Professional Documents
Culture Documents
Арменци
Арменци
Първата й публикация е в списание „Мисъл“ през 1900 година. По страниците на списанието се отпечатват
само стойностни литературни творби. След това поетът прави някои редакции на творбата и я включва в
първото издание на стихосбирката „Стихотворения“ от 1901 година и във второто издание от 1904 г. Яворов
става известен в българската литература именно с тази книга. Наблюденията на Яворов за живота на
изгнаниците са от времето, когато работи като телеграфист. Той споделял през своя брат, че е виждал
всекидневното страдание на арменските бежанци. Именно това е причината в основата на творбата да стои
споменът за арменските бежанци, които са принудени да напуснат родината след кланетата през 90-те години
на 19. Век. Така се раждат замисълът за написване на стихотворението „Арменци“, което е сред ранните
Яворови творби. Много бързо то добива популярност и е сред най-често рецитирани те му творби. Иван Вазов
дава висока оценка за творчеството на Яворов и посочва, че той е „сред поетите, които се четат с удоволствие.
Творбата се отличава с прецизна композиция, като в нея повторенията и рамката имат важна роля за
изграждането на смисловите внушения. Стихотворението се състои от шест строфи, всяка от които съдържа по
осем стиха. В първата строфа е въведен образът на изгнаниците. Втората строфа започва с мотива за
пиянството, а четвъртата - с мотива за песента. В шестата строфа двата мотива се обединяват в едно: „Те пият
и пеят“. От третата и петата строфа става ясно каква е съдбата на изгнаниците. Те са сравнени с „гонено стадо“,
а бурята в петата строфа „подема, издига, разнася бунтовната песен“. Именно образът на бурята има за цел да
издигне в култ неудържимият човешки порив към свобода. Творбата има циклична кръгова композиция, в
която последната строфа почти дословно повтаря първата.