Professional Documents
Culture Documents
Руската култура и подражателното русофилство 1 PDF
Руската култура и подражателното русофилство 1 PDF
kultura.bg/web/руската-култура-и-подражателното-рус/
11.06.2022 9:04
Чавдар Гюзелев
0
10043
1/5
малцина биха оспорили. Но сякаш по правило тези, които най-настървено
венцехвалят и значително преувеличават плодовете на руските творци, всъщност
слабо познават личната им съдба и историческия контекст, в който са създадени,
както и влиянията, на които са били подвластни. И нека не се лъжем: малцина от
възторжените русофили познават наистина добре произведенията, които обичат да
цитират. Оказва се, че те никак не владеят руски език или да го кажем направо –
обикновено са от нискообразованите, които по правило нито четат, нито на театър,
концерт или опера ходят, камо ли да преминат през изпитания като Толстой и
Достоевски.
Нека първо уточним, че руската култура е млада, само на около 200 години. И дори
това е спорно. Така или иначе до епохата на Петър I не са регистрирани кой знае
какви забележителни артефакти по тези земи. Някъде в края на IX в. възниква
Киевска Рус. Тогава се оформят и двата главни центъра на източните славяни и
русите – Новгород и Киев. Докъм X–XI в. няма данни за книжовен език, той се
формира след навлизането на християнството. Всички използвани книги от този
период идват от България и са писани на „старобългарски“ език, което безспорно
оказва силно влияние на формиращия се „руски“ език. Този процес е труден и дълъг.
Докато Шекспир пише пиесите си, тоест в края на XVI–началото на XVII в., руският,
белоруския и украинският още не са дооформени, а за литература е и нелепо да
говорим. Докато Джото, Пиеро дела Франческа, Леонардо, Ботичели, Рафаело,
Донатело, Микеканджело и безброй други създават шедьоврите си и определят
жалоните в западноевропейското изобразително изкуство, в Русия все още
преписват книги и имитират византийските икони, а когато някой като Андрей
Рубльов мръдне малко встрани от канона, смятат, че е постигната невиждана
революция в православната иконопис. Рубльов е роден почти сто години след
Джото, а през тези години вече работят и творят Чимабуе, Фра Анджелико и
мнозина други, насочили живописта и интерпретацията на християнските сюжети в
недостижими посоки, като жалони, които изцяло ще променят впоследствие
изобразителното изкуство и ще положат основите на Ренасанса. В това време в
„руските“ земи все още властва Златната орда, която ще залезе чак в края на XVI в.
В периода до Петър I или във времената на Иван Грозни не е създадено нищо,
съизмеримо със западната цивилизация и култура. При управлението на Иван III в
Русия са поканени редица архитекти от Венеция и Флоренция, които оформят
множество сгради, вплитайки италиански ренесансови мотиви. Една от тях е
московският Кремъл, чиито кули са били построени доста по-късно. Когато княз
Владимир I Велики покръства Киевска Рус през 988 г., той избира православното
християнство, а храмовете, построени оттогава досега, копират византийските, като
повечето от тях са създадени или изписани от гръцки архитекти и иконописци във
византийския канон. Постепенно започват да се привнасят и някои типични руски
характеристики, като куполите, приличащи на чалми-луковици, придаващи този
специфичен, ориенталски силует, познат ни и до днес. И с това горе-долу се
изчерпва приносът на Русия към световната култура почти до XVIII в., когато на
сцената се появява Петър I, който с невиждано насилие започва модернизация на
2/5
потъналите в средновековна тъма и непомръднали за векове руски земи. Петър I
дълго пътува из Европа и разбира колко изостанала е Русия. Силно амбициозен,
той печели войни и поставя темелите на разширяващата се руска империя. Решава
да построи столицата си върху крайно неподходяща блатна местност, само и само
да има излаз на море и да бъде съизмерим със Запада.
3/5
пести време в обучаване на музикантите, всеки научава да свири само една нота.
Броят на музикантите зависи от броя на различните ноти в дадена мелодия;
единственият изискван от тях талант е да изсвирят нотата в подходящ момент.
4/5
Европа е пълна с условности, а при руското селячество всичко е спонтанно. За
образования елит Европа е всичко. Тя е културен идеал, духовен център,
пътуването дотам е поклонничество. Там търсят просветление. Двеста години след
Петър I руснаците следват начертания от него път на Запад. Децата на
аристокрацията учат (както и днес) в университетите на Париж, Лайпциг,
Гьотинген… Всички пионери на изкуствата в Русия изучават занаята си в чужбина.
За всеки аристократ обиколката на Европа е фундаментално начинание и жест на
съзряване. Същевременно те изпитват силни съмнения и несигурност в
европейската си самоличност.
През 1836 г. Чаадаев бива обявен за луд, защото отчаяно пише, че руснаците може
и да са в състояние да подражават на Запада, но им е невъзможно да усвоят
главните западни морални ценности и идеи. Налице е силен комплекс за
малоценност, за несигурност, завист и неприязън спрямо Европа, все още
определящ руското съзнание. И той води до непредвидими и крайни реакции. За
съжаление, както и днес, костващи милиони жертви и разрушения.
Коментари
FACEBOOK КОМЕНТАРИ
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
влезте за да оставите коментар
5/5