Генеалогичният метод се осъществява на 2 етапа: 1) съставяне на родословие и 2)

генеалогичен анализ.
Съставянето на родословието започва от пробанда, който е лицето, попаднало първо в
полезрението на изследователя. Най-често това е болен или носител на изучавания
признак, но това не е задължително.
Когато се говори за „семейство“, в тесен смисъл се разбира родителската двойка и
нейните деца, но понякога може да се включи и по-голям кръг от роднини. Тогава би било
по-редно да се говори за „род“.
Обикновено родословието се съставя по отношение на един или няколко признака. За
обективност в проучването е желателно да се събере повече информация за
родствениците по вертикала (това са родители, баби, дядовци, деца) и хоризонтала
(братя и сестри). Това обаче е доста трудно, защото колкото повече поколения са
включени в родословието, толкова по-голяма е вероятността за грешка.
Съставянето на родословие включва събирането на данни за всеки член на рода и за
родството му с пробанда, попълване на работна таблица и съставянето на схема
(родословно дърво). За изготвянето ѝ се използват стандартни символи.
Родословната схема се съпровожда от легенда, в която са включени съответните
обозначения. Поколенията се означават с римски цифри отгоре надолу (I, II, III, IV…), а с
арабски цифри се отбелязва потомството на едно поколение (I-1, I-2, I-3…). Чрез
съставянето на родословието трябва да се получи максимално обективен първичен
материал, който да се използва като основа за генеалогичния анализ.
Целта на това родословие е да се проучи унаследяването на избрани описателни
признаци, като според целта си то може да бъде пълно (на целия род) или ограничено (от
даден момент).
Признаците, на базата на които може да се изготви едно родословие са много
разнообразни. Менделиращи са признаците, които се унаследяват по законите на
Мендел (автозомно-доминантно и автозомно-рецесивно унаследяване). Освен това обаче
могат да се проследят и признаци, скачени с пола, и такива, които са под контрола на
повече гени.
За да се избегнат грешки, за всяка двойка признаци се прави отделна родословна схема.
Използва се посочената символика и изявените двойки признаци се обозначават с
подбран цвят, посочен в легендата. Също така за максимална точност и стремеж да се
избегнат неточностите и грешките, се използва работна родословна таблица, в която се
попълват нужните данни и на базата на която след това се изработва схемата.
Основни символи, използвани при изготвянето на генеалогична схема
Доминантност и рецесивност по отношение на някои описателни признаци при човека
Примерна работна родословна таблица