Professional Documents
Culture Documents
12.Психологически особености на младежката възраст.
12.Психологически особености на младежката възраст.
В някои отношения индивидът се развива, напр. като личност, в други - остава на равнището
си от края на детството. Последното се отнася до интелектуалните възможности на индивида.
Голямата част от хората престават да се развиват, а едно малцинство от индивиди
претърпяват цялостно развитие през годините на зрелостта. Общо взето най-много
привърженици има първото становище. За тях психология на човешкото развитие е синоним на
детска психология. Най-малко психолози са склонни да поддържат третото становище и това са
предимно представители на т. нар. хуманистична психология. Естествено, съществуват
аргументи за всеки от споменатите възгледи за продължителността на психичното развитие у
хората. Накратко, главната идея, която ще изтъкна, е следната: повечето хора претърпяват
известно развитие на отделни свои психични структури и функции през зрелостта си, а някои
индивиди преживяват цялостно развитие и успяват да се реализират чрез значително жизнено
дело. Всъщност тази идея за развитието през зрелостта има еволюционен резон -
природата се грижи да развива индивида през детството му, за да достигне до добро равнище
на обща психофизиологична дееспособност и да може да се справя с живота в социо-културна
екология и да отгледа пълноценно своето поколение. В този смисъл психичното развитие през
детството протича спонтанно, без особен личен принос, както самолетите се движат на
автопилот. Образно казано, природата е вложила нещо като ракети носители в
психофизиологичната организация на индивида, които го изстрелват автоматично на
определена орбита на психично функциониране в края на детството. Оттам нататък развитието
се осъществява при наличие на съдържателни цели и планове, висока инициативност и
непрекъснати усилия от страна на индивида. Накратко, психичното развитие в зряла възраст
предполага воля за развитие. Ако тя е слаба, или липсва, индивидът преживява кулминацията,
или зенита на възможностите си в края на детството и през цялата зряла възраст “тъпче на
едно място”, или дори деградира спрямо това, което е бил в началото на своята зряла възраст.
Следва още да се изтъкне, че много трудно може да се обрисува психологическият облик на
зрялата възраст. Докато през детството се изявяват повече типични особености на всеки
възрастов период, то през зрялата възраст вариативността на промените във всички аспекти на
вътрешния свят на индивидите става толкова голяма, че става невъзможно да се установи общ
модел на развитие. Защо става така, може само да се гадае, но сигурно участието в
обществената система на образование има унифициращ ефект. По-просто казано, децата
проявяват повече сходства в развитието си, защото ходят на училище. Жизненият цикъл е
формално-динамичната, биоуниверсална рамка на развитието. Жизненият път и жизненото
дело изразяват индивидуалната, съдържателна напълненост на тази “рамка”. Жизненият път
изразява човешкият живот като хронологична последователност от събития, а жизненото дело
е съвкупност от значимите постижения на индивида, с които той се гордее и които са получили
признание на други хора. Жизненият стил обозначава средствата за самоутвърждаване:
стратегиите на справяне, основните жизнени умения и компетентности, естетическите и
нравствени аспекти на начините, по които индивидът постига целите си. Ще се спра по-
подробно на жизнения път. Последният израз е метафора с архетипно звучене. Още в митовете
животът на човека е уподобяван на път, утъпкан и предопределен, или авантюристичен и
скиталчески. После изразът “жизнен път” е утвърден като научен термин (Lehbenslauf) от
немскоезични автори – Е. Шпрангер, Ш. Бюлер и др. Вече казах, че категорията “жизнен път” е
начин на представяне на живота във вид на последователност от събития в живота на
личността, разположени по оста на времето. Така жизненият път интегрира миналото,
настоящето и евентуално жизнения план за бъдещето на индивида. Погледнат отвън,
жизненият път е последователност от събития, подлежащи на обективна регистрация. Видян
отвътре в личностната рефлексия, жизненият път е констелация от спомени, разказ,
автобиографичен ситуационен ред. Жизненият път проявява редица социо-типични черти.
За хора от дадено съсловия той обикновено се структурира по един предсказуем начин. В
жизнения път се внася специфика и от историческите обстоятелства, в които живее
поколението, на което принадлежи индивида. Това са генерационни (поколенчески)
характеристики на жизнения път. Разбира се, жизненият път се разгръща и
индивидуалновариативно. Затова при неговия анализ следва да се диференцират тези три
аспекта. Социумът и историята дават “опции” и ограничения по отношение на жизнения
път, но индивидът е този, който интерпретира, избира, постъпва, коригира се, или упорства. От
психологическа гледна точка найподходящо е жизненият път да се извежда от личността на
индивида. В преобладаваща степен жизненият път и жизненото дело като негов резултат са
функция на личността. Личностната форма на жизнения път се задава от жизнения стил на
индивида. Жизненият стил описва начините на преминаване през времето и пространството на
живота на индивида, обичайният маниер на действие на даден индивид. Жизненият стил
включва базисните компетентности (умения), чрез които се реализират жизнените цели и
планове на индивида. Все пак той не може да се свежда до “техниката” на справяне или
самоактуализация. Жизненият стил има естетически, нравствени и по-широко духовни
измерения. Той проявява физиономичност и се усеща като цялостно качество на отделни
постъпки на личността. Може да се каже, че има хора, които преминават своя жизнен път
изящно, красиво. Не случайно В. Франкъл оприличава жизнения път на индивида на творба,
която може да стане шедьовър дори без да е завършена! Един добре преживян жизнен път
резултира в едно значимо жизнено дело. Жизненото дело е отчуждаема част от живата
личност, нейно “социално тяло”. Жизненото дело съдържа възможността личността да предава
постиженията си на своите близки, в пределните случаи – на човечеството. Жизненото дело
първоначално възниква като проект, жизнен план обикновено в края на юношеството или през
младостта и е реалистично да бъде осъществен до около 50 годишна възраст. После е уместно
индивидът да прави “добавки” към успешно реализирания проект на жизнено дело. Още две
важни неща: Жизненото дело не е проста сума от фактически дела, то изисква признателна и
безпристрастна публика. Непризнатото жизнено дело е трагична участ за един деен и
креативен индивид. Второ, когато се изследват жизненият път и жизненото дело чрез
автобиографично интервю, всъщност се установява претенцията за жизнено дело.
Завършеното жизненото дело се конструира от другите. То е живо докато остава споменът или
легендата за него. То функционира като разказ. Но така се удостоява особено значимото
жизнено дело.