Детска теми

1. Орално изследване на дете.
Оценка на риска за развитие на орални заболявания

1. Анамнеза
А) Паспортна част
Б) Анамнеза на заболяването – характеристика на болката
В) Анамнеза на живота – бременност, хранене през кърмачески период, съпътстващи заболявания, вредни навици, хигиенни
навици, здравословно хранене
Г) Фамилна анамнеза – проблеми със зъбите в семейството
2. Статус
А) Общ – възраст, психика, говор, състояние на ОДА
Б) Локален
- екстраорален – асиметрия, лицеви етажи, носно дишане, назо-лабиални гънки, устни, ЛВ, ТМС
- интраорален – лигавица, език, вестибулум, небце, френулуми, слюнчени жлези, зъби
В) Статус на заболяването – оглед, сондиране, палпация, перкусия, параклинични изследвания
3. Параклинични изследвания – ЕОД, Рентгенография, Витално оцветяване на кариес с метиленово синьо, Кожно-алергични
проби, Лабораторни изследвания (кръв, урина, биопсии, антибиограма)
4. Слюнчени тестове –
А) Не стимулирана слюнка
- хидратация (под 30 сек.)
- вискозитет (водниста)
- рН (6,8-7,8)
Б) Стимулирана слюнка
- количество (над 5 мл)
- буферен капацитет (10-12 т.)
5. Посявки за количествен тест на Str. Mutans и Lactobacili
2. Психологични проблеми в детската дентална практика – фактори за развитие на дентален страх и тревожност, методи за
оценка на поведение, страх и тревожност при дентално лечение
1. Фактори
- възраст – деца в по-малка възраст са по-склонни към страх и тревожност
- възпитание – свръхзащита на детето, разглезеност, индиферентност, негативни коментари спрямо стоматологичното лечение
- майчиното безпокойство – засилва страха и тревожността на детето
- социален опит – в училище обменят опит и изграждат модел на поведение
- кабинет и чакалня – чистота, подредба, светлина, миризма, шум, развлечения
- лекар и сестра – облекло, усмивка, думи, хумор, жестове, темперамент, компетентност
- време – дългото чакане или продължителна процедура изморява децата и засилва страха
- честота на посещенията – след изградена техника за работа с дадено дете, следващото посещение не трябва да е след много
дълъг период
- предишен опит със стоматолози
2. Оценка на поведение, страх и тревожност
А) Скала на Frankl
- Категория-1 (определено негативни) – отказват лечение, силен страх, съпротива и плач
- Категория-2 (слабо негативни) – страхливи, плачат, нервничат, лека съпротива
- Категория-3 (слабо позитивни) – не оказват съпротива, но са предпазливи, резервирани
- Категория-4 (определено позитивни) – интерес към процедурите, разбирателство, липса на страх
Б) Самооценка на тревожността чрез картинки с изражения
В) Оценка на тревожността от лекаря спрямо външни изяви
- 1-ва група – норма
- 2-ра група – леко повишена тревожност
- 3-та група – повишена тревожност
- 4-та група – силна тревожност
3. Психологични проблеми в детската дентална практика – форми на нефармакологично и фармакологично управление

поведението на детето
1. Нефармакологично
- вербален контакт – спокоен тон, разбрано и развлекателно
- невербален контакт – приветлив вид, усмивка, приятлско отношение
- техника „кажи, покажи, направи“ – всяка фаза се обяснява и показва на разбираем за детето език
- десензитация в игрова ситуация – лечението се демонстрира първо на играчка
- преформиране на поведението (при предишен негативен опит) – отлагане на процедурата, заместване на един инструмент с
друг, отвличане на вниманието
- моделиране на поведението – децата имитират поведението да други деца преди тях
- отделяне от родителите – когато децата са сами, не си раздвояват вниманието
- обуздаване – при определено негативни деца, само в краен случай и разрешение от родителите
- поощрение с подарък или порицание чрез осмиване, критика и лишаване от подарък
2. Фармакологично
2.1. Седиране
А) Инхалационно – райски гас (N2O)
Б) Орално
- Diazepam – при деца 3-5 г., 0,1 мг/кг еднократно два дена, 0,1 мг/кг денят преди посещението двукратно (0,2 мг/кг), 0,2 мг/кг
еднократно 1 час преди посещението (0,16 мг/кг за по-големи деца)
- Analgin (в комбинация с диазепама) – 150 мг за деца 3-5 г. и 250 мг за по-големи
- Medazolam (Dormicum 5 mg) – 0,3-0,5 мг/кг 30 мин преди лечение, по-нов бензодиазепин, по-бързо се резорбира и по-бързо
действие, децата нямат спомен за лечението
2.2. Обща анестезия
А) Инхалационна – Halothan
Б) Венозна
- Fenthanil – 1-2 часа продължителност
- Ketalar (Ketamin) – 6,5-13 мг/кг, води до дълбока аналгезия, позволява допълнително въвеждане без опасност от кумулиране
4. Анатомо-морфологични особености на временните зъби в детска възраст. Зъбен кариес – определение, класификация
1. Морфологични особеност при временни зъби
А) Емайл
- по-тънък във всички участъци на коронката (не надвишава 1 мм)
- емайловите призми в шийките при временни зъби са насочени оклузално, а при постоянни зъби са насочени хоризонтално или
апикално
- по-слабо минерализиран
Б) Дентин – по-тънък и по-слабо минерализиран
В) Пулпа – по-широка пулпна камера и по-повърхностно разположени пулпни рогчета
2. Анатомични особеност
- размер – по-малки
- оклузална повърхност – дълбоки фисури при новопробили зъби, анатомично абразио
- добре изразени, слабо минерализирани ямки и бразди
- зъбна шийка – тънък емайл и раздуване по-екватора
- апроксимални контакти – плосък контакт с цялата повърхност, физиологични треми и диастеми
3 Класификация на зъбния кариес
Кариес – бактериална инфекция, чийто резултат е деструкция на твърдите зъбни тъкани под влияние на киселинно-продуциращи
МО
- Според топографска локализация – оклузален, апроксимален, цервикален или на корена
- Според степен на поражение на ТЗТ – MCA, MCF, Car. sup., Car. m., Car. prof., Car. profundissima
- Според клиничното протичане – остър, хроничен или стациониран
- Според произхода – първичен или вторичен
- Според хронологията – на ранното детство, на детство и юношество или при възрастни
- Според Блек (кавитети) – клас-1, клас-2, клас-3, клас-4, клас-5, клас-6
5. Зъбен кариес – методи на изследване, клинична картина, особености при акутен и хроничен кариес; множествен кариес
1. Методи на изследване
- Визуални – промяна в транспарентността, цвета и целостта на емайла
- Визуално-тактилни – сондиране
- Багрилни – откриване на кариозни лезии, пропуснати при сондиране
- Химични – тупфер с разтвор от глюкоза или лимонена к-на, за болка от сладко и кисело
- Термични – заскрежен тупфер или затоплени гутаперки
- Светлинни – измерване на количествена флуоресценцията на ТЗТ при облъчване с УВ светлина (Diagnodent)
- Параклиничи – рентгенография, ЕОД
2. Клиника
А) Macula cariosa alba – бяло петно по предилекционните места (фисури, шийки, апроксимално), израз на начална
деминерализация (след реминерализираща претърпява обратно развитие)
Б) Macula cariosa fusca – кафяво петно с грапава повърхност и леко повишена чувствителност, израз на напреднала
деминерализация
В) Caries super cialis – кариозна лезия, разпрострираща се в емайла, с краткотрайна болка от химични дразнители
Г) Caries media – кариозна лезия, разпростираща се до 1/2 от дебелината на дентина, с краткотрайна болка от химични и
термични дразнители и смутена дъвкателна функция
Д) Caries profunda – кариозна лезия, разпростираща се в над 1/2 от дебелината на дентина, с остра болка от химични и термични
дразнители и нарушена дъвкателна функция
3. Акутен кариес
- протича бързо, дефектът е по-ограничен, не успява да се образува вторичен дентин
- наличие на подкопан емайл, а кариозната маса е мека и влажна
- при екскавация се отделя на пластове и е силно болезнен при изборване
- по-голяма вероятност от засягане на пулпата
4. Хроничен кариес
- протича по-бавно, дефектът е по-обширен, наличие на вторичен, склеротичен дентин
- слабо подкопан емайл, кариозната лезия се изборва на отпилки, безболезнено
- по-малка вероятност от засягане на пулпата
5. Множествен кариес
- започва остро, протича бързо, засяга много зъби и зъбни повърхности по реда на техния пробив
- развива се поради генетично предразположение, намалена резистентност на емайла, лоша орална хигиена, неправилно
хранене, повишен вискозитет на слюнката или общи заболявания на детето (захарен диабет)
6. Неоперативно лечение на зъбния кариес – диагностични критерии за обратимост и активност на кариозните лезии.
Индикации, методи и средства за неоперативно лечение на зъбния кариес
Критерии за обратимост: Критерии за необратимост:
- загуба на блясък на емайла - оцветяване на емайловата лезия
- загуба на прозрачност - емайлова кавитация
- побеляване на емайла - скрит дентинов кариес
- загуба на гладкост на емайла - кавитация в дентина
Диагностична скала на обратимите кариеси:
D0 – здрав емайл; D1A – загуба на блясък; D1B – МСА; D2 – бяла лезия с малка кавитация
Диагностична скала на необратимите кариеси:
fi

D3A – Caries media; D3B – Caries profunda

1. Неоперативно лечение на D1A – оценка на риска, мотивация чрез визуализация на плаката, обучение за правилна хигиена,
професионална орална хигиена, флуорна паста, правилно хранене, дъвка без захар за стимулация на слюнката след хранене
2. Неоперативно лечение на D1B – добавя се реминерализиращо лечение
- професионално лечение – флуорна терапия (пяна или гел) веднъж седмично
- индивидуално лечение – Tooth mousse за ежедневно приложение след измиване вечерта
3. Неоперативно лечение на D2 – добавя се реминерализиращо лечение
- професионално лечение
- флуорна терапия (пяна или гел) веднъж седмично
- приложение на Tooth mousse – почистване с полирна четка и паста, ецване (7 сек), изплакване, подсушаване и
покриване с реминерализиращата паста за 10 мин
- индивидуално лечение – Tooth mousse за ежедневно приложение след измиване вечерта
4. Реминерализираща терапия
А) Индикации
- локализация – най-висока ефективност по гладките повърхности
- големина – 2-5 мм
- степен на деминерализация – определя се чрез 4-степенна скала с 10% р-р на метиленово синьо
Б) Механизъм на действие
- чрез новообразуване на кристали
- чрез възстановяване на кристали
- чрез отлагане на минерални соли по механичен начин върху деминерализираните участъци
В) Състав – макроелементи (калций и фосфати) и микроелементи (флуорни йони)
Г) Изисквания
- оптимална концентрация на елементите, по-висока от тази в слюнката
- съотношението на калций и фосфати да е 1,67, колкото е в апатитния кристал
Д) Форми на приложение – разтрори, гелове, лакове (Ремодент/Матеева) и паста (Tooth Mousse)
E) Методи на приложение – компреси, индивидуални лъжици, тампони, жабурене, електрофореза
7. Оперативно лечение на зъбния кариес – лечебен план, основни фактори, определящи зъбната препарация
1. Лечебен план – prepara on cavi den s medica on cavi den s obtura on cavi den s
2. Фактори при зъбната препарация
А) Общи фактори – диагноза, зъбна анатомия, социален статус, компетентност на лекаря
Б) Съхраняване на зъбните тъкани – минимално разширяване, супрагингивални граници, заоблени вътрешни ъгли
В) Вид на възстановителния материал – амалгама, композиционни материали, ГЙЦ, компомер
3. Prepara o cavi den s
Етапи на препарацията по Блек – разкриване на кариозния дефект, изчистване на кариозната маса, създаване на резистентни
стени, изработване на ретенции (при амалгама), биологична фаза, вземане във фаза
A) Първи клас – при кариес на оклузалната повърхност на молари, премолари и във f. coecum
- има кутиечна форма, основата е равна, стените са успоредни или конвергират, вътрешните ъгли са заоблени
Б) Втори клас – при кариес на апроксималните повърхности на молари и премолари
- може да бъде MO, DO или MOD
- прави се оклузален индиректен достъп до кариозния дефект (директен може при липсващ зъб)
- апроксималните стени конвергират оклузално, основата е равна, вътрешните ъгли са заоблени
- истмусът не трябва да надвишава 1/3 от междутуберкулното разстояние
- ретенции при амалгама:
- голям кавитет – лястовича, полулястовича, изтегляне по фисурите
- малък кавитет – улейовидна, подкопаване на стените, точковидни ретенции
В) Трети клас – при кариес на апроксималната повърхност на фронталните зъби, без режещия ръб
- прави се лингвален достъп до кариозния дефект
- заоблени вътрешни ъгли, равна основа
Г) Четвърти клас – при кариес на апросималната повърхност на фронталните зъби с режещия ръб
Д) Пети клас – при кариес на шийката на зъба
- формата на кавитета е бъбрековидна, пулпната стена (основата) е равна, стените дивергират към основата
- ретенции при амалгама – подкопаване на стените и точковидни ретенции
4. Medica o cavi den s
- при Caries media, Caries super cialis – кислородна вода и спирт
- при Caries profunda – физиологичен разтвор, хлорфенолкамфор, хлорхексидин, СаОН
5. Obtura o cavi den s
- Амалгама (забранена при деца под 15 г.) – трайни и здрави обтураации, лесна работа, предпазва от вторичен кариес, но има
лоша естетика, създава микропукнатини и изисква макро-ретенции
- Ca(OH)2 – изолира пулпата от химични и термични дразнители, подобрява статиката на обтурацията, изравнява основата на
кавитета и има лечебно действие, използва се при C. profunda
- ГЙЦ – като подложка при C. media или върху Са(ОН)2 (защото създава киселинна среда и дразни пулпата) или финална
обтурация при временни зъби или супрагингивални кавитети, предпазва от вторичен кариес (излъчва флуор), много добра
адхезия към тъканите
- Композит – микро-механично свързване, добра естетика, нужна е добра изолация на зъба
- Компомер – прах от композит + прах от ГЙЦ
8. Оперативно лечение на зъбния кариес на временните зъби – индикации, основни етапи на лечение. Особености на
кавитетните форми по Класификацията на Black. Кавитетни препарации
при възстановяване с адхезивни материали. Преформирани метални коронки.

ti
ti
ti
ti

ti
ti
ti
ti

ti

fi

ti

ti

ti

ti

ti

A) Първи клас – при кариес на оклузалната повърхност на молари, премолари и във f. coecum
Б) Втори клас – при кариес на апроксималните повърхности на молари и премолари
В) Трети клас – при кариес на апроксималната повърхност на фронталните зъби, без режещия ръб
- заоблени вътрешни ъгли, равна основа
Г) Четвърти клас – при кариес на апросималната повърхност на фронталните зъби с режещия ръб
Д) Пети клас – при кариес на шийката на зъба
- ретенции при амалгама – подкопаване на стените и точковидни ретенции
4. Възстановяване с преформирани метални коронки
А) Индикации – големи кариозни разрушения или след ендодонтско лечение
Б) Препарация
- апроксимални повърхности – с фисурен борер, избягва се вертикалния наклон, за да не се създаде гингивално стъпало
- оклузална повърхност – 1,5-2 мм разстояние от антагонистите
- внимава се за подмоли над гингивалния ръб
- заобляне на ръбовете
9. Кариес на ранното детство – рискови фактори, клиника, усложнения, лечение и профилактика

1. Рискови фактори
А) Пренатален период
- заболявания на майката – токсикоза на бременността, никотин, медикаменти, наркотици, инфекциозни и общи заболявания
- недостатъчно хранене – недостиг на белтъци и минерали
Б) Постнатален период
- заболявания - диспепсии, хиповитаминози, рахит, инфекциозни заболявания
- недохранване (липса на кърма), изкуствено хранене
- неправилно хранене с биберон – продължително хранене с подсладено мляко през нощта, биберон с мед
2. Клиника
- засяга предимно вестибуларните повърхности на горните резци
- протича дифузно, напредва бързо и води до усложнения
А) Първи стадий – начална лезия, поява на бели петна по вестибуларната и оралната повърхност на горните резци (циркулярна
лезия – сливане на белите петна)
Б) Втори стадий – лезията достига до дентина, болка от студено, поява на 1-ви стадий при първите молари
В) Трети стадий (пулпит) – лезията се задълбочава, засяга пулпата (спонтанна нощна болка), първите молари са във 2-ри стадий,
вторите молари и канините са в 1-ви стадий
Г) Четвърти стадий (периодонтит) – резците се фрактурират (травматична лезия), пулпата некротизира, поява на периапикални
изменения и фистули, първите молари са в 3-ти стадий, вторите молари и канините са във 2-ри стадий
3. Усложнения
- при липса на лечение – абсцеси, които могат да увредят зародиша
- при персистиране на вредния навик с употребата на биберона – неблагоприятен фактори за развитието и оформянето на
зъбите и челюстие
- екстракция на зъби – води до говорни смущения, неправилен пробив на постоянните зъби и последици върху психиката на
детето
- намалена дъвкателна ефективност – нямалена ефективност на дъвкателните мускули, промяна в позицията на езика, оказват
неблагоприятно действие върху развитието на челюстите
4. Лечение
А) Реминерализираща терапия
Б) Импрегнация с 40% сребърен нитрат (AgNO3) и йодна тунктура, като редуктор
В) Обтурация с ГЙЦ
Г) Ендодонтско лечение – при засягане на пулпата
Д) Метални или ФКМ коронки
Е) Ортооднтско и протетично лечение – при екстракция на зъба се поставя местопазител
5. Лечение чрез импрегнация и изпиляване с импрегнация

ti
ti

ti
ti

fi

А) Идникации - при MCF, caries super cialis и caries media на фронтални зъби, дифузни кариозни дефекти в шийките, кариеси на
зъби, подлежащи на смяна до 1 година (груба грешка и липса на ефект при кариозни дефекти със засягане на пулпата)
Б) Средства
- сребърен нитрат 40% и йодна тинктура
- бакелитни разтвори
- адхезиви – метилметакрилат, алилцианокрилат
В) Метод на приложение
- импрегнациите се правят на 6 месеца (2 пъти годишно)
- зъбът се изолира, дезинфекцира с кислородна вода и спирт и се подсушава
- с тупфер се нанася сребърен нитрат за 1-2 мин чрез втриване в дефекта
- по същия начин се нанася йодна тинктура
- правят се още две апликации през една седмица
- третираните повърхности първоначално побеляват, а след изпаряването на йода почерняват
- след импрегнацията, повърхностите се уплътняват, спира се развитието на кариозния процес в дълбочина и се предпазва
пулпата, като се създава бариера срещу агресивните кариесогенни фактори
Г) Изисквания при изпиляване с импрегнация
- изпиляват се острите кариозни ръбове и размекнатия кариозен дентин косо (под наклон)
- създава се гладка повърхност, незадържаща плака
- запазва се (по възможност) контактът между зъбите в шийките
- създава се лесен достъп за импрегниращото средство
6. Профилактика – установяване и отстраняване на етиологичните фактори, обучение на бъдещите майки, флуорна
профилактика на децата, добра устна хигиена
10. Оперативно лечение на кариеса на постоянните детски зъби - кариес на ямки и фисури.
Фактори, определящи кавитетната препарация. Лечение с минимална интервенция. Превантивни композитни
възстановявания
стени, изработване на ретенции (при амалгама), биологична фаза, вземане във фаза (при амалгама не се взема във фаза)
Първи клас – при кариес на оклузалната повърхност на молари, премолари и във f. coecum
4. Лечение с минимална интервенция
- оценка на риска
- ранна диагностика на зъбния кариес
- редукция на кариесогенните МО и борба с етиологичните фактори
- стопиране на активни лезии
- минимално инвазивно препариране чрез микроборери, въздушна абразия или лазер
- кавитетно възстановяване с ГЙЦ или КМ
5. Превантивни композитни възстановявания (силанти)
А) Тип А – при съмнителни ямки и фисури, когато кариесът е ограничен в емайла
- емайлопластика с микроборери
- ецване на цялата повърхност, измиване, подсушаване
- поставя се силант и се полимеризира
Б) Тип В – при начална лезия в дентина
- почистване на кариозната маса
- аплициране на Са(ОН)2 лайнер
- ецване на повърхността, измиване, подсушаване, нанасяне на бонд
- обтурация на кавитета с КМ и нанасяне на силант върху цялата оклузална повърхност
В) Тип С – при дълбока кариозна лезия в дентина
- алтернатива е да се използва ГЙЦ, вместо бонд Са(ОН)2, ГЙЦ, КМ, силант
11. Оперативно лечение на кариеса на постоянните зъби в детска възраст - апроксимален кариес, особености на кавитетната
препарация
стени, изработване на ретенции (при амалгама), биологична фаза, вземане във фаза (при амалгама не се взема във фаза)
Втори клас – при кариес на апроксималните повърхности на молари и премолари
ti
ti
ti
ti

ti
ti
ti
ti

fi

fi


12. Оперативно лечение на кариеса на постоянните зъби в детска възраст. Кариес на фронтални зъби. Особености при III, IV и
V клас кавитетни препарации
А) Трети клас – при кариес на апроксималната повърхност на фронталните зъби, без режещия ръб
- пещерообразна форма, дивергиращи стени, заоблени вътрешни ъгли, равна основа
- не се преразширява кавитета и не се оставя твърд оцветен дентин
Б) Четвърти клас – при кариес на апросималната повърхност на фронталните зъби с режещия ръб
Пети клас – при кариес на шийката на зъба
- ретенции – подкопаване на стените и точковидни ретенции
13. Лечение на зъбен кариес – медикаментозно повлияване. Кавитетни сийлъри, лайнери, подложки. Видове обтуровъчни
средства, начин на приложение, предимства и недостатъци
1. Медикаментозно повлияване
А) За моментно антисептично действие
- кислородна вода 3% и спирт 70% - при Caries media и Caries super cialis
- 0,2 % хлорхексидин и физиологичен разтвор – при Caries profunda
Б) За дълготрайно антисептично действие
- временна вложка хлорфенол-камфор (отделя 2% фенол) – антибактериално действие, леко анестезиращо, стимулира
одонтобластите за образуване на вторичен дентин
- калциев-хидроксид пасти и евгенатни пасти
2. Лайнери
- Ca(OH)2) паста – изолира пулпата от химични и термични дразнители, подобрява статиката на обтурацията, изравнява основата
на кавитета и има лечебно действие, използва се при C. profunda
- ZnO-евгенол паста – противовъзпалително, хидроскопично и местно анестетично действие
А) Индикации
- при открит здрав, но срязан при лечението дентин
- при опасност от разкриване на пулпата
- при прозираща пулпа
- при неволно откриване на пулпата
- самостоятелно или в комбинация с ГЙЦ подложка
- под всички постоянни възстановявания
Б) Предназначение
- запечатване на отворените дентинови каналчета
- стимулиране образуването на репаративен дентин
- предотвратяване възникването на болка или чувствителност
3. Подложки (ГЙЦ) – при C. media или върху Са(ОН)2 (защото създава киселинна среда и дразни пулпата) или финална обтурация
при временни зъби или супрагингивални кавитети, предпазва от вторичен кариес (излъчва флуор), много добра адхезия към
тъканите, служи за циментиране на индиректни възстановявания
4. Обтуровъчни материали

ti
ti
ti
ti
ti

ti
ti
ti
ti
ti

fi
fi

fi

- ГЙЦ – има лечебно действие, предпазва от вторичен кариес, много добра адхезия към тъканите, няма микропропускане, може
да се работи в условия с лоша изолация, лесен протокол за работа, лоша естетика
14. Алтернативни техники и средства при лечение на зъбен кариес

Инфектиран дентин – мек, влажен, съдържа разградени дентинови тубули и матрикс, некротизирал и инфектирани
одонтобластни израстъци, колапс на органичната материя, компроментира адхезията с композита, невъзможност за
реминерализация
Афектиран дентин – по-твърд и по-светлокафяв спрямо инфектирания, минимално количество МО, запазена колагенова
структура, възможност за реминерализация
1. Изисквания към методите за екскавация
- възможност за селективно отстраняване само на инфектиран дентин
- надежден и с възможност за контрол
- безболезнен, безшумен, изискващ минимален натиск при работа
- не генерира вибрации и топлина
- удобен и лесен за изпълнение
2. Ротиращи инструменти
- не действат избирателно
- дискомфорт и болка при работа върху тъканите поради чувствителността на виталната пулпа, налягането върху зъба и костното
предаване на натиск и вибрации
- риск от термично увреждане на близкоразположените тъкани
- силен звук от турбината и наконечника
3. Полимерни борчета
- способност за самоограничаване и селективно действие
- отстраняване само на инфектирания дентин – твърдостта на борера е по-малка от тази на здравия дентин, но по-голяма от тази
на кариозния
- еднократна употреба, дълго време на работа, чупи се при досег с емайла
4. Въздушно абразио – високоскоростни частици, отстраняват малки частици от увредената зъбна структура, оставяйки здравите
тъкани невредими
- размер на частиците – колкото са по-големи и с по-голяма твърдост, толкова е по-голяма продуктивността на екскавацията
- скорост на частиците – по-голяма скорост, по-голяма продуктивност
- разстояние до зъбната повърхност – по-голямото разстояние предизвиква разсейване на потока
- изисква се работа с кофердам и специални маски за предотвратяване инхалацията на праха
- няма вибрации и загряване
- липсва възможност за тактилна чувствителност
5. Ултразвук
- отнемане само на засегнатата тъкан, без опасност от отнемане на здрав емайл (апроксимални кариеси)
- намалени вибрации, механична травма и шум
6. Атравматично възстановително лечение (ART)
- химични средства (натриев хлорамин – NaClO), които разтварят кариозния дентин и ръчни инструменти за екскавация
- самоограничаване и самоконтрол, благодарение на директната тактилна чувствителност
7. Високоенергиен Er-YAG лазер – термомеханична аблация
- не води до създаване на замърсен слой, остават отворени дентинови каналчета, което повишава адхезивната връзка и
намалява прикропросмукването
- повишава киселинната устойчивост на обработените тъкани
- редуцира бактериалната колонизация
- няма термично увреждане на съседните тъкани
- не причинява болка, няма нужда от анестезия
- създава неравна повърхност
8. Озонотерапия
- убива МО, като разрушава клетъчната мембрана, дезинфектира дентина
- индикации: лечение на кариес на гладки повърхности, преди силанизация, за обработка на ямки и кавитети, за обработка на
ендодонтски кавитети и канали
- навлиза 4-5 мм в тубулите на инфектирания дентин и чрез вакуумна система премахва МО от кавитета и скритите ниши
- след обработка с озон се наблюдава реминерализация след 4-6 седмици
9. Инфилтрационна техника
- инфилтриране на течен материал, който уплътнява деминерализираната структура, спира навлизането на водород и
стационира кариозния процес
- индикации: емайлови лезии и некавитирани дентинови лезии по гладки и апроксимални повърхности
15. Кариес в съседство с обтурации при временни и постоянни зъби в детска възраст – рискови фактори, диагностика,
профилактика и лечение
1. Вторичен кариес – диганостицирана кариозна лезия, която се появява по ръбовета на съществуваща обтурация, и е основна
причина за подмяна на възстановяванията и неуспеха от лечението на зъбния кариес
2. Етиология
- външна първична лезия – възниква в резултат на нова кариозна атака по повърхността на зъба в близост до обтурацията
- пристенна лезия – от стените на кавитета (най-често от ЕДГ), при наличие на микропропускане
- слюнка – висок вискозитет, малко количество
- предишна кариесна заболеваемост
- наличие на голямо количество зъбна плака
- хранене – много въглехидрати и меки храни

- лоша орална хигиена
- рядко посещение при стоматолог
- възстановителен материал – най-често при естетичните материали и най-рядко при амалгама
4. Диагностика
- визуален метод – само при напреднала необратима лезия
- визуално-тактилен метод – при сондирането може да се нарани границата на обтурацията или зъба
- рентгенография (Bitewing) – при апроксимални кариеси
- лазерна флуоресценция
- трансилюминация
- ЕОД
5. Профилактика – обучение и мотивация на пациента/родителя за поддържане на ОХ; индивидуална профилактика с флуор-
съдържащи пасти, води, гелове (индивидуално или от специалист); антимикробни агенти – хлорхексидин (деца НАД 6г); флуорни
препарати; слюнчени и бактериални тестове; контрол на хранителните навици; чести дентални прегледи
6. Лечение – неоперативно или оперативно, като зависи от
- клиничната находка – активна или неактивна кариозна лезия
- индивидуалния рисков профил – нисък, среден или висок
- при смяна на обтурацията при вторичен кариес, размера на кавитета се увеличава значително, като при неколкократна смята
води до отслабване на стените
16. Пулпити на временни зъби – класификация, клинична картина, особености в протичането. Витални и мортални методи на
лечение
1. Използвана класификация
А) Остри пулпити
- Pulpi s acuta serosa (par alis et totalis)
- Pulpi s acuta purulenta (par alis et totalis)
- Pulpo-periodon s acuta
Б) Хронични пулпити
- Pulpi s chronica brosa s. ulcerosa
- Pulpi s chronica hypertro ca s granulomatosa
2. Съвременна класификация
А) Обратими пулпити
- затворен асимптоматичен
- отворен асимптоматичен
Б) Необратими пулпити
- затворен симптоматичен
- отворен симптоматичен
2. Клиника
2.1. Остри пулпити
А) Pulpi s acuta serosa (par alis et totalis)
- частичният пулпит бързо преминава в тотален и не може да се отдиференцира
- спонтанни, остри, нощни болки, първоначално кратки и локализирани, след това продължителни и ирадииращи, засилват се от
студено
- кариозен дефект с чувствително дъно про сондиране, закрита пулпна камера
- болка при перкусия
- диференциална диагноза
- Caries profunda – краткотрайни болки от химични и термични дразнители
- Pulpi s acuta purulenta – по-силни пулсиращи болки, успокояващи се от студено
Б) Pulpi s acuta purulenta
- спонтанна, остра, пулсираща, ирадиираща, нощна болка, успокоява се от студено, усилва се от топло
- дълбок кариозен дефект, закрита пулпна камера
- Pulpi s acuta serosa
- Periodon s acuta purulenta – болката е постоянна, зъбът е леко разклатен и надигнат
В) Pulpo-periodon s acuta
- развива се като продължение на острия гноен пулпит и бързо преминава в гноен периодонтит
- започва с болки характерни за гноен пулпит, но възпалителният процес бързо преминава в периодонциума и околните тъкани
- развива се с клинична картина на гноен периодонтит – болки при перкусия, зачервен и отекъл венец
2.2. Хронични пулпити – преобладават при временните зъби
А) Pulpi s chronica brosa s. ulcerosa
- слаби болки при хранене, от натиска, и от студено и топло
- brosa – голям кариозен дефект без комуникация с пулпата, след отстраняване на кариеса се открива комуникация
- ulcerosa – при сондиране се установява болезнена комуникация с пулпата
- Caries profunda – няма комуникация с пулпата
- Pulpi s chronica granulomatosa – има разрастване на пулпна тъкан
- Gangraena pulpae – безболезнена комуникация с пулпата, зъбът не е чувствителен към термични дразнители,
невитален зъб
Б) Pulpi s chronica hypertro ca s. granulomatosa
- болки при хранене и кървене при миене на зъбите
- зъб с кариозен дефект, с разрастнала пулпна тъкан (пулпен полип) с мека консистенция и розово-червен цвят
- Pulpi s chronica ulcerosa – няма пулпен полип

fi

ti
ti
ti
ti
ti
ti
ti
ti

ti

ti
ti
ti
ti
ti
fi
ti

ti
fi

ti

ti

ti

fi

ti

fi

ti

- венечен полип – идва от междузъбното пространство, а не от пулпната камера

- периодонтален полип – при многокоренов зъб и разрушена бифуркация, прави се рентгенография за уточняване на
произхода на полипа
2.3. Обратими асимптоматични пулпити
- затворен – липсва комуникация с пулпата
- отворен – при изчистване на кариозната маса се установява комуникация с пулпата
- липсва спонтанна нощна болка
- болка от студено, сладко и натиск при хранене, които изчезват след премахване на дразнителя
2.4. Необратими симпптоматични пулпити
- голяма кариозна лезия със или без разкритие на пулпата
- спонтанна нощна болка и остатъчна провокирана болка
3. Лечение
3.1. Биологични методи – директно покритие на пулпата с Са(ОН)2 или биодентин за запазване виталитета на зъбната пулпа
- индикации при активния стадий на пулпата (резци до 5 г., молари и канини до 8 г.)
- при откриване на пулпата (колизио) или травматично увреждане
3.2. Витална ампутация – отстраняване на коронковата пулпа до орифициумите на каналите и покритие с Са(ОН)2, фосфат цимент
и обтурация
- индикации при активния стадий на пулпата (резци до 5 г., молари и канини до 8 г.)
- при откриване на пулпата (колизио) или травматично увреждане
3.3. Мортална ампутация
А) Първи сеанс – девитализация на пулпата с арсен
Б) Втори сеанс
- разкриване на пулпната камера
- медикаментозна вложка (2-5 мин) формалин-резорцин (1:2)
- паста от формалин-резорцин и ZnO на дъното на пулпната камера
- подложка от фосфат цимент и обтурация
3.3. Мортална екстирпаация – при тотални серозни и гнойни пулпити
А) Първи сеанс
- девитализация на пулпата (при серозни)
- поставяне на трикрезол-формалин (при гнойни)
Б) Втори сеанс – ектирпация на пулпата, промивка на кореновите канали и медикаментозна вложка от хлорфенол-камфор
В) Трети сеанс – запълване на кореновите канали с евгенатна паста БЕЗ щифтове, за да може да се резорбира заедно с корените,
поставяне на подложка и обтурация
17. Пулпити на постоянни зъби в детска възраст – класификация, клинична картина, особености в протичането при зъби с
незавършено кореново развитие
1. Използвана класификация
А) Остри пулпити
- Pulpi s acuta serosa (par alis et totalis)
- Pulpi s acuta purulenta (par alis et totalis)
- Pulpo-periodon s acuta
Б) Хронични пулпити
- Pulpi s chronica brosa s. ulcerosa
- Pulpi s chronica hypertro ca s granulomatosa
2. Съвременна класификация
А) Обратими пулпити
- затворен асимптоматичен
- отворен асимптоматичен
Б) Необратими пулпити
- затворен симптоматичен
- отворен симптоматичен
2. Клиника
2.1. Остри пулпити
А) Pulpi s acuta serosa (par alis et totalis)
- частичният пулпит бързо преминава в тотален и не може да се отдиференцира
- спонтанни, остри, нощни болки, първоначално кратки и локализирани, след това продължителни и ирадииращи, засилват се от
студено
- кариозен дефект с чувствително дъно про сондиране, закрита пулпна камера
- Caries profunda – краткотрайни болки от химични и термични дразнители
- Pulpi s acuta purulenta – по-силни пулсиращи болки, успокояващи се от студено
Б) Pulpi s acuta purulenta
- спонтанна, остра, пулсираща, ирадиираща, нощна болка, успокоява се от студено, усилва се от топло
- дълбок кариозен дефект, закрита пулпна камера
- Pulpi s acuta serosa
- Periodon s acuta purulenta – болката е постоянна, зъбът е леко разклатен и надигнат
В) Pulpi s acuta gangraenosa
- силна постоянна болка, усилва се от топло и при хранене
- дълбок кариозен дефект, болка при перкусия
- при трепанация изтича гной с мехурчета и гангренозна миризма
2.2. Хронични пулпити

ti
ti
ti
ti
ti
ti
ti

ti

ti
ti
fi
ti

ti

ti

ti

fi

ti

ti

А) Pulpi s chronica brosa s. ulcerosa

- слаби болки при хранене, от натиска, и от студено и топло
- brosa – голям кариозен дефект без комуникация с пулпата, след отстраняване на кариеса се открива комуникация
- ulcerosa – при сондиране се установява болезнена комуникация с пулпата
- Caries profunda – няма комуникация с пулпата
- Pulpi s chronica granulomatosa – има разрастване на пулпна тъкан
- Gangraena pulpae – безболезнена комуникация с пулпата, зъбът не е чувствителен към термични дразнители,
невитален зъб
Б) Pulpi s chronica hypertro ca s. granulomatosa
- болки при хранене и кървене при миене на зъбите
- зъб с кариозен дефект, с разрастнала пулпна тъкан (пулпен полип) с мека консистенция и розово-червен цвят
- Pulpi s chronica ulcerosa – няма пулпен полип
- венечен полип – идва от междузъбното пространство, а не от пулпната камера
- периодонтален полип – при многокоренов зъб и разрушена бифуркация, прави се рентгенография за уточняване на
произхода на полипа
2.3. Обратими асимптоматични пулпити
- затворен – липсва комуникация с пулпата
- отворен – при изчистване на кариозната маса се установява комуникация с пулпата
- липсва спонтанна нощна болка
- болка от студено, сладко и натиск при хранене, които изчезват след премахване на дразнителя
2.4. Необратими симпптоматични пулпити
- голяма кариозна лезия със или без разкритие на пулпата
- спонтанна нощна болка и остатъчна провокирана болка
3. Лечение при незавършено кореново развитие
- нужно е да се съхрани виталитета на зъба и да се запази растежната зона за доизграждане на корена
- ако се налага хирургично отстраняване на пулпата, се прави максимално повърхностно, запазвайки максимално голяма част от
нея витална
3.1. Ендодонтско лечение
А) При витална пулпа – апексгенезис (ниска или висока пулпотомия)
Б) При невитална пулпа – апекгенегиз-ревитализация или апексификацио
3.2. Биологично лечение
А) Индиректно покритие – при липса на спонтанна нощна болка, провокираната болка да е с продължителност по 30 сек (много
дълбок кариес, hyperaemia pulpae, pulpi s chronica brosa)
- първи сеанс – почистване на кариозния дентин, покриване на дъното с Ca(OH)2 и запълване на каивтета с паста от ZnOE
- втори сеанс (след 8 седмици) – при добри резултати от ЕОД, пастата се отстранява, дъното се покрива с Са(ОН)2, подложка,
обтурация
Б) Индиректно покритие в 1 сеанс – Са(ОН)2 на дъното на кавитета, ГЙЦ, обтурация
В) Директно покритие – при Pulpi s chronica brosa et ulcerosa, Colisio pulpae, Pulpi s trauma ca
- обезболяване и отстраняване на кариозната маса
- Са(ОН)2 паста върху комуникацията (биодентин или МТА)
- временна обтурация
- окончателна обтурация при добри резултати след 8 седмици
4. Са(ОН)2 – механизъм на действие
- силно алкален (рН – 12), неутрализира киселата реакция
- свързва се с водата в тъканната течност, дехидратира и намалява едема на тъканите
- стимулира пластичната функция на пулпата за изграждане на вторичен дентин
- проявява антибактериално дейстиве
- прекъсва се източникът на възпаление
- благоприятства се оздравителния процес
- нараства метаболитната активност
18. Индиректно и директно пулпно покритие при постоянни зъби в детска възраст – индикации, клинични стъпки,
характеристика на използваните средства
1. Биологично лечение
А) Индиректно покритие – при липса на спонтанна нощна болка, провокираната болка да е с продължителност по 30 сек (много
дълбок кариес, hyperaemia pulpae, pulpi s chronica brosa)
- първи сеанс – почистване на кариозния дентин, покриване на дъното с Ca(OH)2 и запълване на каивтета с паста от ZnOE
- втори сеанс (след 8 седмици) – при добри резултати от ЕОД, пастата се отстранява, дъното се покрива с Са(ОН)2, подложка,
обтурация
Б) Индиректно покритие в 1 сеанс – Са(ОН)2 на дъното на кавитета, ГЙЦ, обтурация
В) Директно покритие – при Pulpi s chronica brosa et ulcerosa, Colisio pulpae, Pulpi s trauma ca
- Са(ОН)2 паста върху комуникацията (биодентин или МТА)
2.. Са(ОН)2 – механизъм на действие
- силно алкален (рН – 12), неутрализира киселата реакция
- свързва се с водата в тъканната течност, дехидратира и намалява едема на тъканите
- стимулира пластичната функция на пулпата за изграждане на вторичен дентин
- проявява антибактериално дейстиве
- прекъсва се източникът на възпаление
- благоприятства се оздравителния процес

fi
ti
ti

ti
ti
fi

fi

ti
ti

ti
ti

fi
fi

fi
fi

ti
ti

ti
ti

- нараства метаболитната активност
19. Частична и тотална пулпотомия – индикации, техника, резултати при зъби с незавършено кореново развитие
Витална ампутация (пумпотомия) – отстранява се коронковата пулпа, за да се запази витална кореновата
Индикации за витална пулпотомия:
- Pulpi s acuta serosa par alis
- Pulpi s chronica brosa exacerbata
- Pulpi s acuta purulenta par alis
- травматична комуникация в областта на шийката
- травматична комуникация над 1 мм
- неуспех от индиректно или директно покритие
1. Частична пулпотомия – механично отстраняване само на повърхностно увредената коронарна тъкан (1-2 мм)
- при травми с по-голяма давност (24-48 часа)
2. Тотална пулпотомия – отстраняване на цялата коронкова пулпа, с цел запазване виталитета на кореновата и част
- при травматично открита пулпа и продължително кървете след частична пулпотомия
- при обширна кариозна лезия и при симптоматични пулпити
3. Ниска пулпотомия – пулпата се отстранява от кореновия канал на 4-5 мм под орифициумите
- при увреждане на коронковата пулпа, при остри частични пулпити, и при хроничен улцерозен
4. Висока пулпектомия – кореновата пулпва се отстранява на 5 мм над сформиращи се връх (малко над изградените коренови
стени)
- при увреждане на голяма част от коерновата пулпа, тотални акутни пулпити, хроничен грануломатозен пулпит
5. Клиничен протокол
- отстраняване на възпалената пулпа
- Са(ОН)2 паста върху останалата пулпа (биодентин или МТА)
6. Очаквани резултати
- Апексгенезис – доизграждане на корена
- Апексфиксация – спиране на растежа на корена (при висока пулпотомия)
20. Заболявания на периодонциума на временни и постоянни зъби в детска възраст - характеристика на периодонциума в
детска възраст, класификация
1. Характеристика на периодонциума в детска възраст
- по-широк
- по-малка зрялост и плътност на влакната, по-малък брой влакна на единица площ
- по-голямо количество недиференцирани мезенхимни клетки
- по-голямо количество основна субстанция
- повече епителни клетки на Маласе
- добре изразен интермедиерен плексус
- по-добра васкуларизация и хидратация
- висока функционална нагласа и добри адаптационни възможности
- периапикално е съставен само от растежна зона и периапикална кост, липсва периодонциум, поради липса на изграден апекс
- възпалителния процес, поради широко отворения апикален отвор, не се локализира а се разпространява дифузно в костта
2, Класификация спрямо локализацията – апикални и маргинални
3. Класификация на апикалните периодонтити
А) Остри
- Periodon s acuta serosa
- Periodon s acuta purulenta
Б) Хронични
- Periodon s chronica brosa
- Periodon s chronica granulomatosa localisata
- Periodon s chronica granulomatosa di usa cum/sine stulae
В) Periodon s chronica exacerbata
4. Международна класификация
А) Симптоматичен апикален периодонтит – умерена до много силна болка в зъба при натиск, перкусия и палпация, може да има
рентгенологични изменения, но не са задължителни
Б) Асимптоматичен апикален периодонтит – няма болка, промените са видими само рентгенографски
В) Остър апикален абсцес – спонтанна силна болка, болка при натиск, оток около тъканите, общи симптоми, увеличени лимфни
възли
Г) Хроничен апикален абсцес – постепенно начало, със слабо изразени симптоми, периодична ексудация през наличен фистулен
ход, рентгенологично се наблюдава костна деструкция
Д) Кондензиращ остеит – локализирана костна реакция, спрямо действието на по-слаби дразнители, характеризира се с дифузна
силна сянка в областта на апекса
21. Апикални периодонтити на временни и постоянни зъби в детска възраст – етиология, клинична картина, особености в
протичането
- усложнение на нелекуван кариес
- след нелекуван пулпит или неуспешно проведено биологично лечение
А) Инфекциочни периодонтити
- пътища на инфектиране – през кореновия канал, по маргинален път (венечни джобове) или по съседство (синуит, остеомиелит)
Б) Неинфекциозни периодонтити
- травматични – при акутна или хронична травма
ti
ti
ti

ti
ti
ti
ti
ti

ti
ti
ti
ti
ti
ti

ti

fi

fi
ti

ti

ff

fi

- медикаментозни – поради голямо количество медикаменти в кореновия канал

- химио-токсични – предозиране на арсен или обработка на каналите със силни к-ни и основи
- алергични – свръхчувствителност на организма към някой от медикаментите
2. Клиника
2.1. Симптоматичен апикален периодонтит
А) Периодонтална фаза – локализирана болка, която се облекчава при натиск на зъба, болка при перкусия, ЕОД над 100
Б) Ендостална фаза – ангажирана е алвеоларната кост
В) Субпериостална фаза – ексудата достига периоста и се събира под него, най-силна болка
Г) Субмукозна фаза – ексудата е стопил периоста и се разпространява в меките тъкани, болката затихва
2.2. Асимптоматичен апикален периодонтит
- без субективни оплаквания, няма болка при перкусия и натиск, ЕОД над 100
- рентгенологично – локализирана или дифузна костна деструкция
2.3. Остър апикален абсцес – субмукозната фаза на симптоматичния апикален периодонтит
- силна, пулсираща, локализирана болка, която се засилва от топло, физическа дейност и легнало положение
- болка при натиск и допир с езика
- зъбът е разклатен, лигавицата над апекса е оточна и зачервена, вестибуларната гънка изгладена и болезнена
- общото състояние е влошено – температура, ускорено СУЕ, левкоцитоза
2.4. Хроничен апикален абсцес
- слаба или липсваща болка
- образува се фистула, през която периодично се освобождава налягането
- рентгенологично – дифузна слаба сянка около корените
2.5. Кондензиращ остеит – локализирана костна реакция, спрямо действието на по-слаби дразнители, развива се само при зъби
със завършен коренов расстеж
- протича безсимптомно, може да има лека чувствителност при натиск
- зъбът може да е интактен, кариозен или със стара обтурация
- лигавицата е без изменения
- рентгенологично – дифузна силна сянка в апексите
- по-ранна загуба на временния зъб и преждевременен пробив на постоянния
- Търнърова дисплазия
- Фоликуларна киста
- пълно унищожаване на зародиша на постоянния зъб
- остеомиелит, абсцеси, целулити
22. Апикални периодонтити на временни зъби – индикации, методи и средства за лечение

1. Екстракция на зъба
- зъби в стадий на напреднала резорбция и предстояща смяна до 1 година
- рентгенологичните изменения в костта са големи и има опасност за зародиша на постоянния зъб
- временни зъби които не подлежат на възстановяване
- силно негативно поведение от страна на детето
2. Лечение на симптоматични периодонтити – оформя се ендодонтски кавитет, прави се пулпотомия и се затваря с
медикаментозна вложка и подложка
3. Лечение на остър апикален абсцес
- трепанация на зъба и оформяне на ендодонтски кавитет
- инцизия на меките тъкани за по-лесен изход на ексудата
- общо лечение с антибиотици (Amoxicilin 50 mg/kg на 12 часа или Augmen n), витаминотерапия и аналгетици
- след стихване на острия процес се завършва с консервативно лечение
4. Консервативно лечение
А) Двусеансов формалин-резорцинов метод
- първо посещение – оформя се ендодонтски кавитет, промивка, вложка от формалин-резорцин за няколко дни до седмица
- второ посещение – премахва се вложката, поставя се формалин-резорцинова паста по дъното на пулпната камера, поставя се
подложа и се обтурира
- след лечение, зъбът се оцветява в розово-червено поради резорцина (може да се замести с карбамид)
Б) Апликация на антибиотична паста в пулпната камера – протоколът е същия, но вместо формалин-резорцин се използва
антибиотична паста (ципрофлоксацин и метронидазол)
В) Класическо ендодонтско лечение (пулпектомия) – само при зъби със завършено кореново развитие
- кореновите канали се запълват с резорбируеми средства (ZnOE), за да не възпрепятстват кореновата резорбция и
физиологичната смяна на зъбите
23. Лечение на апикални периодонтити на постоянни зъби с незавършено кореново развитие – цел на лечението, методи и
средства
1. Цел на лечението – да се отстрани некротичната пулпа, да се дезинфекцира кореновият канал и да се запечата широко
отворения апекс
2. Апексфиксация – индуцираме на калцифицирана бариера в апикалната област при зъби с незавършено кореново развитие и
некротична пулпа
2.1. Многоетапна апексфиксация с Са(ОН)2
А) Първо посещение
- оформяне на ендодонтски кавитет
- дезинфекция на кореновия канал – NaOCl, EDTA
- не се препоръчва механична обработка поради тънките коренови стени
- подсушавана на канала и запълване с Са(ОН)2 паста
Б) Второ посещение (след 3 месеца)
- отстраняване на временната обтурация и Ca(OH)2 пастата с чрез иригационни разтвори
ti

- проверява се дали се е образувала апикална бариера

- при налична бариера, кореновият канал се запълва с гутаперча и сийлър и се обтурира
- ако няма бариера – отново се пълни с Са(ОН)2 паста и се изчаква още 3 месеца
В) Недостатъци
- дълъг период на лечение
- възможност от микропросмукване или фрактуриране на коронката
2.2. Едноетапна апексфиксация с МТА или биодентин
- оформяне на ендодонтски кавитет
- дезинфекция на кореновия канал – NaOCl, EDTA
- не се препоръчва механична обработка поради тънките коренови стени
- подсушавана на канала и запълване апикалната трета с МТА
- останалата част от канала се запълва с гутаперча и сийлър
- подложка и обтурация на зъба
24. Нови клинични протоколи при лечение на невитални постоянни зъби в детска възраст с незавършено кореново развитие
1. Нови средства при лечение
А) МТА
- предимства – добри механични качества, разширява се при втвърдяване и запечатва тъканите, втвърдява се в присъствие на
влага, има антибактериален ефект, биосъвместимост, стимулира фунцкията на одонтобластите и циментобластите
- недостатъци – висока цена, слаба токсичност, лоши манипулативни качества
Б) Биокерамични цименти – сходни с МТА, но не са токсични и имат по-добри манипулативни качества
2. Витална пулпна терапия – целта е да се съхрани виталитета на здравата или обратимо възпалената пулпа, стимулира се
репаративния дентин
А) Директно пулпно покритие – аплициране на пулпопокривно средство върху откритата витална и способна да се възстанови
пулпа. Етапи – почиства се зъбната плака, анестезия, изолация (кофердам); почистване на кариозната маса. Почистване на
откритата пулпна рана с физиологичен р-р. Аплициране на МТА или биокерамичен цимент върху откритата пулпа (минимум
1,5мм). Поставя се влажен тупфер и временна обтурация. Адхезивно възстановяване на следващото посещение.
Б) Частична пулпотомия
В) Тотална пулпотомия (витална ампутация) – отстраняване на цялата коронкова пулпа, с цел запазване виталитета на
кореновата й част. Етапите са сходни както директното покритие само че се маха цялата коронарна пулпа.
3. Ендодонтско лечение при зъби с некротична пулпа
А) Апексификация чрез МТА-бариера – едноетапен метод, не изисква много посещения и реапликации. Осигурява се плътна
периапикална бариера. Недостатък е недобрата манипулативност и високата му цена. Етапи – почистване на зъбната плака,
изолация (кофердам). Препарира се ендодонтски кавитет.Минимално инструментиране на КК; разчита се предимно на
химичната връзка. Основно иригация с NaOCl. Промивка с дестилирана вода и подсушаване с хартиен щифт. Аплициране на МТА
(с плъгер или МТА носач), запечатва се апикалните 4-5мм с МТА. Поставя се влажен хартиен щифт в канала над МТА и временна
обтурация. На следващото посещение се запълва канала с гутаперча и сийлър и се обтурира зъба.
Б) Реваскуларизация (регенерация) – целта е продължаване на твърдотъканното формиране (задебеляване и удължаване на КК).
Изисква:
- Ефективна дезинфекция на КК – кофердам, иригация с NaOCl; тройна антибиотична паста за 3-4 седмици.
- Наличие на матрица (скеле), която да инициира растежа на нова тъкан – провокиране на кървене от периапикалната зона с
малък номер К-пила. Спиране на кървенето със стерилен тупфер с физиологичен р-р на или малко над нивото на ЕЦГ до
образуване на кръвен съсирек. Внимателно се аплицира МТА върху кръвния съсирек.
- Непроницаемо за бактерии коронарно запечатване – МТА, адхезивен въстановителен материал.
25. Травматични увреждания на временните и постоянни зъби в детска възраст. Разпространение, етиология, класификация,
методи за изследване
1. Разпространение
- най-често при деца на 9-10 г.
- два пъти по-често при момчета, отколкото при момичета
- най-чести са фрактурите на инцизивите
- травми при игра, падане, малтретиране
- рискови фактори са непълно устно покритие, овърджет
3. Класификация
А) Натъртване (contusion den s)
Б) Разклащане (luxa on den s)
- луксация без разместване (sine disloca one)
- луксация с разместване в орална посока (cum disloca one ad latus orale)
- луксация с разместване във вестибуларна посока (cum disloca one ad latus ves bulare)
- луксация с частично изваждане на зъба от алвеолата (cum extrusione)
- луксация с вбиване на зъба от алвеолата (cum intrusion)
- луксация със завъртане на зъба (cum disloca one ad periferiam)
В) Избиване (expulsion)
Г) Счупване (fractura)
- на короната на зъба (fractura coronae den s)
- със засягане на емайла (fractura enamelum coronae den s)
- със засягане на емайла и дентина (fractura coronae den s sine collisione pulpae)
- със засягане на емайла и дентина и откриване на пулпата (cum collisione pulpae)
- в областта на шийката (fractura collum den s)
- на корена на зъба (fractura radicis den s)
- спрямо областта – в пришиечната област, в средната част или във върховата част

ti

ti
ti

ti

ti
ti

ti

ti
ti

ti

ti
ti

ti

- спрямо посоката – напречни, надлъжни или коси

Д) Комбинирани травми – със засягане на зъби и челюстни кости
4. Методи за изследване
А) Анамнеза – произход и хронология на травмата
В) Екстраорален преглед – бимануална палпация за фрактури на челюстите, изместване на мандибулата и разкъсване на меките
тъкани
Г) Интраорален преглед – за разкъсване на гингива, лигавица, наличие на отоци, хеморагии и фрактурирани зъби
Д) Параклинични тестове – ТОД, ЕОД, рентгенография
26. Травматични увреждания на временните зъби – клинична картина и лечение на различните видове травми
1. Напукване на емайла
- няма симптоматика
- лечение – флуоризация на зъба трикратно, при по-големи пукнатини се запълва с бондинг
2. Фрактура на емайла
- фрактурират се ъглите или режещия ръб
- няма симптоматика, но острите ръбове могат да увредят меките тъкани
- лечение – селективно изпиляване или възстановяване с композиционен материал
3. Фрактура на коронката без откриване на пулпата
- зъбът е чувствителен на химични и термични дразнители
- интраорално липсва част от коронката, пулпата не е открита
- лечение – откритият дентин се покрива с Са(ОН)2 или ГЙЦ, за да има възможност за образуване на репаративен дентин, след
което зъбът се изгражда с КМ, фабрична коронка, фасета или чрез репониране на запазения фрагмент, който трябва да е добре
хидратиран
4. Коронково-коренова фрактура
4.1. Непълна, неусложнена – пулпна протекция с ГЙЦ или Са(ОН)2, опитва се репониране на фрагмента и се проследява във
времето
4.2. Пълна/непълна, усложнена – в зависимост от давността на травмата, големината на пулпното разкритие и кореновото
развитие, директно покритие с МТА или биодентин, витална пулпотомия (частична/пълна) или пулпектомия
4.3. Пълна коронкова фрактура – директно покритие, витална пулпотомия (ниска/висока) или пумпектомия
4.4. Фрактура на корена (на шийката, в средата или в апекса)
- на апекса и средната част – шиниране за 3 месеца и проследяване с ЕОД
- кореново лечение на коронарния фрагмент, със запълване с Са(ОН)2 паста (апикалния фрагмент облитерира)
- при некроза или възпаление – лечение на двата фрагмента с Са(ОН)2 или апикална остеотомия
5. Контузия на зъба
- при лека контузия (обратимо) – хиперемия в съдовете на периодонциума без засягане на пулпата
- при тежка контузия – хиперемията обхваща съдовете на периодонциума и пулпата, хематом в областта на апекса, нарушена
циркулация, зъбът става розов в началото заради хемоглобина, след това става кафяв/сив, което показва настъпващата
девитализация
- при тежка контузия с прекъсване на пулпата – бърза некроза, симптоми на травматичен периодонтит, усещане за удължен зъб,
болка при хранене и перкусия, болка при палпация в областта на апекса
- лечение – зъбът се изкарва от контакт с антагониста, а при загуба на виталитет се пристъпва към ендодонтско лечение
6. Луксация и експулсия
- силна болка непосредствено след травмата, която намалява постепенно
- изместване и подвижност на зъба или липсата му
- затруднено дъвчене, нарушена оклузия
- болка при палпация и перкусия
- разкъсана, кървяща лигавица
- при луксация с вбиване в алвеолата, зъбът е неподвижен под нивото на останалите
- репозиция на зъба и фиксация с лигатури
- некроза на пулпата
- облитериране на кореновия канал
- коренова резорбция
27. Травматични увреждания на постоянните зъби в детска възраст – Contusio den s, Subluxa o den s, Luxa o den s /Lateral,
Intrusio, Extrusio den s/, Expulsio den s – клинична картина и лечение
I. Клиника
1. Контузия на зъб
- при лека контузия (обратимо) – хиперемия в съдовете на периодонциума без засягане на пулпата
- при тежка контузия – хиперемията обхваща съдовете на периодонциума и пулпата, хематом в областта на апекса, нарушена
циркулация, зъбът става розов в началото заради хемоглобина, след това става кафяв/сив, което показва настъпващата
девитализация
- при тежка контузия с прекъсване на пулпата – бърза некроза, симптоми на травматичен периодонтит, усещане за удължен зъб,
болка при хранене и перкусия, болка при палпация в областта на апекса
2. Луксация на зъб
- силна болка непосредствено след травмата, която намалява постепенно
- изместване и подвижност на зъба
- затруднено дъвчене, нарушена оклузия
- болка при палпация и перкусия
- разкъсана, кървяща лигавица
- при луксация с вбиване в алвеолата, зъбът е неподвижен под нивото на останалите
3. Избиване на зъб – празна кървяща алвеола или изпълнена със съсирек
II. Лечение
1. Контузия
ti

ti

ti

ti

ti

ti

ti

- на временен зъб – изпиляване на антагониста и изкарване от контакт на травмирания

- на постоянен зъб – осигуряване на покой чрез прием на течни и кашави храни, временни превръзки (3-5 мин) с
хлорамфеникол/трипафлавин, гаргари с топла лайка/солен разтвор за по бърза резорбция на хематома
- при липса на виталитет – ендодонтско лечение
2. Луксация и експулсия – репозиция и фиксация с лигатури
28. Фрактури на Т.З.Т. на постоянните зъби в детска възраст без засягане на пулпата, клинична картина и лечение – начини за
възстановяване
1. Напукване на емайла
- няма симптоматика
- лечение – флуоризация на зъба трикратно, при по-големи пукнатини се запълва с бондинг
2. Фрактура на емайла
- фрактурират се ъглите или режещия ръб
- няма симптоматика, но острите ръбове могат да увредят меките тъкани
- лечение – селективно изпиляване или възстановяване с композиционен материал
3. Фрактура на коронката без откриване на пулпата
- зъбът е чувствителен на химични и термични дразнители
- интраорално липсва част от коронката, пулпата не е открита
- лечение – откритият дентин се покрива с Са(ОН)2 или ГЙЦ, за да има възможност за образуване на репаративен дентин, след
което зъбът се изгражда с КМ, фабрична коронка, фасета или чрез репониране на запазения фрагмент, който трябва да е добре
хидратиран
29. Фрактури на Т.З.Т. на постоянните зъби в детска възраст със засягане на пулпата – клинична картина и лечение. Фрактури
на корена на зъба
1. Клиника
- зъбът е чувствителен на термични и химични дразнители
- спонтанни болки и кървене няма
- липсва част от емайла и дентина и пулпната камера е открита
- първоначално пулпата е с яркочервен цвят, а по-късно става ливиден тъмночервен (развива се некроза и гангрена)
2. Лечение – в зависимост от давността на травмата (до 2 часа), големината на пулпното разкритие и кореновото развитие (по-
голям успех при незавършено развитие)
А) Директно покритие
- анестезияпромивка с физ.подсушаванезапечатване на комуникацията с МТА или биодентинподложка ГЙЦКМ
Б) Витална ампутация (частична или тотална) – отстранява се част или цялата коронкова пулпаостаналата се покрива с Са(ОН)2
или МТА подложка ГЙЦ КМ
В) Витална екстирпация – само при зъби със завършено кореново развитие и при възстановяване с щифт
Г) Апексфиксация – при незавършено кореново лечение и невитална пулпа
- след екстирпиране на некротичната пулпа, запълване на апикалната трета на недоразвития корен с МТА (запушалка), поставя
се влажен хартиен щифт и временна обтурация, на следващото посещение каналът се запълва с гутаперча и сийлър
3. Фрактура на корена (на шийката, в средата или в апекса)
- на апекса и средната част – шиниране за 3 месеца и проследяване с ЕОД
- кореново лечение на коронарния фрагмент, със запълване с Са(ОН)2 паста (апикалния фрагмент облитерира)
- при некроза или възпаление – лечение на двата фрагмента с Са(ОН)2 или апикална остеотомия
30. Усложнения след травми на временните и постоянни зъби

1. Hyperaemia pulpae – зъбът става розово-червен, обикновено е преходна
2. Haemorrhagia – вътрепулпен кръвоизлив, който може да се резорбира при добра прогноза
3. Ca-метаморфоза – по-често при зъби с НЗКР, настъпва облитерация на камерата или канала, цвета на зъба става жълтеникаво-
опалесцентен
4. Вътрешна резорбция на кореновия канал, може да доведе до перфорация
- протича безсимптомно, открива се рентгенологично
- лечение - пулпектомия
5. Външна коренова резорбция
- необратима загуба на ТЗТ и кост при витални и невитални зъби, поради инфекция проникнала в маргиналните тъкани
- непосредствено под епителното прикрепване
- протича безсимптомно, открива се рентгенологично или при оглед
- лечение – екстракция, субгингивален кюретаж, ортодонтско лечение, планирана реплантация, остектомия с контуриране на
алвеолата, пулпектомия и запълване с калциев хидроксид, възстановяване с ГЙЦ или КМ
6. Заместваща (анкилотична) коренова резорбция
- при интрузивна луксация или авулзия на зъба, когато кореновата повърхност контактува с костта без посредничеството на
периодонциума
- остеокластите са в директен контакт с цимента
- липса на физиологична подвижност, специфичен метален звук при перкусия, рентгенологично липсва периодонтална цепка,
резорбираните лакуни са запълнени с кост
7. Некроза на пулпата – в резултат на разкъсване на съдово-нервния сноп и нарушаване нормалната трофика в пулпата, налага се
провеждане на рутинно ендодонтско лечение
8. Усложнения след контузия и луксация
- оцветяване на зъбната коронка от некроза на пулпата
- облитерация на кореновия канал
- незавършено кореново развитие
9. Усложнения след коренова фрактура
- некроза на пулпата
- облитериране на кореновияи канал
- коренова резорбция
10. Усложнения след късно реимплантиране – резорбция на корените
11. Усложнения след травма на временните зъби
- смущения във формата на постоянните – Търнърова хипоплазия
- смущения в минерализацията на ТЗТ – Търнърова хипоминеразия
- дилацерации
31. Екстракция на временните зъби – индикации, изпълнение на екстракцията, грижи и усложнения след екстракцията.
Обезболяване /премедикация, средства, видове анестезии, усложнения след анестезия/
1. Показания
- напреднала резорбция и предстояща физиологична смяна на зъба
- при закъсняла физиологична смяна и тенденция за пробив на постоянния зъб
- при силно разрушена клинична корона и невъзможно възстановяване
- хронични дифузни периодонтити, застрашаващи зародиша на постоянния зъб
- при общи заболявания (ревматизъм, сърдечни заболявания, бъбречни, лимфаденити), когато зъбът е активен източни на
инфекция
- при деца родени със зъби, които пречат на акта на сученето
2. Относителни противопоказания
- сърдечно-съдови заболявания и заболявания на кръвта и кръвотворните органи
- остри инфекциозни заболявания
- възпалителни заболявания на оралната лигавица – гингивостоматит, афтозен стоматит, улцерозен гингивостоматит
3. Премедикация
- Diazepam – при деца 3-5 г., 0,1 мг/кг еднократно два дена, 0,1 мг/кг денят преди посещението двукратно (0,2 мг/кг), 0,2 мг/кг
еднократно 1 час преди посещението (0,16 мг/кг за по-големи деца)
- Analgin (в комбинация с диазепама) – 150 мг за деца 3-5 г. и 250 мг за по-големи
- Medazolam (Dormicum 5 mg) – 0,3-0,5 мг/кг 30 мин преди лечение, по-нов бензодиазепин, по-бързо се резорбира и по-бързо
действие, децата нямат спомен за лечението
4. Анестезия
А) Контактна (Lidocain или Dicain спрей) – прониква дълбоко в лигавицата и изключват временно крайните сетивни нервни
рецептои
Б) Инжекционна (Ubestesin) – инфилтративна или интралигаментарна, костта при деца е слабо минерализирана и анестетикът
има добра проницаемост
5. Усложнения след анестезия
А) Локални
- хематом – при нараняване на по-голям кръвоносен съд
- исхемични зони – поради вазоконстриктивния ефект на адреналина
- пареза на n. facialis – при механично увреждане или под действието на анестетика
- неврит на n. trigeminus – механично увреждане на стволовете на нерва
- контрактура на долна челюст – механично увреждане на дъвкателните мускули
- некроза на меки и костни тъкани – при инжектиране на неанестетични разтвори
- счупване, аспиране или поглъщане на инжекционната игла
- въздушен емфизем – при проникване на въздух под налягане в тъканите
- временна слепота, диплопия, кривогледство – проникване на анестетика към очния нерв и околните тъкани и мускули
- слединжекционни болки – поради механични, физични и химични дразнения на тъканите
Б) Общи
- синкоп или колапс
- алергични реакции – идиосинкразия, уртикария, едем на Квинке, анафилактичен шок,
- хипертонична криза, стенокарден пристъп, пароксизмална тахикардия
- мозъчен инсулт, хистеричен припадък, епилептичен припадък
6. Екстракция: отпрепариране на Lig. Circulareобхващане на зъба с клещаталуксация и ротация (при еднокоренови
зъби)тракциякомпримиране на алвеолата (не се прави кюретаж, за да не се увреди зародиша)
- 2 часа не се приема храна и топли течност
- при продължително кървене се поставя кръвоспиращи течности (коагулен) или хемостатични гъби (геласпон)
7. Усложнения – след преждевреманна екстракция на временен зъб, се нарушава правилният пробив на постоянния и
хармоничния растеж на челюстите, затова се поставя местопазител
32. Емайлови дисплазии /унаследени, вродени и придобити/ - клинична картина и лечение

Зъбни дисплазии – структурни аномалии, в резултат на смутено нормално изграждане на емайла, дентина или целия зъб
Хипоплазии – непълноценно изграждане на органичния матрикс и промяна във формата на зъбите
Хипоминерализация – смущения в стадия на минерализацията на зъбите
Хипоматурация – смущения в по-късния етап на матурацията
Дисхромазии (пигментации) – промяна в цвета на зъба
I. Емайлови хипоплазии
1. Унаследена хипоплазия (Amelogenesis imperfecta) – самостоятелно засягане на емайла или симптом на унаследено общо
заболяване (ектодермална дисплазия)
А) Тънка и гладка – емайлът е тънък и гладък без дефекти, добре минерализиран, зъбите са малки, с жълтеникав цвят, рано
абразират, наличие на треми
Б) Тънка и грапава – емайлът е тънък, грапав, с много точковидни дефекти, зъбите са жълто-кафяви
В) С малко на брой вдлъбвания – емайлът е с нормална дебелина, с ограничени дефекти по вестибуларните повърхности на
фронталните зъби, зъбите са жълто-кафяви
Г) С локализирани дефекти на всички зъби – зъбите са жълто-кафяви с хоризонтални дефекти по средната част на коронката
2. Вродена хипоплазия
- засегнати са всички зъби от временното съзъбие
- променена форма – оклузалната трета и дъвкателната повърхност са с гънки, бразди и точки
3. Придобита хипоплазия – засегнати са само постоянните зъби

А) Рахитична хипоплазия
- засягат се резците и първите молари (при ранен рахит) или всички зъби (късен рахит)
- променена форма – оклузалната трета и дъвкателната повърхност са с гънки, бразди и точки
Б) Луетична хипоплазия (симптом на вродения сифилис)
- резци (зъби на Хътчинсон) – бъчвовидна форма с полулунна изрезка по режещия ръб
- молари (зъби на Мозер) – стеснена и нагъната дъвкателна повърхност със стърчащи туберкули
4. Търнърова хипоплазия – при постоянни премолари и фронтални зъби
- при премолари – хипопластични дефекти
- при резци – жълто-кафяви петна
II. Емайлови хипоминерализации
1. Унаследена хипоминерализация
- засягат се всички зъби от двете съзъбия
- нормална големина и форма, но с намалена минерализация и жълто-кафяв цвят, рано абразират
2. Вродена хипоминерализация
- засягат се само временните зъби
- намалена минерализация, скоро след пробива на зъбите започва рушенето им
- първо се появяват бели петна, които се уголемяват, стават кафяви и обхващат циркулярно цялата коронка
- първо отпада емайла, а след него и дентина
- зъбите стават чувствителни, рано настъпват усложнения (фистули, абсцеси)
3. Придобита хипоминерализация (МИХ)
- засяга първите молари и резците от постоянното съзъбие
- ограничени зони с бели петна от неминерализиран емайл
- висока чувствителност на зъбите, развитие на кариеси и рушене
III. Емайлови хипоматурации – зъбите са по-слабо резистентни, с намалена твърдост, рано развиват кариеси и се рушат
IV. Емайлова пигментация – зъбите са медно лъскави, с бели петна или тебеширен цвят и наличие на много кариеси
V. Лечение и профилактика
А) Хипоплазии
- при ограничени дефекти – обтурации от амалгама, ГЙЦ или КМ
- при дифузни дефекти – фасети, бленд коронки
Б) Хипоминерализации и хипоматурации – лечение на развилите се кариозни дефекти, при нужда ортопедично лечение с
коронки
В) Профилактика –
- правилно хранене на бременната майка и на детето след това, да не се предозира дневната доза зфлуор, да не се приемат
тетрациклинови препарати
- минерализираща терапия (когато все още няма разрушения в емайла) чрез флуорни разтвори, лакове, гелове
- профилактично покритие на фисурите със силанти
33. Дентинови дисплазия – видове форми. Одонтогенеза. Дисхромазии. Клинична картина и лечение
I. Den nogenesis imperfecta hereditaria
- намалено количество дентин, свръхобразуване на дентин или промени в пулпната камера и кореновите канали
- зъбите са неустойчиви, емайла и дентина се рушат, бързо абразират, нарушена естетика
1. Коронкова дисплазия
- засяга по-често временното съзъбие
- зъбите са с кехлибарен цвят
- дентина е с намален брой каналчета с неправилен ход
- пулпната камера е по-малка и с калцификати
2. Коренова дисплазия
- засяга и двете съзъбия
- корените са къси, извити или липсват
3. Фиброзна дисплазия
- зъбите са непроменени по форма и цвят
- пулпната камера е облитерирала, пулпата е с много калцификати
- фиброзна дистрофия на пулпата
4. Дисплазия на Капдепон (опалесцентен дентин)
- зъбите са с характерно синьо-сиво оцветяване
- динтоновите каналчета са къси, извити, с неправилен ход или облитерирали
5. Тауродонтизъм – зъби с голяма, удължена пулпна камера и къси коренови канали
6. Лободонтия – зъби миди
7. Глободонтия – кълбовидни зъби
II. Odontogenesis imperfecta hereditarian
- смутено е изграждането на всички зъбни структури, засяга и двете съзъбия
- емайл – слабо минерализиран, с промени в структурата
- дентин – слабо минерализиран с широки интерглобуларни зони
- пулпа – намалено количество на клетки и междуклетъчно вещество, увеличени колагенови влакна, срещат се калцификати и
дентикли
- зъбите са малки, жълти на цвят, с намалена резистентност, лесно абразират и се рушат
III. Дисхромазии
1. Унаследени дисхромазии – засягат двете съзъбия, бели петна или синьо-сиво оцветяване
2. Вродени дисхромазии – засягат временните зъби
- icterus neonatorum gravis – персистирала жълтеница след раждане
- хемолитична болест – зъбите са оцветени в синьо-зелено
- порфирия – зъбите са пурпурно червени, червена урина, алергия към светлина
3. Придобити дисхромазии – засягат постоянните зъби
ti

4. Тетрациклинова дисхромазия (вродена или придобита) – жълто-кафяви зъби

5. Зъбна флуороза (вродена или придобита)
- 1-ва степен – флуороза под въпрос
- 2-ра степен – малки бели петънца по вестибуларната повърхност на зъбите
- 3-та степен – по-големи тебеширено-бели или светлокафяви петна, заемащи половината порърхност на зъба
- 4-та степен – кафяви петна по всички зъбни повърхности
- 5-та степен – интензивно оцветени кафяви петна, налице е хипоплазия
- 6-та степен – оцветяването е до черно, съчетано с тежка хипоплазия, зъбите се рушат
6. Единични дисхромазии – оцветяват се вътрешно единични зъби
- пулпна гангрена – жълто-кафяво оцветяване в резултат токсичния разпад на органичната материя
- ендодонтско лечение – от каналопълнежните средства при попадане в пулпната камера
- тънък емайлов пласт и прозиране на некачествяена обтурация, непочистена кариозна маса, пулпен полим или гранулации
- зъбни налепи
IV. Лечение
- лекуват се кариесите на отделни зъби
- ортопедично лечение при абразии, чрез изработване на естетични коронки
- профилактика чрез контрол на приема на тетрациклини и флуор
- при единични дисхромазии – обтурации от КМ, фасети, коронки или избелващи гелове
34. Моларно-инцизивна хипоминерализация – рискови фактори, диагностика и лечение

МИХ – смущение в развитието на емайла, което засяга първите постоянни молари и постоянните резци
- заболявания на майката по време на бременността – късни токсикози
- преждевременно раждане и деца с ниско тегло при раждане
- заболявания на детето през първите 3 години след раждане
- употреба на антибиотици
- влияние на диоксида, попадащ в майчиното вследствие замърсяването на околната среда
2. Клиника
А) Лека степен – ограничени опалесцентни петна
Б) Средна степен
- наличие на атипични обтурации
- ограничени опалесцентни петна по оклузалната повърхност
- постеруптивна загуба на тъкани или кариеси по 1-2 повърхности
В) Тежка степен
- постеруптивна загуба на тъкани и наличие на кариеси
- повишена чувствителност
- деструкция на короната с възможно засягане на пулпата
- дефектни атипични обтурации
- естетични проблеми
3. Диагностика – задължителни диагностични критерии
- засегнати първи молари и резци едновременно
- ограничена опалесценция на емайла
- постеруптивно разрушаване
- атипична обтурация или ранна екстракция на първи постоянен молар
4. Диференциална диагноза
- унаследена емайлова хипоплазия – засегнати са всички зъби
- Търнърова дисплазия – засяга само единични постоянни зъби
- флуороза – виждат се линии, по хода на инкременталните линии на емайла, границите плавно преминават в нормален емайл
- MCA, тетрациклиново оцветяване, туберкулни аномалии, ерозии
5. Лечение
5.1. Оценка на риска – изследване на заболеваемостта през 0-3 години
5.2. Рана диагноза – мониторинг и рентгенография на първите постоянни молари
5.3. Реминерализаация и десензитация – ежедневна апликации на крем, съдържащ СРР-АСР, и флуорни гелове или лакове
5.4. Превенция на зъбния кариес и постеруптивните фрактури
- мотивация и обучение за професионална и лична орална хигиена
- правилен хранителен режим
- силанизиране
5.5. Реставрация или екстракция
- обтурация с ГЙЦ (излъчват флуорни йони, осигуряват добра адхезия и изолация) или КМ
- при тежко увреждане на емайла – протетично лечение с коронки
- екстракция – при невъзможно възстановяване или при ортодонтско лечение, за осигуряване на място (вместо екстракция на
здрав премолар)
5.6. Наблюдение и контрол
35. Заболявания на пародонта в детска възраст – класификация, особености на пародонта в детско-юношеска възраст,
етилогия, патогенеза
Заболявания на гингивата:
I. Индуцирани от зъбна плака
1. Гингивити асоциирани само със зъбната плака
- без други допринасящи фактори
- с други допринасящи фактори
2. Заболявания, модифицирани от системни фактори
А) Асоциирани с ендокринната система
- Gingivi s pubertalis
ti

- Gingivi s menstrualis
- Diabetes mellitus – gingivi s
Б) Асоциирани с кръвни заболявани
3. Заболявания, модифицирани от медикаменти
4. Заболявания, модифицирани от недохранване
II. Неиндуцирани от зъбна плака
1. Заболявания, индуцирани от специфични бактерии – Neisseria gonorrhea, Treponema pallidum
2. Заболявания, индуцирани от вируси – Herpes virus
3. Заболявания, индуцирани от гъбички – Candida
4. Заболявания с генетичен произход
5. Гингивални изяви при системни състояния
- кожни заболявания
- алергични реакции
6. Травматични лезии на гингивата – механични, химични и термични
7. Реакции тип чуждо тяло
8. Други неспецифични
Заболявания на пародонта:
1. Хроничен пародонтит – локализиран/генерализиран
2. Агресивен пародонтит – локализиран/генерализиран
3. Пародонтит свързан със системно заболяване – кръвни, ендокринни или генетични
4. Неспецифични пародонтити
5. Некротизиращи пародонтални заболявания
6. Абсцеси на пародонта – гингивални, пародонтални, перикоронарни
7. Пародонтити свързани със ендодонтски лезии
8. Вродени и придобити деформации и състояния
9. Гингивални рецесии – локализирани/генерализирани
36. Изследване на пародонта в детска възраст

1. Диагностика на зъбната плака
А) Green и Vermillion – визуализиране на зъбната плака с таблетки, на 6 дадени повърхности
0 – няма плака; 1 – зъбна плака до 1/3;
2 – зъбна плака до 2/3; 3 – зъбна плака над 2/3;
Б) Фьодоров и Володкина – визуализиране на зъбната плака на вестибуларната повърхност на долните фронтални зъби с калиев
йодид
1 – няма плака; 2 – зъбна плака до 1/4;
3 – зъбна плака до 1/2; 4 – зъбна плака до 3/4;
5 – зъбна плака над 3/4;
В) Quiqley и Hein
0 – няма плака; 1 – точки плака цервикално;
2 – ивица плака цервикално; 3 – зъбна плака до 1/3;
4 – зъбна плака до 2/3; 5 – зъбна плака над 2/3;
Г) Хигиенен индекс – отчита се наличие или липса на зъбна плака по 4-те повърхности на зъба, след което се сумират всички
повърхности и се делят на общия брой, умножено по 100
Д) Silness и Loe – определя се дебелината на плаката чрез остъргване
0 – няма плака; 1 – точка от зъбна плака на върха на сондата;
2 – голямо количество плака; 3 – обилно количество плака и хранителни остатъци;
2. Диагностика на зъбния камък – визуално, чрез сондиране и чрез индекси
0 – няма ЗК;
1 – ЗК до 1/3;
2 – ЗК до 2/3 или точки от подвенечен ЗК
3 – ЗК над 2/3 или непрекъсната ивица от подвенечен ЗК
3. Културелни методи – взема се материал от венечната бразда и се посява в хранителна среда
4. Микроскопски методи – данни за цялостния състав и патогенния потенциал на зъбната плака
5. Гингивални индекси
А) РМА индекс на Shour и Masller
Р=1 – възпалена папила
М=2 – възпалена маргинална гингива
А=3 – възпалена алвеоларна гингива
Б) GI по Loe и Silness (модифициран индекс с прибавено кървене) – отчита се възпалението на гингивата около всеки зъб по
четирите му повърхноссти, с помощта на пародонтална сонда, която се движи около зъба
0 – нормална гингива;
1 – ограничено възпаление, лека хиперемия, няма кървене;
2 – средно възпаление, хиперемия, едем и кървене;
3 – тежко възпаление, хиперемия, хипертрофия, понякога улцерация, спонтанно кървене;
В) Papila bleeding index – с пародонтална сонда се минава през сулкуса на медиалната и дисталната повърхност на всички зъби и
се отчита интензитета на кървете
0 – няма кървене;
1 – единична точка кръв;
2 – тънка линия от кръв или няколко точки;
3 – интерденталния триъгълник се запълва с кръв;
4 – профузно кървене, кръвта покрива част от зъба и гингивата;
6. Пародонтален индекс – за необходимост от лечение
- изследват се зъби 16, 21, 26, 31, 36, 46
- с пародонтална сонда се минава през МВ-сулкус на горни и МЛ-сулкус на долни зъби

ti

ti

0 – здрава гингива, няма нужда от лечение

1 – здрава гингива, без зъбен камък, кървене при сондиране, мотивация за орална хигиена
2 – джоб до 3,5 мм, наличие на ЗК (над- и подвенечен), почистване на ЗК, мотивация за ОХ
3 – джоб до 4-5 мм, терапевтичен кюретаж, мотивация за орална хигиена
4 – джоб над 6 мм, хирургично лечение
37. Катарален гингивит в детска възраст – класификация, етиология, патогенеза, клинична картина, методи и средства за
лечение
1. Класификация на гингивитите според етиологията
- плак-индуцирани
- свързани със системни заболявания
- модифицирани от медикаменти
- модифицирани от недохранване
- специфичен бактериален произход
- вирусен произход
- гингивит при кожни заболявания
- гингивит при травматични увреждания
- гингивит при алергични реакции
2. Класификация според патоморфологията
А) Ексудативни
- серозни – Gingivi s catarrhalis
- хеморагични – Gingivi s scorbu ca
Б) Алтернативни
- Gingivi s ulcerosa
- Gingivi s necro cans
В) Пролиферативни – Gingivi s hipertrophicans
А) Зъбна плака
- инвазивност на МО
- ензимна активност
- цитотоксичен ефект
- алергичен потенциал
Б) Зъбен камък – само по себе си не е патогенен, но създава условия за механично дразнене на гингивата, натрупване на зъбна
плака и пропиване с МО
В) Функционални фактори – зъбно-челюстни деформации, едностранно дъвчене
4. Клиника
4.1. Остър катарален гингивит
- процесът е локализиран в папилите и маргиналната гингива или дифузен, обхващайки МГГ
- болка, оток, хиперемия и ярко червен цвят на папилите и венечния ръб
- гингивата е с меко-тестова консистенция
- кървене, предимно провокирано
- обилно слюноотделяне
- смущения в храненето
4.2. Хроничен катарален гингивит
А) Слабо изразен
- кървене при сондиране (първи симптом)
- повишено количество гингивален ексудат
- може да не се наблюдава хиперемия и едем
Б) Умерено изразен
- кървене при сондиране
- хиперемия и оток на лигавицата
В) Тежко изразен
- спонтанно и провокирано кървене
- хиперемия и оток на лигавицата, която е със синкаво-червен цвят
- фестониран зигзагообразен вид
- дълбочина на венечните джобове до 3 мм при сондиране
5. Лечение
- редуциране на зъбната плака и почистване на зъбния камък
- премахване на плакоретентивните фактори
- мотивация и обучение за правилна орална хигиена
- използване на плакоинхибиращи средства
- използване на средства с локално противовъзпалително действие
- витаминотерапия
- профилактични прегледи и контрол на резултатите
38. Хипертрофичен гингивит в детска възраст – класификация, етиология, патогенеза, клинична картина методи и средства за
лечение
А) Според клиниката
- Gingivi s hypertrophicans oedematosa
- Gingivi s hypertrophicans brosa
Б) Според локализацията – локализиран или генерализиран
В) Според етиологията
- гингивити обособени от стероидни хормони – Gingivi s hypertrophicans puberte ca
ti
ti
ti
ti

ti

ti

ti

fi
ti

ti

ti

ti

- гингивити стимулирани от медикаменти – Gingivi s hypertrophicans hydantoinica

- гингивити при системни заболявания – Gingivi s hypertrophicans Diabetes mellitus
- гингивити при генетични заболявания – Fibromatosis gingivae idiopa ca
- хормонални смущения през пубертета
- лечение с медикаменти
- системни заболявания – хиповитаминоза С, захарен диабет, кръвни заболявания
- генетични фактори
- локално действащи екзогенни фактори
- зъбен пробив
- хронично дразнене на гингивата от кариозни дефекти и лоши обтурации
- зъбно-челюстни деформации
- незадоволителна орална хигиена
3. Клиника
3.1. Gingivi s hypertrophicans oedematose
- хипертрофия на папилите и маргиналната гингива поради увеличения обем на епитела и съединителната тъкан
- гингивата е с тъмночервен цвят с ливиден оттенък, гладка и блестяща повърхност и мека консистенция
- понякога има болка и сърбеж на венците
- кървене при миене на зъбите
- лъжливи джобове с наличие на плака, зъбен камък и ексудат при натиск
- лош дъх
3.2. Gingivi s hypertrophicans brosa
- хипертрофия на папилите и маргиналната гингива поради увеличен брой хиперпластични клетки в епитела и съединителната
тъкан
- папилите и гингивата са с бледорозов цвят и плътна консистенция, не кървят при повдигане
- лъжливи джобове с наличие на плака и материя алба при натиск
4. Лечение
4.1. Gingivi s hypertrophicans oedematosa
- отстраняване на локално действащите етиологични фактори
- кюретаж и промиване на джобовете
- медикаментозно лечение
- средства подобряващи хемодинамиката, микроциркулацията и пермеабилитета на кръвоносните съдове
- мекофиброзиращи средства с противовъзпалителен ефект
- хидрокортизонови средства – при алергична патогенеза
- склерозиращи средства
A) Консервативно
- отстраняване на локално действащите етиологични фактори
- мекофиброзиращи средства
- цитостатици – спират хиперплазията и потискат митотичната активност на фибробластите
- дълбока склерозираща терапия
Б) Хирургично – гингивектомия
39. Улцеро-некротичен гингивит в детска възраст - класификация, етиология, патогенеза, клинична картина, методи и
средства за лечение
А) Според начин на протичане
- Gingivi s ulcerosa acuta
- Gingivi s ulcerosa chronica
Б) Според етиологичните фактори – първичен или вторичен
В) Според разпространението
- Gingivi s ulcerosa
- Gingivo-stoma s ulcerosa
- симбиоза между фузобактерии (епител) и спирохети (съединителна тъкан)
- предразполагащи локални и системни фактори намаляващи имунитета
3. Клиника
3.1. Gingivi s ulcerosa acuta
- първи симптом е болка в една или няколко папили – спонтанна, ирадиираща, без видима причина
- по-късно – провокирана болка от механично и химично дразнене
- с поява на некротичните зони болката се засилва при хранене и миене на зъбите
- обилно количество плака, лош дъх и метален вкус в устата
- в началото папилите са леко зачервени и оточни (некрозата започва в дълбочина на тъканите)
- по-късно се установява видима некроза локализирана по върха на една или няколко папили, по-често във фронталната област
- много бързо папилата се разделя на две части (лабиална и лингвална), с некротична депресия между тях, която напредва в
дълбочина и образува кратер
- некрозата се разпространява латерално и обхваща маргиналната гингива (не засяга други участъци от оралната кухина – говори
за друго заболяване)
- улцери покрити с жълто-зеленикав или сив налеп, който е болезнен и кърви при отстраняване
- мек налеп покрива субгингивалния зъбен камък
- генерализиране на заболяването при неконтролиран диабет или липса на лечение
3.2. Gingivi s ulcerosa chronica
- стадии на ремисии и екзацербации

ti
ti
ti

ti
ti
ti
ti
ti
ti

ti
ti

fi
fi

ti

ti

ti

- по-слабо изразена некроза, която напредва бавно и персистира като кратер

- липсват сиво-жълтеникави налепи
4. Лечение
А) Основно лечение
- основно почистване на некротичните тъкани с оксидиращи средства
- редуциране на плаката и почистване на зъбния камък
- третиране на улцерите
- туширане с противовъзпалителни, антисептични и кератопластични средства
- покриване с кортикостероидни унгвенти, лечебни превръзки и тъканни адхези
- витаминотерапия и антибиотици (при тежки случаи)
Б) Рехабилитационно лечение (след отзвучаване на острата фаза)
- основно почистване на зъбния камък и полиране на кореновите повърхности
- саниране на съзъбието и мотивация за орална хигиена
- правилен режим на хранене
- епителизиращи средства
40. Пародонтити в детска възраст – агресивни пародонтити – класификация, етиология, клинична картина и лечение
Пародонтит – комплексно заболяване на пародонталния комплекс, характеризиращо се с възпалителни прояви в гингивалните
тъкани, клинична загуба на атачмънт и деструкция на алвеоларната кост с клинично формиране на пародонтални джобове
А) Агресивни пародонтити
Б) Пародонтити като манифестация на системни заболявания (хематологични или генетични)
- генетични фактори
- зъбна плака – наличие на специфични патогенетични МО (актиномицети)
- относителна депресия на неутрофилните функции – при синдром на мързеливия левкоцит, цеклична неутропения, диабет
3. Клиника
3.1. При временно съзъбие
- развива се скоро след пробива на временното съзъбие, в резултат на системни заболявания и синдроми
А) Локализиран
- обхваща само временното съзъбие
- слабо изразено възпаление на гингивата, което бързо дифундира в подлежащите тъкани
- локализирана симетрична лезия
- вертикална костна резорбция около засегнатите зъби
- образуване на пародонтални джобове
- бърза загуба на засегнатите зъби
- рентгенологично – дълбоки ъгловидни или кратерни остри дефекти в костта
Б) Генерализиран
- обхваща цялото временно съзъбие и поникналите постоянни зъби
- силно изразено гингивално възпаление
- супрагингивална плака
- цепнатини, улцерации и пролиферации на прикрепената гингива
- бърза генерализирана резорбция на алвеоларната кост – загуба на зъбите
3.2. При постоянно съзъбие
А) Локализиран (моларно-инцизивен тип)
- началните стадии са безсимптомни, възможна е чувствителност в шийките на зъбите
- бърза, тежка вертикална костна деструкция около постоянните първи молари и инцизиви
- бързо разклащане на засегнатите зъби – патогномоничен белег
Б) Генерализиран
- засягнати са и други групи зъби
- локализираното начало бързо преминава в генерализирана форма подари късна диагностика, липса на гингивално възпаление
при напреднала костна деструкция и дефекти в имунитета
- чувствителност в шийките, ирадиираща болка, навлизане на храна между зъбите, чести пародонтални абсцеси, уголемени и
болезнени лимфни възли
- гингивата е слабо възпалена, отлепена от зъбната повърхност, като с напредване на заболяването, възпалението прогресира
- дълбоки пародонтални джобове (може да достигат до апексите)
- в напреднал стадий от джобовете изтича гной и гранулационна тъкан, формират се абсцеси
- лош дъг
- плака и зъбен камък почти липсват и зъбите са кариесрезистентни
- рентгенологично – множествени поражения на костта
4. Лечение
А) При временно съзъбие
- лечение на основното системно заболяване
- АБ лечение – пеницилини, еритромицини (никога тетрациклини)
- имуностимуланти
- локално лечение – кюретаж на кореновите повърхности и екстракция с цел предотвратяване деструкцията около постоянните
зъби
- мотивиране за орална хигиена с плакоинхибиращи средства
4.2. При постоянно съзъбие
А) При по-слаба деструкция
- АБ лечение с Doxyciclin 100 mg + Metronidazolum 250 mg на 12 часа за 2 седмици
- мотивиране и обучение за орална хигиена
- витаминотерапия, имуностимуланти и стимулатори на протеиносинтеза и остеосинтеза
Б) При силна деструкция – екстракция и протезиране

41. Пародонтити, свързани със системни заболявания в детска възраст – клинична картина
и лечение
1. Пародонтити при кръвни заболявания
1.1. Неутропения
- намалена резистентност на детския организъм
- понижен неспецифичен имунитет
- повишена температура, отпадналост
- гнойни поражения по кожата и лигавиците
- фурункули и абсцеси на подкожните мастни клетки
- прогресиращ генерализиран пародонтит още при пробива на временните зъби, съпроводен с улцерозен гингивит
- дълбоки пародонтални джобове, добре изразена хиперемирана зона, която демаркира маргиналната от алвеоларната гингива
- афтоподобни изменения
- улцерации по устните и езика
- силно-разклатени временни и постоянни зъби
- рентгенологично – дифузна деструкция на интерденталните септи
1.2. Агранулоцитоза – значително намаляване до пълно изчезване на неутрофилните гранулоцити, водещо до левкопения с
относителна лимфоцитоза
- заболяването започва остро с висока температура, втрисане и силна обща отпадналост
- улцеронекротичен гингивит без реактивна възпалителна зона
- пародонтални джобове без гноен ексудат
- подвижност на зъбите
- рентгенологично – генерализирана деструкция на интерденталните септи
2. Пародонтит при нарушена обмяна
2.1. Diabetes mellitus
- ксеростомия, парене на езика, неприятен вкус
- оточна, хиперемирана гингива, отлепена от зъбите и покрита с лепкав, муцинозен налеп
- пародонтални джобове с прорастващи гранулации и гноен ексудат
- множествени или рецидивиращи абсцеси (парулиси)
- силно подвижни зъби, изместени от зъбната редица, без пропорционална зависимост от степента на деструкция
- голямо количество плака и зъбен камък
- рентгенологично – генерализирана деструкция на интерденталните септи
2.2. Акаталаземия – ензимопатия с липса на каталаза в кръвта
- улцеронекротичен гингивит в ранна детска възраст
- пародонтални джобове
- рентгенологично – деструкция на интерденталните септи
3. Пародонтити при генетично-обусловени синдроми
- Синдром на Papillon-Lefevre (палмо-плантарна дискератоза)
- Синдром на Ra burn (хипофосфатаза)
- Синдром на Down (тризомия 21)
4. Пародонтити свързани с промени в стурктурата на пародонта
- Хистоцитоза Х
- Хипо- и авитаминоза С
5. Лечение
- лечение на основното заболяване
- мотивация за орална хигиена с плакоинхибиращи средства
- подобряване трофиката на пародонта чрез масаж
- специализирано лечение според увреждането на пародонта
- хирургично и протетично
42. Заболявания на пародонта в детска възраст, свързани с аномалии в развитието или придобити деформации и състояния –
клинична картина и лечение
1. Остри ръбове на кариозни дефекти или дефектни обтурации
А) Клиника
- кървене от венците при миене на зъбите
- папилит или гингивит с локално възпалена или хипертрофирала гингива
- с напредване на процеса се оформя патологичен венечен джоб и резорбция на септата
Б) Лечение
- отстраняване на етиологичния фактор
- повлияване на локалния възпалителен процес
- лечение на патологичния пародонтален джоб
2. Увреждане на пародонта при ендодонтско лечение – Parodon s toxica arsenicosa
А) Клиника
- некроза на гингивата, периооднциума и алвеоларната кост
- болка в областта
- катарално възпаление до некроза на засегнатата папила и гингива
- при по-тежки случаи – секвестрация на септата и разклащане на зъба
Б) Лечение
- отстраняване на девитализиращото средство
- кюретаж на некротичната тъкан
- туширане на раната с антидот йодна тинктура
- промивка с антисептични средства
- третиране с противовъзпалителни средства
3. Увреждане на пародонта след перфорация на корен
tt

ti
ti

А) Клиника
- кървене и болка при сондиране на пулпната камера
- фистула в областта на гингивата
Б) Лечение – екстракция на временния зъб при предстояща смяна
4. Плитък вестибулум с къси френулуми или с високи залавни места, ортодонтски аномалии
А) Клиника
- гингивални рецесии
- повишена чувствителност при термични и механични дразнители
Б) Лечение – френулотомия или ортодонтско лечение, зависи от етиологията
5. Оклузална травма
А) Клиника
- хиперестезия на зъбите
- болка и дискомфорт при хранене
- повишена подвижност на зъбите
- миграция на зъбите (червен флаг)
Б) Лечение
- ортодонтско лечение
- временно адекватно протезиране (при преждевременна екстракция)
- селективно изпиляване
- мотивация за орална хигиена
- лечение на наличното маргинално възпаление
43. Гингивостоматити, предизвикани от механични, химични, термични и други фактори – клинична картина и лечение
1. Травматичен стоматит
1.1. Остър травматичен стоматит
- може да се развие в резултат на прехапване или нараняване с остри претмети
А) Клиника
- болка, затруднено хранене и говор, усилена саливация
- дълбока рана с неравна повърхност и белезникава повърхност
- ограничен или дифузен възпалителен процес
- увеличени и болезнени лимфни възли
- възможно усложнение – развитие на язвен и некротичен гингивостоматит
Б) Лечение
- обработка на лигавицата с антисептични разтвори, противовъзпалителни и епителизиращи средства
- щадящ режим на хранене
- хирургична намеса за възстановяване целостта на тъканите, при по-дълбоки наранявания
1.2. Хроничен травматичен стоматит
- може да се развие при хронично травмиране – остри ръбове, дефектни обтурации, вредни навици, отродонтски апарати,
многократно прехапване, украшения по езика и устните
А) Клиника
- болка при хранене и миене на зъбите, парене
- хиперемия и оток на лигавицата, след това ерозии и декубитални язви
Б) Лечение
- отстраняване на етиологичния фактор
- обезболяване на улцерите
- третиране с антисептични средства
- туширане на улцерите с противовъзпалителни и кератопластични средства
1.3. Афти на Беднар
А) Клиника
- при хипотрофични кърмачета хранени с биберон
- протича безсимптомно
- повърхностни травматични ерозии или по-дълбоки язви по твърдото небце
- травматизирана лигавица в областта между твърдото и мекото небце, в областта на дъгите и задната част на бузите
Б) Лечение – отстраняване на етиологичния фактор и туширане с багрила
1.4. Pathominia mucosae (cheek chewing) – хронично прехапване или смукане на устните или бузите
А) Клиника
- протича безсимптомно или с появата на болезнени ерозии
- лигавицата на бузата или устните е оточна, хиперемирана и с неравна повърхност
- огнища на хиперплазия във вид на ограничени петна, без епителен слой, покрити с мембрана
Б) Лечение
- отстраняване на вредния навик
- локално туширане с антисептични, противовъзпалителни и кератопластични средства
2. Термични въздействия
2.1. Високи температури
А) Клиника
- първа степен (Combus o eritematosa) – пареща болка, хиперемия, оток и неравна повърхност
- втора степен (Bullosa) – засегнато общо състояние, мехури, ерозии, риск от вторична инфекция
- трета степен (Carbonica o) – силна болка, смутено хранене и говор, отделящ се епителен слой, обширни ерозии, зони на
некроза
- четвърта степен – засягат се мускули и кости
Б) Лечение
- терапевтично със слаби антисептици, АБ защита от вторична инфекция, епителизиращи средства и витаминотерапия
- хирургично
2.2. Ниски температури (системно ядене на сладолед)
ti

ti

А) Клиника
- изтръпване, болка, смутено хранене
- некроза на оралната лигавица, бял цвят и наличие на язви
Б) Лечение
- отстраняване на вредния навик
- локално третиране с антисептици
- щадящ хранителен режим
- при нужда – аналгетици
3. Химични въздействия
А) Клиника
- при аплициране на аспирин – белезникави некротични имзенения и фиброзни налепи
- киселини – коагулационна некроза, повърхностни промени, лигавицата е уплътнена и набръчкана
- основи - коликвационна некроза, промените са в дълбочина, обхващат и подлежащите тъкани
- първа степен (кратко въздействие с ниска концентрация) – катарално възпаление, оток, депапилиране на върха на езика
- втора степен – катарално възпаление, малки некротични зони
- трета степен (продължително въздействие, висока концентрация) – остър катарален гингивостоматит, обширни некротични
зони, засягане на нервните рецептори и вторична инфекция
Б) Лечение
- отстраняване на химичния агент и обилна промивка с вода
- антидот
- сапунена вода или сода бикарбонат (при киселини)
- лимонена киселина или винена киселина (при основи)
- АБ разтвори, кортикостероидни маслени разтвори, епителизиращи средства, витаминотерапия
4. Електричен ток – изгаряне и некроза на лигавицата
44. Локални изменения на оралната лигавица при кърмачета и деца – клинична картина и лечение
1. Вътреутробно пробили (натални или предмлечни) зъби
A) Клиника
- слабо минерализирани, силно подвижни зъби с остри ръбове
- гингивата е хиперемирана, оточна, кървяща и болезнена
- наличие на язви Morbus Riga-Fede
Б) Лечение – екстрахиране на зъбите или изпиляване на острите ръбове
2. Gingival erup on cyst
А) Клиника
- оформя се по алвеоларния гребен в областта на пробиващ постоянен зъб, поради съдови смущения
- сиво-синкаво мехуроподобно, кистозно изменение с мека консистенция, изпълнено с кръвениста течност
Б) Лечение – може да се не прави нищо, инцизия за симптоматично облекчаване
3. Перикоронит
А) Клиника
- при зъб в пробив, чиято дъвкателна повърхност е частично покрита с гингива
- гингивата е хиперемирана, оточна и силно болезнена
- неразположение, висока температура и лимфаденопатия
Б) Лечение
- туширане с антисептици и противовъзпалителни средства
- мотивиране за орална хигиена
- циркумцизия при необходимост
4. Парулис (абсцес на венеца) – локализирана възпалителна хиперплазия в отговор на хронична бактериална инфекция
(хроничен екзацербирал периодонтит)
А) Клиника
- малка, релефна, флуктуираща, червеникава папила с жълтеникав център по вестибуларната повърхност, в областта на апекса на
причинния зъб
- при натиск или инцизия изтича гной – патогномоничен белег
Б) Лечение
- лечение на причинния зъб
- инцизия на парулиса, екскохлеация на гранулационната тъкан и обработка с 10% сребърен нитрат и йодна тинктура
5. Амалгамена татуировка – синьо-черно петно, с неправилна форма, неповдигнато (не се лекува)
45. Гингивостоматити от вирусен произход. Остър херпесен гингивостоматит

1. Първична херпетична инфекция (Gingivostoma s herpe ca, Stoma s aphthosa)
- засяга предимно деца на 1-3 години
- протича като локални епидемии в детски ясли и градини
2. Клинична картина
- инкубационен период – 10-14 дни
- продромален период – 2-4 дни
- болка и парене в отделни участъци в оралната кухина
- катарален гингивит – хиперемирана маргинална гингива, заоблени венечни папили
- катаралния гингивит бързо преминава в гингивостоматит
- поява на болезнени обривни елементи
- мехурчета (везикули) – единични или групирани, по лигавица, устни, кожа, бързо се пукат и образуват афти
- афтите са кръгли или овални, ограничени с червен ореол и често се сливат помежду си, покрити са с фибринозна
мембрана, след която остават ерозии
- ерозиите са силно болезнени и кървящи
- корички – след отстраняване се откриват ерозии
- период на затихване (7-15 дни) – заздравяване на афтите и отзвучаване на катаралното възпаление

ti

ti

ti

ti

ti
ti

- период на оздравяване – афтите заздравяват без цикатрикси, заболяването рядко рецидивира

А) Лека форма – слабо нарушено общо състояние, малко на брой афти
Б) Средна форма – остро протичане, висока температура, силна интоксикация, лимфаденит, катарален гингивостоматит, голям
брой афти, кандидоза, вторична инфекция
В) Тежка форма – температура до 40О, силно изразени общи симптоми, голям брой афти, язвено-некротични изменения
3. Лечение
А) Локално – хигиенна фаза и третиране на афтите с антисептици, багрила, протеолитични ензими, кератопластични средства
Б) Общо – витаминотерапия, АБ, сулфонамиди, глюкокортикостероиди
В) Профилактика
- изолиране на децета
- хигиенизиране на помещенията
- дезинфекция на играчките
- работа с маски
46. Рецидивиращ орален херпес – етиология, класификация, клинична картина и лечение

1. Етиология – в резултат на предшестваща вирусна инфекция от Herpes simplex
- провокира се от пускови моменти – травма, стрес, намален имунитет
- хронични заболявания, паразитози
- хиповитаминози
2. Клиника – периодична поява на единични или множествени, рецидивиращи, болезнени афти
2.1. Реицивиращ афтозен стоматит (PAC) с малки афти
А) Продромален период (1-24 часа) – парестезия и хиперестезия
Б) Обривен период (2-3 денонощия)
- поява на ограничено зачервяване, което еволюира в малка бяла папула, която некротизира в центъра и развива афта (до 2,5
мм)
- афтите са силно болезнени, леко повдигнати, с хиперемиран ореол и сивкаво-жълт налеп по дъното, оздравяват без цикатрикс
за 10-14 дни, рецидивират 1-2 пъти годишно
- разположени са предимно в предния отдел на устната кухина
2.2. Рецидивиращ афтозен стоматит с големи афти
- по-тежка, но по-рядка форма
- няма продромален период
- афите са над 5 мм, образуват се от сливането на малките афти
- дълбоки, кратерообразни с подкопани ръбове, силно болезнени
- могат да персистират до 6 месеца
- заздравяват с цикатрикс
- локализират се предимно в задните отдели на лигавицата (ДД)
2.3. Рецидивиращ афтозен стоматит с херпетиформени улцерации
- многобройни, силно болезнени, малки афти (1-2 мм), със сиво-белезникав цвят, разположени като грозд, сливайки се помежду
си
- приличат на улцерите при херпеса, но не са свързани с вируса и не преминават през стадий на везикул
- разполагат се по цялата орална лигавица, най-често по езика и вестибулума
- околната лигавица е зачервена
3. Лечение
- лечение на общото заболяване
- симптоматично лечение – хигиенна фаза, противовъзпалителни средства, кортикостероиди и коагулиращи средства,
антихистаминови средства – Levamizol/Decaris и Prednizolon
47. Орална кандидоза – класификация, етиология, клинична картина и лечение

Орална кандидоза – инфекциозно заболяване причинено от дрождеподобни Candida гъбички, които съществуват нормално в
организма
А) Според начина на протичане – остра или хронична
Б) Според степента на обхващане на подлежащите тъкани – повърхностна или дълбока
В) Според разпространението – локализирана или дифузна
2. Етиология – Candida albicans, Candida tropicans, Candida pseudotropicans
A) При новородени
- слабо киселата среда в оралната кухина
- неразвити защитни механизми на оралната лигавица
- занемарена хигиена на новороденото
- общото състояние на организма
Б) При по-големи деца
- продължително АБ лечение
- химиотерапевтично лечение
- занемарена орална хигиена
- СПИН
3. Клиника
3.1. Остра орална кандидоза (Stoma s candidosa acuta)
А) Клиника
- в кърмаческа възраст
- локализация по гингива, бузи, език, небце, кожа, уши, гениталии
- започва безсимптомно
- с развитие на заболяването – раздразнителност, неспокоен сън, отказват да сучат
- при по-големи деца – неприятен дъх, парене, болки при хранене, субфебрилна температура
- силно хиперемирана лигавица
ti

ti

- петна покрити с бял или сивкав налеп с кръгла форма, чийто брой постепенно се увеличава и се съединяват помежду си
- налепите се отстраняват лесно, под него се открива хиперемирана лигавица
- бели плаки, наподобяващи пресечено мляко, леко надигнати над лигавицата
Б) Лечение
- алкализиране на средата – почистване с кислородна вода и разтвор на сода бикарбонат
- нистатин-преднизолонова емулсия (при кърмачета без преднизолон)
- антигъбични антибиотици (при по-големи деца)
- Nysta n 4 пъти дневно за 2 седмици
- Clotrimazole 10mg х5/ден за 2 седмици
- Ketoconazole Nizorale 200mg x1/ден за 2 седмици
- Amrhotericin B 10mg х4/ден за 2 седмици
- слаби антисептици и багрила
- имунотерапия с гамаглобулин и автохемотерапия (при тежки случаи)
- измиване и обработка на зърното на гърдата със спирт
- измиване на ръцете със сапун, вода и спирт
- изваряване на биберони и шишета
- изваряване на кърпи и дрехи на детето при налична инфекция
- гладене на дрехите и пелените
- отказ от нощното хранене и подсладената воад
3.2. Хронична орална кандидоза
А) Клиника
- среща се рядко при деца
- локализация по лигавицата, езика, гингивата, устните
- без особено оплаквания
- хиперемирана орална лигавица с плътно споени налепи с неравна повърхност и белезникав до жълтозелен дифтероиден вид
- налепът е твърд, сух, напукан, прилича на рогова маса
- при остъргване се премахва частично
Б) Лечение – р-р на калиев йодид по 1 с.л. 3 пъти/ден
- добра хигиена
- основно измиване на съдовете за хранене
- замяна на антибиотика с Nysta n
- режим на хранене и почивка
- продължителни разходки на въздух и слънце
48. Рецидивиращи афти и афтози при деца и юноши

Рецидивиращи афти – афти по оралната лигавица, като основен симптом на заболяване без задължителна системна
симптоматика
Афтози – група автоимунни заболявания, при които афтите по оралната лигавица са задължителен симптом, съчетан със
специфична системна симптоматика
А) Рецидивиращи афти
- Aphtae vulgaris
- Aphtae minor
- Aphtae major
- Aphtae herpe forme
Б) Афтози
- Neumann aphtosis
- Behcet aphtosis (syndrome)
- Touraine aphtosis
- генетичнчи фактори
- психологични фактори – стрес
- травма и локални фактори – микротравми, ятрогенни травми, реакция към чуждо тяло
- дефицитни състояния и разстройства – недостиг на желязо, вит. В12, фолиева к-на, цьолиакия
- бактериални и вирусни инфекции
- хранителни фактори и алергии
3. Обща характеристика на афтата
- алтернативна възпалителна мукозна лезия с кръгла форма, локализирана по подвижна лигавица
- гладка повърхност и леко надигнати ръбове
- сивкаво-белезникаво некротично дъно
- хиперемиран червен ореол
- без конфлуиране на близкостоящи лезии
4. Видове афти
А) Aphtae vulgaris – сходни с aphtae minor и афти на Микулич, различават се по спорадичната си поява (единични афти, рядко
появяващи се)
Б) Aphtae minor
- най-често срещаната форма при деца, при алергия към храни, стрес, хормонални проблеми
- 1-10 афти (няколко мм), разположени по некератинизираната лигавица на устни и бузи, които бързо заздравяват
- светложълто дъно с еритемен ореол и инфилтрирана основа
В) Aphtae major (на Su on) – 1-2 големи афти (1-5 см), нявсякъде по лигавицата
- сив налеп по дъното с едематозна мека основа

ti

ti

tt

ti

- персистират няколко седмици до месец и заздравяват с цикатрикс

Г) Херпетиформени афти
- причиняват се от дефицитни състояния на желязо, вит. В12, цьолиакия
- голям брой дребни афти (2 мм), навсякъде по свободната лигавица, с плоска обща еритемна основа, подобно на херпесни
ерозивни изменения
5. Видове афтози
А) Биполярна афтоза на Neuman
- засяга букалната и гениталната лигавица и кожата
- кожните изяви с папуло-пустулозни и папуло-нодуларни
Б) Триполярна афтоза на Behcet
- засяга букалната и гениталната лигавица и очите
- кожната изява е неспецифична реакция на свръхчувствителност с папуло-пустулозен характер
В) Голяма афтоза на Touraine
- към симптоматиката на Behcet се добавят ставни, неврологични и съдови промени
- при рецидивиране се наблюдават симптоми от общ характер
6. Лечение
- лечение с имуномодулатори, имуносупресори, АБ, антисептици, хранителни добавки, симптоматични топикални средства и
физиотерапевтични методи
- обща терапия – хранителен режим и добавки, здравословен начин на живот, системно медикаментозно лечение и
кортикостероиди (в тежки случаи)
- локална терапия – антимикробни разтвори за жабурене, адхезивни бази и полибактериални модулатори
49. Гингивостоматити при инфекциозни заболявания – клинична картина и лечение

1. Скарлатина
- продромален период – дифузен катарален стоматит, хиперемия и оток на лигавицата
- общи симптоми – втрисане, главоболие, повръщане, ксеростомия, лимфаденит
- кожен обрив
- скарлатинозна ангина – хиперемия и оток на мекото небце и тонзилите и червени петехии (точки кръвоизлив)
- малинов език
- в началото силно обложен с последващо очистване и десквамация на епитела
- яркочервен, сух и блестящ
- хипертрофирали филиформени папили
- гъбовидните папили са червени и набъбнали като зърна на малина
2. Морбили (дребна шарка)
- общи симптоми – втрисане, кашлица, хрема
- катарално възпаление на кюнюктивите и дихателните пътища
- макуло-папулозен обрив на кожата
- хиперемирана лигавица
- Филатов-Копликови петна – малки (като топклийка), белезникави петна с неправилни, яркочервени краищам леко надигнати
над лигавицата, разположени единично или на групи по букалната лигавица в областта на моларите
3. Вариола (едра шарка)
- хиперемирана орална лигавица
- яркочервени петна, които за 1 ден се превръщат в плътни мехури, които конфлуират помежду си, пукат се и остават кървящи,
болезнени язви
- цялата лигавица е покрита с тъмнокафяв налеп
4. Грип
- общи симптоми – повишена температура, умора, главоболие, мускулни болки, липса на апетит
- обложен език и десквамация на епитела
- оток и хиперемия на лигавицата на дона устна и гингивата
- катарален или улцерозен гингивит
5. Инфекциозна мононуклеоза
- общи симптоми – температура, умора, главоболийе, липса на апетит, лимфаденопатия
- катарален или улцерозен гингивит
- катарално или гнойно възпаление на гърлото и мекото небце
- палатинални петехии на границата между меко и твърдо небце
- обложен език
6. Шап
- общи симптоми – температура, сухота и парене в устата и гърлото, повръщане, диария, мехури по дланите и ходилата, болки
при преглъщане
- хиперемия и оток на оралната лигавица
- мехури по лигавицата на устните и бузите с мътен гъст секрет
- ерозии покрити с жълто-белезникав фиброзен налеп
- крусти по устните
- повишена саливация
7. Лечение
- локално лечение на измененията в устната кухина
- симптоматично лечение с антисептични и противовъзпалителни средства
- общо лечение на основното заболяване
50. Гингивостоматити при някои дерматози детска възраст - клинична картина и лечение
1. Пемфигус вулгарис
- малки (1-2 мм) и големи (3-4 см) мехури изпълнени с бистро съдържание, което впоследствие потъмнява
- мехурите бързо се пукат и остават ерозии

- ерозиите са лесно кървящи и силно болезнени с белезникава повърхност (остатък от мехура), която лесно се отстранява
(симптом на Николски), имат слаба тенденция да епителизират и лесно се инфектират
- мехурите рецидивират в съседни области
2. Epidermolysis bullosa hereditaria simplex (без обриви) et distrophica (мехури и ерозии)
- при прием на твърда храна, прехапване или нараняване с остри предмети се появяват мехури, които бързо се пукат и остават
ерозии
- ерозиите са дълбоки, персистират и често рецидивират
- епилетизират с хипертрофични цикатрикси, които деформират оралната лигавица и смущават говора и храненето
- зъби – хипо- или адонтия, хипоплазия на емайла
- кожа – напукана, група и се лющи, липсват нокти
- изоставане в умствено и физическо развитие на детето
3. Erythema exuda vum mul forme
A) Орална лека форма
- катарален стоматит
- малко на брой лезии с неправилна форма, разположен идвустранно по устни, език и небце, имат зачервени ръбове, но рядко
хеморагични
Б) Класическа форма – засяга оралната лигавица и краниците
- полиморфен обри – многобройни макули, везикули и були
- ерозии и улцери
- заобиколени от бяло-сиви епителни остатъци и покрити с некротичен налеп
- бързо мацерират – оприличават се на ирис със зеница
- червено-кафяви хеморагични крусти по устните – характерен белег
4. Лечение
- спиране на използваните медикаменти и прекъсване контакт с алергезиращия фактор
- санация на устната кухина
- при стафилококова инфекция – АБ, антихистаминови препарати, средства с неспецифично противовъзпалително действие
- при вирусна инфекция – антивирусни средства
- при неизяснена етиология – кортикостероиди и широкоспектърни АБ
- при много тежка форма – хоспитализиране, парентерално хранене и висока доза КС
51. Гингивостоматитити, свързани с най-честите кръвни заболявания в детска възраст – клинична картина и лечение
1. Заболявания на левкоцитарната система – левкоза, агранулоцитоза, циклична неутропения
- катарален или хипертрофичен гингивит и ерозии
1.1. Остър катарален гингивит
- процесът е локализиран в папилите и маргиналната гингива или дифузен, обхващайки МГГ
- болка, оток, хиперемия и ярко червен цвят на папилите и венечния ръб
- кървене, предимно провокирано
- обилно слюноотделяне
1.2. Хроничен катарален гингивит
А) Слабо изразен
- кървене при сондиране (първи симптом)
- повишено количество гингивален ексудат
- може да не се наблюдава хиперемия и едем
Б) Умерено изразен
- кървене при сондиране
- хиперемия и оток на лигавицата
В) Тежко изразен
- спонтанно и провокирано кървене
- хиперемия и оток на лигавицата, която е със синкаво-червен цвят
- фестониран зигзагообразен вид
- дълбочина на венечните джобове до 3 мм при сондиране
1.3. Gingivi s hypertrophicans oedematose
- хипертрофия на папилите
- гингивата е с тъмночервен цвят с ливиден оттенък
- кървене при миене на зъбите
- лъжливи джобове с наличие на плака, зъбен камък и ексудат при натиск
- лош дъх
- хипертрофия на папилите и маргиналната гингива
- папилите и гингивата са с бледорозов цвят и плътна консистенция, не кървят при повдигане
- лъжливи джобове с наличие на плака и материя алба при натиск
1.5. Лечение
- средства подобряващи хемодинамиката, микроциркулацията и пермеабилитета на кръвоносните съдове
- мекофиброзиращи средства с противовъзпалителен ефект
- цитостатици – спират хиперплазията и потискат митотичната активност на фибробластите
2. Заболявания на еритроцитната система – анемии
А) Fe-дефицитна анемия – Glossi s anaemica Hunter-Moller и болезнени рагади по устните ъгли
Б) Пернициозна (дефицит на В12) – Glossi s anaemica Hunter-Moller
В) Хипопластична – улцеронекротичен гингивостоматит
- в началото папилите са леко зачервени и оточни (некрозата започва в дълбочина на тъканите)
- по-късно се установява видима некроза локализирана по върха на една или няколко папили, по-често във фронталната област

ti
ti

ti

ti

fi

ti

ti

- много бързо папилата се разделя на две части (лабиална и лингвална), с некротична депресия между тях, която напредва в
дълбочина и образува кратер
- улцери покрити с жълто-зеленикав или сив налеп, който е болезнен и кърви при отстраняване
3. Заболявания на мегакариоцитния ред
А) Хемофилия – кървене от гингивата, петехии, хематоми и хеморагии при зъбен пробив
Б) Тромбоцитопения – обилно кървене
В) Хиповитаминоза-К – обилно кървене
52. Гингивостоматити при най-често срещани стомашно-чревни заболявания в детска възраст – клинична картина и лечение
1. Улцерозен колит
- възпалителни изменения в лигавицата и субмукозата на дебелото черво с улцерации, които могат да се усложнят в хеморагии,
перфорация или малигнизация
- болкаа в корема, диария, генеразлизиран абдоминален дискомфорт
- парене и парестезия на езика
- малки, персистиращи, болезнени улцери, разположени по маргиналната гингива и ръба на езика
- при остър колит – големи улцери по средата на езика и устните, заздравяват с цикатрикси
- микроабсцеси (пустули), разположени върху зачервена и оточна лигавица на устни, бузи и език, които се разкъсват и оставят
ерозии и улцерации, покрити с корички
2. Глутенова ентеропатия
- без общи симптоми
- херпетиформени улцерации, разположени по езика, устните и преходната гънка
- мехурчета (везикули) – единични или групирани, по лигавица, устни, кожа, бързо се пукат и образуват афти
- афтите са кръгли или овални, ограничени с червен ореол и често се сливат помежду си, покрити са с фибринозна
мембрана, след която остават ерозии
- ерозиите са силно болезнени и кървящи
- корички – след отстраняване се откриват ерозии
3. Болест на Кроун (регионален колит)
- засягане на целия стомашно-чревен тракт
- възпаление с улцерации в лигавицата, образуване на фистули и хиперплазия на гранулационна тъкан, водеща до обструктивен
едем
- общи симптоми – болка, диария, неразположение
- възпаление и улцерации в устната кухина
- набръчкана лигавица поради разрастването на гранулационната тъкан
- оточни устни (грануломатозен хейлит)
- оточни бузи – поради обструктивния едем
4. Лечение
- лечение на общото заболяване
- локално лечение с антисептици, багрила, КС и АБ унгвенти
- саниране на съзъбието
- мотивация за орална хигиена
53. Гингивостоматити при хиповитаминози – клинична картина и лечение

1. Хиповитаминоза А
А) Клиника
- устна лигавица – кератинизирана, без блясък, мътна, с бели налепи (подобно на левкоплакия)
- устни – сухи, напукани, без блясък
- слюнчени жлези – сиалоаденит, вроговен епител на изходните канали
- зъби – емайлова и дентинова дисплазия
- ксеростомия и ксерофталмия
Б) Лечение
- ударни дози вит. А
- храни богати на вит. А
2. Хиповитаминоза В1
А) Клиника
- устна лигавица – нарушена трофика, лесно ранима, чести вторични инфекции
- език – засягане на papillae fungiforme
Б) Лечение – ударни дози вит. В1 според възрастта на детето
А) Клиника
- устна лигавица – хиперемирана
- език – Хънтеров глосит и макроглосия
- устни – ексфолиативен и ангуларен хейлит
- засегнати са ЦНС, кръвоносната система и корнеята на окото
Б) Лечение – ударни дози вит. В2 според възрастта на детето
А) Клиника
- устна лигавица – бледа, мътен цвят, установяват се везикули, които се пукат и образуват афти и ерозии, вроговяване на
лигавицата
- улцеро некротичен гингивит
- устни – хиперкератоза на ъглите, лигавицата е мътна с белезникав цвят
- език – оточен, яркочервен, гладък, блестящ с малинов оттенък, десквамация на епитела, частично атрофирали папили
- кожа – суха, лющи се (ихтиозис – рибени люспи)
Б) Лечение
- Никотинамид 200 мг х1/ден
- храна богата на белтъци

- намаляване на зеленчуци и въглехидрати
А) Клиника
- устна лигавица – афтозен стоматит
- език – Хънтеров глосит
- устни – ангуларен хейлит
- дегенеративни изменения в нервната система
- атрофия на епитела на стомашно-чревния тракт
Б) Лечение – ударна доза вит. В12 според възрастта на детето
6. Хиповитаминоза С
А) Клиника
- катарален гингивит – яркочервени папили и маргинална гингива, спонтанно и провокирано кървене
- хипертрофичен гингивит - хипертрофирали папили и гингива, смутена дъвкателна функция
- улцеронекротичен гингивит (при вторична инфекция) – некроза на лигавиците, образуване на улцерации
- множество хеморагии
Б) Лечение – вит. С 300-1000 мг в зависимост от тежестта на заболяването
54. Гингивостоматити свързани с най-честите смущения в ендокринната система в детска възраст – клинична картина и
лечение
1. Захарен диабет (Diabetes mellitus)
А) Обща симптоматика
- жажда и сухота в устата
- полиурия, хипергликемия, ретинопатия, нефропатия
Б) Устна кухина
- лигавица – суха, хиперемирана, гингивостоматит, трофични язви, псевдомембранозна кандидоза
- гингива – хриничен гингивит с хеморагии
- език – уголемен, оточен, червено-виолетов цвят, наличие на афти
2. Болести на половите жлези – катарален или хипертрофичен гингивит, който може да изчезне спонтанно или да прерастне в
пародонтит
3. Болести на надбъбречните жлези – Болест на Адисон (хипоадренализъм)
- меланинови пигментации по кожата, небцето, гингивата и букалната лигавица
- псевдомембранозна кандидоза на езика
4. Болести на щитовидната жлеза
А) Хиперфункция – тереотоксикоза или Базедова болест
- тахикардия, влажна кожа, неврно-психична възбуденост, екзофталм, тремор
- цианоза и хеморагии по устните
- хроничен катарален гингивит
- глосит и макроглосия
- оралната лигавица е суха, бледа и анемична, с повишена чувствителност към термични и химични дразнители
- ранен пробив на постоянните зъби
- множествен кариес
Б) Хипофинкция – хипотироидизъм (Myxaedema)
- отпадналост, оток по лицето и оралната лигавица, кожата е суха, бледа, студена и оточна
- лигавицата е бледа, суха и оточна
- хипертрофичен гингивит с хеморагии, който прераства в пародонтит
- език – макролгосия, отпечатъци от зъбите
- ангуларен хейлит
- забавен пробив на зъбите, множествен кариес
- високо готическо небце
5. Болести на паращитовидните жлези
- атрофия на епителния слой
- изтъняване на базлния слой, до пълно изчезване
- лигавицата е суха, бледа, лесно ранима, чести суперинфекции
- емайлова хипоплазия на зъбите, с окръглени жълтеникави петна или бразди
6. Болести на хипофизната жлеза
А) Хиперфункция – Акромегалия
- отпадналост, главоболие, смутено полово развитие, непропорционално развитие на дланите, ходилата и носа, смущения в
зрението
- макроглосия, lingua ssurata scrotalis
- хипертрофия на горна устна
- изразена прогения, разредени зъби със сиво-жълт цвят
Б) Хипофункция – Нанизъм
- малък но съразмерен ръст
- атрофия на кожата
- атрофия на оралната лигавица и чести вторични инфекции
7. Лечение – лекува се общото заболяване, симптоматично лечение на измененията на оралната лигавица
55. Орални изяви при деца с HIV инфекция – разпространение, клинична картина и лечение
- около 2,1 милиона деца под 15 годишна възраст (90% в Африка на юг от Сахара)
- до 2009-та са заразени 420,000 деца
- всеки ден се раждат 1200 ХИВ-позитивни бебета
- 290,000 деца почиват от СПИН през (2009-та)
fi

2. Пренатална инфекция
- 1-ва категория (25%) – бърза прогресия, децата умират до 1 година
- 2-ра категория (50%) – развиват симптоми на ХИВ, умират до 3-5 години
- 3-та категория (25%) – дългосрочна прогноза, оцеляват след 8-ма година
3. Орални изяви
3.1. Орална кандидоза
- засяга 72% от децата с ХИВ
- червени и бели петна по лигавицата, ерозии, парене, болка и вкусови промени
3.2. Линеарна гингивална еритема
- огнено-червена линия (2-3 мм) по маргиналната гингива на един или няколко зъба
- петехии или дифузен еритем на съседната лигавица
- няма кървене и болка
3.3. Улцеронекротичен гингивит – некроза на папилите, улцерации, лимфаденопатия, болка, лош дъх
3.4. Улцеронекротичен пародонтит – освен некрозата на папилите, бърза загуба на костна тъкан и подвижност на зъбите
3.5. Некротичен стоматит – персистиращи, силно болезнени, деструктувни улцери и влошено общо състояние
3.6. Herpes simplex – болезнено възпаление на гингивата, персистиращи улцери, мехурчета и корички по устните и кожата
3.7. Cytomegalovirus инфекция
- обща симптоматика – протича с ринит, пневмония, колит, кожно-лигавични язви, невропатия или енцефалопатия
- орална симптоматика – персистиращи улцери, гингивит, емайлова хипоплазия
3.8. Лимфаденопатия – двустранно увеличени лимфни възли, неорганизирани, без хиперемия на кожата
3.9. Hairy leukoplakia – асимптоматични, бели рошави пплаки по страничната граница на езика, нарушен вкус, парене
3.10. Не-Ходжкинови лимфоми
- дифузна, розово-червена язва с бърз растеж, локализирана по тонзили, небце и гингива
- парестезии, подвижност на зъби и размества, загуба на костна тъкан
3.11. Паротит на слюнчените жлези – дифузен оток на лицето, ксеростомия, увеличени тонзили
3.12. Дентални заболявания – кариес, емайлова хипоплазия, забавен пробив
56. Заболявания на устните в детска възраст – класификация, клинична картина и лечение

1. Оток и травма на устните
А) Клиника
- устната може да бъде контузена, разкъсана, с хематом или с хеморагия
- травма на устните може да се съпровожда с контузия, луксация, фрактура или експулсия на зъб
- отокът може да е с различна големина и локализация, може да е болезнен и да затруднява говоренето и храненето
Б) Лечение
- компреси за ограничаване на хематома и отока
- хирургична пластика на ракъсаните тъкани
- спиране на хеморагията
- аплициране на обезболящи средства
- щадящ хранителен режим
2. Едем на Квинке – алергична реакция
А) Клиника – поява на голям и блед плътен оток на лигавици, устни, вежди, меко небце, език и тонзили
Б) Лечение – антихистаминови препарати, при опасност от асфиксия – адреналин или кортизон мускулно
3. Остър възпалителен оток (целулит) от зъбен произход
А) Клиника
- общи симптоми – температура, отпадналост, лимфаденопатия
- устната е оточна, топла, болезнена, твърда
- може да се развие абсцес или оток на долния клепач
Б) Лечение – трепаниране на болния зъб, инцизия и АБ лечение (беталактам + аминогликозид + метронидазол)
4. Грануломатозен хейлит
А) Клиника
- лобулиран език
- едностранна парализа на n. facialis
- рецидивиращи отоци, които водят до трайно уголемяване на устните
- устните са уголемени, гладни, с мека консистенция, без възпалителни изменения
Б) Лечение
- възможна е спонтанна регресия
- отстраняване на налични одонтогенни инфекции
- десензибилизираща терапия
- противовъзпалителни средства
5. Ретенционна киста – Mucocele
А) Клиника – меко, флукуиращо, болезнено възелче със сиво-син цвят, увеличава се при хранене
Б) Лечение – хирургично лечение и биопсия, може да рецидивира
6. Хейлити
6.1. Ексфолиативен хейлит
А) Клиника – възпалени, сухи, оточни устни с напукани сиво-жълти корички, които се отстраняват трудно и са болезнени и
кървящи
Б) Лечение – витаминотерапия, локални антисептици и противовъзпалителни средства, кортикостероидни унгвенти и
антифунгицидни средства
6.2. Стафилококов бактериален хейлит
А) Клиника – силно болезнени мехури, хиперемирана, оточна лигавица и лимфаденопатия
Б) Лечение – АБ
6.3. Стрептококов гландуларен остър хейлит
А) Клиника – мехури със серозен или гноен ексудат, силно болезнени ерозии, покрити с фибринозен налеп и лимфаденопатия
6.4. Стрептококов хроничен хейлит
А) Клиника
- парене
- малко мехурче (фликтена) в ъгъла на устните, заобиолено от тъмнорозов ореол
- мехурчето се пука и остава ерозия, която преминава в яркочервена рагада
- рагадата секретира ексудат
6.5. Cheili s ac nica
A) Клиника – оточни, напукани и болезнени устни, покрити с корички
Б) Лечение – избягване на продължително слънчево излагане и локално третиране с КС кремове
6.6. Травматичен ангуларен хейлит
А) Клиника – линейна рагада в ъгъла на устните от страната на травмата, впоследствие се образува коричка
Б) Лечение – самозаздравява след отстраняване на етиологичния фактор
6.6. Cheili s angularis candidomyce ca
А) Клиника – рагади по ъглите на устните с явления на мецерация, кървят при хранене и говорене и са покрити с белезникав
налеп
Б) Лечение – антигъбични препарати (Дермозолон, Гентамицин)
6.7. Вирусен хейлит (Herpes labialis)
А) Клиника
- общо неразположение, температура, сърбеж по усната
- поява на зачервяване и подуване, след което се появяват група мехурчета, които много бързо се увеличават, пукат се и остават
ерозии, които се покриват с корички и отзвучават за 7-10 дни
Б) Лечение – антивирусни средства (Zovirax, Fenis l)
57. Заболявания на езика в детска възраст – класификация, клинична картина и лечение

A) Възпалителни
- остри – Glossi s acuta super cialis, Glossi s acuta profunda
- хронични – Glossi s chronica super cialis, Linguae geographica, Glossi s Hunter-Moller, Lingua nigra villosa, Glossi s chronica
profundae
Б) Невъзпалителни – Macroglossia, Lingua bi da, Lingua ssurata scrotalis, Ankyloglossia
2. Маcroglossia – придобита или вродена
А) Клиника – увеличен размер, виждат се отпечатъци от зъбите, увеличени папили, затруднен говор и хранене
Б) Лечение – навременно ортопедично лечение или хирургична корекция
3. Lingua bi da – раздвоен език
А) Клиника – естетичен дефект, затруднено хранене и говор, невралгия, глосалгия и парестезия
Б) Лечение – хирургично
4. Lingua ssurata scrotalis – лобулиран език
- вродена аномалия или симптом на синдрома на Melkerson-Rosenthal
A) Клиника – силно набраздена повърхност с мека консистенция и хипертрофирали папили
Б) Лечение – профилактично, поддържане на добра хигиена чрез изплакване и жабурене с антисептични средства
5. Ankyloglossia – къс френулум на езика
А) Клиника – езикът е трудно подвижен, с хронично възпален френулум, често с язва
Б) Лечение – хирургично
6. Glossi s acuta super cialis – обложен език
А) Клиника
- езикът е покрит с жълтеникав или сив налеп, който лесно се отстранява, отдолу лигавицата е зачервена
- вторични инфекции, лош дъх
Б) Лечение – отстраняване на налепа, изплакване с антисептични и противовъзпалителни средства, витаминотерапия и
мотивация за орална хигиена
7. Glossi s acuta profunda
A) Клиника – зачервяване, оток, болка и смутена функция на езика, нарушено общо състояние
Б) Лечение – АБ терапия и инцизия при необходимост
8. Linguae geographica
A) Клиника
- белезникави, леко надигнати петна, разположени по ръбовете на езика, като постепенно се увеличават и сливат помежду си
- под налепа се открива яркочервена лигавица
- атрофирали папили филиформес
Б) Лечение – жабурене и третиране с антисептични разтвори
9. Glossi s Hunter-Moller (Glossi s anaemica)
A) Клиника
- болка при хранене
- езикът е с гладка повърхност, папилите са изгладени, наличие на яркочервени кръгли зони и матова периферия
- съпровожда се с ангуларен хейлит, ексфолиативен хейлит или атрофия на лигавицата
Б) Лечение – витаминотерапия, желязо-съдържащи препарати, антисептици и противовъзпалителни средства
10. Lingua nigra villosa – черно оцветяване на гърба на езика, хиперплазия на папили филиформес
11. Glossi s chronica profundae – специфични заболявания при луес, туберкулоза и актиномикоза
58. Основни насоки при лечението на заболяванията на пародонта в детска възраст – цел на лечението, основни форми на
лечение
1. Цел на лечението
- ранно диагностициране
- изработване на индивидуален лечебен план
ti
ti
ti

fi
ti
ti
ti

fi

ti
ti

ti

fi

fi

ti
ti

fi

ti
fi

ti

fi

ti

ti

- последователност на изпълнението
- връщане към първоначалното – res tu o ad integrum
2. Ранна диагностика – масови профилактични прегледи на децата и активно издирване на деца със системни заболявания и
синдроми
3. Начално лечение – установяване и елиминиране на етиологичните фактори
- мотивация и обучение на правилна орална хигиена
- отстраняване на плакоретентивните зони, редуциране на плаката, почистване на ЗК
4. Коригиращо лечение
- неоперативно пародонтално лечение – терапевтичен кюретаж и местно субгигнивално медикаментозно лечение
- пародонтална хирургия
- терапевтично лечение
- хирургично лечение
- ортодонтско лечение
5. Поддържащо лечение – профилактични прегледи и ремотивация и повторно обучение на правилна орална хигиена
6. Патогенетично лечение
- Местен анестетик
- Xylocaini in ac, 1 ч.л. при необходимост
- НСПВ
- Aulin 100 mg, х2/ден, за деца над 12г.
- Nurofen 100mg/5ml суспензия: 3г-5мл; 4-6г-7,5мл; 7-9г-10мл; 10-12г-15мл
- антисептик с оксидиращ ефект
- Kalii permanganate 0,1%, жабурене х2-3/ден
- плакоинхибиращи средства (Chlorexidim)
- Parodium gel, Eludril, Corsodyl
- антисептици
- Sol.Rivanolli 0,1%, Strepsils, E sol
- средства с локално противовъзпалително действие
- Sanoral (жабурене), Tantum-Verde (флакон/таблетки/жабурене), Gengi-gel
- Heparini ung. 25mg, за втриване във венеца
- Смрадлика, жълт кантарион, коприва х3/ден
- антибиотични средства
- Flagyl 250 mg, x3/ден
- Indecstol ung – с геласпон се поставя в джоба
- Lincomycini 250 mg, 1 час след ядене
- Doxycyclini 100 mg,
- Tetraciclini 250 mg, при деца над 8 г.
- витамини
- Vitamin B-complex, х3/ден за 10 дни
- Decamevit – х2/ден за 20 дни
- Vitaton – х3/ден за 30 дни
- Insadol 0,035 mg, х6/ден за 30 дни, при агресивни пародонтити
- автохемотерапия
- по 5мл венозна кръв мускулно, 10 процедури
- анаболитни стероиди
- Decadurabolin, Retabolil
59. Орално здраве при деца със системни заболявания – захарен диабет, дихателни затруднения
1. Хроничен аденоит и хроничен тонзилит
А) Хроничен аденоит – затруднено носово дишане, шиен лимфаденит, хъркане, хрема, сънна апнея, намален слух
Б) Хроничен тонзилит – хипертрофични тонзили, затруднено дишане, затруднено гълтани, шиен лифаденит
В) Орална симптоматика
- аденоиден фациес – отворена уста, долна устна остои от горна, изгладени назолабиални гънки, безизразно лице
- зачервено гърло, ксеростомия, дисфония
- лош дъх, лингвален налеп, обилно количество плака
- ортодонтски аномалии
2. Бронхиална астма – алергична реакция, която води до бронхоспазъм, оток на бронхиалната лигавица и увеличена продукция
на мукозен секрет (астматичен пристъп)
А) Астматичен пристъп
- затруднено, удължено, шумно, свиркащо дишане
- гъсти, жилави и стъкловидни храчки
- бледо лице, покрито със студена пот, израз на страх и безпокойство
- пристъпите са по-често през пролетта и есента, късно през нощта или сутринта
Б) Орална патология – дължи се на устното дишане и медикаментозното лечение
- повишена честота на кариеси, голямо количество зъбен камък
- ксеростомия, кандидоза, дисфония, гингивити, лош дъх
- увеличен горен лицев етаж
- отворена захапка във форнта, ръстосана захапка дистално, овърджет
- високо небце
В) Лечение
- антихистамини – блокират ефектите на хистамина, който е в основата на алергичната реакция
- кортикостероиди – потискат възпалението на организма и намаляват симптомите на алергията, използват се само при тежките
форми на астма

fl

ti

fi
ti

- бронходилататори (бета-агонисти) – разширяват стените на бронхите и улесняват дишането

- водят до намаляване на слюнчената секреция и понижаване на рН в устата
3. Захарен диабет
А) Клиника – няма специфична орална патология, но някои състояния насочват към недиагностициран или неадекватно лекуван
захарен диабет
- ксеростомия
- повишена акумулация на зъбна плака и зъбен камък
- повишена честота на кариеси
- забавено зарастване на рани
- податливост към инфекции – кандидоза
- пародонтити
- орална невропатия – парене в устата, променени вкусови усещания
Б) Лечение – управление на оралните усложнения
- редуциране на плаката и почистване на зъбния камък
- мотивация и обучение за добра орална хигиена
- дъвка без захар за овладяване на ксеростомията
- флуорна терапия и силанизиране за управление на риска от кариеси
- профилактични прегледи на 3 месеца
60. Зъбна ерозия и абразия в детска възраст

1. Зъбна ерозия – необратима загуба на твърди зъбни тъкани, резултат от химичното действие на киселини и хелатори от
небактериален произход
Абразия – механично изтриване на зъбните повърхности, резултат от физично действие на външни фактори
Атриция – физиологично изтриване, резултат от действието на антагонистите без участието на външни фактори, засяга само
контактните повърхности с антагонистите
Абфракция – загуба на твърда зъбна тъкан в цервикалната област, резултат от действието на сили на теглене и натиск, създаващи
микрофрактури в емайла и дентина, дължащи се на огъването на зъба при оклузия
2. Морфологични промени
А) Нчални промени – наличие на участъци от загладен емайл с кадифен блясък или матов цвят, със загладени перикимати и
мамелони, загладени фисури и ямки и заобляне на туберкулите
Б) Напреднала фаза
- засегната е само коронковата част на зъба
- изпъкналите области по гладките повърхности стават плоски, а вдлъбнатите нарастват на ширина
- емайловият ръб по вестибуларната и лингвалната повърхност е интактен
- при достигане до дентина се оформят вдлъбнатини в областта на туберкулите и режещите ръбове
В) Тежки случаи
- пълно заличаване на оклузалната анатомия
- при наличие на обтурации – остават по-високо от нивото на зъбната повърхност
3. Рискови фактори – екзогенни и ендогенни киселини и хелатори
А) Екзогенни
- храни и напитки с високо киселинно съдържание – цитруси, сокове, безалкохолни, билкови чайове, сладко-кисели изделия
- медикаменти – антихистаминови препарати, вит. С дъвчащи таблетки, Fe-добавки
Б) Ендогенни
- гастро-езофагеален рефлукс
- често повръщане – волево (анорексия, булимия) и спонтанно (раздразнено черво, епилепсия)
4. Модифициращи фактори
А) Химични – рН на средата, съдържание на минерали (Са, Р, F) и способност за хелация
Б) Биологични
- слюнка – количество, буферен капацитет и съдържание на минерали
- анатомия и позиция на зъбите
- движение на меките тъкани и езика
В) Поведенчески – начин на живот, хранителен режим, хигиенни навици, вредни навици
5. Лечение
- оценка на риска – Basic Erosive Wear Index
- елиминиране действието на киселинния източни и модификация на етиологичните фактори
- правилен хранителен режим – алкална храна
- стимулиране на слюнката – дъвки без захар
- ниско-абразивни флуор-съдържащи пасти и мека четка за зъби
- начални лезии не се нуждаят от лечение
- напреднали лезии – минимално инвазивен подход и обтурация или протетично лечение
- контролни прегледи
61. Насилие над деца и травми в лицево-челюстната област

- всеки 10 секунди – сигнал за малтретирано дете
- водеща причина за смърт при децата до 4 години
- 2,000 деца починали след малтретиране за 1 гоидна
А) Физическо насилие – натъртвания, охлузвания, изгаряния, счупени кости, рани, повтарящи се „нещастни случаи“, абнормални
синини, травми на окото, следи от зъби
Б) Сексуално насилие – убеждаване или подтикване на детето да участва в сексуални действия, неприлични снимки или
видеоматериали, детска порнография, сексуален контакт с дете, воайорство, сексуална търговия с деца
В) Психологическо (емоционално) насилие – постоянно омаловажаване, засрамване, унижаване, обиждане, заплашване,
тормоз, игнориране

Г) Небрежност в грижата на детето – неглижиране на основните нужди на детето или денталното здраве
3. Белези за насилие
А) Емоционално – отдръпване, безпокойство, страх, крайности в поведението
Б) Физическо – чести необясними наранявания, синини, отпечатъци, порязвания, избити зъби, разкъсвания по устните,
наранявания по езика, фрактури на челюстите
В) Небрежност в грижата – мръсни дрехи, неподходящи за времето, ниска хигиена, нелекувани болести и наранявания,
занемарено дентално здраве
Г) Сексуално – вина, срам, затруднено ходене и сядане, наличие на сексуално заболяване или бременност
4. Фрактури на челюстите
4.1. Горна челюст
А) Частични
- фрактура на алвеоларния гребен
- сагитални едностранни фрактури по Омбредан
- едностранна вклинена фрактура по Настев
Б) Тотални
- Фрактура по Ле Форт 1 – по долната слаба хоризонтална линия
- фрактура по Ле Форт 2 – по косата латерална слаба линия
- фрактура по Ле Форт 3 – по горната слаба хоризонтална линия
- фрактура по Васмунд 1
- фрактура по Васмунд 2
4.2. Долна челюст
- според разместването на фрагментите – без дисколакция или с дислокация (странична, под ъгъл, по дължина или със
завъртане на костта по периферия)
- според локализацията – на алвеоларния гребен, на тялото, в ъгъла, кондиларния израстък, мускулния израстък или във
възходящия клон
62. Футболът - рисков фактор за оралното здраве при деца и подрастващи

Футболът като спорт не повлиява основните физиологични параметри на децата и не ги отклонява от нормата
При деца футболисти има висока епидемичност и прогресия на зъбния кариес при временно и постоянно съзъбие
Разпространението на травматичните лезии при деца футболисти е сравнително ниско
Разпространението на некариесните лезии, като ерозии, МИХ и флуороза е ниско
Оралната хигиена при децата от всички възрастови групи е незадоволителна
В изследваната популация, PSR-индекса е предимно 2-ра степен (кървене) и 3-та степен (зъбен камък и кървене)
Интензивното натоварване по време на тренировки повлиява всички параметри на не стимулирана и стимулирана слюнка
Профилактиката на дехидратация на децата повлиява всички параметри на стимулирана слюнка
Две трети от децата предпочитат храна, богата на въглехидрати, и консумация на сокове
Информираността на лекарите по дентална медицина относно връзката между спорта и оралното здраве е недостатъчна
63. Орално здраве при деца с наднормено тегло и затлъстяване

- 300 милиона възрастни със затлъстяване
- 1 милиард възрастни и 120 милиона деца с наднормено тегло (41 милиона са под 5 г.)
- в България 16% от децата са с наднормено тегло и 12% със затлъстяване
Индекс на телесната маса (ИТМ) – kg/m2
- наднормено тегло - +2z score / +3z score
- затлъстяване - >+3z score
- генетични – генетично предразположение към по-бърз или по-забавен метаболизъм
- вътреутробни – гестационен диабет на махйата или свръхнаддаване на бременната
- хранене на новороденото – кърмените деца имат по-нисък риск от затлъсняване
- чревен микорбиом – прием на АБ през първите години от живота, води до развитие на затлъстяване до 12 годишна възраст
- продължителност на съня – намалената продължителност на нощен сън води до увеличен прием на храна, намалена активност
през дена и затлъстяване
- околна среда
- семейна среда – хранене, мотивация, спорт
- социално-икономически статус – по-ниския статус в развитите страни води до затлъстяване
- хранене – увеличен прием на въглехидрати, консумация на фаст фууд или подсладени напитки
- физическа активност – липсата на активност води до затлъсняване
3. Усложнения – висок холестерол, диабет тип-2, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, артрит, астма,
заболявания на ГИТ, ракови заболявания
4. Орални рискови фактори
А) Кариес – при децата със затлъстяване, лошият режим на хранене води до образуване на кариеси
Б) Зъбни ерозии – отново фактор е храната или медикаменти при налични усложнение (диабет)
В) Гингивит – наблюдава се широко разпространени при деца с наднормено тегло, вероятно поради лошата хранителна диета, в
комжинация със занемарена орална хигиена
Г) Зъбен пробив – затлъстяването води до по-ранно настъпване на пубертета, което води ранен пробив на постоянните зъби

Детска теми

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Детска теми

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1. Орално изследване на дете.

Оценка на риска за развитие на орални заболявания

3. Психологични проблеми в детската дентална практика – форми на нефармакологично и фармакологично управление

D3A – Caries media; D3B – Caries profunda

9. Кариес на ранното детство – рискови фактори, клиника, усложнения, лечение и профилактика

- ретенции при амалгама:

14. Алтернативни техники и средства при лечение на зъбен кариес

- хранене – много въглехидрати и меки храни

- венечен полип – идва от междузъбното пространство, а не от пулпната камера

А) Pulpi s chronica brosa s. ulcerosa

- нараства метаболитната активност

- медикаментозни – поради голямо количество медикаменти в кореновия канал

22. Апикални периодонтити на временни зъби – индикации, методи и средства за лечение

- проверява се дали се е образувала апикална бариера

- спрямо посоката – напречни, надлъжни или коси

- на временен зъб – изпиляване на антагониста и изкарване от контакт на травмирания

30. Усложнения след травми на временните и постоянни зъби

32. Емайлови дисплазии /унаследени, вродени и придобити/ - клинична картина и лечение

3. Придобита хипоплазия – засегнати са само постоянните зъби

4. Тетрациклинова дисхромазия (вродена или придобита) – жълто-кафяви зъби

34. Моларно-инцизивна хипоминерализация – рискови фактори, диагностика и лечение

36. Изследване на пародонта в детска възраст

0 – здрава гингива, няма нужда от лечение

- гингивити стимулирани от медикаменти – Gingivi s hypertrophicans hydantoinica

- по-слабо изразена некроза, която напредва бавно и персистира като кратер

45. Гингивостоматити от вирусен произход. Остър херпесен гингивостоматит

- период на оздравяване – афтите заздравяват без цикатрикси, заболяването рядко рецидивира

46. Рецидивиращ орален херпес – етиология, класификация, клинична картина и лечение

47. Орална кандидоза – класификация, етиология, клинична картина и лечение

48. Рецидивиращи афти и афтози при деца и юноши

- персистират няколко седмици до месец и заздравяват с цикатрикс

49. Гингивостоматити при инфекциозни заболявания – клинична картина и лечение

53. Гингивостоматити при хиповитаминози – клинична картина и лечение

- храна богата на белтъци

56. Заболявания на устните в детска възраст – класификация, клинична картина и лечение

57. Заболявания на езика в детска възраст – класификация, клинична картина и лечение

- бронходилататори (бета-агонисти) – разширяват стените на бронхите и улесняват дишането

60. Зъбна ерозия и абразия в детска възраст

61. Насилие над деца и травми в лицево-челюстната област

62. Футболът - рисков фактор за оралното здраве при деца и подрастващи

63. Орално здраве при деца с наднормено тегло и затлъстяване

You might also like