Professional Documents
Culture Documents
Циркулярното Интервю На Миланската Школа.
Циркулярното Интервю На Миланската Школа.
Семейните терапевти от Миланската школа (М. Палацоли, Л. Босколо, Дж. Чечин и Дж.
Прата) широко използват техниката на проследяване на комуникацията, като поставят акцент върху
различията между членовете на семейството. Според Г. Бейтсън, „… информацията е в различията, а
различията отразяват позициите на отношенията” [Bateson G., 1973]. Опознаването на различията
определя характера на взаимоотношенията, а под взаимоотношения трябва да се разбира определена
взаимност. Например, ако майката има възможност да направи повече по отношение на детето,
отколкото самата тя иска, то автоматично бащата ще направи по-малко. И в този пример взаимността
трябва да се разбира като циркулярност.
Ориентацията към циркулярност определя стила на терапевтичното интервю. Терапевтите от
Миланската школа използват особен тип въпроси – циркулярни въпроси. Поставяйки ги в един или друг
вид, терапевтът фактически разкрива своята ориентация и получава данни, съответстващи на техния
характер. Така например изясняването на темата, дали майката е нещастна” може да има два отговора –
линеен и циркулярен, в зависимост от това какъв тип въпроси ще бъдат използвани. Линейното
описание ще постави въпроса „Защо?” и ще търси причините, които са направили майката щастлива или
нещастна. Циркулярните въпроси обаче ще бъдат формулирани по друг начин с идея, да се разкрият
различията, например: „Кой първи забеляза проблема? и следователно е определил ситуацията като
проблемна и „Кой най-много се разстройва при тази ситуация?”
„Да се знае дали бащата е нежен или любящ е по-малко значимо, отколкото да се научи, дали
има разлика в привързаността на бащата сега и преди; или съществува ли различие в неговата
привързаност към майката и към дъщерята” [Tomm K., 1981].
Построяването на интервюто на базата на различията се явява едно от най-значимите базови
приноси на Миланската група в усъвършенстването на техниките на семейното консултиране.
Посредством ориентиране на въпросите към един кръг от различия, терапевтът извлича много по-
ефективно релевантни данни, отколкото при линейното описание.
За по-голяма разбираемост и достъпност на този принос, ето някои няколко типове различия:
(а) Различия между индивидуалностите („Кой е най-лошия от всички?”)
(б) Различия във взаимоотношенията („Каква е разликата в начина по-който майката се
обръща към Анелия (своето дете), в сравнение с начина, по-който се обръща към Матей (завареното
дете)?”
(в) Различия във времето („Как майката се е обръщала към децата преди година в сравнение
със сега и какви са различните комбинации?”)
1. Начини за формулиране на въпроси по време на интервюто – правила
Правило № 1 – При поставянето на циркулярни въпроси, терапевтът активно използва
категории подчертаващи и изясняващи различията: най-много/най-малко; най-близо/ най-далече; по-
често/по-рядко; по-лошо/по-добро и т.н.
= „Кой от членовете на семейството се разбира най-добре с майката?”
= „Сближават ли се родителите, когато детето получава криза?”
-= „Често ли бащата е отсъствал от дома, когато детето не е искало да заспи?”
= „Конфликтите между брата и сестрата по-често ли се случват, когато бабата присъства
в къщата или по-рядко?”
Циркулярните въпроси са особено полезен начин за провеждане на интервюто, ако терапевтът
иска да получи безпристрастна информация за взаимодействието в семейството и същевременно без да
стане жертва на налаганите върху него семейни митове.
Правило № 2 – Проследяването на циркулярната последователност на взаимодействието
терапевтът постига :
а/ Първо, чрез замяна на глагола „чувствам” с глагола „правя” (Забележка: Всички, които имат
отношение към психотерапията са наясно, че чувствата на хората са много прецизен диагностичен
маркер).
б/ Второ, чрез поставяне на въпроса не пряко към самия адресат (обекта на интерес), а
индиректно, към трети от семейството.
Ето как се постига това:
= Към голямата дъщеря: „Какво прави брат ти Борис, когато се връща вечер късно и вижда, че
майката ви е разстроена?”
Правило № 3 – За да подчертае различията в отношенията между членовете на семейството,
терапевтът може да поиска някой от членовете да направи коментар за това, как той вижда отношенията
между други двама членове на семейството
Ето как се постига това:
= = Към майката: „Как виждате отношенията между съпругът ви и завареното Ви дете?
(детето на съпруга от първи брак), а след това да се зададе същия въпрос към бащата по повод
отношението на майката към тяхното общо дете.
Триадическите въпроси са много ефективни, защото осигуряват ясна информация за патерните
на взаимоотношения и помагат за преодоляване на съпротивите. Те довеждат до нарушаване на
„златното правило”, характерно за симптоматичното семейство, а именно: забраната за вербализиране на
метакомуникацията.
Правило № 4 – Друг начин за формулиране на циркулярни въпроси е чрез използване на
условно наклонение „ако-бих, -би, -бил” (т.е. действие, възможно при определени обстоятелства от
гледна точка на говорещото лице).
= „Ако сега баща ти би бил сега тук, какво той би отговорил на този въпрос?”
= „Ако майка ти не беше толкова самоотвержено помагаща на сестра ти, не би ли отделила
повече време за баща ти?”
= „Кой от семейството би страдал най-много, ако синът замине да учи в Англия?”
Правило № 5 – Разкриване (въвеждане) на нова важна тема в семейството, освен тази на
идентифицирания пациент:
= Към по-малкия брат: „Ако сега не говорехме за проблемите на твоя брат, за какво според
теб бихме говорили?”
= Към майката: „Ако дъщеря ти нямаше този проблем, какво би споделила за семейството,
което би представлявало проблем според теб?”
Този начин за въвеждане на нова тема е много важен, защото както вече отбелязахме
семейството идва на терапия, носейки на поднос симптоматичното поведение на идентифицирания
пациент и има нагласата, че терапевта ще се занимава само с него. За да бъдат изведени от тази заблуда и
за да бъдат въвлечени в терапията този тип въпроси са много полезни. Например, често се оказва, че на
този тип въпроси някой от членовете на семейството заявява, че родителите въобще не разговарят
помежду си, ако не се занимават с „болната” си дъщеря и съвсем забравят за второто си дете.
Правило № 6 – Друг тип начин за поставяне на циркулярен въпрос е т. нар. „четящ мисли”:
някой от членовете на семейството се пита за мнение какво мисли, че би помислил друг член на
семейството, т.е. въпросът е насочен не пряко, а чрез мнението на другия.
= Към майката: „Когато завареният ти син съобщава лъжи пред баща си за поведението на
вашата обща дъщеря, какво според теб си мисли съпругът ти?”
* * *
При поставянето на циркулярни въпроси, терапевтът трябва да обръща особено внимание на
невербалното поведение на членовете на семейството, защото то дава много ценна информация и е ключ
към разбирането, дали въпросът засяга някаква деликатна (охранявана) област от живота на семейството.
Ако установи такива признаци терапевтът задава допълнителни въпроси за скрити коалиции, секрети,
ригидни правила и пр.
Циркулярните въпроси са инструмент, чрез който не просто се събира информация за
семейството, но те помагат да бъде въведена нова информация в самото семейство.
Начините на задаване на въпроси позволява на семейството да осъзнаят последиците от своето
поведение. Създавайки нови връзки, процеса на циркулярното интервю позволява да бъде „открита”
нова реалност пред семейството, която на практика се явява пусков механизъм за началото на неговата
промяна
29.05.2010г.
София
Категория: Хоби
Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове: 0
29.05.2010 09:00 - Семейна терапия – Диагностични методики и техники при
интервюирането на семейството - част 2
Семейна терапия – събирането на информация на основата на интегративния модел
Диагностични методики и техники при интервюирането на семейството
Приложение
КАРТА
Относно: Структурирана информация за семейната система, издигане на хипотези и
планиране на терапията
1. Първи контакт с терапевта. Повод за контакта. Кой установява контакта.
2. Описание на проблемите и желаните промени, назовани от пациентите (в т.ч. метафори)
3. Изготвяне на генограма на семейната система.
4. Данни от историята на семейството.
а/ Важни събития, модели за функциониране и взаимоотношения в семейството на
прародителите на идентифицирания пациент (IP).
б/ Важни събития в сегашното семейство на IP. Структуриране на ключовите събития във ос на
времето (Линия на времето)
5. Стадии на жизнените цикли. Важни задачи и проблеми, стоящи пред семейството.
а/ Хипотеза за това, защо семейството търси специалист точно сега.
6. Структура на семейството в настоящия момент (сплотеност, йерархия, граници)
а/ Порядък на заемане местата в терапевтични кабинет (Кой къде сяда?)
б/ Разпределение на същите в жилището (Кой къде живее?)
в/ Данни от тест на Херинг (ако е бил проведен), важна информация за семейната структура от
интервюто и от наблюдението на семейството.
г/ Терапевтични хипотези за структурата на семейството, включително възможности за
маневреност и гъвкавост на семейството между различните състояния.
7. Взаимодействия на членовете на семейството.
а/ Индивидуални поведенчески патерни и модели на функциониране. Способи за взаимно
влияние между членовете на семейството един на друг
б/ взаимодействие по време на сесията
в/ Семейни правила, регулиращи комуникацията
г/ Средства за разрешаване на проблеми, които вече са били прилагани.
д/ Намерени и приложени по-рано решения, които са помагали за справяне с проблемите.
е/ Съставяне на поведенческа последователност – „Порочен кръг, включващ в себе си
симптоматичното поведение на членовете на семейството. Циркулярни хипотези.
(8) Функции на симптоматичното поведение в семейната система. Опасности, които биха
последвали след премахване (отстраняване) на симптома, т.е. при изменения в семейната система.
(9) Допълнителни хипотези
(10) Планиране на терапията
а/ Цел
б/ Възможни етапи и междинни цели
в/ Възможни процедури, задачи, упражнения, експерименти.
Хоби
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.05.2010 11:40
29.05.2010 08:00 - Семейна терапия – Диагностични методики и техники при
интервюирането на семейството - част 1
Семейна терапия – събирането на информация на основата на интегративния модел
Диагностични методики и техники при интервюирането на семейството
Ако изучавате практиката на майсторите в семейната терапия ще останете с едно измамливо
впечатление за лекота и стихийност в техните действия, но това е илюзия или повърхностен поглед.
Професионалната (грамотната) терапевтична работа е основата на изключителна точност, обмисленост и
убеденост във всяка стъпка. Терапевтичната работа на великите майстори е изключително икономична и
наблюдаващият често остава с недоумение, как те достигат до едни или други изводи и постигат толкова
потресаващи резултати.
Ефективната терапия не е възможна без развитието на диагностичните проблеми и типовите
терапевтични ситуации. Приетият и прилаган от семейните терапевти интегративен модел, представлява
евристично средство за извеждане на терапевтични хипотези и превръща самия процес във
високоскоростен, ефективен и семпъл.
Събраната информация за семейната система се сумира с помощта на: специално разработена
карта за структуриране на информацията (виж. приложението); извеждане на хипотези и планиране
на терапията.
Семейната терапия представлява един процес, в който диагностиката на семейния проблем е
неразривно свързан с терапията. Много семейни терапевти са склонни да разглеждат оценъчната
(диагностичната) и чисто терапевтичната работа като един едновременен процес – от позвъняването по
телефона и подаване на заявка за среша до окончателното финализиране на терапията. В повечето случаи
още на първата среща терапевтите молят семейството да направи нещо или да разкаже каква е тяхната
история. Реакцията на пациентите осигуряват важна информация за силните и слабите страни на
семейната система.
В тази връзка С. Минухин (1974) казва следното: „Не винаги е важно клиентите да изпълнят
задачата поставена от терапевта, важни са възбудените от задачата взаимоотношения”. Именно
реакцията на клиентите предоставя на терапевта информация за тяхното взаимодействие.
От друга страна, в организацията на терапевтичния процес се включват и стандартни процедури,
към които повечето семейни терапевти се придържат. Например, в първите няколко срещи се извършват:
= всестранно оценяване на семейния проблем (симптома);
= формулиране на хипотези;
= съставяне на план за терапия;
= сключване на семеен терапевтичен договор.
Организацията на оценъчните сесии включва диагностично-терапевтични експерименти с цел,
получаване на информация за семейството от различни източници:
= Наблюдение върху спонтанното поведение на членовете на семейството и особено на техните
невербалните реакции;
= Установяване и приемане безкритично наличието на семейни митове като важна метафора,
отразяваща реалния проблем;
= Изследване на семейната система с помощта на специални техники за интервюиране и
проследяване реакциите на членовете на семейството по отношение на собствените си действия и задачи.
= Освен това терапевтът е длъжен да установи работен контакт със семейството и да го мотивира
към участие в терапията, т.е. към приемане на изменения.
Когато терапевтът започне работа с едно семейство, тогава се формира една нова система, но
вече и с негово участие. Той става част от семейната система и само като такъв може да влияе и създава
условия за изменения в семейството. Ако терапевтът остане извън семейството, то резултатите му няма
да бъдат благонадеждни.
Както вече е известно, всяка семейна система има граници и в ситуация на търсене на помощ
(това е ситуация на стрес, извънредна ситуация, в която емоцията (напр. страх, неувереност) е силно
изразена. Известна е зависимостта между страха и афилиацията (желанието и стремежа да приемеш
други, да се включиш в група, да споделиш с други и пр.), при която афилиацията се засилва при
наличието на емоции, които са насочени навън. С други думи, в състояние на криза семейството
обикновено е склонно да открие дори до вчера ригидните си граници, през които да проникне терапевта.
Когато влезе в семейната система терапевта се изправя пред един парадокс и той е следния:
Психотерапевтът може да влезе в семейната система само на основата на изоморфизма, т.е. на
своето сходство, еднаквост, подобие, идентичност със семейството, но помощта за неговото изменение
той може да даде само ако използва анизоморфни стратегии. При това, колкото е по-голямо сходството,
толкова по-лесно е проникването през границите и същевременно толкова по-трудно ще бъде
изменението на системата.
„Любителят или непрофесионалният консултант се променя в момента, в който стане член
на системата (член на компанията) – при това той губи възможността си да промени тази система,
която самият той е създал. От друга страна, невъзприетият от семейството психолог, оставащият
на дистанция, не постига достатъчно разбиране и никога не успява да се приближи достатъчно до
семейството и губи шансовете си да помогне” [Юнсон Л., Бернлер Г, 1992].
Ето защо е толкова важно умението на психолога да превключва позициите си „вън” и „вътре” в
системата. Тази написана тук препоръка не е лесно да се изпълни и удържа през целия процес на
терапията. Влизайки в системата, терапевтът става част (въвлечен е) от „семейните игри”. Семейството
автоматично пренася своите модели на функциониране в терапевтичната ситуация. Така например, ако с
едно неуравновесено семейство е трудно да се започне работа, събирайки всички членове накуп, то
обратно, с едно ригидно семейство ще му е трудно да завърши терапията. Членовете на ригидните
семейства винаги идват накуп на терапия (подредени като спагети), склонни са да звънят на терапевта, да
го канят на гости, да прехвърлят върху терапевта цялата отговорност за състоянието си, непрекъснато да
декларират безпомощност и да продуцират катастрофални ситуации.
По това как семейството взаимодейства с терапевта може много да се съди за семейната
структура и правилата й за функциониране.
1. Методи за изучаване на семейната история
За анализ на семейната история, стадиите на развитие на семейството, патерните на
взаимоотношения предавани от поколение на поколение и събитията предшестващи кризите, могат да
бъдат използвани две взаимодопълващи се методики:
а/ Генограма – [Bowen, 1978; Carter & McGoldrick Orfanidis, 1976; Guerin & Pendagast, 1976;
McGoldrick, 1977; Pendagast & Sherman, 1977; Brandt, 1980; McGoldric & Gerson, 1985];
б/ Линия на времето – (The Time Line) [Stanton,1992].
Генограмата представлява форма (графично изображение) на семейното родословие. Върху нея
се записва информация за членовете на семейството обикновено в рамките на три поколения. Тя е с
графичен (схема) формат и позволява бързо да се доловят сложните семейни патерни. Тя е богат
източник на хипотези за това, как клинични проблеми могат да бъдат свързани в семеен контекст в
развитието на времето. Генограмата включва кратко резюме, позволяващо на незапознатия със случая
бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за неговите
потенциални проблеми. Освен това, за разлика от другите форми на изследване генограмата позволява
постоянно да бъде допълвана, обогатявана и коригирана при всяка следваща сесия. Тя позволява на
терапевта да удържа огромно количество информация за членовете на семейството, за техните
взаимоотношения и ключови събития в семейната история.
„Генограмата не е тест и няма клинични скали. По-скоро тя е субективен инструмент за
генериране на клинични хипотези за перспективни системни оценки” [McGoldric & Gerson, 1985].
В терапевтичната практика генограмата е въведена от М. Боуен. И служи за анализ на семейната
история от гледна точка на системната теория. Генограмата използва общоприети символи (легенда) за
графическо представяне на информацията:
В съчетание с генограмата обикновено се прави и списък на важните събития в историята на
семейството. Това е методиката „Линия на времето”, в която събитията са разположени на „оста на
времето”.
Методиката не е сложна: на хоризонтална линия на времето се отбелязва годината, месеца, в
някои случаи дори датата по решение на терапевта. След това от нея се спускат вертикални линии и над
тях се указва събитието от жизнения цикъл. Например, „Николай изгубва работата си”, „Мария и Петър
сключват брак”, „Бащата на Сергей умира” и т.н.
Методиката позволява да бъде организирана трудно съпоставима информация в семейната
история в една по-удобна графическа форма. Графиката става особено важна при разсъжденията на
терапевта по следните въпроси:
= Защо семейството идва на терапия точно сега, а не по-рано или по-късно?
= Какво се е изменило в семейството?
= Какво е станало с другите, външно свързани със семейството?
= В какво се състои моментната криза?
Освен това, методиката „Линия на времето” може да бъде съчетана с генограмата с цел
обединяване на семейната структура, взаимоотношенията и събитията.
Например, един типичен случай на отказ на 7-годишно момче да посещава училище. Момента
на сключване на брака е избран за нулева точка (стартова позиция). Двойната линия между съпрузите
означава близки отношения. На втората и четвъртата година от брака се раждат децата – първо дъщеря, а
след това син. Тройната линия между майката и новородените отразява много близки отношения,
нормални за тази възраст. До десетата година на брака семейството представлява една добре
функционираща система. В началото на настоящата година обаче съпругът претърпява сериозен
професионален неуспех, изпада в депресия, затваря се в себе си, рязко се дистанцира от децата и особено
от малкото дете (сина). Поставя се началото на сериозни конфликти между съпрузите. Отношенията
между майката и сина стават още по-близки и толкова силно ригидни, че за детето на тази възраст се
превръщат в проблем. Много скоро след това идва момента, ч който 7-годишното момче трябва да
тръгне на училище, но то упорито не желае това. В резултат на това опозиционно поведение започва да
расте дистанцията между детето и майката. Отключването на този труден за семейството период кара
родителите интуитивно да се ориентират към търсене на специализирана помощ. До момента като
непрофесионалисти родителите са реагирали по един типичен начин – бащата е забравил за депресията,
майката за конфликта с бащата и двамата за започнали да обгрижват детето. В семейството има проблем,
който е общ за всички.
Следва продължение - част 2
Категория: Хоби
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.05.2010 08:06