КРИТИКА НА

ПОЗНАНИЕТО
 Във всекидневието думата ,, критика " често се използва в
отрицателен смисъл като изобличаване на определени
недостатъци.
 Какво значи да си ,, критик "?
 Всяка критика ли е отрицателна?
 1.КРИТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА
ИМАНУЕЛ КАНТ
 Влиянието на немския философ във всички философски
дисциплини е трудно да бъде преувеличено. Това важи с
особена сила за епистемологията. Кант разглежда с
изключителна задълбоченост проблемите на познанието и
синтезира възгледите на философите преди него в своя
оригинална и внушителна теория. Книгата, в която Кант
прави това, се нарича „Критика на чистия разум"
 Според Кант всяка философска теория, която предварително
не е изяснила въпроса за границите на нашето познание, е
догматична. Догматизъм е да приемаме, че знаем неща,
без предварително да сме наясно доколко и какво можем
да знаем за тях. Догматичен е всеки, който твърди, че знае
нещо, но не може да определи условията и границите на
познанието си. Ето защо преди да се заемем с изследване
на определен предмет, е редно да направим проверка на
собствените си възможности за познание. Кант нарича тази
проверка „критика".
Kpumukama във философсkи смисъл означава
npeдвapuтелна npoвepka на възможностите ни за
познание .
 2.ПОЗНАВАТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ И
ФОРМИ НА ПОЗНАНИЕ
 Ние, хората, се различаваме по своите способности и
таланти.
 До каква степен познанието ни за света зависи от
способностите, които са ни дадени по природа?
 Има ли сnособности, които са общи за всички хора, но са
развити npu всеки отделен човек в различна степен?
 Кант различава три познавателин способности — сетивност,
разсъдък и разум. Сетивността е способност за представи,
разсъдъкът е способност за понятия, а разумът —
способност за принципи или идеи. Според Кант „всяко
познание започва от сетивата, преминава към разсъдъка и
свършва при разума"•
 Така Кант преодолява едностранчивостта както на емпи-
ризма, така и на рационализма. Според Кант и двете
теории имат своите основания, но и двете са непълни.
Едната разглежда познанието като основано само върху
опита, другата - като основано само в мисленето. Според
Кант познанието е възможно само тогава, когато сетивност
и мислене се свържат в единство.
 А.СЕТИВНОСТТА И НЕЙНИТЕ ФОРМИ

 Според Кант в сетивността съществуват предварителио

заложени форми. Кант ги нарича „априорни" (от лат. а priori
— преди). Тези форми „предхождат" опита и са условия за
съществуването на самия опит. Формите на сетивността са
времето и пространството
 Представете си една ябълка и отделните впечатления, които
ни носят сетивата при нейния вид и вкус. Взети сами по
себе си, това биха били отделни несвързани усещания. За
да се съединят в някаква цялост, е необходимо да се
„форматират". Как става това подреждане? Според Кант то
се осъществява посредством формите на сетивностга —
пространството и времето.
 Б. РАЗСЪДЪКЪТ И НЕГОВИТЕ ФОРМИ

 Сами по себе си обаче сетивните представи не дават

познание. За да имаме познание, е нужно тези сетивни
представи да се категоризират — т.е. да се свържат с
определени разсъдъчни понятия (категории). Също както
пространството и времето,категориите на разсъдъка са
априорни — т.е. не зависят от опита, а самите те го правят
възможен.

Познанието е възможно тогава, когато представите

се свържат с понятията или когато сетивността даде
материал на мисленето
 В. РАЗУМЪТ И НЕГОВИТЕ ПРИИЦИПИ

 Разумът според Кант е най-висшата познавателна

способност. Неговото знание обаче е от друг порядък. То не
е познание за конкретни неша, а по-скоро стремеж към
завършеност Разумът прави изводи и заключения, които
надхвърлят конкретния опит. Това става с помощта на
пределно общи идеи или принципи. Тези идеи обаче нямат
каквото и да е съответствие в опита. Това означава, че
идеите на разума никога не могат да бъдат наблюдавани,
потвърдени или отхвърлени в опита. Те могат само да се
мислят.
Според Кант мислене и познание са две различни
неща. Това, че можем да мислим за нещо, още не
означава, че можем да имаме познание за него.