ден и Дневник за да потвърдят че родолюбец е създаден 1905.

Драгостинова поставя тезата за общественото възмущение и националистическата идеология в

публичното пространство. Според нея Българаски родолюбец са радикализиращия агент ( и
разбира се бежанската социална база, която стои зад тях, според Драгостинова). Тезата за
радикалното влияние на Родолюбец се потвърждава и от Константинова, която показва че
голяма част от буржоазията е скептична към подобни действия.

Драгостинова дава информация, че варненския вестник Народна звезда си сменя името на

Български родолюбец през юли 1906.