Движение за самостоятелна българска църква

I. Църковният живот след османското завоевание

 Цариградската патриаршия след 1453г. е единствен официален представител на
цялото православно население и е единствен посредник между султанската власт
и християните и изиграва защитна роля през довъзрожденския период (ХV-ХVІІв.)
срещу асимилаторската политика.

II. Причини за конфликта на българите с Цариградската патриаршия

 През XVIII век започва гръцкото Възраждане и се ражда Великата идея за Велика
Гърция в границите на някогашната Византийска империя.
 Патриаршията съзнателно разпространява гръцкото влияние и влиза в конфликт с
негръцките балкански народи.
 Почти навсякъде българските владици се заменят с гръцки, а богослуженията се
извършват само на гръцки език.
 Гръцките духовници проявяват дискриминация към българите и правят опити да ги
асимилират.
 Патриаршеският престол започва да се използва от султаните като източник на
доходи.
 Откупуването на църковните постове (т.нар. симония) се превръща в практика.
 Рязко се повишават църковните данъци и такси за българите.

III. Начало и ход на църковната борба

А/ Врачанските събития – 1824г.

 Местните чорбаджии, под ръководството на Димитраки Хаджитошев, настояват
гръцкия владика Методий да бъде заменен с българина Гаврил Бистричанин.
 Повод за конфликта е събирането на 7 гроша извънреден данък
Б/ Скопските събития – 1825г.
В/ Самоковските събития – 1829г.
 Самоковското население настоява за владика в града да бъде назначен Неофит
Рилски.
 Първите прояви на съпротива срещу гръцкото духовенство са неуспешни поради
стихийния характер на движението, локалните и несъгласувани действия.

2. Първи организиран етап

 През 1839г. султан Абдул Меджид издава реформен акт наречен Гюлхански
хатишериф. Гарантира се живота, честта и имотите на всички свои поданици,
независимо от тяхната религиозна и национална принадлежност.
А/ Търновските събития -1838г.
 През 1838г. жителите на Търново настояват за замяната на гръцкия митрополит
Панарет с българина Неофит Бозвели и цариградският патриарх назначава отново
грък – Неофит Византиос.
 Бозвели отказва да изпълнява задълженията си на протосингел, затова
фараниотите го обвиняват в неподчинение и през 1841г. е арестуван и изпратен на
заточение в Хилендарския манастир.
 Неофит Бозвели се завръща от заточение и подновява борбата срещу
Патриаршията.
 Съществена помощ в тази насока му оказва Иларион Макариополски
Б/ Прошенията от 1844г.
 Неофит Бозвели и Иларион Макариополски настояват:
 В българските земи да се назначават български владици, които да се избират и
сменят от самото население и да им се изплаща месечна заплата
 Богослужението да се извършва на български език.
 Да се избере лице, което да представлява българите пред Високата порта.
 Българите да имат своя църква в Цариград и да издават свой вестник и свои
книги на български език.
 Българите свободно да откриват свои училища.

 Цариградската Патриаршия заточава двамата българи през юли 1845г. в Света гора.

 Цариградските българи създават български храм в Цариград.

  В борбата срещу Патриаршията се включват Александър Екзарх, Никола Сапунов и
Стефан Богориди
В/ Резултати от първия етап на църковната борба

 През лятото на 1849г. султан Абдул Меджид издава ферман, който разрешава
построяването на български храм.

 Стефан Богориди подарява една своя къща и е построен параклисът "Свети

Стефан".

 Формира се и самостоятелна църковна община.

 В избраното настоятелство, състоящо се от 24 души, има представители на

еснафските организации, на търговското съсловие и на българската интелигенция.

 1848 г. започва да излиза и българският „Цариградски вестник“ – редактор Иван

Богоров.

 В Цариград е създадено и училище за български духовници,

 В Патриаршеската печатница започват да се печатат книги на български език.

2. Втори етап на организираната църковна борба – след Кримската война

А/ Фактори за засилване на църковната борба:

 Новият реформен акт издаден през 1856 г. – Хатихуманюн

 Натрупаният от първия етап опит

 Намесата на Великите сили и най-вече на Англия в защита на българите.

 Влошените отношения между турци и гърци.

 Водеща фигура и във втория етап от църковното движение е Иларион

Макариополски.

Б/ Втора програма по църковния въпрос – 1856г.

 две искания: да се даде правото на българския народ да си избира архиепископ и

един върховен граждански началник, по народност българин.

 Това са искания за църковна независимост и административна автономия в

рамките на Османската империя.
 Патриаршията реагира отрицателно на исканията.

 След многомесечни дискусии съборът отхвърля всички български искания

В/ Великденската акция – 3 април 1860 г.

 Великденската акция повдига духа на българите.

 Високата порта е обсипана с прошения, в които българите заявяват, че се отказват

от Патриаршията и молят да бъде призната българската църква, начело с Ил.
Макариополски.

 През 1861г. Патриаршията заточва Ил. Макариополски.

Г/ Учредяване на Българската екзархия

 На 28.02.1870г. султанът издава ферман, с който провъзгласява създаването на

Българска екзархия, която обхваща 15 епархии с българско население.

 Към Екзархията могат да се присъединят и други епархии, в които 2/3 от

населението иска това.

 Екзархията трябва да се управлява от Свети Синод и изборен екзарх, който да е

утвърден от Портата.

 Българите вече се споменава изрично като отделен "булгар милет".

 На 16 февруари 1872г. за първи български екзарх е избран видинският митрополит

Антим I.

 Една от причините Иларион Макариополски да не стане първи български екзарх е

намесата на Високата порта

 Патриаршията свиква събор, който на 16 септември 1872г. обявява българската

църква за отлъчена от източното православие.