План-конспект/План-тезис

върху глобална тема

„Миналото и паметта“

1. Уводни мисли
- Представянето на миналото – често срещан стремеж у българските творци
o Примерен увод:
Българските творци проявяват подчертан интерес към нашето
минало. Те пресъздават важни събития, цели периоди и внушават, че
историята ни е поредица от противоречиви периоди. С някои от тях
имаме основание да се гордеем, а други служат за поука от неуспехите.

2. Теза:
Миналото и паметта са взаимносвързани. Връзката между тях се открива в
необходимостта миналото, каквото и да е то, да се помни. То определя в
значителна степен настоящето и бъдещето на народа. „Паисий“,„История“и
„Ноев ковчег“ са един художествен поглед върху миналото. Те разкриват
неговото значение. Показват отражението му върху българина. Трите
произведения внушават, че паметта е начин на съхранение на миналото. Тя е
средство, което преборва забравата. Чрез теорбите си, Вазов, Вапцаров и
Радичков дават специфичната си оценка за миналото на българина и за
историята като цяло.

3. Аргументативна част:
- Миналото в поезията – „Паисий“, „История”:
a) Гордостта от достойни исторически моменти („Паисий“) – Победните
битки на българските царе, кирилските букви, български светци,
сътворената българска литература;
b) Тежестите на живота („История“) – „жените вили по Задушница“, „като
мухи сме мрели есен“, „се потехме и под езика“;
c) Ролята на отделната личност („Паисий“) и на целия народ за
историческата съдба („История“) – Значението на победните български
 царе, на първия възрожденец. Значението на цитата „той да се гордее с
това име честно“;
d) Емоционалното въздействие на двете произведения – Възгордяване на
българина, извисяване на целия народ и тежка представа за житейските
несгоди.
- Миналото в белетристиката – „Ноев ковчег“:
a) Критичният поглед върху едно зловещо събитие (залавянето на Левски) –
Анализ върху отношението на българина към съдбата на Левски,
осъдителното отношение на поробения българин към важността на
историческия момент, смехотворната реакция на елементарния човек;
b) „Величествените преспи“ – основно обяснение за някои негативни
качества на българина (ролята на робството върху същността на
поробените, снизходително оправдаване на техните недостатъци) .
- Паметта – най-мощното средство срещу забравата на миналото:
a) Ролята на Паисий за съхраняване на миналото и на Вазов за
възвеличаване на неговото дело – Стихотворението на Вазов и
Историята на Паисий възкресяват българското минало по поетичен и
отчасти научен начин, издигат самочувствието на българина и
внушават, че той е равен на останалите европейци;
b) Ролята на историята за съхраняване на миналото – достойнства
(точност, вярност, яснота) и негативи (не вписва безименните герои);
c) Паметта през погледа на Йордан Радичков – тя невинаги прозира
истината, невинаги открива поуките, невинаги избягва заблудите,
често се поддава на противоречивост;

4. Заключение:
В разбирането си за миналото и паметта тримата творци проявяват
задълбоченост. Ето защо произведенията „Паисий“, „История“, „Ноев ковчег“
силно въздействат върху читателя. Те внушават, че миналото е една от
човешките ценности, които паметта не трябва да подценява.

Цвета Антонова 11д 29номер