Курсова работа

На тема: Арт-терапия – метод за лекуване чрез

изкуство, ,,случване чрез правене‘‘.

Изготвил: Проверил:
Валентина Веселинова Стефанова ас. д-р Елена Тодорова
ШУ-ДИКПО, Курс № 96 ( ресурсен учител)
 Арт-терапията е част от психотерапията. Думата „арт“ означава
изкуство, „терапия“ – лечение или лечение чрез изкуството. При нея се
използват разнообразни методи, които провокират творчески процес.
Арт-терапията не се основава на медикаменти, а на самолечебни свойства
на човека. В миналото тя възниква като част от психотерапията, но днес
изпълнява терапевтични функции. С арт-терапия могат да се занимават
хора от различни възрасти, пол и образование. Арт-терапията позволява да
се направи обход, да се заобиколи цензурата на съзнанието за да се
достигне до безсъзнателната сфера на човешката психика. Продуктите на
изобразителната дейност показват настроенията, мислите, емоционалните
състояния и поради това могат да се използват при динамична оценка на
състоянието на конкретния човек. Арт-терапията поражда позитивно
отношение в хората. Тя съдейства за формиране на позитивна жизнена
позиция и за преодоляване на липса на инициативност. Арт-терапията
отваря творческия потенциал, като се основава на вътрешните механизми
за мобилизация, активизация, саморегулация и самосъхранение. Обект на
въздействие на терапевтичната работа са деца, деца с увреждания,
възрастни, деца в неравностойно положение, алкохолно и наркотично
зависими, затворници, бежанци и др.
В работата като учител, а дори и като родител арт-терапията се явява
като помощник. Често срещаме насоки, които да поощряват творчеството ,
защото именно чрез него децата изразяват себе си и развиват мисленето си.
Арт-терапията не е само рисуване, а всъщност всичко свързано с
изкуството, свързва се не само с откриването на проблеми, а и за
запаметяване чрез правене на дадена дейност. Така детето едновременно
прави нещо приятно за него, но и запомня дадена информация. Именно
затова чрез арт-терапията и творчеството детето развива креативността,
проектира подсъзнателните си мисли. Някои от насоките за поощряване на
творчеството при децата са - Позволено нарушаване на правилата:
например, ако учителят преподава краснопис: той трябва да подкрепя
детето да положи старание, но след това обаче дава на целия клас по един
голям лист и ги кара да драскат с колкото сила имат! Това е моторна
техника, която забавлява децата, кара ги да се отпуснат, за да може след
това отново да се стараят… Същото е и ако се даде хартия, която децата да
накъсат на малки парченца и да ги разпръснат, после съберат и подредят
като колаж в нова форма. Това ги учи, че разрушението е част от
съзидателния процес, стига да се използва съзнателно и да се насочва към
добри цели; Друга насока: Екипни творчески проекти – стаята в която се
учи, обикновено е място за групови срещи, за социален живот, даже много
повече, отколкото за учене! Средата, която е създадена, често обаче е
основана на съревнованието и то поражда агресия, насилие, злоупотреби и
враждебност. Най-добре е още от началото на годината да се започне с
групови занимания, включващи творчески проект, по който учениците да
работят заедно, дори и да е в рамките на 15 минути всяка седмица. Това
може да е нещо толкова просто като да построят колкото се може по-
висока кула от пластилин, или да е проект за създаване на съвместна
приказка. Учене чрез преживяване – Води се един от най-добрите начини
за запомняне- чрез въвличането на учениците в действие – там, където е
възможно. Ако по математика, например, се учи скорост и формули,
учениците могат да направят книжни самолети (вид арт-терапия) и да се
опитат да изчислят тяхната скорост на летене. Ако се учи литературно
произведение, може да се създаде “радио пиеса” с различни гласове на
учениците зад импровизиран параван. Играта и всички задачи, които
минават през личната опитност на детето, са трайни, въздействащи и се
помнят по-лесно.
Цели на арт-терапията са: Диагностициране на психични проблеми у
детето. Откриване на скрити и потиснати чувства, мисли, емоции.
Обучение на детето на концентрация над собствените чувства и усещания.
Формиране на комуникативни умения. Развитие на въображението,
творческите способности. Повишаване на самочувствието на детето.
В арт- терапията, важното е не това, какъв талант има лицето, и това дали
то може да пее, рисува, танцува или пише, а че творчеството е спонтанно.
И чрез това спонтанно и свободно творчество лицето има възможност да
изрази себе си, чрез емоционално освобождаване. Особено подходяща е
арт-терапията за деца, тъй като лявото и дясното полукълбо на мозъка
работят заедно. Има различни арт-терапевтични дейности. Някои от тях
са : рисуването на мандали – твърди се за тя, че рисуването на фигури с
повтарящи се схеми, се отразявам добре за регулиране на емоциите и
нервната система. Друг метод е изобразяване на емоциите си – по този
начин детето изобразява чувствата си , и така ние можем да разберем от
какво то има нужда. Направата на естествени гривни или създаването на
красиви тъкани с естествени материали действа успокояващо и създава
усещане на правещия за свързаност със земята. Оригами – има данни, че
успешно се прилага при работата с деца с аутизъм. Икебана - терапия с
подреждане на цветя. Икебаната може да развие умението да виждаме
красотата и в едно единствено клонче, което излъчва спокойствие и
тишина. Да ни помогне да насочим усилията си в създаване на хармония и
атмосфера на спокойствие и изящност, и др.
Изкуството се явява алтернатива на класическата психотерапия. Някои
направления в арт-терапията се основават на: Използване на вече
съществуващи произведения на изкуството, които се анализират,
интерпретират, използва се проективната рисунка, проективното
моделиране и т. н. В болшинството случаи се игнорират естетическите
елементи, т.е. значение се отдава на самия процес, а не на качествата на
рисунките; Пробуждане на самостоятелно творчество. Съзидателният,
творчески акт е основен лечебен фактор.; Едновременно използване на
горните две изброени.
Според Д. Маркова (2001 г.) основните цели на изкуство-терапията се
определят като: Преоткриване на потискани творчески способности,
пробуждане към творческо-съзидателно начало; постигане на
самоувереност и самочувствие, възпитаване на вяра в своите сили,
преодоляване на чувството за непълноценност; Постигане на психическо
равновесие и стабилност, подпомагане на развитието на личността чрез
предизвикване на позитивни и конструктивни промени, укрепване на
адаптивните възможности; Преодоляване на възникнали затруднения в
общуването, подобряване на връзката с околните и околния свят,
отдалечаване от конфликтни ситуации и уединение; Развиване на социални
умения и опит; компенсиране, удовлетворяване на егоцентризма,
обръщане на вниманието върху личността чрез действителни способности;
Повишаване на наситеността на емоционалните преживявания, развиване
на способност за духовно извисяване и творческо обогатяване, за да може
човек активно и в същото време с лечебен ефект да изрази себе си в
живота.
В литературата се срещат различни термини, отнасящи се до терапия
чрез средствата на изкуството: „творческа терапия“, „експресивна
терапия“, „креативна терапия“, „хоби-терапия“, „рисувателна терапия“,
„занимателна терапия“. Признато е значението на рисуването като
рехабилитационно средство, затова използването на изобразителното
изкуство като терапевтичен фактор нараства. Разработват се различни
методи за лечебно-възпитателно въздействие.
Творческа терапия е похват, подчертаващ в самото название целителния
момент на всяко творчество въобще. Съществуват разнообразни варианти,
насочени към корекция.
Изкуство-терапията се прилага като самостоятелно средство или в
съчетание с други форми, насочени към подпомагане на хармонизирането
на личността. ( Д. Маркова, „Изобразителното изкуство като терапия“,
2001) Още в средата на XIX в. се установява, че заниманието с
изобразителна дейност води до подобряване на психическото състояние на
много от болните. Рисуването им е помагало да излязат от своята
изолираност при пребиваването дълго време в болнични заведение. В
някои частни болници и клиники са били уреждани художествени ателиета
за болните.
Вече знаем, че арт-терапията е начини за изразяване на конкретни
емоционални или физически проблеми, чрез изкуство. Съща така, тя
подобрява и сензомоторните умения, включително координнацията око-
ръка и сензорна стимулация. Ето затова и арт-терапията е много подходящ
метод за деца с трудности в обучението, деца със синдром на Даун и
заболявания от аутистичния спектър, както и за деца със специални
образователни потребности. Например, децата с генерализирано
разстройство на развитието се затрудняват при разчитане на социални
знаци, като интерпретирането на тона на гласа или изражението на лицето,
което може да ги накара да се чувстват неудобно при социални контакти.
Директните контакти като разговор с друг човек, често са изключително
плашещи и стресиращи събития. За децата с генерализирано разстройство
на развитието арт-терапията може да се окаже много удобно средство,
защото при нея фокуса от детето се измества върху неговото творчесто. По
този начин арт-терапията съдейства за изграждане на силна връзка между
детето и терапевта и се преодолява първоначалния стресиращ ефект от
прекия контакт.
Изкуството може да се разглежда и като форма на посредничество при
формирането на връзки с връстници. Сътрудничество, редуване, зачитане
на различието и други социални умения могат да се практикуват в приятна
и естествена среда. Децата с генерализирано разстройство на развитието
често се затрудняват да разберат гледните точки на други хора.
Осъществявайки съвместни арт-задачи с други участници на детето с
генерализирано разстройство на развитието се предлага конкретен начин
да „види“ чуждата гледна точка. Изпълнението на съвместни проекти
насърчава сътрудничеството, работата в екип и влияе на чувството за
приемане.
Арт-терапията е напълно подходящ метод за решаване на сензорни
проблеми, които са свързани с по-голяма част от емоционалните и
поведенчески затруднения. Привидно безвредни усещания, като текстурата
на килима, луминесцентно осветление, хрупкавите храни, бръмченето на
хладилника и др. могат да са дразнещи или дори мъчителни за децата с
генерализирано разстройство на развитието. Възприемайки тези усещания
като свръх-стимулиращи, децата с генерализирано разстройство на
развитието стават прекалено развълнувани, „затворени“ или безразлични с
цел избягване на неприятен стимул.
B ĸнигaтa cи „Eĸcпpecивнa apттepaпия”, Cюзън Дapли и Уeнди Xийт
пocoчвaт, чe изĸycтвoтo имa cпocoбнocттa дa пpeoдoлявa пpoпacттa мeждy
cъзнaвaнoтo и нecъзнaвaнoтo. Tвopчecĸoтo изpaзявaнe тлacĸa пaциeнтa ĸъм
paзбиpaнeтo нa coбcтвeнитe cи мoтиви и cъщнocт, ocoбeнo ĸoгaтo e
пocтaвeн в мнoгo oбъpĸвaщи oбcтoятeлcтвa.
Pиcyвaнeтo, yпoтpeбaтa нa бoи и мaйcтopeнeтo нa cĸyлптypи ĸapa xopaтa
дa се отпускат и ги пpaви пo-фoĸycиpaни. Tвopчecĸият пpoцec oпpeдeлeнo
мoжe дa дoвeдe дo ĸaтapзиc: eнepгиятa ce cyблимиpa пo ĸoнcтpyĸтивeн
нaчин, нaпpeжeниeтo излизa cъвceм cпoнтaннo.Дeцaтa винaги ca били
идeaлният пpимep в тoвa oтнoшeниe. Te вcичĸи ca твopци. Koгaтo
пopacнaт oбaчe, тaзи нaглaca и cъcтoяниe, ĸaтo чe ли зaĸъpнявaт или
нaпълнo изчeзвaт.
На практиката арт-терапията се приема с голяма готовност от пациенти,
поради това, че използваните от нея изразни средства са изключително
адекватни на образно-метафоричната форма на изразяване на сложния,
противоречив характер на чувствата, психичните състояния и
неповторимото единство и цялостност, което представлява личността.
Отпада необходимостта от представянето им по един клиширан и
едностранчив начин, който предлага ежедневният език. Чрез рисунката се
постига обединяване на миналото, сегашното и бъдещето. Тя се създава в
сегашния момент, но свързва спомени от миналото и желания за бъдещето,
както и сегашните ситуации, които са провокирали тези спомени и
актуалното емоционално състояние. Освен това дава възможност на
пациента да преживява себе си като активен субект на вътрешно
мотивирана дейност, имаща за резултат уникален само за него, отразяващ
вътрешната му природа, продукт. Той престава да се чувства само
безпомощна жертва на проблемите и вътрешните си конфликти.
Съпровождащото процеса на “игра” с материалите, носи чувство на
удовлетворение и естетическо удоволствие и обединяването в творческия
продукт на вътрешното, фантазното и външната действителност.
Преоткриване както на себе си, така и на света и установяване връзка
между двете. Чрез прилагане на творчески труд и присъщата му
освободеност в рамките на определена условност се създава възможност за
привеждане в своеобразен ред и придобиване на контрол над хаотичните
чувства и импулси от вътрешния психичен свят на личността и на
объркващите впечатления от външния свят.
 Πpeдимcтвaтa нa apттepaпиятa ca тoлĸoвa paзнocтpaнни, чe нямa ĸaĸ дa
бъдaт oпиcaни пoдpoбнo c дyми. Πpи вcичĸи cлyчaи ce cтигa дo
пoдoбpявaнe нa мeнтaлнoтo, eмoциoнaлнoтo и физичecĸoтo пoлoжeниe нa
xopaтa. Πpи cpaмeжливитe cъщo дeйcтвиeтo e блaгoтвopнo - тe пpидoбивaт
нoви coциaлни yмeния, нeoбщитeлнocттa им ce „paзчyпвa“, aдaптиpaт ce
aдeĸвaтнo в гpyпитe. Особена роля играе и в развитието на децата като
личности, както и развиването на различни умения.
 Използвани ресурси:

Даниела Чулова – Маркова - Кодът на детската рисунка, изд. Авангард

Прима, 2017

Сюзън Дарли, Уенди Хийт - Практическо ръководство по експресивна арт

терапия, изд. Център за психосоциална подкрепа, 2013

Разработка на хон. ас. д-р Елена Тодорова, Специфични методи за

корекция и терапия при деца със СОП

Интернет ресурси:

http://www.soukula.org/psiholog/art_i_tvorchestvo.pdf посетен на
21.11.21г. , 10:30ч.

https://therapycenter.bg/art-terapiya-prakticheska-chast/ посетен на
21.11.21г. , 12:20ч.

http://arttherapy-bulgaria.org/2014/11/арт-терапията-като-метод-за-деца-с-
гене/ посетен на 25.11.21г. , 20:05ч.

https://bg.thisfamilywelove.com/36728-creativity-in-the-development-of-
children посетен на 27.11.21г. , 09:15ч.

pomagalo.com - реферат на тема: Терапевтична функция на

изобразителното изкуство, изработил: неизвестен изтеглен на
28.11.21г. в 12:00 ч.