Съзнанието, че човешкият живот е преходен прави

някои по-добри други по-лоши

Човешкият живот е преходен. Той има своето начало, което

настъпва с раждането и свой край, който настъпва със смъртта.
Животът е движение, постоянен преход - превръщане,
разрушаване, създаване и винаги върви напред. Най-важното за
човешкия живот, смисълът на живота не е количеството
изживени години, а неговата ползотворност.
Знанието, че животът на хората има своя край ги прави по-
добри. Добрите хора са добри с хората около тях, защото знаят,
че след като умрат хората ще говорят с добро за тях. Те не се
страхуват от смъртта , защото знаят, че са направили живота на
хората по-добър, по-лесен, по-красив, допринесли са за прогреса
на човечеството. За тях да живееш значи да правиш нещо добро
за хората , което да те надживее.
Знанието, че животът на хората има своя край ги прави по-лоши.
Лошите хора живеят с мисълта да направят живота на
останалите по-лош. Те интригантстват, лъжат и развалят живота
на останалите. Лошите хора са лоши, защото са гневни, че няма
да видят и усетят всичко от живота и заради гнева си наказват
другите. Те не струват нищо, защото не са полезни на никого.
Животът е съчетание на мед и злъч. Той е като шахматна игра :
щом приключи всички фигури- царе, царици, офицери, топове,
коне и пешки, се хвърлят в кутията. Като обобщение можем да
направим, че в живота на хората се налага да бъдат, и добри, и
лоши. Живота няма само добри и лоши хора, важното е живота
да не е безцелен, да е осмислен, живян с идеята да оставиш
нещо след себе си, с което да си полезен за теб и хората около
теб. Не всеки може да е герой, направи откритие или нещо
изключително за човечеството. Важното е да води достоен
живот.
.