Дял 1-Урок 10- Родното и чуждото в творчеството на Станислав Стратиев.

Жанрови и
композиционни особености на комедията „Балкански синдром“
1.Житейски път
А/ истинско име- Станко Стратиев Миладинов
б/ роден е в гр. София на 09.09.1941г.
в/ завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1968г.
г/ работи във вестниците "Народна младеж" (1964-1968) и "Стършел" (1968-1975)
д/ от 1975г. е драматург в Държавния сатиричен театър в София.

е/ съпруга- Лилия Рачева-Стратиева и син- Светлин Стратиев

ж/ умира на 59-годишна възраст във Виена , когато е на гости на сина си на 21 септември 2000
година.

2. Творчески път

а/ за пръв път публикува през 1958г. Във в-к «Средношколско знаме»

б/ пише разкази и фейлетони и публикува в пресата

в/ дебют в прозата е книгата «Самотните вятърни мелници»- 1969г.

г/ автор е на филмови сценарии- 8 филма; дебют «Пазачът на крепостта» ;други филми по

негови сценарии са "Кратко слънце" (1979), "Слънце на детството" (1981), "Оркестър без име"
(1982), "Равновесие" (1983)
д/ автор на пиеси- 14 на брой- първа пиеса «Римска баня»- 1974г.; други пиеси - "Сако от
велур" (1976), "Рейс" (1980), "Максималистът" (1984), "Животът, макар и кратък" (1986),
"Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "От другата страна" (1993), "Зимните навици на
зайците" (1996)

е/ носител на много награди

3.Родното и чуждото в творчеството му- присъства водещата тема за българския

модел,представен с негативните измерения чрез средствата на сатирата

а/ в първата си комедия „Римска баня“ ( 1974г.)драматургът поставя проблема за съдбата на

пренебрегнатия от държавните институции „малък човек“

Пр. „Значи вие мислите за човечеството? А за отделния човек кой ще мисли? (…) Омръзна ми
да се грижат за човечеството и да не се сещат за човека“

б/ в „Сако от велур“ ( 1976г.) изпъква персонажа на безличния чиновник, който не претърпява

никаква промяна и е олицетворение на бездушната бюрократичн система.

Пр. „Вие на документа ли вярвате, или на човека?“… „На документа. Ние работим с
документи. А хора има всякакви.“

в/ в кратките сатирични творби, създадени през 90-те години на XX век, авторът изобразява
изостаналостта, духовното обезличаване, завистта и омразата към нравствено извисената
личност

Пр. «Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за
луди. Още от времето на Ботев.»
г/ афоризми- парадоксите на битието на българина

Пр. „ Българската мечта е да не бъдем българи“

„Правим всичко, за да не правим нищо.“

„България- страната на неограничените невъзможности“

4. Жанр и композиция на „Балкански синдром“

а/ премиера на пиесата- 10.05.1987г. В Сатиричен театър в София

б/ една от сатиричните драмина автора; жанр- комедия

в/ присъствие на всички форми на комичното:

-иронията-насочена към клишетата в езика и в начина на мислене

-пародията- на театралното представление или на контакст с пратеник на извънземна

цивилизация

-сатирата- на негативното в обществената действителност

-гротескно изображение- на абсурдното във времето на застоя и фалша

-фантастичното-появата на извънземното от третия пръстен на планетата Сатурн

-моралистично послание- на директора на театъра във финала: „Важното е човек с човека да се

среща и човек човека да чува.“

г/ композиция- комедията се състои от 2 действия

-сюжетът се отличава с неочаквани обрати в тетралната зала

-композицията е фрагментарна

-поява постоянно на нови действащи лица ( крадец, жена с проблеми, метеоролог, сватбари и
др.)

-епизодите са обединеи от желанието на персонажите да разкрият своите проблеми и да се

обърнат към ъвременниците си
-диалогът се редува с разгърнати монолози ( изповеди)

-в заключението директорът влиза в ролята на резоньор на твореца и в обръщение към

аудиторията говори за мисията на театъра да възкресява човешкото

Д.р. стр. 57 / 1 и 2 упр.