НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ

“ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
ФАКУЛТЕТ „АРТИЛЕРИЯ, ПВО и КИС”

КАТЕДРА “ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ“

КУРСОВА ЗАДАЧА

ТЕМА: Видове терористични организации

РАЗРАБОТИЛ: ПРОВЕРИЛ:

гр. Шумен
2014 г.
 СЪДЪРЖАНИЕ

Увод..................................................................................................................3

1. Видове терористични организации..........................................................4

1.1. Според идеологическата легитимация и обосновка на

дейността на терористичните организации.................................................4

1.1.1. Известни и активни терористични организации, включени в

списъка на Държавния департамент на САЩ.............................................7

1.2. Според териториалния обхват на дейността на терористичните

организации...................................................................................................11

1.3. Според обекта на престъпната дейност на терористичните

организации...................................................................................................12

1.4. Според средствата за осъществяване на терористичния акт............13

2. Мрежови терористични структури и бойни действия..........................14

Заключение....................................................................................................23

Източници......................................................................................................27

2
 УВОД

Тероризъм е понятие без приета международна дефиниция.

Потърпевшите от терористичните актове могат да бъдат висши
длъжностни лица; военни; хора, които обслужват интересите на
правителствата; или обикновени граждани. Примери за терористични
актове срещу висши длъжностни лица са редица политически убийства,
извършени от руските революционери в края на 19 век, както и
убийствата на президентите на САЩ. Терористичните актове срещу
военни дейци преливат в партизанска война. Тези актове, в зависимост от
гледната точка, имат позитивен или отрицателен заряд. Някой, който е
смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода
от други. Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано
като проява на „тероризъм“.
Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора,
от групировки, или дори от държави, като за тях това е алтернатива пред
директното обявяване на война. Държавите, които подпомагат или се
занимават с използването на насилие срещу обикновени граждани,
употребяват неутрални или положителни думи, за да характеризират
своите бойци — като например борци за свобода, патриоти или
паравоенни.
Някои политически атентати се определят от някои автори като
терор или като част от такъв.

3
 1. Видове терористични организации
Съществуват различни критерии за категоризация на
терористичните организации – според идеологическата легитимация и
обосновка на дейността, териториалния обхват на дейността, обекта на
престъпната дейност, средствата за осъществяване на терористичния акт.

1.1. Според идеологическата легитимация и обосновка на

дейността им терористичните организации могат да бъдат
диференцирани в две големи групи – секуларни (освободени от
религиозно влияние) и религиозно-политически. Към секуларните спадат
ляво- и дясноориентираните, както и етнонационалистическите
(сепаратистките) терористични организации. Необходимо е да се
подчертае, че дейността им е изключително политически мотивирана,
което определя и характера на преследваната цел.

• Лявоориентиран тероризъм.
Най-известни леви терористични организации са РАФ – фракция
„Червена армия“, „Движение 2 юни“ и „Революционни ядра“ (в
Германия), „Червените бригади“ (Италия), „Пряко действие“ (Франция),
„17 ноември“ (Гърция), „Сендеро Луминосо“ и „Тупак Амаро“ (Перу) и
други. Тяхната дейност се характеризира преди всичко с марксистко-
ленинската си идейно-политическа насоченост и се вдъхновява от идеята
да се унищожи капитализмът. Тези идеи се изповядват предимно от
младата интелигенция и студентите, които са силно разочаровани от
социалната несправедливост в западното технократично общество.
Гръмката им революционна фразеология се използва за прикриване на
истинските цели, които представляват смесица от авантюристични
подбуди, криминални наклонности и революционни политически
искания. Една от характерните особености на ляво ориентирания
тероризъм е в това, че действията на неговите последователи са насочени
срещу ръководния политически елит на западните демокрации,
политическите и военните структури на НАТО, представители на
крупния бизнес, обекти на военната индустрия и пр. Несъмнено с тези
действия се цели постигане на една от целите – предизвикване на силен
публичен ефект и насочване на общественото внимание към собствените
идеи.
На Балканите – в Гърция и Турция, също действат ляво ориентирани
терористични организации. В Гърция „Революционна група за
солидарност „Христос Касимос“ има в актива си терористичен акт срещу
германското посолство в Атина, а „Първи май“ и особено
„Революционна народна борба“ периодично извършват предимно

4
бомбени атентати в по-големите гръцки градове. През последните години
техни обекти са някои сгради на ООН в Атина (например на Върховния
комисариат на бежанците). В Турция типични представители на
лявоориентирани терористични организации са „Дев Сол“
(„Революционна левица“), „Съюз за спасение“, отделилата се от „Дев
Ганч“ („Федерация на революционната младеж“) организация „Дев Йол“
(„Революционен път“).
Характерно за левия тероризъм е елитарното членство в тези
организации (интелигенция, студенти), здрави, силно законспирирани
структури, дългосрочни програми и гръмка революционна фразеология.
Като тенденция през последните години на ХХ век и началото на
ХХI век се очертава относителното намаляване активността на
терористичните организации, изповядващи крайно леви идеи.
Изследователите на международния тероризъм сочат, че ляво
ориентираните терористични организации са най-активни преди всичко в
Южна Америка и с действията си поддържат постоянно напрежение в
редица държави там – констатация, която се подкрепя и от наши
изследователи в тази област. Според нас социалните проблеми, които
съпътстват развитието на новите демокрации в страните от бившия
социалистически блок, ще създават условия за стимулиране на тяхната
дейност. Дори може да се предположи с известна степен на вероятност,
че ще се получи преливане на мафиотски групи (възникнали предимно на
икономическа основа) и ляво ориентирани терористични организации.
Макар и дискусионно, анализирайки тяхната дейност, може да се
направи изводът, че е налице тенденция към интернационализиране на
лявоориентирания тероризъм с цел постигане на по-висока
организираност и ефективност в действията.

• Дясноориентиран тероризъм.
Той е непосредствена и най-активна форма на екстремизъм и е
насочен срещу ценностите на демокрацията (например равноправието
между расите), но от десни идейни позиции. Може да се разглежда като
неофашистки и неонацистки, етнонационалистически, сепаратистки и пр.
Най-активни представители на този вид тероризъм са „Федерация за
национално и европейско действие“ (ФАНЕ) във Франция, „Движение за
самоопределение“ (ДСО), „Италианско социално движение“, „Юни 78“
(Гърция), „Сивите вълци“ (Турция), „Командоси на арменския геноцид“
и други. Характерен белег в дейността им е, че тяхната цел не е толкова
да отнемат човешки живот, колкото да постигнат публичен ефект и да
привлекат общественото внимание към своите идеи. Според френският
учен Рене Ремонд подобни актове на тероризъм могат постепенно да
разединят обществото, да противопоставят гражданството. Тези прояви

5
на насилие създават ситуация, при която терористичните групи
придобиват авторитет.

• Етноцентристки (сепаратистки) терористични организации.

Те възприемат като идеологическа легитимация на своята
насилствена дейност етноцентристките идеи, в чиито основи най-често
стоят стремежи към откъсване на територии от държавата майка и
обособяването им като автономни области, т.е. сепаратистки идеи.
Субекти на такава дейност са преди всичко представители на
миноритарни общности, отличаващи се от мажоритарното общество по
етническата си принадлежност (т.нар. етнически антропологизъм).
Етническото малцинство възприема тероризма като единствено средство
да легитимира стремежа си към взривяване на исторически утвърдилото
се и доказало своята стабилност във времето и пространството етническо
равновесие в обществото. В някои случаи етнотероризмът може да има и
расистки характер, т.е. да се отъждестви с биологичния антропологизъм.
Най-ярки представители на етноцентристкия тероризъм са ЕТА,
различните ирландски, кюрдски и чеченски организации, възприели
тероризма като единствено средство за осъществяване на своите
сепаратистки цели.

• Конфесионално-политически терористични организации.

В своята дейност те са мотивирани от религиозни подбуди. Крайната
им цел е създаването на теократична държава, управлявана от
„богопомазан цар“, в която ще живеят единствено предано вярващите му
последователи. За реализацията на крайно радикалните им политически и
социални цели благоприятстващ фактор са самата структура и функциите
на съвременните религиозни общности.

Обобщавайки казаното за секуларния (ляво- и дясноориентирания и

етносепаратистки тероризъм) и религиозно-политическия тероризъм,
може да прогнозираме, че в резултат на редица процеси и явления
секуларният тероризъм постепенно ще загуби значимостта си в живота
на модерното технократично общество. Може би най-значимият процес,
водещ до намаляване активността на ляво- и дясноориентираните
терористични организации, е постепенното ликвидиране на двуполюсния
модел на съвременното общество, при което различните идеологически
системи и техните идеологии все повече ще губят значението си за
менталността на хората. Това наше становище намира подкрепа в
констатацията, направена от д-р Мирослав Дърмов в статията му
„Радикалният ислямски тероризъм“: „Оценките за активността на
терористичните организации еднозначно показват значително

6
намаляване дейността на идеологическите и националистическите
организации навсякъде по земното кълбо. Много от тях преустановиха
своето съществуване, поради което е трудно дори да се установи тяхното
присъствие в криминогенната обстановка по света“. В същото време
обаче не трябва прибързано да се абсолютизира този извод, тъй като все
още редица ляво- и дясноориентирани терористични организации
развиват активна дейност, включително и на Балканския полуостров.
Въпреки че д-р Дърмов посочва няколко радикални религиозни
организации, които в една или друга степен не проявяват терористична
активност през последните няколко години на ХХ век и началото на ХХI
век, смятаме, че няма основание за прогноза, показваща намаляване
активността на религиозно-политическите терористични организации.
Дори нещо повече, събитията показват активизиране при съвременните
условия на религиозно-политическата мотивировка и легитимация на
терористичните организации – извод, който ще направим опит научно да
обосновем по-нататък в настоящото изследване.

1.1.1.Известни и активни религиозно-политически терористични

организации, включени в списъка на Държавния департамент на
Съединените щати.

„Организация за освобождение на Палестина“ (ООП)

В настоящия момент създадената през 1964г. от Ахмад Шукри
организация е преди всичко политическа. Точната численост и
източниците на финансиране са слабо известни или неизвестни. Когато
през 1993г. лидерът на ООП Ясер Арафат официално признава
държавата Израел, радикално настроени ръководители на организацията
се отделят от нея и формират терористични групировки, борещи се
срещу евреите.

„Палестински ислямски джихад“

Организацията е създадена в края на 70-те години на ХХ век. До
1995г. е ръководена от доктор Фатхи Шакари. Щабквартирата е в
Дамаск, но има филиали в Англия, Германия, САЩ и Кипър. Точната
численост не е известна. През 1994г. към нея е изграден специален отряд
от седемдесет терористи самоубийци за провеждане на акции срещу
Израел и САЩ. Ръководител на „Палестински ислямски джихад“ е шейх
Абдалах Шами. Организацията се финансира от богати личности от
Иран, а след всяка успешна акция терористите получават парична
награда

7
 „Народен фронт за освобождение на Палестина“ (НФОП)
Първоначално организацията е в състава на ООП, но през 1967г. се
отделя и започва самостоятелна терористична борба. Лидер е Наиф
Хаватмех. Числеността е около осемстотин души, действащи на
територията на Сирия, Израел и Ливан. Финансовите постъпления идват
преди всичко от богати и влиятелни личности от Сирия.

„Народен фронт за освобождение на Палестина – общо командване“

Това е също отделила се от ООП през средата на 80-те години на
ХХ век организация. Неин лидер е бившият капитан от сирийската армия
Ахмад Джибрил. Числеността възлиза на няколкостотин души.
Щабквартирата е в Дамаск, но има подразделения в Ливан и Европа.
Финансова подкрепа получава от богати бизнесмени от Сирия и Египет.
Джибрил пръв в Арабския свят изтъква целесъобразността на
самоубийствените терористични актове. Неговите терористи камикадзе
използват самолети, балони и мотоделтапланери.

„Движение за национално освобождение на Палестина“

Основано е в Кувейт през 1957г. от Ясер Арафат и Абу Джихад.
Съществуват щабквартири в Йемен, Судан, Ирак и Алжир. Има
проведени терористични актове в Тунис, Ирак, Ливан, Алжир, Йемен, а и
в Европа. Финансова поддръжка получава от богати и влиятелни
личности от Сирия, но и се самофинансира, развивайки собствен бизнес.
Числеността е от шест до осем хиляди души.

„Демократичен фронт за освобождение на Палестина“ (ДФОП)

Организацията се отделя от НФОП през 1969г. Неин лидер е
йорданският православен християнин Наиф Хаватмех. Тя наброява около
500 души. След 1970г. периодично провежда операции в Израел чрез
взривове с неголяма мощност, но и чрез вземане на заложници. Също
има операции в Сирия, Ливан и други страни от Близкия изток.
Финансова подкрепа получава от богати и влиятелни личности от Сирия
и Ливан.

„Палестински фронт за освобождение“ (ПФО)

Това е терористична група, ръководена от Мухамад Зейдан (Абу
Абас) и Талат Якуб. Отделя се от „Народен фронт за освобождение на
Палестина“ през 1976г. Щабквартирата е в Дамаск, а основните военни
сили са в Ливан. Поддържа проиракска политическа линия. Числеността
не е известна. Извършва терористични операции по ливанско-
израелската граница.

8
 „Революционен съвет ФАТХ“
Това е най-известната терористична организация през 70-те и 80-те
години на ХХ век. Образувана е през 1973г. Първоначално
ръководството е в Ирак, но по-късно е преместено в Ливан. През 90-те
години със съдействието на Саддам Хюсеин отново щабквартирата се
установява в Ирак. Числеността е около 400 души, действащи в
абсолютна конспирация и секретност. При провеждането на
терористични акции използват конвенционално оръжие – предимно
автомати „Калашников“, гранатохвъргачки, пистолети. Като обект на
терористична дейност членовете на ФАТХ възприемат всички евреи, без
значение на тяхното местонахождение.

„Хамас“
Организацията е основана от шейх Ахмед Ясин на 14 декември
1987г. на базата на две ислямистки групировки, официално регистрирани
като културно-просветни движения. Щабквартирата е в Техеран. През
1991г. Ясин е заловен и осъден. Неговото място е заето от Муса Абу
Марзук, който до 1974г. живее в Съединените щати и се занимава с
финансовото обезпечаване на организацията. „Хамас“ е съставена от
политически и военни звена. В последните членуват немалко млади
мюсюлмани шахиди (терористи самоубийци) на възраст между 18 и 27
години. Организацията се самофинансира чрез собствен бизнес.

„Ал Гамаа ал Ислямия“

Организацията възниква в началото на 80-те години на ХХ век.
Неин духовен лидер е шейх Омар Абдел Рахман. Ръководена е от
ислямски съвет, наречен Шура, на когото са подчинени военният,
пропагандният, културният и финансовият съвет. Щабквартирата е в
Южен Египет. Членовете са предимно египтяни, които са ветерани от
афганистанските войни. Също така има безработни и студенти. Според
различни източници числеността на организацията е между 10 000 и
50 000 души. Извършва терористични акции в Горен Египет,
Афганистан, Пакистан, Саудитска Арабия, Судан, Сирия, Йемен, САЩ,
Англия, Швейцария, Сингапур и Турция. Финансова подкрепа
организацията получава от ислямски неправителствени организации в
Ирак, Судан, Западна Европа и САЩ, както и от ислямисти от
Афганистан.

„Ал джихад“
Това е ислямска групировка, възникнала в края на 1970г. Първият
ръководител е възпитаникът на университета в Кайро Мохамед
Абдусалам Фарадж. Тази организация се среща и под други

9
наименования – „Група джихад“, „Ислямски джихад“, „Група „Нов
джихад“. Числеността е няколко хиляди души, предимно селяни и
студенти. „Ал джихад“ е свързана с ислямисти от Иран, Судан и
Афганистан и влиза в терористичния ислямски интернационал на Осама
бин Ладен. Извършва терористични акции в околностите на Кайро, а
извън Египет – в Йемен, Афганистан, Пакистан, Судан, Ливан и
Великобритания. Финансира се от Осама бин Ладен, както и от различни
неправителствени ислямски организации, намиращи се в Западна Европа
и САЩ.

„Ал Кайда“
Интернационална терористична организация на ислямски
фундаменталисти. Създадена е през 1988г. от Осама бин Ладен.
Първоначално щабквартирата е в Судан, след това – в Саудитска Арабия,
а по-късно – в Афганистан. Точната численост не е известна. Целта на
организацията е ликвидирането на американски граждани по цял свят,
както и поддържането на други ислямски терористични организации.
Бойните групи, състоящи се основно от ветерани от афганистанските
войни, извършват терористични операции в Индия, страните от
Азиатско-Тихоокеанския регион, бившата Югославия, САЩ, Западна
Европа и пр. Притежават модерно оръжие, а съществуват данни, че
разработват и възнамеряват да използват биологично оръжие.

„Мюсюлмански братя“
Организацията е основана в началото на 20-те години на ХХ век от
учителя Хасан ал Бан (убит през 1948г.). Първоначално възниква като
благотворителна мюсюлманска организация, но много скоро (през 40-те
години на ХХ век) се превръща в крайно екстремистка. Целта на
„братята“ е създаването на световна мюсюлманска държава, управлявана
по каноните на Корана и Шариата. Начело стои Учредителен комитет от
28 души. Числеността не е известна, но по-голямата част от нейните
членове са от средите на студентите мюсюлмани. Има подразделения в
Саудитска Арабия, Сирия, Судан, Катар, Великобритания, Германия,
Швейцария, Франция и САЩ. Установени членове на „Мюсюлмански
братя“ има и в България до 1990г. – предимно от средите на арабските
студенти.

„Хизб Аллах“ („Партия на Бога“)

Тази терористична организация възниква през 1982г. в Балбек.
Среща се и под наименованието „Хизбула“. Ръководи се от Висш
консултативен съвет, състоящ се от 12 души. За духовен водач членовете

10
смятат шейх Сейид Мухамед Хусеин Фадлал. Числеността е около 3000
души, водещи предимно партизанска война в Южен Ливан.

„Група на Абу Сайяф“

Малобройна ислямска терористична организация, възникнала през
1991г. Щабквартирата е на о.Минданао (Южни Филипини). Нейната цел
е създаването на ислямска държава от ирански тип. Ръководител е
Абдуражик Абубарак Джанджалани. Числеността е около 200 души.
Поддържа връзки с ислямски фундаменталисти от Близкия изток, а
финансова подкрепа получава от Осама бин Ладен.

„Върховна истина на Аум“

Тази организация е известна като „Аум Шинрикьо“. Основана е
през 1987г. от Шоко Асахара. През 1989г. съгласно японското
законодателство придобива правен статут в Япония, а през следващата
година участва в местните избори. Целта е да овладее Япония, а след
това и целия свят и да създаде световна теократична държава. Нейната
структура наподобява държавната – има правителство, министерства,
символика (герб, знаме и пр.). Очевидно е, че тя е политическа,
възникнала на базата на конкретни религиозни схващания, т.е.
политическа партия на религиозна основа. През 1994г. прави няколко
неуспешни опита да разпръсне антракс в токийското метро. Споменахме,
че на 20 март 1995г. нейни последователи успяват да обгазят метрото с
нервнопаралитичен газ зарин, за което през май Шоко Асахара е
арестуван и даден под съд. За периода 1997–1999г. организацията
развива активна мисионерска и търговска дейност, дори купува
недвижими имоти. „Аум Шинрикьо“ имаше своя страница в Интернет,
чрез която набираше нови последователи и пропагандираше идеите си в
Япония.

1.2. Според териториалния обхват на дейността на

терористичните организации.

• Вътрешни терористични организации, които развиват

дейност единствено на територията на страната, където е изградена
тяхната структура. Типични представители са: „Ирландска
републиканска армия“, чиито действия са насочени към постигане на
определена политическа цел – освобождаване на Ълстър от
Великобритания и присъединяването му към Ирландската република;
ЕТА, която изявява претенции за независимост на четирите провинции
на баските (със столица Билбао) в северната част на Испания. Дейността

11
на тази партия може да бъде категоризирана като
етнонационалистически вътрешен тероризъм.

• Международни терористични организации, чиито актове на

насилие са на територията на няколко държави, а не единствено в
тази, в която са възникнали и се намира основаната им структура.
Схемата на дейността им е следната: подготовката на терористичния акт
се извършва на територията на една държава, а осъществяването му – на
територията на друга. Разбира се, към международните терористични
организации спадат и тези, които имат свои подразделения (звена) на
територията на няколко страни.

1.3. Според обекта на престъпната дейност на терористичните

организации.

• Въздушен тероризъм.
Обект на престъпната дейност на терористичните организации са
въздухоплавателни средства – най-често самолети. Характерна особеност
за този вид тероризъм е, че подготовката на акциите започва на
територията на една страна, изпълнителното деяние (реализацията на
плана) продължава на (или над) територията на друга страна, а вредните
последици могат да настъпят на (или над) територията на трета страна.

• Воден тероризъм.
Обект на терористични акции са плавателни съдове, които могат да
бъдат отвлечени (корабът „Акиле Лауро“ с над 500 пътници и екипаж на
борда, извършващ курс през октомври 1985г. от Генуа за Египет) или
взривени и потопени (какъвто е случаят с кораба „Рейнбоу Уориър“,
собственост на международната екологична организация „Грийнпийс“).
Характерно е, че и при двата вида тероризъм (въздушен и воден) се
създава напрежение в отношенията между държавите-участнички в
инцидента – от една страна, собствениците на въздухоплавателното или
морското средство, а от друга, държавата, чиито граждани (поданици) са
извършителите на терористичния акт, или държавата, която след
инцидента предоставя убежище на извършителите. Очевидно е, че
подобни актове на тероризъм отново преследват преди всичко
политически цели.
• Сухопътен тероризъм.
Обект на отвличания или взривявания са влакове, автомобили или
автобуси. Много често при този вид тероризъм обект на посегателство са
деца (например терористичният акт в Слънчев бряг в България през
1987г., когато като заложници в лек автомобил бяха задържани деца).

12
Към него можем да причислим и терористичните актове по отношение на
конкретни лица (обикновено политически лидери, общественици,
религиозни водачи и пр.), както и терористични актове, чийто обект са
сгради.

1.4. Според средствата за осъществяване на терористичния акт.

В този аспект тероризмът може да бъде диференциран като

насилствена дейност, осъществявана чрез използването на оръжия за
масово поразяване (ОМП) и на конвенционални оръжия. Изхождайки от
факта, че използването на ОМП за провеждане на терористични акции е
все по-отчетлив стремеж на съвременните терористи, както и от това, че
тези техни действия имат изключително висока степен на обществена
опасност (дори със самото отправяне на заплаха за използване на такива
оръжия).
При използването на конвенционално оръжие най-често се прибягва
до взривни устройства с динамит или други вещества, или до обстрел с
огнестрелно оръжие (обикновено дългоцевно с оптически прицел или
изстреляни от разстояние ракети). Много често взривното устройство се
камуфлира, като за целта се използват спрели автомобили в близост до
мястото, определено за терористичния акт, които биват взривявани
дистанционно (обикновено с радиопредаватели). Не са редки и случаите
на взривявания на автомобили, пълни с взрив, управлявани от терористи
самоубийци (камикадзе). Този способ на провеждане на терористични
актове чрез взривявания най-често се прилага от арабски терористични
организации в Близкия изток. В други случаи като камуфлаж служат
различни пакети, куфари и други предмети, оставени на мястото,
определено за извършване на покушението. Въпреки че при
съвременните условия нараства опасността от използването на ОМП, все
още конвенционалните средства (най-вече мощните взривни устройства)
за извършване на терористични актове остават предпочитано средство.

13
 2. Мрежови терористични структури и бойни действия.

Различните терористични организации за изпълнение на целите и

задачите си създават определени структури. Характерното за тях е, че
представляват мрежа от слабо свързани полеви клетки и командни ядра.
Основният свързващ елемент в мрежата са командно-управленските
комуникации, чрез които се осигуряват оперативно взаимодействие и
логистична поддръжка. Типологията на мрежите на насилието и
съставящите ги модули във физическата реалност се приближава по-
скоро до хаотично разпръснатите, слабо свързани и силно разклонени
дървовидни конструкции. Те се проектират като социални групи,
връзките между които почти винаги са добре прикрити. Същите могат да
се открият косвено чрез анализ на редица финансови, политически или
криминални прояви. Често това са необичайни покупки на оръжие или
парични преводи, неочаквани политически инициативи или
дипломатически действия в полза на воюващата мрежа. Нерядко
дейността й се съпровожда с нарушения на законите, нелегална
емиграция, контрабанда на оръжие или брутално разрушаване на
обществения ред и отправяне на предизвикателства към държавността.
В културно-психологичното пространство лесно могат да се
разпознаят заетите от мрежите зони на идеологическа идентичност.
Границите им са размити и навлизането в арсенала им става неусетно за
вярващите. Те са прозрачни за зрящите и тотално закрити за дискусии и
полемика. В идеологическите зони на воюващите мрежи ноосферата се
превръща в криво огледало, в което лицето на насилието се отразява в
украсен и силно деформиран вид. Тук може да се подчертае, че смъртта
във физическата реалност се трансформира в оръжие срещу
демократичната същност на човешкото общество.
В ноосферата воюващите мрежи се проектират като силно
обособени области на идеологическа и културна идентичност, които
водят агресивна информационна война срещу всеки, който не признава
техните ценности и етика, с цел налагане на своята идеология в
общественото съзнание на противника. Идеологията на мрежата се
сблъсква със символите на обществото. Терорът в ноосферата се
реализира като потъпкване на базовите ценности, което рефлектира
негативно върху обществената етика и генерира силно отрицателни
социални нагласи. В едно разслоено и фрагментирано общество тези
нагласи прерастват в социални безредици и насилие, с което започва
разпадането на държавността.
Най-общата мисия на мрежата е да води нетрадиционна война -
терористични акции, саботажи, информационни операции, организиране
на гражданско неподчинение и масови безредици, подпомагане на

14
бунтове, преврати и др. Настъпателните операции на модулите изискват
висок боен дух, агресивност, ефективни оръжия, висока мобилност,
добра подготовка и тренираност. Едновременно се осъществяват и някои
допълнителни дейности, като изграждане на бази за укритие на ранени и
болни, транспортиране на материални и бойни припаси, осигуряване на
водачи и помощници от местното население, откриване и привличане на
поддръжници и симпатизанти, осигуряване на необходимата защита на
комуникациите, изграждане на резервни бази и лагери, предприемане на
необходимите мерки за камуфлаж и заблуда.
За да се формират командни ядра и полеви клетки, най-лесно е да се
изберат бивши военни, навлизащи в политиката. Ако са убедени, че са
необходими промени в тяхното обкръжение и че те могат да се постигнат
без прилагане на насилие, тогава могат да се разглеждат като
потенциални кандидати за лидери в мрежата. Другата възможност е да се
използват политици, за които навлизането във военната област е
привлекателен и желан вариант за постигане на пълна личностна
реализация. Много такива хора могат да бъдат забелязани в коридорите
на властта в моменти на политически кризи и депресии. Изчерпвайки
възможностите за постигане на набелязаните стратегически цели чрез
преговори и консенсус, те се изправят пред труден избор - да излязат от
политическия живот и да приемат политическата борба като последно
средство за постигането им. По пътя на тази логика политиците стават
военни специалисти и в по-голямата част от случаите - ръководители на
терористични сили.
Командно-управленските структури на модулите се конструират при
спазване на принципа за синергично взаимодействие и ефективна
функционална интеграция между тях. Запазвайки висока степен на
самостоятелност, всеки модул може да се интегрира или отдели от всеки
друг, ако ситуациите в динамичната обстановка го налагат. Правилата за
извършване на структурни промени се уточняват от стратегическото
ръководство. Дългогодишната подготовка и тренираност на командните
ядра им позволява да изберат най-подходящите структурни “маневри”.
Намесата на стратегическото равнище се извършва чрез евентуални
промени в правилата и налагане на ограничения.
В рамките на делегираните права и отговорности командните ядра
постоянно оценяват ситуациите и заплахите в околната среда в следните
аспекти: сигурност - околна среда, система за наблюдение, охрана на
инфраструктурата, възможности за откриване на проникване, ранно
предупреждение, особености на терена в зависимост от предстоящите
операции (район на обстрел, естествени укрития, препятствия, проходи и
възможности за придвижване и маневриране); базиране - помещения (за
живеене, санитарни, тренировъчни, учебни, медицински); логистично

15
осигуряване и въоръжение - дрехи, обувки, вещеви средства, храна, вода,
оръжие и специални технически средства; медицинско осигуряване -
източници, складове, транспорт. Точната оценка за състоянието на
изброените фактори е жизненоважна за нормалното функциониране на
всеки модул. Глобалната комуникация позволява всички елементи на
воюващата мрежа, преди всичко командните ядра да получават от
стратегическото си ръководство необходимата информация за мисията,
целите и конкретните задачи. Така кръгът на това ръководство се затваря
и възгледът на лидера се превръща във верую на всеки член на
организацията.
Въпросът за количествените размерности остава един от
стратегическите в контекста на еволюцията на мрежата. Възможно е да
се формират по-големи или по-малки бойни структури, които адаптивно
се разпадат или нарастват в зависимост от ситуацията. Факторите,
определящи количествените размерности на мрежата, са: броят и
местоположението на възможните цели; спецификата на района на
операциите (инфраструктура, индустрия, логистика) и възможностите за
провеждане на военни операции с използване на десантни и специални
военни и жандармерийски формирования; характеристиките на
комуникациите в района; политическата система; етническите,
религиозните и културните особености; местни ресурси и тяхното
значение; подготовката на района и населението за териториална
отбрана.
След като модулите с командните ядра и полевите клетки са
формирани, може да се пристъпи към конструиране на фрагментите от
модули. Особеност на тази фаза е навлизането в стратегическите
равнища на командване и управление. Докато ролите на всички
командни ядра и полеви клетки са достатъчно добре типизирани и
стандартизирани, във фрагментите се адаптират целите, плановете,
координацията и контролът. Фрагментите формират оперативно равнище
на мениджмънта на мрежата, чиято основна функция е делегиране на
права и отговорности на командните ядра. Фрагментирането на мрежата
се съпровожда със задължително отчитане на геополитическите и
икономическите характеристики на околната среда.
Местното административно управление, съдебните органи,
въоръжените сили, полицията и службите за сигурност могат да са
сериозна пречка за разгръщане на мрежата. Колкото по-корумпирани и
дезорганизирани са те, толкова по-голяма е вероятността за успешното
преминаване на този етап. Краят на фрагментирането се отбелязва с
масова демонстрация на сила чрез провеждане на поредица от операции,
включително спонтанни демонстрации или добре организирани
мероприятия. Психологическата война е основен инструмент за оказване

16
на натиск и спонтанно формиране на групи от поддръжници и
помощници от най-обезверените слоеве на обществото. Навлизайки в
гетата на големите градове, фрагментите извличат двойна полза –
дистанционно направляват действията на инцидентно създадените
полеви клетки, като имат сигурно укритие в случай на провал и мащабни
операции на властите срещу тях и си осигуряват надеждно проникване,
тъй като е почти невъзможно да се контролира връзката между гетата и
богатите квартали. Важността на процеса на фрагментиране на мрежата
може да се оцени по резултата от успешното протичане на този етап.
Организираното проникване на командните ядра и полевите клетки в
големите градове жизненоважния достъп до ресурсите и главните
инфраструктури на обществото.
Дейността на модулите се базира на традиционните принципи на
военното изкуство: активни настъпателни действия; простота, яснота и
логичност при провеждането им; концентрация на силите и
икономичност при използването им; мултипликация на ефектите;
единоначалие; осигуряване на стратегическа изненада; висок боен дух и
силна мотивация; максимално използване на възникналите благоприятни
възможности и ползи; легитимност на операциите пред международната
общност и обществено мнение; балансираност при използване на
огневата мощ; сигурност и надеждност на функциониране на силите.
Усилията са ориентирани към привличане на основната част от
обществото за организирана съпротива срещу държавността и
управлението на страната. Операциите са насочени срещу официалните
институции на властта и се осъществяват под формата на гражданско
неподчинение и масови безредици, които в крайна сметка се
съпровождат с политически, икономически и социални искания.
Задължителни елементи на тези операции са желанието за активни
действия, високата организираност и дисциплина, ефективното
стратегическо ръководство, информационните мерки за формиране на
благоприятно обществено мнение, навременната външна помощ.
Нападателният потенциал на мрежите е лесно приспособим, гъвкав,
удобен за реализиране при благоприятни възможности, с развити
способности за прикриване и мултиплициране (чрез атаки с набези) по
множеството канали на мрежата или отделни нейни възли.
Отбранителният им потенциал е с огромен резерв и ресурсен излишък,
мощен надежден и жизнеспособен, труден за откриване и разбиване.
Нападателните и отбранителните операции са с размити форми и бързо
преливат едни в други.
Нелегалният характер на въоръжената борба е важна предпоставка
за успех на терористичните операции. Обикновено те протичат в няколко

17
основни етапа, които не е задължително да следват посочения ред, а
някои от тях се осъществяват и едновременно:
 провеждане на психологически операции в района на действие на
фрагментите и техните модули с цел постигане на най-добро
взаимодействие между елементите на мрежата и местното
население;
 разгръщане на модулите на територията на противника, изграждане
на първичните бази, събиране и обработване на разузнавателна
информация и първи контакт с противника;
 формиране на опорна мрежа от симпатизанти и поддръжници,
разгръщане на мрежа от сензори и източници на информация,
проникване в инфраструктурите и системите за командване и
управление на противника;
 организиране на съпротивата, провеждане на ограничени по мащаб
операции;
 провеждане на масови терористични операции и нанасяне на
неприемлива вреда на противника.
Когато дейността на мрежата не постига желания ефект и насилието
продължава повече време, възниква възможност за потушаване на
недоволството и разкриване на модули и дори на цели фрагменти.
Умората на поддръжниците и симпатизантите изчерпва желанието им за
съпротива и създава нагласа за примирение и бягство от отговорност. В
тези случаи мрежата е изправена пред три възможности.
В първия случай се търси силен лидер, който да поеме отговорност
и за успеха, и за възможния провал. Неговите мотиви са по-скоро лични
и свързани с желание за овладяване на властта, а не с провеждане на
политически, икономически и социални реформи.
Вторият възможен вариант за действие на мрежата е преминаване
към масови терористични действия. Бързото разпадане на държавността
налага окончателно да се ликвидират наблюдаемостта и управляемостта
на обществото, които при създалата се кризисна ситуация са
проблематични. Това може да се постигне чрез прилагане на три вида
насилие: тероризъм срещу критичните инфраструктури –
железопътни линии, мостове, енергийни източници и линии, значими
обществени сгради, комуникационни мрежи и обекти на националната
сигурност и отбрана; персонален тероризъм срещу видни обществени
личности (депутати, кметове, полицейски и военни началници,
журналисти, бизнесмени и др.), включващи насилие, убийства и
отвличания; тотален тероризъм – масови убийства на невинни хора,
мащабни разрушения на инфраструктури и унищожаване на материални
ценности.

18
 Така мрежата формира нови стратегически ситуации, които
многократно се отразяват и мултиплицират в информационното
пространство. Всеки терористичен акт отрицателно резонира в
общественото мнение и нанася поражение върху националния дух,
желанието да се следва стратегическото ръководство, морала и
ценностната система на обществото.
Третият вариант за действие на мрежата се прилага, когато няма
възможност за преговори, избори, преврати и контрапреврати, когато
ситуацията е безизходна. Тогава мрежата сменя тактиката и започва
активна въоръжена борба, протичаща в три фази: нарушаване на
законността в отделни териториално обособени райони, където
населението е в конфликт с държавното управление; провеждане на
военни операции и нанасяне на удари по жизнено важни
комуникационни, транспортни и енергийни мрежи, свързващи тези
райони с останалата част на страната; нанасяне на унищожителни удари
върху силите за сигурност и ликвидиране на наблюдаемостта и
управляемостта. В този вариант решаващо е проникването и
адаптирането на мрежата в районите, където може да се получи помощ
не само от симпатизанти и поддръжници, но и от местната
администрация. Една от основните задачи е да се попречи на
взаимодействието между администрацията, армията и полицията в
борбата срещу модулите и фрагментите.

В основата на въоръжената борба на терористичните

формирования стоят следните тактически действия – устройване на
засади; огневи удар; обстрел на военни, стопански и граждански обекти;
миниране на пътища; терористични акции и др.

За устройване на засада групата може да е в състав от 10-15 души.

По принцип тя се разделя на подгрупи – за наблюдение, за огнево
поразяване и резервна. Последната служи за усилване на подгрупата за
поразяване, както и за прикриване на оттеглянето. При необходимост се
създава и подгрупа за отвличане на вниманието със задача да скове с бой
охраната на придвижващото се противниково подразделение.
Обикновено тя открива огън на пределна дълбочина, след което се
оттегля към групата за поразяване.
Засадите се устройват на места, които дават възможност за скрито
заемане и оттегляне след изпълнение на задачата. По-често това са
участъци от пътища в пресечена местност, големи завои, около бродове
на реки и др. Нападението от засада по движещи се колони се провежда
най-често вечер, тъй като тогава най-малко се очаква някакво
въздействие. Освен това засадната група има възможност за по-безопасно

19
излизане от боя. При засада първо се поразяват челната и последната
машина на колоната, с което се спира движението й. След това с
гранатохвъргачки, леки картечници и други оръжия се унищожават
останалата техника и личният състав (релефът на местността се избира
така, че да не дава възможност никой да оцелее). За да спре силите на
противника, които идват на помощ, и за да прикрие оттеглянето на
подгрупите за наблюдение и поразяване, резервната подгрупа има за
задача да спре подхода на поддържащите противникови сили.

Огневият удар се провежда от група, която може да се състои от

следните подгрупи: инженерна – устройва проходи в минновзривни и
невзривни заграждения и ги обозначава; за подавяне – по възможност
унищожава безшумно охраната на обекта; основна – унищожава обекта;
за прикриване – не позволява на противника да окаже помощ, осигурява
оттеглянето на основната част, отклонява огъня на противника встрани
или му устройва засада. При осъществяването на удара голямо внимание
се обръща на неговата внезапност, поради което придвижването на
групата към изходния рубеж обикновено се извършва нощем при
спазване най-строго на изискванията на маскировката. Ударът се
извършва бързо (само за няколко минути), след което бойците
стремително се оттеглят на малки групи в различни направления и в
определеното време се събират в уточнения район.

Обстрелът се провежда за демонстриране на сила пред населението,

за компрометиране възможностите на правителството за справяне с
терористичните формирования, както и за въздействие върху личния
състав на силите за сигурност, унищожаване на въоръжението, техниката
и материалните запаси. Обстрелът винаги се подготвя предварително,
като за целта се провежда разузнаване на системата за охрана и отбрана
на противника, определят се позициите на огневите средства, набелязват
се направленията за оттегляне, сборните райони за събиране на групата и
местата за устройване на засади. Целесъобразно е по време на обстрела в
района да има определен боец за коригиране огъня на групата,
извършваща обстрела, прикриван от снайперист.

Минирането на участъци от пътя се извършва, за да се прекъснат

или сериозно да се затруднят прехвърлянето или снабдяването на силите
за сигурност, да се осуети работата на държавните предприятия и
учреждения и деморализират органите на властта. За минирането се
използват ръчно приготвени мини или отнети от противника. Те се
поставят от специално подготвена група. Минновзривните заграждения
се устройват пред населени пунктове, входни и изходни пътища,

20
участъци от местността, в които е невъзможен или силно затруднен
обходът, бродове или неохраняеми мостове.

За терористичните акции се подготвят групи с численост в

зависимост от изпълняваната задача. В състава им могат да бъдат
включени: подгрупа за наблюдение, която разузнава обекта за нападение;
за поразяване, която ликвидира охраната и осъществява терористичния
акт; инженерна, която осъществява взривяване, запалване или друг вид
диверсионни действия; за прикритие, която води бой с подкрепленията
на силите за сигурност. Терористичната акция може да бъде осъществена
като обстрел от засада в района на месторабота на жертвата; взривяване
на служебното помещение, дома или автомобила; стрелба по движещ се
автомобил; отравяне; отвличане с цел разпит или получаване на откуп и
други.
Най-общите изводи от провеждането на операцията на
фрагментите и модулите могат да се сведат до следното:
 границите на бойното поле са неясни и размити, като действията
изключват стандартно тримерно пространство и не се подчиняват
на традиционните съображения за място и време;
 използват се както легални, така и незаконни средства и действия
(нападателни и отбранителни), които са насочени срещу
държавния и частния сектор на обществото, срещу граждански и
военни обекти;
 изненада, висока бързина и маневреност на действията, което
затруднява противодействието и намалява вероятността за
обхождане, обкръжаване и залавяне (унищожаване);
 непрестанно пълно разузнаване и анализ на получените данни;
 дезинформация за предстоящи действия и щателна индивидуална и
групова маскировка;
 големината и взаимовръзките между формированията се променят
според динамичната обстановка;
 придвижването на елементите на мрежата е трансгранично, без
признаване на държавни граници и правила за преминаването им;
 ръководството на мрежата е виртуално и може да бъде базирано
във всяка точка на планетата;
 приоритетно се използват населението и местните ресурси;
 терористичните действия са насочени и за психологическо
въздействие (всяване на страх и паника);
 не се спазват международните закони за поведение по време на
война и отношение към цивилното население и силите за
сигурност.

21
22
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако в миналото тероризмът е насочен срещу конкретни хора,

възприемани от терористите като преки врагове, днес техен враг е цялото
демократично общество, а средството за борба срещу него е насилието
спрямо случайни хора, включително деца и жени. Необявената война на
тероризма срещу целия свят все повече носи белезите на
непредсказуемост. Ако войната, в това число и гражданската, може да
бъде прогнозируема на базата на възникнали и развиващи се
противоречия в обществото, тероризмът, въпреки неговата социална
детерминираност, става все по-непредсказуем. Той връхлита обществото
ненадейно, което беше доказано на 11 септември 2001 г. Въпреки това на
базата на всестранен мониторинг на тероризма, предоставящ
многоаспектна информация за този феномен (включително и отвътре),
смятаме, че процесите, влияещи върху развитието и проявлението му,
могат да бъдат до известна степен предвидими.
Основната трудност в антитерористичната борба е свързана с
внезапността на действията и стремежа на терористите да използват най-
съвременни технологии за своите насилствени действия. Това обуславя
стремежа им към оръжия за масово поразяване и високотехнологични
информационни системи като средства за атакуване на обществото.
Анализирайки същността на съвременния тероризъм, логично
възниква въпросът защо нараства жестокостта на терористите, защо в
тяхната ценностна система липсва състраданието към онези, които
възприемат като различни от себе си, т.е. към „другия“. Смятаме, че
именно „другостта“, която терористите радикализират в своето съзнание,
е в основата на засилващата се жестокост. В съвременния свят се
задълбочава разслоението между хората, породено преди всичко от
икономическото неравенство. Западното общество, чийто интелектуален
и икономически потенциал все повече нараства, устремно развива мощта
и демократизира системата си, докато в същото време други държави
тънат в нищета и изостаналост. Така насилието се превръща в
единственото средство за по-слабия и онеправдания да се бори срещу
„другия“, който го превъзхожда по богатство. При това колкото повече
се задълбочава разслоението между хората, толкова повече ще се
ожесточават по-слабите в борбата си за равностойно място в света. Да се
твърди, че в обозримо бъдеще това разслоение ще бъде премахнато, е
утопия. От друга страна, глобализацията, пораждаща интеграционни
процеси, укрепва силата и мощта на западното общество. Подобни
процеси се наблюдават и сред арабските държави, чиито народи

23
традиционно са смятани за по-изостанали. В каква насока тези процеси
ще повлияят върху развитието на арабското общество, е все още рано да
се прогнозира. Като се има предвид стремежът на някои арабски лидери
към консолидация на Арабския свят, анализите и прогнозите на
политолозите могат да бъдат в две насоки: стремежът към интегрираност
на Арабския свят е насочен към подобряване на социално-
икономическото състояние на арабските държави и техните народи, при
което богатите ще помогнат на бедните; стремежът към консолидация на
Арабския свят е стремеж на ислямския фундаментализъм към създаване
на единна теократична държава, обединена от общата религия (исляма),
управлявана по каноните на Корана и Шариата. Втората насока на
разсъждения не е благоприятна за ограничаване всестранната експанзия
на тероризма, породен от мюсюлманския радикализъм на някои молли
(приемаме, макар и условно, че секуларният тероризъм постепенно ще
изчезне в модерния свят). Необходимо е да подчертаем, че изцяло
подкрепяме консолидацията на арабските държави, но такава
консолидация, която може да донесе подобряване на жизнения стандарт
и социален просперитет на арабските народи. Затова тази консолидация
не трябва да бъде капсулирана, недопускаща нищо, намиращо се извън
нея. Ходът на историята е необратим: традиционализмът отдавна
отстъпва място на модернизма, а това е историческа предопределеност,
доказала единствено правилната си посока на развитие на човешкия род.
Може би е дошло времето, когато традиционализмът окончателно трябва
да бъде заменен от модернизма, включително и в държавите, където
религията като крепител на традиционализма е първенстващ социален
фактор. Религията, разглеждана в нейния културологичен аспект, няма да
изчезне от човешката менталност, вярата в Бог ще остане. Но както
религията след Средновековието отстъпва място на другите феномени от
духовния живот на обществото (философия, наука), така днес
модернизмът може да се окаже благоприятен фактор за изкореняване на
религиозния фанатизъм, пораждащ омраза към „другия“,
материализираща се в насилие и жестокост, намиращи израз в тероризма.
Вярваме, че арабските лидери, издигащи идеята за интеграция на целия
Арабски свят чрез създаване на арабски интернационал, разсъждават
именно в тази насока.
При анализа на същността и формите на съвременния тероризъм се
очертават няколко кардинални извода с отношение и към
действителността у нас:
• Той ще се характеризира с все по-рязко изменение на
количествените и качествените показатели. Тази тенденция се обуславя
от стремежа на терористите да използват оръжия за масово поразяване и
високи технологии за осъществяване на своите цели, както и от

24
професионализма им, придобит не без помощта на конкретни държави и
техните разузнавателни и контраразузнавателни служби.
• Може да се очаква трансформация в личността на терориста и в
механизма и мотивацията на неговата престъпна дейност и поведение.
Този извод според нас намира проявление в професионализацията на
тероризма, т.е. има вероятност той да се превърне в професия за все
повече хора, защото, попадайки в терористична организация, слабите и
бедните се чувстват по-сигурни сред групата единомишленици. С други
думи, „колективът“ им дава онова, което те смятат, че обществото им е
отнело – хляб и сигурност.
• Реакцията на обществото спрямо тероризма по всяка вероятност
ще има пасивен характер и ще се свежда до постепенно адаптиране и
приспособяване към постоянната терористична заплаха. За да бъде
овладяна тази негативна тенденция, е необходимо да се формира
нетърпимост сред общественото мнение спрямо всички форми на
насилие, а това е възможно единствено чрез промяна на начина и
стереотипите на мислене. Основна роля в тази насока се отрежда на
средствата за масово осведомяване.
• Отчитайки глобализацията и породените от нея интеграционни
процеси в световен мащаб, може да се очаква задълбочаваща се
консолидация между отделните терористични организации, основаваща
се на общността на целите им срещу общия враг – демократичното
човечество. Това прави тероризма още по-опасен за цялото демократично
общество.
За ефективността в борбата срещу тероризма е необходимо научно
прилагане на системния подход на държавно и международно равнище.
Най-важното условие, произтичащо от това, е необходимостта от
високоорганизирано звено, включващо професионално обучени
специализирани кадри, познаващи в детайли същността, формите и
съвременните тенденции в развитието на тероризма. Чрез придобиването
на изпреварваща достоверна информация за него, включително и
„отвътре“, специализираните органи получават благоприятната
възможност за ранно предизвестяване за терористична опасност. Ако
становището бъде разширено, ще придобие следния вид: тероризмът е
носител на висока степен на обществена опасност, което прави
наложително навременното туширане на всеки риск от терористична
дейност още в нейния зародиш. Това ще предпази обществото от
пагубните последици, породени от грозното явление. Недопустимо е
днес да се разчита на силови методи за борба с тероризма. Съвременният
тероризъм не е бандитизъм, което ще рече, че с чекистко-войскови
операции антитерористичната борба предварително е обречена на

25
неуспех. Подобен род силови операции единствено радикализират
терористите и само временно отлагат насилието.
Всяко опростяване на борбата срещу тероризма е вредно и опасно за
обществото. Въпреки че за момента в България не съществува
практическа опасност от терористични актове, никоя държава при
съвременните условия не е застрахована от връхлитащото цялото
модерно общество зло. За да се предпазим обаче от него, са необходими
целенасочените усилия точно на това общество.

26
 ИЗТОЧНИЦИ

1. Тероризъм и противодействие на тероризма; Дипломна работа по

специалност „Политология, дипломация и национална сигурност”,
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”; 2012г.; с. 45-
53;
2. Тероризъм; пуб. 30.08.2014г.;
<http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BE
%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC>; пос. 19.11.2014г.;
3. Международен тероризъм – определние, форми и видове; пуб. 2010г.;
<http://www.bg-pravo.com/2010/01/15_7188.html>; пос. 20.11.2014г.;

27