СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.

КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ

ФИЛОЛОГИИ
СПЕЦИАЛНОСТ: АРАБИСТИКА

Курсова работа по Лексикология на арабския език

Езиков анализ на думата „‫“علم‬

Изработил: Ан-Мари Иванова, ф.н. 61280

София 2022 г.
 Арабският корен изразява най-абстрактен вид лексикално значение на цели класове
думи. 1
Съдейки по това ‫ ِع ْل ٌم‬е арабският термин за най-общо казано „знание“ . Той е
изключително централно понятие за ислямската култура, имащ много по-широка
конотация в арабския език от всичките си синоними, които го изразяват на другите езици.
„Знание“ не изразява всички аспекти на термина ‫ ِع ْل ٌم‬. Ако за нас знанието е информация
по определена тема, то в арабския свят този термин обхваща всички аспект, отнасящи се
до теория, практика и образование. С конкретни примери ще покажа връзката между
различните значения.

От този корен се срещат 17 форми в Корана, 854 пъти.2 381 пъти ‫ ;علَّ َم‬веднъж 39 ; ‫يُعلَ ُم‬
пъти ‫ ; علَّ َم‬два пъти ‫ ; ُعلِّ ُم‬два пъти 13 ;‫ يَتَ َعلَّ ُم‬пъти 5 ; ‫ عالِم‬пъти ‫ ; عالِمون‬два пъти 11 ; ‫ُعلَ َما ُء‬
пъти ‫ ; م ْعلُوم‬два пъти 49 ; ‫ معلومات‬пъти 166 ; ‫ أعلَ ُم‬пъти 104 ; ‫ عَلي ٌم‬пъти ‫ ; ِع ْل ٌم‬два пъти 73 ; ‫أعال ٌم‬
пъти ‫ ; عالَمين‬и ‫ عالمات‬веднъж.

‫ – َعلِ َم‬той знае(ُ‫) َع َرفَه‬, познава, запознат е с. На пръв поглед може да се каже, че това е
синоним на ُ‫ة‬Zَ‫ْرف‬ِ ‫ ال َمع‬и това всъщност се покрива с мнението на повечето лексиколози, но
3

има и голяма част от тях, които разграничават двете значения едно от друго. Едно от
доказателствата за това разграничаване води началото си от една доста ранна секта в
исляма. Мурджиите (на арабски ‫ )المرجئة‬са секта поддържаща мнението, че единствено Бог
има право да преценява дали мюсюлманинът е станал отстъпник или не. В тяхното
разглеждане на Корана се забелязва, че за тях ُ‫ْرفَة‬
ِ ‫ ال َمع‬е вид мистично знание, докато ‫ ًعلِ َم‬го
използват за по-аналитичния тип мислене и следователно знание. Затова описвайки вярата,
те използват думата ُ‫ة‬Zَ‫ْرف‬
ِ ‫ ال َمع‬много повече, когато говорят за Бог. Разликите между двата
4

термина се хващат натурално от арабите, които несъзнателно знаят коя дума в какъв
контекст да използват. Първичният им инстинкт кой термин да използват се изгражда едва
до пет годишна възраст и без проблем използват правилната лексика, всички детайли след

1
Гранде Б.М. Курс арабской грамматики в сравнительно, p.9
2
ALTENMÜLLER,H., B. HROUDA · B.A. LEVINE · R.S. O’FAHEY
K.R. VEENHOF · C.H.M. VERSTEEGH, ARABIC-ENGLISH
DICTIONARY OF QUR’ANIC USAGE pp.635

3
Farid, Malik, Dictionary of the Holy Quran, pp.588

4
Izutsu, Toshihiko, The Concept Of Belief In Islamic Theology, pp 133
това ги шлифоват с по-нататъшни знания. Най-общо казано може да приемем, че ُ‫ْرفَة‬ ِ ‫ َمع‬се
свързва с познанието в нас, когато разпознаем нещо, което вече познаваме и сме го чували.
Най-вероятно и от там идва терминът в арабската морфология за определеност на имената
, тъй като определеността на съществителното име зависи от това дали информацията е
нова или е вече спомената, тоест при вече споменат, предварително известен за нас
предмет се използва „ُ‫ة‬Zَ‫ْرف‬
ِ ‫“ َمع‬. В сравнение, ‫ علم‬в мисленето на арабите е заложено като
5

термин да познаеш нещо по неговите признаци, без да си го знаел предварително. От там

идва и другото значение на ‫علم‬, което е знаме, банер, към който се събират войниците ,или
лентата от плат, която е завързана за копието по време на война. От тук следва, че ٌ‫َرايَة‬
всъщност е синоним на едно от значенията на ‫ ًعلِ َم‬. Минавайки през това значение,
множественото число за знамена е ‫ َأعْاَل ٌم‬, което придобива по-нататъшни значения.

‫ – َأعْاَل ٌم‬се прилага към неща, свързани с обреди и церемонии. Като „знаци“ на тези
поклонения се приемат животните предназначени за жертвоприношение, също така
различните практики по време на поклонението могат да бъдат изразени с този термин.

‫ َعلَّ َم‬- глагол в добре познатата ни втора порода. В Корана се среща със значението
„да бъдеш научен“ в страдателен залог. 6 сура 91 аяд се казва :

„‫“ۖ َو ُعلِّ ْمتُم َّما لَ ْم تَ ْعلَ ُموا َأنتُ ْم َواَل آبَاُؤ ُك ْم‬

„Ти беше научен на това, което не знаеше - нито ти, нито бащите ти.“

Изхождайки от това, че глаголът е втора порода масдарът следва да изглежда „ ‫“تَ ْعلِي ٌم‬.
Мюсюлманският изследовател Al-Raghib al-Isfahani 6 , изучавал Корана през 11 век, смята,
че този масдър се прилага най-вече към повтарящи се действия създавайки впечатление в
ума на човека.

‫ – َأ ْعلَ َم‬Стигаме до глагол от същия корен, но по четвърти модел. Този глагол се

приема да носи значението на „уведомявам, обявявам информация“. Следователно
масдарът ‫ ِإعْاَل ٌم‬носи значенията на „известие, обявление, реклама“. В изречението ‫محمداً أنني‬
ُ ‫“ في بيتي َأ ْعلَ ْم‬Съобщих на Мухаммад, че съм вкъщи“ може да използваме глагола ‫أخبرت‬
‫ت‬
َ ْ‫ ”اعلم الثَّو‬би се
като синоним за съобщавам; Друго значение на този глагол е „маркирам“. “‫ب‬

5
Гранде Б.М. Курс арабской грамматики в сравнительно, pp. 289-290
6
Lane, Edward William, Arabic-English Lexicon , pp. 2139
превело той маркира дрехата, тоест шивачът поставя някакъв маркер на определена дреха.
От широкото значение за бродирам, то получава и по-тясното понятие на „бродирам“.
След като има значение на маркирам, това може да се конкретизира като ٌ‫ة‬Z ‫( عالم‬
‫َأعْاَل ٌم‬множественото число) придобие значението на „маркер на път“, поставено или
издигнато над пътя, маркирайки правилната посока, в наши дни познато като „пътен знак“.

‫ – استعلم‬Глагол от десетата порода. Десета порода на глаголите освен, че изразява

възвратност спрямо едно коренните глаголи от четвърта порода, тя изразява и „искане“ за
извършване на действието обозначено с глагол от първа порода. От там правим извод, че
ако ‫ علم‬е „знам“, то ‫ استعلم‬ще се превежда като „искам да знам, питам, за да разбера“. ‫اِ ْستَ ْعلَ َمنِى‬
ُ‫هُ ِإيَّاه‬Z ُ‫ر فََأ ْعلَ ْمت‬Z
َ Zَ‫ – ال َخب‬той ме попита (той иска да знае, да разбере някаква информация или
новина), а аз му отговорих (буквално преведено „аз го научих да знае за новината“)

‫ – ِع ْل ٌم‬е масдар и в класическия арабски няма множествено число, но по-късно се

приема ‫ ُعلُو ٌم‬изразявайки „няколко вида знания“ или по-точно науки. В 12 сура 68 аяд

ٰ
ِ َّ‫“ َوِإنَّهُ لَ ُذو ِع ْل ٍم لِّ َما َعلَّ ْمنَاهُ َولَ ِك َّن َأ ْكثَ َر الن‬
„ َ‫اس اَل يَ ْعلَ ُمون‬

(той беше притежател на знание поради това, на което го бяхме научили, но повечето хора
не знаят.)

‫ ِع ْل ٌم‬е използвано в изафет с ‫ لَ ُذو‬, при което получава значението си на „човек, притежаващ
знание“

‫ أ ْعال ٌم‬и ‫ – عالمات‬и двете се използват в значение на „планини“. В 42 сура 32 аяд

„‫ار فِي ْالبَحْ ِر َكاَأْلعْاَل ِم‬

ِ ‫( “ َو ِم ْن آيَاتِ ِه ْال َج َو‬И от Неговите знамения са корабите в морето, като планини.)

И 16 сура, 15ти и 16ти аяд:

ٍ ‫اس َي َأن تَ ِمي َد بِ ُك ْم َوَأ ْنهَارًا َو ُسبُاًل لَّ َعلَّ ُك ْم تَ ْهتَدُون َو َعاَل َما‬
„ َ‫ت ۚ َوبِالنَّجْ ِم هُ ْم يَ ْهتَ ُدون‬ ِ ْ‫“َ َوَأ ْلقَ ٰى فِي اَأْلر‬
ِ ‫ض َر َو‬

(И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас; и реки, и пътища, за да

се напътите. и други знаци; и по звездите се насочват. )

ٍ ‫ َعاَل َما‬е използвано и като „ориентири“ тъй като сама по себе

Освен в значение на планини ‫ت‬
си планината може да служи като ориентир. През значение за ориентир се появява и
 ِ ‫“َأعْاَل ُم ال َك َوا ِك‬7 означаващ „ориентиране по звездите“; Единственото число ٌ‫ َعاَل َمة‬се
терминът „‫ب‬
ползва и за значение на малък обект, издигнат върху пътека, който служи за помощ на
пътниците да слязат от високо на ниско. 8
Тъй като планините разделят големи части от
територии терминът „‫ “أ ْعال ٌم‬може да се разгледа и като „разделяне, отделяне, отцепване“.
Още по-абстрактно понятие за ‫ َأعْاَل ُم‬би могло да бъде преводът „лимит“ , най-вероятно,
защото планините могат да изразяват и „чарта“ изразяваща край на територия.

َ ‫( “َأعْاَل ُم‬лимитът на Свещената територия.)

„‫الح َر ِم‬

ٌ‫ ع ُْل َمة‬и ٌ‫ – َعلَ َمة‬означават пукнатина в горната устна или в едната от двете й страни. За
камила се използва “‫ ”اعلم‬поради пукнатината им в горната устна. Ако обаче е сцепена
долната устна се използва терминът „‫“َأ ْفلَ ُح‬. Формата за женски род от ‫ اعلم‬следва да е „‫“ع َْل َمآ ُء‬

‫ – َع ْياَل ٌم‬значението е „мъжка хиена“. Това значение се появява в хадис за Авраам. 9

Когато Авраам се опитва да пресече моста „‫ص َراط‬

ِ “ с баща си, той разбира, че баща му е
неверник и трябва да се разграничи от него, при което се превръща в „мъжка хиена“.

ٌ‫ ة‬Z‫ – َعاَل َم‬като синоним на „ٌ‫ َمة‬Z ‫“س‬

ِ означава значка, чрез който човек се познава с
множествено число ‫َأعَالِي ُم‬.

‫ – عُاَل ِم ٌّى‬много знаещ, научен човек. Това сигнализира най-вече огромните знания,
които този човек притежава. Лицето, към което се прилага е постигнало най-високата
степен на диплома или в друга сфера на образованието. На нас са ни по-познати като
„улемите“. „Специалист“ в дадена сфера може също да се изрази като изафет с” ‫الِم‬ZZ‫ع‬
+съществително име “ или “ прилагателно име + ‫“ عَالِ ٌم ب‬10

‫ا ُء‬ZZ‫ – ُعلَ َم‬Е множественото число от ‫الم‬ZZ‫ ع‬. Може също да се използва за човек
„притежаващ знание“ или учен. В 35 сура 28 аяд се казва:

ٰ
ِ ‫ا ُء ۗ ِإ َّن هَّللا َ ع‬ZZ‫ا ِد ِه ْال ُعلَ َم‬ZZَ‫ى هَّللا َ ِم ْن ِعب‬Z ‫ا يَ ْخ َش‬ZZ‫ َذلِكَ ۗ ِإنَّ َم‬Z‫هُ َك‬Z ُ‫ف َأ ْل َوان‬Z
„‫و ٌر‬ZZُ‫ ٌز َغف‬Z ‫َزي‬ ِ Z‫ َّد َوابِّ َواَأْل ْن َع‬Z ‫اس َوال‬
ٌ Zِ‫ام ُم ْختَل‬Z ِ َّ‫( “ َو ِمنَ الن‬И
[сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах
само знаещите сред Неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ )
7
Ibid, 2140
8
ibid
9
Rabee al-Awwal, “Ibraaheem disassociated himself from his father after he had died as a disbeliever” ,
Islamweb.net, 21.11.2017

10
Dr. Baalbaki, Rohi, al-Mawrid, pp 745
Тук се има предвид, че само хората притежаващи знание се боят от Аллах

‫– ال َعالَ ُم‬Според Корана означава човечеството. В сура 29 аяд 10ти:

„ َ‫ُور ْال َعالَ ِمين‬

ِ ‫ْس هَّللا ُ بَِأ ْعلَ َم بِ َما فِي صُ د‬
َ ‫( “ َولَي‬Нима Аллах не знае най-добре това, което е в гърдите на
създанията?)

Някои смятат, че това не се отнася само до човечеството, но и до абсолютно всички твари,

които Бог е създал включващи животните и джиновете. Други смятат, че се отнася само за
интелигентните създания, тоест хората. От това изначално значение, този термин получава
и следващите си по-широки значения като „свят“ или „вселената“, тъй като на тези две
места са всички горе споменати твари, които Аллах е създал. През тези значения вече
َ ‫“عَالَ ُم‬,
започва да означава и „царство“, когато се използва в изафет като например „ ‫الحيَ َوا ِن‬
което се превежда царството на животните. От друга страна обаче, в Корана в сура 25та
аяд 1

„‫ك الَّ ِذي نَ َّز َل ْالفُرْ قَانَ َعلَ ٰى َع ْب ِد ِه لِيَ ُكونَ لِ ْل َعالَ ِمينَ نَ ِذيرًا‬
َ ‫( “تَبَا َر‬Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя
раб Разграничаването, за да бъде предупредител за световете-)

С думата „ َ‫“ لِ ْل َعالَ ِمين‬се има предвид не животните, не джиновете, а именно хората, оттам
може да изходим, че всъщност ‫ ال َعالَ ُم‬най-точно би отговаряло на „човечество“ и негов най-
близък синоним би бил „‫“بشرية‬

Според Джафер ес-Садик11 значението свят се разделя на голям и малък(‫ال َعالَ ُم ال َكبِي ُر ; ال َعالَ ُم‬
‫)الص َِّغي ُر‬. Големият включва цялата вселена и всичко, което се състои в нея, а малкият свят
определя като „хората“ , които са микрокосмос. Някои смятат, че тъй като „ ‫ “ال َعالَ ُم‬означава
множество от организми, тоест индикира множествено число, няма единствено число за
този термин. Но все пак ако приемем думата в значението си на „свят“ , то множественото
число за светове е َ‫ال َعالَ ُمون‬. Съответно „глобален, интернационален“ следват да бъдат ‫عالمي‬.

‫ – َع ْيلَ ٌم‬има значение на кладенец с голямо количество вода. Множественото число е

‫ َعيَالِ ُم‬или ‫ َعيَالِي ُم‬.

‫ – َأ ْعلَ ُم‬Това е елативна форма означаваща „най-знаещ“ или „по-знаещ“ зависи от това
как е използвана в изречение. Във втора сура аяд 140:

11
Lane, Edward William, Arabic-English Lexicon. pp 2141
„ُ ‫( “َأَأنتُ ْم َأ ْعلَ ُم َأ ِم هَّللا‬Кой е по-знаещ, ти или Бог)

Тук е използван в сравнителната си форма.

В трета сура 36 аяд е използван суперлатива:

„‫ت‬ َ ‫ض ْعتُهَا ُأنثَ ٰى َوهَّللا ُ َأ ْعلَ ُم بِ َما َو‬

ْ ‫ض َع‬ ْ َ‫ض َع ْتهَا قَال‬
َ ‫ت َربِّ ِإنِّي َو‬ َ ‫( “لَ َّما َو‬И когато го роди, каза: “Господи, родих го
женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила.)

Буквално преведено би трябвало да звучи „Аллах е най-знаещ за това“.

‫ – ُم َعلِّ ٌم‬буквално би следвало да означава човек, който ти дава знания. „учител“.

Друго значение е „отец-изповедник“12, най-вероятно изхождащо от същата логика, тъй
като отеца може да ти даде много житейски съвети и знания.

ٌ ‫ – َّم ْعلُو َم‬Означава „добре-познатите“ или „точните, специфичните“ най-вече се

‫ات‬ZZ
използва за месеци, както е използвано и в Корана във втора сура 197 аяд

ٌ ‫“ال َحجُّ َأ ْشهُ ٌر َّم ْعلُو َم‬

„‫ات‬ ْ (Поклонението хадж е в знайни месеци)

А в 70 сура 24-25 аяд се намира и друго значение:

ٌّ ‫“والَّ ِذينَ فِي َأ ْم َوالِ ِه ْم َح‬

„‫ق َّم ْعلُو ٌم‬ َ (и в чиито имоти е заделен дял)

От тук произлиза и второто значение на ‫ات‬ ٌ ‫ َّم ْعلُو َم‬дял, който е „фиксиран“, „определен“. По
ٌ ‫ َّم ْعلُو َم‬може да се използва и за утвърдителен отговор13 като „със сигурност!“
тази логика ‫ات‬Z
или „разбира се!“

В заключение, представените форми, образувани от корена ‫ ع ل م‬, чрез различни

афикси и префикси, показват богатото словообразуване на арабския език. Различните
значения, срещани в Корана, хадисите или просто разговорната реч, са строго свързани
помежду си, заради което се и открояват много повече значения, от колкото първичните и
най-повърхностни такива.

Библиография

- ALTENMÜLLER,H., B. HROUDA · B.A. LEVINE · R.S. O’FAHEY

12
Wehr, Hans, A Dictionary of Modern Written Arabic, pp. 637

13
Ibid
K.R. VEENHOF · C.H.M. VERSTEEGH, ARABIC-ENGLISH DICTIONARY
OF QUR’ANIC USAGE
- Farid, Malik, Dictionary of the Holy Quran
- Izutsu, Toshihiko, The Concept Of Belief In Islamic Theology
- Lane, Edward William, Arabic-English Lexicon
- Rabee al-Awwal, “Ibraaheem disassociated himself from his father after he
had died as a disbeliever” , Islamweb.net, 21.11.2017(посетено на 14.06
https://www.islamweb.net/en/fatwa/350485/ibraaheem-disassociated-himself-
from-his-father-after-he-had-died-as-a-disbeliever )
- Dr. Baalbaki, Rohi, al-Mawrid
- Гранде Б.М. Курс арабской грамматики в сравнительно
- Wehr, Hans, A Dictionary of Modern Written Arabic
-Преведено от Теофанов: https://tanzil.net/#2:50