Professional Documents
Culture Documents
СЪЩТНОСТ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕТОДИ
СЪЩТНОСТ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕТОДИ
– заинтригуващо – приобщаващи;
– насочващо – репродуктивни;
– затвърдяващо – обогатяващи;
– съдействащо – творчески.
Понякога човек не може да остане безразличен към мнението, оценката на тези, които
го заобикалят. Когато в тази оценка преобладават положителните елементи, които
утвърждават съпричастност към извършеното, тя се именува– одобрение; ако е
негативна нейната насоченост и се преследва прекратяването на действието по
определен модел – неодобрение. Одобрението създава чувството за удовлетвореност,
подтиква към положителни по-нататъшни действия, предпазва от нарушаване на
установените правила. Той укрепва вярата в собствените сили изисква желание за
усъвършенстване. То подхранва самочувствието, говори за обществено признание,
когато оценката е от овластено за това лице и олицетворява уважение и взискателност
към личността.
Думата „метод“ е от гръцки произход и означава начин, път за определена цел, способ
на действие. В педагогически дискурс понякога методът на възпитанието се свързва с
начина, по който се осъществява възпитателния акт. Изборът на конкретния метод е
сложна ориентация към съответния механизъм (инструмент) за най-пълноценно
осъществяване на възпителното намерение. Методите на възпитание до голяма степен
определят и възпитателните стилове: авторитарен, демократичен, либерален и т. н.
Въпреки че възпитателни актове се свързват с използването на конкретен метод на
възпитание, обикновено във възпитателната практика се говори за групи (набор) от
методи.
3. Всеки от похватите на всеки метод има и други ефекти. Когато педагогът реализира
даден похват може да постигне основната цел, но може и да не я постигне – похватът
може да прояви друг ефект.
Главна роля в този процес има изпитът. Според М. Фуко той е „един нормализиращ
поглед, надзор, който позволява окачествяване, класифициране и наказване“ (пак там).
Така изпитът съчетава както техниката на надзираващата йерархия с нормализиращата
санкция, така и отношенията на власт с отношенията на знание. Изпитът прави
„индивидите видими по начин, който позволява тяхното диференциране и
санкциониране“ и затова „във всеки дисциплинарен диспозитив изпитът е крайно
ритуализиран“. Констатацията на Фуко, че училището се превръща в апарат за
непрекъснато изпитване (сравняване, измерване,санкциониране) отдава значимото и на
значението, което този факт има за епистимологичното „отприщване“ на педагогиката,
респективно науките за възпитание и тяхното научно функциониране.
Пряко внушение (Пр.: „Ти си лош“; „Когато се прибереш в къщи, първото нещо, което
ще направиш е да изхвърлиш кофата“)
Открито внушение. Този тип внушение предлага голям набор от възможности, голям
избор.“Можете да се учите по различни начини“,“Има различни варианти за работа“.
Метод – Наказание
Изисквания :
· наказанието трябва да е навременно и съответстващо на поведението
· да предизвиква у детето размисъл за погрешността на постъпката му
· то не трябва да вреди на здравето,
· детето не трябва да се страхува от наказанието или това не би трябвало да е унижение
на човешкото му достойнство
· наказанието не трябва да е за сметка на награда
Кои са границите при прилагане на наказанието? Формиране на занижена самооценка,
комплекс за малоценност. Наказанието има различни проявления. Вербалното може да
бъде – устно, писмено, забележка, порицание, упрек, мъмрене и други. Популярна
форма на наказанието е „лишаване от..“ Най-отричаната форма на наказанието е
телесното (физическо). То деградира, дехуманизира и унищожава детето. Преди да се
наложи дадено наказание родителите трябва да разберат каква точно е причината
предизвикала непослушание. Наказанието може да бъде уместно ако сме сигурни, че
всички физически и емоционални нужди на детето са удовлетворени. То трябва да се
използва като крайна мярка.
Метод – Съревнование
Метод – Обсъждане
Метод – Убеждаване