Набор от препарати

Самоподготовка за изпит по пропедевтика на детската дентална

медицина
Образуване на ембрионален диск

• Ембрионалният диск е
двуслоен
Амниотичен
сак
• Епибласт- бъдещият
Амниоти ектодерм
чен сак
• Хипобласт – бъдещият
Ектодерм
ендодерм
• Дискът е граница
между две кухини
• Амниотичен сак
• Жълтъчен сак
Ендодерм
Съединяване на невралната бразда

• Двата края на невралната

Неврална плака се надигат
плака
• Образува се неврална
бразда
Неврална
бразда • Ембрионът променя
формата си- до този
момент е бил плосък
• Невралната бразда се
съединява медиално в
Неврална дорзалната цервикална
туба
област

Храносмилателна тръба
Формиране на
“орофарингеална мембрана”

Орофарингеална
мембрана

мозък фаринкс

нотохорд

сърце
 Образуване на първичната уста

• Вентрално между сърцето Преден

мозък
и предния мозък се Челно-носов
образува оралната ямка израстък

• Жълтъчния сак преминава Орална

максиларен

в храносмилателна тръба ямка мандибуларен

Кардиална
• Фарингеалната мембрана кухина
2-ра арка

се разкъсва – образува се 3-та арка

първична уста Храносмила

телна тръба

Спинална
хорда
Хрилни арки и бразди

Аортни съдове

Фарингеални
гънки

Дегенерираща
фарингеална
Бранхиални мембрана
арки и
бразди
4-та ембрионална седмица
• Всички израстъци са
Фронтален
струпани около израстък
първичната уста
• Под фронталния максиларни

израстък има два малки, мандибулар

ни
клинивидни израстъка-
Първична
максиларните уста

• Долночелюстните са с
медиалнoстеснение
Седма седмица

• Медиалните максиларни
и назални израстъци се
съединяват
• Очи и нос са на една
линия
• Носът е стеснен
• Оформя се ушната мида
• Лицето придобива
човешки вид
 Образуване на небцето

Медиален
палатинален
израстък
(бъдещата
премаксила)

Латерален
палатинален
израстък
Двойна цепка на горни устни
Цепка на устни, челюст и небце
Образуване на зъбен зародиш
Челюстна гредичка
Образуване на зъбен зародиш
Lamina dentis ,Lamina vestibularis
Пъпковиден стадий на зъбния
зародиш
• Кълбо от клетки в края
на lamina dentis
• Липсва клетъчна
специализация
• Наличие на митози
• Започва бурно
клетъчно деление
• Нарастване на
пъпката по обем
Шапковиден стадий на зъбния
зародиш
Камбанковиден стадий на зъбния
зародиш
Образуване на зъбен зародиш
Gubernaculum dentis
Влагалище на Хертвиг Брюн
Клетъчни слоеве на емайловия
орган
Елементи на зъбния зародиш
(шапковиден стадий)
Нарастване на амелобластите;
Изместване на ядрото към str.intermdium
Първия слой дентин

Одонтобласти
Първия слой дентин

Одонтобласти
Редуциран емайлов епител при
формирана коронка
Амелобласт

• Висока цилиндрична
клетка
• Ядрото се отдръпва от
секрторния край на
клетката
• Развива се Томесов
израстък
• Той е отговорен за
секретирането на емайла
Амелобласти;Преместено ядро:
Томесов израстък
 Секреторни
амелобласти

• Показва локализиран
протеин “амелогенин”-
червено оцветяване
• Секреторни везикули
“амелобластни телца”
• Новосформиран емайл
Начална минерализация на матрикса

• Подреждане на
кристали в призми
• Надлъжно
съединяване
• Кръстосване на
призмите в
зависимост от
амелобластното
разположение
Незрял емайл

• Частично
минерализиран емай
секретиран от
амелобластите
Надлъжен срез на емайл в процес на
матурация
• А-Групи от напречно
срязани апатитни
кристали формиращи
интерпризматични зони
• В- надлъжно подредени
кристали,представлява-
щи сърцевината на
призмата
• С матурацията кристалите
стават по-дебели
Емайлови призми
Различно оцветени призми
показващи кръстосаните групи
Начин на изграждане на призмената
глава и опашка
• Един
амелобласт/1/изгражда
сърцевината на призмата-
главата;
• Три други
амелобласта/2,3,4/обра-
зуват призмената опашка;
• Опашката се локализира
между 2 и 3 и над 4.
Диаграма на емайл

• Демонстрира позицията
на кристалите
• В призмата-надлъжно на
оста им;
• В опашките-диагонално или
перпендикулярно-по-слаба
минерализация;
• Призмените граници-най-
слабо минерализирани-
среща на кристали с
различен ход;
• Ключалковидна форма на
призмите.
Напречен срез на емайл

• Ясно личи
ключалковидната
форма на призмит.
S-образна извивка на призмите
• Тази извивка на
призмите довежда до
различния им ход при
срез
• Една част са надлъжно
срязяни
• Друга-напречно
• Това формира
т.нар.Хънтер-
Шрьогерови линии
Линии на Ретциус

• По време на развитието
на емайла вариациите в
метаболизма на
организма довежда до
вариации в обема на
органичния матрикс и
степента на
минерализация;
• Обикалят върховете;
• Встрани-косо на
призмите;
• В шийките-успоредни на
призмите.
Напречен срез на зъб

• Линиите на Ретциус-
концентрични
окръжности,пара-
лелни на емайло-
дентиновата граница;
• Сравняват се с
кръговете на живота
при дърветата.
Надлъжен срез на емайл

• Виждат се призмите
• Линиите на Ретциус
Напречни стриации-на 4 микрометра една от друга
Отговарят на денонощния ход на изграждане
Вълнообразен емайл

• А-във върховите зони на

зъба емайловите призми
са вълнообразно
нагънати;
• В-вретеновидни
израстъци-периферния
участък на
одонтобластния
израстък,преминал през
ЕДГ в началото на
хистогенезата за да
стимулира
амелобластите.
 Линии на Хънтер
-Шрьогер

• Чрез поляризована
светлина се виждат
тъмни и светли зони
• Стрелките сочат три
светли зони
Емайло-дентинова граница

• Фистонирана,много-
слойна
• Емайлови туфи-слабо
минерализирани
зони-дефект на група
амелобласти,който е
компенсиран към
повърхността
Емайлови туфи и вретена

• А-Емайлови вретена-
периферията на
одонтобластните
израстъци
• В-Емайлови туфи-S-
образна
извивка,отговаряща
на хода на призмите
Емайлови туфи

• А-Емайлови туфи
подредени успоредно
• В-емайло-дентинова
граница
• С-Дентин
Емайлови ламели

• А-емайлова лемела
• В-Емайлова туфа
• С-Неонатална линия
Емайлови вретена

• А-Емайлово вретено-
Периферния участък
на одонтобластния
израстък
• В-Одонтобластни
израстъци в дентина
Емайлови вретена или бухалки
• А-Емайлово вретено-
ясно се вижда
проникването и
разклонението на
одонтобластите в
емайла
• В-Одонтобластен
израстък
• С-Емайлова призма
Външен апризматичен емайл

• Емайловите призми не
излизат на повърхността
• На повърхността се
намира слой изграден
само от апатитни
кристали;
• Това са големи кристали с
малки интеркристални
разстояния.
Апризматичен емайл

• Осигурява голяма
резистентност на
емайловата
повърхност
Одонтобласт

• Нарастване на
височина
• Вътреклетъчна
специализация
• А-ядро
• В-секреторен край
• С-Секретиран
предентинов матрикс
Влакна на Корф
Клетъчна активност в
зародишеви центрове на
многотуберкулен зъб
Одонтобласти и субодонтобласти
Освободено от одонтобластите
пространство за нов слой дентин
Успоредно нарастване на емайл и
дентин
А-Одонтобласти,В-Предентин,
D-Дентин
Предентин, Дентин,
Одонтобласти
Одонтобластни разклонения

• При ЕДГ одонтобластните

израстъци имат
множество разклонения
• В по-долните участъци те
се обединяват в един
главен клон
• На повърхността излизат
по-голям брой
израстъци,от колкото
тръгват от пулпата
МАНТЕЛДЕНТИН

• Най-силно
минерализирания
дентин
• Близък по степен на
минерализация до
емайла
• Резултат от стройно
подреждане на
Корфовите влакна
Мантелдентин

• Под ЕДГ
• Одонтобластните
израстъци загубват
извивката си
S-образна извивка на дентиновите
каналчета
Надлъжен срез на дентина

• Интерканаликулерен
дентин
• Периканаликулерен
дентин
• Каналикули
Глобуларен слой
Отделни неминерализирани
глобули
Интерглобуларни зони на
Чермак
Каналикули и влакна
Зърнест слой на Томес в корена

• Подчертан глобуларен слой

в корена на дентина
• Нарича се зърнест слой на
Томес
• Среща се при рахит
• Засягат се първите
постоянни молари
Линии на Оуен в дентина

• Линиите на Оуен
отговарят на
пластовото отлагане
на дентина
• Представляват
участъци с по-слаба
степен на
минерализация
Линии на Ебнер

• Отговарят на
денонощния ход на
отлагане на дентина
• Пресичат напречно
дентиновите
каналчета
• Разполагат се на
равни разстояния
една от друга
Напречен срез на дентин;
Дентинови каналчета
Периканаликулерен и
интерканаликулерен дентин
Дентинови тубули
Дентинови тубули
Зъбен зародиш с начално образуване на
емейл и дентин
Коронкова пулпа-хлабава
съединителна тъкан
• Разполага се в кухината
на зъба, обиколена от
дентин
• Елементи на пулпата
• Клетки
• Влакна
• Кръвоносни съдове
• Нерви
• Тъканна течност
Коренова пулпа
Одонтобласти, безклетъчен слой
на Вайл, субодонтобласти
Структури в пулпата

• А.Нервен ствол
• В.Артериоли
• С.Фибробласти
Субодонтобластен район

• А.Клетъчно богата
зона
• В.Безклетъчен слой
• С.Одонтобластен слой
• D.Дентин
Колагенови влакна
Фибробласт
Недиференцирани мезенхимни
клетки
Неутрофилни левкоцити в пулпата

• Наблюдават се при
остро възпаление
• Клетка с
налобено,стриирано
ядро
Макрофаги в пулпата
Лимфоцити в пулпата
• Клетка на защитата от
белия кръвен ред
• Различават се от
неутрофилите по
голямото кръгло ядро
• Срещат се при
хронично възпаление
плазмоцити
• По-големи от
лимфоцитите
• Типичен отличителен
белег е хроматиновото
струпване в ядрото под
формата на “часовник”
Мастоцити в пулпата

• Разполагат се
периваскуларно
• Проявяват
метахроматична
реакция
• При оцветяване с
метиленово синьо,
гранулите в тях се
оцветяват в червено
Ретикулоцити в пулпата

• Звездовидна клетка с
удължена, бледо
оцветена цитоплазма
Микроциркулационна мрежа
Инервация на пулпата

• Нервен трункус в
шийката
• Нервни разклонения в
коронкара
• Плексус на Рашков
Артерия ,вена,нерв,влакна в пулпата
Млада и стара зъбна пулпа
Хертвигово влагалище,клетки
водачи,цервикална дезинтеграция
• Цервикална зона
• Цимент
• Циментобласти
• Циментоцити
• Зъбен фоликул
Формиране на диафрагма на
хертвиговото влагалище
Напречен срез на цимент
• Безклетъчен цимент
• Клетъчен цимент
• Циментоцити
• Линии на апозицията-
показват период на
покой в депозита на
цимент
Слой цимент-надлъжен срез

• Шарпееви влакна
• Линии на покой
• Периодонтални
лигаменти
Слой цимент-надлъжен срез

• Шарпееви влакна
• Линии на покой
• Периодонтални
лигаменти
Циментоцити
• Паякообразни клетки с
множество израстъци
• Насочват се към
периодонциума и се
поместват в каналикули
• Разполагат се в лакуни
Шарпееви влакна в ацелуларния
цимент
-Проникващите дебели
колагенови влакна от
периодонциума в
цемента се наричат
Шарпееви.
-Те са перпендикулярни
на корена
-Проникват между
циментобластите
Периодонциум

• Лигаменти
• Кръвоносни съдове
• Нерви
• Лимфни съдове
• Клетки
• Влакна
• Тъканна среда
Коси влакна в периодонциума

• Фибробласти сред
влакната
• Кръвоносни съдове
Цимент, периодонциум,
алвеоларна кост
 Кератинизация на оралниа епител–
процес на превръщане на клетките в
кератинни сквама
некератинизирана

специализирана

кератинизирана
Различни видове лигавица

прикрепена -дъвкателна
Свободна -покривна

Специализирана -по езика

Стратифициран – слоест сквамозен
епител
Характеристика на клетките на
сквамозния епител
Stratum corneum

• Съставен от
кератинни сквами,
които на електронен
микроскоп имат
формата на изцяло
кератинизирани
плоски клетки с липса
на ядро и прекъснати
дезмозомални
мостчета.
Епителни контакти
Кохезия - посредством дезмозоми
• Интрацелуларна плака -
дезмоплакини

• Цитокератинни филаменти

• Трансмембранни протеини -
дезмоглеини
Епителни контакти
Адхезия – посредством
хемидезмозоми

• Трансмембранни
протеини свързани с
екстрацелуларен матрикс
Епителни контакти
Gup - връзки -отвори между клетките

• Междуклетъчните пори се
ограждат от 6 белтъчни
субединици, наречени
конексони;

• Те преминават през
клетъчните мембрани и
оформят междуклетъчна
комуникация.
Епителни контакти
Фокален контакт
• Интрацелурарни
филаменти-актин,
посредством белтъчни
молекули –интегрин;

• Те се свързват за
екстрацелуларен
фибронектин.
Фокален контакт

• Интрацелурарни
филаменти-актин,
посредством белтъчни
молекули –интегрин;

• Те се свързват за
екстрацелуларен
фибронектин.
Базална мембрана
Субмукозната съединителна тъкан се
различава по съотношенията на
съставните й елементи

• Lamina propria
Папиларен слой
Ретикуларен слой

• Submucosa
Колагенни влакна в оралната
лигавица
Ретикуларни влакна

• - Финни аргирофилни влакна

/85% колаген и 15% липиди/;
• Основното вещество в тях е
ретикулин;
• Ретикуларните влакна
обгръщат клетките в
съединителната тъкан и
осъществяват връзка с тях ;
• Те се намират около мастните
клетки, единичните мускулни
клетки и капиляри;
• Свързват се с ендотела и
осигуряват статично
положение на кръвоностните
съдове.
Еластични влакна

• Много тънки /0,1-0,2 μм/,

образуват анастомози
помежду си и имат накъдрен
край;
• Изградени са от еластин,
който не се разрушава от
протеолитични ензими;
• В свободната лигавица
еластичните влакна са малко.
 A A
Орална лигавица:

A - орален епител
B B
B – базална мембрана

C – Lamina propria

C C D – Submucosa

D D
 Степен на кератинизация на епитела
Специализирана
лигавица със зони с
различна
некератинизиран
кератинизация

кератинизиран
Слоеве в оралния епител

• Stratum corneum

• Stratum granulosum

• Stratum spinosum

• Stratum basale
(germinativum)
Слоеве на оралната лигавица
Орална лигавица
Кератинизиран епител на твърдото небце
Некератинизиран епител
 Епително прикрепване

Клетките от str. вasalae, се свързват чрез

▪ Аташманът контактува със
хемидезмозоми с “вътрешна базална ламина”,
зъба и със съединителната
а тя се свързва с емайла посредством тъкан на гингивата;
слюнчени протеини,
▪ Образува епителен маншет
които покриват емайла в шийката на зъба. около зъба, който е най-
дебел в дъното на
сулкуса /10-30 клетки/;
▪ В апикална посока той
изтънява до няколко
клетъчни слоя.

Клетките се свързват една с

друга посредством дезмозоми
и Gup-връзка.
Гингивално прикрепване към зъбната
повърхност
Език
Вкусови луковици
Вкусови папили
на езика
Слюнчените жлези са изградени от
ацини
• Те представляват грозд от
пирамидални жлезисти
клетки, които биват:
• серозни клетки,
• муцинозни клетки,
• смесени алвеоли.
• Секретът им се събира в
терминален колекторен
канал;
• Той завършва с
екскреторен канал.
Гингива
Секреторна серозна клетка

• Запълнени са със
секреторни гранули в
апикалния край;
• Секретират
“зимогенни гранули” -
прекурсори на амилазата.
Секреторна муцинозна клетка
• Овално ядро;
• Муциногенни
везикули
(мукозен секрет);
• Преобладават в
сублингвалните жлези;
• Муцинът е основният
лубрикант.
Биофилм

• Триизмерна
структурна общност от
МО, адхерирала по
твърда повърхност, с
каналчеста система за
трансорт на течности,
субстрати, отпадни
продукти и сигнални
молекули.
Структура на биофилма
Субгингивална плака
Streptococci
Г-пръчки, облигатни анаероби

• Fusobacterium
• F.nucleatum –изолира се от
гингивален кревис, тонзили,
акутен улцеративен гингивит;
Структура на спирохетите
Фузоспирилен комплекс

• При улцеративен гингивит и

ангината на Венсант;
• Откриват се в напреднали
деструктивни периодонтални
заболявания.
Гъбите съществуват в две основни
структурни форми

• Бластоспори - едноклетъчни
със сферична или овална
форма;
• Хифи - многоклетъчни с
различни специализирани
структури според функциите
им, изградени от хифи.
• Псевдохифи - вериги от много
бластоспори, образувани чрез
пъпкуване.
• Кандидата образува такива
псевдохифи и може да
съществува в двете форми –
нарича се диморфна.
Candida
• Бластоспори - едноклетъчни със сферична или овална форма;
Плаков биофилм
Механизми за устойчивост на МО в
микросредата • МО във външните участъци на
микросредата са заобиколени
от течна среда и хранителни в-
ва;

• МО във вътрешността на
микросредата са със забавен
метаболизъм и растеж поради
липса на хранителни в-ва и 02- -
устойчивост към АБ;

• Отрицателно зареденият
матрикс привлича и инактивира
(+) АБ молекули;

• Q-S сигнална система индуцира

производство на ензими -
супероксидна дезмутаза и
каталаза, които разграждат
токсичния 02-.
Начална колонизация

• Зъбна пеликула- 1час след

почистване Адсобция на S.sanguis

• 2-дневна плака- • Начално образуване на матрикс

Палисадни колонии от коки и коагрегация
Зараждане на конфугурации на
“царевичния кочан”
•

Коковидни бактерии
под форма на
царевични кочани

Подреждат се около
пръчковиден МО
Филаментозни микробни колонии

Филаментозна зъбна
плака

• Царевичен кочан : около

централен филамент се
разполагат коковидни
клетки
Грам –МО( пръчковидни )
Микробен състав на плаковия
биофилм
Субгингивална плака

• Надлъжен срез на
субгингивална плака на 2
месеца;

• Г- анаероби и спирохети;

• МО се подреждат под
формата на четка за зъби.
Гингивална плака

Присъстват епителни клетки, различни М.О.

и мигрирали левкоцити от гингивалния сулкус.
Движения

• Извършват се
оклузално през
криптите на костта до
оралната мукоза;
• Движенията
осигуряват
пространство за
нарастващия корен;
Пенетрация

• Проникването на коронката
през слетия епителен слой
позволява навлизане в устата;
• На повърхността на емайла
остава само слой от
вътрешния емайлов епител –
cuticula dentis;
• Тя се разкъсва от
дъвкателните сили и се
замества от рellicula dentis
/мукополизахариден филм от
слюнката/.
“Ерупционна пътека”
Промени в областта на корена

• Краят на образувания
коренов дентин се
покрива с епителиална
диафрагма;

• Фибробластите образуват
колагенови влакна около
корена, вмъквайки се в
цимента;
 2-ри етап

5-ти етап 4-ти етап

3-ти етап
Растежна зона – витална и устойчива
ембрионална тъкан

• В растежната зона има

кръвоностни съдове и
нерви.
• Външната й част граничи
с алвеоларната кост.
• Епителната диафрагма е
┴ на надлъжната ос на
корена.
Растежна зона – витална и устойчива
ембрионална тъкан

• В растежната зона има

кръвоностни съдове и
нерви.
• Външната й част граничи
с алвеоларната кост.
• Епителната диафрагма е
┴ на надлъжната ос на
корена.
Къси коренови стени

• В страничните
участъци около
изградените коренови
стени има:
• периодонциум,
• алвеоларна кост с
кортикалис и
спонгиоза.
4 етап – изградени коренови стени, но
неизграден апекс
• Зъбът е пробил и е във
функция;
• Кореновите стени са
достигнали дължината си;
• Задебелени, леко
конвергиращи;
• Неизграден апекс,
широко отворен;
• Растежната зона
намалява.
5 етап – Затваряне на апекса

• Апексът е изграден;
• Периодонциумът е
изграден, не само по
протежение на
кореновите стени, но
и в областта на
апекса;
• Растежна зона липсва.
Остеокласти по време на
кореновата резорбция
Начало на кореновата резорбция
• Фибробласти от
периодонциума на вр. зъб
се превръщат в
фиброкласти;
• Циментобластите се
превръщат в
циментокласти;
• Участие на многоядрени
гигантски клетки в
резорбцията.
Терциерен дентин
Hypodontia and conical teeth
Mesiodens
Microdontia
Ectopic enamel – enamel pearls

• They can be only from enamel or

to consist dentin and pulp;
• Affects the maxillary molars.
Taurodontism

• Expansion of the pulp;

• Increaseing of the pulp from
apical to oclusal dimension;
• Afects premolars and
molars;
• Afects permanent teeth;
Dental fluorosis

Dental fluorosis, also called mottling of tooth

enamel, is a developmental disturbance of
dental enamel caused by excessive exposure
to high concentrations of fluoride during
tooth development.