Съвременните учители трябва чрез методите си на работа трябва да

провокират въображението и креативността на учениците, подкрепят

опитите и насърчават ученето през осъзнаване на преживяванията,
поставят акцент върху развитието на критично мислене и усвояването на
умения и нагласи, за сметка на възпроизвеждането на информация
Да са вдъхновители, които насърчават своите ученици да опознават
себе си и другите, да откриват и знаят как да влияят на света. Да
използват наученото, за да правят света по-добро място за всички, докато
паралелно градят очертанията на собственото си бъдеще. Да оставят
трайни следи в живота на децата, защото те ги изграждат като личности и
подготвят за най-пълноценната им реализация като зрели хора. И след
години отдавна порасналите деца може би няма да си спомнят множество
подробности, които сме държали да знаят, но ще могат да разграничават
доброто от злото, красивото от грозното, достойното от недостойното,
приятелството от лицемерието, истинските ценности от преходните
увлечения и фалшивите стойности. Да научава своите ученици да си
задават въпроси: „Какво?“, „Как?“, „Къде?“, „Защо?“…, и да търсят
отговори. Учи ги да се съмняват, да откриват своите истини за живота, да
имат собствена позиция и ревностно да я отстояват, т.е. да бъдат мислещи
личности. В същото време да си гъвкав и адаптивен, да използваш
възможностите, които се отварят пред теб да ставаш по-добър – човек
и професионалист, т.е трябва непрекъснато да се обучаваш , а след това да
използваш уменията и знанията си, за да развиваш другите. Да предаваш
ефекта и да заразяваш. Не на последно място учителската работа е една
от малкото, които измерва своя успех през успеха на другите
(учениците). А това развива емпатията и умението да “предадеш нататък”,
да подкрепиш и насърчиш, да знаеш, че е важно да даваш най-доброто не
само заради себе си, а и заради другите.

Преподаването е изкуство, работа не по-малко творческа от тази на

писател или композитор, но по-трудна и отговорна. Учителят се обръща
към човешката душа не чрез музика, като композитор, не с помощта на
цветове, като художник, а директно. Той възпитава със своята личност,
със своите знания и любов, със своето отношение към света. Учителят
обаче в много по-висока степен от художника трябва да повлияе на своята
публика, да допринесе за формирането на мирогледа на своите подопечни,
да им даде научна картина на света, да събуди чувството за красота,
чувството за благоприличие и справедливост, ограмотяват ги и вярват в
себе си, в думите си.. В същото време, за разлика от актьора, той е
принуден да работи в режим на обратна връзка: постоянно му задават
различни въпроси, включително коварни, и всички те изискват
изчерпателни и убедителни отговори.