България по време на Втората

световна война /1939-1945/

1
9
3
9
1. България в началото на
Втората световна война
След 1.ІХ.1939г.
българската външна политика
следва линията на мирния
ревизионизъм, избягвайки
всякакви ангажиращи
международни задължения,
имайки предвид грешките,
допуснати по време на
Първата световна война.
Външнополитическите й цели
обаче съвпадат с политиката
на Германия и Италия за
ревизия на мирните
договори. Българската
външна политика през този
период се характеризира с
колебливост и
нерешителност.
 А/ Политика на неутралитет
След германското нападение над
Полша на 15.ІХ.1939г. правителството
на Георги Кьосеиванов обявява
неутралитет.
България отхвърля и съветското
предложение от есента на 1940г. за
сключване на пакт за взаимопомощ,
както и английската идея за
създаването на балкански отбранителен
блок.
Пред България се очертават три
възможности :
• Присъединяване към оста Рим-
Берлин
• Ориентация към англо-френския
блок
• Продължаване на неутралитета
 До ранната пролет на 1941г.
надделява политиката на Б/ Националното
неутралитет.
България лавира между
обединение
воюващите групировки и се
стреми към решаване на
противоречията със съседите си
по мирен път. Така с
посредничеството на Берлин и
одобрението на СССР на
7.ІХ.1940г. се подписва
Крайовската спогодба между
България и Румъния за
връщането на Южна Добруджа
на България. Българската
дипломация се възползва от
международната обстановка и
по мирен път прави първата
стъпка към национално
 В/ Алтернативите
В края на 1940г. обаче, когато Германия се намира на върха
на своята военна мощ и иска да контролира Балканите преди
нападението си на Изток, България трябва да избира между
следните възможности :
1/ Въоръжено противопоставяне на Райха, но
английските и френските войски са дислоцирани далече от
Балканите и така България не може да разчита на реална
военна помощ от тях;
2/ Допускане на германско военно нахлуване без
присъединяване към Тристранния пакт;
3/ Присъединяване към Тристранния пакт – така
България се спасява от разгром, жертви и чужда военна
окупация, тъй като 500 000 германска армия се намира на
румънска територия и напредва към България.
Българо-германските преговори се проточват.
Присъединяването към Тристранния пакт дава възможност
за следващи стъпки към решаване на националния въпрос.
2. Присъединяването на България
към Тристранния пакт

Това става на 1.ІІІ.1941г. от

правителството на проф. Богдан
Филов. СССР и САЩ се
обявяват против решението на
България, но най-категорична е
Англия, която скъсва
дипломатическите си отношения
със София.
 А/ “Новите земи”
България отказва
категорично да участва
във военните действия
срещу своите съседи. С
помощта на Тристранния
пакт обаче започва
осъществяването на
националното си
обединение. Българските
войски следват
германските и навлизат в
Гърция /Егейска
Македония и
Беломорието/ и Сърбия
/Вардарска Македония и
западните покрайнини/.
 Обединена България!
Българите поемат
окупационни функции.
Гражданската и
военната
администрация се
предоставят на
България до края на
войната, след което
съдбата им ще се реши
от Германия и Италия.
Наричат ги “нови
земи”. Постига се
националната мечта –
Обединена България!
Българите ликуват!
Б/ Българо-германските отношения
Икономическите ни отношения с
Германия са на принципа на
неравностойно партньорство, т.е.
в края на Втората световна война
Германия натрупва към България
значителни финансови задължения.
Важен външнополитически успех
е, че България не взима
непосредствено участие в бойните
действия на Източния фронт,
въпреки настояването на Хитлер,
т.е. има възможност за лавиране в
случай на германско поражение.
След включването на САЩ във
войната, на 13.ХІІ.1941г.
българското правителство обявява
“символична война “ на САЩ и
Великобритания.
 3. Спасяването на
българските евреи
През 1943г. царят и
правителството устояват и на
германския натиск за
експатрирането на
българските евреи за
концлагерите в Полша. Начело
на кампанията в тяхна защита
застава зам.-председателят на
Народното събрание Димитър
Пешев. В защита на евреите
действат православната църква,
царят, депутати, цялото
българско общество – пример за
гражданско общество в трудните
военни години.
Не са спасени обаче 11 343
евреи от т.н. “нови земи”.
 Антиеврейската политика
През декември 1940 година Народното
събрание приема Закон за защита на нацията,
който поставя началото на държавно
организиран тормоз и преследване на евреите в
България.
Съгласно антиеврейското законодателство:
• смесените бракове между българи и евреи се
забраняват;
• има забрани за упражняване на определени
професии и притежаване на дялове в
предприятия от страна на евреите;
• наложени са извънредни имуществени данъци на
еврейското население;
• наложено е носенето на „давидовите значки“ за
индентификация;
• наложен е полицейски час за евреите;
• евреите могат да си купуват хляб само от
отделни фурни;
• определени са улици, по които е забранено да се
движат евреи;
• по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от
донаборна до 50-55-годишна възраст са
изпращани в „трудови лагери“.
 Спогодбата Белев-Данекер
На 22 февруари 1943г.
комисарят по еврейските
въпроси Александър Белев
сключва договор с
представителя на Гестапо в
България Теодор Данекер за
поетапна депортация на
българските евреи.
Първата партида включва
20 000 души, които в края на
февруари и началото на март
трябва да бъде изпратена в
концлагера Треблинка. Взето е
решение този първи контингент
да бъде формиран от 11 343
евреи от Македония и
Беломорието и 8 560 евреи от
„стара България“.
 4. Създаването на ОФ
През 1942г. се формира
Отечественият фронт –
ОФ с лидер
Комунистическата
партия, чиято основна
цел е сътрудничеството
със СССР.
Партизанските чети се
обединяват в НОВА –
Народноосвободителна
въстаническа армия.
 5. Смъртта на
цар Борис ІІІ
В средата на август 1943г.
цар Борис ІІІ се среща с
Хитлер, който за пореден път
настоява българската армия да
се включи във военните
действия на Източния фронт
срещу СССР. Българският
владетел категорично отказва.
Скоро след завръщането си, на
28.VІІІ.1943г. цар Борис ІІІ
внезапно умира.
Избира се регентски съвет в
състав Богдан Филов, принц
Кирил и ген. Никола Михов.
Министър-председател става
Добри Божилов.
 6. Промяна в българската политика
В края на 1943г. – началото на
1944г. се провеждат разрушителни
англо-американски бомбардировки
над София. Щетите възлизат на 1243
убити, над 1355 ранени и много над
5365 разрушени сгради.
Въпросът за външнополитическата
ориентация сваля правителството на
Д. Божилов и в началото на юни
1944г. премиер става Иван
Багрянов.
Новият кабинет дава обещание да
се прекрати т.н. “символична
война” с Англия и САЩ и да се
изтеглят българските войски от
Сърбия и Гърция. Започват
преговори за мир с Англия и САЩ,
провеждащи се в Кайро и водени от
Стойчо Мушанов.
 7. Държавният преврат на 9.ІХ.1944г.
А/ СССР обявява война на
България
На 2.ІХ.1944г. премиер става
Константин Муравиев. Взима
се решение за прекратяване на
дипломатическите отношения с
Германия часове след
съветската нота от 5.ІХ.1944г., с
която СССР обявява война на
България.
Започва изтеглянето на
окупационния ни корпус от
Сърбия.
 Б/ България обявява война на Германия
На 8.ІХ.1944г.
България обявява война
на Германия. На същия
ден съветски войски под
ръководството на ген.
Толбухин преминават
българската граница, а
ОФ подготвя и
извършва държавен
преврат.
На 9.ІХ.1944г. ОФ
взима властта и съставя
правителство начело с
Кимон Георгиев.
8. България като съюзник на СССР
А/ Примирието
България подписва съглашение за примирие на 28.Х.1944г.
в Москва.
Създава се Първа българска армия /99 662 души/ под
командването на ген. Владимир Стойчев, която трябва да
охранява Южния фланг на Трети Украински фронт във
военните му действия против Германия.
 Б/ Съветската окупация
След края на войната България
трябва да демобилизира армията
си и да изтегли окупационните
си войски от Гърция и Сърбия.
Трябва да се разпуснат всички
профашистки организации.
Спазването на тези клаузи ще се
следи от Съюзна контролна
комисия, ръководена от ген.
Толбухин. Така България попада
в положение на пълна и
безусловна капитулация като
присъствието на съветските
войски я поставя в режим на
окупация.
На 14.VІІІ.1945г. България
възстановява дипломатическите
си отношения със СССР.
 Посрещането на
съветските войски
 9. Мирният договор
Мирните договори между
държавите от Антихитлеристката
коалиция и България, Италия,
Румъния, Унгария и Финландия се
подписват на 10.ІІ.1947г. в Париж.
Договорите уреждат статута на
петте държави след края на Втората
световна война и им дават
възможност да се включат в ООН.
България не е призната за
съвоюваща държава.
Не се отчита участието на
българската армия във войната
срещу Германия и в
освобождаването на Македония,
Сърбия, Хърватско, Словения,
Унгария и Австрия през периода
ІХ.1944г. – V.1945г.
 Не се признава
финансовия дълг на Мирният
Германия към България
/възлиза на около 100 млн. договор
долара/.
Не се уважават
българските искания за
излаз на Егейско море и за
Западна Тракия.
Репарациите се определят
на 70 млн. долара за срок
от 8 години, изплащани в
български стоки.
На 25 юли 1947г. VІ ВНС
утвърждава мирния
договор, който влиза в сила
на 15 септември 1947 г.