Социални системи – семинар

Въпрос 1: Ако искаме да разгледаме социалната работа като социална система със своя функция,
ефикасност, код, програма и среда, как би изглеждал този анализ на тази социална под-система?

- Каква е символно генерализираната комуникационна среда на СР?

вж. таблица 1.2. Социални системи

Луман твърди:
„Качествата на съвременното общество отчетливо се характеризират от различната способност на
различните символично генерализирани комуникационни среди да изграждат системи. Те водят (освен
другите фактори) до неравно нарастване на функционалните системи и така до неравно прилагане на
тези функции, сътнесени към техните съответни комуникативни разходи и видимост – без скрита
рационалност или йерархия, която е фундаментално присъща на тези функции. Обществото не нараства
подобно на закваска; то не расте симетрично на размер, сложност и диференциация, както това са
предполагали теориите за прогреса от 19-ти век (които са могли да предположат това, защото разбирали
обществото единствено като икономическа система). Съвременното общество по-скоро увеличава
сложността на някои системи и оставя другите да отмрат (1997а, 391-92).”

Т.е. различните символно генерализирани комуникационни среди на големите системи на съвременното

общество допринасят за динамиката на техните функционални „организми”.

Комуникационните системи нямат вътрешно присъща същност, както вярват марксистите. Теорията на
социалните системи не полага, че съществува предопределен обществен ред през цялата история. Нито
полага неизменната стабилност на социалните системи. Всички системи продължават своята автопойеза
и следователно се „развиват”. Изглежда основна черта на това развитие е адекватността и ефикасността
на символно генерализираната комуникационна среда на съответната система. Изглежда, че тази
среда е решаващ фактор за придобиване на „социално пространство” от страна на системата. Ако
една система не разполага с ефективна символно генерализирана комуникационна среда, тя се
„маргинализира.”

Луман анализира ред системи от гледна точка на техните кодове, програми, функции, ефикасност, медии
и т.н.

Въпрос 2. Как политическата система взаимодейства със системата на социалните грижи? Доколко
опитите да я „управлява“ възпрепятстват структурното сдвояване между двете и процесите на взаимна
дразнене и резонанс?

Функционалните системи на съвременното общество са приключили операционалното си затваряне.

Също както обществото като цяло е операционално затворена система на комуникация, отделна от
биологичните, психичните и технологичните операции на своята среда, така и различните функционални
системи са операционално затворени от останалите социални подсистеми в тяхната интрасоциална
среда. Биологичните операции могат да се свържат единствено с биологични операции, а
комуникативните операции могат да се свържат единствено с комуникативни операции. Във
функционално диференцираното общество комуникацията не може да се свърже с произволна
комуникация. Автопойезата на социалната субсистема може да бъде продължена чрез комуникация
единствено със същата подсистема. Икономическите транзакции могат да бъдат продължени
единствено с други икономически транзакции. Човек не може да плати стоките, които иска да купи, със

1
закони, нито да обори научните истини с цитати от Библията.

...Чрез своите кодове, функции, среди и т.н. социалните подсистеми са се диференцирали по такъв
начин, че са се превърнали в несъвместими дискурси. Преди функционалната диференциация е било
възможно човек да представлява сам себе си в съда. Но това се е променило напълно и теорията за
функционалната диференциация обяснява резултата от тази промяна. Високоспециализираните
комуникации, развити вътре в подсистемите на обществото, вече не са взаимосвързани и
взаимозаменяеми и опитите изкуствено да бъде наложен един тип системна комуникация върху друг, се
провалят. В условията на функционална диференциация фундаменталистката държава, доминирана от
религиозния дискурс и непозволяваща на останалите функционални системи да оперират независимо,
трудно може да се приеме като съвременна... ...В съвременното общество опитите да се отхвърли
функционалната диференциация не могат да се приемат лесно, нито имат шанс за успех.

...Условията на функционалната диференциация не благоприятстват опитите за сливане на операциите

на различните системи или опитите да бъдат управлявани процесите на една система посредством
процеси в друга система (напр. икономиките в Източна Европа).

„Едно от най-драматичните събития на последните две-три десетилетия беше срива на

социалистическата икономика, която очевидно не можа да трансформира икономическата
информация в политическа информация. Центровете на планиране не бяха информирани какво се
случва в икономиката – каквото и да значи „икономика” в тази връзка – а виждаха единствено това
дали плановете им се изпълняват или не. Всички, които участваха в процеса на планиране, също
виждаха, че центърът вижда дали планът е изпълнен или не. Ставаше дума за политическа схема с
данни за целта, която се изпълняваше в по-голяма или по-малка степен и цялата система се беше
съсредоточила в това. Информацията можеше да се произведе или чрез доклади за фактите или
чрез фалшификации и изфабрикувани данни и така цялото обработване на информацията
продължаваше да се случва, без в икономиката да постъпва никаква информация, освен
политическата (2002а, 130).”

Т.е. икономиката е принудена да участва в политическия дискурс и бива напълно лишена от информация
за самата себе си. Подобно е състоянието на политическата система, която се намира под контрола на
религията. Тя не може да продължи автопойезата си.

В теорията на Луман няма оценка за „свободната” или „пазарната” икономика. Тя просто прави
наблюдението, че операционално затворените функционални системи не могат да бъдат контролирани
от други функционални системи. Икономиката контролира сама себе си и никой не знае дали това е
добре или зле за хората... ... Луман посочва, че дори в демократичните общества със „свободен” пазар
политиката създава псевдоикономически дискурс, напр. информацията за безработицата е политическа,
а не икономическа информация. Илюзия е, че политическата информация относно безработицата може
да повлияе на операционално затворената икономическа система.

Въпрос 3. Какви са процесите, чрез които се установява структурното сдвояване между системите на
социалната работа и образованието? А между социалната работа и икономиката/политиката?
Как тези системи се развиват и усложняват чрез взаимното си дразнене и резонанс?

Това, че функционалните системи са операционално затворени, не означава, че те не си влияят взаимно.

Политиката определено влияе на икономиката и обратно. Всички социални системи си влияят взаимно и
теорията на социалните системи предлага концептуална рамка за описание и анализ на този процес.

2
В едно функционално диференцирано общество всички подсистеми формират средата на останалите
подсистеми.
Операционално затворените системи могат, по силата на своята операционална затвореност да
наблюдават и да „резонират” със своята среда. Като се затварят, социалните системи формират
„мембрана”, която им позвалява да се разграничат от средата и да се свързват с нея. Разграничавайки се
от средата си, социалните системи са не само способни на себе-референтност, но и на референтност към
другия. Те могат – в своите операционални граници – да превърнат средата в тема и да се съотнесат към
нея. Напр. законът, развивайки свой собствен код, може да се отнесе към всичко в своята социална
среда.
...Операционалното затваряне не възпрепятства съотнасянето с другия; по-скоро то е условие за
„осмислянето” на другите системи.

Вътре в обществото социалните подсистеми не само продължават своята автопойеза, но и като

наблюдават останалите системи могат да встъпят в „структурно сдвояване” една с друга, така че тяхната
автопойеза, макар все още операционално затворена, да бъде в контакт с тази на другата система.
Структурното сдвояване е различно интензивно. Напр. сдвояването между политиката и икономиката.

Луман обяснява:
„Сдвояването между политиката и икономиката се установява на първо място чрез данъци и такси. Това
не променя факта, че паричните сделки се случват като разплащания в рамките на икономиката. Но
сделките могат да бъдат политически обусловени и в този случай те няма да бъдат ориентирани към
печалба. За каква цел ще се ползва бюджетът на една държава, се превръща в политически въпрос и
когато има много (или малко) пари, това дразни политическата система. Но самото харчене на парите е
предмет на пазарните правила на икономическата система (нищо не става по-скъпо или по-евтино
заради това, че се купува с пари от данъците) и има значителни последици за структурното развитие на
икономиката, когато се промени държавната квота на паричния поток.” (1997а, 781).

...Структурното сдвояване установява специфични механизми на „дразнене” между системите и

принуждава различните системи непрекъснато да „резонират” една с друга. Двете понятия „дразнене”
и „резониране” се използват от теорията на социалните системи, за да обяснят как операционално
затворените системи могат да си „взаимодействат”. Напр. чрез данъците политическата система дразни
икономическата система. Икономическата резонира като добавя данъците към цените на продажбите.
В условията на структурно сдвояване дразненето и резонансът придобиват смисъла на постоянно
влияние между системите. Така структурното развитие на двете системи е взаимосвързано.
В случая на „извън-социално” сдвояване между комуникация и психични системи, общата средство на
езика осигурява структурното сдвояване между индивидуалните умове и обществото. Това позволява и
на двете системи да постигнат по-високи нива на сложност. Хората ще развият наличните структури,
които съответстват на сложността на тяхното общество. Нарастването на социалното усложняване е
структурно сдвоено с нарастващата психична сложност на средата на обществото.
Същото е вярно и за „вътре-социалното” структурно сдвояване.
Ако между две системи бъде установена продължителна връзка дразнене-резонанс, тогава
увеличаването на структурната сложност на едната система ще води до увеличаване на структурната
сложност на другата.
Т.е. макар че различните системи не могат пряко да се управляват една друга, те могат да установят
относително стабилни връзки на дразнене и резонанс. Една система, която дразни друга система, не
може да избегне да бъде на свой ред дразнена от нея.
Чрез данъците не само политиката дразни икономиката, но и бива дразнена от нея.
Това, че социалните системи са взаимосвързани главно чрез структурното сдвояване, означава, че нито
една система не може да доминира над друга; нито една система не може да упражни влияние, без на

3
свой ред да бъде повлияна.
Идеята, че една система може да доминира останалата част на обществото е недостатък на много теории
за обществото. Тя представлява свръхопростяване на сложността на обществото и на отношенията между
социалните системи.

... Луман казва: „Тезата е, че системата не е единство, а различие и че по този начин човек се изправя
пред проблема, че трябва да си представи единство на различията.” (2002, 91)

Обществото не е единство, то е разлика, състояща се от разлики. Системната теория, строго погледнато,

не е теория на системите, а на разграниченията между система и среда. Една система, биологична,
психична или социална, започва да съществува единствено чрез разграничаването си от средата.
Системата съществува по силата на това, че е разграничена. Въвеждането на една система представлява
полагане на нови разграничения.

...Обществото възниква въз основа на случайни разлики, полагани между възникващите системи.
Икономиката се превръща в икономика като оперира икономически в неикономическа среда. Тя започва
да създава икономическия свят като се отнася към нещата и комуникира икономически в своята среда.
Тя се разграничава от другите видове комуникация и от нещата извън комуникацията и така се
установява в обществото. Превръща се в още една разлика сред онези, които вече съществуват. Нито
една от тези разлики не е нужно да съществува, но след като възникват, те внасят разлика. Няма
принципна нужда от икономика, политика и т.н. Съществуването на обществата не зависи по „природа”
от тези системи.

Съвременното общество е сложно множество, което няма център, същинска сърцевина или йерархия...
Системите се менят, те идват и си отиват и същото важи и за „дълбоките структури” на обществото.
Функционалната диференциация не е telos-ът или целта на социалната еволюция. Също както е била
предшествана от други видове диференциация, тя може да бъде последвана от нови такива.

Въпрос 4. Как разбирането на историята на диференциацията и на възникването на функционалната

диференциация като доминираща форма на диференциация диктува каква е задачата на социалната
робата?

...Преходът от стратифицирана към функционална диференциация има тежки последици за

хората. ...Когато обществото се промени от стратификация към функционална диференциация , то
трябва да се освободи от демографските корелати на вътрешния си модел на диференциация. То вече не
може да разпределя човешките същества, които допринасят за комуникацията на неговите подсистеми,
както е било възможно при схемата на стратификацията или при диференциацията между центъра и
периферията. Човешките същества не могат да бъдат разпределени в функционалните системи по такъв
начин, че всички да принадлежат само на една система, така че човек да участва само в правната
система, но не и в икономиката, само в политиката, но не и в образованието и т.н. В крайна сметка това
води до това, че човек вече не може да твърди, че обществото се състои от човешки същества, тъй като
човешките същества очевидно не могат да се намират в нито една социална подсистема и по този начин
никъде в обществото. (1997a, 744)

Във функционално диференцираното общество не съществува йерархия между системите, която и

позволила една системна идентичност да определя другите. Напр., когато си е у дома, адвокатът трябва

4
да бъде съпруга, а ако се занимава с политика, политик. Тя не може да внася една системна идентичност
в друга.

Според Луман, не съществува класиране по ранг на функциите и йерархия на функционалните системи.

Социалната еволюция може да позволи на някои системи да растат за сметка на други, но нито една
подсистема на може да поеме контрола над друга. Всяка подсистема оперира единствено на базата на
собствените си функции.

Премахването на стратификацията не означава, че социалният ранг е изчезнал и че всички са „равни”.

Напротив, заедно с преминаването от стратификация към функционална диференциация, формата на
социалната диференциация се променя , но това по никакъв начин не елиминира социалните
прослойки. Все още има огромни различия между богати и бедни и тези различия все още оказват
влияние върху начина на живот и върху достъпа до социални възможности. Това, което се е променило,
е, че това вече не е видимият социален ред като такъв, че вече не е редът, без който никакъв социален
ред не би бил възможен изобщо. (Luhmann 1997a, 772)

Хората днес не са по-равнопоставени, отколкото са били през Средновековието, но социалните системи

са. Тъй като обществото не се състои от човешки същества, а от социални системи, липсата на системна
йерархия не може да се приравни с липсата на йерархия сред хората. При условията на функционална
диференциация неравенството между хората вече не отговаря на неравенството на социалните
слоеве. Затова лявата теория не анализира адекватно днешните неравенства

Въпрос 5. Според системната теория на Луман, анализът на съвременното глобално общество разкрива,
че функционалните системи "пренебрегват" регионалните, религиозните или културните идентичности и
това поражда съпротива и води до възникването на радикализъм. Каква може да бъде ролята на
социалната работа в този процес и по какъв начин СР има нужда да се развие и усложни структурно, за
да посрещне задачите, свързани с процеса на глобализация?

(D) Глобализация.

...”Основавайки се на функционалната диференциация, съвременното общество се превръща в напълно

нов тип система, изграждайки безпрецедентна степен на сложност. Границите на неговите подсистеми
вече не могат да бъдат интегрирани от обичайните териториални граници. Само политическата
подсистема продължава да използва такива граници, тъй като сегментирането в "държави" изглежда
най-добрият начин да се организира собствената й функция. Но други подсистеми като науката или
икономиката се разпространяват по целия свят. Следователно е станало невъзможно да се ограничи
обществото като цяло чрез териториални граници и следователно вече няма смисъл да се говори за
"съвременните общества" в множествено число. . . . Нито различните начини за възпроизвеждане на
капитала, нито степента на развитие в различните страни, предоставят убедителни основания за
различаване на различни общества. Включването на цялото комуникативно поведение в една
обществена система е неизбежна последица от функционалната диференциация. Използвайки тази
форма на диференциация, обществото се превръща в глобална система. По структурни причини не
съществува друг избор. (1982 г., 178)

Глобалното общество съществува като множество от функционални подсистеми, но то не съществува като

множество от общества. Последното би означавало, че няма различни комуникационни системи, които
нямат комуникативни връзки (Луман 1997а, 78). Глобалната икономика и световната наука, например, са
интрасоциални среди една за друга. Те са функционални подсистеми на една глобална система. Няма
втора глобална система. Глобалната система е една система, но отново, това не е едно хармонично цяло.
Глобалната система не е просто разширяване на националната държава от деветнадесети век. Тя не е
просто една географски по-всеобхватна форма на т.нар гражданското общество (Луман 1997а, 31).

5
Националната държава се схваща като нещо, представляващо лицата, които го съставляват. Това не е
случаят с глобалната система. Глобалната система се състои от подсистеми на комуникация, а не от хора.
Участието в неговите операции осигурява включване в системата. Човек действа в глобалната
икономика, като харчи пари, например. С купуването на американска безалкохолна напитка, в
магазинчето на малка уличка, един китайски селянин става, икономически, малък "глобален играч", но
не и „гражданин на света”. Тези, които купуват продукти не съставляват глобалната икономика; тя се
съставлява от икономическата комуникация, което се случва.

Луман критикува опита да се редуцира обществото до икономиката или да бъде то обяснено на основата
на регионалните разлики.

„Само като допуснем, че съществува единна световна социална система може да обясним това, че дори
и най-вече, днес (много повече, отколкото по времето на архаичните племенни общества) съществуват
регионални различия, които не приемат формата на системни различия. Тези различия трябва да се
обяснят с различните участия в и реакции към доминиращите структури на глобалната социална
система. (Луман 1997а, 167)” Т.е. различията са различия в една единна система, които се амплифицират
от регионалните неравенства. Една и съща икономика произвежда различни ситуации при различните
местни условия. Същото важи и за политиката.

Появата на регионален сепаратизъм и "фундаментализъм" може да се обясни и като ефект на

глобализацията на функционалната диференциация. Разширяването на политическите, икономическите
и другите социални структури се среща с всички видове регионални особености и съпротиви.
Функционалните системи "пренебрегват" регионалните, религиозните или културните
идентичности. Това пренебрегване не означава, че тези идентичности не са толерирани от глобалните
функционални системи. Разбира се, глобалната система толерира еднакво всеки регион, религия или
раса, стига те да не пречат на функционализма. Има общо безразличие към тези по-стари
"идентичности". В условията на функционална диференциация няма значение кой регион, религия или
раса функционира, стига само да функционира...

Глобализацията на функционалната диференциация не само произвежда пренебрежение и контра-

пренебрежение, но и нов тип социално изключване и социалните последици от него може да бъдат още
по-опустошителни от тези, които са резултат от пренебрежениетото. Луман твърди:
”Най-лошият възможен сценарий може да се окаже, че обществото на следващия век ще трябва да
приеме метакодекс на включване / изключване. А това би означавало, че някои хора ще бъдат персони,
докато други ще бъдат само физически лица; че някои от тях са включени във функционални системи за
(успешни или неуспешни) кариери, а други са изключени от тези системи, оставайки тела, които се
опитват да оцелеят и следващия ден. . . .(Луман 1997b, 12, виж също текста за варварството в
приложенията)

Литература
Luhmann, N. (1986) "The Autopoiesis of Social Systems." Pp. 172-92 in Sociocybernetic
Paradoxes: Observation, Control and Evolution of Self-Steering Systems, eds. F. Geyer
and J. Van d. Zeuwen. London: Sage.
Luhmann, N. (1995a) Social Systems. Stanford: Stanford University Press.
Luhmann, N. (2003) “Organization”. In Bakken, T./Hernes, T. (eds.) Autopoietic
Organization Theory. Drawing on Niklas Luhmann’s Social Systems Perspective.
Copenhagen et al.: Copenhagen Business School Press, pp. 31-52.
Maturana, H. and F. Varela. (1980) Autopoiesis and Cognition: The Realization of the Living.
Dordrecht: Reidel. 28
Spencer Brown, G. (1979). The Laws of Form. New York: E.P. Dutton.
Varela, F., H. Maturana, and R. Uribe. (1974) "Autopoiesis: The Organization of Living

6
Systems, Its Characterization and a Model." Biosystems 5:187-96