Изпитът приключи и се почука на вратата. Тя се отвори и се подаде една главичка на момче.

Изпитващият го попита защо е закъснял. Момчето се притесни и отговори, че е бил на училище,

но не за него, а за майка му.
Мъжът отвори широко вратата, а там имаше възрастна жена, която прибираше в пазарската си
чанта син учебник. Момчето я държеше и и помагаше да влезне в стаята.

Жената се извини за закъснението. Тогава тя вдигна глава и се оказа, че тя е сляпа. Клепачите и

бяха затворени. Гласа и беше дълбок. Изпитващият покани сляпата жена да седне и синът и и
помогна. Той зададе лесен въпрос, но понякога нямаш време за лесното заради тудното.
Даденият въпрос преедизвика в жената чувстава, които доведоха до потрепване на раменете
и. Момчето гледаше само изтъркания килим. Жената Допускаше малки грешки, които
попринцип изпитващият не забелязваше. Жената още повече, че тя е сляпа и се опитва да
опише природните картини. Момчето следеше думите на майка си и откриваше всяка грешка
дори преди учителя. Той дори произнасяшв думите, които тя пропускаше.

Учителя зададе още един въпрос. Жената не знаеше как да отговори. За това сина и и помогна
с две думи. Лицето и просветна. Тя пое дълбоко дъх и започна да говори.

Започна добре и така продължи. Лицето на момчето трепна.

Докато всички връсници на момчето учат с частни учители и искат да кандидатстват в дуги
гимназий, това момче университетски учебни на майка си, защото няа издание за слепи.
Учителя прекъсна жената и и каза, че е отлична. Момчето се зарадва. За първи път от началото
на изпита той поглежда изпитващия с лъч изкра в очите. Младежът подава книгата сляпата си
майка тя я затвря и я поставя в мрежата при учбника. Майката благодари и се сбогува.

Докато излизаха от кабинета. Изпитващият осазна, че когато някой е изправен срещу някой
друг и разказва нелепи неща. Мъдростта беше уживяла при момчето и да помогне. Всичките
думи са за любов и едно посвещение. Това е изпит.