1. Темите в романа „Дон Кихот“ – в романа присъстват някои от най-
устойчивите теми на западноевропейската литература: а/ темата за пътя и пътуването (рицарското странстване) - пътуването като възможност за изграждане на човешката личност; стремеж към свобода, духовно дирене и себепознание б/ темата за лудостта – Луд / Безумец или мъдрец е Дон Кихот? - тази тема, представена чрез Дон Кихот, е основен проблем при тълкуването на романа, поведението му дава основания да се смята за луд, но разсъжденията му са много разумни, лудостта му има и своите философско-психологически състояния и първично се проявява рефлексът на човека да брани илюзиите си; да поддържа илюзорна представа за живота си, която не го лишава окончателно от трезвия поглед към нещата, но пък му дава сила да ги понася и съжителства с тях, затова лудостта на Дон Кихот се представя като фундаментална житейска мъдрост б/ темата за господаря и слугата – неразделната двойка на рицаря и неговия оръженосец е образцова реализация на традиционната фигура на сдвоените образи, чрез които литературата поставя на обсъждане едни от най-човешките проблеми като: властта и подчинението; природната несъстоятелност на социалните роли
2. Композицията
а/ романът има сложна композиция - всяка една от двете му части е
разделена на значителен брой глави, всяка от които е номерирана и има свое заглавие - пояснение
б/ главната сюжетна линия е свързана с приключенията на Дон Кихот
и Санчо Панса
в/ множество допълнителни истории - действието в романа е
представено основно като серия от епизоди и композицията на романа може да бъде определена и като епизодична 3. Героите а/ сюжетът на романа„Дон Кихот“ е организиран основно около отношенията между рицаря Дон Кихот и неговия оръженосец Санчо Панса б/ първоначалната представа е контрастно противопоставяне между Дон Кихот и Санчо Панса на всевъзможни нива - външност и физика, поведение и реч, а също и като тип световъзприемане; в двойката герои се сблъскват мечти и действителност, идеализъм и практицизъм, сън и безсъние, живот в миналото и живот в настоящето, поезия и проза в/ впоследствие обаче решаващо става движението в отношенията между двамата герои и промените, които всеки от тях претърпява в хода на събитията:
- в съжителството си със Санчо Дон Кихот започва да проглежда
действителността, докато Санчо Панса от своя страна под влиянието на Дон Кихот постепенно заменя доводите на практицизма с високите аргументи на идеализма ; - от двамата по-устойчив се оказва Санчо Панса, защото, здраво стъпил на земята, той никога не губи окончателно стабилността си, независимо от това, колко примамлива е някаква мечта; - Дон Кихот, от друга страна, лишен от илюзиите, които като криле му помагат да се носи високо над грубата реалност, при лишаването му от тях сякаш пада и неподготвен за грубото съприкосновение с действителността, загива; - успешният приносител на високи идеали се оказва практичният Санчо, но пък единственият му шанс да влезе в досег с тези идеали, е срещата му с Дон Кихот; - всеки от двамата герои се оказва немислим без другия; - логиката в развитието на двойката герои утвърждава идеята, че най- положителната човешка нагласа е трезвото, здравомислещо отношение към света, което обаче да бъде извисено от идеала, надхвърлящ границите на неамбициозната разумност и делничния практически опит. 4. Характеристика на образите а/ цялостна характеристика на образа на Дон Кихот б/ цялостна характеристика на образа на Санчо Панса в/ сравнителна характеристика на Дон Кихот и Санчо Панса