Professional Documents
Culture Documents
Енев, Христо - Светът На Символите
Енев, Христо - Светът На Символите
ГНЕЗДОТО
Книги на издателство ГНЕЗДОТО може да поръчате в електронната
ни книжарница www.gnezdoto.bg
Франсеск Миралес
Любов с малки букви
ISBN: 978-619-7316-08-7
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
ЛЮБОВ
с малки
букви
Превод от испански
Свидна Михайлова
Gnezdoto
Издателство
София • 2017
Наслаждавай се на малките неща в живота,
защото един ден може да се обърнеш назад
и да осъзнаеш, че са били големи.
РОБЪРТ БРАУЛТ
I
Море от мъгла
650 000 часа
–9–
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 10 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 11 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 12 –
Чинийка с мляко
– 13 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 14 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 15 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 16 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 17 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 18 –
Страданията на младия Вертер
– 19 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 20 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 21 –
Нападението
– 22 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 23 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 24 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 25 –
Първи победи
– 26 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 27 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 28 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
‒ Мишима.
Котаракът отговори със звучно мяукане, сякаш
приемаше да бъде кръстен на японския писател, който
се самоубил, правейки си харакири.
‒ Може ли да повторите?
Докато произнасях името буква по буква, си дадох
сметка, че съм изправен пред логистичен проблем. Как
щях да пренеса котарака до клиниката? Вече ми беше
показал колко лесно се изплъзва и не исках да изпа-
дам в нелепата ситуация да го преследвам по улиците.
Обясних притесненията си на женския глас.
‒ Трябва ви транспортна клетка – отвърна гласът.
‒ Транспортна клетка? Какво, по дяволите, е това?
Мишима (за приятелите – Миши) изглежда се за-
бавляваше със ситуацията. Броят на ударите с опашка
в минута се беше увеличил значително.
Гласът обясни, че става дума за приспособление,
предназначено за пренасяне на животни. Предложи
ми да отида първо до ветеринарната клиника, за да го
купя, а после да се върна обратно с котката.
‒ Твърде много обикаляне – отвърнах сърдито.
– Не мога да си изгубя целия ден заради една котка.
Няма ли друга възможност?
‒ Може да поръчате домашно посещение, но из-
лиза много по-скъпо.
‒ Все ми е едно. По-добре да приключим с това
възможно най-бързо.
‒ Ще трябва да дойда аз – каза тя отегчено. – Сама
съм на смяна. Как ви се струва днес по обяд?
Приех. Възползвах се от случая и поръчах всякак-
ви дреболии за животното: купички, храна, пясък... И
– 29 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 30 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 31 –
Старият съставител
– 32 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 33 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 34 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 35 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 36 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 37 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– Мисля, че да.
– Следователно, когато говорим за камъни, букви
или атоми, важното е кой ги подрежда и с каква цел.
Иначе казано, няма значение какво сме, а какво пра-
вим с това, което сме. Все едно е дали ще живееш 650
000 часа или шест часа и половина. Часовете не са ти
нужни, ако не знаеш какво да правиш с тях.
После той млъкна, а аз се зачудих какво да кажа.
Бях силно впечатлен – не очаквах подобни разсъжде-
ния от саможивия старец от горния етаж. Мълчанието
започваше да става неловко, така че попитах:
– С наука ли се занимавате?
– Студено, студено!
– С философия?
– Ледено студено. Аз съм обикновен съставител,
който обича да наднича в покрайнините на познанието.
– Съставител... Това какво означава, че пишете
статии ли?
– Ако пишех статии, щях да ви кажа, че съм жур-
налист. Казах съставител. Заниманието ми е да съби-
рам текстове оттук-оттам и да подготвям книгите, кои-
то ми поръчват издателите.
– Така обяснено, звучи съвсем просто – отвърнах
аз и седнах на дивана, без да поискам позволение.
– Така е, стига да познаваш източниците, тоест да
знаеш къде да търсиш. Ако ми поръчат антология на
любовната поезия, наясно съм кои стихове ще се харе-
сат на читателите и къде да ги намеря. Ако поискат от
мен наръчник за природните лекове – също знам в кои
книги да ги открия. Предполагам, че съм нещо като
събирач на книги.
– 38 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 39 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 40 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 41 –
Габриела
– 42 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 43 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 44 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 45 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 46 –
II
Тъмната страна на Луната
Денят на влъхвите
– 49 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 50 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 51 –
Космическият игрален автомат
– 52 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 53 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 54 –
Обратното е полезно
– 55 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 56 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
страхотно.
– Така ли? – отвърна той сащисан.
– Не мога да повярвам, че са те оперирали от хер-
ния само преди два месеца – продължих аз. – Сякаш
си ходил на минерални бани. Подмладил си се с десет
години.
След като казах това, влязох в трапезарията, а
Андрес стоеше изумен до вратата. „Това може да се
окаже забавно” – помислих си аз.
– Какви ги говориш, по дяволите? – извика сестра
ми вместо поздрав. – Пиян ли си или си дошъл да ни
се подиграваш?
Ако живеехме в свят без задръжки, щях да разопа-
ковам тържествено празничния кекс и да го запратя в
лицето ѝ. Но исках да продължа с експеримента, за да
видя къде ще ме отведе.
Прегърнах сестра си и звучно я целунах по челото.
– Много исках да ви видя – излъгах аз. – Съжаля-
вам само, че тази година не донесох подаръци.
– Откога си правим подаръци? – каза Рита, докато
отивахме към хола.
– От днес. Между другото... искате ли някоя не-
деля да отидем заедно на рибен ресторант? Аз черпя.
Беше ми трудно да повярвам, че тези думи изли-
зат от устата ми, но трябваше да продължа с комеди-
ята докрай. Изведнъж напрежението сякаш изчезна
от лицето на сестра ми и отстъпи място на свенлива
усмивка.
– Много мило от твоя страна – отговори тя, – но
Андрес е на диета, а аз от един месец вече съм вегета-
рианка.
– 57 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 58 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
веселя обстановката.
– Вкъщи нахълта котка – казах аз, след като пре-
глътнах един залък и преди да натъпча отново устата
си продължих: – Първо мислех, че е на Титус, но из-
глежда няма стопанин.
– Кой е Титус? – попита Андрес и загаси телеви-
зора с дистанционното.
Рита се намеси, преди да успея да отговоря:
– Много е хубаво да имаш котка. Ще ти носи доб
ри вибрации, нали знаеш, че те поглъщат отрицателна-
та енергия.
Нормалният Самуел щеше да отвърне иронично:
„Точно по тази причина мислех да ти я подаря”, но
вместо това аз поведох разговора в неочаквана посо-
ка. Припомних ѝ какво правехме обикновено в събота
следобед преди трийсет години. Попитах я също дали
знае нещо за Габриела.
– Нищо не ми говори това име – каза тя. – Там се
събираха много деца от Готическия квартал, с които не
се познавахме.
– Тя се скри под едно стълбище заедно с мен. Май
точно ти ни откри.
– Мислиш ли, че си спомням? Освен това, ако е
стояла под стълбите, значи е била дявол.
– Мислех, че вече не вярваш в тези неща.
– Знаеш ли защо хората избягват да минават под
стълби? Струва ми се, че някъде в Библията беше ка-
зано: дяволът се крие там.
Разговорът ставаше все по-отегчителен, докато
неизвестно как стигна до ароматерапията – напосле-
дък сестра ми се беше посветила на тази наука.
– 59 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 60 –
Просветление за един уикенд
– 61 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 62 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 63 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 64 –
Франц и Милена
– 65 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 66 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 67 –
Лунатик
– 68 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 69 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 70 –
Писмо в бутилка
– 71 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 72 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 73 –
Заръката
– 74 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
да ви помогна?
– Това, за което ще те помоля, няма нищо общо с
болницата. Много по-сериозно е.
Седнах до него и се настроих да чуя нещо ексцен-
трично. Естествено, не грешах.
– Знаеш, че живея от книгите си – каза той. – Не
мога да занемаря работата си, докато стоя затворен
тук. Казват, че ще трябва да остана поне три седмици,
защото има риск кризата да се повтори.
– В такъв случай се налага да почивате. Ако имате
нужда от пари, аз мога...
– Благодаря ти, но не става дума за това – прекъсна
ме той. – Важното сега е да се справя с препятствието.
На моята възраст не мога да си позволя да пропускам
възможности, иначе издателствата ще ме зачеркнат.
– Не разбирам.
– Виж, точно преди два дни получих поръчка от
един доста несговорчив издател – от онези, които не
приемат закъснения. Ако разбере какво ми се е случи-
ло, ще намери друг съставител и няма да ме потърси
повече. За мен е важно той да продължава да ми дава
работа, когато изляза оттук.
– И какво общо имам аз? Искате да говоря с него
и да му обясня ситуацията?
– Не! – възкликна той ядосан. – Точно това не бива
да се случва. Трябва да си мисли, че работя активно и
че книгата ще му бъде предадена в уговорения срок.
Тя е първата в поредицата, след нея идват още две, раз-
бираш ли? Ако не се справя, ще остана вън от играта.
– Ами не виждам никакво решение – отвърнах аз.
– Освен ако не излетите от тази болница с помощта на
– 75 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
някаква магия.
– Точно за магия става дума – каза той с ентусиа-
зиран поглед. – Веднъж да уцелиш десетката!
– Продължавам да не разбирам нищо.
– Хайде, Самуел, прояви малко въображение! Мо
ля те да поемеш тази задача вместо мен.
– Какво? Не вярвам да искате да се заема със
съставянето на една от вашите вдъхновяващи книги...
– Точно това искам. Аз ще ти давам напътствия
оттук, за да ти е по-лесно. Можеш да вземеш ключове-
те от апартамента и да използваш бюрото ми. За целта
съм подготвил един документ на компютъра.
Ако Титус не беше на прага на смъртта, щях прос-
то да изхвърча оттам и да не го потърся повече. Не
може да се иска подобно нещо от университетски пре-
подавател, който работи с цитати, бележки под линия
и библиографии.
– Предполагам, че не мога да откажа – промълвих
аз.
– Така е, не можеш.
– Как ще се казва книгата?
– Кратък курс по ежедневна магия.
– 76 –
Последният филм на Мерилин
– 77 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 78 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 79 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 80 –
Тайната градина
– 81 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 82 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 83 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 84 –
Съдържание-чернова
– 85 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
Съдържание (чернова)
0. Пролог: Добре дошли в света на магията
1. Съкровищата на самотата
2. Всекидневна ласка за душата
3. Цветята на случайността
4. Сърце в ръката
5.
6.
7.
– 87 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
5. Котешка философия
6. Тайният език
– 88 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 89 –
Естествен идеал за красота
– 90 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 91 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 92 –
Търсене и намиране
Болката е неизбежна,
но страданието е личен избор.
– 95 –
Трудното ще направя сега, невъзможното ще
отнеме известно време
– 96 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 97 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 98 –
Успешен провал
– 99 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 100 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 101 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 102 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 103 –
Венецианска песен на гондолиера
– 104 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 105 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 106 –
Магически фенер
– 107 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
2. Да говориш с непознат
– 108 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 109 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 110 –
III
Печалното очарование на нещата
Гондолиерът се завръща
– 113 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 114 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 115 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 116 –
Ефектен удар
– 117 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 118 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 119 –
Когато отидем на Луната
– 120 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 121 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
за кратко, нали?
– Така казват. Самуел, ти уцели десетката.
За първи път произнасяше името ми. Това вероят-
но означаваше, че съм преодолял етапа на инициация-
та и вече можех да се докосна до върховното познание.
Той продължи:
– Тогава се опитвах да докажа, че съществува пря-
ка връзка между окисляването на клетките и земната
гравитация. Когато започнах да изследвам данните,
събрани от различните мисии на Луната, се усъмних,
че някога там е стъпвало човешко същество. Открих
твърде много пропуски. Това би обяснило защо днес,
когато технологиите са толкова напреднали, никой не
е успял да стигне отново до естествения ни спътник.
– Има филм на тази тема – отбелязах аз. – Накрая
лъжливите астронавти нахълтват в едно гробище, в
което излъчват на екран собственото им погребение.
– Предполагам, че има и други хора, които мислят
като мен – каза той видимо ядосан, – но моята работа
беше съсредоточена върху безсмъртието. За съжале-
ние, не успях да докажа нищо, защото тези мисии или
изобщо не са се случили, или пък постиженията им са
били толкова незначителни, че сякаш не са съществу-
вали.
– Откога се занимаваш с Луната?
– Когато бях съвсем малък, мечтата ми беше да
пътувам до там. През шейсетте години изглеждаше
ясно, че до две-три десетилетия всеки ще може да пъ-
тува до Луната. Затова се чувствам измамен.
– Но въпреки това говориш за прекрасно бъдеще.
– Защото разбрах, че накрая ще стигнем до там.
– 123 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 124 –
Къщата с огледалата
– 125 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 126 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 127 –
Чинаски и компания
– 128 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 130 –
Песни
– 131 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 132 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 133 –
Моно-но-аваре
– 134 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 135 –
Свещите на Сидхарта
– 136 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 137 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 138 –
Трактат по котешка философия
– 139 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
I. ДУХОВЕН ЖИВОТ
Котките са много добри в медитацията, освен
че са експерти в изкуството на йога. Тези животни са
способни да останат неподвижни с часове, пътувайки
към собствения си център, но в някакъв момент да на-
правят скок във външния свят, като насочат всичките
си сетива към случващото се там. Тяхната жизненост
извира от състоянието им на покой, тъй като те не из-
разходват никаква енергия в междинните състояния.
Или действат, или си почиват. Когато действат, сякаш
животът им зависи от това. А когато си почиват, сякаш
никога повече няма да се изправят на крака. Не губят
времето си в съмнения.
– 140 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 141 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 142 –
Да счупиш яйцето
– 143 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 144 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 145 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 146 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 147 –
Албумът на живота
– 148 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 149 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 150 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 151 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 152 –
Светът на перона
– 153 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 154 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 155 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 156 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 157 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 158 –
Алис в градовете
– 159 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 160 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 161 –
Затворник на сърцето
– 162 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 163 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 164 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
на вретеното.
– Нямам деца – изтърсих аз съвсем неуместно и
както се случва в подобни ситуации, направих най-глу-
павото нещо във възможно най-неподходящия момент.
Без никакво предисловие, извадих снимката от
джоба си и я оставих върху тезгяха. Габриела ми от-
прави въпросителен поглед, без да обърне никакво
внимание на снимката. Сигурно се чудеше защо ѝ по-
казвам някакви момичета по време на балетна трени-
ровка. Още повече, че бях заявил, че нямам деца.
Но след като така или иначе вече бях стигнал до-
там, сега трябваше да изплюя камъчето:
– Последното момиче в редицата. Знаеш ли кое е?
Габриела вдигна внимателно снимката и учудва-
нето в погледа ѝ премина в недоумение. Дори ми се
стори, че очите ѝ се навлажняват. Тогава отговори:
– Това съм аз.
– 165 –
Урок по пиано
– 166 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 167 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 168 –
Лунен прах
– 169 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 170 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 171 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 172 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
де безжичния телефон.
Бях изумен. Кой можеше да е осведомен, че съм
там? Освен това, как сервитьорът беше разбрал, че
търсят точно мен? Та той не знаеше дори името ми.
Три думи от другата страна на слушалката бяха доста-
тъчни, за да се разбули мистерията.
– Обажда се Валдемар.
„Че кой друг” – помислих си, въпреки че беше
странно да се обажда по телефона, вместо да дойде в
кафенето както всеки ден по обяд.
– Случило ли се е нещо? – попитах аз.
Заради смущения във връзката гласът му сякаш
идваше от друг свят. След като се поколеба за миг, той
отговори:
– Да.
– Бъди малко по-конкретен.
– Имам проблеми. Но не можем да говорим за
това по телефона.
„Тогава защо ми се обаждаш?” – зачудих се аз, но
не исках Валдемар или по-скоро – далечният му глас,
да изчезне толкова бързо.
– Да поговорим днес следобед. Запиши телефон-
ния ми номер...
– Вече ти казах, че не става по телефона – прекъс-
на ме той. – Кажи ми къде живееш и ще дойда при теб.
Дадох му адреса си с известна неохота. В следва-
щия момент реших да сменя темата.
– Гласът ти звучи толкова далечен, сякаш се обаж-
даш от Луната.
– В известен смисъл съм там – отвърна той с не-
очаквано спокоен тон. – Подготвям се за излитането,
– 173 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 174 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 175 –
Мустаците на небето
– 176 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 177 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 178 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 179 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 180 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
обърнах и те погледнах.
– Значи всичко е било едно голямо недоразумение
– казах аз разочарован. – Но снимката доказва, че ти си
момичето, което помня. Трябва да го признаеш, въпре-
ки че не си спомняш какво точно се е случило тогава.
– Така е, но какъв е смисълът да преживяваш от-
ново нещо отпреди трийсет години? Хората порастват,
променят се, забравят един за друг. Иначе щеше да е
много трудно да се живее, не мислиш ли?
Усетих, че съм на път да се разплача – нещо, което
не ми се беше случвало от тийнейджърските ми годи-
ни. Реших да приключа срещата, преди да изпадна в
съвсем жалко положение. Тогава Габриела нанесе по-
следния си удар.
– Сигурно се чувстваш много самотен, щом си се
заровил в толкова далечни неща.
Докато правех знак на сервитьора да донесе смет-
ката, се опитах да намеря някаква тържествена фраза,
с която да изляза от ситуацията по някакъв сравнител-
но достоен начин. Но нищо не ми хрумна.
Габриела ме гледаше загрижено, сякаш изведнъж
се беше почувствала отговорна за болката ми. Току-що
бях преминал през етапа на пренебрежението, но не
бях склонен да се изправя пред съжалението. Затова
станах, оставяйки я на масата, и казах:
– Съжалявам, че ти досадих.
Тръгнах си оттам с чувството, че съм се състарил
с трийсет години.
– 181 –
Утехата на Буда
– 183 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 184 –
IV
Думи за измисляне
Ноктюрно
– 187 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 188 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 189 –
Скривалището
– 190 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 191 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 192 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– Каква е книгата?
– Не би могла да те заинтригува. Става дума за
нещо като антология с вдъхновяващи текстове. Казва
се Кратък курс по ежедневна магия. Както виждаш, и
аз имам своята тъмна страна.
– Всички я носим в себе си – каза той, внезапно
въодушевен. – Наше задължение е да я посещаваме и
да я изследваме. Но това приключение крие опаснос-
ти.
– Ти си живо доказателство – отбелязах аз с про-
зявка.
Опитвах се да му дам знак, че е време да спим. Но
Валдемар изглеждаше в най-добрата си форма и оче-
видно нямаше лесно да се откаже от шанса да изложи
възгледите си. Той продължи:
– Преди да започне космическата надпревара,
скритата страна на Луната караше хората да си пред-
ставят невероятни неща. Нашият сателит, също като
човешките същества, показва винаги само едното си
лице. Беше истинска загадка какво може да има отвъд.
Затова първите снимки бяха истинско събитие, но и
повод за разочарование.
– Какво са очаквали да открият от другата страна
на Луната?
– Хората мислеха, че там живеят лунни същества,
които се крият от нас, за да не им досаждаме. Но уче-
ните знаеха със сигурност, че там няма нищо.
– Защо тогава бях хвърлени всички тези усилия да
се фотографира Луната и да се стигне до нея?
– Ако изобщо някой е стигнал – уточни Валдемар.
– Човешкото любопитство няма граници. Понякога за-
– 193 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 194 –
Котешки топъл шоколад
– 195 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 196 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 197 –
Да забравиш наученото
– 198 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 200 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 201 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
зателство за това.
– Кой е Валдемар?
– По-добре да не разбираш.
– Според теб никой нищо не трябва да знае!
– Буда е казвал, че знанието е като сал – служи ни,
за да преминем на другия бряг. Когато го достигнем
обаче, е абсурдно да продължаваме да носим сала. Раз-
бираш ли какво имам предвид?
– Използваш цитат от Буда, за да изразиш себе си.
– Виждаш ли? Непоправим съм. Точно за това го-
воря – трябва да забравя наученото, за да стана отново
нормален човек. Културата е просто фонов шум, който
не ми позволява да виждам живота такъв, какъвто е.
Тя не прави никого щастлив. Искам да съм невежа или
мъдър селянин, който знае кога ще вали, който става с
изгрева и си ляга със залеза на слънцето.
– Брат ми има вила в Берга – каза тя с ироничен
тон. – Ако го помолиш, може да ти услужи с някоя мо-
тика.
– Нека да ме удари с тояга по главата – така ще ми
услужи най-добре.
Телефонът звънна неочаквано и прекъсна ожи-
вения ни разговор. И аз не знаех защо говоря всичко
това, но гостенката ми изглежда се забавляваше, така
че заявих:
– Няма да вдигна слушалката. За нищо на света!
Стачкувам срещу фоновия шум, който не ни позволява
да виждаме живота.
На третото позвъняване се включи телефонният
секретар. Докато слушах съобщението, разлях шоко-
лада върху пуловера си.
– 202 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 203 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 204 –
Лайтмотив
– 205 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 206 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 207 –
Знаещите да обяснят на незнаещите
– 208 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 209 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 210 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 211 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 212 –
Удоволствия
* Carrer de les Egipcíaques. През XIV в. на тази улица имало особен приют,
наречен „Домът на Египтянките”, където се подслонявали разкаяли се
проститутки, посветили живота си на Св. Мария Египетска, покровител-
ка на покаялите се жени. Самата тя живяла през VI в. и била блудница.
Осъзнала падението си и се оттеглила в пустинята, където изкарала 47
години в пълно уединение, пост и покаяние. – Б. пр.
– 213 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 214 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 215 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 216 –
Цвете на ръба на пропаст
– 217 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 218 –
Нищо не е реално
– 219 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 220 –
Среща в небесата
– 221 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 222 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 223 –
Там гледа Бог
– 224 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 225 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 226 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 227 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 228 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 231 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 232 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 233 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 234 –
Цената на Луната
– 235 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 236 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 237 –
Пристъпи
– 238 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 239 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 240 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 241 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 242 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 243 –
А какво е станало с прасето?
– 244 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 245 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 247 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 248 –
Запиши го в моята карма
– 249 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– Не е зле.
– Сякаш някой записва глупостите, които правим,
и ни издърпва за ушите, за да ни накара да се опомним.
Иначе казано, става дума за вид карма, която не чака
следващи животи, за да се изпълни, а се плаща в брой
с това, което имаме в джоба си.
Докато се чудехме какво да си поръчаме, серви-
тьорът със странния бретон ни донесе вино. Взех чаша-
та си и я вдигнах за наздравица. Бях изкушен да кажа:
„За нас!”, но щеше да прозвучи прекалено сладникаво,
така че оставих чашите да се докоснат без думи.
– Кога ще те видя отново? – попитах я аз, изневе-
рявайки на намерението си да не я притискам.
– Имам ново значение за твоя речник – каза тя, без
да отговори на въпроса ми. – Определението може да
бъде: неспособността на някои хора да изживеят нас
тоящия момент.
– Не е честно – протестирах аз.
Габриела се усмихна, отпи глътка вино от чашата
си и каза:
– Запиши го в сметката на моята карма.
– 250 –
10 000 начина да кажеш „Обичам те”
– 251 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 252 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 253 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 254 –
Кой е Лобсанг Рампа?
– 255 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 256 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 257 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 258 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 259 –
Празната раница
– 260 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 261 –
Изборът на един роман
– 262 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 263 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 264 –
Грешката
– 265 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 266 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
вълненото си палто.
Трябваше да спася положението колкото може
по-бързо, така че изпих последните глътки чай от ча-
шата си и предложих:
– Искаш ли да се поразходим? Днес е първият ми
свободен ден и ми се иска да глътна малко въздух.
Габриела кимна с глава и се надигна от масата с
разсеяно изражение, като остави чая си недокоснат.
Чак тогава забелязах тази подробност. Не можеше да
се получи по-нелепо от това.
Излязохме от книжарницата и тръгнахме по ули-
цата в посока към Пласа де лос Анхелес. Там има една
стара сграда с две тънки и високи палмови дървета
пред нея. Гледката винаги ме е очаровала, но този път
палмите ми заприличаха на две тъжни същества, бру-
лени от вятъра – точно каквито бяхме и ние с Габриела.
– Какво представлява Осака? – попитах я аз, за да
прекъсна настъпилото мълчание.
– Наричат я японската Венеция, защото и там има
канали. Но всъщност в нея няма нищо особено. Моде-
рен град, пълен със студенти.
После отново се възцари мълчание, защото аз не
я попитах нищо повече, а тя не изглеждаше готова да
поеме инициативата, както при последната ни среща.
Какво всъщност се случваше?
Както често се случва в отчаяни ситуации, избрах
точния момент, в който да направя нещо безразсъдно.
Когато излязохме на просторния площад, аз я хванах
за ръката. За моя изненада, тя не я отдръпна, нито каза
нещо, с което да ме отблъсне. Дори не забави крачката
си заради новото развитие на събитията. Просто про-
– 267 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 268 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 269 –
Отвисоко
– 270 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 271 –
V
Един ден от живота
Изчезването
– 275 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 276 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
ужасна злополука.
Когато запалих лампата, всичко изглеждаше в
безупречно състояние, което беше странно при поло-
жение, че заварих отворена врата. Ключовете бяха ос-
тавени от вътрешната страна на ключалката. Сложих
ги в джоба си, преди да вляза вътре и да продължа с
разследването.
Ясно доловимата миризма на лимон показваше,
че някой скоро е мил пода с препарат. Холът-кабинет
също беше идеално чист и подреден; лаптопът стоеше
на масата, върху която сякаш нямаше нито една пра-
шинка. Погледнах по посока на кухнята, която, както
и моята, имаше прозорец с изглед към улицата. Тогава
съвсем се разтревожих.
В средата на помещението върху триножник беше
поставен голям телескоп. Единият му край се показва-
ше през отворения прозорец и сочеше към небосвода.
Излязох от кухнята, без да докосвам нищо. За-
почнах да обикалям апартамента и да викам Валдемар
по име. Докато претърсвах всички стаи и шкафове, си
спомних за металната кутия, с която беше пристигнал
първата вечер. Със сигурност в нея беше стоял телес-
копът. Не вярвах, че си е тръгнал и го е оставил тук.
Освен ако нещо неочаквано не го беше принудило да
бяга.
Странникът над морето от мъгла сега можеше
да съзерцава света от висините, без да се безпокои, че
някой ще го притеснява – апартаментът беше съвсем
празен.
Интуицията ми, която беше започнала да бие сиг-
нал за тревога, след като намерих празната раница,
– 277 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 278 –
Краят на света
– 279 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 280 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 281 –
17 минути
– 282 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 283 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 284 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 285 –
Асансьор
– 286 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 287 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 288 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 289 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 290 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 291 –
Разговор с инженера
– 292 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 293 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
меланхолията.
– Когато съм в Барселона, обикновено ходя в ка-
фенето на кръстовището – каза той. – Спирам за крат-
ко там, преди да отида да си купя книги в центъра.
Чета много, защото изкарвам стотици нощи годишно
по хотелските стаи. А не обичам да гледам телевизия.
– Но защо винаги оставаш там седемнайсет мину-
ти? – попитах го аз, внезапно заинтригуван.
– Просто ви правя услуга.
Докато Рубен палеше цигара, а аз му отказвах да
взема от неговите, си помислих, че не е по-малко смах-
нат от Валдемар. Той продължи:
– Знаеш ли, и аз обичам да наблюдавам. Един ден,
по обяд, седнах на външните маси и забелязах, че бра-
датият записва в тетрадка точното време, което всеки
клиент остава в бара. От онзи момент реших, че вина-
ги ще стоя там точно седемнайсет минути. Беше нещо
като игра. После видях, че ти също засичаш времето.
Създадох си този навик, за да не ви разочаровам – като
музикантите, от които публиката винаги очаква една и
съща песен.
– Изненадан съм, че един инженер може да се за-
нимава с подобни игрички – казах аз с известно разо-
чарование.
– Мистерията е нужда от първа необходимост –
като яденето, пиенето и спането. Не бихме могли да
живеем в свят, в който всичко има обяснение. Същест-
вуват достатъчно природни загадки, но никога не е из-
лишно да добавим още някоя.
– Можеш да основеш НПО – отвърнах с шеговит
тон. – И да го кръстиш „Мистерии без граници”.
– 294 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 295 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 296 –
Смъртта изпусна влака
– 297 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 298 –
Разкрития
– 299 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 300 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 301 –
Serenitas*
Има цели животи, в които хората се раждат и уми-
рат, без да им се случи нищо забележително, както и
дни, които струват колкото цял живот, защото не мо-
жеш да си поемеш дъх от изненади.
Откакто се бях събудил, ми се струваше, че всяко
нещо, приготвено ми от съдбата, трябваше да се случи
задължително точно в този ден. Сякаш всичко се раз-
падаше около мен, сякаш ходех върху плаващи пясъци
и събитията, които бяха по-силни от волята ми, може-
ха да ме погълнат всеки момент.
За да се противопоставя на този водовъртеж ре-
ших малко да забавя темпото. След разкритията на Ти-
тус се върнах вкъщи, решен да не се тревожа повече.
По-точно, щях да се заема с всяко бедствие в момента,
в който настъпеше, но не и по-рано.
Попаднах на статия за Менделсон в едно списа-
ние, за което бях абониран. Това ме окуражи да пус-
на отново Песни без думи във версията на Баренбойм,
след като дни наред си бях забранил да ги слушам.
Изтегнат върху дивана като истински лентяй, се
отдадох на четенето на малкото литературно есе, пос-
ветено на композитора. Беше подписано от някой си
* Спокойствие, мир, облекчение, слънчево време (лат.). – Б. пр.
– 302 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 303 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 304 –
Мокрият кафез на Луната
– 305 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 306 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 307 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 308 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 309 –
Розата на поета
– 310 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 311 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 312 –
Кръгът се затваря
– 313 –
ФРАНСЕСК МИРАЛЕС
– 314 –
ЛЮБОВ С МАЛКИ БУКВИ
– 316 –
Благодарности
Франсеск Миралес
Испанска
Първо издание
Печат: Симолини 94