Аудиовизуалните и информационните технологии в образователния процес

1. Еволюция на информационните средства за обучение

В историята на педагогиката като система, предаваща човешката култура от поколение на

поколение, могат да се отбележат в зависимост от използваните средства няколко събития и
периоди:
- период на докнижната писменост;
- период на печатното слово;
- период на техническите средства в обучението (ТСО) – до края на ХХ век;
- компютърен период;
- период на глобалните компютърни мрежи.

Появата на първата печатна машина (1455 г.) направи първата информационна революция. Този
период продължава около 500 г. Втората информационна революция е свързана с първия
персонален компютър през 1976 г. Оттогава обществото стъпва в нова информационна ера.
Компютърът навлиза в образованието и другите сфери. Третата информационна революция е
свързана с появата през 1969 г. на интернет и глобалната мрежа. Възниква информационното
общество. Човекът трябва да е компетентен и придобива нови виждания за света, придобива
информационна култура.

2. Кибернетични основи на аудиовизуалните технологии в обучението

Педагогическият процес е процес на информационно взаимодействие в системата „учител-ученик”.

Прилагането в урока на аудиовизуални технологии (АВТ) позволява да се повиши ефективността
на това взаимодействие за сметка на сензомоторното стимулиране на сетивните органи. Условие за
ефективно реализиране на това взаимодействие е подготовката на учителя, съответстваща на
различни закономерности от информационен, психологически и дидактически характер.

Под информация се разбират сведения, които са предмет на обмен, получаване, преобразуване,

тълкуване и разпространение. Видове информация: социална и несоциална, семантична и
несемантична, научна и ненаучна. Структура на образователната информация: формална структура
(графични системи или буквено-текстови системи), съдържателна структура (информация за
научни факти, научни хипотези, теории и концепции).

Свойства на информацията:

- неделимост от нейния физически носител;

- дискретност на информацията;
- езикова природа на информацията;
- неадитивност на информацията – обемът на информацията в смисловото отношение не е в
зависимост от ....;
- ценност на информацията;
- независимост на информацията от езика;
- комутативност на информацията;
- стареене на информацията;
- управляемост на информацията.

Еволюция на материалните носители на информация и на отношението към знанието:

Живата общност → Книгата → Библиотеката → Киберпространството

Информационни системи:

1
 Намеса

Източник на Канал за Получател на

Предавател Приемник
информация връзка информацията

Фактори при взаимодействие:

„източник на информация” → „получател на информация”

- умение на учителя да обоснове учебната информация;

„източник на информация” → „предавател”

- умение на учителя да избира формата и методите за предаване на учебната информация;

„ предавател” → „ приемник”

- умение на учителя да избира формата за представяне на информацията.

Като източници и предаватели на учебната информация се използват визуални средства за

обучение (натурални обекти, рисунки, снимки). Приемник на информация е зрителният
анализатор. Като приемник или предавател на звукова информация са аудиалните средства за
обучение (CD). Приемник на аудиална информация е слуховият анализатор. Като приемник или
предавател на звукова информация са аудиовизуалните средства (учебни филми). Приемник на
аудиовизуална информация са зрителният и слуховият анализатор.

3. Психофизиологични основи на възприемане на аудиовизуална информация (АВИ)

4. Класификация на АВТ и средства за обучение

Средството за обучение е оръдие на дейността на учителя и учиниците, материални и идеални

обекти, които се използват в обазователния процес като носител на информация и
инструментариум на дейността. Техническо средство за обучение е дидактически осигурена
съвкупност от технически устройства, които се използват в учебно-възпитателния процес за
представяне и обработка на информация с цел неговото оптимизиране. ТСО биват твърди и меки.

Класификация на ТСО по функционално предназначение:

- технически средства за предаване на информация;

- технически средства за контрол – индивидуални и групови;
- технически средства за обучение и самообучение;
- тренажорни технически средства;
- спомагателни технически средства;
- комбинирани технически средства (универсални).

Класификация на ТСО по вида на обучение – индивидуално и групово обучение.

Изисквания към ТСО – функционални, педагогически, ергономични, естетически, икономически.

2
 Подготовка на учителя за урок с използване на АВТ

1. Подготовката протича през няколко етапа:

 Подбор и анализ на учебния материал – за целта се препоръчва да се анализират

наличните материали по темата на урока, да се изберат необходимите АВТ, които могат да
помогнат за по-пълно разкриване на темата, по-бързо усвояване на учебния материал, както и за
контрол и оценка на знанията.
 Определяне методиката на провеждане на занятието – препоръчва се ясно да се разделят
елементите на урока, по които ще бъде съобщена информация. Да се конкретизира съдържанието и
начините за контрол и оценка на знанията и да се разгледат начините за работа на учениците,
способстващи за активен познавателен процес.
 Подбор и целеви анализ на учебната информация, съобщена чрез използването на АВТ –
учителят е длъжен да спазва принципите на систематичност и последователност в подбора на
учебната информация, съобщена с помощта на АВТ.
 Планиране на урока, като се има предвид оптимално разпределение на времето за
използване на АВТ.
 Проверка на работоспособността АВС за обучение – учителят е длъжен да установи и
провери работоспособността на апаратурата, регулира работните параметри, зареди носителите на
информация.

2. Дидактически принципи

 Нагледност – изисква да се използва в обучението живото възприятие на изучаваните

предмети;
 Научна достоверност – техническите средства показват вече установени в науката знания,
най-съществени признаци и свойства на изучаваните обекти, процеси и явления;
 Достъпност – съобразява се информацията с възрастовите особености на учениците;
 Систематичност – строга логическа последователност на изложението.

3. Роли и възможности на ТСО

 Повишават нагледността в обучението;

 Съобщават на учениците нови знания;
 ТСО удовлетворяват любознателността на учениците.

4. Дидактически особености на ТСО

 Висока информационна наситеност;

 Преодоляване на пространството и времето;
 Наблюдение на процеси и явления, които не могат да се изучават непосредствено.

Аудиални информационни технологии

1. История на създаване на средства за запис и възпроизвеждане на звук

1888 г. – изобретен грамофонът от Емил Берлинер, немски инженер

2. Психофизиологически основи на възприемане на аудиалната информация

3
3. Аудиални дидактически материали

Звуковите илюстрации са най-често използваните материали в обучението. Най-често се използват

два вида звукови илюстрации – говорни (фонодокументи и фонореконструкции) и музикални
(фонокомпозиции). Живото междуличностно общуване между учител и ученици може и трябва да
бъде допълвано от аудиални дидактически материали (АДМ). АДМ са 3 вида: документални
записи, записи с артистични изпълнения и специално структурирани аудиозаписи. Документалните
записи осигуряват автентично включване на изказани мнения, становища, оценки, хипотези на
изтъкнати учени, специалисти от практиката, държавници. Източниците на такива записи са много
и различни – научни форуми, симпозиуми, конференции, интервюта и други. Записите с
артистични изпълнения са свързани пряко или косвено с учебното съдържание. Те създават добра
мотивационна основа за обучение и възпитание. Специално структурираните аудиозаписи се
използват в чуждоезиковото обучение. В съвременното българско училище най-често
използваните аудиални средства са аудиокасетофоните и CD-плеърите. Носители на
аудиоинформация са аудиокасета и компакт диск.

4. Основни понятия в електроакустиката

Първичната звукова картина съдържа музикални звукове (тонове) и шумове. Под музикален звук
или тон се разбира усещането за периодично трептене в звуковото поле, а непериодичното се
нарича шум. Броят на пълните звукови трептения за 1 секунда се нарича честота на музикалния
звук. Мерната единица е херц. Психофизиологичното усещане за звук с определена честота се
нарича височина на музикалния звук. Теоретично приетите граници на звуковия спектър са от 20
херца до 20000 херца, като горната граница силно зависи от възрастта на слушателя. При децата тя
достига до 22000 херца, а при възрастните пада до 8000-10000 херца. Дефинират се и области
извън звуковото поле. Например под 20 херца е инфразвук, а над 20000 херца е ултразвук.
Звуковите източници отделят определено количество хармонични съставки с определена честота и
амплитуда. Те определят т.нар. тембър на музикалния източник. За качественото звучене на
аудиозаписа от съществено значение е акустиката на помещението, в което се възпроизвежда
записът. В този смисъл важно понятие е реверберация. Това е последващо звучение след спиране
работата на музикалния източник.

5. Основни принципи в електроакустиката

 Монофоничен принцип – означава преобразуване, пренасяне, записване и

възпроизвеждане на звукови сигнали от едни електроакустичен канал. Пространствената звукова
картина се свива и чува от едно място. Звученето е „плоско”, липсва пространствената картина на
естественото звучене.
 Стереофоничен принцип – използват се два електрофонични канала. Идеално място за
слушане е ако двете тонколони и слушателя образуват равностранен триъгълник. Впечатлението е,
че музикалните източници се намират в помещението, в което се слуша записът.
 Квадрофоничен принцип – две двойки микрофони. Едната двойка е като стереофоничния
принцип, а другата зад него за обиране на реверберацията. Впечатлението, което се създава, е за
концертна зала.

6. Задачи на учителя:

 Да подготви учениците за естетично възприемане и правилно разбиране на звучащия

текст;
 Звуковата демонстрация трябва да се предхожда от кратко обяснение за това, което ще се
чуе, за да се подчертаят основните моменти, на които учениците да обърнат особено внимание по
време на демонстрацията;
 Да се създаде атмосфера на колективно внимание към словото.

4
 Технологии за статични изображения

1. Апарати за статична прожекция

Прожекционни устройства се наричат оптични устройства, създаващи на екрана увеличени

изображения на различни обекти. Източникът на светлина при тези прожекционни устройства е
специална електрическа лампа, наречена прожекционна лампа. Условно технологиите за статична
прожекция могат да се разделят на технологии, използващи непрозрачни носители на информация,
и технологии, използващи прозрачни носители на информация.

Технологии, използващи непрозрачни носители на информация:

 Най-старата от тези технологии е епипрожекцията. Устройството за прожекция се нарича

епископ. Носител на информация може да бъде лист хартия, някаква малка книга или малък
предмет. Качеството на изображение не отговаря на съвременните изисквания и затова вече не се
използва в обучението.
 Епипрожекцията е заменена с т.нар. четяща камера. Тя е сравнително по-съвременно
устройство, което до скоро се използваше или е на път да излезе от употреба. Носител на
информация може да бъде лист хартия, някаква малка книга или малък предмет. Качеството на
изображение не отговаря на съвременните изисквания.
 Друга технология е ксерографията. Устройството се нарича ксерограф или ксерокс.
Използва се предимно за размножаване на индивидуални дидактически материали – работни листи
в урока, тестове за проверка и оценка на знанията, инивидуална домашна работа, допълнителни
задачи и други. Има и други технологии, но те не са толкова масово използваеми.

Технологии, използващи прозрачни носители на информация:

 Най-често използваната технология от тази група е шрайбпроекторът. Технологията е

създадена с цел да се замени т.нар. тебеширена технология. Шрайбпроекторът се използва
предимно при преподаване на нови знания, но може да се използва във всеки етап на урока. Тази
технология е универсална и по отношение на учебното съдържание, т.е. може да се използва за
всеки един учебен предмет. Носителят на информация е прозрачно фолио, което като материал е
изключително евтино, но единственият му недостатък е, че написаното много бързо се изтрива от
честата употреба. Недостатък освен силното заслепяване на лампата е и животът на лампата – тя
или потъмнява, или изгаря.
 Друга технология от тази група е диапрожекцията. Устройството се нарича диаскоп.
Носителите на информация са 2 вида – диапозитивни серии и диафилми. Диапозитивните серии
имат по-голяма дидактическа стойност от диафилмите, защото диапозитивите в диапозитивните
серии могат да се преподреждат, заменят, допълват.

Съвременните прожекционни апарати, т.е. мултимедийните проектори, представляват мощен

източник на светлинно изображение с оптическа система, фокусираща светлина от мощна лампа
върху матрица. Единственият недостатък е, че проекторът е все още много скъп.

Съвременни екрани:

 Интерактивна дъска – това е устройство, позволяващо на лектора да обедини два различни

инструмента – екран за изображение и обикновена маркерна дъска. Дъската позволява да се
използват диапозитиви, видео, да се правят бележки, да се рисува, да се чертае като на обикновена
дъска, както и да се нанасят промени в реално време.
 Интерактивни планшети – свързват се към компютър, управлението се реализира чрез
съприкосновение на екрана със специална ръчка. Изображението се предава на екрана.

5
  Прожекционен стенен екран – той е трайно монтиран на стената или тавана. Може да се
използва и подвижен.
 Моторизирани прожекционни екрани – това са електронни екрани с електродвигател,
които свиват и разгъват екрана, обикновено имат дистанционно управление.
 Екран на триножник – за лесно пренасяне.

2. Психофизиологическа основа на възприемане на статична информация

3. Фотография

4. Техника на фотозаснемане

Рамката на фотоизображението се нарича отсечка. Тя има правоъгълна форма в съотношение 3:4

(височина : ширина). Отношението ширина : височина = 1,61 се нарича златно сечение.

Основни фотографски понятия:

 Фотокомпозиция – подреждането на участващите в снимката обекти за получаване на по-

изразителен образ.
 Зрителни центрове – определени точки, които приковават човешкото внимание.
 Гледна точка (ракурс) – нормалната гледна точка е тази, която се намира на височината на
човешкия поглед. Всички по-високи или по-ниски гледни точки се наричат ракурс. Препоръчва се
главният обект да изглежда по-едър. Това се постига, като той се постави на преден план на
снимката. На заден план се изобразява връзката му с околната среда. Това, което е на заден план,
се нарича контрапункт (допълнителният сюжет в снимката).
 План – големината на мащаба на заснемането. Като мерна единица се използва човешката
фигура. Съществуват няколко вида план – далечен (обекта и околната среда), общ (обекта и малка
част от околната среда), близък, едър, много едър (детайл) и макроснимка (обектите изглеждат
много по-големи отколкото са в действителност).
 Тоналност – препоръчва се светлите тонове да бъдат в горната част на снимката, а по-
тъмните тонове в комбинация със светли да подчертават останалите.
 Дълбочина на снимката – подчертава се от нейната линейна и тонална перспектива.
Линейната перспектива показва видимо намаляване на предметите в далечина, а тоналната показва
избледняване на предметите в далечина.
 Светлосянка – разпределението на различните осветености върху снимката. За
получаването й се използват насочено и разсеяно осветление. Приедновременното им прилагане то
се нарича комбинирано.

5. Методика на използване на статични екранни средства

Статичните екранни средства намират най-широко приложение в сравнение с другите

аудиовизуални средства. В обучението се използват следните три вида нагледност: натурална,
образна и абстрактно-символична. Натуралната нагледност за учебните предмети от хуманитарния
цикъл е нагледност, реализирана с предмети и обекти от материалната култура или чрез
непосредствени наблюдения на социални процеси и явления. Образната нагледност в същността си
е изобразителна информация за външната страна на изучаваните обекти (фотоси, кинокадри,
видеозаписи и други). Този вид нагледност облекчава мисловния процес, особено когато се
изучават процеси и явления, недостъпни за непосредствено наблюдение. Същевременно образната
нагледност е източник на емоции от морално и естетическо естество. Абстрактно-символичната
нагледност съответства на научната задълбоченост на обучението в горен курс, тъй като изисква
по-висока степен на абстрактно мислене. При този вид нагледност се използват схеми, диаграми,
таблици, графики и други логически структури. Целесъобразността на използване на един или друг
вид нагледност се определя в зависимост от конкретното учебно съдържание, възрастовите
особености, както и състава на учебната аудитория. Тези изисквания трябва да се имат предвид и
6
при избора на конкретна технология. Техническите средства за статична прожекция се използват
във всеки един етап на урока – както за проверка на домашна работа, преподаване на нови знания,
обобщаване, така и за проверка и оценка на знанията. Използването на технически средства за
статична прожекция изисква определена организация, съответстваща на етапа на урока. Преди
всичко учителят трябва да подготви децата за наблюдение. Най-ефективната форма за това е
беседата. Учителят поставя въпроси, с помощта на които припомня на учениците всичко, което са
учили по дадената тема. Това встъпително слово не трябва да е прекалено дълго, достатъчни са
няколко минути. Ако чрез екранните средства за статична прожекция се показва непознат за
учениците материал, те също трябва да бъдат подготвени за това, като им се посочат примери на
подобни обекти и явления, близки до това, което ще се показва. След демонстрацията трябва да се
направи анализ и обобщение на видяното. Могат да се използват и други средства за нагледност,
като продължителността и броят на статичните кадри се определя в зависимост от учебния
материал, възрастта на учениците и дали са използвани други средства за онагледяване. За
ориентация се използват около 50 цветни или 20 черно-бели диапозитиви, децата най-добре
възприемат 5-10 кадъра.

Учебно кино

1. Кинематографичен ефект

Кинофилм се нарича поредица от отделни фотографски снимки (кадри), всяка от които изобразява
определена фаза на движещия се обект. При бързо и последователно прожектиране на тези снимки
на екрана се наблюдава движеща се картина. По време на прожекция тази смяна на снимките е
много бърза и не се забелязва благодарение на неспособността на човешкото око да възприема два
отделни статични кадъра за прекалено кратък период от време (части от секундата). По-точно
човешкото око запазва зрителното усещане за кратък период от време след изчезване на
светлинното дразнение. Тази физиологическа особеност се нарича зрителна памет и се проявява в
зависимост от цвета и осветлението. Нейната продължителност е от 1/10 до 1/30 от секундата. Ако
прожектирането на два отделни статични кадъра не превишава 1/10 от секундата, то има илюзия за
движение. За да се избегне размазване на изображението, смяната на кадрите се извършва в
тъмнина, която човешкото око не усеща. По този начин се получава преливане, а не изказване на
екраните. Броят на прожекционните кадри за 1 секунда се нарича каданс. Това е скоростта на
движението на кинолентата. За нормална скорост на кинопрожекция е приета 24 кадъра за секунда
(има и изключения – 25 за видеото, 16 за неозвучените тесни филми). Прожекцията на филм е
крайният момент от един сложен художествено-творчески и технически процес под общото
наименование кинематографичен процес.

Учебно кино е кинематографичен процес с педагогическа насоченост. То е ефективно средство,

оказващо голямо влияние върху учащите. След гледането на учебен филм учениците са под
неговото въздействие известно време, за което те не са готови за „превключване” на друга дейност.
След гледането на филма под формата на беседа трябва да се направи анализ на видяното, да се
уточнят основните моменти и ако се наложи, филмът да се гледа повторно. Учебният филм намира
приложение във всички етапи на учебния процес. Съвременното кино е изкуство, което се
подчинява на свои закони и разполага с изразни средства, специфични само за него. Основните
изразни средства на кинофилма, използвани в учебните филми, са:

 Ракурс – гледна точка. Когато оста на обектива е над височината на очите, имаме висок
ракурс (потиска обектите), а в обратния случай имаме нисък ракурс (обратен ефект).
 Цветове – те са важни и имат различно значение в зависимост от различните региони,
народи, религии и други.
 Монтаж – особено важно изразно средство, предпоставка за успешно решаване на
педагогически задачи в зависимост от предназначението им – за нови знания, за обобщение и
затвърдяване, за преговор и други.

7
  Филмово време – независимо е от реалното, в което протичат сниманите действия,
процеси и явления, понякога е и несъществуващо. Филмовото пространство също. То е
неограничено. За обучението са полезни видеофилми за обекти, предмети и явления, които не
могат да бъдат наблюдавани непосредствено (рентгенови киноснимки, ултравиолетови,
инфрачервени, рапидни снимки – скоростна снимка, дава възможност да се видят и изследват
свръх бързо протичащи процеси, цайтраферна снимка – покадрова снимка, дава възможност да се
наблюдават и изследват свръх бавно протичащи процеси).

2. Етапи на създаване на учебен филм

 Подготовка – учебният филм се базира на литературен сценарий. Той се създава в тясно

сътрудничество между методисти, педагози, сценаристи и специалисти от различни технически
науки. Режисьорски сценарий – разбива филма на отделни части, определя тяхната
продължителност, какъв да е звуковият съпровод.
 Заснемане на филма – изключително сложен процес. Обикновено камерите трябва да са
свободни в движението си по хоризонтал и вертикал с цел заснемане на панорамни и ракурсни
снимки. С изменение на гледната точка могат да се избегнат маловажните моменти и да се
концентрира върху същественото. Важно е понятието кинокадър. Има различни определения –
парчето лента, което е заснето от пускането до спирането на камерата; парчето лента, което влиза
във филма без камерата да е спирала да работи; една картинка в целулоидната лента, която се
равнява на 1/24 от секундата. Нормалната скорост на движение на кинолентата е 24 кадъра в
секунда. Важен е и снимачният план. Определя мащаба на изображението, като мерило се използва
човешката фигура. Планът бива далечен, общ, близък, едър, детайл, макроснимки. Друго изразно
средство е осветление – използва се за концентриране на вниманието на зрителя върху най-
важното. Композиция на кадъра – тя е сложна и се изгражда върху принципите за движение.
Обикновено се започва с определяне на плана на киноснимката, избира се гледната точка, ракурса,
съблюдава се композиционното равновесие (съотношение между различните части на кинокадъра,
които създават впечатление за хармония).
 Постпродукция – най-важното изразно средство в този етап е монтажът. Това е момент на
преминаване от един кадър в друг, като от техническа гледна точка то се нарича лепенка, а от
естетическа – монтажна връзка. Лепенките могат да бъдат два вида – на остро (обикновено
слепване, когато началото на втория кадър следва края на първия без никакъв преход) или с ефект
(оттъмнение и затъмнение, преливане, механични ефекти). Монтажът е три основни вида –
последователно-временен (събитията се монтират в такава логическа последователност, в каквато
те стават в действителност), паралелен (показват се паралелно две и повече различни събития) и
асоциативен (сравнителен – получава се филмова метафора). Озвучаването бива синхронен запис
на звука, допълнително, предварително, дублаж.

3. Изисквания към учебните филми

- изяснена целенасоченост;
- пряко свързване на филма с избора на темата – формират се само такива теми, които трудно
могат да бъдат онагледени по друг начин;
- учебното съдържание във филма да е научно достоверно;
- наличие на художествено-емоционален момент (особено за малки ученици);
- ясно, отчетливо произношение на диктора.

4. Видове учебни филми

- според предназначението си – информационно-познавателни, обобщаващи, научни,
инструктивни и др.
- според начина на разработка на учебния материал – тематични (до 20 минути, биват
информационно-обяснителни или свързани с интерактивни въпроси с активно участие на
зрителите) и фрагментарни.
- Според вида на занятието – за нови знания, за преговор и др.

8
 Учебна телевизия

Телевизията се основава на следните физически процеси:

- преобразуване на оптическото изображение (светлинната енергия) в сложни електрически

сигнали (видеосигнали);
- предаване на видеосигналите по кабел или чрез радиовълни;
- приемане и отново преобразуване на видеосигналите в оптическо изображение.

Специфични възможности на телевизията, отличаващи я от другите технически средства за

обучение:

- възможност да се показват събития и действия в момента на тяхното извършване и на

голямо разстояние от зрителите;
- ефект на присъствие, т.е. зрителят чувства себе си участник в събитията;
- обхватност – много учащи могат да гледат едно предаване.

Учебната телевизия спомага за развиване на логическата мисъл на обучаваните, приучава ги към

анализиране и самостоятелна работа, възпитава умения към обобщаване, формулиране на изводи,
формиране на умения и навици.

Основни педагогически изисквания към учебните телевизионни предавания:

- да събуждат интерес и стремеж към търсене на отговор на поставените в предаването

въпроси;
- да приучават учащите към задълбочено внимание, възприемане и мислене;
- да пробуждат към съзнателна работа над съдържанието на предаванията;
- да подпомагат систематизирането и задълбочаването на знанията на учащите;
- активно да способстват за формирането на техните морални, естетически и интелектуални
качества.

Видове учебни телевизионни предавания:

- телевизионни предавания, които се включват непосредствено в структурата на урока – те

задължително се съгласуват с учебната програма и отговарят на основните дидактически
принципи и функции;
- телевизионни предавания за екскурзии;
- телевизионни предавания, които имат научно-занимателен характер.

Най-характерните особености при използване на учебните телевизионни системи са:

- предаване на изображения в реален мащаб на времето и на много големи разстояния;

- възпроизвеждане на изображенията на неограничен брой екрани;
- запис на сигналите от изображението с възможности за последващо възпроизвеждане;
- обработване на сигналите от изображението с цел отделяне на информативни фрагменти,
въвеждане на анимация и други;
- телевизионните системи в комбинация с компютри и комуникационни мрежи създадоха нов
тип информационен обмен – традиционна мултимедия.

9
 Роля и място на компютърните информационни технологии в съвременото обучение

1. Кратки исторически бележки

2. Компютърни информационни технологии – хардуер и софтуер

Структура на РС – персоналният компютър се състои от системно тяло и други външни

компоненти, свързани за това тяло с кабели. Самата структура се състои от няколко подсистеми,
всяка от които има потенциал да се развива поотделно. Връзката на тези компоненти с тялото се
осъществява от интерфейс. Важна част е дънната платка с нейните най-важни елементи:
процесорът (обработва цялата информация) и шините (реализират нейния трансфер). В един
компютър може да има повече от един процесор, но само един от тях е главният. Процесорът има 2
важни задачи – да обработва и да прехвърля информацията. Компютърна памет – вградена
(оперативна) и външна памет. Оперативната памет се състои от РОМ-паметта (достъпна само за
четене) и РАМ-паметта (достъпна и за четене, и за запис). Външната памет, използвана в
обучението, е на сменяеми оптични и магнитни дискове – те биват флопидиск (малък
информационен обем, вече излизат от употреба), твърди магнитни дискове (голям информационен
обем и бърз достъп до информацията, твърдият диск може да бъде разделен на дялове) и оптични
компактдискове (използват се за разпространение на различен системен и приложен софтуе;
основен недостатък е сравнително по-ниската скорост спрямо харддисковете за предаване на
информация). Има и чипова памет (флаш памет, USB памет), която се отличава с основни
предимства като голям информационен обем, компактност и лесна преносимост и ниска цена.
Периферни устройства: входни, изходни и входно-изходни. Някои от тях влизат в основната
компютърна конфигурация, а други се включват в зависимост от конкретните приложни цели. С
входните устройства се подава информация, с изходните се извежда информация, а с последните –
и двете. Входни устройства - стандартната клавиатура съдържа 101 клавиша и се използва
предимно за въвеждане на символи. Клавишите се разделят на функционални, букви, цифри, със
специално предназначение и други (изброяват се). Клавишите могат да променят
предназначението си в зависимост от използваната софтуерна програма. Мишката обикновено има
три бутона (предназначение на всеки един от тях). И клавиатурата, и мишката могат да бъдат
безжични. Скенер – дигитализира информация, съхранена на хартия. Микрофон – с учебни цели се
ползва предимно за запис на звук. Дигитален фотоапарат. Изходни устройства – монитор – за
целите на обучението е добре да се ползват съвременни хубави монитори. На 1 час работа с
компютър се полагат 15 минути почивка. Тонколони и слушалки, принтер (за разпечатване на
индивидуални дидактически материали, биват матрични, мастилено-струйни и лазерни),
мултимедиен проектор (заменя всички по-стари прожекционни апарати, високо качество на
изображението поради високата разделителна способност, но сравнително скъпо). Входно-
изходни- компютърен факс и модем.

Програмно осигуряване (софтуер) – използването на хардуерната конфигурация е възможно само

при наличието на софтуер, който е изграден на йерархичен принцип и се разделя на два вида –
системен и приложен. Системният софтуер осигурява функционирането на компютърната система
и създава оптимални възможности за използването й от потребителя. Включва базовата входно-
изходна система, операционната система (управлява функциите на компютъра – Windows, Linux и
други), среди за програмиране и други. Приложният софтуер е ориентиран към конкретни
приложни задачи. В съвременното обучение се използват различни софтуерни програма. Най-
използваните са Word, Power Point. Текстообработващата програма Word се използва само за
разпечатване на хартия. Основни изисквания за стандартна машинописна страница са серифни
шрифтове (Times New Roman – с извивки в края на буквите, ако е санссерифен, той няма извивки),
големина 14 пункта, междуредово отстояние 1,5 реда, 30-32 реда, 60-65 удара на ред. Най-четим е
черен текст на бял фон. Софтуерна програма за създаване и обработка на звукозаписи Sound Forge
– използва се за създаване на аудиални дидактически материали. PhotoShop за обработка на
статични изображения.

10
3. Методически кабинет за използване на електронно-образователни продукти

Той трябва да бъде обзаведен, отговаряйки на няколко изисквания:

- всички технически устройства да образуват единен информационен блок, организиран

около естественото място на преподавателя;
- инсталирането на техническите устройства трябва да позволява свободен достъп на учителя
и учениците с оглед провеждането на дискусии, ситуационни дидактически игри и други;
- управлението на техническите устройства трябва да бъде опростено, гъвкаво и надеждно;
- кабинетът трябва да бъде универсален за всички хуманитарни дисциплини;
- обзавеждането на кабинетите да се прави въз основа на научцно обоснован идеен план-
проект;
- задължително е спазването на ергономичните условия за учениците и учителя.

Основният състав на методическия кабинет включва мултимедиен компютър, микрофон, скенер,

тонколони, слушалки, видеокамера, фотоапарат, мултимедиен проектор, принтер. Този
методически кабинет може да доведе до повишаване ефективността на обучението.

Мултимедия и образователни продукти

1. Основни понятия

Еволюционно развитие на информационните модели на образование:

Период на докнижната писменост (до 1455 г.):

двукомпонентен модел „учител – ученик”

Период на печатното слово (продължил около 500 години):

трикомпонентен модел „учител-печатна книга (учебник) – ученик”

Втора половина на ХХ век:

Четирикомпонентен модел „учител-ученик-печатна книга-мултимедийни разработки”

Основни понятия са:

- хипертекст – като понятие се въвежда за компютърно представени документи с нелинейна

структура като алтернатива на традиционната линейна структура на устното слово и книгите. Това
е нова информационна среда, в която информацията е изложена нелинейно, пространствено и
многопластово (паралелно на човешкото мислене).
- мултимедия – многомерна среда (мулти-много, медия-среда), която обединява четирите
основни вида информация – текст, звук, статични и динамични изображения. Подобна интеграция
на образ, текст и звук съществува и в киното, видеото и телевизята – условно тя може да бъде
наречена „традиционна мултимедия”. Съвременната мултимедия е компютърно базирана. Друга
ключова особеност на мултимедията е интерактивността.
- хипермедия – интеграция между хипертекст и мултимедия (интеграция, а не механичен
сбор между една нелинейна и една линейна структура). Хипермедията е хипертекст с разширен
обхват на използваните медии или изградена на принципите на хипертекста интерактивна
мултимедия.

2. Мултимедийни образователни продукти

Те са специално създадени за целите на обучението компютърни системи, които осигуряват

интерактивна поддръжка на звук и видео, т.е. могат да се обединят четирите вида информация –
текст, статични изображения, звук и динамични изображения. Най-използваните в обучението

11
мултимедийни образователни продукти са мултимедийни презентации (на Power Point) и
електронни учебници.

Електронната книга е книга, представена като компютърен файл и може да бъде четена от всички
видове компютри. Електронната книга е подобна на печатните си аналози, но е и уникална, тъй
като може да съдържа в себе си аудио, видео и хипервръзки. Тя може да се ползва чрез интернет
или да се закупи от книжарниците. Ако книгата съдържа само текст, по-добре е тя да се разпечата
на хартия – от здравословна гледна точка. Електронният учебник е особен вид електронна книга, в
която учебното съдържание е разделено на малки взаимносвързани и логически завършени стъпки
(теми), като за всеки обучаван се осигурява индивидуален темп на работа с учебника при включено
в него контролиране на усвояването на съдържанието на учебната дисциплина.

3. Сравнителен анализ между електронните носители на информация и хартията като

носител на информация с оглед на тяхното педагогическо използване

Хартия Електронен учебник

Учебното съдържание е линейно. Учебното съдържание е разклонено.
Информацията се фиксира статично. Информацията е пластична, гъвкава,
адаптируема.
При работа с хартия се дава възможност на При мултимедията ученикът работи с четирите
ученика да учи в еднородна среда. основни вида образователна информация.
Въвеждането на информация е еднократно. Огромни възможности за въвеждане на
информация (копиране и редактиране).
Пасивно възприемане на информацията, тя е Активно възприемане.
статична и не се променя, не крие изненади.
Предлага голямо количество текстова От „електронна хартия” се учи много трудно,
информация. Не обездвижва зрителния нерв. скролирането на екрана изморява зрението.
Субективизъм при оценяване. Машинно оценяване в присъствието на
преподавател осигурява висока обективност на
оценката.
Тежка, обемиста, трудна за транспорт. Електронните носители е малки, леки,
компактни, защитени.
Не консумират енергия. Консумират енергия.
Могат да се използват пряко, директно. Не дават възможност за пряко използване
(винаги е необходимо техническо устройство).

Основни педагогически изводи от анализа:

- там, където възможностите на хартията са ограничени, тези на електронните носители са

изключително големи. Следователно налице е много добра възможност не за конфронтация, а за
пълноценно, ползотворно, високо ефективно сътрудничество;
- прилагането на съвременни технологии трябва да става рационално и прецизирано.
Прекаленото използване на мултимедийни елементи в обучението може да има обратен ефект:
зрителна и слухова умора у учениците, раздвояване на вниманието, което напълно да деформира
процеса на обучение.

Педагогически изисквания за Power Point презентациите:

- да отговарят на ергономичните условия;

- общият брой на слайдовете да е до 20-24 броя;
- шрифтовете да са внимателно подбрани – серифните шрифтове са най-подходящи за четене
от хартия, а за четене от екран са подходящи санссерифните шрифтове (Arial);
- да не се ползват прекалено много шрифтове – 2 или 3 най-много;

12
 - на всеки слайд фонът да е с преобладаващи топли цветове, да се комбинират и с по-студени;
- използваните цветове да са от една и съща гама;
- да не се прекалява с ефектите; ако слайдовете се появяват с някакъв ефект, то той трябва да
бъде по-обикновен и еднакъв за всички слайдове (най-добре е текстът да е фиксиран);
- фонът под текста да е едноцветен и тъмен;
- използването на такива презентации в обучението да е изключително премерено, научно
обосновано, в специално оборудвани методически кабинети.

Интернет

За начало на интернет се счита 1969 г., когато в мрежа са включени 4 компютъра от различни
американски колежа. Тази мрежа се нарича ARPANET. Целите са били чисто военни. По-късно
мрежата нараства и от 1983 г. вече носи името Интернет (мрежи от взаимно свързани мрежи –
буквален превод). Участието в интернет е свободно. Единствените правила са комуникационните
протоколи (TCI/IP). Интернет е изградена по модела „клиент-сървър”. Сървърът е компютър с
инсталиран софтуер, чрез който потребителите могат да задават заявки за точно определена услуга.
Потребителските компютри служат за задаване на заявки за посещение на сайтове или ползване на
интернет услуги. Има и маршрутизатори (рутери) – компютъри, осигуряващи трафика на
информация и предпазващи мрежата от задръстване.

Равнища на мрежата:
- мрежа от суперкомпютри, свързани с магистрални линии и намиращи се на отдалечени
точки по света;
- глобални компютърни мрежи от национално, регионално и международно равнище;
- локални компютърни мрежи;
- отделен компютър, включен в мрежата.

Адресиране в интернет – бива:

- адрес на сървър – буквен (предназначен за използване от хората) и цифров (IP адрес –
цифри, възприемани от машината). Съществува софтуер, превеждащ двата вида адреси.
Адресът съдържа 4 части, разделени с точки.
- арес на потребител (клиент) – състои се от 2 части, разделени от @ . отляво е името на
потребителя, а отдясно – името на сървъра;
- адрес на информационен ресурс (URL) – съдържа 4 части.

Интернет услугите биват: информационни и комуникационни. Информационните услуги са www,

ftp, телнет и други. WWW е комерсиална интернет услуга, която се развива постоянно с цел да
привлече повече и повече потребители. Изключително интерактивна, мултимедийна, включваща
огромно количество информация. Информация може бъде намерена от всеки в интернет. Не
съществува интернет средство, което да гарантира намирането на абсолютно цялата налична в
интернет информация по дадена тема. Основна причина е неподредеността и липсата на определен
стандарт за публикуване на информацията.

Съществуват различни средства за търсене: виртуални библиотеки, указатели и машини за търсене

(търсачки). Виртуалните библиотеки са сбирки от информационни ресурси, които се създават,
систематизират, подреждат и поддържат от хора. Обикновено търсенето на информация в тях става
по категории и подкатегории, въпреки че много от тези библиотеки имат и търсене по ключови
думи. Понятието „виртуална библиотека” е различно от „електронна библиотека”. Първото е по-
широко и се разглежда като портал, предлагащ някаква информация. Второто задължително
съществува на базата на вече съществуваща традиционна библиотека, като се изгражда на нейните
принципи (електронни каталози, пълнотекстови издания и други).

При указателите търсенето и предлагането на информационни ресурси се извършва автоматично,

по ключови думи, а също така и по категории и подкатегории. Такива са Yahoo и Dir.bg.

13
Машините за търсене имат 3 елемента: механизъм (робот, паяк – софтуерен механизъм, който
улавя нова информация или вече съществуваща, но променена такава), подсистема, поддържаща
база данни на вече намерени информационни ресурси (в нея те са подредени и могат да бъдат
търсени и извличани по различни критерии) и уеб-сайт (чрез него потребителите задават своите
заявки за търсене на определена информация, сайтът трябва да отговаря на съвременните
изисквания за сайт – да е интуитивен и атрактивен). С учебна цел уеб-сайтовете могат да се
използват за представяне на различна информация. Най-често използваната търсачка е Google.

Браузър е софтуерна програма за преглеждане на уеб-страници. Чрез него се влиза в интернет и се

задават заявки за ползване на една или друга интернет услуга или за търсене на информация.
Основни изисквания към браузъра (описват се всички бутони и части от екрана, съдържащи се в
браузъра - поле за писане на адреса, бутони за рефреш, за процентно зареждане на страницата в
текущия момент и т.н.).

Комуникационни услуги – биват услуги, осигуряващи комуникация, отложена във времето (е-
поща), и услуги, осигуряващи комуникация в реално време (провеждане на разговори, писане на
текст и други). От педагогическа гледна точка така може да се обменя информация с колеги
педагози, опит за решаване на казуси, ситуации, инциденти, обсъждане и анализ на различни
педагогически решения, трансфер на знания между различни учебни дисциплини, отложено във
времето участие в разнообразни дидактически игри. Онлайн комуникацията осигурява диалог в
реално време (участниците трябва да имат еднаква степен на подготвеност по въпроса), електронен
брейнсторминг (чрез конферентни връзки, всеки участник решава сам дали да предприеме активна,
пасивна или изчаквателна позиция), метафори и аналогии в реално време, обмен на информация,
участие в реално време в различни дидактически игри.

Отрицателни страни на компютъризацията и използването на интернет в обучението:

- влияние върху здравето – обездвижване на зрителния нерв след продължителна работа с

компютър, цялостно обездвижване на тялото;
- социално отчуждение и пристрастяване към компютъра;
- неподходящи игри;
- достъп до незаконна и недопустима информация;
- комуникация с непознати.

Важен проблем е този за авторското право - при публикуване на материали е добре те да са

публикувани най-добре в книжен вид и да бъде указана собствеността върху материала.

14